Търсене в текстове за 'Причинно тяло'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 899 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Учение за очистване тялото и червата. 7.
Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
към текста >>

Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло.
Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
към текста >>

Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло.
Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове.
към текста >>

Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения.
Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето. Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите.
към текста >>

Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата.
Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр.
към текста >>

Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение.
Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение. Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт. Простото изложение от друго лице не е доказателство. Животът е зависим от дишането.
към текста >>

Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието.
Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе.
към текста >>

Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото.
Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи.
към текста >>

Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото.
По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е.
към текста >>

Тялото е храм Божи.
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата.
към текста >>

Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви.
За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето.
към текста >>

Централното място в нашето тяло е сърцето.
Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>

2. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа.
Надеждите и трудът на цял живот, всичко се разрушава в един миг. Човек живее с желанието да бъде щастлив; ние се залавяме за всичко в външния свят, с надежда да намерим това щастие. Юношата, на когото животът още се усмихва, вярва, убеден е, че това щастие, целия този свят, всичко е реално, но с течение на времето, може би и той разбира, че той се е лъгал, разбира най-после, че неговите желания не могат да бъдат удовлетворени: където и да иде, навсякъде пред него застава гранитна стена. След прилива на живота, иде неизбежен отлив. Всичко е призрачно: наслаждение и страдание, власт, богатство, бедност, даже и самия живот. Всичко прихожда... Тези въпроси си е задавал човек в най-отдалечените от нас времена, и ние виждаме, че още тогаз Истината, макар и слабо, е озарявала неговия ум; още тогава човекът е правил крачки зад пределите на своето тяло, намирайки там нещо по-съвършено, което остава, когато от тялото не остава и следа. Идеята за живота след смъртта вие ще срещнете във всички религии и заедно с нея друга, тази, че всички религии, без всякакво изключение, гледат на човешкия живот, като на падение в сравнение с този живот, от където той е дошъл; една религия облича тази мисъл в образа на митологията, друга - в ясния език на философията, трети - в прекрасните форми на поезията. Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост.
към текста >>

В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н.
Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея. Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите?
към текста >>

или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня.
към текста >>

Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго?
Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение?
към текста >>

Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова?
Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е.
към текста >>

Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е.
Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е. мисълта, душата, духа. Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл. Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата. Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа.
към текста >>

Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл.
Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня. Откъде се е взело това съединение? Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е. мисълта, душата, духа. Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл. Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата. Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа. или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл.
към текста >>

Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото?
Каква сила го е направила? Силата, която сбира материята и образува от нея тялото, тя е която се проявява чрез това тяло, т.е. мисълта, душата, духа. Затова твърдението, че силата на духа проявяваща се чрез тялото, е резултат на известно съединение на материалните частици, само по себе си не съществува, няма никакъв смисъл. Тази сила не може да се развие от материята - по-лесно е да се докаже, че това, което наричаме материя, съвсем не съществува, че материята е само известно състояние на силата. Каква е тази сила, която се проявява посредством тялото? Тази сила е - Душа. или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл. Аз ще говоря само за крайния резултат от тази хиляди годишна работа. Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо.
към текста >>

Законът на причинността не може да съществува без идеята за последователността във времето.
или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл. Аз ще говоря само за крайния резултат от тази хиляди годишна работа. Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо. Времето и пространството съществуват само в разума на човека. Законът на причинността не може да съществува без идеята за последователността във времето. Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е. той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него.
към текста >>

Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е.
Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл. Аз ще говоря само за крайния резултат от тази хиляди годишна работа. Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо. Времето и пространството съществуват само в разума на човека. Законът на причинността не може да съществува без идеята за последователността във времето. Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е. той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен.
към текста >>

Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен.
Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е. той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното.
към текста >>

Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан.
той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят.
към текста >>

Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание.
В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом.
към текста >>

Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното.
Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност.
към текста >>

И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят.
Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително.
към текста >>

Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи.
Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце.
към текста >>

Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта.
Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце. Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта. Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея? "
към текста >>

Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея?
Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце. Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта. Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея? "
към текста >>

3. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление.
В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3].
към текста >>

Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е.
И когато човек се вслуша или чете техните обяснения за толкова и толкова километра дебела земна кора, та под нея толкова сгъстени огнетечни материи, после огнено-твърди газове и пр. — всичкото това разправяно най-положително, като да е видно със собствените очи на разказвача, налага се да се запита, колко от това е вярно и колко от това, кое го днес се разправя като „положителна наука", подир десет години ще бъде... остаряла теория, защото ние сме свидетели на теории, които са все „достоверни" и „научни", а се сменяват като дамските моди. Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации.
към текста >>

Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм.
Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго.
към текста >>

4. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност.
Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж .
към текста >>

Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите.
– Не го казвайте, – извика Стела. – Ще му потърся писмото, което ти знаеш. И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде китайска хартия, грижливо пазена в кожен портфейл. – Четете, – каза тя с важен тон. На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен. Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите. Ето текста: „Мое дете, не трябва да се обезсърчавате, както правите. Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии. Това е любовта. Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб. Тя е великият Учител, от който учат всички уроци.
към текста >>

За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения.
Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат. Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя.
към текста >>

5. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА ЛЮБОВТА Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА ЛЮБОВТА Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука.
към текста >>

Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА ЛЮБОВТА Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела.
към текста >>

Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА ЛЮБОВТА Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват.
към текста >>

Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
към текста >>

Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради.
Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
към текста >>

Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши.
Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява.
към текста >>

Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.
към текста >>

Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта.
Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
към текста >>

Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши.
Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява.
към текста >>

Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността.
към текста >>

И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта.
към текста >>

Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим.
Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като Син Божи - да им помага. Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества.
към текста >>

Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества.
Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества. Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>

Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш.
За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества. Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>

6. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Обаче, Густав Волф, който приема каузалното (причинно) взаимодействие между психичните и физиологични процеси, казва: „Някой намира противоречие между телеологията и причинността (каузалността).
Във веригата движения няма никакво място за душата". Обаче, може ли да се изключи психичното като причинен фактор за движенията на машиниста и трябва ли да приемем неговите движения за несъзнателни, рефлекторни? Може би движенията на онзи машинист, който с години е работил, са станали автоматични, но какво ще кажете за начинаещия машинист? Може ли да се приеме същото и за него? " Някои приемат паралелизъм между психичните и физиологичните процеси и казват, че може да съществуват паралелно, едновременно и двата вида процеси. Обаче, Густав Волф, който приема каузалното (причинно) взаимодействие между психичните и физиологични процеси, казва: „Някой намира противоречие между телеологията и причинността (каузалността). Ентелехията на Дриш трябва да се приеме като каузален фактор. У Аристотел душата е причина на всеки органически процес. Също така и ентелехията на Дриш има каузално значение. Че телеологията и причинността не си противоречат, се вижда от участието на психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията на нашето тяло. Тези движения са физиологични процеси, но никой не може да оспори, че са в причинна връзка с психичните ни процеси.
към текста >>

Че телеологията и причинността не си противоречат, се вижда от участието на психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията на нашето тяло.
" Някои приемат паралелизъм между психичните и физиологичните процеси и казват, че може да съществуват паралелно, едновременно и двата вида процеси. Обаче, Густав Волф, който приема каузалното (причинно) взаимодействие между психичните и физиологични процеси, казва: „Някой намира противоречие между телеологията и причинността (каузалността). Ентелехията на Дриш трябва да се приеме като каузален фактор. У Аристотел душата е причина на всеки органически процес. Също така и ентелехията на Дриш има каузално значение. Че телеологията и причинността не си противоречат, се вижда от участието на психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията на нашето тяло. Тези движения са физиологични процеси, но никой не може да оспори, че са в причинна връзка с психичните ни процеси. Същото се наблюдава и при всички други същества. Следователно, психичното трябва да се смята като причинен, каузален фактор. Може ли биологът да бъде задоволен от твърдението, че такива сложни процеси като душевният живот играят ролята на безцелно придружаващи явления на една част от телесните процеси? Ние не можем да си представим едно придружаваше явление като действително, ако не е в каузална зависимост с явленията, които го придружават.
към текста >>

Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло.
Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2.
към текста >>

Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма.
С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите. Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
към текста >>

7. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма.
Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека.
към текста >>

Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло?
В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).
към текста >>

И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации?
Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр.
към текста >>

Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията.
А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби.
към текста >>

– „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека.
се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната.
към текста >>

Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).
Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно.
към текста >>

белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби.
Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни. Напр.. установено е къс мускул в съседство със чупената кост да се превръща в хрущял и след това в костна тъкан.
към текста >>

Извършват се значи в цялото тяло верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването на организма към кръвозагубата".
235): „При кръвозагуба всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изявява жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния предишен обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и влизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възраждането на кръвта. Извършват се значи в цялото тяло верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването на организма към кръвозагубата". Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните въпроси, ако не ни е ясна връзката между душевните и телесни процеси. Тая връзка е важният ключ, който разкрива обширни хоризонти и възможности. А тя е установена чрез множество опити и наблюдения. Всекиму е известно зачервяването при гняв, побледняване и затуптяване на сърцето при страх и пр. Тия факти показват.
към текста >>

Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията, тялото му ще бъде дадено на дисекция в университета, а никак не искал това.
Някои лекари казват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак. Кръвните телца се разрушават при тревога. Възпалението на задното черво и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са далечен резултат на душевни и морални смущения". Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт. Те му давали живот най-много един-два дена. Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията, тялото му ще бъде дадено на дисекция в университета, а никак не искал това. Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени.
към текста >>

Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора.
Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт. Те му давали живот най-много един-два дена. Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията, тялото му ще бъде дадено на дисекция в университета, а никак не искал това. Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки".
към текста >>

8. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло.
Температурата на ума и на сърцето му ще останат постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, вътрешно и външно, човек не може да очаква големи постижения. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е разбил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек - човек на новото в света. Резюме от лекция на общия окултен клас, държана на 1 януари 1930 год. В София
към текста >>

Който е разбил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото.
Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, вътрешно и външно, човек не може да очаква големи постижения. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е разбил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек - човек на новото в света. Резюме от лекция на общия окултен клас, държана на 1 януари 1930 год. В София
към текста >>

9. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Принцип на причинността, според който всяко нещо има своята причина и всяка причина произвежда свое последствие. 7.
Принцип на вибрацията, според който всичко в природата е в движение. Всичко се движи и всичко трепти. 4. Принцип на полярността. Според този принцип всички сили в Битието са поляризирани. 5. Принцип на ритъма, според който навсякъде има приливи и отливи, втичане и изтичане. 6. Принцип на причинността, според който всяко нещо има своята причина и всяка причина произвежда свое последствие. 7. За двойствеността на активното и пасивното начало. Навсякъде в проявеният свят има две начала: мъжко и женско, които си взаимодействyвaт и осъществяват света. Това накратко са основните принципи на херметичната философия, която е имала и има огромно влияние върху развитието на западноевропейската мисъл. Апогеят на първия импулс, както видяхме достига в Египет, след което продължава на запад и в лицето на Мойсея полага основите на Еврейската, Халдейската и вавилонската култури и заминава още по-назапад, като създава гръко-римската култура. Като родоначалник на тази култура се явява Орфей, пратеник на Бялото Братство, затова и учениците от тази епоха се наричат ”орфисти”.
към текста >>

Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип.
Цялото това движение се разви под влиянието на четвъртия импулс, това бяха неговите първи зари. Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя.
към текста >>

10. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание.
Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане.
към текста >>

както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот.
Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането.
към текста >>

Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух.
Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането. Последното продължава до тогава, докато човек завърши своята земна еволюция. Карма.
към текста >>

Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите.
Според този закон, човек винаги е сам творец на съдбата си, т. е. той винаги се ражда и живее при такива условия, какви го си е създал още в миналите прераждалия, а и сега подготовлява условията, при които за в бъдеще ще живее. Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека.
към текста >>

Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността.
Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта.
към текста >>

* Чета редовно вестничето Братство, предавано ми от един приятел и още в първия брой почувствах, че както го държах в ръцете си, погали ме една топла струя по цялото ми тяло.
Чувствам близки и сродни всички що пишат тук, и техните преживявания като че ли са мои, с тая разлика, че в мен всичко е тъмно и объркано, а у тях е ясно и разбрано. Благодаря на всички, които пишат в това вестниче! Благодаря и на тия, които го подпомагат материално! Благодаря на всички, които уреждат и осигуряват неговото съществуване! Поздравявам най-сърдечно всички: Т. Чаушев. * Чета редовно вестничето Братство, предавано ми от един приятел и още в първия брой почувствах, че както го държах в ръцете си, погали ме една топла струя по цялото ми тяло. Минаха втори, трети, четвърти, пети — все същото чувствах. А днес пред мен стои шести брой, прочетен един път с жадно поглъщани редове; повтарям още един път, защото то ми бе тъй леко, тъй приятно и сладостно, че аз, дребнавия и слабия всичко изживях и почувствах великата сила на Любовта. Почувствах как слънцето стопля всекиго, който се намира под открито небе ... с. Б. Осъм, Троянско П. Ст.
към текста >>

11. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Hямa нищо случайно или безпричинно.
Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот. Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто. Закона за цикъла от Мери Робертс навсякъде във вселената царуват ред и закон. Hямa нищо случайно или безпричинно. Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно, съзнателно да подпомагаме своята еволюция. „Кръг след кръг“, е един често употребяван израз, когото ние можем да заместим с израза „Цикъл след цикъл“. Тия три думи съдържат един основен закон във вселената, който принадлежи не само на метафизиката, но който може да бъде проверен и доказан научно чрез проучвания и експерименти и тогава да бъде приложен в практическата дейност на всекидневния живот. Нека разгледаме тоя закон отблизо, преди да търсим неговите доказателства и аналогии. Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е.
към текста >>

Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е.
Hямa нищо случайно или безпричинно. Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно, съзнателно да подпомагаме своята еволюция. „Кръг след кръг“, е един често употребяван израз, когото ние можем да заместим с израза „Цикъл след цикъл“. Тия три думи съдържат един основен закон във вселената, който принадлежи не само на метафизиката, но който може да бъде проверен и доказан научно чрез проучвания и експерименти и тогава да бъде приложен в практическата дейност на всекидневния живот. Нека разгледаме тоя закон отблизо, преди да търсим неговите доказателства и аналогии. Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е. една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка. По такъв начин съществува една урегулирана смяна на издигане и слизане. Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си. Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи.
към текста >>

една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка.
Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно, съзнателно да подпомагаме своята еволюция. „Кръг след кръг“, е един често употребяван израз, когото ние можем да заместим с израза „Цикъл след цикъл“. Тия три думи съдържат един основен закон във вселената, който принадлежи не само на метафизиката, но който може да бъде проверен и доказан научно чрез проучвания и експерименти и тогава да бъде приложен в практическата дейност на всекидневния живот. Нека разгледаме тоя закон отблизо, преди да търсим неговите доказателства и аналогии. Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е. една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка. По такъв начин съществува една урегулирана смяна на издигане и слизане. Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си. Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи. В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите.
към текста >>

12. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нищо не става произволно и безпричинно.
Криза, криза, криза, викат от вси страни! И с нея се оправдават мнозина, с нея демагогстват някои, с нея спекулират други. Но какъв е този страшен демон, който смущава и тормози живота на цялото човечество? В живота на целия космос всичко се движи по строго установени закони. Най-великият закон в живота е този за причината и последствията. Нищо не става произволно и безпричинно. Ако не се посее житното зърно, не би имало клас! Така и съвременното положение на света си има своите причини, създадени от миналите и сегашни поколения. И, ето. сега ние изпитваме последствията от миналото и настоящето. Това са резултатите от творческата дейност на хората, на индивидите, на обществата и народите.
към текста >>

Всеки непредубеден слушател можа да разбере, че линиите и формите на човешкото тяло, а особено тези на ръката, лицето и черепа, представляват езика на живата природа, и че няма нищо скрито за тогова, който владее този език.
год. г. Рашо Г. Рашев, пътуващ лектор, държа в Севлиево редица сказки по френология, хиромантия и физиогномия, придружени с експерименти — определяне характера, положителните и отрицателни качества на лица от публиката. Феноменалната памет и основната научна подготовка, придружени с един тънък усет, с дали възможност на г. Рашев да овладее отлично тия специални окултни дисциплини и чрез езика на външните форми да чете в човешката душа като в разтворена книга. Всеки непредубеден слушател можа да разбере, че линиите и формите на човешкото тяло, а особено тези на ръката, лицето и черепа, представляват езика на живата природа, и че няма нищо скрито за тогова, който владее този език. Днес за днес в нашето т. н. интелигентно общество съществува пълно невежество по тези въпроси, нещо повече, голяма част от него има едно определено отрицателно отношение, основано на закостенели предразсъдъци. Малцина се интересуват от езика на природата. И самите наши официално признати учени не познават този език. Поради това г.
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вместо това ние виждаме една безбройна армия от кариеристи, чийто бог е личния интерес и амбиция, които нямат и представа за една истинска служба на народа, които са оплели всяка една партия, без никакво изключение, и чакат само да вземат властта, да се настанят на държавната трапеза, за да се забият като кърлежи в тялото на народа и да смучат неговата кръв.
И у нас е същата каша. Как този народ не можа веднъж до сега да си намери истински достойни водачи! Хора едновременно честни, разумни и силни! Хора, които да поставят народеното благо както над партийните интереси, така и над своите лични интереси и амбиции. Хора, далновидни които с крепка ръка да поведат народа по нов път, който ще го заведе към щастие, благоденствие и напредък. Вместо това ние виждаме една безбройна армия от кариеристи, чийто бог е личния интерес и амбиция, които нямат и представа за една истинска служба на народа, които са оплели всяка една партия, без никакво изключение, и чакат само да вземат властта, да се настанят на държавната трапеза, за да се забият като кърлежи в тялото на народа и да смучат неговата кръв. И тия „интелигентни“ паразити не само че се преливат от партия в партия, според това но коя страна натежават везните на властта и къде има повече облаги, но не се свенят и тогава, когато се намират в един лагер, да се хванат за косите, да се скарат кой да вземе по-големия кокал, кой да се качи не по-високо мястo, не се свенят, над всичко отгоре, и да направят от това обществен и държавен въпрос. Тия хора понякога спорят за убеждения, за принципи. В същност, те нямат никакви принципи. Техните „убеждения" по тоя или оня въпрос се определят от посоката на вятъра. Тяхното съкровено и най-твърдо убеждение е да запазят себе си, да задоволят амбициите си и да напълнят джобовете си.
към текста >>

Човек е безсмъртно същество, той е дух, а не тяло, последното е само инструмент в ръцете на духа.
Тази именно мощна наука трябва да бъде възродена, възкресена във всичките нейни области, да бъде изяснена и разработена във всичките й подробности и да стане достояние на всички хора на земята. Без нея, човек завинаги ще остана в тъмнина. Без нея никога не може да бъде изградена истинската нова култура, слънчевата култура, за която мие говорим тука. Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си. Кои са основните принципи на тази наука? Човек е безсмъртно същество, той е дух, а не тяло, последното е само инструмент в ръцете на духа. Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло. Освен това си тяло той има и други тела, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност. Освен външния, физически свят, когото ние виждаме и изучаваме, съществува цял един огромен невидим свят, който обгръща и прониква нашия, но ние не го виждаме по същата причина. Тази свят, обаче, не е завинаги затворен за човека, защото и днес има хора, така наречените ясновидци, които могат да проникват в него. Ще дойде време, когато човек ще развие в себе си нови способности, чиито зародиши се намират и днес в него, и с тяхна помощ той ще борави в този невидим свят както днес във физическия.
към текста >>

Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло.
Без нея, човек завинаги ще остана в тъмнина. Без нея никога не може да бъде изградена истинската нова култура, слънчевата култура, за която мие говорим тука. Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си. Кои са основните принципи на тази наука? Човек е безсмъртно същество, той е дух, а не тяло, последното е само инструмент в ръцете на духа. Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло. Освен това си тяло той има и други тела, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност. Освен външния, физически свят, когото ние виждаме и изучаваме, съществува цял един огромен невидим свят, който обгръща и прониква нашия, но ние не го виждаме по същата причина. Тази свят, обаче, не е завинаги затворен за човека, защото и днес има хора, така наречените ясновидци, които могат да проникват в него. Ще дойде време, когато човек ще развие в себе си нови способности, чиито зародиши се намират и днес в него, и с тяхна помощ той ще борави в този невидим свят както днес във физическия. Основният закон на живота е еволюцията.
към текста >>

Освен това си тяло той има и други тела, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност.
Без нея никога не може да бъде изградена истинската нова култура, слънчевата култура, за която мие говорим тука. Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си. Кои са основните принципи на тази наука? Човек е безсмъртно същество, той е дух, а не тяло, последното е само инструмент в ръцете на духа. Затова живота на човека не свършва със смъртта на физическото му тяло. Освен това си тяло той има и други тела, други носители, направени от много по-тънка, много по-ефирна материя и затова невидими за човешкото око, при днешното развитие на възприемателната му способност. Освен външния, физически свят, когото ние виждаме и изучаваме, съществува цял един огромен невидим свят, който обгръща и прониква нашия, но ние не го виждаме по същата причина. Тази свят, обаче, не е завинаги затворен за човека, защото и днес има хора, така наречените ясновидци, които могат да проникват в него. Ще дойде време, когато човек ще развие в себе си нови способности, чиито зародиши се намират и днес в него, и с тяхна помощ той ще борави в този невидим свят както днес във физическия. Основният закон на живота е еволюцията. Това е постоянния напредък към безкрайното съвършенство — Бога.
към текста >>

Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма.
Еволюцията, усъвършенстването на човека става чрез прераждането. След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване. Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота. То му дава възможности да продължи започнатото през миналите животи, като винаги се възвръща на земята с по-голяма опитност, с по-голямо знание. Еволюцията, движението напред на целокупния живот става под действието на Закона за Причинността или другояче наречен Карма. Всяко, и най-малкото нещо, си има своята причина. Няма нищо случайно в живота изобщо и в човешкия живот частно. И, най-важното тук е това, че човек сам е причината за всичко онова, което го постига. Той сам е обусловил днешното си положение със своята досегашно дейност в този и в миналите си животи. А днес той гради своето бъдеще.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Впръснатата под кожата, обикновената фабрична захар не се използва от тялото, а се изхвърля чрез пикочта навън така както и захарина.
Продукт на неуморната дейност на трудолюбивите пчели, медът е не само хранителен, но има и всички качества на концентрирана храна и лек. Хранителните качества ма меда се дължат на неговите съставни части. Той съдържа гроздова и овощна захар, известни под названията гликоза и левулоза, примесена със слабо количество вода, минерални вещества и мравчена киселина. Съществената разлика между обикновената фабрична захар и меда се състои в състава на тези продукти. Фабричната захар е чиста декстроза, която по никакъв начин не може да се усвоява под такава форма от организма, a трябва предварително да се превърне в гликоза и малтоза или левулоза. Впръснатата под кожата, обикновената фабрична захар не се използва от тялото, а се изхвърля чрез пикочта навън така както и захарина. Това е най-сигурното доказателство, че обикновената фабрична захар не може да се използва направо от тялото, и че за да се използва, тя трябва да се превърне в гликоза и малтоза, т. е. в гроздова и в овощна захар. А това става в червата. Пчелният мед има това голямо предимство пред фабричната захар, че е готов да се всмучи от стомаха и червата и може да влезне сигурно, бързо и напълно в кръвта. Друга съществена разлика между фабричната захар и меда са витамините.
към текста >>

Това е най-сигурното доказателство, че обикновената фабрична захар не може да се използва направо от тялото, и че за да се използва, тя трябва да се превърне в гликоза и малтоза, т. е.
Хранителните качества ма меда се дължат на неговите съставни части. Той съдържа гроздова и овощна захар, известни под названията гликоза и левулоза, примесена със слабо количество вода, минерални вещества и мравчена киселина. Съществената разлика между обикновената фабрична захар и меда се състои в състава на тези продукти. Фабричната захар е чиста декстроза, която по никакъв начин не може да се усвоява под такава форма от организма, a трябва предварително да се превърне в гликоза и малтоза или левулоза. Впръснатата под кожата, обикновената фабрична захар не се използва от тялото, а се изхвърля чрез пикочта навън така както и захарина. Това е най-сигурното доказателство, че обикновената фабрична захар не може да се използва направо от тялото, и че за да се използва, тя трябва да се превърне в гликоза и малтоза, т. е. в гроздова и в овощна захар. А това става в червата. Пчелният мед има това голямо предимство пред фабричната захар, че е готов да се всмучи от стомаха и червата и може да влезне сигурно, бързо и напълно в кръвта. Друга съществена разлика между фабричната захар и меда са витамините. Фабричната захар е съвършено лишена от витамини.
към текста >>

А всеки хранителен продукт, който няма животворните витамини, е наполовина хранителен, той представлява тяло без душа, цвете без аромат, слънце без топлина.
в гроздова и в овощна захар. А това става в червата. Пчелният мед има това голямо предимство пред фабричната захар, че е готов да се всмучи от стомаха и червата и може да влезне сигурно, бързо и напълно в кръвта. Друга съществена разлика между фабричната захар и меда са витамините. Фабричната захар е съвършено лишена от витамини. А всеки хранителен продукт, който няма животворните витамини, е наполовина хранителен, той представлява тяло без душа, цвете без аромат, слънце без топлина. Обратно, медът съдържа всички видове витамини. На тези основни различия се дължат големите предимства на меда пред фабричната захар. За това медът е не само отлична храна, но и чародейно лечебно средство. Нашата митология е пълна с много чудни приказки за събиране на меда от хиляди лековити билки. И старите българи, без да са били запознати с витамините, цели столетия са употребявали меда като храна и като лекарство.
към текста >>

И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата.
Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество. Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки. Ако човек не може да живее на земята, той и в другите светове не може да живее. Човек живее едновременно и в трите свята.
към текста >>

Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа.
И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой. Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират.
към текста >>

Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество.
Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
към текста >>

15. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот.
Но тя изисква да бъде търсена и разкривана. Тя е скрита така, че усилията, които са нужни за нейното разкриване, да бъдат възнаградени от радостта на знанието и надеждата. Понеже тя е универсална, тя владее над всички времена и всички сватове. Тя е, прочие, една и съща за всички епохи и за всички хора, и затова я намираме еднаква във всички области на знанието. Но пътищата, по които тя може да бъде достигната, са многобройни и често, твърде различни. Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот. Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните. Че ни е донесла, всичко на всичко, материалното утвърждаване, придружено с едно ограничено тълкувание, на традиционните истини, завещани ни от древната мъдрост и от религиите на човечеството. Това ще рече, че изворите на истината, от които можем да черпим, произтичат от всички усилия и от всички човешки вярвания, и че е достатъчно да имаме ясен поглед, за да познаем съществената част от истината, забулена от несъвършените начини, които хората yпотребяват, за да я изразят. Обаче, историята на човечеството ни дава примери за възвишени гении, които са имали възможността да синтезират в себе си придобивките на миналото, внушенията на интуицията и най-вaжните научни факти, с една такава проникновеност, че достигат да установят най-разумните философски доктрини и законите за един истински идеален живот. Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията.
към текста >>

Той ще остане завинаги идеалния модел за всички ония, които горещо желаят да притежават една златна душа в жeлязнo тяло и които се стремят, жадувайки за истината, да установят в себе си царството на мъдростта и на радостта.
Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните. Че ни е донесла, всичко на всичко, материалното утвърждаване, придружено с едно ограничено тълкувание, на традиционните истини, завещани ни от древната мъдрост и от религиите на човечеството. Това ще рече, че изворите на истината, от които можем да черпим, произтичат от всички усилия и от всички човешки вярвания, и че е достатъчно да имаме ясен поглед, за да познаем съществената част от истината, забулена от несъвършените начини, които хората yпотребяват, за да я изразят. Обаче, историята на човечеството ни дава примери за възвишени гении, които са имали възможността да синтезират в себе си придобивките на миналото, внушенията на интуицията и най-вaжните научни факти, с една такава проникновеност, че достигат да установят най-разумните философски доктрини и законите за един истински идеален живот. Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията. Той ще остане завинаги идеалния модел за всички ония, които горещо желаят да притежават една златна душа в жeлязнo тяло и които се стремят, жадувайки за истината, да установят в себе си царството на мъдростта и на радостта. Питагор се е родил в остров Самос, около 580 години преди Христа. Неговият баща, Мнесархус, му е дал отлично образование. Прочути учители са го обучавали по философия, математика, поезия, музика и гимнастика. Всестранното образование и възпитание му е помогнало да доразвие присъщата му склонност към науката изобщо, да издигне своя дух, могъщ едновременно в анализата и синтезата. След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите народи и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове.
към текста >>

Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека.
Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат.
към текста >>

Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това.
Страданията и радостите на цялото човечество да бъдат и твои. Да се чувстваш едно с цялото човечество и интересите ти да бъдат интересите на цялото човечество - това ние наричаме Божествено. Но туй може да бъде, когато минем първите две постижения. Постиженията във физическия свят са най-трудни - защото при днешното съзнание на хората и при днешните условия всички не могат да бъдат богати. Но по отношение на вътрешното богатство и придобивки, почти за всички има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И млада и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица.
Не посещават ли ме тъги и сладка радост? Не се ли смея както в предишните години ? Не любя ли пак също красивите гиргини ? Защо ме стар наричат и в други ранг поставят? Съвременните люде какво в човека славят? Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И млада и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица. Тялото, то е маска, напусто се гордее, в душата е престолът — човекът там живее. Дядо Благо Преглед Световна опасност. Фашизмът, ако с това име може да се нарече едноличната диктатура отправена в грубо-националистично направление. е вече една световна опасност. Родил се като една реакция на комунизма, взел една част от неговите лозунги, той не е по-малко брутален и насилнически в налагане на своето, и е днес много по-опасен от първия.
към текста >>

Тялото, то е маска, напусто се гордее, в душата е престолът — човекът там живее.
Не се ли смея както в предишните години ? Не любя ли пак също красивите гиргини ? Защо ме стар наричат и в други ранг поставят? Съвременните люде какво в човека славят? Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И млада и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица. Тялото, то е маска, напусто се гордее, в душата е престолът — човекът там живее. Дядо Благо Преглед Световна опасност. Фашизмът, ако с това име може да се нарече едноличната диктатура отправена в грубо-националистично направление. е вече една световна опасност. Родил се като една реакция на комунизма, взел една част от неговите лозунги, той не е по-малко брутален и насилнически в налагане на своето, и е днес много по-опасен от първия. Защото комунизмът, заедно със социализмът.
към текста >>

Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е.
И човек сега трябва да мине в една по-висша форма. Дали това се съзнава или не, но във всеки човек има един вътрешен стремеж да мине от една по- нисша форма в една по-висша. И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив, в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но просията в света не разрешава въпроса. Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени.
към текста >>

от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот.
Дали това се съзнава или не, но във всеки човек има един вътрешен стремеж да мине от една по- нисша форма в една по-висша. И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив, в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но просията в света не разрешава въпроса. Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете.
към текста >>

Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят.
Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота.
към текста >>

Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят.
Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят.
към текста >>

Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас.
Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят.
към текста >>

Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека.
Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят.
към текста >>

А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас.
Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота. Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят.
към текста >>

Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата.
Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви. Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една благородна воля, за да знае навсякъде как да постъпи. А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел.
към текста >>

Реално е това, което внася сила в ума на човека и го кара да мисли, което дава сила и живот на чувствата и на тялото, за да може човек да постигне нещо в света.
Всички тези закони са обосновани на нещо много разумно в Битието. И ако ние се осланяме на туй разумното и изучаваме езика му, онова, което има да ни се случи, ще ни го кажат. Защото има един език на природата, който говори в нас. Това е самата реалност в нас. Реалността се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия. Реално е това, което внася сила в ума на човека и го кара да мисли, което дава сила и живот на чувствата и на тялото, за да може човек да постигне нещо в света. Ако вие станете проводници на Реалността в света, вие ще бъдете полезни и за повдигането на цялото човечество, и ще бъдете съработници на природата, служители на Бога, казано на религиозен език. Но идеята за Бога трябва да се постави в нова светлина. Тази идея, която хората сега имат за Бога, това не е никакъв Бог. Според нас Бог е Великата Реалност в света, туй без което човек не може. Животът, който функционира, който пулсира в нас, това е Бог.
към текста >>

Щом нарушите закона на Истината, известни органи на тялото ви започват да боледуват.
Той се проявява във всяка една душа и казва: Всички ще станете както Аз мисля и щом вървите по Моя път, всичко ще постигнете. Всички трябва да се подчините на импулса на живота. Ако вървите по този импулс и не се боите, тогава всички добри и велики хора ще ви бъдат тил и всички ще ви помагат. Когато заживеем по този начин, ще бъдем свободни от противоречия и болести; основата на всички болести седи в нарушението на великия закон на Любовта. Всички болести на нервната система се дължат вследствие нарушението закона на Мъдростта, а физическите болести се дължат вследствие нарушението закона на Истината. Щом нарушите закона на Истината, известни органи на тялото ви започват да боледуват. Трябва да се влее нещо ново в човешката душа. Сегашните хора нямат никаква идея в живота си - гледат да преживеят горе-долу и да умрат. Това са хора без идеал. Само когато влезе да действа Любовта в човека, той има стремеж и идеал. Когато дойде Любовта, ще ви направи цял един рай, в който ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае душата ви.
към текста >>

Тези противоречия, които сега съществуват между народите, ще изчезнат и цялото човечество ще бъде едно голямо семейство, а народите и отделните индивиди ще бъдат членове на това семейство и взаимно ще си помагат и уважават, тъй както си помагат органите на едно тяло.
Сегашните хора нямат никаква идея в живота си - гледат да преживеят горе-долу и да умрат. Това са хора без идеал. Само когато влезе да действа Любовта в човека, той има стремеж и идеал. Когато дойде Любовта, ще ви направи цял един рай, в който ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае душата ви. За в бъдеще хората ще има да разрешават големите въпроси на живота. Тези противоречия, които сега съществуват между народите, ще изчезнат и цялото човечество ще бъде едно голямо семейство, а народите и отделните индивиди ще бъдат членове на това семейство и взаимно ще си помагат и уважават, тъй както си помагат органите на едно тяло. Между всички ще има вътрешна хармония. И вие ще бъдете свидетели на всичко това. Из беседата, държана от Учителя на 31. XII. 1933 г.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване.
Те са: семейството. училището и обществото. Но като най-важен справедливо се счита първия (семейството), където първостепенна по важност е ролята на майката, която има най-силно влияние върху детето; която оставя най-трайни следи в душата на детето — утрешният гражданин, учен или държавник. Възпитанието на детето не почва от неговото физическо раждане, както въобще е прието да се мисли, а далеч по-рано, още от утробата на майката, още от момента на зачатието. Това значи, че още през време на бременността, всичко онова, което майката преживява, напр. като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване. Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото. Един действителен пример: майката А. в гр. Варна през бременния период отивала за нещо в магазина, прекосява една улица, но внезапно чува близко зад гърба си да свири автомобил. Тя се стреснала.
към текста >>

Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото.
училището и обществото. Но като най-важен справедливо се счита първия (семейството), където първостепенна по важност е ролята на майката, която има най-силно влияние върху детето; която оставя най-трайни следи в душата на детето — утрешният гражданин, учен или държавник. Възпитанието на детето не почва от неговото физическо раждане, както въобще е прието да се мисли, а далеч по-рано, още от утробата на майката, още от момента на зачатието. Това значи, че още през време на бременността, всичко онова, което майката преживява, напр. като скръб, радост, утеха или въобще, каквото и да е душевно състояние, то неминуемо се предава чрез кръвта на майката на формиращия се в утробата й индивид, който бидейки още несамостоятелен, е част от майката и, хранейки се по осмотичен начин, той всмуква чрез цялото си тяло всичко онова, което майката преживява и всяко преживяване на майката е и негово преживяване. Така се всмуква и вгражда в тялото на бъдещият (утрешен) човешки индивид всяко чувство, всяко преживяване на майката, които стават сигурни предразположения, а дори и качества на новороденото. Един действителен пример: майката А. в гр. Варна през бременния период отивала за нещо в магазина, прекосява една улица, но внезапно чува близко зад гърба си да свири автомобил. Тя се стреснала. Минава време и случката била забравена.
към текста >>

Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял.
Набожността е също чувство. Който го има развито, е набожен, който го няма развито, не е набожен. Има чувство на вярата; който го има развито, той вярва, който го няма, не вярва. Като дойдем до човешките способности, и те са свързани с известни центрове в предната част на мозъка. И като погледна един човек, аз виждам кои способности са развити и какво може да излезе от него. Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял. Той може да е имал добри намерения, но не е имал нужните способности. Защото за всяка една работа се изискват съответните способности. И всякога, когато ще имате работа и отношение с един човек, трябва да знаете, кои способности са развити в него и развити ли са моралните чувства в него. Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в действителност да има тези качества. В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има „знания“, които задоволяват само обикновеното човешко любопитство и дават възможност за упражняване на човешкия интелект и на човешката памет; но има и знания, които са тъй-необходими за целокупното човешко същество, както е необходим хляба за физическото тяло на човека.
“ и „Просветата ще ни спаси! “ — казват носителите на съвременната наука всред нашия народ. И така е. Но кое знание, коя светлина, каква просвета са нужни преди всичко? Има знания и знания. Има „знания“, които задоволяват само обикновеното човешко любопитство и дават възможност за упражняване на човешкия интелект и на човешката памет; но има и знания, които са тъй-необходими за целокупното човешко същество, както е необходим хляба за физическото тяло на човека. Такова е именно знанието, което отговаря на въпросите: Що е човек по своята същина? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони и какъв е смисъла на човешкия живот на земята? Тук вече защитниците на материалистичните схващания в науката се дърпат уплашено назад, казвайки: „Не, тук няма нищо интересно; невъзможно е да се узнае; няма нищо доказано; тук човек може само да се заблуди" и т. н., пренебрегвайки, отвръщайки очи от хилядите факти в живота, сочещи пътя към разрешение на зададените въпроси.
към текста >>

Но жизнената енергия не е еднородна, а поляризирана в седем течения, всяко от които носи известни елементи, необходими за човешкото тяло, за човешкия ум и за човешкото сърце.
Трябва да познаем и проучим себе си като микрокосмос, като малка вселена, съдържаща в ума-лен вид всичко, за да познаем и макрокосмоса, голямата, безгранична вселена. А такова знание може да ни даде само окултната наука — достояние на истинските учени, на мъдреците, великите Учители на човечеството в миналото и сега. Нека се обърнем към тях, защото сме и рискуваме да останем завинаги в тъмнина! С. К. Науката за храненето (Продължение) И тъй, растителната храна е най-чистата и най-здравословната, най-богата с жизнени енергии. Но жизнената енергия не е еднородна, а поляризирана в седем течения, всяко от които носи известни елементи, необходими за човешкото тяло, за човешкия ум и за човешкото сърце. И всичките тези енергии съграждат различните растителни и животински форми, като образуват най-разнообразни комбинации и създават най-разнообразни типове — в които преобладава една или друга енергия. Върху тази основа астрологията разпределя хората, животните, растенията, даже и минералите на групи, намиращи се под влиянието на различните планети. А планетите са силови центрове на различните родове енергии. Понеже в различните храни са застъпени различни родове енергии, то второто условие при разумното хранене е разнообразието в храната, за да можем да добием от всички енергии, които са необходими за хармоничното развитие на нашия организъм. За тази цел в една следваща статия ще посочим в кои растения какъв род енергии преобладават и какви са техните хармонични комбинации, защото във всяко едно течение има две направления — възходящо и низходящо.
към текста >>

И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни.
В това седи злото в света. Всички хора са одарени и повече, отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им. А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи. Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта. Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни. Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта, които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна.
към текста >>

Ледбитер - 20 Учението за кармата,— Закона за причинността от Е. П.
Д. Б. С п и с ъ к на книгите, които се доставят от редакцията на в. Братство Окултна литература Езотерическо християнство, (Малките мистерии) от Ана Безант - 45 Посвещение в усъвършенстването на човека от А. Безант - 25 Еволюция на живота и формата, от Ана Безант - 20 Реалността на невидимото, от Ана Безантъ - 4 Необходимост от прераждане, от Ана Безантъ - 4 Умрелите са живи. — от Ч. У. Ледбитер - 20 Учението за кармата,— Закона за причинността от Е. П. - 6 Прераждане, от Софроний Ников - 15 Човек и Бог, от Пламен - 10 Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, професор по физика. - 30 Възпитанието на детето, според окултната философия на розенкройцерите, от Макс Хайндел. - 10 Наука за дишането, от Аледон - 15 Що е окултизъм, от С. Калименов - 6 Основният закон на здравето, Е. Г. Оуен - 5 Окултизъм и Йога, 1 ва част - 22 Окултизъм и Йога, 2-ра част - 28 Окултизъм и Йога, 3 та част - 28 Целта на образованието според Спиноза - 8 Защо и как да познаваме Бога, от д-р Стоицев - 5 Окултизъм, Граблашев - 8 Девор, символична драма,от Веселин Петрушев - 8 Елена Петровиа Блаватска, биография - 20 Родословието нa човека, от Ана Безант - 20 Невидимите помагачи, от Ч. У.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII. Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа.
към текста >>

Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си.
стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат. При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини.
към текста >>

Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло.
(„Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно.
към текста >>

Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух.
„) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя.
към текста >>

Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло.
Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения.
към текста >>

Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя.
Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло.
към текста >>

Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух.
Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
към текста >>

При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло.
Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите.
към текста >>

Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето.
Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото.
към текста >>

Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“.
към текста >>

Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта.
През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“. Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал.
към текста >>

При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото.
Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“. Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал. Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика.
към текста >>

И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал.
Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“. Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал. Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф.
към текста >>

което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят.
Окултизмът посреща с радост откритията на днешната наука, тъй като те постепенно и непрекъснато потвърждават това, което окултната наука от дълги години учи. И тъй, експериментите на Д-р Мак Дугал показаха, че наистина нещо невидимо за обикновеното око напуска тялото при смъртта, също както опитния ясновидец твърди н както е описано в окултната литература много преди откритието на Д-р Мак Дугал. Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи.
към текста >>

Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им.
Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека.
към текста >>

Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло.
Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията.
към текста >>

Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа.
Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат.
към текста >>

Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията.
Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня.
към текста >>

Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет.
като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна.
към текста >>

В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание.
Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него.
към текста >>

Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят.
Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
към текста >>

В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа.
Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива.
към текста >>

се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него.
В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра.
към текста >>

То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло.
Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола.
към текста >>

Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние.
сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража.
към текста >>

Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа.
към текста >>

Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй.
Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух.
към текста >>

кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36.
Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло.
Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в обществения и индивидуалния живот. Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят.
към текста >>

Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане.
Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло.
към текста >>

И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела.
Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята.
към текста >>

Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят.
Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г. Макс Хайндел (7) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 110) Процесът при напускане на етерното тяло е до голяма степен подобен на този при напускане на физическото тяло. Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре.
към текста >>

Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло.
Жизнените сили на атома-семе се оттеглят от етерното тяло, за да могат да бъдат употребени като основна ядка за изграждаме на ново такова тяло в едно бъдещо прераждане. И тъй, влизайки в астралния свят, човек носи със себе си двата първоначални атоми-семена на физическото и на етерното тяло, плюс астралното и умственото тела. Ако умиращият може де се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво.
към текста >>

Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт.
Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот.
към текста >>

Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива.
Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато.
към текста >>

Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания.
Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв.
към текста >>

Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот.
Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница.
към текста >>

Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие.
Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него.
към текста >>

Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред.
Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации.
към текста >>

Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло.
Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница.
към текста >>

То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации.
Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко.
към текста >>

Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие.
Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира.
към текста >>

Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване.
След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея. Защото желанието да се пие не идва от физическото тяло. Последното страда, заболява от алкохола и би се чувствало по-добре без него. То напразно протестира по разни начини, но астралното тяло на пияницата страстно желае пиенето и заставя физическото тяло да приема алкохола, за да може астралното тяло да чувства удоволствието, произлизащо от засилените вибрации. Това желание остава след смъртта на физическото тяло, но пияницата няма в астралното си тяло нито уста нито стомах, които да могат да приемат физическо питие. Той се принуждава тогава да отива в кръчмите, да вплита своето астрално тяло в телета на пиещите, за да възприеме чрез индукция една малка част от вибрациите на спирта, но това съвсем не може да даде пълно задоволяване. Той има възможност и отива понякога в бъчвите, със спиртни питиета, но и това не може да го ползва защото там няма тия изпарения, които стават в храносмилателните органи на един пияница. И това не го задоволява и той е подобен на човек, останал сам в откритата лодка всред океана. „Вода, вода, навсякъде около мен, но няма нито капка за пиене“ казва той и страда жестоко. След време, обаче, той ще схване безполезността от стремежа към пиене, което не може де се реализира. Също както става с много от желанията ни през земния ни живот, така и всички желания в астралния свят умират поради липса на възможност да се задоволят.
към текста >>

Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма.
Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено. Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж.
към текста >>

21. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не се опитвайте да спирате ония течения, ония естествени процеси, ония сили, които природата туря в действие във вас или вън от вас, и които са обусловени от една Върховна Разумност, от една стояща над всичко Причинност.
Това е един факт, който трябва да се вземе в неговото най-широко значение. Защото той се отнася еднакво както до външна-та природа, така и до нашата вътрешна природа, така и до природата на нашия социален, колективен живот. И в едната, и в другата, и в третата области природата си има свои закони и мерки, които, ако не бъдат изпълнявани, строго наказват нарушителите им. Първото и най-важно правило, до което човек с цената на огромни страдания, след дълги опитности, идва, е: Не подпушвайте природата! Не подпушвайте природата във вас, вън от вас, в социалния живот, или където и да било. Не се опитвайте да спирате ония течения, ония естествени процеси, ония сили, които природата туря в действие във вас или вън от вас, и които са обусловени от една Върховна Разумност, от една стояща над всичко Причинност. Не се стремете да надхитрите природата! Не се стремете да изпреварите природата! Не си въобразявайте, че вие можете да извършите нещо по добре, по разумно, по-приятно, и по-полезно от нея. Не коригирайте природата, не коригирайте нейните закони и сили, а се оставете на нейния всепроникващ потик, вслушайте се в нейната Разумност, оставете тя да ви коригира. Нищо друго, а само безмерната гордост и егоизъм на човека го заставят да се опълчва срещу нея, да иска да я подчини на своите ограничени схващания и лични капризи, да й наложи да действа по негови, човешки закони.
към текста >>

При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр.
Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека.
към текста >>

Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата.
Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма.
към текста >>

Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите.
В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действат освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата.
към текста >>

Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма.
Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действат освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответства на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр.
към текста >>

Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло.
Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действат освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответства на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
към текста >>

Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло.
Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответства на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални.
към текста >>

Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
към текста >>

Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си.
към текста >>

Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят.
Скоро се видя облечен като войник и отведен на война. Това беше на сън, но войната беше също такава, каквато даскал Иван я беше прекарал в действителност. Гърмяха оръдия, тракаха картечници, пищяха куршуми ... А войниците падаха, едни разкъсани от гранати, други пронизани от куршуми и викаха, охкаха, гърчейки се в предсмъртни болки . . Даскал Иван чу наблизо гръм от пръскаше се граната и усети в гърдите смъртна болка. И падне на земята облян в кръв. Тялото на даскал Иван остана мъртво на бойното поле, но той усещаше душата си жива, пренесена в някакъв други свят. Съзнанието му беше будно. Около себе си той виждаше много други души. Души без форма, без физически образ, без име, души лишени от всичко онова, което ги е различавало едни от други на земята. Те всички си приличат и всички са близки и мили едно за друга. Всяка душа обича, познава и разбира другите души, също тъй, както обича, познава и разбира сама себе си.
към текста >>

Студен пот течеше по тялото му.
Той се хвърли нагоре, бягайки с всички сили. Бързо премина през гората. Излезе на голата поляна. Точно когато щеше да премине върха, пред него се чу оглушителен гръм ... Смъртна болка го прониза в гърдите … Даскал Иван се пробуди. Целия беше разтресен от преживения на сън ужас. Студен пот течеше по тялото му. Той неволно се пипна по гърдите; сякаш искаше да се увери, дали действително там няма рана. — Нищо ... То било само сън ... Страшен сън — измърмори даскал Иван. На портата силно се почука. И извикаха познати гласове. — Хей!
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди да слезе долу в материята, троичният Дух е, тъй да се каже, гол, чист, дух, съдържайки в себе си само силите на четирите атоми-семена (които са ядрата на троичното тяло и проводници на ума).
Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят. Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне„ Макс Хайндел (13) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Подготовка за прераждане . След като видяхме, от казаното до сега, колко голяма е необходимостта от повторни въплощения на земята, ние сега ще разгледаме начина, по който се достига тая цел. Преди да слезе долу в материята, троичният Дух е, тъй да се каже, гол, чист, дух, съдържайки в себе си само силите на четирите атоми-семена (които са ядрата на троичното тяло и проводници на ума). Неговото, слизане е подобно на надяването на ръката, едно след друго, на няколко чифта ръкавици със все по-голяма и по-голяма гъстота. Силите на ума от последния живот биват събудени от тяхното спящо състояние в атома семе. С това те започват да привличат към себе си материали от най-висшите подделения на областта на конкретната мисъл, по начина на магнита, който притегля железните стърготини. Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява. Неговата привличаща сила е от известен род и е.
към текста >>

Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот.
Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява. Неговата привличаща сила е от известен род и е. ограничена, до известен предел. Същото нещо е вярно и по отношение на атома-семе. Той може да, привлече и задържи, във всяка област, само такъв, материал, към който той има известен афинитет, и дори от него той може да задържи само известно определено количество. Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот. Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово.
към текста >>

Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя.
Той може да, привлече и задържи, във всяка област, само такъв, материал, към който той има известен афинитет, и дори от него той може да задържи само известно определено количество. Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот. Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни.
към текста >>

Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре.
Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма.
към текста >>

Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят.
За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия.
към текста >>

Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре.
Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него.
към текста >>

Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни.
Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка.
към текста >>

привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма.
Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт.
към текста >>

Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него.
Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата.
към текста >>

То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка.
Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие.
към текста >>

Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа.
Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие. Това е истинския гръбнак, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности.
към текста >>

Съдбата на един индивид, произлязла под действието на закона за причинността, е твърде сложна и съдържа разнообразни връзки с индивиди, същества от физическия свят и вън от него, връзки, които датират от най различни времена.
Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие. Това е истинския гръбнак, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности. Това е „Епигенезиса“ (самозараждане) — свободната воля, която се съдържа във възможността да извършим нещо свършено ново, а не само да избираме между две предварително определени начини на действие. Това е най-важния фактор, който едничък може да ни обясни по задоволителен начин развоя и естеството на системата, към която принадлежим. Инволюцията и еволюцията сами по себе си са недостатъчни: обаче като, ги комбинираме с епигенезиса (самозараждането, раждането на нови причини ,или свободната воля) тогава ний получаваме пълната троица, която всестранно ни обяснява живота. Съдбата на един индивид, произлязла под действието на закона за причинността, е твърде сложна и съдържа разнообразни връзки с индивиди, същества от физическия свят и вън от него, връзки, които датират от най различни времена. А дори и тези, които живеят едновременно на земята, не могат да бъдат на едно място и затова е невъзможно за една индивидуални съдба да бъде напълно проявена в течение на един живот или на едно място. Следователно, Азът бива поставен при известни условия, в известна фамилия с които има известни връзки. Що се отнася до проявлението на съдбата, понякога е безразлично в кои именно от различните отговарящи нему условия и среди Азът ще бъде роден, и когато случаят е такъв, нему с допуска известен избор, но веднъж изборът направен, Господарите на Съдбата невидимо бдят, щото работата в избраната част от съдбата (или кармата) да не се нарушава от свободни действия в друго направление. Ако ний се постараем да действаме така, че да избегнем от тази съдба, тия същества действат по такъв начин, че до предотвратят това и да осъществят изпълнението на съдбата ни. Това. обаче, не може да бъде повтаряно много честа, защото иначе би направило човека съвършено безсилен.
към текста >>

Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган.
Тя би могла да бъде променена до времето, когато сме теглили спусъка на оръжието, защото до тогава то е било в нашата власт. Ний можем. до известна степен, да моделираме и дори съвършено да променим известни причини, преди да бъдат вложени в действие, но веднъж започнали да действат, без да сме взели предварителни мерки, те вече излизат вън от нашия контрол. Това именно се нарича „зряла“ карма или съдба, и за нея се казва, че Господарите на Съдбата спират всеки опит да се избегне от нея. По отношение на нашето минало, ние сме до голяма степен безпомощни, но по .отношение на бъдещите си действия, ний имаме пълен контрол, с изключение на случаите, когато сме обвързани от нашита минали действия. Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган. Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят.
към текста >>

Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата.
до известна степен, да моделираме и дори съвършено да променим известни причини, преди да бъдат вложени в действие, но веднъж започнали да действат, без да сме взели предварителни мерки, те вече излизат вън от нашия контрол. Това именно се нарича „зряла“ карма или съдба, и за нея се казва, че Господарите на Съдбата спират всеки опит да се избегне от нея. По отношение на нашето минало, ние сме до голяма степен безпомощни, но по .отношение на бъдещите си действия, ний имаме пълен контрол, с изключение на случаите, когато сме обвързани от нашита минали действия. Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва: От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол; Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган. Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло.
към текста >>

Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло.
Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали.
към текста >>

Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло.
Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза.
към текста >>

Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма.
Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция.
към текста >>

Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества.
Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители.
към текста >>

Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката.
и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката.
към текста >>

Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители.
Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние.
към текста >>

Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката.
Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина.
към текста >>

След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката.
Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина. Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път.
към текста >>

Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си.
Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина. Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг.
към текста >>

От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне.
Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители. Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина. Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг. царство — преврата през времето на Батенберг 1886 г.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да се доберем до пътищата и законите, по които реалността се проявява, трябва да изучаваме строежа на своето тяло, трябва да изучаваме мозъка си, трябва да изучаваме строежа на кожата.
А този, който е мъдър, никакъв шум не вдига. Хората, които вдигат много шум, не са от света на реалността. В тях няма никаква реалност. Много хора не знаят как да ходят, понеже краката им са изкуствени, т.е. техните разбирания за живота са криви и вследствие на това и животът им е неуреден и безсмислен. За да се доберем до пътищата и законите, по които реалността се проявява, трябва да изучаваме строежа на своето тяло, трябва да изучаваме мозъка си, трябва да изучаваме строежа на кожата. Всяка сутрин като станете попипайте кожата си дали е мека или суха, топла или студена. Най-първо вижте ръцете си, дали са топли или студени. След това пипнете челото си и вижте дали е топло или студено, след това вижте брадата си дали е топла или студена и най-после вижте състоянието на краката. После вижте в какво състояние се намира носа ви. Като дойдете до носа, най-първо ще направите три вдишки и ще наблюдавате как се свиват и разпущат ноздрите ви.
към текста >>

Всяка дейност може де се разглежда от две страни: обусловена от закона за причинността, тя се явява като наложен ни дълг, като тежка и скучна обязаност: но проникната от съзнателното слънчево творчество, тя престава да е тежък дълг, а става целесъобразна работа за общото благо.
по който поглъщаме и неговата жизнена сила. Нашите нервни центрове имат още и психични и духовни страни. При поменатото вече ритмично дишане, ний възприемаме и творческото сила но Слънцето в слънчевия си възел и с това засилване творческия елемент в нашата работа. He всекиму е достъпно крупното интелектуално или художествено творчество. В края на краищата, ние изпълняваме тази робота, която сме заслужили със своите предишни действия. Всяка дейност може де се разглежда от две страни: обусловена от закона за причинността, тя се явява като наложен ни дълг, като тежка и скучна обязаност: но проникната от съзнателното слънчево творчество, тя престава да е тежък дълг, а става целесъобразна работа за общото благо. Ний можем да изпълним всяка дейност, всяка работа с радостта на творчеството и да я направим благословение за себе си и за другите. В това пресъздаване на нашия всекидневен труд в радостно целесъобразно творчество, главна роля играе наситеността на слънчевия възел с творческата психична енергия на Слънцето Но главният център на нашия психичен живот е не слънчевия възел, а сърцето. Всички творчески импулси идват от сърцето, всички психични емоции имат в него своя източник. Сърцето — това е психичният орган на нашата връзка с всички същества. населяващи земята и Космоса.
към текста >>

Закона за причинността диференцира, превръщайки единството в множество, закона за целесъобразността обединява множеството в единство.
да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н. Синтетичната мисъл не е причинна мисъл, тъй като живият синтез на противоположностите се явява като резултат от динамиката на закона за целесъобразността. Закона за причинността диференцира, превръщайки единството в множество, закона за целесъобразността обединява множеството в единство. Създавайки по тоя начин все по-широки и по-мощни синтези, този нов слънчев интелект на човека на: мира все по-нови възможности за своето познание и ще се спре само на границата на Това Неизразимо, което не се подава на никакво определение на никакво название, на никакъв понататъшен синтез. Това, което е самата същност на космичния живот, Синтеза на всички синтези. Творчеството на синтетичната мисъл е единственото реално творчество, а всичко останало със само негово следствие. Най-великите хора живеят в неизвестност, но тяхното творчество определя пътищата на човечеството. Създадените от тяхната синтетична мисъл мисъл-форми се носят в психичната атмосфера на човечеството, долавят се, на части, от съзвучните съзнания и се провеждат от тях в живота под формата на религиозни и народни движения, като научни открития, като художествено творчество, като културно строителство във всяко направление.
към текста >>

„Съдържа“, казва той, „три аминови киселини, необходими за растежа на тялото, в по-голямо количество, отколкото са в зърнените храни.
(следва) Фъстъците по-добри от месото „Тропическото бобово растение (Arachis hypogaea), с право и космато стебло, назъбени листа, и светложълти цветове, които, след като се оплодят се навеждат и зариват в земята, където узряват“. Като чете тия думи човек мисли за нещо величествено и страшно. В същност, те са кратко описание, каквото дават речниците, на крайно смирения фъстък, на който толкова малко внимание сме обръщали до сега. А заслужава по-голяма чест, защото е най-ценната храна, каквато ни дава земята, както се вижда от следните цифри: 1/2 кг., фъстъци дава 2,500 калории 1/2 кг., зрял боб дава 1,600 калории 1/2 кг., хляб дава 1,200 калории 1/2 кг., месо дава 850 калории 1/2 кг., яйца дава 700 калории 1/2 кг., мляко дава 320 калории Д. Е. Лайк пее хвалебствена песен на фъстъка в „The American journal of Physical Therapy“. „Съдържа“, казва той, „три аминови киселини, необходими за растежа на тялото, в по-голямо количество, отколкото са в зърнените храни. Съдържа и повече калциеви соли. Японски изследователи са открили, че неговите белтъци превъзхождат белтъците на соята. Пепелта му е слабо кисела. Съдържа в значително количество витамина А и отчасти витамина В.“ Лейн и Бошард правили опит с деца между 7 и 15 години, които разделили на две групи. Едната група получавала обща храна, включително месо яйца и мляко.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата.
След оня ужас, катастрофа, одежда те ти везат нова от мирис, звуци и лъчи. Така те, майчице злочеста, ще теб окичат кат' невеста, в първичната ти красота. Душа ти пак тогаз изново ще слуша огненото слово на твоя царствен Дух-Жених. Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани. Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето.
към текста >>

Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето.
Душа ти пак тогаз изново ще слуша огненото слово на твоя царствен Дух-Жених. Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани. Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето. Внимава се особено да не се правят при морско течение, или такова в планинско дефиле, или въобще там където има усилен и упорит вятър. Отначало тези бани трябва да бъдат кратковременни, за да свикне организма, а после могат да траят до един час.
към текста >>

Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина.
Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани. Въздушна баня наричаме излагане на цялото голо тяло на въздуха с цел да стане основно проветрение на кожата на тялото и да се добие едно къпане на сухо чрез галене на вятъра, който докарва хладни струи въздух покрай кожата. Въздушните бани се правят без слънце, напр., преди изгрев на слънцето, или през деня, ако е облачно времето. Цялата тази баня охлажда тялото и с това действа като хубава реакция върху кръвообращението, точно така, както една хладна или студена баня в морето. Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето. Внимава се особено да не се правят при морско течение, или такова в планинско дефиле, или въобще там където има усилен и упорит вятър. Отначало тези бани трябва да бъдат кратковременни, за да свикне организма, а после могат да траят до един час. При по-хладно време къпещия се трябва да усилва своето движение било чрез гимнастически упражнения, било чрез леко потичване, което, обаче, не трябва по никой начин да доведе организма до изпотяване.
към текста >>

Според наши наблюдения, светлинните бани действат като усилена реакция на кръвообращението и това периодично охлаждане на тялото указва благотворно влияние върху духа на човека и дава следните физически преимущества: засилва апетита, намалява анемията, калява организма и го прави по малко чувствителен към настинки, хрема и инфлуенца.
Различаваме следните въздушни бани: твърде студена при температура около 00С, студени от 2—80С, опреснителни от 10—150 С, хладни и ободряващи от 15—250С гр. и топли — над 250С градуса. Студените въздушни бани се препоръчват на хора с нежна кожа и конструкция, анемични, лимфатични, умствено преуморени, нервни и неврастеници. Студените светлинни бани се понасят много леко и от нежни организми и никога не повреждат при методична манипулация. Училища на открито, каквито ги познаваме, почиват на принципа за използваме тези светлинни студени бани и лекарите, и родителите на децата признават отличните резултати от тях. Според наши наблюдения, светлинните бани действат като усилена реакция на кръвообращението и това периодично охлаждане на тялото указва благотворно влияние върху духа на човека и дава следните физически преимущества: засилва апетита, намалява анемията, калява организма и го прави по малко чувствителен към настинки, хрема и инфлуенца. Д-р Ив. М-в (Из Вестник на Жената) Влияния на планетите В електричеството има две положителни течения: едното течение иде от центъра на слънцето. а другото от центъра на земята. Когато се срещнат, те се отблъскват, понеже електричеството, което иде от слънцето, иска да проникне центъра на земята и да направи един цял кръг; също тъй и електричеството, което иде от центъра на земята, иска да направи един кръг и като се срещнат, те се спират в своите действия, понеже противоречие има между тях. Тогава в помощ на тия две противоречия идат други две магнетични течения: едното иде от слънцето, а другото от земята.
към текста >>

Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него.
При хармонията и при радостта човек е свободен, там той може да прояви своята воля. Противоречията пък му дават само възможност да прояви една идея. При хармонични съвпадения тия противоречия астрологически ни дават възможност да се проявим като разумни, като свободни същества. Това са само моменти, защото трябва да знаете, че в закона на свободата няма време и пространство. Из Беседите Словото на Учителя Качествата на реалността (продължение от брой 128) Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии. Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него. Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека.
към текста >>

Ако желанието, извикано от обективния свят, подлежи на закона за причинността, то волята, като стремеж към една цел, е обусловена от закона за целесъобразността.
Нина Рудникова Как да използваме слънчевата енергия (продължение от брой 128) Психичният аспект не „Pleksus Sacralis“ представлява от себе си център на волята (всеки може да наблюдава как половата злоупотреба т. е. безпорядъчното отнасяне с този център отслабва преди всичко волята на човека). Какво нещо е воля? Волята съвсем не е желание, колкото силно и настойчиво да бъде то. Желанието винаги е обусловено от един обект лежащ вън от нас; волята пък е постоянен, неотклонен стремеж към една поставена цел. Ако желанието, извикано от обективния свят, подлежи на закона за причинността, то волята, като стремеж към една цел, е обусловена от закона за целесъобразността. В това се състои и нейното значение. Свободна воля няма, но има воля за освобождение и пътя към освобождението минава през насочената целесъобразно воля. Закона за причинността, при волевата устременост , бива победен от закона за целесъобразността, а закона за целесъобразността ни извежда към свободата, т. е. към освобождението от всички форми, към чисто духовното състояние. Тази непреклонна воля към освобождение е именно психичния резултат от събуждането и развиването на огнената слънчева змия, която е затворена в центъра на муладхара.
към текста >>

Закона за причинността, при волевата устременост , бива победен от закона за целесъобразността, а закона за целесъобразността ни извежда към свободата, т. е.
Волята съвсем не е желание, колкото силно и настойчиво да бъде то. Желанието винаги е обусловено от един обект лежащ вън от нас; волята пък е постоянен, неотклонен стремеж към една поставена цел. Ако желанието, извикано от обективния свят, подлежи на закона за причинността, то волята, като стремеж към една цел, е обусловена от закона за целесъобразността. В това се състои и нейното значение. Свободна воля няма, но има воля за освобождение и пътя към освобождението минава през насочената целесъобразно воля. Закона за причинността, при волевата устременост , бива победен от закона за целесъобразността, а закона за целесъобразността ни извежда към свободата, т. е. към освобождението от всички форми, към чисто духовното състояние. Тази непреклонна воля към освобождение е именно психичния резултат от събуждането и развиването на огнената слънчева змия, която е затворена в центъра на муладхара. Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение. Волята за освобождение е слънчевата воля на всички същества. Със стремежа да се изтръгнат от злия план отправяйки се към освобождаващото Слънце, се обяснява растежа на растенията нагоре.
към текста >>

Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение.
В това се състои и нейното значение. Свободна воля няма, но има воля за освобождение и пътя към освобождението минава през насочената целесъобразно воля. Закона за причинността, при волевата устременост , бива победен от закона за целесъобразността, а закона за целесъобразността ни извежда към свободата, т. е. към освобождението от всички форми, към чисто духовното състояние. Тази непреклонна воля към освобождение е именно психичния резултат от събуждането и развиването на огнената слънчева змия, която е затворена в центъра на муладхара. Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение. Волята за освобождение е слънчевата воля на всички същества. Със стремежа да се изтръгнат от злия план отправяйки се към освобождаващото Слънце, се обяснява растежа на растенията нагоре. Огнената воля за освобождение ни помага да се борим с всевъзможни вътрешни и външни препятствия, смело ни пренася над душевните пропасти, преодолява всички опасности; и с всяка победа тази воля расте, докато се превърне в мощни крила, отнасящи ни към свободата. Тази свобода е непосредственото възприемане на истината, непосредственото съединение с Това, което е същина на космичния живот; това състояние на съзнание Буда нарича Нирвана, а Христос намеква за него с думите „ моята воля е воля на Небесния Баща“. Сърце, Разум и Воля — това са трите главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето.
към текста >>

„Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони.
Сърце, Разум и Воля — това са трите главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето. Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причини и последствия, ще каже някоя лоша дума.
За сега всички не се интересуват еднакво от музиката, всички не са еднакво музикални. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие може да постигне нещо. Но както в музиката така и в говора, за да бъде той правилен и музикален трябва да има развити нужните качества. Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причини и последствия, ще каже някоя лоша дума. без до може да предвиди резултата от нея и после страда. Затова не е безразлично какво говорим и какво пеем. Както с музиката, така и с говора човек може да строи или да си разруши живота, според това дали си служи с гамата на живота или с гамата на смъртта. Засега по-лесно е на човека да си служи с тая на смъртта, отколкото с гамата на живота. Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него.
към текста >>

Имах, обаче, впечатлението като че ли бях схванат в някакви клещи, и че една сила, на която не можех да се противопоставям, притискаше моето тяло и го разтърсваше.
„Не, отговорих аз, великите жреци са ме затворили тук ако ме заловят че бягам, аз ще бъда наказан. „Върви! “ беше неговия отговор. И, говорейки, той вдигна повелително ръката си. Аз извиках, като че ли потиснат от някаква физическа болка. Защо това — сам не можех да си обясня. Имах, обаче, впечатлението като че ли бях схванат в някакви клещи, и че една сила, на която не можех да се противопоставям, притискаше моето тяло и го разтърсваше. Една секунда след това, аз бях прав до моя тайнствен посетители, с ръка здраво хваната от неговата. „Не гледай назад! каза той. Върви с мен! “ И аз го последвах.
към текста >>

Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките.
“ И аз го последвах. Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние.
към текста >>

Скоро след това тя заявила, че „вижда“ бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра.
Според него, в човешкото има три „съобщителни диска“ — един на дясната страна на шията, един на крака между глезените и прасците и трети зад показалеца на дясната ръка. Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията. Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата действаща като приемател се оплакала от остро перящо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лявата китка, както и от тежест в върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда“ бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра.
към текста >>

Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето.
Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията. Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата действаща като приемател се оплакала от остро перящо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лявата китка, както и от тежест в върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда“ бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра. Той обяснил, освен това, че идеята не е негова.
към текста >>

Мингацини започнал издирвания върху „главния кожен диск“ в човешкото тяло.
Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра. Той обяснил, освен това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния професор Мингацини, най-добрият специалист по душевните болести, какъвто Италия е имала некога. В 1908 година проф. Мингацини започнал издирвания върху „главния кожен диск“ в човешкото тяло. Неговите основни познания по душевните болести го довели до заключението, че такива дискове съществуват в тялото и че те могат да се използват като предаватели и приематели на мисълта между двама души. защото човешката мисъл се лъчеизпуска от тялото в една маса от вълни. Той умрял преди да може да стигне до етапа на действителните опити, но накарал проф. Калегери да му обещае, че ще продължи изследванията му. Овчар и Вълча яма (басня) В гъстата гора на планината се развъдили много вълци.
към текста >>

Неговите основни познания по душевните болести го довели до заключението, че такива дискове съществуват в тялото и че те могат да се използват като предаватели и приематели на мисълта между двама души.
След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра. Той обяснил, освен това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния професор Мингацини, най-добрият специалист по душевните болести, какъвто Италия е имала некога. В 1908 година проф. Мингацини започнал издирвания върху „главния кожен диск“ в човешкото тяло. Неговите основни познания по душевните болести го довели до заключението, че такива дискове съществуват в тялото и че те могат да се използват като предаватели и приематели на мисълта между двама души. защото човешката мисъл се лъчеизпуска от тялото в една маса от вълни. Той умрял преди да може да стигне до етапа на действителните опити, но накарал проф. Калегери да му обещае, че ще продължи изследванията му. Овчар и Вълча яма (басня) В гъстата гора на планината се развъдили много вълци. Bcякой ден нападали стадото на овчаря, който пасял по онези места.
към текста >>

защото човешката мисъл се лъчеизпуска от тялото в една маса от вълни.
Той обяснил, освен това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния професор Мингацини, най-добрият специалист по душевните болести, какъвто Италия е имала некога. В 1908 година проф. Мингацини започнал издирвания върху „главния кожен диск“ в човешкото тяло. Неговите основни познания по душевните болести го довели до заключението, че такива дискове съществуват в тялото и че те могат да се използват като предаватели и приематели на мисълта между двама души. защото човешката мисъл се лъчеизпуска от тялото в една маса от вълни. Той умрял преди да може да стигне до етапа на действителните опити, но накарал проф. Калегери да му обещае, че ще продължи изследванията му. Овчар и Вълча яма (басня) В гъстата гора на планината се развъдили много вълци. Bcякой ден нападали стадото на овчаря, който пасял по онези места. В своето възмущение към хищниците, той изкопал Вълча-Яма и постъпил по следния начин: Поставил кошарата за овцете си вън от гората — в широката поляна.
към текста >>

26. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт .
Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици.
към текста >>

Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото?
Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло.
към текста >>

Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени. Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята. В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено.
към текста >>

Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението.
Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват. Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне. Които се занимават със социални науки, у тях се развива повече съвестта. Така че всички науки имат връзка с човека. Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука.
към текста >>

И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля.
Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа.
към текста >>

В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло.
За да бъдат щастливи двама души, те трябва да разбират живота правилно и да знаят отношението на силите, които действат у тях. Без хармонично съотношение ни силите, никакво щастие е невъзможно. „Свърши се виното“. Като се свърши виното на хората, което е емблема на стария живот, тогава ще се яви този, който може до направи новото вино. Под ново вино разбирам условията на новия живот. В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло. Трябва да се познават добре функциите на различните органи, всеки от които е свързан със специфични енергии. Всеки орган в организма си има свое предназначение. Всеки орган е израз. отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот.
Докато ние живеем само за себе си, дока го сме свързани в тесните граници на личния, семеен, класов и национален егоизъм, ние не можем да познаем истинския живот, — ние сме клетки, откъснати от цялото, от единния организъм на живота и не можем да се ползваме от великия живот, който минава през него, не можем да разберем великия му смисъл, да почувстваме великите му радости. Истинският живот е живот на творчество. Когато човек се свърже с извора на живота, когато той заеме своето естествено място в цялото и заживее в хармония с неговите закони, той става проводник на велики творчески сили, които се проявяват чрез него и създават нов живот, нови форми, нови условия — създават красота и хармонична среда за развитие. Истинският живот е живот на чистота. Няма нищо, което да задръства тъй много каналите, по които протича истинския живот, както нечистотата — физическа и душевна. Чистота в мисли, чувства и постъпки, чистота на тялото, на сърцето и на ума, това е първата и най-важна стъпка по пътя към истинския живот. Без нея, истинският живот никога не ще дойде. Само когато се очистим, ний ще го познаем. Истинският живот е живот на будно съзнание. Има тъмни области в живота. Има периоди на изпитания.
към текста >>

Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае.
В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко. Всичко е ясно за този, който правилно разбира нещата. Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае. че, каквото сее, това и ще пожъне! За него няма случайности, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна. Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот. И тогава през нас ще протекат бистрите извори на истинското творчество и всичко около нас ще се превърне в рай! П л а м е н Пролет — Ето я, радостно извори бъблят със шепота горски.
към текста >>

И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие.
Вторият клон на Братството, който е имал централното си седалище в Палестина, и който по вътрешен път има зад себе си цялото братство, и носи цялото знание на Братството и по външен път. чрез връзката си с Египет, носи цялата мъдрост на Египет. Този клон тук организира така наречената школа на Есеите, в която са учили всички пророци на Израил. През нея са минали и апостолите и сам Исус — върховен Учител и ръководител на школата през всичкото време на нейното съществуване. Този клон е имал за мисия да подготви хората, които да разнеса т Божественото учение по лицето на цялата земя. И всред тази школа се явява и сам великия Божествен Дух—Христос, който чрез слизането си на земята във физическо тяло и чрез голготската мистерия, прониква до центъра на земята и дава един нов и мощен импулс на човешкото развитие. До него време човечеството стига най-гъсто в материята. Инволюционния процес е завършен и е необходим един нов и мощен импулс, да подеме човечеството във възходящо направление. И този мощен импулс е даден от Христа, великия дух на космоса, с неговото идване на земята и проникване до нейния център. Литературата, която ни е останала от този клон, това са книгите на Библията — стария и новия завет, които съдържат голяма Мъдрост и знание и голямата житейска опитност на посветените от онази епоха. От същата епоха е останала и кабалата изложена в Зохар и Сефер Иецера.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е.
Фактите говорят, че индивидуалното съзнание на човека се запазва и след тъй наречената „смърт“. Фактите говорят, че наистина съществува ясновидство — шесто сетиво, и че има хора, които разполагат с много по-съвършени средства за изследване на природата и живота, от механическите средства на днешната наука. Фактите говорят, че има предсказвателни сънища. Фактите говорят, че човекът, обществата и народите получават в живота си точно това, което са заслужили в миналото, т. е. — че има Карма, Божествено Провидение, висше Ръководство и висша Правда в живота и в света. Фактите говорят, че човек, известно време след смъртта на физическото си тяло, се връща отново на земята, ражда се пак като малко дете, за да продължи своето усъвършенстване, т. е. — че ние, сегашните хора, сме същите индивиди, които през миналите векове и хилядолетия на историята са живели в различни страни, през различни епохи, при различни условия, но следвайки винаги неизменния път на своето развитие. Фактите говорят, че животът на човека на земята, че животът въобще, има велик и дълбок смисъл и че ние трябва да се радваме и да благодарим, че това е така и да съдействаме на нашата собствена и на колективната еволюция, а не да й се противопоставяме. А материализмът казва, че животът няма цел и смисъл. Защото, какъв смисъл има в това, да живееш, за да умреш ? Фактите, обаче, говорят, че смърт няма, че има само промяна на дрехите, на външното облекло на безсмъртния човешки дух.
към текста >>

Месото престоява в червата на човека средно двадесет и четири часа — време, през което микробите намират достатъчно възможност да вкарат в жизнените сокове на тялото своята отрова.
. Буча Бехар (Из „Когато зреят житата“) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Едно важно предимство на зеленчуците и плодовете Ползата и вредата от една храна зависи не само от калоричната й стоимост. Тя е в зависимост и от особените реакции, които предизвиква в цялостната обмяна на веществата в организма, при която тя участва. Не може да се счита полезна една храна, когато отравя организма, макар и да съдържа всички химически вещества, полезни за нашите тъкани. Една от лошите страни на месната храна с нейната податливост на отровно трупно гниене. То не свършва с вкарването на храната в стомаха на човека, а напротив, тогава започва. Месото престоява в червата на човека средно двадесет и четири часа — време, през което микробите намират достатъчно възможност да вкарат в жизнените сокове на тялото своята отрова. Това се благоприятства още повече от високата температура — 37° и от липсата на противомикробни (бактерицидни) свойства на самото месо. Според твърде интересните изследвания на доцента при медицинския ни факултет, д-р Л. Цветков, печатани в „Известия на Дирекцията на Народното здраве“, кн. 161—164, ние намираме едно особено осветление върху хранителните продукти, по-голямата част от които съставляват неделима част от вегетарианското меню. То се отнася до свойството на тия продукти, сами за себе си, чрез находящите се в самите тях бактерицидни елементи, не само да не позволят на болестотворните микроби, каквито са тия на тифуса, дезинтерията и чревния бацил, да се развиват като в благоприятна среда, а напротив, за по-късо или по-дълго време напълно да ги унищожат.
към текста >>

Значението на Кармата се разбира, като закон на причинността.
И може би тук ще се търси и тайната на нашите столетници. които така много прочуха народа ни в областта на биологията. Д-р Ст. Кадиев КАРМА (Из книгата „Вечните истини“ – цитати от Ел. Блаватска) Цялата вселена е една велика, непрекъсната деятелност, управляваща се от едни неизменни закони на справедливостта — законите на кармата. Значението на Кармата се разбира, като закон на причинността. Вейки човек непрестанно твори своята съдба. Положението в което се намираме във всяка дадена минута се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайности, „Случайност“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва: ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям. Така говорят разбралите законите на кармата.
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както клетките в нашето тяло — макар че се различа-ват по степен на интелигентности, обаче всички получават кръв от сърцето, така и всички люде в един народ трябва да имат дом, хляб, условия за поминък.
„Да дойде царството Ти! “ Царството на Духа — е царство на справедливост, на радост и мир. Мирът ще дойде чрез всеобщо обединение на всички сили в един народ и чрез всеобщо обединение на всички народи в човечеството. Това обединение реално, а не фиктивно, може да се осъществи въз основа на справедливостта. Всички люде и всички народи имат свещено право да живеят, да работят и да се радват на плодовете на труда си — с условие да не онеправдават и угнетяват другите. Както клетките в нашето тяло — макар че се различа-ват по степен на интелигентности, обаче всички получават кръв от сърцето, така и всички люде в един народ трябва да имат дом, хляб, условия за поминък. Справедливост за всички! Светлина, въздух, вода, хляб за всички! „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята! “ Доброволно, свободно да изпълним волята Божия, да служим на Духа от Любов, по свобода. Свободата е най-висшето за Духа.
към текста >>

Направи ми впечатление, че тези движения са комбинирани така, че цялото тяло взема участие в тях, а не само отделни органи.
В средата на кръга се намира оркестъра, съставен от братя и сестри, свирещи на различни инструменти. Музиката за паневритмията е дал самия Учител, а текста на песните, с които се придружават упражненията, е даден от една сестра — поетеса. Величествена е картината, когато този кръг, в който понякога има няколко стотин участващи, започне да се движи под такта на необикновената музика. Едно от най-големите дела на Учителя, заедно с неговите лекции и резултатите, които те са дали, това е музиката и гимнастиката на Паневритмията. Нямам достатъчно думи да опиша красотата на тези движения, напълно хармониращи с музиката, но те ми се сториха като нещо подобно на плаване или хвърчене, символизирайки стремежа и повдигането към висините. Направи ми впечатление, че тези движения са комбинирани така, че цялото тяло взема участие в тях, а не само отделни органи. През време на гимнастиките Учителят се намира в кръга, и ръководи упражненията, като сам взема участие в тях. На края те завършват с едно упражнение, състоящо се от пеене нотите на гамата, придружено с дълбоко дишане На въпроса, който аз зададох за тази гимнастика, отговори ми се от един ученик, че, както шведската и соколска гимнастика развива мускулите на тялото, така тази гимнастика развива вътрешните нервни центрове и прави човека красив и хармоничен. (следва) _______________________________ *) Русите нямат звук „ъ“ („ ѫ“) и затова пишат Донов. **) Буквално „паневритмия“ значи всеобщ или космически, върховен ритъм. Това е великата, всемирна хармония на движението. Вж.
към текста >>

На края те завършват с едно упражнение, състоящо се от пеене нотите на гамата, придружено с дълбоко дишане На въпроса, който аз зададох за тази гимнастика, отговори ми се от един ученик, че, както шведската и соколска гимнастика развива мускулите на тялото, така тази гимнастика развива вътрешните нервни центрове и прави човека красив и хармоничен.
Величествена е картината, когато този кръг, в който понякога има няколко стотин участващи, започне да се движи под такта на необикновената музика. Едно от най-големите дела на Учителя, заедно с неговите лекции и резултатите, които те са дали, това е музиката и гимнастиката на Паневритмията. Нямам достатъчно думи да опиша красотата на тези движения, напълно хармониращи с музиката, но те ми се сториха като нещо подобно на плаване или хвърчене, символизирайки стремежа и повдигането към висините. Направи ми впечатление, че тези движения са комбинирани така, че цялото тяло взема участие в тях, а не само отделни органи. През време на гимнастиките Учителят се намира в кръга, и ръководи упражненията, като сам взема участие в тях. На края те завършват с едно упражнение, състоящо се от пеене нотите на гамата, придружено с дълбоко дишане На въпроса, който аз зададох за тази гимнастика, отговори ми се от един ученик, че, както шведската и соколска гимнастика развива мускулите на тялото, така тази гимнастика развива вътрешните нервни центрове и прави човека красив и хармоничен. (следва) _______________________________ *) Русите нямат звук „ъ“ („ ѫ“) и затова пишат Донов. **) Буквално „паневритмия“ значи всеобщ или космически, върховен ритъм. Това е великата, всемирна хармония на движението. Вж. статиите за „Паневритмията“ на Б. Боев в кн.
към текста >>

Принципът на причинността и 7.
Принципът на ментализма; 2. Принципът на аналогията или съответствията, 3. Принципът на вибрацията, 4. Принципът на полярността; 5. Принципът на ритъма; 6. Принципът на причинността и 7. Принципът на двойствеността на активното и пасивното начала. Тези принципи лежат в основата на творчеството във всички области на Битието. Учителя често се спира върху тези принципи, като казва че всеки ученик трябва да борави с тях. 1. Принципът на ментализма. Този принцип е изразен в следното изречение в Kybalion’a: „Всичко е ум.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
* Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието. Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло. По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува. Затова ние казваме: Да бъде светлина! Да проникнат лъчите на великото слънце на Истината във всички умове. Да се пръсне тъмнината, да се свърши нощта, да изчезне заблуждението, което сковава човешките умове. Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота.
към текста >>

Организиране на етерното тяло.
Съдържа: характер на истинското знание. Подготовка на окултния ученик към посвещение в тайното знание. Озарение. Посвещение. Органически явления, които предшестват и придружават посвещаването. Астрални центрове. Организиране на етерното тяло. Сънят и будното състояние. Човешката личност през време на посвещаването. Първият пазител на прага. Вторият пази тел на прага. Въведение в асоционизма, — основните проблеми на човешкото познание — от Д-р Кирил Паскалев.
към текста >>

Прераждането и закона за причинността.
Тази книга, съдържаща над 500 страници и изпълнена с цитати от почти всички по-видни съвременни окултисти и от мнозина учени, е нещо като окултна енциклопедия, поради множеството въпроси из областта на окултизма, който тя засяга. Възпитанието на детето, според окултната наука на Розенкройцерите, от Макс Хайндел. Съдържа: Възпитанието на детето. Наследственост и проблеми на детството. Причини за детската смъртност Астрологията и детето. Прераждането и закона за причинността. Тази книга е необходима за всеки родител и възпитател. В нея те ще научат един много важен закон за детското развитие — закона за седемгодишните периоди — непознат на официалната педагогика. Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, многозаслужил английски учен — физик, професор в Бирмингамския университет. След дълги и неуморни изследвания, професор Лодж заявява, че животът на човека след смъртта на физическото тяло е доказан факт. Книгата съдържа: Поглед върху живота и духа във вселената.
към текста >>

След дълги и неуморни изследвания, професор Лодж заявява, че животът на човека след смъртта на физическото тяло е доказан факт.
Причини за детската смъртност Астрологията и детето. Прераждането и закона за причинността. Тази книга е необходима за всеки родител и възпитател. В нея те ще научат един много важен закон за детското развитие — закона за седемгодишните периоди — непознат на официалната педагогика. Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, многозаслужил английски учен — физик, професор в Бирмингамския университет. След дълги и неуморни изследвания, професор Лодж заявява, че животът на човека след смъртта на физическото тяло е доказан факт. Книгата съдържа: Поглед върху живота и духа във вселената. Психични изследвания. Изложение на няколко психични явления. Ясновидство. Предсказания. Психометрия. Съобщения с мъртви.
към текста >>

Това е закона за Причинността, схващан не само в неговите външни, механически прояви, но и в неговата духовна страна, изразена най-ясно и кратко от Христа с думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“.
И пак ще дойдем, след „смъртта“ си, ще се родим отново, за да продължим усъвършенстването си. Това е учението, което, съдържащо се в основата на всяка религия, е било скривано или отхвърляно, поради известни причини, от екзотеричното (външното) учение на религиите, но то е една велика действителност — основния закон, пътя, по който се движи еволюцията на човешката душа. Карма, от Е П. (Е. П. Блаватска) — Карма, това е закона за върховната, Божествена Справедливост, която, рано или късно, въздава всекиму това, което е заслужил. Това е закона за Причинността, схващан не само в неговите външни, механически прояви, но и в неговата духовна страна, изразена най-ясно и кратко от Христа с думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Отвъд смъртта, Ч. Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото. Умрелите са живи. Смърт няма. Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот.
към текста >>

Мъртво тяло ли е слънцето, което дава живот на всички?
Веротиеро - псевдоним на Иван Радославов) Съдържа: Окултните науки като източник на висше знание. Спиритизмът и ясновидството, като научно установени факти. Критиките на Ласков, Калнев и Митрополит Неофит срещу учението на П. Дънов. Извадки от беседите на П. Дънов. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Мъртво тяло ли е слънцето, което дава живот на всички? Може ли, изобщо, мъртвото да бъде източник на живот? Може ли съвършената хармония на небесните сфери и великата разумност, вложена в устройството на организмите, да бъде дело на слепи механични закони? Освен обективно разглеждане на тези въпроси, книгата съдържа и подробен анализ на разнородните енергии в слънчевата радиация. Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев. Съдържа: ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек има една пра-вилна физическа любов, той има здраво, отлично тяло, добре организирано.
Някои казват, че съжаляват, че са обичали некого. Казвам, няма по-велико нещо в света от любовта. Следователно, когато хората съжаляват, че са обичали, това показва, че те не са обичали с трите вида любов едновременно. Това, което вие наричате любов на земята, не е никаква любов. То е привидна любов. Когато човек има една пра-вилна физическа любов, той има здраво, отлично тяло, добре организирано. Когато има една реална любов, неговото сърце е отлично. Той не знае какво нещо е скръб. Той е оптимист и всичко му върви на ред. Когато има в себе си идеална любов, той е гениален човек, с отличен ум. Хората на идеалната любов са гениални, талантливи хора.
към текста >>

Когато ние изпълним закона Му по правилата на материалната любов, Той ни възнаграждава, като ни дава едно здраво тяло.
Те са всичко в света. Казвам; ако искате да се повдигнете, вие трябва да се стремите към тия три вида любов. Бог се проявява чрез личната любов. Бог се проявява чрез реалната любов. Бог се проявява и чрез идеалната любов. Когато ние изпълним закона Му по правилата на материалната любов, Той ни възнаграждава, като ни дава едно здраво тяло. Когато изпълним закона Му по правилата на реалната любов, Той ни дава едно отлично сърце. Когато изпълним закона му по правилата на идеалната любов, Той ни дава един гени ален ум. Някой иска да бъде гений. Всеки може да бъде гений, ако има в себе си трите вида любов. Всеки може да бъде щастлив, ако има в себе си трите вида любов.
към текста >>

Ние можем да бъдем щастливи на земята само тогава, когато в нашето тяло се възцари материалната любов, когато в нашето сърце се възцари реалната любов и когато в нашия ум или в нашата душа се възцари идеалната любов.
Всеки може да бъде щастлив, ако има в себе си трите вида любов. Имате ли в себе си трите вида любов, вие ще бъдете щастливи. Аз се чудя на съвременните хора, защо трябва да страдат и да пъшкат, когато щастието е в техните ръце, от тях зависи да бъдат щастливи, или да не бъдат. Когато човек види любовта в хората, когато види, че двама души се обичат той се радва, приятно му става на душата Ако човек няма любовта в себе си, като види как двама души се обичат, сърцето му започва да се свива от ревност, от завист. Дето има ревност, любовта е неправилна. Ние можем да бъдем щастливи на земята само тогава, когато в нашето тяло се възцари материалната любов, когато в нашето сърце се възцари реалната любов и когато в нашия ум или в нашата душа се възцари идеалната любов. В човека тия три вида любов трябва да живея едновременно, като три течения на любовта. В същност, те представят една и съща любов, но материалите, от които е създаден физическия свят, се различават от тия, от които е създаден реалния свят, както и от тия материали, от тази субстанция или есенция, от която е създаден идеалния свят. Следователно когато не се чувствате добре на физическия свят, материалната любов е слаба у вас. Когато се чувствате стеснени в сърцето си, наскърбени нещо, това показва, че реалната любов у вас е слаба. И най-после, когато се усещате стеснени в ума си, или имате някакво умствено противоречие, това показва, че идеалната любов е слаба.
към текста >>

Затова, ако искате да организирате тялото си добре, увеличете в себе си материалната любов.
В човека тия три вида любов трябва да живея едновременно, като три течения на любовта. В същност, те представят една и съща любов, но материалите, от които е създаден физическия свят, се различават от тия, от които е създаден реалния свят, както и от тия материали, от тази субстанция или есенция, от която е създаден идеалния свят. Следователно когато не се чувствате добре на физическия свят, материалната любов е слаба у вас. Когато се чувствате стеснени в сърцето си, наскърбени нещо, това показва, че реалната любов у вас е слаба. И най-после, когато се усещате стеснени в ума си, или имате някакво умствено противоречие, това показва, че идеалната любов е слаба. Затова, ако искате да организирате тялото си добре, увеличете в себе си материалната любов. Ако искате да организирате сърцето си добре, увеличете реалната любов в себе си. Ако искате да организирате ума си добре, ума си увеличете в себе си идеалната любов. Някой казва, че вярва в Бога Вяра без любов е лъжа. Мога да кажа това и по-меко: Вяра, без любов е заблуждение. Вяра с любов е благо.
към текста >>

Принципът на причинността.
Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост. 7.
към текста >>

„Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a.
Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала.
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло.
Вие сте наследници на царството Божие. Бог ви е дал всички благословения. Идете да търсите наследството, което баща ви е оставил. Доста са тези лъжи, които досега сте имали. Изхвърлете ги вън от себе си и кажете: Не вярвам вече в никакви лъжи! Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло. Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще го привлече, сама ще му плати билета до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно.
към текста >>

И наистина, ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура.
Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще го привлече, сама ще му плати билета до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно. И наистина, ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура. веднага ще се върне назад, не може да издържи. Обаче, ако човек има един билет от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура. Жителите на слънцето ще го приемат добре, ще го разходят, ще види колко добре може да се живее там. Сега, аз не ви казвам да вярвате в това. Можете да го считате като една приказка.
към текста >>

Auroro СЛЪНЦЕТО (Из книгата: „Живите сили на слънцето“) Слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото.
Химн тържествен носи се по цел всемир. — Ах! Съпруже мой божествен, с Теб едно сме най-подир! * Слънце: И нека ний да създадеме благат живот за вси и вси! Тогаз ще видим пак Едема със Рая тук да зацъфти! Auroro СЛЪНЦЕТО (Из книгата: „Живите сили на слънцето“) Слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 часа среднощ — отливът.
към текста >>

Красотата на тялото, блясъка на очите и свежестта на лицето са бързо преходни.
„Вие търсите още красота И хубаво е да бъдете красиви. Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята. Но какво струва вашата физическа красота — красотата на телата ви, на жилищата ви. и на всичко, което ви заобикаля. ако вашите души са грозни и черни? Красотата на тялото, блясъка на очите и свежестта на лицето са бързо преходни. Те ще отминат като сън. ще останат за вас само един спомен, и тогава с какво ще живеете вие, ако не притежавате красотата на душата, която е вечна? „Аз ви нося именно тази вечна, истинска, вътрешна красота—красотата на душата, чието отражение е земната, физическата красота . . . „И още много работи търсите вие, които не ще ви донесат щастие, ако не са придружени от вътрешната реалност, към която аз ви насочвам и които, едностранчиво възприети и следвани, могат по-скоро да ви отклонят от правия път и да ви погубят.
към текста >>

Скритата причинност.
„БРАТСТВО“ * * * НАШИ ИЗДАНИЯ: Живите сили на слънцето, от Г. Радев Рила когато проговори, от Орион с много илюстрации от лагерния живот на Братството в Рила Безсмъртна любов, окултен роман от Дук де Помар Проблемата на храненето, От Д-р М Стоицев с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните Наука за дишането,— дишането като ключ на живота и двигател към всестранни постижения от Аледон Възпитанието на детето. — от М. Хайндел. Астрологията и детето. Законът за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С. Калименов Шестото сетиво на човека, наблюдения, изследвания и лична опитност, от проф. Шарл Рише. Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света. Отче наш,от Авг. Циешковски.
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се чувстваме длъжни да замълчим.
Изследване на човешкото сърце Книжнина ИЗДРЪЖЛИВОСТ В бурите на живота — в нещастията и страданията, които ни сполетяват — се изпитва силата на нашия характер; устойчивостта на нашите морални разбирания, непоколебимостта на нашата вяра и постоянството на нашата воля — да преодоляваме всичко и отново да вървим напред. Само в бурното море се каляват истинските моряци. Само в бурите на живота човешката душа укрепва и просветва: очите й се отварят за неща, като обикновеният поглед никога до тогава не е съзирал, в нея избликват нови сили, които никой до тогава не е подозирал, — човек вижда, че е способен за неща, които в обикновения живот са рядкост. В страданията и нещастията се разкрива красотата на човешката душа. За причините на страданията и нещастията ние не можем да говорим. Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се чувстваме длъжни да замълчим. И по-добре е да се откажем да говорим, отколкото да даваме непълни, едностранчиви, погрешни обяснения на нещата. В всеки случай, за нас е ясно едно: никога и никъде нещата не се дължат само на външни, физически, механически причини. Винаги, паралелно с външната, механическата верига на причинност, която ние не можем да отречем, съществува още една, по-важна, по-съществена такава — това е веригата на духовната причинност, която малцина могат да доловят. Истинските причини на нещата са дълбоко скрити за повърхностния поглед на човека. Особено за днешния човек, човека с материалистични схващания, който е лишен от дълбоко и правилно разбиране на живота, и който, гледайки само неговата повърхност, мисли, че много знае и всичко вижда. О!
към текста >>

Винаги, паралелно с външната, механическата верига на причинност, която ние не можем да отречем, съществува още една, по-важна, по-съществена такава — това е веригата на духовната причинност, която малцина могат да доловят.
В страданията и нещастията се разкрива красотата на човешката душа. За причините на страданията и нещастията ние не можем да говорим. Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се чувстваме длъжни да замълчим. И по-добре е да се откажем да говорим, отколкото да даваме непълни, едностранчиви, погрешни обяснения на нещата. В всеки случай, за нас е ясно едно: никога и никъде нещата не се дължат само на външни, физически, механически причини. Винаги, паралелно с външната, механическата верига на причинност, която ние не можем да отречем, съществува още една, по-важна, по-съществена такава — това е веригата на духовната причинност, която малцина могат да доловят. Истинските причини на нещата са дълбоко скрити за повърхностния поглед на човека. Особено за днешния човек, човека с материалистични схващания, който е лишен от дълбоко и правилно разбиране на живота, и който, гледайки само неговата повърхност, мисли, че много знае и всичко вижда. О! Ако животът наистина би бил само една такава плоска шега, една такава смешна игра на слепи, механически, несъзнателни и неотговорни сили; ако наистина неговия ход бе обусловен само от външната, механическата причинност, той, фактически, не би бил нещо много, не би бил нещо толкова ценно, не би имал никакъв особен смисъл, не би заслужавал нашите големи и постоянни грижи за запазването и усъвършенстването му. Но животът е нещо съвсем друго, нещо съвсем различно от това, което вижда, в полутъмнина, късогледото око на материалиста. Той е бездна от възможности, той е безкрайна верига от етапи, над и под човека, той крие в себе си толкова богатства, които ние още не сме способни да разберем и оценим: Вечността, безграничната Вечност крие в себе си животът за нас.
към текста >>

Ако животът наистина би бил само една такава плоска шега, една такава смешна игра на слепи, механически, несъзнателни и неотговорни сили; ако наистина неговия ход бе обусловен само от външната, механическата причинност, той, фактически, не би бил нещо много, не би бил нещо толкова ценно, не би имал никакъв особен смисъл, не би заслужавал нашите големи и постоянни грижи за запазването и усъвършенстването му.
И по-добре е да се откажем да говорим, отколкото да даваме непълни, едностранчиви, погрешни обяснения на нещата. В всеки случай, за нас е ясно едно: никога и никъде нещата не се дължат само на външни, физически, механически причини. Винаги, паралелно с външната, механическата верига на причинност, която ние не можем да отречем, съществува още една, по-важна, по-съществена такава — това е веригата на духовната причинност, която малцина могат да доловят. Истинските причини на нещата са дълбоко скрити за повърхностния поглед на човека. Особено за днешния човек, човека с материалистични схващания, който е лишен от дълбоко и правилно разбиране на живота, и който, гледайки само неговата повърхност, мисли, че много знае и всичко вижда. О! Ако животът наистина би бил само една такава плоска шега, една такава смешна игра на слепи, механически, несъзнателни и неотговорни сили; ако наистина неговия ход бе обусловен само от външната, механическата причинност, той, фактически, не би бил нещо много, не би бил нещо толкова ценно, не би имал никакъв особен смисъл, не би заслужавал нашите големи и постоянни грижи за запазването и усъвършенстването му. Но животът е нещо съвсем друго, нещо съвсем различно от това, което вижда, в полутъмнина, късогледото око на материалиста. Той е бездна от възможности, той е безкрайна верига от етапи, над и под човека, той крие в себе си толкова богатства, които ние още не сме способни да разберем и оценим: Вечността, безграничната Вечност крие в себе си животът за нас. И в тази Вечност, в това наше неотемлимо наследство, растат, в нашите души, в красота и сила, безценни съкровища, които никога не изчезват и които никой не може да ни отнеме. Наистина, животът заслужава да се живее!. . .
към текста >>

Тази машина е неговото тяло.
Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която да се доказва. Защо? — Защото логиката е органически а не механически процес. Логически мога да ви доказвам как направена една машина, но при всичкото това обяснение, машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, може да пренесе живота от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да веда на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т. е. които идат от източника на живота. Добра вода е тази, която току що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километра далеч от своя извор.
към текста >>

Човешката душа се превозва чрез тялото.
— Защото логиката е органически а не механически процес. Логически мога да ви доказвам как направена една машина, но при всичкото това обяснение, машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, може да пренесе живота от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да веда на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т. е. които идат от източника на живота. Добра вода е тази, която току що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километра далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки.
към текста >>

Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи в тялото на човека.
казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на Любовта. Мнозина се оплакват от страдания. Че кой може да носи вашите страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят Любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата й работа е да извади гвоздеите от човека и да изглади раните му. — Ама дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията? Питам: каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде при мене един господин и ме пита: Вярно ли с това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е?
към текста >>

Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата.
В организма Сатурн управлява костната система, зъбите, коленете, ставите, сухожилията, лявото ухо и пр. Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия, той подкосява живота и затова, там, където действа в органическия свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост, и засягат частите, които той владее, а именно — костите, зъбите и пр. В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - нисше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение - защото както казах, всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата. А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр. Неговото място в хороскопа е от голямо значение - и той или издига човека до най-високото положение в живота или го сравнява със Земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер.
към текста >>

(следва) ИЗЪ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследване на човешкото сърце Сърцето, този център на човешкия живот, е най-дейният и най-неуморният орган на човешкото тяло.
Най-живите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се дължат на новите планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне и нови форми, в които да се прояви обществения живот, се дължи пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължат на новите импулси, които са в противоречие със старото. Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети. (следва) ИЗЪ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследване на човешкото сърце Сърцето, този център на човешкия живот, е най-дейният и най-неуморният орган на човешкото тяло. То удря 75 пъти в минутата на ден то пулсира 100,000 пъти в година — 40 милиона пъти, а в един 70 годишен живот 2.5 милиарда пъти. То изтласква 4.000.000 литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно 10.000 литра) И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ от 1/375 конска сила. Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее. Сърдечните болести са напоследък обект на учените-медици. Изследванията на сърцето, новите познания за него водят естествено до нови средства за неговото опазване и лекуване.
към текста >>

То изтласква 4.000.000 литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно 10.000 литра) И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ от 1/375 конска сила.
Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължат на новите импулси, които са в противоречие със старото. Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети. (следва) ИЗЪ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследване на човешкото сърце Сърцето, този център на човешкия живот, е най-дейният и най-неуморният орган на човешкото тяло. То удря 75 пъти в минутата на ден то пулсира 100,000 пъти в година — 40 милиона пъти, а в един 70 годишен живот 2.5 милиарда пъти. То изтласква 4.000.000 литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно 10.000 литра) И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ от 1/375 конска сила. Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее. Сърдечните болести са напоследък обект на учените-медици. Изследванията на сърцето, новите познания за него водят естествено до нови средства за неговото опазване и лекуване. Една голяма заслуга към човечеството има в това отношение германката Луиза Керкхоф от Лос Анжелос, която в памет на своя мъж Вилиам Керкхоф, построи в 1929 год. в баните Нойхайм, Германия, един голям институт за изследване на човешкото сърце.
към текста >>

Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее.
Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети. (следва) ИЗЪ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследване на човешкото сърце Сърцето, този център на човешкия живот, е най-дейният и най-неуморният орган на човешкото тяло. То удря 75 пъти в минутата на ден то пулсира 100,000 пъти в година — 40 милиона пъти, а в един 70 годишен живот 2.5 милиарда пъти. То изтласква 4.000.000 литра кръв из човешкото тяло за една година (дневно 10.000 литра) И тази гигантска дейност се върши от един орган на нашето тяло, който тежи само 300 грама и притежава мощ от 1/375 конска сила. Не ще и съмнение, че този малък сложен мускулен апарат в нашето тяло, който извършва тази непосилна работа, може да претърпи известни повреди, и да заболее. Сърдечните болести са напоследък обект на учените-медици. Изследванията на сърцето, новите познания за него водят естествено до нови средства за неговото опазване и лекуване. Една голяма заслуга към човечеството има в това отношение германката Луиза Керкхоф от Лос Анжелос, която в памет на своя мъж Вилиам Керкхоф, построи в 1929 год. в баните Нойхайм, Германия, един голям институт за изследване на човешкото сърце. Този институт става в скоро време световно известен, и по-късно стана централно място за научни изследвания върху сърцето и кръвообращението, не само в Европа, но и в света.
към текста >>

34. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели.
После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това. като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там.
към текста >>

Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител.
към текста >>

На земята се учи тялото.
Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл.
към текста >>

Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи.
Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята. Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук, ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците — надежда на всички хора с добро желание във всички страни. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия мир. После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат.
към текста >>

В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по право върху жизнените енергии на нервите, отколкото върху тяхната структура.
както казах. се разглежда като октава на Меркурий*). А Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно, Уран, като октава на Меркурий ще бъде умствен, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен . безплоден. За него казват, че е студен като Сатурна, енергичен и импулсивен като Марса и умствен като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по право върху жизнените енергии на нервите, отколкото върху тяхната структура. Предразполага към мистични занимания и окултните науки и дава склонност към старинността, затова антикварите са под негово влияние. Това си има своите дълбоки психологически причини, за които местото не ми позволява да се спирам. И лицата засегнати от това влияние търсят по-необикновени занятия и професии, които да задоволят влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние.
към текста >>

Скритата причинност.
Стоицев, с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Наука за дишането,— дишането като ключ ни живота и двигател към всестранни постижения, от Аледон. Възпитанието на детето, от М. Хайндел. Астрологията и детето. Закона за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Основния закон на здравето, — мисли, които лекувал. от Е. Оуен Агни Йога, наука за развива-е на висши психични сили. Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С. Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст.
към текста >>

35. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целият външен Космос е като тяло на Бога.
И онзи, който иска с обикновеното си съзнание да обгърне и проникне в Новото учение, ще проникне и обхване само творенията на собствената си фантазия! Защото само в статичното, застоялото можем да намерим установените форми, които са неизменни. А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното. Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот.
към текста >>

Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога.
Защото само в статичното, застоялото можем да намерим установените форми, които са неизменни. А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното. Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи.
към текста >>

Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога.
И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата. Зад тази видима форма стоят ред йерархии на разумни същества, живи извори на творческите енергии на Битието: и зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата причина. Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога. Така че, като говорим за тялото на Бога, не разбираме само това видимото, но и всички онези разумни същества, принципи и сили, които стоят зад тях. Така че централен пункт в Новото Учение е учението за Бога, за природата и за човека и техните взаимоотношения. Това с ж три света на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на нещата. За тази Първопричина казва апостол Павел, „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога“. Но ние не съзнаваме това, затова Учителя; които носи Новото учение в света, казва, че ние сега трябва да осъзнаем това, за да направим съзнателна връзка с Първата Причина.
към текста >>

Така че, като говорим за тялото на Бога, не разбираме само това видимото, но и всички онези разумни същества, принципи и сили, които стоят зад тях.
Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата. Зад тази видима форма стоят ред йерархии на разумни същества, живи извори на творческите енергии на Битието: и зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата причина. Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога. Така че, като говорим за тялото на Бога, не разбираме само това видимото, но и всички онези разумни същества, принципи и сили, които стоят зад тях. Така че централен пункт в Новото Учение е учението за Бога, за природата и за човека и техните взаимоотношения. Това с ж три света на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на нещата. За тази Първопричина казва апостол Павел, „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога“. Но ние не съзнаваме това, затова Учителя; които носи Новото учение в света, казва, че ние сега трябва да осъзнаем това, за да направим съзнателна връзка с Първата Причина. От Бога и Природата идат всички блага и усилия, които човек трябва да използва за своето развитие, за да реализира възможностите, които Бог и Природата са вложили в него.
към текста >>

Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера, Слънце. Някои наричат Слънцето „синтетично” т. е. вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти.
към текста >>

36. -

Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление.
„Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на политиката“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията. Дори и да окажеха някакво влияние, мисълта и празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително. Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път. Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление. Но има и неща. които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин. Народите, в лицето на техните водачи, понякога се намират на кръстопът: по един или по друг начин да постъпят. От начина, по който те ще постъпят, зависи много. Зависи, може би, цялото бъдеще, за един доста дълъг срок време.
към текста >>

които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин.
Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път. Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление. Но има и неща. които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин. Народите, в лицето на техните водачи, понякога се намират на кръстопът: по един или по друг начин да постъпят. От начина, по който те ще постъпят, зависи много. Зависи, може би, цялото бъдеще, за един доста дълъг срок време. И те са свободни — до тогава, докато вземат своето решение и го изпълнят. След това — те вече трябва по необходимост да приемат неговите следствия.
към текста >>

Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде.
както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“. Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране — за нереално, за „халюцинации“, и да го смяташ за признак на психопатични заложби.
към текста >>

Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло.
Ето защо, като получите розово масло, намажете се с него. Защо трябва да го държите три-четири години? Кое осмисля живота? Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло?
към текста >>

Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея.
Три неща осмислят живота. Първото е човешкият ум. Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата.
към текста >>

Казвате: Защо Господ ми даде това тяло?
Второто е човешкото сърце и третото е човешката сила или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея. Природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея. Природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. — Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата.
към текста >>

Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло?
Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат в права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне в криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно място и ще се чудиш, защо светът е така направен. Светът не е лошо направен, но има една погрешка в тия бутала. И сега природата трябва да направи една крива линия. Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло? Знаете ли, от колко елементи е съставено? Изучавали ли сте го подробно? Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости? Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности. Интересували ли сте се от вашите сетива, да знаете как е създадено вашето око, как е създадено вашето ухо, как е създаден вашият език, как е създаден вашият нос, вашата уста, ръцете, краката?
към текста >>

Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности.
И сега природата трябва да направи една крива линия. Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло? Знаете ли, от колко елементи е съставено? Изучавали ли сте го подробно? Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости? Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности. Интересували ли сте се от вашите сетива, да знаете как е създадено вашето око, как е създадено вашето ухо, как е създаден вашият език, как е създаден вашият нос, вашата уста, ръцете, краката? Обърнали ли сте внимание на ония чувствителни места на пръстите на ръцете, чрез които възприемате външни впечатления? Ние толкова сме се отдалечили от себе си, че днес се интересуваме от неща, които нищо не ни допринасят. Сега ще ви приведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходел по кръчми, да им прави компания.
към текста >>

От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло.
Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и си излиза. Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил . От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага.
към текста >>

Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага.
От сега нататък ще пия от онази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода.
към текста >>

Ще вложите малко влага в тялото си.
Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода. Как ще приемеш тази жива вода?
към текста >>

В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж.
Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода. Как ще приемеш тази жива вода? Ще влезеш в банята, ще се съблечеш ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш, и през всичкото време, докато водата пада върху тебе ще четеш „Отче наш“.
към текста >>

Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода.
Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш в него малко от живата вода. Как ще приемеш тази жива вода? Ще влезеш в банята, ще се съблечеш ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш, и през всичкото време, докато водата пада върху тебе ще четеш „Отче наш“. Като правиш така няколко пъти, тази вода ще проникне в порите ти и болестта ти ще изчезне, всякакъв сърбеж ще излети навън. Казвате: Може ли да се чете „Отче наш“ в баня? Може, разбира се.
към текста >>

Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си.
Може, разбира се. Според вас, в стая може да се чете „Отче наш“, а вън не може да се чете. Че когато си намислил да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“. Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас. А тялото ще бъде извор. Казвам: ако ние, съвременните хора, имахме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и селски, бързат.
към текста >>

Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас.
Че когато си намислил да направиш едно престъпление, или когато вършиш някаква неправда, тогава, именно, ти трябва да четеш „Отче наш“. Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас. А тялото ще бъде извор. Казвам: ако ние, съвременните хора, имахме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и селски, бързат. Започнете, например, да четете „Отче наш“, но четете и в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо.
към текста >>

А тялото ще бъде извор.
Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: Ще прочета „Отче наш“. Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“ плавно, спокойно, съзнателно. Ще го прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетеш молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребно за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото и ще внесе новия живот във вас. А тялото ще бъде извор. Казвам: ако ние, съвременните хора, имахме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и селски, бързат. Започнете, например, да четете „Отче наш“, но четете и в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“.
към текста >>

И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени.
Ще туря ума, сърцето си и волята си да работя за Тебе и никога да не накърня думата Ти. Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот.
към текста >>

Вие имате много прозвища за тялото.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение. Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си.
към текста >>

Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба.
Но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото.
към текста >>

Вие имате крива представа за тялото си.
Законът на възпитанието е следният: ако ти сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени. Ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени. И ако ти сам не оценяваш своето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените.
към текста >>

Казвате: да се освободим от тялото си.
Вие имате много прозвища за тялото. Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезценявате? Всичко, което Бог Ви е дал, е ценно и върху него се гради целият живот. Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло.
към текста >>

Радостта е проявление на Божественото тяло.
Казвате: да се освободим от тялото си. Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.. Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си.
към текста >>

Скръбта е проявление на човешкото тяло.
Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.. Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе — немирното дете, което трябва да се възпитава.
към текста >>

Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло.
Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.. Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо.
към текста >>

От Божественото тяло.
А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.. Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човка в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш.
към текста >>

Също така, всеки орган от човешкото тяло има свое определено назначение, свързано със сложната жива машина.
Тогава ще излязат отвътре ония проекционни лъчи, които ще посочат на човека разумните центрове на живота, където се създава новото и където то се проявява. Учителят на Всемирното Братство учи човека да се вслушва в природата и да следи нейната работа в живота, и най-вече в своя собствен живот. Той свързва човека със самия дух на новия живот, и му показва пътя, по който трябва да върви, за да изпълни своето предназначение и според силите си да вземе участие в колективната работа на Природата. (Из брошурата Ново послание на слънцето, от група ученици на Всемирното Братство) Предполага се, че авторът на брошурата е Михаил Стоицев. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Физическо, динамическо и психическо назначение на зъбите Всеки винт в една машина поставя на определено място определено назначение. Също така, всеки орган от човешкото тяло има свое определено назначение, свързано със сложната жива машина. Какво е назначението на зъбите? За тия малки човешки органи обикновено се казва: „Зъбите служат да сдъвкват храната“. Този отговор с верен, но не и пълен. От наблюдение и опит знаем, че всяко явление, свързано с известен орган от човешкото тяло има своето физическо, динамично и психично въздействие върху целия организъм. Логично е да подирим тия явления и в процеса на дъвченето, във връзка с назначението на зъбите у човека. 1.
към текста >>

От наблюдение и опит знаем, че всяко явление, свързано с известен орган от човешкото тяло има своето физическо, динамично и психично въздействие върху целия организъм.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Физическо, динамическо и психическо назначение на зъбите Всеки винт в една машина поставя на определено място определено назначение. Също така, всеки орган от човешкото тяло има свое определено назначение, свързано със сложната жива машина. Какво е назначението на зъбите? За тия малки човешки органи обикновено се казва: „Зъбите служат да сдъвкват храната“. Този отговор с верен, но не и пълен. От наблюдение и опит знаем, че всяко явление, свързано с известен орган от човешкото тяло има своето физическо, динамично и психично въздействие върху целия организъм. Логично е да подирим тия явления и в процеса на дъвченето, във връзка с назначението на зъбите у човека. 1. За физическо въздействие на зъбите, ще имаме предвид тяхната дъвкателна служба като част от храносмилателната система — да раздробяват храната. Нека не забравяме също, че често пъти, много болести крият причините в лошите зъби, било като не добри дъвкачи или като гнезда на заразни микроби и пр. 2. За динамичното въздействие на зъбите, ще отбележим ценното изследване на Проф. д-р О.
към текста >>

37. -

Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н.
— Не е чиста, но това нека нищо общо с чистия живот. — Не, чистият живот подразбира чиста кръв. Следователно, искаш ли да живееш чист живот. абсолютно ще пречистиш кръвта си. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н. Например, вие обичате някого, но щом ви каже той някоя обидна дума, вие веднага го намразявате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли, какво внася омразата във вас? Тя е отрова за организма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, не и на него.
към текста >>

Обаче, личността не е човекът; личността това е тялото на човека, т. е.
Вървите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов човек, но той трябва да расте и да се развива. Не е достатъчно само да имаш едно плодно дърво, но то трябва да бъде доброкачествено. После, ти трябва да знаеш как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива: трябва да се натори, да се полива навреме, да се гледа и пази, както казват българите — като зеницата на очите. Като наблюдавам как хората са невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те са също така невнимателни и към себе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душите на своите близки. Обаче, личността не е човекът; личността това е тялото на човека, т. е. физическият човек. Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага.
към текста >>

Според по-раншните възгледи за храненето, най-важни се смятаха белтъчните вещества, които доставят материал за възстановяване и образуване на тъкалите (клетките) на тялото.
Станчев. Ред. в-к „Здравец“ и в-к „Храна, зъби и здраве“. ГРОЗДЕТО КАТО ХРАНА И ЛЕКАРСТВО от Д р Д. Т. Бурилков В последните три-четири десетилетия се извършва дълбока промяна в неуката на храненето, а успоредно с това — и промяна в режима на храненето, във вкусовете и навиците. Промяната започва от върховете на обществото, от по-интелигентните и по-богати слоеве, които и най-силно се бяха отклонили от естественото хранене. Според по-раншните възгледи за храненето, най-важни се смятаха белтъчните вещества, които доставят материал за възстановяване и образуване на тъкалите (клетките) на тялото. Под влияние на това разбиране започнаха да употребяват прекалено много белтъчна храна, главно месо. Всекидневните наблюдения посочиха постепенно вредните последици от злоупотребата от месната храна, а същевременно науката почна да открива в зеленчуците и в плодовете в минимални количества вещества от голямо значение за храненето и живота; витамините н ензимите или диестезите, които улесняват смилането и използването на различните хранителни вещества. Същевременно все по-ясна ни става ролята на много от минералните соли, които се намират в растенията. Под влияние на новите схващания върху хранителните вещества и храненето ние виждаме всички народи да се насочват повече към растителните храни и да се изработва нов режим на хранене, в който зеленчуците и плодовете вземат значително участие. Тая нова ориентация в областта на храненето открива добри перспективи за нашето градинарство, овощарство и лозарство.
към текста >>

В сравнение с някои зеленчуци и плодове, гроздето дава на тялото повече калории.
Неколко общи данни ще ни осветлят по тоя въпрос. Химическият състав на гроздето е крайно непостоянен. Той зависи от вида на гроздето (ние имаме близо 2,000 вида), от почвата, от климатическите условия, от времето на беритбата и пр. По тая причина трябва да се задоволяваме със средни величини, движещи се в широки граници. Така килограм прясно грозде съдържа: Като вземем под внимание само захарта, витамините и минералните соли, веднага изпъква огромната важност на гроздето като храна. В сравнение с някои зеленчуци и плодове, гроздето дава на тялото повече калории. Един кг. грозде дава 740 калории, грах — 650, ябълки — 590, круши — 550, прясно зеле — 190, домати — 180. Още по-поучително е сравнението на гроздето с млякото. Ние намираме в килограм: Съществената разлика между гроздето и млякото е в това, че гроздето е три пъти по-богато със захар, а млякото — много по-богато с мазнини. Но понеже и двете тия хранителни вещества са от един вид - топлородни, тая разлика се заличава и в краен резултат имаме, че млякото дава средно 700 калории, когато гроздето дава 740 или те са с еднаква калорийно стойност.
към текста >>

— Карма, това е закона за Причинността, схващан не едностранчиво, в неговите външни, механически прояви, е в неговата широка, всестранна дейност, обхващаща духовното развитие на човека през вековете.
С приложение: - „Символичният език на цветните лъчи“. Освен практически полезните указания тази книга ни разкрива един нов свят — света на живия език на светлината, в който всеки цвят ни говори свой собствен понятен вече нам език. Благословение, ромон от Люб. Лулчев, в който е обрисуван пътя, по който минават хората, търсещи новото—захвърляйки старите методи и черпейки от идеала на Всемирното Братство вдъхновение и сили за изграждане на новия свят с нови методи и върху нова основа. Карма, от Е. П. — Карма, това е закона за Причинността, схващан не едностранчиво, в неговите външни, механически прояви, е в неговата широка, всестранна дейност, обхващаща духовното развитие на човека през вековете. Прераждането, една велика, отдавна забравена истина, от Софр. Ников. Ние не идваме за пръв и последен път на тази земя. Идвали сме много пъти, последователно, в течение на миналите векове, и пак ще дойдем да продължим своето развитие. Практически окултизъм, от Д-р Лумис. Сборник от редица окултни правила и закони/ Окултна медицина, от Седир.
към текста >>

38. -

Според някои автори, човек има в тялото си 30 милиарда клетки, според други — 300 милиарда.
Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра, щом дойдете до Божественото, никого не вземайте за авторитет. Вярвайте, че онова, което претърпявате, е за ваше добро. Понеже и вие сега вземате участие в скръбта на тази жена, която сега ражда това дете. Когато една жена ражда, колко души вземат участие в това раждане? Според някои автори, човек има в тялото си 30 милиарда клетки, според други — 300 милиарда. Аз вземам по-малкото, не съм го изчислил, не го вземам, както казват. Значи, 30 или 300 милиарда клетки вземат участие в раждането на едно дете. На земята има два милиарда хора. Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено да не вземете участие в туй, което се ражда? А после искате да участвате в благата?
към текста >>

Ония. които са гонили, изтезавали и убивали богомилите, а и мнозината, които са се радвали на тия изтезания е трябвало, според закона за причинност — да страдат под турци цели пет века.
— Причината е избиването и гоненето на богомилите. — Но каква връзка има между двете явления? — Всяка нова мисъл виси в пространството и тежи над умовете, додето се приеме и се разтопи в съзнанията. Оная мисъл, която е правдива, но отхвърлена или осъдена, виси като присъда над лицата или над обществата, които са я осъдили. Не е ли ясно? Ония. които са гонили, изтезавали и убивали богомилите, а и мнозината, които са се радвали на тия изтезания е трябвало, според закона за причинност — да страдат под турци цели пет века. В историята има крайна справедливост. Светът е овеществена мисъл. Както лъчите строят кристали, тъй също мислите строят форми, отношения, събития, революции, войни, за да се възстанови накърнената справедливост. Който е потискал мисълта ще страда тъй, както не е страдал никой друг. — Разбирам това, но защо някои историци пишат, че богомилството е главна причина, за да падне България под турско робство?
към текста >>

Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото.
Правени са били опити, при конто няколко лица са били хранени месеци наред с храни, които не са съдържали никакви витамини. Установило се, че възприемчивостта към светлината на тия лица е намаляла 28 пъти, т. е. докато в полумрак нормално хранилите се лица са могли да се ориентират, лицата, с които бил извършен опита, ме виждали нищо. В случая се касае за много малки количества витамини, само за няколко хилядни от грама. Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини. Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото. Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери. В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното вещество „каротин“. „Това вещество представлява една от формите на витамина А“. Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин. Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм.
към текста >>

Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери.
Установило се, че възприемчивостта към светлината на тия лица е намаляла 28 пъти, т. е. докато в полумрак нормално хранилите се лица са могли да се ориентират, лицата, с които бил извършен опита, ме виждали нищо. В случая се касае за много малки количества витамини, само за няколко хилядни от грама. Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини. Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото. Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери. В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното вещество „каротин“. „Това вещество представлява една от формите на витамина А“. Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин. Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм. Изследванията показаха, че съдържанието на витамини в повечето зеленчуци не намалява при целесъобразно складиране, поради което и количеството на витамините в разните зеленчуци зиме с горе долу такова, както е през лятото.
към текста >>

Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин.
Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини. Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото. Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери. В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното вещество „каротин“. „Това вещество представлява една от формите на витамина А“. Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин. Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм. Изследванията показаха, че съдържанието на витамини в повечето зеленчуци не намалява при целесъобразно складиране, поради което и количеството на витамините в разните зеленчуци зиме с горе долу такова, както е през лятото. Витаминът „С“ в морковите например не се променя до пролетта. Съдържанието на витамините се запазва изцяло само у зеленчуците, от които е възможна една зимна реколта, както при спанака и др. ЕДИН ПЛОДОВИТ КУРС ПО ЕСПЕРАНТО Есперантски курс в Пловдив 1941 год.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг.
Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в астрономията чрез него се превръщат в астрологически формули. Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия метеор, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата. Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят. Взрете се добре във всяко поетическо творение и кажете, не се ли основават на него много от вложените там чувства и мисли. Всяко живо тяло е проникнато от тоя символизъм, говори Сведенборг. Мисълта, че на всеки физически закон отговаря една нравствена догма, изяснява парадоксалното учение на Емпедокъл и елеатците, че материята и мисълта не са в зависимост от времето и пространството. За мнозина това е тъмна мисъл. Те ще се усмихнат и запитат: „как тъй? “ Ще разясня всичко с доказателствата на най-великия философ на новото време — Кант. Пространството и времето са идеални, трансцедентални, априорни представи, необходими за проявата на формите, които съществуват в нашето съзнание.
към текста >>

IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не.
За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето.
към текста >>

Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно.
Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт.
към текста >>

Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие.
По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди.
към текста >>

Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло.
Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето. Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“. До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се старае да рисува буквите, преди още да ги разбира. Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло. А на последното трябва да се въздейства чак след зъбната смяна, когато то се освобождава от заобикалящата го етерна обвивка. През периода на физическото развитие усвояването на правилен говор трябва да се основава на подражанието. Детето, като слуша, лесно може да се научи да говори, а правилата и изкуственото обучение са безцелни в тая възраст. Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева.
към текста >>

Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят.
Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи.
към текста >>

Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло.
В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
към текста >>

Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента.
Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
към текста >>

На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията.
Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст.
към текста >>

Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота.
Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления.
към текста >>

Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1).
Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст.
към текста >>

Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин.
Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му.
към текста >>

Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло.
Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота.
към текста >>

Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка.
И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота. И щастлив е този, който не само в тържествените минути на живота, но всекидневно вижда в лицето на своите учители и възпитатели естествен авторитет. Към тези живи авторитети трябва да присъединим историческите. Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка. Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици.
към текста >>

Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи.
Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици. А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик. Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи. Това, което казахме напоследък, трябва да се върши с голям такт, за да не се получат резултати, обратни на очакваните. При разказването от голяма важност е начинът на разказването. Не трябва да считаме за равнозначещи устния разказ и четенето. Второто не може да замени първото. Картинните представи имат за периода от смяната на зъбите до половата зрелост и друго едно значение.
към текста >>

Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото.
Необходимо е, юношата през този период да възприеме тайните на природата и законите на живота не чрез отвлечени понятия, а във вид на символи. Духовните съотношения трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия. „Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия.
към текста >>

Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта.
„Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>

Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина.
Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат убедително на слушателя. Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение.
към текста >>

За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото.
Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело.
към текста >>

Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло.
Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори. Ще престане тогаз ходенето чрез напипване, което е съществувало и съществува в тази област. Душевната способност, на която трябва да се обърне особено внимание през този период, е паметта. Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло. А тъй като това оформяване става в периода между зъбната смяна и половата зрелост, то именно през този период трябва да се въздейства съзнателно от вън за развитието на паметта. Паметта винаги ще бъде слаба, ако се пропусне нужното през този период. Пропуснатото през този период не може по-после да се навакса. Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет.
към текста >>

Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него.
Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си. У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата. И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него. Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него предчувствие за духовните тайни? Материалистът не би могъл, разбира се, да работи в този дух, който ние посочваме. За окултиста това е съвършено понятно. За окултиста е ясно, че едно действително практично възпитателно изкуство никога не може да се получи от материалистичния мироглед. Колкото практичен и да счита себе си материализмът, толкоз непрактичен е той в същност, когато въпросът се касае до разбиране на живота във всичката му пълнота.
към текста >>

Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства.
Без съмнение, ще има да се побеждават некои препятствия, преди да проникнат в педагогиката почерпените из самия живот принципи на окултизма. Това е нещо естествено. Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
към текста >>

Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло.
Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси.
към текста >>

След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си.
При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото.
към текста >>

Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото.
Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи.
към текста >>

Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници.
към текста >>

Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм.
В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм. От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление.
към текста >>

Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила.
Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
към текста >>

За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло.
Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат.
към текста >>

Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство.
Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.
към текста >>

Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
към текста >>

С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа.
към текста >>

Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния.
Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си.
към текста >>

Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто.
Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си. Покрай други, там срещаме и една дълга верига самозвани Чела, паднали един върху други, като куп камъни.
към текста >>

„стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“.
Пр. X. Станли Редгров. Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца.
към текста >>

Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура.
дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
към текста >>

Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“.
към текста >>

„Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г.
И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания.
към текста >>

Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“.
Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“.
към текста >>

Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав.
Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг.
към текста >>

При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър.
към текста >>

В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима.
Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно.
към текста >>

Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>

Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други.
Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми.
към текста >>

Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
към текста >>

Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото.
Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът. Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон.
към текста >>

Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг.
Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания. Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура.
към текста >>

Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото.
Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура. При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са счупени и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг. 5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата).
към текста >>

Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото.
Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг. 7 и 8 показват аурата на истерична жена. Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“).
към текста >>

Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа.
Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба. В този случай са забелязани и три лъчи, както е показано във фиг. 7. В съчинението си6), Д-р Килнер описва още някои твърде интересни опити в свръзка с действието на волята при създаването на промени в аурата. Указало се възможно за едно лице да пожелае изменение на цвета на аурата си и да продължи лъчите от разните части на тялото. Известна мъгливост, която прилича на човешката аура, се е забелязала около полюсите на магнита и отворените краища на една електрическа батерия, посредством дицианинова преграда. Но при все че човешката аура се състои от малки частици, които се излъчват от тялото, те не могат да бъдат електрони, защото, ако биха били такива, тяхното присъствие щеше да се съзре при първото доближаване на електроскопа. Д-р Килнер счита (и, вероятно, той е прав), че силата, която произвежда човешката аура, е различна от онази при случая на магнита или електрическата батерия. По-нататъшни изследвания на предмета обещават да ни дадат твърде интересни и важни резултати. (Из „The Occult Review“). _____________________________________ 1) В миналата книжка дадохме кратки сведения за изнамерения от Килнер апарат, с който може да се види човешката атмосфера или аура. Горната статия принадлежи на г.
към текста >>

Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око.
Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво.
към текста >>

Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество.
От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони.
към текста >>

“ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес.
Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е.
към текста >>

Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“.
Самуел Р. Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
към текста >>

Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си.
Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент.
към текста >>

Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка.
Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента. Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2.
към текста >>

Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент.
Той може да бъде определен така: „едно особено състояние на тялото, което зависи от относителната пропорционалност на разните му части и относителната енергия на неговите функции“. Анализирани до край, темпераментите са толкова на брой, колкото и индивидите в човешката раса, тъй като няма две личности, които да имат точно еднакъв строеж на тялото си. Като ги изследваме и сравняваме в обратен път, намираме, че при все това те произхождат от почти безкрайните комбинации на няколко прости елементи. Старата доктрина Лимфатик: Уйлям М. Панмур Бащата на медицината, Хипократ, описва четири темпераментни условия, които, според неговата теория, зависят от тъй наречените четири главни елементи на човешкото тяло: кръвта, флегмата1), жълтата жлъчка и черната жлъчка. Преобладаването на единия или на другия от тези елементи в тялото на една личност съставлява нейният особен строеж или нейният темперамент. Тела, в които кръвта е преизобилна, имат, според него, сангвиничен темперамент; ако ли флегмата е в излишък — флегматичен темперамент; когато пък жълтата жлъчка е най-вече развита, получава се холеричен темперамент; и, най-сетне, когато черната жлъчка е най-изобилна — меланхоличен темперамент. Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат.
към текста >>

Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто тяло. 4.
Тези четири темпераменти са описани от един стар лекар, Paulus Aegineta, който възприел теорията и следвал практиката на Хипократ, така: 1. Сангвиничният или горещ и влажен темперамент е повече месест, отколкото приличен, космат и на пипане горещ. Лицата, които притежават в голяма степен тоя темперамент, са способни на грозни нередовности. 2. Флегматичният или студен и влажен темперамент е едър, тлъст и отпуснат. Кожата е мека и бела; косата кафява и неизобилна; краищата и мускулите слаби; вените невидими и характерът боязлив, недуховит и неактивен. 3. Холерическият или горещ и сух темперамент се познава по изобилните черни коси, широки и изпъкнали вени и артерии, тъмна кожа и едно твърдо добре съчленено и мускулесто тяло. 4. Меланхоличният или студен и сух темперамент се познава по твърдите, слаби и бели тела, тънки мускули, малки стави и слаби коси. По разположение, личностите, които притежават тоя темперамент, са недуховити, плахи и отчаяни. Модификации Тази доктрина за темпераментите е била много обсъждана от старите, но никога не е била изменяна значително. Сангвиник: Английският поет Томас Мур Тя може да се счита неизменяна до възраждането на литературата подир средните векове, па даже и тогава това четворно деление бе изобщо прието. Пръв Стаал (Stahl) го приспособи към модерните доктрини по хуморалната патология.
към текста >>

Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили.
Ришрандъ2) е писал върху темпераментите с много здрав смисъл и ги е очертал с голяма ясност, от негово гледище. Той счита меланхоличния или атрабиличен (atrabilious) темперамент на древните, като едно болезнено и по-скоро ненормално, отколкото естествено, състояние на организма. Също така, като неестествено състояние той гледа и на нервния темперамент на Д-р Грегори. Нервозен: Магдоналд Кларк Изоставане на мозъка Както се вижда от казаното до тук, мозъкът, като орган, който влияе върху темпераментните условия, не е взет пред вид, като по тоя начин е изоставен без обяснение най важния от четирите темпераменти, тъй като мозъкът е седалище и на умствения и на физическия живот и той е във връзка с белите дробове, стомаха и черния дроб, в едно отношение, което може да се сравни с това на слънцето към земята. Писателите, които посочихме и цитирахме, даже и най-старите, като Хипократ, знаеха всичко, което бе потребно да се знае — и то главно от физиологическа гледна точка — за белите дробове, черния дроб и стомаха, на които отдаваха техните истински функции. Те бяха запознати също така и с взаимното въздействие на тези органи и знаеха още, че здравето на тялото зависи от надлежното уравновесяване на техните особени сили. Мозъкът, обаче, си остана за тях terra incognta, една неизследвана и непозната област до времето на великия Гал (Gall), този Колумб на умствения свят, чийто широки полета той прибави към владенията на науката. Сега се видя, че мозъкът по необходимост трябва да образува основата на едно особено темпераментно положение. Вниманието, обаче, на Д-р Gall, както и това на Д-р Spurzheim, беше насочено главно към други и особено към строго френологически цели, и те малко допринесоха за познанието на темпераментите. Последният от тях, във всеки случай, ги описа на кратко както следва: Описанието на Д-р Шпурцхайм 1) Лимфатичният организъм или флегматичният темперамент се познава по бялата и бледна кожа, хубава коса, закръглени форми и пълнокръвни клетъчни тъкани. Плътта е мека, жизнената дейност слаба, пулсът слаб.
към текста >>

Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума.
Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
към текста >>

Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото.
Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система.
към текста >>

Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия.
Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна. Тези, обаче, които предпочитат старата класификация, могат свободно да я прилагат, било сама, било в свръзка с новата. Ще бъде добре, във всеки случай, да се помни факта, че такива състояния, каквито са описани от старите физиолози в отделите за лимфатичния и за нервния темпераменти, макар и да са болезнени, съществуват и че за тях трябва да се държи сметка при нашите оценки на характера и обноските, безразлично какво име ние им даваме. Новата класификация Както се каза в предходната глава, човешкото тяло е съставено от три големи класи или системи на органи, всека от които изпълнява своя особена функция в общата икономия. Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име.
към текста >>

Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото.
Да ги повторим: 1) Двигателна или механическа система; 2) Жизнена или хранителна система и 3) Умствена или нервна система. Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни.
към текста >>

При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото.
Върху тази естествена анатомическа база лежи най-простата и най-задоволителна доктрина за темпераментите. От последните на първо място има три, които съответстват на току-що споменатите три системи от органи. Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите.
към текста >>

Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета.
Те се наричат: 1) Двигателен темперамент, 2) Жизнен темперамент и 3) Умствен темперамент. Всеки един от тези темпераменти се определя о г преобладаването на тази класа от органи, от която той взима своето име. Първият се отличава с превъзходното развитие на костната и мускулна системи, които съставляват двигателния апарат на тялото. При втория, жизнените органи, главното седалище на които е трупът, дават тон на организацията на тялото. При третия темперамент мозъкът и нервната система проявяват контролната система. 1. Двигателният темперамент Общото очертание на човешкото тяло се определя от неговия костен скелет, а се допълня от подробностите си от мускулните фибри И клетъчните тъкани, които обвиват скелета. При двигателния темперамент, костите са пропорционално големи и обикновено се отличават по дължина, отколкото по ширина, а външните линии на формите проявяват тенденция към ъгловатост. Обикновено фигурата е висока и умерена, ако не елегантна; лицето е длъгнесто и ябълчните кости повече изпъкнали; предните зъби са големи; шията по-скоро дълга; рамената широки и ясно очертани; гръдният кош умерен по размер и пълнота; коремът пропорционален; краищата дълги и остро-конечни. Мускулите са добре развити и по форма съответстват на костите. Цветът на кожата, както и на очите, е обикновено, но не винаги, тъмен, коси те тъмни, яки и обилни. Чертите на лицето са силно отбелязани и тяхното изражение е впечатлително.
към текста >>

Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III.
Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед, непреодолима леност и една обща апатия и на ума и на тялото характеризират това състояние на системата, което, очевидно, е резултат на болест и ние не виждаме как може да бъде класирано наред с естествените темпераменти. III. Умственият темперамент Умственият темперамент, който се намира в зависимост от мозъка и нервната система, се характеризира чрез една слаба телесна конструкция, голяма сравнително глава, овално или пириформено (pyriform) лице, високо и бледно чело, деликатни и изящни черти, светли и изразителни Очи, тънка шия и само едно умерено развитие на гърдите. Цялата фигура е повече деликатна и грациозна, отколкото отличителна и елегантна. Косата е мека, изящна и нито изобилна, нито много тъмна. Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация.
към текста >>

висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло.
Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа.
към текста >>

Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното).
Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята. е символът на луната, а също и на личността, на душата, — на страстите и усещанията — а същевременно е и символ на мозъчното мислене.
към текста >>

Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е.
В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки. е символ за водата — пасивен, женски.
към текста >>

Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото.
3. Есен. Много планети тук сочат, че най-важната работа започва в средната възраст. Животът е по-малко щастлив, енергията е по-малко, а също и наклонността към прогресиране е по-малка. 4. Зима, или напреднала възраст. Колкото по вече планетите се приближават към изток, тяхното влияние става по-голямо, освен когато се намират близо до ноговата точка (Nadir Punkt), където влиянието е много силно. Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето.
към текста >>

Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето.
Мислите се устремяват към старите дни и към живота след смъртта на тялото. Много планети над земята, при дневно рождение, са изобщо благоприятни; животът дава на новородения много възможности да се прояви. Когато повечето планети са под земята, при нощно рождение, това предвещава латентни качества, които не намират случай да се проявят в пълната си сила. Планети, стоящи в ъглите, особено в М. С. и асцендентите, упражняват извънредно силно влияние върху характера, течението на живота и телесната конструкция. Асцендентът е главно, който определя формата на тялото, и един опитен астролог може често с голяма точност да определи часа на рождението (ако знае датата), като съди по конструкцията на тялото и по формата на лицето. Когато, обаче, една планета се намира на асцендента или на върха на М. С., тогава въпросът е по-труден, понеже гази планета може много силно да повлияе върху телесната конструкция. Дванадесетте знака на зодиака имат 30° големина, а на екватора това е същото с дванадесетте къщи (домове), обаче, щом се премине на север или на юг от екватора, настъпва една неправилност в големината на къщите, която неправилност се увеличава толкова повече, колкото се отива по-нататък на север или на юг. Причината е тази, че знаковете на голямо разстояние от екватора се издигат твърде косо (наклонено) над къщите и по този начин често се случва да имаме същия знак на върховете на две следващи една след друга къщи. Като последица от това, естествено ще липсва един знак на друго място в хороскопа.
към текста >>

То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят.
В течение на една серия от изследвания, които заеха много години, върху миналите въплъщения на известни личности, даде ми се да видя, с помощта на ясновидството, голямо число цивилизации, принадлежащи на всички страни на света и от съвършено различни епохи. Моя дълг ме наведе да изуча така също и обичаите на жителите най-малко на две други планети. Тези разни раси проявяват голямо разнообразие в дрехите си. Но нито една от тях и в нито една от епохите не видех нищо, което да се приближава по грозотия до облеклото, в което съвременната мода облича мъжкия пол. Нашето облекло е до немай-къде грозно, неудобно и вредно за здравето, и единственото нещо, според мен , което може да се каже в негова полза е, че то представлява известна практичност. То прилепва до тялото, когато всички дрехи трябва свободно да стоят. То се прави главно От такива материи, които, от окултно гледище, са съвсем нежелателни и единствените приети цветове са именно най-лошите, които могат да бъдат избрани. Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа.
към текста >>

Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа.
Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен.
към текста >>

Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло?
Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
към текста >>

Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини.
Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос. Лекарите от стария режим имаха глупостта да препоръчват носенето на вълнени дрехи върху кожата, когато това е последното нещо, което би могло да се направи, понеже, както много добре е казано от един от най-запознатите с модерното движение лекари: „Вълната е един животински продукт, който никога не може да бъде съвършено пречистен. Тя причинява една изкуствена топлина; тя се смачква и с това запушва порите; поглъща влагата много бавно и бавно изсъхва, вследствие на което задържа потта на тялото; тя инервира и отслабва системата, предизвиква тръпки и простуди и благоприятства ревматизма; тя често предизвиква и винаги раздразнява изприщванията и другите кожни болести; тя не може да се пере, без да се поврежда тъканта и винаги се свива.“ А от окултно гледище, употреблението на вълната е още по вече за осъждане и то по разни други причини. Дрехите би трябвало да бъдат от светли цветове, не само за удоволствието на очите на нашите съседи, но и поради ефектите, които произвеждат върху нас цветовете. Сегашната система да се обличаме изцяло в тъмни дрехи предизвиква, без съмнение, голямо понижение и едно състояние на застоялост в умствените способности. И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове. Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно.
към текста >>

При аутопсията на тялото.
Робинзоновата реакция, както вече се спомена, в много парижки клиники е била приложена с голям успех: по настоящем с нея се правят опити в Торино, Флоренция и в много испански клиники. При всички случаи на рак. реакцията е бивала положителна; при другите случаи тя е бивала отрицателна. Тук-таме клиниците твърдяли, че при някои случаи имали работа с рак. въпреки че реакцията била отрицателна. При аутопсията на тялото. обаче, се е указвало, че Робинзоновата метода не е лъгала: болестта наистина не е била рак. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на ясновидство. Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п.
към текста >>

Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм.
към текста >>

От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е.
В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера.
Астрологическа хирогномия на пръстите. II. Типове ръце: а) елементарна ръка. б) моторна ръка. в) чувствена ръка и г) психическа ръка със 7 фигури. 10. К. А. Либра. Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера. Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия.
към текста >>

Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука.
Когато във време на представлението се изпълняваше сцена на насилие, бръмченето и трясъкът на тези инструменти произвеждаха особено внимание на зрителите и можеше да се види, как вълна от потрепване пробягваше по внимателните лица. Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове.
към текста >>

Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове.
Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки. Съвсем вярно мислят тези, които считат, че е неразумно да се води младежта на опера, която така силно възбужда страстите, без знанието и волята на тези, които я слушат. Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него.
към текста >>

Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
към текста >>

Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя.
Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж.
към текста >>

В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя.
Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап.
към текста >>

Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката.
Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта. А на коя страна от човешката природа действа тази музика, щом като тя не пробужда страстта, а по-скоро издига човека над нея! Освен вашето плътно физическо тяло, вие имате и по-тънко тяло, състоящо се от по-тънка материя, отколкото физическата, — материя, коя го вибрира с по-кратки и по-бързи вълни, отколкото вълните на по-плътната физическа материя. В състава на това по-тънко тяло влизат различни степени от тънка материя, защото тънката материя обладава също такива различни състояния, каквито са твърдото, течното, газообразното и етерното състояние на физическата материя. Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап. музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици. Ани Безант Да се спрем за минутка на значението на „нотата“.
към текста >>

музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици.
Тези различни състояния отговарят на дължината на вълните, които се образуват от трептенията на музикалните ноти и най-грубите отговарят на трептения, които изразяват животински страсти, а най тънките на трептения, които изразяват човешката любов. Както съществува съответственост между трептенията на материята и промените в съзнанието, така и трептенията на по-тънкото тяло извикват изменение в съзнанието на слушателите, благодарение на които последните изпитват страсти и емоции, изобразявани от музиката. Оттук и силата на музиката да извиква страсти и емоции у слушателите : тази игра на трептенията може да бъде наблюдавана от развито зрение в това време, когато физическото ухо отговаря на трептенията в най-грубите частици, които образува въздухът. Големите маси от трептенията се образуват от много ноти, удряни, наведнъж. както в акордите на зап. музика; такива .масивни звуци се възпроизвеждат главно от най-грубите частици на материята, която съставлява тънкото тяло, тогава когато на единичните нежни или високи ноти най-леко отговарят неговите най-тънки частици. Ани Безант Да се спрем за минутка на значението на „нотата“. В що се състои разликата между „нота“ и шум? Всеки ученик ще отговори, че шум се нарича съвкупност от неправилни колебания, които се срещат, смесват и отразя-ват върху тъпанчето на ухото в неправилни, безредни движения. „Нотата“ пък се състои от правилни ритмични колебания, които създават въздушни вълни с определена дължина. Голямо количество от тези колебания се сливат във вътрешността на ухото и еднакво число вибрации дава винаги една и съща нота.
към текста >>

Те стават звук са :о тогава, когато достигнат до съзнанието чрез трептенията на тънкото тяло.
В що се състои разликата между „нота“ и шум? Всеки ученик ще отговори, че шум се нарича съвкупност от неправилни колебания, които се срещат, смесват и отразя-ват върху тъпанчето на ухото в неправилни, безредни движения. „Нотата“ пък се състои от правилни ритмични колебания, които създават въздушни вълни с определена дължина. Голямо количество от тези колебания се сливат във вътрешността на ухото и еднакво число вибрации дава винаги една и съща нота. Вън от ухото и вътре в него, това са трептения, движение на материята. Те стават звук са :о тогава, когато достигнат до съзнанието чрез трептенията на тънкото тяло. Вслушайте се в сцената, когато въз-духът почва да минава през нейния отвор, вие от начало слушате като че ли духане на въздуха. С ускоряване въртенето на диска те се съединяват в низка нота. Съответно ускоряването въртенето на диска, нотата става все по-висока и по-висока и накрай дохожда до най високия и най-тънък звук. Със следващото ускорение на въртенето настъпва тишина, тъй като слухът е изгубил вече способността да възприема колебанията. Отначало слухът може да различава отделните въздушни удари, слухът губи способността да ги различава и тогава ударите се сливат и възниква нотата.
към текста >>

Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици.
Отначало слухът може да различава отделните въздушни удари, слухът губи способността да ги различава и тогава ударите се сливат и възниква нотата. Заедно с ускорение движението на диска се увеличават се в по-голямо количество колебанията в секунда, и по такъв начин нотата става все по-висока и по-висока, до като не премине в безмълвие. Защо в безмълвие ? Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
към текста >>

Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят.
Затова, че ухото не може повече да отговаря на трептенията и да ги възпроизвежда, и макар че те продължават да цепят въздуха, но от нас те вече не се чуват. Ако се произведе този Опит пред група хора, то ще се укаже, че едни възприемат ускоряващите се колебания по-дълго време, отколкото други, така че, когато за не-кои вече настъпва тишина, други още чуват високия звук. Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце.
към текста >>

Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области.
Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения.
към текста >>

Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката.
Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник. По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие.
към текста >>

Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник.
Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник. По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота.
към текста >>

По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието.
И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник. По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата.
към текста >>

Когато тънкото тяло вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието на Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея.
По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата. Когато тънкото тяло вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието на Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея. Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида.
към текста >>

Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло.
Мантра създава механически такива условия, които трудно могат да бъдат достигнати по друг път, и с това съкратява времето за приготовление към медитация, като запазва по такъв начин силата на ума и волята за самата медитация. Мантрата трябва да бъде правилно изпята или произнесена за себе си в правилна последователност, правилен каданс. Всяка последователност, всеки каданс има свое собствено трептеше действие, и ако вие ги изменяте, вие изменяте и тяхното действие, защото законите на звука са неприложни, както и всичките други закони на природата. Друг добре известен факт се заключава в това, че общата Мантра може да се направи повече действителна за отделния индивид, ако в нея има последователност на звуковете, наричана bija. Но това трябва да бъде изпълнено от човек, посветен в науката на вибрациите, който умее да избира такива звуци, които съответстват на индивида и да съвпадат, както с мелодията на Мантрата, така и с нотата на индивида. Всеки от нас има своя нога, която постоянно звучи и която е съвкупност от вибрациите на нашето висше тяло. От нас постоянно изхожда тая нота, тя се смесва с нотите от нашите нисши тела и „Девите“ винаги я слушат. Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания. Това име, по което „Девите“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата.
към текста >>

Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица?
Цветовете му са много сухи, кожести, и затова, като се откъснат, могат, без да се натопят даже, да траят много време пресни, като че ли току-що са откъснати. Езикът, на който ни учи самодивската метла, е следният. Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята.
към текста >>

Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади.
Тя ни казва: „както аз не изсъхвам, дълго време запазвам своята свежест, преснота, така и ти бъди винаги млад“. Това цвете ни учи да бъдем вечно млади. Но явява се въпрос, възможно ли е да бъде човек вечно млад? Нали заедно с годините тялото се прегърбва, очите отслабват и почват да недовиждат, лицето се набръчква, ръцете стават треперещи, косата побелява, краката отслабват и се явява нужда от патерица? Обаче, самодивската метла ни говори за младостта на душата. Нека тялото се прегърби, нека косата побелее, нека лицето се набръчка, но в душата ни и в най-дълбока старост да гори свещеният огън на ентусиазма, който сме имали, когато сме били млади. Човек в младостта си е обикновено идеалист, обаче, често животът смазва този му идеализъм. Работата е, човек да остане идеалист до края на живота си. Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15.
към текста >>

до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка.
Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца. Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците.
към текста >>

Трябва да се има пред вид, че седалището на естетичните чувства е етерното тяло, а последното се освобождава от своята защитна обвивка на 7-та година и се развива интензивно до 14-та година.
Някои педагози с на мнение, че класната стая трябва да представлява 4 голи стени, за да не се отвлича вниманието на ученика. Когато обучението е поставено на фалшиви основи, както е в днешното училище, и това няма да помогне. В новото училище вниманието и интересът на ученика ще бъдат гарантирани чрез новите методи, за които става дума по-рано. Тъй че в новото училище няма нужда чрез изкуствени средства да възбужда вниманието на ученика. Освен чрез рисуване, музика, поезия и пр., естетичните чувства на децата трябва да се развиват чрез по-голямо общение с природата. Трябва да се има пред вид, че седалището на естетичните чувства е етерното тяло, а последното се освобождава от своята защитна обвивка на 7-та година и се развива интензивно до 14-та година. Поради това, детето непременно трябва между 7. и 14. година да получи едно добро естетично възпитание. По-нататък ще се гради върху основата, получена през този период. Пропуснатото през този период не може да се навакса вече, За религиозното възпитание „Човешката душа е частица от мировата душа“ — Платон.
към текста >>

Както тялото има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост?
Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек. Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа. Както тялото има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост? Отговорът на този въпрос е следният: човек има нужда да чувства постоянно своите връзки с цялото, понеже той сам е частица от Бога. Човешката душа в своята скрита дълбока същност не е нищо друго, освен един божествен лъч, една божествена искра. Религиозното чувство е от такъв характер, така обхваща и изменя цялата душа, че не може да не се отрази и в човешките постъпки. Религиозният живот изменя целия човешки характер, той се отразява в неговите мисли, думи и дела. От там е връзката между религията и морала.
към текста >>

Седалище на религиозното чувство е етерното тяло, а знаем, че периодът за развитието на етерното тяло е между 7.
От там е връзката между религията и морала. Някои искат да построят морал върху социологически основи. Този морал ще бъде построен на една нетрайна основа. Истински религиозен живот е този, който изменя не само човешките чувства и мисли, но се отразява дълбоко и върху човешките постъпки. Какво казва окултизмът за религиозното възпитание на детето? Седалище на религиозното чувство е етерното тяло, а знаем, че периодът за развитието на етерното тяло е между 7. и 14. година. Ето защо, за да се развива правилно детската душа, необходимо е тя да изпитва дълбоки религиозни чувства през този период. Детето, което не е изпитало през този период дълбоки религиозни чувства, много е загубило. И нека му се каже, казва Толстой, че волята на Бога е да обичаме всички хора, да му се каже, че любовта към Бога се проявява чрез любовта към хората. Благоговението пред тази висша сила, източник на висша красота и на висше добро, дава дълбоки последствия в детската душа.
към текста >>

година е период, през който детето непременно трябва да преживее религиозни чувства, защото през този период се развива етерното тяло.
Такъв морал съвсем не е в хармония с истинското религиозно възпитание. Някои казват: „нека не бързаме с религиозното възпитание на детето, Нека го оставим то да се самоопредели, когато порасне. Затова не трябва то да получава в училище религиозно възпитание“. Както казахме по-горе, периодът между 7. и 14. година е период, през който детето непременно трябва да преживее религиозни чувства, защото през този период се развива етерното тяло. Ето защо голям грях правим спрямо детето, ако пропуснем този период. Тези, които въстават против религиозното възпитание, трябва да се извиняват по две причини: 1) Те правят това поради незнание, понеже не знаят нуждите на детето. Те не знаят, че детето има и невидимо естество. Те не познават човешкото естество, и затова именно не могат да знаят неговите нужди. Те, като изхождат От материалистичното разбиране на света, мислят, че душата е само функция на мозъка и нищо повече.
към текста >>

Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло.
________________________________ 1) За първоначални сведения по окултна космогония препоръчвам книгата „Тайната наука“ от Д-р Рудолф Щаинер. 2) Свободное воспитанiе, год. IV, 1911 год., кн 12, стр. 10. П. Мълфорд. Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства.
към текста >>

Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух.
Няколко закони за силата и хубостта Нашите мисли дават форма на лицето и обуславят индивидуалните му особености. Нашите мисли определят жестовете, държането, стоежа и формата на цялото тяло. Законите на хубостта и на съвършеното здраве са идентични. Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря.
към текста >>

Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа.
Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност.
към текста >>

На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря.
Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги?
към текста >>

Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили.
Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното. Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано, разкъсано платно. Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги? А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ?
към текста >>

Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни.
Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите. Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма. Така милиони хора копнееха тихо в себе си за по-бързи съобщителни средства и ето оползотвориха се парата и електричеството. Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите.
към текста >>

А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи.
Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът.
към текста >>

Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля.
И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера.
към текста >>

Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно.
Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
към текста >>

Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним.
към текста >>

Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти.
Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова.
към текста >>

Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред.
Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи.
към текста >>

Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент.
„ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож.
към текста >>

Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни.
Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото. Ако ъглите на устата са спуснати надолу, тогава и мислите, които оформяват и обладават тези уста, са мътни и спуснати. Лицето е най-вярното изражение на духа, затова нищо не може да има по-голямо значение от първото впечатление. Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили.
към текста >>

Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години.
В тези две положения се намират мнозина, които живеят заедно със своите кръвни роднини. Децата живеят, виреят и се опияняват в мисловната атмосфера, която изтича от техните другари в игрите. Ако ги отделим от всяко подобно дружене, те ще повехнат като растенията. Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство. Причината на това е, че нашият дух се нуждае от нова мисловна храна, която спада към друг, вероятно, по-висш духовен строй. Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години. Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина. Такова съотношение може, обаче, да съществува и трае, само ако и ние му отвърнем със същото. В много професии другарите са същинските роднини; те помежду си се чувстват много по-вече у дома си, отколкото на местото, което наричат свой дом, където спят, ядат и прекарват един пуст празничен ден. Духовен живот от всека степен, всеки строй на мислите, трябва да може да поддържа свободни връзки със своите равни, иначе той страда тежко. Кръвното родство има много малко общо с такава психична размяна!
към текста >>

Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне.
Тогава той е направил нещо повече, отколкото моментално смекчение на една физическа нужда. Той е дал духовна мощ! Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време. Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне. Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя. На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните!
към текста >>

Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота.
Любовта, където и да бъде и към когото и да бъде, върви според дълбоките закони на живота на хората Има родители, които не чувстват истинска любов към своите деца, както и децата към родителите си. Нито едните, нито другите са виновни! ТЕ са се родили без способността за любов помежду си, без, обаче, да са лишени от любов изобщо! Често бащата мисли, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него. Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението.
към текста >>

Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува.
VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал. Физиогномията, както я разбираме и преподаване, е основана на френологията. Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума. Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо становище, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е. Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент.
към текста >>

Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид.
Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство. Принципите на науката, когато се модифицират в приложения към практическите изисквания на живота, стават правила на съответното й изкуство. Френологията, като изкуство, се състои в това, че като съдим от самата глава и от тялото в свръзка с главата, да определим какви са естествените наклонности и способности на всеки индивид. Практическото приложение на това изкуство е многостранно. Принципите на френологическата наука се прилагат в практическите нужди на живота. Например, един френологически принцип гласи така: при индивиди, у които всички други условия са еднакви, най-големият мозък е най-добрият. Това е важно при избора на един ученик за некой занаят, на слуга, на чиновник, на адвокат, помощник или съветник от какъвто вид и да било: този, който упражнява френологическото изкуство, ще избере от двама или повече души онзи индивид, който има най-голяма глава, като се има пред вид, обаче, че другите условия, като качество, форма и пр., са еднакви във всичките индивиди, от които правим избор. При прилагането на това правило случват се понякога и погрешки, но при дългото му употребление то ще се намери за много по-сигурно средство от всяко друго.
към текста >>

Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт.
Тези способности могат да се разработят, да се калят или пренебрегнат по отделно. Там, дето способностите са недостатъчни или слаби, могат обикновено да се изправят чрез употребяване на друга способност или способности. Лесно е да се види, че тези принципи, превърнати в правила, ще образуват твърде голяма част от възпитателната система, особено при самообразованието. Едно интелигентно лице, след като опита една комбинация на способностите пред друга, ще може най-после, да се обучи точно в ония навици на мислене и чувстване, с които ще се компенсират способностите, които му липсват. Ако напр., някой като знае, че е съвършен в предпазливостта, може да култивира навици на далновидност, рефлектиране, припомняне и наблюдение. Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на предпазливостта и ще се стремят да стимулират и усилят способността предпазливост, като отделен инстинкт. Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение. Принципите й са просто излагане на истини, които са открити пред очите на всеки човек. Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало.
към текста >>

Влиянието на тялото върху мозъка. 7.
Двигателните способности дават сила на всичките действия; социалната способност ни приспособява към ближните; себелюбивата ни кара да се грижим за себе си; интелектуалната ни прави да разбираме хората и нещата, да знаем за тях каквото може да се знае, и ни дава средства да работим с тях; а моралната и религиозната са определени да управляват всички останали, като ги подчинят на съда на благостта, справедливостта и божествения закон. 6. Първоначалните нормални условия, който определят превъзходството и силата на ума, като опериращи чрез мозъка, са: 1. Количеството на"мозъка. 2. Качеството на мозъчните влакна. 3. Относителната големина на частите на мозъка и 4. Влиянието на тялото върху мозъка. 7. Всека способност се поддава на подобрение или влошаване, и може да бъде усилена, извратена, пренебрегната или отслабена. 8. Всека способност в себе си е добра и е дадена от Създателя за добро. Подобрението на човека, следователно, не значи да се изкорени или изопачи или да се спъне прогреса на некоя способност, нито да се създадат нови способности, но да се култивира всека една от тях, според нуждите й, да се турят в хармония, да действат удобно, отделно или заедно, да бъдат в дължимата подчиненост една на друга и в правилна степен на дейност. Като прибавка на тези диаграми, ученикът по френология трябва да има на ръка и един френологически бюст, приблизително в естествена големина, който да показва точното местонахождение на всеки орган и тогава, като сравнява главите на индивиди една с друга, различията ще могат да се напипат. Разширете наблюденията си и сравнете добре познатите характери на онези, които имат дълги и тесни глави, с характерите на други, които имат къси и широки глави; или сравнете високите глави с низките и колкото и да сте скептичен, ще се принудите да приемете общите принципи на френологията, Определение на органите Домашни наклонности 1.
към текста >>

— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго.
Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма. — Памет за фигури, форми, лица; конфигурация на нещата, помагала в сричането, рисуването, моделирането и пр.; когато е широка, рядка се забравят лицата. Недостатък: бедна памет за лица, форми и пр. 26. Величина. — Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго. Недостатък: неспособност да се различи с око между голямо и малко; рядко може да се определят точно размерите на един предмет. 27. Тежина. Тежина; способност да се пази равновесие, което се изисква от стрелецът, мозъкът или конникът; също има способността да крепи на ръката предмети без колебливост. Излишък: извънмерно желание да се изкачва на високо, когато е ненужно. Недостатък: неспособност да държи равновесие; наклонност да се спъва.
към текста >>

Разсъдителни способности 36. Причинност.
Недостатък: неспособност за разбиране очарованията на музиката или за различаване тоновете един от друг. 35. Език. Способност да се изразяват идеи устно или писмено, и да се употребяват такива думи, които ще изразяват онова, което ще искаме да се каже най-добре; памет за думи. Излишък: гъвкавост в израз; обич да се говори много по-вече думи, а по-малко мисли. Недостатък: крайно стеснение в разговор; не може да се избере подходящ език, за да се изразят идеи. Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата. Такъв ум може да е философски, но не е практичен, нито научен. 37. Сравнителност. Индуктивно разсъждение; способност да се класифицира и да се прилага аналогия към разпознаване на принципите; да се сравнява, да се различава и да се илюстрира; да се извличат правилни заключения и пр.
към текста >>

Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности на човека по формите на известни части на тялото му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм на човешките форми“.
Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и величината, твърдостта и мекостта на ръката и пр. На мислещият човек който се занимава с учението за ръката, става ясно, че макар между хилядите ръце, които се представят за наблюдение, да не се срещат две съвсем еднакви, все пак се забелязват определени основни форми. Първият, който е забелязал това, бил Анаксагор, старият гръцки философ, живял в пития век преди Христа. Той е изказал мисълта, че от общата форма на ръката може да се намерят данни за определяне на душевните способности. След него редица велики мислители от всички вкове са преследвали и усъвършенствали тази идея. Обаче, това учение, как да се познават душевните качества и способности на човека по формите на известни части на тялото му, се е развило едва в по-ново време от професор Карус в неговото съчинение: „Символизъм на човешките форми“. В това съчинение е изложена една система за основните форми на ръката, която система с малки изменения отговаря на по-пълната система на Арпантини. За забелязване е, че съчинението на професор Карус застъпва гледището на учения лекар, и затова отхвърля всички наблюдения и теории на лица, които не принадлежат към медицинското съсловие. Поменатата книга, обаче, е една извънредно ценна работа, тя съставлява предшественик на модерното окултно учение. Карус приема четири вида типични ръце: моторна, чувствена, елементарна и психическа ръка. Ние ще ги разгледаме по ред. А.
към текста >>

И това е едно доказателство, че ръката спада към онези части на тялото, които се променят успоредно с духовното развитие на човека.
Не може да се каже, че с обрисуване на тези типове са изброени всички различия, които съществуват в ръцете. Съвсем не! Преди всичко, трябва да разгледаме различията между мъжките и женските ръце. Женската ръка обикновено е по-малка, по-нежна, по-мека и по-тясна, пръстите й по -валчести, кожата й по-нежна, когато мъжката ръка е винаги по-груба, по-широка, с по-грапава кожа и често покрита с косми. Но в човешките ръце се изразяват и различията на възрастта. И това е едно доказателство, че ръката спада към онези части на тялото, които се променят успоредно с духовното развитие на човека. Ние виждаме, как ръката на малкото дете на всякъде е нежна, окръглена и мека, ноктите й съвсем къси, меки бледно-розови. Линиите по дланта, обаче, съществуват и у детето. С растенето на детето напредва и растенето на ръката му, увеличава се, изгубва детската овалност, става длъгнеста, докато в пълната младежка възраст достигне онази типична форма, която се запазва до края на живота (фиг. 49 и 50). С напредването на възрастта ръката става по-мършава и по-възловита, по нея се явяват набръчквания и дипли, кожата става жълта, ноктите се изменят, като стават по-крехки и по-бледи, но типичната форма на ръката се запазва (фиг. 31).
към текста >>

Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката.
Линиите по дланта, обаче, съществуват и у детето. С растенето на детето напредва и растенето на ръката му, увеличава се, изгубва детската овалност, става длъгнеста, докато в пълната младежка възраст достигне онази типична форма, която се запазва до края на живота (фиг. 49 и 50). С напредването на възрастта ръката става по-мършава и по-възловита, по нея се явяват набръчквания и дипли, кожата става жълта, ноктите се изменят, като стават по-крехки и по-бледи, но типичната форма на ръката се запазва (фиг. 31). Така еволюционните стадии на ръката в различните възрасти на човека представляват за хирогнома толкова характеристични степени на развитие, че по тях може достатъчно да се определи възрастта на лицето, което се наблюдава. Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката. Трябва да припомним още различието, което се забелязва в ръцете на хората от разните раси. Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави народи, малайци и монголи, а моторната ръка повече при западните, червенокожите в Америка. Ние, обаче, не споделяме това мнение. Расови типове ръце няма. По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля.
към текста >>

Влиянието на деканатите върху тялото и характера Според астрологията на индусите, първата половина на всеки деканат е положителна, а втората отрицателна.
психическа и 7. смесена. Тези седем типа ще разгледаме по-нататък. АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. (Продължение от кн. VII). Влиянието на деканатите върху тялото и характера Според астрологията на индусите, първата половина на всеки деканат е положителна, а втората отрицателна. В знака на Ариес () (виж таблицата на деканатите кн. VI) ние имаме за първите 5° като владетели , , , а за вторите 5° , , — . За 10° до 15° имаме като владетели , , , а за 15° до 20° , , — . За 20° до 25° , , , а за 25° до 30° , , — и така за всеки знак. В това издание на моята „Астрология, нейната техника и етика“ аз не се занимавам по-отделно с деканатите, както в първото холандско издание, защото се оказа, че се дава много голямо значение на тези подробности.
към текста >>

Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса.
Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти. Слънцето се въздига в 19-ия градус на , а пада в 19-ия градус на . Когато Слънцето заеме силно место в хороскопа, то прави тялото силно и енергично, със силни кости, червено лице, високо и широко чело, светло-руса и къдрава коса. Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган.
към текста >>

Както Слънцето дава живот на вселената, така и сърцето дава живот на тялото.
Държането е самосъзнателно и заповедническо, погледът проницателен. Роденият е лесно раздразнителен, но примирителен. Когато Слънцето е замъглено и силно поставено, то прави човека горделив и арогантен, упорит и повърхностен, неспокоен и понякога жесток, особено ако Марс или Сатурн му повлияят зле. Хармоничното слънчево влияние прави човека съвестен, честен и благороден. Слънцето управлява сърцето и болестите му са болести на този орган. Както Слънцето дава живот на вселената, така и сърцето дава живот на тялото. Затова положението на Слънцето и на аспектите, които то приема, е от най-голямо значение в хороскопа. Слънцето е господарят на всеки живот, а Луната е формодателят. Всеки живот се проявява във форма, затова трябва на първо место да се изучи аспекта, който образуват помежду си Слънцето и Луната. Един добър аспект между тях означава, че животът може да се прояви хармонично във формата, или с други думи: индивидуалната и личната страни на нашето същество действат в хармония заедно ( = личност). Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по-висшата или слънчевата на своето съществуване, и до такава степен, до каквато успее в това, той ще бъде господар на съдбата си, и ще „управлява своите звезди“.
към текста >>

Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр.
Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс). Той бива изобразяван като младеж с царствена и сериозна външност, въоръжен със стрела, лък, лира или триножник. Луната () Луната е почитана под различни имена и символи. Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома. Старите знаели, че Луната във висока степен влияе върху момента на рождението и затова в митологията я представят, че помага на майка си при раждането на брата и Аполон. Луната владее на течностите в тялото, като плюнката, лимфата и жлезите, гърдите, червата, мехура, лявото око у мъжа и дясното у жената, и причинява болести на тези части, като болежки в стомаха, колики, задуха, шарка, спазми и пр. Тя представлява в човека душата с нейните различни усещания и прояви, като страсти, желания й емоции. Тя представлява низшия човек, както Слънцето представлява по-висшия. Луната, поради близостта си до земята, е най-важният канал, чрез който се проявява енергията, жизнената сила на Слънцето, като влияе върху земята и върху всичко по нея. Всичките планети представляват такива канали, тяхното влияние е слънчева енергия, модифицирана чрез индивидуалния характер на всяка планета. Луната изминава своя път през 12-те знакове на зодиака около земята за 27 дни, 7 часа и 43’36“.
към текста >>

Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено .
(Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Ралф Ширле редактор на The Occult Review. Продължителността на човешкия живот Няма физиологическа причина, поради която човек трябва да умре. Това не е мое твърдение, нито твърдение на Prentice Mulford, който има известни идеи по отношение на възможността да се продължи човешкия живот за неопределено време. Напротив, това е наблюдение на един лекар, Д-р William А. Hammond, с когото се съгласяват и други доктори. Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност.
към текста >>

Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена.
Напротив, това е наблюдение на един лекар, Д-р William А. Hammond, с когото се съгласяват и други доктори. Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество.
към текста >>

Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност.
Д-р Munro казва, че „човешкото тяло като една машина е съвършено . . . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял?
към текста >>

Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“.
. . Ясно е, че то е предназначено да живее за винаги“. Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора.
към текста >>

Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави.
Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде.
към текста >>

Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират?
Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен. Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в събранието на Британското Дружество. Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост. И фактът, че животът, освен при анормални условия, никога не се простира до 100 години и, сравнително, рядко надминава осемдесет години, иска обяснение от медицинската наука, каквото обяснение досега тя не е могла да даде. Впрочем, що е смърт? Обикновено тя се определя така: „прекратяване на живота“, дефиниция, която не ни помага ни най-малко, но както г. Carrington добре казва: „действителната проблема, която имаме за разрешение, не е що е смърт, а що е живот“.
към текста >>

При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено.
Като приемем това, трябва, обаче, да допуснем, че човешкият живот е много по-къс, отколкото би се очаквал да бъде при благоприятни условия. Пресметнато е, че животните изживяват пет пъти времето, което им е нужно да достигнат зрелост. Не изглежда да има някоя действителна причина, защо да не бъде същото и с човека. Човекът достига зряла възраст на около двадесет годишната си възраст. Според тази теория, следва, че човекът трябва да живее сто години. При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено. Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст. В медицинските съчинения обикновено се казва, че след четиридесет годишната възраст, артериите на никого не са съвсем здрави. И за да се определи степента на тази промяна в разните индивиди, имаме един общ медицински афоризъм: „човек е толкоз стар, колкото са стари артериите му“. Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито вещество в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това вещество, артерията може съвършено да се втвърди. Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло.
към текста >>

Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло.
При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено. Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст. В медицинските съчинения обикновено се казва, че след четиридесет годишната възраст, артериите на никого не са съвсем здрави. И за да се определи степента на тази промяна в разните индивиди, имаме един общ медицински афоризъм: „човек е толкоз стар, колкото са стари артериите му“. Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито вещество в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това вещество, артерията може съвършено да се втвърди. Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло. А когато това стане само локално, на известно место, то причинява разни видове смущения в организма, които постепенно се проявяват, и недостатъчното хранене на тъканите се отразява най-много в слабите места на организма. Постепенният процес на втвърдяване, закоравяване и намаляване на отзивчивостта, които така се установяват, напредва и сигурно се развива в цялата система. Дробовете изгубват еластичността си и увеличават гъстотата си. Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват величината си. В стомаха, гастрическият сок се отделя в разредена форма и няма достатъчно пепсин.
към текста >>

Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни.
Черният дроб изгубва жлъчкообразуващите си качества. Зъбите изгниват и не могат да се заместят, след като са биле веднъж заместени. Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта.
към текста >>

Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират?
Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент.
към текста >>

Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята.
При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено .
към текста >>

Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него.
Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество. Повреденото тяло не може да абсорбира изискуемото количество жизненост, и по този начин физическата слабост и още по-положително телесните болки се настаняват в него. Той цитира одобрително от книгата на С. A. Stephens, Living Matter ist Psychic Growth and Decline in Animal Organisms („Живата материя: нейното психическо растене и отпадане в животинските организми“), следното: „Животът никога не се намалява качествено, а само количествено . . . Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . .
към текста >>

Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло.
Прочее, смъртта на едно лице дохожда не от отпадане на самата първоначална жизнена сила, а от онези външни пречки, които минават от материалната окръжаваща го среда и от несъвършения начин на живеене . . . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр.
към текста >>

„Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“.
. . Една клетка остарява, защото има малко биоген в нея. а не защото биогенът е станал съществено слаб“. Разбира се, тази теория е изцяло на страната на духовния човек. Авторът сравнява получаването на жизнената сила от тялото с концентрирането на слънчевите лъчи от едно горящо стъкло. „Разложението на тялото, казва той,не би доказало изгасването на жизнената сила повече, отколкото счупването на стъклото би доказало заличаването на слънцето“. Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира.
към текста >>

Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал.
Теорията на Carrington за живота е, че от физическата му страна той е един вид вибрация. Той счита, че проява на живот е възможна само там, където става трептение при известна бързина. Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време.
към текста >>

С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна.
Ако бързината се увеличи или намали чувствително, над или под дадена норма, животът става невъзможен. В първия случай ще имаме изнурение, намаляване на кръвта и физическо изтощение, а във втория анормални страсти и вълнения, трескаво и възбудено състояние и пр. пр. Необходимо е тогаз да има известна хармония между скоростта на вибрацията на жизнената сила и физическия организъм, чрез който тази сила функционира. Нашият автор приема възгледа, че няма естествена смърт, и дава един типичен случай, при който, като резултат от многогодишно живеене, противно на природните закони, в по-голяма или по-малка степен жизнеността отслабнала, силите отмалели и химическият състав на тялото се изменил, а клетките постепенно се задръстили от зле асимилирания хранителен материал. Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта.
към текста >>

Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат.
Той още поддържа, че такъв процес на задръстване става повече или по-малко всеки ден, и при нормален начин на живеене, додето дойде едно време, когато животът не може по-нататък да тури в движение жизнения механизъм. С други думи, тялото достига едно състояние, в което трансмисията през него на жизнената сила е невъзможна. В действителност, последва едно болезнено състояние на нервната система, причинено от отровния материал, абсорбиран от кръвта. Carrington не бележи, че животът може да се продължи неопределено, но той положително доказва, че обикновената продължителност на живота не е повече от половината на продължителността, през която трябва да трае. Теорията е напреднала още в туй направление, като казва, че старостта (и побеляването на косата) се дължи на бактериите, и ако можете да си набавяте храни, които да унищожат бактериите, старостта може да се забави неопределено време. Но намерено е на практика, че бактериите не са вредителни, докато тялото е здраво и най-разумният метод изглежда да е следния: да се избягва набавянето на храна, от която бактериите могат да се развъждат. Вярваме, че ще бъдем оправдани, ако поддържаме, че втвърдяването и вкостеняването са причина на старостта. Тези процеси се дължат на многото вар и други земни соли, които са се натрупали вътре в телесната ни система. Ако старостта дохожда пропорционално с количеството на това натрупване на соли в организма, то следва, че тя може да се забави съразмерно с времето, през което този задръстителен материал се държи вън от човешкия организъм. Това е едно доказателство в полза на вегетарианската диета, тъй като в плодовете и подобни на тях храни има минимум от този вид задръстителна материя. Друг е въпроса, до колко трябва да се усвои този вид храна изключително, но трябва да допуснем, че ако теорията е вярна, то многото месоядство постепенно клони към усилване на разрушителните процеси, които водят към преждевременна старост.
към текста >>

Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката.
Тайната на дълголетието може да се намери в силата, която притежава телесната форма във физическо и интелектуално отношение да се приспособява към окръжаващата среда. Съпротивлението на условията на средата е сигурен път към преждевременно разстройство. Нанадолния път е резултат от постепенното изгубване на тази сила на самоприспособяване. Хармонията е правило на живота. Дискордите водят към самоунищожение, а хармонията към самоувековечаване. Методът, по който физическото тяло поглъща жизнената сила, е запечатана книга за ортодоксалния човек на науката. Оправдани ли сме като приемаме, че тези лъчи на живота се поглъщат направо от физическата форма или трябва да искаме някой по-тактичен и етерен посредник чрез чиято намеса те намират пътя си в жизнения оргазъм? Теорията за непосредственото поглъщане се вижда мъчна за схващане и едва ли изглежда да е в съгласие с това, което знаем за процесите на природата. Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия.
към текста >>

Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло.
Теософите имат своя теория по въпроса, която, вероятно, има началото си в източната философия. Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения.
към текста >>

Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления.
Това, разбираме, не може по настоящем да се оправдае научно, но даже и от научно гледище тя може да се обсъжда в светлината на една вероятна хипотеза, където няма нищо готово по-авторитетно. Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления. Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат лъчистия характер с нова жизненост. Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи.
към текста >>

3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото.
Ето как сънищата предсказват! КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена. 12) Учител и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто. Цената па този том е 12 лв. Доставя се — София, ул.
към текста >>

Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството.
В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм.
към текста >>

От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е.
В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Спящият вижда тялото си. II.
Мистерията на съня или двойното ни съществуване. 9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство. 10. К. А. Либре. Астрология. 11. Духовна опитност: I. Излъчване. Спящият вижда тялото си. II. Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V. И животните предсказват събитията. VI.
към текста >>

А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1).
Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“.
към текста >>

Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия.
Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)1). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
към текста >>

Да почнем от тялото.
Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
към текста >>

На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна.
Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят.
към текста >>

Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива.
Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение.
към текста >>

Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм.
Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни.
към текста >>

Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло.
А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
към текста >>

Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло.
Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната.
към текста >>

Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.
Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас.
към текста >>

А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа.
Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта.
към текста >>

Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост.
към текста >>

Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас.
Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта.
към текста >>

Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло.
3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.
към текста >>

Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека.
ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
към текста >>

Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле.
В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7). А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
към текста >>

Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.
Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло. Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.
към текста >>

Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях.
Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот.
към текста >>

Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката.
Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения.
към текста >>

изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят.
Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло. Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
към текста >>

Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло.
Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
към текста >>

Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.
изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта. Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.
към текста >>

Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим.
Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите.
към текста >>

Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло.
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме. По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
към текста >>

Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички.
Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
към текста >>

Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек.
към текста >>

Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.
Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.
към текста >>

Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.
Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват.
към текста >>

Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.
желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност.
към текста >>

Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
към текста >>

Да поговорим накъсо за физическото тяло.
Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
към текста >>

И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата.
Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието.
към текста >>

Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства.
Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето.
към текста >>

Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“.
към текста >>

Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено.
Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота.
към текста >>

За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
към текста >>

Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието.
И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
към текста >>

Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли.
За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост.
към текста >>

Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото.
Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване.
към текста >>

А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото.
Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието.
към текста >>

А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време.
В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата.
към текста >>

Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост.
Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото. А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време. Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“.
към текста >>

Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“.
Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми.
към текста >>

Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар.
И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата. Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство.
към текста >>

Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме.
Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила.
към текста >>

Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция.
А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното. Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи.
към текста >>

Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение.
Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото. Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение. Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
към текста >>

от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов.
Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . . Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. .. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре !
към текста >>

Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците.
.. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно.
към текста >>

Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо.
По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети. Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети. Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо. Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина. Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи.
към текста >>

Всички тези прояви на ода се срещат и в човешкото тяло.
Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина. Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи. Всички тези прояви на ода се срещат и в човешкото тяло. Сензитивите не само виждат главата да свети, но виждат около нея светещ ореол. Г-ца Цинкел напр., за пръв път през април 1846 год. забелязала Райхенбаха в тъмна стая, и казала му, че вижда около главата му ореола на светиите. Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение.
към текста >>

Често то е най-светло в делото тяло.
Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина.
към текста >>

То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите.
Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина. Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина. Често се вижда, как при движение на ръцете във въздуха, остават искри след ръцете като звезди.
към текста >>

Но и другите части на тялото се виждат с бои.
не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната. Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север.
към текста >>

Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната.
Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен.
към текста >>

Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна.
И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен.
към текста >>

Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото.
Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително.
към текста >>

Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен.
От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително. Полярен е и кристалът. На единия си край той има червен пламък, а на другия— син.
към текста >>

Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността.
Издъхнатият въздух е одоположителен. Положителният од сензитивният го чувства студен, а отрицателният — топъл. Вътрешната страна на ръката (дланта) е одо-отрицателна, а гърбът й — одоположителен. После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,.
към текста >>

При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при.
После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.2). Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма. При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,. който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр.
към текста >>

Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и тялото.
Ето един такъв случай. В тъмната стая са били сензитивите Мюлер, жена му и г-ца Цинкел. Райхенбах излязъл от тъмната стая, за да вземе нещо. Тъмната стая била заобиколена и от двете си си страни пак с тъмни стаи, тъй че при отварянето на вратата не влизала дневна светлина в средната стая. Райхенбах на връщане за неколко мига бил огрян от слънчевите лъчи. Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и тялото. Това бил слънчевият од, с който е бил натоварен преди малко. Това по-светещо състояние траяло неколко минути. Райхенбах е констатирал пренасяне на ода от човек на човек. Той турил лявата си ръка на лявото рамо на Д-р Рабел. Девата ръка на последния веднага станала по-светеща и от пръстите й излизали по-дълги светлини.
към текста >>

Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого.
Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од.
към текста >>

Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр.
Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко.
към текста >>

с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло.
Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l1/2 крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко. Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки.
към текста >>

Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг.
Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка.
към текста >>

от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо.
В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни. Боите на спектъра в човешкото тяло Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост.
към текста >>

Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло.
Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка. След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно. Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената. Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален. Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е.
към текста >>

Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената.
от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно. Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената. Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален. Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е. с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата.
към текста >>

Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно?
с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра.
към текста >>

Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло.
Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е.
към текста >>

А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото.
Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др. Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични. Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър. Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра. Одът на растенията и животните Растенията са светещи, т. е. изпускат одична светлина, която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви.
към текста >>

Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно.
Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията. Тела прозрачни при одична светлина Райхенбах нарича диоданни. Прозрачни са още дървото, мукавата и пр. Но дървото е по-малко прозрачно от металите. Значи, много тела,осветлени от лунна, слънчева или друга светлина или пък наелектризирани, стават прозрачни. Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно. Но не винаги са нужни изкуствени средства, за да се получи прозрачност. Кристалите са прозрачни за сензитивите, обаче, тая прозрачност е нещо съвсем друго от прозрачността за обикновеното гледане. Напр. дене черният турмалин е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая става съвсем прозрачен за сензитива и изглежда на златножълто прозрачно стъкло. Това било съвсем неочаквано за Райхенбах, и последният се усъмнил. Той решил да провери по следния начин: показал на сензитива в тъмното разни кристали, напр.
към текста >>

За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани.
Сензитивите казват, че вътре кристала като че гори. Те забелязват вътре в него движение на светлина, както при обикновено горене. Вътре в него те забелязват множество светли места, намиращи се във вечно движение. Значи, това което мислеха до сега за инертно и мъртво, е пълно с вътрешно движение. Такива наблюдения са правени с много кристали: планински кристал, берил, гипс, стипца, турмалин и пр. За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани. Изобщо казано, винаги когато се сгъсти на някое място повече од и то било чрез слънчева или лунна светлина, било чрез магнетизъм, електричество, кристална или органична полярност, и когато този од достигне известна сила, предметът става прозрачен за сензитивното око. С други думи, прозрачни см всички тела, напоени силно с од. Красотата на одичните явления Сензитивите описват одичните пламъци, искри и бои като явления, пълни с голяма красота. Не.ма нито един сензитив, който да не е изказвал своето възхищение от одичната светлина. Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък.
към текста >>

В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото.
При добро здраве има надмощие на положителния од. Има връзка между болестите и ода. Напр. треската е одо-отрицателна. Райхенбах в един студен есенен ден натоплил тъмната си стая до 180 С. Той съблякъл дясната си страна до долните ребра. В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото. Както винаги, тя констатирала отдясно синя боя, а отляво жълточервена. След това Райхенбах застанал с дясната си страна съвсем близо до студения прозоречен капак, за да причини изстиването й. Когато усетил дясната си страна студена, показал я на сензитива. Тя видела съвсем променена картина. Синята боя на тая страна изчезнала, даже по бузите и слепите очи съвсем не се забелязвала синята боя, всичко станало червено.
към текста >>

Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното тяло и затова пада в безсъзнание.
След това повторил опита с лявата страна: червената боя там се усилила още повече, а от дясно си останала старата боя (синя). Този опит бил повторен много пъти и най-сетне се дошло до следното заключение: При простуда на изстиналото място се развива отрицателен од. А тъй като наблюденията показват, че и при други болести се развива отрицателен од, следва общото заключение, че много болести са свързани с надмощие на отрицателния од. При възпаление, сензитивът вижда, как възпаленото място изпуска червен од. Количеството и качеството на ода в човека влияе върху здравословното му състояние. Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното тяло и затова пада в безсъзнание. Самото лекуване с животински магнетизъм показва, че има връзка между жизнените явления и ода. После самият факт, че магнетизаторът след извършените паси се чувства изнемощял, обезсилен поради изхарчване на голямо количество от своя од,показва връзката между ода и човешкото здраве. Райхенбах е наблюдавал, че колкото човек е по-здрав, в разцвета на телесните си сили, толкоз повече у него преобладава положителния од. Значи, здравето не е нищо друго освен преобладаване у човека на положителния од. Райхенбахови изследвания върху магнетичния сън Райхенбах не се ограничил само с изследване на човешката възприемчивост в будно състояние.
към текста >>

Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло.
в други случаи стават прозрачни. Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици. Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
към текста >>

Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679. година книгата „De medecina magnetica“. Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр. Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива.
към текста >>

Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения.
Проявления на умиращи в момента на умирането (освен появяванията) и 12. Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
към текста >>

Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно.
Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е.
към текста >>

През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото.
Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността.
към текста >>

Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.
Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват.
към текста >>

разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка.
Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание. През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той. Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността. Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание.
към текста >>

Павел говори за материално и духовно тяло.
Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми.
към текста >>

Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане.
В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото.
към текста >>

Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата.
Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми. Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото. Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен. Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.
към текста >>

Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество.
Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.
към текста >>

Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка.
Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.
към текста >>

Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня.
Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области. Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам.
към текста >>

Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие.
към текста >>

Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“.
Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота.
към текста >>

Мислите са основите на тялото.
Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно.
към текста >>

През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения.
Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
към текста >>

Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта.
Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят!
към текста >>

Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството?
Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота. През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма!
към текста >>

Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.
През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка.
към текста >>

Елементите на тялото вечно се изменят!
Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас!
към текста >>

— Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения.
— той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот. Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло!
към текста >>

Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>

-—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло!
— Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно.
към текста >>

Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.
Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.
към текста >>

Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно. Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока. Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето.
към текста >>

— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг.
Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
към текста >>

— — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му.
Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа.
към текста >>

Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото.
— Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен.
към текста >>

Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа.
и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората.
към текста >>

По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно!
— — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често.
към текста >>

Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората.
Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа. Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат.
към текста >>

Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа.
Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове. Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината.
към текста >>

Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия.
— Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне.
към текста >>

е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства.
Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети.
към текста >>

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото.
Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда! “ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме. Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети. Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н. Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели.
към текста >>

Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“.
Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина. Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid. Като истински основател на психотерапията, обаче, трябва да се счита французкият лекар D-r Liebeault. Той е първият, който изказал идеята, че чрез внушение болестите могат да бъдат лекувани или, най-малко, благоприятно повлиявани. Това Liebeault доказал и с ред опити и наблюдения. Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“. Този закон дава ключа да се разбере не само терапевтическото действие на внушението, но и причините га появяването на ред болести. Така напр., когато у един истеричен внезапно се яви парализа на едната ръка или крак, и лекарят не може да намери никакво органическо заболяване, то в тоя случай той трябва да постави въпроса, дали причината на парализата не е в централната нервна система, дали не липсва централният им- пулс за движението на ръката или крака. Вероятно е, че у даденият пациент несъзнателно започва да доминира представата, че кракът resp. ръката е парализирана. Задачата на лекаря тогава ще бъде да замести тази представа с противоположната.
към текста >>

3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“.
Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“. 3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“. 4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“. 7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“.
към текста >>

За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани.
Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да!
към текста >>

Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня.
Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя. Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест. Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства. В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т.
към текста >>

Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта.
Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи. Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото. Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта. „Както горе, така и долу“. Понеже ние възприемаме обикновено чрез нашите материални сетива, а те винаги ни мамят, съставяме си една преограничена представа за планетите и виждаме само онази малка част, която се проявява за физическото ни око. Самата планета избягва от нашето възприемане, и така е с всичко, що ни окръжава. Ние възприемаме само външната страна на нещата;—истинската им същина ни се изплъзва. Трябва да схванем, че естеството на планетите прониква земята, с други думи — проявява се върху нея и чрез нея, както и във всичко, що живее и се развива.
към текста >>

— Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо.
Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята.
към текста >>

В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция.
Ще рече, те са открити — или, по-добре, доказани — а положителният единица-атом, който сега дирят, представя слънцето на нашия атом-микрокосмос. Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса.
към текста >>

Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т.
Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета.
към текста >>

Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло.
А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод): „Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце.
към текста >>

Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът.
Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце. Четирите елементи във вселената — Земя, Вода, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека. „Както горе, тъй и долу“. Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът. И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ. Слънцето се нахожда тогава в хороскопа близко до най-низката точка на меридиана (Надир). Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление. Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда.
към текста >>

Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии.
Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос). Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат. Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество.
към текста >>

Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни.
Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие.
към текста >>

Спящият вижда тялото си.
П. Блаватска. 2) В. Карл фон Райхенбах — Одът. Неговите изследвания са публикувани в тази книжка на Всемирна Летопис. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Излъчване. Спящият вижда тялото си. Г-н Г., началник на телеграфо-пощенската станция в гр. Д., ни разпра ви следното: „Това беше през първата половина на ноември 1920 година. Вечерта към 8 часа се разделих от другарите си. Последните отидоха да спят, а аз останах да чета. Отначало четох на масата, а после четох седнал на леглото, облегнат на възглавницата.
към текста >>

Видех и тялото си на кревата.
Изгасих лампата и легнах към 1 часа. По едно време се унесох, писнаха ми ушите, аз се забравих, обаче, усетих, че се повдигам, като че ли някой ме повдига във въздуха. Усетих се във въздуха, и като че ли беше дене, защото всичко виждах в стаята. Видех масата, книгите, които бях оставил на стола (при лягането бях ги оставил на стола), видех шкафа с канцеларските книги, видех дрехата, закачена на стената. Даже погледнах навън и видех снега. Видех и тялото си на кревата. Тогава се сетих, че това е действителност, а не сън. И имах същите мисли, както при заспиването, продължение на същите мисли. И веднага почувствах страх и се събудих. Помислих си, дали не съм бил с отворени очи. Но като си отворих очите, разбрах, че съм бил дотогава със затворени очи.
към текста >>

Отидох и видех тялото на същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше на друго място).
Като си легнах, сънувах, че съм отишла у мамини. Там видех съседката ни, че сучи свещи. Като я видех, попитах я защо сучи свещи, а тя ми каза: „А влез в другата стая и ще видиш баща си умрял“. Влязох на сън в другата стая и видех, че наистина е умрял и положен на едно място. На сутринта в среда ме извикаха. Отидох и видех тялото на същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше на друго място). И стаята беше тъкмо така наредена, както сънувах. И същата жена, която видях насън е, че сучи свещи, после на сутринта я видях, че сучи свещи в същата стая, в която я бях сънувала. Баща ми бил умрял в 7 часа вечерта“. Явяване на умиращ. В същата телеграфо-пощенска станция, в която служи г.
към текста >>

Ръцете ми минаваха през тялото й, а призракът продължаваше да стои.
Домашните ми спяха в съседната стая заедно със сестричката ми, която беше на 10 години и болна от няколко време. Към полунощ се събуждам и случайно поглеждам към прозореца. В стаята беше тъмно, и виждам, че сестра ми е дошла в стаята ми и се е изправила там. Станах от леглото си, посегнах към нея, за да я взема и положа на леглото да спи. Какво голямо беше моето учудване, а в същото време и страх, като не можах да хвана никого, въпреки че аз посегнах на няколко пъти да я уловя. Ръцете ми минаваха през тялото й, а призракът продължаваше да стои. Не на шега се уплаших и избягах, та се завих през глава, и беше ме страх да погледна в стаята. След малко ме извикаха и ми съобщиха, че сестра ми се поминала“. Съобщава: Б. Б. , учител (Панагюрище). Сън и действителност.
към текста >>

Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма.
Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2.
към текста >>

Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник.
КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер.
към текста >>

Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си.
D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ.
към текста >>

Тяло видимо. (физ.
В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
към текста >>

тяло) 2.
Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
към текста >>

тяло) 3.
За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1. Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
към текста >>

Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4.
Тяло видимо. (физ. тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
към текста >>

Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5.
тяло) 2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната.
към текста >>

Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8.
тяло) 3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
към текста >>

Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.
Каманас: външно астрално тяло и външно умствено. 4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо. 5. Прана: силата или жизнеността. 6. Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма.
към текста >>

Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване.
Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде.
към текста >>

Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея.
Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е. човекът — въплътена хармония.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill.
към текста >>

„Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“.
Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието.
към текста >>

Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия.
Освобождение или съединение. Пътят, истината и животът: 1. Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа.
към текста >>

Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението.
Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
към текста >>

. „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“.
Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3).
към текста >>

Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>

Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде.
Но това е само една лична подробност, която е, следователно, маловажна, толкоз повече,че един астроном, който се съзнава като атом пред безкрайната и вечна вселена, е недостъпен и херметически затворен за разчувстванията на светската суетност: ония, които ме познават, осъдили са ме от много години. Моята абсолютна индиферентност към всички почести са доказали това изобилно. Нека ме наричат велик или малък, нека ме одобряват или бламират, но аз ще бъда на всичко това само един далечен зрител. Следното писмо е написано от една обезумяла от скръб майка и е преписано текстуално. То показва, колко би било желателно да се опитаме поне да облекчим бедствието на страдащото човечество. Това е нещо по вече от лекуване на тялото: това е цер за душата, който трябва да се създаде. ДО НАШИЯ ВЕЛИК ФЛАМАРИОН.1) Реноза (Испания), 30.III.1907. Господине, Бих желала да мога да падна при коленете Ви и да целуна краката Ви, с проsба да ме изслушате и да не отхвърлите молбата ми. Не зная и не мога да се изразя, бих желала да Ви умилостивя, да Ви заинтересувам в скръбта ми, но би трябвало да Би видя, да Ви разкажа нещастието си, да Ви нарисувам ужаса на това, което става в душата ми и тогава Вие не бихте могли да не се проникнете от широко състрадание към мен. Трябва ли да страдам, за да стигна до извършването на един акт на дързост и на безразсъдство, подобен на лудост? Как ми е дошла идеята да се отнеса до нашия знаменит Фламарион, за да помоля да утеши една непозната, която няма друга причина за благоволението му, освен това, че е негова съотечественица?
към текста >>

Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото тяло да се измъчва до такава степен!
Завиждаха ми! Ах, колко беше хубаво и добро! В душата му всичко бе благородство, величие, великодушие. Разумно, духовно, с твърде открит и приятен характер, животът с него бе един небесен блян, вечно възхищение! И колко незаслужено е, Господине, ако Ви кажа, че на двадесетата си година то заболя от възпаление на пикочния мехур, което бе явно възвръщане на първата болест на крака, и че с това възпаление се започнаха редица страдания, за които само адът може да даде една представа! Аз не мога да разбера, как тъй Бог, нашият Създател, може да позволи, че човешкото тяло да се измъчва до такава степен! Особено когато това мъчение е наложено на едно невинно същество, толкова добро, каквото бе моето дете! Всичките велики специалисти повикахме отново, но уви! никой не можа да го излекува. То преживя тринадесет години ту със подобрение, ту със влошаване, като запазваше, всред най-жестоките болки, своя постоянен хумор, приятността си, добротата си, чак до веселост — за да не наскърби другите! От четири години то почти не боледуваше, а през последната година то се чувстваше тъй добре, като се считаше излекувано!
към текста >>

толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви.
Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899. Учителю, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда. На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още! Струваше ми се, че пред мен бе едно нематериално създание. толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . . с малка мила ямица на брадата, която красеше усмивката й и осветляваше лицето й, обикновено доста сериозно. Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност.
към текста >>

Че нашето тяло престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение.
Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване. Че нашето тяло престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение. То ще се разложи на милиони молекули, които ще се съберат впоследствие а други организми, растения, животни и хора; възкресението на телата е една остаряла догма, която не може да се възприеме вече от никого. Ако нашата мисъл, нашата психична същност, преживява разрушението на материалния организъм, ние ще се радваме, че ще продължим живота си, тъй като съзнателният живот се продължава по друг начин на съществуване, по-висш от тоя: напредъкът е един естествен закон, който се изявява през цялата история на земята, единствената планета, която бихме могли да изучим непосредствено. За тази велика проблема ние можем да кажем заедно с Марк Аврелий: „какво е смъртта? Ако я разгледаме сама по себе си, като я отделим от окръжаващите я образи, ще видим, че тя е работа на природата. Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“.
към текста >>

За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм.
Умираме ли съвършено? Ето въпросът. Какво остава от нас? Да кажем или да мислим, че нашето безсмъртие се намира в нашите низходящи, в делата ни, в прогреса, който ще допринесем на човечеството, това значи да се шегуваме. Ако умираме съвършено, ние не бихме знаели нито за тия, направени от нас, заслуги,, а от друга страна, нашата планета ще се свърши и човечеството ще се изгуби.. Прочее, всичко ще се унищожи. За да се знае дали душата преживява тялото, трябва преди всичко да се знае, дали самата тя съществува, независимо от физическия организъм. Ние трябва, прочее, да установим това съществуване върху научните основи на положителното наблюдение, а не върху красиви фрази или върху аргументации от науката за съществуването, с които досега се задоволяваха геологиите от всички времена. И преди всичко, ние трябва да си дадем сметка за недостатъчността на физиологическите теории, които изобщо са приети и се изучват класически. (Следва). 1) Виж портрета му и кратки живописни черти в кн V на „Всемирна Летопис“. 2) Писмата, които възпроизвеждам тук, са запазени в преписката на анкетата ми върху психическите явления, започната в 1899 год. Това писмо е под № 809, а първото — под № 1730.
към текста >>

Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма.
Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи.
към текста >>

Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти.
Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата.
към текста >>

Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми.
Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила.
към текста >>

Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша.
Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат.
към текста >>

В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
към текста >>

В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние.
По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство.
към текста >>

Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават.
към текста >>

Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото.
Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия. Възрастните хора обичат много присъствието на децата и драговолно спят с тях. Би било добре да се въздържат от този навик, който е твърде опасен за децата, по причина на демагнетизацията, която всякога произтича от това. Съществуват много начини да се избегне демагнетизирането. Първият е да прекарваш самичък по-голямата част от времето си. Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото. Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание.
към текста >>

Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото.
Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл.
към текста >>

Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло.
Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете.
към текста >>

Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
към текста >>

Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването.
През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават.
към текста >>

И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него.
Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук.
към текста >>

Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение.
Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции.
към текста >>

Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи.
Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява.
към текста >>

Портокаленото трептение къпе цялото тяло.
В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух.
към текста >>

Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата.
Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна.
към текста >>

Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие на човешкото тяло и функционира според аналогичните закони, които са били познати само на посветените.
Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса. В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният. Той ражда хексаграмата, която е образувана от два преплетени триъгълници. Кръстът символизира всяко живо същество, а хексаграмата символизира природата или средата, в която съществата живеят. ГЛАВА VI Символ ат на живота. Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие на човешкото тяло и функционира според аналогичните закони, които са били познати само на посветените. Това гледище ги доведе да нарекат човека микрокосмос или малка вселена и го изучваха като умаление на цялата природа, отдето произлезе известното: „Познай себе си“. Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения.
към текста >>

Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация на тия вещества в тялото.
Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения. Нека задържим тия два първи факта, които установяват функциите на поглъщането и изхвърлянето. Но за да се поддържа и възражда, всеки организъм има нужда да асимилира погълнатите хранителни вещества, а всяка асимилация изисква циркулация на тия вещества в тялото. Същото е и за да се изхвърли излишъкът навън под разни форми. Прочее, всички поглъщания и изхвърляния от организма стават чрез циркулации (кръгообръщания). Този термин е добре избран, защото произлиза от думата кръг (cercle). При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето.
към текста >>

Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне.
Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан.
към текста >>

Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото!
Това са части и сили, даващи едно цяло, понеже са съчетани от безкрайната мъдрост. Преданието, че Минерва, снабдена с всичко необходимо, е произлязла от главата на Зевс.е един символ за по-висшия произход на женската мъдрост. Тя донася от горните светове познания, подобно на златни блокове, а пък задачата на мъжа е, според силите и способностите си, да образува от тях форми на красота. Често запитват: „защо жените сравнително тъй малко са извършили, съпоставено с делото на мъжа в техниката и з другите активни области на творчеството? “ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен. Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща царица, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага. Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата.
към текста >>

ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си.
Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас!
към текста >>

Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото.
Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас. Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв .
към текста >>

Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност.
Иначе, те все повече растат и се затвърдяват, било че мислим за тях в форма на изповед или другояче. Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи!
към текста >>

Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа.
Защото всичко, с което ние вътрешно се занимаваме, расте чрез това занимание! Вечното предъвкване на собствените си грешки е психически вредно и има вредни последици за здравето. — Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите!
към текста >>

Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото.
Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна.
към текста >>

За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли! Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата вода, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата! Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена.
към текста >>

Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма.
Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав. Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или безпокойство под каквато и да било форма. Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали! Всички погрешни мнения не могат да ни се открият отведнъж. Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите. Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре.
към текста >>

Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата.
Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“. Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим. Много по-добре е да се вгледаме направо в себе си, да признаем, каквото и да бихме намерили там, и си кажем честно: „да, аз мразя да, аз съм завистлив! “ Ако подобни усещания биват изказвани пред изпитания наш приятел, с сериозното желание да бъдем освободени от тях, то с това те са станали по-материални, отколкото когато ги таяхме в духа си.
към текста >>

Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила.
Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха!
към текста >>

Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло!
Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове.
към текста >>

Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това.
Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш? Вярваш ли, че ще ти се повреди в нещо, ако напълно се предадеш на Бога? Той няма да те измажи, но и ти не трябва да го напускаш. Борби и грешки Вътрешните борби са обикновено явление в душевния живот. Изпитанията се дават, за да разкрият на душата връзките, които я свързват със физическото тяло, често без да съзнава това. В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога.
към текста >>

Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел.
Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението.
към текста >>

Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството.
Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма.
към текста >>

Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят.
Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания. Ако детето е честолюбиво, може да се използва това качество твърде целесъобразно като средство за прогонване на леността, тъй като честолюбивите деца не могат да понасят, когато видят, че вземат другите за пример и повече ги хвалят, отколкото самите тях. Тогава те насилват на всяка цена своята, иначе непреодолима, леност, за да изпреварят поменатите, взети за пример, другари. Разбира се, тази игра не трябва да става все по един и същ начин, че то да забележи, какво с това се цели само да го отвикнат от леността. Когато на една детска ръка меркуровият хълм, т. е.
към текста >>

Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята.
Айнщайн е разрешил противоречието. Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята. Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника.
към текста >>

Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е.
Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето. Да положим, че имаме на различни места по земята известно число часовници, които вървят „правилно“. Как да се регулират по един безспорно научен начин, чрез сигнали със светлина, за това ще се говори по-сетне. Вместо въздушния кораб, да вземем едно небесно тяло, което отлетява бързо покрай земята. Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
към текста >>

По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята.
Ако жителите на това небесно тяло биха пожелали да си поправят часовниците, за да вървят „правилно“, т. е. нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши.
към текста >>

Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно.
нито много бърже, нито много бавно, не би ли било достатъчно да ги сравнят просто с часовниците на земята? Не е право, казва Айнщайн. Защото това би значило,че мярката на времето тук, на земята, е задължителна за другите небесни тела. Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания.
към текста >>

Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система.
към текста >>

Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис.
Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също.
към текста >>

Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
към текста >>

Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск.
които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни. Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност.
към текста >>

Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение.
Земята казва: двамата души в Берлин и Кьолн удрят едновременно върху масата ~ въздушният кораб казва: те удрят един подир други. Един промеждутък от време,, който въздушният кораб измерва за една минута, земята го намира за по-дълъг от минута. Всички измервания на пространството са относителни, няма никаква „абсолютна дължина“. Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км.
към текста >>

По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“.
Една пръчка, чиято дължина въздушният кораб посочва за един метър, земята я намира за по-къса от метър. Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря.
към текста >>

При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива.
по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата.
към текста >>

Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм.
Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса.
към текста >>

Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение.
Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване.
към текста >>

Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата.
При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма. Масата, както е известно, е мярката за инертното съпротивление, което едно тяло противопоставя на опита, чрез дадена сила да му придадем известно ускорение. Това съпротивление според старото схващане е независимо от посоката на ускорението, според новото не е тъй. Съвършено друго ще бъде инертното съпротивление, следователно, и масата, ако придадем на тялото едно ускорение по посока на скоростта, която притежава в даден момент, отколкото, например, под прав ъгъл на същата. Поради това, става дума за неговата надлъжна (лонгитудинална) и напречна (трансверзална) маса. Този извод е проверен вече чрез опита. За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване. Такива тела са атомите на електричеството, електроните, които се изхвърлят като тъй нар. катодни лъчи от катода на рентгеновата тръба или от радия, със скорости надминаващи 250,000 км/сек.
към текста >>

За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина).
Дали заедно с Нютоновата механика не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери? Не! Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек.
към текста >>

По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е.
Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9.
към текста >>

то един килограм от кое да е тяло, напр.
Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек. то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9. 1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение. Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене.
към текста >>

______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори.
Така, различните движения на растенията се обясняват с обшия закон, а именно, че преките възбуждания предизвикват свиване, а непреките — разширение. При туй показах извънредната прилича на физиологическите реакции на растенията и животните. Явленията от движенията на растенията образуват по този начин една глава от общите проблеми — относно възбуждаемостта на всички живи тъкани, без изучването на които теориите и бъдещите издирвания ще останат непълни, Из „La Nature“. Превел: П. А. Шишков. ______________________________________________________ 1) Явление, при което две течни тела са разделени с шуплива преграда, и от едното тяло минава към второто, за да го разтвори. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрологическите елементи От Oskar Ganser Общо приложение на хромотерапията Под хромотерапия се разбира лекуване с цветове. Четецът, комуто е непозната тази област, ще попита учуден, дали е възможно да се лекуват болести чрез цветове. Без съмнение, това е тъй и в действителност то съвсем не е толкоз тайнствено. Тази моя статия не е просто „хромотерапия“, но „хромотерапия с особен оглед на астрологически елементи“. Аз ще говоря, следователно, в своето по-нататъшно изложение, какво влияние указват астрологическите елементи в прилагането на хромотерапията.
към текста >>

В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество.
При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр. Ако сега искаме да приложим хромопатията практически, без предварителен оглед на астрологическите елементи, то трябва да си обясним, какво е въобще болест. В тялото не владее пълна хармония, липсва нещо и това е тъкмо липсата на един определен цвят, недостиг на човешко електричество. Трябва, следователно, да бъде добавен истинският цвят, което, обаче, не е тъй просто, и тук трябва да ни помогне астрологията, която е в действителност една достойна съветница, както ще видим по-нататък. Сега, общата основа на хромотерапията е следната: червеният и синият се ценят като най-важните и действащи цветове. Червено осветляване се практикува, когато се касае до прибавяне ка нови жизнени сили, например, при отслабване, студени тръпки, лошо хранене, безсъние и пр. Синьо се прилага при възпаления, треска, нахлуване на кръв, нервност. Освен тях следват още няколко комбинации, които се получават чрез смешение.
към текста >>

Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ. В такъв случай Вазов и сега можеше да бъде жив. Впрочем, той живее в другия свят и се е изявил вече на някои лица. Силата на човешкия поглед. В юлската книжка на италианското списание „Минерва“. Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие.
към текста >>

Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото.
За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
към текста >>

В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали.
Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава.
към текста >>

така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год.
към текста >>

„Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота.
Прочутият французки физиолог Рише е изпратил до конгреса един адрес, горещо аплодиран, с който е поканил конгресистите да оставят на други теоретическите разсъждения и да се спрат главно върху фактите на техните изследвания. „Трябва, както е казал великият Пастьор, да се измита всяка заран лабораторията, за да се изхвърлят от нея праха и теориите“. В това лежи и шанса да се приеме и метапсихията, както химията и ботаниката, в кадъра на изучаваните истини. Всичките съобщения в конгреса се отнасяли за физическото медиумничество, и вниманието на конгресистите е било главно привлечено от явленията на материализацията. Първата е била г-жа Жулиета Бисон, която, реферирала върху резултатите от опитите с нейния медиум Ева Кариер. „Субстанцията“ — или както я наричат сега „ектоплазмата“ — която излизала от тялото на Ева, се представяла като фибрьозна маса, свързана с тялото с една дълга възчерна нишка на възли, променлива на цвят и гъстота. Тая „субстанция“ била крайно чувствителна и се свивала при най-малкото допиране, което при туй се отразявало болезнено на медиума. Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност.
към текста >>

Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г.
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването. Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес. февруари м. г. м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им. Емил Манйен, французки делегат, който лекувал невроза чрез внушение, препоръчал, в подкрепа на обикновената медикация, средствата, произходящи от съвестното изучване на медиумите. Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г. Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение. Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр.
към текста >>

На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“.
Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо спокойствие, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове. Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност. Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на първите признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен. На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“. Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма.
към текста >>

Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет.
Интао значи божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителности, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот в всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделеност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най-голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми и съществата и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея“.
към текста >>

Туй включва теорията, че човешкото тяло би могло да се обърне в най-съвършената форма на живота или, с други думи, да стане безсмъртно.
Причината на това е очевидна. Практически, модерната химия е отхвърлила ал химията като физическа невъзможност; ето защо би изглеждало, че ще бъдем принудени да търсим нашето решение в областите на още неизследваната наука или пък дори в областта на психическата наука. Алхимията може грубо да се определи като учение, според което всичката материя в вселената може да се сведе към един основен елемент, а вследствие на това, никоя особена форма на материята не остава неизменна. От тук следва теорията за превръщането на субстанциите, сир. обръщането на желязото в злато и т. н. Туй включва теорията, че човешкото тяло би могло да се обърне в най-съвършената форма на живота или, с други думи, да стане безсмъртно. Едно нещастие за нашата цял е, че науката днес се намира на такава точка, когато трябва да претърпи една революция, тъй че всеки опит да постигнем нашата цел ни принуждава да разгледаме научни теории, които се намират още в ембрионалната (зародишна) стадия. Тук би могло да бъде уместно да проследим най-новото развитие на атомичната теория. Според теорията на Исак Нютон, атомът е бил смятан като една мъничка частичка от един даден елемент, тъй малка, че не може по-нататък да се дели, и тъй твърда, че не може да се чупи и разрушава (Coodeve’s Manual of Mechanics). Понеже съществуват много различни елементи, трябва да има и съответно разнообразие от атоми, и ето защо, според тази теория, не би могло да има една, обща на всички елементи, субстанция. Туй изглежда като една ми го правилна дефиниция на атомичната теория, както тя е била разбирана към края на деветнадесетото столетие, теория преодоляна по-сетне от въртежната теория на Хелмхолц и на покойния Лордм Келвин, който описва атома като една мъничка вихрушка или въртеж на етера, при което разните свойства на материята се дължат на размера и скоростта на въртежа.
към текста >>

Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход.
Томсъновата теория за електроните сочи също на стабилността на атома против всяко опитване да се промени неговата природа. Във всеки случай науката взима в внимание само физически фактори: всеки друг фактор се намира извън сферата на учените хора. Дотук ние се постарахме да се държим в съчувствие към оная класа учени, които се отвращават от твърдения, не почиващи на най-здравия авторитет. Обаче, трябва да вземем във внимание, че науката е стигнала сега до един такъв стадий, при който осезателните реалности изглеждат да се претопяват в отвлеченото, а видимите явления не допущат физическо обяснение. Запример, законът на еволюцията се основава на научни издирвания; при все това, тайна си остава, как органическият живот би могъл да еволюира от неорганическата материя. Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход. Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително безпокойствие. Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни. От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото. Човекът на строгата физическа наука не може да обясни тези явления върху строго физическа почва. Трябва да се признае прочее, че ние сме стигнали до такава точка, дето физическата наука се прелива в едно далеч не тъй осезаемо поле на действие, защото инак не бихме видели високоучени хора, като сър Оливър Лодж или сър Уйлиам Крукс, да посвещават своето време на такива неща, като спиритуализма, почти с риск на своята репутация.
към текста >>

От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото.
Обаче, трябва да вземем във внимание, че науката е стигнала сега до един такъв стадий, при който осезателните реалности изглеждат да се претопяват в отвлеченото, а видимите явления не допущат физическо обяснение. Запример, законът на еволюцията се основава на научни издирвания; при все това, тайна си остава, как органическият живот би могъл да еволюира от неорганическата материя. Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход. Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително безпокойствие. Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни. От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото. Човекът на строгата физическа наука не може да обясни тези явления върху строго физическа почва. Трябва да се признае прочее, че ние сме стигнали до такава точка, дето физическата наука се прелива в едно далеч не тъй осезаемо поле на действие, защото инак не бихме видели високоучени хора, като сър Оливър Лодж или сър Уйлиам Крукс, да посвещават своето време на такива неща, като спиритуализма, почти с риск на своята репутация. Ето защо ние се чувстваме оправдани да вземем отново нишката на нашето разсъждение, макар и да намираме, че тя води отвъд царството на видимите явления, дори ако бъдем обвинени, че се отдаваме на спекулации или предположения. Твърде често спекулацията става предтеча на едно действително откритие Ясно е, че ако атомът се състои от една субстанция, която се намира в движение — а модерната наука потвърждава това нещо — туй се дължи на два принципа, а именно, материята и енергията, а силните молекулярни комбинации, които стават, когато две или повече химически вещества от различно естество бъдат поставени едно до друго, сочат на факта, че атомите имат способност за спонтанна (самопроизволна) работа или, с други думи, те притежават потенциална енергия. Извънредната издръжливост на някои химически вещества, когато бъдат доведени в контакт едно с друго, е подсказвало често мисълта за едно съзнателно или своеволно усилие от страна на индивидуалните атоми, или за съществуването на един трети принцип в тяхното устройство, именно умът.
към текста >>

Ние можем да отпуснем и разхлабим всичките мускули на тялото си, когато решаваме някоя дълбока проблема с нашия мозък.
Той не е само орган на ума и посредник за предаване на мисли, но дава импулс (потик, побуждение) на мускулите, който ги прави способни за работа. Тук умът и енергията са тъй тясно свързани помежду си, че почти невъзможно е да се различат един от други. Какво е онова нещо, което тече от мозъка в мускула, и което дава на мускула потик да се движи? Е ли то мисловно послание или пък ток от енергия? Така, в тоя случай умът и енергията като че ли са едно и също нещо. Ние можем да отпуснем и разхлабим всичките мускули на тялото си, когато решаваме някоя дълбока проблема с нашия мозък. Тук имаме един случай, дето мозъкът работи, истински работи и иждивява енергия, макар и да не се проявява видимо движение, но — както ще засвидетелства физиологът — мозъчна тъкан е била изхабена и храна е била извлачена от кръвта да замести тая тъкан. Ала, очевидно, умът е преобладаващият фактор, тъй като без мислене това явление е невъзможно. Право ли е, тогава, да се казва, че умът е едно свойство на материята, съществуването на което зависи от материята, когато в действителност умът е господар, а материята — роб? Вярно е, че, доколкото можем да ги възприемаме, умът, енергията и материята са неразделни едно от друго; но все пак, понеже умът е, явно, преобладаващият, управляващ и контролиращ принцип, основателно е да се претендира, че той е съществувал преди материята, а сега съществува в материята чрез инволюция, отколкото обратното. По-нататъшни разсъждения за човешкия организъм ще потвърдят тази идея.
към текста >>

И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички.
Факт, добре познат на електрици и физици, е, че динамото не произвежда електричество, но че електричеството се намира навсякъде и функцията на динамото е да го концентрира и да го насочва в изискваните канали. По същия начин ние бихме могли да си представим, че умственият принцип се намира навсякъде, подобно на една префинена, крайно тънка форма на енергията, и че мозъкът действа подобно на едно динамо в концентриране и насочване този умствен принцип в формата на умствени токове или мисли. А сигурно, умът е съществувал, преди да се яви в формата на човешки ум. За пример, най-способният учен човек не е могъл да създаде най-скромната форма растителен живот, да не говорим никак за животинския живот, а все пак както животинският, тъй и растителният живот са съществували преди човека. Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека. И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него?
към текста >>

Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас.
Всеки, който е изучвал, под микроскоп, дори най-скромната форма на живота, не може да не приеме, че тя е дело на интелигентност, действаща под план, и че най-способният инженер с всичката своя интелигентност е неспособен да измисли една такава съвършена и непогрешима машина, каквато е животинският организъм, а такива неща са съществували дълго време преди човека. И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
към текста >>

Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него?
И тогава, сигурно е, че умът лежи в основата на цялата природа и дирижира цялото нейно дивно и сложно творение тъкмо тъй, както той лежи в основата на работата на човешкото тяло, в всичките негови най-дребни частички. Аналогията на човешкото същество и окръжаващата го вселена е една от фазите на алхимията. Древните алхимици са претендирали, че човешкото същество е една миниатюра на окръжаващата го вселена, поради която причина човек е бил наречен микрокосмос, когато пък вселената е била наречена макрокосмос. Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят.
към текста >>

Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено.
Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
към текста >>

Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени.
Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек?
към текста >>

Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят.
Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
към текста >>

Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло?
Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години.
към текста >>

Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години.
Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината. Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано.
към текста >>

Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
Последните се състоят главно от въглероден двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено. Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот.
към текста >>

Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша.
Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен.
към текста >>

Тялото не е едно и също през всеки две години.
Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само. Как, тогава, може да се идентифицира (отъждествява) човек? Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага?
към текста >>

Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага?
Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание? Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага? Ние току що видяхме, че човешкото същество е като един кораб, плаващ в един океан от материя, и че през този кораб материята тече в непрекъсната струя. Ние видяхме, че материята се състои от мириади атоми, които не са нищо друго освен гънки в един океан от етер, одушевявани от енергия и управлявани от една Върховна Интелигентност. Ние видяхме, че тези частички от материя, щом влязат в човешкия кораб, се управляват и контролират от ума, който управлява тоя кораб. Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума. Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина.
към текста >>

Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума.
Сигурно не в мозъка, понеже и мозъкът не е останал неизменен. Ако ние запазваме нашата идентичност въпреки постоянната промяна, която става във физическия човек, каква причина имаме да вярваме, че преставаме да съществуваме, когато тялото умре и почне да се разлага? Ние току що видяхме, че човешкото същество е като един кораб, плаващ в един океан от материя, и че през този кораб материята тече в непрекъсната струя. Ние видяхме, че материята се състои от мириади атоми, които не са нищо друго освен гънки в един океан от етер, одушевявани от енергия и управлявани от една Върховна Интелигентност. Ние видяхме, че тези частички от материя, щом влязат в човешкия кораб, се управляват и контролират от ума, който управлява тоя кораб. Физическата наука не може да отрече това, тъй като тя претендира, че всяка частичка в човешкото тяло се подчинява на контрола на мозъка и нервната система, които сами по себе не са нищо друго освен материя, одушевявана от ума. Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина. Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри.
към текста >>

Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него?
Материалистите, обаче, буйно отричат, че този умствен принцип може да премине отвъд границите на тази нищожна материална нервна система в океана на окръжаващата я материя и при все това има явни признаци за съществуването на ум в всеки стрък трева, в цветето, което се обръща към слънцето, в слабото измършавяло растение, което е хванало корен в някой зимник и по тайнствени начини си пробива път към дневната светлина. Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не!
към текста >>

Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него?
Ум се проявява, очевидно, дори в химическия афинитет на елементите, от които са съставени мъртвите минерали. При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност.
към текста >>

Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него.
При все това умствено ограниченият тъй наречен учен, който е схванал само един атом от безкрайното знание за вселената, не ще да допусне, че мисловни послания, които не са нищо друго освен ум движение, могат да проникнат отвъд границите на нервната тъкан в окръжаващата я материя, могат да проникват, фактически, от материя в материя. Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес.
към текста >>

Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото.
Едно време по една аналогичен начин е било поддържано, че електрически токове не би могло да се предават отвъд границите на телеграфния тел, но сега е доказано, че телеграфически послания може да се предават през въздуха. Като стареем, ние ставаме по-мъдри. Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно.
към текста >>

И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не!
Основателно ли е да се казва, че елементите, които окръжават човешкото тяло, са действително отделени от него? Няма ли кислород в тялото, както във въздуха извън и в земята под него? Човешкото тяло не е нищо друго освен един водовъртеж в океана на материята, различен от него и все пак част от него. Ние видяхме, че елементите влизат в човешкото тяло и там се превръщат от ума, който контролира тялото. Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума.
към текста >>

От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума.
И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума.
към текста >>

Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи.
Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно. Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава?
към текста >>

Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото.
Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително безпокойствие, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл. От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото?
към текста >>

Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото?
Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото. Няма съмнение, че умът може да се контролира от онази индивидуална воля, която се намира зад ума и превъзходства ума. Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32).
към текста >>

Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото.
Ние можем да съсредоточим ума си върху една работа, която се намира пред нас, въпреки всички стремежи, които искат да ни разсеят. Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум.
към текста >>

Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него.
Има хора, които могат, когато поискат да престанат да мислят, да направят от ума си, тъй да се каже, една tabula rasa. И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл.
към текста >>

До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него.
И какво остава тогава? Какво е онова нещо, което е отделно и стои по-горе от ума и тялото? Ние можем да наречем това нещо Личност (индивидуалност), Ето (аз) или Дух. Ние видехме също, че умът контролира промените в тялото. Ето защо човек, който може да контролира, както тялото си, тъй и ума си, е направил първата стъпка към контролиране елементите около него, които, макар и, наглед, отделни от него, са в действителност разширение на самия него. До тогава, до когато умът и тялото са изправени като една преграда между Егото (азът) и вселената вън от него, не може да бъдат извършени велики неща, обаче, когато Егото (азът) стане пълен господар на ума и на тялото, тогава, и само тогава, то е в състояние да контролира елементите, които се намират извън него. Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл. Ернест Хекъл е изказал същото твърдение, както са направили това мнозина други.
към текста >>

Ние изказахме също твърдението, че умът- господар, човешкият ум, утвърдява своята власт върху подчинения ум на атома, за да докара атомични промени в човешкото тяло.
Много вярно казва Писанието, че „който е бавен в гнева, е по-добър от силния, и който управлява своя дух, е по-добър от оногова, който превзема един град“ (Притчи — XVI: 32). Сега ние влизаме в областта на чистата спекулация, което сме принудени да сторим пред вид на това, че науката се намира още в своите пелени. Ние се осмелихме да изкажем твърдението, че атомът състои от троицата: материя, енергия и ум. Туй не е наша оригинална мисъл. Ернест Хекъл е изказал същото твърдение, както са направили това мнозина други. Ние изказахме също твърдението, че умът- господар, човешкият ум, утвърдява своята власт върху подчинения ум на атома, за да докара атомични промени в човешкото тяло. По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен.
към текста >>

Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя.
По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен. Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя. След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал.
към текста >>

Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот.
Д-р Юстинус Кернер. Ясновидката от Префорест Фредерика Хауфе (Продължение от кн. II). Последици от магнетичното й състояние — Очерк на новия период от страдания На 15. февруари 1622 г. г-жа Хауфе, когато бе у дома си, е имала един необикновен сън. Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот. Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение.
към текста >>

Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й.
Ясновидката от Префорест Фредерика Хауфе (Продължение от кн. II). Последици от магнетичното й състояние — Очерк на новия период от страдания На 15. февруари 1622 г. г-жа Хауфе, когато бе у дома си, е имала един необикновен сън. Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел, гробът на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот. Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение. Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло!
към текста >>

Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло!
Тялото му било простряно на една плащаница върху леглото й. Освен туй, тя чула в другата стая, в която не е влизала, гласа на баща си и на двама лекари, единият от които й бил непознат, да се съвещават за тежката болест, от която тя страдаше. И извикала: „оставете ме сама при тоя мъртвеца; само той може да ме изцери! лекарите са безсилни! “ Сторило й се още, че сънува да я принуждават да се отстрани от трупа, но от хладината на последния й ставало добре и само при него усещала облекчение. Тя викала силно в съня си: „Колко добре се чувствам при това тяло! Ето че съвсем се изцерих! “ Между туй, в оня момент тя не била бодна. Мъжът й като чул да говори така в съня си, събудил я. На заранта я втресло много силно и това е траяло четиринадесет дни, като, в продължение на цели седем години, тая треска се заменяла с едно магнетично състояние, което се прекъсвало за твърде късо време, и тая почивка едва се чувствала. Понеже аз бях повикан да я наблюдавам само през последните две години от тоя период, аз мога да дам за предшестващото й положение само повърхностни описания, каквито именно можах да получа от устата на самата г-жа Хауфе, от мъжа й и от близките й.
към текста >>

Друг път, и пак толкова време, тя виждаше как една огнена топка минава по цялото й тяло с дълги и бързи светли следи.
Тогава Хауфе толкова много се огорчи, че стана студена и безстрастна като труп. Доста дълго време дишането й не се усещаше, докато най-после се чу едно хъркане в гърдите й. Прибягнаха бърже към бани и други лечебни средства и тя дойде на себе си, но само за да страда пак. Изглеждаше, че живее постоянно като на сън. Един път, в продължение на цели три дни, тя говореше само в стихове. Друг път, и пак толкова време, тя виждаше как една огнена топка минава по цялото й тяло с дълги и бързи светли следи. Най-сетне, през други три дни струваше й се, че пада вода, капка по капка, върху главата й — тогава тя видя собствения си образ облечена в бяло и седнала на една скамейка, когато самата тя лежеше простряна на леглото си. Тя съзерцаваше известно време това видение и искаше да извика, но не можа. Най-после чуха я и, щом влезе мъжът й, видението изчезна. По това време нейната проницателна способност бе станала толкова тънка, че чуваше и усещаше всичко, което идваше от далечно разстояние. Тя бе станала толкова чувствителна към магнетическите влияния, че даже гвоздеите в стените я дразнеха и се принуждаваха да ги изваждат.
към текста >>

Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението на лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него тялото на дядо й по баща.
Така, тя видя веднъж в една чаша с вода, турена пред нея на масата, лицето на един човек, който влезе в стаята след половин час. По същия начин тя видя една каруца насочена към Е . . ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение. Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението на лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него тялото на дядо й по баща. Тя се върна в стаята и помоли лекаря и родителите й да дойдат, за да го видят и те, но последните не видяха нищо, а и тя вече не го съгледа. На другата заран, ковчегът, със същото тяло в него, бе до леглото й. Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се развиваше все повече и по вече. Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род.
към текста >>

На другата заран, ковчегът, със същото тяло в него, бе до леглото й.
. ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение. Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението на лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него тялото на дядо й по баща. Тя се върна в стаята и помоли лекаря и родителите й да дойдат, за да го видят и те, но последните не видяха нищо, а и тя вече не го съгледа. На другата заран, ковчегът, със същото тяло в него, бе до леглото й. Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се развиваше все повече и по вече. Въе втория отдел на книгата ни ще съобщим два от най-бележитите случаи от тоя род. (Следва). SEDIR. Храна на волята *).
към текста >>

Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни.
Той не вижда нито опасностите, нито невъзможностите; за него всичко е възможно и позволено; това е пожарът на любовта, където пламтят всички наши сили; това е творческата вяра, която унищожава всичките сили на света и ги превръща на пепел; това е светкавицата, за която Христос непрестанно говори и светванията на която превръщат на пара и предразсъдъците и лавата, и пепелта на миналото, които тегнат над нашите сърца. За да се добие тая сила, потребна е свръхчовешка работа. За да се храним от божественото, трябва да се въздържаме от какво и да била природна храна; някой знаят това, но за да го достигнат, трябва да победят всички ужаси: страхът на плътта, която трепери пред смъртта, е нищо пред ужаса на ума, окован в тъмнината на първичното невежество; нищо е той също пред агонизиращата душа, която се себеотрицава, виждайки живота да изтича капка по капка. — Такава е школата на вярата, такава и трябва да бъде всекидневната храна на волята. Колкото за начина, по който Христос се е държал по водата, то той не е нито способа на медиума, нито тоя на Симона-Мага, на когото невидими агенти са отстранявали тежестта; нито пък способа на йогите, на които извънредното умствено съсредоточение обръща електромагнетичните течения. Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия. И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата, тялото, с което той си е послужил на нея, е останало още за няколко време видимо околовръст на неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото на Неговата земна форма. (Следва).
към текста >>

И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата, тялото, с което той си е послужил на нея, е останало още за няколко време видимо околовръст на неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото на Неговата земна форма. (Следва).
Тялото Исусово, в същност, е било сформирано от най-чисти молекули, колкото земни, толкова и извънземни. Макар че външния Му вид да си е оставал винаги чувствително един и същ, при все това, видимата форма на Исуса е била извънредно подвижна: това, което е чисто, — то е вън от всяка условност. И макар да е изглеждал свързан тук долу на земята, той е присъствал едновременно на различни полета, като чрез това той е поставял земята в контакт с тия последните. Въпросното чудо той не го е пожелал нарочно. То е било следствие на едно от честите му пътувания, по силата на Неговата мисия. И приети гайки от планета, по малко плътна от нашата, тялото, с което той си е послужил на нея, е останало още за няколко време видимо околовръст на неговата личност, тъй да се каже — преди то да се отдръпнало под булото на Неговата земна форма. (Следва). _________________________________________ * Из „Conferences sur i'Evangile 111. (La vie publique de N. S'. I. C.“). Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от год. II, кн. 8—9).
към текста >>

Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния свят.
Същото е и ако цялата ръка е набраздена—това показва избухливост или поне раздразнителност до висока степен. Леност. Леността — голямата любов за разни удобства (комфорт) също се числи към много разпространените пороци на женския пол. Тя се познава по тлъстите и много меки ръце. Първата фаланга на палеца на една ленива жена е много къс, което, в свръзка с другите знаци, ни открива най-малко безгрижност към материалните работи. Ако пръстите са остри, то това показва наблюдателност без рефлексия. Гладки пръсти показват липса на ред, причинност и рефлексия, също и нехайство към интересите на материалния свят. Палмистрията ни учи, че ако при едно лениво лице главната линия е къса, това показва тъпа интелигентност. Има ли на мястото на юпитеровия хълм една равнина, то това показва слабо честолюбие; същото показва гладкия и малко развития венерин хълм. Яко марсовата равнина1) е добре оформена и марсовият хълм е много добре развит, то това е знак на отрицание, а пък един гладък и без бръчки меркуров Хълм показва още, че въпросната жена няма никакво влечение към науките. Там, където слънчевият хълм е гладък и прорязан с линия, това показва липса на художествени идеи и на любов към забогатяване; а една бледа, тънка и плитка жизнена линия означава, че въпросната жена има слабо желание за живеене или, с други думи, „мързи я да живее“. (Следва) ______________________________________________ 1) Тя е пространството между двата триъгълника.
към текста >>

„Куршумът бе изваден от тялото ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно.
До като казвах това, един приятел, който бе съвършено трезвен, ме улови за ръката и се опита да ме извлече от мястото, в което се намирах, „Не виждаш ли, каза той, че тия войници стрелят на нишан? Аз забелязах, че един от тях точно сега внимателно се прицелва на твоята чалма и виж, че той сега отново си пълни пушката“. Изглежда, че моята зла съдба ме непрестанно следва. Като видях закрилника си, аз се сборичках с него, повтаряйки: „Аз не съм нещастник, за какъвто ме смяташ, аз не съм Мурад Нещастникът“. Той се откъсна от мене и избяга от грозящата и него опасност, а след неколко секунди аз паднах безчувствен на пясъка. „Куршумът бе изваден от тялото ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно. Той бе принуден да бърза особено много по това време, понеже войската бе получила заповед да тръгне в поход. След неколко часа целият лагер бе на крак. Раната ме болеше много остро и страхът, да не бъда оставен с тези, които се смятаха неизлечими, увеличаваше мъките ми. „Навярно ако бях стоял спокоен, аз бих избегнал някой от мъките, които после ме сполетяха, но аз ви вече казах, господа, че съдбата ми е била да разбера, как би било най-добре да се постъпи, след като ставаше вече твърде късно. През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали.
към текста >>

От тялото тя означава специално главата, разума и общото здравословно състоя ние.
АСТРОЛОГИЯ (Продължение от год. II, кн. 8-- 9). Значение на 12-те къщи в хороскопа Тук искаме да определим по възможност по-обстойно, какво застъпва всяка къща (дом) в хороскопа. 1 - вата къща дава: външния изглед и характера, изобщо взето. От тялото тя означава специално главата, разума и общото здравословно състоя ние. Изобщо: личността и борбата за съществувание, следователно — действията на родения. 2 - ра къща означава финансовите отношения, движимия имот, покоя и свободата. Тя има влияние върху нашите чувства и емоции. 3 - та къща — братя и сестри, роднини, съседи, възпитанието, къси пътешествия, наука, съчинения, писма, способност. Има силно отношение към интелекта и нервната система.
към текста >>

6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото.
Окръжаващите ни в края на нашия живот. Недвижим имот Означава тоже бащата и нашето отношение към него. Окултна къща, която стои в връзка с физическата смърт и живот. 5 - та къща има връзка с удоволствията, любов, радости, спекулации, игра, деца. Тя е срещуположна на 11 та къща и, тъй да се рече, е изпълнение на същата (надежди и желания). 6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото. Важна къща за тези, които гледат и церят болни. 7 – та къща има отношение към брака, съдружие, другарство, изобщо съжителство- По - нататък: явни неприятели, съдебни преследвания. Представя до известна степен индивидуалност, та, като противоположност на 1-ва къща- къщата на личността. 8 - та къща има отношение към смъртта и всичко свързано с нея, като наследства, завещания, свидетелства. Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло.
към текста >>

Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло.
6 - та къща — къща на болестите и после къща, която има отношение към слуги, подчинени, прислужници, облекло, хигиена — изобщо грижата за тялото. Важна къща за тези, които гледат и церят болни. 7 – та къща има отношение към брака, съдружие, другарство, изобщо съжителство- По - нататък: явни неприятели, съдебни преследвания. Представя до известна степен индивидуалност, та, като противоположност на 1-ва къща- къщата на личността. 8 - та къща има отношение към смъртта и всичко свързано с нея, като наследства, завещания, свидетелства. Знакът на върха и аспектите например на планетата, находяща се в 8-та къща или нейният владетел означават често вида и начина на смъртта на физическото тяло. Окултна къща. 9 - та къща — философия, религия, учителство, възпитание и всичко свързано с тях. По-нататък Дълги пътешествия в чужди земи. Има отношение още и към абстрактното мислене в противовес на 3-та къща, която е къща на конкретното мислене. Тук попадат също сънища и видения.
към текста >>

Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения.
Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща. Тук давам на късо значението на къщите, за да се изтъкне по-ясно свръзката между зодиакалните знаци и човешкото тяло- 1 - вата къща — главата = темперамент, външен вид на родения. 2 - та къща -— гърло = неговото навлизане в материалния живот, богатство и финансови отношения. 3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука. 4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота. 5 - та къща — сърце = неговата предприемчивост, страсти, любов, деца, спекулации, инициатива, удоволствия. 6 - та къща — черва = съобщителни средства, неговото здраве, храна, подчинени, работа, неговото отношение към слуги и прислужници.
към текста >>

на 10° над изгряващия градус, упражнява въздействие в асцендента и влияе, следователно, на тялото и темперамента.
Границите за връх (на къща) с късо изгряващ знак (за Германия и всички страни с северна ширина) са 5°, а за връх с бавно изгряващ знак са 8°. За страни с южна ширина това е обратно, понеже късо изгряващите знаци са бавно изгряващи там и обратно. Следователно, една планета, която се намира напр. на 5° или 7° от върха на 6-та къща (в зависимост от знака на върха) ще бъде разглеждана като стояща в 6-та къща по отношение нейното влияние. За асцендента може най малко 12° да се вземе, следователно, планета, която се намира в 12-та къща и е напр. на 10° над изгряващия градус, упражнява въздействие в асцендента и влияе, следователно, на тялото и темперамента. Колкото по-близо до върха, толкова по-силно е въздействието, което една планета упражнява в съответната къща. Планетите Върху или до върха на главните (ъглови) къщи указват най- силно влияние — през целия живот. (Следва). Хороскопите на г. г. Р. Поанкаре и Ф.
към текста >>

При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка.
В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ?
към текста >>

Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло.
Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
към текста >>

Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2).
И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си.
към текста >>

В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми.
Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости.
към текста >>

Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго?
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас.
към текста >>

Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас.
Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас. Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения? Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват. На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството.
към текста >>

Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения?
Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас. Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения? Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват. На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове.
към текста >>

на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло.
други, той бе от своя страна учител на известните дейци по психическите опитни изследвания Д-р Люи Алберт де Роша и др., за които ние вече много пъти сме писали. Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ. т. г. на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло. Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления. Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г.
към текста >>

След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах).
И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах). Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща. Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция.
към текста >>

Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща.
Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах). Самият покойник, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща. Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Влияние на планетите при раждане на човека за оформяване на тялото му и образуване на характера му.
Статия от Ив. Толев (с портрета на Питагора, според една стара гравюра). 8. Смъртта и нейната тайнственост. — Статия от Камил Фломарион (продължение от кн. VI). 9. Астрология. — Влияние на планетите при раждане на човека за оформяване на тялото му и образуване на характера му. Статия от К. А. Дибра (прод от кн. III.). 10. Стихове: I. Отражения на светлината.
към текста >>

Не трябва да пренебрегваш хигиената около тялото ти, но да имаш мярка и в питието, и в храната, и в телесните упражнения.
Обмисляй преди делото, за да не бъдат работите ти глупави. Свойствено на страхлив мъж е да върши и да говори глупави работи. Но това да извършиш, което отпосле не ще ти причини скръб. Не върши нищо от тези работи, които неумееш, но учи се каквото е необходимо. И тъй ще прекараш най-приятен живот. Не трябва да пренебрегваш хигиената около тялото ти, но да имаш мярка и в питието, и в храната, и в телесните упражнения. А за мярка казвам това, което не ще ти причини скръб. Свиквай да имаш начин на живеене чист и неразкошен. И да си се пазил да правиш именно това, което възбужда завист. Да не разходваш несвоевременно тези от добрините, които не знаеш. Бъди свободен.
към текста >>

Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш тялото, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен.
Но ти бъди смел, защото божествен род има у хората, на които природата, като се проявява, посочва по отделно всичките свещени дела. От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам. Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш. Но отдалечавай се от ястията, за които казахме, в очистването си и в развръзката на душата, съдейки. И мислй върху всяко дело, като поставиш отгоре най-добрата мисъл за колар. Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш тялото, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен. Превел от старогръцки език: П. Чилев 2). _____________________________________________________________________ *) Златните стихове на Питагор (сборник от нравствени поучения, състоящ се от 71 изречения, традиционно приписвани на Пифаго) . 1) Четворно число: 1+2+3+4=10. 2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том.
към текста >>

Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13.
Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват. Те живеят само в непрекъснато сегашно време а туй, което наричаме минало и бъдеще, за тях е еднакво знайно, защото за тях нищо се не завършва и нищо не се започва наново, а само расте и се променя, без да се изменя по същина.
към текста >>

Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му!
Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото.
към текста >>

А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния.
. . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение.
към текста >>

И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен.
Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти!
към текста >>

Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона.
. . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ.
към текста >>

В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност.
VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна. А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил. В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност. Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха. Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца.
към текста >>

Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха.
През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна. А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил. В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност. Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха. Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца. Присъстващите се помолвали и тя слизала.
към текста >>

Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно.
Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху гроба на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат удряни от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза. Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите. Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот. Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й. Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др.
към текста >>

Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й.
Според свидетелстването на св. Тереза, Петър Алкантарски се задоволявал само с половина час сън дневно в течение на четиринадесет години, седнал и подпирайки си главата на един прът. Той живеел само с хляб и вода през три, а по некога през осем дни, докато тялото му толкова отслабнало, че е станало като прозрачно, та е могло да се вижда през него като през платно. Духът му бил в постоянна връзка с Бога, той често е бивал обгърнат като от един светъл облак и се вдигал във въздуха. И св. Тереза също чувствала душата си, после главата си и най-после цялото си тяло издигнато над земята и, пред очите на всичките жители от общината, тя е летяла над прага на вратата й. Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния.
към текста >>

Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас.
Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“. Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас. Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния.
към текста >>

Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства.
Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“. Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас. Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета.
към текста >>

Съвременната система на лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне на крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите на едно тяло, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения.
Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета. Съвременната система на лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне на крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите на едно тяло, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения. Изглеждало, че тия вещества, разтворени във водата, имат електрическо действие върху епидермата, както бе случая с ясновидката от Префорст, вместо да действат, както правят обикновено лекарствата, чрез поглъщането им от пищеварителните органи. Също така и когато атомите се натрупат масово, те се подчиняват само на законите на сцеплението; тяхното крайно деление, като се изложат на електрическото влияние, им придава онова движение, което един силен микроскоп може да открие. Така изворът на всяко изобилие и на всяка храна както за вътрешния, тъй и за външния човек, не се намира там, дето ние го търсим; той почива на дъното на духовното ни естество, дето лошите външни влияния не могат да го достигнат, за да го размътят или пресушат. Действието на невесомите вещества Слънчевата светлина произвеждаше върху г-жа Хауфе разни физически действия. Между друго, тя й причиняваше главоболие.
към текста >>

Тя бе на мнение, че при заминаването на душата трябва да се отваря прозореца не от суеверие, но за да се улесни нейното отделяне от тялото.
Тя не можеше да пие вода от дъжд след буря, понеже й причиняваше голяма топлина. Но в друго време дъждовната вода й бе приятна. Лесно може да се разбере, защо електричеството, във всичките му форми, дълбоко я възбуждаше. Г-жа Хауфе не можеше да живее без отворен прозорец. Тя казваше, че извлича от въздуха животворните начала. Тя бе на мнение, че при заминаването на душата трябва да се отваря прозореца не от суеверие, но за да се улесни нейното отделяне от тялото. Тя вярваше също, че във въздуха се намират известни начала, с които си служат духовете, за да се направят видими и разбираеми за смъртните. Тя мислеше, че тия субстанции можеха да повреждат другите, но тяхното действие се схваща само от нея. Ямблик казва, че душата в момента на заминаването си е обвита от една въз душ на обвивка, която запазва всички форми на личността. Парацелз твърди, че човекът не се храни само с помощта на стомаха, но и с всички свои членове, които извличат храната си от четирите елементи, от които е образуван въздухът. Г жа Хауфе бе извънредно чувствителна към всички прилепчиви или епидемически болести Колкото по-високо се издигаше тя в пространството, толкова повече състоянието й ставаше по анормално и по-магнетично: това се забелязваше даже и когато минаваше в различните етажи на една и съща къща.
към текста >>

Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи на тялото, особено когато боледуваха.
Присъствието на същото лице произвеждаше тъждествени ефекти. Известно число интересни опити, направени в същия смисъл, ме доведоха до убеждението, че писанията и рисунките,поставени върху лъжичката й, произвеждаха определими ефекти, различни по естеството си. Добрите новини за детето й я разсмиваха, а лошите я наскърбяваха. Името на някое враждебно лице възбуждаше гнева й, онова на Наполеон й събуждаше войнствени мисли и тя запъваше тогава някой марш. Колкото чудновати и да бяха тия резултати, повторените опити само ги потвърждаваха, и макар мъчно да се вярваха, това бяха положителни факти. Както става обикновено със сомнамбулите, г-жа Хауфе имаше способността да различава ясно вътрешните органи на тялото, особено когато боледуваха. Тя виждаше много добре протежението на нервите и можеше да ги опише анатомически. Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея. Тя казваше, че жителите на лявата страна на месечината били погълнати всецяло от постройките си и не са толкова щастливи, колкото ония на дясната й страна. Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност.
към текста >>

Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му.
Една магнетична пръчка с желязно острие, поставена пред дясното й око и насочена към някой отдалечен предмет, развиваше силата й извънредно много: така, най-мъничките звезди й се представляваха толкова големи, колкото месечината, а последната толкова голяма, че тя можеше да вижда ясно различните й петна. Но тя виждаше само дясната страна, а лявата оставаше невидима за нея. Тя казваше, че жителите на лявата страна на месечината били погълнати всецяло от постройките си и не са толкова щастливи, колкото ония на дясната й страна. Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела. Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му. Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите. Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник. Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид. Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва). _______________________ 1) Слънчевият възел.
към текста >>

Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид.
Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела. Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му. Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите. Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник. Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид. Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва). _______________________ 1) Слънчевият възел. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа I. Животописен очерк Литературата върху живота и учението на Питагора е огромна. Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение.
към текста >>

Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края.
Старогръцкият текст на тия Златни думи, който ние даваме на друго място в тая книжка из Всемирна Летопис1), е взет от коментара на Хиероклеса 2), излязъл на латински в 1673 год. под редакцията на Куртериус, в Лондон. Оттам той е преминал в съчинението на Фабър д’ Оливе, излязло в I-во издание през 1813 г. Тия Златни думи, наредени в старогръцко стихосложение, наречено евмолпично, са бележити, както се вижда, по своята морална висота и съставляват един от най-красивите паметници на древността, издигнат в чест на Мъдростта. Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи.
към текста >>

Душата и тялото са две различни субстанции, надарени с различни свойства.
Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега. Следните страници ще ни увлекат в тия изучавания, като донесат следните различия: волята, която действа чрез умствено внушение; телепатия и психични предавания на разстояние; виждане без очи, чрез духа, и виждане на бъдещето. Тия положителни документи ще докажат цялото духовно съществуване на душата, независимо от физическите свойства на чувствата. Душата и тялото са две различни субстанции, надарени с различни свойства. ____________________________________________________ 1) Kepleri Opera omnia, т, III, стр. 304. Вж. и моите „Etudes sur l’Astronomie“, т. I, 1867, стр. 117. 2) Annales des sciences psychiques, 1898, стр, 197.
към текста >>

III.) Влияние на планетите в асцендента Асцендентът представя тялото· Особено външността, но също и общия характер и интелекта съответстват на градуса на изгряващия при раждането знак.
2) Annales des sciences psychiques, 1898, стр, 197. 3) Ще съобщим други такива в гл. IX: .Познаване на бъдещето“. К. А. Либра. Астрология (Продължение от кн. III.) Влияние на планетите в асцендента Асцендентът представя тялото· Особено външността, но също и общия характер и интелекта съответстват на градуса на изгряващия при раждането знак. Обаче, ако се намери една планета в асцендента или в близост на върха на асцендента, ние виждаме, че тя повлиява в голяма степен на външността и личните качества. Това особено явствува, когато тази планета е аспектирана от слънцето, луната, Меркурий или владетелят на хороскопа. Тогава ние получаваме една по-голяма или по-малка смесица от качества на изгряващия знак и изгряващата планета. в асцендента дава широко лице и чело, малък нос, сплескан често на върха във форма на възел. Под тези лунни влияния тялото бива малко и добива повече закръглена форма.
към текста >>

Под тези лунни влияния тялото бива малко и добива повече закръглена форма.
III.) Влияние на планетите в асцендента Асцендентът представя тялото· Особено външността, но също и общия характер и интелекта съответстват на градуса на изгряващия при раждането знак. Обаче, ако се намери една планета в асцендента или в близост на върха на асцендента, ние виждаме, че тя повлиява в голяма степен на външността и личните качества. Това особено явствува, когато тази планета е аспектирана от слънцето, луната, Меркурий или владетелят на хороскопа. Тогава ние получаваме една по-голяма или по-малка смесица от качества на изгряващия знак и изгряващата планета. в асцендента дава широко лице и чело, малък нос, сплескан често на върха във форма на възел. Под тези лунни влияния тялото бива малко и добива повече закръглена форма. Ръце и крака малки. Прави родения много чувствителен, сензитивен, и го тика постоянно да търси промени. Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя. Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото. В изгряващ или , луната указва по-малко благоприятни влияния — тя създава егоизъм, гордост и ревност.
към текста >>

в асцендента прави тялото силно и го дарява богато с жизнена сила.
Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя. Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото. В изгряващ или , луната указва по-малко благоприятни влияния — тя създава егоизъм, гордост и ревност. В огнен знак тя го прави страстен и импулсивен. От голямо значение са тук, както и при другите планети в асцендента, аспектите, които луната получава. в асцендента прави тялото силно и го дарява богато с жизнена сила. Цветът на кожата е бял, косата светла или златиста — очи сини, брада силно развита. Оптимистично — родените имат силно чувство за собствено достойнство, благородство и авторитет диша всеки техен жест. Те са честни и верни и имат силна воля. Последното качество съществува и тогава, когато слънцето получава лоши аспекти, обаче, чувството на авторитет се превръща в гордост, властолюбив и егоизъм.· Във въздушен и огнен знак влиянието на слънцето в асцендента е най-благоприятно — то дава тук вежливост, интуиция, искреност. В дава премного доверие в себе си, а в — непревиваемост и силно самонадценяване.
към текста >>

в асцендента дава подвижно тяло, черна коса и често сиви очи.
Цветът на кожата е бял, косата светла или златиста — очи сини, брада силно развита. Оптимистично — родените имат силно чувство за собствено достойнство, благородство и авторитет диша всеки техен жест. Те са честни и верни и имат силна воля. Последното качество съществува и тогава, когато слънцето получава лоши аспекти, обаче, чувството на авторитет се превръща в гордост, властолюбив и егоизъм.· Във въздушен и огнен знак влиянието на слънцето в асцендента е най-благоприятно — то дава тук вежливост, интуиция, искреност. В дава премного доверие в себе си, а в — непревиваемост и силно самонадценяване. в асцендента дава подвижно тяло, черна коса и често сиви очи. Носът е дълъг, тесен и заострен, често гърбав. Устните са тънки. Темпераментът е нервен и подвижен. Лицето — тясно и дълго. Това положение на Меркурий е много благоприятно за интелекта, обаче, как този интелект ще се прояви, това зависи изключително от аспектите, които Меркурий получава.
към текста >>

в асцендента дава едно красиво тяло, валчесто лице, пълни устни, прав, къс нос, често кестеняви, обаче понякога и сини очи с приятен израз.
Меркуровият тип е много начетен, образован, подвижен и безпокоен, а често и любител на пътувания. Е ли Меркурий тук лошо аспектиран, това прави родения бъбрица, раздразнителен (в ) преувеличаващ или повръхностен (в )· Особено благоприятно влияние упражнява Меркурий тук във въздушен знак. Един зле аспектиран Меркурий в асцендента създава много досадни, недоверчиви типове, които с удоволствие критикуват другите, осмиват, клеветят, а за себе си имат много високо мнение. Един неблагоприятен аспект от може да създаде един „изобретател“ даже, обаче, неговите изобретения са най-често без стойност. Последното важи за Меркурий и в М. С. в асцендента дава едно красиво тяло, валчесто лице, пълни устни, прав, къс нос, често кестеняви, обаче понякога и сини очи с приятен израз. Вежливост и приятност са постоянната характеристика. Лицето е кръгло, обаче, понякога много широко. Често дава трапчинки на бузите и брадата. Венериният тип е привлекателен по своята външност и маниери, непорочен и откровен; желае да бъде обичан. Е ли, обаче зле аспектирана, особено от , то резултатът е страст и чувственост.
към текста >>

в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват.
Естествено изгряващият знак указва известна, но обикновено все има една резка (от рана) или некакво петно по лицето. Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа. Често пъти съвсем неприятен характер.· В огнен знак Марс дава голяма енергия, любов. към аргументиране, обикновено желание за борба, обаче, едновременно и благородство, В дава усет за такт и размисъл покрай енергията, в , страст (типът тук е тъмен). Във въздушен знак особено в , Марс дава остър разум. в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват. Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда. Плешива глава се среща често под неговото влияние. в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота. Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие.
към текста >>

Тяхното влияние тук е по-малко върху формата на тялото, а също и общо върху характера.
Нептун създава често медиуми, слаби и променливи характери, които често се предават на пиянство, поне- кога на морфинизъм или имат противоестествени навици. Чрез силното положение на Нептун те поспадат под неговото влияние, обаче, не могат още нормално да отговарят на неговите висши трептения, които не принадлежат съвсем на нашето триизмерно царство. — Ние виждаме, впрочем, от своеобразното влияние на тази планета, че гениалността и моралната болезненост са качества, които собствено се намират в съседство и се явяват под едно и също влияние. Зависи изключително само от моралното и интелектуално ниво на родения, в коя посока ще се прояви това влияние. Планетите в разните домове (къщи) Ние видехме влиянието на планетите в асцендента, сега ни остава да разгледаме тяхното влияние в разните домове. Тяхното влияние тук е по-малко върху формата на тялото, а също и общо върху характера. Сега изпъква особено 10. къща (м. с.) предвид. Една планета в началото на 10-ти дом, особено когато няма планета в асцендента, може да укаже голямо влияние върху характера и върху формата на тялото. Аз познавам едного, който наподобява чист лъвов тип, макар че има Скорпион на асцендента и слънцето се намира в Близнаци.
към текста >>

Една планета в началото на 10-ти дом, особено когато няма планета в асцендента, може да укаже голямо влияние върху характера и върху формата на тялото.
Планетите в разните домове (къщи) Ние видехме влиянието на планетите в асцендента, сега ни остава да разгледаме тяхното влияние в разните домове. Тяхното влияние тук е по-малко върху формата на тялото, а също и общо върху характера. Сега изпъква особено 10. къща (м. с.) предвид. Една планета в началото на 10-ти дом, особено когато няма планета в асцендента, може да укаже голямо влияние върху характера и върху формата на тялото. Аз познавам едного, който наподобява чист лъвов тип, макар че има Скорпион на асцендента и слънцето се намира в Близнаци. Обаче, луната се намира в Лъв в началото на 10-ти дом. Само погледът е чист скорпионов и благородството и гордостта на лъва се проявяват тук съединени с магнетичната природа на скорпионовия тип. Слънцето в разните домове в 2: успех във финансови сделки, обаче, ако слънцето е неблагоприятно аспектирано и бързо разпиляване. При многото неблагоприятни аспекти, причинява винаги противното.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека.
В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание.
към текста >>

Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот.
Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната.
към текста >>

Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената.
Веданта не си служи с онова нелепо твърдение, че животът се е появи л от отсъствието на живота. Тя не допуща възможността, жизнената енергия да се е явила като резултат от действието на механическите сили, но наопаки, тя говори направо, че жизнената енергия е една сила, която действа едновременно с физико-химическите сили, и даже по-вярно, че физико-химическите сили се явяват само като проява на живата енергия на праната. Макар някои от съвременните научни монисти и да признават, че цялата материя и всичките сили произлизат от един общ източник или от една вечна материя, все пак, същевременно те отричат живота или жизнеността в тази енергия и я смятат не жива. Те се стараят да докажат, че животът е продукт на някакъв особен род движение на мъртвата материя. Веданта, наопаки, учи, че всичките явления на вселената са се развили от вечната енергия, която се съдържа в праната. Космическият живот, силата на космическия ум, космическото схващане и съзнание могат взаимно да зависят едно от друго, но, като съществуват в човешкия организъм, те се намират в същото съотношение помежду си, както ония безкрайно разнообразни сили, които действат в онова вечно живо същество, чието тяло е вселената. Науката „йога“ твърди, че праната е основната причина на всички проявяващи се сили на природата. Защо атомът се движи, или вибрира? Учените не знаят това, но „йога“ казва, че това е действието на праната. Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало. Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле.
към текста >>

Ако в това сравнение вкараме и тялото, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите на праната и управлявана от разума.
управлява цялата разумна и съзнателна дейност на организма, проявявана от него на всичките стъпала на еволюцията му, начиная от зародиша. Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната. Зародишът на живота притежава както жизненост, така и психичност, и явленията на тия два аспекти са неразривно свързани помежду си. В науката „йога“ отношението между ума и праната алегорически се описва като отношение между коня и: ездача. Праната в тоя случай играе ролята на коня, а индивидуалният ум — ролята на ездача. Ако в това сравнение вкараме и тялото, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите на праната и управлявана от разума. Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него. Когато пък вибрациите на праната се спират, умът престава да действа на физическото поле. Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле. Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание.
към текста >>

Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него.
Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната. Зародишът на живота притежава както жизненост, така и психичност, и явленията на тия два аспекти са неразривно свързани помежду си. В науката „йога“ отношението между ума и праната алегорически се описва като отношение между коня и: ездача. Праната в тоя случай играе ролята на коня, а индивидуалният ум — ролята на ездача. Ако в това сравнение вкараме и тялото, то трябва да си го представим като една кола, движеща се със силите на праната и управлявана от разума. Дейността на механизма на тялото се спира, ако праната или жизнената сила престане да се подновява и да действа в него. Когато пък вибрациите на праната се спират, умът престава да действа на физическото поле. Именно затова и жизнената сила и ти праната се нарича посредник или медиум, чрез който умът проявява силата си на физическото поле. Живият организъм не е нищо друго, освен един механизъм за проявяване силата на душата. Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени.
към текста >>

оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото.
Когато душата пожелае да си изрази някои страни на материалното поле, тя си създава чрез посредството на праната възможност за изпълнението на това свое желание. Ако душевната дейност на някое живо същество се мени, органическата структура на тъканите и клетките също така трябва да се промени. Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания.
към текста >>

Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система.
Различните опити, направени от многобройни учени, ясно са показали, че в основата на всички физически промени и органически функции лежат известни психически усилия — дейността на ума. Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно. Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло.
към текста >>

Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума.
Ненормалната дейност на ума непременно ще създаде някакви патологически явления в организма, понеже тя влияе върху живота и дейността му. А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно. Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло. Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е.
към текста >>

Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си.
А когато жизнената сила, т. е. оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно. Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло. Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е. издишвания въздух.
към текста >>

Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло.
Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно. Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло. Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е. издишвания въздух. Ако анализираме въздуха, издишван от някого, който се намира под влиянието на гнева или на някоя друга силна страст, ще намерим, че цялата му система през това време като че ли е отровена. Като пуснем издишания въздух през известен разтвор в една стъклена тръбица, ясно ще видим изменението, произведено от това дишане в разтвора, но това изменение ще бъде само външния признак на вътрешните видоизменения, които са станали в цялата нервна система. Наистина, само чисто органическите изменения причиняват такива свойства на издишвания въздух.
към текста >>

При нормалното здраво състояние на ума и тялото химическият разтвор в стъклената тръбица ще остане неизменен, и тогава дишането ще бъде правилно, дълбоко и силно.
Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е. издишвания въздух. Ако анализираме въздуха, издишван от някого, който се намира под влиянието на гнева или на някоя друга силна страст, ще намерим, че цялата му система през това време като че ли е отровена. Като пуснем издишания въздух през известен разтвор в една стъклена тръбица, ясно ще видим изменението, произведено от това дишане в разтвора, но това изменение ще бъде само външния признак на вътрешните видоизменения, които са станали в цялата нервна система. Наистина, само чисто органическите изменения причиняват такива свойства на издишвания въздух. При нормалното здраво състояние на ума и тялото химическият разтвор в стъклената тръбица ще остане неизменен, и тогава дишането ще бъде правилно, дълбоко и силно. Всеки импулс на оная страст, която е овладяла ума, се отразява на дихателните функции, създавайки в тях значителни изменения. Гневът, ненавистта или ревността отведнъж причиняват късо и бързо дишане, когато мисълта за мир, щастие и божествена любов се последва от дълго и дълбоко дишане. Има много и различни способи, за да се изучат отношенията към живота и към душевната дейност. Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност. Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната.
към текста >>

Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност.
Наистина, само чисто органическите изменения причиняват такива свойства на издишвания въздух. При нормалното здраво състояние на ума и тялото химическият разтвор в стъклената тръбица ще остане неизменен, и тогава дишането ще бъде правилно, дълбоко и силно. Всеки импулс на оная страст, която е овладяла ума, се отразява на дихателните функции, създавайки в тях значителни изменения. Гневът, ненавистта или ревността отведнъж причиняват късо и бързо дишане, когато мисълта за мир, щастие и божествена любов се последва от дълго и дълбоко дишане. Има много и различни способи, за да се изучат отношенията към живота и към душевната дейност. Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност. Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната. Това може да стане с помощта на физически средства или чрез регулиране на умствените и душевни процеси. Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили. Те знаят всички способи, с помощта на които може да се напълни цялото тяло и всека негова клетка с жизненост. Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки.
към текста >>

Те знаят всички способи, с помощта на които може да се напълни цялото тяло и всека негова клетка с жизненост.
Има много и различни способи, за да се изучат отношенията към живота и към душевната дейност. Йогите твърдят, че пряката причина на ненормалните и болезнени състояния на тялото е слабата проява в него на жизнената енергия, а косвено на същото влияе неправилната душевна дейност. Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната. Това може да стане с помощта на физически средства или чрез регулиране на умствените и душевни процеси. Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили. Те знаят всички способи, с помощта на които може да се напълни цялото тяло и всека негова клетка с жизненост. Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки. „Излекуването“ се постига чрез бързата циркулация на кръвта, наситена с прана, която притежава целебни свойства и се изпраща към болните места. С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта. Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила.
към текста >>

Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от тялото ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото тяло, във всичките клетки и тъкани.
Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма. Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда кръвообращението. Йогите твърдят, че жизнената енергия се намира в нервните центрове на гръбначния мозък. Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането. А дишането е причина на кръвообращението и на цялата органическа дейност. Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от тялото ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото тяло, във всичките клетки и тъкани. Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система. Физиолозите от 18-ия век се придържаха към друг възглед. Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените кръвни телца, т. е. веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин. То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си.
към текста >>

То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си.
Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от тялото ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото тяло, във всичките клетки и тъкани. Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система. Физиолозите от 18-ия век се придържаха към друг възглед. Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените кръвни телца, т. е. веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин. То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си. По такъв начин кръвта се явява като средство за преместването на кислорода. Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма. Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот. От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен. По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека.
към текста >>

Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове.
Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути.
към текста >>

Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото.
Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие.
към текста >>

Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта.
Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили.
към текста >>

След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките на нашите органи и с помощта на тока на праната можем най-после да изгоним от тялото всичката физическа слабост.
Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел. Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен. След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките на нашите органи и с помощта на тока на праната можем най-после да изгоним от тялото всичката физическа слабост. Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ. Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече. Йогите твърдят, че може да се постигнат реални резултати без помощта на никаква вяра, ако чрез дихателни упражнения се научим да контролираме праната, да усилваме жизнения ток и да напълваме цялата система с целебните сили на жизнената енергия. Като хармонизираме дейността на клетките и отстраняваме пречките, които бъркат на правилната проява на жизнения ток в клетките, ние се освобождаваме от болестите.
към текста >>

От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото.
Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването. Но областта на тази наука е много по-обширна, понеже тя показва още как да се контролира праната, как да се увеличава жизнеността на цялата система чрез зараждането на новите нервни токове от по-висш ред как да се хармонизират вибрациите на клетките, как да се пробуждат силите, спящи в подсъзнателното поле на ума, а така също и енергията, съдържаща се в нервните центрове на гръбнака. Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма.
към текста >>

Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си.
Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“.
към текста >>

В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи.
Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“. Тия токове минават през предния и задния канали на мозъка, които представляват от себе си като че ли два пътища, по които вървят токовете на праната. Нервната енергия е разпръсната в цялото тяло, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността на главните центрове на гръбначния мозък. Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа.
към текста >>

Нервната енергия е разпръсната в цялото тяло, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността на главните центрове на гръбначния мозък.
Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“. Тия токове минават през предния и задния канали на мозъка, които представляват от себе си като че ли два пътища, по които вървят токовете на праната. Нервната енергия е разпръсната в цялото тяло, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността на главните центрове на гръбначния мозък. Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа. Като са изучили взаимните отношения на тия различни центрове, йогите намират, че най-важни такива центрове в организма са шест. Според „науката за дишането", главният от тия шест центрове се намира в гръбначния мозък, тъкмо срещу гръдната кост. Той е дихателния център и на санскритски се нарича „анахата“. Той движи гръдния кош, кара белите дробове да се разширяват и свиват и управлява дейността на другите( зависещи от него центрове.
към текста >>

Ако този главен център е разстроен или вибрира неправилно, тогава всички подчинени нему по-малки центрове, разпръснати по цялата система на тялото, ще започнат да работят също така неправилно.
Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа. Като са изучили взаимните отношения на тия различни центрове, йогите намират, че най-важни такива центрове в организма са шест. Според „науката за дишането", главният от тия шест центрове се намира в гръбначния мозък, тъкмо срещу гръдната кост. Той е дихателния център и на санскритски се нарича „анахата“. Той движи гръдния кош, кара белите дробове да се разширяват и свиват и управлява дейността на другите( зависещи от него центрове. Ако този главен център е разстроен или вибрира неправилно, тогава всички подчинени нему по-малки центрове, разпръснати по цялата система на тялото, ще започнат да работят също така неправилно. В резултат се явява болестта, органическото разстройство и продължително неразположение. Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и издишването, ще бъде правилно. Затуй и йогите, като желаят да подчинят на себе си нервните центрове, преди всичко се стараят да добият контрол върху центъра, който управлява дишането. . „Науката за дишането“ твърди, че чрез регулиране на дишането може да се управлява движението на белите дробове и на всички функции на нервната система. Тя казва също, че като контролира нервните центрове на гръбначния мозък, човек става господар на нервните токове, които минават през организма, и в края на краищата побеждава всичките несъзнателни сили на своя ум и пробужда спящите в него сили, увеличавайки с това своята мощ.
към текста >>

Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание на изучаването на „науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво тяло и здрав ум.
Вълненията не действат непосредствено на дишането, но му влияят косвено, като причиняват ненормална дейност на праната, отразявайки се отначало на нервните центрове, а после и на движението на гръдния кош, което, като става неправилно, докарва неправилно дишане. По тоя начин неправилното дишане служи като външен знак за ненормалната дейност на нервните центрове на гръбначния мозък. Йогите, чиито дихателни центрове действат правилно и се намират под пълния контрол на съзнанието, са свободни от слабост, болести и всякакви органически разстройства. Също както чрез контрола върху дейността на праната в нервните центрове се регулира движението на белите дробове и дишането, така и по обратен път, като се регулира дишането, може да се контролира дейността на белите дробове и на нервните центрове. Дейността на дишането и на нервните центрове всякога е неразривно свързана една с друга. Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание на изучаването на „науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво тяло и здрав ум. Главната роля на йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото тяло и цялата вселена, са съвсем еднакви. Всичките тия закони не са нищо друго, освен способи на действието на праната в природата; поради това, йогите преди всичко се стремят да разберат индивидуалната прана и жизнената сила, която действа в собствената им система. В Индия тоя факт е отдавна признат и „науката за дишането“ внимателно се изучва от мъдреците, които немат друга цел, освен да придобиват знание заради знанието. И те изучват тая наука, практикуват дихателните упражнения, забелязват техните резултати, предават уроци на учениците, не за да си създават от това професия или да печелят пари или да добият слава, а само заради знанието. Те отказват да учат хората, които идват при тях с каквито и да са утилитарни цели, и се отказват именно поради пълната липса у тях на всякакви материални интереси, тъй като знанието на йогите е чисто и непокварено от никакви егоистични мотиви.
към текста >>

Главната роля на йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото тяло и цялата вселена, са съвсем еднакви.
По тоя начин неправилното дишане служи като външен знак за ненормалната дейност на нервните центрове на гръбначния мозък. Йогите, чиито дихателни центрове действат правилно и се намират под пълния контрол на съзнанието, са свободни от слабост, болести и всякакви органически разстройства. Също както чрез контрола върху дейността на праната в нервните центрове се регулира движението на белите дробове и дишането, така и по обратен път, като се регулира дишането, може да се контролира дейността на белите дробове и на нервните центрове. Дейността на дишането и на нервните центрове всякога е неразривно свързана една с друга. Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание на изучаването на „науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво тяло и здрав ум. Главната роля на йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото тяло и цялата вселена, са съвсем еднакви. Всичките тия закони не са нищо друго, освен способи на действието на праната в природата; поради това, йогите преди всичко се стремят да разберат индивидуалната прана и жизнената сила, която действа в собствената им система. В Индия тоя факт е отдавна признат и „науката за дишането“ внимателно се изучва от мъдреците, които немат друга цел, освен да придобиват знание заради знанието. И те изучват тая наука, практикуват дихателните упражнения, забелязват техните резултати, предават уроци на учениците, не за да си създават от това професия или да печелят пари или да добият слава, а само заради знанието. Те отказват да учат хората, които идват при тях с каквито и да са утилитарни цели, и се отказват именно поради пълната липса у тях на всякакви материални интереси, тъй като знанието на йогите е чисто и непокварено от никакви егоистични мотиви. Те прекрасно разбират опасността, която може да настъпи от неумереното ползване от упражненията с дишането.
към текста >>

Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото.
А това може да докара нежелателни резултати и даже може да се свърши с пълно умствено разстройство. Наопаки, правилното дишане докарва извънредно голяма полза на хората, ако умело се ползват от него. Но ако се злоупотреби със силите, давани от съзнателното дишане, то ще стане причина за грамадно количество зло, също както всяко лекарство става отрова от неговото неправилно и неумерено употребление. Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,.
към текста >>

Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече.
Но ако се злоупотреби със силите, давани от съзнателното дишане, то ще стане причина за грамадно количество зло, също както всяко лекарство става отрова от неговото неправилно и неумерено употребление. Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура.
към текста >>

Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм.
Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура. Дълбокото дишане е много полезно за натрупване в организма по-голямо количество кислород и, несъмнено, то има своята ценност, особено за хората, които живеят ненормален градски живот и се уморяват от умствен труд.
към текста >>

Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето.
Ония, които вземат уроци по дълбокото дишане при опитни учители, трябва внимателно да помислят върху това, което казваме тук. Дишането е твърде голяма сила, за да можем да се обръщаме към него без сметка. Но ние под дихателни упражнения подразбираме процеса, с помощта на който се добива контрол над движението на белите дробове и над нервните центрове, т. е. власт над праната или жизнената енергия. Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна.
към текста >>

В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си.
власт над праната или жизнената енергия. Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна. Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“. ________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр.
към текста >>

Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин.
Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна. Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“. ________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр. 3) 1 фунт = 0'454 от килограма.
към текста >>

Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“.
Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна. Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“. ________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр. 3) 1 фунт = 0'454 от килограма. Окултизмът и народните умотворения Окултни елементи в българските народни песни, приказки, легенди и пословици От Б. Б. Окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси из науката и живота. Напр.
към текста >>

След това се бори с центавра, който има човешка глава и конско тяло.
Окултизмът и народните умотворения Окултни елементи в българските народни песни, приказки, легенди и пословици От Б. Б. Окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси из науката и живота. Напр. в митовете на разните народи се съдържат дълбоки закони за развитието на човешката душа и на света. Но само окултизмът, въз основа на по-дълбокото знание, е в състояние да изтъкне вътрешния смисъл на тези дълбоки алегории, които се съдържат в митовете, и да ги отдели от примесите. Херкулес още в люлката си убива два змея, след това един лъв, после — една хидра (ламя), която имала способност на местото на всека отсечена глава да си образува нови две. След това се бори с центавра, който има човешка глава и конско тяло. После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост. Дървото със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави. Нали има много народни приказки, дето героят отива да дири градината със златните ябълки, за да си откъсне от тях. Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик.
към текста >>

Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух.
Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система.
към текста >>

И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух).
При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е.
към текста >>

А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double).
Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните.
към текста >>

Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2).
С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния.
към текста >>

Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето.
Тия седем полета, понеже всичките изхождат от Непроявения като от първична причина, се разбират като имащи най-близка причинна връзка помежду си. Тъй, първото поле на развитие поражда второто и определя неговите прояви, второто — третото и т. н. до последното поле на физическата материя, което би могло да се нарече Поле на Ефектите, когато пък резултатите от дейността на по-висшите полета, и последиците им добити на край, би могли да бъдат наблюдавани. По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото. Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели.
към текста >>

Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото.
Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там.
към текста >>

Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е.
Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване.
към текста >>

физическото тяло, което ние знаем.
Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела.
към текста >>

Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло.
Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло.
към текста >>

То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там.
Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле.
към текста >>

Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск.
Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма.
към текста >>

В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло.
Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник.
към текста >>

Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности.
Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида.
към текста >>

Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло.
докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят.
към текста >>

Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят.
Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят. По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз. Седемте полета на съществуване Полетата на проява обикновено се означават числено, но те не са изчислени отгоре надолу в реда, в който те идат да се проявят и в който ред, за ясност, са били представени на четеца, но отдолу нагоре в реда, в който те стават забелязвани за езотерика, който развива ясновидството си; и това наименование, бидейки установено по обичай, ще бъде, следов., употребено и от нас, така че запознатите с предмета няма да се объркат. Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“. То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части.
към текста >>

По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз.
Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят. По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз. Седемте полета на съществуване Полетата на проява обикновено се означават числено, но те не са изчислени отгоре надолу в реда, в който те идат да се проявят и в който ред, за ясност, са били представени на четеца, но отдолу нагоре в реда, в който те стават забелязвани за езотерика, който развива ясновидството си; и това наименование, бидейки установено по обичай, ще бъде, следов., употребено и от нас, така че запознатите с предмета няма да се объркат. Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“. То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части. Върху това поле, в началото на една еволюция, излиза в проява монадната есенция, в която може да се схване, че плуват тия безбройни жизнени зародиши, монадите, които евентуално се развиват в индивидуализирани човешки животи.
към текста >>

Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин.
Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване.
към текста >>

Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат.
Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука.
към текста >>

Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на.
Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление.
към текста >>

второто или по-низшето астрално тяло.
Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл.
към текста >>

Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука.
Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек.
към текста >>

Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл.
второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви.
към текста >>

Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс.
се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство.
към текста >>

От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“.
Тогава аз ясно видях Ганчето. а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада. От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“. Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица. Съобщава : Д. Л. Д. КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер. Тая книга представлява курса, държан от него в Християния (Осло) през 1923 год.
към текста >>

Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица.
а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада. От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“. Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица. Съобщава : Д. Л. Д. КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер. Тая книга представлява курса, държан от него в Християния (Осло) през 1923 год. Цена 3'50 зл. марки.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.
Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
към текста >>

Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
към текста >>

Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние на планетите върху ония части от тялото, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре.
Трябва да се обърне внимание преди всичко на аспектите, които планетата получава и на това, в кой знак са намира тя, именно дали тоя знак благоприятства или не за хармоничната проява на планетата Една огнена планета, като Марс например във воден знак, е неблагоприятно поставена, а в огнен знак — благоприятно; въздушните и водни знакове в случая действат средно. Но много зависи и от знака; например Марс в X дом и в Рака, макар и твърде зле поставен откъм знак, все пак положението му се до нейде косвено подобрява, защото X дом е дом на Козирога, а ние знаем, че Марс е в екзалтация (подем) в знака Козирог. Една „злокобна“ планета, например Сатурн, ако е добре аспектирана, е по-благотворна за дома, в който стои, отколкото некоя „добра" планета, да речем Венера, която получава зли аспекти в този дом. Когато в един дом се случат две планети, една „добра“ и една„зла“, то най-първом ще прояви влиянието на онази планета, която седи по-близо до върха на дома, и чак след това ще последва един период, в който другата планета ще се прояви по-активно. Същото важи и за повече планети в един дом. Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние на планетите върху ония части от тялото, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре. Луната носи непостоянство, влага, отделяне на течност и често дава студено разпухване на оня орган, който се управлява от знака, заеман от луната. Меркурий носи подвижност, поражда нервни болки, рефлексни движения, чувствителност в съответния орган. Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак. Марс носи болки, безпокойства, остри възпаления, рани от порязване и изгаряне, действа, общо взето, твърде дисхармонично върху органите, управлявани от съответния знак. Сатурн също.
към текста >>

Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак.
Когато в един дом се случат две планети, една „добра“ и една„зла“, то най-първом ще прояви влиянието на онази планета, която седи по-близо до върха на дома, и чак след това ще последва един период, в който другата планета ще се прояви по-активно. Същото важи и за повече планети в един дом. Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние на планетите върху ония части от тялото, които съответните знакове застъпват, е следното: Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре. Луната носи непостоянство, влага, отделяне на течност и често дава студено разпухване на оня орган, който се управлява от знака, заеман от луната. Меркурий носи подвижност, поражда нервни болки, рефлексни движения, чувствителност в съответния орган. Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак. Марс носи болки, безпокойства, остри възпаления, рани от порязване и изгаряне, действа, общо взето, твърде дисхармонично върху органите, управлявани от съответния знак. Сатурн също. Ала неговите разстройства са по-продължителни — разни хронически гнойни възпаления, изкривяване на костите, втвърдяване, туберкулоза, мудно кръвообращение, изстиване, сгърчване на съответните органи. Юпитер действа в противоположна посока, именно разширително, топлодайно, носи пълнокръвие, прехранване, затлъстяване и действа твърде благотворно върху съответния орган. Уран носи нервни болки, които внезапно се явяват и пак тъй внезапно изчезват, чувствителност и предразположение към възпаления, спазми.
към текста >>

Боян Боев Окултна гимнастика (Уводни бележки) „Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи на тялото и на къде отива тя.
Сатурн или Марс във везни: бъбречни болести. Уран в Близнаци: спазми в ръцете и рамената, понякога астма. Меркурий в Овен: нервни болки в главата и т. н. (Следва) К. А. Либра. Боян Боев Окултна гимнастика (Уводни бележки) „Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи на тялото и на къде отива тя. С тези енергии, които изпращаш, ти действаш на природата и тя ще ти отговори“. „Гимнастиката образува връзка между живата природа и нас. Ние мислим, че гимнастиката е главно за упражнение на органите, а не обръщаме внимание на връзката между природата и нас“. Един Учител1) Окултизмът има приложение във всички области на живота. Той не е плод на философски спекулации, а на опитното изследване на действителността.
към текста >>

Новата, окултната гимнастика се стреми да развие не само тялото, но и душата.
Човек не е само това, което сега се проявява. Той е нещо много повече. Ето защо окултната наука, чрез по-дълбокото свое познание на действителността, хвърля светлина върху всички въпроси на живота и посочва методите за разумния живот. Както във всички области, така и в областта на гимнастиката окултизмът внася нещо ново. Той я изгражда на нови основи. Новата, окултната гимнастика се стреми да развие не само тялото, но и душата. Обикновената гимнастика има за цел да развие мускулите и другите физични органи. Каква полза ако развием мускулите на атлет или се пресилваме с прекалени тренирания на мускулите? Но гимнастиката си има и по-дълбока страна. Тук целта не е да се развият само мускулите, но да се развият и духовните сили, да се събудят спящите духовни сили заедно с телесните. Принципите на окултната гимнастика се основават на по-дълбоко изучване на човешкия организъм и връзката му с околната природа.
към текста >>

Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили.
имат връзка с известни вътрешни, душевни процеси, но всичко това става подсъзнателно. Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието.
към текста >>

2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа.
Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова. Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна.
към текста >>

Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло.
По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си.
към текста >>

Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло.
Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили.
към текста >>

Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух.
Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва.
към текста >>

тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия.
Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож.
към текста >>

Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа.
Т. е. той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот. Такива отношения към всемира имаме три. Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога.
към текста >>

Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена.
Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия. Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера. Някои разрешават това противоречие чрез самоубийство, други чрез епикурейство, трети още не го съзнават, а четвърти търсят изход, като Буда, Толстоя, и го намират в Мировата любов, в бож. любов, в любовта към всички. Животът е стремеж, желание на благо. Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена. Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие. Затуй, защото да посветим живота си в служене на Истината — с любов. в служене на всички страдащи и онеправдани, в това е висшата радост, в това е духовното и физич. здраве, в това е сливането с Бога, в когото няма смърт. „Мировата любов ще ни тури във връзка с живота.
към текста >>

Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото.
За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина.
към текста >>

Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас.
Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта.
към текста >>

инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник.
Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй.
към текста >>

Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото.
Слънце, което включва всичко добро и светло в себе си. И както има физ. слънце, така има и дух. слънце — извор на всичко добро. (Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа.
към текста >>

Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят.
слънце — извор на всичко добро. (Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията.
към текста >>

Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата.
(Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията.
към текста >>

Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа.
Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността.
към текста >>

За детето не е достатъчен смехът, за да изрази своята радост: цялото му тяло трябва да вземе участие при изразяването й.
Надеждите, които възлагаха на нея, в висока степен се оправдаха. С душевно участие и радост децата играят евритмичните упражнения. И особено у най-малките е тъй ясно, как те с вътрешно разбиране се отнасят към евритмията! За тях тя не е нещо чуждо. Телесното движение е една вътрешна нужда за тях. За детето не е достатъчен смехът, за да изрази своята радост: цялото му тяло трябва да вземе участие при изразяването й. То трябва да плеска с ръце и да тропа с крака. Всичко у него се стреми към движение. И дето слуша музика, ритъмът прониква до неговите крайници, завладява ги, и детето ги изпълва с голяма радост при хармония между движение и музика. Ние работим по разумен начин в съгласие с този естествен инстинкт у детето. Още от първо отделение обучаваме децата на евритмията, свързана с музика.
към текста >>

Те дарявате тялото постоянно с нов живот.
Ние работим по разумен начин в съгласие с този естествен инстинкт у детето. Още от първо отделение обучаваме децата на евритмията, свързана с музика. Те слушат вътрешния ритъм на музиката или стихотворението и се движат в съгласие с него. По този начин, чрез движението — в много по-голяма степен отколкото чрез просто декламирана — силите,които лежат в основите на ритмичната система1), се подбуждате към вътрешна дейност. Силите на ритмичната система не знаят никаква умора. Те дарявате тялото постоянно с нов живот. Чрез евритмията се премахва умората, която настъпва у детето, когато то преждевременно работи с ума си. По този начин тя действа за уравновесяване на тези учебни предмети, които изисквате по-усилена умствена работа. При по-нататъшното развитие на детето, наклонността към чисто движение отслабва. Тя се замества с друга: събужда се радостта, желанието да се изрази със смислени движения това, което детето чувства. Идва време, когато се преминава към мира на гласните и съгласните.
към текста >>

(Превод от немски) __________________________________________ 1) Тялото има три области, от които средната, гръдната област, се нарича ритмична система.Тук спадат главно кръвоносната и дихателната система.
И тогаз престава възможността за лъжа. Така децата се възпитават във вътрешна правдивост, което е от голяма важност за волята. Туй, що дава евритмията на децата, на е измислена теория. Най-добри свидетели за това са самите деца. Който е имал случая да види евритмични детски упражнения, видел е каква непринудена радост изпитват децата, които ги изпълняват, и това буди у зрителя дълбока благодарност за изкуството, което ни са дарили. (Превод от немски) __________________________________________ 1) Тялото има три области, от които средната, гръдната област, се нарича ритмична система.Тук спадат главно кръвоносната и дихателната система. Амин, ключът на вселената Буквите и тяхното значение (Продължение от кн. VII) Преди да обясним значението на думата Амин, трябва да направим некои предварителни бележки. Защото, ако не се разбере основното значение на самите букви на една дума, не можем да бъдем сигурни за значението на самия й корен. Това се отнася по-специално за такава дума, като А м и н , защото, както ще се посочи, тя се употребява повече като „дума със сила“, отколкото като граматическа дума. Простият превод на тая дума в граматическия му смисъл като: „това, което стои, което е установено, това, което е крепко“ и пр.
към текста >>

По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена.
Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица.
към текста >>

Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото.
В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като Ф — Ph, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1) Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила.
към текста >>

Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.
Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл.
към текста >>

По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила.
Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея.
към текста >>

Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността на физическото тяло.
Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога. Животинската храна е необходима за някои организирали форми, животински и човешки. Когато казвам необходима, аз имам пред вид не добитите вкусове и привички да се яде ежедневно голямо количество месо, но такава конструкция, която би била напълня, без елементите на животинския живот. Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността на физическото тяло. Наглед, това е истина. Повърхностно, това е вярно, но в действителност — не. И ако би било така, гладът не би съществувал. Науката би направила хляб от камъни и на това има намек в Евангелието при изкушенията на Христа в пустинята. Но никой не знае по-добре, отколкото самата академия на науките, че техните учени професори твърде скоро биха умрели от глад, ако биха били принудени да изкарват своята храна от химическите субстанции на скалите.
към текста >>

Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло.
Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано. И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа? Мислите ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения на точния учен? Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло. Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух. Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство. Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или дървото, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот. (Следва) Превел: Waniel.
към текста >>

Но не е само лековерието и безпричинността, които се насаждат от „Всемирна Летопис“ — убива се у читателя и доверието към положителната наука.
131 пък, год. III, се „доказва“ че натрупалите се войници и обози в северна Франция през европейската война изместили центъра на тежестта и оста на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско земетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 год. IV, се „доказва“, че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 година. Но не е само лековерието и безпричинността, които се насаждат от „Всемирна Летопис“ — убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина“, идея за която (!! -Б, Р.) получава от „окултното“ схващане за зжбните болести — гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“. При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят“.7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете.
към текста >>

7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“.
Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано? 7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово“,са всички до един лъжливи, нагодени за неговия тенденциозни заключения и блудкави иронии.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете.
6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите?
към текста >>

Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото?
„Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях.
към текста >>

Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана.
Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св. Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот.
към текста >>

Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло.
Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св. Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма.
към текста >>

Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот.
Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1).
към текста >>

За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“.
И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1). Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св.
към текста >>

След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год.
Стоманата, която действа само навън, е противоположна на силата на Грааля, както и мечът на Петра в Гетсиманската градина. За това казва Сигуна на отхвърления Парсифал: „Мечът се нуждае от благословия; страхувам се, че нея ти си я оставил там. Но ако твоята уста е научила тая благословия, в теб прораства и се разраства и дава плод вечното блаженство в цялата си пълнота . . * * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14). След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год. в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас? Винаги Каин ще умъртвява у нас душата на Авела: къде остана детето, което ние некога бяхме, къде е младият Авел у нас?
към текста >>

От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен.
В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст. 3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“. Да познаеш Грааловия импулс, това значи да разбереш най-коренния преврат в развитието на човечеството, това значи всичко, което до Христа е било изявявано от божествени пратеници, да изживееш и познаеш чрез силата на свободното човешко Аз. Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна. От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен. „Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара. Той е именно, който получи заповедта да измери новия храм. Откров. 11: „И даде ми се тръст като тояга и каза ми се: стани и измери храма Божи и олтара и тия, които са кланят вътре. Но двора пред храма остави вън, не го измервай“.
към текста >>

И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим.
В последния още цари мракът. Какво става в душата на Лазара при такава сцена, която е една от многото! Той, за когото се говори, че Исус го обичал, т. е. че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради. Но нужна е жертва за това. И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим. В 12 гл. Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта вечеря на Христа. Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната Христова вечеря. И като че ли за да добие образ тая свещеническа душа на Йоана, Мария помазва Христа за погребението му. И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава.
към текста >>

Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“.
Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността. Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта. В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн.
към текста >>

Тук почва залязването на космичното слънце — Христос в земната аура, в тялото на земята.
от Йоана говори за третото си и последно преображение или откровение на Отца в себе си: Ако Бог се прослави в него, той и него Бог ще прослави в себе си и скоро ще го прослави“. Лютеровата дума „прославяне“ добре изразява това просветление на всички мъртви чрез светлината на Грааля. Това последно прославяне на Христа е смъртта му и възкресението му. Първото прославяне почва в гл. 12. 24 с думите: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“. Тук почва залязването на космичното слънце — Христос в земната аура, в тялото на земята. „Тогава, които стояха там и слушаха, казаха: „гърми“. Въздушното царство на елементите е разтърсено. При второто етерно прославяне, което става при вечерята с хляб и вино, водното царство на ундините се одухотворява: Христос измива нозете на учениците. И когато Юда излиза в световната нощ, казва се във вътрешността на Грааловия храм: „сега Синът човешки се прослави и Бог се прослави в него“. Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб.
към текста >>

Така поларизацията става „афинитизация“ и една Троичност се вижда във всяко проявено нещо, Причинността работеща във формативността, и онази Сила, която е в двете, ги притегля заедно и прави възможно отношението помежду им.
Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго. Така поларизацията става сцепление. Силата, която разделя, това, което е в пълнотата единство, е същата сила, която тегли една към друга противоположностите, произведени от нея, защото в двете има същата Реалност, двете са части на Едното, в действителност самото Едно, макар и да изглежда разделено. Тази е идеята за поларизацията, едно разчупване на единството в двойствеността и след това събиране заедно чрез сцепление на поляризираните части, даже и през части, които запазват своята независимост. Така поларизацията става „афинитизация“ и една Троичност се вижда във всяко проявено нещо, Причинността работеща във формативността, и онази Сила, която е в двете, ги притегля заедно и прави възможно отношението помежду им. Дали би се нарекла тази Сила „Свети Дух“ или поляризиращ, синтезираща, симпатия на Природата и Бога, това прави малко реална разликата между самите същности. И тъй, тази буква У, която се употребява, за да изрази отношението между противоположностите, т. е. „Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т .
към текста >>

Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща.
Сътворяването включва, очевидно, Воля (А) или желание за творчество, и се нуждае също от Мъдрост или Любов (М) или сцепителна сила,за да изнамери, уреди и държи заедно, и една енергизираща сила да причини появяването или излизането (Н), това, което е за сътворяване. И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът.
към текста >>

М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно).
И тия три Сили са Едно в Бога. Безсъмнено, правилно е да се каже, че тия Трите представляват Бащата, Майката и Синът в символичен смисъл, но от това не трябва да следва, че Амин представлява просто трите човешки идеи на родителството, раждането и произведеното същество, но трите космически аспекти (страни) на Бога. Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната.
към текста >>

Когато тялото извършва движения, формата му се изменя с помощта на флуорните сили.
Д-р Щайнер казва по нататък: „Това, което се извършва при зъбния кариес е само външен симптом на един вътрешен процес, скрит от външното наблюдение. През целия живот тук се извършва един разрушителен процес. И вътрешната организация е в тясна зависимост от този процес, тъй че от голяма важност е въпросът: „как може да се забави този разрушителен зъбен процес? “ Тук Д-р Щайнер показва съвсем нов път, който се основава на формиращото действие на флуора върху целия организъм. Този нов път се основава и на способността на човешкия организъм да добива правилни форми при подходящи движения. Когато тялото извършва движения, формата му се изменя с помощта на флуорните сили. Затова във Валдорфското училище в Щутгарт голяма цена се дава на одухотворената гимнастика, на евритмичната гимнастика и на умелото развитие на ръцете и пръстите с ръчна работа. С това формиращото действие на флуора достига до пръстите на краката и на ръцете. Този педагогически принцип, прилаган в Валдорфското училище, като помага изобщо за правилното детско развитие, предпазва и от ранна зъбна развала. За съжаление, днес имаме възможност да прилагаме този метод твърде късно, защото училищният период е вече доста късен. Би трябвало да се почне от по-рано.
към текста >>

Когато с този хлорофилен екстракт разтриваме долната половина на тялото, постигаме такова запазване на зъбите, както и с ескулин (действащето вещество в конския кестен), приет вътрешно.
Защото в цялата извънчовешка природа има неща, които действат съзидателно върху човешкия организъм. Този воден екстракт пречи за от минерализирането на зъбното вещество в началото на зъбния кариес и с това съдейства за минерализирането, втвърдяването на зъбите. По същия начин действа и обикновения хлорофил, само че употребен другояче. Силата, намираща се в кората на конския кестен и други някои растения, в малко по-друга форма се намира и в хлорофила. Хлорофилът се изтегля от листата с етер. Когато с този хлорофилен екстракт разтриваме долната половина на тялото, постигаме такова запазване на зъбите, както и с ескулин (действащето вещество в конския кестен), приет вътрешно. Това са неща, които трябва да се опитат, и когато се представят на външния свят със своите статистични резултати, ще упражнят нужното действие“. От всичко горно виждаме, как зъбните процеси са свързани с всички интимни, жизнени и растежни, процеси в човешкия организъм. Д-р Щайнер е държал през 1920 и 1921 година курсове пред лекари в Дорнах. В увода казах, че официалната наука не е в състояние да вникне в дълбоката същност на жизнения процес На края на изложението си ще приведа следните думи на Д-р Щайнер, които ни сочат пътя, по който можем, при изучването на природата, да прекрачим границите, които поставя сетивното изследване: „Дето свършва физичното знание там е Портата, която отваря на душата същността на живота. Душата намира ключа, когато добие сила в борбата, която водят в него мировите сили с човешките.
към текста >>

Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл.
Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло.
А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото.
към текста >>

А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана).
От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество.
към текста >>

В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото.
ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда.
към текста >>

И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла.
Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл.
към текста >>

Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи.
От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна.
към текста >>

Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си.
23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед.
към текста >>

И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват.
21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
към текста >>

Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него.
Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек.
към текста >>

Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед.
Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът.
към текста >>

Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество.
През време на процеса, маслото и водата се смесват, но когато настане пълното им пречистване, те пак се разделят. Една сериозна проблема чрез това се разрешава и за авиацията, понеже може да се добие масло, което се сгъстява при много по-низка температура от тази, при която се сгъстяват най-фините, познати досега, масла. При една серия от микро-фотографии на моруново масло в процеса на пречистването, интересно е да се види, че при първите снимки всяка глобюла изглежда заобиколена с тъмен кръг, а при последните те се виждат заобиколени с пръстени от светлина. Мегал (злато), образувано от газ чрез новата сила. Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън.
към текста >>

При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него.
Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода. Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с лъчиста вода.
към текста >>

Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер.
тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка.
към текста >>

От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С.
Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед. Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг. Това е от съществено значение, когато възлизат първите или последните градуси на известен знак (тук става дума за градусите, които възхождат на източния хоризонт и представят асцендента — Б Пр.), или когато някоя планета се намира в последните градуси на някой знак в момента ни раждането. При прехода от Водолей в Риби става едно рязко отклонение от обикновеното правило, именно влиянието на Риби се чувства вече в последните 5 на Водолея.
към текста >>

— Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8.
И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7. — Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8. — Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде. Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите. Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност.
към текста >>

Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата.
В обществения строй, подчинението на енергиите и богатствата на общото подобрение не унищожава нито едните, нито другите, но им придава една обединителна насока. Същото е и в духовния строй, където не се цели да се премахнат страстите, но да се подчинят и преобразуват. Трябва да се забележи, че за Кабалата, строго взето, материята не съществува. Кабалата признава само едно единствено вещество, мислещо или движещо се, според гледището и преходните обстоятелства, не в което нищо, даже и телесните атоми, не е обречено на вечен застой, на вечно несъзнание. Изразът „материя“ се прилага върху всека форма на съществуване, низша, закъсняла, дремеща, груба, била тя физическа или интелектуална. Затова обяснимо е, защо грубите страсти се поставят във властта на едомските царе, макар че тия страсти да имат опората си по-малко в материалното тяло, строго взето, отколкото в низшите елементи на душата. Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон.
към текста >>

„Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“.
Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“. Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога. „Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона.
към текста >>

Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога.
За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“. Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога. „Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона. III. 9. — Тайна в тайната. 10.
към текста >>

Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви.
Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога. Съвременните учени я отъждествяват с понятието сила или движение, а стоиците я наричаха „изкусния огън“.
към текста >>

Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа на чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление на телесните движения вследствие удобствата и приспособленията на живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което тялото се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна.
Д-р О. Рьомер. Зъбните болести и тяхното лекуване от окултно гледище (Продължение от кн. I). Причините на зъбните болести (зъбният кариес) Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес? Тук имаме, преди всичко, така наречените предразполагащи причини. Те са: 1) Наследено предразположение вследствие принадлежността към високоразвитото културно човечество. Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа на чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление на телесните движения вследствие удобствата и приспособленията на живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което тялото се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна. А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини? Този въпрос не е още окончателно решен. Вредно е и голямото лакомство, честото ядене, без да се усеща глад или поне обикновена охота. Също е вредно и гълтането на храната, преди да бъде добре сдъвкана. Има още много други причини.
към текста >>

Тук се натъкваме на един интересен факт: глечната клетка произвежда тяло 50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото тяло.
Глечните стълбчета отиват от зъбната повърхност до дентиновата граница, и то или праволинейни или пък извити и често взаимно преплетени. Всяка глечна призма от единствена цилиндрична или шестостенна призматична глечна клетка наречена амелобласт, който достига дължина до 40 микрона1), а ширина 6 - 7 микрона. А развитите вече глечни стълбчета имат дължина около 2 м. м., т, е. 2000 микрона (виж фиг. 2). Тук се натъкваме на един интересен факт: глечната клетка произвежда тяло 50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото тяло. Нормално проникнатата от варовито вещество (калциеви соли) глеч е тъй силно минерализирана, че достига твърдостта на кремъка Фигура 2. Част от зъбна корона, намираща се в развитие. D — дентин. S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта.
към текста >>

И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили.
Известно е, че тези недостатъци в глечта се срещат често у децата, страдали от рахитис или имащи наследствен сифилис. Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в първите месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост. Относно зъбната недоразвитост в последните години са дошли до обяснение, близко до онова, което дава духовния (окултния) изследователи, именно свеждат тези явления към нарушение на вътрешната секреция и особено към нарушение във функцията на тъй наречените епителни телца в щитовидната жлеза. Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции. Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т.
към текста >>

У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции.
Относно зъбната недоразвитост в последните години са дошли до обяснение, близко до онова, което дава духовния (окултния) изследователи, именно свеждат тези явления към нарушение на вътрешната секреция и особено към нарушение във функцията на тъй наречените епителни телца в щитовидната жлеза. Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции. Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст.
към текста >>

Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло.
Към жлезите с вътрешна секреция2), освен щитовидната жлеза с епителните телца, спадат преди всичко тимусната жлеза, след това надбъбречната жлеза, половите жлези (яйчник и семенник), чревните жлези, пинеалната и питуитарната жлези в главния мозък3). Всичките служат за отделяне особени, специфично действащи сокове, които направо се вливат в лимфата и кръвта. И окултният изследовател4) казва; „човешкото етерно тяло съдържа растежни и строителни сили. Работата му у детето съвсем се различава от работата му у по-възрастния. У детето етерното тяло работи повече върху физичната организация и физичните функции. Той трябва да има, тъй да се каже, хватателни точки, за да може да действа върху физичното тяло. И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст. През тая възраст целия организъм трябва да работи особен химизъм.
към текста >>

Наруши ли се този химизъм, който е свързан със силите на етерното тяло, тогаз се явява нарушение и във формите на органите.
И това особено е важно за зародишния живот. Обаче, то е нужно и за ранното детинство, когато формите не само се образуват, но и растат, и следователно, пластичната сила (т. е тая, която дава формите) трябва да се прояви с особена мощ. От там необходимостта от органи като тимусната и щитовидната жлези, които най-голямата си задача изпълняват през детската възраст. През тая възраст целия организъм трябва да работи особен химизъм. Наруши ли се този химизъм, който е свързан със силите на етерното тяло, тогаз се явява нарушение и във формите на органите. Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в първите месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие. Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки.
към текста >>

Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване на калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото тяло, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове.
Затуй виждаме глечна недоразвитост, особено у тези зъби, които още в първите месеци след раждането почват да се проникват от калциеви соли, именно у третите кътници и средните резци, когато у другите зъбни групи това явление постепенно се намалява, пропорционално на по-късното им развитие. Фигура 6. Глечната покривна кожица на зъбната корона, малко преди преяждането (пробиването) на зъба. Чрез действието на киселина зъбната кожица освободена и изолирана. При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки. Но веднъж повреди ли се намиращият се в развитие зъб, поради недостатъчно проникване на калциеви соли, тая повреда не вече така излечима, както при другите тъкани от човешкото тяло, защото зъбната глеч не съдържа нито кръвоносни, нито лимфени съдове. Когато глечта е образувана, почти че престава обмяната на веществата. Аз преднамерено казвам „почти“, защото е намерено, че в най-ранната възраст, след зъбното поникване, зъбната глеч получава по нататъшно втвърдяване чрез приемане малки количества соли от плюнката и чрез прегрупиране на молекулите си. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Доказано е, че глечта на непоникналите още зъби пречупва двойно положително светлината, минала през нея, и че още пропуща цветни и солни разтвори, когато глечта на отдавна поникнали зъби пречупва отрицателно, едноосно двойно светлината, а глечната покривна кожица съвсем слабо вече пропуща колоидни вещества, значи и калциевия флуорид в колоиден разтвор.
към текста >>

Тогаз астралното тяло се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява.
Такава възраст е началото на половата зрелост, т. е. между 13. и 16. година. След тая възраст зъбите са по-устойчиви на кариес. Тук пак с помощта на окултизма можем да внесем светлина, като кажем: след завършването на зъбната смяна към 14 година, настъпва половата зрелост. Тогаз астралното тяло се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява. И тогаз зъбите стават кариозни. Тук човек е изкупил по-висшето си развитие в областта на духа със зъбното разваляне. Сигурно, големият процент кариозни в тази възраст е в свръзка с процеса на половото съзряване, защото половите жлези имат и функцията на вътрешна секреция. Процесът на половото съзряване е противоположен на процеса на минерализирането, който е външен. А когато последният процес се завърши, тогаз действа противоположно нему процесът на половото съзряване, който е повече вътрешен.
към текста >>

Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм.
може да се разгледа в свръзка със следното познато явление: може да се наблюдава, как жени, които по-рано са имали здрави зъби, да получат крайно лоши зъби след първото раждане. Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край.
към текста >>

Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност.
Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“.
към текста >>

И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия.
Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“. (Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев.
към текста >>

Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край.
Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“. (Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев. Жлезите с вътрешна секреция се наричат ендокринни жлези. 3) Б. Прев. Пинеалната жлеза (Glandula pinealis Epiphysis cerebri) и питуитарната (Hypophysis cerebri или glandula pituitaria) са горен или долен издатък на междинния мозък, (Thalamencephalon).
към текста >>

красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти.
. . Сияйно хубавото й лице зарадва ме... С ръце на гърди смирен поклон ми направи и изчезна... О, колко желаех пак да я видя! Живях с нея 3 г., до 1891 г. Предупреждение. Срещу 22.x. 1905 г. красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти. Спасявай се“! . . . Тогава имах дела с роднините на покойната. Съобщава P. М. Предизвестие за предстояща смърт във видното столично семейство на Ган. Г.
към текста >>

Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния.
Жива рентгенова фотография. Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери. Нейната приемна стая била пълна с болни и любопитни хора, които идвали да се посъветват с тая „дама с рентгенови очи“. Достатъчно е било за нея да погледне някого, след което, като затворела очите си, виждала в себе си цялата картина на болния организъм, фотографиран. много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X. Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето.
към текста >>

Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка.
Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение. Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно? “4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява. Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като последица от интелектуалистично естествонаучното схващане на света. Затова той казва, че при наказанието на децата, да избягваме всички наказания, които не са в причинна връзка с постъпките им, Когато едно дете си играе с огън, и ние, боейки се да не си причини вреда, го наказваме, тогаз между наказанието и изгарянето на детето няма разумна връзка. Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка. И към това трябва да се стремим, казва Спенсер. Това си мнение той изразява така: „С възпитанието трябва да станем съблюдатели на причинната зависимост между явленията“. Очевидно, това е явление с логическа последователност на външния естествонаучен начин на мислене в педагогиката. Обаче, към какво води това приложение? Това ще разберем, когато схванем, що значи да направим детето член във веригата на при чинните зависимости.
към текста >>

НАГОРЕ

0.79039692878723