Търсене в текстове за 'Привличането на телата'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили.
Тук ще приведа някой цитати, вземани от съчиненията на поменатите учени, които показват на висотата на древната наука. Според изследванията на Дютана, на древните астрономи е било известно движението на земята около слънцето; те са знаели теорията за строежа на света и закона за всемирното притегляне, за влиянието на луната върху приливите и отливите; знаели са и какво представя от себе си Млечния път (Dutens — „Origine des Decouvertes attrib, aux Modernes“ 1824 г. — гл. VI. VII. IX. XV.) Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор. Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили. На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим.
към текста >>

На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния.
Според изследванията на Дютана, на древните астрономи е било известно движението на земята около слънцето; те са знаели теорията за строежа на света и закона за всемирното притегляне, за влиянието на луната върху приливите и отливите; знаели са и какво представя от себе си Млечния път (Dutens — „Origine des Decouvertes attrib, aux Modernes“ 1824 г. — гл. VI. VII. IX. XV.) Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор. Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили. На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях.
към текста >>

Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето.
XV.) Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор. Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили. На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях. На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр. (Дютан гл.
към текста >>

че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях.
На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях. На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр. (Дютан гл. II., VI., VIII., IX., X.) Също така са били известни и законите за действието на парата, фотографията, електричеството и цялата съвременна химия и нещо повече. Агатиас, живял в 6-ия в.
към текста >>

2. -

И ужасни са техните страдания, защото страдат не само телата, но и душите .
Не! Омразата и любовта се взаимно изключват. Затова днес Бог казва: Никаква омраза към никой човек и никой народ! ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ! Днес нашите братя и сестри по всички части на света страдат. И ужасни са техните страдания, защото страдат не само телата, но и душите . . . Да се молим за тях! Да се молим за всички! Да се молим всеки ден! Непрестанно: ГОСПОДИ, СЪКРАТИ СТРАДАНИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!
към текста >>

Дали в нейната основа стои привличането на плътта или пък тя има и някакви други, много по дълбоки причини?
Тази книга е нещо много повече от един обикновен роман. В нея жадния за знание читател ще намери засегнати и осветлени редица проблеми, които от хиляди години тревожат човешкия дух със своята загадъчност: Що е човек в своята същност? От къде той иде на земята и къде отива? Съществува ли безсмъртна човешка душа или пък човешкото съзнание изчезва заедно с физическото тяло? Какво нещо представлява от себе си любовта? Дали в нейната основа стои привличането на плътта или пък тя има и някакви други, много по дълбоки причини? Какво нещо е и самият живот, взет в неговата цялост? Дали той е резултат на сляпото действие на механически закони, или пък неговите основи почиват на някаква разумна и съзнателна, макар и непознато нам деятелност? Всички тия въпроси са разгледани в романа „Безсмъртна любов“ с една светлина, далеч надхвърляща всичко, което може да се намери в хилядите обикновени романи и дори в философската и научна литература на нашето време Животът на Исуса, разказан увлекателно за деца от великия английски писател Чарлз Дикенс. Луксозно издание. Името на автора, които и факта, че той е написал тази книга специално за своите деца, са доказателство, че в нея подрастващите поколения ще имат възможност в най-лека и достъпна за тяхното съзнание форма да възприемат и усвоят основните истини на Евангелието и всички по-важни подробности в живота на Спасителя.
към текста >>

3. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи.
Настроението на бързината, което произтича от лошия навик, мислено да се изпревари тялото, навежда рамената напред. Един благородник, който се самообладава, никога не бърза, той концентрира волята си, силата си и своя интелект само към една цел, на която в момента посвещава тялото си, своя духовен инструмент. Тъй той се научва да се владее, да бъде грациозен във всеки жест, понеже неговият дух се чувства абсолютен господар на тялото и членовете му, а не неуморно бързащ и и загрижен за далечни неща, които ще се постигнат едва след часове или дни. Който си начертае план за някое предприятие, за някоя сделка, за някое изнамерване, той формира в невидими елементи нещо, което е тъй действително, както една машина от желязо или от дърво. Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването. Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се идентифицира с тази мисъл, той остава млад. Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ.
към текста >>

— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго.
Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма. — Памет за фигури, форми, лица; конфигурация на нещата, помагала в сричането, рисуването, моделирането и пр.; когато е широка, рядка се забравят лицата. Недостатък: бедна памет за лица, форми и пр. 26. Величина. — Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли, перпендикуляри и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго. Недостатък: неспособност да се различи с око между голямо и малко; рядко може да се определят точно размерите на един предмет. 27. Тежина. Тежина; способност да се пази равновесие, което се изисква от стрелецът, мозъкът или конникът; също има способността да крепи на ръката предмети без колебливост. Излишък: извънмерно желание да се изкачва на високо, когато е ненужно. Недостатък: неспособност да държи равновесие; наклонност да се спъва.
към текста >>

4. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То ще се разложи на милиони молекули, които ще се съберат впоследствие а други организми, растения, животни и хора; възкресението на телата е една остаряла догма, която не може да се възприеме вече от никого.
Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване. Че нашето тяло престава един ден да живее, в това няма ни най малко съмнение. То ще се разложи на милиони молекули, които ще се съберат впоследствие а други организми, растения, животни и хора; възкресението на телата е една остаряла догма, която не може да се възприеме вече от никого. Ако нашата мисъл, нашата психична същност, преживява разрушението на материалния организъм, ние ще се радваме, че ще продължим живота си, тъй като съзнателният живот се продължава по друг начин на съществуване, по-висш от тоя: напредъкът е един естествен закон, който се изявява през цялата история на земята, единствената планета, която бихме могли да изучим непосредствено. За тази велика проблема ние можем да кажем заедно с Марк Аврелий: „какво е смъртта? Ако я разгледаме сама по себе си, като я отделим от окръжаващите я образи, ще видим, че тя е работа на природата. Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“. Франциск Бакон е повторил същата мисъл, когато е казал: „тържествеността на смъртта ужасява повече, отколкото самата смърт“.
към текста >>

В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние.
По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство.
към текста >>

Входът на веществата и на флуидите в организма, даже и на усещанията, чувствата и интелектуалните възприемания е очертан с А, както и привличането, сцеплението, центростремителното и строителното движение и пр.
Същото е и за да се изхвърли излишъкът навън под разни форми. Прочее, всички поглъщания и изхвърляния от организма стават чрез циркулации (кръгообръщания). Този термин е добре избран, защото произлиза от думата кръг (cercle). При туй, понеже кръгът е бил истинската изходна точка за метафизическите спекулации на старите, естествено е да представим гореописаните функции посредством долната схема, различните следи от която ще се намерят в меркуриевия жезъл и в някои йероглифи. В тази схема (б), кръстът символизира съществото, в което се извършват функциите на поглъщането, асимилирането чрез циркулация и изхвърлянето. Входът на веществата и на флуидите в организма, даже и на усещанията, чувствата и интелектуалните възприемания е очертан с А, както и привличането, сцеплението, центростремителното и строителното движение и пр. — с една- реч, всичко което иде отвън. Излазът на веществата и на флуидите, говора, издишвания въздух, проектирането на нервния флуид, чувствата, мислите, изпотяването, е очертан с Z, както и отблъскването, потикат, всяко центробежно, разширително движение, и пр.,— с една реч, всичко, което иде отвътре. Циркулацията на хранителните вещества, смилането, асимилацията в различните части на организма на веществата, флуидите, мислите и пр., тройната циркулация на лимфата, кръвта и нервния флуид и пр. е очертана с централната крива във форма на 8. В края на краищата, предшестващата схема се свежда към следната фигура: За всеки осведомен човек, тази фигура (7) синтезира съвършено всички жизнени функции, описани по-горе.
към текста >>

Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота.
Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане. Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на идеите, които мъжат развива и прилага. Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на физическата такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената). Това е раждането. Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота. Във всеки съвършен организъм, храненето съпровожда развитието на клетките. Това е животът. Фиг. 13. Разрушителният принцип на нещата, който ято като че ли желае да разруши живота, но, накрай, докарва последователни трансформации на телата и промени, каквито са тия на червеите в насекоми, бубите в пеперуди и пр. (13). Тоя принцип е във всичко противоположен на предходния, той е агентът на всички разложения, ферментации и гниения, който разрушава съществото с цел да достави елементите или материалите, необходими за образуването на друго същество.
към текста >>

Разрушителният принцип на нещата, който ято като че ли желае да разруши живота, но, накрай, докарва последователни трансформации на телата и промени, каквито са тия на червеите в насекоми, бубите в пеперуди и пр. (13).
Фиг. 12. Консервативният принцип на природата, който управлява поддържането на телата чрез храненето, операция, чрез която той замества с нови материали всяка загуба или овехтяване на телата (12) Този таен принцип действа чрез една асимилителна сила, целта на която е развитието на всяко същество в неговата пълнота. Във всеки съвършен организъм, храненето съпровожда развитието на клетките. Това е животът. Фиг. 13. Разрушителният принцип на нещата, който ято като че ли желае да разруши живота, но, накрай, докарва последователни трансформации на телата и промени, каквито са тия на червеите в насекоми, бубите в пеперуди и пр. (13). Тоя принцип е във всичко противоположен на предходния, той е агентът на всички разложения, ферментации и гниения, който разрушава съществото с цел да достави елементите или материалите, необходими за образуването на друго същество. Това е смъртта. Това е силата, която подбужда разширението на енергиите, като излъчването, разцъфтяването на съществото, а също и изхвърлянето на непотребиците и изверженията от един живеещ организъм (14). То е още и центробежната сила, избухването, проектирането и, в известен смисъл, отблъскването, причинено от противопоставяне на едноименни полюси. Фиг. 15.
към текста >>

Това е силата за поглъщане на съществата, която определя привличането на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17).
В всеки природен организъм, това е нервното влияние или аналогичната функция, които позволяват комбинирането и играта на живите сили. Силата на живота, която определя всички кръгообръщения в Космоса, както и във всяко организирано същество (16). Това е циркулацията на лимфата, на кръвта, на нервния флунд и, освен туй на телуричните и други течения в планетата, на ветровете, реките, и пр. Това ще бъде, например, циркулацията на водния елемент на планетата; така атмосферните пари се изливат върху земята във форма на дъжд, сняг и пр., те донасят живота и движението навред, дето се простират, после като се превърнат пак на пара, те се издигат в атмосферата, за да паднат изново. Фиг. 17. Това е силата за поглъщане на съществата, която определя привличането на всичко, полезно за живота и което им позволява да се снабдяват с материалите, необходими за съществуването им и пълното им развитие (17). В известен смисъл, тя е и строителна, центростремителна и материализираща сила, която определя формите, като управлява натрупването и сцеплението на молекулите. В този смисъл именно, кабалистите правят от числото 9 символ на раждането, понеже това число съответства на развитието на метафизическото същество чрез формата. Нулата, като цифра извън-реда Като приключваме редицата на цифрите, ще кажем няколко думи за нулата. Аз възнамерявах отначало да запазя тази средна (неутрална) цифра за друга студия, и то затуй, защото тоя специален символ не принадлежи на йероглифа, от който са могли да произлязат нашите цифри. При все туй, понеже съществува едно съотношение между синтетическия йероглиф на цифрите и тия на нулата, аз ще дам тук формата и тясното обяснение на тоя главен символ, който е тъждествен с елипсата, както се вижда тук.
към текста >>

Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества.
Нулата е отпадък или, по-добре казано, част от някое същество, която се отделя от него и му става разнородна, както семето или изверженията. Това изхвърлено произведение може да бъде жизненото начало на нови създания. То е като, например, житното зърно, което земеделецът запазва за бъдещи сеитби. Прочее, това жито, което е нула по отношение на брашното и хляба, приготвени от по-голямата част от жетвата, е надеждата и неизбежната основа за новите жетви. Нула е и фекалната материя, изхвърлена от едно животно, която не го зачита вече, но тя е превъзходен тор, който земеделецът ще използва. Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества. Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения. Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите идеи за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение. Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет. Във всеки случай, трябва да се наблюдават: отношенията, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните отношения, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме. Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието.
към текста >>

Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа.
Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ.
към текста >>

Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации.
С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става.
към текста >>

Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи.
Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности.
към текста >>

Въпросът си остава този: как се представлява едно природно явление на двама, намиращи се в две различно движещи се системи, наблюдатели, или с други думи, как преценявам едно природно явление, когато телата, с които то е свързано, по отношение на мен се намират в покой или в движение?
Със схващането за времето се променя и схващането за пространството, и затова една промяна в положението на оста на времето трябва да се отрази и върху другите оси. Защото те всички образуват действително едно цяло. В същност трансформациите на Лоренца означават едно завъртане на цялата система около един имагинерен ъгъл. Само математикът е в състояние да изпита пълната естетическа наслада на това схващане. Нека теглим заключенията от SRP3) които ще ни послужат при преценяването и измерването на природните явления. Въпросът си остава този: как се представлява едно природно явление на двама, намиращи се в две различно движещи се системи, наблюдатели, или с други думи, как преценявам едно природно явление, когато телата, с които то е свързано, по отношение на мен се намират в покой или в движение? Математическият отговор бихме получили чрез приложението на трансформационните уравнения. Тук ние можем да отбележим само най-важните резултати, и за нагледност, вместо да разглеждаме абстрактно две системи, ще говорим пан за земята и въздушния кораб. Всички измервания на времето са относителни. Две събития. които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни.
към текста >>

ако разпределението на спиралните мъглявости останеше винаги приблизително същото, според отдалечаването им, пресмятането показва, че понеже привличането е обратно на квадрата на разстоянията, то притеглянето би пораснало отвъд всяка граница в тази вселена, например в областта, в която ние живеем.
Но е вероятно, според мен, че когато нашите инструменти бъдат мощни пропорционално с тази обширна проблема, т. е. скоро . . . след няколко века, те ще отговорят: да. Ако бе другояче, т. е. ако разпределението на спиралните мъглявости останеше винаги приблизително същото, според отдалечаването им, пресмятането показва, че понеже привличането е обратно на квадрата на разстоянията, то притеглянето би пораснало отвъд всяка граница в тази вселена, например в областта, в която ние живеем. Обаче, това не е тъй. Това доказва: или че. на твърде големи разстояния, привличането на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен. Лично аз клоня към втората хипотеза, но тя е недоказуема. Във тия въпроси има винаги една алтернатива, винаги едно средство за изплъзване според склонността на своите предпочитания и най-накрая нищо не позволява да се твърди, че броят на звездите се свършва.
към текста >>

на твърде големи разстояния, привличането на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен.
след няколко века, те ще отговорят: да. Ако бе другояче, т. е. ако разпределението на спиралните мъглявости останеше винаги приблизително същото, според отдалечаването им, пресмятането показва, че понеже привличането е обратно на квадрата на разстоянията, то притеглянето би пораснало отвъд всяка граница в тази вселена, например в областта, в която ние живеем. Обаче, това не е тъй. Това доказва: или че. на твърде големи разстояния, привличането на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен. Лично аз клоня към втората хипотеза, но тя е недоказуема. Във тия въпроси има винаги една алтернатива, винаги едно средство за изплъзване според склонността на своите предпочитания и най-накрая нищо не позволява да се твърди, че броят на звездите се свършва. Звездната вселена според Кант, усеяна навред с подобни звезди. В средата е слънцето. Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард.
към текста >>

Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние.
В средата е слънцето. Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард. Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние. При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал. Умът ни се противи на такава последица и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане. С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя.
към текста >>

Нютон казва, че, разбира се, да, понеже пространството, за него, се разширява, безкрайно, независимо от телата, които плуват в него, и дали броят на звездите е ограничен или не.
Вселената както се схваща сега. В средата е слънцето, около него е млечният път и спиралните мъглявости. Какво значат думите: вселената е безкрайна? От айнщайново гледище, както и от нютоновско, а даже и от прагматическо, това значи: ако аз вървя право пред себе си, винаги и до края на вселената, аз няма да се върна никога в точката на тръгването ми. Възможно ли е това? Нютон казва, че, разбира се, да, понеже пространството, за него, се разширява, безкрайно, независимо от телата, които плуват в него, и дали броят на звездите е ограничен или не. Но Айнщайн казва: не! За релативиста, вселената може да не бъде безкрайна. Е ли тя завършена, ограничена от незнам какви си прегради? Не. Тя не е ограничена. Безкрайност и безграничност Известно нещо може да бъде безгранично, без да бъде безкрайно.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде.
Силите на твоето тяло и на твоя дух, твоите успехи в работата, удоволствията, всичко зависи от твоите мисли. Мислите са наша собственост и ние можем да ги приспособим напълно към нашите нужди, ако познаваме себе си. Когато духът, изпълнен с вяра, надежда и кураж, решително преследва своята цел, той привлича към себе си елементи и сили, които ще му помогнат да постигне поставената цел. Химията не се ограничава само с видимите елементи. Невидимите елементи са хиляди пъти повече от видимите. Законът на привличането е всеобщ и той действа навсякъде. Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш. Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира.
към текста >>

Под светлината на опитите на Keely „законът за гравитацията“ добива всички изгледи на една илюзия, или най- малко става проява на един по-широк закон, който обръща привличането в отблъскване.
В същност, хората на науката са останали в едно постоянно неведение за тая област на природата, в която Keely е проникнал от години и където той отдавна е свил обиталището си. Отвъд разрушението има разпръсване, и Keely може също тъй добре да разложи атомите на материята, както и да разедини молекулите й. В що ги разлага той? В етер, привидно. Но тая хипотетична субстанция, за която съвременните учени знаят точно това, което могат си въобрази, за Keely тя е една достижима реалност, етер, който изглежда да бъде „протоллазмата на всички неща“. Под светлината на опитите на Keely „законът за гравитацията“ добива всички изгледи на една илюзия, или най- малко става проява на един по-широк закон, който обръща привличането в отблъскване. Един от малките научни опити на Keely се състои в навиването на жица около един железен цилиндър, тежащ хиляди килограма, и, когато силата мине в жицата, то цилиндъра се повдига само с един пръст и може да се носи тъй лесно, като че това е една гъбова запушалка. Неотдавна той пренесе само с една ръка един вибриращ апарат от 500 конски сили — от единия край на ателието си до другия, без да причини и най-малката драскотина по пода. Инженерите били учудени, защото те не биха могли да го преместят без помощта на един derrick, нещо, което би изисквало дигането покрива на ателието. Само една стъпка му остава още, за да построи една машина, която, поляризирана по „негативното притегляне“, ще се издига над земята и ще може да върви по каквото и да е направление, под влиянието на една етерична струя, с бързина 800 км. в час.
към текста >>

144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр.
1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух. Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
към текста >>

Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба.
144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта. Червеният восък, стъклената пръчка, когато са натъркани, т. е. когато латентната топлина, таяща се във всяка субстанция, се пробуди в тях, привличат леките тела; те упражняват несъзнателно волята; защото неорганическата природа притежава в себе си, както и органическата, даже и в най нищожната си частица, една част от божествената същина. Коя е тая, прочее, необяснима сила на привличане, ако не една атомична порция, която учените и кабалистите признават и приемат като принцип на живота — Akasa? Човек би допуснал, че привличането, упражнявано от материята, е сляпо; но възлизайки по стълбата на организираните същества, ние намираме тоя принцип на живота да развива атрибутите и способностите си, по начин все повече забележим при всяко стъпало на безконечната стълба. Човек, най-съвършеното организирано същество на земята, в когото материята и духат, т. е. волята, са развити в една по-висша степен отколкото у другите, е едничък способен да даде един съзнателен тласък на тоя принцип, който се излъчва (се еманира) от него; само той може да даде на магнетичните флуиди противоположни импулси, да им изменя насоката по начин неограничен“. Има вече близо 11 год. откак книгата „Разбул. Изида“ е публикувана и автора й в друго едно свое съчинение разглежда по-обширно и по-отдалеч тоя въпрос, както и много други—едва скицирани и набелязани в 1-то й съчинение.
към текста >>

— (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в гробовете, за да запазват от изгниване телата на мъртвите.
Една много забележителна лампа, наречена лампата на Pallada, син на Evandera, която според разказа на Виргилий бил убит в Гиш. (Този разказ е в Виргилиевата Енеида, в гл. X ) била намерена в 1461 година недалече от Рим. Разказва се, че наблизо копал някой си земеделец, и когато изкопал малко по-дълбоко, копачът му ударил в каменна плоча. Под нея бил гроб, в който било намерено тялото на мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано. — (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в гробовете, за да запазват от изгниване телата на мъртвите. На тази мисъл ни навежда и особената чудна миризма, която оня земеделец в Staffordshire забелязал. Но това е само предположение). При тялото намерено в гробницата Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък. Но лампата била при все това у- гасена и то тъй, че хората, които наблюдавали това преинтересно откритие,искали да узнаят причината и устройството на оная светлина и на дъното на лампата пробили дупка, която от това изгаснала и веднага се строшила. От това се види, че такива конструкции били неколко вида и че не всички лампи били с еднакво устройство.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда.
Аз познавам едно момиче, което, чрез силата на мисълта, получи в същия ден, когато силно се нуждаеше, необходимите средства за една добра цел. Това е един от многото примери. Той ни учи да не седим със скръстени ръце, но да поставим в действие вътрешните сили и да вярваме. Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра. Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда. Хората, които обикновено ги наричат практични в живота, често са най-непрактичните, понеже не познават главното. И обратно. Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата. Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“.
към текста >>

По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света.
Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света. Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че. колкото по вече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център. Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3).
към текста >>

Аз се уверих по един абсолютен начин, че г-ца Кук и Кати Кинг са две различни индивидуалности, поне що се отнася до телата им.
и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг. Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т. е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират. Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „. . . Аз се уверих по един абсолютен начин, че г-ца Кук и Кати Кинг са две различни индивидуалности, поне що се отнася до телата им. Множество .малки белези, които се намират по лицето на г-ца Кук, липсват по онова на Кати Кинг. Космите на г-ца Кук са кестеняви, почти черни, а космите на Кати Кинг са злато-кестеняви. Една вечер аз преброих пулсациите на Кати: пулсът й биеше редовно 75 пъти, когато тоя на г-ца Кук няколко моменти по-бавно и достигаше обичайната си цифра 90. Като доближавах ухото си до гърдите на Кати, можах да чуя как бие сърцето й вътре и пулсациите й бяха много по-правилни от ония на сърцето на г-ца Кук. Изследвани по същия начин, и дробовете на Кати се показваха по-здрави от ония на медиума, понеже, когато правих този опит, г-ца Кук се лекуваше от силна хрема“.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил.
Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината.
към текста >>

Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем.
и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца. Присъстващите се помолвали и тя слизала. Хорст, държавен съветник, говори за един човек в същите условия, който, в присъствието на мнозина почтени свидетели, се вдигнал във въздуха и се носел над главите на присъстващите лица така, че те тичали зад него, за да не се нарани при падането си. Също такова явление се наблюдава и у естествените сомнамбули, които могат да се държат в най-опасни положения и рядко се нараняват при падането. Индийските фокусници и болните, засегнати от конвулсивния танц, правят също много неща, противни на закона за тежестта. Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем. Тя имаше понятие за теглото независимо от материята и казваше, че съществува един вид морално тегло. Когато поставях моите пръсти срещу нейните, те се привличаха като от магнит и тогава можех да я повдигна от земята. Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху гроба на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат удряни от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза. Същите явления са отбелязани и в изпитанията на магьосниците в средните векове, при които огромни тежести са били употребявани като оръдия за мъчение и в известни случаи не са били чувствани от жертвите. Същото спиране на законите за тежестта се е срещало и у лицата, които са водели строго аскетичен живот и са проникнали в дълбочините на вътрешния живот.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела.
Пичар, да магнетизира тези си две деца. Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата. Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме. В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало. Също и фонът би се дублирал върху клишето. Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела. И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите на астралното тяло, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви на краката“. Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме. Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение. Комендантът Дарже е казал за тоя случай, ча през време на позирането, моделът е „отсъствал“ за един момент или „влязъл е в себе си“, тъй като свещеникът в тоя момент е концентрирал дълбоко ума си. Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му тяло.
към текста >>

В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея.
Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място. Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа. То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание. Като е в земния живот, духът се нуждае от един земен инструмент, за да се приспособи към изискванията на земния живот; точно тъй както, когато отидете в една каменовъглена мина, вие се нуждаете повече от грубите дрехи на въглищаря за през това време, отколкото от меки, копринени дрехи. В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея. Защото духовното тяло или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане на земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта на смъртните около него. Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука. Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от привличане, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат. Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл. Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката.
към текста >>

Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е привличането от гравитацията.
Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила. Той би сторил това като изпрати себе си (т. е. своята мисъл) в по-висш духовен живот и чрез тая линия или лъч на мисъл като съединително звено да привлече към себе си запаси от живодатен елемент, който принадлежи на оная област на духа. Нашето име за тоя процес е „въжделение“. С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто. Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е привличането от гравитацията. Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили. Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал.
към текста >>

Новото тяло, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето на маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени.
Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го. У него ще възникнат стотици мисли, които той скоро ще се научи да не изразява пред другите, защото те ще ги наричат „диви“ и „фантастични“. Те действително са фантастични, но са истински видения. Т са потиците на душата. Това са подемите на истинското себе, на духа, към това, което е наистина вярно, въпреки притисканията на мисловите влияния около него. Новото тяло, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето на маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени. Мисловите влияния на тия, които го окръжават, може да създадат физическо несъвършенство, така например, ако родителите винаги мислят върху известна болест, последната може да се прояви в детето. Майка, който мисли върху недъзите си, завещава ги на детето си. Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33470106124878