Търсене в текстове за 'Познаване на Христос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 768 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Има нещо по-високо от познаването.
С това не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват. Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление. Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх.
към текста >>

В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш.
Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого да любите? Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява.
към текста >>

Това Христос ли го направи?
Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Казват, че щял да дойде Антихрист. Че той навсякъде съществува! От 8,000 години съществува Антихрист. В света се избиха повече от 25 милиона хора. Това Христос ли го направи? От 2,000 години Антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората!
към текста >>

Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос!
От 8,000 години съществува Антихрист. В света се избиха повече от 25 милиона хора. Това Христос ли го направи? От 2,000 години Антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Пред нас такива лъжи не минават.
към текста >>

Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле.
В света се избиха повече от 25 милиона хора. Това Христос ли го направи? От 2,000 години Антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Пред нас такива лъжи не минават. Аз, говоря в името Божие.
към текста >>

Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората!
Това Христос ли го направи? От 2,000 години Антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Пред нас такива лъжи не минават. Аз, говоря в името Божие. И този Бог, за когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали аз говоря Истината или не.
към текста >>

* * * Когато ще дойде Христос.
– Ами кога ще бъдете готови? – Не сме израсли още. – Че кога ще израснете? – Не му е дошло времето още. – Кой ви каза, че още не му е дошло времето? * * * Когато ще дойде Христос. – Когато престанат всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христос? Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на Божията Любов.
към текста >>

Кога ще дойде Христос?
– Че кога ще израснете? – Не му е дошло времето още. – Кой ви каза, че още не му е дошло времето? * * * Когато ще дойде Христос. – Когато престанат всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христос? Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на Божията Любов. Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си.
към текста >>

Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим.
– Кой ви каза, че още не му е дошло времето? * * * Когато ще дойде Христос. – Когато престанат всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христос? Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на Божията Любов. Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото.
към текста >>

Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на Божията Любов.
* * * Когато ще дойде Христос. – Когато престанат всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христос? Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на Божията Любов. Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея.
към текста >>

Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света.
И тъй, веруюто е, че Духът Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме. Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света. * * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата партия. Ернес Ренан Във всяка красота лежи чудна симетрия. Бейкън Добрите художници оживотворяват природата чрез своите произведения; средните я коригират, а лошите я обезобразяват. Сервантес
към текста >>

2. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи.
Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи. Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога. А да се учиш при Бога ще рече, да минеш оная школа, в която има Единство. В тази школа са най-добрите учители. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези, никакви теории.
към текста >>

Социалният въпрос, който днес тъй много се разисква в света, е въпрос, който изисква много светлина, той изисква едно основно познаване на двата велики закона: законът на Цялото и законът на частите, които лежат в основата на цялото Битие.
Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света. От този закон, от закона на граничното се ражда злото. Законът на Цялото включва частите, но същевременно всяка част си има свой закон. Когато частта иска да наложи на Цялото своя закон, ражда се злото в света. Това са само едро набелязани истини, но те ясно показват каква велика наука е животът, колко разумно човек трябва да се отнася към проблемите и на индивидуалния живот, и към проблемите на колективното. Социалният въпрос, който днес тъй много се разисква в света, е въпрос, който изисква много светлина, той изисква едно основно познаване на двата велики закона: законът на Цялото и законът на частите, които лежат в основата на цялото Битие.
към текста >>

3. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции.
Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят.
към текста >>

А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа.
Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
към текста >>

4. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос.
Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения. - Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето. Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас. В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
към текста >>

Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие.
* * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

Именно запознаването си с тях описва в тази книга.
Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

5. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й.
към текста >>

Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща.
Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът.
към текста >>

Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание.
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
към текста >>

Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим.
Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек.
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре.
Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс. Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре. Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа. Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр. Тези драми са от съвсем нов характер; те са написани за бъдещия театър. В 1928г. излезе неговата автобиография: „Le rêve d`une confession d`un poète".
към текста >>

След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г.
Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея. Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус.
към текста >>

Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов!
Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече. Истината тържествува.
към текста >>

7. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие.
Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард. Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон.
към текста >>

Христос говори на учениците си.
То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява! "В който град влезете". Христос говори на учениците си. Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат божествените семенца в душите. Това е "работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят.
към текста >>

8. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба!
Човек не трябва да има ума и на съдията. Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба! " Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие. Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба. Тя символизира съединение на две разумни същества; едното от тях представлява живота, а другото - условията на живота. Много от съвременните хора се намират на кръстопът, което показва, че те се нуждаят от нова философия, от нови разбирания на живота. Не е въпросът да се освободи човек изведнъж от старото, но той трябва да се стреми към новото.
към текста >>

Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка.
„Слизай скоро долу, че ще режа зданието и ще паднеш! " – „Тъй ли, почакай малко, сега ще сляза.” – „Добре, но по-скоро слизай! ” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата.
към текста >>

9. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността.
В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектирана се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти.
към текста >>

И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия.
към текста >>

10. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това, което Христос заповядваше!
Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира.
към текста >>

Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
към текста >>

11. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали.
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените.
към текста >>

Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала".
Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>

Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите.
Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>

12. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота.
Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата. Всичко това може да се провери чрез опит. Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз камъните, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят. И това ново отношение към природата ще внесе един нов елемент в екскурзиите по планината, ще внесе един нов дух в туризма. По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тях са електромагнитни, други – от по-висок характер Скалите, водите, растенията, – всичко в планините влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах и по други начини. Камъните, водата и пр., които виждаме, значи не са само тая материя, която е пред нас.
към текста >>

Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай.
Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува.
към текста >>

13. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа.
В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер.
към текста >>

Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум!
Така получават се най-различни дървовидно устроени кристални утайки. Когато един човек е здрав, кристалните форми са свежи и фигурите правилни. Когато този човек е болен тия същи кристални форми и фигури биват деформирани и замрели, неясни, не хубави. Така установени са с ред наблюдения разните болести какъв вид форми и фигури дават. С това се създават положителни диагностични методи, в които измамата се свежда до нула. Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум! Но, опитите и наблюденията не спират тук. Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури. Правят се наблюдения още и с разните годишни времена. Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели. Наблюдения се правят по същия начин и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници.
към текста >>

14. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто.
Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена.
към текста >>

С познаването на доброто започва знанието.
Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието. Еднъж направено добро, то никога не се забравя. То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е.
към текста >>

15. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство.
За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината. Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство. Там вече материално и духовно изчезват и човек живее в пълнотата на живота, което е истината. Суеверието, обаче, днес се е загнездило силно във всекидневния живот на хората - в политическия, в семейния и обществения живот. Напр. по отношение на високопоставения почти всеки мисли, че той е безпогрешен. Има хора, които явно се обявяват срещу тази нелепост. И все пак "началство лучше знает" е най-важната формула в политическия живот.
към текста >>

Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог.
Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани.
към текста >>

16. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител.
Закон е - като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза.
към текста >>

Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил".
Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон.
към текста >>

" Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре.
към текста >>

Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.
Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.
към текста >>

Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители".
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и справедлив! Да ви припомня ли случая с Мойсей?
към текста >>

Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители!
И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното? Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината". Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато.
към текста >>

17. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'.
Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия.
към текста >>

Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа".
Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина за оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание.
към текста >>

Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот.
За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина за оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Първият ден - това е пробуждане на съзнанието у ученика.
към текста >>

18. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
към текста >>

Ала Христос сам по себе си е един и неделим.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.
към текста >>

Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Христос това е Бог, който се разкрива на света.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
към текста >>

Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
към текста >>

Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен".
към текста >>

Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът!
към текста >>

И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос?
Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
към текста >>

И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
към текста >>

Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа.
Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони.
към текста >>

Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света.
" Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
към текста >>

Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е.
към текста >>

Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.
Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века".
към текста >>

И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум?
Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
към текста >>

Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята.
към текста >>

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят.
към текста >>

Истината е, че Христос никога не е напускал земята.
Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот.
към текста >>

Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството.
до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.
към текста >>

Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората.
към текста >>

Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците".
Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
към текста >>

Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
към текста >>

Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>

Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>

Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината.
към текста >>

„А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа".
Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула.
към текста >>

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината.
Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството.
към текста >>

Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
към текста >>

Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората.
Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
към текста >>

Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>

Христос донесе на земята науката за душата.
Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
към текста >>

Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
към текста >>

Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето.
към текста >>

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
към текста >>

От това гледище Христос е колективен дух.
Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>

Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.
Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа".
към текста >>

„А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа".
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа". Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят.
към текста >>

Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят.
„А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа". Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите.
към текста >>

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца".
Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така.
към текста >>

Къде се беше учил Христос?
неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.
към текста >>

Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек.
В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
към текста >>

Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.
към текста >>

" Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.
Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
към текста >>

Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
към текста >>

И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки.
към текста >>

Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
към текста >>

Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта.
Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии.
към текста >>

Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината.
Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.
към текста >>

Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
към текста >>

Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.
Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши.
към текста >>

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество.
към текста >>

Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина.
Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
към текста >>

Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно.
Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко.
към текста >>

Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл.
към текста >>

И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен.
Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико.
към текста >>

Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието.
Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.
към текста >>

За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
към текста >>

Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
към текста >>

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>

Христос не носи докрай дървения кръст.
Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
към текста >>

Не, Христос не беше слаб човек.
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста.
към текста >>

" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>

Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота.
Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба.
към текста >>

Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
- Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна.
към текста >>

Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници.
Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло.
към текста >>

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.
към текста >>

Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна.
Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания.
към текста >>

При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ.
Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи.
към текста >>

Силен и мощен е сега Христос!
Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
към текста >>

Христос не може да бъде разпнат втори път!
Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
към текста >>

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?
към текста >>

Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко.
Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън.
В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.
към текста >>

Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята.
към текста >>

Помнете, Христос е проява на Божията Любов.
Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
към текста >>

Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори.
към текста >>

Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал!
И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание.
към текста >>

Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори.
Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.
към текста >>

Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци.
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора.
към текста >>

Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение?
И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
към текста >>

В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора.
Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос.
към текста >>

Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него.
Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг.
към текста >>

Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово?
към текста >>

Другояче ще проповядва днес Христос.
В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ?
към текста >>

Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд.
Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
към текста >>

Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората.
няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос.
Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр.
към текста >>

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
към текста >>

За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот.
Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес!
към текста >>

Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те.
към текста >>

Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр.
За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят!
към текста >>

Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
към текста >>

Този Христос трябва да познаят човеците днес!
За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите.
към текста >>

Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята.
Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога.
към текста >>

19. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот.
1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
към текста >>

За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота.
Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа.
към текста >>

Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>

- „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
към текста >>

20. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С това Христос е разкрил не само мощната сила на вя¬рата, не само нейното естество, а е определил и закона на нейното действие.
Ала Исус настоява: „Някой се допря до мене, защото усетих, че сила излезе от мене". Ще рече, това допиране на вярата крие нещо специ¬фично в себе си. Хиляди хора са се допрели до Исуса в този ден, но колкото и неприятни да са били тия докосвания, може би, Исус остава безразличен за тях. Само допирането на тази жена - допи¬ране на живата вяра - е обърнало вниманието му. Той го отбелязва, изтъквайки една характерна негова черта - при туй докосване на жената, от неговата аура се е излъчила сила, част от оная животворна магнетична сила, която е била акумулирана у него. С това Христос е разкрил не само мощната сила на вя¬рата, не само нейното естество, а е определил и закона на нейното действие. Само вярата е в състояние да предизвика от¬деляне на онази божествена жизнена сила, която дей¬ствува мигновено, магически. вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта. С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра.
към текста >>

С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра.
Само допирането на тази жена - допи¬ране на живата вяра - е обърнало вниманието му. Той го отбелязва, изтъквайки една характерна негова черта - при туй докосване на жената, от неговата аура се е излъчила сила, част от оная животворна магнетична сила, която е била акумулирана у него. С това Христос е разкрил не само мощната сила на вя¬рата, не само нейното естество, а е определил и закона на нейното действие. Само вярата е в състояние да предизвика от¬деляне на онази божествена жизнена сила, която дей¬ствува мигновено, магически. вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта. С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло. Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа.
към текста >>

И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло.
вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта. С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло. Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа. Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра. В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила.
към текста >>

Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата.
Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието. Жените, чиито образи нахвърлих в тия страници, не са били някакви видни, знатни личности. Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата. В светлата аура на неговия живот и дело, те и до днес трептят като два образа на жива вяра. Г.
към текста >>

21. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Христос, който е разбирал и живял с великия закон на прошката, е изнесъл големия смисъл на тази вътрешна проява.
ПРОШКАТА Може би няма по-трудно, но затова по-велико нещо в живота от това да умee човек да прощава. Да простиш на своя ближен от пълнотата на своята душа, от това че ти напълно влизаш в положението на другия, че ти го разбираш, че ти си надрасъл неговото състояние, че ти виждаш неговото неведение, в това соди изкуството да прощаваш. Христос, който е разбирал и живял с великия закон на прошката, е изнесъл големия смисъл на тази вътрешна проява. Той казва: "Прости им, те не знаят какво вършат! " Каква неземна любов има в тези прости думи! Каква мъдрост и познаване на хората се лъчи от тях. За обикновения човек, прошката има две страни. Тя е творчество, велико вътрешно творчество в своята собствена душа, голямо творчество в душата на другите, на които ние прощаваме.
към текста >>

Каква мъдрост и познаване на хората се лъчи от тях.
ПРОШКАТА Може би няма по-трудно, но затова по-велико нещо в живота от това да умee човек да прощава. Да простиш на своя ближен от пълнотата на своята душа, от това че ти напълно влизаш в положението на другия, че ти го разбираш, че ти си надрасъл неговото състояние, че ти виждаш неговото неведение, в това соди изкуството да прощаваш. Христос, който е разбирал и живял с великия закон на прошката, е изнесъл големия смисъл на тази вътрешна проява. Той казва: "Прости им, те не знаят какво вършат! " Каква неземна любов има в тези прости думи! Каква мъдрост и познаване на хората се лъчи от тях. За обикновения човек, прошката има две страни. Тя е творчество, велико вътрешно творчество в своята собствена душа, голямо творчество в душата на другите, на които ние прощаваме. Прошката освобождава човека от всички гнетящи го мисли и чувства. За този, който умее да прощава не съществуват никакви обиди. Ала всеки, който се е издигнал до тази висота, той е човек справил се със себе си, издигнал на завидна висота своите добродетели.
към текста >>

22. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина.
Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни.
към текста >>

Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата.
Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи. И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата". Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата. Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел. Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение.
към текста >>

23. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи греховете им.
Но със спасението въпросът за християнството не се разрешава. Като мине само през процеса на спасението, човек християнин не става. За да стане такъв, той трябва да учи. Трябва, след като бъде избавен, спасен, да му се дадат условия да работи. Почти всички, обаче, схващат учението на Христа не като учение, а като една обикновена религия. Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи греховете им. Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни. Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб.
към текста >>

Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни.
Като мине само през процеса на спасението, човек християнин не става. За да стане такъв, той трябва да учи. Трябва, след като бъде избавен, спасен, да му се дадат условия да работи. Почти всички, обаче, схващат учението на Христа не като учение, а като една обикновена религия. Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи греховете им. Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни. Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб. Навярно такъв ще е в представите на някои хора оня Христос, когото всички християнски народи, а най-вече воюващите, призовават да им дари победа.
към текста >>

Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник.
Почти всички, обаче, схващат учението на Христа не като учение, а като една обикновена религия. Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи греховете им. Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни. Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб. Навярно такъв ще е в представите на някои хора оня Христос, когото всички християнски народи, а най-вече воюващите, призовават да им дари победа. Но какво ще е положението на един баща, който има десет сина и ги види, че те се бият за бащиното си имане, кой повече да заграби? Той ги намира с пукнати глави, с изпочупени ръце и крака. Какво ще каже този баща?
към текста >>

Навярно такъв ще е в представите на някои хора оня Христос, когото всички християнски народи, а най-вече воюващите, призовават да им дари победа.
Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни. Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб. Навярно такъв ще е в представите на някои хора оня Христос, когото всички християнски народи, а най-вече воюващите, призовават да им дари победа. Но какво ще е положението на един баща, който има десет сина и ги види, че те се бият за бащиното си имане, кой повече да заграби? Той ги намира с пукнати глави, с изпочупени ръце и крака. Какво ще каже този баща? Ще бъде ли доволен от синовете си ? Сега всички хора са разделени на два големи лагера.
към текста >>

А дълбоко погледнато, всичко онова, от което хората са недоволни, за което те роптаят, представя разни начини за познаване на Бога.
Всичко в света е жертва, всичко се подчинява на закона на самопожертвованието. При жертвата, обаче, нещата и съществата не изчезват – те се трансформират, минават през много превращения, за да подпомогнат живота на ония, за които са се пренесли в жертва Най-съвършен пример за жертва представя великата жертва на Бога. Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на недоволство и роптание. Всички роптаят против Бога, ала Той търпи и все помага. Ние не можем дори да си представим, колко велико е дълготърпението на Бога. А дълбоко погледнато, всичко онова, от което хората са недоволни, за което те роптаят, представя разни начини за познаване на Бога. Болестите, запример, идват с единствената цел да познае човек Бога. Щом си болен, старай се да познаеш Бога зад болестта си. Познаеш ли Го, болестта ще изчезне. Ако познаеш Бога в богатството си, ти ще станеш щедър и ще се научиш да даваш. Не Го ли познаеш, сърцето ти ще се затвори и ти ще станеш един жалък скъперник, който не знае какво да прави с богатството си.
към текста >>

24. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството".
Защото делото е собствено истината, смисълът, назначението на Духа. Хармонията, която е висша цел на човечеството, е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина, открита от Христа, посадена в душите на всички вярващи, която следов. неизбежно трябва да израсне, да завърже и даде плод. „Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството". „Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще. То е социална молитва, а не индивидуална, всемирна, а не лична. Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори.
към текста >>

Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане.
„Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще. То е социална молитва, а не индивидуална, всемирна, а не лична. Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа?
към текста >>

Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите".
към текста >>

25. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта.
Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава.
към текста >>

Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога.
Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6).
към текста >>

Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов.
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6).
към текста >>

Христос е изявление на Бога.
От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11).
към текста >>

Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога.
В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта.
към текста >>

Христос слезе на земята да изяви Любовта.
Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
към текста >>

Христос е вратата на Любовта.
Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
към текста >>

Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот.
към текста >>

Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята.
към текста >>

Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7.
към текста >>

Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и Христос – 1929 г. 9.
Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7. Да възлюбиш – II мл. събор – в същата: Любов и мисъл – 1924 г. 8. Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и Христос – 1929 г. 9. Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст.
към текста >>

Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос.
Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си".
към текста >>

Любовта има за крайна цел опознаването между човеците.
Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия. Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.).
към текста >>

Това е една мярка за познаването им.
Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта!
към текста >>

Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот.
То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла.
към текста >>

Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее.
От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов.
към текста >>

27. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта.
Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси.
към текста >>

Познаването на Бога е познаване на Любовта.
— Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип.
към текста >>

Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14).
Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието.
към текста >>

Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен.
Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали. Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина.
към текста >>

Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога.
Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление.
към текста >>

Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път.
Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция.
към текста >>

Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта.
Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже".
към текста >>

Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта".
„Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще".
към текста >>

Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия.
Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята. По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта". А „Любовта е същественото за всеки човек". Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия. Всъщност, според Учителя, основата на познанието на Бога, на Любовта седи в една проста дума: благодарност. Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение.
към текста >>

В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята.
Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека.
към текста >>

Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът.
Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си. Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът. Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение.
към текста >>

След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот.
В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието. След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма. Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта.
към текста >>

28. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката.
Д-ръ Ел. Р. К. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ В 8. глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката. Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата.
към текста >>

Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина.
Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик.
към текста >>

Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици.
от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща.
към текста >>

И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът.
Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща. Те са големите въпроси на живота — въпросът за Бога, за душата, за отвъдния свят, за вечността на живота и др. и др. Добирането и разрешаването на тия истини, които в окултизма носят името „големите мистерии," внася особен смисъл в живота на човека.
към текста >>

Ще споменем за Бергсон, който чрез интуицията, чрез непосредственото вътрешно прозрение идва до познаването на душата и на Бога, идва до връзката с Цялото, до творческото дело и динамичен морал на истински религиозните хора, на светиите, мистиците.
С това той почва да се приобщава с нещата, с природата, с всичко живо. В приобщението с всичко се крие истинското религиозно чувство. И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във въодушевяването — сърадването на всичко. По този път са идвали до истинската религиозност и признаване космичния Разум мнозина големи учени на модерното време. Излишно е да се дават дълги списъци от имена. Ще споменем за Бергсон, който чрез интуицията, чрез непосредственото вътрешно прозрение идва до познаването на душата и на Бога, идва до връзката с Цялото, до творческото дело и динамичен морал на истински религиозните хора, на светиите, мистиците. Ще споменем за Айнщайн (в „Моят Светоглед", 1934 г.), който казва, че човек, който е престанал да се въодушевява, е умрял приживе. Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство. Приобщаването с всичко в природата, с цялото битие създава истинското космично религиозно чувство. От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието.
към текста >>

Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха.
Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.).
към текста >>

А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички.
Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие".
към текста >>

И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си.
В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно".
към текста >>

В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие".
А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек.
към текста >>

29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване.
Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие". Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко.
към текста >>

Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света!
Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената.
към текста >>

" Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така?
И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне?
към текста >>

Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния.
Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне? Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на човека, но и неговата психика.
към текста >>

30. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС Като четете книгите на дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания.
G. N. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС Като четете книгите на дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания. във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо.
към текста >>

Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят.
Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот.
към текста >>

Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците?
Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите.
към текста >>

Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот.
Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия.
към текста >>

Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът.
Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно.
към текста >>

Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци.
Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва.
към текста >>

Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия.
Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността.
към текста >>

Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва.
Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си.
към текста >>

Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама".
към текста >>

Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее.
Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама". Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума.
към текста >>

Христос е началото, краят и безкрайността.
Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама". Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума. Там е Неговата сила и величие.
към текста >>

Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума.
Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама". Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума. Там е Неговата сила и величие. Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба.
към текста >>

Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба.
Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума. Там е Неговата сила и величие. Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>

Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески".
Той не написа философска система, а всичко, което проговори, го извърши. Говори за смирение и сам уми краката на своите. Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>

Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>

31. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово.
към текста >>

Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия.
към текста >>

Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
към текста >>

В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос.
В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта.
към текста >>

В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма.
Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове.
към текста >>

Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието.
За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта.
Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

32. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата.
Разбраният живот е радост, неразбраният — скръб и страдание, а зле приложеният — мъчение. И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели.
към текста >>

Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта.
И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея.
към текста >>

Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота.
Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Старият човек има повече светлина в себе си.
към текста >>

Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението.
Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Човек работи и на този, и на онзи свят. Който отива на онзи свят, трябва да е изработил нещо в себе си и да го занесе там. В това има също голям смисъл. Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение.
към текста >>

33. ПРОФ. ОЛ. ЛОДЖ ЗА ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Животът ни трябва да бъде постоянно опознаване, проучване, изучаване на всичко окръжаващо и всеки ден трябва да носи нови познания и всяко начинание в живота ни трябва да започва с онези методи, които природата употребява.
Той знае, че не може да живее сам. Когато мислите, чувствата и постъпките са хармонични в света, той може да бъде в хармония със своите ближни. Трябва да тръгнем по пътя на великите хора, а това е пътят на динамиката, на вечното растене, на хармонията, на единение и сплотеност. Това са хората, които носят мир и свобода, както на отделните индивиди, тъй и на народите. Стремежът на всички хора и народи към свобода, към повдигане, е резултат на Духа, който работи между тях. Животът ни трябва да бъде постоянно опознаване, проучване, изучаване на всичко окръжаващо и всеки ден трябва да носи нови познания и всяко начинание в живота ни трябва да започва с онези методи, които природата употребява. Всичко трябва да се върти и излиза от една централна — Божествена мисъл, на която всички други да са производни. Животът на отделния индивид, организация или цял народ като сила расте; но трябва да се поддържа от идеи. Западноевропейската култура възприе само външно Христа и се нарече християнска, като повярва в кръста, на който бе разпнат Христос, а не в самия Него и в това, което носеше. Днес имаме 500 милиона хора, които се кичат с това свещено име християни. И тъй, по кой път да вървим?
към текста >>

Западноевропейската култура възприе само външно Христа и се нарече християнска, като повярва в кръста, на който бе разпнат Христос, а не в самия Него и в това, което носеше.
Това са хората, които носят мир и свобода, както на отделните индивиди, тъй и на народите. Стремежът на всички хора и народи към свобода, към повдигане, е резултат на Духа, който работи между тях. Животът ни трябва да бъде постоянно опознаване, проучване, изучаване на всичко окръжаващо и всеки ден трябва да носи нови познания и всяко начинание в живота ни трябва да започва с онези методи, които природата употребява. Всичко трябва да се върти и излиза от една централна — Божествена мисъл, на която всички други да са производни. Животът на отделния индивид, организация или цял народ като сила расте; но трябва да се поддържа от идеи. Западноевропейската култура възприе само външно Христа и се нарече християнска, като повярва в кръста, на който бе разпнат Христос, а не в самия Него и в това, което носеше. Днес имаме 500 милиона хора, които се кичат с това свещено име християни. И тъй, по кой път да вървим? По статичния ли, който е пътят на миналото, на кариеризма, на всички нещастия, или по динамичния — пътят на новото, на подтика, растежа, вечния мир, братството, прогреса и сплотеността?
към текста >>

34. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

УЧЕНИЕ И РАБОТА III година / I том София, 1934-1935 Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му.
Така се обличат ангелите - с бяла дреха, препасана с пояс. Тя е символ на младостта и знанието, т.е. на любовта и мъдростта. Желая ви да се облечете в дрехата на страданието и на знанието. Тя е най-скъпата дреха на живота.*** 5. УЧЕНИЕ И РАБОТА III година / I том София, 1934-1935 Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята да ги повдигне Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес.
към текста >>

Те чакат да дойде Христос втори път на земята да ги повдигне Не, без работа нищо не се постига.
на любовта и мъдростта. Желая ви да се облечете в дрехата на страданието и на знанието. Тя е най-скъпата дреха на живота.*** 5. УЧЕНИЕ И РАБОТА III година / I том София, 1934-1935 Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята да ги повдигне Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес. Това, което някога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето.
към текста >>

Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот.
Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост.
към текста >>

Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8.
Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нещата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така.
към текста >>

35. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека.
От научно гледище целият свят трябва да се упражнява, да е в движение. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили.
към текста >>

Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение.
Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме.
към текста >>

Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата.
А всяко старо нещо трябва да се измени. Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните.
към текста >>

36. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

То е дърво за познаване доброто и злото.
Вие ходите от човек на човек, но виждате, че един се оплаква от сърце, друг - от стомах, трети - от глава и т.н. Болестите показват, че хората не мислят. Великият, Който е създал човека, казва: Дете мое, научи се да мислиш! Да мислиш, това е най-хубавото, най-красивото, което съм определил за тебе. И когато постави първите човеци в рая, Бог им каза: “От дървото, което е всред рая, няма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха. Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши. Запример, някой се разгнеби, лицето му се зачерви, пламне от огън и се заканва на този - на онзи, иска някак да му олекне. Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с крака си?
към текста >>

Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство.
Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? - Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? - Да опитате Христовата Любов? - Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием. Съвременният човек се намира в същото положение, в каквото е бил Христос. И той разполага с богатство - живота, който е вложен в него.
към текста >>

Съвременният човек се намира в същото положение, в каквото е бил Христос.
- Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием. Съвременният човек се намира в същото положение, в каквото е бил Христос. И той разполага с богатство - живота, който е вложен в него. Този жи- вот пък се определя от мисълта му. В този смисъл човек трябва да разбира живота, да го цени. Някой казва, че иска да живее. - Това подразбира, че той иска да яде и да пие, да се облича добре, и работите му да се нареждат по негово желание.
към текста >>

Христос знаеше това.
Мислете за благата,които ви са дадени! Мислете за велико-то, за красивото поне 35 г. наред, ако искате да станете търпеливи. Търпелив е онзи човек, който мисли; който не мисли, той не е търпелив. Без мисъл няма сполука. Христос знаеше това. Като дойде на земята. Той прекара големи страдания, чрез които показа своето търпение. И затова казваше: “Аз дойдох за този час.” в страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъл.“За този час дойдох” - това значи: дойдох в света да мисля. И наистина, страданията ще продължат ден, два, три и ще минат. Казвате, че Христос е страдал много.
към текста >>

Казвате, че Христос е страдал много.
Христос знаеше това. Като дойде на земята. Той прекара големи страдания, чрез които показа своето търпение. И затова казваше: “Аз дойдох за този час.” в страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъл.“За този час дойдох” - това значи: дойдох в света да мисля. И наистина, страданията ще продължат ден, два, три и ще минат. Казвате, че Христос е страдал много. - Христос дойде на земята да мисли. Чрез големите страдания човек се учи да мисли. Простата философия на живота се заключава в следното: да се научите да мислите. Като видя, че някой върши една неестествена постъпка, казвам, че той не мисли. - Каква трябва да бъде мисълта?
към текста >>

- Христос дойде на земята да мисли.
Като дойде на земята. Той прекара големи страдания, чрез които показа своето търпение. И затова казваше: “Аз дойдох за този час.” в страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъл.“За този час дойдох” - това значи: дойдох в света да мисля. И наистина, страданията ще продължат ден, два, три и ще минат. Казвате, че Христос е страдал много. - Христос дойде на земята да мисли. Чрез големите страдания човек се учи да мисли. Простата философия на живота се заключава в следното: да се научите да мислите. Като видя, че някой върши една неестествена постъпка, казвам, че той не мисли. - Каква трябва да бъде мисълта? - Чиста.
към текста >>

37. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега.
Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата.
към текста >>

Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос.
Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас. Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината. Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие.
към текста >>

Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече.
Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет.
към текста >>

Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие.
Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет. Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората. Между тях е нямало роби. Всички са били свободни и са работили един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост.
към текста >>

Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена.
Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта.
към текста >>

Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот.
Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2.
към текста >>

Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода.
Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3.
към текста >>

Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв.
Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
към текста >>

В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния свят с тези идеи.
Едва ли има мислител в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите. Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл. Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура. Също така Сент Ив д’Алвейдър, знаменит окултист, и Фабр д’Оливе голям ясновидец и ориентолог, са израстнали под влиянието на розенкройцерството. Седир, Патос, Барле и всички техни съмишленици и приятели са се развили също под влиянието на розенкройцерството. В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния свят с тези идеи. След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг. Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс.
към текста >>

38. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това, което Христос заповядваше!
Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира.
към текста >>

Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
към текста >>

39. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви.
ЕПИЛОГ Учителят си замина и Мировата Драма свърши. Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени.
към текста >>

Това е Дървото за познаване доброто и злото.
Влад Пашов изпраща в провинцията до всички братски групи следното писмо: София - Изгрев, 3 април 1958 г. Драги братя и сестри, Ние сме ученици на великата окултна школа, която от незапомнени времена ръководи човечеството в пътя на неговия възход, като му дава методи за развиване на великите добродетели, вложени в човешкото сърце и способностите, вложени в човешкия ум. За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията.
към текста >>

И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото.
За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства.
към текста >>

Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството.
Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите.
към текста >>

40. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина. Бог е Дух, и които Му се кланя , с Дух и Истина трябва да Му се кланяте". Истинското служене на Бога не е във външната форма, а в дълбокото Му съзнаване в нас и във всички хора. Наблюдавайте себе си и ще видите как вашето съзнание ще се разширява всеки ден и как нещата ще придобиват все по-нов и по-хубав изглед. И при това служене, когато дойдат изпитанията, вие ще си кажете: „такава е волята Божия, всичко е за добро".
към текста >>

Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината.
Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота.
към текста >>

Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята.
Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи.
към текста >>

Всички учители на човечеството, от панти века и до днес, основателите на великите религии, които имат един и същ, Божествен произход, са членове на Великото Бяло Братство, глава на което е Христос, и което има за цел да ръководи човешката еволюция.
Троян Д. Станев ______________________________________________________ * Може да се достави от редакцията на в. Братство Б. Ред.: трябва да се прави разлика между Бели Братя и учениците на Бялото Братство. Първите са завършили своята човешка еволюция същества, които, от любов към своите по-малки братя и в изпълнение на един предначертан план, се въплотяват понякога между тях за да ръководят тяхното усъвършенстване. Всички учители на човечеството, от панти века и до днес, основателите на великите религии, които имат един и същ, Божествен произход, са членове на Великото Бяло Братство, глава на което е Христос, и което има за цел да ръководи човешката еволюция. Вторите, т. е учениците на Бялото Братство, са xоpa като всички, с почти същите слабости и възможности да грешат. Това, което ги отличава от другите хора, то е че те съзнателно стъпват в пътя на еволюцията, тласкани от искрено желание да се усъвършенстват и да работят за доброто на другите. За тази цел те употребяват различни методи, дадени им от техните учители, в зависимост от времето и условията. Тъй наречените „бели братя“ в България са само ученици или, по-право, кандидати за ученици на Великото Бяло Братство; защото самото понятие „ученик на Бялото Братство“ или окултен ученик изисква един висок морален и духовен ценз, съответства на един закрепнал и непоколебим в стремежа към доброто характер.
към текста >>

Това, което Христос е започнал, трябва да бъде продължено.
Понеже човечеството е изневерило на всемирния Бог и на силите на светлината, то е паднало в мъчителни сфери на духовна тъмнина. Нашата епоха изпита и преживя една адска драма на самоунищожение на Божествените сили. Но само формата е разрушима, никога силите, защото те са вечни. И така е приготвен материала за изграждане на новото човешко общество. Архитекта на Вселената зове всички към работа в това гигантско предприятие на побратимяване на човечеството. Това, което Христос е започнал, трябва да бъде продължено. Неговата сила да ни води. Bcякa стъпка нагоре ни води по-близо до Него и до вас. В Него ние някога ще се съединим. За теософите — реформатори на живота: Оскар Кумпф ВЕСТИ В-к „Братство" в Америка В редакцията на в. Братство е получено писмо от брат Рашо Тодоров, живущ в Аржентина, Южна Америка, където отдавна работи за разпространение на Новото Учение.
към текста >>

Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота.
ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул. Дондуков № 16, София.
към текста >>

41. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др.
Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират. Те всички еднакво са представители на Великото Всемирно Бяло Братство и проповядват едно и също учение. Спорове и гонения съществуват само помежду техните последователи, които, недорасли да схванат в „Дух и Истина“ тяхното учение и да го приложат, се от-делят егоистично едни от други, като всички поотделно считат само себе си за прави, а всички останали наричат неверници, неправоверни, сектанти.
към текста >>

Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека!
Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно, — само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина.
към текста >>

Когато Христос излекува болния от 38 год.
(продължение от брой 25). Като става въпрос за лекуване болести по духовен път, ний искаме в свръзка с това да кажем няколко думи и за произхода на болестите. Според окултната наука причината на болестите и на всички страдания в живота е греха, отклонението от Божествените закони на живота. Според формата и степента на отклонението е и резултата. И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп? " (Йоан 9:2). И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело?
към текста >>

И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота?
И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп? " (Йоан 9:2). И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело? Негово е царството. Той царува в Своята вселена, тя се управлява по Неговите закони. Само този вижда противоречия, който не знае законите които са положени в основите на живота, който не знае причините на нещата. Всяка проява в живота е сеитба и каквото е посяно, такава ще бъде и жетвата!
към текста >>

С радост посрещаме появата на новото списание на балканските есперантисти, което, както показва и името му, ще работи за опознаването, сближаването и побратимяването на всички балкански народи.
„Добро здраве“ е 40 лв. Сумите се пращат до редактора му: Д-р Ефремов, гр. Кюстендил. Balkana Konkordo, monata revuo, organo de la Balkanaj esperantistoj, бр. 1. год. I. Адрес: пощенска кутия, № 233 — София, абонамент 80 лева. С радост посрещаме появата на новото списание на балканските есперантисти, което, както показва и името му, ще работи за опознаването, сближаването и побратимяването на всички балкански народи. Ще работи за премахване на пречките, които до сега са разделяли тези народи, вдъхновявано от възгласа: „Балканци, опознайте се и обикнете се един други! " Ние пожелаваме пълен успех на „Balkana konkordo“ а достигането на неговите цели. Нека то стане спасителен фар за целия Балкански полуостров. като научи жителите му да забравят миналото, поправяйки досегашните си грешки и да си подадат братски ръка за изграждане на мирен творчески живот на Балканите Работейки едновременно както за есперанто, така и за неговата вътрешна идея — побратимяването на народите, „Balkana konkordo“ е намерило най верния път за оживяването, за олицетворяването на езика, — който иначе рискува да се превърне в една куха. нежизнеспособна, осъдена на смърт форма.
към текста >>

42. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава.
Ако чрез преповтаряне ние засилваме едно впечатление, неговите понататъшни възобновявания ще стават все по-силни и по-силни, докато това впечатление се вреже в нашето съзнание и се превърне в една сила, която действа независимо, сама произвеждайки навън подобни впечатления. Това именно е изграждането на характера. В един по-широк цикъл, впечатленията и потиците дават форма па характера и развитието на една раса. Да предположим сега, че едно нежелателно впечатление, което става причина за редовно възобновяване на лошо настроение или зло желание, е влязло в нашето съзнание. Понеже „цикличната точка“, която носи със себе си това впечатление се движи, то тягостното настроение постоянно ще се възобновява, обхващайки и завладявайки ума н колкото повече волята му се противопоставя, толкова по-голяма ще бъде борбата. Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава. Следвайте този прост експеримент и много от „греховете" ще изгубят своята сила. В по-широкия цикъл, който се отнася до народите, същото нещо може да бъде приложено. Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим.
към текста >>

Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“.
Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим. Ний можем да узнаем признаците на идващото „Ново време“ и да очакваме неговото идване чрез съзнателно подготвяне на тези способности и сили, които тогава трябва да се развият. По такъв начин -ние ще станем годни да извършваме пионерската работа, не заради славата да бъдем начело, но за да можем да помогнем на тия, които се нуждаят от помощ. Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“. „Има един прилив в делата на човека, който, ако бъде последван, ни води към щастие" — казва Шекспир. Ако това е вярно за материалните неща, не е ли то също така вярно и за духовната страна на живота? Изучаването на астрологията ни показва, че приливите и отливите на планетните влияния могат да бъдат математически изчислени и техните ползотворни и добри възможности напълно предвидени. Следователно много ясно е, че ние трябва да използваме прилива за да посеем тези семена в характера и съдбата си, които при отлива ще ни дадат богата жътва. С други думи, ние ще знаем кога и как ще имаме благоприятни условия и ще можем да ги използваме, а също — ще знаем времето, когато условията не са благо приятни.
към текста >>

По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ.
По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат. Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието. И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път. Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния свят, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до гроба, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си. От вас зависи и едното и другото. Мили младежи, нима вий можете още да се двоумите? Живота иска от вас да го обгърнете изцяло и да го изживеете напълно.
към текста >>

43. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Христос възкресе!
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 1 Май 1932 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Христос възкресе! Търсете истинската светлина! (К. Сугарев) Преглед на общественият живот У нас В чужбина Из един катехизис (Г. Тахчиев) Словото на Учителя. Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год.
към текста >>

Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе!
(К. Сугарев) Преглед на общественият живот У нас В чужбина Из един катехизис (Г. Тахчиев) Словото на Учителя. Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т. Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе! Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно!
към текста >>

Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение.
Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т. Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе! Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството.
към текста >>

Христос възкресе!...
Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството. Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги!
към текста >>

след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба.
Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба. Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно.
към текста >>

Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи.
Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба. Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи.
към текста >>

Христос е Дух.
така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи. Христос е Дух. а не тяло, и затова не може да бъде разпънат и умъртвен. Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен.
към текста >>

Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко!
а не тяло, и затова не може да бъде разпънат и умъртвен. Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен. Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда.
към текста >>

Христос възкресе!
Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен. Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда. В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби.
към текста >>

Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта.
В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта. Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! Търсете истинската светлина! Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя скала; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина. Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината.
към текста >>

Христос възкресе!
Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта. Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! Търсете истинската светлина! Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя скала; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина. Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината. И като най-могъщ източник на светлина, това е величествения фар на небето — слънцето.
към текста >>

А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта.
Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат.
към текста >>

А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос.
Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр. И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога!
към текста >>

А Христос.
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина.
към текста >>

За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи.
това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта.
към текста >>

И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта.
С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир.
към текста >>

А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос.
— Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители.
към текста >>

А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители.
А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К. Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля.
към текста >>

Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания.
Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например кой от вас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близко до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания. Казвате, че ще умрете. Но след като умрете, ще видите, че пак ще имате съзнание Има един живот, в който човек никога не остарява, един живот на вечна промяна. Когато отидеш при един извор, този извор не е същия, тази вода, която тече сега, не е същата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Това е вода, която вечно изтича.
към текста >>

Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“.
пред вратата на нашите дни е новата култура, която ще бъде много по-висока от днешната. Тя ще представлява велик подем на човешкия дух. Някои питат: „Има ли прераждане? " — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“. Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане". Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си.
към текста >>

Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане".
Тя ще представлява велик подем на човешкия дух. Някои питат: „Има ли прераждане? " — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“. Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане". Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си. В горния свят не можеш да еволюираш, там условията са други.
към текста >>

Новият път, който Христос откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван.
Новият път Съдейки по името християни, което мнозинството днешни хора носят, ние бихме дошли до убеждението че тия хора наистина са приели учението на Христа и живеят с него. И тогава не ни остава нищо друго, освен да изпаднем в пълно отчаяние, знаейки, че щом и това светло учение, завещано ни от най-съвършения човек, не ни е довело до нещо добро, до щастие и свобода в живота, тогава никое друго учение и нищо не би могло да ни помогне. да облекчи нашето тежко положение. да ни зарадва и утеши. Обаче, като се вгледаме в постъпките и делата на хората, носещи името християни, като преценим целият им живот, тогава ние виждаме, че те все още вървят по старите пътища и че нямат нищо Христово в себе си, освен името. Новият път, който Христос откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван. Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Това е спасителният път, където обърканото, залутано всред мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода. Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата.
към текста >>

Такъв е новият път, по който Христос ни призова.
Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг. Всички хоро живеят. едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи. за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие. Такъв е новият път, по който Христос ни призова. И това е едничкият спасителен път. Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ. А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята. Тогава първи и най велики ще бъдат ония, които повече обичат и повече служат на другите, а най-малки и последни тия, които най малко обичат и жалеят само другите да им бъдат слуги.
към текста >>

Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си?
Г-н Софрони Ников държа в Севлиево 3 сказки на 18, 19 и 20 април на обща тема „Умрелите са живи“. Сказките бяха добре изнесени и научно аргументирани, обаче посещението твърде слабо. Право забеляза един от присъстващите, че днешните хора, се интересуват само за тялото си, а не и за душата си. И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и небесните висини, но стремеж към истинско себепознание като че ли не съществува у тях. Обаче, пътят към истинското знание върви пред себепознанието. Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си? Що е човек, откъде иде на къде отива? — Ето най-важните въпроси, към които трябва да бъде насочен вечния стремеж за знание на човека. Истината трябва да озари човешкия ум, за да може последния да начертае правилен път в живота. Иначе. вървейки в тъмнина, хората винаги ще се натъкват на бездни и препятствия в живота си и последния ще бъде проклятие, а не радост за тях. Но, иде ново време, нова култура, когато заблужденията на материализма ще изчезнат като тъмнината пред лъчите на слънцето.
към текста >>

44. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа.
Нужно е да се появи голямо търсене, за да се дойде и до масово и евтино производство, способно да задоволи и нуждите на големи маси население, възприело навиците на природосъобразното хранене. В това е бъдещето на човечеството. Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи.
към текста >>

Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят.
В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят. За това се иска цяла наука. Специфични методи и начини име. Цялата природа — растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи. Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас.
към текста >>

А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот.
Тя трябва да ни даде законите и методите как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне.
към текста >>

Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос.
Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“. Колкото по скоро, толкова по-добре. Желая и цял свят да се обърка И, вярвам, това ще стане. Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“.
към текста >>

Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“.
Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“. Колкото по скоро, толкова по-добре. Желая и цял свят да се обърка И, вярвам, това ще стане. Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“. Може да се минат още две хиляди години, но хората що се „объркат" — в това вярвам аз, мили брат. И тая вяра ми дава сили да работя. Т. Ч. Възкресение от мъртвите Между днешните хора съществува голям спор по въпроса за възкресението на Лазаря и други чудеса, които е правил Исус, според Евангелието. Едни казват, че възкресението на тялото е възможно, други пък, обратно, твърдят че това е нещо невъзможно.
към текста >>

За това възкресение говори Христос и него Той е практикувал!
Той постоянно възкръсва, като облича, пререждайки се, все нови и нови тела за да черпи все нови и нови опитности. Смисъла, обаче, на евангелското възкресение е друг. Това е духовното възкресение, освобождаването на човешката душа от гнета на тъмнината, на злото. Това е скъсването веригите на заблуждението, на егоизма и греха в които е окован човек. Това е изгряването на слънцето на любовта, мъдростта и истината в човешката душа. За това възкресение говори Христос и него Той е практикувал! Защото, каква нужда има свободния дух. захвърлил веригите на плътта, от купищата разлагаща се материя на неговото захвърлено вече тяло? Явно е, че евангелското възкресение е духовен, а не физически процес. За да се види, че и Учителя на Бялото Братство има силата да възкресява духовно мъртвите днес хора, ние даваме следните, извадки от писмото на един затворкик: „Тук в затвора има десетина души, които са прочели беседите на Учителя и още няколко окултни книжки, които имам на разположение благодарение на г. С-в, който ги е набавил и ги остави при излизането си.
към текста >>

45. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Съвременните християни чакат Христос да дойде да разреши въпроса.
Пашов) Словото на Учителя. Общочовешко братство (Из беседата, държана от Учителя но 15. I. 1933 год.) Фонд „Трудова Братска Задруга". Отзиви Трудово Братска Задруга „Всичко е дадено от Природата и трябва да се разпредели за всички. Това е пътя за излизане от съвременната криза”. „Съвременните християни чакат Христос да дойде да разреши въпроса. А ние защо сме дошли? - Да не сме дошли да си играем на национализъм, или сме дошли на земята да уредим своите лични дребнави работи? Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има, трябва да бъдат общи". „Държавата, ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване". „Днес в християнския свят хората умират от глад.
към текста >>

- Това е ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички”.
- Да не сме дошли да си играем на национализъм, или сме дошли на земята да уредим своите лични дребнави работи? Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има, трябва да бъдат общи". „Държавата, ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване". „Днес в християнския свят хората умират от глад. И отгоре на това „верующите” казват, че такава била волята Божия. - Това е ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички”. „И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития, по завета на Христа". „Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва между хората”. Учителя Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи. Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота.
към текста >>

Съвременните християни чакат Христос да дойде да реши въпроса.
Това е пътят за излизане от съвременната криза, която задушава бялата раса. Не е въпрос за търпение. Ако е въпрос за търпение, всички трябва да търпим. Бог еднакво гледана бедни и богати, на силни и слаби. Ние проповядваме един Бог, чиито отношения към всички същества са еднакви и благата Му са еднакви за всички. Съвременните християни чакат Христос да дойде да реши въпроса. А ние защо сме дошли? Да не сме дошли да си играем на национализъм? Или сме дошли на земята да си уредим своите лични, дребнави работи? Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има трябва да бъдат общи. Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния строй и със законите на държавата.
към текста >>

Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички.
Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление. В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса.
към текста >>

В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване.
В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат.
към текста >>

А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса.
Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна.
— Е, кой е бил тоя старец, дедо Благое, дето е извършил това чудо? — Не си ли слушал в приказките, че Господ ходи от време на време по земята, преоблечен като старец, като белобрад дядо? Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър.
към текста >>

Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността.
А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия?
към текста >>

Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл.
Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна.
към текста >>

Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна.
Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни.
към текста >>

Но Христос отхвърли това предложение.
И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха.
Казва някой, че имал майка и баща, но заминали за онзи свят. Но това е криво разбиране за същността на майката и бащата. Майката и бащата на човека никога не заминават за онзи свят. Сега някои хора искат да отидат в онзи свят, за да се избавят от несгодите на този свят. Но със сегашните си разбирания те ще развалят и онзи свят. Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение.
към текста >>

И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало.
Но това е криво разбиране за същността на майката и бащата. Майката и бащата на човека никога не заминават за онзи свят. Сега някои хора искат да отидат в онзи свят, за да се избавят от несгодите на този свят. Но със сегашните си разбирания те ще развалят и онзи свят. Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса.
към текста >>

Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество.
Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва: „Ако имате любов“.
Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта. Христос казва: „Ако имате любов“. Но към кого трябва да имаме любов? - към дома, т.е. към Царството Божие. Хората трябва да са готови да жертват нещо от себе си; но ако у тях няма послушание, няма да има никаква жертва. Без послушание и жертва любовта не можем да я разберем.
към текста >>

Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността.
Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата. Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността. Не са условията, които създават нещата и явленията. Това може да се види от всеки, като проследи развитието на обществата в широк мащаб, а може да се провери и като се наблюдава живота в семействата. Има много семейства, които имат всички външни условия, но живеят като в ад - в раздори и недоразумения, а има семейства, които живеят в оскъдица в материално отношение, но имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека.
към текста >>

Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи.
Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек. От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически. А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас. Единственото нещо, което ни отдалечава от Бога и Христа, това е нашето неразбиране. Сега ни трябва едно правилно разбиране на живота, за да сме близо до Христа и да приложим любовта в живота си, за да победим греха и смъртта ида можем да служим на Бога, да живеем за Бога. Човек никога не трябва да живее за себе си, ако иска да прогресира.
към текста >>

Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас.
По малко трябва да работи човек. От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически. А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас. Единственото нещо, което ни отдалечава от Бога и Христа, това е нашето неразбиране. Сега ни трябва едно правилно разбиране на живота, за да сме близо до Христа и да приложим любовта в живота си, за да победим греха и смъртта ида можем да служим на Бога, да живеем за Бога. Човек никога не трябва да живее за себе си, ако иска да прогресира. Бог ще живее за нас, а ние ще живеем за Бога.
към текста >>

Народните служители и духовни ръководители трябва да бъдат такива, какъвто беше Христос, каквито бяха апостолите, каквито са били малцина измежду светиите и учените.
Не виждат, че мнозина изнемогват от непосилен труд и неволи, от мизерия, и без срам, без упреци на съвестта, получават и прахосват по стотици левове дневно, събирани от бедния и гладен народ. Получават големи заплати, та по тоя начин, за народа, който им дава всичко, не остава и малко, не остава нищо и той слабее и умира бавно, притискан и задушван от своите служители и управници. Такива са днешните народни служители, Нови служители, нови управници и духовни ръководители на народа са нужни. Те трябва да обичат народа и да му служат не за заплати, не за материални блага, а защото са част от него, защото народното щастие и свобода са и техни, защото народния напредък е и техен напредък. Те трябва да служат на народа с целия си живот, с всичките си сили, способности и средства; те трябва да бъдат готови дори и живота си да жертват, щом това е нужно за народното благо. Народните служители и духовни ръководители трябва да бъдат такива, какъвто беше Христос, каквито бяха апостолите, каквито са били малцина измежду светиите и учените. Те, преди всичко трябва да бъдат носители на любов и братство, на правда и мир. Защото само ори такива служители народа ще напредва към щастие и свобода. Т. Ч. Съобщения Приложението на в. Братство книгата „Основният закон на здравето“ е издадена и разпратена на абонатите.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати.
Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители.
към текста >>

Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза.
— „Доста е за деня неговото зло! “ Какво голямо ограничение! Ако ний знаем, без никакво съмнение, че след време, по-рано или по-късно, ще отидем в една далечна страна, където при нови условия ще трябва да живеем дълги години, не е ли напълно естествено да вярваме, че ако имахме известна възможност да научим нещо за тази страна преди още да заминем за нея, ний ще се възползваме от нея? Знанието ще ни даде възможност да се приспособим по-лесно към новите условия. Има само една сигурност в живота ни и това е — смъртта! Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза. Но това не е всичко. За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения. Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя.
към текста >>

Като казва Христос: „Не се противи злому“, разбира, че умният не се съпротивлява, понеже той не търси своята свобода по физически начин.
Може да минават през вашето съзнание, но не ги допущайте да станат господари в съзнанието ви. Съзнавай нещата и бъди ти господар. И злото и доброто, като са при теб, да те познават, че ти си господар. Това значи да имате власт - да сте господар и на злота и на доброто. Ние живеем в една епоха, когато трябва да уредим отношенията на нашия ум, на нашата душа и на нашия дух. Като казва Христос: „Не се противи злому“, разбира, че умният не се съпротивлява, понеже той не търси своята свобода по физически начин. Защото умът е, който побеждава - духът е, който извоюва свободата. Ако във вас няма силен дух, свобода няма да имате. Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни.
към текста >>

И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила.
Защото умът е, който побеждава - духът е, който извоюва свободата. Ако във вас няма силен дух, свобода няма да имате. Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум.
към текста >>

Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа.
Ако във вас няма силен дух, свобода няма да имате. Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши.
към текста >>

Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години.
Според моето скромно мнение, това ми се струва единствения истински смисъл тук на земята, който се доближава до волята на Всевишния, който вечно управлява със съвършена мъдрост. Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес. когато имаме щастието да бъдем с човека : А. М. Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова благоденствие чрез справедливото разпределение на благата. А те са необходими, за да се съвземе нашето страдащо човечество и да се повдигне духовно. Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години. Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот. Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“.
към текста >>

Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно.
Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва: „Истината ще ви направи свободни,“ но Истината не се намира веднъж за винаги.
Друго предварително условие за това непосредствено познание, обаче, е изучаването на окултизма от втора ръка, т. е. чрез изучаване знанията н опитността, добити от другите. Известни окултни сили са необходими, за да можем непосредствено, лично да изследване въпросите, отнасящи се до състоянията на човека преди раждането му и след смъртта, но никой не трябва да мисли, че не може да придобие осветление по тези въпроси, поради това, че не е развил в себе си окултни способности. Както един човек може да получи знания за Африка или като отиде там лично или чрез четене на описанията, дадени от изследователи, които са били там, също така, той може да посети свръхфизическите области, ако има тая възможност. или пък да проучи това, което други, имащи тази възможности, излагат като резултат на техните изследвания. Христос казва: „Истината ще ви направи свободни,“ но Истината не се намира веднъж за винаги. Истината е вечна, и стремежа към нея трябва да бъде вечен. Окултизмът не познава „вяра, която спасява за винаги.“ Има известни основни истини, които ще останат за винаги, но които може да бъдат гледани от много страни, при което се получават различни схващания, допълващи предишните. (следва) Словото на Учителя Трите пътя в живота на човека В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот. Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание.
към текста >>

Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността.
То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света.
към текста >>

Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там.
Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна.
към текста >>

Навсякъде е Христос.
Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени.
към текста >>

Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички.
Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл.
Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък. Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл. Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението. Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен.
към текста >>

Че Христос е един от старшите братя на човечеството.
Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано изгаряне не може да стане. Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя. И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.
към текста >>

Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал.
И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне. Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението. Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие.
към текста >>

Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне.
А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне. Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението. Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие. И сега, къде седи силата и на млади и на стари?
към текста >>

Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма.
Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване).
към текста >>

Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат.
към текста >>

Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“ Любомир Бюлетин Градски и селски кооперации Управителният съвет на Земеделската и кооперативна банка е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения.
Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се храни добре и не е разбирал добре. Последиците са много и разнообразни, но причината е една. И ако тя се отстрани — и други ще бъде резултата. „Сегашния живот е резултат на досегашното ви верую. Ако страдате, ако боледувате, ако умирате, ако имате противоречия — сменете го с Новото Верую. Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“ Любомир Бюлетин Градски и селски кооперации Управителният съвет на Земеделската и кооперативна банка е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения. Тяхна първа грижа трябва да е преуспяването на българското кооперативно движение, което е сигурен залог за подобрение на народното стопанство и подпомагане на икономически слабите слоеве в земеделието, занаятите и труда. Електрификация на страната. На 22 ноември Министерският съвет прие окончателно наредба — закон за електрификация на страната. България ще се раздели на няколко електрификационни области, които ще представят отделни предприятия, включващи всички частни инициативи от подобно естество. Тъй ще се поевтини електрическата енергия.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството.
Те всички трябва да осъзнаят, че вършат най-голя- мото престъпление, като разделят народите в името Божие. Всички религии са от Бога, и са дадени като методи за възпитаване на човечеството в различните фази от неговото развитие. Понеже и днес още хората се намират на различни степени в своето развитие и са необходими различни методи за тяхното възпитание, то всички религии са си на мястото. Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии. И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството. И учението, оставено от него преди 2000 год., което е учение на Любовта и братството, е последният метод даден от Него на човечеството. Но хората взимаха само името „християни“, като изоставиха принципите и методите на Христа. И днес Христос пак говори на света чрез умовете на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество. Само по този начин на братско разбирателство и единение може да се разреши социалната криза, която съществува сега в света. Само по този начин могат да си помогнат народите.
към текста >>

И днес Христос пак говори на света чрез умовете на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество.
Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии. И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството. И учението, оставено от него преди 2000 год., което е учение на Любовта и братството, е последният метод даден от Него на човечеството. Но хората взимаха само името „християни“, като изоставиха принципите и методите на Христа. И днес Христос пак говори на света чрез умовете на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество. Само по този начин на братско разбирателство и единение може да се разреши социалната криза, която съществува сега в света. Само по този начин могат да си помогнат народите. Хубави са и временните мерки, които сега хората употребяват, но те ще дадат временно разрешение на въпросите. На съвременното човечество преди всичко трябва да се създава работа. А работата в света не може да се създаде без Любов.
към текста >>

На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото.
Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа. И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа. На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост. Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата. Страданията и скръбта ни отварят вратата към духовния, Божествения живот.
към текста >>

Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
към текста >>

„Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест.
То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище.
към текста >>

Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота.
Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си. Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота. С думите си: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се даде.“ Той отдавна, преди 2.000 год. е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата. Остава да разберем тази велика истина и да я приложим. От това зависи щастието на хората.
към текста >>

Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр.
Нейния труд по тоя начин се явява като резултат на дългогодишни опитни проучвания. Известно е от какво решаващо значение е да се определи на време естеството на дадено заболяване и да се узнаят истинските му причини. Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място. Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки. Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика. Това е от първостепенно значение особено за медика. Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа.
Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта. „Но кои са признаците на завоеванията, които издигат Духа? Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса. Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта. „Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем. И тогава избери си Учител на земята и, познавайки учението, укрепи тялото си с дадените способи и прана-яма. Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота. „Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас.
към текста >>

Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират.
Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта.
към текста >>

Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него.
При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него. Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин.
към текста >>

Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз.
Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него. Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата.
към текста >>

Светлината е за познаване и прославление на Бога.
— Ако е така. защо е тогава светлината? — запита свещникът. — О, светлината е друго нещо! Тя изявява Божиите дела, да ги видим колко са велики, колко са красиви и съвършени. Светлината е за познаване и прославление на Бога. За добрите люде светлината е още крава от която доят мляко за правене на своите добрини. И на лошите люде тя услужва. Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и възмездието. Ти видя, драги свещниче, че и аз пламтях в светлина. Тази вечер всички от нашия дом смукаха от моето мляко и си услужиха.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване.
слънцето се е движило в Марсовия войнствен, подтикващ към борба знак на Aries — Овен. Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н. — това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец. Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи! Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо.
към текста >>

Като последно усилие да се убедят да изоставят расовите вериги, ние имаме видимата аномалия, че Водача на идващата Раса, Великият Учител Христос идва между евреите.
Поради тяхното извънредно привързване към расовата идея, техните първи водачи били заставени да ги напуснат и те били „загубени“. За да престанат да гледат на себе си като отделни от другите народи, последните били отправени срещу тях, и те били отвлечени в плен, но напразно. Те непреклонно отказвали да се смесят с другите. Отново и отново те се връщали в ново тяло в тяхната безводна страна. От тяхната раса се издигнали пророци, които безжалостно ги порицавали, и им предсказвали страшни нещастия, но без полза. Като последно усилие да се убедят да изоставят расовите вериги, ние имаме видимата аномалия, че Водача на идващата Раса, Великият Учител Христос идва между евреите. Това толкова повече показва състраданието и мъдростта на великите Същества. които ръководят еволюцията. Между всички раси на земята никоя друга не е била „изгубена“ в този смисъл, както това се отнася до евреите; никой друг народ не се е нуждаел тъй много от помощ, както те. Да им се въздейства чрез някой от чужда раса би било съвършено недопустимо. Ясно било, че те ще го отхвърлят.
към текста >>

Поради това требваше Христос да се роди между тях, като един от техния народ, и да се опита да ги освободи от мрежата на расовите връзки.
Това толкова повече показва състраданието и мъдростта на великите Същества. които ръководят еволюцията. Между всички раси на земята никоя друга не е била „изгубена“ в този смисъл, както това се отнася до евреите; никой друг народ не се е нуждаел тъй много от помощ, както те. Да им се въздейства чрез някой от чужда раса би било съвършено недопустимо. Ясно било, че те ще го отхвърлят. Поради това требваше Христос да се роди между тях, като един от техния народ, и да се опита да ги освободи от мрежата на расовите връзки. Но тежко е да се гледа как човешките предразсъдъци често вземат надмощие над усилията да им се помогне. „Той дойде между своите си“, но те предпочетоха Варавва. Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции. Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“. Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима мислите, че Христос не беше щастлив?
Чрез човека се поправят известни грешки в света. И ако Бог създаде този свят, Той го създаде за известни души, които са направили грешки, за да ги изправят. Раждането и прераждането това са пътища и възможности за поправяне на грешките и повдигане на душите. Хората, преди да дойдат на Земята, бяха щастливи. Но в щастието има един закон, че щастливият човек от своето щастие трябва да слезе да даде на нещастните. Нима мислите, че Христос не беше щастлив? Той беше най-богатият и най-съвършеният от съвършените и слезе при страдащите хора, за да им покаже пътя, по който трябва да се развиват. Сега искам да схващате реално нещата. Не искам да ви занимавам с неща, които не зная. Аз ви говоря неща, които зная, неща, които съм опитал 99 пъти и неща, в които и сега живея и ги виждам. Има неща, които за мен не са съществени, а са временни сенки.
към текста >>

Любовта е опознаване на Бога и ако ние опознаем тази същина, ние ще имаме реална Любов.
Когато Бог иска да се разкрие на две души, Той ги кара да се обичат. Когато хората се обичат, те в себе си проявяват Бога. Любовта в света е един процес да познаем Бога. И ако познаем Бога ще бъдем близки, ако не Го познаем, ще бъдем чужди. Когато хората са чужди, те не познават Бога. Любовта е опознаване на Бога и ако ние опознаем тази същина, ние ще имаме реална Любов. Който познае Бога по този начин, неговата любов не може да се мени. Онези, които не познават реалността в света, проявяваща се във всеки един човек, не познават любовта. Всеки един човек, който изказва каквато и да е любов към нас, е проява на Бога, а човек съзнава, че Бог се проявява и се учи. Аз в дадения случай съзнавам, че Бог чрез мен обича някой, и аз го обичам. Тук имаме две страни на любовта.
към текста >>

Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“.
Това не е суеверие, а една истина, която сега няма да ви доказвам, но всеки от вас може да провери и опита. Бог е Любов за себе си, но Той иска и ние да бъдем Любов. Той е справедлив, но иска и ние да бъдем справедливи и милостиви, иска и ние да бъдем като Него. И когато ние не сме като Него, идва нашето нещастие. Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате реалността, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело. Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“. И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта. Всеки да бъде искрен и справедлив и да прояви Любовта така, както я разбира. Любовта носи радост, веселие, знание - всичко в света носи Любовта. Където влезе Любовта, оправя умовете на хората и всичко слага в ред и порядък. Сега иде в света великата Любов, която ще сложи ред и порядък в света.
към текста >>

И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта.
Бог е Любов за себе си, но Той иска и ние да бъдем Любов. Той е справедлив, но иска и ние да бъдем справедливи и милостиви, иска и ние да бъдем като Него. И когато ние не сме като Него, идва нашето нещастие. Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате реалността, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело. Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“. И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта. Всеки да бъде искрен и справедлив и да прояви Любовта така, както я разбира. Любовта носи радост, веселие, знание - всичко в света носи Любовта. Където влезе Любовта, оправя умовете на хората и всичко слага в ред и порядък. Сега иде в света великата Любов, която ще сложи ред и порядък в света. Тя е Любовта на възкресението, в нея хората ще се познаят, че са братя и сестри и ще заживеят в единство.
към текста >>

Тази свобода е непосредственото възприемане на истината, непосредственото съединение с Това, което е същина на космичния живот; това състояние на съзнание Буда нарича Нирвана, а Христос намеква за него с думите „ моята воля е воля на Небесния Баща“.
Тази непреклонна воля към освобождение е именно психичния резултат от събуждането и развиването на огнената слънчева змия, която е затворена в центъра на муладхара. Тази огнена змия прониква със своите психични излъчвания целия ни психичен организъм, събуждайки и подтиквайки в него огнената жажда за освобождение от всичко, което по един или друг начин е обусловено от закона за причинността, държащ ни в робско подчинение. Волята за освобождение е слънчевата воля на всички същества. Със стремежа да се изтръгнат от злия план отправяйки се към освобождаващото Слънце, се обяснява растежа на растенията нагоре. Огнената воля за освобождение ни помага да се борим с всевъзможни вътрешни и външни препятствия, смело ни пренася над душевните пропасти, преодолява всички опасности; и с всяка победа тази воля расте, докато се превърне в мощни крила, отнасящи ни към свободата. Тази свобода е непосредственото възприемане на истината, непосредственото съединение с Това, което е същина на космичния живот; това състояние на съзнание Буда нарича Нирвана, а Христос намеква за него с думите „ моята воля е воля на Небесния Баща“. Сърце, Разум и Воля — това са трите главни двигатели но човешката психика, но първият импулс се дава от сърцето. Волята следва повеленията на сърцето. От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел.
към текста >>

Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него.
Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него. Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока. Какво нещо е духовното Слънце? — То е синтеза, обединението на най-висшата Мъдрост и най-великата Любов. Тази Мъдрост е върховно отричане от всичко, което има форма и название, пълно неотъждествяване на себе си с които и да било наши прояви, заради познаването на Това, което стои в основата на света, която е същина на потока на космичния живот, същина оставяше винаги неизменена във всички изменения и преливания ма вечно менящите се форми на живота. Мъдростта е непосредственото възприемане на истината.
към текста >>

Тази Мъдрост е върховно отричане от всичко, което има форма и название, пълно неотъждествяване на себе си с които и да било наши прояви, заради познаването на Това, което стои в основата на света, която е същина на потока на космичния живот, същина оставяше винаги неизменена във всички изменения и преливания ма вечно менящите се форми на живота.
Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него. Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока. Какво нещо е духовното Слънце? — То е синтеза, обединението на най-висшата Мъдрост и най-великата Любов. Тази Мъдрост е върховно отричане от всичко, което има форма и название, пълно неотъждествяване на себе си с които и да било наши прояви, заради познаването на Това, което стои в основата на света, която е същина на потока на космичния живот, същина оставяше винаги неизменена във всички изменения и преливания ма вечно менящите се форми на живота. Мъдростта е непосредственото възприемане на истината. Любовта — това е най-великото самоотричане. най великата жертва. Любовта не иска нищо за себе си, тя твори всичко за другите- Любовта нищо не взема, а всичко дава. Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество.
към текста >>

И тогава, създавайки постоянна и непосредствена връзка със Слънцето, вий ще можете да полетите в Космоса, развивайки органите и средствата за познаване на неговите тайни и за овладяването им.
Познайте единството, на Космичния живот, имайте смелост да протегнете ръка на Слънцето, като на ваш брат, но в същото време кажете на всяка тревица — мой брат. Тогава вий ще познаете духовната същност на Слънцето. И тогава вашето концентриране към Слънцето ще стане подсъзнателно, постоянно, ще стене фон на всички ваши прояви. И тогава не ще ви бъдат нужни вашите психични органи, защото ще творите чрез духовен импулс. Това значи, че вашите нервни и психични органи ще действат тъй естествено и без каквото и да било напрежение на волята, както дишат вашите дробове, както тупти вашето физическо сърце. И тогава, създавайки постоянна и непосредствена връзка със Слънцето, вий ще можете да полетите в Космоса, развивайки органите и средствата за познаване на неговите тайни и за овладяването им. Бъдете това, което сте: слънчеви лъчи, слънца, светещи в света на плътта, намиращи щастие в даването. Помнете, че само когато давете полученото, вий добивате възможност отново да получавате. Нищо от това, което сте постигнали, не пазете само за себе си: претоварването на центровете спира по-нататъшната им работа; давайки вие ги разтоварва.създавайки в себе си блажената празнина, жадуваща нови получавания, привличаща нови и нови възможности на Творчество, Мъдрост и Любов. Нина Рудникова (Из сборн. „Окултизъм и йога“ № 4) Електричеството ни мисълта Кралското Британско Общество наскоро е наградило със златен медал Д р Е. Д.
към текста >>

56. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства.
в чисто злато, всеки трябва да открие, да научи, и усвои сам, непрестанно бдейки над тайнствения процес, който се извършва в неговата душа. За правилното извършване на този процес се изискват специални условия. Преди всичко изисква се един огромен натиск — натиск в хиляди атмосфери. Изисква се и извънредно висока температура — в много хиляди градуси. Защото това са първичните условия, които правят възможно започването и правилното протичане на този процес. Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства. При наличността на тези три условия, великият Оператор — Божественият Дух в човека, в пълна тишина и тайна, скрито от любопитното външно око, извършва своето свещенодействие — претворяването, превръщането на неблагородните метали, на неблагородните елементи в човешката душа — в благородни. Нека се обърне особено внимание на това, че тука нещата се превръщат, трансформират се, като стават по-чисти, по ценни и по-мощни, а не се убиват. не се унищожават. Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици.
към текста >>

И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани.
Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа (продължение от брой 130) Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора. Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него.
към текста >>

Но когато дойде Христос, той постъпи другояче.
Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И тя, и Адам пропаднаха. Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание.
към текста >>

Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света.
Човек, който има злато, трябва да стане проводник на живота, да го прекара през всички хора. Всички хора трябва да имат злато, но не само външно, но те трябва да го имат и в кръвта си. Религиозността не седи в това да вярваш, че има Бог, а да не живееш по Неговите закони. Религиозността подразбира изпълнение на волята Божия, изпълнение на великия закон на Любовта. Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи.
към текста >>

След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене?
Всички хора трябва да имат злато, но не само външно, но те трябва да го имат и в кръвта си. Религиозността не седи в това да вярваш, че има Бог, а да не живееш по Неговите закони. Религиозността подразбира изпълнение на волята Божия, изпълнение на великия закон на Любовта. Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите.
към текста >>

Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос.
Религиозността подразбира изпълнение на волята Божия, изпълнение на великия закон на Любовта. Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва.
към текста >>

Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят.
Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света. След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене? “ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. В онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти.
към текста >>

Христос се яви в света, за да извади хубавото от човека.
Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. В онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти. Ако видите добрата му страна, вие ще го повдигнете. Ние се нуждаем от хора, които могат да откриват не лошите, а добрите черти в човека и като открият добрата черта на човека, да я държат пред себе си. Христос се яви в света, за да извади хубавото от човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека.“ Според мен няма защо да се доказва съществуването на Бога. Вие всеки ден можете да опитате присъствието на Бога. И в Писанието е казано: „Потърси ме в ден скръбен и аз ще ти се изявя.“, „Елате при мен, за да оживеете, ако греховете ви са червени, да станат бели.“, „Ако ме любите, ще опазите моя закон.“ Според закона на Любовта трябва да вършим волята Божия. И когато дойде Христос на Земята, да не завари хората в такова положение, че да ги съди. Защото каква радост ще има тогава?
към текста >>

И когато дойде Христос на Земята, да не завари хората в такова положение, че да ги съди.
Ние се нуждаем от хора, които могат да откриват не лошите, а добрите черти в човека и като открият добрата черта на човека, да я държат пред себе си. Христос се яви в света, за да извади хубавото от човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека.“ Според мен няма защо да се доказва съществуването на Бога. Вие всеки ден можете да опитате присъствието на Бога. И в Писанието е казано: „Потърси ме в ден скръбен и аз ще ти се изявя.“, „Елате при мен, за да оживеете, ако греховете ви са червени, да станат бели.“, „Ако ме любите, ще опазите моя закон.“ Според закона на Любовта трябва да вършим волята Божия. И когато дойде Христос на Земята, да не завари хората в такова положение, че да ги съди. Защото каква радост ще има тогава? Защото Писанието казва да не би като дойде Христос да намери, че сърцето ви е натегнало от ядене и пиене, но да ни намери, че вършим волята Божия. Сега хората се страхуват от Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сега кажеш истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа.
към текста >>

Защото Писанието казва да не би като дойде Христос да намери, че сърцето ви е натегнало от ядене и пиене, но да ни намери, че вършим волята Божия.
Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека.“ Според мен няма защо да се доказва съществуването на Бога. Вие всеки ден можете да опитате присъствието на Бога. И в Писанието е казано: „Потърси ме в ден скръбен и аз ще ти се изявя.“, „Елате при мен, за да оживеете, ако греховете ви са червени, да станат бели.“, „Ако ме любите, ще опазите моя закон.“ Според закона на Любовта трябва да вършим волята Божия. И когато дойде Христос на Земята, да не завари хората в такова положение, че да ги съди. Защото каква радост ще има тогава? Защото Писанието казва да не би като дойде Христос да намери, че сърцето ви е натегнало от ядене и пиене, но да ни намери, че вършим волята Божия. Сега хората се страхуват от Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сега кажеш истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа. Но единственият изход от настоящото положение е да започнем да живеем по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората.
към текста >>

Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората.
Защото Писанието казва да не би като дойде Христос да намери, че сърцето ви е натегнало от ядене и пиене, но да ни намери, че вършим волята Божия. Сега хората се страхуват от Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сега кажеш истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа. Но единственият изход от настоящото положение е да започнем да живеем по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората. Първият признак за идването, за изявяването на Христа, ще бъде свободата, която ще настане между народите, както и онзи вътрешен мир и справедливост между народите. Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството.
към текста >>

Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта.
Но единственият изход от настоящото положение е да започнем да живеем по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората. Първият признак за идването, за изявяването на Христа, ще бъде свободата, която ще настане между народите, както и онзи вътрешен мир и справедливост между народите. Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя.
към текста >>

Това значи да се яви Христос.
Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат.
към текста >>

По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя.
Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите.
към текста >>

57. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво.
Влязохме през голямата главна врата на храма, чиито страни бяха образувани от грамадни блокова недялан камък. Нещо подобно на страх бе ме навярно обладало, защото аз гледах каменните блокове с неопределеното чувство на някакъв непонятен ужас. Във вътрешността, започвайки от Централната врата, един широк коридор продължаваше от алеята в дълга права линия в продължение но цялата постройка. Но ний не минахме през нея. Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й. Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво. При масата бяха седнали двама младежи, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво. Можах само да забележа, че бяха погълнати в работата си и бях изненадан де видя, че те само едва подигнаха главите си при нашето влизане. Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му. Той не ни забеляза, докато моя водач не се поклони почтително пред него. „Нов ученик?
към текста >>

Христос казва: „Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ Според мен, небето, това е човешката глава, а земята, това е човешкия стомах.
Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Така е и в природата — каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Христос казва: „Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ Според мен, небето, това е човешката глава, а земята, това е човешкия стомах. И ако ти си бил весел и радостен когато си се хранил, стомахът е смлял добре храната, соковете се използват добре, тогаз и мозъкът ти, главата ти ще мисли добре. Обаче, ако стомахът не е могъл да смели добре храната и соковете не са асимилирани правилно, тогаз и главата, мозъка, няма да мисли добре. Каквото е разположението на стомаха на човека, такова ще бъде и разположението на неговата глава, на неговия мозък. Затова е необходима наука, с която преди всичко да се подобри индивидуалния живот на човека — за да се развърже на земята, да добие свободата си, защото, ако отидете на небето вързани, т. е. без знание, пак ще ви върнат на земята да се развържете.
към текста >>

Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето.
Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни. Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали.
към текста >>

Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос.
Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите. И обратното е вярно, че ако те живеят добър и разумен живот, й то ще се отрази върху живота на родителите. Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на децата. Тези закони се отнасят не само до семейството, но и до всички общества и сдружения. Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни. Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос. Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае. Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише. Той трябва да се преживее, да се опита, за да се разбере. И любовта и знанието не могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза особена Светлина, особен цвят, който е много приятен.
към текста >>

Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае.
И обратното е вярно, че ако те живеят добър и разумен живот, й то ще се отрази върху живота на родителите. Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на децата. Тези закони се отнасят не само до семейството, но и до всички общества и сдружения. Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни. Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос. Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае. Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише. Той трябва да се преживее, да се опита, за да се разбере. И любовта и знанието не могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза особена Светлина, особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност; той е като майстор-художник, който разбира от изкуството си; неговите четки правилно вървят.
към текста >>

Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише.
Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на децата. Тези закони се отнасят не само до семейството, но и до всички общества и сдружения. Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни. Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос. Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае. Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише. Той трябва да се преживее, да се опита, за да се разбере. И любовта и знанието не могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза особена Светлина, особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност; той е като майстор-художник, който разбира от изкуството си; неговите четки правилно вървят. Който не разбира от изкуството, неговите четки не вървят правилно.
към текста >>

Христос имаше сила в себе си да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити.
Понякога такива хора се поставят на следното противоречие — ако рекат да говорят за своите убеждения, за онези принципи и закони, които те знаят, рискуват да изгубят живота си на земята. Ако замълчат, или се откажат, те ще останат да живеят на земята. В такива случаи, те трябва да предпочетат да заминат от този свет, отколкото да се откажат от истината. Такъв бе случаят с Христа. И той предпочете да си замине от този свет, отколкото да се откаже от истината и да остане на земята. Христос имаше сила в себе си да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. Той не употреби силата си, за да запази своя земен живот. Ако беше употребил силата си, за да запази земния си живот, той щеше да изгуби небесния си живот. Но той предпочете да изгуби земния живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта, но да каже истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин той развърза нещата.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недев) Христос и развитието на човечеството (В.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 134 - год. VIII. Севлиево, 6 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта (N.) Песен за теб. В градината на вечното (стихове от В. С. Недев) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов) Словото на Учителя. Младостта като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота. Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,.
към текста >>

В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта.
Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му. Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж. В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия. В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта. Този метод е Божествен. Той е единственото средство, което може да ни избави от нашето неестествено положение. От векове се говори и проповядва за него, но само се говори, а човечеството е порасло вече в своето разбиране и схващане, затова трябва да пристъпи от приказки към дела. И когато приложим тоя метод, когато придобием и изявим в живота си Божията любов, ние ще ликвидираме с нашата стара карма и пред нас ще се отворят вратите на новата епоха, в която Синовете Божи ще работят и учат Хората но тоя велик метод. Средата на човека е любовта.
към текста >>

Недев ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Окултната наука е чужда не теориите и хипотезите, тя е наука на живия, непосредствен опит; в нея се смята за знание само онова, което човек е опитал лично.
Там дишай дъх от пролетни цветя! Там свежи и уханни плодове Обкичили са всички дървеса. Ти с трепет чакай. Бог ще ти даде Плодът, за тебе що се е родил, Градината от как е сътворил. В. С. Недев ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Окултната наука е чужда не теориите и хипотезите, тя е наука на живия, непосредствен опит; в нея се смята за знание само онова, което човек е опитал лично. Затова всички, които са пристъпвали към нея с теории и хипотези, винаги са попадали в заблуждение, и никога не са постигали целта, към която са се стремили, като винаги са стоварвали винете върху самата наука. Те може да са имали най-благородните стремежи да работят за повдигането на човечеството, но не са достатъчни само благородни стремежи, но е потребно и знание. За да може човек да работи за повдигането на човечеството, трябва да разбира пътищата на човешкото развитие, трябва да познава онези фактори, които обуславят това развитие, трябва да познава всички онези условия, при които се е развил и развива човек; трябва да познава всички онези комплекси от сили, които са взели и вземат участие в развитието на човека и човечеството, трябва да се познават конкретно онези фази и стадии през които минава човешкото развитие; и най после, трябва да се познават основно онези импулси, които са стимулирали човечеството в неговото развитие. Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични. Обект на познанието е Битието в неговата целокупност.
към текста >>

Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични.
В. С. Недев ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Окултната наука е чужда не теориите и хипотезите, тя е наука на живия, непосредствен опит; в нея се смята за знание само онова, което човек е опитал лично. Затова всички, които са пристъпвали към нея с теории и хипотези, винаги са попадали в заблуждение, и никога не са постигали целта, към която са се стремили, като винаги са стоварвали винете върху самата наука. Те може да са имали най-благородните стремежи да работят за повдигането на човечеството, но не са достатъчни само благородни стремежи, но е потребно и знание. За да може човек да работи за повдигането на човечеството, трябва да разбира пътищата на човешкото развитие, трябва да познава онези фактори, които обуславят това развитие, трябва да познава всички онези условия, при които се е развил и развива човек; трябва да познава всички онези комплекси от сили, които са взели и вземат участие в развитието на човека и човечеството, трябва да се познават конкретно онези фази и стадии през които минава човешкото развитие; и най после, трябва да се познават основно онези импулси, които са стимулирали човечеството в неговото развитие. Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични. Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма.
към текста >>

И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него.
Затова всички, които са пристъпвали към нея с теории и хипотези, винаги са попадали в заблуждение, и никога не са постигали целта, към която са се стремили, като винаги са стоварвали винете върху самата наука. Те може да са имали най-благородните стремежи да работят за повдигането на човечеството, но не са достатъчни само благородни стремежи, но е потребно и знание. За да може човек да работи за повдигането на човечеството, трябва да разбира пътищата на човешкото развитие, трябва да познава онези фактори, които обуславят това развитие, трябва да познава всички онези условия, при които се е развил и развива човек; трябва да познава всички онези комплекси от сили, които са взели и вземат участие в развитието на човека и човечеството, трябва да се познават конкретно онези фази и стадии през които минава човешкото развитие; и най после, трябва да се познават основно онези импулси, които са стимулирали човечеството в неговото развитие. Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични. Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си.
към текста >>

Това същество е известно в окултната наука под името Христос.
Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение. Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви великото вътре в света. И с него се случва обратното явление. Това същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, както казах, която отговаря на един космичен факт, ни показва и основните черти в методите на двете школи. До като в школата на Бялото Братство на пръв план стои въпроса за служене на великото в света, в другите школи на пръв план стои въпроса за личното проявление, за личното съвършенство. В. Пашов (следва) Словото на Учителя Младостта като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия.
към текста >>

Христос, който е разбирал този закон, казва: Да ти бъде според вярата.
Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста. За създаването на всички органи са действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи. Щом като болестите са резултат на липсата на известни жизнени елементи, то лекуването е процес на набавяне на тези жизнени елементи. В този смисъл, само природата може да лекува, а лекарите могат само да ви поставят в подходящи условия, при които природата ще може да ви излекува. Христос, който е разбирал този закон, казва: Да ти бъде според вярата. Следователно, нашата вяра, нашето вътрешно, дълбоко отношение към Битието, ще определи нашето бъдеще. За да има тази дълбока вътрешна вяра, човек трябва да има един отличен ум, да схваща правилно нещата. Човек, у когото е развит низшия, обективен ум, няма простор на мисълта. Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди.
към текста >>

Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото.
Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора. И когато вие не го слушате в себе си и във вашите близки и приятели, от това ви идат всичките нещастия. Днес ни е необходима любов към Бога, която единствена може да направи връзка между всички хора, да живеят добре, да се обичат и взаимно да си помагат - това е волята Божия. За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота. Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото. И ако ти се отнасяш с любов към врага си, като се пробуди Божественото, той ще ти се отплати десетократно. Ти няма да го обичаш заради него, но заради Божественото. И всички хора се обичат заради онова, Божественото, което живее в тях. То е основата. И дотолкова, доколкото проявяваме него, дотолкова проявяваме любовта.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Н.) Христос и развитието на човечеството (Продължение от бр.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 137 - год. VIII. Севлиево, 27 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Свобода (К.) Отдих (стих. от В. С. Н.) Христос и развитието на човечеството (Продължение от бр. 136), В. Пашов Словото на Учителя. Новите разбирания за живота (Из беседата „Изтълкувай ни тази притча“, 29. IX. 1935 год.) Хроника Зовът на Природата (Т. Ч.) Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136) Вътрешният глас (N.) Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо) Книжнина СВОБОДА Свобода и робство — две противоположности, две възможности.
към текста >>

ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (Продължение от бр.
Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Езерото, скрито всред скалите Туй е храм, неземен и велик. Стръмната пътека се извива Там, где всеки храст е напоен С цветен дъх, где пътникът отива С чист и светъл порив вдъхновен. Спряхме се. Обливат ни лъчите, Тих зефир чела ни разведри Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините вълни. В. С. Н. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (Продължение от бр. 136) IV. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и подигането на човечеството, няма какво да основава нови школи, но да се присъедини към великото дело на Христа. Защото, само Христос е. който работи за подигането на човечеството, защото Той е гарант, както казва Учителя, за човечеството пред Бога. Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството.
към текста >>

Защото, само Христос е.
Обливат ни лъчите, Тих зефир чела ни разведри Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините вълни. В. С. Н. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (Продължение от бр. 136) IV. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и подигането на човечеството, няма какво да основава нови школи, но да се присъедини към великото дело на Христа. Защото, само Христос е. който работи за подигането на човечеството, защото Той е гарант, както казва Учителя, за човечеството пред Бога. Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството.
към текста >>

Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството.
ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (Продължение от бр. 136) IV. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и подигането на човечеството, няма какво да основава нови школи, но да се присъедини към великото дело на Христа. Защото, само Христос е. който работи за подигането на човечеството, защото Той е гарант, както казва Учителя, за човечеството пред Бога. Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството. Няма днес някое дело, което е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък.
към текста >>

Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи.
136) IV. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и подигането на човечеството, няма какво да основава нови школи, но да се присъедини към великото дело на Христа. Защото, само Христос е. който работи за подигането на човечеството, защото Той е гарант, както казва Учителя, за човечеството пред Бога. Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството. Няма днес някое дело, което е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък. A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат.
към текста >>

И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях.
В днешно време всеки, който иска да работи за благото и подигането на човечеството, няма какво да основава нови школи, но да се присъедини към великото дело на Христа. Защото, само Христос е. който работи за подигането на човечеството, защото Той е гарант, както казва Учителя, за човечеството пред Бога. Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството. Няма днес някое дело, което е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък. A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат. Защото тези.
към текста >>

Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството.
Защото, само Христос е. който работи за подигането на човечеството, защото Той е гарант, както казва Учителя, за човечеството пред Бога. Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството. Няма днес някое дело, което е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък. A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат. Защото тези. които го очакват във физическо тяло, те не очакват този Велик Дух, за който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях „миров учител“ .
към текста >>

И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък.
Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството. Няма днес някое дело, което е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък. A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат. Защото тези. които го очакват във физическо тяло, те не очакват този Велик Дух, за който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях „миров учител“ . Когато на хората не им стига умът да проумеят нещата, те прибягват до фантазията си и са блаженни в заблужденията си. Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света.
към текста >>

Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света.
И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък. A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат. Защото тези. които го очакват във физическо тяло, те не очакват този Велик Дух, за който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях „миров учител“ . Когато на хората не им стига умът да проумеят нещата, те прибягват до фантазията си и са блаженни в заблужденията си. Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света. Христос — това е Любовта, която хлопа на всяка врата.“ И онзи, който отвори на Любовта, който се отдадена служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си, и ще може да работи, за благото и подигането на човечеството. И както казва Учителя, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички монади, във всички живи клетки, които образуват телата на хората, и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогаз ще намери онзи път към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртния живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на окултната наука, под импулса на Христа, той приема едно благо, което е благо не само за него, но за цялото човечеството, понеже Христос е общ за цялото човечеството. Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на него нашия живот добива цена.
към текста >>

Христос — това е Любовта, която хлопа на всяка врата.“ И онзи, който отвори на Любовта, който се отдадена служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си, и ще може да работи, за благото и подигането на човечеството.
A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат. Защото тези. които го очакват във физическо тяло, те не очакват този Велик Дух, за който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях „миров учител“ . Когато на хората не им стига умът да проумеят нещата, те прибягват до фантазията си и са блаженни в заблужденията си. Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света. Христос — това е Любовта, която хлопа на всяка врата.“ И онзи, който отвори на Любовта, който се отдадена служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си, и ще може да работи, за благото и подигането на човечеството. И както казва Учителя, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички монади, във всички живи клетки, които образуват телата на хората, и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогаз ще намери онзи път към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртния живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на окултната наука, под импулса на Христа, той приема едно благо, което е благо не само за него, но за цялото човечеството, понеже Христос е общ за цялото човечеството. Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши за бъдеща действителност казва Щайнер.
към текста >>

Когато човек пристъпва към проучването на окултната наука, под импулса на Христа, той приема едно благо, което е благо не само за него, но за цялото човечеството, понеже Христос е общ за цялото човечеството.
Когато на хората не им стига умът да проумеят нещата, те прибягват до фантазията си и са блаженни в заблужденията си. Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света. Христос — това е Любовта, която хлопа на всяка врата.“ И онзи, който отвори на Любовта, който се отдадена служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си, и ще може да работи, за благото и подигането на човечеството. И както казва Учителя, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички монади, във всички живи клетки, които образуват телата на хората, и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогаз ще намери онзи път към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртния живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на окултната наука, под импулса на Христа, той приема едно благо, което е благо не само за него, но за цялото човечеството, понеже Христос е общ за цялото човечеството. Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши за бъдеща действителност казва Щайнер. Идеи, които не са проникнати от Христа. Те са осъдени да увехнат, като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е.
към текста >>

Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на него нашия живот добива цена.
Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света. Христос — това е Любовта, която хлопа на всяка врата.“ И онзи, който отвори на Любовта, който се отдадена служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си, и ще може да работи, за благото и подигането на човечеството. И както казва Учителя, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички монади, във всички живи клетки, които образуват телата на хората, и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогаз ще намери онзи път към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртния живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на окултната наука, под импулса на Христа, той приема едно благо, което е благо не само за него, но за цялото човечеството, понеже Христос е общ за цялото човечеството. Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши за бъдеща действителност казва Щайнер. Идеи, които не са проникнати от Христа. Те са осъдени да увехнат, като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е. вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие.
към текста >>

А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея.
Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е. вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие. Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние. Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея. Това познание е завръщане и към живота на щастието, който е копнежът на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие. Стремежа на Христа е да подигне и да спаси всички паднали души. Защото, както казах още от начало, когато приведох легендата за Христа и Люцифера, той отдаде себе си, в служба на великото, на Любовта.
към текста >>

А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие.
Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея. Това познание е завръщане и към живота на щастието, който е копнежът на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие. Стремежа на Христа е да подигне и да спаси всички паднали души. Защото, както казах още от начало, когато приведох легендата за Христа и Люцифера, той отдаде себе си, в служба на великото, на Любовта. която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в пътя на окултното познание, без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, който организира света, че Той е, който ръководи развоя на човечеството, и го води към спасение. Всички благородни стремежи и копнежи, както в отделения индивид.
към текста >>

И онзи, който иска да върви в пътя на окултното познание, без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, който организира света, че Той е, който ръководи развоя на човечеството, и го води към спасение.
Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие. Стремежа на Христа е да подигне и да спаси всички паднали души. Защото, както казах още от начало, когато приведох легендата за Христа и Люцифера, той отдаде себе си, в служба на великото, на Любовта. която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в пътя на окултното познание, без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, който организира света, че Той е, който ръководи развоя на човечеството, и го води към спасение. Всички благородни стремежи и копнежи, както в отделения индивид. така и в цялото човечеството, са резултат на импулса на Христа; всички постижения на науката и културата, всички духовни и културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството, с ясно съзнание са изпълвали ролята си като служители и проводници на този импулс. И никой да не си прави илюзии, че вънка от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура.
към текста >>

Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен.
Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови съзнания заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс, ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс, ще могат до се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са интереси и на индивида. Защото в Христа няма разделяне на благата. Благата са общи за всички братя на Христа. Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно. ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че.
към текста >>

Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен.
И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс, ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс, ще могат до се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са интереси и на индивида. Защото в Христа няма разделяне на благата. Благата са общи за всички братя на Христа. Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно. ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя.
към текста >>

При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия.
Благата са общи за всички братя на Христа. Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно. ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество.
към текста >>

Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че.
Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно. ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята.
към текста >>

И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос.
ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята. (следва) В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота.
към текста >>

Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество.
При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята. (следва) В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи.
към текста >>

Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята.
Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“ „Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“ Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“ А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята. (следва) В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания за живота Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна.
Постът, молитвата, правилното мислене, все са методи, чрез които могат да се укротят тези квартиранти. Чрез тях може да се избавим от недоволството, неразположението и песимизма. После и чистотата е една предпазителна мярка, да не могат тия същества отвътре да влияят на човека и да го карат да прави погрешки, защото в края на краищата нас ще съдят, после тях. Затова всякога трябва да бъдете чисти. Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна. А има други бели, светли от дясната страна. Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто. И едните и другите постоянно шушнат на ушите му, не на тези уши, а на други уши вътре.
към текста >>

Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа.
350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо. Съществува в сегашно време едно състояние на духовете което застрашава живота на народите с голяма опасности и което може да доведе до нова колективна психоза на войната. Войната мобилизира всичките разрушителни сили на човечеството; тя води до унищожението на човека чрез техниката, породена от неговия творчески гений. Както във всичко, що засяга човешкия живот, тъй и в сложните проблеми на войната и на мира психологическият фактор е от голямо значение. Желае ли се да се предотврати нова война, то народите и тези които ръководят техните съдбини, трябва де определят своето отношение относно войната. Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа. Следните съображения ни се виждат съществени. 1) Изглежда, че съществува известно противоречие между мирните тенденции на всеки индивид и готовността за война на масите; това се дължи на факта, че човек мисли, чувства и действа другояче като отделен индивид, отколкото като е в множество. Дори и в душата на културните човеци от нашата епоха съществуват още упорити остатъци от първобитните разрушителни инстинкти, които стават твърде мощни в момента, когато някоя опасност застрашава общността. Несъзнателното желание да се преживяват безнаказано, дори възнаградени, тези първобитни инстинкти, подбужда в висока степен тази готовност за война. Трябва да се подчертава винаги отново, че умът и волята могат да укротят тези брутални инстинкти.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“.
Нов образ „Някога човек с бил мирен и безопасен, но в последствие той станал месоядец. Има опасност да се нахвърли върху брата си.“ Учителя По всички прояви в човешкия живот, днес може да се заключи от будния наблюдател, че човек поради ред причини и условия, при каквито е попаднал, се е отклонил от нормалния живот. Това лесно може да се констатира. И въпреки това, този, който вижда това отклонение, и другия, който не го вижда, живеят в него. И в случая, не е ли многократно виновен оня, който вижда, а не изправя грешката? Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“. Днес виждаме, че тия хора, които не съзнават природните закони и не живеят според тях се израждат и носят бремето на тежкия живот, носят недъзите поколение след поколение, като постоянно се прибавя в плюс по един още товар, по един още недъг. И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот. За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот?
към текста >>

Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота.
Аз не можех да разбера и останах в мълчание, ужасен, когато детето внезапно извика, като че ли отговаряйки на моята мисъл: „Те ви се покланят! “ Моето учудване при тези думи не беше по-голямо от друго едно учудване, което изпитвах тогава, защото разбрах, че само аз чувах нейния глас. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката и живота се намират в постоянен непрекъснат прогрес, и всеки ден се внася нещо ново в тях, което ни разкрива все нови и нови страници от великата книга на Битието. Науката всеки ден открива все нови и нови факти, които ни разкриват света в по друга светлина. А живота ни дава все нови и нови опитности, които ни заставят да изменим досегашния си начин на живеене, и съобразявайки се с новите изисквания на живота, да създадем новите форми, в които живота да се прояви по-пълно. Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота. Това са отживели времето си схващания, които всеки ден се опровергават от фактите, които науката разкрива. и от опитностите, които живота ни дава. Затова те са отречени от всички, които живеят с днешния и утрешния ден. Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото. Основа на познанието и живота е опита.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки.
Неизменното .Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато съзнание. Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа. В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни непознати нам светове. Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат докоснати от Неговия пръст И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. О р и о н Словото на Учителя Кротките ще наследят земята „Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“. Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората.
към текста >>

И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества.
Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат докоснати от Неговия пръст И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. О р и о н Словото на Учителя Кротките ще наследят земята „Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“. Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя.
към текста >>

По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога.
Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя. да има къща. Но според Христовото учение, за да имате тези неща, трябва да бъдете кротки. Кротостта — това е поземления акт, тапията.
към текста >>

Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече.
За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя. да има къща. Но според Христовото учение, за да имате тези неща, трябва да бъдете кротки. Кротостта — това е поземления акт, тапията. От правилното разбираме на този закон се обуславят и правилните отношения между хората и техните постъпки.
към текста >>

Казвате, че Христос е дошъл затова в света и цитирате стиха.
Като станат съвършени, те няма да умират. За да се организира секта, много факти трябва да се вземат предвид. Запример, каква сила ще застави сега хората да живеят братски? Сега всяка държава, всяко общество си има свои интереси. Коя е онази мощна сила, която може да застави всички хора да се организират? Казвате, че Христос е дошъл затова в света и цитирате стиха. — „Едно стадо — един пастир.“ Туй ще бъде, но кога? Най-първо трябва да се намери закона, по който да влезе любовта. Човек, който върви в този път на съвършенството, и разбира законите на природете, няма причини, които да му препятстват. Вас ви е страх от дявола. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил?
към текста >>

Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те.
В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта. Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята. Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те. За да може да живее щастливо на земята, човек трябва да бъде гениален. Един ден, когато дойдат тези хора, които ще наследят земята, те трябва да бъдат първокласни светии. Не такива светии, каквито вие знаете, но те ще бъдат най-умните, най добрите, най любещите хора. Какъв е признакът, по който ще се познаят тези хора? За изяснение ще ви приведа една окултна история — Дошли трима души Учители на земята.
към текста >>

Като се знаят тези факти за смъртоносните и животворните лъчи, тогава и лекуванията, които Христос е извършвал с допиране на ръка или само с присъствието си, или с словото си, добиват вече научна стойност.
* * * Това са факти, които съвременната наука отсега нататък ще изследва и обяснява. Това са факти, които разкриват нови области пред науката. Но окултната наука още от незапомнени времена знае тези факти и знае много за естеството и свойствата на смъртоносните и животворните лъчи. Окултната наука говори за тъй наречената черна светлина, която е смъртоносна, когато бялата слънчева светлина е носителка на животворните лъчи. Тези животворни и смъртоносни лъчи съществуват и в човека и във вселената. Като се знаят тези факти за смъртоносните и животворните лъчи, тогава и лекуванията, които Христос е извършвал с допиране на ръка или само с присъствието си, или с словото си, добиват вече научна стойност. В окултната наука се подържа, че съществува един свят на светлината, от който ни идва бялата слънчева светлина и животворните лъчи, и един свят на тъмнината, от който идва черната светлина и смъртоносните лъчи. Както казах, тези два вида лъчи съществуват и в човека, и във всички живи същества, които като форми на енергията обуславят целокупния физиологически и психически живот в човека, от взаимодействието на тези два вида енергии се обуславя живота ни в физическия свят. Живота и смъртта са в непрестанна борба, в процеса на която борба се изграждат органическите форми. По различни пътища позитивната наука иде да установи фактически онова, което окултната наука знае от незапомнени времена. Последователно ще изнесем ред факти, които науката е събрала в различните си отрасли, които разкриват пред нас света в нова светлина.
към текста >>

И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“.
За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е. свят който не можем до схванем с нашите пет сетива, но свръхестествен свят не съществува. И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот. Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове. Значи, той самостоятелно не съществува, а е само един външен израз, един резултат на разумните творчески сили на Битието. И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“. За окултиста това са само условни символи, с които си служи в процеса на познанието. Тъй че, от това гледище, откриването на нови лъчи и енергии говори за все по-пълно и по-обективно познание на света, защото днешното механистично познание, въпреки всичките си претенции за обективност, е много субективно и ограничено. В. П. Към майките О! сестри мои, искате ли вашите деца да не страдат?
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава наистина би се родил в сърцата на хората Христос — Любовта.
И вместо нас тогава ще остане добрият или лош спомен за нас — за това, което ние сме направили за другите. и защо тогава да се сгрешим да трупаме все повече и повече, когато няма да го вземем със себе си? Защо поне с излишъка си да не създаваме малки радости на околните си и да не живеем в красиви чувства помежду си? Сега наближават празници — и всяка човешка душа жадува за празник — за радост. Ако всеки, който има, помисли за тоя който няма и му даде излишъка си, тогава, наистина, би настъпил един всеобщ голям празник на земята, в който всички ще вземат участие със своята радост. Тогава наистина би се родил в сърцата на хората Христос — Любовта. Benitta Въздържанието от храна като лечебно средство (Продължение от брой 142) Продължителното гладуване е за много болни хора и то само когато бъде предписано от лекар. Късото гладуване е за лица, които са наглед здрави, но които, поради преяждане и недостатъчно телесни упражнения, са набрали много отрови в кръвта си. Късото гладуване или въздържание от храна, към което може да прибегне всеки с „нормално“ здраве, за да подмлади тялото си, значи изоставяне на всякаква твърда храна в течение на два или три дни и пиене на плодни сокове и повече вода през това време. За да се постигне това отлично прочистване на кръвта, трябва да се почне с подготовка, чрез която тялото да посрещне по леко промяната. Крайно необходимо е да се избегне внезапното преминаване от редовното хранене към късото гладуване.
към текста >>

Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него?
Човек прави опити със себе си. Пратил го Бог а света и той си прави ред опити; природата постоянно коригира неговите опити. И прогресът седи в това, че природата постоянно коригира постъпките на човека. Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото. Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот? Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него? —Да го изтръгнем ли? — Не. има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а житото на друго, и така ще се освободите. Във второто поколение за плевелите няма да има условие да се размножават. Природата е турила край на всички престъпления.
към текста >>

Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления.
Окръжавали са я с хубави картини, давали са й да чете най хубави книги, и по този начин са й въздействали в добър смисъл — давали са й хубав потик. Затова виждаме в древна Гърция да се създават толкова красиви типове. При спазване на този закон, за създаване на благородни и възвишени стремежи и образи в бременната жена, децата ще се раждат с по-добри заложби и възможности, и ще имат по-добри условия, няма да имат излишни мъчнотии, които трябва да преодоляват. И без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодоляват, затова хората сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии. Ние трябва да се пазим от излишни мъчнотии. Христос дойде на земята да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят и да се обновят във всички направления. Той донесе идеята за братството — че всички хора са братя помежду си. Един е вашия Отец, а вие всички сте братя помежду си, каза Той. И този закон изисква да живеете като братя, не по закон отвън, но по любов към живота. Но за да заживеят хората по този закон, необходимо е ново възпитание, което да започне още от момента на зачатието. По закона на любовта, онзи, който прави добро, не само той да се остави да бъде използван, но и онзи, на когото правят добро и той трябва да помага — да се създаде взаимно спомагане, и после и двамата да работят за благото на другите.
към текста >>

Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи.
И необходими са големи усилия и упорита системна работа в тази област, за да се организира. Понеже мозъка е склад на мощни динамични енергии, които обуславят проявата на целия ни живот, затова ни е необходима една наука, която да ни покаже начините и методите, как да регулираме и трансформираме тези енергии. Всички психически, физиологически и механически процеси в човека са в зависимост от състоянието на енергията в мозъка. И самовъзпитанието на човека седи в това, да почне да контролира и трансформира енергиите. Затова има много методи — психически, органически и механически — с които човек може да си въздейства благотворно. Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека. Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение. Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне.
към текста >>

64. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос.
Любов, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир. това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало. Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия. През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина. Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота? Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме кръвта и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм? Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата любов, където. се помрачава разума и губи светлината на истината, където се дава воля на греха и престъпността, а се понизява душата и губи свободата—и това не говори ли, че сме далеч.
към текста >>

Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота?
А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота? Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме кръвта и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм? Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата любов, където. се помрачава разума и губи светлината на истината, където се дава воля на греха и престъпността, а се понизява душата и губи свободата—и това не говори ли, че сме далеч. далеч от Христа? Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава. Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне. към избягване и освобождаване от всички грешки и престъпления; да разберем, че тия грешки и престъпления са едничък източник на всички болести и страдания, на всички нещастия и злополуки; да разберем това и да тръгнем по пътя на Христа. като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на Любовта, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие. Да заживеем с великата и всеобемна любов, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше.
към текста >>

Да заживеем с великата и всеобемна любов, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше.
Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава. Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне. към избягване и освобождаване от всички грешки и престъпления; да разберем, че тия грешки и престъпления са едничък източник на всички болести и страдания, на всички нещастия и злополуки; да разберем това и да тръгнем по пътя на Христа. като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на Любовта, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие. Да заживеем с великата и всеобемна любов, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше. Т. Ч. Скритите сили на тялото В един от своите научни доклади, известният патологоанатом Рудолф Фирхов, един от стълбовете на съвременната медицина. казва следното: Още Хипократ счита, че за да оздравее човек, трябва да се разчита преди всичко на неговата природа. Под думата „физика“ той подразбираше основата, върху която се разиграваха Оздравителните процеси. А тя не беше никоя друга, освен същата, която се ознаменуваше като „физическата природа на човека.“ Под това име той подразбираше сумата от телесни съоръжения, с които разполага човека.
към текста >>

М и р ч о Словото на Учителя Великият идеал „Закхей, слез долу“ Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно дърво.
Въпреки това, хората за него оживяват, народите за него копнеят и човечеството към него се стреми. Истинските творци остават творенията им да говорят за тях, а те говорят само за Един Творец. Истинското благо е само едно благо, което прави човека господар на всички блага. За да познаеш истинските творци, гледай кои градят за всички. За да се добереш до истинското благо, прави това което е от полза за всички. М и р ч о Словото на Учителя Великият идеал „Закхей, слез долу“ Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно дърво. Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него. — да живее по нов начин. А това, което дава потик, живот на нещата, ние наричаме начало. Младостта е първата форма на началото. Младостта е първия израз на първичния импулс, който внася живота.
към текста >>

Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него.
Истинските творци остават творенията им да говорят за тях, а те говорят само за Един Творец. Истинското благо е само едно благо, което прави човека господар на всички блага. За да познаеш истинските творци, гледай кои градят за всички. За да се добереш до истинското благо, прави това което е от полза за всички. М и р ч о Словото на Учителя Великият идеал „Закхей, слез долу“ Както Евангелската повест разказва, този Закхей е бил от митарите и като чул, че минава Христос, поради многото народ, за да го види, той се качил на едно дърво. Но Христос като го видял, казал му: „Закхей, слез скоро,“ и както разправя повестта по нататък, този митар, като се срещнал с Христа, Той му дал един потик, който внесъл един нов стремеж в него. — да живее по нов начин. А това, което дава потик, живот на нещата, ние наричаме начало. Младостта е първата форма на началото. Младостта е първия израз на първичния импулс, който внася живота. И Закхей, като се срещна с Христа, доби този нов импулс — подмлади се и заживя нов живот.
към текста >>

Като добие правота мисъл, той ще влезе в пътя на познаване на великата Истина и противоречията, които съществуват за обикновения човек, за него ще изчезнат.
И всеки човек. когато го срещне божественото. ще му каже да слезе от онова високото дърво, на личността и ще му даде потик към нов живот. В пътя на новия живот, най-първо човек започва с правата мисъл, т. е. добива ясна представа за нещата и не се заблуждава от сенките им. Като добие правота мисъл, той ще влезе в пътя на познаване на великата Истина и противоречията, които съществуват за обикновения човек, за него ще изчезнат. За умния човек противоречията имат смисъл, а за глупавия те са една спънка. Всички спънки в живота са все задачи, които трябва да разрешавате. Който ги разреши, той минава за умен, а който не ги разреши, той минава за обикновен човек и казва: „тази работа не е за мен.“ „Аз, казва той, не се интересувам от бъдещия живот, не се занимавам с въпроса същества ли Бог и други подобни отвлечени работи. Мен ме занимава обикновения живот, да има какво да хапна и да пийна.“ Питам тогава: защо му е трябвало да става човек? Не е ли по-добре да си е останал в гората, като животно, свободно да се разхожда?
към текста >>

Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос.
Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много. но те винаги дават нещо от себе си. Светията няма никакви претенции в себе си за светия. Светиите са учени хора и работят за повдигането на човечеството. Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос. Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си. Щастието на листата които са на дървото, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре.
към текста >>

Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот.
Светиите не говорят много. но те винаги дават нещо от себе си. Светията няма никакви претенции в себе си за светия. Светиите са учени хора и работят за повдигането на човечеството. Те са хора, в чийто дом е влязъл Христос. Когато Христос влезе във вашия дом, ще стане един преврат във вашия живот. Докато човек от сутрин до вечер мисли само за себе си той не може да се посвети на Божественото учение. Листата на дървото не мислят за себе си. Щастието на листата които са на дървото, не зависи от тях, а зависи от целокупния живот. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист.
към текста >>

Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г.
“ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях. — Товв е „Христовата елха“ — отговарят му те. — Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки. А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето. Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Безсмъртните вълни Откакто се установи, че радиоелектрическите вълни не умират, създадоха се множество интересни възможности. Бъдещите поколения, снабдени със свръхчувствителни радиоприемници, ще могат да слушат радио програмите, които днес се разпръскват по света. Смята се, че етерните светлини и радио-вълните са вечни или поне могат да просъществуват стотици хиляди и милиони години. Едно е положително, че днес ние получаваме светлинни вълни, на които са били потребни повече от милион години за да преминат пространството н стигат до нас.
към текста >>

65. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и непознаване на човешкото естество.
Изток порозовява и заблестява слънцето в своята царственост. И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва. Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му.
трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто. Сега сме навлезли в една епоха, когато учението на Христа трябва не само да се проповядва, но и да се прилага. А приложението на учението седи във взаимната любов, взаимната интелигентност, взаимната истина и взаимното добро, с които всички можем да работим.
към текста >>

Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща.
Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто. Сега сме навлезли в една епоха, когато учението на Христа трябва не само да се проповядва, но и да се прилага. А приложението на учението седи във взаимната любов, взаимната интелигентност, взаимната истина и взаимното добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили на природата за повдигането на цялото човечество.
към текста >>

Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си.
Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто. Сега сме навлезли в една епоха, когато учението на Христа трябва не само да се проповядва, но и да се прилага. А приложението на учението седи във взаимната любов, взаимната интелигентност, взаимната истина и взаимното добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили на природата за повдигането на цялото човечество. Из неделната беседа „ Вас ви нарекох приятели“ - 29. XII.
към текста >>

И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети.
Пък аз чупем шепнежъ: трай, и на тази вяла глупост скоро ще се тури край. Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М. Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“. В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот. Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот.
из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия.
към текста >>

И Христос казва: „Не противи се злому.“ Но това е негативната страна на въпроса.
И всеки един от вас е цар и господар на тези същества, всяко от които има свои желания. И вие се чудите, откъде по някой път идват тези желания у вас. Това са желанията на тези клетки. Как ще ги задоволите всички? Ако се намери само един умен човек, който да е разрешил въпроса със себе си, той ще внесе един порядък в себе си, и ще покаже на хората как трябва да се спаси света. И Христос казва: „Не противи се злому.“ Но това е негативната страна на въпроса. Другото положение е: „Люби Бога, люби ближния си, люби враговете си.“ Значи, основното разрешение на въпроса седи в любовта към Бога, към ближния, и към врага. А този враг е в теб. Най-голям враг е човек сам не себе си. Че е враг човек на себе си, показва факта, че като падне в отчаяние, взема че се самоубива; ако не може да постигне своите желания, взема ножа и се самоубива. Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете.
В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот и на всички блага, които човек очаква, но той трябва да знае как да постигне тези неща. Любовта се изявява по два начина. Любов, която произтича от теб и се влива в твоите ближни и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете. Как ще ви съживи Христос? Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот. Този живот не подразбира да умрете. Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук. Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива.
към текста >>

Как ще ви съживи Христос?
Любовта се изявява по два начина. Любов, която произтича от теб и се влива в твоите ближни и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете. Как ще ви съживи Христос? Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот. Този живот не подразбира да умрете. Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук. Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива. На религиозен език казано — безсмъртието се добива в небето.
към текста >>

Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот.
Любов, която произтича от теб и се влива в твоите ближни и любов, която произтича от твоите ближни и се влива в тебе. Ако можеш да схванеш тези два момента с еднакъв знаменател — любовта — и с различни числители — ти и другите — и ги свържем, ти ще намериш онази връзка, в която започва безсмъртието. И тогава човек вижда, че има за какво да живее. А сега вие очаквате да дойде Христос до вас като умрете. Как ще ви съживи Христос? Христос казва: „Всеки, който яде плътта ми, и пие кръвта ми, има вечен живот.“ И после казва: „Словото което ви говоря, носи живот.“ Ако го разбирате, и вие ще намерите този живот. Този живот не подразбира да умрете. Безсмъртния живот трябва да го придобиете още тук. Който не го е придобил тук, и като напусне физическото тяло, той пак не го придобива. На религиозен език казано — безсмъртието се добива в небето. Но когато се говори за небе, ние разбираме един уреден, организиран свят, един свят, в който живеят възвишени, разумни същества.
към текста >>

* Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види.
Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали. Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога. Затова последствията са много по-тежки ако причиниш страдания на слабите, онеправданите отколкото на „силните“. А на тези силни хора, които са съзнателни проводници на божията сила, на тях никой не може причини страдания, те са неуязвими, освен ако сами те не поемат страданията на слабите. * Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види. За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него. Колко повече е нужно същото условие за да познаем Бога ! * Силната и чиста любов е достатъчно силна да докаже своето присъствие. Само лошата стока има нужда от голяма препоръка. * Защо ни се свива сърцето пред егоиста и не искаме да му дадем?
към текста >>

За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него.
Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога. Затова последствията са много по-тежки ако причиниш страдания на слабите, онеправданите отколкото на „силните“. А на тези силни хора, които са съзнателни проводници на божията сила, на тях никой не може причини страдания, те са неуязвими, освен ако сами те не поемат страданията на слабите. * Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види. За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него. Колко повече е нужно същото условие за да познаем Бога ! * Силната и чиста любов е достатъчно силна да докаже своето присъствие. Само лошата стока има нужда от голяма препоръка. * Защо ни се свива сърцето пред егоиста и не искаме да му дадем? Защото той събужда в нас същите качества, същите трептения, които има.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва: „Младенецът иде!
Ти си на прага на новата епоха. А как да си представим, че ще дойде новата епоха? Така кротко и мирно ли, щадяща недъзите и гнилото ли? — Не, тя ще срине всички неправди, насилия и неустойчиви морални форми. С една дума, тя ще разруши всичко, което ограничава, лишава човека от свобода и не му дава възможност да влезе и работи в светлината на Бога — единствената светлина, която дава живот, ред и съзвучие във Вселената и в душите. Христос казва: „Младенецът иде! “ Кой е този младенец? — Това е новата епоха. „Младенецът иде! “ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората. Това е естествен процес.
към текста >>

И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората.
И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог. Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества.
към текста >>

Христос искал първо тях да събуди, а после хората.
Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума.
към текста >>

Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път.
към текста >>

И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага.
Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен. (следва) Девета годишнина на в.
към текста >>

И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка.
Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен. (следва) Девета годишнина на в. „Братство“ С този брой започваме деветата годишнина на в. „Братство“. Нека по тоя повод кажем няколко думи за неговия досегашен живот и развитие. Започнал, преди осем години, в Севлиево, като малък периодичен лист, който се поддържаше от доброволните вноски на читателите си, в.
към текста >>

И все пак, те са още далеч много далеч от познаване основните истини на този скрит свят, и затова великата Божествена наука за целокупния живот все още ще се нарича Окултизъм, т. е.
Разбира се. не че тя ще разкрие всичко отведнъж. а само така, да прогледне през една тясна пролука към него, с надежда, че тя все повече и повече ще се разширява. Велики учени, световни авторитети във всички области на науката, като Крукс, Лоджг, Фламарион, Айнщайн, Бергсон, Едисон, Дриш, Рише и мн. други, правиха безброй опити и изследвания а това направление и достигнаха до прага на невидимия свят, като проучиха много явления, свързани с него и се убедиха в неговото съществуване. И все пак, те са още далеч много далеч от познаване основните истини на този скрит свят, и затова великата Божествена наука за целокупния живот все още ще се нарича Окултизъм, т. е. тайно знание и тези, които искат да разберат по-добре живота, които искат да узнаят неговите основни истини, които искат да отговорят на най-съществените въпроси на живота си, ще трябва да се обърнат към него. Що е човек? От къде той идва и къде отива? И какъв е смисълът на неговия живот на земята? Кой са най-важните закони, кои са скритите пружини, които движат този живот?
към текста >>

69. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А за тая цел е необходимо взаимно опознаване на славянските народи, взаимно изучаване славянските езици, икономическо и културно сътрудничество.
Из „Шестото чувство“ Духовният живот в Полша У нас. в България, интересът към Русия и културните връзки с Русия са много по-големи отколкото към Полша. То си има своите причини. Но напоследък — Полша все повече и повече ни интересува. За всички онези, които гледат по-дълбоко на нещата и на историческите събития, за всички ония, които работят за всемирното братство, духовното възраждане и единение на славянските народи се явява като първо и важно условие. А за тая цел е необходимо взаимно опознаване на славянските народи, взаимно изучаване славянските езици, икономическо и културно сътрудничество. Полша е дала—през епохата на най-големите си страдания — тъй-нареченото движение: полски месианизъм. Най-великите полски поети: Мицкевич, Словацки, Красински са били повлияни от светлата личност на Андрей Товянски и са пели за духовната мисия на Полша и славянството да осъществи Царството на Духа, Царството Божие, Царството на любов, братство и мир между всички народи. Свобода за всички, правда за всички, мир и справедливост за всички! То е лозунга но славянството! То лозунга на рицарска Полша!
към текста >>

Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр.
Славяните трябва в своите отношения помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички! „За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи. В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим! “ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти. Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр. Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр. Дух на свобода и демократичност владее. Друго подобно религиозно движение е народната полска църква, което има две подразделения — едното от които е близко до католическата църква, без да признава папската власт, а другото —до евангелската църква, с реформаторски и напредничав дух.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото.
Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение. Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност. Да почнем от първото стъпало —себепознанието! Богу или Мамону? „Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света.
към текста >>

Христос се обръща към света и го пита: „Кому служите, Богу или Мамону?
Защо е необходимо да се принасят жертви на Мамона, когато по пътя на братство, на християнското животоразбиране биха се уредили всички икономически и териториални въпроси? Нима все с пушката и меча ще си уреждат отношенията ни? Къде е разумът във всичко това? Не струва ли този начин много по-скъпо от другия — миролюбивия? И днес, след 2,000 год. Христос се обръща към света и го пита: „Кому служите, Богу или Мамону? “ „Не може да се служи на двама господари. Ако възлюбите Бога — ще имате неговото благоволение — мир и радост ще царуват на земята; ако служите Мамону. скръб, страдания и анархия ще владеят над света.“ Тъй говори великият Учител. забравен днес от хората, който единствен е в състояние да спаси света. „Кому ще служим, Богу или Мамону“ — от това зависи и нашата и общочовешката съдба.
към текста >>

А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека.
От научно гледище целият свят трябва да се упражнява, да е в движение. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинско царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмена на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили.
към текста >>

Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение.
Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинско царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмена на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме.
към текста >>

Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата.
А всяко старо нещо тръба да се измени. Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните.
към текста >>

Христос им доказа кой е техния бог и баща.
Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона. Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет. Знанието за Бога и даването на Божествената Мъдрост бяха далеч от свещеничеството, поради течната неготовност да получат. Те не търсеха Бога. Те обожаваха някакъв Бог, според своето сърце. Христос им доказа кой е техния бог и баща. Лъжепророци и наставници се бяха явили в страната. Ключа на Знанието бе отнет и вратата на Царството бе заключена от ония, които сами не влизаха, а пречиха на влизащите. Многото организирани религии в света днес се критикуват за веруютата си; но дали някоя от тях има ключа на Знанието? Знаят ли те нещо за мистериите, или те са скрити за тях зад установени от хора правила? Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите.
към текста >>

Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите.
Христос им доказа кой е техния бог и баща. Лъжепророци и наставници се бяха явили в страната. Ключа на Знанието бе отнет и вратата на Царството бе заключена от ония, които сами не влизаха, а пречиха на влизащите. Многото организирани религии в света днес се критикуват за веруютата си; но дали някоя от тях има ключа на Знанието? Знаят ли те нещо за мистериите, или те са скрити за тях зад установени от хора правила? Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите. Неговите служители би трябвало да бъдат винаги готови наставници и разпространители на светлината към всички, които се стараят да напредват в Мистериите, готвещи се да станат благочестиви съдове, годни за Великото. Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си. Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи? Где са училищата на ученичеството? „Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя.
към текста >>

Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си.
Ключа на Знанието бе отнет и вратата на Царството бе заключена от ония, които сами не влизаха, а пречиха на влизащите. Многото организирани религии в света днес се критикуват за веруютата си; но дали някоя от тях има ключа на Знанието? Знаят ли те нещо за мистериите, или те са скрити за тях зад установени от хора правила? Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите. Неговите служители би трябвало да бъдат винаги готови наставници и разпространители на светлината към всички, които се стараят да напредват в Мистериите, готвещи се да станат благочестиви съдове, годни за Великото. Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си. Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи? Где са училищата на ученичеството? „Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя. Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух.
към текста >>

И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух.
Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си. Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи? Где са училищата на ученичеството? „Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя. Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси). Ето относителността на децата на света. Със своите аргументи те се мъчат ла убедят другите за своите добродетели и просветеност.
към текста >>

Когато се възприеме Христос, като Път, Истина и Живот, - „нищо покрито не ще остане неоткрито и нищо скрито, което не ще се разгласи.“ (следва) Percy Knight Солта Един от хубавите образи, които великият Учител ни дава, е тоя за солта.
Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси). Ето относителността на децата на света. Със своите аргументи те се мъчат ла убедят другите за своите добродетели и просветеност. Човешката идея за целта на Бога в света не изменя Неговата определена цел. И на никои, освен на учениците Христови, не се открива тая цел. Когато се възприеме Христос, като Път, Истина и Живот, - „нищо покрито не ще остане неоткрито и нищо скрито, което не ще се разгласи.“ (следва) Percy Knight Солта Един от хубавите образи, които великият Учител ни дава, е тоя за солта. Може би тя не е точно самата ни храна. Не ни снабдява нито с масти, нито с белтъци, нито с калории. Не може да замести нито хляба, нито зеленчука, нито водата. И при все това, без нея нито хлябът, нито зеленчукът, нито най-хубавата гозба имат някакъв вкус. Учехме някога, че старите траки са продавали децата си в робство срещу няколко бучки сол.
към текста >>

Духовността, човечната любов, която Христос нарича „сол на земята“. Стефан
Тя трябва да се чувства в обноските на хората, в техните разговори, в техните веселби, в техните конфликти. „Солта“ трябва да проникне и да осоли отношенията на мие и жени., родители и деца, учители и ученици, началници и подчинени, управители и поданици. Тя трябва да се усеща, както в приятелските общения, така и в голелите стълкновения на народните маси. „Солта“ е една необходимост и днес. Твърде много е необходимо тя особено на нашия народ. Духовността, човечната любов, която Христос нарича „сол на земята“. Стефан
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

П л а м е н Скачените съдове Много от страданията на съвременните хора се дължат на непознаването заканите на скачените съдове.
От хората на доброто в България зависи нейната съдба. Ако ние напрегнем всичките си духовни сили в това направление, ще я спасил и запазим. Ако ли не — ще вземат надмощие ония външни и вътрешни сили, конто ще я завлекат към катастрофа. Впрочем, на работа за мира! Да бъде мир, сега и всякога, в България и навред! П л а м е н Скачените съдове Много от страданията на съвременните хора се дължат на непознаването заканите на скачените съдове. Това е система от здрави тръби, свързани подземно помежду си, в които находищата се течност се стреми да запази еднакво ниво. А когато на пътя към това еднакво ниво се постави някаква преграда, силата на системата е страхотна: хидравлическа преса. Така, всеки един от нас си живее на земята и се мисли сам и свободен на нейна повърхност. Ние виждаме около себе си други хора, подобни на нас, наши роднини, близки или безразлични човеци, чието здраве и болести, чиито радости и скърби, чието всекидневно съществуване сякаш не ни засяга. — Всяка овчица за своя ножица, поучава мъдро народната поговорка.
към текста >>

Христос казва: „Който издържи до край, той спасен ще бъде.“ Че ако за твоето убеждение ти ударят десет тояги и убеждението ти стане на прах и пепел, какво убеждение е това?
В каквото тягостно положение и да се намирате, каквото и нещастие ви сполети, за да се освободите, обърнете се към своята мисъл и към своите духовни чувства. Ако мислите и чувствата ви не са прави, те ще станат причина за вашето нещастие. Чрез противоречията днес се изпитват всички хора и народи — за да се види докъде са достигнали в своите знания. Някои казват, че имат любов към Бога. Ще дойде нищо отвън, което ще раздруса Любовта им, до видят доколко могат да из-държат. Христос казва: „Който издържи до край, той спасен ще бъде.“ Че ако за твоето убеждение ти ударят десет тояги и убеждението ти стане на прах и пепел, какво убеждение е това? А дали на Бога или на Мамона служите, все ще имате страдания и изпитания, все ще ви турят на кръста и най-после в гроба. И заравянето на човека в гроба е едно изпитание. Но когато служите на Бога и в гроба да ви сложат, ще възкръснете; но ако служите на Мамона, като ви сложат в гроба, не ще възкръснете. „Което човек сее.“ Посейте онези велика Божествена мисъл в вашия ум. Посейте онази велика Любов в вещите чувства.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос отговори на тоя въпрос.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Кой е най-голям в Царството небесно. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в Царството небесно? “—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Христос отговори на тоя въпрос. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно. Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата.
към текста >>

Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна.
Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия живота, на които и днес човек е изложен. Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна. И съвременните хора страдат от същото неразбиране. Хранят се с храна, и в трите света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт. Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде.
към текста >>

И Христос казва: Онзи е голям в Царството небесно, който разбира Божествената мисъл.
Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията. Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си. Тъй щото, при настоящата фаза на развитието, желанието на хората за големство, е опасно желание, опасна работа. И всички спорове между хората се дължат все на желанието за големство. В бъдещето възпитание, във възпитанието на новата култура, всички правилно ще разбират тази идея за големството. И Христос казва: Онзи е голям в Царството небесно, който разбира Божествената мисъл. която оперира в човешкия ум. Всеки от вас трябва да знае, всека една мисъл, която оперира във вашия ум, Божествена ли е или не. Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не. И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не. Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате интуиция.
към текста >>

Христос напр.
И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не. Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате интуиция. Ако хората имаха тези интуиция в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям. Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. И тогава, за всека работа, която човек започва, той ще знае, как ще се свърши. Христос напр. знаеше какво го очакваше. И такава беше съдбата на всички пророци в Израиля — всички израилски пророци са все пострадали. Защо и за какво? От едно вътрешно неразбиране, което съществува у хората. В хората има едно вътрешно ослепяване.
към текста >>

Христос казва: „Аз победих света.“ Той работи сега за уреждане на света, но това още не е постигнато.
Това е един от тъмните въпроси. Има нещо в природата, което заблуждава хората. Всички хора се заблуждават от него. Затова и светиите трябва да се пазят. Когато човек се въздигне на една висока точка в своя живот, ще го постигне това, което никога не е очаквал. Христос казва: „Аз победих света.“ Той работи сега за уреждане на света, но това още не е постигнато. Той търси път. начин, по който хората да благуват. Но това нещо с насилие не може да стане. Пак казвам: Има нещо в света, което заблуждава хората, което насочва тяхната дейност там от където ще им дойдат всичките нещастия. По силата на това внушение, всеки човек мисли, че той е на правата страна, а които не мислят като него, са на крива страна.
към текста >>

73. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус.
(из „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Словото Божие (продължение от бр. 173) – Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр. 175) – Л. Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
към текста >>

Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос.
173) – Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр. 175) – Л. Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
към текста >>

Преди две хиляди години божественият син Христос.
175) – Л. Лулчев Преглед – С. К. Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците.
към текста >>

И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек.
Книжнина (за книгата „Лица и души“ на Георги Радев – Стефан Раждането на Спасителя Преди две хиляди години, един от великите синове на Бога-Любов — Христос, слезе на земята със своята божествена същност и за първи път се роди между человеците, в душата, в разума и в сърцето на богоугодния человек Исус. Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма.
към текста >>

Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия.
Тогава божественият син Христос и человеческият син Исус станаха едно и се яви първият богочеловек, който се нарече Исус-Христос. Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това.
към текста >>

Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води.
Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата.
към текста >>

Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците.
Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба.
към текста >>

Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога.
Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане. Не само това, но и общественото ви положение н моралът ви и отношенията ви към Бога, все ще зависят от хранете, която употребявате, защото всека една храна е само израз на силите, които действат в природата и строят човешкия организъм. Всека храна е свързана със специфични енергии, с които човек като се свърже, дават едно или друго направление на неговия живот. Но не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога. Като дойде тази храна, тя ще се отрази върху целия ви живот. Като почнете да ядете тази храна, животът ви ще се измени и отвън и отвътре. Сега хората като се хранят, бързат и се притесняват. С бързането човек ще развали работата си. И каквото спечели, всичко ще загуби.
към текста >>

В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло.
За да бъдат щастливи двама души, те трябва да разбират живота правилно и да знаят отношението на силите, които действат у тях. Без хармонично съотношение ни силите, никакво щастие е невъзможно. „Свърши се виното“. Като се свърши виното на хората, което е емблема на стария живот, тогава ще се яви този, който може до направи новото вино. Под ново вино разбирам условията на новия живот. В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло. Трябва да се познават добре функциите на различните органи, всеки от които е свързан със специфични енергии. Всеки орган в организма си има свое предназначение. Всеки орган е израз. отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи.
към текста >>

Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват.
„Този народ се приближава с устата си и ме хвали с устните си. но неговото сърце е далеч от мене. Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“. Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската църква, когато гонеше Христа? Еврейската църква бе непоправима. Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат. За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва.
към текста >>

Христос дойде да открие Царството Небесно за всички, които го приемат в името на Бога.
Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и заповеди, е лъжа. Бог изисква нашите сърца, а не само обожаване от уста. Бог изследва сърцата на хората и познава своите. На всички, които зоват Господа от чисто сърце, Той им дава изобилно. На всеки, който изпълнява условията, се открива знание за тайните на Царството небесно. Христос дойде да открие Царството Небесно за всички, които го приемат в името на Бога. Само на Христовия ученик е дадено да познава Неговия глас. Този е ученик, който е „седнал и пресметнал стойността“, решил да напусне всичко и да следва начертания от Него Път. Представители на Христовото учение не са нито Англиканската, нито Римокатолическата, нито Православната, нито коя да е друга организирана от Христо религиозна система, която се удоволства при празненствата на Мамона. Представители на Христовото учение са верните, които са разпръснати между всички народи. Те не са от тоя свят.
към текста >>

както и Христос, не е от тоя свят.
Само на Христовия ученик е дадено да познава Неговия глас. Този е ученик, който е „седнал и пресметнал стойността“, решил да напусне всичко и да следва начертания от Него Път. Представители на Христовото учение не са нито Англиканската, нито Римокатолическата, нито Православната, нито коя да е друга организирана от Христо религиозна система, която се удоволства при празненствата на Мамона. Представители на Христовото учение са верните, които са разпръснати между всички народи. Те не са от тоя свят. както и Христос, не е от тоя свят. Както еврейската църква през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа. Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали. Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и умовете им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят. Те запазиха в сърцето си кривите вярвания, на които позволиха дълбоко да се вкоренят. И те Го разпнаха затуй, защото Той не се приспособи към техния модел.
към текста >>

Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и умовете им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят.
Представители на Христовото учение са верните, които са разпръснати между всички народи. Те не са от тоя свят. както и Христос, не е от тоя свят. Както еврейската църква през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа. Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали. Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и умовете им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят. Те запазиха в сърцето си кривите вярвания, на които позволиха дълбоко да се вкоренят. И те Го разпнаха затуй, защото Той не се приспособи към техния модел. Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове. Света не може да възприеме Духа на Истината. Затова там, където се проявява активното влияние на Христа, ще се явят гонения.
към текста >>

Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове.
Както еврейската църква през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа. Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали. Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и умовете им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят. Те запазиха в сърцето си кривите вярвания, на които позволиха дълбоко да се вкоренят. И те Го разпнаха затуй, защото Той не се приспособи към техния модел. Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове. Света не може да възприеме Духа на Истината. Затова там, където се проявява активното влияние на Христа, ще се явят гонения. обвинения и бързи унищожения, както в първите времена е било. Учениците на Христа знаят причините. Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята.
към текста >>

Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители.
обвинения и бързи унищожения, както в първите времена е било. Учениците на Христа знаят причините. Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята. Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители. През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону. По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб. Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства.
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа.
Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е.
към текста >>

Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии.
Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа.
към текста >>

А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос.
Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес.
към текста >>

Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес.
А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес. Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“. Само при такова едно състояние, ние ще бъдем, в истинския път на окултното познание, който ще ни изведе на брега на вечния живот, на брега на безсмъртието. Този е единствения безопасен и сигурен път. Затова пак повтарям, че вън от Христа света е непознаваем: (следва) В.Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.) Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни.
към текста >>

Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“.
Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес. Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“. Само при такова едно състояние, ние ще бъдем, в истинския път на окултното познание, който ще ни изведе на брега на вечния живот, на брега на безсмъртието. Този е единствения безопасен и сигурен път. Затова пак повтарям, че вън от Христа света е непознаваем: (следва) В.Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.) Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни. Това е свойствено на всички органически същества.
към текста >>

Сега мнозина запитват: какво е говорил Христос?
Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: хубав е този свят — божествен свят. Наистина, съществува един Божествен свят, в който цари красотата, хармонията и свободата. Но хората още не живеят в този свят, защото те имат стремеж само да вземат, а Божественото не се заключава във вземането, а в даването. Всякога, когато даваме възможност на по малките същества от нас да се радват, това е Божествено. Сега мнозина запитват: какво е говорил Христос? — Три неща е говорил Христос: Научете се да мислите право, както Бог мисли; научете се да чувствате и да обичате, както Бог обича. И научете се до работите така, както Бог работи. Това значи: научете се да упражнявате вашата воля, както Бог упражнява своята воля за добро. Това е ядката на Христовото учение. Това е една нова идея, която обновява и възкресява човека.
към текста >>

— Три неща е говорил Христос: Научете се да мислите право, както Бог мисли; научете се да чувствате и да обичате, както Бог обича.
Той пише: хубав е този свят — божествен свят. Наистина, съществува един Божествен свят, в който цари красотата, хармонията и свободата. Но хората още не живеят в този свят, защото те имат стремеж само да вземат, а Божественото не се заключава във вземането, а в даването. Всякога, когато даваме възможност на по малките същества от нас да се радват, това е Божествено. Сега мнозина запитват: какво е говорил Христос? — Три неща е говорил Христос: Научете се да мислите право, както Бог мисли; научете се да чувствате и да обичате, както Бог обича. И научете се до работите така, както Бог работи. Това значи: научете се да упражнявате вашата воля, както Бог упражнява своята воля за добро. Това е ядката на Христовото учение. Това е една нова идея, която обновява и възкресява човека. Всяка нова идея, която влиза в човека, е в сила да възкреси умрелия.
към текста >>

Защо умра Христос?
Изкуство е да се внесе една божествена мисъл в ума на човека. Аз съм наблюдавал причината за смъртта на хората и съм дошъл до едно заключение, в което няма никакво изключение. Отнемете на човека любовта, и той непременно ще умре. Това. което човек обича, не може да умре. Умира само онова, което човек не обича. Защо умра Христос? — Защото не го обичаха всички. Които не го обичаха, насила му извадиха душата. Заковаха го на кръста с гвоздеи на ръцете и на краката. Тъй че, хората умират от безлюбие — хората страдат от безлюбие. Хората имат Любов, но само към себе си.
към текста >>

Както дойде Христос при него, той отвели плочата от гроба му и каза: Лазаре, излез вън!
Ако възприемете тази Любов, ангелът Господен ще дойде от небето и ще ви извади вън от затвора. Ако сте служители на Бога, той ще изпрати ангел от небето, да отвори всичките врати на вашия затвор. да ви изведе навън и да ви каже: — Вървете си сега, свободни сте. Ако не възприемете Любов-та, пак ще дойде ангел Господен, но вече няма да ви изведе вън от затвора, а ще ви закове в ковчег, ще ви качи във файтон и ще ви прати да ви опеят, но в никакъв свят няма да ни заведе — ще останете в затвора — гроба. Съвсем друго беше положението на Лазера. Както дойде Христос при него, той отвели плочата от гроба му и каза: Лазаре, излез вън! — И Лазар стана и излезе. Но Христос обичаше Лазера, Марта и Мария, и те го обичаха. Следователно, и да дойде смъртта в един дом, където царува Любовта, тя пак ще си замине. Сега това е новото за тази година. Приложете го.
към текста >>

Но Христос обичаше Лазера, Марта и Мария, и те го обичаха.
да ви изведе навън и да ви каже: — Вървете си сега, свободни сте. Ако не възприемете Любов-та, пак ще дойде ангел Господен, но вече няма да ви изведе вън от затвора, а ще ви закове в ковчег, ще ви качи във файтон и ще ви прати да ви опеят, но в никакъв свят няма да ни заведе — ще останете в затвора — гроба. Съвсем друго беше положението на Лазера. Както дойде Христос при него, той отвели плочата от гроба му и каза: Лазаре, излез вън! — И Лазар стана и излезе. Но Христос обичаше Лазера, Марта и Мария, и те го обичаха. Следователно, и да дойде смъртта в един дом, където царува Любовта, тя пак ще си замине. Сега това е новото за тази година. Приложете го. Ще кажете: ние знаем това нещо. Това, което не сте опитали, вие не го знаете.
към текста >>

Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов.
Но вие търсете първом царството Божие и неговата правда и всичко останало ще ви се придаде“. Който мисли първом за себе си, той се излага на студеното течение — ще боледува и страда, докато разбере, че първом трябва да търсим царството на Любовта и Братството, царството на хармонията и общото благо, в което ще намерим и своето. Топлото течение носи здраве, мир и радост. Който повярва в него — спасен ще бъде. а който не вярва, е вече осъден. Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов. Казва Христос: „Елате при мене всички обременени и отрудени! И научете се от мене. защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото игото ми е благо и бремето ми е леко“. (Мат. гл.
към текста >>

Казва Христос: „Елате при мене всички обременени и отрудени!
Който мисли първом за себе си, той се излага на студеното течение — ще боледува и страда, докато разбере, че първом трябва да търсим царството на Любовта и Братството, царството на хармонията и общото благо, в което ще намерим и своето. Топлото течение носи здраве, мир и радост. Който повярва в него — спасен ще бъде. а който не вярва, е вече осъден. Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов. Казва Христос: „Елате при мене всички обременени и отрудени! И научете се от мене. защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото игото ми е благо и бремето ми е леко“. (Мат. гл. II, ст.
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Забранява му се всичко, към което го тика жаждата му за опознаване със света.
Тук се учи детето да краде, да бъде благородно и т. н. . . Майката трябва да внимава върху себе си още тук, за да не й бъде после много трудно. Първите години ние сме свикнали да гледаме на детето като на глупаво малко същество, което трябва по възможност да не работи, за да не прави пакости и поврежда нещата. Нему са достатъчни играчките, безразборно, какви са те, достатъчно е да са на мода. Забранява му се всичко, към което го тика жаждата му за опознаване със света. Четат му се дълги слова, наставления. Заплашва се с какви ли не неща. Длъжността на майката не е само да облече детето си като кукличка, да го води навсякъде със себе си — журове, срещи и тям подобни, където то слуша фрази, които не разбира и се учи да копира фалшивото в живота. Не! Майката трябва дълбоко да се проникне от съзнанието, че в нейните ръце е наистина един ценен дар, за който тя отговаря пред себе си, обществото и Бога, и че не е достатъчно само да го гизди и храни. Необходимо е преди всичко да виждаме в детето човека, да ни интересуват и най-малките му прояви, било положителни или отрицателни, да бдим непрестанно над тях, като винаги се стремим да го направляваме към разумното и доброто, изобщо, да следим целия му външен и вътрешен живот.
към текста >>

Като център на школата е великия Божествен Дух — Христос — който винаги е бил върхове ръководител и покровител на школата.
Те породиха на Запад много школи и идейни движения, между които най-силно изпъква школата на Розенкройцерите, която обединява в себе си великите посветени на Запада, които, организирани в едно Велико Братство, работейки под върховното ръководство на Божествения Дух, дадоха всички духовни ценности на Запада. Школата винаги е била скрита от очите на обикновените хора. Но нейните хора са били винаги и навсякъде носители на светлина, знание и мъдрост. В последствие, в по-ново време, тя се изявява чрез различни исторически личности и школи, които изнесоха великата мъдрост на Божествения Дух в различна форма, в зависимост от средата на която се изнася и личността, която я изнася. От тази школа, чиито посветени и днес работят на Запад, имаме много ценно знание и литература, които ни разкриват дълбините и величието на Космоса и възможностите и мощта на човешкия дух. Като център на школата е великия Божествен Дух — Христос — който винаги е бил върхове ръководител и покровител на школата. Задачата на този клон, но тази школа, е била да посочи на човечеството методите, по които да се приложи Божественото учение. От посветените на тази школа са били вдъхновени всички научни и културни работници от Ренесанса до наши дни. Като починем от Джордано Бруно, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Галилей, Коперник, Кеплер, Нютон, Шекспир — Бекон, Спиноза, Гьоте, Шилер, Лайбниц — и всички велики светила на западната мисъл — са били, кои съзнателно, кои несъзнателно, във връзка с посветените от тази школа. Все под ръководството на тази велика школа са работили и алхимиците от средните векове, между които най-известни стигнали до нас са имената и съчиненията на Парацелз и Хенри Кунрат, които са били в съзнателна връзка с школата. Под същият импулс са работили и Яков Бьоме и Сведенборг.
към текста >>

И Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и Отец ми е земеделецът“.
също в неговия организъм. Ако ти пренебрегваш растителното царство отвън, ти ще го разрушиш в себе си. Щом разрушиш растителното царство в себе си, всички болести ще ти дойдат до главата. Защото всичко каквото съществува в макрокосмоса — голямата природа, съществува и в човека — микрокосмоса. Като осакатиш всички растения в себе си, ти почваш да боледуваш. И Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и Отец ми е земеделецът“. По този начин, той показа, какви трябва да бъдат нашите отношения към растителното царство. Растителното царство е запас от Божествен живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребяваме с този запас, неизбежно ще страдаме. И в бъдещето възпитание, всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията. Ако българите могат да възпитат децата да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре.
към текста >>

76. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух.
Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили несправедливо и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух. Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача. Да се свържем с целокупния живот.
към текста >>

Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало.
Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили несправедливо и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух. Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен. Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача. Да се свържем с целокупния живот. Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост. Днес е нужно да се родят нови човеци, носители на това, именно, истинско богатство.
към текста >>

Съвременният християнски свят подържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват.
Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи, разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, които работят за създаване на вътрешната връзка между хората, без да чакате те да дойдат при вас. В Писанието е казано: „Които ме търсят, те ще ме намерят.“ Това значи, че онези, които търсят истината, те ще я намерят. Онези, които търсят знанието, които търсят любовта, те ще ги намерят. А онези, които не ги търсят, няма да ги намерят. Съвременният християнски свят подържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват. Не, ние трябва да отидем при Христа, а не де чакаме Той да дойде при нас. Не любовта да дойде при нас, а ние да отидем при нея. Било е време, когато любовта е слизала при нас. А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна.
към текста >>

Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил.
Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески.
към текста >>

Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество.
Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески. Сега ще дойде Син человечески в света.
към текста >>

Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота.
Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света. Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески. Сега ще дойде Син человечески в света. И като дойде времето на Син человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения.
към текста >>

Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество.
Свободата ви седи в мисълта, която имате. Ако вътрешно сте свободни и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р. Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила?
към текста >>

Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия.
Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса. Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там. Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия. Той го приобщава с тялото, което е проникнато от неговия дух. Всичко това е много ясно разкрито от евангелиста. И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят.
към текста >>

И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем.
Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там. Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия. Той го приобщава с тялото, което е проникнато от неговия дух. Всичко това е много ясно разкрито от евангелиста. И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят. Те могат да ги узнаят, да ги допуснат при нужда, да ги изживеят дори духовно; но да ги споделят, да ги приведат във физически действия, за това хората на нашите дни са твърде много потънали в материята. Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора. Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз.
към текста >>

Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора.
Всичко това е много ясно разкрито от евангелиста. И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят. Те могат да ги узнаят, да ги допуснат при нужда, да ги изживеят дори духовно; но да ги споделят, да ги приведат във физически действия, за това хората на нашите дни са твърде много потънали в материята. Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора. Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз. Той иска да запали във всеки човек божественото, да събуди във всяка душа истинския Господар. В връзка с това ний виждаме идеята за карма изразена от Христа в нейния най-висок смисъл. За да разберем непълно идеята за „карма,“ трябва да я схванем в нейния християнски смисъл. Това означава, че никой човек не може до се поставя за съдия на това, което е в интимното същество на друг човка.
към текста >>

Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз.
И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят. Те могат да ги узнаят, да ги допуснат при нужда, да ги изживеят дори духовно; но да ги споделят, да ги приведат във физически действия, за това хората на нашите дни са твърде много потънали в материята. Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора. Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз. Той иска да запали във всеки човек божественото, да събуди във всяка душа истинския Господар. В връзка с това ний виждаме идеята за карма изразена от Христа в нейния най-висок смисъл. За да разберем непълно идеята за „карма,“ трябва да я схванем в нейния християнски смисъл. Това означава, че никой човек не може до се поставя за съдия на това, което е в интимното същество на друг човка. Този, който не е разбрал карма в този смисъл, не е схванал нейната дълбочина.
към текста >>

„Ако вий сте разбрали моето естество, казва Той, тогава вий ще разберете това Аз съм, чийто израз виждате в мене, и което дава на всяка грешка съответния резултат.“ Христос дава възможност на хората да бъдат свободни индивиди и да не зави-сят освен от себе си.
“ (Той казва това за да отхвърли всякакъв външен съд и да обърне вниманието към вътрешния съд.) И тя му казва: Никой, Господи! (Тя е оставена, предадена на своята карма: не й остава нищо друго, освен да са издига, без да се занимава с наказанието, което карма ще й донесе.) И Исус й рече: Нито аз те осъждам. Иди си, и от сега не съгрешавай вече.“ Ев. Йоана гл. 8; 3 —12 Така ние виждаме как идеята за карма е свързана с най-дълбокото схващане за мисията на Христа и за нейното значение за земята. „Ако вий сте разбрали моето естество, казва Той, тогава вий ще разберете това Аз съм, чийто израз виждате в мене, и което дава на всяка грешка съответния резултат.“ Христос дава възможност на хората да бъдат свободни индивиди и да не зави-сят освен от себе си. Хората днес са още много далеч от вътрешното християнство. Но когато те се научат да разбират това, което се съдържа в едно съчинение като Евангелието на Йоан, импулсите идващи от Христа, ще проникнат постепенно в тях. Тогава, в едно далечно бъдеше, християнският идеал ще се реализира. Из „Евангелието на Йоана“ БЕСЕДИ посветено на Учителя Със Христа — да отида при Бога, В светлий път, Ти душа ми възведе; Чрез словата си живи и строги Във безсмъртните твои беседи. * За Христа кротък — Ти ме настави — Първородното Божие чедо.
към текста >>

Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г.
Само то да цъфти и благоухае; само неговите плодове да зреят! Това те моля, о слънце. Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист?
към текста >>

Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение.
Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това.
към текста >>

И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна.
Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя.
към текста >>

Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение.
Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред. Ударил е нашият час. Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим.
към текста >>

Христос е нашият Учител. Богочеловекът.
Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът. Синът Божий, изявеното Слово Божие. Творчество, хармония, синтеза, дело — това е основната идея на нашата мисия. Събудете се, деца на славянството! Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа!
към текста >>

77. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени.
чувства и постъпки, хармония между духа и тялото, хармония между неговите интереси и интересите не всички останали същества, всред които той живее. Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и любов — това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа. Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка частица от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред разкошните декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките. Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия. Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия! — връзка между небето и земята, отворена врата към висините на Духа, стълба към Божествената хармония и красота, радостен проблясък от далечното бъдеще на човека Дух. Учителю, хиляди пъти ти благодарим, и никога не можем ти се отблагодарим, че ни я даде. С. К. Християнството като религия на бъдещето Под думата религия тук разбирам учение за живота, философия, която, на основание на дълбокото познаване на човека и Битието, изнася методите как де се живее разумен живот, за да може да се реализира великия идеал — безсмъртието на човека.
към текста >>

Християнството като религия на бъдещето Под думата религия тук разбирам учение за живота, философия, която, на основание на дълбокото познаване на човека и Битието, изнася методите как де се живее разумен живот, за да може да се реализира великия идеал — безсмъртието на човека.
Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия! — връзка между небето и земята, отворена врата към висините на Духа, стълба към Божествената хармония и красота, радостен проблясък от далечното бъдеще на човека Дух. Учителю, хиляди пъти ти благодарим, и никога не можем ти се отблагодарим, че ни я даде. С. К. Християнството като религия на бъдещето Под думата религия тук разбирам учение за живота, философия, която, на основание на дълбокото познаване на човека и Битието, изнася методите как де се живее разумен живот, за да може да се реализира великия идеал — безсмъртието на човека. Мнозина смятат, че християнството е изиграло вече своята историческа роля, изпълнило е мисията си, дало е на света това, което трябваше да даде, и трябва да се замести с нова религия. И някои вече я прокламират, без сами да знаят какво правят. Да са мисли че Християнството е изиграло вече своята роля и изпълнило мисията си, това значи въобще да не се знае каква е мисията на Християнството. Християнството е в началото на своята мисия; То още не е влязло в същинската си роля и зарече. С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие.
към текста >>

На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена.
За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис. В същия дух работеха и посветените на Израиля, които работеха под ръководството на Йехова. Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа. Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли.
към текста >>

И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож.
И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа. Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли. И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож. Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс.
към текста >>

Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта.
Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта. Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност.
към текста >>

Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си.
Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина. Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си. както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“. Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството. Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието. (следва) В.
към текста >>

Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие.
Когато говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив. Опасни работи има в Любовта. Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Ако ти възприемеш Любовта — не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големи страдания.
към текста >>

И ако дойде днес Христос.
Запример омразата, гневът, съмнението, подозрението, както и всички отрицателни черти в човека, не са нищо друго, освен изразходване на природната енергия. Затова трябва да контролирате тези състояния, да не ги до-пущате да вземат връх в съзнанието ви. Ще кажете — може ли да стане това нещо? — Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта. която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата. В сеете трябва да се възцари истината. И ако искате нещо от Бога, искайте живот, искайте знание, искайте свобода, но пари не искайте, защото парите са във вас, тях ще ги придобиете като проявите способностите, които Бог е вложил във вас.
към текста >>

78. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина!
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Опомнете се! – Пламен Планината (стих.) – А. Съзнателна работа В-к „Братство“ намалява абонамента си! – Редакцията Словото на Учителя. Христос Мога да кажа (ноти на песента) Да превърнем България в райска градина! – С. Калименов Лекуване чрез музика – д-р Минима Из науката за живота. Радиофеномените в Моравска Острава. Нови книги Списък на книги, които доставя редакция „Братство“ СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Пред новата учебна година Образование и истинска култура Камбанчето Списък на книгите, които доставя книжарница „Братство“ ОПОМНЕТЕ СЕ!
към текста >>

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Христос Днес хората делят Христа на „исторически“, „космичен“.
Същевременно, да направим всички по нищо за неговото разпространение, за да може, след време, той да стане най-разпространения вестник в България. Да дадем път на новото, защото то е, което ще ни спаси! Редакцията * * * От този брой на вестника изпращаме на голямо число нови адреси. Тия, които желаят да получават в-ка, да попълнят приложената чекова бележка и да ни изпратят сумата 40 лв. или пък да съобщят в редакцията че желаят да получават вестника и ще изплатят абонамента му в непродължително време. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Христос Днес хората делят Христа на „исторически“, „космичен“. „мистичен“ и т. н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос — живият Христос. който е изявление на Бога. изявление на Любовта.
към текста >>

Ала Христос сам по себе си е един и неделим.
Редакцията * * * От този брой на вестника изпращаме на голямо число нови адреси. Тия, които желаят да получават в-ка, да попълнят приложената чекова бележка и да ни изпратят сумата 40 лв. или пък да съобщят в редакцията че желаят да получават вестника и ще изплатят абонамента му в непродължително време. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Христос Днес хората делят Христа на „исторически“, „космичен“. „мистичен“ и т. н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос — живият Христос. който е изявление на Бога. изявление на Любовта. Христос — това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
към текста >>

Има само един Христос — живият Христос.
Тия, които желаят да получават в-ка, да попълнят приложената чекова бележка и да ни изпратят сумата 40 лв. или пък да съобщят в редакцията че желаят да получават вестника и ще изплатят абонамента му в непродължително време. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Христос Днес хората делят Христа на „исторически“, „космичен“. „мистичен“ и т. н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос — живият Христос. който е изявление на Бога. изявление на Любовта. Христос — това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
към текста >>

Христос — това е Бог, който се разкрива на света.
„мистичен“ и т. н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос — живият Христос. който е изявление на Бога. изявление на Любовта. Христос — това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“.
към текста >>

Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос — живият Христос. който е изявление на Бога. изявление на Любовта. Христос — това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“. Защото като „исторична“ личност, и като „космична“ същина, и като „мистичен“ факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
към текста >>

Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“.
Христос — това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“. Защото като „исторична“ личност, и като „космична“ същина, и като „мистичен“ факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по голяма любов от него. Няма и в „космоса“ — вън, и в „мистичните“ дълбочини на душата — вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен“, „космичен“ и „мистичен“ Христос? Проявен на земята в да- ден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен“.
към текста >>

Защото като „исторична“ личност, и като „космична“ същина, и като „мистичен“ факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“. Защото като „исторична“ личност, и като „космична“ същина, и като „мистичен“ факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по голяма любов от него. Няма и в „космоса“ — вън, и в „мистичните“ дълбочини на душата — вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен“, „космичен“ и „мистичен“ Христос? Проявен на земята в да- ден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен“. И времето тогава хроникира и свидетелства за него: „Ето човекът!
към текста >>

И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен“, „космичен“ и „мистичен“ Христос?
Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос — все едно как го схващат хората: като „историчен“, като „космичен“ или „мистичен“. Защото като „исторична“ личност, и като „космична“ същина, и като „мистичен“ факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по голяма любов от него. Няма и в „космоса“ — вън, и в „мистичните“ дълбочини на душата — вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен“, „космичен“ и „мистичен“ Христос? Проявен на земята в да- ден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен“. И времето тогава хроникира и свидетелства за него: „Ето човекът! Ето. истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! “ Познат вътрешно, той става „мистичен“, а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен“. И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
към текста >>

И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен“, „космичен“ и „мистичен“ Христос? Проявен на земята в да- ден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен“. И времето тогава хроникира и свидетелства за него: „Ето човекът! Ето. истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! “ Познат вътрешно, той става „мистичен“, а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен“. И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно — това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния“ Христос — проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
към текста >>

Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно — това е физическата страна на Христа.
Проявен на земята в да- ден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен“. И времето тогава хроникира и свидетелства за него: „Ето човекът! Ето. истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! “ Познат вътрешно, той става „мистичен“, а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен“. И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно — това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния“ Христос — проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони.
към текста >>

Това е „космичния“ Христос — проявеният Бог в света.
“ Познат вътрешно, той става „мистичен“, а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен“. И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно — това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния“ Христос — проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
към текста >>

Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен“. ту като „космичен“, ту като „мистичен“. Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ . И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
към текста >>

Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ .
Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен“. ту като „космичен“, ту като „мистичен“. Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ . И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си.
към текста >>

И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум?
Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен“. ту като „космичен“, ту като „мистичен“. Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ . И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“.
към текста >>

Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен“. ту като „космичен“, ту като „мистичен“. Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ . И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“. Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „мъртвите“.
към текста >>

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „мъртвите“.
Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“. Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „мъртвите“. Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“. Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен“ живот.
към текста >>

Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“.
Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века“, т. е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“. Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „мъртвите“. Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“. Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен“ живот. Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.
към текста >>

Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството.
до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте“, казва той на учениците си. „и аз ще бъда с вас до скончание века“. Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето“, че седи там и чака „второто пришествие“, за да започне да съди „живите“ и „мъртвите“. Истина е, че Христос никога не е напускал земята Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята“. Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен“ живот. Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
към текста >>

Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен“ живот. Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“. Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.
към текста >>

Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“.
Без Христа няма история. Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен“ живот. Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“. Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората.
към текста >>

Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва; „Аз съм Пътя, Истината и Живота“. Пътят — разбран в широк смисъл на думата — това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
към текста >>

Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва; „Аз съм Пътя, Истината и Живота“. Пътят — разбран в широк смисъл на думата — това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота — това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината — това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>

Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва; „Аз съм Пътя, Истината и Живота“. Пътят — разбран в широк смисъл на думата — това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота — това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината — това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога Защото Той. който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него. като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. Днес всички проповедници разправят. че Христос бил дошъл на земята да спаси хората.
към текста >>

Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога Защото Той.
И затова Той казва; „Аз съм Пътя, Истината и Живота“. Пътят — разбран в широк смисъл на думата — това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота — това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината — това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога Защото Той. който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него. като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. Днес всички проповедници разправят. че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение.
към текста >>

че Христос бил дошъл на земята да спаси хората.
Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога Защото Той. който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него. като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. Днес всички проповедници разправят. че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там. където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят . Христос донесе на земята науката за душата.
към текста >>

Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение.
Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога Защото Той. който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него. като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. Днес всички проповедници разправят. че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там. където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят . Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
към текста >>

Христос донесе на земята науката за душата.
че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там. където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят . Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта Който мине през тази врата, ще излезе ма онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики, души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва.
към текста >>

Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят . Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта Който мине през тази врата, ще излезе ма онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики, души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос. „Синът Божи,“ слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога.
към текста >>

Когато Христос.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта Който мине през тази врата, ще излезе ма онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики, души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос. „Синът Божи,“ слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло. Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето.
към текста >>

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло.
Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си — пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос. „Синът Божи,“ слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло. Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов.
към текста >>

От това гледище Христос е колективен дух.
Синът — това е Словото, разумното. божественото, което единствено може да възстанови хармонията а света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото мощно Цяло. Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието.
към текста >>

Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.
Защото такъв е законът на земята — за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чийто души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.
към текста >>

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос.
към текста >>

Къде се беше учил Христос?
Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл С него е свързана основната идея на човешкия живот — идеята за безсмъртието. идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
към текста >>

които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек.
И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това — да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? “ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки. Наистина.
към текста >>

Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос.
За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца.“ За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи.“ Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? “ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
към текста >>

“ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.
Защото всичко, което е правел той, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора. които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? “ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.
към текста >>

Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
Това, обаче, съвсем не е така Сам Христос. обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? “ Като говори за „небесни неща,“ Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща“ — бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците. както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
към текста >>

И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
както и с тогавашните науки. Наистина. Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания.
към текста >>

Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос.
към текста >>

Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта.
Благодарение ма своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано“ — и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос.
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който Той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача. Христос е разорал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано“ — и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелства за Истината. Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
към текста >>

Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелства за Истината.
Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано“ — и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелства за Истината. Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия — там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.
към текста >>

Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
За хората, обаче — каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки Защо Христос. най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано“ — и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелства за Истината. Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия — там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
към текста >>

Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.
Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелства за Истината. Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия — там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен .
към текста >>

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Едно, обаче може да се каже с увереност — Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия — там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен . Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието.
към текста >>

Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина.
Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен . Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл.
към текста >>

Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха.
Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен . Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
към текста >>

Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен . Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.
към текста >>

За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен . Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа — неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим.
към текста >>

Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим.
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа — неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим. като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение — възкресението.
към текста >>

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта.
като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение — възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух. един герой. Той всичко преодоля! и мъчения и кръст и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст.
към текста >>

Христос не носи докрай дървения кръст.
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух. един герой. Той всичко преодоля! и мъчения и кръст и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
към текста >>

Не, Христос не беше слаб човек.
един герой. Той всичко преодоля! и мъчения и кръст и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! “ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота.
към текста >>

“ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! “ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? — Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>

Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота.
Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството. какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! “ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? — Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба.
към текста >>

Силен и мощен е сега Христос!
Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Хората не познават още Христа в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи — те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
към текста >>

Христос не може да бъде разпнат втори път!
Хората не познават още Христа в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи — те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън.
към текста >>

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи — те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
към текста >>

Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души.
Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи — те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов.
към текста >>

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън.
Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.
към текста >>

Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения — всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие — всичко онова, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята.
към текста >>

Помнете, Христос е проява на Божията Любов.
Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души. който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово?
към текста >>

ТЕ ще продължават да спорят за „разпнатия“, за „историческия“ и „космически“ Христос, за Христа така както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд.
Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли? ТЕ ще продължават да спорят за „разпнатия“, за „историческия“ и „космически“ Христос, за Христа така както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават.
към текста >>

Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората.
Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли? ТЕ ще продължават да спорят за „разпнатия“, за „историческия“ и „космически“ Христос, за Христа така както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот.
към текста >>

За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос.
Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли? ТЕ ще продължават да спорят за „разпнатия“, за „историческия“ и „космически“ Христос, за Христа така както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата.
Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света. Този Христос трябва да познаят човеците днес!
към текста >>

За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот.
Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те.
към текста >>

Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
За този Христос ви говоря аз —не за „историческия“ или „разпнат“ Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят!
към текста >>

Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр.
Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават. но като жива любов те не го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Мога да кажа (ноти на песента) ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА!
към текста >>

Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света.
но като жива любов те не го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Мога да кажа (ноти на песента) ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА! Няма по благодатна, по здравословна, по-естествена, по-красива и по-чиста храна за човека от плодовете.
към текста >>

Този Христос трябва да познаят човеците днес!
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил“, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите“ и пр., и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото на другите велики хора, които са се явявали и се явяват със света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Мога да кажа (ноти на песента) ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА! Няма по благодатна, по здравословна, по-естествена, по-красива и по-чиста храна за човека от плодовете. Идеалната, истинската храна, предназначена за човека от Провидението, са плодовете.
към текста >>

79. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не мислете, че Евангелието е всичко, което Христос е говорил.
Най-много за 120 години. Едно време хората са живели 999 години. Така е, ако вземем Библията за авторитет. Но Библията е един ма-лък превод на истинската Библия. Други пък вземат само Евангелието за авторитет. Не мислете, че Евангелието е всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 — 4 часа. И ако всичко което е говорил беше напечатано, щеше да се събере в хиляди книги големи като Библията. Ако имахме това знание, то щеше да бъде за нас полезно. Обаче то се пази. Нищо в природата не се губи.
към текста >>

Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 — 4 часа.
Едно време хората са живели 999 години. Така е, ако вземем Библията за авторитет. Но Библията е един ма-лък превод на истинската Библия. Други пък вземат само Евангелието за авторитет. Не мислете, че Евангелието е всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 — 4 часа. И ако всичко което е говорил беше напечатано, щеше да се събере в хиляди книги големи като Библията. Ако имахме това знание, то щеше да бъде за нас полезно. Обаче то се пази. Нищо в природата не се губи. Един ден тези книги ще се намерят и вие ще ги четете.
към текста >>

Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание.
Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание. Смело може да се каже, че разказите на Буча Бехар са сериозна стъпка в това направление. Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата.
към текста >>

80. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато не се събуди човешкото в хората, докато човек не приготви жилище на Бога в себе си, докато той не стане жив храм на Бога, на всичко велико и красиво, докато Христос не възкръсне в неговата душа и Божественото в него не вземе надмощие, той ще си остане див, взе маши надмощие в него недостатъците, несъвършените прояви долното, низкото и свирепото.
* В твоя вечен път върви С дух свободен, царствен смел През страдан’я, мрак, сплетни Към Велика, Свята Цел! В. Недев НАШАТА ПЪРВА ЗАДАЧА Хората носят в себе си нещо несъвършено, нещо което не спада към човешкото, нещо диво, което не е още опитомено и не е впрегнато в работа. В хората — както в отделният човек, така и в обществото — има една неорганизирана сила, която трябва да се организира и канализира. Докато тая сила не се организира, докато не се впрегне на работа и сложи на своето място, докато човек не й стане господар, а тя негов слуга, винаги ще има груби борби, винаги ще се водят войни, винаги ще има тенденции да заграбват чуждото, да нападат. Причината за водене на груби борби и войни е тая, че днес хората са слуги на неорганизираната енергия в себе си, че те са слуги на нисшата си природа. Докато не се събуди човешкото в хората, докато човек не приготви жилище на Бога в себе си, докато той не стане жив храм на Бога, на всичко велико и красиво, докато Христос не възкръсне в неговата душа и Божественото в него не вземе надмощие, той ще си остане див, взе маши надмощие в него недостатъците, несъвършените прояви долното, низкото и свирепото. Докато е в пелените на живота, човек другояче не може да се прояви. А човек има друга, по съществена задача, диаметрално противоположна на тази, която той днес изпълнява под натиска на егоизма, под натиска на неорганизираната и неканализирана енергия в себе си. Човек има задача дадена му от Природата, която ако той не се стреми да разбере и разреши напразно минава дните си тук на земята, напразно губи времето си. Човек има прямата задача, да развие в себе си възвишени качества, да се изчисти от гнилотата и нечистото, да сложи за основа в душата си Божественото. Той има задача да върви към съвършенство, да стане син на Бога, син на Слънцето, който да носи Любов, мир и радост, да излъчва светлина към своите братя и близки.
към текста >>

Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото?
Ако ти с духа си не обичаш Господа, сила няма да имаш в себе си. Питате: Как ла възлюбим Господа? Други пък се молят, искат Господ да прости прегрешенията им. Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре. Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце.
към текста >>

Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре. Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното.
към текста >>

И Христос, като дойде на земята не се облече в своите дрехи с всичкото си великолепие, взе робски образ за да бъде достъпен за хората.
Не се лъжете. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава Духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовният свят, които трябва правилно да се изучават. Когато идва на земята ангелът не се проявява в своето естество, но се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята не се облече в своите дрехи с всичкото си великолепие, взе робски образ за да бъде достъпен за хората. Вашите желания не са ши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава. Има смисъл да постигне едно желание, запример, да се подмлади човек, но с това той да съумее да обърне към Бога всички ония, които се влюбват в него и да събуди в тях любов към Бога. да развие техните благородни чувства. Как се определя любовта? — Любовта се определя следния начин.
към текста >>

Истинското знание седи в познаване на тия ценности.
Вие не искате да знаете, какво Господ мисли за вас, но се страхувате от въпроса, какво хората могат да мислят за вас. Вие трябва да се запитате, какво Господ мисли за вас и да живеете, както трябва. В човека е вложено голямо богатство, което той и не подозира даже. Върху това богатство той трябва да работи. Когато човек не знае ценностите на своя ум, сърце, душа и дух, той нищо не знае. Истинското знание седи в познаване на тия ценности. За да познаете брата си, вие трябва да имате за основа доброто и разумното. Започнете с приложението да станете силни, да живеете правилно. Престанете да живеете за себе си. Сега от всички се изисква любов към Бога Тази Любов включва благото на всички хора в света. Когато хората се обичат, работите се нареждат много лесно.
към текста >>

Царството Божие е идеалът, който Христос е открил на човечеството, то е новият обществен порядък за всички люде и народи.
П. Г. Пампоров Царството Божие „Царството Божие не е ядене и писне, а справедливост, мир и радост в Духа светаго“. Ап. Павел Бог е Любов, Светлина, Живот. Източник на Любовта, извор на живота, слънце. Царството Божие следователно, е царство на Любовта, на знанието, на Свободата, то е господство на Духа Святий, на най-висшия Дух на светлината, Дух на святостта. Царството Божие е идеалът, който Христос е открил на човечеството, то е новият обществен порядък за всички люде и народи. Преди всичко то е справедливост. А справедливост значи, че както сърцето праща кръв на всички клетки в организма, така и в обществото, в народите, в човечеството трябва да се създадат условия за живот на всички същества. Природата е дала условия, но людете с изменили нейния порядък. Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата.
към текста >>

81. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

София — Изгрев ____________________________________ Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си.
Заради любовта на нашия баща, да обичаме и себе си. Така само ще вършим Неговата воля и ще бъдем благоприятни на Него. Тогава ще се върнем в отечеството си със съзнанието, че сме свършили добре работата си на този свят. 6-та неделна беседа от Учителя, държана на 7 ноември 1937 г 10 ч. пр. об. София — Изгрев ____________________________________ Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови ще страдат. * Големи страдания идат в света. — Кога ще дойде Царството Божие на земята? —В деня Господен.
към текста >>

„Царството Божие е вътре във вас“ — е казал Христос, и тези думи най-добре изясняват въпроса за небето.
Небето не е място, а е състояние на съзнанието, на живота — то е най-високият израз, най високото състояние на съзнанието, на живота. Материална, физическа граница между небето и земята няма. Небето е тук и навсякъде, гдето съществува възвишен живот. Когато човек живее в любовта, той живее в небето. Не трябва да търсим небето на друго място или да го очакваме в друго време, а трябва да го създадем в себе си тук и сега. „Царството Божие е вътре във вас“ — е казал Христос, и тези думи най-добре изясняват въпроса за небето. За невидимият свят Що е човек. в своето сегашно състояние, та да мисли, че той знае и вижда всичко? Човешкото око и човешкото ухо долавят само една съвършено малка част от вибрациите на светлината и звука. Следователно, невидимото съществува. Има състояния на материята, които не могат да бъдат схванати от зрителният апарат на човека.
към текста >>

(следва) Изложбата на българските художници в Белград Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни.
Мнозина вече от селото са разбрали това. И всяка неделя и сряда те отиват нагоре, към ослепително бялото здание, разположено високо, всред вечната зеленина на боровете, и черпят от духовния мед на вечните истини на живота. Хвала и чест на тия, които не пожалиха труд и средства за да издигнат тук, в това орлово гнездо, тази мощна крепост на Духа. „Това, което могат другите, мога и аз“ — казва англичанинът. „Това, което са направили мъглишани, ще го направим и ний“ — трябва да кажат всички други Братства. (следва) Изложбата на българските художници в Белград Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни. Само през декември имахме: изложба на периодичния печат — в Югославия и България, която трая пет дни 1. XII. — 5. XII. Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания. На тази изложба бяха изложени и в. „Братство“, „Frateco“ и сп.
към текста >>

Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания.
„Това, което могат другите, мога и аз“ — казва англичанинът. „Това, което са направили мъглишани, ще го направим и ний“ — трябва да кажат всички други Братства. (следва) Изложбата на българските художници в Белград Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни. Само през декември имахме: изложба на периодичния печат — в Югославия и България, която трая пет дни 1. XII. — 5. XII. Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания. На тази изложба бяха изложени и в. „Братство“, „Frateco“ и сп. „Житно Зърно“. След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни Въодушевлението беше голямо и успехът заслужен. Трогателни слова за братство и обич бяха разменени.
към текста >>

82. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва; „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на Любовта, която е създала цялата вселена, не е ли в състояние и Любовта, Бог да направи заради вас всичко, каквото желаете?
Бедните мога да направя богати; но всичко това може да стане само при едно условие: да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Христос казва; „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на Любовта, която е създала цялата вселена, не е ли в състояние и Любовта, Бог да направи заради вас всичко, каквото желаете? Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ Казвам: същественото, което ви трябва, е любов към Бога. Тази любов е любов на подмладяване. Щом божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот.
към текста >>

В посока на своята цял Институтът предприема мероприятия и акции: а) За взаимно опознаване на кооператорите и изучаване на кооперативното устройство, живот и действие в двете страни!
Пример: случаят с Югославия и България. Тук първи кооператорите си подадоха ръце. Те допринесоха може би, и най много за психологическа подготовка на посетеното политическо сближение, което се изля в пакта за вечно приятелство. Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство. Този институт има следните цели: Кооператорите от двата съседни братски народе, югославски и български, обявяват своята воля да пристъпят с общи сили към осъществяването на трайно сътрудничество за кооперативен възход в двете страни и за взаимна стопанска полза, като етап към желано сближение между двата народа и съгласуване на техните общи политически и стопански интереси. В посока на своята цял Институтът предприема мероприятия и акции: а) За взаимно опознаване на кооператорите и изучаване на кооперативното устройство, живот и действие в двете страни! б) За откриване възможности, пътища и методи за между кооперативен обмен. в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др. г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска политика на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна. а) Евентуално за създаване на общи предприятия и институти с предназначение за осъществяване пълно или частично на някои от тия задачи, било за производство било за снабдяване, било за пласиране и др. (Гл. 9).
към текста >>

Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос.
И тези велики души, които са били във връзка с Него, са били Негови помощници и проводници в ръководството на човечеството. Те по откровение са добивали познание върху великите тайни на света и живота. Понеже развоя на човечеството следва един много строго определен план, то и Учителите на човечеството не се явяват произволно и безразборно, но те като изпълнители на волята на Великия Космичен Дух, се явяват точно на определено време и на определено място със специална мисия и задача — да дадат един нов потик на човечеството и да внесат един нов импулс в живота на човечеството и да научат хората как да живеят при новите условия, в които развитието ги поставя. Следвайки един общ план, всеки следващ импулс продължава работата на предшестващия. И всичките носители на тези импулси са били във връзка и проводници на велики разумни същества които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос. Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвъртия, който работи под ръководството на Учителя. В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха, са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че от тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия.
към текста >>

83. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изпълнило се е времето Христос иде да царува в умовете и сърцата, в душите и обществата.
Защото нов свят се ражда. А мъките на раждането могат да се смекчат, а могат и да се увеличат. Новият обществен порядък, обоснован на Божествените принципи: Любов, светлина и свобода за всички и възвестен в „Отче наш“ неизбежно ще дойде, защото такъв е божественият план. За него работят всички светли сили, всички гении, светии и учители на човечеството во главе с Христа. Изпълнили са се вече сроковете. Изпълнило се е времето Христос иде да царува в умовете и сърцата, в душите и обществата. Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма. Всемирното Братство в България има своя програма социална. Това е програмата на Христа, изложена в молитвата „Отче наш“. Всяко слово в тази свещена молитва е пълно с дълбоко значение. Тази молитва и досега не е била разбрана, защото тя се отнася за бъдещето, което иде, за новата епоха, която вече започва.
към текста >>

Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма.
А мъките на раждането могат да се смекчат, а могат и да се увеличат. Новият обществен порядък, обоснован на Божествените принципи: Любов, светлина и свобода за всички и възвестен в „Отче наш“ неизбежно ще дойде, защото такъв е божественият план. За него работят всички светли сили, всички гении, светии и учители на човечеството во главе с Христа. Изпълнили са се вече сроковете. Изпълнило се е времето Христос иде да царува в умовете и сърцата, в душите и обществата. Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма. Всемирното Братство в България има своя програма социална. Това е програмата на Христа, изложена в молитвата „Отче наш“. Всяко слово в тази свещена молитва е пълно с дълбоко значение. Тази молитва и досега не е била разбрана, защото тя се отнася за бъдещето, което иде, за новата епоха, която вече започва. Все пак, един народ трябва смело да изнесе, да възвести и да се застъпи за програмата на Христа.
към текста >>

Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа.
За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо. Обаче, този беден човек е в същност един светия, който се е облякъл във формата на бедняк, да види доколко сте готови да му услужите. Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ. Обаче останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят. Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи приличат на евреите в това отношение. Ето защо, ние считаме за евреи всички онези, които на оцениха и не оценяват благото, което Бог им изпраща чрез някого. Всеки такъв човек е евреин.
към текста >>

Обаче останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят.
Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ. Обаче останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят. Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи приличат на евреите в това отношение. Ето защо, ние считаме за евреи всички онези, които на оцениха и не оценяват благото, което Бог им изпраща чрез някого. Всеки такъв човек е евреин. Ако Бог изпрати при тебе един спасител и ти не го оценяваш, ти си евреин. Щом е така, цели 2000 години главата ти ще се лута и блъска по земята, докато се научиш да оценяваш, докато научиш този закон.
към текста >>

Моите сказки за България доста допринесоха за опознаване нашата страна и народ, тоже земеделски и скотовъдски, както и исландският, и понеже споменавам доста много за богомилството и за Бялото Братство, интересът към последното се доста увеличи и искат книги на чужди езици, затуй пратете материал на немски, английски, френски и есперанто.
Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г. Д-р Финбоасан, дето бяха поканени и няколко видни лица като проф. по медицина Д-р Ханесон, белгиецът Лодевиц, професор в Мелбърнският университет и канадецът Тодор Илион, писател, автор на книгите „В тайнствения Тибет“ и „Мраковете над Тибет“, първият се обади, че през 1923 година писал за трудовата повинност в България — а тая идея пропагандирал още в 1903 година исландецът Херман Ойнасон, вторият знае за „югурта“ — българското кисело мляко, а третият е бил преди 4 години в Русе и Варна и преди 10 години в София, а неотдавна, по случай Бетховеновите тържества в Бон (Германия) е чул от една германка лекарка за Петър Дънов и има голямо желание да прочете книгата му „Le Maitre parle“ — фактът, че е запомнил и името и книгата говори доста. Интересно е още, че исландците имат един писател, Торстен Ерлинген (починал в 1914 год.), който досущ прилича на нашия Ботев и по лице и по брада и по идеи. Моите сказки за България доста допринесоха за опознаване нашата страна и народ, тоже земеделски и скотовъдски, както и исландският, и понеже споменавам доста много за богомилството и за Бялото Братство, интересът към последното се доста увеличи и искат книги на чужди езици, затуй пратете материал на немски, английски, френски и есперанто. Международният език тук се преподава по радиото и книгите за него се субсидирай от държавата. Ив. X. Кръстанов Пред прага на новата епоха Стоим пред прага на третата епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: да бъде светлина!
към текста >>

84. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил.
Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота. Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата. Духът и плътта, (втора серия беседи) Съдържа 14 беседи. В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа. Вие сте солта (трета серия беседи) Съдържа 16 беседи. Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил. Братя и сестри на Христа (Четвърта серия беседи). Съдържа 14 беседи. Ако искате да разберете що значи „ ученичество“ , що значи „ ученик“ , не на тази или онази школа, каквито е имало безброй на „ Изток“ и на „ Запад“ , а на „ Живата Природа“ прочетете тези беседи. Защо твоите ученици ядат и пият? (Пета серия беседи) Съдържа 25 беседи .
към текста >>

Френология, познаване добрите и лоши хора, от Е. Марн.
А. Вреде. Ръководство за узнаване на човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката. Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето (с 34 фигури), от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Анри Дюрвил. Астрология, от Сефариал. Наука за узнаване човешките наклонности, способности и съдба по положението на планетите в момента на раждането. Френология, познаване добрите и лоши хора, от Е. Марн. Ръкогадание от В. А. Вреде с 52 фиг. Ирисовата диагноза, от Д-р М. Мадаус. Със 106 фигури в текста и 14 четирицветни табла на ириса. Окултни романи, драми и др.
към текста >>

85. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк.
И слънцето мощно, красиво н топло Приятелски сипе обилно злато. * А ручеи горски с песен поемат Път дълъг, неравен из китни гори. На тяхната песен ронлива приглася И птичия хор от зори до зори. * Градините в цвят се обличат вълшебен И диша омая и сладост навред. Душите се пълнят обилно с радост И литват с надежди в надзвезден полет. С. ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа. Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове.
към текста >>

Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина.
* А ручеи горски с песен поемат Път дълъг, неравен из китни гори. На тяхната песен ронлива приглася И птичия хор от зори до зори. * Градините в цвят се обличат вълшебен И диша омая и сладост навред. Душите се пълнят обилно с радост И литват с надежди в надзвезден полет. С. ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа. Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове. Тя е тясна, стръмна и на места твърде опасна.
към текста >>

Христос му казва: Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи.
— В недовършените работи. Това започнеш, не довършиш, онова започнеш, не довършиш, докато най после работите ти остават недовършени. В какво седи доброто в света? — Във всяка завършена добре и разумно завършена работа. Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи. Христос му казва: Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи. Той не може да разбере как може човек да се роди отново. Мнозина говорят за новораждането. Tе казват: Човек трябва да се роди от дух и вода. Какво се разбира под думите дух и вода? Хората по това нищо не разбират и нищо не знаят, а учат другите на това, което и те сами не знаят.
към текста >>

Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос.
Като родят дърветата му, той ще донесе и на тебе от своите плодове. Като кажеш на хиляди хора нещо добро и те ще ти донесат по нещо. Като чуеш някой човек да казва, че от него нищо няма да излезе, кажи му: Не, от тебе човек ще стане. Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах. Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена.
към текста >>

Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло.
Като кажеш на хиляди хора нещо добро и те ще ти донесат по нещо. Като чуеш някой човек да казва, че от него нищо няма да излезе, кажи му: Не, от тебе човек ще стане. Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах. Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена.
към текста >>

Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее.
Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах. Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена. Той казваше: Остави майка си. Ти сам ще се родиш.
към текста >>

Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена.
Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена. Той казваше: Остави майка си. Ти сам ще се родиш. За да се роди сам, човек едновременно ще бъде и жена и мъж, няма да има нужда от майка и баща. Тези са новите положения, които вие трябва да знаете. Защото вие се намирате в една епоха на матура.
към текста >>

И сега ние очакваме да дойде Христос от небето.
Малко си жесток. Отрежи това клонче и го присади с милосърдие Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го при сади със снизходителност към тях. Та духовният живот е велика наука. Ако духовните закони се внесат в живота на хората, те биха били щастливи. Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат. И сега ние очакваме да дойде Христос от небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направи? Хората и сега се готвят за война. И днес даже се бият. Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро. В края на краищата вие ще кажете: Слава Богу, за добро беше всичко това.
към текста >>

Че Христос дойде между евреите, но какво направи?
Отрежи това клонче и го присади с милосърдие Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го при сади със снизходителност към тях. Та духовният живот е велика наука. Ако духовните закони се внесат в живота на хората, те биха били щастливи. Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат. И сега ние очакваме да дойде Христос от небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направи? Хората и сега се готвят за война. И днес даже се бият. Те са впрегнали своите скорострелки, своите топове и снаряди, своите огнени змейове, и всичко, което има да стане, е все за добро. В края на краищата вие ще кажете: Слава Богу, за добро беше всичко това. Всичко ще се превърне за добро Но сега, докато стават нещата, е лошо.
към текста >>

Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди.
Трепти тая всеотдайна любов на брат към брата в дивна хармония през чудната арфа на проявения Бог — Слово. Кротичко милват душите ни топлите й звуци, възвестявайки нов, благ живот на земята, тая земя — арена на кървави борби и страдания. Живот — пролет. Ония, в чиито сърца. Вселюбящият е написал своя закон, ще засияят като слънцето и всяка отрудена душа ще бъде милвана от тоя пролетен лъх. Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди. Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота. И ще засвети тя в лъчистата аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов. Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото свещенодействие. Скъпи братя и сестри! Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим?
към текста >>

Без познаването астрологията, херметичната наука остава недостъпна.
Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езика на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея. Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие.
към текста >>

86. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 2 януари 1938 г.) Исус и Христос – по Макс Хайндл Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
(стих.) – Д. Антонова. Научни и етични основи на вегетарианството – П. Г. Пампоров. Словото на Учителя. Който приема свидетелството Негово. (из неделната беседа – 2 януари 1938 г.) Исус и Христос – по Макс Хайндл Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 213) – Влад Пашов Братство – Дим. Станев. Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя. Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния свят. Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа.
към текста >>

Христос възкръсна!
Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна! Рано или късно. Той ще възкръсне и в нас — в нашата душа, в нашия живот. За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички. Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова мисъл, нова философия. Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това.
към текста >>

Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас.
Щом любовта влезе в ада, влез и ти с нея, не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти. Това е новото учение. Мнозина питат: какъв е смисъла на земния живот? — Смисълът на живота е да познаем Бога. Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас. Тъй щото. ако търсим истинския живот, това е пътят — да познаем Бога. Сега се явява въпроса — по кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез любовта. Вторият начин е чрез знанието и мъдростта.
към текста >>

Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша, и не го отмина, мислите ли че за вас ще има изключение?
Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките. Сега вие ще ме попитате: Ами ние, които вярваме в Бога и които Го обичаме, какво ни очаква? Казвам ви — очаква ви горчивата чаша. Каквото е последвало Христа, това и вас ще последва. Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша, и не го отмина, мислите ли че за вас ще има изключение? — Няма да има изключение. Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони, когато е престъпил законите на Любовта. Не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта.
към текста >>

ИСУС И ХРИСТОС За да можем да проникнем по-дълбоко във великата мистерия на Голгота и да разберем мисията на Христа като Основател на Всемирната религия на бъдещето, необходимо е преди всичко да схванем същината на Неговото естеството.
Същото се отнася и до болестите и противоречията в човека. На първо време положението като че ли се влошава, но постепенно всичко минава, докато изчезне напълно. Щом всички противоречия, всички болести между хората изчезнат, те стават братя помежду си и започват да живеят в любовта. 14 неделна беседа, от Учителя държана ма 2 януари 1936 год. София — Изгрев. ИСУС И ХРИСТОС За да можем да проникнем по-дълбоко във великата мистерия на Голгота и да разберем мисията на Христа като Основател на Всемирната религия на бъдещето, необходимо е преди всичко да схванем същината на Неговото естеството. В Християнската литература често се среща израза „Исус Христос. единородния Син на Бога“. Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е. един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога. В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи.
към текста >>

В Християнската литература често се среща израза „Исус Христос.
На първо време положението като че ли се влошава, но постепенно всичко минава, докато изчезне напълно. Щом всички противоречия, всички болести между хората изчезнат, те стават братя помежду си и започват да живеят в любовта. 14 неделна беседа, от Учителя държана ма 2 януари 1936 год. София — Изгрев. ИСУС И ХРИСТОС За да можем да проникнем по-дълбоко във великата мистерия на Голгота и да разберем мисията на Христа като Основател на Всемирната религия на бъдещето, необходимо е преди всичко да схванем същината на Неговото естеството. В Християнската литература често се среща израза „Исус Христос. единородния Син на Бога“. Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е. един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога. В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост.
към текста >>

Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е.
14 неделна беседа, от Учителя държана ма 2 януари 1936 год. София — Изгрев. ИСУС И ХРИСТОС За да можем да проникнем по-дълбоко във великата мистерия на Голгота и да разберем мисията на Христа като Основател на Всемирната религия на бъдещето, необходимо е преди всичко да схванем същината на Неговото естеството. В Християнската литература често се среща израза „Исус Христос. единородния Син на Бога“. Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е. един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога. В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две.
към текста >>

Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма.
Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура. Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации. Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество. Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество. Това обаче не може да се каже за Христа. Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция. Не трябва да се предполага, обаче, че Исус е бил един обикновен индивид.
към текста >>

Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция.
Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации. Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма. Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество. Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество. Това обаче не може да се каже за Христа. Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция. Не трябва да се предполага, обаче, че Исус е бил един обикновен индивид. Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество. Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно свещенодействие, без лично желание или страст.
към текста >>

Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса.
Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет. Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите.
към текста >>

Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота.
Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет. Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове.
към текста >>

че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите.
Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг.
към текста >>

Исус е човек, а Христос е Бог.
Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг. Животът на Христа идва при нас чрез слънцето, което е Негов проводник.
към текста >>

Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове.
Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг. Животът на Христа идва при нас чрез слънцето, което е Негов проводник. И без този живот, ние бихме изгаснали за миг, като малки безпомощни кандилца, на които маслото е внезапно отнето.
към текста >>

Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума.
Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг. Животът на Христа идва при нас чрез слънцето, което е Негов проводник. И без този живот, ние бихме изгаснали за миг, като малки безпомощни кандилца, на които маслото е внезапно отнето. Ние познаваме Христа само в Светлината, която ни дава живот: Светлина физическа, която създава материалните условия за нашето съществуване. И светлина духовна, която дава храна на нашата душа и на нашия дух и ни води към своя Първоизточник.
към текста >>

87. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Науката за познаване на доброто и на злото е наука без любов.
Обаче, ако не турите любовта като условие в живота си, тогава работите почти не се постигат. При това положение, и да се постигнат нещата, те пак ще се изгубят. Сега аз няма да ви навеждам много примери за това. Достатъчно е да се спрем върху историческия факт за Адам и Ева, които бяха първите ученици в една окултна школа. Те бяха приети там за ученици, но извършиха едно дело без любов. Науката за познаване на доброто и на злото е наука без любов. Те видяха какво може човек извърши чрез сила. Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на дървото за познаване доброто и злото. Вече осем хиляди години са се изминали, според библейското тълкуване откогато хората се стремят да изправят света със сила. Всички вие сте опитали това учение. И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи.
към текста >>

Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на дървото за познаване доброто и злото.
Сега аз няма да ви навеждам много примери за това. Достатъчно е да се спрем върху историческия факт за Адам и Ева, които бяха първите ученици в една окултна школа. Те бяха приети там за ученици, но извършиха едно дело без любов. Науката за познаване на доброто и на злото е наука без любов. Те видяха какво може човек извърши чрез сила. Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на дървото за познаване доброто и злото. Вече осем хиляди години са се изминали, според библейското тълкуване откогато хората се стремят да изправят света със сила. Всички вие сте опитали това учение. И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи. Сега вие искате един ключ как да поправите живота си. — Приложете любовта.
към текста >>

„И наведе се Христос и пишеше на земята.“ Всеки човек трябва да пише.
Сега вие искате един ключ как да поправите живота си. — Приложете любовта. Онези от вас, които нямат търпение, трябва да отидат на някое гише на банка, дето се разменят пари, там да при-добият търпение. Там всички хора бързат, всеки иска да свърши работата си по-скоро, а ти трябва да се обхождаш с всички добре, с най-голямо търпение. В това отношение, целият свят е един възпитателен институт, чрез който трябва да се възпитавате. „И наведе се Христос и пишеше на земята.“ Всеки човек трябва да пише. Какво ще пише той на земята? Той всякога трябва да пише мъчните въпроси. Да пишеш, значи да разсъждаваш. За да разрешиш един въпрос, иска се смятане. Вие как мислите, по кои правило спада любовта?
към текста >>

Това е писал Христос на земята.
И не само някой хора трябва да бъдат добри, но и всички хора, всички общества и народи, трябва да бъдат добри. „И пишеше Той на земята.“ Какво пишеше Той? Той пишеше: Докато хората имат корави сърца и живеят без любов, светът никога няма да се оправи. Как ще се оправи светът? И пишеше Той на земята: Когато хората приготвят своите сърца да възприемат любовта и да постъпват съобразно с нея, светът ще се оправи. Това е писал Христос на земята. Ако всички започнете да постъпвате съобразно с любовта, светът още днес ще се поправи. Какво ще кажете на това? Никой от вас не може да се извинява. Какво ви струва да приложите любовта? Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон.
към текста >>

Така е писал Христос.
Той си отиде недоволен, че съм го из-пъдил. След един месец дохожда при мене и ми казва: Много ти благодаря, оздравях. Сега и на вас казвам: Нищо друго не ви трябва, освен любов. Турете любовта за основа на живота си, и всичките ви работи ще се наредят. Турите ли закона на любовта за основа на живота си, и здрави ще бъдете, и пари ще имате, и, весели ще бъдете, и хляб ще имате — всичко ще имате. Така е писал Христос. И- аз ви казвам: Светът ще се оправи с любов. Това е волята Божия. 15 неделна беседа от Учителя, държана на 9 януари 1938г. София — Изгрев ___________________________________ Главният елемент на Царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствате свободата, тази тежест, която чувствате в душата ви, ще изчезне.
към текста >>

88. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето.
* Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали. Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност. Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия.
към текста >>

И в края на краищата очаквате да дойде Христос да подобри света.
Не че ще се поругаят с тях, но при пресяването всичко, което не е ценно, ще отпадне, ще се употреби за тор, а ценното ще се използва. Новото трябва да влезе в света. От старото главите на хората беляха. Какви ли не болести се явиха от старото. Сиромашията, болестите, недоразуменията, всичко това се дължи все на старото. И в края на краищата очаквате да дойде Христос да подобри света. Че как е възможно това? Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи. Някой казва: Аз обичам Христа. — Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него.
към текста >>

Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи.
От старото главите на хората беляха. Какви ли не болести се явиха от старото. Сиромашията, болестите, недоразуменията, всичко това се дължи все на старото. И в края на краищата очаквате да дойде Христос да подобри света. Че как е възможно това? Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи. Някой казва: Аз обичам Христа. — Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен.
към текста >>

Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него.
Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор.
към текста >>

Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас.
Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите.
към текста >>

— Защото Христос е един трансформатор.
Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате. Ако вие приемате направо слънчевата топлина и светлина, такива, каквито са, вие няма да можете да издържите. Според някой учени слънчевата топлина е равна на шест хиляди градуса. Според други — тя е равна на десет хиляди градуса.
към текста >>

Христос казва: .Аз съм живият хляб, който трябва да се яде.
— Човешко е това. Срещнеш един добър приятел — това е една допирна точка. Намериш още един добър приятел — още една допирна точка. Намериш трети приятел — още една допирна точка. Човек трябва да има допирни точки в живота си. Христос казва: .Аз съм живият хляб, който трябва да се яде. Живият хляб предава своите качества на онези, които трябва да ги възприемат. Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно.
към текста >>

Христос определя какво нещо е живият хляб.
Намериш още един добър приятел — още една допирна точка. Намериш трети приятел — още една допирна точка. Човек трябва да има допирни точки в живота си. Христос казва: .Аз съм живият хляб, който трябва да се яде. Живият хляб предава своите качества на онези, които трябва да ги възприемат. Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно. Мислите ли, че лекарствата, които вземате от една аптека, са достатъчни за вас? Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот.
към текста >>

Христос казва: „Ето, иде князът на този свят.
Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди.
към текста >>

Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия.
Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим.
към текста >>

Христос каза: .Отец никого не съди.“ Когато види, че някой човек прави някаква погрешка, Бог само се усмихва.
Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим. Христос каза: .Отец никого не съди.“ Когато види, че някой човек прави някаква погрешка, Бог само се усмихва. Като направи някаква голяма погрешка, Бог го потулва по гърба и му казва: „Няма нищо, ще се оправи.“ Понеже човек е излязъл от Бога, като направи някаква погрешка, Бог заглажда тази работа и му казва: Ще се оправи тази работа. Пак го среща. Пак направил някаква погрешка. Бог пак заглади погрешката му, потупа го по гърба и му казва: „Нищо. върви напред, ще се оправи тази работа.“ Сега хората лесно се обиждат.
към текста >>

Така е казал и Христос.
Срещнеш някого, който много те обича. Ти му дай една ябълка и му кажи: Искам да видя как ще изядеш ябълката. Както Бог ни е създал, така трябва да си останем, с една вечна свобода. Любов, която не създава свобода, това е едно робство. Това е една проказа. Така е казал и Христос. Любов, която не дава свобода, е проказа, тя е една лъжа Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог вярва. По този начин в твоето сърце ще се роди всеопрощението, както Бог обича да прощава Това е новото, което иде сега в света. Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате.
към текста >>

Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде?
Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате. Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи. Ние трябва да станем изобилни проводници на любовта. че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот. Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират.
към текста >>

Казват някой, че Христос ще върже грешните.
Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи. Ние трябва да станем изобилни проводници на любовта. че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот. Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират. Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат.
към текста >>

Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето.
Та това е новото. Дайте свобода на вашия дух, който живее във вас. Дайте свобода на вашата душа, която се проявява във вас. Дайте свобода на вашия ум. който носи светлина във вас. Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето. И всички ще запеят една нова песен. Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. 16-та неделна беседа от Учителя, държана на 17 януари 1938 год. София — Изгрев. _______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път.
към текста >>

Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века.
Дайте свобода на вашата душа, която се проявява във вас. Дайте свобода на вашия ум. който носи светлина във вас. Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето. И всички ще запеят една нова песен. Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. 16-та неделна беседа от Учителя, държана на 17 януари 1938 год. София — Изгрев. _______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат.
към текста >>

89. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така, по външните форми, с техните качества и свойства, по закона на аналогията, можем да дойдем до познание на силите, които стоят зад тях; можем да дойдем до познаване на онзи космически ритмус, който ги е по-строил н който е тяхна вътрешна същина.
чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират. Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях. Всяка форма има своя сигнатура, свой специфичен белег, който е отпечатък на онази сила, която я е създала. Така, по външните форми, с техните качества и свойства, по закона на аналогията, можем да дойдем до познание на силите, които стоят зад тях; можем да дойдем до познаване на онзи космически ритмус, който ги е по-строил н който е тяхна вътрешна същина. Сега ние познаваме само статиката на нещата, а това е една велика илюзия, защото всичко тече, всичко е в движение. Покоя г е само една привидност и относителност, една илюзия. Онези, които са изучавали живота на природата изобщо и частно живота на растителното царство, са забелязали дейността на този ритмус в проявата на живота в природата. В своето проявление Космичният ритмус за нас се проявява чрез поляризацията и отношението на слънцето, земята и планетите. Космичният ритмус е, който движи слънцето, земята и всички небесни тела.
към текста >>

Христос казва: „Моят мир ви оставям“.
Днес всички говорят за любовта, но не я прилагат. Божествената сила, която сега иде в света, ще стопи човешките сърца и умове. При тази светлина и топлина на любовта всичко зло ще се стопи. Всички лоши хора ще се стопят, ще изчезнат, и ще останат само праведните и добрите хора да живеят за да се убедят, че любовта не трябва да се обижда. Сегашните хора обиждат любовта, но трябва да знаят, че любовта е, която ще освободи света. Христос казва: „Моят мир ви оставям“. Значи и Христос е за мира Той е за онзи мир, който ще се основе на любовта, на братството между всички народи, между всички хора, да познаят, че те са братя и сестри помежду си. Всеки брат трябва да отдава почитание и уважение на брата си и на сестра си. И всека сестра трябва да отдава почитание и уважение на сестра си и на брата си. Братската и сестринската любов, това е нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Ние имаме и майчина любов, към която се отнасяме с всичкото си уважение, но в нея има един малък егоизъм.
към текста >>

Значи и Христос е за мира Той е за онзи мир, който ще се основе на любовта, на братството между всички народи, между всички хора, да познаят, че те са братя и сестри помежду си.
Божествената сила, която сега иде в света, ще стопи човешките сърца и умове. При тази светлина и топлина на любовта всичко зло ще се стопи. Всички лоши хора ще се стопят, ще изчезнат, и ще останат само праведните и добрите хора да живеят за да се убедят, че любовта не трябва да се обижда. Сегашните хора обиждат любовта, но трябва да знаят, че любовта е, която ще освободи света. Христос казва: „Моят мир ви оставям“. Значи и Христос е за мира Той е за онзи мир, който ще се основе на любовта, на братството между всички народи, между всички хора, да познаят, че те са братя и сестри помежду си. Всеки брат трябва да отдава почитание и уважение на брата си и на сестра си. И всека сестра трябва да отдава почитание и уважение на сестра си и на брата си. Братската и сестринската любов, това е нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Ние имаме и майчина любов, към която се отнасяме с всичкото си уважение, но в нея има един малък егоизъм. Вземете, запример, любовта на тигрицата към нейните малки.
към текста >>

Такъв е бил и Христос, затова казва за себе си: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но дойдох да донеса мир на света“.
Такива хора има вече в света. Тях ще ги срещнете навсякъде по света — и в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия. Гдето и да ги срещнете, вие веднага ще ги познаете. В очите им се забелязва една особена светлина. Тези нови хора аз ги наричам братята и сестрите на бъдещето човечество, които носят божественото в себе си. Такъв е бил и Христос, затова казва за себе си: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но дойдох да донеса мир на света“. Какво представляваше еврейският народ до идването на Христа? До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот. Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки. И тъй, в какво седи новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на дървото на живота.
към текста >>

До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот.
Гдето и да ги срещнете, вие веднага ще ги познаете. В очите им се забелязва една особена светлина. Тези нови хора аз ги наричам братята и сестрите на бъдещето човечество, които носят божественото в себе си. Такъв е бил и Христос, затова казва за себе си: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но дойдох да донеса мир на света“. Какво представляваше еврейският народ до идването на Христа? До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот. Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки. И тъй, в какво седи новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на дървото на живота. Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на дървото на живота. Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на дървото на живота.
към текста >>

Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки.
В очите им се забелязва една особена светлина. Тези нови хора аз ги наричам братята и сестрите на бъдещето човечество, които носят божественото в себе си. Такъв е бил и Христос, затова казва за себе си: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но дойдох да донеса мир на света“. Какво представляваше еврейският народ до идването на Христа? До времето на Христа евреите принасяха своите жертви на Бога като колеха агнета и други животни, причиняваха им големи страдания, но с идването си Христос с един замах унищожи този стар живот. Христос каза: Жертвата, която трябва да принесем на Господа, това са нашите хубави мисли, чувства, нашите благородни постъпки. И тъй, в какво седи новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на дървото на живота. Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на дървото на живота. Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на дървото на живота. И всеки, който яде от тия плодове, той придобива безсмъртието на живота.
към текста >>

И Христос, като наш брат, казва същото: „Който ме яде, той има живот в себе си“.
И тъй, в какво седи новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на великата любов, на дървото на живота. Вторият член: Аз вярвам, че любовта на брат ми и на сестра ми са клони на любовта, на дървото на живота. Третият член: Аз вярвам, че Божествената любов иде през моя ум и през моето сърце, и всичко, което излиза през тях, се превръща в плодове на дървото на живота. И всеки, който яде от тия плодове, той придобива безсмъртието на живота. И Христос, като наш брат, казва същото: „Който ме яде, той има живот в себе си“. Значи, Словото е, което излиза от това дърво на живота. Всеки, който яде от дървото на живота, от майчината и бащина любов, от братската и от сестринската любов, той има живот в себе си. Като знаете това, бъдете всички смели и решителни. Вие чакате да дойде в света нещо по-ново. Новото се заключава в това, — хората да се примирят.
към текста >>

Не, ако Христос дойде отвън, между хората, светът пак няма да се оправи.
Когато някой види, че брат му е много уморен и не може повече да дига и слага мотиката, нека я вземе от ръката му и да му помогне. Или, когато някой носи голям товар на гърба си, нека другия вземе товара от гърба му и да му каже: Братко, дай малко да ти помогна. Като вземе товара на гърба си, нека тръгнат заедно, да се разговарят братски. Това разбирам под братство. Днес всички хора очакват Христа отвън, да дойде да оправи света. Не, ако Христос дойде отвън, между хората, светът пак няма да се оправи. Христос трябва да дойде вътре в хората. Представете си, че имате милиони прашинки от желязо. Ако ги доближите една до друга, те няма да се съединят. Обаче, ако ги нагорещите До 400о-500о те веднага ще станат в един ум и ще образуват едно тяло. Значи, за да се съединят в едно цяло, трябва да дойде огънят, като вътрешна сила, която да действа между тях!
към текста >>

Христос трябва да дойде вътре в хората.
Или, когато някой носи голям товар на гърба си, нека другия вземе товара от гърба му и да му каже: Братко, дай малко да ти помогна. Като вземе товара на гърба си, нека тръгнат заедно, да се разговарят братски. Това разбирам под братство. Днес всички хора очакват Христа отвън, да дойде да оправи света. Не, ако Христос дойде отвън, между хората, светът пак няма да се оправи. Христос трябва да дойде вътре в хората. Представете си, че имате милиони прашинки от желязо. Ако ги доближите една до друга, те няма да се съединят. Обаче, ако ги нагорещите До 400о-500о те веднага ще станат в един ум и ще образуват едно тяло. Значи, за да се съединят в едно цяло, трябва да дойде огънят, като вътрешна сила, която да действа между тях! Следователно. Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като любов, която сближава, която споява сърцата и умовете им, и им дава живот, дава им такива чувствания които спояват човешките възможности.
към текста >>

Следователно. Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като любов, която сближава, която споява сърцата и умовете им, и им дава живот, дава им такива чувствания които спояват човешките възможности.
Христос трябва да дойде вътре в хората. Представете си, че имате милиони прашинки от желязо. Ако ги доближите една до друга, те няма да се съединят. Обаче, ако ги нагорещите До 400о-500о те веднага ще станат в един ум и ще образуват едно тяло. Значи, за да се съединят в едно цяло, трябва да дойде огънят, като вътрешна сила, която да действа между тях! Следователно. Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като любов, която сближава, която споява сърцата и умовете им, и им дава живот, дава им такива чувствания които спояват човешките възможности. Някой казва, че се е помрачила душата му, или се е помрачил ума му. Това показва, че слънцето в този човек е престанало да свети. Със своите мисли вие можете да помрачите своето небе. Със своите мисли, със своите неестествени желания, със своите тревоги и дребнавости, вие помрачавате вашето слънце. Има умни хора в света, които, поради някакво неестествено желание в себе си, помрачават небето на своето вътрешно слънце.
към текста >>

90. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството.
Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма. Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички явления и неща трябва да се изследват съобразно законите на тази област, към която те принадлежат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения. Велико бъдеще очаква човечеството. Ще се разкрият още много тайни на природата, които до сега са били загадка за хората. Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие. То ще бъде възможно тогава, когато човек осъзнае своята висша природа и почне да изучава скритите органи и сили намиращи се в самия него.
към текста >>

Казвам: Когато Христос е дошъл на земята, той имал за цел да научи хората как да обичат Бога.
Той показва че земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използва нещата правилно. Синият цвят показва, че трябва да благодарим на Бога за всички блага, които ни е дал. Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благородни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми — на всички живи същества. Към всичко това трябва да бъдем справедливи и благородни. Казвам: Когато Христос е дошъл на земята, той имал за цел да научи хората как да обичат Бога. Да обичаш Бога, това значи да обичаш всичко онова, което Той е създал. Има един Божествен закон, който регулира нещата, и показва на всички народи, малки и големи, че са полезни едни за други. Понякога хората се страхуват от това, че един малък народ може да изчезне. Това е невъзможно. Вземете пример от еврейския народ.
към текста >>

Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5).
Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1). Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2). Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3). Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6). Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7). Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса.
към текста >>

91. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би някога Христос ще дойде между културните народи, да изнесе своите възгледи според сегашните възможности на хората да ги разберат.
А човек, който отделя от лицето си тъмна, черна материя, той има черен цвят на лицето си. От лицето на този човек излиза тъмнина. Сега мнозина казват: Да бяхме във времето на Христа! — Да бяхте във времето на Христа, вие щяхте да мислите както евреите са мислили на времето си. Вие щяхте да имате разбиранията на евреите. Може би някога Христос ще дойде между културните народи, да изнесе своите възгледи според сегашните възможности на хората да ги разберат. И това не е изключено. Как ще го приемете тогава? Има един външен прием, но има и един вътрешен. Има и едно учение в света, което трябва да се приеме. Това учение съставлява атмосферата, в която човек трябва да живее.
към текста >>

Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуицията няма никаква наука.
Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция. Това впечатление ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето през сетивата. Има хора, в които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуицията няма никаква наука. Ще кажете, че никъде не е писано по това. Не е въпроса в писаното. То е въпрос на усещане. Както геометрикът взема линия и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така и този, който има интуиция, смята и измерва нещата. Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои.
към текста >>

Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице?
Можете ли да си представите какви са били страданията на Христа! Той е познавал любовта, мъдростта и истината, и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял. легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне. Казва се за Христа, че при тези страдания кръв излизала от порите му. На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице? Единственото нещо, което сега трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание. Христос е дал един пример, и всички трябва да вървим в стъпките му. Следователно, всички трябва да работите за повдигането на живота, за повдигане на знанието, за повдигане на свободата. Сега и на вас пожелавам да работите на земята, както Христос е работил и работи. Из беседата, държана от Учителя на 30 октомври 1938 год.
към текста >>

Христос е дал един пример, и всички трябва да вървим в стъпките му.
легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне. Казва се за Христа, че при тези страдания кръв излизала от порите му. На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице? Единственото нещо, което сега трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание. Христос е дал един пример, и всички трябва да вървим в стъпките му. Следователно, всички трябва да работите за повдигането на живота, за повдигане на знанието, за повдигане на свободата. Сега и на вас пожелавам да работите на земята, както Христос е работил и работи. Из беседата, държана от Учителя на 30 октомври 1938 год. София — Изгрев СТИХОТВОРЕНИЯ Платното на Твореца Грамадното платно простряно бе пред мене — Прощално време на нощта. Зад върховете, кротко осветени, Надничаше с усмивка сутринта.
към текста >>

Сега и на вас пожелавам да работите на земята, както Христос е работил и работи.
На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице? Единственото нещо, което сега трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание. Христос е дал един пример, и всички трябва да вървим в стъпките му. Следователно, всички трябва да работите за повдигането на живота, за повдигане на знанието, за повдигане на свободата. Сега и на вас пожелавам да работите на земята, както Христос е работил и работи. Из беседата, държана от Учителя на 30 октомври 1938 год. София — Изгрев СТИХОТВОРЕНИЯ Платното на Твореца Грамадното платно простряно бе пред мене — Прощално време на нощта. Зад върховете, кротко осветени, Надничаше с усмивка сутринта. * Грамадното платно простряно бе пред Забулена и кротка синина. мене — И тих бе този час, но вечното движение Пробягваше вълна подир вълна.
към текста >>

92. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без познаване истинската същина на човека и света, хората ще създават изкуствени построения, в които ще се чувстват нещастни, потиснати, ограничени като в затвор.
И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена без да познава истинското му естество. Тя чисто и просто не съответства на неговия дух и не може да задоволи съществените нужди на неговата душа. Тя е годна, може би, за един изкуствен човешки механизъм, създаден в интелектуалните представи на човека, ала е абсолютно негодна за живия, същинския човек, който далеч не съвпада с интелектуалните схеми на съвременната материалистично ориентирана наука. Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един свят, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа. Той трябва да познае своята душа. Без познаване истинската същина на човека и света, хората ще създават изкуствени построения, в които ще се чувстват нещастни, потиснати, ограничени като в затвор. До тия изводи по необходимост, идват най-будните умове на съвременната наука, способни за една обективна и безпристрастна преценка. (Вж„ напр, книгата на Alexis Carrel: L’ Homme, cet Inconnu, която произведе голям шум в Европа и Америка). Тия изводи, както би трябвам да се очаква, с насочени по линията на ония идеи, които Учителят на В. Вс. Братство, който действа в България, дава в своите беседи от преди много години. За да подкрепя това твърдение ще приведа един цитат из една негова статия: „Пред новата епоха.“*) „Съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие.
към текста >>

Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество.
Онзи, който е приел импулса на Любовта, на новата мъдрост, онзи, който е приел импулса на Христа, той почва вече да се чувства като част от един общочовешки организъм, който е проникнат от силите на Великия Божествен Дух. Той вече знае, че благото на целия организъм е и негово благо, и страданието на която и да е част от организъма е страдание на целия организъм. Това разбиране създава съвършено нови отношения които със само идеал за сега. Новата Мъдрост е мъдростта на най великия от Синовете Божи, когато древната мъдрост, както видехме, беше предадена чрез по-нисши същества. Следователно, не самата мъдрост, но проводниците на тази мъдрост с от по нисша степен на развитие; и затова казваме, че тази мъдрост няма онзи широк обхват, както новата мъдрост на космичния Дух. Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество. Тази нова мъдрост има за задача да направи човека без-смъртен. Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството. Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса. Онези, които са приели този импулс в себе си, усилено работят за реализирането на тези задачи — за изграждане на братството между народите. Най пълен израз на тази мъдрост имаме в учението на Учителя, който ни разкрива дълбините на новата мъдрост.
към текста >>

Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството.
Това разбиране създава съвършено нови отношения които със само идеал за сега. Новата Мъдрост е мъдростта на най великия от Синовете Божи, когато древната мъдрост, както видехме, беше предадена чрез по-нисши същества. Следователно, не самата мъдрост, но проводниците на тази мъдрост с от по нисша степен на развитие; и затова казваме, че тази мъдрост няма онзи широк обхват, както новата мъдрост на космичния Дух. Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество. Тази нова мъдрост има за задача да направи човека без-смъртен. Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството. Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса. Онези, които са приели този импулс в себе си, усилено работят за реализирането на тези задачи — за изграждане на братството между народите. Най пълен израз на тази мъдрост имаме в учението на Учителя, който ни разкрива дълбините на новата мъдрост. като ни дава и методик, които тази мъдрост носи за разрешаване на всички задачи, които живота ни поставя. Новата мъдрост носи Божествената светлина която осветява вътрешния път на човека и му дава възможност да реализира всичките си копнежи и идеали.
към текста >>

Под думата посято Христос разбира онова, което Бог е посял в човека.
Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се спече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма — тялото ви, за сега е добра. В каквато ферма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата посято Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека. Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: От где дойде този плевел? — Враждебник човек го е посял.
към текста >>

* Цяла нощ те радостно ще гледат, как Христос земята благославя как с десница, прикована, бледа към небе човека-брат възправя.
Всички блага, всички добри черти, които се развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата и за обществата, и за народите и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества. Из беседата, държана от Учителя на 18 декември 1938 г. София. — Изгрев Някъде, в безбрежна шир Некъде, в безбрежна шир далеко, запад в сетни пламъци се пали вечерния мрак се спуща леко в сиво-теменужени воали. * Селски къщици смирено тънат в синкав дим и сладка изнемога — в сън молитвен чакат да разгънат морния си дух в духа на Бога. * Цяла нощ те радостно ще гледат, как Христос земята благославя как с десница, прикована, бледа към небе човека-брат възправя. Радиозо СЪНУВАХ СЪН Сънувах сън. Чух плясък на криле. Тъмен призрак се надвеси над мене и сянката му открадна слънчевия лъч. Аз се стреснах и се събудих. Сърцето биеше в ушите, като с чук.
към текста >>

93. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Не може да се слугува на двама господари (из неделната беседа „Не може да се слугува на двама господари“ – 22.I.1939 г.) Ще се спра върху стиха, който някога Христос е изказал в отрицателен смисъл: „Не може да се слугува на двама господари“.
което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. __________________________ *) Под тоя надслов излязоха от печат двете новогодишни беседи от Учителя. Едната държана през нощта, когато се оповести Новата Година, а другата в 10 ч. на 1. януари. Който иска да се запознае с Големия брат на човечеството, нека ги прочете. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Не може да се слугува на двама господари (из неделната беседа „Не може да се слугува на двама господари“ – 22.I.1939 г.) Ще се спра върху стиха, който някога Христос е изказал в отрицателен смисъл: „Не може да се слугува на двама господари“. Често хората казват: „Аз не мога да слугувам, не мога да работя, не мога да уча, не мога да ям“. За да каже човек, че не може да слугува, има ред причини за това. Аз искам да засегна въпроса обективно и научно. В съвременния свят има много неща, които не са научни, т. е. те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение.
към текста >>

Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил.
Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление.
към текста >>

Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята.
Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето.
към текста >>

Христос, живият, възкръсналият Бог ма любовта изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем.
Навсякъде лекарите препоръчват слънчеви бани. Лете, вместо да се крият в тъмните стаи, хората вече предпочитат да посещават плажовете. Обгорялото от слънцето лице е станало вече модно, а предишната бледност — некрасива. Появиха се нови науки — хелиотерапия и хромотерапия, лекуващи болестите с помощта на слънцето и на светлинни лъчи, минаващи през различно оцветени стъкла, а също и други науки, предпочитащи. вместо предишните лекарства от аптеките, употреблението на живите сили на природата — водата, електричеството, магнетизма, силата но мисълта и на лечебните билки, кондензатори на слънчевата енергия. Христос, живият, възкръсналият Бог ма любовта изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем. Учителят ни разкрива тайната на силите, съдържащи се в слънчевата енергия. Тези знания са изложени в книгата „В царството на живата природа“, но те се намират и на други места из неговите беседи. Науката за слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас. Апотеоза на тази наука е онова велико свещенодействие, наречено Паневритпмия. Думата паневритмия означава универсален космически ритъм.
към текста >>

Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата.
Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта.
към текста >>

94. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години.
(из неделната беседа – 13 ноември 1938 г.) Кой. (стих.) – Д. А. Влиянието на цветята – Benitta Цветята лекуват – Benitta Астрология. (продължение от бр. 236) – Влад Пашов Изгревът - градът на слънцето (продължение от бр. 236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години. А да се поздравим истински с този поздрав, ние всички трябва да възкръснем в Него. да се родим в Него. Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето.
към текста >>

И в нас ще заживее Христос.
А да се поздравим истински с този поздрав, ние всички трябва да възкръснем в Него. да се родим в Него. Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе! Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа. Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят. Възкресението е съзнателен процес.
към текста >>

И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“.
да се родим в Него. Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе! Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа. Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят. Възкресението е съзнателен процес. За да го придобием, ние трябва да се свържем с Първата Причина.
към текста >>

Христос възкресе!
Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе! Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа. Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят. Възкресението е съзнателен процес. За да го придобием, ние трябва да се свържем с Първата Причина. И ако работим и вървим по свещената пътека на Любовта.
към текста >>

Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта.
За да го придобием, ние трябва да се свържем с Първата Причина. И ако работим и вървим по свещената пътека на Любовта. в нас ще възкръснат всички добродетели. Тогава ще можем да се поздравим истински с възкресението. И то ще продължи за винаги, вечно. Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта. Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове!
към текста >>

След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос.
Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях.
към текста >>

Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето.
Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“.
към текста >>

Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство. И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя.
към текста >>

А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име.
В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство. И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя. В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си.
към текста >>

В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си.
А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство. И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя. В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си. И затова след възкресението Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Това показва, че той е проникнал със същността си всички сили и елементи на земното битие. И като следствие на това преобразяване виждаме, че след възкресението, като се явява на учениците си, те, отначало не Го познали. Това показва, че след възкресението Христос е станал Господар на всички физически сили и елементи и при възкресението е дематериализирал материята на тялото си и при случай пак я сгъстявал, за да стане видим. И Той сам казва на учениците си.
към текста >>

Това показва, че след възкресението Христос е станал Господар на всички физически сили и елементи и при възкресението е дематериализирал материята на тялото си и при случай пак я сгъстявал, за да стане видим.
В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя. В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си. И затова след възкресението Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Това показва, че той е проникнал със същността си всички сили и елементи на земното битие. И като следствие на това преобразяване виждаме, че след възкресението, като се явява на учениците си, те, отначало не Го познали. Това показва, че след възкресението Христос е станал Господар на всички физически сили и елементи и при възкресението е дематериализирал материята на тялото си и при случай пак я сгъстявал, за да стане видим. И Той сам казва на учениците си. за да се убедят, че не е привидение: „Защо се смущавате и защо се пораждат такива помисли в сърцата ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че аз съм същия; попипайте ме и се уверете, защото дух няма месо и кости, както виждате, че аз имам. И като рече това, по каза им ръцете и нозете си. И взе та яде пред тях“.
към текста >>

Това показва, че Христос възкръсна с физическото си тяло, но преобразено и направено безсмъртно.
И Той сам казва на учениците си. за да се убедят, че не е привидение: „Защо се смущавате и защо се пораждат такива помисли в сърцата ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че аз съм същия; попипайте ме и се уверете, защото дух няма месо и кости, както виждате, че аз имам. И като рече това, по каза им ръцете и нозете си. И взе та яде пред тях“. Това показва, че Христос възкръсна с физическото си тяло, но преобразено и направено безсмъртно. Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това. Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята.
към текста >>

Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това.
за да се убедят, че не е привидение: „Защо се смущавате и защо се пораждат такива помисли в сърцата ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че аз съм същия; попипайте ме и се уверете, защото дух няма месо и кости, както виждате, че аз имам. И като рече това, по каза им ръцете и нозете си. И взе та яде пред тях“. Това показва, че Христос възкръсна с физическото си тяло, но преобразено и направено безсмъртно. Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това. Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне.
към текста >>

И Христос посочи този път — пръв Той премина по него.
И взе та яде пред тях“. Това показва, че Христос възкръсна с физическото си тяло, но преобразено и направено безсмъртно. Христос победи смъртта във физическия свят и посочи пътя, по който всички хора могат да направят това. Той казва за себе си: Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми. В изпълнение волята на Отца е пътя за постигане на безсмъртието. И Христос посочи този път — пръв Той премина по него. Хората са като заровени житни зърна в земята. И както силата на слънцето кара житното зърно да расте, да се развива и да даде плод, така и човек под въздействието на Христовия импулс, под импулса на любовта ще израсне, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод — ще победи смъртта и ще възкръсне. Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява.
към текста >>

Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете.
Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса — мъжки и женски. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата.
към текста >>

95. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но тази свобода се постига с познаването на Истината, че всички хора сме едно, сме равни пред Върховната Справедливост, ако и да не сме равни в дарбите и способностите.
Казано е в Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец“. А това е все повече и повече приближаване към Високия Идеал, в който се крие общото благо. Всеки народ има право на свободно развитие и усъвършенстване. Но ако той уврежда другите, или им отнема това право, с това нарушава общата хармония. Трябва да се даде възможността на всеки човек и народ свободно да се развива и самоуправлява. Но тази свобода се постига с познаването на Истината, че всички хора сме едно, сме равни пред Върховната Справедливост, ако и да не сме равни в дарбите и способностите. Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха.
към текста >>

- „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот.
Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните.
към текста >>

Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновен начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години.
Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи съществуването си именно на тия невидими неща. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Може да стане в положителен или отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновен начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. В същност, Христос го излекува само в няколко минути. Ако вярваш, всичко може да стане. — Ама проказата може ли да се излекува? — И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа, има друга, много по-страшна.
към текста >>

В същност, Христос го излекува само в няколко минути.
В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Може да стане в положителен или отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновен начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. В същност, Христос го излекува само в няколко минути. Ако вярваш, всичко може да стане. — Ама проказата може ли да се излекува? — И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа, има друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга.
към текста >>

Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж.
Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света.
към текста >>

Христос освободи този човек от проказата на неговия ум.
Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна | вяра.
към текста >>

От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“.
Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, има и любов. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света.
към текста >>

Христос казва: Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.
Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност. Христос казва: Нито в Израиля съм намерил толкова вяра. Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човека расте отгоре. Но не трябва да схващате това повърхностно. Ще знаете, че има едно съотношение в мерките.
към текста >>

“ Христос казва: И в Израил не съм намерил толкова вяра.
Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. „Кажи само реч, и ще бъде! “ Христос казва: И в Израил не съм намерил толкова вяра. На вас казвам: Турете ръката си на веждите и кажете: Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя. И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: Господи, да не кажеш нещо, което не мога да направя. Ще туриш ръката си на веждите, и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от твоя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш.
към текста >>

96. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да добият този резултат, египетските геометри е трябвало да извършат известна триангулачна работа, предполагаща отлично познаване на тригонометрията.
Каменните блокове на пирамидата не са циментирани помежду си, а просто прилягат един върху друг, и то така плътно, че в чертата на съединението им не може да проникне и най-тънкото ножче. Един от най-големите предприемачи на каменни постройки в Съединените Щати признава, след посещението си на Хеопсовата пирамида, че в наше време няма такава машина, която би могла да прилепи по такъв идеален начин две каменни повърхнини с дължина 10 метра, както това е осъществено в голямата пирамида. Когато учените, които придружавали Наполеона в неговата египетска експедиция, поискали да начертаят точна карта на Египет, те взели за изходна точка голямата пирамида. Още при първите си операции те установили, че този дивен паметник е построен на едно точно определено място. Оказало се, че меридианът, който минава през върха, дели делтата на Нил точно на две равни части, и че диагоналите, като се продължат, включват същата тая делта. За да добият този резултат, египетските геометри е трябвало да извършат известна триангулачна работа, предполагаща отлично познаване на тригонометрията. Хеопсовата пирамида е ориентирана в посока север-юг и то с точност, получена след сложни астрономични изчисления до 5 дъгови минути. Грешката в ориентацията на обсерваторията в Ураниенбург, дето е работел Тихо-Брахе и на Парижката обсерватория възлиза на около 18 дъгови минути. Следователно, египетските астрономи ще да са имали по-точни способи за определяне на ориентировката. Меридианът прокаран през върха на пирамидата има това свойство, че минава през най-много суша и най-малко водна повърхнина. На пръв поглед, това може да ни се стори случайно, но другите данни, които пирамидата ни разкрива, са така точни, че и тук случайността е изключена.
към текста >>

Един от неговите ученици искаше да вземе много ножове, но Христос му каза: „Вземи само един нож за да си направиш опита.
Запример, някои, които имат запичане, може да им се даде рициново масло. Но рициновото масло е една случайност, едно изключение в живота, то не е една необходимост. То може всякога да се взима. То е само за да се урегулира човешкият стомах, да се премахне онова състояние, което е против растенето на неговия организъм. И във времето на Христа имаше хора, които казваха, че светът без нож не може да се поправи. Един от неговите ученици искаше да вземе много ножове, но Христос му каза: „Вземи само един нож за да си направиш опита. Един нож ти е достатъчен“. И Петър взе един нож, наточи го хубаво в градината. Смел беше той, не знаеше какво може да го сполети. Но като дойдоха хората на първосвещениците, едва можа да отсече ухото на слугата. И Христос му каза: „Слушай, ти нищо не можеш да направиш, аз виждам, но скрий ножа в ножницата“.
към текста >>

И Христос му каза: „Слушай, ти нищо не можеш да направиш, аз виждам, но скрий ножа в ножницата“.
Един от неговите ученици искаше да вземе много ножове, но Христос му каза: „Вземи само един нож за да си направиш опита. Един нож ти е достатъчен“. И Петър взе един нож, наточи го хубаво в градината. Смел беше той, не знаеше какво може да го сполети. Но като дойдоха хората на първосвещениците, едва можа да отсече ухото на слугата. И Христос му каза: „Слушай, ти нищо не можеш да направиш, аз виждам, но скрий ножа в ножницата“. Той скри ножа си и след туй офейка. Отидоха идеи. отиде всичко. Всички се разбягаха. И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече.
към текста >>

Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът?
Той скри ножа си и след туй офейка. Отидоха идеи. отиде всичко. Всички се разбягаха. И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му за Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва. Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“.
към текста >>

“ И като му за Христос тия думи, той Го разбра.
Отидоха идеи. отиде всичко. Всички се разбягаха. И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му за Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва. Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път като дойдат, да направят същото.
към текста >>

Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството.
отиде всичко. Всички се разбягаха. И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му за Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва. Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път като дойдат, да направят същото. Сега в света иде една сила, аз я наричам живият Господ, който иде в света.
към текста >>

Тогава Христос ще мине и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат“.
Ще кажете: то е в далечното бъдеще, не е заради нас. Не, близко е. И знаете ли какво ще бъде положението на съвременното човечество, когато дойде Господ? Всички хора ще бъдат прострени на земята с лицето си надолу. Цялото човечество ще бъде простряно на земята. Тогава Христос ще мине и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат“. Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление. Божественото учение мяза на един малък огън, който постепенно се разгорява. И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога. Ангелът на Любовта трябва да се допре до нас. Кой е този ангел?
към текста >>

Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос.
Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление. Божественото учение мяза на един малък огън, който постепенно се разгорява. И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога. Ангелът на Любовта трябва да се допре до нас. Кой е този ангел? Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос. Той е наречен още Син Божий. Ангелът е служител Божий. Следователно първият ангел, който е слязъл на земята, Той е Христос. Единственият ангел, който е закован на кръста, това е Христос. По това се отличава Христос, че му забиха гвоздеи.
към текста >>

Следователно първият ангел, който е слязъл на земята, Той е Христос.
Ангелът на Любовта трябва да се допре до нас. Кой е този ангел? Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос. Той е наречен още Син Божий. Ангелът е служител Божий. Следователно първият ангел, който е слязъл на земята, Той е Христос. Единственият ангел, който е закован на кръста, това е Христос. По това се отличава Христос, че му забиха гвоздеи. Следователно, истинският ангел се отличава по това, че той носи белезите на това заковаване. Мнозина искат да носят Христовото име. Някои ми казват: „Христос е дошъл на земята, еди кой си е Христос“.
към текста >>

Единственият ангел, който е закован на кръста, това е Христос.
Кой е този ангел? Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос. Той е наречен още Син Божий. Ангелът е служител Божий. Следователно първият ангел, който е слязъл на земята, Той е Христос. Единственият ангел, който е закован на кръста, това е Христос. По това се отличава Христос, че му забиха гвоздеи. Следователно, истинският ангел се отличава по това, че той носи белезите на това заковаване. Мнозина искат да носят Христовото име. Някои ми казват: „Христос е дошъл на земята, еди кой си е Христос“. Казвам: аз се радвам, но вижте ръцете му пробити ли са?
към текста >>

По това се отличава Христос, че му забиха гвоздеи.
Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос. Той е наречен още Син Божий. Ангелът е служител Божий. Следователно първият ангел, който е слязъл на земята, Той е Христос. Единственият ангел, който е закован на кръста, това е Христос. По това се отличава Христос, че му забиха гвоздеи. Следователно, истинският ангел се отличава по това, че той носи белезите на това заковаване. Мнозина искат да носят Христовото име. Някои ми казват: „Христос е дошъл на земята, еди кой си е Христос“. Казвам: аз се радвам, но вижте ръцете му пробити ли са? Ако са много меки и нямат дупки, той не е Христос.
към текста >>

Някои ми казват: „Христос е дошъл на земята, еди кой си е Христос“.
Следователно първият ангел, който е слязъл на земята, Той е Христос. Единственият ангел, който е закован на кръста, това е Христос. По това се отличава Христос, че му забиха гвоздеи. Следователно, истинският ангел се отличава по това, че той носи белезите на това заковаване. Мнозина искат да носят Христовото име. Някои ми казват: „Христос е дошъл на земята, еди кой си е Христос“. Казвам: аз се радвам, но вижте ръцете му пробити ли са? Ако са много меки и нямат дупки, той не е Христос. После, вижте и краката му, вижте сърцето му. Тази дупка седи ли в сърцето му? Той я носи.
към текста >>

Ако са много меки и нямат дупки, той не е Христос.
По това се отличава Христос, че му забиха гвоздеи. Следователно, истинският ангел се отличава по това, че той носи белезите на това заковаване. Мнозина искат да носят Христовото име. Някои ми казват: „Христос е дошъл на земята, еди кой си е Христос“. Казвам: аз се радвам, но вижте ръцете му пробити ли са? Ако са много меки и нямат дупки, той не е Христос. После, вижте и краката му, вижте сърцето му. Тази дупка седи ли в сърцето му? Той я носи. Някои казват: как ще познаем Христа? — Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето.
към текста >>

Ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвувателност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога ?
После, вижте и краката му, вижте сърцето му. Тази дупка седи ли в сърцето му? Той я носи. Някои казват: как ще познаем Христа? — Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето. Ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвувателност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога ? Сега казват: Христовата кръв ще ни очисти. Коя е Христовата кръв? — Това е великата жертва, великото учение на любовта. Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете.
към текста >>

Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“. Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“. Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските? Там никой не краде, дивиденти не се губят. Нито стотинка се губи от тях. Кой каквото си е изработил, то си остава за негова сметка. То е красивото в света.
към текста >>

Това е великият закон, който Христос носи сега на земята.
— Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичко, което се крие в това сърце. Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичко, което се крие в тази душа. Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си сила и с всичко, което се крие в тази сила. И да възлюбиш ближния си като себе си. и туй, което се крие в ближния ти. Това е великият закон, който Христос носи сега на земята. Из неделна беседа, държана на 20 януари 1924 г. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО СИМВОЛ В Писанието е казано, че Бог е сътворил човека свой образ и подобие. За това се говори не само в Библията, но и във всички свещени писания. Еврейските патриарси учеха, че човешкото тяло е микрокосмос — малък космос, съграден по образа на макрокосмоса, на големия космос. Тази аналогия между безграничното и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание.
към текста >>

97. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази извънредно ценна книга, съдържаща есенцията на новото учение, предадено в изискан, сбит стил и с голяма вътрешна динамика, ще изиграе голяма роля за запознаването на човечеството с основните принципи на новото, което внася днес в света Всемирното Братство.
значи да внесем музика, хармония и мир в душите си. Н. Неделчева КНИЖНИНА Учителят говори, от Беинса Дуно. Издание на Братското книгоиздателство — София. Книгата е отпечатана на хубава офсетова хартия и струва 35 лева. Може да се достави и от редакцията на в. „Братство“. Тази извънредно ценна книга, съдържаща есенцията на новото учение, предадено в изискан, сбит стил и с голяма вътрешна динамика, ще изиграе голяма роля за запознаването на човечеството с основните принципи на новото, което внася днес в света Всемирното Братство. Още преди да излезе българското издание, книгата бе издадена на френски и есперанто, а сега се превежда на английски, руски и немски езици. И интересно е, че в странство сами се заинтересуват и пожелават да преведат и издадат книгата, след като са я прочели в някое от досегашните й издания. Книгата съдържа следните отдели, които представляват, отделни закръглени извлечения из беседите и лекциите от Учителя: Живот. Душа. Истина. Любов. Мъдрост. Правда. Бог. Човек. Дух. Добро. Свобода. Светлина. Ядка на Божественото учение.
към текста >>

Тяло на любовта. Христос.
Живата природа. Великото Всемирно Братство. Четирите неща. Учител. Ученик. Свещеният огън. Тяло на любовта. Христос. Както се вижда от съдържанието, тя засега почти всички по-важни въпроси от духовния живот на човека. Тя дава, тъй да се каже, един общ поглед върху онова безгранично цяло, което се изрича Учение на Всемирното Братство. Нека нашите приятели направят всичко възможно за широкото разпространение на тази книга всред всички среди на нашия народ. __________________________ Бележка: Книгата „Учителят говори“ е съставена от Георги Радев (1900-1940) по редактирани от него избрани мисли от Словото на Учителя Беинса Дуно. ХРОНИКА По случай сбирката си — братска среща — кооператорите от кооперация „Братско дело“ — централа гара Раковски, поздравявате всички братя и сестри и им пожелавате ползотворна работа на Божията нива.
към текста >>

98. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често хората се силят да казват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал.
В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-низката степен, отдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкресението, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали, има вярващи, които са оживели, има вярващи, които са възкръснали. Следователно. разбиранията на тия вярващи се различават според степента в която се намират. Често хората се силят да казват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Може да каже някой, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота е произволно.
към текста >>

Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото.
При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то било меко, съдържало е известна сладина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес. благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото. Житото е дошло на земята, да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята, преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам, човечеството носи още ония нрави и недъзи като остатъци на времето, когато още не е било на земята. Да оставим — този въпрос не страна.
към текста >>

Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото за познаване на доброто и на злото в света?
— Казвам: всички блага в света идат все от слънцето. Но и всичките нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето. Като не мисли много, човек казва: да се махне злото в света. Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото за познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това? Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него.
към текста >>

Христос каза на Тома: Тури пръста си в раната ми.
Днес, дето и да отидеш, в която и държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще ви отворят куфарите. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името ви и ще дойдат да видят какви са намеренията ви. Питам: при такива условия кой може да бъде щастлив? Христос каза на Тома: Тури пръста си в раната ми. Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство. Показалецът е Божествена мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури палеца, за да се образува кръста. Значи, кръста не е нищо друго освен символ, знак, образуван от показалеца на човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва.
към текста >>

Като направи този кръст, той може да каже, както Христос е казал: Мир вам!
Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек не може да намери в себе си онази мощната сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време още ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже, както Христос е казал: Мир вам! Из беседата, държана от Учителя на 9 април 1939 год. Великден, София — Изгрев ЧУЧУЛИГАТА Връщал се.един ден чичо Радой бързоходецът от пазар и се отбил край бистрият извор да си отпочине. Починал си той, похапнал си и му се придремало. Наблизко имало една хубава круша и той отишъл под нея. Тури.т си под главата дисагите, наметнал се с кожухчето си и заспал сладко, сладко.
към текста >>

99. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос му каза: „Иди си, синът ти ще бъде здрав“.
Те казват: Вярвайте, че има богатства, които са определени за вас. Онези пък, които имат надежда, ходят да рапортират и казват: Надявайте се във всичко, което вярата и любовта носят. Вярвайте, че всичко това е сто и едно на сто вярно. Това, което искате, ще стане, и то само след няколко часа, до вечерта най-късно ще стане. Ето онзи езичник, който отиде при Христа да се моли за болния си син, провери това. Христос му каза: „Иди си, синът ти ще бъде здрав“. Като отиде у дома си. той намери сина си здрав и видя, че това време съответстваше на времето, което Христос каза. Както каза, така се изпълниха думите Му. Че ако ти не вярваш в онзи глас в себе си, в кого ще вярваш? Някой път ти си отчаян, но нещо дълбоко в тебе ти казва: Не бой се, ще се оправи тази работа, лесно ще се оправи.
към текста >>

той намери сина си здрав и видя, че това време съответстваше на времето, което Христос каза.
Вярвайте, че всичко това е сто и едно на сто вярно. Това, което искате, ще стане, и то само след няколко часа, до вечерта най-късно ще стане. Ето онзи езичник, който отиде при Христа да се моли за болния си син, провери това. Христос му каза: „Иди си, синът ти ще бъде здрав“. Като отиде у дома си. той намери сина си здрав и видя, че това време съответстваше на времето, което Христос каза. Както каза, така се изпълниха думите Му. Че ако ти не вярваш в онзи глас в себе си, в кого ще вярваш? Някой път ти си отчаян, но нещо дълбоко в тебе ти казва: Не бой се, ще се оправи тази работа, лесно ще се оправи. Ти не можеш да си представиш, как ще се оправи, отде ще дойде това изправление на работата. Представете си, че вие се намирате някъде, където има 35 градуса студ, и водата, всичко наоколо е замръзнало.
към текста >>

В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях.
Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н. Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни народи. Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи. Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения. В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях. Излязлата книга за Ж. Ж. Русо е луксозно издание и струва 60 лв. Може да се достави от редакция „Братство“. Адреса на библиотеката е: ул. 6 септември, № 12, София.
към текста >>

100. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос определи този път така: Любов към Бога, Любов към ближните и любов към себе си.
И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения свят, към Бога. „Аз съм вратата“ — казва Той. Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето. Връзката със слънцето е направена, пътя е отворен, веригите на робството разкъсани, пътя на човека към Бога е отворен. Христос определи този път така: Любов към Бога, Любов към ближните и любов към себе си. И ето вече 2000 год. това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието. Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе.
към текста >>

Мислите ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил?
— Ами цяр? — Ще вземеш лай-кучка и ще пиеш десет дена по една чашка. — Ама да не ме утешаваш само? — Ако след десет дена корема ти не мине, ела пак при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине. Мислите ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил? Те нали вярват в Бога и в Христа, защо не го разрешат? Не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга.
към текста >>

Христос сам се намери в голямо противоречие.
Не, те представят едно велико благословение за вас. Надали досега е имало човек на земята, който да е страдал като Христа. Писанието описва Неговите страдания. Наистина страданията Му са били толкова големи, че кръв е излязла от порите Му. От гърдите му се е изтръгнала една въздишка и Той казал: Господи, Господи, защо си ме оставил? Христос сам се намери в голямо противоречие. Този, който имаше сила да лекува други, на когото всички очакваха, дойде до положение да се ругаят с Него, стана посмешище на хората. И най-после Той каза: Господи, в твоите ръце предавам духа си. И след това възкръсна. Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа.
към текста >>

И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство.
Този, който имаше сила да лекува други, на когото всички очакваха, дойде до положение да се ругаят с Него, стана посмешище на хората. И най-после Той каза: Господи, в твоите ръце предавам духа си. И след това възкръсна. Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа. И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год. София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства. Сейте красивото, светлото, чистото! Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли!
към текста >>

До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания.
Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение. За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите идеи, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време! Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие! П. Г. Пампоров ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня. До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания. Страданията са огън на очищение. Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си. Страданията са великата порта на познанието на вътрешния свят на човека, а заедно с това и на външния свят. Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност. За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания.
към текста >>

За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик.
Страданията са великата порта на познанието на вътрешния свят на човека, а заедно с това и на външния свят. Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност. За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания. Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали любовта си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си. Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик. Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата. Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов. Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице.
към текста >>

НАГОРЕ

0.94527387619019