Търсене в текстове за 'Познаване на Любовта'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1386 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички.
И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3.
към текста >>

Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта.
Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта. Идеята е хубава. Какво може да се реализира от нея, опитът ще покаже.
към текста >>

2. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всъщност тук има едно непознаване на себе си.
В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време.
към текста >>

Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда.
И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време. Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие.
към текста >>

Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.
И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата.
към текста >>

Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата.
Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата. Но що е жертвата? Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим.
към текста >>

Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод.
Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните. Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота.
към текста >>

3. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов.
Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
към текста >>

Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената.
И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни.
към текста >>

В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

4. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота.
Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините. И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш характер. Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини.
към текста >>

Любовта към Бога включва любовта към всички същества.
Да, те творят, но какви произведения! Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога.
към текста >>

ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА.
Връзката с Бога е едничкия извор на духовния растеж. Не само творчеството, но и всичко друго велико, благородно, чисто, което може да прояви душата, дотолкоз ги проявява, до колкото е свързана с Бога. Божественият живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея! Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби. ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА. ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.". „Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов.
към текста >>

ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.".
Не само творчеството, но и всичко друго велико, благородно, чисто, което може да прояви душата, дотолкоз ги проявява, до колкото е свързана с Бога. Божественият живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея! Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби. ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА. ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.". „Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите.
към текста >>

„Само Любовта може да ни направи силни.
Божественият живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея! Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби. ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА. ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.". „Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите. Това е вашата сила.
към текста >>

Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта.
Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите. Това е вашата сила. Правете опити. Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна". „Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството. В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият.
към текста >>

„Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива!
Това е вашата сила. Правете опити. Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна". „Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството. В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият. Кой каквото вършил, непременно ще му се върне". „Убий – това е човешкото. Не убий – това е божественото.
към текста >>

А хармонията между душите се изразява чрез любовта.
Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни. Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието. Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде.
към текста >>

От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа.
Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга.
към текста >>

Любовта е връзка с Бога.
Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко!
към текста >>

Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания.
Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите. От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини.
към текста >>

Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси.
Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата! Тяхното познание е необходимо, за да ходим в светлина. Окултизмът е необходим за изучаване на по-дълбоките закони за повдигането и израждането на расите. Само когато знаем тези закони, тогаз ще знаем окултната страна на историята. Това важи както за обществения, така и за индивидуалния живот. Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси. ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта".
към текста >>

Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта".
Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси. ВЪЗПИТАНИЕ „Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание". „В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта". „И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето.
към текста >>

5. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Има нещо по-високо от познаването.
С това не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват. Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление. Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх.
към текста >>

В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш.
Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого да любите? Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява.
към текста >>

Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх.
Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого да любите? Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява. Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света.
към текста >>

Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта.
Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора. Ти трябва да имаш спрямо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие.
към текста >>

Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите.
Ти трябва да имаш спрямо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Днес в света съществуват навсякъде кражби и насилия. Защо?
към текста >>

Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите.
Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Днес в света съществуват навсякъде кражби и насилия. Защо? Защото липсва Любовта.
към текста >>

Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа.
Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Днес в света съществуват навсякъде кражби и насилия. Защо? Защото липсва Любовта. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове ма тази земя.
към текста >>

Защото липсва Любовта.
Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Днес в света съществуват навсякъде кражби и насилия. Защо? Защото липсва Любовта. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове ма тази земя. Както един ученик, който следва едно училище, не е член на това училище а следва докато го свърши, така сме и ние. После този ученик минава в друго училище, а на негово място дохожда друг. Господ е господар на всичко, а сегашните хора мислят, че Господ няма да ги повика. Не, в света има една велика Божия Правда, за която няма никакви теории и хипотези.
към текста >>

Ако изпълняваме Божиите закони, тогава за нас ще има само един Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Доброто.
На всички хора трябва да се отдаде правото. Всички хора, които Бог е пратил имат еднакво право да живеят. Никому не е позволено да отнема правата на човека, които Бог му е дал. Божията правда седи в това – да зачитаме свещено великите Божии закони. Ако пък искаме да турим друго право в света, ние ще бъдем езичници. Ако изпълняваме Божиите закони, тогава за нас ще има само един Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Доброто. Този Бог гледа еднакво към всички хора. Следователно, всяко насилие, което се върши от когото и да е, не е угодно Богу. И ако Той търпи, това не е от слабост. Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Казват, че щял да дойде Антихрист.
към текста >>

Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта.
Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея. Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта. Той е, Който може да ви въздигне и възкреси. Когато Господ възкръсне във всеки едного от нас, тогава ще се разпръснат враговете Му. Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отвалим плочата, която е на гроба на нашия Господ. Туй е, което вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на твоя Господ.
към текста >>

6. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта.
Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство. Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за Безграничното и закона за граничното. Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото. Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта. Любовта е първото проявление на Безграничното и носи. в себе си пълнотата на Благото. А това Благо е вечната Хармония, която включва всички души. Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло. Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света.
към текста >>

Любовта е първото проявление на Безграничното и носи.
Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство. Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за Безграничното и закона за граничното. Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото. Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта. Любовта е първото проявление на Безграничното и носи. в себе си пълнотата на Благото. А това Благо е вечната Хармония, която включва всички души. Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло. Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света. От този закон, от закона на граничното се ражда злото.
към текста >>

Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло.
Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото. Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта. Любовта е първото проявление на Безграничното и носи. в себе си пълнотата на Благото. А това Благо е вечната Хармония, която включва всички души. Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло. Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света. От този закон, от закона на граничното се ражда злото. Законът на Цялото включва частите, но същевременно всяка част си има свой закон. Когато частта иска да наложи на Цялото своя закон, ражда се злото в света. Това са само едро набелязани истини, но те ясно показват каква велика наука е животът, колко разумно човек трябва да се отнася към проблемите и на индивидуалния живот, и към проблемите на колективното.
към текста >>

Социалният въпрос, който днес тъй много се разисква в света, е въпрос, който изисква много светлина, той изисква едно основно познаване на двата велики закона: законът на Цялото и законът на частите, които лежат в основата на цялото Битие.
Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света. От този закон, от закона на граничното се ражда злото. Законът на Цялото включва частите, но същевременно всяка част си има свой закон. Когато частта иска да наложи на Цялото своя закон, ражда се злото в света. Това са само едро набелязани истини, но те ясно показват каква велика наука е животът, колко разумно човек трябва да се отнася към проблемите и на индивидуалния живот, и към проблемите на колективното. Социалният въпрос, който днес тъй много се разисква в света, е въпрос, който изисква много светлина, той изисква едно основно познаване на двата велики закона: законът на Цялото и законът на частите, които лежат в основата на цялото Битие.
към текста >>

7. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието).
Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно.
към текста >>

Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината.
Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо?
към текста >>

8. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Никога не бях виждал между двама влюбени любовта да блика както между тези двама стари съпрузи.
Тя имаше среден ръст; красиви сиви коси заобикаляха светлото ù лице. Тя имаше очарователен поглед, който завоюваше веднага симпатиите на околните Държането ù, елегантността на ръцете ù ме учудваха. Понякога тя изглеждаше съвсем като велико светска жена. - Стелла, каза мъжът ù. От този глас нещо извънредно нежно затрепти въздуха. Никога не бях виждал между двама влюбени любовта да блика както между тези двама стари съпрузи. Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките. Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това? После дойде пак съмнението в мен. Реших да чакам.
към текста >>

Когато майката живее в любовта, Бог помага.
Аз приех и се сбогувах. * * * При следното посещение на обед аз му изложих моите лутания, търсения; говорих му за моите изучавания на Раджа Йога. Дойде една майка с болно, рахитично дете. Причината на болестта е бил алкохолизмът у бащата Андреас посочи средство на майката. Последната почна да благодари, Андреас каза: - Не, не! Когато майката живее в любовта, Бог помага. Нему трябва да благодарите. Разговорът ни беше прекъсван постоянно през време на обяда от върволица посетители. Идваха повечето работници и работнички преди изсвирването на фабриката. Аз видях, че ако между интелектуалния елит той имаше малък брой почитатели, то между народа имаше голям брой такива. По-после видях, че често дворът биваше препълнен.
към текста >>

Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос.
Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения. - Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето. Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас. В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
към текста >>

Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие.
* * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

Именно запознаването си с тях описва в тази книга.
Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

9. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й.
към текста >>

Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата.
Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот. Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането.
към текста >>

Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща.
Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът.
към текста >>

Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела.
В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта. Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното.
към текста >>

Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта.
Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта. Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното. Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме.
към текста >>

При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства.
Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания.
към текста >>

Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога.
Индиферентен е към собствената си съдба, грижи се единствено само да разпространява доброто, даже и ако трябва да изпита за такава съдба и векове страдания. Земята носи винаги поне едно от тези същества, за да заличава развалата. Никой не може да ги види, освен тези, които следват техният път. Това е тесният път, но той е тъй бял, тъй светъл! Той е същевременно най-късият. Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога. Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава. Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия свят, нито във вечността. Раят не е ли в служене на Бога? И мога ли да бъда щастлив, ако едно същество страда някъде? Небето не ми ли обеща да изпълнява всички мои желания, ако върша Неговата воля?
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре.
Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс. Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре. Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа. Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр. Тези драми са от съвсем нов характер; те са написани за бъдещия театър. В 1928г. излезе неговата автобиография: „Le rêve d`une confession d`un poète".
към текста >>

След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г.
Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея. Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус.
към текста >>

Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов!
Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече. Истината тържествува.
към текста >>

Скоро всички ще разберат, че Истината, Любовта, Правдата, Светлината - с нищо не могат да се скрият.
И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече. Истината тържествува. Скоро всички ще разберат, че Истината, Любовта, Правдата, Светлината - с нищо не могат да се скрият. Светът ще изгори в огъня на Любовта и ще се възроди. А ние българите ще се познаем като потомци на богомилите и ще се гордеем, като носители на високи идеали. [*]Виж за тях във „Великите посветени"
към текста >>

Светът ще изгори в огъня на Любовта и ще се възроди.
И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече. Истината тържествува. Скоро всички ще разберат, че Истината, Любовта, Правдата, Светлината - с нищо не могат да се скрият. Светът ще изгори в огъня на Любовта и ще се възроди. А ние българите ще се познаем като потомци на богомилите и ще се гордеем, като носители на високи идеали. [*]Виж за тях във „Великите посветени"
към текста >>

11. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие.
Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард. Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон.
към текста >>

Балмонт - поетът на слънцето и любовта.
Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства. Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство. Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето.
към текста >>

Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта.
Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава. Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство. Балмонт - поетът на слънцето и любовта. През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия. Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство. Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял.
към текста >>

И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял.
Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство. Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината.
към текста >>

В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза.
Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова.
към текста >>

Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение.
"Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той. Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова. Духовните движения не са нещо случайно.
към текста >>

Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта.
Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа. Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи с себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. . Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието!
към текста >>

- Само когато е чист, когато е човек на Любовта!
Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините.
към текста >>

Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта".
"Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла. "Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо, в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол.
към текста >>

Тук любовта сполучливо е представена като извор.
Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо, в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол. Символизмът трябва да отговаря на известни съотношения вътре в природата. Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. "Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свт*т1 Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни на-срдчава, подтиква, ръководи и учи!
към текста >>

То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството.
Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. "Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свт*т1 Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни на-срдчава, подтиква, ръководи и учи! "Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка. Кълбото е времето. То носи със себе си всички възможности. То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява! "В който град влезете". Христос говори на учениците си.
към текста >>

12. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода.
Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство". Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма.
към текста >>

Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление.
Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си.
към текста >>

Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира.
Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Пръскай и ти навред лъчи. Вселената е едно цяло. Дори и звярът е твой брат .
към текста >>

Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода.
Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Пръскай и ти навред лъчи. Вселената е едно цяло. Дори и звярът е твой брат . Не лъжи, бъди смел.
към текста >>

Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство.
към текста >>

Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът.
* * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват.
към текста >>

Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява.
Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор.
към текста >>

Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство.
Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия".
към текста >>

Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват.
Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа".
към текста >>

За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание.
За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи.
към текста >>

Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза.
Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това. Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност . Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс". Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма.
към текста >>

13. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка.
„Слизай скоро долу, че ще режа зданието и ще паднеш! " – „Тъй ли, почакай малко, сега ще сляза.” – „Добре, но по-скоро слизай! ” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот. Ако човек не може да си изработи нов мироглед за живота, той не може да се облаче в сватбарска дреха. Ако той не си изработи нови възгледи, със старите възгледи няма да го приемат на сватбата.
към текста >>

Любовта е новото в това дело.
Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири. После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент. И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент. Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело. Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете. Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин. Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело. Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота.
към текста >>

Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин.
И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент. Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело. Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете. Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин. Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело. Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг.
към текста >>

14. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука.
Учен човек е този, който знае, че всяко нещо е част от Цялото; той с всички същества има такива отношения, като кой да е орган на тялото към всички останали. Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл. Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен.
към текста >>

И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити.
Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани.
към текста >>

Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика.
То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието.
към текста >>

Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити.
И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие.
към текста >>

Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.
Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие. * Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с тъга. Колкото пъти човек през деня ощети интересите на кое да е живо същество и не му е услужило в нужда, както услужва на себе си, толкова пъти връзката с Цялото е скъсана, и радостта се отдръпва далеко от него. И обратно, колкото повече пазим духовните и материални интереси на всяко същество и не изпущаме случай да се отзовем на нуждите им, връзката с Цялото се усилва, и животът в нас се проявява в пълнота. А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно. Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува любовта.
към текста >>

15. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността.
В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектирана се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти.
към текста >>

Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота.
Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
към текста >>

Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство.
Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение.
към текста >>

16. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Пампоров НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта.
П. Г. Пампоров НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва.
към текста >>

Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига.
Осемдесет души – от които 20 души немци (най-много в сравнение с другите народности) работеха съзнателно, без заплата – за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ (за немците). Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости.
към текста >>

Защото вие имахме ключът на Любовта.
Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото вие имахме ключът на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше!
към текста >>

В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж?
И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. „Любете враговете си! " Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
към текста >>

Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
към текста >>

17. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата.
И това, което се следва да правим ние, които сме потопени в един свят на красота и чудеса, това е, с радост, смела решителност, с воля да постигнем целта, която се крие у нас. Трябва ли ние, които толкова много получаваме, да се не доверяваме на силата, която е извор и начало на нашия живот? Да се не вслушваме ли в творческата душа, която ни ръководи с нежна ръка и толкова ни е поучавала – в радостната сигурност на едно бъдеще. До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта.
към текста >>

Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела.
До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство.
към текста >>

В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание.
И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна.
към текста >>

Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна.
В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните. Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал.
към текста >>

18. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали.
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените.
към текста >>

Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта.
Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят. Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип.
към текста >>

Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
към текста >>

19. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл.
Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията.
към текста >>

Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост.
Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото.
към текста >>

В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
към текста >>

Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми.
Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях.
към текста >>

И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п.
добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
към текста >>

Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото.
Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада.
към текста >>

20. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А само познаването на дълбоките ù причини може да ни посочи истинските мерки за излизането от нея.
Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66 – Софи. Днешното човечество преминава през една криза, която говори, че сме на границата между две епохи. Ако погледнем историята, ще видим, че винаги в такива случаи човечеството преминава през такава криза. Днешните мерки, които се вземат против кризата, засягат само последствията, резултатите, а не дълбоките ù причини и затова си остават неефикасни. А само познаването на дълбоките ù причини може да ни посочи истинските мерки за излизането от нея. Горните беседи хвърлят светлина върху всички въпроси на живота, изхождайки от едно изучаване на реалните основи на живота. И затова тези беседи вливат радост, надежда, вяра във възвишените сили, които работят в човека и в целокупния живот. La loi supréme (френски превод на „Великия закон"). Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул.
към текста >>

Любовта е единственото богатство.
Опълченска 66, – София. Основната идея, която се изтъква в тая беседа е: всичко онова, което ни пълни с ентусиазъм пред красотите на природата; всичко онова, което ни подбужда да се стремим към възвишеното, благородното, – това е божественото в нас. То е изтъкано от любов. Тя е истинската основа на живота. Великият живот е в нас, но ние още не сме го проявили. Любовта е единственото богатство. Тя е всичко. В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота. „Дванадесет баби" от Олга Славчева. Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани.
към текста >>

21. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота.
Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно. Той върши това по закона на корелацията - устройството на една костица определя отношението и устройството на всички останали кости в организма. По същия закон една способност се определя френологически от много други, които са в тясна зависимост от нея. Така надеждата е тясно свързана със самоувереността и с любовта към живота. Ако центърът на надеждата е силно развит, а другите два са слабо развити, то този човек каквото и да постигне ще бъде израз на „случая”, но не и на неговата собствена воля. По закона на корелацията също, ако една способност или център закърнее, това влече след себе си регресията и на всички останали центрове, свързани с него. Формулата е: „промяната на функцията, от която зависи и формата на даден орган, влече след себе си промяната и на останалите органи.” Законът на корелацията е важен не само за центровете на главата, но той ни изяснява и съотношението между главата, лицето, ръцете, краката и цялото тяло. На закона на корелацията почива и мимиката. Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си.
към текста >>

Ще завърша с думите на известния германски характеролог Hans Stein, приведени с мои думи: обикновеният човек ще използува познаването на своя подобен за свои егоистични цели, той ще види лошото у другия и ще го осъжда, без да може да използува това за себеизправяне и за всеобщо добро.
Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си. И движенията са в корелация с целия образ на човека. Митология, физиогномия, френология, хирология, графология и др. ще ни дадат богатия материал за сравнителното характерологично изучаване на човека. Върху практическото значение на това няма да се спирам. Ще завърша с думите на известния германски характеролог Hans Stein, приведени с мои думи: обикновеният човек ще използува познаването на своя подобен за свои егоистични цели, той ще види лошото у другия и ще го осъжда, без да може да използува това за себеизправяне и за всеобщо добро. Философът-учен, обаче, ще види във всеки човек, във всяка характерна черта отделни цветове, отделни звуци, които в своята съвкупност дават полифоничната картина на световния ритъм.
към текста >>

22. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви.
По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е. те са сложили като начало на развитието „различаването”. И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването. Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие. Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви. Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване.
към текста >>

Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината.
Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце.
към текста >>

23. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта.
Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта. Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми. Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра.
към текста >>

Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция.
Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието. Те са основни форми, през които протича живота на природата. Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.” Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и народите, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер.
към текста >>

24. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем.
Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината.
към текста >>

А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>

25. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда.
към текста >>

С познаването на доброто започва знанието.
Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието. Еднъж направено добро, то никога не се забравя. То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е.
към текста >>

26. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички размишляваме върху Любовта на Безграничния.
Вечен, непреривен изгрев, ето тайната, която осмисля живота! Красиво е, когато видиш една душа, която живее в зазоряване и изгрев. Ако днес нова красива мисъл просияе ярко в теб, ако нов подтик разгори свещения ти огън, ако ново чувство получиш като скъпоценен дар, чувство, чрез което добиваш по-голямо прозрение за глъбините на живота, тогаз твоят път е зазоряване и е изгрев! Мълчаливо съзерцание. Слънцето изгрява, поздравява ни с първия си лъч. Всички размишляваме върху Любовта на Безграничния. Сърцата, душите са отворени като цветя, за да приемат това, което им праща Неговата любов. Как всички същества тук са близки и мили! Ти тук ги виждаш вече в нова светлина. Погледът на душата ти вече надхвърля външните форми на съществата и ти ставаш способен да се свържеш с неугасимия огън, който гори във всички тях. Как почваш тук да разбираш красивото, което живее и работи във всяко същество.
към текста >>

Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава.
С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми. Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Дето няма любов, животът е неразбран.
към текста >>

Силата на човека седи в любовта му.
Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Дето няма любов, животът е неразбран. Иска ли човек да обича някого, трябва да разбира езика, на който е написана книгата на неговия живот. Разбира ли този език, сърцето му ще се запали и ще гори.
към текста >>

В Любовта няма никакво изключение.
Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Дето няма любов, животът е неразбран. Иска ли човек да обича някого, трябва да разбира езика, на който е написана книгата на неговия живот. Разбира ли този език, сърцето му ще се запали и ще гори. Това е свещеният огън, за който се говори в Писанието. В Любовта няма никакво изключение. А пък в закона на безлюбието всичко е изключение. Някой пита: „Защо се случва в живота така и така? " Защото няма любов! - Не може да учи. - Защо?
към текста >>

Защото в него живее любовта - магическата пречка.
- Не може да учи. - Защо? Защото няма любов! Едно липсва на съвременните хора: любов. Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма смущение.
към текста >>

Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът.
- Защо? Защото няма любов! Едно липсва на съвременните хора: любов. Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма смущение. Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов.
към текста >>

В любовта е всичко.
Защото няма любов! Едно липсва на съвременните хора: любов. Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма смущение. Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Любов, която внася смут в човешката душа, това не е любов.
към текста >>

Без любовта животът няма смисъл.
Едно липсва на съвременните хора: любов. Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма смущение. Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Любов, която внася смут в човешката душа, това не е любов. Знание, което възгордява човка, не е знание.
към текста >>

Сега по какво се познава любовта?
Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма смущение. Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Любов, която внася смут в човешката душа, това не е любов. Знание, което възгордява човка, не е знание. Свобода, която прави човека своеволен, не е свобода.
към текста >>

В любовта няма смущение.
Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма смущение. Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Любов, която внася смут в човешката душа, това не е любов. Знание, което възгордява човка, не е знание. Свобода, която прави човека своеволен, не е свобода. Трябва да се направи опит, какво нещо е любовта.
към текста >>

Трябва да се направи опит, какво нещо е любовта.
В любовта няма смущение. Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Любов, която внася смут в човешката душа, това не е любов. Знание, което възгордява човка, не е знание. Свобода, която прави човека своеволен, не е свобода. Трябва да се направи опит, какво нещо е любовта. Това е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Това ще бъде най-знаменитият ден в живота му, когато направи първия опит, Аз го наричам зазоряване! При първия опит ще види той, как слънчевият лъч се показва на хоризонта. Човек да има само едно мнение за любовта. Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си.
към текста >>

Човек да има само едно мнение за любовта.
Свобода, която прави човека своеволен, не е свобода. Трябва да се направи опит, какво нещо е любовта. Това е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Това ще бъде най-знаменитият ден в живота му, когато направи първия опит, Аз го наричам зазоряване! При първия опит ще види той, как слънчевият лъч се показва на хоризонта. Човек да има само едно мнение за любовта. Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния!
към текста >>

Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си.
Трябва да се направи опит, какво нещо е любовта. Това е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Това ще бъде най-знаменитият ден в живота му, когато направи първия опит, Аз го наричам зазоряване! При първия опит ще види той, как слънчевият лъч се показва на хоризонта. Човек да има само едно мнение за любовта. Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото.
към текста >>

Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет.
Това е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Това ще бъде най-знаменитият ден в живота му, когато направи първия опит, Аз го наричам зазоряване! При първия опит ще види той, как слънчевият лъч се показва на хоризонта. Човек да има само едно мнение за любовта. Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния.
към текста >>

Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния!
Човек да има само едно мнение за любовта. Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина.
към текста >>

В любовта всеки човек е отражение на божественото.
Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава.
към текста >>

Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея.
В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае.
към текста >>

Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта.
Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива.
към текста >>

Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства.
Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта. Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот.
към текста >>

Любовта е път за постижение на това, което човек желае.
Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта. Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот. Любовта е, която носи живот. И по какво се познава това?
към текста >>

С любовта всичко се придобива.
Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта. Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот. Любовта е, която носи живот. И по какво се познава това? Ако си болен, ще оздравееш.
към текста >>

Всички блага идат по закона на любовта.
Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта. Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот. Любовта е, която носи живот. И по какво се познава това? Ако си болен, ще оздравееш. Ако си тъжен, ще станеше радостен.
към текста >>

Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот.
Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта. Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот. Любовта е, която носи живот. И по какво се познава това? Ако си болен, ще оздравееш. Ако си тъжен, ще станеше радостен. Ако си бездарен, ще станеш даровит.
към текста >>

Любовта е, която носи живот.
Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта. Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот. Любовта е, която носи живот. И по какво се познава това? Ако си болен, ще оздравееш. Ако си тъжен, ще станеше радостен. Ако си бездарен, ще станеш даровит. Любовта носи светлина; при нея всички дарби на човека ще се развият.
към текста >>

Любовта носи светлина; при нея всички дарби на човека ще се развият.
Любовта е, която носи живот. И по какво се познава това? Ако си болен, ще оздравееш. Ако си тъжен, ще станеше радостен. Ако си бездарен, ще станеш даровит. Любовта носи светлина; при нея всички дарби на човека ще се развият. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Който възприеме любовта, има всички възможности. В нея не съществува нещо невъзможно. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му. Ключът за небето е любовта.
към текста >>

Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта.
И по какво се познава това? Ако си болен, ще оздравееш. Ако си тъжен, ще станеше радостен. Ако си бездарен, ще станеш даровит. Любовта носи светлина; при нея всички дарби на човека ще се развият. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Който възприеме любовта, има всички възможности. В нея не съществува нещо невъзможно. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Живот вечен е познаването на любовта.
към текста >>

Който възприеме любовта, има всички възможности.
Ако си болен, ще оздравееш. Ако си тъжен, ще станеше радостен. Ако си бездарен, ще станеш даровит. Любовта носи светлина; при нея всички дарби на човека ще се развият. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Който възприеме любовта, има всички възможности. В нея не съществува нещо невъзможно. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Животът е това, към което се стреми човек и което осмисля неговото съществуване.
към текста >>

Ключът за небето е любовта.
Любовта носи светлина; при нея всички дарби на човека ще се развият. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Който възприеме любовта, има всички възможности. В нея не съществува нещо невъзможно. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Животът е това, към което се стреми човек и което осмисля неговото съществуване. Когато той живее вътре в любовта, животът се осмисля. Ако в света човек няма кого да обича, той не може да живее. Той трябва да следва великите закони на живота, за да живее.
към текста >>

Живот вечен е познаването на любовта.
Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Който възприеме любовта, има всички възможности. В нея не съществува нещо невъзможно. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Животът е това, към което се стреми човек и което осмисля неговото съществуване. Когато той живее вътре в любовта, животът се осмисля. Ако в света човек няма кого да обича, той не може да живее. Той трябва да следва великите закони на живота, за да живее. Далечният, Божественият идеал е да обичаш всичко!
към текста >>

Когато той живее вътре в любовта, животът се осмисля.
В нея не съществува нещо невъзможно. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Животът е това, към което се стреми човек и което осмисля неговото съществуване. Когато той живее вътре в любовта, животът се осмисля. Ако в света човек няма кого да обича, той не може да живее. Той трябва да следва великите закони на живота, за да живее. Далечният, Божественият идеал е да обичаш всичко! Любов към едного е любов към всички. Който обича едного, сърцето му се отваря за всички.
към текста >>

Любовта е първата подбудителна причина.
Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Някой може да се спре върху завършените резултати и да каже: „Какво ще постигна, като обичам? " Всичко! Пред човека седи едно велико бъдеще. Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне. Познаването на любовта, това е възкресение. Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество.
към текста >>

Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него.
Не говори, преди да си обикнал. Някой може да се спре върху завършените резултати и да каже: „Какво ще постигна, като обичам? " Всичко! Пред човека седи едно велико бъдеще. Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне. Познаването на любовта, това е възкресение. Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта.
към текста >>

Познаването на любовта, това е възкресение.
" Всичко! Пред човека седи едно велико бъдеще. Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне. Познаването на любовта, това е възкресение. Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта. Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека.
към текста >>

Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество.
Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне. Познаването на любовта, това е възкресение. Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта. Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека. Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален. Щом той разбере правилно живота, тогаз и да го гонят и хулят хората, това няма да го смущава.
към текста >>

Богатството седи в проявата на любовта.
Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне. Познаването на любовта, това е възкресение. Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта. Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека. Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален. Щом той разбере правилно живота, тогаз и да го гонят и хулят хората, това няма да го смущава. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън.
към текста >>

Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален.
Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта. Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека. Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален. Щом той разбере правилно живота, тогаз и да го гонят и хулят хората, това няма да го смущава. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Когато тя дойде, ние ще бъдем носители на великите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва. Любовта е учение за слугуване.
към текста >>

Любовта е учение за слугуване.
Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален. Щом той разбере правилно живота, тогаз и да го гонят и хулят хората, това няма да го смущава. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Когато тя дойде, ние ще бъдем носители на великите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва. Любовта е учение за слугуване. Всички хора са дошли да станат слуги. Някой казва: „Аз трябва да се науча на нещо". На какво трябва да се научи? Да слугува! В това седи истината.
към текста >>

Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния.
В това седи истината. Това слугуване как може да се нарече? То е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази любов, която дава. Бъдещата културата е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви.
към текста >>

Какво определение можем да дадем на любовта?
Това слугуване как може да се нарече? То е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази любов, която дава. Бъдещата културата е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво.
към текста >>

Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината.
Сега трябва да дойдем до онази любов, която дава. Бъдещата културата е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека.
към текста >>

Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта.
Бъдещата културата е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него.
към текста >>

Всички външни придобивки без любовта са мъртви.
Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота.
към текста >>

Без любовта всичко е мъртво.
Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е.
към текста >>

сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека.
Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът".
към текста >>

Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него.
Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света.
към текста >>

Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота.
Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва.
към текста >>

Без любовта, т.е.
Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие.
към текста >>

Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът".
сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта.
към текста >>

Без любовта не може да има вяра в света.
Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират.
към текста >>

Само любовта е ценното, в което човек може да вярва.
Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта.
към текста >>

За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира.
реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта. Любовта е майката в света. Тя е велик закон.
към текста >>

Последната победа в света принадлежи на любовта.
Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта. Любовта е майката в света. Тя е велик закон. Тая любов, която е създала всички организми, всички растения, тя е родила и слънцата.
към текста >>

Единственото реално нещо в света - това е любовта.
Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта. Любовта е майката в света. Тя е велик закон. Тая любов, която е създала всички организми, всички растения, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Цветята като че ли почват да блестят с по-ярки краски!
към текста >>

Любовта е майката в света.
Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта. Любовта е майката в света. Тя е велик закон. Тая любов, която е създала всички организми, всички растения, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Цветята като че ли почват да блестят с по-ярки краски! Те като че ли ни казват: „Да, разбираме Го!
към текста >>

Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта.
Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта. Любовта е майката в света. Тя е велик закон. Тая любов, която е създала всички организми, всички растения, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Цветята като че ли почват да блестят с по-ярки краски! Те като че ли ни казват: „Да, разбираме Го! Той говори за онези чисти сфери, отдето идем ние. Той ви говори с езика на нашата родина! " Вятърът, който едва полюлява стъбълцата на тревите и цветята, като че ли ни казва: „Ще отнесем Словото Му долу при душите,чийто поглед е обърнат към зората на раждащия се ден!
към текста >>

27. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство.
За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината. Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство. Там вече материално и духовно изчезват и човек живее в пълнотата на живота, което е истината. Суеверието, обаче, днес се е загнездило силно във всекидневния живот на хората - в политическия, в семейния и обществения живот. Напр. по отношение на високопоставения почти всеки мисли, че той е безпогрешен. Има хора, които явно се обявяват срещу тази нелепост. И все пак "началство лучше знает" е най-важната формула в политическия живот.
към текста >>

Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта.
Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога.
към текста >>

28. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване.
Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си! Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта.
към текста >>

Но що значи опознаване?
Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието!
към текста >>

Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта.
Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота!
към текста >>

Любовта работи от вътре.
Реално е само туй, което дава подтик. Човек трябва да се разгорява отвътре. Стремеж трябва да има той към съвършенство. Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик.
към текста >>

Хубавите работи зависят от любовта.
Човек трябва да се разгорява отвътре. Стремеж трябва да има той към съвършенство. Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов.
към текста >>

Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови.
Стремеж трябва да има той към съвършенство. Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи.
към текста >>

Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи.
Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако не любиш. Ако искаш да станеш силен, трябва да обичаш. Ако не обичаш, ти си слаб човек. За мен любовта е най-мощната сила, която твори.
към текста >>

Силата иде чрез любовта.
Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако не любиш. Ако искаш да станеш силен, трябва да обичаш. Ако не обичаш, ти си слаб човек. За мен любовта е най-мощната сила, която твори. Целият космос е създаден чрез нея.
към текста >>

За мен любовта е най-мощната сила, която твори.
Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако не любиш. Ако искаш да станеш силен, трябва да обичаш. Ако не обичаш, ти си слаб човек. За мен любовта е най-мощната сила, която твори. Целият космос е създаден чрез нея. Ако човек не дойде до съзнание на този закон и да го използува, той ще остане назад. Любовта е онази сила. чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича?
към текста >>

Любовта е онази сила.
Ако искаш да станеш силен, трябва да обичаш. Ако не обичаш, ти си слаб човек. За мен любовта е най-мощната сила, която твори. Целият космос е създаден чрез нея. Ако човек не дойде до съзнание на този закон и да го използува, той ще остане назад. Любовта е онази сила. чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича? Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко.
към текста >>

Защото по пътя на любовта идат всички блага в света.
Целият космос е създаден чрез нея. Ако човек не дойде до съзнание на този закон и да го използува, той ще остане назад. Любовта е онази сила. чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича? Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях.
към текста >>

Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко.
Любовта е онази сила. чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича? Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло.
към текста >>

Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко.
чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича? Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира.
към текста >>

Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях.
Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби.
към текста >>

Любовта лекува всички болести.
Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това.
към текста >>

Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи.
И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това. И след като получи всичко, ще отиде да служи. И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив. Докато не служи на другите, той не може да бъде щастлив.
към текста >>

Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това.
Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това. И след като получи всичко, ще отиде да служи. И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив. Докато не служи на другите, той не може да бъде щастлив. Човек, който е почнал да мисли за Безграничния, трябва да има желание да се промени животът му и да е готов на всички услуги в света. Човек, който обича, той е готов.
към текста >>

Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието.
Той има всичкото богатство на света. Той е щедър. Той е като един извор, който тече. Не мисли, как ще мине животът му, какво ще стане с него на старини. Занимават го други въпроси. Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието. Дойде ли любовта, ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. Трябва да се употреби любовта като път за постижение. Щом човек люби, той е в пътя. Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта.
към текста >>

Дойде ли любовта, ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие.
Той е щедър. Той е като един извор, който тече. Не мисли, как ще мине животът му, какво ще стане с него на старини. Занимават го други въпроси. Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието. Дойде ли любовта, ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. Трябва да се употреби любовта като път за постижение. Щом човек люби, той е в пътя. Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта. Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите.
към текста >>

Трябва да се употреби любовта като път за постижение.
Той е като един извор, който тече. Не мисли, как ще мине животът му, какво ще стане с него на старини. Занимават го други въпроси. Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието. Дойде ли любовта, ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. Трябва да се употреби любовта като път за постижение. Щом човек люби, той е в пътя. Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта. Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите. Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее.
към текста >>

Правият път е пътят на любовта.
Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието. Дойде ли любовта, ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. Трябва да се употреби любовта като път за постижение. Щом човек люби, той е в пътя. Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта. Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите. Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее. Ако наруши любовта на своите младини, той ще остарее. Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре. Някой казва: "Бяхме едно време млади".
към текста >>

Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите.
Дойде ли любовта, ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. Трябва да се употреби любовта като път за постижение. Щом човек люби, той е в пътя. Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта. Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите. Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее. Ако наруши любовта на своите младини, той ще остарее. Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре. Някой казва: "Бяхме едно време млади". Не, тепърва трябва да станете млади!
към текста >>

Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее.
Трябва да се употреби любовта като път за постижение. Щом човек люби, той е в пътя. Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта. Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите. Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее. Ако наруши любовта на своите младини, той ще остарее. Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре. Някой казва: "Бяхме едно време млади". Не, тепърва трябва да станете млади! Любовта е цяла наука!
към текста >>

Ако наруши любовта на своите младини, той ще остарее.
Щом човек люби, той е в пътя. Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта. Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите. Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее. Ако наруши любовта на своите младини, той ще остарее. Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре. Някой казва: "Бяхме едно време млади". Не, тепърва трябва да станете млади! Любовта е цяла наука! Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него.
към текста >>

Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре.
Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта. Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите. Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее. Ако наруши любовта на своите младини, той ще остарее. Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре. Някой казва: "Бяхме едно време млади". Не, тепърва трябва да станете млади! Любовта е цяла наука! Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния.
към текста >>

Любовта е цяла наука!
Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее. Ако наруши любовта на своите младини, той ще остарее. Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре. Някой казва: "Бяхме едно време млади". Не, тепърва трябва да станете млади! Любовта е цяла наука! Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът.
към текста >>

При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния.
Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре. Някой казва: "Бяхме едно време млади". Не, тепърва трябва да станете млади! Любовта е цяла наука! Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик!
към текста >>

Никога не трябва да се губи връзката на любовта.
Не, тепърва трябва да станете млади! Любовта е цяла наука! Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека.
към текста >>

Отличителната черта на любовта - това е животът.
Любовта е цяла наука! Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен.
към текста >>

Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода.
Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта.
към текста >>

Любовта е, която дава подтик!
При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват.
към текста >>

Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен.
Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов.
към текста >>

Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта.
Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо!
към текста >>

Това, което той търси, е любовта!
При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества.
към текста >>

Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо!
Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта. Човек не може да познае никого, ако не го обича.
към текста >>

Най-важното е любовта към Безграничния.
Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта. Човек не може да познае никого, ако не го обича. И обратният закон е верен: не може да го обича, ако не го познава. Да познаваш не отрицателното, но онова хубавото, което е в него.
към текста >>

Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта.
Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта. Човек не може да познае никого, ако не го обича. И обратният закон е верен: не може да го обича, ако не го познава. Да познаваш не отрицателното, но онова хубавото, което е в него. Любовта и знанието са нещата, от които зависи нашият прогрес. За да се прояви любовта, требва да имате знание.
към текста >>

Любовта и знанието са нещата, от които зависи нашият прогрес.
Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта. Човек не може да познае никого, ако не го обича. И обратният закон е верен: не може да го обича, ако не го познава. Да познаваш не отрицателното, но онова хубавото, което е в него. Любовта и знанието са нещата, от които зависи нашият прогрес. За да се прояви любовта, требва да имате знание. А пък за да се прояви знанието, трябва да имате любов. Те са две неща свързани. Човек да не се самозаблуждава. Има една привидна любов.
към текста >>

За да се прояви любовта, требва да имате знание.
Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта. Човек не може да познае никого, ако не го обича. И обратният закон е верен: не може да го обича, ако не го познава. Да познаваш не отрицателното, но онова хубавото, което е в него. Любовта и знанието са нещата, от които зависи нашият прогрес. За да се прояви любовта, требва да имате знание. А пък за да се прояви знанието, трябва да имате любов. Те са две неща свързани. Човек да не се самозаблуждава. Има една привидна любов. Някой казва: "Ние сме опитали любовта".
към текста >>

Някой казва: "Ние сме опитали любовта".
За да се прояви любовта, требва да имате знание. А пък за да се прояви знанието, трябва да имате любов. Те са две неща свързани. Човек да не се самозаблуждава. Има една привидна любов. Някой казва: "Ние сме опитали любовта". Това, което е опитал, то не е любовта. Това, което се променя, което изгасва, което отпада, то не е любов. При най-големи бури в живота си да запазиш мекотата в душата си. Кое само остава неизменяемо? Само любовта!
към текста >>

Това, което е опитал, то не е любовта.
А пък за да се прояви знанието, трябва да имате любов. Те са две неща свързани. Човек да не се самозаблуждава. Има една привидна любов. Някой казва: "Ние сме опитали любовта". Това, което е опитал, то не е любовта. Това, което се променя, което изгасва, което отпада, то не е любов. При най-големи бури в живота си да запазиш мекотата в душата си. Кое само остава неизменяемо? Само любовта! Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел.
към текста >>

Само любовта!
Някой казва: "Ние сме опитали любовта". Това, което е опитал, то не е любовта. Това, което се променя, което изгасва, което отпада, то не е любов. При най-големи бури в живота си да запазиш мекотата в душата си. Кое само остава неизменяемо? Само любовта! Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел. Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси.
към текста >>

Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел.
Това, което е опитал, то не е любовта. Това, което се променя, което изгасва, което отпада, то не е любов. При най-големи бури в живота си да запазиш мекотата в душата си. Кое само остава неизменяемо? Само любовта! Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел. Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния!
към текста >>

Да не внасяш в любовта никакви външни примеси.
Само любовта! Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел. Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза.
към текста >>

В любовта се изисква чистота!
Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки.
към текста >>

Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ.
А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява.
към текста >>

Нещата без любовта не могат да се поправят.
Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава.
към текста >>

Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза.
Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него.
към текста >>

Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава.
Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота.
към текста >>

Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него.
Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви!
към текста >>

Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира!
Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук!
към текста >>

А Любовта изключва всяка радост.
То трябва да пулсира само. В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс. А радостите? А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта. Любовта изключва всяка скръб. Над всяка скръб е тя." * * * Мировият пулс е пулсът на Любовта. Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта. Мировият и човешкият пулс трябва да бъде един - без усилване и без отслабване.
към текста >>

Любовта изключва всяка скръб.
А радостите? А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта. Любовта изключва всяка скръб. Над всяка скръб е тя." * * * Мировият пулс е пулсът на Любовта. Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта. Мировият и човешкият пулс трябва да бъде един - без усилване и без отслабване. И мировата, и човешката радост трябва да бъде една. Да бъде Любов!
към текста >>

Над всяка скръб е тя." * * * Мировият пулс е пулсът на Любовта.
А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта. Любовта изключва всяка скръб. Над всяка скръб е тя." * * * Мировият пулс е пулсът на Любовта. Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта. Мировият и човешкият пулс трябва да бъде един - без усилване и без отслабване. И мировата, и човешката радост трябва да бъде една. Да бъде Любов! "А Любовта изключва всяка радост.
към текста >>

Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта.
- Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта. Любовта изключва всяка скръб. Над всяка скръб е тя." * * * Мировият пулс е пулсът на Любовта. Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта. Мировият и човешкият пулс трябва да бъде един - без усилване и без отслабване. И мировата, и човешката радост трябва да бъде една. Да бъде Любов! "А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от всяка радост".
към текста >>

"А Любовта изключва всяка радост.
Над всяка скръб е тя." * * * Мировият пулс е пулсът на Любовта. Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта. Мировият и човешкият пулс трябва да бъде един - без усилване и без отслабване. И мировата, и човешката радост трябва да бъде една. Да бъде Любов! "А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от всяка радост". Тя е над радостта и над всяка скръб. Тя е Любов.
към текста >>

29. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта!
Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм. Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот. Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта! Тялото служи за действие, а не за удоволствие. Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството.
към текста >>

Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.
към текста >>

30. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина.
към текста >>

Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване.
към текста >>

Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги.
към текста >>

Живот вечен е познаването на Любовта.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
към текста >>

Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него.
Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот.
към текста >>

Любовта е учение за слугуване.
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество.
към текста >>

При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния.
към текста >>

Щастието на човека зависи от Любовта.
Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие.
към текста >>

Всички, които живеят в Любовта са божественото общество.
Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище.
към текста >>

Любовта е сила на Безграничния.
При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище. И тогаз природата ни се явява в съвсем друг вид. Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й.
към текста >>

Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата.
Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й. Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години.
към текста >>

Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата.
Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд.
към текста >>

Зад всичко е любовта!
Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили.
към текста >>

Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства.
И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата.
към текста >>

Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата.
Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата. На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници. Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др. Когато човек е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат. А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават.
към текста >>

Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта.
На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници. Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др. Когато човек е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат. А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават. Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта. А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото. Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна. Кои минути са били най-радостни, най-скъпи, най-светли в твоя живот? Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на любовта!
към текста >>

Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на любовта!
Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта. А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото. Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна. Кои минути са били най-радостни, най-скъпи, най-светли в твоя живот? Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на любовта! Защо? Защото ти си тогаз по-близко до реалното в света! Животът е един. Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем.
към текста >>

Само при любовта!
Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем. Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце! Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него. А кога човек е в съгласие със закона на единството, което царува в света? Само при любовта! Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно.
към текста >>

Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво.
Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"?
към текста >>

Ето защо любовта носи живот!
Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен.
към текста >>

Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа.
Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата.
към текста >>

Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне.
Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите.
към текста >>

Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите.
Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа.
към текста >>

Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила!
Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота!
към текста >>

Защо любовта носи разцвет, подем?
Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота! " Защо всяка работа, вършена с любов, успява? Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ.
към текста >>

Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея.
" Защо всяка работа, вършена с любов, успява? Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват.
към текста >>

Любовта - това е посещение на Безграничния!
Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот.
към текста >>

Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта!
Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно.
към текста >>

Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват.
Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество.
към текста >>

Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот.
Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество. Тя е един свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини.
към текста >>

А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта.
Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество. Тя е един свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини. Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост.
към текста >>

Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество.
Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество. Тя е един свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини. Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта.
към текста >>

А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини.
Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество. Тя е един свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини. Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека!
към текста >>

Човешката душа е изтъкана от любовта.
И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека! Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество! Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот.
към текста >>

Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта!
Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния. Как ще дойде новото?
към текста >>

Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта!
Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния. Как ще дойде новото? То иде по законите на развитието. Нали едно растение след поникване дава листа, цветове и плодове?
към текста >>

Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание.
Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради.
към текста >>

Нали когато са свързани с връзките на любовта?
Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха.
към текста >>

Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура.
Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха. Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат. Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта.
към текста >>

Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта.
Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха. Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат. Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта. Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега.
към текста >>

А десетото въже - това е Любовта!
То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания. Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже. И то ще изкара кофата с водата. А десетото въже - това е Любовта!
към текста >>

31. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Има два вида знание и познаване на предназначението на живота.
Човек трябва да може винаги да придаде нещо реално на самия живот, на неговия напредък, на неговото пресъздаване, сир. на пресъздаването на формите, в които той се излива. В това отношение ценен фактор е само личността, тази личност, която е пропита от високото съзнание за значението на живота. Тогава тя е творческа личност. Може да твори само този, който знае какво е предназначението на живота въобще. Има два вида знание и познаване на предназначението на живота. Едното е интуитивно знание. Него го имат всички големи учени, философи и мислители, които са оставили творчески следи в историята на човешкото развитие. Другото знание на живота е присъщо на дълбоко посветените в окултната мисъл люде. Те знаят защо са дошли на земята и защо живеят. Те знаят самия смисъл на целокупния живот.
към текста >>

Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им.
Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение. Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа. Затова трябват високо издигнати управници. Който застане начело да управлява, трябва да е скъсал с човешките си слабости.
към текста >>

32. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

" Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре.
към текста >>

Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.
Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.
към текста >>

Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината.
Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят, в истинска смисъл на думата, е съвършен човек.
към текста >>

Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва.
Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят, в истинска смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос.
към текста >>

33. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!
Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността!
към текста >>

Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта!
Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата! Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно. Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз!
към текста >>

Най-великото и най-реалното в света е любовта.
Всички сме около него. Той почва да ни говори. Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа. Ако хората биха разбирали божествените закони, то човек всеки ден би могъл да бъде щастлив. Най-великото и най-реалното в света е любовта. Тя е най-мощната сила в света. И целият свят е създаден чрез принципа на любовта. Няма по-хубаво нещо от това да обичаш. Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат. Тя е най-големият извор, който съединява всички души в едно.
към текста >>

И целият свят е създаден чрез принципа на любовта.
Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа. Ако хората биха разбирали божествените закони, то човек всеки ден би могъл да бъде щастлив. Най-великото и най-реалното в света е любовта. Тя е най-мощната сила в света. И целият свят е създаден чрез принципа на любовта. Няма по-хубаво нещо от това да обичаш. Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат. Тя е най-големият извор, който съединява всички души в едно. Великата любов внася живот и осмисля битието. Това е щастието на човека.
към текста >>

Любовта е един акт на божественото в човека.
Тя е най-големият извор, който съединява всички души в едно. Великата любов внася живот и осмисля битието. Това е щастието на човека. Щастието е възможно само при великата любов. Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между душите. Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта.
към текста >>

При любовта Безграничният е, който действува в тебе.
Това е щастието на човека. Щастието е възможно само при великата любов. Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между душите. Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път.
към текста >>

Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния!
Щастието е възможно само при великата любов. Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между душите. Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия.
към текста >>

Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов.
Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между душите. Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта.
към текста >>

Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта.
Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов.
към текста >>

Любовта да ти стане път.
При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта.
към текста >>

Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия.
Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича.
към текста >>

Пътят на усъвършенствуването е път на любовта.
Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича.
към текста >>

Знанието е подтик към любовта.
Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах?
към текста >>

Любовта не е наука за глупавите.
У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора.
към текста >>

Любовта, която имаш, е едно богатство.
За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения.
към текста >>

Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта.
Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки.
към текста >>

Това, което разрешава въпросите, това е любовта.
До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най-първо тя ще внесе подмладяване във вас.
към текста >>

Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате.
Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най-първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре. И да умре, ще оживее.
към текста >>

Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила.
Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най-първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре. И да умре, ще оживее. Аз говоря за любовта като една сила, която работи в човека за неговото повдигане и която дава всички материали, които трябва да се обработват.
към текста >>

Аз говоря за любовта като една сила, която работи в човека за неговото повдигане и която дава всички материали, които трябва да се обработват.
Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най-първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре. И да умре, ще оживее. Аз говоря за любовта като една сила, която работи в човека за неговото повдигане и която дава всички материали, които трябва да се обработват. Онзи, който обича и онези, когото обичат, се въздигат. А онзи който не обича и онези, когото не обичат, се понижават. Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина и условия за ума. Само при любовта умът може да функционира правилно. Човек, който не обича, той на нищо не може да се научи.
към текста >>

Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина и условия за ума.
Оня, който обича, той не може да умре. И да умре, ще оживее. Аз говоря за любовта като една сила, която работи в човека за неговото повдигане и която дава всички материали, които трябва да се обработват. Онзи, който обича и онези, когото обичат, се въздигат. А онзи който не обича и онези, когото не обичат, се понижават. Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина и условия за ума. Само при любовта умът може да функционира правилно. Човек, който не обича, той на нищо не може да се научи. Единственият път, по който човек може да се освободи, то е любовта. А любовта - това е Безграничният! Свобода има, само ако обичаш.
към текста >>

Само при любовта умът може да функционира правилно.
И да умре, ще оживее. Аз говоря за любовта като една сила, която работи в човека за неговото повдигане и която дава всички материали, които трябва да се обработват. Онзи, който обича и онези, когото обичат, се въздигат. А онзи който не обича и онези, когото не обичат, се понижават. Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина и условия за ума. Само при любовта умът може да функционира правилно. Човек, който не обича, той на нищо не може да се научи. Единственият път, по който човек може да се освободи, то е любовта. А любовта - това е Безграничният! Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш значи: да обичаш.
към текста >>

Единственият път, по който човек може да се освободи, то е любовта.
Онзи, който обича и онези, когото обичат, се въздигат. А онзи който не обича и онези, когото не обичат, се понижават. Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина и условия за ума. Само при любовта умът може да функционира правилно. Човек, който не обича, той на нищо не може да се научи. Единственият път, по който човек може да се освободи, то е любовта. А любовта - това е Безграничният! Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш значи: да обичаш. Любовта е най-силният лозунг. При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление.
към текста >>

А любовта - това е Безграничният!
А онзи който не обича и онези, когото не обичат, се понижават. Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина и условия за ума. Само при любовта умът може да функционира правилно. Човек, който не обича, той на нищо не може да се научи. Единственият път, по който човек може да се освободи, то е любовта. А любовта - това е Безграничният! Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш значи: да обичаш. Любовта е най-силният лозунг. При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов.
към текста >>

Любовта е най-силният лозунг.
Човек, който не обича, той на нищо не може да се научи. Единственият път, по който човек може да се освободи, то е любовта. А любовта - това е Безграничният! Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш значи: да обичаш. Любовта е най-силният лозунг. При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов. Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта.
към текста >>

При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление.
Единственият път, по който човек може да се освободи, то е любовта. А любовта - това е Безграничният! Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш значи: да обичаш. Любовта е най-силният лозунг. При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов. Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение.
към текста >>

Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо.
Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш значи: да обичаш. Любовта е най-силният лозунг. При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов. Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят!
към текста >>

Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта.
Любовта е най-силният лозунг. При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов. Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце!
към текста >>

Любовта е път за възкресение.
При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов. Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всека душа в глъбините си!
към текста >>

34. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта.
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.
към текста >>

При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.
Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях.
към текста >>

За него съществува само правилния живот - животът на любовта.
И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността.
към текста >>

За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта.
Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха.
към текста >>

Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина.
Мир, но не без радост. Тям им трябвате Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът.
към текста >>

Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват.
Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят.
към текста >>

Любовта - това е един красив, необятен свят.
Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
към текста >>

Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят.
Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух.
към текста >>

Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
към текста >>

Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух.
Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика.
към текста >>

Първият плод, който той вкусва, е Любовта.
Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител!
към текста >>

И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата.
към текста >>

Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме.
Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата. Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата.
към текста >>

Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта.
В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ? Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне.
към текста >>

Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта.
Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят.
към текста >>

Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.
Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория.
към текста >>

Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот.
За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина за оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Първият ден - това е пробуждане на съзнанието у ученика.
към текста >>

35. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА ЛЮБОВТА Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА ЛЮБОВТА Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука.
към текста >>

Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
към текста >>

Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради.
Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
към текста >>

Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.
към текста >>

Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши.
към текста >>

Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта.
Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
към текста >>

Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява.
Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
към текста >>

И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
към текста >>

А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява.
Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот.
към текста >>

Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове.
То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт.
към текста >>

Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността.
към текста >>

И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта.
към текста >>

Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта.
И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като Син Божи - да им помага. Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава.
към текста >>

Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества.
Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества. Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>

Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш.
За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества. Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>

А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества. Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>

36. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него.
към текста >>

Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.
Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа.
към текста >>

Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен".
към текста >>

Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът!
към текста >>

Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа.
Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен".
към текста >>

Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага!
И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна.
към текста >>

Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.
Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века".
към текста >>

Врата на този път е Любовта.
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.
към текста >>

Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта.
Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
към текста >>

А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии.
Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.
към текста >>

Не любовта ги създава, а състезанието за нея.
Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина.
към текста >>

Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.
Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ?
към текста >>

Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.
А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно.
към текста >>

няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг.
Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората.
към текста >>

Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.
Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. И когато слезеш долу, приложи живото слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.
към текста >>

37. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния.
Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината.
към текста >>

Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си.
Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов.
към текста >>

За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
към текста >>

И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта.
То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш.
към текста >>

Без любовта възкресение няма.
Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма.
към текста >>

С други думи: всички трябва да се облечем в любовта.
Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
към текста >>

Там дето влезе любовта, смърт няма.
Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби.
към текста >>

Там дето влезе любовта, сиромашия няма.
За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения.
към текста >>

Там дето влезе любовта, невежество няма.
Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
към текста >>

Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие.
А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта".
към текста >>

В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
към текста >>

Някой казва: „Аз разбирам любовта".
Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта.
към текста >>

Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
към текста >>

Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта.
Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния.
към текста >>

Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен.
Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта.
към текста >>

Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта.
Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат.
към текста >>

Любовта е път за познаване на Безграничния.
Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
към текста >>

Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта.
Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага.
към текста >>

Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта.
Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
към текста >>

Първият божествен обяд е обедът на любовта.
Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин.
към текста >>

Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат.
към текста >>

Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага.
Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ.
към текста >>

Смисълът на живота седи в любовта.
И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически.
към текста >>

Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов.
към текста >>

Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ.
Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта.
към текста >>

Като имаш любовта, всички неща стават магически.
Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде.
към текста >>

Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта.
И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа?
към текста >>

Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани.
И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни.
към текста >>

Старайте се да гледате живота през очите на любовта.
Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина.
към текста >>

Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ?
И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувствуваш сам.
към текста >>

38. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр.
В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено. Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото. Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството. Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен. Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде.
към текста >>

Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота.
Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно.
към текста >>

39. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот.
към текста >>

А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни.
Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни.
към текста >>

Това е пътя на опознаването на своите подобни.
А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата.
към текста >>

Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество. Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
към текста >>

40. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява.
За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено.
към текста >>

Любовта е това, което носи мир.
Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Любовта е един закон за опознаване на другите.
към текста >>

Само при любовта умът функционира правилно.
Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Любовта е един закон за опознаване на другите. Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не.
към текста >>

Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе?
Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Любовта е един закон за опознаване на другите. Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж.
към текста >>

Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено.
Ето Словото на Учителя на Мусала : „Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Любовта е един закон за опознаване на другите. Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи.
към текста >>

Любовта е един закон за опознаване на другите.
Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Любовта е един закон за опознаване на другите. Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов.
към текста >>

Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта.
Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Любовта е един закон за опознаване на другите. Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта.
към текста >>

Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж.
Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Любовта е един закон за опознаване на другите. Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее.
към текста >>

Животът има за цел любовта.
Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите.
към текста >>

Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта.
Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта.
към текста >>

Трябва да минете през огъня на любовта.
Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него.
към текста >>

Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта.
Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огънят на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще.
към текста >>

Култура може да има само там, дето има огънят на любовта.
Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огънят на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще. Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. Съществено в живота е това, що е път за постижение на това, което желаете.
към текста >>

Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш.
Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще. Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. Съществено в живота е това, що е път за постижение на това, което желаете. Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш. Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича.
към текста >>

Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта.
Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще. Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. Съществено в живота е това, що е път за постижение на това, което желаете. Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш. Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов. Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение. Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича. В целия свят има една божествена вълна.
към текста >>

В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие.
Нам ни се струва, че се разрушава физическият живот. Това е едно преходно състояние. Красивото е в бъдещето. Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е. В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие. Когато някой човек напредва, теб ти е приятно, понеже той и ти сте едно. Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса". На слизане се спираме при „Окото" - най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят. Вслушваме се: в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи.
към текста >>

41. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот.
1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
към текста >>

живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните.
" Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца".
към текста >>

Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот.
Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки. Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение. - Той не е създал философска система като Вронски, Тиежковски, Трентовски... Той не е писал поеми като Мицкевич, Красински, Словацки. Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели.
към текста >>

„Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък".
Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко.
към текста >>

Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски.
към текста >>

Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
към текста >>

В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава.
към текста >>

Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура.
Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира. Със своя живот и със своето учение - което е било всъщност самото учение на Христа в чист вид, той наистина е възвестил мисията на славянството изобщо и на полския народ в частност - а именно, да приложи учението Христово не само в личния живот, но и в социалния, и в международния. Принципите на любовта, братството и свободата трябва да легнат в основата на новата култура. Правда, мир и братско сътрудничество трябва да царуват между всички хора и народи. Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ.
към текста >>

Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва. Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел. Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>

42. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ясно е, следователно, че при разпознаването на божествено и човешко не става въпрос да се премахне или унищожи човешкото, а да се съ¬знае ясно и недвусмислено, че то е нещо относително, преходно, което трябва да бъде подчинено на божественото.
За да направим ясна мисълта, ще приведем едно просто сравнение. Детето, което се ражда, неговото тяло, е божественото. Пелените, с които майка му го повива. е човешкото. Много пелени ще се скъсат и ще бъдат сменени, но тялото на детето все си остава, макар да расте и да се променя. Ясно е, следователно, че при разпознаването на божествено и човешко не става въпрос да се премахне или унищожи човешкото, а да се съ¬знае ясно и недвусмислено, че то е нещо относително, преходно, което трябва да бъде подчинено на божественото. На вид това е и просто и ясно. Но кога рече човек да го приложи на дело, ще се натъкне на толкова мъчнотии - и вътрешни и външни - че ще трябва да работи с будно съзнание, непрекъснато, за да достигне това ясно различаване. Да го постигне, без да се раздвоява, без да губи своето равновесие и мир: нито да бяга от „света" - преходното, човешкото, нито да отрече божественото. При това, не всичко се свършва с различаването. Трябва да се направи най-вече избор, напълно свободен избор.
към текста >>

А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него.
Да го постигне, без да се раздвоява, без да губи своето равновесие и мир: нито да бяга от „света" - преходното, човешкото, нито да отрече божественото. При това, не всичко се свършва с различаването. Трябва да се направи най-вече избор, напълно свободен избор. В този свободен избор се явява човекът. Благодарение на своята свобода за избор, която е вложена първично в човека от Бога, той може да избере божественото или човешкото. А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него. И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля. Отнеме ли се свободата и волята на човека, той не може да прояви никаква любов, ни божествена, ни човешка. Това е закон. Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят.
към текста >>

И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля.
При това, не всичко се свършва с различаването. Трябва да се направи най-вече избор, напълно свободен избор. В този свободен избор се явява човекът. Благодарение на своята свобода за избор, която е вложена първично в човека от Бога, той може да избере божественото или човешкото. А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него. И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля. Отнеме ли се свободата и волята на човека, той не може да прояви никаква любов, ни божествена, ни човешка. Това е закон. Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля.
към текста >>

Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода.
Това е закон. Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота.
към текста >>

Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта.
Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки.
към текста >>

Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви.
Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях.
към текста >>

Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта.
Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека.
към текста >>

Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората.
Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд.
към текста >>

На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека.
Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите. Защото когато Любовта и Мъдростта действуват в божествения свят, проявява се и Истината, а заедно с нея и Доброто, като неин полюс. Доброто е външната страна на Истината. Ето защо, Доброто може да се опитва, а Истината не може да се опитва по външен път.
към текста >>

Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите.
За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите. Защото когато Любовта и Мъдростта действуват в божествения свят, проявява се и Истината, а заедно с нея и Доброто, като неин полюс. Доброто е външната страна на Истината. Ето защо, Доброто може да се опитва, а Истината не може да се опитва по външен път. От Истината, обаче, произтича подтикът за жертва и тази жертва се изразява в доброто. Към този дълбок опит, който ни разкрива тайните на Божествения свят и неговия величествен ред, ни води простото на пръв поглед различаване на божественото от човешкото и волята за подчиняване човешкото на божественото.
към текста >>

Защото когато Любовта и Мъдростта действуват в божествения свят, проявява се и Истината, а заедно с нея и Доброто, като неин полюс.
Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите. Защото когато Любовта и Мъдростта действуват в божествения свят, проявява се и Истината, а заедно с нея и Доброто, като неин полюс. Доброто е външната страна на Истината. Ето защо, Доброто може да се опитва, а Истината не може да се опитва по външен път. От Истината, обаче, произтича подтикът за жертва и тази жертва се изразява в доброто. Към този дълбок опит, който ни разкрива тайните на Божествения свят и неговия величествен ред, ни води простото на пръв поглед различаване на божественото от човешкото и волята за подчиняване човешкото на божественото.
към текста >>

43. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта.
Хиляди хора са се допрели до Исуса в този ден, но колкото и неприятни да са били тия докосвания, може би, Исус остава безразличен за тях. Само допирането на тази жена - допи¬ране на живата вяра - е обърнало вниманието му. Той го отбелязва, изтъквайки една характерна негова черта - при туй докосване на жената, от неговата аура се е излъчила сила, част от оная животворна магнетична сила, която е била акумулирана у него. С това Христос е разкрил не само мощната сила на вя¬рата, не само нейното естество, а е определил и закона на нейното действие. Само вярата е в състояние да предизвика от¬деляне на онази божествена жизнена сила, която дей¬ствува мигновено, магически. вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта. С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло.
към текста >>

С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра.
Само допирането на тази жена - допи¬ране на живата вяра - е обърнало вниманието му. Той го отбелязва, изтъквайки една характерна негова черта - при туй докосване на жената, от неговата аура се е излъчила сила, част от оная животворна магнетична сила, която е била акумулирана у него. С това Христос е разкрил не само мощната сила на вя¬рата, не само нейното естество, а е определил и закона на нейното действие. Само вярата е в състояние да предизвика от¬деляне на онази божествена жизнена сила, която дей¬ствува мигновено, магически. вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта. С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло. Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа.
към текста >>

Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса.
При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса. Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите. Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието. Жените, чиито образи нахвърлих в тия страници, не са били някакви видни, знатни личности. Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата. В светлата аура на неговия живот и дело, те и до днес трептят като два образа на жива вяра. Г.
към текста >>

44. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Какъв процес е Любовта между хората?
Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество.
към текста >>

Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане.
Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо?
към текста >>

Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури.
Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури. Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на думата, живи човешки същества. Такива индивиди са творческа, а творчеството е най-мощният белег на вечността. Творец е не само онзи, който се е отдал на някое от изкуствата и науката. Творец е всеки човек, у когото бликат обилните води на размисъл, който живее и трепти със смисъла, трагизма и възторга на всеки побягнал миг. Такива хора са винаги нови, свежи и непостижими.
към текста >>

Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на думата, живи човешки същества.
А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури. Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на думата, живи човешки същества. Такива индивиди са творческа, а творчеството е най-мощният белег на вечността. Творец е не само онзи, който се е отдал на някое от изкуствата и науката. Творец е всеки човек, у когото бликат обилните води на размисъл, който живее и трепти със смисъла, трагизма и възторга на всеки побягнал миг. Такива хора са винаги нови, свежи и непостижими. Те винаги са наши, зоват ни, но винаги между тях и нас съществува наклонът, по който бликат водите на слизащия планински поток.
към текста >>

45. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата.
към текста >>

Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича".
Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта... Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича". "Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".
към текста >>

"Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*.
"Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля". "Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията".
към текста >>

"Теорията на любовта е най-високата наука".
"Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля". "Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията". "Ние трябва да станем маги, за да бъдем истински морални.
към текста >>

"Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената".
"Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля". "Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*. "Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията". "Ние трябва да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по-морални, толкоз в по-голяма хармония ще бъдеш с Бога, толкоз по-божествени ще бъдем, толкоз по-приобщени с Бога.
към текста >>

46. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание.
Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех.
към текста >>

Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие.
Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото.
към текста >>

Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>

Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото.
Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила. За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа. От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора.
към текста >>

Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света.
Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила. За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа. От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора. От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света. Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията. Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото. Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли. Ние можем да схванем причинната връзка на нещата, само когато мислим. Ето как би могло да се разгледа връзката между фактите в практическия живот: Дойде ми едно неразположение; на пръв поглед причината е неизвестна за мене.
към текста >>

47. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта".
Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата. Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта". Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържеството на свободата. Тия движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от де започва тя; те говорят, че вече е добита тя.
към текста >>

Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието.
Туй упражнение говори за възприемане на Словото и за посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово в живота, или: Правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота. 10. Летене. Тия вълнообразни движения с ръце на страни - това е закон за придобиване на светлина в себе си, на знание. Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне. Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота. 11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред.
към текста >>

Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света.
Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне. Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота. 11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие.
към текста >>

Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта.
Посятото трябва да възрасне. Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота. 11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие. Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо.
към текста >>

Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е.
Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие. Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо. 12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света.
към текста >>

Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота.
А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие. Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо. 12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане. Туй движение изразява органическият процес в природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюс на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>

22. Опознаване.
Това е използуване и обработване на туй, що сме придобили и радостта заради плодовете му. Тия движения са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това е единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината.
към текста >>

Центърът е любовта.
После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини.
към текста >>

Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта.
Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен - двата полюса на човека, създаване на полюсите - мъжът и жената.
към текста >>

48. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Каква мъдрост и познаване на хората се лъчи от тях.
ПРОШКАТА Може би няма по-трудно, но затова по-велико нещо в живота от това да умee човек да прощава. Да простиш на своя ближен от пълнотата на своята душа, от това че ти напълно влизаш в положението на другия, че ти го разбираш, че ти си надрасъл неговото състояние, че ти виждаш неговото неведение, в това соди изкуството да прощаваш. Христос, който е разбирал и живял с великия закон на прошката, е изнесъл големия смисъл на тази вътрешна проява. Той казва: "Прости им, те не знаят какво вършат! " Каква неземна любов има в тези прости думи! Каква мъдрост и познаване на хората се лъчи от тях. За обикновения човек, прошката има две страни. Тя е творчество, велико вътрешно творчество в своята собствена душа, голямо творчество в душата на другите, на които ние прощаваме. Прошката освобождава човека от всички гнетящи го мисли и чувства. За този, който умее да прощава не съществуват никакви обиди. Ала всеки, който се е издигнал до тази висота, той е човек справил се със себе си, издигнал на завидна висота своите добродетели.
към текста >>

Затова той може да прощава, той живее в любовта.
Прошката освобождава човека от всички гнетящи го мисли и чувства. За този, който умее да прощава не съществуват никакви обиди. Ала всеки, който се е издигнал до тази висота, той е човек справил се със себе си, издигнал на завидна висота своите добродетели. Той не е уязвим от нищо. Горд е с добродетелите си. Затова той може да прощава, той живее в любовта. От него се лее прошката като благодат и благословение. Той завладява душата на своя ближен с благостта си. Прошката разцъфтява човешката душа. Разцъфтява се душата на този, който прощава. Разцъфтява се душата и на този комуто се прощава.
към текста >>

49. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем.
Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име.
към текста >>

Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина.
Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни.
към текста >>

Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален.
към текста >>

Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта.
Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите.
към текста >>

Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет.
Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален. Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов.
към текста >>

Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния.
Това на пръв поглед изглежда така поради близостта му с народа, но не бива да забравяме, че той из пъстрата и бедна тълпа търсеше пак избраните, до които се приближаваше не по някакви социални признаци, а поради вътрешната незрялост на душите. Той отиваше към ония от изстрадалите човешки същества, чиито сърца чакаха жадно полъхването на Неговата любов. Отхвърлен от аристократите на своето време, Той търсеше аристократите на духа, които носеха простата и непритворна обич към истината като скъпоценна жажда в сърцата си. Затова трудно бихме могли да припишем на Неговото учение социален характер. Най-доброто доказателство, че учението на Иисус от Назарет не е за множеството, показва фактът, че когато то стана религия на няколко милиона човеци по земята, загуби окончателно своя чар. Това може да се каже за всички религии, но най-вярно е за християнството, защото християнството има привидно най-простите по форма, но най-трудно изпълнимите идеали, сведени до външна простата, но препълнена с безкрайно трудно вътрешно съдържание формула: „Да възлюбиш своя ближен", може да ни се види криво, но трябва да признаем, че най-злепоставената пред очите на световното око религия е християнството, защото тя е в най-голямо противоречие (поради външните си дела) с великото вътрешно съдържание – любовта към ближния. Ако би имало една комисия, която да подложи на изпит правоверните от всяка религия, християните биха получили най-много слаби бележки. Може да се прибави тук като оправдание туй, че всичко това е така по вина не толкова на хората, които съставят християнския свят, колкото на това, че е изобщо много трудно да си истински християнин. Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н.
към текста >>

Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата.
Будизмът препоръчва няколко пътища за достигане духовно съвършенство Брама – Съвършеният дух – може да се достигне по много начини, които да съответствуват на различното вътрешно устройство на хората. Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност. Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата. Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските народи. Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя човек. Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път. Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"?
към текста >>

И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата".
Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи. И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата". Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата. Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел.
към текста >>

50. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Взаимно запознаване.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Хубав светъл юлски ден. Слезли сме от Изгревния връх и току-що сме свършили красивите ритмични упражнения. Всички лица са светли и бодри, като че ли са още озарени от преживяното горе и при упражненията. Кои са тия, които се приближават към нас? Това са група туристи. Взаимно запознаване. Те са народни учители, които на минаване през Езерата се отбиват в лагера. Колко са любознателни! Нали учителството е еднаот най-будните, най-идейните части на нашата интелигенция! С интерес разглеждат и питат за всичко! Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр.
към текста >>

Учителят почва така: Хората не са проучвали, какво нещо е любовта.
Нали учителството е еднаот най-будните, най-идейните части на нашата интелигенция! С интерес разглеждат и питат за всичко! Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр. После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта. Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия свят и всички същества от най-дребните до най-големите. Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде.
към текста >>

Те са проучвали сенките на любовта.
Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр. После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта. Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия свят и всички същества от най-дребните до най-големите. Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди.
към текста >>

Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата.
Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него. Всеки човек има известна задача на земята. Той не е дошъл така. Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание.
към текста >>

Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно.
Всеки човек има известна задача на земята. Той не е дошъл така. Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира.
към текста >>

Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив.
Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път.
към текста >>

Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е.
Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега.
към текста >>

Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира.
Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега. Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта. Какво нещо е любовта?
към текста >>

Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта.
те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега. Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е да обичаш другите хора така, както обичаш себе си. Ако аз имам един самун хляб, ще му предложа половината. Няма да му дам целия самун. Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина".
към текста >>

Какво нещо е любовта?
Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега. Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е да обичаш другите хора така, както обичаш себе си. Ако аз имам един самун хляб, ще му предложа половината. Няма да му дам целия самун. Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина". Защото малкото има едно свойство при любовта.
към текста >>

Любовта е да обичаш другите хора така, както обичаш себе си.
Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега. Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е да обичаш другите хора така, както обичаш себе си. Ако аз имам един самун хляб, ще му предложа половината. Няма да му дам целия самун. Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина". Защото малкото има едно свойство при любовта. Ако ние постъпим с любов, има един закон в света, който действува: малкото се увеличава.
към текста >>

Защото малкото има едно свойство при любовта.
Какво нещо е любовта? Любовта е да обичаш другите хора така, както обичаш себе си. Ако аз имам един самун хляб, ще му предложа половината. Няма да му дам целия самун. Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина". Защото малкото има едно свойство при любовта. Ако ние постъпим с любов, има един закон в света, който действува: малкото се увеличава. Житното зърно нали е малко, но то се увеличава. Това, малкото житно зърно, храни целия свят. Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат. Това малкото, което се дава, ще расте.
към текста >>

Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат.
Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина". Защото малкото има едно свойство при любовта. Ако ние постъпим с любов, има един закон в света, който действува: малкото се увеличава. Житното зърно нали е малко, но то се увеличава. Това, малкото житно зърно, храни целия свят. Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат. Това малкото, което се дава, ще расте. Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща ? Трябва да имаме една идея за нея. Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи.
към текста >>

Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде.
Това е Великата Разумност в нас! Един човек иска да ти помага. Това е Великата Разумност вътре в него, която се проявява. Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас. А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода. Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата. Човек като няма знание и да му дадат свобода, не може да я оцени.
към текста >>

Любовта и справедливостта трябва да се турят в живота на човечеството.
Да видим, как са построени стомахът, белият дроб и мозъкът. Те извършват специални функции. Всяка система трябва да се подложи на опит. Това, което имаме, се дължи на опита. То не е последната дума. Любовта и справедливостта трябва да се турят в живота на човечеството. Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта. Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта. Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме.
към текста >>

Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта.
Те извършват специални функции. Всяка система трябва да се подложи на опит. Това, което имаме, се дължи на опита. То не е последната дума. Любовта и справедливостта трябва да се турят в живота на човечеството. Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта. Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта. Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме. То е като жертва.
към текста >>

Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта.
Всяка система трябва да се подложи на опит. Това, което имаме, се дължи на опита. То не е последната дума. Любовта и справедливостта трябва да се турят в живота на човечеството. Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта. Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта. Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме. То е като жертва. Де се раждат сега споровете в света?
към текста >>

Та сега любовта е изворът.
Де се раждат сега споровете в света? Ако вие сте 10-20 души, и има само едно шише с един килограм вода, то ще се роди спор, че на едного дали повече, а на друг по-малко. Но ако ви заведа при извора. няма да има спор, понеже има изобилие. в малкото се ражда спор. Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска. Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно. Този живот ще се измени. Но ако се измени в духа на старото, това няма значение, няма смисъл.
към текста >>

Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор.
Ако вие сте 10-20 души, и има само едно шише с един килограм вода, то ще се роди спор, че на едного дали повече, а на друг по-малко. Но ако ви заведа при извора. няма да има спор, понеже има изобилие. в малкото се ражда спор. Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска. Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно. Този живот ще се измени. Но ако се измени в духа на старото, това няма значение, няма смисъл. И невъзможно е.
към текста >>

Трябва да дойде любовта сега, за да се оправи светът.
Няма връщане назад! Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие. Като дойде Царството Божие, градежът ще почне с този материал. Това противоречие, което съществува сега, е материал. Като се съгради, ще се види, за какво ще се употреби той. Трябва да дойде любовта сега, за да се оправи светът. – В колко държави имате последователи ? – Навсякъде! То е едно течение, което се разраства навсякъде. Само трябва се координират хората, да дойдат в координация. – Колко са вашите?
към текста >>

51. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота!
Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания." Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас." И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.!
към текста >>

Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания." Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция.
След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания." Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас." И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло?
към текста >>

Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение!
По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания." Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас." И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.
към текста >>

52. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване.
Петима членове на югославската делегация, югославски стопански деятели от Белград, дойдоха на Изгрева, за да се запознаят с идеите на Всемирното Братство. Те имаха разговор с Учителя. Проявиха доста голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са изложени. Някои от тях освен литературата, преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползуват и от български език. Тия, които работят за сближението между народите на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне. Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване. Още по-голяма сила за истинско сближение на народите имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Някои особени явления при последните земетресения Печатът изтъква, че при последните земетресения в Мала Азия и в Италия имало светлинни явления. Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето.
към текста >>

Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта.
Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта. Бъдещето, което идва, е светло. Засега, обаче, човечеството минава през една тъмна зона. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта! " „Живот за Цялото”. Стр. 127.
към текста >>

В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта!
Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта. Бъдещето, което идва, е светло. Засега, обаче, човечеството минава през една тъмна зона. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта! " „Живот за Цялото”. Стр. 127. София, 1940 година. Из беседите на Учителя, Цена 15 лева. Ето няколко от заглавията на отделните глави, които са 19 на брой: „Живот за Цялото", „Основни принципи на мировата държава", „Държава в държава", „Два принципа", „Търпението – първо стъпало на любовта" и пр.
към текста >>

Ето няколко от заглавията на отделните глави, които са 19 на брой: „Живот за Цялото", „Основни принципи на мировата държава", „Държава в държава", „Два принципа", „Търпението – първо стъпало на любовта" и пр.
В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта! " „Живот за Цялото”. Стр. 127. София, 1940 година. Из беседите на Учителя, Цена 15 лева. Ето няколко от заглавията на отделните глави, които са 19 на брой: „Живот за Цялото", „Основни принципи на мировата държава", „Държава в държава", „Два принципа", „Търпението – първо стъпало на любовта" и пр. Самите заглавия показват голямото разнообразие на въпросите, които се зачекват. В тая книга са разгледани въпросите не само за задачите и пътя на отделния индивид, а и социални въпроси, но от едно съвсем ново гледище. От тая книжка се вижда как новите идеи съдържат творчески сили в себе си да хвърлят светлина върху днешното положение и да посочат конкретно изходния път. Има една основна идея, която е прокарана като червена нишка през всичките статии; това е идеята: живот за Цялото. Това е и основната идея, която ще отличава новата култура, която ще отличава новият човек, който се ражда днес на земята.
към текста >>

Ето няколко мисли от последната статия: „Когато хората не разбират съветите на любовта, когато станат крайно своенравни, природата им дава уроци.
Има една основна идея, която е прокарана като червена нишка през всичките статии; това е идеята: живот за Цялото. Това е и основната идея, която ще отличава новата култура, която ще отличава новият човек, който се ражда днес на земята. И такива хора има вече във всички народи и материци. Човешкото съзнание се пробужда. Това е гаранция за новия ден който иде на земята! Ето няколко мисли от последната статия: „Когато хората не разбират съветите на любовта, когато станат крайно своенравни, природата им дава уроци. Иначе тя е необикновено търпелива. Едничкото нейно желание е да свършат хората с успех училището на земята, за да им се разкрият възможностите на „небето". А що означава „небе"? Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят. Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човека раса, от която земните хора са.
към текста >>

53. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

МАЛКИТЕ ПОДТИЦИ НА ЛЮБОВТА Като чете човек коледните или великденски броеве на вестниците, вижда, че в тяхса писани прекрасни неща за Христа и неговото учение.
МАЛКИТЕ ПОДТИЦИ НА ЛЮБОВТА Като чете човек коледните или великденски броеве на вестниците, вижда, че в тяхса писани прекрасни неща за Христа и неговото учение. Всички, обаче, съзнават, че въпреки хубавите писания, Христовото учение все си остава неприложено на земята. Не че не е направено нещо за неговото прилагане, но туй, което е направено, има повече подготвителен характер. Изобщо би могло да се каже, че близо двете хиляди години, които са изтекли от идването на Христа, са само един период на подготовка, който предшества истинското прилагане на Христовото учение. Религиозните хора често споменават думата спасение. Тази дума добре подхожда на двете хилядолетия християнска култура, които са изминали досега.
към текста >>

А дълбоко погледнато, всичко онова, от което хората са недоволни, за което те роптаят, представя разни начини за познаване на Бога.
Всичко в света е жертва, всичко се подчинява на закона на самопожертвованието. При жертвата, обаче, нещата и съществата не изчезват – те се трансформират, минават през много превращения, за да подпомогнат живота на ония, за които са се пренесли в жертва Най-съвършен пример за жертва представя великата жертва на Бога. Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на недоволство и роптание. Всички роптаят против Бога, ала Той търпи и все помага. Ние не можем дори да си представим, колко велико е дълготърпението на Бога. А дълбоко погледнато, всичко онова, от което хората са недоволни, за което те роптаят, представя разни начини за познаване на Бога. Болестите, запример, идват с единствената цел да познае човек Бога. Щом си болен, старай се да познаеш Бога зад болестта си. Познаеш ли Го, болестта ще изчезне. Ако познаеш Бога в богатството си, ти ще станеш щедър и ще се научиш да даваш. Не Го ли познаеш, сърцето ти ще се затвори и ти ще станеш един жалък скъперник, който не знае какво да прави с богатството си.
към текста >>

От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека.
Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо. За този човек няма нищо невъзможно. Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път. Новото учение подразбира идването на Духа. Духът идва да работи в нашите умове, той идва да внесе онази светлина, с помощта на която единствено могат да се разрешат правилно всички въпроси: и лични, и семейни, и обществени. От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека. Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота. Ако хората слушаха и се подчиняваха на тия малки подтици, работите им щяха да се оправят поне 90%. Когато дойде, обаче, малкият подтик, човек го отблъсква и казва: не е това, което очаквам. Той очаква да получи нещо голямо, грандиозно, без да предполага, че малкият подтик съдържа в себе си божественото. Вслушвайте се в малките подтици на любовта, защото Духът работи чрез тях за повдигане на вашата душа.
към текста >>

Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота.
За този човек няма нищо невъзможно. Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път. Новото учение подразбира идването на Духа. Духът идва да работи в нашите умове, той идва да внесе онази светлина, с помощта на която единствено могат да се разрешат правилно всички въпроси: и лични, и семейни, и обществени. От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека. Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота. Ако хората слушаха и се подчиняваха на тия малки подтици, работите им щяха да се оправят поне 90%. Когато дойде, обаче, малкият подтик, човек го отблъсква и казва: не е това, което очаквам. Той очаква да получи нещо голямо, грандиозно, без да предполага, че малкият подтик съдържа в себе си божественото. Вслушвайте се в малките подтици на любовта, защото Духът работи чрез тях за повдигане на вашата душа.
към текста >>

Вслушвайте се в малките подтици на любовта, защото Духът работи чрез тях за повдигане на вашата душа.
От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека. Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота. Ако хората слушаха и се подчиняваха на тия малки подтици, работите им щяха да се оправят поне 90%. Когато дойде, обаче, малкият подтик, човек го отблъсква и казва: не е това, което очаквам. Той очаква да получи нещо голямо, грандиозно, без да предполага, че малкият подтик съдържа в себе си божественото. Вслушвайте се в малките подтици на любовта, защото Духът работи чрез тях за повдигане на вашата душа.
към текста >>

54. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич).
и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил.
към текста >>

Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота.
Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

„Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството".
Защото делото е собствено истината, смисълът, назначението на Духа. Хармонията, която е висша цел на човечеството, е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина, открита от Христа, посадена в душите на всички вярващи, която следов. неизбежно трябва да израсне, да завърже и даде плод. „Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството". „Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще. То е социална молитва, а не индивидуална, всемирна, а не лична. Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори.
към текста >>

Любовта е основа на делото и закон на свободата.
Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие. „Волята е най-истинското изражение на човешкото аз, защото съсредоточава всички сили и способности на Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността". Любовта е основа на делото и закон на свободата. Осъществяването на свободата, съвършенството и щастието на човечеството – Царството Божие на земята – това е безкрайно възвишената цел на нашето съществуване, а абсолютно средство за това е делото. Човечеството трябва да стане господар на себе си да сътвори своя свят, съгласно волята Божия. Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото.
към текста >>

„Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос.
Нравственото съзнание е развито, етичните норми стоят непоколебимо твърдо пред човечеството. Трябва само да се осъществят. Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко.
към текста >>

Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието.
Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40).
към текста >>

Любовта е висшата сила.
Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява.
към текста >>

Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко.
„Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа.
към текста >>

На Любовта висят целият закон и пророците (Мат.
на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда.
към текста >>

На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол.
Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво.
към текста >>

Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява.
Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота.
към текста >>

Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа.
Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота. Последиците на Любовта правят живота пълен.
към текста >>

Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда.
На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота. Последиците на Любовта правят живота пълен. Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно.
към текста >>

Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса.
XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол. Чрез Любовта Духът напряга и обогатява своята същност, умножава и развива своите сили, без да ги подтиска и умъртвява. Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота. Последиците на Любовта правят живота пълен. Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно. „Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си.
към текста >>

Последиците на Любовта правят живота пълен.
Любовта следователно е закон на свободата, закон на Духа, който владее живота на Духа. Защото: 1) Любовта обосновава правилно отношение на човека към нравствения закон и 2) Любовта към Доброто прави този закон жива сила в душата и премахва всяка външна принуда. Любовта примирява егоизма и алтруизма – тези два полюса. Егоизмът е дивачка, алтруизмът е благороден присад, който трябва да се присади, за да даде плодовито дърво. Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота. Последиците на Любовта правят живота пълен. Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно. „Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове.
към текста >>

Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото.
Да жертваш себе си, своя егоизъм за другите – това значи да разшириш, да усилиш, да обогатиш живота. Последиците на Любовта правят живота пълен. Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно. „Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен.
към текста >>

След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове.
Последиците на Любовта правят живота пълен. Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно. „Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства.
към текста >>

Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството.
Всяка жертва обуславя друга жертва и обогатява живота безкрайно. „Ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото любим братята си. Който не люби – остава в смъртта". Делото е висшият израз на Любовта, както от своя страна Любовта е майка на делото. След като Любовта се е хранила с царствените сокове на чувството и мисълта, тя е призвана да принесе зрели, животворни плодове. Свободният обществен живот, който произтича от Любовта, е най-висшата степен на развитие в живота на човечеството. Той е живият синтез и примирение на противоположностите между индивида и божеството. Той е Царството Божие. Към святата цел и пътят трябва да бъде свещен. За добрата цел – добри средства. Нравствеността е единственият път към щастие, към свобода.
към текста >>

55. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Въплътяването на тая идея в живи дела не е ли плод на неговия копнеж по опознаване Бога като вечно дейно начало?
Тяхната поезия е опит да се съхрани в слово онова, що духът е съзерцавал в момент на мистично откровение. През 17 век поезията на Ангелус Силезиус е вдъхновена от копнежа по Божествено откровение. Той застъпва мистичната концепция за човешкото „Аз" като носител и откривател на Бога. Така на едно место той казва: „Зная, че без мене Бог не може нито миг да съществува." А през 18 век тоя мистичен копнеж намира класическото си осъществяване в безсмъртното Творение на царствения ваймарец. Не е ли мистичният копнеж, който води Фауст през макро – и микрокосмоса, за да го сроди с идеята за висшето щастие като дейност за благото на другите? Въплътяването на тая идея в живи дела не е ли плод на неговия копнеж по опознаване Бога като вечно дейно начало? Не изхожда ли от тук и онова мистично преклонение у немеца пред труда, което се подчертава като неотменна същина на немския характер. След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце.
към текста >>

И там се казва, че природата открива своята тайна само ономува, чието сърце е станало съд на Любовта.
През 1797 г. Новилис встъпва в Фрайбургската академия, гдето става ученик на прочутия геолог Вернер. Като продукт на неговата научно-геоложка дейност се явява романът – фрагмент „ Учениците от Саис". Пред нас се възправя светлата фигура на Учителя-Мъдрец, под чието ръководство група изследователи се стремят да открият тайните на природата. Основната идея на романа е разработена в майсторски вмъкнатите в него приказки за „Хиацинт и Розенблютхен". И там се казва, че природата открива своята тайна само ономува, чието сърце е станало съд на Любовта. Не след дълго прегаря в творчески огън и земният образ на Новалис. На 25 май 1801 г. той тихо напусна сферата на земното, за да прелее живота си в диханието на Бога. Красива алегория е земното битие на този, който е могъл да освети живота си с вдъхновената мисъл: „Целият наш живот е Богослужение". В.
към текста >>

56. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" „В опознаването на човека." „И в какво се състои добродетелта?
МЪДРОСТИ НА СТАРИ КИТАЙЦИ Някой запитал един мъдрец: „В какво се състои мъдростта? " „В опознаването на човека." „И в какво се състои добродетелта? " „В любовта към човека." * „Дсе Лу запитал майстора, в какво се състои силата на личността ? " — „Да извинява и прощава великодушно и винаги на драго сърце", казал той, „също винаги да подпомага и учи другите, всички лоши мисли за тях да отхвърля — това е силата на личността в народите на юга. Това са качествата, които отличават един благороден човека. Винаги въоръжен и без съжаление да отива към смъртта — това е силата на личността в народите на севера. Това са качествата, които отличават храбрия човека.
към текста >>

" „В любовта към човека." * „Дсе Лу запитал майстора, в какво се състои силата на личността ?
МЪДРОСТИ НА СТАРИ КИТАЙЦИ Някой запитал един мъдрец: „В какво се състои мъдростта? " „В опознаването на човека." „И в какво се състои добродетелта? " „В любовта към човека." * „Дсе Лу запитал майстора, в какво се състои силата на личността ? " — „Да извинява и прощава великодушно и винаги на драго сърце", казал той, „също винаги да подпомага и учи другите, всички лоши мисли за тях да отхвърля — това е силата на личността в народите на юга. Това са качествата, които отличават един благороден човека. Винаги въоръжен и без съжаление да отива към смъртта — това е силата на личността в народите на севера. Това са качествата, които отличават храбрия човека. А истинно мъдрият живее без да отслабва.
към текста >>

57. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи.
За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език. Един плод за него не е само една форма, резултат на физико-химични сили; когато го съзерцава, той се свързва с един велик разумен свят, който е изградил тази форма. За него едно цвете, един кристал, движението на небесните тела и пр. са резултат на разумни сили. Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за величието на мировата държава, в която живее. Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи. Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата. Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата.
към текста >>

Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата.
Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека. Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата. Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота.
към текста >>

Основният закон на тая велика държава е Любовта.
Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция? Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин. Основният закон на тая велика държава е Любовта. Има случаи, когато в човешкия организъм група клетки се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища. Така се появява болестта рак. И какви са последствията? Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват. И тъй, всяко несъобразяване със законите на цялото води към упадък и израждане.
към текста >>

да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето.
Но силите в тях не са ли пак почерпани от природата? И така, в края на краищата, всичко, което приемаме от природата, е дар от нея. И можем да речем: любовен дар, понеже силите, които работят в природното домакинство, са разумни, И срещу този любовен дар, който получаваме непрекъснато от разумната природа, ние какво сме й дали? И какво можем да й дадем? Това, което можем да направим, е да правим като нея, т.е. да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето. И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
към текста >>

58. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света.
към текста >>

Защото за Любовта се говори само с дела и живот.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо.
към текста >>

Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие.
към текста >>

Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата.
Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно.
към текста >>

За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо.
Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно. Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота.
към текста >>

Така е и с Любовта.
Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно. Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота. Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност.
към текста >>

Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя.
Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно. Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота. Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта.
към текста >>

За Любовта ни говорят още от дълбока древност.
Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота. Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота.
към текста >>

Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта.
За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота. Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността.
към текста >>

Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта.
Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава.
към текста >>

Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта.
Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии.
към текста >>

Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота.
За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап.
към текста >>

Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава.
Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред.
към текста >>

Павла са писали за Любовта.
И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта.
към текста >>

Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят.
На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко.
към текста >>

Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта.
към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота.
към текста >>

Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта.
Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието.
към текста >>

Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог.
Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1).
към текста >>

Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията.
По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека.
към текста >>

Любовта е творчески процес" (1).
Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление.
към текста >>

Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта).
Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2).
към текста >>

По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека.
Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3).
към текста >>

„Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3).
Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото.
към текста >>

Духът, това е Любовта (8, 13).
„Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14).
към текста >>

До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13).
Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12).
към текста >>

Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12).
Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство.
към текста >>

Любовта е закон на Цялото.
„Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2).
към текста >>

Любовта е импулса на живота.
Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13). До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13). Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога.
към текста >>

Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство.
Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12). Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2).
към текста >>

Любовта е проявеният образ на Бога.
Цялото всякога е във връзка със своите части (14). Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3).
към текста >>

Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога.
Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6).
към текста >>

Има само един Бог, той е Господ на Любовта.
Без нея животът не може да се прояви (12). Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2).
към текста >>

Любовта е атмосфера на Божествения свят.
Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2). Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете.
към текста >>

Основа на небето е Любовта (6).
Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога. Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума.
към текста >>

Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2).
Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос.
към текста >>

Любовта е най-реалното в света.
Той е както отвън, така и вътре в нас (2). Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3). Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън.
към текста >>

Любовта е най-силната дума.
Основа на небето е Любовта (6). Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2). Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота.
към текста >>

Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики.
Тя е сцеплението между всичко (5). Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи.
към текста >>

Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога.
към текста >>

Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога.
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов.
към текста >>

По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум. Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога.
към текста >>

Той е реално въплъщение на Любовта.
Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта.
към текста >>

Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога.
В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта. Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов: „Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта.
към текста >>

Христовото учение е учение на Любовта.
Той е реално въплъщение на Любовта. Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н.
към текста >>

Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11).
Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим.
към текста >>

Христос слезе на земята да изяви Любовта.
Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
към текста >>

Христос е вратата на Любовта.
Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6). Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11). Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
към текста >>

Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
Христос слезе на земята да изяви Любовта. Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот.
към текста >>

Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята.
към текста >>

Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов.
През нея човек трябва да мине много пъти (13). Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем.
към текста >>

Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека.
Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3).
към текста >>

Учителят казва: „Любовта носи пълния живот.
Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото.
към текста >>

Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот.
Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта. Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3). Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека.
към текста >>

Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3).
Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека. Учителят казва: „Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3), Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека. Любовта е артериалната кръв в човека. Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии.
към текста >>

Любовта е артериалната кръв в човека.
Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека. Любовта е артериалната кръв в човека. Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия.
към текста >>

Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея.
Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог.
към текста >>

Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас.
Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2).
към текста >>

Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе.
Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3). Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14).
към текста >>

Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог.
Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея. Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3).
към текста >>

Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2).
Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас. Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14).
към текста >>

Любовта е най-великото нещо в света (14).
Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе. Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4).
към текста >>

Любовта е принцип на сърцето и душата.
Където има Любов, проявява се и Бог. Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
към текста >>

Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2).
Където има Любов, има живот, движение, всичко живее. Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика.
към текста >>

Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3).
Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог. Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2). Любовта е най-великото нещо в света (14). Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12).
към текста >>

Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство.
Любовта е принцип на сърцето и душата. Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно.
към текста >>

Любовта между такива две души е музика.
Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2). Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8).
към текста >>

Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12).
Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3).
към текста >>

Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря.
Тя е най-великата работа (14). Тя е великият обект на познание за душата (3, 4). Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика. Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12). Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3). Любовта събужда Любов.
към текста >>

Любовта събужда Любов.
Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3). Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае.
към текста >>

Любовта е капитал, който никога не се губи.
За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3). Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека.
към текста >>

Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае.
Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога.
към текста >>

Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно.
Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките.
към текста >>

Любовта създава всеки успех на човека.
Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14).
към текста >>

Любовта седи в това да познаем Бога.
Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека.
към текста >>

Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение.
Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи.
към текста >>

Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека.
Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5).
към текста >>

Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7).
Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо.
към текста >>

Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11).
Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота.
към текста >>

Любовта е хлябът, който слиза от небето.
Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5). Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11).
към текста >>

Любовта е първото ценно нещо.
Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7). Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10). Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота.
към текста >>

От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения.
Който яде от него се ражда изново. Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство.
към текста >>

Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота.
Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога.
към текста >>

Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека.
Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме.
към текста >>

Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите.
Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2.
към текста >>

Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме.
Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух.
към текста >>

Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека.
Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4.
към текста >>

Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7.
към текста >>

Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5.
(следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г. 3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г. 4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г. 5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г. 6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г. 7. Да възлюбиш – II мл. събор – в същата: Любов и мисъл – 1924 г. 8.
към текста >>

Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ.
– 1924 г. 7. Да възлюбиш – II мл. събор – в същата: Любов и мисъл – 1924 г. 8. Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и Христос – 1929 г. 9. Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14.
към текста >>

Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13.
Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и Христос – 1929 г. 9. Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл.
към текста >>

Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др.
Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г. 10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I.
към текста >>

Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека.
ок. кл. год. ІХ.т.ІІ. 11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г. 12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г. 13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г. 14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г. 15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I. – 1941 г. и много други.
към текста >>

59. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота.
към текста >>

Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно.
към текста >>

Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел.
към текста >>

Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите.
към текста >>

Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека.
Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление.
към текста >>

И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
към текста >>

Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно.
Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос.
към текста >>

Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите.
Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си.
към текста >>

Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст.
към текста >>

Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос.
Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си".
към текста >>

В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците.
От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг". В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите.
към текста >>

И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг.
А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг". В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко.
към текста >>

Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота.
продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг". В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи.
към текста >>

Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена.
И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг". В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества.
към текста >>

Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко.
И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг. Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот.
към текста >>

Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи.
Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта.
към текста >>

В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества.
Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично.
към текста >>

За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи.
И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие.
към текста >>

Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина.
Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване.
към текста >>

Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот.
Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм.
към текста >>

Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта.
Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява.
към текста >>

Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично.
В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично.
към текста >>

Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие.
За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта.
към текста >>

А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване.
Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята.
към текста >>

Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява.
Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта.
към текста >>

И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично.
Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха.
към текста >>

В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта.
Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта.
към текста >>

Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта.
Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината.
към текста >>

Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха.
И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога.
към текста >>

Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта.
В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека.
към текста >>

„Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят.
То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно".
към текста >>

от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината.
Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник.
към текста >>

В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога.
Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите.
към текста >>

След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота.
Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен.
към текста >>

Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта.
Съвсем друг е пътят на развитието и усъвършенствуването на човека според Учителя. „Човек, казва Той, най-първо трябва да мисли и живее, да направи връзка с Бога, да работи за Бога, след това да мисли, живее и работи за своята душа и едва след това за другите, за света". Много е ясно, че това е път, пълен с резултат, творчество и съвършенство. Когато човек разреши първом въпроса за Бога и за себе си — сир. за своята душа, той има здрава опора и идеал да служи на другите и на света. Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта. Тъкмо затова приложението на Любовта започва с изграждане Отношенията на човека към Бога. „Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си". Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си. Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал.
към текста >>

Тъкмо затова приложението на Любовта започва с изграждане Отношенията на човека към Бога.
„Човек, казва Той, най-първо трябва да мисли и живее, да направи връзка с Бога, да работи за Бога, след това да мисли, живее и работи за своята душа и едва след това за другите, за света". Много е ясно, че това е път, пълен с резултат, творчество и съвършенство. Когато човек разреши първом въпроса за Бога и за себе си — сир. за своята душа, той има здрава опора и идеал да служи на другите и на света. Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта. Тъкмо затова приложението на Любовта започва с изграждане Отношенията на човека към Бога. „Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си". Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си. Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал. Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов.
към текста >>

Той може да бъде само проводник на Любовта.
И да възлюбиш ближния си като себе си". Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята: в Божествения свят — като Любов към Бога; в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа; и на физическия свят — като Любов към ближните си. Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал. Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов. Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога. Да искаш да те обича някой, ще рече, да искаш Бог да те люби. Като любим Бога, ние Го възприемаме и опитваме Неговата Мъдрост (3). Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2). „Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото.
към текста >>

Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2).
Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта. Като обичаме другите, ние търсим Бога. Да искаш да те обича някой, ще рече, да искаш Бог да те люби. Като любим Бога, ние Го възприемаме и опитваме Неговата Мъдрост (3). Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2). „Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото. А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото. Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека. Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта.
към текста >>

Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека.
Да искаш да те обича някой, ще рече, да искаш Бог да те люби. Като любим Бога, ние Го възприемаме и опитваме Неговата Мъдрост (3). Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2). „Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото. А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото. Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека. Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта. Затова той трябва да благодари. Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта. Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)".
към текста >>

Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта.
Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2). „Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото. А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото. Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека. Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта. Затова той трябва да благодари. Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта. Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)". „Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)".
към текста >>

Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта.
А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото. Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека. Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта. Затова той трябва да благодари. Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта. Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)". „Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)".
към текста >>

„Любовта към Бога, това е абсолютната реалност.
Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога. Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта. Затова той трябва да благодари. Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта. Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)". „Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)". Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички. Само свързаният с Бога може да изпита величието на Любовта.
към текста >>

Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)".
Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта. Затова той трябва да благодари. Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта. Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)". „Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)". Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички. Само свързаният с Бога може да изпита величието на Любовта. Само когато човек мине през най-големите страдания, може да отиде при Бога.
към текста >>

Само свързаният с Бога може да изпита величието на Любовта.
„Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)". „Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)". Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички. Само свързаният с Бога може да изпита величието на Любовта. Само когато човек мине през най-големите страдания, може да отиде при Бога. Започвайте с Любовта и свършвайте с Любовта. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. За да не се смущава човек, трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Само Бог разрешава противоречията.
към текста >>

Започвайте с Любовта и свършвайте с Любовта.
„Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)". Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички. Само свързаният с Бога може да изпита величието на Любовта. Само когато човек мине през най-големите страдания, може да отиде при Бога. Започвайте с Любовта и свършвайте с Любовта. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. За да не се смущава човек, трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Само Бог разрешава противоречията. Силата на човешката душа е в правилното възприемане на Любовта. Тогава в нея настава мир, радост и веселие.
към текста >>

Силата на човешката душа е в правилното възприемане на Любовта.
Само когато човек мине през най-големите страдания, може да отиде при Бога. Започвайте с Любовта и свършвайте с Любовта. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. За да не се смущава човек, трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Само Бог разрешава противоречията. Силата на човешката душа е в правилното възприемане на Любовта. Тогава в нея настава мир, радост и веселие. Всички противоречия изчезват.(13). Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите, вие го оценявате и обичате. Божественото в хората ги прави да бъдат обичани.
към текста >>

Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание.
Божественото в хората ги прави да бъдат обичани. Както не може без ядене, така също човек не може да живее и без обич. За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света.
към текста >>

Любовта предшествува знанието.
Както не може без ядене, така също човек не може да живее и без обич. За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)".
към текста >>

Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички.
За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13).
към текста >>

И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога.
Това значи да обичаме самия Бог. Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога.
към текста >>

Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях.
Когато човек обича, Бог се проявява чрез него. Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния.
към текста >>

Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света.
Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание. Любовта предшествува знанието. Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека.
към текста >>

Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13).
Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички. И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога.
към текста >>

„Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога.
И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога. Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12).
към текста >>

Тя включва в себе си и Любовта към ближния.
Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света. Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)". Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12). Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога.
към текста >>

Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11).
Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12). Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13).
към текста >>

Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека.
Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12). Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11).
към текста >>

Чрез Любовта Бог е създал света (12).
Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12). Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11). Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4).
към текста >>

Любовта на Бога осветява човека (13).
Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11). Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4). Само Бог има право да съди, защото той съди с Любов (12). Затова Бог не съди никого (3). Единственото същество, което ни люби, е Бог.
към текста >>

Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11).
Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11). Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4). Само Бог има право да съди, защото той съди с Любов (12). Затова Бог не съди никого (3). Единственото същество, което ни люби, е Бог. И в страданията, и в радостите, Той е неизменен към нас (3).
към текста >>

Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4).
Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11). Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4). Само Бог има право да съди, защото той съди с Любов (12). Затова Бог не съди никого (3). Единственото същество, което ни люби, е Бог. И в страданията, и в радостите, Той е неизменен към нас (3). Бог има специфични отношения към всеки човек".
към текста >>

В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек.
Само Бог има право да съди, защото той съди с Любов (12). Затова Бог не съди никого (3). Единственото същество, което ни люби, е Бог. И в страданията, и в радостите, Той е неизменен към нас (3). Бог има специфични отношения към всеки човек". В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога. „Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога.
към текста >>

До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога.
И в страданията, и в радостите, Той е неизменен към нас (3). Бог има специфични отношения към всеки човек". В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога. „Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил.
към текста >>

„Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога.
Бог има специфични отношения към всеки човек". В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога. „Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията.
към текста >>

Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога.
В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога. „Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си.
към текста >>

Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията.
„Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си. Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога.
към текста >>

Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога.
Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си. Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек.
към текста >>

Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото".
Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си. Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека.
към текста >>

„Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях.
Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов.
към текста >>

Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния.
Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия.
към текста >>

Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни.
Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички". Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия. Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците.
към текста >>

Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия.
Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния. Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия. Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6).
към текста >>

Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6).
Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов. Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия. Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1).
към текста >>

Любовта има за крайна цел опознаването между човеците.
Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия. Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.).
към текста >>

Любовта мисли всякога за благото на другите (6).
Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия. Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11).
към текста >>

Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са.
Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си.
към текста >>

Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива.
Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов.
към текста >>

За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.).
Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12).
към текста >>

Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11).
Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души.
към текста >>

Дето е любовта, цари радост и веселие.
Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение.
към текста >>

Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12).
За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения.
към текста >>

Любовта свързва човешките души.
Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта.
към текста >>

Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко.
Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява.
към текста >>

Без Любовта животът се обезсмисля.
Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления.
към текста >>

В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение.
Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления. Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта.
към текста >>

Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения.
Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12). Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления. Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13).
към текста >>

Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта.
Любовта свързва човешките души. Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления. Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13). Чистата, безкористна Любов е Любов към всички.
към текста >>

Всеки дом, основан на Любовта, успява.
Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко. Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления. Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13). Чистата, безкористна Любов е Любов към всички. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи.
към текста >>

Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления.
Без Любовта животът се обезсмисля. В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления. Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13). Чистата, безкористна Любов е Любов към всички. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява.
към текста >>

Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта.
В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение. Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления. Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13). Чистата, безкористна Любов е Любов към всички. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява. Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички.
към текста >>

Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи.
Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления. Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13). Чистата, безкористна Любов е Любов към всички. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява. Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички. Задача на всеки човек е да прояви Любовта. В Любовта всички печелят. Ако човек оценява Любовта, тя сама идва.
към текста >>

Задача на всеки човек е да прояви Любовта.
Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13). Чистата, безкористна Любов е Любов към всички. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява. Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички. Задача на всеки човек е да прояви Любовта. В Любовта всички печелят. Ако човек оценява Любовта, тя сама идва. Смущенията в човека произтичат от безлюбие. Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде.
към текста >>

В Любовта всички печелят.
Чистата, безкористна Любов е Любов към всички. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява. Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички. Задача на всеки човек е да прояви Любовта. В Любовта всички печелят. Ако човек оценява Любовта, тя сама идва. Смущенията в човека произтичат от безлюбие. Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде. Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си.
към текста >>

Ако човек оценява Любовта, тя сама идва.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява. Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички. Задача на всеки човек е да прояви Любовта. В Любовта всички печелят. Ако човек оценява Любовта, тя сама идва. Смущенията в човека произтичат от безлюбие. Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде. Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си. Обичта внася разположение, а не тревога.
към текста >>

Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена.
Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички. Задача на всеки човек е да прояви Любовта. В Любовта всички печелят. Ако човек оценява Любовта, тя сама идва. Смущенията в човека произтичат от безлюбие. Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде. Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си. Обичта внася разположение, а не тревога. Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека.
към текста >>

Любовта отваря очите на човека.
Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде. Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си. Обичта внася разположение, а не тревога. Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно.
към текста >>

Любовта прави човека мощен.
Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си. Обичта внася разположение, а не тревога. Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича.
към текста >>

Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави.
Обичта внася разположение, а не тревога. Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта.
към текста >>

Това е една мярка за познаването им.
Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта!
към текста >>

Любовта започва в тайно, а свършва в явно.
Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава.
към текста >>

Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта.
Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка.
към текста >>

Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта.
Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр. Обичайте, за да вършите волята Божия.
към текста >>

Не подпушвайте Любовта!
Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр. Обичайте, за да вършите волята Божия. Любовта се обезценява от много говорене за нея.
към текста >>

Любовта е най-добрата учителка.
Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр. Обичайте, за да вършите волята Божия. Любовта се обезценява от много говорене за нея. Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни. Любовта се чувствува.
към текста >>

Любовта се обезценява от много говорене за нея.
Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр. Обичайте, за да вършите волята Божия. Любовта се обезценява от много говорене за нея. Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни. Любовта се чувствува. За нея не се говори. Който обича, ще бъде обичан. Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр.
към текста >>

Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни.
Тя е извор, който не престава. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр. Обичайте, за да вършите волята Божия. Любовта се обезценява от много говорене за нея. Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни. Любовта се чувствува. За нея не се говори. Който обича, ще бъде обичан. Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр. Любовта приближава душите на хората.
към текста >>

Любовта се чувствува.
Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр. Обичайте, за да вършите волята Божия. Любовта се обезценява от много говорене за нея. Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни. Любовта се чувствува. За нея не се говори. Който обича, ще бъде обичан. Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр. Любовта приближава душите на хората. Които се обичат, живеят в светлина.
към текста >>

Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр.
Любовта се обезценява от много говорене за нея. Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни. Любовта се чувствува. За нея не се говори. Който обича, ще бъде обичан. Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр. Любовта приближава душите на хората. Които се обичат, живеят в светлина. Любовта не може да се загуби. Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта. Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода.
към текста >>

Любовта приближава душите на хората.
Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни. Любовта се чувствува. За нея не се говори. Който обича, ще бъде обичан. Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр. Любовта приближава душите на хората. Които се обичат, живеят в светлина. Любовта не може да се загуби. Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта. Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората.
към текста >>

Любовта не може да се загуби.
За нея не се говори. Който обича, ще бъде обичан. Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр. Любовта приближава душите на хората. Които се обичат, живеят в светлина. Любовта не може да се загуби. Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта. Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията.
към текста >>

Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта.
Който обича, ще бъде обичан. Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр. Любовта приближава душите на хората. Които се обичат, живеят в светлина. Любовта не може да се загуби. Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта. Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора.
към текста >>

Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода.
Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр. Любовта приближава душите на хората. Които се обичат, живеят в светлина. Любовта не може да се загуби. Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта. Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят.
към текста >>

Любовта изключва всякаква ревност и противоречия.
Които се обичат, живеят в светлина. Любовта не може да се загуби. Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта. Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора.
към текста >>

Любовта изключва престъпленията.
Любовта не може да се загуби. Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта. Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие.
към текста >>

Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие.
Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл.
към текста >>

Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния.
Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните.
към текста >>

След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл.
Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя.
към текста >>

От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр.
от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас.
към текста >>

в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света.
от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия.
към текста >>

Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния.
към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога".
към текста >>

Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко.
През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората.
към текста >>

И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния.
Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята.
към текста >>

Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората.
Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души.
към текста >>

Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност.
Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления.
към текста >>

Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее.
От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов.
към текста >>

Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята.
И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея.
към текста >>

Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов.
Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче.
към текста >>

Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога.
Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение.
към текста >>

Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея.
Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига.
към текста >>

Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото.
Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния.
към текста >>

Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта.
Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място.
към текста >>

Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче.
Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място. А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
към текста >>

Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение.
Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място. А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
към текста >>

Защото Любовта всичко постига.
Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея. Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място. А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
към текста >>

Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния.
Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта. Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче. Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига. Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място. А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите. (Следва)
към текста >>

60. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗЪ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА III ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА Вази глава, която означаваме като „Пътят на Любовта," включваме всички ония мисли и схващания на Учителя, които ни посочват възходния път на човека, дал широко място в себе си на Любовта.
Д-р Е. Р. К. ИЗЪ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА III ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА Вази глава, която означаваме като „Пътят на Любовта," включваме всички ония мисли и схващания на Учителя, които ни посочват възходния път на човека, дал широко място в себе си на Любовта. В тази глава вместваме ония мисли на Учителя, които показват новите форми — индивидуални и обществени, — в които се излива Любовта в своя възходен път — в онзи път, който води човека до единение с целия космос. Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори.
към текста >>

В тази глава вместваме ония мисли на Учителя, които показват новите форми — индивидуални и обществени, — в които се излива Любовта в своя възходен път — в онзи път, който води човека до единение с целия космос.
Д-р Е. Р. К. ИЗЪ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА III ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА Вази глава, която означаваме като „Пътят на Любовта," включваме всички ония мисли и схващания на Учителя, които ни посочват възходния път на човека, дал широко място в себе си на Любовта. В тази глава вместваме ония мисли на Учителя, които показват новите форми — индивидуални и обществени, — в които се излива Любовта в своя възходен път — в онзи път, който води човека до единение с целия космос. Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя.
към текста >>

Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята.
Р. К. ИЗЪ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА III ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА Вази глава, която означаваме като „Пътят на Любовта," включваме всички ония мисли и схващания на Учителя, които ни посочват възходния път на човека, дал широко място в себе си на Любовта. В тази глава вместваме ония мисли на Учителя, които показват новите форми — индивидуални и обществени, — в които се излива Любовта в своя възходен път — в онзи път, който води човека до единение с целия космос. Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже.
към текста >>

Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя.
В тази глава вместваме ония мисли на Учителя, които показват новите форми — индивидуални и обществени, — в които се излива Любовта в своя възходен път — в онзи път, който води човека до единение с целия космос. Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта.
към текста >>

Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта.
Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси.
към текста >>

Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето.
Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие.
към текста >>

Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта.
Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие.
към текста >>

В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси.
Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си.
към текста >>

— Плодът на Духа е Любовта.
Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта.
към текста >>

Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си.
В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14).
към текста >>

Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6).
Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1).
към текста >>

Познаването на Бога е познаване на Любовта.
— Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип.
към текста >>

Който познае Любовта, познава Бога (10}.
Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл.
към текста >>

Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14).
Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието.
към текста >>

Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип.
Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието. Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа. Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов. Пулсът на сърцето е тактът на Любовта.
към текста >>

Плодът на Любовта дава на човека смисъл.
Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието. Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа. Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов. Пулсът на сърцето е тактът на Любовта. Престане ли човек да люби, спира и сърцето.
към текста >>

Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа.
Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието. Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа. Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов. Пулсът на сърцето е тактът на Любовта. Престане ли човек да люби, спира и сърцето. Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали.
към текста >>

Пулсът на сърцето е тактът на Любовта.
Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието. Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа. Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов. Пулсът на сърцето е тактът на Любовта. Престане ли човек да люби, спира и сърцето. Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали. Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят.
към текста >>

Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали.
Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа. Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов. Пулсът на сърцето е тактът на Любовта. Престане ли човек да люби, спира и сърцето. Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали. Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден.
към текста >>

Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен.
Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали. Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина.
към текста >>

За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия.
След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек.
към текста >>

Любовта е необходимо условие в живота.
Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане.
към текста >>

За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек.
За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига.
към текста >>

За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота.
Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина. Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота.
към текста >>

Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога.
Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление.
към текста >>

Любовта се проявява както в даване, така и във взимане.
Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12).
към текста >>

Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата.
в нея няма престъпление. Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай.
към текста >>

Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта.
Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др. За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог.
към текста >>

Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота.
За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12). За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено.
към текста >>

Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта.
Това значи да обичаме самия Бог. Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)".
към текста >>

Който познае и разбере Любовта, той живее в рай.
Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път.
към текста >>

А дето се проявява Любовта, там е Бог.
Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога.
към текста >>

Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни.
Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта.
към текста >>

За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)".
Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос.
към текста >>

Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път.
Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция.
към текста >>

Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности.
Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек.
към текста >>

Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта.
Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже".
към текста >>

За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция.
Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките.
към текста >>

Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже".
Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали".
към текста >>

И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки".
Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*.
към текста >>

От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките.
За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта".
към текста >>

„Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето".
То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта".
към текста >>

В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали".
Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието.
към текста >>

Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*.
И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов".
към текста >>

Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта".
От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства.
към текста >>

Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината.
Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов.
към текста >>

Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта".
„Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще".
към текста >>

„Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието.
В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят.
към текста >>

Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов".
Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята".
към текста >>

Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще".
Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята.
към текста >>

Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят.
„Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята. По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта".
към текста >>

По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта".
Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята. По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта". А „Любовта е същественото за всеки човек". Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия. Всъщност, според Учителя, основата на познанието на Бога, на Любовта седи в една проста дума: благодарност. Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко.
към текста >>

А „Любовта е същественото за всеки човек".
Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята. По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта". А „Любовта е същественото за всеки човек". Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия. Всъщност, според Учителя, основата на познанието на Бога, на Любовта седи в една проста дума: благодарност. Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно!
към текста >>

Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия.
Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята. По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта". А „Любовта е същественото за всеки човек". Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия. Всъщност, според Учителя, основата на познанието на Бога, на Любовта седи в една проста дума: благодарност. Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение.
към текста >>

Всъщност, според Учителя, основата на познанието на Бога, на Любовта седи в една проста дума: благодарност.
Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята. По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта". А „Любовта е същественото за всеки човек". Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия. Всъщност, според Учителя, основата на познанието на Бога, на Любовта седи в една проста дума: благодарност. Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло.
към текста >>

Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието.
Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието. Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас.
към текста >>

Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето.
„Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието. Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.
към текста >>

Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта".
А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието. Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота.
към текста >>

И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога".
Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието. Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието.
към текста >>

От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.
Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие".
към текста >>

В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята.
Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека.
към текста >>

в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота.
Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот.
към текста >>

Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието.
И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота".
към текста >>

За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново.
А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново.
към текста >>

В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека.
В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота". В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли: „Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново. За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух. Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота".
към текста >>

Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие.
Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота". А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство. Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път.
към текста >>

Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов.
Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство". В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство. Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба.
към текста >>

Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път.
Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство. Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа.
към текста >>

Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба.
Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила.
към текста >>

Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта.
Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3).
към текста >>

Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията.
Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10).
към текста >>

Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа.
Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта.
към текста >>

Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10).
Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6).
към текста >>

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта.
Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание.
към текста >>

Любовта само се опитва, за нея не се говори (11).
Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14).
към текста >>

Любовта се изпитва в живота, не на думи (14).
Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14). Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт.
към текста >>

Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека.
Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3). Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14). Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13).
към текста >>

Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6).
Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10). Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14). Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2).
към текста >>

Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание.
Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14). Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията.
към текста >>

Любовта предшествува знанието (14).
Любовта само се опитва, за нея не се говори (11). Любовта се изпитва в живота, не на думи (14). Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6). Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14). Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си.
към текста >>

Любовта иде чрез страданията.
Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14). Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си. Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът. Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта.
към текста >>

За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си.
Любовта предшествува знанието (14). Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си. Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът. Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие.
към текста >>

Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото.
Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си. Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът. Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение. Пътят на страданията е неизбежен.
към текста >>

Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта.
Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си. Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът. Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение. Пътят на страданията е неизбежен. Всеки сам трябва да го извърви. Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието.
към текста >>

Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието.
Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение. Пътят на страданията е неизбежен. Всеки сам трябва да го извърви. Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието. Първата половина на пътя е страданието, а втората половина на пътя е Любовта. Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,). Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него.
към текста >>

Първата половина на пътя е страданието, а втората половина на пътя е Любовта.
Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение. Пътят на страданията е неизбежен. Всеки сам трябва да го извърви. Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието. Първата половина на пътя е страданието, а втората половина на пътя е Любовта. Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,). Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта.
към текста >>

За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта.
Пътят на страданията е неизбежен. Всеки сам трябва да го извърви. Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието. Първата половина на пътя е страданието, а втората половина на пътя е Любовта. Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,). Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта. Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека.
към текста >>

Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,).
Всеки сам трябва да го извърви. Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието. Първата половина на пътя е страданието, а втората половина на пътя е Любовта. Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,). Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта. Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов.
към текста >>

Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него.
Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието. Първата половина на пътя е страданието, а втората половина на пътя е Любовта. Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,). Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта. Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта".
към текста >>

За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта.
Първата половина на пътя е страданието, а втората половина на пътя е Любовта. Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,). Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта. Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен.
към текста >>

Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта".
Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта. Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта. А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно.
към текста >>

И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен.
За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта. Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта. А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство".
към текста >>

Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта.
Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта. А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения.
към текста >>

Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта.
Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта. А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения. Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството. В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество.
към текста >>

От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно.
Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта. А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения. Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството. В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество. в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура.
към текста >>

И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство".
И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта. А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения. Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството. В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество. в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура. По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения.
към текста >>

Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения.
Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта. А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения. Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството. В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество. в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура. По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне.
към текста >>

Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството.
А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно. И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения. Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството. В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество. в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура. По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12).
към текста >>

По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения.
И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения. Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството. В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество. в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура. По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват.
към текста >>

Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14).
В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество. в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура. По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13).
към текста >>

Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14).
в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура. По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13). Жертвата не е още Любов.
към текста >>

Пред Любовта злото и престъплението се стопяват.
По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13). Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5).
към текста >>

Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще.
По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13). Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5). Любовта е процес на възрастване. Да любим, значи да живеем (5).
към текста >>

Всеки дом, основан на Любовта, успява (13).
Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13). Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5). Любовта е процес на възрастване. Да любим, значи да живеем (5). А същността на живота е да влезем в хармония с него (1).
към текста >>

Любовта е процес на възрастване.
Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13). Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5). Любовта е процес на възрастване. Да любим, значи да живеем (5). А същността на живота е да влезем в хармония с него (1). Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота. Любовта и служенето носят изобилие в живота.
към текста >>

Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии.
Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5). Любовта е процес на възрастване. Да любим, значи да живеем (5). А същността на живота е да влезем в хармония с него (1). Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето.
към текста >>

Любовта и служенето носят изобилие в живота.
Любовта е процес на възрастване. Да любим, значи да живеем (5). А същността на живота е да влезем в хармония с него (1). Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето. В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот. Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта.
към текста >>

Който носи Любовта в себе си, той е богат.
Да любим, значи да живеем (5). А същността на живота е да влезем в хармония с него (1). Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето. В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот. Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта. Хората умират от безлюбие.
към текста >>

В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот.
Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето. В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот. Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта. Хората умират от безлюбие. Любовта е по-силна от смъртта. Тя носи безсмъртие. Който люби, не умира.
към текста >>

Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта.
Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето. В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот. Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта. Хората умират от безлюбие. Любовта е по-силна от смъртта. Тя носи безсмъртие. Който люби, не умира. Спасението на човека зависи изключително от Любовта.
към текста >>

Любовта е по-силна от смъртта.
А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето. В настоящето работи Любовта (18) Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот. Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта. Хората умират от безлюбие. Любовта е по-силна от смъртта. Тя носи безсмъртие. Който люби, не умира. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието, което е преизпълване от Любов, човек чува гласа на всички същества и чувствува пулса на общия живот (3).
към текста >>

Спасението на човека зависи изключително от Любовта.
Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта. Хората умират от безлюбие. Любовта е по-силна от смъртта. Тя носи безсмъртие. Който люби, не умира. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието, което е преизпълване от Любов, човек чува гласа на всички същества и чувствува пулса на общия живот (3). А Любовта започва от малкото. Човек трябва да обича, да люби първия лъч, който е влязъл в окото му, първия лъч, който влезе в ума му, първия лъч, който влезе в душата, първия лъч, който внесе радостта (6). Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая.
към текста >>

А Любовта започва от малкото.
Тя носи безсмъртие. Който люби, не умира. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието, което е преизпълване от Любов, човек чува гласа на всички същества и чувствува пулса на общия живот (3). А Любовта започва от малкото. Човек трябва да обича, да люби първия лъч, който е влязъл в окото му, първия лъч, който влезе в ума му, първия лъч, който влезе в душата, първия лъч, който внесе радостта (6). Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая. Без Любов никой не може да се върне в рая". (из Беседата от 9. I. 1938 г.).
към текста >>

Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая.
Спасението на човека зависи изключително от Любовта. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието, което е преизпълване от Любов, човек чува гласа на всички същества и чувствува пулса на общия живот (3). А Любовта започва от малкото. Човек трябва да обича, да люби първия лъч, който е влязъл в окото му, първия лъч, който влезе в ума му, първия лъч, който влезе в душата, първия лъч, който внесе радостта (6). Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая. Без Любов никой не може да се върне в рая". (из Беседата от 9. I. 1938 г.). Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6).
към текста >>

Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6).
Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая. Без Любов никой не може да се върне в рая". (из Беседата от 9. I. 1938 г.). Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13).
към текста >>

Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1).
(из Беседата от 9. I. 1938 г.). Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13). Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14).
към текста >>

Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение.
1938 г.). Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение: „Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13). Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14). И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта.
към текста >>

А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13).
Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6). Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8). Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1). Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13). Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14). И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта. Само когато човек е придобил Любовта, може да преобрази себе си и света. в нея е спасението и щастието, в нея е новата култура и новото учение, чийто неуморен, истински вестител и творец е Учителят.
към текста >>

И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта.
Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13). Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14). И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта. Само когато човек е придобил Любовта, може да преобрази себе си и света. в нея е спасението и щастието, в нея е новата култура и новото учение, чийто неуморен, истински вестител и творец е Учителят. * * * С тази трета глава от приложението на Любовта, която означихме като „Пътят на Любовта", ние завършихме изложението върху учението на Учителя за Любовта. Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта. Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов.
към текста >>

Само когато човек е придобил Любовта, може да преобрази себе си и света.
Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13). Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14). И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта. Само когато човек е придобил Любовта, може да преобрази себе си и света. в нея е спасението и щастието, в нея е новата култура и новото учение, чийто неуморен, истински вестител и творец е Учителят. * * * С тази трета глава от приложението на Любовта, която означихме като „Пътят на Любовта", ние завършихме изложението върху учението на Учителя за Любовта. Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта. Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов. Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал.
към текста >>

* * * С тази трета глава от приложението на Любовта, която означихме като „Пътят на Любовта", ние завършихме изложението върху учението на Учителя за Любовта.
Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14). И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта. Само когато човек е придобил Любовта, може да преобрази себе си и света. в нея е спасението и щастието, в нея е новата култура и новото учение, чийто неуморен, истински вестител и творец е Учителят. * * * С тази трета глава от приложението на Любовта, която означихме като „Пътят на Любовта", ние завършихме изложението върху учението на Учителя за Любовта. Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта. Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов. Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал. Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления.
към текста >>

Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта.
В това седи новото учение (14). И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта. Само когато човек е придобил Любовта, може да преобрази себе си и света. в нея е спасението и щастието, в нея е новата култура и новото учение, чийто неуморен, истински вестител и творец е Учителят. * * * С тази трета глава от приложението на Любовта, която означихме като „Пътят на Любовта", ние завършихме изложението върху учението на Учителя за Любовта. Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта. Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов. Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал. Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта.
към текста >>

Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта.
Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта. Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов. Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал. Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието.
към текста >>

Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта.
Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов. Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал. Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост.
към текста >>

Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта.
Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал. Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята.
към текста >>

На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта.
Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления. Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея. Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика.
към текста >>

След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята.
Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея. Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика. В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта.
към текста >>

Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея.
В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея. Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика. В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога".
към текста >>

Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика.
На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея. Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика. В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието.
към текста >>

В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта.
След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея. Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика. В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието. След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел.
към текста >>

След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот.
В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието. След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма. Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта.
към текста >>

към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята.
в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието. След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма. Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта. Само търпението и благосклонността са две качества, които ап. Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение.
към текста >>

Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма.
С това той е създал и поддържал еднобожието. След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма. Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта. Само търпението и благосклонността са две качества, които ап. Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността.
към текста >>

Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта.
След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма. Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта. Само търпението и благосклонността са две качества, които ап. Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността. Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап.
към текста >>

Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено.
Само търпението и благосклонността са две качества, които ап. Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността. Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап. Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта.
към текста >>

Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота.
Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността. Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап. Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта.
към текста >>

Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика.
Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността. Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап. Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място.
към текста >>

в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта.
Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение.
към текста >>

В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта.
Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение. От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други.
към текста >>

Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта.
Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение. От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други. В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико цялостно учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.
към текста >>

Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение.
в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение. От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други. В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико цялостно учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.
към текста >>

От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други.
В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение. От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други. В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико цялостно учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.
към текста >>

В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико цялостно учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.
Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение. От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други. В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико цялостно учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.
към текста >>

61. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина.
Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик.
към текста >>

Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици.
от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща.
към текста >>

Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта.
Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща.
към текста >>

На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно.
Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща. Те са големите въпроси на живота — въпросът за Бога, за душата, за отвъдния свят, за вечността на живота и др. и др.
към текста >>

Ще споменем за Бергсон, който чрез интуицията, чрез непосредственото вътрешно прозрение идва до познаването на душата и на Бога, идва до връзката с Цялото, до творческото дело и динамичен морал на истински религиозните хора, на светиите, мистиците.
С това той почва да се приобщава с нещата, с природата, с всичко живо. В приобщението с всичко се крие истинското религиозно чувство. И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във въодушевяването — сърадването на всичко. По този път са идвали до истинската религиозност и признаване космичния Разум мнозина големи учени на модерното време. Излишно е да се дават дълги списъци от имена. Ще споменем за Бергсон, който чрез интуицията, чрез непосредственото вътрешно прозрение идва до познаването на душата и на Бога, идва до връзката с Цялото, до творческото дело и динамичен морал на истински религиозните хора, на светиите, мистиците. Ще споменем за Айнщайн (в „Моят Светоглед", 1934 г.), който казва, че човек, който е престанал да се въодушевява, е умрял приживе. Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство. Приобщаването с всичко в природата, с цялото битие създава истинското космично религиозно чувство. От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието.
към текста >>

Защото основа на „Царството Божие" е Любовта.
Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота. Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло. Без съмнение, такива велики личности, дошли до тия големи истини на живота, биват велики и в своя всекидневен живот, в малките неща, в „малките мистерии". За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички.
към текста >>

Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха.
Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.).
към текста >>

А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички.
Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие".
към текста >>

А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко.
То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек. Ако единиците са заквасени, лесно ще се заквасят всички. Такива единици са били необходими през всичките векове.
към текста >>

Защото те носят Любовта в света.
Днес отделната личност воюва в себе си, със себе си и със света. Днес народите в света воюват вътре в себе си и с другите народи. Целият свят търси пътя, търси „победата", която ще донесе доброто, трайното добро за всички. Кой ще донесе доброто? Според думите на най-великия измежду синовете человечески, според Христа — най-големият авторитет през всички времена — ще победят и ще донасят добро, мир и справедливост тия, „на които е дадено да познаят тайните на Царството Божие". Защото те носят Любовта в света. Защото те са квасът, който заквасва всичкото тесто. В Любовта е бъдещето на света, на всички хора по земята. В нейните носители е ключът на новото, мирът и справедливостта.
към текста >>

В Любовта е бъдещето на света, на всички хора по земята.
Целият свят търси пътя, търси „победата", която ще донесе доброто, трайното добро за всички. Кой ще донесе доброто? Според думите на най-великия измежду синовете человечески, според Христа — най-големият авторитет през всички времена — ще победят и ще донасят добро, мир и справедливост тия, „на които е дадено да познаят тайните на Царството Божие". Защото те носят Любовта в света. Защото те са квасът, който заквасва всичкото тесто. В Любовта е бъдещето на света, на всички хора по земята. В нейните носители е ключът на новото, мирът и справедливостта.
към текста >>

62. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния.
Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне? Тези три принципа – чувствения, двигателния и сетивния – на живата клетка владеят не само физиката на човека, но и неговата психика.
към текста >>

Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта.
Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право философите са нарекли човека микрокосмос, а Бог, както споменахме, го назова "подобие Божие". Време е вече хората да оценят благата, които Бог им е дал... И най-напредналите същества се интересуват от това, което Бог е предвидил за човека. Велик е човешкият образ, човешкото тяло, което Бог е сътворил. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се появяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере великото бъдеще, което го очаква и да проумее най-после Бога, т.е. Любовта. Като заключение от всичко, отношението, което човек може да има спрямо Бога, то е да бъде Негов Син. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония! ” (Уч.)
към текста >>

63. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Щастието е в любовта.
Около нас розови карамфили, снажно лютиче и каменоломки се усмихват на синьото небе, унесено вслушани в музиката, която им шепнат слънчевите- лъчи. Започва разговор. Един запитва Учителя: – В какво седи същината на щастието ? – Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е винаги нещо божествено. Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив. Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари на Бога, че обича. – Кой е встъпителният момент на любовта ? – Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече.
към текста >>

Любовта е един общ принцип.
Започва разговор. Един запитва Учителя: – В какво седи същината на щастието ? – Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е винаги нещо божествено. Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив. Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари на Бога, че обича. – Кой е встъпителният момент на любовта ? – Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече. Съществува закон: Когато вярвате в доброто у човека, това добро у него се проявява.
към текста >>

Любовта е колектив.
Един запитва Учителя: – В какво седи същината на щастието ? – Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е винаги нещо божествено. Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив. Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари на Бога, че обича. – Кой е встъпителният момент на любовта ? – Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече. Съществува закон: Когато вярвате в доброто у човека, това добро у него се проявява. Когато срещнеш някой добър човек, най-първо ще изпъкнат някои лоши черти.
към текста >>

Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари на Бога, че обича.
– Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е винаги нещо божествено. Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив. Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари на Бога, че обича. – Кой е встъпителният момент на любовта ? – Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече. Съществува закон: Когато вярвате в доброто у човека, това добро у него се проявява. Когато срещнеш някой добър човек, най-първо ще изпъкнат някои лоши черти. Нищо не значи.
към текста >>

– Кой е встъпителният момент на любовта ?
Щастието е винаги нещо божествено. Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив. Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари на Бога, че обича. – Кой е встъпителният момент на любовта ? – Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече. Съществува закон: Когато вярвате в доброто у човека, това добро у него се проявява. Когато срещнеш някой добър човек, най-първо ще изпъкнат някои лоши черти. Нищо не значи. Те са наследствени.
към текста >>

– Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече.
Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив. Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари на Бога, че обича. – Кой е встъпителният момент на любовта ? – Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече. Съществува закон: Когато вярвате в доброто у човека, това добро у него се проявява. Когато срещнеш някой добър човек, най-първо ще изпъкнат някои лоши черти. Нищо не значи. Те са наследствени. Те по-казват какъв е бил човек в миналото, а не какъв е сега.
към текста >>

Всички хора само отразяват любовта.
Когато срещнеш някой добър човек, най-първо ще изпъкнат някои лоши черти. Нищо не значи. Те са наследствени. Те по-казват какъв е бил човек в миналото, а не какъв е сега. Вие да не мислите, че те са същинският човек, но да потърсите добрата черта. Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чув¬ствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко.
към текста >>

Направо човек получава любовта само от Бога!
Те са наследствени. Те по-казват какъв е бил човек в миналото, а не какъв е сега. Вие да не мислите, че те са същинският човек, но да потърсите добрата черта. Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чув¬ствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога. Въздухът е проникнат от любовта на Бога!
към текста >>

Любовта прониква всичко.
Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чув¬ствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога. Въздухът е проникнат от любовта на Бога! – Как да побеждаваме препятствията ? – Има един анекдот: Едно дете отишло при един голям юнак, почнало да го бие с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя? Смазвам те от бой!
към текста >>

Въздухът е проникнат от любовта на Бога!
Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чув¬ствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога. Въздухът е проникнат от любовта на Бога! – Как да побеждаваме препятствията ? – Има един анекдот: Едно дете отишло при един голям юнак, почнало да го бие с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя? Смазвам те от бой! " Юнакът го хваща, издига го, обръща го с главата надолу и след това го слага на земята. То¬гава детето казало: „Искам да станем приятели".
към текста >>

Това значи туряне в действие божественият закон на любовта.
То¬гава детето казало: „Искам да станем приятели". Не си представлявайте препятствията по-силни, отколкото са. Справете се с тях така, както юнакът се справил с това дете. Като дойде някоя голяма мъчнотия при вас, вие я дигнете във въздуха и я обърнете с главата надолу. И тогава тя ще ви стане приятел. Това значи туряне в действие божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. За някои от вас това са само теории. Но има един закон: Трябва да проверите нещата, за да вярвате в тях напълно. И като ги проверите, ла ги приложите така, както намерите за добре. Има степени на любовта.
към текста >>

Чрез любовта може да стане това.
Не си представлявайте препятствията по-силни, отколкото са. Справете се с тях така, както юнакът се справил с това дете. Като дойде някоя голяма мъчнотия при вас, вие я дигнете във въздуха и я обърнете с главата надолу. И тогава тя ще ви стане приятел. Това значи туряне в действие божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. За някои от вас това са само теории. Но има един закон: Трябва да проверите нещата, за да вярвате в тях напълно. И като ги проверите, ла ги приложите така, както намерите за добре. Има степени на любовта. Обичате някого, защото ви прави добро, защото ви говори добре.
към текста >>

Има степени на любовта.
Това значи туряне в действие божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. За някои от вас това са само теории. Но има един закон: Трябва да проверите нещата, за да вярвате в тях напълно. И като ги проверите, ла ги приложите така, както намерите за добре. Има степени на любовта. Обичате някого, защото ви прави добро, защото ви говори добре. Но как ще се справите с следната задача: да обичате някого, който ви прави зло? – Кажете нещо характерно за новата култура, която иде. – Ще има монети на любовта. Например, един човек ще каже на другите: „Елате да вземете хляб без пари”.
към текста >>

– Ще има монети на любовта.
И като ги проверите, ла ги приложите така, както намерите за добре. Има степени на любовта. Обичате някого, защото ви прави добро, защото ви говори добре. Но как ще се справите с следната задача: да обичате някого, който ви прави зло? – Кажете нещо характерно за новата култура, която иде. – Ще има монети на любовта. Например, един човек ще каже на другите: „Елате да вземете хляб без пари”. Вие ще бъдете свидетели на това. Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде.
към текста >>

Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта.
Например, един човек ще каже на другите: „Елате да вземете хляб без пари”. Вие ще бъдете свидетели на това. Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта. Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха.
към текста >>

– Свободата на хората зависи от тяхното разбиране на любовта.
Ние сме клиенти на слънцето, на природата и нищо не плащаме. Значи този начин на живот вече съществува в природата. И дето хората умират, те умират по единствената причина, че не вървят по нейния път. В бъдеще благото е на ония народи, които вървят по пътя на разумната любов, по пътя на разумното право и по пътя на разумното добро. – Що е съвършена любов? – Свободата на хората зависи от тяхното разбиране на любовта. Колкото повече човек разбира любовта, толкова повече става свободен. И като разберат съвършената любов, съвършено я проявяват. Безграничната, неизчерпаемата любов е съвършената любов. Човек като изразява Божията любов, става съвършен. Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта.
към текста >>

Колкото повече човек разбира любовта, толкова повече става свободен.
Значи този начин на живот вече съществува в природата. И дето хората умират, те умират по единствената причина, че не вървят по нейния път. В бъдеще благото е на ония народи, които вървят по пътя на разумната любов, по пътя на разумното право и по пътя на разумното добро. – Що е съвършена любов? – Свободата на хората зависи от тяхното разбиране на любовта. Колкото повече човек разбира любовта, толкова повече става свободен. И като разберат съвършената любов, съвършено я проявяват. Безграничната, неизчерпаемата любов е съвършената любов. Човек като изразява Божията любов, става съвършен. Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта. До¬стойни са за тая любов, която показваме към тях.
към текста >>

Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта.
– Свободата на хората зависи от тяхното разбиране на любовта. Колкото повече човек разбира любовта, толкова повече става свободен. И като разберат съвършената любов, съвършено я проявяват. Безграничната, неизчерпаемата любов е съвършената любов. Човек като изразява Божията любов, става съвършен. Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта. До¬стойни са за тая любов, която показваме към тях. Някой казва: „Как ще обичам всички? " Вие виждате всички неща, понеже слънчевата светлина се отразява в тях. Също така и божествената любов се отразява във всички същества и идва при вас. Вие ще обичате Бога, който се отразява във всички!
към текста >>

Един светия чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява.
Да обичате по божественому, това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на една душа. Тъй седи законът. Когато човек стане съвършен проводник на Божията любов, тогава той е едно с Бога. Това, чрез което светията лекува, е Божията любов. Един светия чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява. Всички блага: мир, радост, здраве, дългоденствие, безсмъртие ги добива любещият. Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува. Като обичаш един човек, ти продължаваш неговия живот. Божията любов да бъде като мярка на всичко.
към текста >>

Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува.
Когато човек стане съвършен проводник на Божията любов, тогава той е едно с Бога. Това, чрез което светията лекува, е Божията любов. Един светия чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява. Всички блага: мир, радост, здраве, дългоденствие, безсмъртие ги добива любещият. Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува. Като обичаш един човек, ти продължаваш неговия живот. Божията любов да бъде като мярка на всичко. В любовта става познаване на Бога!
към текста >>

В любовта става познаване на Бога!
Всички блага: мир, радост, здраве, дългоденствие, безсмъртие ги добива любещият. Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува. Като обичаш един човек, ти продължаваш неговия живот. Божията любов да бъде като мярка на всичко. В любовта става познаване на Бога!
към текста >>

64. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят.
Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот.
към текста >>

Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва.
Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си.
към текста >>

65. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд.
Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха.
към текста >>

Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса.
Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
към текста >>

от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта.
На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея. Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви.
към текста >>

Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
към текста >>

В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма.
Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове.
към текста >>

Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество.
Има още една друга страна на възкресението в живота. Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия.
към текста >>

Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта.
Възкресението на Христа има дълбоко значение от индивидуално, обществено и космическо гледище. Индивидуално – за да се проявят творческите сили на вечния, разумен Дух в човека. с това събитие в историята на човечеството се подчерта една възможност, от мисълта за която човечеството не ще се освободи никога. Тази възможност изразена в Христовия случай, ще подтиква човечеството напред до пълното разгъване на разумните, творчески сили в себе си. Невъзможно е да се разберат силите и възможностите на вечния Разум, без да се включи Неговата най-голяма възможност – да обновява, да пресъздава, да възкресява. Общественото значение на Христовото възкресение седи в новата сила, която доби неговото велико учение на Любовта. След това събитие, всъщност, почна да се гради истинското учение на Христа всред човечеството. То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството.
към текста >>

И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството.
То се гради още и ще се гради до тогава, докато във всеки човек и в цялата природа се разгънат в пълнота всички разумни сили, цялата Любов на Христа. в това отношение Христовият цикъл, не е само епоха в развитието на човека и човечеството, но е най-важния етап в развитието на цялата природа през хилядолетията. Ако възкресението не би станало, светът не би познал Христа. Затова посветените са предричали за Него, защото са знаели, че възкресението на Исуса е тайната на всяко духовно и истинско развитие на човека и човечеството. Христовата епоха започна с възкресението. И ние живеем в онзи неин дял, в който става по-голямо разширение на съзнанието, за да дойде другият ù дял – на разширение на сърцето, на проява на Любовта всред човечеството. За космическото значение на това едва, едва подчертано събитие в евангелието, ни говорят Учителите на човечеството, които са донесли окултното знание. До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности.
към текста >>

Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта.
Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта.
Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

66. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любовта е един невидим елемент, „живата вода" в свита, която тече в големи вълни в космоса и обхваща невидимо всички нас.
Новите изследвания на съвременната биология доказват съществуването на психичното в организмите, между другото и в растенията. С този психичен фактор витализмът се стреми Да обясни оная чудна целесъобразност, която виждаме във всеки организъм. Този нов дух, това ново отношение към Природата много добре е изразено от Прентис Мълфорд[1] със следните думи: „Щастлив е онзи, който чувствува силно и сериозно любов към дърветата, птиците и другите животни, като ги чувствува подобни на себе си и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира със симпатия и антипатия. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата — другата. Любовта е един невидим елемент, „живата вода" в свита, която тече в големи вълни в космоса и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога, една мисъл, която заслужва нашето внимание. То съдържа една форма на мъдрост, която нам може би липсва, която ние още не можем да придобием. Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сили, за да имаме по-чисти, по-хубави и по-здрави тела. Ако наблюдаваме дърветата като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тази си любов един елемент, която ще го проникне с онази мъдрост, в която всяка определена форма взема участие и чийто жив отпечатък е тя.
към текста >>

Ние можем да спечелим любовта в такава мърка, с каквато ние обичаме всяка форма на Безкрайното — било то храсталак, ягода, насекомо или птица.
Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сили, за да имаме по-чисти, по-хубави и по-здрави тела. Ако наблюдаваме дърветата като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тази си любов един елемент, която ще го проникне с онази мъдрост, в която всяка определена форма взема участие и чийто жив отпечатък е тя. Всяка една от тия форми на живот в природата има свой специален вид сила, която се пренася в нас посредством симпатията. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да спечелим любовта в такава мърка, с каквато ние обичаме всяка форма на Безкрайното — било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Ние ще разберем, че когато обикнем дърветата, цветята, тревите, насекомите, птиците и пр., част от безкрайното, която образува тяхната същина, ще премине в нас". Именно този дух, това ново отношение към природата трябва да има детето при своята работа всред природата. То ще счита всички треви, цветя, дървета, с които работи, като живи същества, съзнавайки че те са души, които са отзивчиви на неговата любов. Така постепенно то ще почувствува, че през всички форми минава един велик живот; че тази разумност, този живот, който минава през червея, пеперудата, мравката, цветето и пр., минава и през него, само че по друг начин. За новия дух, който трябва да прониква детския труд, Учителят дава следното изяснение: „Когато посадим няколко царевични зърна, няма да считаме, че те са мъртви, но ще ги наглеждаме като наши малки братчета.
към текста >>

Онова, което ще внесе радост, светлина и подтик у детето при неговата работа всред природата, това е любовта.
Така постепенно то ще почувствува, че през всички форми минава един велик живот; че тази разумност, този живот, който минава през червея, пеперудата, мравката, цветето и пр., минава и през него, само че по друг начин. За новия дух, който трябва да прониква детския труд, Учителят дава следното изяснение: „Когато посадим няколко царевични зърна, няма да считаме, че те са мъртви, но ще ги наглеждаме като наши малки братчета. Ще отидем при една слива или ябълка като при същества, в които работи едно разумно начало." При механичното отношение към природата, когато детето счита растенията като мъртви форми, то огрубява. Тогава се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати. Когато детето отглежда една ябълка като мъртва форма, силите у него заглъхват. Онова, което ще внесе радост, светлина и подтик у детето при неговата работа всред природата, това е любовта. То ще обича тия цветя, дървета и треви, с които работи, ще ги чувствува като близки души, като сродни нему. Така одухотворената дейност на детето ще буди у него по-дълбоки мисли и чувства, ще раздвижи цялото му естество, ще има истинско възпитателно значение. Тогава то няма вече да тъпчи цветята и да ги къса. Като се връща от излет, няма вече да носи букети цветя. Така развитите любов и внимание към тях, после ще се проявят и към хората.
към текста >>

Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния свят".
То ще обича тия цветя, дървета и треви, с които работи, ще ги чувствува като близки души, като сродни нему. Така одухотворената дейност на детето ще буди у него по-дълбоки мисли и чувства, ще раздвижи цялото му естество, ще има истинско възпитателно значение. Тогава то няма вече да тъпчи цветята и да ги къса. Като се връща от излет, няма вече да носи букети цветя. Така развитите любов и внимание към тях, после ще се проявят и към хората. Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния свят". Общение с природата по новия начин развива моралната и висшата духовна природа у детето. С подходящи методи детето ще схване, че всяка форма в природата е резултат от действията на разумни сили. Учителят дава следните упътвания по това: „Детето ще изучава онази степен на вътрешния живот, която проявяват паякът, бръмбарът, птиците и пр. Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си? После го доведи до едно растение с петолистен цвят, например тиква, и го попитай: Могат ли тези венечни листа случайно така да се наредят?
към текста >>

То ще схване, че всички същества чувствуват любовта".
После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на човека. При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат. Като се свърже детското съзнание с изворите, цветята. буболечките, мушичките, птиците и човека, то е приготвено. У него се заражда морал, събужда се спящите му заложби. То ще схване, че всички същества чувствуват любовта". „Кажи на детето, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Можеш да му покажеш, как се радват. Заведи го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 деня и то е започнало да увяхва. Ще кажеш на детето: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват".
към текста >>

Любовта към растенията и интимното общение с вътрешния живот на природата ще събуди любовното естество у децата.
„Кажи на детето, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Можеш да му покажеш, как се радват. Заведи го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 деня и то е започнало да увяхва. Ще кажеш на детето: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват". Любовта към растенията и интимното общение с вътрешния живот на природата ще събуди любовното естество у децата. От друга страна, общата работа, която ще работят те в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще развие у тях социално чувство, чувство на взаимопомощ и сътрудничество. А това е от голяма важност. И този дух детето ще носи със себе си после в обществото. * * * Детският труд всред природата може да стане изходна точка за обучение по всички учебни предмети, преди всичко по природознание. Днес в нашето училище природознанието се преподава по биологичния метод, обаче този метод се прилага предимно в клас.
към текста >>

Ето добър случай за запознаване с чертането.
Така лесно ще се дойде до четирите аритметични действия. После децата ще броят венечните листа, тичинките на цвета и пр. В някои лехи са изсъхнали някои дръвчета или зеленчуци; те ще се извадят, за да се види, колко са останали. Ето един случай за изваждане, даден от самия живот. Детето ще приготви скици на лехите и план на цялата градина. Ето добър случай за запознаване с чертането. После ще рисува цветя, дървета, извори, които наблюдава. Ето добър начин за свързването на детския труд с рисуването. Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно — в първите две отделения; в третото — паметно, а от четвърто може да се почне с натурното рисуване. Детският труд в градината, на полето и пр. непременно ще роди нужда от четене и писане.
към текста >>

67. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е.
Б. Боев. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното.
към текста >>

само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа.
Б. Боев. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му.
към текста >>

И това значи именно познаване на човека.
Б. Боев. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ.
към текста >>

Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа.
Б. Боев. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човек стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях, и ги обича".
към текста >>

Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Любовта като образователен фактор Учителят казва: „За да познаеш някого, трябва да го обичаш", т.е. само като гледате човека през очите на любовта, можете да видите зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота, красота и светост в глъбините на неговата душа. И това значи именно познаване на човека. Ако ние виждаме у човека само обикновените навици, склонности, черти на личността, ние още не го п узнаваме. Любовта се основава именно на прозрението на великото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човек стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях, и ги обича". При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
към текста >>

При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея, той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят дава следното пояснение: „Невъзможно е да любиш един човек, докато не цениш душата му. Да ценим човешката душа — това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човек стане способен да вижда великото разумно начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях, и ги обича". При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е права. Тя го обича и чрез любовта си може да вижда у него това, което другите не виждат.
към текста >>

Тя го обича и чрез любовта си може да вижда у него това, което другите не виждат.
При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е права. Тя го обича и чрез любовта си може да вижда у него това, което другите не виждат. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в съприкосновение с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите.
към текста >>

Любовта произтича от единството на цялото битие.
А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги подхранва и усилва. Ето защо, Учителят казва: „Ако искате да въздействувате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате". В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони и листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Любовта произтича от единството на цялото битие. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Когато са свързани с връзките на любовта.
към текста >>

А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта.
В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони и листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Любовта произтича от единството на цялото битие. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Когато са свързани с връзките на любовта. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо, когато човек люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим.
към текста >>

Когато са свързани с връзките на любовта.
Любовта произтича от единството на цялото битие. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Когато са свързани с връзките на любовта. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо, когато човек люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество.
към текста >>

Проявлението е в това, да изявим любовта".
Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Когато са свързани с връзките на любовта. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо, когато човек люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори. Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината.
към текста >>

Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество.
Когато са свързани с връзките на любовта. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо, когато човек люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори. Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно.
към текста >>

А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори.
Ето защо, когато човек люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори. Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любовта няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако няма вода?
към текста >>

Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината.
Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори. Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любовта няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако няма вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа".
към текста >>

Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно.
Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори. Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любовта няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако няма вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа". Ето защо, Учителят казва: „Когато обичаш някого, той става гениален.
към текста >>

Без любовта няма успех.
Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори. Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любовта няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако няма вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа". Ето защо, Учителят казва: „Когато обичаш някого, той става гениален. Когато обичаш едно дете, то се оправя.
към текста >>

Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа".
Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без любовта няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако няма вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа". Ето защо, Учителят казва: „Когато обичаш някого, той става гениален. Когато обичаш едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет, и музикант, и певец, и художник, и учен.
към текста >>

Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него!
Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представлява животът, който излиза от любовта, а пък градината — това е човешката душа". Ето защо, Учителят казва: „Когато обичаш някого, той става гениален. Когато обичаш едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет, и музикант, и певец, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта! " Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра.
към текста >>

Велика сила е любовта!
Когато обичаш едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет, и музикант, и певец, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта! " Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта дава вдъхновение за всички изкуства, за наука, за всичко.
към текста >>

" Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне.
Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет, и музикант, и певец, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. Велика сила е любовта! " Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта дава вдъхновение за всички изкуства, за наука, за всичко. Тя дава крила.
към текста >>

Любовта дава вдъхновение за всички изкуства, за наука, за всичко.
Велика сила е любовта! " Ето защо, любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта дава вдъхновение за всички изкуства, за наука, за всичко. Тя дава крила. Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа и у онзи, когото обичаш и те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в контакт с живота и това носи разцвет и подем. Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магичният ключ.
към текста >>

При любовта човек влиза в контакт с живота и това носи разцвет и подем.
Тя стопява и премахва противоречията, организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта дава вдъхновение за всички изкуства, за наука, за всичко. Тя дава крила. Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа и у онзи, когото обичаш и те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в контакт с живота и това носи разцвет и подем. Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магичният ключ. Даже ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго — по стария, при равни други условия. Любовта гради.
към текста >>

Любовта гради.
При любовта човек влиза в контакт с живота и това носи разцвет и подем. Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магичният ключ. Даже ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго — по стария, при равни други условия. Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения. Вън от нея няма никакви постижения". Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло.
към текста >>

Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения.
Тя е магичният ключ. Даже ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго — по стария, при равни други условия. Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения. Вън от нея няма никакви постижения". Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието.
към текста >>

Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека.
Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго — по стария, при равни други условия. Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения. Вън от нея няма никакви постижения". Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
към текста >>

Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло.
Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения. Вън от нея няма никакви постижения". Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта.
към текста >>

Изходна точка на любовта е доверието.
Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения. Вън от нея няма никакви постижения". Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност.
към текста >>

Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта.
Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може".
към текста >>

Това доверие към ученика ще роди любовта към него.
Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън.
към текста >>

Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява.
Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява. Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното възпитателно условие. Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава".
към текста >>

Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта.
Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява. Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното възпитателно условие. Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава". „Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един човек, трябва да го обичате.
към текста >>

Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите.
Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява. Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното възпитателно условие. Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава". „Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за някой човек, ще мине през вас. Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети".
към текста >>

Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате.
Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава". „Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за някой човек, ще мине през вас. Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети". Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта води към хармония и ред.
към текста >>

Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен.
Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава". „Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за някой човек, ще мине през вас. Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети". Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки, като наказание и пр., не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо.
към текста >>

Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр.
Благото, което искате за някой човек, ще мине през вас. Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети". Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки, като наказание и пр., не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния.
към текста >>

Любовта води към хармония и ред.
Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети". Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки, като наказание и пр., не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея.
към текста >>

Любовта ражда любов!
Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки, като наказание и пр., не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея. Ето един трогателен пример за това: един мой колега, А. Г., ми разказа спомен от своето учителствуване в едно село. Той е работил там в духа на любовта.
към текста >>

Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния.
Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки, като наказание и пр., не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея. Ето един трогателен пример за това: един мой колега, А. Г., ми разказа спомен от своето учителствуване в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му.
към текста >>

Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея.
Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки, като наказание и пр., не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея. Ето един трогателен пример за това: един мой колега, А. Г., ми разказа спомен от своето учителствуване в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Той бил любим от децата.
към текста >>

Той е работил там в духа на любовта.
Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, когото като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво на нея. Ето един трогателен пример за това: един мой колега, А. Г., ми разказа спомен от своето учителствуване в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Той бил любим от децата. Атмосферата в училището била радостта. На следната година го преместили на друго място. Веднъж той получил писмо от свой бивш ученик в първото село.
към текста >>

" Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква.
Веднъж той получил писмо от свой бивш ученик в първото село. Той му писал: „Винаги си спомням за тебе. Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? " Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква. Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание".
към текста >>

„Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта.
Аз съм сега овчарче. Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? " Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква. Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание". „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта.
към текста >>

Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта.
Аз те много обичам. Ти обичаш ли ме още? " Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква. Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание". „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти.
към текста >>

И най-упоритите деца отстъпват пред любовта.
Ти обичаш ли ме още? " Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква. Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание". „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи." (Следва.)
към текста >>

Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание".
" Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво възпитание не може да се очаква. Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание". „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи." (Следва.)
към текста >>

„За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта.
Тя трябва да присъствува в сърцето на възпитателя и възпитаника". „Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание". „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи." (Следва.)
към текста >>

Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта.
„Истинският метод на възпитание започва с живота, с любовта. Онзи истински метод на възпитание, който Божествената любов носи, още не е приложен".„Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред любовта. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни методи за възпитание". „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение — учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи." (Следва.)
към текста >>

68. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности.
Значи, за тяхното знание светът и животът бяха две страни на Непреходната Реалност. Светът е външен израз на силите на живота. И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях. Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм. Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили. За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви. И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила.
към текста >>

Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата.
Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта.
към текста >>

Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта.
Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>

Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си.
Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>

Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили.
Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>

Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги.
Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>

69. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата.
Разбраният живот е радост, неразбраният — скръб и страдание, а зле приложеният — мъчение. И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели.
към текста >>

Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта.
И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея.
към текста >>

Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота.
Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи да се самозалъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Старият човек има повече светлина в себе си.
към текста >>

Истината открива пътя към любовта.
Истината е онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта. Истината открива пътя към любовта. Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Любовта е свят на всичките възможности.
към текста >>

Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта.
Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта. Истината открива пътя към любовта. Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Любовта е свят на всичките възможности. Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат.
към текста >>

Зад човешката мисъл седи любовта.
Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта. Истината открива пътя към любовта. Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Любовта е свят на всичките възможности. Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат. Ако човек не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота. Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича.
към текста >>

Любовта е свят на всичките възможности.
Истината открива пътя към любовта. Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Любовта е свят на всичките възможности. Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат. Ако човек не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота. Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Той нищо не може да постигне. Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания.
към текста >>

Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат.
Единственото нещо, което дава смисъл на живота е любовта. Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Любовта е свят на всичките възможности. Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат. Ако човек не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота. Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Той нищо не може да постигне. Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни.
към текста >>

Ако човек не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота.
Тя повдига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, събужда тялото. Зад човешката мисъл седи любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Любовта е свят на всичките възможности. Само в Любовта хората могат да се познават и да се разберат. Ако човек не е познал любовта, мъдростта и истината, той къса връзката си с корените на живота. Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Той нищо не може да постигне. Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Човек работи и на този, и на онзи свят.
към текста >>

Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи.
Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение. Без Любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов. Мнозина искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне.
към текста >>

Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода.
Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов. Мнозина искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си като на себе си. И по липса на правилно разбиране, хората постоянно продължават да се питат — какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: Човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства. Защо трябва да се безпокои човек от това, което става в света?
към текста >>

Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си като на себе си.
Мнозина искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си като на себе си. И по липса на правилно разбиране, хората постоянно продължават да се питат — какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: Човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства. Защо трябва да се безпокои човек от това, което става в света? Има Един, Който царува в света.
към текста >>

И ще разберете тогава единствения, велик смисъл на живота, изразен в стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил", което ще рече: Това е живот вечен да позная Любовта, Мъдростта и Истината.
Така ще пренесете своите блага пред олтара на Вселюбящия в полза на всички. И в най-тежките времена и условия ще Му служите. Ще Му служите с Любов. И цялото небе и цялата земя ще се радват на вашето служене. В това служене е пътят към вечния живот. И ще разберете тогава единствения, велик смисъл на живота, изразен в стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил", което ще рече: Това е живот вечен да позная Любовта, Мъдростта и Истината. Това е живот вечен, да позная, че Бог е Дух, Който царува навсякъде.
към текста >>

70. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята.
В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина".
към текста >>

Молитвата е език на Любовта (Учителят).
След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи.
към текста >>

В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта.
Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва.
към текста >>

Учителевите методи започват и свършват с Любовта.
В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа.
към текста >>

Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички.
Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености.
към текста >>

Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва.
В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини.
към текста >>

Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта.
Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа.
към текста >>

Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа.
Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности.
към текста >>

Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя.
Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много.
към текста >>

71. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЛЮБОВТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ „Любовта — това е един красив, необятен свят.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЛЮБОВТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ „Любовта — това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят." „При Любовта човек вече истински се самоопределя. Той определя същевременно отношенията си към другите". „Единствената сила. която магически може да преустрои цялото същество на човека, е любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата.
към текста >>

Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят." „При Любовта човек вече истински се самоопределя.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЛЮБОВТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ „Любовта — това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят." „При Любовта човек вече истински се самоопределя. Той определя същевременно отношенията си към другите". „Единствената сила. която магически може да преустрои цялото същество на човека, е любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата. „Не започвайте никаква работа без любов!
към текста >>

която магически може да преустрои цялото същество на човека, е любовта.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЛЮБОВТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ „Любовта — това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят." „При Любовта човек вече истински се самоопределя. Той определя същевременно отношенията си към другите". „Единствената сила. която магически може да преустрои цялото същество на човека, е любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата. „Не започвайте никаква работа без любов! " „Има закон, който гласи: Любовта ражда любов. И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му.
към текста >>

И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата.
Б. Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЛЮБОВТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ „Любовта — това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят." „При Любовта човек вече истински се самоопределя. Той определя същевременно отношенията си към другите". „Единствената сила. която магически може да преустрои цялото същество на човека, е любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата. „Не започвайте никаква работа без любов! " „Има закон, който гласи: Любовта ражда любов. И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа.
към текста >>

" „Има закон, който гласи: Любовта ражда любов.
Той определя същевременно отношенията си към другите". „Единствената сила. която магически може да преустрои цялото същество на човека, е любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата. „Не започвайте никаква работа без любов! " „Има закон, който гласи: Любовта ражда любов. И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е.
към текста >>

Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му.
която магически може да преустрои цялото същество на човека, е любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата. „Не започвайте никаква работа без любов! " „Има закон, който гласи: Любовта ражда любов. И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е. в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето. Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа.
към текста >>

И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа.
И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата. „Не започвайте никаква работа без любов! " „Има закон, който гласи: Любовта ражда любов. И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е. в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето. Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа. Човешката душа е храм, в който гори вечният пламък на любовта, на жертвата.
към текста >>

Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е.
" „Има закон, който гласи: Любовта ражда любов. И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е. в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето. Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа. Човешката душа е храм, в който гори вечният пламък на любовта, на жертвата. Човешката природа не е още проявена. Преди всичко, учителят трябва да съзнава, да има абсолютно знание, че в детската душа се крият големи богатства, големи дарби н заложби.
към текста >>

в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето.
И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е. в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето. Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа. Човешката душа е храм, в който гори вечният пламък на любовта, на жертвата. Човешката природа не е още проявена. Преди всичко, учителят трябва да съзнава, да има абсолютно знание, че в детската душа се крият големи богатства, големи дарби н заложби. Той трябва да съзнава, че не влива и не може да влива никакви дарби отвън у детето, а задачата му е да развие тези дарби и заложби, които вече съществуват у него, тъй както семката съдържа свойствата на цялото дърво.
към текста >>

Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа.
Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е. в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето. Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа. Човешката душа е храм, в който гори вечният пламък на любовта, на жертвата. Човешката природа не е още проявена. Преди всичко, учителят трябва да съзнава, да има абсолютно знание, че в детската душа се крият големи богатства, големи дарби н заложби. Той трябва да съзнава, че не влива и не може да влива никакви дарби отвън у детето, а задачата му е да развие тези дарби и заложби, които вече съществуват у него, тъй както семката съдържа свойствата на цялото дърво. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си.
към текста >>

Човешката душа е храм, в който гори вечният пламък на любовта, на жертвата.
И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е. в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето. Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа. Човешката душа е храм, в който гори вечният пламък на любовта, на жертвата. Човешката природа не е още проявена. Преди всичко, учителят трябва да съзнава, да има абсолютно знание, че в детската душа се крият големи богатства, големи дарби н заложби. Той трябва да съзнава, че не влива и не може да влива никакви дарби отвън у детето, а задачата му е да развие тези дарби и заложби, които вече съществуват у него, тъй както семката съдържа свойствата на цялото дърво. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си богатства и учителят само трябва да помогне за тяхното обработване.
към текста >>

И едничката сила, която може да се справи с всички тях и да ги превърне в добродетели, в скъпоценни камъни — това е Любовта.
Те носят в себе си богатства и учителят само трябва да помогне за тяхното обработване. И това трябва да каже учителят на учениците. И те самите трябва да разберат, че крият в себе си големи богатства. Дарбите и заложбите, вложени в детската душа — това са възможности. Възможностите са на лице, но често те са възпрепятствувани от унаследени или придобити наклонности, навици, предразположения и пр. И едничката сила, която може да се справи с всички тях и да ги превърне в добродетели, в скъпоценни камъни — това е Любовта. Учителят трябва да даде на любовта първо място в своята образователна работа. Любовта е висшият и непресъхващ извор на радостта. Само онзи, който обича и когото обичат, е щастлив и радостен. Човешката душа чувствува нужда да обича и да бъде обичана. Тогава се отварят безгранични хоризонти за постижения и подем.
към текста >>

Учителят трябва да даде на любовта първо място в своята образователна работа.
И това трябва да каже учителят на учениците. И те самите трябва да разберат, че крият в себе си големи богатства. Дарбите и заложбите, вложени в детската душа — това са възможности. Възможностите са на лице, но често те са възпрепятствувани от унаследени или придобити наклонности, навици, предразположения и пр. И едничката сила, която може да се справи с всички тях и да ги превърне в добродетели, в скъпоценни камъни — това е Любовта. Учителят трябва да даде на любовта първо място в своята образователна работа. Любовта е висшият и непресъхващ извор на радостта. Само онзи, който обича и когото обичат, е щастлив и радостен. Човешката душа чувствува нужда да обича и да бъде обичана. Тогава се отварят безгранични хоризонти за постижения и подем. В третия клас на една прогимназия счупват стъклото на един прозорец.
към текста >>

Любовта е висшият и непресъхващ извор на радостта.
И те самите трябва да разберат, че крият в себе си големи богатства. Дарбите и заложбите, вложени в детската душа — това са възможности. Възможностите са на лице, но често те са възпрепятствувани от унаследени или придобити наклонности, навици, предразположения и пр. И едничката сила, която може да се справи с всички тях и да ги превърне в добродетели, в скъпоценни камъни — това е Любовта. Учителят трябва да даде на любовта първо място в своята образователна работа. Любовта е висшият и непресъхващ извор на радостта. Само онзи, който обича и когото обичат, е щастлив и радостен. Човешката душа чувствува нужда да обича и да бъде обичана. Тогава се отварят безгранични хоризонти за постижения и подем. В третия клас на една прогимназия счупват стъклото на един прозорец. Учителят търси виновния.
към текста >>

— Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество.
Учителят търси виновния. Един ученик знае виновния, но за да не пострада последният, казва на учителя, че той счупил стъклото. Учителят го наказва, но той претърпявайки наказанието, чувствува голяма радост. През общоевропейската война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се. После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо? — Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество. Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания. Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика?
към текста >>

Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа.
Един ученик знае виновния, но за да не пострада последният, казва на учителя, че той счупил стъклото. Учителят го наказва, но той претърпявайки наказанието, чувствува голяма радост. През общоевропейската война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се. После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо? — Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество. Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания. Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта!
към текста >>

Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността.
През общоевропейската война един войник се хвърлил в мътните води на Вардар и спасил давещия се. После през целия ден войникът се чувствувал щастлив. Защо? — Защото чрез любовта човек проявява своето истинско, дълбоко естество. Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания. Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта! Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят.
към текста >>

— Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта!
Само любовта ще даде възходящо направление на всички творчески сили на детската природа. Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания. Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта! Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта. Душата на ученика расте само при любовта." При любовта човек влиза в царството на свободата. При нея човек намира себе си, познава себе си, познава и другите.
към текста >>

Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин.
Тя ще подбуди детето да насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на човечеството. Само любовта може да даде на човека сили да устои в честността, справедливостта, разумността. чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания. Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта! Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта. Душата на ученика расте само при любовта." При любовта човек влиза в царството на свободата. При нея човек намира себе си, познава себе си, познава и другите. Само като обичаш един човек, можем да го познаеш и да станеш способен да оцениш светилището, което живее в глъбините на неговото сърце.
към текста >>

Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта.
чистотата и милосърдието и при най-големите съблазни, изкушения и изпитания. Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта! Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта. Душата на ученика расте само при любовта." При любовта човек влиза в царството на свободата. При нея човек намира себе си, познава себе си, познава и другите. Само като обичаш един човек, можем да го познаеш и да станеш способен да оцениш светилището, което живее в глъбините на неговото сърце. Само при любовта човек вижда красотата, която е разляна в цялата природа. И в малкото камъче, и в тревичката, в духането на вятъра, в течението на реките, в планините, в блясъка на звездите той намира висша поезия и смисъл, изявление на Вечното и Непреходното.
към текста >>

Душата на ученика расте само при любовта." При любовта човек влиза в царството на свободата.
Учителят казва: „Кои са първите стъпки на ученика? — Правилото е: Ученикът трябва да започне с любовта! Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието ще почне да се втича в него по естествен начин. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта. Душата на ученика расте само при любовта." При любовта човек влиза в царството на свободата. При нея човек намира себе си, познава себе си, познава и другите. Само като обичаш един човек, можем да го познаеш и да станеш способен да оцениш светилището, което живее в глъбините на неговото сърце. Само при любовта човек вижда красотата, която е разляна в цялата природа. И в малкото камъче, и в тревичката, в духането на вятъра, в течението на реките, в планините, в блясъка на звездите той намира висша поезия и смисъл, изявление на Вечното и Непреходното. във всеки човек той намира нещо свето и велико.
към текста >>

Само при любовта човек вижда красотата, която е разляна в цялата природа.
Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Плодовете на душата зреят само при слънцето на любовта. Душата на ученика расте само при любовта." При любовта човек влиза в царството на свободата. При нея човек намира себе си, познава себе си, познава и другите. Само като обичаш един човек, можем да го познаеш и да станеш способен да оцениш светилището, което живее в глъбините на неговото сърце. Само при любовта човек вижда красотата, която е разляна в цялата природа. И в малкото камъче, и в тревичката, в духането на вятъра, в течението на реките, в планините, в блясъка на звездите той намира висша поезия и смисъл, изявление на Вечното и Непреходното. във всеки човек той намира нещо свето и велико. Само любовта е в състояние да даде на човека прозрение за красотата, скрита в глъбините на всеки човек. Само при любовта човек идва до изворите на един велик живот; само при нея той събужда своите творчески сили и почва да чувствува вечните си връзки с всички и всичко, с Цялото. Той чувствува единството, което лежи в основите на цялата природа.
към текста >>

Само любовта е в състояние да даде на човека прозрение за красотата, скрита в глъбините на всеки човек.
При нея човек намира себе си, познава себе си, познава и другите. Само като обичаш един човек, можем да го познаеш и да станеш способен да оцениш светилището, което живее в глъбините на неговото сърце. Само при любовта човек вижда красотата, която е разляна в цялата природа. И в малкото камъче, и в тревичката, в духането на вятъра, в течението на реките, в планините, в блясъка на звездите той намира висша поезия и смисъл, изявление на Вечното и Непреходното. във всеки човек той намира нещо свето и велико. Само любовта е в състояние да даде на човека прозрение за красотата, скрита в глъбините на всеки човек. Само при любовта човек идва до изворите на един велик живот; само при нея той събужда своите творчески сили и почва да чувствува вечните си връзки с всички и всичко, с Цялото. Той чувствува единството, което лежи в основите на цялата природа. Човекът на любовта е свободен от противоречия. Те не могат да изсушат радостта му, не могат да сломят борческия му дух, да омаломощят силите му, не могат да помрачат светлината и хармонията, в която живее. Любовта организира физическите и духовни сили на човека.
към текста >>

Само при любовта човек идва до изворите на един велик живот; само при нея той събужда своите творчески сили и почва да чувствува вечните си връзки с всички и всичко, с Цялото.
Само като обичаш един човек, можем да го познаеш и да станеш способен да оцениш светилището, което живее в глъбините на неговото сърце. Само при любовта човек вижда красотата, която е разляна в цялата природа. И в малкото камъче, и в тревичката, в духането на вятъра, в течението на реките, в планините, в блясъка на звездите той намира висша поезия и смисъл, изявление на Вечното и Непреходното. във всеки човек той намира нещо свето и велико. Само любовта е в състояние да даде на човека прозрение за красотата, скрита в глъбините на всеки човек. Само при любовта човек идва до изворите на един велик живот; само при нея той събужда своите творчески сили и почва да чувствува вечните си връзки с всички и всичко, с Цялото. Той чувствува единството, което лежи в основите на цялата природа. Човекът на любовта е свободен от противоречия. Те не могат да изсушат радостта му, не могат да сломят борческия му дух, да омаломощят силите му, не могат да помрачат светлината и хармонията, в която живее. Любовта организира физическите и духовни сили на човека. Всеки ден се раждат в него нови идеи нови чувства и нови подтици за дейност.
към текста >>

Човекът на любовта е свободен от противоречия.
И в малкото камъче, и в тревичката, в духането на вятъра, в течението на реките, в планините, в блясъка на звездите той намира висша поезия и смисъл, изявление на Вечното и Непреходното. във всеки човек той намира нещо свето и велико. Само любовта е в състояние да даде на човека прозрение за красотата, скрита в глъбините на всеки човек. Само при любовта човек идва до изворите на един велик живот; само при нея той събужда своите творчески сили и почва да чувствува вечните си връзки с всички и всичко, с Цялото. Той чувствува единството, което лежи в основите на цялата природа. Човекът на любовта е свободен от противоречия. Те не могат да изсушат радостта му, не могат да сломят борческия му дух, да омаломощят силите му, не могат да помрачат светлината и хармонията, в която живее. Любовта организира физическите и духовни сили на човека. Всеки ден се раждат в него нови идеи нови чувства и нови подтици за дейност. Любовта съживява и активира всички сили на човешката природа. Чрез нея човек влиза във вечното обновяване.
към текста >>

Любовта организира физическите и духовни сили на човека.
Само любовта е в състояние да даде на човека прозрение за красотата, скрита в глъбините на всеки човек. Само при любовта човек идва до изворите на един велик живот; само при нея той събужда своите творчески сили и почва да чувствува вечните си връзки с всички и всичко, с Цялото. Той чувствува единството, което лежи в основите на цялата природа. Човекът на любовта е свободен от противоречия. Те не могат да изсушат радостта му, не могат да сломят борческия му дух, да омаломощят силите му, не могат да помрачат светлината и хармонията, в която живее. Любовта организира физическите и духовни сили на човека. Всеки ден се раждат в него нови идеи нови чувства и нови подтици за дейност. Любовта съживява и активира всички сили на човешката природа. Чрез нея човек влиза във вечното обновяване. Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към камъните, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили. Става обмяна между него и природата.
към текста >>

Любовта съживява и активира всички сили на човешката природа.
Той чувствува единството, което лежи в основите на цялата природа. Човекът на любовта е свободен от противоречия. Те не могат да изсушат радостта му, не могат да сломят борческия му дух, да омаломощят силите му, не могат да помрачат светлината и хармонията, в която живее. Любовта организира физическите и духовни сили на човека. Всеки ден се раждат в него нови идеи нови чувства и нови подтици за дейност. Любовта съживява и активира всички сили на човешката природа. Чрез нея човек влиза във вечното обновяване. Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към камъните, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили. Става обмяна между него и природата. Животворните сили на всемира се вливат в него и това носи разцъфтяване на неговите дарби и заложби. За да създаде училището една любовна атмосфера, в която да е потопено детето, преди всичко учителят трябва да бъде с любвеобилна природа.
към текста >>

Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към камъните, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили.
Те не могат да изсушат радостта му, не могат да сломят борческия му дух, да омаломощят силите му, не могат да помрачат светлината и хармонията, в която живее. Любовта организира физическите и духовни сили на човека. Всеки ден се раждат в него нови идеи нови чувства и нови подтици за дейност. Любовта съживява и активира всички сили на човешката природа. Чрез нея човек влиза във вечното обновяване. Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към камъните, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили. Става обмяна между него и природата. Животворните сили на всемира се вливат в него и това носи разцъфтяване на неговите дарби и заложби. За да създаде училището една любовна атмосфера, в която да е потопено детето, преди всичко учителят трябва да бъде с любвеобилна природа. Тогава той лесно ще се справи с препятствията, които може да срещне в своята образователна работа, понеже любовта е единствената сила, пред която капитулират всички препятствия. Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат.
към текста >>

Тогава той лесно ще се справи с препятствията, които може да срещне в своята образователна работа, понеже любовта е единствената сила, пред която капитулират всички препятствия.
Чрез нея човек влиза във вечното обновяване. Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към камъните, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили. Става обмяна между него и природата. Животворните сили на всемира се вливат в него и това носи разцъфтяване на неговите дарби и заложби. За да създаде училището една любовна атмосфера, в която да е потопено детето, преди всичко учителят трябва да бъде с любвеобилна природа. Тогава той лесно ще се справи с препятствията, които може да срещне в своята образователна работа, понеже любовта е единствената сила, пред която капитулират всички препятствия. Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат. Неговата добра обхода може да е само една външна форма, за да постигне известни образователни цели. С това не се постига нищо, защото има вътрешно общение между учителя и учениците. Ученикът с едно прозрение чете в душата на учителя, чете неговите вътрешни мисли, чувства и подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата.
към текста >>

Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата.
Тогава той лесно ще се справи с препятствията, които може да срещне в своята образователна работа, понеже любовта е единствената сила, пред която капитулират всички препятствия. Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат. Неговата добра обхода може да е само една външна форма, за да постигне известни образователни цели. С това не се постига нищо, защото има вътрешно общение между учителя и учениците. Ученикът с едно прозрение чете в душата на учителя, чете неговите вътрешни мисли, чувства и подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата. Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта. Само тогава ще стане преливане между учител и ученик. Любовта на учителя ще се прелее в ученика и последният ще почне да обича. И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа. Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот.
към текста >>

Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта.
Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат. Неговата добра обхода може да е само една външна форма, за да постигне известни образователни цели. С това не се постига нищо, защото има вътрешно общение между учителя и учениците. Ученикът с едно прозрение чете в душата на учителя, чете неговите вътрешни мисли, чувства и подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата. Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта. Само тогава ще стане преливане между учител и ученик. Любовта на учителя ще се прелее в ученика и последният ще почне да обича. И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа. Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот. Трябва да се знае, че в случая морализирания не помагат.
към текста >>

Любовта на учителя ще се прелее в ученика и последният ще почне да обича.
С това не се постига нищо, защото има вътрешно общение между учителя и учениците. Ученикът с едно прозрение чете в душата на учителя, чете неговите вътрешни мисли, чувства и подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата. Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта. Само тогава ще стане преливане между учител и ученик. Любовта на учителя ще се прелее в ученика и последният ще почне да обича. И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа. Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот. Трябва да се знае, че в случая морализирания не помагат. Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището. Тя трябва да бъде преживяна от детето при неговата всекидневна практика.
към текста >>

И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа.
Ученикът с едно прозрение чете в душата на учителя, чете неговите вътрешни мисли, чувства и подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата. Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта. Само тогава ще стане преливане между учител и ученик. Любовта на учителя ще се прелее в ученика и последният ще почне да обича. И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа. Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот. Трябва да се знае, че в случая морализирания не помагат. Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището. Тя трябва да бъде преживяна от детето при неговата всекидневна практика. Любовта трябва да стане лична опитност на детето.
към текста >>

Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището.
Само тогава ще стане преливане между учител и ученик. Любовта на учителя ще се прелее в ученика и последният ще почне да обича. И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа. Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот. Трябва да се знае, че в случая морализирания не помагат. Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището. Тя трябва да бъде преживяна от детето при неговата всекидневна практика. Любовта трябва да стане лична опитност на детето. То трябва да учи законите и методите на любовта чрез дейност. И училището трябва да му даде условия и възможности за това. Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот.
към текста >>

Любовта трябва да стане лична опитност на детето.
И тъй, любовта на учителя е важен фактор за събуждане на любовта в детската душа. Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот. Трябва да се знае, че в случая морализирания не помагат. Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището. Тя трябва да бъде преживяна от детето при неговата всекидневна практика. Любовта трябва да стане лична опитност на детето. То трябва да учи законите и методите на любовта чрез дейност. И училището трябва да му даде условия и възможности за това. Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот. И всички тия случаи учителят трябва да използува по най-разумен, по най-педагогичен начин. Трябва да се използуват и най-малките поводи да се прояви сърцето, да се отвори душата на ученика за животворните лъчи на любовта!
към текста >>

То трябва да учи законите и методите на любовта чрез дейност.
Разбира се, за тая цел трябва за да се употребят и много други методи, които предлага училищният живот. Трябва да се знае, че в случая морализирания не помагат. Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището. Тя трябва да бъде преживяна от детето при неговата всекидневна практика. Любовта трябва да стане лична опитност на детето. То трябва да учи законите и методите на любовта чрез дейност. И училището трябва да му даде условия и възможности за това. Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот. И всички тия случаи учителят трябва да използува по най-разумен, по най-педагогичен начин. Трябва да се използуват и най-малките поводи да се прояви сърцето, да се отвори душата на ученика за животворните лъчи на любовта! Работата на детето всред природата може широко да се използува за целта.
към текста >>

Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот.
Едничкият метод е следният: Любовта трябва да се практикува в училището. Тя трябва да бъде преживяна от детето при неговата всекидневна практика. Любовта трябва да стане лична опитност на детето. То трябва да учи законите и методите на любовта чрез дейност. И училището трябва да му даде условия и възможности за това. Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот. И всички тия случаи учителят трябва да използува по най-разумен, по най-педагогичен начин. Трябва да се използуват и най-малките поводи да се прояви сърцето, да се отвори душата на ученика за животворните лъчи на любовта! Работата на детето всред природата може широко да се използува за целта. Учителят казва: „Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, дърветата, планините. Там той търси правилните методи за живот и чистота.
към текста >>

Трябва да се използуват и най-малките поводи да се прояви сърцето, да се отвори душата на ученика за животворните лъчи на любовта!
Любовта трябва да стане лична опитност на детето. То трябва да учи законите и методите на любовта чрез дейност. И училището трябва да му даде условия и възможности за това. Животът е тъй разнообразен, че всеки ден има множество случаи и поводи да се практикува любовта в училищния живот. И всички тия случаи учителят трябва да използува по най-разумен, по най-педагогичен начин. Трябва да се използуват и най-малките поводи да се прояви сърцето, да се отвори душата на ученика за животворните лъчи на любовта! Работата на детето всред природата може широко да се използува за целта. Учителят казва: „Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, дърветата, планините. Там той търси правилните методи за живот и чистота. Колко множество случаи на любов предлага работата на детето в градината, на полето, в гората при отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета. Детето ще се учи да ги съзнава като живи същества, като души, които то обича.
към текста >>

По този начин неговата работа всред природата ще стане същевременно и школа на любовта.
Там той търси правилните методи за живот и чистота. Колко множество случаи на любов предлага работата на детето в градината, на полето, в гората при отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета. Детето ще се учи да ги съзнава като живи същества, като души, които то обича. То ще ги отглежда с любов. То ще отива при тях като при същества, които чувствуват неговата любов и са отзивчиви на нея. По този начин неговата работа всред природата ще стане същевременно и школа на любовта. Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички по естествен начин после ще развие любов и към хората. Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи услуга и на един човек. От друга страна, самата работа на учениците в училищната градина, на полето, в гората и пр. представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта.
към текста >>

Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички по естествен начин после ще развие любов и към хората.
Колко множество случаи на любов предлага работата на детето в градината, на полето, в гората при отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета. Детето ще се учи да ги съзнава като живи същества, като души, които то обича. То ще ги отглежда с любов. То ще отива при тях като при същества, които чувствуват неговата любов и са отзивчиви на нея. По този начин неговата работа всред природата ще стане същевременно и школа на любовта. Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички по естествен начин после ще развие любов и към хората. Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи услуга и на един човек. От друга страна, самата работа на учениците в училищната градина, на полето, в гората и пр. представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание.
към текста >>

А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта.
По този начин неговата работа всред природата ще стане същевременно и школа на любовта. Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички по естествен начин после ще развие любов и към хората. Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи услуга и на един човек. От друга страна, самата работа на учениците в училищната градина, на полето, в гората и пр. представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание. Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност! Например, поправяне на кални, мочурливи пътища в околността, строене на чешми и мостове. Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта! Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува.
към текста >>

Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание.
Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички по естествен начин после ще развие любов и към хората. Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи услуга и на един човек. От друга страна, самата работа на учениците в училищната градина, на полето, в гората и пр. представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание. Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност! Например, поправяне на кални, мочурливи пътища в околността, строене на чешми и мостове. Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта! Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува. Напр., във време на планинска екскурзия кой ще поддържа вечерния лагерен огън?
към текста >>

Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност!
Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво, после ще направи услуга и на един човек. От друга страна, самата работа на учениците в училищната градина, на полето, в гората и пр. представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание. Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност! Например, поправяне на кални, мочурливи пътища в околността, строене на чешми и мостове. Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта! Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува. Напр., във време на планинска екскурзия кой ще поддържа вечерния лагерен огън? Ще се явят ученици доброволци, които цяла нощ нима да спят и ще го поддържат с дежурство.
към текста >>

Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта!
представлява една колективна дейност. А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание. Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност! Например, поправяне на кални, мочурливи пътища в околността, строене на чешми и мостове. Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта! Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува. Напр., във време на планинска екскурзия кой ще поддържа вечерния лагерен огън? Ще се явят ученици доброволци, които цяла нощ нима да спят и ще го поддържат с дежурство. После учителят ще изтъкне при беседа с учениците красотата на тяхната жертва. Ученикът, който през нощта поддържа огъня и гледа спящите лица на своите другари, изпитва голяма радост, и тая радост го възпитава.
към текста >>

Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува.
А всяка колективна работа съдействува за развитието на социални чувства, дух на взаимопомощ и пр., които са всъщност проява на любовта. Така общата работа на децата всред природата представя една красива школа — школа на любовта, школа за събуждане на космическото съзнание. Колко много други случаи дава училищният живот за практикуване на любовта, за изучаването й чрез дейност! Например, поправяне на кални, мочурливи пътища в околността, строене на чешми и мостове. Чрез такава дейност детето ще разбере, че изворът на истинската радост е в себеотрицателната работа за другите, в слугуване на любовта! Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни всеки ден и вещият педагог ги намира и умело ги използува. Напр., във време на планинска екскурзия кой ще поддържа вечерния лагерен огън? Ще се явят ученици доброволци, които цяла нощ нима да спят и ще го поддържат с дежурство. После учителят ще изтъкне при беседа с учениците красотата на тяхната жертва. Ученикът, който през нощта поддържа огъня и гледа спящите лица на своите другари, изпитва голяма радост, и тая радост го възпитава. При разходка в гората децата могат да сипят трошички на мравки.
към текста >>

По този начин училищният живот става практика на любовта, опитно поле на любовта.
После учителят ще изтъкне при беседа с учениците красотата на тяхната жертва. Ученикът, който през нощта поддържа огъня и гледа спящите лица на своите другари, изпитва голяма радост, и тая радост го възпитава. При разходка в гората децата могат да сипят трошички на мравки. Наглед това е дребна, маловажна работа. Всъщност, чрез умело използуване на такива малки случаи се гради нещо велико в детската душа. По този начин училищният живот става практика на любовта, опитно поле на любовта. Едно малко дело на любовта е една малка семка, посадена в детската душа, която ще даде красиви плодове в по-късния живот на ученика — ща изгради в него един нов човек. Или при разходка децата срещат едно полустъпкано бръмбарче. С голяма грижливост, внимание и любов те го турят настрана, оправят крилцата и крачката му и с радост наблюдават неговото отлитане. При друг случай могат да спасят давеща се мушичка. Може да се използува и празнуването на имения ден на учениците в класа.
към текста >>

Едно малко дело на любовта е една малка семка, посадена в детската душа, която ще даде красиви плодове в по-късния живот на ученика — ща изгради в него един нов човек.
Ученикът, който през нощта поддържа огъня и гледа спящите лица на своите другари, изпитва голяма радост, и тая радост го възпитава. При разходка в гората децата могат да сипят трошички на мравки. Наглед това е дребна, маловажна работа. Всъщност, чрез умело използуване на такива малки случаи се гради нещо велико в детската душа. По този начин училищният живот става практика на любовта, опитно поле на любовта. Едно малко дело на любовта е една малка семка, посадена в детската душа, която ще даде красиви плодове в по-късния живот на ученика — ща изгради в него един нов човек. Или при разходка децата срещат едно полустъпкано бръмбарче. С голяма грижливост, внимание и любов те го турят настрана, оправят крилцата и крачката му и с радост наблюдават неговото отлитане. При друг случай могат да спасят давеща се мушичка. Може да се използува и празнуването на имения ден на учениците в класа. Този метод с успех е прилагал професор Петерсен[1]: Наближава имения ден На един ученик.
към текста >>

Тези прояви на любовта от учениците към един техен другар представят хубав повод за практикуване на любовта.
Може да се използува и празнуването на имения ден на учениците в класа. Този метод с успех е прилагал професор Петерсен[1]: Наближава имения ден На един ученик. Целият клас приготовлява подаръци и програма за отпразнуване. Отделя се за целта специален час; тогава се поднасят на ученика подаръци, изпъват се няколко песни и му се отправят добри пожелания от учениците. Може да се празнува групово имения ден на учениците през месеца. Тези прояви на любовта от учениците към един техен другар представят хубав повод за практикуване на любовта. А и самият ученик, към който е проявено това, ще оцени красотата на любовните, топлите отношения между човешките души. Това може да се използува и за учебни цели. Например, в часа по български ще се напише съчинение на тема: „Как отпразнувахме имения ден на нашия другар X". Друг повод за практикуване на любовта: един от учениците е болен; посещава го целия клас. Изпяват се няколко песни, отправят му се добри пожелания, съобщават му новини от училищния живот и му поднасят подаръци.
към текста >>

Друг повод за практикуване на любовта: един от учениците е болен; посещава го целия клас.
Може да се празнува групово имения ден на учениците през месеца. Тези прояви на любовта от учениците към един техен другар представят хубав повод за практикуване на любовта. А и самият ученик, към който е проявено това, ще оцени красотата на любовните, топлите отношения между човешките души. Това може да се използува и за учебни цели. Например, в часа по български ще се напише съчинение на тема: „Как отпразнувахме имения ден на нашия другар X". Друг повод за практикуване на любовта: един от учениците е болен; посещава го целия клас. Изпяват се няколко песни, отправят му се добри пожелания, съобщават му новини от училищния живот и му поднасят подаръци. В града или селото има един болен, който е без близки, беден и безпомощен. Учениците го посещават, измитат стаята и двора, донасят му вода, приготовляват му топла храна и пр. Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома. Към това ще ги подтиква и учителят, като използува някои конкретни случаи.
към текста >>

Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома.
Например, в часа по български ще се напише съчинение на тема: „Как отпразнувахме имения ден на нашия другар X". Друг повод за практикуване на любовта: един от учениците е болен; посещава го целия клас. Изпяват се няколко песни, отправят му се добри пожелания, съобщават му новини от училищния живот и му поднасят подаръци. В града или селото има един болен, който е без близки, беден и безпомощен. Учениците го посещават, измитат стаята и двора, донасят му вода, приготовляват му топла храна и пр. Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома. Към това ще ги подтиква и учителят, като използува някои конкретни случаи. Например, когато детето види старец с развързани обуща, с готовност ще се наведе и ще му завърже обущата. Или когато група гимназисти видят тежко натоварени кола, която не може да се измъкне из калта или не може да се изкачи по стръмния път, ще отидат да тикат колата, за да я турят в движение. За развитието на любовта може да се употреби и методът на съпоставянето или уподобяването. Този метод се състои в следното: Използува се явление из живота в природата за разбиране на законите и методите на любовта и изобщо на вътрешния живот.
към текста >>

За развитието на любовта може да се употреби и методът на съпоставянето или уподобяването.
Учениците го посещават, измитат стаята и двора, донасят му вода, приготовляват му топла храна и пр. Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома. Към това ще ги подтиква и учителят, като използува някои конкретни случаи. Например, когато детето види старец с развързани обуща, с готовност ще се наведе и ще му завърже обущата. Или когато група гимназисти видят тежко натоварени кола, която не може да се измъкне из калта или не може да се изкачи по стръмния път, ще отидат да тикат колата, за да я турят в движение. За развитието на любовта може да се употреби и методът на съпоставянето или уподобяването. Този метод се състои в следното: Използува се явление из живота в природата за разбиране на законите и методите на любовта и изобщо на вътрешния живот. Например, изворът дава това, което приема из земните недра. Всеки човек трябва да прави, както изворът: да споделя с другите благата, които получава. Слънцето грее над добрите и злите. И човек да прави като него: да обича своите врагове, да им прави услуги и така ще ги спечели.
към текста >>

Този метод се състои в следното: Използува се явление из живота в природата за разбиране на законите и методите на любовта и изобщо на вътрешния живот.
Практикуването на любовта в училище и в дома ще създаде у детето подтик да прави услуги и вън от училище и дома. Към това ще ги подтиква и учителят, като използува някои конкретни случаи. Например, когато детето види старец с развързани обуща, с готовност ще се наведе и ще му завърже обущата. Или когато група гимназисти видят тежко натоварени кола, която не може да се измъкне из калта или не може да се изкачи по стръмния път, ще отидат да тикат колата, за да я турят в движение. За развитието на любовта може да се употреби и методът на съпоставянето или уподобяването. Този метод се състои в следното: Използува се явление из живота в природата за разбиране на законите и методите на любовта и изобщо на вътрешния живот. Например, изворът дава това, което приема из земните недра. Всеки човек трябва да прави, както изворът: да споделя с другите благата, които получава. Слънцето грее над добрите и злите. И човек да прави като него: да обича своите врагове, да им прави услуги и така ще ги спечели. Дървото пуща корени в земята, а с листата си възприема слънчевите лъчи.
към текста >>

Тогава вече законът на любовта не е нещо отвлечено; той става по-жив, по-реален, по-осезаем.
Един разметен извор се избистря за пет минути. И човек да постъпва като извора: като дойде в едно отрицателно, подтиснато, нелюбовно състояние, да го превърне в положително, светло състояние. Изворът се избистря, понеже постоянно приижда нова вода към него. Също така и човек, за да направи като извора, трябва да черпи сили от своята Божествена природа. Този метод на съпоставяне или уподобяване може да се прилага при много природни явления. Тогава вече законът на любовта не е нещо отвлечено; той става по-жив, по-реален, по-осезаем. (следва) ----------------------- [1] Практиката в училищата по Йенския план, от проф. П. Петерсен, стр. 172
към текста >>

72. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание.
Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи. Сава Калименов Ние видяхме ЯВЛЕНИЕТО НА СЛОВОТО, явлението на Христа, идването на Учителя - ЕПОХАЛНО ЯВЛЕНИЕ! Това е щастие. Ние участвахме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося И ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него 3а бъдни времена. Ние го опитахме, ние сме в Него.
към текста >>

ЛЮБОВ КЪМ БОГА (1931 / I том) Човек трябва да знае, че любовта не лекува хората, нито богатства им дава - тя свързва само хората с Бога.
Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! За да дойде този момент ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му.*** 2. ЛЮБОВ КЪМ БОГА (1931 / I том) Човек трябва да знае, че любовта не лекува хората, нито богатства им дава - тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Животът започва от любовта към Бога. Любов към Бога - това е вътрешна мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представя съвокупност от противоречия.*** 3.
към текста >>

Животът започва от любовта към Бога.
За да дойде този момент ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му.*** 2. ЛЮБОВ КЪМ БОГА (1931 / I том) Човек трябва да знае, че любовта не лекува хората, нито богатства им дава - тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Животът започва от любовта към Бога. Любов към Бога - това е вътрешна мистична връзка. Животът има смисъл само с Бога. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представя съвокупност от противоречия.*** 3. НАШЕТО МЯСТО (1931 / II том) Най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място?
към текста >>

ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е дрехата на Любовта.
Кое е нашето място? - Това, на което Бог ни е поставил После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после да участвуваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата и да се ползуваш от благата на тази работа, в това седи новото учение, в това се заключава новата философия на живота.*** 4. ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.*** 5. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души.
към текста >>

ЛЪЧИ НА ЖИВОТА (1937) Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта.
Само великите души възприемат Божията Любов.*** 6. ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА (1935) Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са награда на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал Помпете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.*** 7. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА (1937) Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Tози лъч представя потик на душата към нов живот. Потикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. T0зи момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божия-та Мъдрост Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.*** 8.
към текста >>

Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божия-та Мъдрост Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.*** 8. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА (1938) Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.*** "Словото в планината." 9. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия.
към текста >>

ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят.
ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА (1938) Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.*** "Словото в планината." 9. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят.
към текста >>

Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат.
Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.*** "Словото в планината." 9. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.*** 11.
към текста >>

За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10.
Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.*** "Словото в планината." 9. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.*** 11. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА (1942) Живот с опорна точка на доброто; живот с опорна точка на справедливостта, живот, с опорна точка на разумността, това е животът на любовта.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА (1942) Живот с опорна точка на доброто; живот с опорна точка на справедливостта, живот, с опорна точка на разумността, това е животът на любовта.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.*** 11. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА (1942) Живот с опорна точка на доброто; живот с опорна точка на справедливостта, живот, с опорна точка на разумността, това е животът на любовта.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

73. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И тъй, търси любовта, за да намериш живота.
ДРЕХА НА ЖИВОТА II година / III том София, 1933 Една от задачите на живота е човек да бъде облечен. - Ние не сме ли облечени? - Вие сте облечени само отвън, а вътре сте още голи. Само онзи е облечен и вътрешно, който е минал през великите страдания на живота. Той е придобил знания, станал е мъдър. И тъй, търси любовта, за да намериш живота. Търси живота, за да се облечеш в дрехата па страданието. Тази дреха е бяла. Така се обличат ангелите - с бяла дреха, препасана с пояс. Тя е символ на младостта и знанието, т.е. на любовта и мъдростта.
към текста >>

на любовта и мъдростта.
И тъй, търси любовта, за да намериш живота. Търси живота, за да се облечеш в дрехата па страданието. Тази дреха е бяла. Така се обличат ангелите - с бяла дреха, препасана с пояс. Тя е символ на младостта и знанието, т.е. на любовта и мъдростта. Желая ви да се облечете в дрехата на страданието и на знанието. Тя е най-скъпата дреха на живота.*** 5. УЧЕНИЕ И РАБОТА III година / I том София, 1934-1935 Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята да ги повдигне Не, без работа нищо не се постига.
към текста >>

- Езикът на Любовта.
Учението, работата е непреривен процес. Това, което някога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящият момент определя живота на човека.*** 6. ЦЕННАТА ДУМА III година / II том София, 1935 Кой е езикът на Господа? - Езикът на Любовта. Стремете се Всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7.
към текста >>

Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7.
- Езикът на Любовта. Стремете се Всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности.
към текста >>

Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8.
Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нещата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така.
към текста >>

74. Брой 1 -1993г. Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

АЗ СЪМ ЕДИН СИН НА БОГА И ИСКАМ ДА ОСВЕТЛЯ НЕГОВОТО ИМЕ, ДА ВНЕСА ЛЮБОВТА В СЕБЕ СИ, ВЪВ ВСИЧКАТА НЕЙНА КРАСОТА.
Над тях са работили отделни ученици - самостоятелно, или на групи. Тяхната свята цел е била да проправят пътя на Словото до човешките души, за да ги избави то от мрачния затвор на материята и да им покаже светлината на Новия ден. ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КОЙ СЪМ АЗ. АЗ СЪМ СЛОВОТО, КОЕТО ИЗНЕСОХ. АЗ СЪМ ОНЗИ, КОЙТО ВИ НОСИ БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО. АЗ СЪМ ЕДИН СИН НА БОГА И ИСКАМ ДА ОСВЕТЛЯ НЕГОВОТО ИМЕ, ДА ВНЕСА ЛЮБОВТА В СЕБЕ СИ, ВЪВ ВСИЧКАТА НЕЙНА КРАСОТА. ТАЗИ ЛЮБОВ, КАТО МИНАВА ПРЕЗ МЕНЕ ДА НЕ ЗАДЪРЖАМ НИЩО ЗА СЕБЕ СИ, А ДА ЗАЛЕЕ, ОЖИВОТВОРИ И ОБНОВИ ЦЕЛИЯ СВЯТ. ЖЕЛАЯ И ВИЕ ТАКИВА ДА БЪДЕТЕ. УЧИТЕЛЯ СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ (1938) Когато слънцето грее, земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и човек се пробужда и започва да мисли. Тая книга е за ученика! Тая книга е за всички!
към текста >>

"Среща на душите с Живото Слово" УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.
За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик. Служенето е по-високо от обикновеното учене. Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. "Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи". Ученикът се учи, а Учителят служи! "Среща на душите с Живото Слово" УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат мисли по внушение и мислят че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.*** ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко.
към текста >>

/ Из Предисловие към книгата / УЧИТЕЛЯТ Разговорите при Седемте рилски езера (1948) Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятелите, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на природата и тук в своите беседи и разговори, хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота /Из Началните слова към книгата/ Словото на Учителя е дадено на хората.
Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света в който Той живее. / Из Предисловие към книгата / УЧИТЕЛЯТ Разговорите при Седемте рилски езера (1948) Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятелите, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на природата и тук в своите беседи и разговори, хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота /Из Началните слова към книгата/ Словото на Учителя е дадено на хората. То е в техните ръце, то може да влезе и в техните умове и сърца, може да се реализира и чрез тяхната воля От тях зависи дали ще отворят очи и сърца за този нов завет -Завет на Любовта, дали ще го приемат и дали ще го приложат. От тях зависи, дали ще отворят ушите си за вътрешния Глас, за да оживеят, за да станат и за да възкръснат Настоящето издание няма претенциите да обхваща цялото издадено до сега Слово на Учителя. Неговата цел е да открие на читателите голямото многообразие и богатството, което Учителят е оставил, и което е съхранено от учениците му. Библиографските изследвания по този въпрос ще оставим 3а специалистите. Това, което може да възвърне вашите сили, да оправи света, то е Разумното Слово.
към текста >>

То е в техните ръце, то може да влезе и в техните умове и сърца, може да се реализира и чрез тяхната воля От тях зависи дали ще отворят очи и сърца за този нов завет -Завет на Любовта, дали ще го приемат и дали ще го приложат.
Този нов морал, чиято първа Заповед е: Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света.*** УЧИТЕЛЯТ (1947) Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действува като една нова сила в живота. Той е Високият Идеал към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света в който Той живее. / Из Предисловие към книгата / УЧИТЕЛЯТ Разговорите при Седемте рилски езера (1948) Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятелите, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на природата и тук в своите беседи и разговори, хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота /Из Началните слова към книгата/ Словото на Учителя е дадено на хората. То е в техните ръце, то може да влезе и в техните умове и сърца, може да се реализира и чрез тяхната воля От тях зависи дали ще отворят очи и сърца за този нов завет -Завет на Любовта, дали ще го приемат и дали ще го приложат. От тях зависи, дали ще отворят ушите си за вътрешния Глас, за да оживеят, за да станат и за да възкръснат Настоящето издание няма претенциите да обхваща цялото издадено до сега Слово на Учителя. Неговата цел е да открие на читателите голямото многообразие и богатството, което Учителят е оставил, и което е съхранено от учениците му. Библиографските изследвания по този въпрос ще оставим 3а специалистите. Това, което може да възвърне вашите сили, да оправи света, то е Разумното Слово. Това Слово е у Бога, то е проявеният свят.
към текста >>

75. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека.
От научно гледище целият свят трябва да се упражнява, да е в движение. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили.
към текста >>

Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение.
Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме.
към текста >>

Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса.
Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме. Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава.
към текста >>

Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта.
Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме. Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов.
към текста >>

Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме.
Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме. Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов. Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него.
към текста >>

Досега никой не е измерил топлината на любовта.
Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме. Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов. Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него. Ако много се отдалечиш от Любовта ще замръзнеш, ако много се приближиш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява.
към текста >>

Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава.
Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме. Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов. Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него. Ако много се отдалечиш от Любовта ще замръзнеш, ако много се приближиш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на Любовта.
към текста >>

Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него.
Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме. Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов. Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него. Ако много се отдалечиш от Любовта ще замръзнеш, ако много се приближиш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на Любовта. Това положение ние наричаме донякъде идеална Любов. Това е мястото от дето животът иде.
към текста >>

Ако много се отдалечиш от Любовта ще замръзнеш, ако много се приближиш, ще се стопиш.
Тя е огън, който носи голяма сила в себе си. Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов. Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него. Ако много се отдалечиш от Любовта ще замръзнеш, ако много се приближиш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на Любовта. Това положение ние наричаме донякъде идеална Любов. Това е мястото от дето животът иде. Който пази това положение, животът му се благославя.
към текста >>

Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява.
Досега никой не е измерил топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов. Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него. Ако много се отдалечиш от Любовта ще замръзнеш, ако много се приближиш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на Любовта. Това положение ние наричаме донякъде идеална Любов. Това е мястото от дето животът иде. Който пази това положение, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от там ще се зародят всички нещастия.
към текста >>

Това наричам аз мярка на Любовта.
Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи как ще се прояви тази Любов. Опасността не е от огъня на Любовта, но във вашето приближаване или отдалечаване от него. Ако много се отдалечиш от Любовта ще замръзнеш, ако много се приближиш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на Любовта. Това положение ние наричаме донякъде идеална Любов. Това е мястото от дето животът иде. Който пази това положение, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от там ще се зародят всички нещастия. А нещастията са вече болезнени състояния.
към текста >>

Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от там ще се зародят всички нещастия.
Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на Любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на Любовта. Това положение ние наричаме донякъде идеална Любов. Това е мястото от дето животът иде. Който пази това положение, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от там ще се зародят всички нещастия. А нещастията са вече болезнени състояния. За да възстановите здравословното си състояние, вие трябва да започнете да правите упражнения. А като се възстанови здравето ви - това е нормалното състояние на Любовта, което ще ви сближи с хората. Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота. Всички имате право да живеете, и то щастливо да живеете.
към текста >>

А като се възстанови здравето ви - това е нормалното състояние на Любовта, което ще ви сближи с хората.
Това е мястото от дето животът иде. Който пази това положение, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от там ще се зародят всички нещастия. А нещастията са вече болезнени състояния. За да възстановите здравословното си състояние, вие трябва да започнете да правите упражнения. А като се възстанови здравето ви - това е нормалното състояние на Любовта, което ще ви сближи с хората. Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота. Всички имате право да живеете, и то щастливо да живеете. Но щастието няма да дойде така, както вие предполагате. Щастливият живот не може да ви го донесе някой отвън, но трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света. Какво вие мислите за нещата - това не е важно.
към текста >>

Като обичате ближния си, той ще ви възнагради десет пъти повече заради любовта, която имате към него.
И тогава хората, които се съмняват в онзи свят, ще станат като акумулатори или проводници на Божествения живот. Ето защо добре е човек да дружи с добрите хора, защото не всеки човек може да бъде проводник на този естествен, Божествен живот. В този смисъл, човек не трябва да бъде егоист, да избягва хората. Следователно, когато казвам, че човек трябва да обича ближните си, аз разбирам онзи закон, по който Божественото се проявява. С други думи казано: човек трябва да стане проводник на Божественото. Като обичате ближния си, той ще ви възнагради десет пъти повече заради любовта, която имате към него. Той ще стане проводник на Божественото да мине от него към вас. Той няма да го даде от себе си, но от Бога. Ако той те обича, ти ще станеш проводник на Божественото. Ако обичаш някого, той ще стане проводник на Божественото. Затова трябва и ти да го обичаш и той да те обича.
към текста >>

При това положение Любовта има смисъл.
Той ще стане проводник на Божественото да мине от него към вас. Той няма да го даде от себе си, но от Бога. Ако той те обича, ти ще станеш проводник на Божественото. Ако обичаш някого, той ще стане проводник на Божественото. Затова трябва и ти да го обичаш и той да те обича. При това положение Любовта има смисъл. Ако те обичат ти си проводник; ако ти обичаш другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога.
към текста >>

Любовта освобождава хората от злото в света.
Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума. За да се избави от нещастията, човек трябва да учи. Преди всичко, той трябва да изучава науката за движенията. Различните занаяти представляват различни движения, но който разбира смисъла на движенията, той ще събере движенията на всички занаяти в едно и така ще ги прави.
към текста >>

Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света.
Ако небето ви е мрачно, това показва, че имате някакви заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Когато човек мине през големите страдания и изпитания в живота, и възстанови връзките си с Бога, той ще се научи да влиза в положението на хората. Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете. Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора, и те ще ви станат близки, и ще можете да влизате в положението им. Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят. Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонизирате енергиите в организма си, а това става чрез гимнастическите упражнения. Сега ви пожелавам да бъдете проводници на Божественото. Беседа от Учителя, отпечатана във в.
към текста >>

Любовта ще ви свърже с всички хора, и те ще ви станат близки, и ще можете да влизате в положението им.
Когато човек мине през големите страдания и изпитания в живота, и възстанови връзките си с Бога, той ще се научи да влиза в положението на хората. Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете. Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора, и те ще ви станат близки, и ще можете да влизате в положението им. Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят. Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонизирате енергиите в организма си, а това става чрез гимнастическите упражнения. Сега ви пожелавам да бъдете проводници на Божественото. Беседа от Учителя, отпечатана във в. “Братство”, бр. 173
към текста >>

Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонизирате енергиите в организма си, а това става чрез гимнастическите упражнения.
Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора, и те ще ви станат близки, и ще можете да влизате в положението им. Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят. Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонизирате енергиите в организма си, а това става чрез гимнастическите упражнения. Сега ви пожелавам да бъдете проводници на Божественото. Беседа от Учителя, отпечатана във в. “Братство”, бр. 173
към текста >>

76. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му!
А за нейното разрешение той ще се връща отново и отново към Новото учение, защото в него ще намери най-верните отговори на въпросите, които трябва да разреши, и ще обучи своя ум да мисли! ДА МИСЛИ! Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото! ... Човек трябва да е умствено, сърдечно и волево здрав, и тогава да изучава това учение. ... Аз искам хората да мислят по нов начин. Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене те няма да имат абсолютно никакво понятие за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за живота и за смисъла му! Учителят Човек трябва да мисли! - Кога? - всеки момент, всеки час, всеки ден. Денят, това е първата, основна мярка на нещата. Денят, в който човек е създаден, е мярка за неговия живот.
към текста >>

Пробният камък на любовта е учението.
Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. - Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка? Това не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания. Щом няма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията. Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес.
към текста >>

- Защото само с Любовта, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена.
Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията. Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? - Защото само с Любовта, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена. Само с Любовта, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи. Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години. Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания.
към текста >>

Само с Любовта, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи.
Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? - Защото само с Любовта, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена. Само с Любовта, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи. Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години. Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи.
към текста >>

То е дърво за познаване доброто и злото.
Вие ходите от човек на човек, но виждате, че един се оплаква от сърце, друг - от стомах, трети - от глава и т.н. Болестите показват, че хората не мислят. Великият, Който е създал човека, казва: Дете мое, научи се да мислиш! Да мислиш, това е най-хубавото, най-красивото, което съм определил за тебе. И когато постави първите човеци в рая, Бог им каза: “От дървото, което е всред рая, няма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха. Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши. Запример, някой се разгнеби, лицето му се зачерви, пламне от огън и се заканва на този - на онзи, иска някак да му олекне. Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с крака си?
към текста >>

Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н.
Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас.
към текста >>

77. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води в правия път - в пътя на любовта.
Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си. Сега ние говорим за идейното в живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце - избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води в правия път - в пътя на любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е загубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещате. Само така можете да подобрите живота си. Най-светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на слънцето, който прониква в човешката душа.
към текста >>

Любовта се изпитва в живота.
На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек природата пише: От тебе човек няма да стане! Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в живота. Като кажеш “любов”, трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувства любовта, той може да преобрази живота си в един момент. Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си,а най-после себе си.
към текста >>

Който чувства любовта, той може да преобрази живота си в един момент.
Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в живота. Като кажеш “любов”, трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувства любовта, той може да преобрази живота си в един момент. Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си,а най-после себе си. Това е великата истина на живота. Който не започва живота си с любов към Бога, от него човек не може да стане.
към текста >>

Ако искате да се уверите в истинността на моите думи,проследете историята на човешкото развитие и вижте, има ли човек на земята да е отрекъл любовта към Бога и да е станал велик.
Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си,а най-после себе си. Това е великата истина на живота. Който не започва живота си с любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи,проследете историята на човешкото развитие и вижте, има ли човек на земята да е отрекъл любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите,светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: Ако се проповядва любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях. Няма да забравим хората,но ще внесем в живота им висок идеал.Ако всички се стремяха към първия лъч на слънцето, към великата Божия Любов,съвременният свят щеше да върви напред, щеше да се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство. Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество.
към текста >>

Любовта към Бога води към познаване на ближния и на самия себе си.
Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора, не е право, не отговаря на истината. - Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води към познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията воля. С висок идеал и в планината Както и да се говори на съвременния човек за любовта, той я смесва с чувствата и с настроенията си и казва: Моето сърце гори от любов, познавам любовта. Това, което гори и изгаря, не е любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората?
към текста >>

С висок идеал и в планината Както и да се говори на съвременния човек за любовта, той я смесва с чувствата и с настроенията си и казва: Моето сърце гори от любов, познавам любовта.
Значи, твърдението, че обичаш всички хора, не е право, не отговаря на истината. - Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води към познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията воля. С висок идеал и в планината Както и да се говори на съвременния човек за любовта, той я смесва с чувствата и с настроенията си и казва: Моето сърце гори от любов, познавам любовта. Това, което гори и изгаря, не е любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната жива природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е.
към текста >>

Мислите ли, че великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората?
Любовта към Бога води към познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията воля. С висок идеал и в планината Както и да се говори на съвременния човек за любовта, той я смесва с чувствата и с настроенията си и казва: Моето сърце гори от любов, познавам любовта. Това, което гори и изгаря, не е любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната жива природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека доброто и истината. Казано е в Писанието: “възлюбил си истината в човека.” Най-възвишеното, най-чистото, най-красивото в човека, това е истината.
към текста >>

Това е неразбиране на любовта.
А природата ще пише: От тебе човек ще стане! Някой казва, че обича някого. - Защо го обича? - За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети - за хубавия му нос. Това е неразбиране на любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи, да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос.
към текста >>

Любовта не се предизвиква от някакво външно качество.
Някой казва, че обича някого. - Защо го обича? - За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети - за хубавия му нос. Това е неразбиране на любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи, да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е най-високото място, на върховете на неговия живот.
към текста >>

Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за любовта, истинолюбивият - за истината,мъдрият - за мъдростта.
Ако закъснявате и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца,именно, е създаден великият свят. Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за любовта, истинолюбивият - за истината,мъдрият - за мъдростта. Значи любещият говори за любовта, а страхливият -за страха. - Кой от двамата печели? -Който говори за любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва.
към текста >>

Значи любещият говори за любовта, а страхливият -за страха.
Тая изба е за обикновените деца а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца,именно, е създаден великият свят. Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за любовта, истинолюбивият - за истината,мъдрият - за мъдростта. Значи любещият говори за любовта, а страхливият -за страха. - Кой от двамата печели? -Който говори за любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели?
към текста >>

-Който говори за любовта.
За тези деца,именно, е създаден великият свят. Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за любовта, истинолюбивият - за истината,мъдрият - за мъдростта. Значи любещият говори за любовта, а страхливият -за страха. - Кой от двамата печели? -Който говори за любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели? - Умният печели, а глупавият губи. Някой богатски син казва,че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му.
към текста >>

- Какво да правя, за да придобия любовта?
Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо. Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най-възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите, как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън, да посрещаш слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение, природата е крайно взискателна.
към текста >>

Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за любовта.
Вложете високия идеал в душата си, да видите, как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън, да посрещаш слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение, природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет, да разбере, какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, като дете на живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти, и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: От това дете велик човек ще стане!
към текста >>

78. Основни закони - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ НОВОТО УЧЕНИЕ не е нищо друго, освен запознаване на всеки с Любовта.
Важно е да се стреми напред, и нагоре. И всякога - към Светлината! Защото няма Път без Светлината! В тъмнината Пътят е неясен, и гласовете са много и различни. А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ НОВОТО УЧЕНИЕ не е нищо друго, освен запознаване на всеки с Любовта. Щом се запознае с Любовта, тя ще го запознае с Мъдростта, а после с Истината. И ако човек придобие от Любовта - живот, от Мъдростта - знание, и от Истината - свобода, той е на правия път. Учителят Някой казва: в кой път трябва да вървим? - вървете в пътя на живота. - Кой е този път?
към текста >>

Щом се запознае с Любовта, тя ще го запознае с Мъдростта, а после с Истината.
И всякога - към Светлината! Защото няма Път без Светлината! В тъмнината Пътят е неясен, и гласовете са много и различни. А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ НОВОТО УЧЕНИЕ не е нищо друго, освен запознаване на всеки с Любовта. Щом се запознае с Любовта, тя ще го запознае с Мъдростта, а после с Истината. И ако човек придобие от Любовта - живот, от Мъдростта - знание, и от Истината - свобода, той е на правия път. Учителят Някой казва: в кой път трябва да вървим? - вървете в пътя на живота. - Кой е този път? Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува.
към текста >>

И ако човек придобие от Любовта - живот, от Мъдростта - знание, и от Истината - свобода, той е на правия път.
Защото няма Път без Светлината! В тъмнината Пътят е неясен, и гласовете са много и различни. А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ НОВОТО УЧЕНИЕ не е нищо друго, освен запознаване на всеки с Любовта. Щом се запознае с Любовта, тя ще го запознае с Мъдростта, а после с Истината. И ако човек придобие от Любовта - живот, от Мъдростта - знание, и от Истината - свобода, той е на правия път. Учителят Някой казва: в кой път трябва да вървим? - вървете в пътя на живота. - Кой е този път? Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува. И тъй, който иска да влезе в Цapcтвoтo Божие, той трябва да върви в този път.
към текста >>

Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува.
Щом се запознае с Любовта, тя ще го запознае с Мъдростта, а после с Истината. И ако човек придобие от Любовта - живот, от Мъдростта - знание, и от Истината - свобода, той е на правия път. Учителят Някой казва: в кой път трябва да вървим? - вървете в пътя на живота. - Кой е този път? Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува. И тъй, който иска да влезе в Цapcтвoтo Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие?
към текста >>

Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си.
- вървете в пътя на живота. - Кой е този път? Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува. И тъй, който иска да влезе в Цapcтвoтo Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката?
към текста >>

Станеш ли сутрин, веднага си кажи: Аз съм дошъл да нося доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата.
Има неща от които трябва да се освободят. Нека остане у вас мисълта, че светът е велико училище, създадено за хората, както и за всички живи същества, да учат. Вън от тази идея нищо не ви трябва. Светът е велико училище, в което сте дошли да учите. Всеки трябва да пази своята вътрешна свобода, да бъде вътрешно свободен, да не допуща в себе си никакви странични мисли. Станеш ли сутрин, веднага си кажи: Аз съм дошъл да нося доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата. Следователно, аз съм дошъл да донеса, да дам, но дошъл съм още и да възприема. Какво да възприема? Дошъл съм да възприема доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата. Ще бъдеш ясен, кратък, категоричен и ще видиш, че никаква сила в света не е в състояние да те разубеди. Казваш: ами после какво ще стане с мене?
към текста >>

Дошъл съм да възприема доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата.
Светът е велико училище, в което сте дошли да учите. Всеки трябва да пази своята вътрешна свобода, да бъде вътрешно свободен, да не допуща в себе си никакви странични мисли. Станеш ли сутрин, веднага си кажи: Аз съм дошъл да нося доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата. Следователно, аз съм дошъл да донеса, да дам, но дошъл съм още и да възприема. Какво да възприема? Дошъл съм да възприема доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата. Ще бъдеш ясен, кратък, категоричен и ще видиш, че никаква сила в света не е в състояние да те разубеди. Казваш: ами после какво ще стане с мене? - Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще стават с тебе. Смисълът на сегашния живот е да се освободи човек от непотребното и да се натовари с онова, което му дава сила, мощ, да расте и да се развива. Дойдат ли хората до тия сили, те ще дойдат и до новата култура.
към текста >>

Той трябва да стане силен, да се освободи, да носи в себе си силите на доброто, на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на знанието.
Те се явяват и изчезват, те са изключителни положения. Защо и за какво съществуват, днес вие не можете да си отговорите. Един ден, когато завършите развитието си на земята, ще дойде при вас един от видните професори и ще ви разходи по всички светове, ще ви разкаже причините за всички страдания и спънки в живота ви. Тогава вие ще се посмеете на себе си, и ще благодарите на Бога, че благополучно сте минали всичко. И тъй, основната мисъл, която трябва да държите в ума си е, че човек е дошъл на земята във велико училище, да учи. Той трябва да стане силен, да се освободи, да носи в себе си силите на доброто, на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на знанието. Който носи тия сили в себе си, той е истински човек. Резюме от беседа на Учителя, държана на 7 август 1932 год. на Седемте рилски езера
към текста >>

79. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце.
Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде. Тези напреднали, събудени души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души. Тези събудени души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности. Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце. Те са лъчите на това Слънце. В началото на всяко нова епоха са се явявали тези пробудени души и са полагали основите на новата култура, като са изнасяли основните принципи и закони върху които тя се гради. В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа.
към текста >>

Третият по важност документ, останал от херметичната школа са седемте херметични принципа, за които Учителя много говори и казва, че те по научен начин обясняват закона за Любовта.
“Така е бил създаден света”. 9. “Оттук са възникнали неизчислими приспособления, образът на които е изложен по- горе. 10. “Затова аз бях наречен - Хермес Трисмегист /трижди величайши/, тъй като притежавам познанието на трояката философия на всемира, във всичката й пълнота.” 11. “Пълно е това, което казах за действието на Слънцето”. За да проникне човек в дълбокия смисъл на тази таблица, необходимо е дълбоко вътрешно просветление, защото тя включва в себе си тайната на цялото Битие. Третият по важност документ, останал от херметичната школа са седемте херметични принципа, за които Учителя много говори и казва, че те по научен начин обясняват закона за Любовта. Ето и самите принципи: 1. Принцип на ментализма. Според този принцип, всичко в света е ум. Умът е основата на света. 2. Принцип на аналогията или съответствието, за които стана дума в таблицата. 3.
към текста >>

Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода.
Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3.
към текста >>

И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта.
Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други.
към текста >>

В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния свят с тези идеи.
Едва ли има мислител в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите. Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл. Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура. Също така Сент Ив д’Алвейдър, знаменит окултист, и Фабр д’Оливе голям ясновидец и ориентолог, са израстнали под влиянието на розенкройцерството. Седир, Патос, Барле и всички техни съмишленици и приятели са се развили също под влиянието на розенкройцерството. В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния свят с тези идеи. След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг. Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс.
към текста >>

Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота.
Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си.
към текста >>

Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество.
Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде.
към текста >>

Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща.
Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство. Влад Пашов Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X. 1945 год.
към текста >>

80. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта.
Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото учение да са неизвестни. Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят - това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Англия, Франция, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестър, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? Два свята видях - старият, който си отхожда, и новият свят, който идва.
към текста >>

Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига.
Осемдесет души - от които 20 души немци /най-много в сравнение с другите народности/ работеха съзнателно, без заплата - за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ /за немците/. Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости.
към текста >>

Защото ние имахме ключа на Любовта.
Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше!
към текста >>

В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието!
И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви.
към текста >>

Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
към текста >>

81. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е Дървото за познаване доброто и злото.
Влад Пашов изпраща в провинцията до всички братски групи следното писмо: София - Изгрев, 3 април 1958 г. Драги братя и сестри, Ние сме ученици на великата окултна школа, която от незапомнени времена ръководи човечеството в пътя на неговия възход, като му дава методи за развиване на великите добродетели, вложени в човешкото сърце и способностите, вложени в човешкия ум. За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията.
към текста >>

И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото.
За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства.
към текста >>

Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството.
Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите.
към текста >>

Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека.
Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата.
към текста >>

Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта.
Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е.
към текста >>

Там където любовта отсъствува, никаква школа няма.
Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си.
към текста >>

Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека.
Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога.
към текста >>

Обгърнал си ни с Любовта си, водиш ни за ръка в царството си и ни учиш.
ние работим за Братството. В затвора ние сме с Братството. Като се разреши въпросът за Братството, ще се разреши и нашият въпрос. * * * 26 ноември 1960 Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тук, в затвора. * * * Господи, Ти си ни дал цялата вечност да мислим, да живеем, да Те познаваме, да Те възлюбим, и какви прекрасни условия си ни дал! Обгърнал си ни с Любовта си, водиш ни за ръка в царството си и ни учиш. “Благодарим Ти за всичко, което си ни дал и си ни научил! ” Из “Окованият ангел” Б. Николов (неизд.) Външно Борис Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството. Често той пише писма. Пише най-често на Боян Боев и Мария Тодорова.
към текста >>

82. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота.
Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи. * Nun la bulgara popolo, kiel ankau la tuta homaro, staras antau la plej granda liberigo — pli granda ol la politika, pli granda ol la ekonomia. Gi estas la splrita liberigo de la individuo el la jugo de la peko, de la malamo kaj mensogo. П. Г. П. I. Пътеката на Светлината.
към текста >>

Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта.
Но това, което днес е невъзможно, утре ще бъде възможно; ние хората-братя се намираме в постоянно развитие — усъвършенстване. Това развитие става по определени закони. Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме. Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта. Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света. Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя. От техните добри мисли и дела света постоянно напредва. Те са светлината на света, солта на земята и никой не запаля свещ за да я тури под шиник, а на светилник — да свети на всички. Г-н П.
към текста >>

С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога.
Eherenberg — Чехословакия Скъпи братя и сестри от далечна България. Вие съвсем не можете си представи, каква радост ни донесе вашето приветствие по случай годишното ни събрание на Петдесятница. Така красиво е, така трогателно е да се знае, че и в други страни има братя и сестри, които имат еднакви идеали с нас. Ние ви благодарим за приветствията, изпращайки ви нашите от все сърце. Братя и сестри! С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога. Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност. Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов.
към текста >>

Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността.
Братя и сестри! С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога. Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност. Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов. Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта. Скъпи братя и сестри! Из далечните окръзи на Северна Бохемия и близка Саксония са се събрали на величествена планинска възвишеност братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост. Понеже човечеството е изневерило на всемирния Бог и на силите на светлината, то е паднало в мъчителни сфери на духовна тъмнина.
към текста >>

Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта.
Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност. Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов. Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта. Скъпи братя и сестри! Из далечните окръзи на Северна Бохемия и близка Саксония са се събрали на величествена планинска възвишеност братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост. Понеже човечеството е изневерило на всемирния Бог и на силите на светлината, то е паднало в мъчителни сфери на духовна тъмнина. Нашата епоха изпита и преживя една адска драма на самоунищожение на Божествените сили. Но само формата е разрушима, никога силите, защото те са вечни.
към текста >>

Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота.
ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул. Дондуков № 16, София.
към текста >>

83. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство?
И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и на всякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня? И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, които извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, пародирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ... Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне! * От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново „следствие“ срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н.
към текста >>

Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа.
И му извадили едното око. Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно! Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовешкото изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя. Това са най-близките до нас примери, без да навеждаме стотиците други по-далечни по време или по място, където велики хора са били пренебрегвани, техните предупредителни гласове не са чувани, техните истини, които носят само добро за народа — забравяни. И всички днес знаем тази истина и все пак не взимаме урок от нея. И ако днес в нашето малко отечество се издигне човек с мисията да донесе добро на това малко отечество.
към текста >>

А душите в тоя момент пееха великата симфония на любовта ... Не им се тръгваше.
Поканихме всички край буйния огън. Сервирахме им чай, който чевръсто бе приготвен от някои братя и сестри. В това време всички от лагера ги наобиколихме. Макар и да не можахме тъй хубаво да се разберем, душите добре се разбираха ... Ето от набързо сформиран хор екна „Братство — Единство“. Екът се разнесе по тихите езерни води и отекна в гордите околни върхове. А душите в тоя момент пееха великата симфония на любовта ... Не им се тръгваше. Tе търсеха някого. Tе търсеха Предтечата, най-яркия изразител на настъпващата нова Славянска култура. И намериха Го. След няколко минути те бяxa насядали около Учителя и жадно поглъщаха — накъсо, просто и ясно изказани слова за новия живот ... Беседата се свърши. Късото мълчание се наруши от ръкостискане и „Братство — Единство“.
към текста >>

--------------------------- Беседите от Учителя са фундамента, върху който ще бъде изградена Новата Култура на Любовта и Братството между всички хора и народи * * * Ясновндските предсказания и науката, от Анг.
„Житно Зърно“ I, II, Ill, IV и V години, цяло год. течение, всяка по ... 60 лв. Всички тия книги се доставят от: Жечо Панайотов. ул. „Опълченска". №66, София. --------------------------- Беседите от Учителя са фундамента, върху който ще бъде изградена Новата Култура на Любовта и Братството между всички хора и народи * * * Ясновндските предсказания и науката, от Анг. Томов, цена 25 лв. Доставя се от Ник. Нанков, ул. Витошка, № 3, и има следното съдържание: Встъпителни думи. Ясновидските предсказания в миналото и сега.
към текста >>

84. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Учението на Бялото Братство. Болестите и молитвата. (продължение от брой 25). Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него.
към текста >>

И, веднъж срутени тия граници, обединеното и обновено духовно човечество лесно вече ще се справи и с останалите — икономически и политически граници и ще възкръсне всецяло в новия живот на Любовта.
То напредва и днес е пред прага на една огромна крачка в своето развитие. Тази именно крачка е: обединението. Взаимното проникване, сливането, събарянето на всички граници, които го разделят на враждуващи, взаимноизяждащи се части. Дошло е време разкъсаните части да се съберат наедно, за да може човечеството да заживее нов и щастлив живот. Дошло е вече време да се срутят всички тия граници, прегради и кошари, с които досегашните религии-секти са разделяли духовно човечеството. И, веднъж срутени тия граници, обединеното и обновено духовно човечество лесно вече ще се справи и с останалите — икономически и политически граници и ще възкръсне всецяло в новия живот на Любовта. За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството — всестранното обединение върху основата на Любовта и братството — е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов. Той няма свое собствено, лично негово учение, той не проповядва никакъв „дъновизъм“; — той проповядва учението на Христа и на всички други велики Учители, което е едно и също; — той проповядва учението на Великото Всемирно Бяло Братство, което изпраща на земята Учителите, което е изпратило и него. Кое и какво е това учение? Неговите основни принципи могат да се изразят с думите; Любов, Мъдрост. Истина. Любовта, това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, икономическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля.
към текста >>

За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството — всестранното обединение върху основата на Любовта и братството — е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов.
Тази именно крачка е: обединението. Взаимното проникване, сливането, събарянето на всички граници, които го разделят на враждуващи, взаимноизяждащи се части. Дошло е време разкъсаните части да се съберат наедно, за да може човечеството да заживее нов и щастлив живот. Дошло е вече време да се срутят всички тия граници, прегради и кошари, с които досегашните религии-секти са разделяли духовно човечеството. И, веднъж срутени тия граници, обединеното и обновено духовно човечество лесно вече ще се справи и с останалите — икономически и политически граници и ще възкръсне всецяло в новия живот на Любовта. За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството — всестранното обединение върху основата на Любовта и братството — е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов. Той няма свое собствено, лично негово учение, той не проповядва никакъв „дъновизъм“; — той проповядва учението на Христа и на всички други велики Учители, което е едно и също; — той проповядва учението на Великото Всемирно Бяло Братство, което изпраща на земята Учителите, което е изпратило и него. Кое и какво е това учение? Неговите основни принципи могат да се изразят с думите; Любов, Мъдрост. Истина. Любовта, това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, икономическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля. Любовта е тази-сила, която ще свърже съзнанието на отделния човек с това на цялото човечество, на всички същества, на целокупния живот — ще го направи да се чувства едно с всички и всичко, и във всички свои мисли и постъпки да има пред вид общото добро.
към текста >>

Любовта, това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, икономическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля.
И, веднъж срутени тия граници, обединеното и обновено духовно човечество лесно вече ще се справи и с останалите — икономически и политически граници и ще възкръсне всецяло в новия живот на Любовта. За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството — всестранното обединение върху основата на Любовта и братството — е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов. Той няма свое собствено, лично негово учение, той не проповядва никакъв „дъновизъм“; — той проповядва учението на Христа и на всички други велики Учители, което е едно и също; — той проповядва учението на Великото Всемирно Бяло Братство, което изпраща на земята Учителите, което е изпратило и него. Кое и какво е това учение? Неговите основни принципи могат да се изразят с думите; Любов, Мъдрост. Истина. Любовта, това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, икономическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля. Любовта е тази-сила, която ще свърже съзнанието на отделния човек с това на цялото човечество, на всички същества, на целокупния живот — ще го направи да се чувства едно с всички и всичко, и във всички свои мисли и постъпки да има пред вид общото добро. Любовта, това е тази Божествена Хармония, която ще слее човешките души в единната душа на цялото човечество, която ще разкрие за ограниченото съзнание на днешния човек безграничния простор на живота в цялото, ще го приобщи с красотата, която съществува само за едно съзнание, разляло се и сляло се с всички и всичко. Мъдростта — това е онази Божествена Мъдрост, живо знание, онази светлина без сенки, всеобгръщаща наука, за която говорихме в началото на тази статия. С нейна помощ човек прониква до причините, до корените на нещата. Сбирайки днес своята добра или лоша жътва, вкусвайки плодовете, горчиви или сладки, на своя живот, той вижда и знае как и кога сам той ги е посадил и отгледал.
към текста >>

Любовта е тази-сила, която ще свърже съзнанието на отделния човек с това на цялото човечество, на всички същества, на целокупния живот — ще го направи да се чувства едно с всички и всичко, и във всички свои мисли и постъпки да има пред вид общото добро.
За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството — всестранното обединение върху основата на Любовта и братството — е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов. Той няма свое собствено, лично негово учение, той не проповядва никакъв „дъновизъм“; — той проповядва учението на Христа и на всички други велики Учители, което е едно и също; — той проповядва учението на Великото Всемирно Бяло Братство, което изпраща на земята Учителите, което е изпратило и него. Кое и какво е това учение? Неговите основни принципи могат да се изразят с думите; Любов, Мъдрост. Истина. Любовта, това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, икономическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля. Любовта е тази-сила, която ще свърже съзнанието на отделния човек с това на цялото човечество, на всички същества, на целокупния живот — ще го направи да се чувства едно с всички и всичко, и във всички свои мисли и постъпки да има пред вид общото добро. Любовта, това е тази Божествена Хармония, която ще слее човешките души в единната душа на цялото човечество, която ще разкрие за ограниченото съзнание на днешния човек безграничния простор на живота в цялото, ще го приобщи с красотата, която съществува само за едно съзнание, разляло се и сляло се с всички и всичко. Мъдростта — това е онази Божествена Мъдрост, живо знание, онази светлина без сенки, всеобгръщаща наука, за която говорихме в началото на тази статия. С нейна помощ човек прониква до причините, до корените на нещата. Сбирайки днес своята добра или лоша жътва, вкусвайки плодовете, горчиви или сладки, на своя живот, той вижда и знае как и кога сам той ги е посадил и отгледал. Той знае че в живота действа закона на Абсолютната Божествена Справедливост, която, по-рано или по-късно, възнаграждава доброто и злото, той правилно свързва причина с последствие и не вини никого за своите нещастия, за своите страдания и недостатъци, знаейки, че те са плод на неговата дейност.
към текста >>

Любовта, това е тази Божествена Хармония, която ще слее човешките души в единната душа на цялото човечество, която ще разкрие за ограниченото съзнание на днешния човек безграничния простор на живота в цялото, ще го приобщи с красотата, която съществува само за едно съзнание, разляло се и сляло се с всички и всичко.
Той няма свое собствено, лично негово учение, той не проповядва никакъв „дъновизъм“; — той проповядва учението на Христа и на всички други велики Учители, което е едно и също; — той проповядва учението на Великото Всемирно Бяло Братство, което изпраща на земята Учителите, което е изпратило и него. Кое и какво е това учение? Неговите основни принципи могат да се изразят с думите; Любов, Мъдрост. Истина. Любовта, това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, икономическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля. Любовта е тази-сила, която ще свърже съзнанието на отделния човек с това на цялото човечество, на всички същества, на целокупния живот — ще го направи да се чувства едно с всички и всичко, и във всички свои мисли и постъпки да има пред вид общото добро. Любовта, това е тази Божествена Хармония, която ще слее човешките души в единната душа на цялото човечество, която ще разкрие за ограниченото съзнание на днешния човек безграничния простор на живота в цялото, ще го приобщи с красотата, която съществува само за едно съзнание, разляло се и сляло се с всички и всичко. Мъдростта — това е онази Божествена Мъдрост, живо знание, онази светлина без сенки, всеобгръщаща наука, за която говорихме в началото на тази статия. С нейна помощ човек прониква до причините, до корените на нещата. Сбирайки днес своята добра или лоша жътва, вкусвайки плодовете, горчиви или сладки, на своя живот, той вижда и знае как и кога сам той ги е посадил и отгледал. Той знае че в живота действа закона на Абсолютната Божествена Справедливост, която, по-рано или по-късно, възнаграждава доброто и злото, той правилно свързва причина с последствие и не вини никого за своите нещастия, за своите страдания и недостатъци, знаейки, че те са плод на неговата дейност. Той знае, че е безсмъртно същество.
към текста >>

Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека!
Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно, — само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина.
към текста >>

Поотделно, — само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина.
Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно, — само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина. А истината е, която ще ни освободи: Как? — Ще приложите Любовта, ще приложите и Мъдростта, и тогава чак „ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“! Живота ви ще бъде пълен със светлина, а в светлината веригите падат, в светлината всяка погрешна стъпка е изключена, в светлината спъване, падане и заблуждаване е невъзможно. Днес хората не са свободни. Днес хората са роби, затуй, защото грешат.
към текста >>

— Ще приложите Любовта, ще приложите и Мъдростта, и тогава чак „ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“!
— От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно, — само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина. А истината е, която ще ни освободи: Как? — Ще приложите Любовта, ще приложите и Мъдростта, и тогава чак „ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“! Живота ви ще бъде пълен със светлина, а в светлината веригите падат, в светлината всяка погрешна стъпка е изключена, в светлината спъване, падане и заблуждаване е невъзможно. Днес хората не са свободни. Днес хората са роби, затуй, защото грешат. Те са оковани във веригите на своите собствени грешки. А грешките са породени от незнание, от липсата на истинска светлина.
към текста >>

С радост посрещаме появата на новото списание на балканските есперантисти, което, както показва и името му, ще работи за опознаването, сближаването и побратимяването на всички балкански народи.
„Добро здраве“ е 40 лв. Сумите се пращат до редактора му: Д-р Ефремов, гр. Кюстендил. Balkana Konkordo, monata revuo, organo de la Balkanaj esperantistoj, бр. 1. год. I. Адрес: пощенска кутия, № 233 — София, абонамент 80 лева. С радост посрещаме появата на новото списание на балканските есперантисти, което, както показва и името му, ще работи за опознаването, сближаването и побратимяването на всички балкански народи. Ще работи за премахване на пречките, които до сега са разделяли тези народи, вдъхновявано от възгласа: „Балканци, опознайте се и обикнете се един други! " Ние пожелаваме пълен успех на „Balkana konkordo“ а достигането на неговите цели. Нека то стане спасителен фар за целия Балкански полуостров. като научи жителите му да забравят миналото, поправяйки досегашните си грешки и да си подадат братски ръка за изграждане на мирен творчески живот на Балканите Работейки едновременно както за есперанто, така и за неговата вътрешна идея — побратимяването на народите, „Balkana konkordo“ е намерило най верния път за оживяването, за олицетворяването на езика, — който иначе рискува да се превърне в една куха. нежизнеспособна, осъдена на смърт форма.
към текста >>

85. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий ще пожънете жътвата, която не желаете, ако се отдавате на нещастни мисли, докато пък личността, която „гледа нагоре", която е възприела „възвишеното гледище“, (познаване качествата на Божествения Ум, който съдържа всемогъщество, всезнание, всепроникване, живота, ума, силата, мъдростта, любовта, красотата, съвършенството, екстаза, хармонията, светлината, мира, могъществото, разбирането, интелигентността, радостта, знанието и т.
когато мислите продължително за нещо и то ще се осъществи. „Той ще има това, което желае“. Слабата ви мисъл ще бъде последвана от слаб израз и само този, който се е научил да мисли творчески, — само радиото, което е нагласено за най-точно възприемане, ще изрази съвършенството. Вашето физическо радио не може да бъде нагласено без помощта на ръката ви, също така вашия ум не може да бъде настроен без помощта на ръката на вярата. И, ако вие насочите стрелката на вашия ум към съмнението, вместо към вярата, и ако храните мисли на критика, ревност и омраза, вий ще намерите, че сте се свързали тук и сега със самия ад. Вий ще пожънете жътвата, която не желаете, ако се отдавате на нещастни мисли, докато пък личността, която „гледа нагоре", която е възприела „възвишеното гледище“, (познаване качествата на Божествения Ум, който съдържа всемогъщество, всезнание, всепроникване, живота, ума, силата, мъдростта, любовта, красотата, съвършенството, екстаза, хармонията, светлината, мира, могъществото, разбирането, интелигентността, радостта, знанието и т. н.) ще достигне своето най-висше благо. Възможно е вие да не можете веднага да видите резултата от една добра мисъл във видимата среда, но въпреки това, тя е една духовна реалност, която, както семето, посято в земята, покълва и дава плод. Вашите съмнения и отрицателни мисли никога не ще ви помогнат, затова забравете ги и дайте ход на вашите полезни и положителни мисли. Вашите умствени бръчки причиняват физическите бръчки, но те отиват още по-дълбоко — те се отразяват и върху заобикалящите ви условия. Върху вашето тяло и вашата обстановка ще се отпечатват старите картини, докато вашата умствена плоча бъде сменена.
към текста >>

Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т.
Старият закон ще се повтаря, докато новите клетки се изпълнят с нова интелигентност. Някои клетки се отделят от хармонията на цялото и с това разрушават тялото. Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта. Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането. За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор. Вий можете да мислите това, което желаете. Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя". Вън от сегашния момент време не съществува, затова считай че той е съвършен.
към текста >>

Култивирайте вярата и любовта, за да можете да бъдете ентусиазирани, и свържете вашата мощ с ентусиазъм, а не с отрицателните сили.
Вий можете да мислите това, което желаете. Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя". Вън от сегашния момент време не съществува, затова считай че той е съвършен. Винаги е сега. Вашето вдъхновение ви води към успех и ентусиазмът може да се култивира. Култивирайте вярата и любовта, за да можете да бъдете ентусиазирани, и свържете вашата мощ с ентусиазъм, а не с отрицателните сили. Вашият ум е гъвкав, разширяем, — отворен за новите идеи, — той е средството, с което вие засягате всичко, което познавате. Вие ще се уверите, че най-лесно е да възпитате вашето съзнание и да разширите мислите за хармония, здраве и изобилие, ако размишлявате по един час всекидневно. Резултатът ще ви даде много по-богата опитност от тая, която бихте могли да имате другаде. Само вашите собствени грижи могат за прогонят мухата, която безпокои вашето щастие. Търсете доброто във всяко обстоятелство, в заобикалящите ви условия, във вашия съсед и благославяйте ги за това.
към текста >>

86. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава.
Ако чрез преповтаряне ние засилваме едно впечатление, неговите понататъшни възобновявания ще стават все по-силни и по-силни, докато това впечатление се вреже в нашето съзнание и се превърне в една сила, която действа независимо, сама произвеждайки навън подобни впечатления. Това именно е изграждането на характера. В един по-широк цикъл, впечатленията и потиците дават форма па характера и развитието на една раса. Да предположим сега, че едно нежелателно впечатление, което става причина за редовно възобновяване на лошо настроение или зло желание, е влязло в нашето съзнание. Понеже „цикличната точка“, която носи със себе си това впечатление се движи, то тягостното настроение постоянно ще се възобновява, обхващайки и завладявайки ума н колкото повече волята му се противопоставя, толкова по-голяма ще бъде борбата. Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава. Следвайте този прост експеримент и много от „греховете" ще изгубят своята сила. В по-широкия цикъл, който се отнася до народите, същото нещо може да бъде приложено. Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим.
към текста >>

Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“.
Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим. Ний можем да узнаем признаците на идващото „Ново време“ и да очакваме неговото идване чрез съзнателно подготвяне на тези способности и сили, които тогава трябва да се развият. По такъв начин -ние ще станем годни да извършваме пионерската работа, не заради славата да бъдем начело, но за да можем да помогнем на тия, които се нуждаят от помощ. Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“. „Има един прилив в делата на човека, който, ако бъде последван, ни води към щастие" — казва Шекспир. Ако това е вярно за материалните неща, не е ли то също така вярно и за духовната страна на живота? Изучаването на астрологията ни показва, че приливите и отливите на планетните влияния могат да бъдат математически изчислени и техните ползотворни и добри възможности напълно предвидени. Следователно много ясно е, че ние трябва да използваме прилива за да посеем тези семена в характера и съдбата си, които при отлива ще ни дадат богата жътва. С други думи, ние ще знаем кога и как ще имаме благоприятни условия и ще можем да ги използваме, а също — ще знаем времето, когато условията не са благо приятни.
към текста >>

Любовта към другите ще диктува всяка ваша мисъл, всяка ваша постъпка и целия ви живот ще бъде една велика жертва за общото световно щастие и свобода.
От вас зависи и едното и другото. Мили младежи, нима вий можете още да се двоумите? Живота иска от вас да го обгърнете изцяло и да го изживеете напълно. Само тъй ще получите всичките му блага. Справете се с вашите гибелни желания, които ви отклонявате от вашите истински блага в живота и напред по пътя на човеколюбието и взаимопомощта! Любовта към другите ще диктува всяка ваша мисъл, всяка ваша постъпка и целия ви живот ще бъде една велика жертва за общото световно щастие и свобода. И тогава цялата земя, тая земя, която днес е превърната в бойно поле и трепери под смъртоносния вихър на дивата борба, тая земя, която е превърната от човешкото безумие, от човешката алчност и жестокост в мрачна долина на скръбта и страданието — тая земя ще бъде за вас и за вашето поколение най-красив и светъл рай. Защото дето любовта цари в човешките сърца, там живота разкрива и предлага всичките свои блага. Тръгнали по пътя на човеколюбието, вий няма да загубите нищо. Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия. А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота.
към текста >>

Защото дето любовта цари в човешките сърца, там живота разкрива и предлага всичките свои блага.
Живота иска от вас да го обгърнете изцяло и да го изживеете напълно. Само тъй ще получите всичките му блага. Справете се с вашите гибелни желания, които ви отклонявате от вашите истински блага в живота и напред по пътя на човеколюбието и взаимопомощта! Любовта към другите ще диктува всяка ваша мисъл, всяка ваша постъпка и целия ви живот ще бъде една велика жертва за общото световно щастие и свобода. И тогава цялата земя, тая земя, която днес е превърната в бойно поле и трепери под смъртоносния вихър на дивата борба, тая земя, която е превърната от човешкото безумие, от човешката алчност и жестокост в мрачна долина на скръбта и страданието — тая земя ще бъде за вас и за вашето поколение най-красив и светъл рай. Защото дето любовта цари в човешките сърца, там живота разкрива и предлага всичките свои блага. Тръгнали по пътя на човеколюбието, вий няма да загубите нищо. Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия. А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота. Любовта е основният закон на живота във вселената, затова само ония, които по пътя на живота се ръководят от нея, ще имат всички блага, а тия. които се ръководят от жажда само за материални блага, от алчност и егоизъм, те, нарушавайки най-важните закони на живота, се лишават сами от най-чистите, най-трайните и реални блага.
към текста >>

Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия.
Справете се с вашите гибелни желания, които ви отклонявате от вашите истински блага в живота и напред по пътя на човеколюбието и взаимопомощта! Любовта към другите ще диктува всяка ваша мисъл, всяка ваша постъпка и целия ви живот ще бъде една велика жертва за общото световно щастие и свобода. И тогава цялата земя, тая земя, която днес е превърната в бойно поле и трепери под смъртоносния вихър на дивата борба, тая земя, която е превърната от човешкото безумие, от човешката алчност и жестокост в мрачна долина на скръбта и страданието — тая земя ще бъде за вас и за вашето поколение най-красив и светъл рай. Защото дето любовта цари в човешките сърца, там живота разкрива и предлага всичките свои блага. Тръгнали по пътя на човеколюбието, вий няма да загубите нищо. Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия. А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота. Любовта е основният закон на живота във вселената, затова само ония, които по пътя на живота се ръководят от нея, ще имат всички блага, а тия. които се ръководят от жажда само за материални блага, от алчност и егоизъм, те, нарушавайки най-важните закони на живота, се лишават сами от най-чистите, най-трайните и реални блага. Т. Ч. Обещай пред себе си!
към текста >>

А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота.
Любовта към другите ще диктува всяка ваша мисъл, всяка ваша постъпка и целия ви живот ще бъде една велика жертва за общото световно щастие и свобода. И тогава цялата земя, тая земя, която днес е превърната в бойно поле и трепери под смъртоносния вихър на дивата борба, тая земя, която е превърната от човешкото безумие, от човешката алчност и жестокост в мрачна долина на скръбта и страданието — тая земя ще бъде за вас и за вашето поколение най-красив и светъл рай. Защото дето любовта цари в човешките сърца, там живота разкрива и предлага всичките свои блага. Тръгнали по пътя на човеколюбието, вий няма да загубите нищо. Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия. А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота. Любовта е основният закон на живота във вселената, затова само ония, които по пътя на живота се ръководят от нея, ще имат всички блага, а тия. които се ръководят от жажда само за материални блага, от алчност и егоизъм, те, нарушавайки най-важните закони на живота, се лишават сами от най-чистите, най-трайните и реални блага. Т. Ч. Обещай пред себе си! Да бъдеш тъй силен, че нищо да не може да смути душевния ти покой.
към текста >>

Любовта е основният закон на живота във вселената, затова само ония, които по пътя на живота се ръководят от нея, ще имат всички блага, а тия.
И тогава цялата земя, тая земя, която днес е превърната в бойно поле и трепери под смъртоносния вихър на дивата борба, тая земя, която е превърната от човешкото безумие, от човешката алчност и жестокост в мрачна долина на скръбта и страданието — тая земя ще бъде за вас и за вашето поколение най-красив и светъл рай. Защото дето любовта цари в човешките сърца, там живота разкрива и предлага всичките свои блага. Тръгнали по пътя на човеколюбието, вий няма да загубите нищо. Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия. А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота. Любовта е основният закон на живота във вселената, затова само ония, които по пътя на живота се ръководят от нея, ще имат всички блага, а тия. които се ръководят от жажда само за материални блага, от алчност и егоизъм, те, нарушавайки най-важните закони на живота, се лишават сами от най-чистите, най-трайните и реални блага. Т. Ч. Обещай пред себе си! Да бъдеш тъй силен, че нищо да не може да смути душевния ти покой. Да говориш за здраве, щастие и успех на всеки, когото срещнеш.
към текста >>

87. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител.
Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството. Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви. И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята. И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня свят.
към текста >>

Земята е една долина на скръб и страдания, гдето правото не съществува, гдето истината е фикция, гдето ситния владее и живее, гдето любовта е заменена с омразата, гдето егоизма е знаме на борба с ближния си, гдето тъмните сили на ада владеят и управляват.“ Да, неистина, днес като че ли е тъй!
Но, братя мои, освен тази външна светлина има и друга — вътрешна, духовна светлина; освен туй физическо слънце, има и друго — духовно слънце, чиято светлина просветлява съзнанието и показва истинския път на духовното развитие, истинските методи и начини за индивидуално и социално благоденствие — предвечния блян на човечеството. За тая светлина искам да ви поговоря, защото тя липсва у болшинството хора днес, и нейното отсъствие е причината за оня духовен мрак, който създава хаоси, безумия, взаимноизтребления и кървави вакханалии. И онази цел, онзи идеал. който движи всички — щастието — остава само един миражи, един нивга не постижими блян. Тогава мнозина замахват скептично ръка и казват: „Няма смисъл този живот, живот без радости, животи само за мъки и тегла. Земята е една долина на скръб и страдания, гдето правото не съществува, гдето истината е фикция, гдето ситния владее и живее, гдето любовта е заменена с омразата, гдето егоизма е знаме на борба с ближния си, гдето тъмните сили на ада владеят и управляват.“ Да, неистина, днес като че ли е тъй! Погледнете в която щете страна, общество, народ, дори семейство и вие ще видите, че има голяма доза истина в горните песимистични мисли. Навред, с известни изключения. се шири страданието и мъката, причинени от мизерията, от униженията, от тиранията, от жестокосърдечието и алчността на едни над други. Вслушайте се и ще чуете стоновете на милиони хора по лицето на земята, тъй богато надарена от Твореца с блага, изтръгнати из наболелите им сърца: взрете се и вие ще видите измъчените им и разкривени от тегло и мъка лица! Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на тъгата, на страха, на безверието и унинието!
към текста >>

А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта.
Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат.
към текста >>

това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата.
Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи.
към текста >>

Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога!
А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй.
към текста >>

И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта.
С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир.
към текста >>

т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта.
За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас.
към текста >>

Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир.
И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К.
към текста >>

* Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите.
Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса. Из един катехизис Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш. * Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите. * Говориш ли много високо, аз ще се срещам с тебе само при крайна необходимост, говориш ли умерено, тихо и нежно, мен ми е приятно да те слушам. Говориш ли съвсем тихо, ще си запуша ушите никак да те не чувам. * Ако обикнеш музиканта, той ще те накара да свириш, ако обикнеш артиста, той ще те накара да играеш на сцената, ако обикнеш религиозния той ще те накара да се молиш, ако обикнеш земеделеца, той ще те накара да ореш, ако обикнеш каменаря, той ще те накара камъни да чукаш. Ако обикнеш Бога, Той ще те накара да любиш. * Когато сме скръбни тогава Бог ни говори, а когато сме радостни, тогава ние говорим на Бога това което ни е говорил във време на страдание.
към текста >>

* Не търси друга причина на твоето нещастие освен безлюбието и не търси друг път за щастие освен пътя на любовта.
И ако не те обича това показва, че в обичта ти трябва да се внесе някаква корекция. Иначе Бог би бил несправедлив ти да Го обичаш в лицето на хората, а той да не отговори на твоята любов. Когото хората не те обичат, прегледай сметките си, ти обичаш ли ги? Прегледай ги още веднъж. * Не чакай да ти поискат че тогава до даваш и не продължавай да искаш до като започнат да ти отказват. * Не търси друга причина на твоето нещастие освен безлюбието и не търси друг път за щастие освен пътя на любовта. Не търси щастие, а търси любовта. * Сеячът като хвърли семето в земята, нали Бог определя кога да израсте и даде плод? Така и ние когато любим, когато извършим едно добро дело, Бог е който ще се грижи за плодовете на нашата любов. Люби и за плодовете не мисли. * Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г.
към текста >>

Не търси щастие, а търси любовта.
Иначе Бог би бил несправедлив ти да Го обичаш в лицето на хората, а той да не отговори на твоята любов. Когото хората не те обичат, прегледай сметките си, ти обичаш ли ги? Прегледай ги още веднъж. * Не чакай да ти поискат че тогава до даваш и не продължавай да искаш до като започнат да ти отказват. * Не търси друга причина на твоето нещастие освен безлюбието и не търси друг път за щастие освен пътя на любовта. Не търси щастие, а търси любовта. * Сеячът като хвърли семето в земята, нали Бог определя кога да израсте и даде плод? Така и ние когато любим, когато извършим едно добро дело, Бог е който ще се грижи за плодовете на нашата любов. Люби и за плодовете не мисли. * Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г. Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл.
към текста >>

В най-големите страдания трябва да виждаме любовта на Бога.
Новите дрехи няма да бъдат пелени. Питате ме, дали ще се подигнете. Ако вървите по Божията Любов, ще се подигнете на един висок уровен и ще имате това. за което говори апостол Павел: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито в сърцето на човека е идвало това, което Бог е подготвил за тези, които Го любят“. Ако вървите в този път, няма да остане нищо, което да сте желали и да не ви се даде. В най-големите страдания трябва да виждаме любовта на Бога. Нищо не трябва да бъде в състояние да ни накара да кажем, че Бог е жесток. То е изпит за нас. И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в когото аз живея, е благост“. и тогава сам ще почувстваш благостта. Ако животът се състои само от страдания, тогава откъде се е взел този вътрешен импулс в тебе, че искаш да бъдеш щастлив?
към текста >>

Религията на шестата раса ще бъде религия на любовта, в която хората ще се чувстват свободни и ще имат само един закон, а не много закони, както е сега.
Значи, жените носят културата сега. Мъжът е алфа, а жената е омега на нещата, на там е насочена всичката енергия. Да пренесем сега това в дейността не човека: сърцето на човека е мястото, пред което всичко трябва да изтича навън. Ако човек разбира законите на своето сърце, а не само законите на своята мисъл, той може да привлече тези енергии. Ако сърцето му не работи както трябва, той не може до го употреби с полза. Религията на шестата раса ще бъде религия на любовта, в която хората ще се чувстват свободни и ще имат само един закон, а не много закони, както е сега. Има нещо велико и красиво, което може да стане достояние на веки човек. Казва Данаил: „В последно време“, т. е. в това време, когато тая истина ще озари сърцата на хората и ще дойде любовта — в тая светлина ще разберем живота, ще разберем, че в него има нещо съществено, не привидно, към което всички трябва да се стремим и да го намерим. Всички трябва ла участваме в това благо и да бъдем доволни. Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год.
към текста >>

в това време, когато тая истина ще озари сърцата на хората и ще дойде любовта — в тая светлина ще разберем живота, ще разберем, че в него има нещо съществено, не привидно, към което всички трябва да се стремим и да го намерим.
Ако човек разбира законите на своето сърце, а не само законите на своята мисъл, той може да привлече тези енергии. Ако сърцето му не работи както трябва, той не може до го употреби с полза. Религията на шестата раса ще бъде религия на любовта, в която хората ще се чувстват свободни и ще имат само един закон, а не много закони, както е сега. Има нещо велико и красиво, което може да стане достояние на веки човек. Казва Данаил: „В последно време“, т. е. в това време, когато тая истина ще озари сърцата на хората и ще дойде любовта — в тая светлина ще разберем живота, ще разберем, че в него има нещо съществено, не привидно, към което всички трябва да се стремим и да го намерим. Всички трябва ла участваме в това благо и да бъдем доволни. Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София. Нова ориентировка на официалната наука На последното заседание на Британското общество на науките, председателят генерал Смитс е държал голяма реч относно новото разбиране на вселената, като е представил, картината на това. как изглежда днес вселената от гледището на най-новите физически, биологически и морални науки.
към текста >>

Това е пътя на любовта и взаимопомощта.
И тогава не ни остава нищо друго, освен да изпаднем в пълно отчаяние, знаейки, че щом и това светло учение, завещано ни от най-съвършения човек, не ни е довело до нещо добро, до щастие и свобода в живота, тогава никое друго учение и нищо не би могло да ни помогне. да облекчи нашето тежко положение. да ни зарадва и утеши. Обаче, като се вгледаме в постъпките и делата на хората, носещи името християни, като преценим целият им живот, тогава ние виждаме, че те все още вървят по старите пътища и че нямат нищо Христово в себе си, освен името. Новият път, който Христос откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван. Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Това е спасителният път, където обърканото, залутано всред мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода. Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата. жестокостите, които ги изпълват и ръководят по старите пътища, тук между тях се установява любовта и взаимопомощта.
към текста >>

жестокостите, които ги изпълват и ръководят по старите пътища, тук между тях се установява любовта и взаимопомощта.
Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Това е спасителният път, където обърканото, залутано всред мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода. Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата. жестокостите, които ги изпълват и ръководят по старите пътища, тук между тях се установява любовта и взаимопомощта. Замират егоизмът и себелюбието и дават място но човеколюбието. Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг. Всички хоро живеят. едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи.
към текста >>

Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг.
Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата. жестокостите, които ги изпълват и ръководят по старите пътища, тук между тях се установява любовта и взаимопомощта. Замират егоизмът и себелюбието и дават място но човеколюбието. Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг. Всички хоро живеят. едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи. за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие. Такъв е новият път, по който Христос ни призова.
към текста >>

Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята.
за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие. Такъв е новият път, по който Христос ни призова. И това е едничкият спасителен път. Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ. А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята. Тогава първи и най велики ще бъдат ония, които повече обичат и повече служат на другите, а най-малки и последни тия, които най малко обичат и жалеят само другите да им бъдат слуги. Това е новият и спасителен път на Христа, открит тъй отдавна. Той се извива пред нас и се губи в далечината нагоре ... Но ще го видим ли със своя помрачен духовен поглед и ще се устремим ли по него, за да достигнем благото и смисъла на своя земен живот, или още ще се лутаме, ще се губим по старите пътища, изморени, отчаяни, загубили всяка радост и светлина? — От нас и само от нас зависи и едното и другото. Т. Ч.
към текста >>

Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си?
Г-н Софрони Ников държа в Севлиево 3 сказки на 18, 19 и 20 април на обща тема „Умрелите са живи“. Сказките бяха добре изнесени и научно аргументирани, обаче посещението твърде слабо. Право забеляза един от присъстващите, че днешните хора, се интересуват само за тялото си, а не и за душата си. И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и небесните висини, но стремеж към истинско себепознание като че ли не съществува у тях. Обаче, пътят към истинското знание върви пред себепознанието. Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си? Що е човек, откъде иде на къде отива? — Ето най-важните въпроси, към които трябва да бъде насочен вечния стремеж за знание на човека. Истината трябва да озари човешкия ум, за да може последния да начертае правилен път в живота. Иначе. вървейки в тъмнина, хората винаги ще се натъкват на бездни и препятствия в живота си и последния ще бъде проклятие, а не радост за тях. Но, иде ново време, нова култура, когато заблужденията на материализма ще изчезнат като тъмнината пред лъчите на слънцето.
към текста >>

88. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа.
Нужно е да се появи голямо търсене, за да се дойде и до масово и евтино производство, способно да задоволи и нуждите на големи маси население, възприело навиците на природосъобразното хранене. В това е бъдещето на човечеството. Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи.
към текста >>

В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси.
До къде ще отиде това брожение, трудно е да се предвиди, но не ще е чудно ако Югославия тръгне по пътя на Испания. Така е, когато с насилие и терор искат да се налагат неща, които могат да станат само свободно, при взаимно уважение и отстъпки. В Югославия искаха да наложат насилствено обединение и сливане на разните Южнославянски племена, отнемайки правото за свобода и самоуправление на македонци, хървати и т. н. Тия. които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция.
към текста >>

Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ.
н. Тия. които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв.
към текста >>

Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва?
Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки. Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри. И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството. Любовта има едно свойство — онзи.
към текста >>

В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството.
И когато в Писание то се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството. Любовта има едно свойство — онзи. който ви обича, всякога да остава невидим и другите хора да не знаят че ви обича. И който те обича, той никога не може да те разлюби. Човека, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина. Ако вие се съмнявате в неговата любов, това дава път на негативните сили в него и той без да иска ще ви измени.
към текста >>

Любовта има едно свойство — онзи.
Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва? Добрите чувства са проводник на силите на живота Трябва да обичате някого вън от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и живота, и благородството. Любовта има едно свойство — онзи. който ви обича, всякога да остава невидим и другите хора да не знаят че ви обича. И който те обича, той никога не може да те разлюби. Човека, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина. Ако вие се съмнявате в неговата любов, това дава път на негативните сили в него и той без да иска ще ви измени. По този начин ние скъсваме връзките си и с Бога, като се съмняваме в Него.
към текста >>

Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота.
душата му и най-после трябва да се освободи неговия дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на чашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота. Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава.
към текста >>

Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас.
За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото което мрази не сте вие, и съществото което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученика, който се учи от двамата. Тази същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата. Това е смисъла на живота. Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София. Оправени и объркани (писмо) Знаеш ли, драги брат, че моите близки сериозно се безпокоят за мен?
към текста >>

Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата.
А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото което мрази не сте вие, и съществото което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученика, който се учи от двамата. Тази същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата. Това е смисъла на живота. Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София. Оправени и объркани (писмо) Знаеш ли, драги брат, че моите близки сериозно се безпокоят за мен? И има защо.
към текста >>

Това е изгряването на слънцето на любовта, мъдростта и истината в човешката душа.
Той не умира. Той постоянно възкръсва, като облича, пререждайки се, все нови и нови тела за да черпи все нови и нови опитности. Смисъла, обаче, на евангелското възкресение е друг. Това е духовното възкресение, освобождаването на човешката душа от гнета на тъмнината, на злото. Това е скъсването веригите на заблуждението, на егоизма и греха в които е окован човек. Това е изгряването на слънцето на любовта, мъдростта и истината в човешката душа. За това възкресение говори Христос и него Той е практикувал! Защото, каква нужда има свободния дух. захвърлил веригите на плътта, от купищата разлагаща се материя на неговото захвърлено вече тяло? Явно е, че евангелското възкресение е духовен, а не физически процес. За да се види, че и Учителя на Бялото Братство има силата да възкресява духовно мъртвите днес хора, ние даваме следните, извадки от писмото на един затворкик: „Тук в затвора има десетина души, които са прочели беседите на Учителя и още няколко окултни книжки, които имам на разположение благодарение на г.
към текста >>

Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство.
Явно е, че евангелското възкресение е духовен, а не физически процес. За да се види, че и Учителя на Бялото Братство има силата да възкресява духовно мъртвите днес хора, ние даваме следните, извадки от писмото на един затворкик: „Тук в затвора има десетина души, които са прочели беседите на Учителя и още няколко окултни книжки, които имам на разположение благодарение на г. С-в, който ги е набавил и ги остави при излизането си. От тези десетина души, кой по-малко кой повече, но всички сме пленени от светлите идеи на Бялото Братство и се стремим доколкото можем още сега, при това положение, да ги приложим като живеем с надежда, че ако някой ден видим свобода, тогава ще успеем по-лесно и по-пълно да ги приложим. „Да знаете само какво щастие би било за мен, ако можех да чувам Учителя и ако имах по-голям простор за работа. Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство. Но както и да е. Всичко това мина и ми се струва като далечен кошмар. Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея. Да, благодарение на идеите на Бялото Братство аз съм прероден. Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на нисшата си природа и самоубийството, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен.
към текста >>

Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея.
От тези десетина души, кой по-малко кой повече, но всички сме пленени от светлите идеи на Бялото Братство и се стремим доколкото можем още сега, при това положение, да ги приложим като живеем с надежда, че ако някой ден видим свобода, тогава ще успеем по-лесно и по-пълно да ги приложим. „Да знаете само какво щастие би било за мен, ако можех да чувам Учителя и ако имах по-голям простор за работа. Трябвало да извърша най-голямото престъпление, да изпитам най-големи страдания, да падна в дъното на ямата и от там в най-тежкия момент на живота си, да доловя лъчите на истинския живот, лъчите на Любовта, пръснати от Бялото Братство. Но както и да е. Всичко това мина и ми се струва като далечен кошмар. Сега от ден на ден моралните ми сили закрепват, смисъла на живота ми се разкрива, любовта ме обгръща със своите нежни криле и аз зная защо живея и защо трябва да живея. Да, благодарение на идеите на Бялото Братство аз съм прероден. Докато преди четири години живота за мен нямаше никакъв смисъл и аз блуждаех отчаян между престъплението за удовлетворението на нисшата си природа и самоубийството, сега, макар и с 20 годишна присъда, аз съм пълен с надежди и живота блика в мен. Напълно съм спокоен, защото съм предоставил съабата си в ръцете на Този, който стои над всички ни ...“ И.Ш. - (Централен затвор) Лекарите и по-висшите способности на човека. От хиляди години окултната наука твърди, че във всеки човек има скрити заложби, които могат да се развият и да му дадат възможности да възприе ма неща, които не могат да се схванал с обикновените пет чувства.
към текста >>

89. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- Това е ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички”.
- Да не сме дошли да си играем на национализъм, или сме дошли на земята да уредим своите лични дребнави работи? Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има, трябва да бъдат общи". „Държавата, ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване". „Днес в християнския свят хората умират от глад. И отгоре на това „верующите” казват, че такава била волята Божия. - Това е ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички”. „И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития, по завета на Христа". „Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва между хората”. Учителя Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи. Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота.
към текста >>

Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора.
„И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития, по завета на Христа". „Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпроса е, че братство трябва между хората”. Учителя Християнството, за което се говори от 2000 години насам, в името на което са пролени реки от кръв и са извършени безчет престъпления, трябва най-сетне да се приложи. Християнството, превърнато днес в доходна професия, от която живеят отделни единици, и употребявано от „силните на този свят” за приспиване съзнанието на огромните маси, трябва да се възроди наново в своята изправна чистота. Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора. А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят? Човек против човека, съсловие против съсловие, класа против класа, църква против църква, народ против народ - са се вдигнали и живеят в постоянна борба и самоизяждане. Това е днешното състояние на света и то не е никакво християнство, а тъкмо обратното - отрицание на християнството, антихристиянство. Естествена борба за съществуване - казва „науката". И хората, съгласявайки се с тая „наука", ден и нощ се готвят за борба, произвеждат милиони пушки, топове, снаряди, задушливи газове, бойни аероплани, подводници, параходи.
към текста >>

Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта.
Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги. Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С. Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот.
към текста >>

А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието.
Всички процеси които стават, стават вътре в него. Светът не е създаван, а си е вечно пребъдващ. По отношение на целокупността не може да се приложи законът за причини и последствия. Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта.
към текста >>

Ние познаваме Духа чрез Любовта.
Той има отношение към процесите, отношенията на частите в цялото, но няма отношение към цялото само по себе си. Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание.
към текста >>

Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия.
Той е един вторичен закон, който възстановява и регулира отношенията между частите в цялото. А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек.
към текста >>

При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта.
А основен принцип в Битието е Любовта, която е проява и същина на Духа, като вътрешното единство на Битието. Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек. Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват.
към текста >>

Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани.
Като обективна прояви на Духа в човешкия свят се явяват животът умът. Умът не може да се прояви без живота, бе сърцето; и човешкият дух не може да се прояви бе Любов. Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек. Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух.
към текста >>

Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание.
Ние познаваме Духа чрез Любовта. Любовта е обективната страна на туй Непонятното; тя е единственото понятно за нас при сегашните условия. При нашето сегашно развитие най-голямата разумност винаги я свързваме с Любовта. Където влезе Любовта, нещата ни стават понятни разбрани. И когато обичаме някого, ние го познаваме се интересуваме от него, като част от самите нас. Само като дойде Любовта в човека не по механичен начин, човек може да познае себе си, другите, света, защото Любовта е единство сама в себе си, и като дойде в нас тя разширява нашето съзнание или ш самата е израз на едно разширено съзнание. А съзнанието е само отражение на дейността на човешкия дух, който е самият човек. Окултната наука казва тъй: Духът и душата е, а умът и сърцето се проявяват. И човек дотолкова| силен, доколкото съзнава своя дух. Човек дотолкова е благороден, доколкото съзнава своята душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко съзнавате вашата душа.
към текста >>

Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички.
Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление. В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса.
към текста >>

В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване.
В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат.
към текста >>

И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението.
Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство.
към текста >>

90. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тахчиев) Властта на разума и любовта (Т.
Фихар) Съзерцание (В. С. Недев) Човещина (Л. Лулчев) За в. Братство (Редакцията) Словото на Учителя. Противоречията в живота и изхода от тях (По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.) Педагогически въпроси и опитности (Г. Тахчиев) Властта на разума и любовта (Т. Ч.) Доматите (Д-р Луй Делатр) Книжнина Вести Може! В житейския си път, често човек се озовава в задънена улица, пред големи препятствия, пропасти, които спират неговия път напред. Понякога тия препятствия са напълно реални, обективни, но много често те биват чисто субективни, лични, създадени и търпени от страхливия ум, от безволието и песимистичното въображение. Но и в единия и в другия случай, има нещо, което стои високо над всякакви пречки и препятствия, били те обективни или субективни. — Това е силата на човешкия дух!
към текста >>

Нека всички носители на идеите за братството, мира и любовта, приобщят своите усилия към нашите, за разрешаването на тия две задачи.
Абонамента му ще се увеличи само с 10 лв. Като се има всичко това пред вид, ние молим всички наши съчувственици в различните краища на страната, да ни се притекат на помощ, като си изработят план в зависимост от местните условия, и вземат още от сега мерки за колкото се може по-голямо разпространение на вестника. До сега той е излизал средно в 2000 екз. Но ние имаме амбицията в разстояние на няколко години да достигнем един тираж поне от 5000 екз. Това може да стане само с упорити усилия едновременно за подобряване на неговото списване и за записване на нови абонати. Нека всички носители на идеите за братството, мира и любовта, приобщят своите усилия към нашите, за разрешаването на тия две задачи. Редакцията Словото на Учителя Противоречията в живота и изхода от тях В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят.
към текста >>

Умът служи за познаване на външния свят, а духовния свят го познаваме със сърцето си.
И всеки човек, който може да постави тази жлеза в контакт със Слънцето, ще може да живее колкото иска на земята. В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот. И ако искате да развиете своя ум, трябва да свържете мозъка си с енергиите на месечината. Понеже енергиите на Слънцето и месечината се различават. Енергиите на месечината помагат за развиване на човешкия ум, а енергиите на Слънцето - за развиване на човешкото сърце. Умът служи за познаване на външния свят, а духовния свят го познаваме със сърцето си. Туй, което умът мисли за външния свят, е вярно, но туй което мисли за вътрешния (духовния) свят, не е вярно. За вътрешния свят, каквото сърцето чувства, това е вярно. А туй, което сърцето чувства за външния свят, не е вярно. И духовния свят трябва да го изучаваме чрез своето сърце. Човек не може да има истинско понятие за духовния свят чрез ума си.
към текста >>

(следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“.
Така водено обучението, ние засягаме винаги текущи въпроси, които са във връзка с преживяванията и развитието на детето. Но учителя все пак трябва да си има свой общ ръководен план. Ако учителя е много способен, той може и без него. В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея. (следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт? Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден. Ето що е власт! Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов.
към текста >>

91. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог Има нещо висше и незнайно, чийто глас напътства неотклонно човека към любовта и доброто.
И с нея още веднъж хлопа на вратите на нашето с знание истински и вечно новото — Единството, което е било, е, и ще пребъде. Единството, което ние с всички усилия трябва да постигнем и осъществим. Единството, което е разгадката на световните тайни, разрешението на всички световни проблеми и задачи, ключът към щастието и хармонията за всичко и всички. Новата година нека носи за всички нас истински новото — единството, което ще ни спаси. Честита Нова година! Бог Има нещо висше и незнайно, чийто глас напътства неотклонно човека към любовта и доброто. Неговият глас е почти заглушен от демоничния вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта. Редно се долавя неговия тих глас и рядко човек се ръководи от него. Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло.
към текста >>

Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта.
тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта. Затова той рядко усеща в себе си тая висша сила. Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката. Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта. Тогава той обича всички и всичко, тогава той благославя и прави добро дори и на своите врагове. Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към близост и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества. Рядко обзема това влечение човека и рядко той му се отдава. Защото то е почти изместено от друго, по-буйно влечение — влечението на пола, влечението на плътта — което владее и почти винаги диктува над човека. Но когато това свето влечение обземе изцяло.
към текста >>

Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна.
— Е, кой е бил тоя старец, дедо Благое, дето е извършил това чудо? — Не си ли слушал в приказките, че Господ ходи от време на време по земята, преоблечен като старец, като белобрад дядо? Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър.
към текста >>

Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има.
За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът.
към текста >>

Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде.
Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът.
към текста >>

Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си.
Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им.
към текста >>

Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате.
Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив. Идеалът, който имате, е пак любов - а щом изгубите любовта си, погрознявате. Сега туй е външната страна на живота. Един красив и чист човек е същевременно умен и добър. Той и беден не може да бъде, защото има светъл ум и изобилна жизнена енергия и може да преодолее всички препятствия в живота си и да се справи разумно с тях. Не трябва да разглеждаме живота си като лотария и да чакаме щастието, без да работим, но трябва ни известно знание на законите, които съществуват в природата и да работим съобразно с тях. Животът може да функционира правилно при две условия - при красота и при чистота.
към текста >>

92. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм.
Равновесието между обществените слоеве е нарушено, защото няма справедливост в разпределението но труда и благата. Ето защо днес няма спокойствие, няма мир в това общество. Пред вид на това днес човечеството страда, защото една част от него е под угрозата на мизерията и глада. А щом само в един орган на тялото има макар и малка болка, то целия организъм страда. За да се премахне дисхармонията в света трябва да се сложи обществения живот върху истинските основи на Християнския морал. А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм. Вие, силни икономически, вие богати и заможни, отворете сърцата си за да ги озарят топлите лъчи на братската любов и направете жертвата — дайте от благата, които ражда и молци ги изядат и на вашите гладни и голи братя, за да бъдете и вие спокойни и братята ви доволни. Така ще дойдат истинския мир и хармония между човеците. Това е задачата на днешното време. Б р а н д КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други. Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за убийство на нашите скъпи.
към текста >>

Б р а н д КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други.
За да се премахне дисхармонията в света трябва да се сложи обществения живот върху истинските основи на Християнския морал. А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм. Вие, силни икономически, вие богати и заможни, отворете сърцата си за да ги озарят топлите лъчи на братската любов и направете жертвата — дайте от благата, които ражда и молци ги изядат и на вашите гладни и голи братя, за да бъдете и вие спокойни и братята ви доволни. Така ще дойдат истинския мир и хармония между човеците. Това е задачата на днешното време. Б р а н д КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други. Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за убийство на нашите скъпи. Ние сме изложени на войната също така както нашите прамайки бяха изложени на чума и холера. Сега чрез хигиената ние знаем да се защитаваме от тези болести; но против най- ужасната — войната, ние сега съглеждаме средството: хигиена против войната, хигиена на сърцето, главно на майчините сърца. И сега ние ви зовем към лекуване. . то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност.
към текста >>

Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за убийство на нашите скъпи.
А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм. Вие, силни икономически, вие богати и заможни, отворете сърцата си за да ги озарят топлите лъчи на братската любов и направете жертвата — дайте от благата, които ражда и молци ги изядат и на вашите гладни и голи братя, за да бъдете и вие спокойни и братята ви доволни. Така ще дойдат истинския мир и хармония между човеците. Това е задачата на днешното време. Б р а н д КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други. Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за убийство на нашите скъпи. Ние сме изложени на войната също така както нашите прамайки бяха изложени на чума и холера. Сега чрез хигиената ние знаем да се защитаваме от тези болести; но против най- ужасната — войната, ние сега съглеждаме средството: хигиена против войната, хигиена на сърцето, главно на майчините сърца. И сега ние ви зовем към лекуване. . то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност. Нека бърже да съзнаем нашия дълг, или то ще вземе кръвта на нашите скъпи.
към текста >>

в името на Разума, в името на Любовта, не ще позволите на вашите синове да ги последват, също както самата аз в моята страна, чрез всичките си сили ще служа на моя идеал за мир.
Също и вие, нали ? Високо де съзнаем нашия дълг и нашата мощ против общите измамници. Чрез Есперанто да се обединим над границите, които изчезват пред нашата любов. Дайте вашата ръка, ние ще работим заедно ще ги защитим от войната, която ще стане невъзможна щом ние поискаме това. Но ще ми кажат „да, вий искате мир, но скоро някой диктатор или безумец ще влезе във вашата страна и всичко ще разграби.“ Но аз вече не ще се страхувам знаейки, че диктаторът или безумецът не с опасни хора, когато не са последвани... и вий. в името на Разума, в името на Любовта, не ще позволите на вашите синове да ги последват, също както самата аз в моята страна, чрез всичките си сили ще служа на моя идеал за мир. Аз ви зова, Сестро. Бъдете силни и смели. Елате при мен... ние ще направим около земята верига от майчини сърца, които ще победят за винаги страха и егоизма, които раждат войната. М. Б о р е л Секретарка на Лигата на жените-есперантистки (UDEV) — 1. Cl. Bernard.
към текста >>

Чрез страданието се разрешават проблемите на живота; защото чрез тях ще дойде Любовта, с която животът на земята се осмисля.
Скръбта и страданията ни засягат само за момент, но остават продължителни следи в живота ни. Резултатите от страданията са големи. Страданията са резултати на известни погрешки, които сме допуснали в живота си от миналото. И ако човек не иска да страда, тогава той не разбира живота. Ако човек не иска да страда, с това той причинява вреда и на себе си и на приятелите си и на човечеството. Чрез страданието се разрешават проблемите на живота; защото чрез тях ще дойде Любовта, с която животът на земята се осмисля. Най-първо в страданията вие ще се освободите от всички ваши заблуждения. В началото вие мислите, че всички хора ви обичат и уважават, а в страданието ще разберете, че никой не ви обича. Вие мислите сега, че всичко знаете, а в страданието ще познаете, че нищо още не знаете. Вие мислите, че всичко можете да направите със силата си, а в страданието ще разберете, че нищо не можете да направите. Вие мислите, че Бог ви обича, а в страданията ще се усъмните и в Бога и ще останете сам.
към текста >>

Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога.
В началото вие мислите, че всички хора ви обичат и уважават, а в страданието ще разберете, че никой не ви обича. Вие мислите сега, че всичко знаете, а в страданието ще познаете, че нищо още не знаете. Вие мислите, че всичко можете да направите със силата си, а в страданието ще разберете, че нищо не можете да направите. Вие мислите, че Бог ви обича, а в страданията ще се усъмните и в Бога и ще останете сам. Бог ще ви остави сами, за да види вашата сила. Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.
към текста >>

93. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло.
Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма. Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее.
Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма. Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието.
към текста >>

Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта.
Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма. Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека.
към текста >>

И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината.
не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма. Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане.
към текста >>

Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане.
И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас. За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността.
към текста >>

При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане.
Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас. За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят.
към текста >>

Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство.
Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас. За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят?
към текста >>

Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото.
Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас. За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят? Това, което влиза през тази малка дупчица, ще го знаете и ще казвате, че само това е реалността на светлината и топлината.
към текста >>

Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас.
Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас. За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят? Това, което влиза през тази малка дупчица, ще го знаете и ще казвате, че само това е реалността на светлината и топлината. Но вие ще имате тогава погрешни схващания за светлината и топлината.
към текста >>

Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее.
Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят? Това, което влиза през тази малка дупчица, ще го знаете и ще казвате, че само това е реалността на светлината и топлината. Но вие ще имате тогава погрешни схващания за светлината и топлината. Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни.
към текста >>

А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота.
Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели. Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота. Любовта е Божественото в света. И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света., При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи.
към текста >>

Любовта е Божественото в света.
При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели. Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота. Любовта е Божественото в света. И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света., При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето.
към текста >>

Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето.
Любовта е Божественото в света. И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света., При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова.
към текста >>

А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си.
И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света., При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения.
към текста >>

Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността.
Запитахте ли се някога, какво е то? - Това сте вие - човекът, когото обичате. Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява. Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си.
към текста >>

94. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч УСМИВКИТЕ Усмивките, според един мъдрец са запалки на любовта.
Живота му е обилен източник на радост и блага за всички. Такъв е най-богатият на земята човек. Той е и най-щастливият. Защото има най-големите дарове на природата: светъл разум, здрав инстинкт, здраво и силно тяло. Защото има най-големите блага на живота: любов и близост с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т. Ч УСМИВКИТЕ Усмивките, според един мъдрец са запалки на любовта. Има два вида усмивки: естествени и престорени. Естествени са тия усмивки, при които ъглите на устата са нагоре, а престорени, когато ъглите на устата са надолу. Първите (естествените) носят радост и веселие, а вторите — носят скръб и биват придружени със сълзи. Сега думата ни е за естествените усмивки. Усмивките, според един автор, подпомагат някои вътрешни процеси, като неутрализират значително количество от стомашните киселини, които иначе тровят организма.
към текста >>

Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето.
Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека.
към текста >>

Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото.
Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.
към текста >>

95. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа.
Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя. МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна. Майчината любов е подобна на слънчевите лъчи.
към текста >>

МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката.
Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя. МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна. Майчината любов е подобна на слънчевите лъчи. Без нея живота на земята е невъзможен. Без нея жената не би могла да понася мъките на бременността, не би могла да роди, излагайки се на смъртни болки, не би могла да отгледа своето дете, натоварена с толкова грижи и тревоги, понасяйки толкова безсънни нощи, бдейки непрекъснато толкова седмици и месеци, толкова години. Без майчина любов, отглеждането и отрастването на децата е също тъй невъзможно, както е невъзможен живота на земята без топлината и светлината на слънчевите лъчи.
към текста >>

Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую.
Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска измислица. В историята на цялото човешко развитие няма нито помен някой човек да се обезверил в истинския Бог. Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания. Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и несправедливости - дай си ръката! - Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую. Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им. Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане. Това не е братство. Щом един баща умира, никакво братство няма помежду синовете му.
към текста >>

Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми.
Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт. Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека. Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов. Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил човека. Слънцето е направено преди човека.
към текста >>

Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината.
Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата. Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори.
към текста >>

Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода.
Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне.
към текста >>

Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота.
Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми.
към текста >>

А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища.
Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне.
към текста >>

Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори.
Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне. Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая.
към текста >>

Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда.
Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне. Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето.
към текста >>

Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне.
Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне. Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето.
към текста >>

„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта.
В неговото сърце ще пламне пламък и той ще стане служител на живота, готов от любов да помага на всички. F. Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев. Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная. Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“. „Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
към текста >>

колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта.
Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“. „Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“.
към текста >>

Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество.
Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

96. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трите прояви на Любовта (По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г.) Народните служители (Т.
Севлиево, 20 май, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да работим! Стихове Преглед За плодовата диета (Из Vegetarismul, Jonakap) Словото на Учителя. Трите прояви на Любовта (По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г.) Народните служители (Т. Ч.) Съобщения Книжнина Изгрев (Д-р Ф. С.) Да работим! Защо сте унили, синове на Светлината, и защо с равнодушие и инертност посрещате всеки зов за творческа дейност? Защо се ограничавате в своя личен живот, в лично „осъвършенстване“, в постигане и разрешение на свои лични цели и задачи? Защо забравяте че сте клетки от обществения, от всечовешкия организъм, че вие живеете само чрез него и че смисъла на вашия живот е в службата на Цялото?
към текста >>

Из Vegetarismul Jonakap Словото на Учителя Трите прояви на Любовта Любовта има три прояви в света.
Не оставайки дълго време в стомаха и не съдържайки материя, която възбужда стените на червото, плодовете не причиняват жажда, напротив, имайки успокоителна и приятна кислота, намаляват жаждата. Отсъствието на силна жажда днес, когато хората са навикнали да задоволяват жаждата си с алкохолни напитки е от голямо преимущество. От това гледище плодовата диета е годна за противоалкохолна борба. Освен хигиеническите преимущества, плодовата диета представлява също и една от най-евтините. Плодовете, съдържайки хранителни материали, научно комбинирани, добре и евтино ни хранят. Из Vegetarismul Jonakap Словото на Учителя Трите прояви на Любовта Любовта има три прояви в света. Първата проява е чрез човешкия дух - това е Божествената Любов. Втората проява е чрез човешката душа, това е духовната любов, това е този принцип, от който произтича животът, а третата проява е на физическия човек - това е физическата любов, от която произтича движението. Всяко движение се дължи на физическата проява на любовта. Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора.
към текста >>

Всяко движение се дължи на физическата проява на любовта.
Освен хигиеническите преимущества, плодовата диета представлява също и една от най-евтините. Плодовете, съдържайки хранителни материали, научно комбинирани, добре и евтино ни хранят. Из Vegetarismul Jonakap Словото на Учителя Трите прояви на Любовта Любовта има три прояви в света. Първата проява е чрез човешкия дух - това е Божествената Любов. Втората проява е чрез човешката душа, това е духовната любов, това е този принцип, от който произтича животът, а третата проява е на физическия човек - това е физическата любов, от която произтича движението. Всяко движение се дължи на физическата проява на любовта. Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора. Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор.
към текста >>

Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме.
Втората проява е чрез човешката душа, това е духовната любов, това е този принцип, от който произтича животът, а третата проява е на физическия човек - това е физическата любов, от която произтича движението. Всяко движение се дължи на физическата проява на любовта. Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора. Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата.
към текста >>

Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота.
Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора. Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение.
към текста >>

Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта.
За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора. Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието.
към текста >>

Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта.
Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето.
към текста >>

Само тогава ще разберем Любовта.
Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва. Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света. Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания.
към текста >>

Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“.
Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва. Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света. Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания. Вие като имате известно разположение и чувство на симпатия към някого, наричате това любов.
към текста >>

Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява.
То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва. Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света. Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания. Вие като имате известно разположение и чувство на симпатия към някого, наричате това любов. Всъщност това не е още любов.
към текста >>

Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва.
И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва. Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света. Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания. Вие като имате известно разположение и чувство на симпатия към някого, наричате това любов. Всъщност това не е още любов. Че имате известно чувстване, това е вярно, но че имате любов, това е още въпрос.
към текста >>

Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света.
А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва. Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света. Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания. Вие като имате известно разположение и чувство на симпатия към някого, наричате това любов. Всъщност това не е още любов. Че имате известно чувстване, това е вярно, но че имате любов, това е още въпрос. Любовта се отличава с едно качество, че е вечно в движение; в нея няма прекъсване.
към текста >>

Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания.
Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва. Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света. Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания. Вие като имате известно разположение и чувство на симпатия към някого, наричате това любов. Всъщност това не е още любов. Че имате известно чувстване, това е вярно, но че имате любов, това е още въпрос. Любовта се отличава с едно качество, че е вечно в движение; в нея няма прекъсване. Животът, който произтича от любовта, е вечен и непреривен.
към текста >>

Любовта се отличава с едно качество, че е вечно в движение; в нея няма прекъсване.
Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света. Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания. Вие като имате известно разположение и чувство на симпатия към някого, наричате това любов. Всъщност това не е още любов. Че имате известно чувстване, това е вярно, но че имате любов, това е още въпрос. Любовта се отличава с едно качество, че е вечно в движение; в нея няма прекъсване. Животът, който произтича от любовта, е вечен и непреривен. Там където има прекъсване на живота, това показва, че има някаква странична сила или материя, която прави едно малко нарушение в проявата на това вечно движение в любовта. Когато говорим за Любовта, вие веднага си я представяте в отношенията между мъжете и жените. В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа.
към текста >>

Животът, който произтича от любовта, е вечен и непреривен.
Като проучвате Любовта, не започвайте от сегашната любов, която имате, защото туй, което имате, това са вашите чувствания. Вие като имате известно разположение и чувство на симпатия към някого, наричате това любов. Всъщност това не е още любов. Че имате известно чувстване, това е вярно, но че имате любов, това е още въпрос. Любовта се отличава с едно качество, че е вечно в движение; в нея няма прекъсване. Животът, който произтича от любовта, е вечен и непреривен. Там където има прекъсване на живота, това показва, че има някаква странична сила или материя, която прави едно малко нарушение в проявата на това вечно движение в любовта. Когато говорим за Любовта, вие веднага си я представяте в отношенията между мъжете и жените. В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота.
към текста >>

Там където има прекъсване на живота, това показва, че има някаква странична сила или материя, която прави едно малко нарушение в проявата на това вечно движение в любовта.
Вие като имате известно разположение и чувство на симпатия към някого, наричате това любов. Всъщност това не е още любов. Че имате известно чувстване, това е вярно, но че имате любов, това е още въпрос. Любовта се отличава с едно качество, че е вечно в движение; в нея няма прекъсване. Животът, който произтича от любовта, е вечен и непреривен. Там където има прекъсване на живота, това показва, че има някаква странична сила или материя, която прави едно малко нарушение в проявата на това вечно движение в любовта. Когато говорим за Любовта, вие веднага си я представяте в отношенията между мъжете и жените. В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта.
към текста >>

Когато говорим за Любовта, вие веднага си я представяте в отношенията между мъжете и жените.
Всъщност това не е още любов. Че имате известно чувстване, това е вярно, но че имате любов, това е още въпрос. Любовта се отличава с едно качество, че е вечно в движение; в нея няма прекъсване. Животът, който произтича от любовта, е вечен и непреривен. Там където има прекъсване на живота, това показва, че има някаква странична сила или материя, която прави едно малко нарушение в проявата на това вечно движение в любовта. Когато говорим за Любовта, вие веднага си я представяте в отношенията между мъжете и жените. В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот.
към текста >>

Любовта е същността на живота.
Животът, който произтича от любовта, е вечен и непреривен. Там където има прекъсване на живота, това показва, че има някаква странична сила или материя, която прави едно малко нарушение в проявата на това вечно движение в любовта. Когато говорим за Любовта, вие веднага си я представяте в отношенията между мъжете и жените. В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот. Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта.
към текста >>

Това е великото вътрешно разбиране на Любовта.
Там където има прекъсване на живота, това показва, че има някаква странична сила или материя, която прави едно малко нарушение в проявата на това вечно движение в любовта. Когато говорим за Любовта, вие веднага си я представяте в отношенията между мъжете и жените. В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот. Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта.
към текста >>

Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот.
Когато говорим за Любовта, вие веднага си я представяте в отношенията между мъжете и жените. В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот. Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина.
към текста >>

Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот.
В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот. Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота.
към текста >>

Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта.
чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот. Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта.
към текста >>

И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта.
Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот. Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта.
към текста >>

Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта.
Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот. Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери.
към текста >>

Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта.
Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е.
към текста >>

Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта.
И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта.
към текста >>

Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери.
Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта. Христос казва: „Ако имате любов“.
към текста >>

И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта.
Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта. Христос казва: „Ако имате любов“. Но към кого трябва да имаме любов? - към дома, т.е.
към текста >>

в противоречия са със закона на любовта.
Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта. Христос казва: „Ако имате любов“. Но към кого трябва да имаме любов? - към дома, т.е. към Царството Божие. Хората трябва да са готови да жертват нещо от себе си; но ако у тях няма послушание, няма да има никаква жертва.
към текста >>

Без послушание и жертва любовта не можем да я разберем.
Христос казва: „Ако имате любов“. Но към кого трябва да имаме любов? - към дома, т.е. към Царството Божие. Хората трябва да са готови да жертват нещо от себе си; но ако у тях няма послушание, няма да има никаква жертва. Без послушание и жертва любовта не можем да я разберем. Това са встъпления в любовта. На вас може да ви се вижда странна идея-а за жертвата, но по-хубаво нещо за човека от жертвата във физическия свят няма. Жертвата е един капитал, който постоянно се увеличава, а чрез послушанието иде знанието. Човек не може да добие знание, ако не слуша. Той трябва да бъде послушен, за да добие знание.
към текста >>

Това са встъпления в любовта.
Но към кого трябва да имаме любов? - към дома, т.е. към Царството Божие. Хората трябва да са готови да жертват нещо от себе си; но ако у тях няма послушание, няма да има никаква жертва. Без послушание и жертва любовта не можем да я разберем. Това са встъпления в любовта. На вас може да ви се вижда странна идея-а за жертвата, но по-хубаво нещо за човека от жертвата във физическия свят няма. Жертвата е един капитал, който постоянно се увеличава, а чрез послушанието иде знанието. Човек не може да добие знание, ако не слуша. Той трябва да бъде послушен, за да добие знание. Туй, което сега съществува в света, е добро, но то не е постоянно.
към текста >>

За в бъдеще трябва да се образуват, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения - отношения на любовта.
Туй, което сега съществува в света, е добро, но то не е постоянно. Човек може да е мъж, жена, дете, цар, слуга и пр., но всичко това са временни неща, временни отношения. В онзи свят, в царството на съвършените, няма мъже, жени, деца, царе, слуги и пр., в този смисъл, който се разбира тук. Други отношения съществуват там. Женитбата, каквато съществува сега на земята, е едно временно кармическо отношение. За в бъдеще трябва да се образуват, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения - отношения на любовта. Сега хората мислят, че сродните души се женят. Не, сродните души никога не се женят. Щом две сродни души се оженят, то сродството изчезва между тях. Женитбата на земята е временно отношение между мъжете и жените, а отношението на сродните души е нещо вечно. Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни права и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен.
към текста >>

Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта.
Щом две сродни души се оженят, то сродството изчезва между тях. Женитбата на земята е временно отношение между мъжете и жените, а отношението на сродните души е нещо вечно. Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни права и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен. А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него.
към текста >>

Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността.
Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата. Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността. Не са условията, които създават нещата и явленията. Това може да се види от всеки, като проследи развитието на обществата в широк мащаб, а може да се провери и като се наблюдава живота в семействата. Има много семейства, които имат всички външни условия, но живеят като в ад - в раздори и недоразумения, а има семейства, които живеят в оскъдица в материално отношение, но имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека.
към текста >>

Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората.
Злото е допуснато, за да стане един път, за да се внесат известни блага в живота на хората. Но само Бог знае този път. Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо. Всяко положение и форма, които човек заема в живота си, служат само да научи човек нещо. Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят.
към текста >>

Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах.
Но само Бог знае този път. Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо. Всяко положение и форма, които човек заема в живота си, служат само да научи човек нещо. Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове.
към текста >>

Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах.
Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо. Всяко положение и форма, които човек заема в живота си, служат само да научи човек нещо. Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят.
към текста >>

В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е.
Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо. Всяко положение и форма, които човек заема в живота си, служат само да научи човек нещо. Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят. Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек.
към текста >>

Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят.
Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят. Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек. Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле. Тогаз черният дроб е разстроен.
към текста >>

Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове.
Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят. Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек. Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле. Тогаз черният дроб е разстроен. В първият случай се явява охтиката и разяжда белите дробове.
към текста >>

Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят.
Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят. Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек. Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле. Тогаз черният дроб е разстроен. В първият случай се явява охтиката и разяжда белите дробове. Когато пък се развали черният дроб, тогаз се засягат всички нисши чувства; а когато имаме неправилно проявление на мисълта, засегната е нервната система, чрез която се доставят най-необходимите енергии и тогава вече свършва с живота си.
към текста >>

Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек.
В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят. Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек. Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле. Тогаз черният дроб е разстроен. В първият случай се явява охтиката и разяжда белите дробове. Когато пък се развали черният дроб, тогаз се засягат всички нисши чувства; а когато имаме неправилно проявление на мисълта, засегната е нервната система, чрез която се доставят най-необходимите енергии и тогава вече свършва с живота си. Сега ще ви дам една нова рецепта за приготвяне на лекарство.
към текста >>

Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле.
няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят. Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек. Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле. Тогаз черният дроб е разстроен. В първият случай се явява охтиката и разяжда белите дробове. Когато пък се развали черният дроб, тогаз се засягат всички нисши чувства; а когато имаме неправилно проявление на мисълта, засегната е нервната система, чрез която се доставят най-необходимите енергии и тогава вече свършва с живота си. Сега ще ви дам една нова рецепта за приготвяне на лекарство. Ще вземете един грам мисловна енергия от мозъка си, два грама топлинна енергия от дробовете си и три грама физическа енергия от стомаха си, и като съедините тези енергии, ще имате едно лекарство, с което ще може да се лекувате от всички гореспоменати болести.
към текста >>

Това е една практическа страна на учението на любовта.
След като изпиете всичката вода, вашата болест ще се махне. Преди ядене ще вземате лекарството. За да излезе опитът сполучлив, не трябва да се съмнявате, а да имате пълна вяра в това. За да вложите мисловна енергия във водата, трябва да постъпите по следния начин: ще хванете главата си при слепите очи с три пръста и ще концентрирате мисълта си няколко минути, и след това ще ги потопите в стотях грама вода, после ще сложите трите си пръста на гърдите и пак ще концентрирате мисълта си, няколко минути, ще възприемете топлинната енергия и ще я внесете в двестата грама вода, след това ще турите трита си пръста на стомаха и ще приемете необходимата физическа материя и нея ще я вложите в тристата грама вода, след това ще съберете всичката вода на едно място и ще кажете - да стане, както е казано. Който има вяра, да го направи, и ще има резултат, а ако нямате вяра, никак да не го правите. Това е една практическа страна на учението на любовта. Направете този опит когато сте в безизходно положение и никой лекар не може да ви помогне. Ще попитате, как става тази работа? - Целият човек е един мощен акумулатор на космичните енергии. И мозъкът, и дробовете, и сърцето, и стомахът са най-мощните силови възприематели, чрез които човек възприема енергиите от космоса. Също така ръцете, пръстите са проводници на космичните енергии.
към текста >>

Сега ни трябва едно правилно разбиране на живота, за да сме близо до Христа и да приложим любовта в живота си, за да победим греха и смъртта ида можем да служим на Бога, да живеем за Бога.
Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас. Единственото нещо, което ни отдалечава от Бога и Христа, това е нашето неразбиране. Сега ни трябва едно правилно разбиране на живота, за да сме близо до Христа и да приложим любовта в живота си, за да победим греха и смъртта ида можем да служим на Бога, да живеем за Бога. Човек никога не трябва да живее за себе си, ако иска да прогресира. Бог ще живее за нас, а ние ще живеем за Бога. Ако Бог живее за мен и аз трябва да живея за Бога. Бог живее за всички, и всички трябва да живеят за Него. Бог създаде всички блага за всички, и никой не е лишен от Бога от никакви блага.
към текста >>

Не желайте да бъдете силни, защото силата има смисъл само при любовта.
Бог създаде всички блага за всички, и никой не е лишен от Бога от никакви блага. Няма нещо, което да желае човек, и да не му се даде. Каквото пожелае човек все ще получи. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдете обичани. Щом ви обичат хората, всичко може да ви се даде. Не желайте да бъдете силни, защото силата има смисъл само при любовта. Ако имате богатство, сила и пр. без любов, ще си причините само нещастие и смърт. Но ако възприемете любовта, тя ще ви направи напълно господари на положението, от което никой не може да ви измести. Онези от вас, на които съзнанието вече е пробудено, така трябва да гледате на нещата. Сегашните идеи, които имате, не ги отхвърляйте, но ги трансформирайте.
към текста >>

Но ако възприемете любовта, тя ще ви направи напълно господари на положението, от което никой не може да ви измести.
Няма по-хубаво нещо от това, да бъдете обичани. Щом ви обичат хората, всичко може да ви се даде. Не желайте да бъдете силни, защото силата има смисъл само при любовта. Ако имате богатство, сила и пр. без любов, ще си причините само нещастие и смърт. Но ако възприемете любовта, тя ще ви направи напълно господари на положението, от което никой не може да ви измести. Онези от вас, на които съзнанието вече е пробудено, така трябва да гледате на нещата. Сегашните идеи, които имате, не ги отхвърляйте, но ги трансформирайте. Не бягайте от живота, но се справете със задачата му. Това ще покаже вашата сила. И помнете, че смъртта е последният противник, с когото трябва да се справите на земята.
към текста >>

В борбата срещу смъртта, само любовта може да бъде най- мощната сила, която ще ви подкрепи.
И помнете, че смъртта е последният противник, с когото трябва да се справите на земята. Трябва да се борите и победите смъртта. Борба трябва, необикновена борба. Само с молене нищо не се постига. Ще се молите само да ви помогнат в процеса на борбата, а не Бог да се бори заради бас. В борбата срещу смъртта, само любовта може да бъде най- мощната сила, която ще ви подкрепи. Всички трябва да бъдете смели и решителни в тази борба със смъртта; а вие сега сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Бог даде.“ Не! В себе си трябва да имаме сила да победим мъчнотиите, в които сега се намираме. Гледайте право, не на вас да обръщат внимание, но вие обръщайте внимание на другите. Влизайте в положението на другите хора, и търсете във всеки човек хубавото и му въздействайте хубавото да се прояви спрямо всичките му ближни и неговите мисли, чувства и постъпки. Туй, което мислите за другите, ще се върне и на вас.
към текста >>

Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане.
Гледайте право, не на вас да обръщат внимание, но вие обръщайте внимание на другите. Влизайте в положението на другите хора, и търсете във всеки човек хубавото и му въздействайте хубавото да се прояви спрямо всичките му ближни и неговите мисли, чувства и постъпки. Туй, което мислите за другите, ще се върне и на вас. Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас. Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г. НАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Истински служители на народа могат да бъдат само ония, които носят идеите на Христа, идеите на любовта, братството и мира. Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ. Като разглеждаме днешните управници, днешните народни представители, от най-левите до най-десните, всички от които считат себе си за народни служители, ние виждаме, че всички те водят народа към разединение, към разделение на партии и партийки, към делене на класи, към вражда, към борби, към граждански войни. Това се вижда ясно.
към текста >>

НАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Истински служители на народа могат да бъдат само ония, които носят идеите на Христа, идеите на любовта, братството и мира.
Туй, което мислите за другите, ще се върне и на вас. Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас. Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г. НАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Истински служители на народа могат да бъдат само ония, които носят идеите на Христа, идеите на любовта, братството и мира. Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ. Като разглеждаме днешните управници, днешните народни представители, от най-левите до най-десните, всички от които считат себе си за народни служители, ние виждаме, че всички те водят народа към разединение, към разделение на партии и партийки, към делене на класи, към вражда, към борби, към граждански войни. Това се вижда ясно. И смело може да се каже, че това не са никакви народни служители, никакви управници, в точно обратното: те са гибелни за народа егоисти, заслепени себелюбци, които служат на свои лични амбиции, гонят своя лична слава, осигуряват свои лични материални облаги. Чрез данъци, чрез глоби, чрез разни налози тия народни служители му отнемат народния труд.
към текста >>

97. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота.
А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава.
към текста >>

Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин.
с устройството и проявите на всичките си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е. само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е.
към текста >>

Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр.
само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото.
към текста >>

Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта.
Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си.
към текста >>

Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите.
Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен.
към текста >>

Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта.
И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре.
към текста >>

Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее.
Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро.
към текста >>

Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта.
Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад.
към текста >>

Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си.
Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може.
към текста >>

И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре.
Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания.
към текста >>

Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад.
Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги.
към текста >>

Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си.
Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма. Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си. Само любовта ще свърже човека с онова велико знание, което е вложено в самия него. Да допуснем, че нещо ви стяга под лъжичката. Това показва, че вашият слънчев възел не функционира правилно; т.е. между вас и слънчевите течения и между вас и земните течения има дисхармония. В такива случаи трябва да правите следното: сутрин като станете, ще отправите ума си към Слънцето и ще почнете да правите известни движения, чрез които от Земята ще привлечете противоположните течения и ще свържете в себе си теченията на Слънцето и земята; щом като свържете слънчевите и земните течения в себе си, ще се махне стягането в слънчевия възел.
към текста >>

Само любовта ще свърже човека с онова велико знание, което е вложено в самия него.
Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си. Само любовта ще свърже човека с онова велико знание, което е вложено в самия него. Да допуснем, че нещо ви стяга под лъжичката. Това показва, че вашият слънчев възел не функционира правилно; т.е. между вас и слънчевите течения и между вас и земните течения има дисхармония. В такива случаи трябва да правите следното: сутрин като станете, ще отправите ума си към Слънцето и ще почнете да правите известни движения, чрез които от Земята ще привлечете противоположните течения и ще свържете в себе си теченията на Слънцето и земята; щом като свържете слънчевите и земните течения в себе си, ще се махне стягането в слънчевия възел. Сега ще ви дам един метод, за да си помагате сами, обаче искам от вас, докато не сте го опитали на себе си и не сте видели резултатите му, да не го препоръчвате на други хора.
към текста >>

Любовта и всички други енергии човек ги възприема най-напред чрез сърцето си; чрез ума ние можем да мислим за любовта и да я идеализираме, но ще я възприемем чрез сърцето си.
Енергиите се движат в пространството като течения и от нашето физическо положение и психическо разположение зависи да възприемем или не. Човек чрез ръцете си едновременно дава и взема - с дясната ръка дава, а с лявата взема. Сега хората не знаят да спазват този закон при движение на енергиите. Човек трябва да знае как да възприема нещата и как да ги дава. Човек възприема нещата чрез своето сърце. Любовта и всички други енергии човек ги възприема най-напред чрез сърцето си; чрез ума ние можем да мислим за любовта и да я идеализираме, но ще я възприемем чрез сърцето си. Умът винаги дава от себе си, а сърцето винаги възприема нещата отвън. Любовта ще я възприемете чрез сърцето и ще я препратите чрез ума си навън, като задържите за себе си, което ви е потребно. Който обича, трябва да даде нещо от себе си, за да покаже, че обича, а не само да приказва, че обича. Положителните думи, мисли и желания са даване. Когато дава човек, той е положителен.
към текста >>

Любовта ще я възприемете чрез сърцето и ще я препратите чрез ума си навън, като задържите за себе си, което ви е потребно.
Сега хората не знаят да спазват този закон при движение на енергиите. Човек трябва да знае как да възприема нещата и как да ги дава. Човек възприема нещата чрез своето сърце. Любовта и всички други енергии човек ги възприема най-напред чрез сърцето си; чрез ума ние можем да мислим за любовта и да я идеализираме, но ще я възприемем чрез сърцето си. Умът винаги дава от себе си, а сърцето винаги възприема нещата отвън. Любовта ще я възприемете чрез сърцето и ще я препратите чрез ума си навън, като задържите за себе си, което ви е потребно. Който обича, трябва да даде нещо от себе си, за да покаже, че обича, а не само да приказва, че обича. Положителните думи, мисли и желания са даване. Когато дава човек, той е положителен. Както човек постъпва с другите хора, така и Бог ще постъпи с него. Затова давайте, за да ви се даде.
към текста >>

Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането.
Затова давайте, за да ви се даде. Ако нямаш в даден случай, когато трябва да дадеш, то вложи мисълта в ума си да дадеш. А сега хората са научени само да вземат, без да дават и вследствие на това всички страдат. Защото основен закон в живота е да даваш и да вземаш, за да става обмяна и да се проявява правилно животът. Затова са пратени хората на земята и се раждат във фамилии и общества, за да се научат на този велик закон, да дават и да вземат; така ще се образува връзка помежду им, та да разбират нуждите си един на друг, да разберат, че са братя. Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането. Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта. Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи. По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г. Книжнина Стани, събуди се, разкази от Ел. Казанлънлиева, стр: 64.- Цена 7 лева.
към текста >>

Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта.
Ако нямаш в даден случай, когато трябва да дадеш, то вложи мисълта в ума си да дадеш. А сега хората са научени само да вземат, без да дават и вследствие на това всички страдат. Защото основен закон в живота е да даваш и да вземаш, за да става обмяна и да се проявява правилно животът. Затова са пратени хората на земята и се раждат във фамилии и общества, за да се научат на този велик закон, да дават и да вземат; така ще се образува връзка помежду им, та да разбират нуждите си един на друг, да разберат, че са братя. Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането. Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта. Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи. По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г. Книжнина Стани, събуди се, разкази от Ел. Казанлънлиева, стр: 64.- Цена 7 лева. Това са истински, чудни и верни опитности на една душа,- дълбоко чувстваща връзката си с невидимият свят, с всичко живо в природата.
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати.
Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители.
към текста >>

Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза.
— „Доста е за деня неговото зло! “ Какво голямо ограничение! Ако ний знаем, без никакво съмнение, че след време, по-рано или по-късно, ще отидем в една далечна страна, където при нови условия ще трябва да живеем дълги години, не е ли напълно естествено да вярваме, че ако имахме известна възможност да научим нещо за тази страна преди още да заминем за нея, ний ще се възползваме от нея? Знанието ще ни даде възможност да се приспособим по-лесно към новите условия. Има само една сигурност в живота ни и това е — смъртта! Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза. Но това не е всичко. За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения. Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя.
към текста >>

Някой път, дето съществува тъмнина в света, тя е по единствената причина на любовта да закрие престъпленията на хората, за да не ги виждат.
Едно от двете трябва да приемем - или че ние сме глупави и не разбираме отношенията, които съществуват в живота, следствие, на което се раждат противоречията или че светът не е създаден от Бога и въобще, че няма разумност в Битието. Но ако се вгледаме в явленията и проявите в живота и природата, ще забележим навсякъде присъствието на една разумност. Само за този, който не мисли, разумността не съществува. За онзи, който мисли и разбира, няма нищо скрито-покрито - той навсякъде вижда проявлението на една велика разумност. Няма скрити дела в света. Някой път, дето съществува тъмнина в света, тя е по единствената причина на любовта да закрие престъпленията на хората, за да не ги виждат. Тъмнината съществува, за да си почивате: ако може да ви се отворят очите, и видехте онова, което става по лицето на земята, вие не бихте спали. Затова Бог е затворил очите и ушите на хората, за да не виждат и да не чуват; и Бог се е заел с най-трудната работа - да приведе всичкия този безпорядък в порядък - защото в света съществуват два порядъка - човешки и Божествен. Всички нещастия произтичат от човешкия порядък. Това е законът, който индусите наричат карма и прераждане. Прераждането е закон за изправление на човешкия порядък в света.
към текста >>

Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години.
Според моето скромно мнение, това ми се струва единствения истински смисъл тук на земята, който се доближава до волята на Всевишния, който вечно управлява със съвършена мъдрост. Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес. когато имаме щастието да бъдем с човека : А. М. Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова благоденствие чрез справедливото разпределение на благата. А те са необходими, за да се съвземе нашето страдащо човечество и да се повдигне духовно. Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години. Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот. Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“.
към текста >>

Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно.
Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“.
към текста >>

Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството.
Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“. Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо. Днес по волята на Всевишния, нашият велик А. М. Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ хаос, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството. И ще се замени по този начин абстрактният морал с конкретният и човечеството най-после, пробудено от летаргичния сън, ще започне новата ера, осветена от слънцето на вечната любов. Добрите, истинските пионери и предшественици на новата ера, тези. които се отзоват в служене за всеобщо върховно благо, не ще се откажат да дадат своята необходима подкрепа на А. М. Труко. Този, който съумя де прелее отвлеченото, абстрактното в земното, за да ускори великото движение, което подготвя човечеството към победа над самото себе си.
към текста >>

Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление.
Поздравите бяха пропити с добро желание за по добър успех в областта на побратимяването и човечността. Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството. Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина. Дървото се познава по плодовете. А ще имаме плод когато не изсичаме корените на дървото, а полагаме грижи за неговото добро състояние. Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление. Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите. F. Отзиви Д-р Ив. Златев в медико-биологическото списание „Човекът“, като разглежда въпроса за храненето на човека се спира върху физиологическото устройство на човешкия организъм и намира, че човек трябва да се храни със смесена храна, като препоръча да се предпочита месната храна пред растителната и плодова. Г-н доктора, обаче, забравя, че по физиологическото си устройство, човек се приближава повече към плодоядните и употребяващи растителна храна същества, отколкото към месоядните и употребяващи смесена храна същества. С каквото се храни човек, това е и той.
към текста >>

Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите. F.
Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството. Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина. Дървото се познава по плодовете. А ще имаме плод когато не изсичаме корените на дървото, а полагаме грижи за неговото добро състояние. Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление. Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите. F. Отзиви Д-р Ив. Златев в медико-биологическото списание „Човекът“, като разглежда въпроса за храненето на човека се спира върху физиологическото устройство на човешкия организъм и намира, че човек трябва да се храни със смесена храна, като препоръча да се предпочита месната храна пред растителната и плодова. Г-н доктора, обаче, забравя, че по физиологическото си устройство, човек се приближава повече към плодоядните и употребяващи растителна храна същества, отколкото към месоядните и употребяващи смесена храна същества. С каквото се храни човек, това е и той. Както мисли, така и действа.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата.
Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството. Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга. Не всички хора са годни да изнесат успешно този жив, труден и често дори мъчителен опит. Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда. Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата. За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по характер и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота. При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне. Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички трудности.
към текста >>

Любовта не седи само във вземане, но и в даване.
Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов?
към текста >>

При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има.
В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов? Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата.
към текста >>

Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата.
При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов? Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата. Някой, който обича, казва: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене. Аз искам хората да живеят за мен и аз да живея за тях. Сега всички хора се намират на разни степени на развитие и различни са техните стремежи; но хората нямат знания да реализират стремежите си. Някой иска да се жени.
към текста >>

И любовта в своето проявление подлежи на развитие.
Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека. И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека. Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно.
към текста >>

Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате, любовта ви към Бога е слаба.
Човек трябва да проучва нещата, които природата е създала. Доброто семе, което е посадено, трябва да израстне. Работете върху това семе, работете върху органите на вашия мозък и не се обезсърчавайте. Когато дойде обезсърчението, то показва, че надеждата ви е слаба. Меланхолията показва, че вярата ви е слаба. Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате, любовта ви към Бога е слаба. Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време.
към текста >>

Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта.
Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време. Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на любовта. Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г. ШВЕЦИЯ - СТРАНАТА НА СРЕДНОЩНОТО СЛЪНЦЕ (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм) Цял месец вече как съм в тази дивна, приказна страна, страната на среднощното слънце, интересна във всяко отношение: и със своята красота — особената красота на северните сияния, на среднощното слънце, на мистичната тишина на планини, езера и гори; и със своя народ и мирна култура, култура на човещина, благородство. Спомням си добре: това беше след конгреса — аз пътувах за Абиско — туристически център, 1500 км. северно от Стокхолм и оттам за Нервик — Норвегия, където са прочутите фиорди. Абиско е ж. п.
към текста >>

И там на 15 август — рано сутринта — в мистичното мълчание на гората, езерото, планините — и красотата на изгряващото слънце, аз преживях няколко от най-възвишените часове на коя живот, едно свещено преживяване, в което тъй-ясно чувствах, че всички хора са братя, че трябва да любя всичко живо, че тази светла и чиста любов само — е Любовта Божия, която разрешава всички противоречия и носи пълния, изобилния живот!
Спомням си добре: това беше след конгреса — аз пътувах за Абиско — туристически център, 1500 км. северно от Стокхолм и оттам за Нервик — Норвегия, където са прочутите фиорди. Абиско е ж. п. станция с 30 — 40 къщи и туристически хотел. на брега на голямо езеро, в подножието на планината Нюлийа (1200 м.) Наоколо високи, снежни планини, които към Норвегия се възвишават все повече, за да образуват дивните фиорди. И там на 15 август — рано сутринта — в мистичното мълчание на гората, езерото, планините — и красотата на изгряващото слънце, аз преживях няколко от най-възвишените часове на коя живот, едно свещено преживяване, в което тъй-ясно чувствах, че всички хора са братя, че трябва да любя всичко живо, че тази светла и чиста любов само — е Любовта Божия, която разрешава всички противоречия и носи пълния, изобилния живот! Аз чувствах небето отворено и милиони ангели на колесниците на слънчевите лъчи да слизат към земята. В северната част на Швеция — в полярната област — към която спада и Абиско, слънцето не залязва през юни и първата половина на юли. То образува кръгове — постига до хоризонта на север и отново започва своя път. Обяснимо е тогава защо между лапонците — един свободен народ. който живее не по писани закони — има много ясновидци и защо северните народи са висококултурни.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие.
Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича.
към текста >>

Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот.
За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога?
към текста >>

Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича.
А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света.
към текста >>

Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина.
Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът.
към текста >>

В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си.
Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света.
към текста >>

Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си.
Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света. Сега се казва, че целият свят в грях лежи.
към текста >>

Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо.
А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще.
към текста >>

Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще.
Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух.
към текста >>

Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение.
Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди. За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа.
към текста >>

Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство.
Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов.
към текста >>

Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността.
То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света.
към текста >>

Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света.
Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли.
към текста >>

Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там.
Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна.
към текста >>

И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли.
Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз. Мислете и вие тъй, както Бог мисли.
към текста >>

И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота.
А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз. Мислете и вие тъй, както Бог мисли. Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява. Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота. Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г Из тайните науки Хиромантия Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката. От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила. Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска. На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам. Ръката е магически печат.
към текста >>

средна и горна — любовта, разума и волята, той се явява като точен израз на целокупния живот.
В корена на всеки пръст, на дланта, се намира едно възвишение или хълм. Всеки хълм е свързан с планетата, от която получава благоприятно или гибелно влияние в зависимост от неговото устройство и от другите знаци на ръката. Големият пръст, палецът, е тази част на ръката, която има най-голяма важност и значение. Палецът представлява творчеството. Съединявайки в себе си, чрез своите три части, — долна. средна и горна — любовта, разума и волята, той се явява като точен израз на целокупния живот. И тъй, палецът е живота, самия човек, обкръжен от различни влияния, от които той ще извлече за себе си добро или зло, според направлението, което даде на своя разум и на своята воля. Тия влияния, от които човек трябва да се възползва или които трябва да победи, са: благородна гордост — или безумна гордост — произтичащи от Юпитер, който действа чрез показалеца; добра или лоша съдба — Сатурн — средния пръст; любов към изкуството или към парите — Аполон , безимения пръст; хитрост или интерес към науката — Меркурий, малкия пръст; самообладание или жестокост — Марс; въображение или безумие — Луна; любов или разврат — Венера. Хълмовете на Юпитер, Сатурн, Аполон и Меркурий се намират в основата на съответните пръсти, хълма на Венера се намира в основата на големия пръст. Марсовият хълм с намира срещу него на другия край на дланта, а Лунния хълм в долната част на ръката, под марсовия хълм. Когато тия хълмове са добре развити, намират се на своите места и са добре съединени, те показват качества, отговарящи на съответните планети.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1295990943909