Търсене в текстове за 'Познаване на Доброто и злото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 938 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване.
За братското сдружаване Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване. Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване. Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание.
към текста >>

И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света.
Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.
към текста >>

Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто.
Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение.
към текста >>

Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората.
Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции.
към текста >>

И туй е доброто на жертвата.
Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм.
към текста >>

Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.
И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм. Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има.
към текста >>

Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света.
Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм. Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има. Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света. А той е такъв добряк, че е готов да даде и тази си колиба на първия голтак. И ние поставяме този въпрос така: Интелигентността е качество на ума. А един съвременен учен не е нищо по-вече от един специалист по известен въпрос. И ние си спомняме една хубава аналогия: нишката на паяка по своята фина изработка не е достигната още от изтънчената днешна техника. Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач.
към текста >>

Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото.
Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
към текста >>

В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним.
към текста >>

Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване.
От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени.
към текста >>

Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.
сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!.. Непознат трепет обхваща цялото им естество. В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача. Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто.
Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1.
към текста >>

Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички.
И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3.
към текста >>

3. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието).
Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно.
към текста >>

Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината.
Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо?
към текста >>

Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо.
Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път.
към текста >>

Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото.
Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува.
към текста >>

Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава.
Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих!
към текста >>

Да си опитен, значи да познаваш злото в света.
Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност.
към текста >>

Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората.
Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея.
към текста >>

Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите".
Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога.
към текста >>

Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога.
Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото.
към текста >>

4. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде.
Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11.
към текста >>

Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7.
Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.
към текста >>

Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.
Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13.
към текста >>

Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17.
У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата!
към текста >>

Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18.
Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото.
към текста >>

Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото.
Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред.
към текста >>

Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта.
Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия.
към текста >>

Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид.
Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе.
към текста >>

5. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст. бях лекар в едно парижко предградие. Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан. Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите.
към текста >>

* * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него.
При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време. * * * За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. * * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи.
към текста >>

Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие.
* * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

Именно запознаването си с тях описва в тази книга.
Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват.
Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа".
към текста >>

Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно.
Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен.
към текста >>

Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто.
Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала.
към текста >>

Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр.
към текста >>

Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза.
Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това. Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност . Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс". Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма.
към текста >>

7. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали.
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените.
към текста >>

„Крокодил или войната между доброто и злото" (1799).
„Новияг чов-Ьк" (1792 г.). Основната мисъл на този труд е, че в глъбините на всяка човешка душа живее една идея, чието развитие представлява целия му живот. Душата на човека е една мисъл на Бога. И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество. „Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800). „Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802). Това е също превод на едно съчинение на Бьоме. Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух.
към текста >>

8. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
към текста >>

И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството.
За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината.
към текста >>

Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината.
И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен.
към текста >>

Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им.
Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало.
към текста >>

И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство.
Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот.
към текста >>

За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание.
И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало. И там лежат причините и възможностите за нашето освобождение, за нашия нов живот. Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот.
към текста >>

Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват".
Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора.
към текста >>

Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл.
Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията.
към текста >>

Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял.
За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства.
към текста >>

Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване.
Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили.
към текста >>

Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото.
Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението.
към текста >>

Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства.
Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват.
към текста >>

А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир.
Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов.
към текста >>

Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма?
Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба!
към текста >>

Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши.
Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!... Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога. Своите герои Крижановска не описва надълго, тя дава само характерните черти, които са в пряма връзка с тяхното вътрешно естество. А това ни говори много добре за тънкото владение на дивинатоарното изкуство.
към текста >>

Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто.
Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро. Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И. Крижановска на руски език се доставят от редакцията на списанието
към текста >>

9. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви.
По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е. те са сложили като начало на развитието „различаването”. И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването. Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие. Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви. Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване.
към текста >>

Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината.
Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце.
към текста >>

10. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда.
към текста >>

Доброто е основа на живота.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто.
към текста >>

Доброто е почва на живота, негова храна.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто.
към текста >>

Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си.
към текста >>

Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда.
към текста >>

Когато човек се ограничава, злото се ражда.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДОБРОТО Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви.
към текста >>

А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто.
Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота.
към текста >>

С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто.
Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа.
към текста >>

Човек иска да създаде доброто у себе си.
Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда.
към текста >>

Доброто, обаче, не се създава, то се ражда.
Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото.
към текста >>

А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота.
А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол.
към текста >>

Не върши ли човек добро, злото се ражда.
Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества.
към текста >>

Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото.
Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща.
към текста >>

Злото произтича от един неустановен ред.
То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други.
към текста >>

Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества.
Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото.
към текста >>

Злото и доброто се явяват относителни неща.
Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва.
към текста >>

Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други.
Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро.
към текста >>

Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува.
В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог.
към текста >>

Човек не трябва да се бори със злото.
Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото.
към текста >>

Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро.
Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса.
към текста >>

Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши.
Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро.
към текста >>

Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог.
Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.
към текста >>

Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото.
Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка.
към текста >>

Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.
Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог. Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе.
към текста >>

И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто.
Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена.
към текста >>

Доброто трябва да се направи на време.
Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена. Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто. В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза!
към текста >>

То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто.
Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена. Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто. В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение.
към текста >>

В доброто не трябва да има отлагане.
А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие. И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена. Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто. В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение.
към текста >>

Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза!
Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто. В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека. Хората мислят, че доброто е мъртво нещо.
към текста >>

Доброто може да се направи и при най-лошото разположение.
В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека. Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.
към текста >>

Хората мислят, че доброто е мъртво нещо.
Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека. Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората.
към текста >>

Доброто е първата връзка в живота.
Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека. Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието.
към текста >>

Доброто е първата връзка между хората.
То не засяга духа на човека. Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието. Еднъж направено добро, то никога не се забравя.
към текста >>

Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората.
Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието. Еднъж направено добро, то никога не се забравя. То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена.
към текста >>

нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето.
Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието. Еднъж направено добро, то никога не се забравя. То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена. Всеки, който прави добро, става идеал за другите.
към текста >>

С познаването на доброто започва знанието.
Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието. Еднъж направено добро, то никога не се забравя. То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е.
към текста >>

Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е.
С познаването на доброто започва знанието. Еднъж направено добро, то никога не се забравя. То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете най-малкото добро и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни. Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро. Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж.
към текста >>

Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото.
Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете най-малкото добро и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни. Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро. Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж. Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото. Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става. Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него.
към текста >>

Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става.
Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро. Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж. Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото. Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става. Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него. Доброто е път за намиране на Божията Любов.
към текста >>

Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне.
Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж. Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото. Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става. Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него. Доброто е път за намиране на Божията Любов.
към текста >>

За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто.
Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж. Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото. Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става. Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него. Доброто е път за намиране на Божията Любов.
към текста >>

Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него.
Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото. Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става. Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него. Доброто е път за намиране на Божията Любов.
към текста >>

Доброто е път за намиране на Божията Любов.
Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става. Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него. Доброто е път за намиране на Божията Любов.
към текста >>

11. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А злото е активно и силно.
Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше.
към текста >>

Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето.
Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие.
към текста >>

Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство.
За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината. Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство. Там вече материално и духовно изчезват и човек живее в пълнотата на живота, което е истината. Суеверието, обаче, днес се е загнездило силно във всекидневния живот на хората - в политическия, в семейния и обществения живот. Напр. по отношение на високопоставения почти всеки мисли, че той е безпогрешен. Има хора, които явно се обявяват срещу тази нелепост. И все пак "началство лучше знает" е най-важната формула в политическия живот.
към текста >>

Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог.
Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях. Но законът, един от божествените закони ограничава човешкото съзнание - човек трябва да почита, макар че баща и майка те тикат към провала. Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани.
към текста >>

Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта.
Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка. Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога.
към текста >>

12. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване.
Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си! Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта.
към текста >>

Но що значи опознаване?
Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието!
към текста >>

Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът.
Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира!
към текста >>

Злото и доброто действуват в две противоположни посоки.
В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание!
към текста >>

В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява.
Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят. Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното.
към текста >>

13. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот.
1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
към текста >>

По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото.
Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа.
към текста >>

Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>

- „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
към текста >>

14. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И нека тя влезе в умовете ни, за да не се спъваме; в сърцата ни – да ни сгрее; във волите ни – за да станем проводници на доброто, на братството между хората, на оная любов към всичко живо, която изпълва всека събудена за Божествения живот душа".
Лулчев, Изгрев, София, 13 и от книж. „Братство" – Севлиево. За да се види значението на книгата, ще приведем следното из предговора: „Тоя, който се скита в тъмна нощ, един малък огнец може да го оправи, да върне радостите и надеждите му, да посочи пътя, да спаси живота му даже! Такъв малък огнец съзряхме ние на своето време – него ви сочим – един извор за изжаднелия в пустинята, един нов път за тоя, който всеки ден се стълкновява, като върви в сянката на живота. Излезте на слънце и възрадвайте се на дара, който то ни носи – обилната светлина. И нека тя влезе в умовете ни, за да не се спъваме; в сърцата ни – да ни сгрее; във волите ни – за да станем проводници на доброто, на братството между хората, на оная любов към всичко живо, която изпълва всека събудена за Божествения живот душа". Книгата съдържа ценни идеи, родени в Светлината на Учителя. Препоръчваме я на читателите си. Волтер, по Андре Мороа, книга 2 от Библиотека Безсмъртни мисли. Изд. Св. Славянски, ул.
към текста >>

В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди.
Разкази от Олга Славчева, София, 1940 год. Стр. 90. Цена 20 лева. Олга Славчева, която досега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разказа със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината. Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота! Тая книжка събужда любов към човека-брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си!
към текста >>

Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината.
Стр. 90. Цена 20 лева. Олга Славчева, която досега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разказа със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината. Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота! Тая книжка събужда любов към човека-брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си! Прочитането им ще събуди в тях една светлина и желание да бъдат по-добри.
към текста >>

15. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога.
Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13). „Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния. Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека. Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10). Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12). Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12).
към текста >>

Любовта има за крайна цел опознаването между човеците.
Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните Отношения на човека към своите ближни. Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос: „В Любовта всеки е равен на другия. Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5). Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.).
към текста >>

Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1).
Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие.
към текста >>

Това е една мярка за познаването им.
Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта!
към текста >>

Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее.
От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов.
към текста >>

Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята.
И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога. Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея.
към текста >>

16. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта.
Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси.
към текста >>

Познаването на Бога е познаване на Любовта.
— Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип.
към текста >>

Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14).
Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13). Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6). Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}. Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14). Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите. В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос: „Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1). Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието.
към текста >>

Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен.
Омразата създава сърцебиене. Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали. Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2). Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен. Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден. Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще. За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина.
към текста >>

Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога.
Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление.
към текста >>

Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път.
Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция.
към текста >>

Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта.
Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже".
към текста >>

Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта".
„Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще".
към текста >>

Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия.
Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята. По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта". А „Любовта е същественото за всеки човек". Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия. Всъщност, според Учителя, основата на познанието на Бога, на Любовта седи в една проста дума: благодарност. Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение.
към текста >>

Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието.
Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието. Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас.
към текста >>

В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята.
Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека.
към текста >>

Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото.
Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си. Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът. Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение. Пътят на страданията е неизбежен.
към текста >>

Пред Любовта злото и престъплението се стопяват.
По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя: „За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14). Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10). Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13). Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5).
към текста >>

17. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
към текста >>

В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма.
Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота. С такава вяра нещата оживяват в човека и стават действителност. Само така можем да разберем възкресението, регенерацията на загубило силите тяло, в общност и възкресението на Христа в тяло, като специален случай. Във възкресението като възможност ние виждаме апогея, върха на проявата на вечната Разумна сила, която работи в живота. За да бъде разглеждането на идеята за възкресението по-пълно, необходимо е да се разгледа и от други страни, по-право казано, в проявите му в други области и светове.
към текста >>

Той слезе в ада и разкъса веригите на злото.
До Христа светът е живял в своята инволюция, живял е в своя стадий на семе, на посаждане. Пътят нагоре, към духовните висини е бил неизвестен и недостъпен за множеството. Както една тъмна сфера огражда земята в пространството, такава една сфера е ограждала съзнанието на човека и човечеството до Христа. Мисията на Христа е била да освободи човечеството от угрозата на тази тъмна сфера, за да проникне в съзнанието светлината на Божествената Истина и възможности. Христос проби тази тъмна сфера, която е обвивала природата и човечеството, той проби тази тъмна сфера която е обвивала съзнанието. Той слезе в ада и разкъса веригите на злото. Пътят на всичко живо е отворен към светлината и Любовта. Христос разшири съзнанието и обедини света и хората в името на Бога и на Любовта. Ето смисълът, ето великата мистерия на Неговото възкресение. В името на тази Любов, която ще дойде в света – Христос възкресе!
към текста >>

18. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил.
и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14). "Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил. течения и пр."... (стр. 14, 15). Излишно е да говорим по тия въпроси. Излиза, че Сефиротите са измислени същности за да се обяснят антропоморфните понятия – в Библията, евр. философия и пр.
към текста >>

долу се говори, че злото в света трябва "да има своето начало в Бога, както всичко останало".
73 горе, на Ен Софа се приписва, че е нетворящо същество, немислимо никакво изменение", а след това се приема "такова изменение”. Когато се изнася кабалистичната мисъл, трябва всичко да е определено и ясно без философстване. За всемогъщието на Бога всичко е възможно, без Той да претърпи измъчва или промяна. Тези неща – промяна и измяна – са свойствени на низшите сватове (умствен, чувствен и физичен). На същата стр. долу се говори, че злото в света трябва "да има своето начало в Бога, както всичко останало". Това не е кабалистична идея. От Бога навън (фигуративно – защото всичко е в Бога) не излиза нито добро, нито зло. Добро и зло са поляризации на Неговата проява в материалните сватове, поради плътността на материята, която дава "сянка". Злото е сянката на доброто, казва Учителят. На стр.
към текста >>

Злото е сянката на доброто, казва Учителят.
На същата стр. долу се говори, че злото в света трябва "да има своето начало в Бога, както всичко останало". Това не е кабалистична идея. От Бога навън (фигуративно – защото всичко е в Бога) не излиза нито добро, нито зло. Добро и зло са поляризации на Неговата проява в материалните сватове, поради плътността на материята, която дава "сянка". Злото е сянката на доброто, казва Учителят. На стр. 75: "Всевиждащата първоначална воля – хипотетична и условна по своя характер (к.н.) Всевиждащата първоначална воля не е нито хипотетична, нито условна по характер! Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа".
към текста >>

19. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя има за цел правилното и истинското запознаване на неговата душа с формите и силите на природата.
А тази Задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които са го тласкали най-безмилостно насам-натам, като са изтощавали силите му в безполезни борби. Но по какьв път и по какьв начин човечеството ще може да постигне и осъществи своите Заветни цели? -Само с помощта на науката и възпитанието По силата на своята универсалност, науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на народите, както и 3а тяхното сближаване. Поради това че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето на човека, каюпо и силите на неговата воля, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване от мрака на невежеството и от робството на себелюбието, което е причина на всички злини и нещастия в живота му. Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му. Тя има за цел правилното и истинското запознаване на неговата душа с формите и силите на природата. От правилното разбиране на тия сили зависи истинското поведение на човека. Тук, именно ни идват на помощ науката и възпитанието. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. А възпитанието е резултат от познаването и прилагането на вътрешните Закони, които управляват душевния живот на човека. Истинското възпитание е необходимо, 3а да се даде права насока на умствената дейност и разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждане на живота, а не 3а негово разрушаване.
към текста >>

А възпитанието е резултат от познаването и прилагането на вътрешните Закони, които управляват душевния живот на човека.
Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му. Тя има за цел правилното и истинското запознаване на неговата душа с формите и силите на природата. От правилното разбиране на тия сили зависи истинското поведение на човека. Тук, именно ни идват на помощ науката и възпитанието. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. А възпитанието е резултат от познаването и прилагането на вътрешните Закони, които управляват душевния живот на човека. Истинското възпитание е необходимо, 3а да се даде права насока на умствената дейност и разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждане на живота, а не 3а негово разрушаване. Образованието, в най-широк смисъл на думата, не е нищо друго, освен процес на въплащаване благородни мисли и добри желания в живота на човека. Следователно, колкото повече образовани хора, в посочения по-горе смисъл, притежава един народ, толкова той е no-издигнат и по-развит духовно. Във вселената съществуват вечни условия 3а усъвършенствуване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашия умствен поглед, ако би могла да се повдигне завесата, която ни отделя от най-напредналите същества, силни в знание, мъдрост и добродетел?
към текста >>

Злото и порока не са вън, а вътре в човека.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер. Всички трябва да си съдействат за постигане на общата цел. Силата се изявява в обединението, но това обединение изисква подготвителни елементи, върху които силата да може да упражни своето действие. Без тия елементи, силата, сама по себе си, няма значение. Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството. Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока.
към текста >>

Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще.
В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло.
към текста >>

20. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека.
От научно гледище целият свят трябва да се упражнява, да е в движение. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили.
към текста >>

Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение.
Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме.
към текста >>

Който не прави упражнения, той ще се намери в големи затруднения, в големи грешки ще попадне, защото доброто в света е онова вечно, хармонично движение на тялото.
Аз съм за гимнастическите упражнения. Всяка сутрин след като станете трябва да правите такива упражнения, които да раздвижат цялото ви тяло, клетка да не остане нераздвижена по тялото ви. От най-стари времена в старите религии всички хора са правили ред упражнения. Сегашните хора искат да бъдат духовни, религиозни, без да правят упражнения. Религиозният, духовният живот е живот на упражнения. Който не прави упражнения, той ще се намери в големи затруднения, в големи грешки ще попадне, защото доброто в света е онова вечно, хармонично движение на тялото. В здравото тяло всички части се движат. Те имат достатъчно храна, достатъчно въздух, достатъчно сила, намират се в едно здравословно, хигиенично положение. Не считайте, че каквото и движение да направите е все на място. Сега аз не искам да ви дам правилните упражнения, защото това е предмет на цяла школа. Време трябва да имаме за това.
към текста >>

Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света.
Ако те обичат ти си проводник; ако ти обичаш другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума. За да се избави от нещастията, човек трябва да учи. Преди всичко, той трябва да изучава науката за движенията.
към текста >>

Любовта освобождава хората от злото в света.
Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога, за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума. За да се избави от нещастията, човек трябва да учи. Преди всичко, той трябва да изучава науката за движенията. Различните занаяти представляват различни движения, но който разбира смисъла на движенията, той ще събере движенията на всички занаяти в едно и така ще ги прави.
към текста >>

21. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

То е дърво за познаване доброто и злото.
Вие ходите от човек на човек, но виждате, че един се оплаква от сърце, друг - от стомах, трети - от глава и т.н. Болестите показват, че хората не мислят. Великият, Който е създал човека, казва: Дете мое, научи се да мислиш! Да мислиш, това е най-хубавото, най-красивото, което съм определил за тебе. И когато постави първите човеци в рая, Бог им каза: “От дървото, което е всред рая, няма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха. Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши. Запример, някой се разгнеби, лицето му се зачерви, пламне от огън и се заканва на този - на онзи, иска някак да му олекне. Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с крака си?
към текста >>

Кривата мисъл носи лоши последствия, носи злото в света.
Следователно, на всеки, който не мисли, казвам да си върби по пътя, да си гледа работата. Този е най-мекият израз. Който не мисли, той може да направи много неща: и груби думи да каже, и лоши постъпки да избърши. При това положение той ще изпита последствията на своя живот, лишен от мисъл. Ако мисълта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисълта ви е крива, ще изпитате нейните удари на гърба си. Кривата мисъл носи лоши последствия, носи злото в света. В какво седи злото? - в непослушанието. - Кой е непослушен? - Който не мисли. - Кой е ограничен?
към текста >>

В какво седи злото?
Този е най-мекият израз. Който не мисли, той може да направи много неща: и груби думи да каже, и лоши постъпки да избърши. При това положение той ще изпита последствията на своя живот, лишен от мисъл. Ако мисълта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисълта ви е крива, ще изпитате нейните удари на гърба си. Кривата мисъл носи лоши последствия, носи злото в света. В какво седи злото? - в непослушанието. - Кой е непослушен? - Който не мисли. - Кой е ограничен? - Който не мисли.
към текста >>

Като ставате сутрин, кажете си: Искам да мисля като Бога, във всичко да виждам доброто и красивото.
Следователно, ще знаете, че който не мисли, той е изложен на страдания, на нещастия, на смърт. Това значи ад, това значи мрак, тъмнина в съзнанието. Съветът на Учителя: "Мисли! " Които мислят, тях очаква живот, щастие, блаженство, любов; тях очакват ред Божии блага. Това значи да се движи човек със свободен билет, да влезе в рая.Ето защо, турете в ума си мисълта тази година да мислите като Бога. Като ставате сутрин, кажете си: Искам да мисля като Бога, във всичко да виждам доброто и красивото. Не туряйте в ума си никаква отрицателна мисъл. Какво ще ви допринесат отрицателните мисли? - Нищо. Какво ще ви допринесе мисълта, че този мъж е лош, или че тази жена е лоша? - Нищо.
към текста >>

Тя помни и доброто, и злото, което човек някога й е направил.
Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, няма по-добро нещо от това. Тя е много вярна. Но и по-страшно нещо от омразата на мечката няма. Тя не обича хора, които не мислят, и всякога е готова да ги нападне, да им отмъсти, ако са й направили нещо зло. Тя помни и доброто, и злото, което човек някога й е направил. Преди години, в карнобатско някъде, се случило следното нещо: една жена намерила в гората малко мече, останало без майка, и го прибрала у дома си. Докато порасне тя го кърмила заедно със своето дете. Като пораснало, пуснала го в гората на свобода. Един ден един мечкар го уловил, вързал го със верига и започнал да го разиграва, да печели с него пари. Десет години след това, тази жена срещнала в селото си мечкар, който разигравал мечка.
към текста >>

Питам: ако една мечка може да бъде признателна на жената за доброто, кое-то някога й направила, защо вие да небъдете признателни на Бога за всичките благословения, които ви е дал?
Един ден един мечкар го уловил, вързал го със верига и започнал да го разиграва, да печели с него пари. Десет години след това, тази жена срещнала в селото си мечкар, който разигравал мечка. В този момент мечката започнала да се дърпа от мечкаря и се приближила до жената, легнала пред краката й и започнала да се гали, да се умилква около нея, с което искала да изкаже благодарността си за времето, през което тя я кърмила. Мечкарят се чудил, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената,че я отгледала; иначе, без нейните грижи, тя би умряла някъде в гората. Днес я разиграва мечкаря, печели с нея пари, но поне е жива. Питам: ако една мечка може да бъде признателна на жената за доброто, кое-то някога й направила, защо вие да небъдете признателни на Бога за всичките благословения, които ви е дал? Трябва ли да забравите Бога заради Петко, Стоя-на, Драгана? Трябва ли заради тях да из-губите своя мир? Какво правят те, как мислят, това е тяхна работа. На вас предстои само да мислите. Мислете за вашия ум, за вашето сърце, за вашата душа и вашия дух!
към текста >>

Доброто ще дойде, след като минете този път.
Казвате; Ние сме слушали тия работи, искаме нещо черно на бяло.- Как мислите вие? По кой начин съм дошъл до това положение? Пътят, по който съм минал, не е бил послан с рози, не е бил равно, гладко шосе. Дълго време е трябвало да мисля, докато си пробия път през драките, през джунглите. Ако вие трябваше да минете по същия път,много пъти досега щяхте да се върнете назад. Доброто ще дойде, след като минете този път. Затова не се връщайте от този път. - Прав ли е пътят, по който вървим? - Кой от вас е вървял по правия път? Нито дядо ви, нито баба ви,нито вие още - никой от вас не върви по правия път. Който е нещастен, който умира, той не върви по правия път.
към текста >>

22. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои.
Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? ” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера. Вземах стомната и чайника и тръгнах. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало направо на входа на пещерата, приближих го и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха.
към текста >>

Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си.
Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало направо на входа на пещерата, приближих го и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах.
към текста >>

Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш.
Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! ” На Изгрева Б. Николов бил като в училище.
към текста >>

Само Доброто може да респектира злото.
Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! ” На Изгрева Б. Николов бил като в училище. По време на беседите записвал редом със стенографите Живото Слово в своите бележници. Често в тях се срещат и рисунки - графични изображения на онзи невидим, но жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, който ръката му умеела да предаде върху хартията.
към текста >>

Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто!
Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото. Мъдрецът казва: “В Новата култура злото ще бъде слуга на Доброто! ” На Изгрева Б. Николов бил като в училище. По време на беседите записвал редом със стенографите Живото Слово в своите бележници. Често в тях се срещат и рисунки - графични изображения на онзи невидим, но жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, който ръката му умеела да предаде върху хартията. Към бележниците си той така се привързва, че до края на живота си ще ги носи в своя джоб, записвайки по всяко време текущата в Пространството Мисъл.
към текста >>

Замисляния удар се е подготвял от достатъчно вещи в злото умове.
Където Ти ме пратиш на работа там ще отида, каквито условия ми дадеш, на тях ще бъда благодарен. Както Ти благоволиш, тъй ми се изяви! ” Знаел ли е Б. Николов тогава, че за него наистина се подготвя и огън, и кръст, и че ще изпита радостта да мине през тях заедно със своя Учител? Няколко години минават в преценка на силите. Замисляния удар се е подготвял от достатъчно вещи в злото умове. За това се е изисквало време. През юли 1957 г. Борис Николов свиква Братския съвет в София. По това време на Изгрева е пристигнал, на път за Езерата брат Кр. Кралев от Бургас.
към текста >>

За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога.
Но в този период no-будните братя и сестри - Боян Боев, влад Пашов, Паша Теодорова, Петър Камбуров, Методи Константинов и най-вече Мария Тодорова са в непрекъсната връзка. Те не падат духом, въпреки, че виждат слабостта на околните. Опитват се да съберат изплашеното от вълка стадо. Влад Пашов изпраща в провинцията до всички братски групи следното писмо: София - Изгрев, 3 април 1958 г. Драги братя и сестри, Ние сме ученици на великата окултна школа, която от незапомнени времена ръководи човечеството в пътя на неговия възход, като му дава методи за развиване на великите добродетели, вложени в човешкото сърце и способностите, вложени в човешкия ум. За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото.
към текста >>

Това е Дървото за познаване доброто и злото.
Влад Пашов изпраща в провинцията до всички братски групи следното писмо: София - Изгрев, 3 април 1958 г. Драги братя и сестри, Ние сме ученици на великата окултна школа, която от незапомнени времена ръководи човечеството в пътя на неговия възход, като му дава методи за развиване на великите добродетели, вложени в човешкото сърце и способностите, вложени в човешкия ум. За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията.
към текста >>

И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото.
За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства.
към текста >>

Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството.
Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите.
към текста >>

Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека.
Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления. Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога.
към текста >>

Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата.
Законът, който работи в Школата, е законът на любовта и вярата в човека. Който отхвърля тия неща, той сам по себе си е вън от Школата, защото Школата е в изпълнението и прилагането на Любовта. Там където любовта отсъствува, никаква школа няма. В школата е само онзи, който поддържа връзката си с възвишения свят. Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога.
към текста >>

Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога.
Тази връзка се поддържа само чрез подхранване на доброто и любовта в човека. Онзи, който подхранва злото в себе си, като се занимава с него, той сам къса тази връзка и по този начин се намира вън от Школата. Затова нека всички бъдем мъже, т.е. хора с трезва мисъл, достойно да посрещнем всички изпитания и да утвърдим още повече вярата си. Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав! В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител. Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е.
към текста >>

23. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той знае че в живота действа закона на Абсолютната Божествена Справедливост, която, по-рано или по-късно, възнаграждава доброто и злото, той правилно свързва причина с последствие и не вини никого за своите нещастия, за своите страдания и недостатъци, знаейки, че те са плод на неговата дейност.
Любовта е тази-сила, която ще свърже съзнанието на отделния човек с това на цялото човечество, на всички същества, на целокупния живот — ще го направи да се чувства едно с всички и всичко, и във всички свои мисли и постъпки да има пред вид общото добро. Любовта, това е тази Божествена Хармония, която ще слее човешките души в единната душа на цялото човечество, която ще разкрие за ограниченото съзнание на днешния човек безграничния простор на живота в цялото, ще го приобщи с красотата, която съществува само за едно съзнание, разляло се и сляло се с всички и всичко. Мъдростта — това е онази Божествена Мъдрост, живо знание, онази светлина без сенки, всеобгръщаща наука, за която говорихме в началото на тази статия. С нейна помощ човек прониква до причините, до корените на нещата. Сбирайки днес своята добра или лоша жътва, вкусвайки плодовете, горчиви или сладки, на своя живот, той вижда и знае как и кога сам той ги е посадил и отгледал. Той знае че в живота действа закона на Абсолютната Божествена Справедливост, която, по-рано или по-късно, възнаграждава доброто и злото, той правилно свързва причина с последствие и не вини никого за своите нещастия, за своите страдания и недостатъци, знаейки, че те са плод на неговата дейност. Той знае, че е безсмъртно същество. че е дух, а не тяло, че е искра от Бога, родена от Него и отиваща хъм Него. Той знае че Бог е негов Баща, а всички хора негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот.
към текста >>

Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания.
Той знае, че е безсмъртно същество. че е дух, а не тяло, че е искра от Бога, родена от Него и отиваща хъм Него. Той знае че Бог е негов Баща, а всички хора негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината.
към текста >>

Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека!
Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете. Поотделно, — само Любовта и само Мъдростта не могат да дадат пълната Божествена Истина.
към текста >>

С радост посрещаме появата на новото списание на балканските есперантисти, което, както показва и името му, ще работи за опознаването, сближаването и побратимяването на всички балкански народи.
„Добро здраве“ е 40 лв. Сумите се пращат до редактора му: Д-р Ефремов, гр. Кюстендил. Balkana Konkordo, monata revuo, organo de la Balkanaj esperantistoj, бр. 1. год. I. Адрес: пощенска кутия, № 233 — София, абонамент 80 лева. С радост посрещаме появата на новото списание на балканските есперантисти, което, както показва и името му, ще работи за опознаването, сближаването и побратимяването на всички балкански народи. Ще работи за премахване на пречките, които до сега са разделяли тези народи, вдъхновявано от възгласа: „Балканци, опознайте се и обикнете се един други! " Ние пожелаваме пълен успех на „Balkana konkordo“ а достигането на неговите цели. Нека то стане спасителен фар за целия Балкански полуостров. като научи жителите му да забравят миналото, поправяйки досегашните си грешки и да си подадат братски ръка за изграждане на мирен творчески живот на Балканите Работейки едновременно както за есперанто, така и за неговата вътрешна идея — побратимяването на народите, „Balkana konkordo“ е намерило най верния път за оживяването, за олицетворяването на езика, — който иначе рискува да се превърне в една куха. нежизнеспособна, осъдена на смърт форма.
към текста >>

24. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото силата на злото владее днес света.
Земята е покрита с братски гробове. Нещо повече: човекът, човешкото съзнание е така помрачено, че той не познава вече своя брат, — вместо брат, той вижда неприятел! Човекът мрази, бори се и — страда! Страдания навсякъде, страдания винаги. В страдания се ражда, в страдания живее и в страдания умира днешния човек. Защо? Защото силата на злото владее днес света. Защото забравихме Бога и повярвахме в Дявола. Защото забравихме брата си и станахме Каиновци. До кога? До кога ще се борим помежду си? До кога ще се отделяме едни от други?
към текста >>

Забрави всяко зло и нека само доброто изпълни твоята душа.
Ний твърде много закъсняхме. Никой не може повече да чака: не се ли опомним, ний ще загинеме ... Та, ние сме само една стъпка пред пропастта! Човече, познай своя забравен брат. Прости му и бъди простен от него! Обикни го, и бъди обикнат от него! Забрави всяко зло и нека само доброто изпълни твоята душа. Подай ръката си на твоя брат и изтрий сълзите на страдащия! Помагай на слабите, просвещавай невежите, повдигай падналия] Вратите на Рая и днес още са отворени пред тебе, човече! Бог, твоят Баща, и днес още те очаква и зове, — тебе — своя блуден син! Ще се опомниш ли? Ще се повърнеш ли?
към текста >>

Вий ще пожънете жътвата, която не желаете, ако се отдавате на нещастни мисли, докато пък личността, която „гледа нагоре", която е възприела „възвишеното гледище“, (познаване качествата на Божествения Ум, който съдържа всемогъщество, всезнание, всепроникване, живота, ума, силата, мъдростта, любовта, красотата, съвършенството, екстаза, хармонията, светлината, мира, могъществото, разбирането, интелигентността, радостта, знанието и т.
когато мислите продължително за нещо и то ще се осъществи. „Той ще има това, което желае“. Слабата ви мисъл ще бъде последвана от слаб израз и само този, който се е научил да мисли творчески, — само радиото, което е нагласено за най-точно възприемане, ще изрази съвършенството. Вашето физическо радио не може да бъде нагласено без помощта на ръката ви, също така вашия ум не може да бъде настроен без помощта на ръката на вярата. И, ако вие насочите стрелката на вашия ум към съмнението, вместо към вярата, и ако храните мисли на критика, ревност и омраза, вий ще намерите, че сте се свързали тук и сега със самия ад. Вий ще пожънете жътвата, която не желаете, ако се отдавате на нещастни мисли, докато пък личността, която „гледа нагоре", която е възприела „възвишеното гледище“, (познаване качествата на Божествения Ум, който съдържа всемогъщество, всезнание, всепроникване, живота, ума, силата, мъдростта, любовта, красотата, съвършенството, екстаза, хармонията, светлината, мира, могъществото, разбирането, интелигентността, радостта, знанието и т. н.) ще достигне своето най-висше благо. Възможно е вие да не можете веднага да видите резултата от една добра мисъл във видимата среда, но въпреки това, тя е една духовна реалност, която, както семето, посято в земята, покълва и дава плод. Вашите съмнения и отрицателни мисли никога не ще ви помогнат, затова забравете ги и дайте ход на вашите полезни и положителни мисли. Вашите умствени бръчки причиняват физическите бръчки, но те отиват още по-дълбоко — те се отразяват и върху заобикалящите ви условия. Върху вашето тяло и вашата обстановка ще се отпечатват старите картини, докато вашата умствена плоча бъде сменена.
към текста >>

Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя".
За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор. Вий можете да мислите това, което желаете. Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя". Вън от сегашния момент време не съществува, затова считай че той е съвършен. Винаги е сега. Вашето вдъхновение ви води към успех и ентусиазмът може да се култивира. Култивирайте вярата и любовта, за да можете да бъдете ентусиазирани, и свържете вашата мощ с ентусиазъм, а не с отрицателните сили. Вашият ум е гъвкав, разширяем, — отворен за новите идеи, — той е средството, с което вие засягате всичко, което познавате.
към текста >>

Търсете доброто във всяко обстоятелство, в заобикалящите ви условия, във вашия съсед и благославяйте ги за това.
Култивирайте вярата и любовта, за да можете да бъдете ентусиазирани, и свържете вашата мощ с ентусиазъм, а не с отрицателните сили. Вашият ум е гъвкав, разширяем, — отворен за новите идеи, — той е средството, с което вие засягате всичко, което познавате. Вие ще се уверите, че най-лесно е да възпитате вашето съзнание и да разширите мислите за хармония, здраве и изобилие, ако размишлявате по един час всекидневно. Резултатът ще ви даде много по-богата опитност от тая, която бихте могли да имате другаде. Само вашите собствени грижи могат за прогонят мухата, която безпокои вашето щастие. Търсете доброто във всяко обстоятелство, в заобикалящите ви условия, във вашия съсед и благославяйте ги за това. Личностите успяват чрез благословията. Вий можете да изучите техниката на щастието. Вий можете да си създадете обичай да благославяте и ще узнаете неговата мощ, посвещавайки известно време за изразяване на благодарност към всичко, с което си служите или което виждате (правете това с ви-сок глас, ако мисълта ви е склонна да се отклонява). Нищо друго, което вий правите, не може да ви възнагради тъй много, защото то прониква във вашия всекидневен живот и влияе условията на вашия организъм така, че вие никога не ще се разболеете. Вий ще се чувствате невъобразимо опреснен, ако в продължение на деня посветите поне няколко минути на благославяне — или поне да освободите ума си.
към текста >>

25. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Необходими са голяма смелост, безкрайна пожертвователност и непобедима любов за възтържествуването на доброто над злото.
Ще престанат сълзите и страданията на хората. Радост и щастие ще зацаруват на земята. Но, — дали щастливото бъдеще на човечеството ще дойде само по себе си, без участието на човека? Не! Човек непрестанно трябва да работи, жертвайки всичките си сили за него. Необходими са голяма смелост, безкрайна пожертвователност и непобедима любов за възтържествуването на доброто над злото. Хората все още са слепи; все още егоизма заслепява сърцата и умовете им и ги кара да мразят и се борят едни с други. Все още има хора и народи потискани от тия, в чиито ръце е силата. Още има хора, които мечтаят за войни, за кърви и разрушения. Още има хора. които не могат или не искат да разберат, че тяхното собствено щастие и щастието на техните народи не може да бъде изградено върху нещастието на други хора и народи.
към текста >>

Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото.
Най важният за човешкия живот, неизменен, Божествен закон. Той еднакво засяга отделните хора, партии, класи, съсловия, организации и народи. Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели. Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и несправедливост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост. И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят. Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот. Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто. Закона за цикъла от Мери Робертс навсякъде във вселената царуват ред и закон. Hямa нищо случайно или безпричинно.
към текста >>

Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни.
Той еднакво засяга отделните хора, партии, класи, съсловия, организации и народи. Не се съмнявайте: вий ще пожънете точно това, което вий сами сте посели. Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и несправедливост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост. И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят. Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот. Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто. Закона за цикъла от Мери Робертс навсякъде във вселената царуват ред и закон. Hямa нищо случайно или безпричинно. Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно, съзнателно да подпомагаме своята еволюция.
към текста >>

Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто.
Въпреки всичко, въпреки видимата дисхармония и несправедливост, в живота царува безусловна, върховна Справедливост. И ние казваме: само разкаянието за стореното зло и взаимната прошка ще ни спасят. Ний трябва да простим, ний трябва да забравим злото, което други са ни направили и никога не трябва да им отвръщаме със същото. Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот. Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто. Закона за цикъла от Мери Робертс навсякъде във вселената царуват ред и закон. Hямa нищо случайно или безпричинно. Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно, съзнателно да подпомагаме своята еволюция. „Кръг след кръг“, е един често употребяван израз, когото ние можем да заместим с израза „Цикъл след цикъл“. Тия три думи съдържат един основен закон във вселената, който принадлежи не само на метафизиката, но който може да бъде проверен и доказан научно чрез проучвания и експерименти и тогава да бъде приложен в практическата дейност на всекидневния живот.
към текста >>

Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава.
Ако чрез преповтаряне ние засилваме едно впечатление, неговите понататъшни възобновявания ще стават все по-силни и по-силни, докато това впечатление се вреже в нашето съзнание и се превърне в една сила, която действа независимо, сама произвеждайки навън подобни впечатления. Това именно е изграждането на характера. В един по-широк цикъл, впечатленията и потиците дават форма па характера и развитието на една раса. Да предположим сега, че едно нежелателно впечатление, което става причина за редовно възобновяване на лошо настроение или зло желание, е влязло в нашето съзнание. Понеже „цикличната точка“, която носи със себе си това впечатление се движи, то тягостното настроение постоянно ще се възобновява, обхващайки и завладявайки ума н колкото повече волята му се противопоставя, толкова по-голяма ще бъде борбата. Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава. Следвайте този прост експеримент и много от „греховете" ще изгубят своята сила. В по-широкия цикъл, който се отнася до народите, същото нещо може да бъде приложено. Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим.
към текста >>

Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“.
Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим. Ний можем да узнаем признаците на идващото „Ново време“ и да очакваме неговото идване чрез съзнателно подготвяне на тези способности и сили, които тогава трябва да се развият. По такъв начин -ние ще станем годни да извършваме пионерската работа, не заради славата да бъдем начело, но за да можем да помогнем на тия, които се нуждаят от помощ. Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“. „Има един прилив в делата на човека, който, ако бъде последван, ни води към щастие" — казва Шекспир. Ако това е вярно за материалните неща, не е ли то също така вярно и за духовната страна на живота? Изучаването на астрологията ни показва, че приливите и отливите на планетните влияния могат да бъдат математически изчислени и техните ползотворни и добри възможности напълно предвидени. Следователно много ясно е, че ние трябва да използваме прилива за да посеем тези семена в характера и съдбата си, които при отлива ще ни дадат богата жътва. С други думи, ние ще знаем кога и как ще имаме благоприятни условия и ще можем да ги използваме, а също — ще знаем времето, когато условията не са благо приятни.
към текста >>

Ако ний им желаем доброто, невъзможно е те да ни желаят злото.
Положението на един човек или народ се определя от неговите мисли, чувства и действия. Всяко явление има значение за напредъка ни в бъдеще. Едно голямо страдание, от което бягаме, може да стане условие за нашето бъдещо добруване. Обикновено нещо е днес да се оплакваме че има криза, че живота е тежък, да обвиняваме и да дирим причините вън от себе си. Някои пък казват, че сърби, гърци и румънци ни дебнат. Ако ний им желаем доброто, невъзможно е те да ни желаят злото. Умните хора търсят причините за всичко в себе си. Те знаят, че ако са заслужили добра съдба, никой не може да им стори зло. Те знаят че в живота има едно вечно бдящо Провидение, което безпогрешно отрежда всекиму заслуженото. Че Божествената Справедливост забавя, но не забравя. Просветените хора са по-търпеливи, внимателни и съзнателни.
към текста >>

Да живееш с вярата, че светът ще бъде на твоята страна до тогава, докато ти бъдеш верен на най-доброто в теб.
Да забравиш грешките на миналото и да употребиш всички усилия за по-големи достижения в бъдещето. Да бъдеш винаги весел и да имаш винаги готова усмивка за всяко живо същество, което срещаш. Да употребяваш толкова много време за твоето собствено издигане, че да не ти остава такова за критикуване на другите. Да бъдеш достатъчно спокоен вътрешно, за да се измъчваш; да бъдеш достатъчно благороден, за да се гневиш; достатъчно силен, за да се страхуваш и достатъчно щастлив, за да се безпокоиш. Да мислиш добре за себе си и да заявиш това на света, но не с красиви речи, а с велики дела. Да живееш с вярата, че светът ще бъде на твоята страна до тогава, докато ти бъдеш верен на най-доброто в теб. Христиан Д. Ларсон Ти пееш! Искам да бъда певец, а не мога да пея ... Мъка притиска душата ми — не мога да пея! Вътрешен шепот изрече: желанието да си певец е най-красивата песен, която малцина разбират. Желанието да пееш е най-красивата песен, която ангелите с наслада изслушват.
към текста >>

26. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

така и днес злото не може да победи доброто.
Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба. Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи. Христос е Дух.
към текста >>

Доброто винаги побеждава!
И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба. Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи. Христос е Дух. а не тяло, и затова не може да бъде разпънат и умъртвен. Този Дух.
към текста >>

това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата.
Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи.
към текста >>

С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто.
Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта.
към текста >>

Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога!
А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй.
към текста >>

Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир.
И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К.
към текста >>

За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее.
светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К. Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите.
към текста >>

Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното.
Нека ги търсим и ги открием, защото те са толкова скромни, че сами никога не ще почнат да се натрапват и да претендират за ръководни лостове в държавата. Всеизвестно е че днес нахалниците се надигат и успяват навсякъде, а най вече в областите на политическия живот. Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места. Какъвто е народа, такива ще бъдат и неговите управници. Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното. което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на Народите е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации. Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това.
към текста >>

Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си?
Г-н Софрони Ников държа в Севлиево 3 сказки на 18, 19 и 20 април на обща тема „Умрелите са живи“. Сказките бяха добре изнесени и научно аргументирани, обаче посещението твърде слабо. Право забеляза един от присъстващите, че днешните хора, се интересуват само за тялото си, а не и за душата си. И наистина, съвременните хора се интересуват, от много неща, проучват морските и земни глъбини и небесните висини, но стремеж към истинско себепознание като че ли не съществува у тях. Обаче, пътят към истинското знание върви пред себепознанието. Какъв смисъл има да проучваме хилядите и най-малки подробности в живота и устройството на цялата видима вселена, когато не познаване сами себе си? Що е човек, откъде иде на къде отива? — Ето най-важните въпроси, към които трябва да бъде насочен вечния стремеж за знание на човека. Истината трябва да озари човешкия ум, за да може последния да начертае правилен път в живота. Иначе. вървейки в тъмнина, хората винаги ще се натъкват на бездни и препятствия в живота си и последния ще бъде проклятие, а не радост за тях. Но, иде ново време, нова култура, когато заблужденията на материализма ще изчезнат като тъмнината пред лъчите на слънцето.
към текста >>

27. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен.
Направи ли това, той е вече в правия път и рано или късно ще достигне целта си. Светлина, повече светлина е нужна на човека, а не външни условия. Условията той сам ще си ги създаде. Дайте му правилна насока на живота, създайте му цел, велика и свята, цел. която да въплъщава щастието, свободата и красотата на целокупния живот на земята, дайте му един мощен потик, чрез своя собствен пример, към постигането на тази цел, и той ще създаде новите условия за щастлив живот на земята, ще си възвърне „земния рай“. Да приемем разумното, доброто, красивото, да насочим всичките си сили към неговото достигане, тогава злото само по себе си ще падне и пътя ни към щастието ще бъде оправен. До променим стрелката на нашия живот, да променим нашата цел, нашия идеал, нашия мироглед — това е най-важно, всичко останало само ще дойде — добрия условия ще се създадат. когато разумно насочим живота и дейността си към тях. Не чрез власт, не чрез закони, не чрез насилствена промяна на обществения строй ще се достигне общочовешкото щастие. Пътя към него минава през отделната личност, чието съзнание е озарено от истинска духовна светлина и от правилно набелязана цел в живота. Група от такива съзнателни личности образуват вече сила, която е творец на нов живот.
към текста >>

Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа.
Нужно е да се появи голямо търсене, за да се дойде и до масово и евтино производство, способно да задоволи и нуждите на големи маси население, възприело навиците на природосъобразното хранене. В това е бъдещето на човечеството. Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи.
към текста >>

В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси.
До къде ще отиде това брожение, трудно е да се предвиди, но не ще е чудно ако Югославия тръгне по пътя на Испания. Така е, когато с насилие и терор искат да се налагат неща, които могат да станат само свободно, при взаимно уважение и отстъпки. В Югославия искаха да наложат насилствено обединение и сливане на разните Южнославянски племена, отнемайки правото за свобода и самоуправление на македонци, хървати и т. н. Тия. които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция.
към текста >>

То е дървото на познание доброто и злото.
където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Рая беше едно велико училище- Но и учениците на тъмнината. на черната ложа, и те можеха да влизат в рая И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?
към текста >>

Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства, и да станем приятел на доброто и господар на злото.
Който не знае този закон- той яде само кисело, или само сладко, и не може да образува сол, която да му послужи за градеж. Сладките храни създават меките хора, а киселите създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол. За да може храната да мине в твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете, не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука. Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства, и да станем приятел на доброто и господар на злото. Това е философията на живота. Сега трябва да се създадат нови тела и нови способности, нови дарби и нови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си допринасям за разрешението им в света. С това ставам съработник на този великия свят.
към текста >>

Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата.
А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото което мрази не сте вие, и съществото което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученика, който се учи от двамата. Тази същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата. Това е смисъла на живота. Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София. Оправени и объркани (писмо) Знаеш ли, драги брат, че моите близки сериозно се безпокоят за мен? И има защо.
към текста >>

Това е духовното възкресение, освобождаването на човешката душа от гнета на тъмнината, на злото.
И наистина, каква нужда имаме ний, хората от физическо възкресение? Духът е безсмъртен. Той не умира. Той постоянно възкръсва, като облича, пререждайки се, все нови и нови тела за да черпи все нови и нови опитности. Смисъла, обаче, на евангелското възкресение е друг. Това е духовното възкресение, освобождаването на човешката душа от гнета на тъмнината, на злото. Това е скъсването веригите на заблуждението, на егоизма и греха в които е окован човек. Това е изгряването на слънцето на любовта, мъдростта и истината в човешката душа. За това възкресение говори Христос и него Той е практикувал! Защото, каква нужда има свободния дух. захвърлил веригите на плътта, от купищата разлагаща се материя на неговото захвърлено вече тяло?
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто?
Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило.
към текста >>

В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване.
В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Злото е на лице.
Това се е случило не само в Съединените Щати, а и почти с всички нови богаташи. Няма да се впускаме в иначе интересните подробности, защо новите богаташи лесно губят и със своите загуби докараха световната криза. Главната причина е, че те, научени на лесни печалби, засилиха индустриалното производство след войната, когато държавите вече не купуваха, а народните маси, обеднели именно поради войната, нямаха възможност да купуват. Тъй пазарите се задръстиха, фабрики затваряха, банки фалираха, безработицата се увеличаваше, — с една дума кризата все расте и расте. Тъй като едно зло никога не идва само, кризата предизвиква борба за пазари — затваряне на граници, митнически и валутни пречки и т. н. Злото е на лице. Явно е вече за всички, че всяка държава е тясно свързана стопански с другите държави. Да се заобикаля с митнически и валутни ограничения, то значи болен да зазида прозорците и вратите на стаята си: ще се задуши и ще умре! И протекционизма не спасява държавите, а само дава възможност за експлоатация на потребителите. Но най-голямо зло е несигурността на валутата“. Из „Софийски търговски вестник“ И. И.
към текста >>

Човещина в която Доброто да е цел на всички.
В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд. Мнозина ще бъдат питани като Каина — що са сторили с брата си? Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки ... И въпреки това — над развалините, над гнилото, върху новото, което пониква е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички народи — за всички раси! — И ще прозвучи викът от всякъде: — Човещина, повече човещина! Човещина в която Доброто да е цел на всички. Истината — път. Братството — плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа! Будят се все повече. И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот! Л. Лулчев За в.
към текста >>

Умът служи за познаване на външния свят, а духовния свят го познаваме със сърцето си.
И всеки човек, който може да постави тази жлеза в контакт със Слънцето, ще може да живее колкото иска на земята. В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот. И ако искате да развиете своя ум, трябва да свържете мозъка си с енергиите на месечината. Понеже енергиите на Слънцето и месечината се различават. Енергиите на месечината помагат за развиване на човешкия ум, а енергиите на Слънцето - за развиване на човешкото сърце. Умът служи за познаване на външния свят, а духовния свят го познаваме със сърцето си. Туй, което умът мисли за външния свят, е вярно, но туй което мисли за вътрешния (духовния) свят, не е вярно. За вътрешния свят, каквото сърцето чувства, това е вярно. А туй, което сърцето чувства за външния свят, не е вярно. И духовния свят трябва да го изучаваме чрез своето сърце. Човек не може да има истинско понятие за духовния свят чрез ума си.
към текста >>

30. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог Има нещо висше и незнайно, чийто глас напътства неотклонно човека към любовта и доброто.
И с нея още веднъж хлопа на вратите на нашето с знание истински и вечно новото — Единството, което е било, е, и ще пребъде. Единството, което ние с всички усилия трябва да постигнем и осъществим. Единството, което е разгадката на световните тайни, разрешението на всички световни проблеми и задачи, ключът към щастието и хармонията за всичко и всички. Новата година нека носи за всички нас истински новото — единството, което ще ни спаси. Честита Нова година! Бог Има нещо висше и незнайно, чийто глас напътства неотклонно човека към любовта и доброто. Неговият глас е почти заглушен от демоничния вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта. Редно се долавя неговия тих глас и рядко човек се ръководи от него. Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло.
към текста >>

Неговият глас е почти заглушен от демоничния вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта.
Единството, което ние с всички усилия трябва да постигнем и осъществим. Единството, което е разгадката на световните тайни, разрешението на всички световни проблеми и задачи, ключът към щастието и хармонията за всичко и всички. Новата година нека носи за всички нас истински новото — единството, което ще ни спаси. Честита Нова година! Бог Има нещо висше и незнайно, чийто глас напътства неотклонно човека към любовта и доброто. Неговият глас е почти заглушен от демоничния вой на омразата, от крясъците на злото, от шум и на суетата и глупостта. Редно се долавя неговия тих глас и рядко човек се ръководи от него. Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта.
към текста >>

Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна.
— Е, кой е бил тоя старец, дедо Благое, дето е извършил това чудо? — Не си ли слушал в приказките, че Господ ходи от време на време по земята, преоблечен като старец, като белобрад дядо? Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър.
към текста >>

Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината.
Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса. Красотата е външна форма, външна страна на чистотата, а чистотата е вътрешната, духовната страна. Но причината за красотата и чистотата е разумността на човека. Разумността съдържа едновременно и двете неща - красива форма и чиста вътрешност. Човек не може да бъде красив, ако не е чист и не може да остане чист, ако не подобри своята красота.
към текста >>

Почти половината от злото, което хората вършат на земята, месечината го изтегля и трансформира.
И във физически, и в умствено, и в духовно отношение този закон е верен. Всеки един човек трябва да бъде облечен в чистота и красота. Месечината играе важна роля в живота на земята. Тя изтегля от земята всички отрови, които спъват проявата на живота. И ако не беше месечината, ужасно щеше да бъде положението на хората на земята. Почти половината от злото, което хората вършат на земята, месечината го изтегля и трансформира. Тя е място на чистота. В туй отношение, тя помага на Слънцето. Силата на чистене иде от Слънцето, а месечината изпълнява функцията на чистене. Месечината влияе върху развоя на живота на земята. Ако сте болен например, излезте вечерно време при хубава месечина и се изложете на нейната светлина и ще опитате нейното благотворно влияние, но да не спите.
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст!
(Т. Ч.) Най-богатият (Т. Ч.) Усмивките (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Егоизмът като причина за усилените времена (По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.) Книжнина. Хроника Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст! Защото има сили, които работят за доброто. Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други.
към текста >>

Защото има сили, които работят за доброто.
Ч.) Усмивките (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Егоизмът като причина за усилените времена (По беседа от Учителя, държана на 18 февруари 1934 г.) Книжнина. Хроника Към братята сърби! (Гласът на българския народ) Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст! Защото има сили, които работят за доброто. Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа. Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други. „Има време за всяко нещо".
към текста >>

Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото.
Не чакайте, най-после, защото българският народ още не е свободен, той е още скован, още се намира под хипнозата, под властта на сили, които въпреки волята му, не му позволяват да даде простор на своите братски чувства, да дойде и да ви прегърне. Елате вие и ни помогнете да се изправим, да се освободим, да се спасим от тъмните сили, които работят за разединение, които мечтаят за нови кръвнини, които подготвят нови братоубийства. Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно.
към текста >>

Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
към текста >>

Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото.
към текста >>

Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света?
С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне.
към текста >>

- Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме.
Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре.
към текста >>

Също и със злото.
Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал.
към текста >>

Хората сега търсят причините за злото в света.
Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности.
към текста >>

Причината за злото в света е личният егоизъм на човека.
И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите.
към текста >>

Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто.
Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи. Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто. Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба. Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество?
към текста >>

Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано.
Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли.
към текста >>

Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето.
Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека.
към текста >>

И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто.
Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата.
към текста >>

Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие.
Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес.
към текста >>

Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е.
Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е.
към текста >>

Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото.
Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.
към текста >>

В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси.
Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли.
към текста >>

дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава.
егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек.
към текста >>

Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга.
А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си.
към текста >>

Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли.
В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва.
към текста >>

Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено.
Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека.
към текста >>

Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек.
дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява.
към текста >>

Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си.
Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си.
към текста >>

А хората сега се плашат от злото, от дявола.
Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри.
към текста >>

Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва.
Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин.
към текста >>

Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека.
Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света.
към текста >>

Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява.
Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса.
към текста >>

Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях.
С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му.
към текста >>

Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта.
Щом човек изгуби вярата си, той започва да търси спасение отвънка. Може да вярвате и уповавате и във външни неща - баща, майка, общество, държава и пр., всичко това е хубаво, но това са само временни условия. Същността на вашето повдигане зависи от самите вас - от изпълнението на великата Воля Божия, т.е. от изпълнението на великия природен закон на разумността, който прави човека свободен. За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек. Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима.
към текста >>

32. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят.
Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена? Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси? Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите? Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи? Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие. Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира. Да се сплотят здраво, като канара, тези, които искат да запазят човечеството от гибел. Да съединим сърцата си, умовете си, волите си, та да образуваме мощен поток, който да обезвреди и обезсили, доколкото това е възможно, приближаващата буря. Нека нашата мощна мисъл за мир прониже вредом пространството и обезвреди зародишите на войната. Нека издигнем с нея непроницаеми стени, с които да обградим поне нашата страна, нашия народ от пристъпите на демона на разрушението.
към текста >>

Преглед Един гради, друг събаря Обикновено, злото, което хората сами си правят, никой друг не е в състояние да им го направи.
Защото тогава ще изчезнат всички измами, всички диви жестоки борби и насилия между хората; ще изчезнат убийствата и самоубийствата; ще изчезнат войните и революциите, които потопяват земята в кръв които унищожават преждевременно живота на безброй човеци, които погубвате толкова много морални и материални блага, които убиват човешкото в човека и го понизяват до равнището на див кръвожаден звяр! Ще изчезне всичко, което мъчи, унизява и заробва човека през дните на живота. И ще зацари мирът между хората по цялата земя. Ще дойде Царството Божие на земята — царството на братството, свободата и радостта. Т. Ч. Преглед Един гради, друг събаря Обикновено, злото, което хората сами си правят, никой друг не е в състояние да им го направи. Хората сами си бъркат работите, сами тръгват по крив път, сами се обричат на страдания. А после търсят отговорности — тоз виновен, онзи виновен, Бог, съдбата, стечението на обстоятелствата. Същото нещо става и с народите, чиито съдбини се намират в ръцете на глупави управници. Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници. Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници.
към текста >>

Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината.
Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата. Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори.
към текста >>

Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода.
Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне.
към текста >>

Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота.
Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми.
към текста >>

Трябва в нас да умре злото, т.е.
А сега хората отричат съществуването на Бога и искат да подчинят Природата, която считат неразумна. С тези си възгледи за Бога и Природата, човечеството в своята целокупност е създало най-ужасните престъпления, които историята отбелязва в Битието. Сега трябва да се даде обратно движение на човешката мисъл и на човешкия живот. Тази нова мисъл трябва да я поставим срещу хората, които са родени в нощта. Защото в тези хора има алчност и егоизъм и те искат да живеят охолно и да се удоволстват за сметка на ближните си. Трябва в нас да умре злото, т.е. да престане раждането на хората в тъмнината. Ако излезете извънка сферата на земята, ще видите, че там не съществува никаква тъмнина. Тъмнина съществува само в известни граници около земята. Има известни теории на учените от миналото, според които преди милиарди години Земята е минала покрай едно черно загаснало слънце и всичките нещастия идат от това, че Земята е погълнала в себе си от неговите тъмни лъчи. И нашето Слънце по едно време под влиянието на това черно слънце е загаснало, но в последствие е освободено от тази тъмнина.
към текста >>

На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство.
Често този живот на открито помага да изчезнат разни разстройства на храносмилането. Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид. Кромидът подобрява физическата издръжливост. Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“. На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство. Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид". Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена. В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците. Дискордит препоръчва, а Плиний величае лечебността на кромидовия сок при болестта водянка. Като възбудител, кромидът се употребява при слабо храносмилане и против газове, а като експекторант — при стари хронически катари.
към текста >>

Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество.
Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

33. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние можем, ако искаме и ако сме готови на жертви, да неутрализираме злото, — за да изградим новия свят.
Събудете се, синове на Светлината, и вижте че животът иска от вас живо дело, — той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва. Събудете се, хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата — тясна клетка — на отделеността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло! Ние можем, ако искаме, да пресъздадем живота, такъв, че той да бъде едно непрестанно благо за всички. Ние можем. ако искаме, да внесем хармонията, радостта и щастието в него. Ние можем, ако искаме и ако сме готови на жертви, да неутрализираме злото, — за да изградим новия свят. Братя хора, да си подадем ръка и да заработим за изграждане основите на Царството Божие на земята. На това царство, в което всички ще бъдат едно. всички ще живеем свободно, всички ще творим с радост благата. които са нужни за живота. Защо се страхувате?
към текста >>

Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро.
Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни права и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен. А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата. Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността.
към текста >>

Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък.
А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата. Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността. Не са условията, които създават нещата и явленията.
към текста >>

Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността.
Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата. Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността. Не са условията, които създават нещата и явленията. Това може да се види от всеки, като проследи развитието на обществата в широк мащаб, а може да се провери и като се наблюдава живота в семействата. Има много семейства, които имат всички външни условия, но живеят като в ад - в раздори и недоразумения, а има семейства, които живеят в оскъдица в материално отношение, но имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека.
към текста >>

Злото е допуснато, за да стане един път, за да се внесат известни блага в живота на хората.
Такива трябва да бъдат бъдещите разбирания на мъжа и жената за техните отношения. И тогава домът ще бъде устроен върху други основи. Как ние живеем, това можем да знаем, но как другите хора живеят, е непонятно за нас; ние не знаем дълбоките причини, които стоят зад една постъпка на даден човек. Ако считаме Бога, Който ни е създал, за Съвършено Същество, и при това се случват анормалности в живота ни, мислите ли, че тия неща Той не ги е знаел? - Той ги допуша, за да внесе чрез тях известни блага в нашия живот. Злото е допуснато, за да стане един път, за да се внесат известни блага в живота на хората. Но само Бог знае този път. Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо. Всяко положение и форма, които човек заема в живота си, служат само да научи човек нещо. Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората.
към текста >>

Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си.
Как ние живеем, това можем да знаем, но как другите хора живеят, е непонятно за нас; ние не знаем дълбоките причини, които стоят зад една постъпка на даден човек. Ако считаме Бога, Който ни е създал, за Съвършено Същество, и при това се случват анормалности в живота ни, мислите ли, че тия неща Той не ги е знаел? - Той ги допуша, за да внесе чрез тях известни блага в нашия живот. Злото е допуснато, за да стане един път, за да се внесат известни блага в живота на хората. Но само Бог знае този път. Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо. Всяко положение и форма, които човек заема в живота си, служат само да научи човек нещо. Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах.
към текста >>

Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо.
Ако считаме Бога, Който ни е създал, за Съвършено Същество, и при това се случват анормалности в живота ни, мислите ли, че тия неща Той не ги е знаел? - Той ги допуша, за да внесе чрез тях известни блага в нашия живот. Злото е допуснато, за да стане един път, за да се внесат известни блага в живота на хората. Но само Бог знае този път. Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо. Всяко положение и форма, които човек заема в живота си, служат само да научи човек нещо. Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е.
към текста >>

Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас.
Всички трябва да бъдете смели и решителни в тази борба със смъртта; а вие сега сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Бог даде.“ Не! В себе си трябва да имаме сила да победим мъчнотиите, в които сега се намираме. Гледайте право, не на вас да обръщат внимание, но вие обръщайте внимание на другите. Влизайте в положението на другите хора, и търсете във всеки човек хубавото и му въздействайте хубавото да се прояви спрямо всичките му ближни и неговите мисли, чувства и постъпки. Туй, което мислите за другите, ще се върне и на вас. Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас. Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г. НАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Истински служители на народа могат да бъдат само ония, които носят идеите на Христа, идеите на любовта, братството и мира. Защото само те ще ръководят народа към сближение, към помирение и единство с другите народи, където е щастието, свободата и напредъка на всеки народ.
към текста >>

34. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота.
А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава.
към текста >>

И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото.
Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено.
към текста >>

Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото.
Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено. Съвременното механистично познание, което в крайните си изводи е стигнало до материализма, има преди всичко една крива предпоставка. Учените, които взимат материята като единствена реалност в Битието, мислят за материята това, което тя не е, а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е. За да познаем величието и силата на Бога, трябва да изучаваме онова, което е създадено от Него.
към текста >>

Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането.
Затова давайте, за да ви се даде. Ако нямаш в даден случай, когато трябва да дадеш, то вложи мисълта в ума си да дадеш. А сега хората са научени само да вземат, без да дават и вследствие на това всички страдат. Защото основен закон в живота е да даваш и да вземаш, за да става обмяна и да се проявява правилно животът. Затова са пратени хората на земята и се раждат във фамилии и общества, за да се научат на този велик закон, да дават и да вземат; така ще се образува връзка помежду им, та да разбират нуждите си един на друг, да разберат, че са братя. Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането. Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта. Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи. По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г. Книжнина Стани, събуди се, разкази от Ел. Казанлънлиева, стр: 64.- Цена 7 лева.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати.
Този живот, с неговите реални нужди, трябва да бъде застъпен, да влезе в училището, или, — училището да навлезе в живота. Животът и училището трябва да бъдат едно. В това направление възможностите са вече доста ясно очертани. Тук ние трябва да имаме едно трудово училище, в което обучението в производството и самото производство, трябва да бъдат застъпени във всичките им клонове. Ученикът не трябва само да „учи“ на книга, но той трябва да прилага на практика наученото, да създава, да произвежда. Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители.
към текста >>

Тяхната задача е да видят всичко и да дадат най-доброто описание, което може да се получи.
Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове. Те намират, че ако невидимия свят наистина съществува, неговите изследователи трябва да дават съвършено еднакви описания. Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна. Да предположим, че редакцията на един вестник изпраща двадесет души репортьори а един град със заповед „да го опишат“. Репортьорите са, или би трябвало да бъдат обучени, изкусни наблюдатели. Тяхната задача е да видят всичко и да дадат най-доброто описание, което може да се получи. А при това сигурно, че от техните двадесет рапорта, нито два ще си схождат всецяло. Но има пък много неща еднакви, за до не се считат че са съвършено различни. Докато в едни от тях имаме само общи повърхностни описания, то други могат да стоят много по-високо по качествата и проницателността в описанието. Факта, че тия описания се различават, доказва ли че тоя град не съществува? Съвсем не!
към текста >>

Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза.
— „Доста е за деня неговото зло! “ Какво голямо ограничение! Ако ний знаем, без никакво съмнение, че след време, по-рано или по-късно, ще отидем в една далечна страна, където при нови условия ще трябва да живеем дълги години, не е ли напълно естествено да вярваме, че ако имахме известна възможност да научим нещо за тази страна преди още да заминем за нея, ний ще се възползваме от нея? Знанието ще ни даде възможност да се приспособим по-лесно към новите условия. Има само една сигурност в живота ни и това е — смъртта! Когато ний минем отвъд, и се намерим пред новите условия, познаването им, не ще и съмнение, ще ни пренесе голяма полза. Но това не е всичко. За да разберем този свят, който е свят на ефектите, на резултатите, нужно е преди това да разберем свръхфизическия свят, който е свят на причините. Ний виждаме колите, движещи се по улиците и чуваме чукането на телеграфните апарати, но тайнствената сила, която причинява тия явления, остава невидима за нас. Ний я наричаме електричество, но името не ни дава обяснения. Ний не научаваме нищо за самата тая сила, защото виждаме и чуваме само резултатите, причина на които е тя.
към текста >>

Мисълта и чувствата спомагат на волята да създаде някакво престъпление, но злото не произтича от ума и сърцето.
Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля. Сърцето и умът са само условия, при които волята може да създаде добро или зло. Мисълта и чувствата спомагат на волята да създаде някакво престъпление, но злото не произтича от ума и сърцето. Може някой да цитира, че сърцето е покварено; но поквареното сърце не подразбира, че сърцето е грешно. Когато една жена се поквари, кой е причината? - мъжът. Жената ще я развали мъжът. Мъжът в дадения случай, който извращава жената, това е волята на жената; жена, която се извращава от един мъж, мъжът е воля на жената в дадения случай.
към текста >>

В злото човек не може да прогресира, злото е процес на приспиване, а при него човек няма да мине повече от 45 години, без да заспи.
Тогаз вече на човек му взема 90 години докато се върне пак на земята; а които умират без да са заспали на земята, взема им 45 години да се върнат. Приспиването е един процес за намаляване на страданията, които човешката душа изпитва; то е един метод да се премахнат всички образи, които спъват ума на човека. Понеже ужасно нещо е човек да гледа само престъпления пред себе си. За да прогресира, човек трябва да вложи нещо хубаво в душата си. Нови образи трябва да вложи в ума си. В злото човек не може да прогресира, злото е процес на приспиване, а при него човек няма да мине повече от 45 години, без да заспи. И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота. Умният човек, който разбира нещата, вижда, че всичко работи за добро. Анормалностите се раждат от неразбирането на следния велик закон: От всяко нещо трябва да възприемем толкова, колкото ни е необходимо в даден момент. И всички престъпления седят в това, когато човек взема повече, отколкото му трябва. И като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, мислят, че светът днес е по-лош, отколкото в миналото.
към текста >>

Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот.
Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества.
към текста >>

Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него.
И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота. Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло.
към текста >>

И злото и доброто, като са при теб, да те познават, че ти си господар.
В тази фаза девизът е: Всичко работи за добро. Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да минават през вашето съзнание, но не ги допущайте да станат господари в съзнанието ви. Съзнавай нещата и бъди ти господар. И злото и доброто, като са при теб, да те познават, че ти си господар. Това значи да имате власт - да сте господар и на злота и на доброто. Ние живеем в една епоха, когато трябва да уредим отношенията на нашия ум, на нашата душа и на нашия дух. Като казва Христос: „Не се противи злому“, разбира, че умният не се съпротивлява, понеже той не търси своята свобода по физически начин. Защото умът е, който побеждава - духът е, който извоюва свободата. Ако във вас няма силен дух, свобода няма да имате.
към текста >>

Това значи да имате власт - да сте господар и на злота и на доброто.
Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да минават през вашето съзнание, но не ги допущайте да станат господари в съзнанието ви. Съзнавай нещата и бъди ти господар. И злото и доброто, като са при теб, да те познават, че ти си господар. Това значи да имате власт - да сте господар и на злота и на доброто. Ние живеем в една епоха, когато трябва да уредим отношенията на нашия ум, на нашата душа и на нашия дух. Като казва Христос: „Не се противи злому“, разбира, че умният не се съпротивлява, понеже той не търси своята свобода по физически начин. Защото умът е, който побеждава - духът е, който извоюва свободата. Ако във вас няма силен дух, свобода няма да имате. Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това.
към текста >>

Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно.
Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“.
към текста >>

Необходимо е основната идея, завещана от светилниците на човечеството, за подигане и напредък на човека и осветление на неговия път, да не се изпуща от разумните пионери на доброто и светлината.
Под тяхното вдъхновение се изпяха, няколко песни и се изпълниха няколко музикални парчета. Най-хубава, обаче, остана песента на едно малко момиченце, декламация и поздрав от същото. Това именно само дава потик и остава като скъп спомен за дълго време. А този, който подтикнат от висок идеализъм и любов към идеята, която ни е завещал Д-р Заменхов, за любов и братство между всички човеци, като вижда това. стона му ясно, че за да се постигнат тия хубави и благородни работи, необходима е първом индивидуална работа върху всеки един за да се закалят и се отвори по-ясно хоризонта на техните идеи. Необходимо е основната идея, завещана от светилниците на човечеството, за подигане и напредък на човека и осветление на неговия път, да не се изпуща от разумните пионери на доброто и светлината. Трябват съидейници със здрави разбирания и добре определени в пътя и задачата на Есперанто, като не създават кумири, а да знаят кому служат, да бъдат самоотвержени и пожертвувателни, за да дадат тласък и да подкрепят истинската насока на есперантското движение. В неделя в 10 ч. се откри конгреса. Той бе поздравен от официалните лица и от много дружества от България и странство. Поздравите бяха пропити с добро желание за по добър успех в областта на побратимяването и човечността.
към текста >>

Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството.
Трябват съидейници със здрави разбирания и добре определени в пътя и задачата на Есперанто, като не създават кумири, а да знаят кому служат, да бъдат самоотвержени и пожертвувателни, за да дадат тласък и да подкрепят истинската насока на есперантското движение. В неделя в 10 ч. се откри конгреса. Той бе поздравен от официалните лица и от много дружества от България и странство. Поздравите бяха пропити с добро желание за по добър успех в областта на побратимяването и човечността. Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството. Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина. Дървото се познава по плодовете. А ще имаме плод когато не изсичаме корените на дървото, а полагаме грижи за неговото добро състояние. Когато между нас зацари Любовта и Истината, ние ще дадем свобода един на друг и така с по-голям успех ще вървим към целта, която сме си начертали и ще дадем по-доброкачествен плод отколкото ако се отклоним и тръгнем като някое своенравно дете без насока и направление. Един е нашия идеал: чрез есперанто да работим за Любовта между хората и побратимяването на народите. F.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но върховния мотив за търсенето на това окултно знание трябва да бъде горещото желание да работи за доброто на човечеството, забравяйки себе си и оползотворявайки придобитите знания за доброто на всички.
„Тогава, казал мъдрецът, за да станеш мъдър, ти трябва да се стремиш към мъдростта тъй силно, както ти сега се стремеше към въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, изключвайки дори всека друга цел в живота си. Тя трябва да бъде денем и нощем твоята единствена мечта. Ако ти, сине мой, търсиш мъдростта с такава ревност, то непременно ще я придобиеш“. Това е първото и най важно условие което стремящия се към окултното познание трябва да притежава — едно неотстъпно желание, една гореща жажда за знание; една ревност, която не се спира пред никаква пречка. Но върховния мотив за търсенето на това окултно знание трябва да бъде горещото желание да работи за доброто на човечеството, забравяйки себе си и оползотворявайки придобитите знания за доброто на всички. Ако не е вдъхновено от тази идея, окултното знание е опасно. Без притежаване на тези качества — и особено на второто — до известна степен, всеки опит да се навлезе в трудния път не окултизма, ще бъде едно рисковано предприятие. Друго предварително условие за това непосредствено познание, обаче, е изучаването на окултизма от втора ръка, т. е. чрез изучаване знанията н опитността, добити от другите. Известни окултни сили са необходими, за да можем непосредствено, лично да изследване въпросите, отнасящи се до състоянията на човека преди раждането му и след смъртта, но никой не трябва да мисли, че не може да придобие осветление по тези въпроси, поради това, че не е развил в себе си окултни способности.
към текста >>

В това седи злото в света.
Тя поддържа, че целият Космос, който е комплекс от живи и разумни същества, обединени с една вътрешна връзка, в едно цяло, е взел участие при създаването на човека. Но това е една обширна тема, за която е необходимо много време и развит ум, за да се третира. А това, което е важно за нас сега, то е, че и сега можем да влезем във връзка и общение с тези или този, които са ни създали. И ако направим тази връзка, ще получим необходимата светлина, за да можем да оправим живота си. Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят. В това седи злото в света. Всички хора са одарени и повече, отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им. А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи. Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта. Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни.
към текста >>

Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността.
То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света.
към текста >>

Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички.
Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз.
към текста >>

Ален, - 5 През дверите на доброто, от Дж.
Ганди, - 60 3алtзът на Запада, Освалд Шпенглер, - 40 Златни капки, Йор. Ковачев, - 50 Загадките в слънчевата система, Ц. Д. Рекитски, - 10 Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев, - 60 Религиозно философския мироглед на П. Дънов, - 8 Учителят, - 5 Съвременния обществен морал и Дънов, - 8 Мисълта — творец на характера от Дж. Ален, - 5 През дверите на доброто, от Дж. Ален, - 5 Против смъртното наказание от В. Хюго, - 5 Доброволно робство, от Ет.Лабоеси, - 2 Двамата старци, Л. Толстой, - 5 Паневропа и обединението на южните славяни, - 10 Росна капка, № 1, 2, 3 и 4 X 6, - 24 В хармония с безкрайното, от Р. У. Трайн, - 10 Целта на образованието от П. Г. Пампоров, - 10 Най красивия източник на мъдростта от Доганова, - 4 Дванадесет баби, О.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото.
Линия на живота Хранителната стойност на плодовете (М. Едрев) Молитва на дете (Из „Weisse Fahne“) Сом, белевичка и рибари (басня - Дядо Благо) Книгопис (Любомир) Бюлетин Великата битка (продължение от брой 106) Що е това, което ще ни помогне да претворим съзнанието, да намерим ключа към единството, да се обединим във великата битка за бъдещето, което ще ни заведе към решителна победа? — Враговете на човечеството са избрали за свое оръдие интелекта, защото той, предоставен сам на себе си, става проводник на диференциращото, разделящото начало, което злата воля превръща в разложение. Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък. Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл. Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост.
към текста >>

Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл.
Да противопоставим здравия интелект на болния — това значи само да изравним шансовете, а не и да осигурим победата. Затова във великата битка, която да не спечелим значи да загинем, ще ни заведе към победа не ума, не интелекта, а Сърцето. Сърцето е недостъпно за врага, защото гдето е неговата сила, там не съществуват призраците на злото. Всеобединяващо и синтетично е по своята природа Сърцето. При това — пътят към синтетичното съзнание минава през стремящото се към единство сърце, а не през кристализиращия самоопределящите се разновидности мозък. Интелекта, когато не е подкрепен от Сърцето, служи за разпознаване, различаване, класифициране и създаване на формули, накратко, той върши познавателно диференциращата работа, действайки чрез аналитичната мисъл. Под ръководството, обаче, на синтезиращото сърце, интелектът почва да създава не кухи абстрактни формули, тъй удобни за умственото акробатство, но в същност незадоволителни, а живи, деятелни Идеи-синтези или идеали, — слънчеви указатели за по нататъшно развитие; мисълта става творчески-синтетична, без да губи и своята познавателна способност, а наопаки, засилва я. Не мозъка, а сърцето се стреми към единство и го вижда през външните различия; не мозъка, а сърцето се стреми към обединение в името на общото сътрудничество за създаване на нови духовни ценности; не мозъка, а сърцето предчувства абсолютния Синтез, наречен Истина и подтиква ума към търсене; не идеите на мозъка, а тия на сърцето ни водят към мир и мъдрост. В днешното време на свръх-производство на всякакви интелектуални диференциации във всички области на живота, особено ни е нужен мъдрия Синтез на всичко, което е разработено от ума. В нашето време на крайна индивидуализация, е необходим Синтеза на сърцето — обединение за сътрудничество в името на общото Благо,— иначе интелекта заплашва да се превърне в сила на разложението. Нещастието не нашето време е в това, че с развиването на интелекта хората са забравили сърцето и искат да го водят по капризите на разсъдъка; а вследствие на това се явява ограничението на сърцето в симпатии към един предвзето ограничен.
към текста >>

Будното сърце е най-доброто оръжие в тази борба и най добрия щит, защото този, който е пробудил сърцето си, той се е отъждествил с потока на Вечния Живот, единен и непрестанен, когото не можем нито да спрем, нито да унищожим.
Нека всички, които се считат деца на Слънцето, т. е. търсещи Истината и борци за Общото Благо, си протегнат взаимно ръка и сплотят редовете си. Нека мъдрото Сърце им подскаже, че разделящите ги построения на ума и догматическите и други различия не са толкова важни, и че същественото е техния общ стремеж към единствената цел. Нека те разберат, че появяването на книгата „Сърце“ *) като духовна ос на Учението, показва, че във великата битка са се намесили най-висши сили, за да осигурят победата на човечеството. Но може да се помогне само на тези, които пожелаят да хванат протегнатата към тях ръка. Будното сърце е най-доброто оръжие в тази борба и най добрия щит, защото този, който е пробудил сърцето си, той се е отъждествил с потока на Вечния Живот, единен и непрестанен, когото не можем нито да спрем, нито да унищожим. И тогава никакъв враг не е страшен. Но, без обединяващата дейност на сърцето, не ще достигнем до победа и до изграждане на новото, Великата Битка ще бъде изгубена, а това означава всеобща гибел. Затова обединете се чрез Сърцето, всички вий, пръснати по земята воини, — не е време сега за спорове и препирни,— и завладейте с общи усилия правото на съзнателно космично сътрудничество за себе си и за цялото човечество, което вий ще поведете след себе си, осветлявайки пътя му с личния си пример. Нина Рудникова. Из сп.
към текста >>

* * * Живият огън е най-доброто противозаразно средство Най-висшата проява на огъня е огъня на сърцето, който се явява като най-добър очистител и пазител.
Затова обединете се чрез Сърцето, всички вий, пръснати по земята воини, — не е време сега за спорове и препирни,— и завладейте с общи усилия правото на съзнателно космично сътрудничество за себе си и за цялото човечество, което вий ще поведете след себе си, осветлявайки пътя му с личния си пример. Нина Рудникова. Из сп. „Окултизъм и Йога“ ________________________ *) Книгата „Сърце“, излязла в 1932 год., първоначално на руски език, е дадена от Учителя Мориа и представлява отделен номер от серията „Агни Йога“. Б. ред. * * * Живият огън е най-доброто противозаразно средство Най-висшата проява на огъня е огъня на сърцето, който се явява като най-добър очистител и пазител. Затова вместо различните съмнителни и често отровни антисептически препарати по-добре би било да имаме не само огъня на огнището, но и да раздухаме огньовете на сърцето. „Сърце“ ТВОРЧЕСТВОТО Когато човек ще гради една къща, необходимо ли е той сам да създаде по алхимичен път всички материали, потребни за нейното съграждане? Достатъчно е той де го намери, сортира, преработи и постави в такъв последователен ред и зависимост, че да отговарят на предшестващата ги идея. Не е важно мястото от гдето се черпят материалите, важно е тяхното качество да е по възможност най-доброто с което може да се разполага при дадените условия. Не е важно от къде са взети елементите или материалите, нито е важно къде лицето е учило това изкуство.
към текста >>

Не е важно мястото от гдето се черпят материалите, важно е тяхното качество да е по възможност най-доброто с което може да се разполага при дадените условия.
Б. ред. * * * Живият огън е най-доброто противозаразно средство Най-висшата проява на огъня е огъня на сърцето, който се явява като най-добър очистител и пазител. Затова вместо различните съмнителни и често отровни антисептически препарати по-добре би било да имаме не само огъня на огнището, но и да раздухаме огньовете на сърцето. „Сърце“ ТВОРЧЕСТВОТО Когато човек ще гради една къща, необходимо ли е той сам да създаде по алхимичен път всички материали, потребни за нейното съграждане? Достатъчно е той де го намери, сортира, преработи и постави в такъв последователен ред и зависимост, че да отговарят на предшестващата ги идея. Не е важно мястото от гдето се черпят материалите, важно е тяхното качество да е по възможност най-доброто с което може да се разполага при дадените условия. Не е важно от къде са взети елементите или материалите, нито е важно къде лицето е учило това изкуство. Важно е само това, което се създава, да обединява в себе си всички отделни срещащи се качества в други групи или отношения. Семето се посева в земята; там то ще прояви всичката своя сила и умение да използва дадените условия за своя растеж. Художникът рисува една картина: важно ли е в случая от где той е купил, взел или направил боите — тоновете? Единствено важното в случая е, как той е проявил своята индивидуалност, в съчетанието на тоновете.
към текста >>

Не искайте да знаете защо е злото в света.
И да обичаме всичко в света - и добрите и лошите хора; ще гледаме на тях тъй, както Бог гледа. Няма да си давате мнението, кой какво върши. Вие не сте пратени на земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия.
към текста >>

И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат.
Няма да си давате мнението, кой какво върши. Вие не сте пратени на земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия.
към текста >>

Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел.
Вие не сте пратени на земята за съдия. Кой какво върши, това си е негова работа. Но вие, ако искате да прогресирате, не се занимавайте с това, което вършат другите, но от всичко, каквото става в живота, ще се учите. Не искайте да знаете защо е злото в света. И Писанието казва, че Бог ще превърне злото в добро за онези, които Го обичат. Следователно, злото е само онова, което след време ще стане причина, за да дойде някаква добродетел. Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл.
към текста >>

И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си.
Но ако този въпрос не се разбере в неговата дълбочина, ще се дойде до едно криво разбиране на живота, ще се дойде до индиферентност и безразличие към страданията и нещастията на хората. Ще кажете, не трябва ли да се помага на бедните? На бедните трябва да се подобрят външните условия. Но трябва да се разбират законите и пътищата, по които ще се подобрят тези условия. Най-първо хората трябва да изменят насоката на своята мисъл. И всички, у които се е пробудило съзнанието, че трябва да се помогне на бедните, трябва да внесат в съзнанието си мисълта, да желаят доброто на другите хора, тъй както го желаят на себе си. Да желаят другите да имат здраво тяло и светла мисъл. Когато се пробуди това съзнание у хората, те са в пътя на възкресението, в пътя на ново раждането. Когато дойдете в туй състояние, ще можете да влезете във връзка с всички хора по лицето на земята, които се подвизават в този път и ще обикнете ближните си, а нашите ближни са тези, които се подвизават в пътя, в който се подвизаваме и ние. Ако направите тази връзка с всички ваши ближни, ще можете да помогнете и на себе си и на външния свят. Защото само този, който е здрав, може да помага.
към текста >>

Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни.
Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят. Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото.
към текста >>

Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро.
Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос.
към текста >>

Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро.
Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма.
към текста >>

Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто.
Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската. Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
към текста >>

Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това.
Понеже и двете се отнасят за един предмет, те се свързват помежду си, но тъй като вибрациите им са различни, те действат разрушително една върху друга. Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“.
към текста >>

Мисълта за доброто отстранява злото.
Следователно, злото и лъжата могат да унищожават доброто, ако са силни и често повтаряни. Но и обратно, стремежа на злото към доброто (с цел да се бори с него и да го унищожава) по силата на самото съприкосновение, след време го изгоня и превръща в добро. Ако формата, която е създадена с цел да ограничи злото, е слаба, тя на може да се справи с него и бива разрушена от формата на злото; но ако бъде силна и често повтаряна, тя ще предизвика изчезването на злото и заместването му с добро. Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани.
към текста >>

Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване.
Когато проучим и разберем добре действието на този закон, ние виждаме, че този резултат се постига не чрез отричане съществуването и противопоставяне на злото, а чрез очакване на и вярване в доброто. Истинския окултист употребява този метод на очакване и виждане доброто във всичко, защото той знае каква голяма сила се крие в това. Мисълта за доброто отстранява злото. Ето едно предание за Христа, което илюстрира този въпрос. Един път, отивайки някъде, Христос и неговите ученици минали покрай трупа на едно разлагащо се куче, който издавал много неприятна миризма. Учениците отвърнали поглед с недоволство, говорейки за отвратителността на тази гледка; но Христос погледнал мъртвото тяло и казал: „Даже и перлите не са по-бели от тези зъби.“ Той решил да изрази доброто, защото е знаел добрия резултат, който се явява в астралния свят при неговото изказване. Най-нисшата област в астралния свят се нарича „област на страстите и чувствеността“. Второто подделение най-добре би се изразило с думите „област на впечатленията.“ Тук противодействащите сили на привличане и отблъскване са почти напълно балансирани. Това е една неутрална област и затова всички наши впечатления, проявени чрез материята на тази област, са неутрални. Само когато двустранното чувство (не интерес и безразличие) което произхожда от четвъртата област, почне да действа тук, тогава се проявяват двете сили (привличане и отблъскване). Впечатленията, обаче, каквато и да е тяхната причина, са напълно отделни от чувствата, които те пораждат.
към текста >>

Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания.
Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването. Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към нисши обекти и желания, последните действат в нисшите области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме. От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто.
към текста >>

Всичко, в края на краищата, работи за доброто.
Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот. Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите нисши области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и нисши прояви. Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас. Ний можем също така да сравним силовите линии според конто се образуват ледените кристали, са невидимите причини, идващи от астралния свят, които се проявяват във физическия свят и ни дават потик да действаме в една или друга посока. Астралният свят, с неговите безчислени обитатели, прониква физическия свят както силовите линии проникват водата, — невидим, но всепроникващ и мощен, защото е причина на всичко, което става на физическия свят.
към текста >>

Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата.
Когато тя е дълга и обкръжава напълно хълма, това означава добро здраве и дълъг и успешен живот. Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти. Ако линията е къса, това означава кратък живот. Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест. Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт. Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата. Линия във форма на верига — труден и болезнен живот. Широка и тъмночервена линия — показва жестокост. Острови на линията на живота означават болести. Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот. (следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве.
към текста >>

Аз вярвам Че ще раста във всичко добро, В сила и в разумност, И всичко в мене ще порасне, Докато стана голям и способен За моето добруване И за доброто на моите близки.
В подкрепа.на горните мисли могат да се приведат още много доводи, но това не е в нашата задача. Важното е да се знае, че за да има човек добро и дълго здраве, плодовете трябва да съставляват главната негова храна, особено през сезоните, когато ги има в изобилие. А през останалото време, трябва да се консумират плодови сокове или продукти, които да с по своя състав по възможност най-близки до тези на пресните плодове. М. Е д р е в Молитва на дете Както е хубаво слънцето, Както е чисто небето. Така и аз светъл и чист ще расна в живота. Аз вярвам Че ще раста във всичко добро, В сила и в разумност, И всичко в мене ще порасне, Докато стана голям и способен За моето добруване И за доброто на моите близки. Из „Weisse Fahne“ Сом, белевичка и рибари (басня) Сомът стоял неподвижно на дъното сред дълбокия речен вир. Грамадната му уста била полуотворена, като запънат капан, а двете му мустачки, които приличат на същински глисти, се мърдали във водата. Беловичката, малка и игрива рибка, съгледала сомовите мустачки, и се зарадвала с радост голяма. — Ето, помисли си тя, гозбица и за моята трапеза! Една глистица от тези — предостатъчна ще ме насити.
към текста >>

Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“ Любомир Бюлетин Градски и селски кооперации Управителният съвет на Земеделската и кооперативна банка е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения.
Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се храни добре и не е разбирал добре. Последиците са много и разнообразни, но причината е една. И ако тя се отстрани — и други ще бъде резултата. „Сегашния живот е резултат на досегашното ви верую. Ако страдате, ако боледувате, ако умирате, ако имате противоречия — сменете го с Новото Верую. Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“ Любомир Бюлетин Градски и селски кооперации Управителният съвет на Земеделската и кооперативна банка е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения. Тяхна първа грижа трябва да е преуспяването на българското кооперативно движение, което е сигурен залог за подобрение на народното стопанство и подпомагане на икономически слабите слоеве в земеделието, занаятите и труда. Електрификация на страната. На 22 ноември Министерският съвет прие окончателно наредба — закон за електрификация на страната. България ще се раздели на няколко електрификационни области, които ще представят отделни предприятия, включващи всички частни инициативи от подобно естество. Тъй ще се поевтини електрическата енергия.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112) Доброто настроение (Д.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Нагоре! (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Пламен) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112, Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Междинната област. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112) Доброто настроение (Д. Апостолов) Тайнственото. Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих. – Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата.
към текста >>

Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О!
В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги. Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето спокойствие и самоувереност, когато вършим злото. О! Нека тя мълчи! … Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали. (А той ни води главоломно към бездната!) * * * Но нека обърнем и следната страница. Човешката душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение.
към текста >>

А докато потока на бурните земни страсти облива нозете ни, ние не ще можем да победим, не ще можем да съберем сили, за да надмогнем злото.
Защото авангардът от армията на Светлината трябва винаги да върви напред и .да проправя пътя на идващите след него. Нагоре, нагоре, нагоре! Да се издигнем високо над дребнавото, низкото, нечистото, защото всичко това изсмуква нашите сили и ни прави играчки в ръцете на врага. Нека всеки пристъп на тъмните сили ни послужи като повод да литнем високо нагоре. Защото борба ужасна се води. А докато потока на бурните земни страсти облива нозете ни, ние не ще можем да победим, не ще можем да съберем сили, за да надмогнем злото. Във висините на Духа е източника на Светлите Сили. От там ние ще почерпим нужните ни сили, от там ще вземем непроницаемата за вражеските нападения броня, там ще намерим огнения меч на Духа, който ще ни дарува победа. Нагоре — към, светлото, възвишеното и красивото; нагоре — към Божествените Любов. Мъдрост и Истина; нагоре — към чистотата на снежните планински върхове, към възвишените светове, които гледат към нас с очите на звездното небе. И. почерпили от там сили, станали неуязвими и непобедими, ние ще слезем долу, при нашите братя и сестри, които ни чакат да им помогнем, да ги избавим от ноктите на греха и смъртта.
към текста >>

Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа.
Там, горе, техните стрели не ще ни докоснат. Нагоре! … П л а м е н Бъдещето на славянството и неговата подготовка III Армагедонската битка е вече започната. Крея на тридесет и първата година ознаменува началото на Великата Борба. И днес не може да има спиране на сражението преди да до-стигнем до окончателна победа. „Сърце“ Великата Духовна Война, която ще реши съдбата на човечеството като цяло и на всеки един от нас, неговите членове, като индивиди, се развива пред очите ни — пред нас, около нас и в самите нас. Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа. Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни. Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден.
към текста >>

Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух.
Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик. Днес се намираме тъкмо в това именно време на изпити за човешката душа. Завършен е вече един курс от учение, края на учебната година е дошъл, и всеки ученик ще трябва да държи своя изпит. Който го издържи, ще премине напред. А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне. Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух. (Това е втората смърт за която говори Писанието). През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи. Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му. Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите.
към текста >>

И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото.
(Това е втората смърт за която говори Писанието). През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи. Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му. Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото. Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството.
към текста >>

нищо друго, а само сърцето може да помогне на бедната човешка душа да се спаси, да се избави от нападенията на врага, да победи злото, което я е пленило.
То може да лети и закрепва нужните връзки. Сърцето ни приобщава към далечните светове. Опитайте се да достигнете това само със силата на волята и ще видите каква е разликата между тях. Векът на Майтрейя е Век на Сърцето“. В периода на бурния натиск и на ожесточените нападения на тъмните сили, който преживяваме днес. нищо друго, а само сърцето може да помогне на бедната човешка душа да се спаси, да се избави от нападенията на врага, да победи злото, което я е пленило. Ум, сърце и воля — това са трите страни на човешката природа, но днес в сърцето е заложена последната надежда за спасение на човечеството. Без помощта на сърцето, без неговата светлина и топлина, И умът е изгубен и волята е изгубена. Само сърцето, само любовта, на която то е проводник, може да им даде правилно направление, да ги отклони от пътя на разрушението и да ги отправи по тоя на творчеството. Ум без сърце и воля без сърце — това са отличителните белези на тия, които имат за задача да спъват общочовешката еволюция. И за това именно човешкото сърце трябва да бъде издигнато, облагородено, очистено, тъй като в него лежи залога за победата.
към текста >>

Сърцето на днешния човек е роб на злото и вместо храм.
Без помощта на сърцето, без неговата светлина и топлина, И умът е изгубен и волята е изгубена. Само сърцето, само любовта, на която то е проводник, може да им даде правилно направление, да ги отклони от пътя на разрушението и да ги отправи по тоя на творчеството. Ум без сърце и воля без сърце — това са отличителните белези на тия, които имат за задача да спъват общочовешката еволюция. И за това именно човешкото сърце трябва да бъде издигнато, облагородено, очистено, тъй като в него лежи залога за победата. А днес сърцето на човека е сковано в ледовете на омразата, то е жертва на низки страсти и желания. Сърцето на днешния човек е роб на злото и вместо храм. се е превърнало във вертеп на тъмни сили. Да спасим сърцето, да освободим сърцето, да издигнем и очистим сърцето — това е първата и най-належаща задача на човека в настоящия решителен и съдбоносен момент. Защото само чистото сърце има силата да се справи с нападенията на враговете. Представител на Сърцето във взаимните отношения на половете е жената. Затова издигането и очистването на сърцето означава преди всичко издигането на жената.
към текста >>

В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото.
И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред.
към текста >>

Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите.
Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж. Нашето щастие на небето зависи от радостта, която ние причиняване на другите. Ние трябва винаги да помним, че способността и възможността да се дава не е достояние предимно на богатия човек, Безразумното, непридруженото с разум и чувство, даване на пари може често да се яви дори като едно зло. Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро.
към текста >>

(Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим.
Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат.
към текста >>

Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение.
Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат. Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата? Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства. Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна.
към текста >>

На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня.
Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат. Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата? Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства. Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна. Стомашните разстройства водят към главоболие и повреждане зъбите.
към текста >>

Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата?
То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня. Но тази външна обстановка не винаги може да се намери, приятелите може да ни изменят, здравето е непостоянно, богатството е несигурно: молци и ръжда го ядат и крадци го подкопават и крадат. Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата? Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства. Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна. Стомашните разстройства водят към главоболие и повреждане зъбите. Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно. Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да мисли по здраво.
към текста >>

Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява.
Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно. Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да мисли по здраво. Дълбокото дишане развива дробовете, пречиства кръвта и прояснява мисълта. Мислещият, страдащият човек търси и намира причините на стомашните разстройства, поправя разрушените си зъби., започва да подбира и сдъвква по-добре хранената си. Той разбира, че човек не живее за да яде, а яде за да живее. Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява. Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон. Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа.
към текста >>

И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа.
Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон. Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа. И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа. На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост. Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата.
към текста >>

Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение?
Скръбта е построяване на човека. Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня. Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове. Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост.
към текста >>

Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение.
Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове. Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата.
към текста >>

Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение.
И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък. Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее.
към текста >>

Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно.
Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък. Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо.
към текста >>

Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки.
Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни.
към текста >>

Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
към текста >>

Доброто настроение е най-красивото и желано нещо.
Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение.
към текста >>

Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго.
към текста >>

Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение.
Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем.
към текста >>

Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго.
Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове. Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата.
към текста >>

Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д.
Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове. Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата. Отворих и видях един господин с две деца, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год. Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище.
към текста >>

Да, дошло е вече време тука на земята Да се тури край сетен на зло що се шири, Защото със себе аз нося благата, С които доброто всички ще примири.
Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни. Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати. Кат гостенка нова при вас аз пристигам, Непозната на никой, изучила всички, Решена неотклонно веч булата да вдигам, Да претеглям всички по отделно самички. Не ще избегне никой от погледа ми буден, Затуй, преди да почна аз първия акорд На хармонията, що кося в химна си чуден, Към човека паднал, престъпен и горд, Кои петни земята със невинни кърви, Въздухът с лъжи и лежи разположен Забравил да мисли, наместо такт първи Тръбя велегласно сигнала тревожен: ВРЕМЕ Е! Да, дошло е вече време тука на земята Да се тури край сетен на зло що се шири, Защото със себе аз нося благата, С които доброто всички ще примири. Аз нося страдания и мълнии ужасни, Що от сън ще събудят всеки заспал И болести ехидни във вина прекрасни За всеки човек, кой на разврат се е отдал. В ръка си аз нося и чук неотклонен, С която ще сковавам нови сърца. И отговор ще искам от всички непреклонен: Къде остаха ваш’те Божествени лица? Щот аз първа нося от гор, от висините, Зародиши чудесни за светли бъднини, А хората там долу, зарени в низините, Не щат сами черта велики съдбини. Светът все да се влачи аз не ще оставя Както се е влачил дори и до сега С разум ако не, със скърби ще заздравя, На човечеството нервно болната снага.
към текста >>

Поход към доброто, на който ви зова Да начнете в себе с бодри чела, През дните що нося напред кат вървя, Нек млъкнат устата, говорете с’дела!
Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян. На работа всички, вий творчески сили, Впрегнете се здраво в труд непринуден! Разпуснете се пак сърца що сте се свили! Свободно туптете в тоз народ събуден! Наместо в низините с’мисли разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели. Поход към доброто, на който ви зова Да начнете в себе с бодри чела, През дните що нося напред кат вървя, Нек млъкнат устата, говорете с’дела! Творете, творете, създайте в’света Условия годни за дни по-честити. От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай.
към текста >>

Злото им било лъжата.
Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно. Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място! Отредено било и за мравките едничко зло. Разбира се, потребно пак за техния напредък. Туй е най-красивото в живота: всекиму е дадена задача, разреши ли я — ще скача, сбърка ли я — ще плаче. Злото им било лъжата. Лъжели бащите, лъжели началниците, майките, слугите, лъжели дори децата. А лъжата, туй е сама Сатаната. Този враг ужасен се присламчил и се укрепил на мравките в сърцата. Знаели и можели, горките, всичко, а пък все им работите не вървели. Що да хванат, що да предприемат — краят все оплетен и без полза.
към текста >>

Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр.
Нейния труд по тоя начин се явява като резултат на дългогодишни опитни проучвания. Известно е от какво решаващо значение е да се определи на време естеството на дадено заболяване и да се узнаят истинските му причини. Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място. Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки. Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика. Това е от първостепенно значение особено за медика. Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини.
към текста >>

които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки.
Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място. Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки. Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика. Това е от първостепенно значение особено за медика. Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини. Книгата на Д-р М. Мадаус представлява голям интерес и поради това, че тя повдига булото на крайно сложното, разумно и хармонично устройство на човешкото тяло — тоя дивен микрокосмос, който отразява в себе цялата еволюция на живота върху нашата планета, и в когото се разкрива естеството на действащите сред природата творчески сили, но в когото също тока са скрити и най-великите тайни на тая природа.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Злото ви ще ви намери!
То ще ви намери ако ще би дори и в дън земя да отидете. Ако не днес. то утре. Ако не тази година, то след десет години. Ако не в този живот, то в следващия. Злото ви ще ви намери! Защото — всичко се плаща! ... Всичко, и зло и добро, се плаща със съответната му равноценност, по силата на абсолютно безпристрастните Закони, които Бог е вложил в живота, и които никой не може да заобиколи и избегне. И затова когато дойде страданието, ограничението, робството, когато се задъхвате под тежките условия на живота, когато не-какъв тежък камък потисне вашето сърце. — спрете се и запитайте се: какво направих аз, та да заслужа това страдание, този товар? И тогава ще чуете в дълбините на душата си отговора, който вашият Дух ще ви даде: Някога, при такива и такива условия, ти направи това и това, и сега си длъжен да понесеш с търпение следствията от грешките на твоето минало.
към текста >>

Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни.
Когато нашето съзнание се пробуди и схванем и разберем цялата обстановка, в която живеем, когато започнем да използваме условията разумно, животът ни ще добие друг облик. После, когато става въпрос за знание и опитност, на нас не ни трябва една опитност, която не можем да използваме. Ние не трябва да бъдем само пътници, да обходим едно място и да го видим, но трябва да се ползваме от това място. Живота трябва да се разбира и да се ползваме от неговите блага. А сега хората като не разбират условията, при които живеят, като не искат да се учат, казват, че животът е лош. Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни. Тогава хората започват да разправят, че условията били лоши, че социалният строй не бил както трябва и пр. Съгласен съм, че условията при които сега живеят хората са лоши, че строят не е такъв какъвто би трябвало да бъде, за да има свобода, блага и щастие за всички, но питам: къде е причината за всичко това? Ако причината беше извън нас, в обективните условия, то нашата работа е изгубена. Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем. Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има.
към текста >>

Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем.
А сега хората като не разбират условията, при които живеят, като не искат да се учат, казват, че животът е лош. Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни. Тогава хората започват да разправят, че условията били лоши, че социалният строй не бил както трябва и пр. Съгласен съм, че условията при които сега живеят хората са лоши, че строят не е такъв какъвто би трябвало да бъде, за да има свобода, блага и щастие за всички, но питам: къде е причината за всичко това? Ако причината беше извън нас, в обективните условия, то нашата работа е изгубена. Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем. Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има. Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има.
към текста >>

от знанието и познаването на законите на живота и условията, при които животът се проявява.
Затова, ако хората искат чиста и здравословна храна, пълна с жизнена енергия, ще я добият от плодовете. Казвам: хората тук, на Земята, са на училище и след като завършат училището ще бъдат пренесени на друго място. Тук вие трябва да изучите всички правила и закони на разумния живот, защото когато напуснете Земята ще ви поставят на подходящото за вас място. Знанието и учението, което имате, ще определят формата, която ще ви бъде дадена. Всички животни, които съществуват, това са разумни същества, чиято форма е определена в зависимост от тяхната степен на развитие, т.е. от знанието и познаването на законите на живота и условията, при които животът се проявява. Вашето съзнание според степента, на която се намира, определя формата, която ще имате. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. (следва) Макс Хайндел (14) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Раждането па физическото тяло Телата на новородената душа не започват своята дейност отведнъж. Физическото тяло остава безпомощно дълго време след раждането. Разсъждавайки по аналогия, ний лесно ще заключим, че същото нещо ще бъде и с по-висшите тела.
към текста >>

Когато човек решава да живее нов живот, в чиста, светлина и свобода, силите на злото се обединяват и го атакуват — искат да го задържат на старото.
Тъмни, мрачни облаци висят. Студено. От два дни вече буря, сняг, дъжд замени прекрасните слънчеви дни. Като че ли нарочно на първия ден на пролетта— силите на тъмнината, на зимата с последни сили се насочват против тържествуващото слънце, против настъпващата пролет. Но пролетта бавно, но сигурно настъпва вече и всички чувстват, че тя е тук, около нас, в нас, навсякъде. Не е ли така и в живота? Когато човек решава да живее нов живот, в чиста, светлина и свобода, силите на злото се обединяват и го атакуват — искат да го задържат на старото. Ако човек е слаб, ако той се поколебае— то действително — за известно време той става жертва, небето на неговата душа се закрива от тъмни облаци, бури вилнеят вътре в него. Но ако той е силен — слънцето на Любовта ще възсияе с необикновена красота. Седим и пеем. Как иначе можем да посрещнем по добре изгревът на Слънцето освен с песни? Пеем една след друга нови, слънчеви песни за любов, братство и мир, за светлина и обич!
към текста >>

Приятелите на Всемирното Братство в Рига са издали на руски език горната книга за запознаване на интересуващите се с учението и живота на Братството.
— Видя ли, казал й ковачът, ти не можа да изтърпиш едно бодване, а как би изтърпяла да забия пирони в краката ти? Жабата се засрамила и избягала. * * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край. Дядо Благо Книжнина Новое посланiе солнца. Рига, 1935 г. Приятелите на Всемирното Братство в Рига са издали на руски език горната книга за запознаване на интересуващите се с учението и живота на Братството. Същите издадоха по-рано „Трите основи на живота“, а сега наскоро ще излезе „Новата Ева“, също на руски език. Изобщо, групата в Рига работи енергично и резултатно. Да мисли! — беседа държана от Учителя в София на 22 март т. г. сутринта.
към текста >>

Ли, поема за доброто и злото, от К.
В нея се изтъква с голяма сила ръководното значение на мисълта за правилното развитие на човека и за хармониране и контролиране на другите прояви в човешкия живот. Изпуснати хора, драма от 5 действия от Йордан Ковачев, второ преработено издание. Цена 15 лв. Може да се достави от редакцията ни. В тази, играна на доста места из страната ни драма, авторът се е постарал да обрисува хипнотическата сила на пътя по наклонената плоскост на живота, от който човек може да се освободи само чрез страданието. Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров, цена 30 лв. Доставя Никола Нанков, ул. Врабча 1, София. Религия и медицина, от Васил М. Бановски, цена 25 лв.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето.
И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява.
към текста >>

“ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа.
Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта. „Но кои са признаците на завоеванията, които издигат Духа? Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса. Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта. „Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем. И тогава избери си Учител на земята и, познавайки учението, укрепи тялото си с дадените способи и прана-яма. Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота. „Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас.
към текста >>

И в злото, човек търси Любовта.
Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има? Сегашните хора отричат другия свят и Любовта. Но Любовта никой още не я е проверил. Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов. Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта? И така, Бог се проявява във цялото Битие. Никое същество няма да ви обича вечно, но в един момент може да ви обича.
към текста >>

Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте.
По-право, тези правила са вложени във всяка форма, но ние не трябва да препятстваме на законите, по които тези правила се проявяват. С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие. Някой пита как да постъпва с хората. Не препятствай на естествените предразположения на тези хора. Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите. Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте. С това ще направите добро и на себе си и на другите. Защото тогава и другите няма да ти препятстват. Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете.
към текста >>

Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото.
Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума. Тази аномалия произлиза от факта, че любовта за сега много рядко е безкористна и че разсъдъкът не винаги е правилно насочен. В „Новия Ерусалим“ или идващата шеста раса любовта ще стане безкористна и разумът ще се хармонира с нея. Тогава ще се реализира Всемирното Братство и всеки ще работи за доброто на всички, защото ограниченото себелюбие ще стане спомен от миналото. За да може тази многожелана Цел да се достигне, необходимо е да се състави един нов „избран народ“, членовете на който ще се подберат от днешното човечество, и който ще послужи като ядка, зародиш, из който ще израсте Новата Раса. Това подбиране не може да стане против волята на избирания. Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса. Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси.
към текста >>

Светлината е за познаване и прославление на Бога.
— Ако е така. защо е тогава светлината? — запита свещникът. — О, светлината е друго нещо! Тя изявява Божиите дела, да ги видим колко са велики, колко са красиви и съвършени. Светлината е за познаване и прославление на Бога. За добрите люде светлината е още крава от която доят мляко за правене на своите добрини. И на лошите люде тя услужва. Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и възмездието. Ти видя, драги свещниче, че и аз пламтях в светлина. Тази вечер всички от нашия дом смукаха от моето мляко и си услужиха.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие.
Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така.
към текста >>

Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто.
Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо.
към текста >>

Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие.
В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него.
към текста >>

Доброто е причината, а злото - последствието.
Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто.
към текста >>

Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто.
В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни.
към текста >>

Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо.
Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним.
към текста >>

Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него.
Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света.
към текста >>

При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто.
Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи.
към текста >>

Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни.
Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо. Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи. Щастието на човека зависи от ред условия.
към текста >>

И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта.
Тя е добродетел потребна. Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето. И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта. Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия. Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите.
към текста >>

Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод.
И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания. Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА (Продължение от бр.121 и край) Така напр.
към текста >>

А доброто е един узрял хубав плод.
А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания. Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА (Продължение от бр.121 и край) Така напр. през годините от 6600 до 4400 преди Христа слънцето се е движило през тази част на Зодиака, която се нарича Близнаци.
към текста >>

Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване.
слънцето се е движило в Марсовия войнствен, подтикващ към борба знак на Aries — Овен. Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н. — това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец. Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи! Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо.
към текста >>

* * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига.
А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот. * * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига. Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива. — Защо? — Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина. Придобие ли нея, Свободата ще дойде. —.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събев) Единство „Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма.
Калименов) Възкресение (Auroro) Агни Йога (Д-р Ал. Асeев - Продължение и край, статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г.) Трите Източника (N. Babeskeroff) Практическо приложение на окултизма (А. Н.) Две овчарчета и река (басня – Дядо Благо) Постоянството (Г. Събев) Единство „Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото“. Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “ Агни Йога Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост.
към текста >>

Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото“.
Асeев - Продължение и край, статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г.) Трите Източника (N. Babeskeroff) Практическо приложение на окултизма (А. Н.) Две овчарчета и река (басня – Дядо Благо) Постоянството (Г. Събев) Единство „Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото“. Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “ Агни Йога Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост. Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло.
към текста >>

Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние.
Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “ Агни Йога Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост. Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло. Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество.
към текста >>

Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро.
Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост. Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло. Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество. Такъв е закона. Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно уважават? Не!
към текста >>

И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция!
Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло. Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество. Такъв е закона. Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно уважават? Не! Никога!
към текста >>

Не е достойно за представителите на Светлината, за поддръжниците на Доброто, да се противопоставят, да се изключват и да се подценяват едни други!
Такъв е закона. Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно уважават? Не! Никога! По-голямо ограничение и слепота от тези, не може да има. Не е достойно за представителите на Светлината, за поддръжниците на Доброто, да се противопоставят, да се изключват и да се подценяват едни други! Не е право и не е разумно всеки да мисли, че „аз съм“ или „ние сме“ всичко, а останалите не представляват нищо или почти нищо. Има само едно единствено Велико Всемирно Бяло Братство. То е едно и също и в България, и в Хималаите, и в Калифорния и навсякъде, където работят неговите представители. То не се дели и не може да се дели по никакъв начин и в никакъв случай. И ако ние, хората от различните страни и различните школи, го дЬлим, то това си остава за наша сметка, защото е плод на нашето ограничено съзнание!
към текста >>

Всички те, обаче, работят за Доброто, всички те са единни и се разбират от-лично, защото усилията им са насочени към една и съща цел — издигането на човечеството и на живота изобщо.
Смешни и жалки са усилията и твърденията ни, насочени към това! Защото когато се стремим да разделим Цялото, ние отделяме само себе си от него. То ще си остане винаги цяло, винаги единно и всеобгръщаше. Има само едно Велико Всемирно Бяло Братство по цялата земя и в цялата вселена. Но има много Учители и Школи, както в миналото, така и днес, което се обуславя от разликата в степента на съзнание и от общия характер и насока на различните хора и народи. Всички те, обаче, работят за Доброто, всички те са единни и се разбират от-лично, защото усилията им са насочени към една и съща цел — издигането на човечеството и на живота изобщо. Ето защо, на нас, обикновените хора, ученици или кандидати за ученици в различните школи на това единно Братство, ни се налага да бъдем крайно скромни и въздържани в съжденията си за различните школи и различните Учители, защото нямаме нито право, нито пък възможност да преценим правилно значението на всяка и всеки от тях. Разумно е да си останем там, където сме поставени от Живата Природа — в тази школа, в която сме и която най-добре отговаря на нашите нужди и нашето развитие. Това е и нашия дълг, който ние трябва да изпълним до край. Не трябва да се увличаме в това, което не е за нас, защото една промяна в школите ще ни донесе само вреда. Но, от друга страна, едно широко, обективно и съзнателно отношение и жив интерес към работата на другите Школи, не само че не са осъдителни, но са дори и похвални.
към текста >>

Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С.
Защото, според нас, те свидетелстват само за по-голямата широта на съзнанието. И — не само че не е разумно, но е дори и престъпно да отричаме безогледно другите школи, да се опълчваме срещу другите части от единната Армия на светлината. Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон. Затова всеки интерес и изучаване работата на другите школи не само че не е измяна към своята, но дори един дълг за мнозина, защото ще им принесе само полза като разшири тяхното съзнание и циментира общото единство. Единство, хармония и взаимно сътрудничество! Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С. Калименов ВЪЗКРЕСЕНИЕ Там облаци черни над тъжна Голгота надиплят се бавно, кат’ призраци в нощ. За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ. На кръст е пригвозден невинен страдалец, ожиданий с трепет юдейски мъдрец. На Пасха житейска Той жертвен е агнец; краси Му главата от търни венец. От чело се нижат на капки рубини; струи се от рани божествена кръв и багри земята.
към текста >>

Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота.
И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността. Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота. Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела. А. Н. Две овчарчета и река Едно лято две овчарчета пладнували овцете си край ръката, на която водата била много намаляла. Един ден овчарчетата, от нямане работа, решили да изградят бент.
към текста >>

* * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото.
В това време, за тяхна изненада, бентът се наклонил, извърнал се и паднал на гърба си. Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него. Само за няколко минути от бента не останало ни помен. Освен това, водата отвлякла торбите и хабите на овчарчетата. След опомнянето, едното овчарче разтреперано рекло: — Добре, че отнесе само торбите и хабите ни, а можеше да отнесе и главите ни! * * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рьорих Мисли за Бога Мисли за Бога, за Доброто, За хубавото в’тоя свят, — И светло ще ти е окото И ще растеш във благодат!
Наложително е да се вземат неотложни мерки, за да се огради от опасността благородното наследство на Миналото за славното Бъдеще. То ще стане тогава, когато всички страни тържествено обещаят, че ще пазят съкровищата на Културата, които в същност принадлежат не на един народ. а на целия свят. По този път ние ще се приближим с още една крачка към разцвета на новата Ера. Проф. Ник. Рьорих Мисли за Бога Мисли за Бога, за Доброто, За хубавото в’тоя свят, — И светло ще ти е окото И ще растеш във благодат! И всяко утро на небето Ще гледаш чудните зари — Ще се възражда теб сърцето — От радост ще благодари. С любов ще гледаш как гаснее Как чезне сетната звезда,— И как сияйно ще изгрее На Слънце първата лъча! И птичката, що утрин пее Ти да послушаш повеч спри. — Как волно, радостно живее От песента й разбери. Тя люби, пей ... тя Бога слави .
към текста >>

— Тя злото във добро обръща И нас издига над смъртта!
— И Той от скръб щете избави,— Ще те спаси, благослови. — И ангел Той един ще прати При тебе да те учи ум: Как една малка добрина ти Да правиш всеки ден без шум И нова вяра във гърдите Ще те подига и крепи, Не ще се плашиш от бедите, Доволен севга ще си ти. Мисли за планини, морета ... Във буря смелите гребци: За работата днес подета От новите герои — творци; — За силата, що обновява, Разтваря чудно всеки цвят. Живот и здраве, разум дава И прави красен целий свят! Велика сила всемогъща — Богатство чудно Любовта ! — Тя злото във добро обръща И нас издига над смъртта! Д. Апостолов Детето Когато те поглежда С’лазурний поглед благ Пъл с’вяра и надежда,— Към Бога те повежда. Живота прави драг. Когато заговори Със мекото гласче, Невидими простори Пред тебе ще отвори Немощното дете. Свободно се излива Сърдечния му смях, Кат музика разлива, Красиво се извива Без сянка и без грях. То вижда сал доброто И само радост знай, Живее на небето И чуждо е на злото Безгрижно пей, играй.
към текста >>

То вижда сал доброто И само радост знай, Живее на небето И чуждо е на злото Безгрижно пей, играй.
— Тя злото във добро обръща И нас издига над смъртта! Д. Апостолов Детето Когато те поглежда С’лазурний поглед благ Пъл с’вяра и надежда,— Към Бога те повежда. Живота прави драг. Когато заговори Със мекото гласче, Невидими простори Пред тебе ще отвори Немощното дете. Свободно се излива Сърдечния му смях, Кат музика разлива, Красиво се извива Без сянка и без грях. То вижда сал доброто И само радост знай, Живее на небето И чуждо е на злото Безгрижно пей, играй. И колко е красива, Крий цел невидим свят, Таз фигура игрива И дрехата светлива От гълъбовий цвят! То люби всичко ново И всеки счита брат Чрез Божието слово Възраства то готово За работа в’тоз свят! Д. Апостолов Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича.
към текста >>

Не е въпрос човек да се откаже от богатството при днешните условия и строй, защото богатството е една възможност да стане човек проводник на великата Любов в света, да помага на ближните си и със знанието си, и със силата си, и с доброто, и с всичко, каквото има.
Като дойде любовта в човека, той усеща като че ли цялата вселена е в него. Той вече възприема и слуша любовта на всички същества, чувства, че тяхната любов и неговата е едно и също нещо: Той чува гласа и на ангелите, и на светиите, и на всички същества. Тогава като се вглъби в себе си, ще намери дълбокия смисъл на живота. От любовта и смъртта се страхува. Всеки един човек преди всичко трябва да се освободи от всички временни заблуждения в себе си, а не отвън. Не е въпрос човек да се откаже от богатството при днешните условия и строй, защото богатството е една възможност да стане човек проводник на великата Любов в света, да помага на ближните си и със знанието си, и със силата си, и с доброто, и с всичко, каквото има. Той трябва да бъде проводник, за да бъде полезен на ближните си. Вие сега чакате да ви обичат. Хубаво е, не е лошо. Няма по- хубаво нещо от това да ви обичат и няма по-хубаво нещо от това да обичаш. Това са най-хубавите и най-добрите неща - да те обичат и да обичаш, да оценяваш, когато те обичат и да си оценяван, когато ти обичаш, без ти да го искаш.
към текста >>

Не, казва, той ми забранява да пия с вас, защото вий не вярвате и ми желаете злото.
И без това тя си бе дребна и суха, а сега изглеждаше още по малка и изсъхнала. Както ви казах — съвсем проста бурятка, неграмотна. Тя влезе, а мъжът й излезе от стаята. Донесе ми чай. Казвам й: а вий защо не пиете? Не, казва, той ми забранява да пия с вас, защото вий не вярвате и ми желаете злото. Кой ви забранява? — Та той. немецът. Какъв немец казвам, обяснете, откъде се е взел? Ами че тъй, казва, единия е Адолф, a другия е Феликс. Те, казва, вече три седмици как са във мене.
към текста >>

А тя сама излезе тогава н казва: не мега да бъде с вас, те ми забраняват: казват че вий ми желаете злото.
Трябва да си призная, че аз си отидох от китаеца доста озадачен. Та аз за пръв път сам слушам това и то тъй много се съвпада с онова, което вие ми разказвахте. А после, да си призная, у мене се появи нетърпимо желание отново да отиде в този дом. Днес бях там за втори път- На моя въпрос, китаецът само махна с ръка — още по-лошо станало. Казах му — мога ли да видя жена ти? А тя сама излезе тогава н казва: не мега да бъде с вас, те ми забраняват: казват че вий ми желаете злото. Те ми желаели доброто, а вий сте можели да ми повредите. Защото сте познавали хора, които можели да ги изгонят. И излезе. А мъжът й, който присъстваше, само махна с ръка, казвайки: „лошо, лошо, ще пропадне нашия дом“. Виждате, аз съм съдия, и затова винаги искам нещата да бъдат доказани.
към текста >>

Те ми желаели доброто, а вий сте можели да ми повредите.
Та аз за пръв път сам слушам това и то тъй много се съвпада с онова, което вие ми разказвахте. А после, да си призная, у мене се появи нетърпимо желание отново да отиде в този дом. Днес бях там за втори път- На моя въпрос, китаецът само махна с ръка — още по-лошо станало. Казах му — мога ли да видя жена ти? А тя сама излезе тогава н казва: не мега да бъде с вас, те ми забраняват: казват че вий ми желаете злото. Те ми желаели доброто, а вий сте можели да ми повредите. Защото сте познавали хора, които можели да ги изгонят. И излезе. А мъжът й, който присъстваше, само махна с ръка, казвайки: „лошо, лошо, ще пропадне нашия дом“. Виждате, аз съм съдия, и затова винаги искам нещата да бъдат доказани. Миналия път, признавам си, аз не повярвах на вашите разкази, защото нищо подобно не бях срещал в живота си.
към текста >>

Но зад всички тази съображения ясно се виждаше внезапно пробудилия се инстинкт, към познаване на невидимия мир.
Аз мисля, че трябва да я видя пак и да опитам някой мерки.“ Опитах се да убедя бившия скептик, че при неговото пълно невежество в тази област, той може само да повреди на жената, да предизвика самоубийство или някакви други ексцеси, в края на краищата ние съвсем разменихме ролите си. Аз се стараех да отклоня приятеля си от повече посещения в дома на китаеца, а той, като пияница, намерил вино, хитро измисляше различни възможности да продължи тоя епизод. Странно беше да се гледа как почтеният бивш съдия се стараеше да намери най-различни оправдания на своите по-нататъшни посещения на дома на китаеца. Разбира се, и бедната наука не беше забравена. Той трябвало да продължи своите, изследвания е името на науката и в името на науката човечеството трябвало да бъде предупредено. Но зад всички тази съображения ясно се виждаше внезапно пробудилия се инстинкт, към познаване на невидимия мир. Жената на скептика, която по-рано вземаше при споровете моята страна, сега с всички сили настояваше да отклоня мъжа й от тия тайнствени екскурзии: „Та той тия дни само за бурятката и за немците говори.“ Най-после, бившият скептик ми даде обещание да забрави тоя случай, след като го уверих, че той ще види около себе си в живота и много повече, стига да почне честно да наблюдава. Отивайки си, той неочаквано ми предложи „а не бива ли да наминем някога към монголската гледачка? Тя е същата, която предсказа на барон Унгерн точния ден на смъртта му и цялото му близко бъдеще, което се изпълни точно. Тя живее тук наблизко.“ Аз отказах да отида при гледачката, но дали не ще отиде при нея бившия скептик? Проф. Ник.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за мен доброто е нещо реално, правдата е нещо реално.
Той беше най-богатият и най-съвършеният от съвършените и слезе при страдащите хора, за да им покаже пътя, по който трябва да се развиват. Сега искам да схващате реално нещата. Не искам да ви занимавам с неща, които не зная. Аз ви говоря неща, които зная, неща, които съм опитал 99 пъти и неща, в които и сега живея и ги виждам. Има неща, които за мен не са съществени, а са временни сенки. Но за мен доброто е нещо реално, правдата е нещо реално. Аз съм ги опитвал и съм дошъл до заключението, че и най-лошите хора при известни условия могат да проявят добра черта, а при известни условия и най-добрите хора могат да проявят нещо отрицателно. Но то е нещо външно, което не засяга същината на човека. Има една вътрешна чистота, която трябва да пазите в отношенията си. Всеки от нас да има желание да пази вътрешната свобода. В това е чистотата.
към текста >>

Любовта е опознаване на Бога и ако ние опознаем тази същина, ние ще имаме реална Любов.
Когато Бог иска да се разкрие на две души, Той ги кара да се обичат. Когато хората се обичат, те в себе си проявяват Бога. Любовта в света е един процес да познаем Бога. И ако познаем Бога ще бъдем близки, ако не Го познаем, ще бъдем чужди. Когато хората са чужди, те не познават Бога. Любовта е опознаване на Бога и ако ние опознаем тази същина, ние ще имаме реална Любов. Който познае Бога по този начин, неговата любов не може да се мени. Онези, които не познават реалността в света, проявяваща се във всеки един човек, не познават любовта. Всеки един човек, който изказва каквато и да е любов към нас, е проява на Бога, а човек съзнава, че Бог се проявява и се учи. Аз в дадения случай съзнавам, че Бог чрез мен обича някой, и аз го обичам. Тук имаме две страни на любовта.
към текста >>

Зад видимите противоречия и дефекти виждате доброто.
Аз в дадения случай съзнавам, че Бог чрез мен обича някой, и аз го обичам. Тук имаме две страни на любовта. Бог го обича чрез мен и аз го обичам. Божията любов се отличава по това, че при нея човек е готов на всички жертви. Когато обичате човека по божественому, вие виждате само хубавото у него, виждате само добрата страна. Зад видимите противоречия и дефекти виждате доброто. И всички социални недоразумения и противоречия, така както хората днес искат да ги разрешат, няма да могат да ги разрешат. Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи. В света трябва да влезе любовта, за да се оправи живота. Но не личната любов към едно лице само, тя не може да внесе щастието в света. Но тъй наречената Космична Любов, или свръхлюбовта, или както я наричат Любовта на душата трябва да влезе в света, за да се изправи той.
към текста >>

Като държите в ума си доброто и красивото в живота на хората, с това вие правите връзка с тях, с Бога, който е в тях.
А когато сме нещастни, това показва, че Любовта е изчезнала. Когато любовта напусне напълно човека, той умира, заминава за другия свят. Ако мислите за хубавото и красивото в живота на заминалите, вие сте във връзка с тях. По този път може да направите връзка и с Христа, като мислите за великата Му мисия на Земята. И със светиите може да направите връзка, ако държите в ума си тяхната чистота и святост. Като държите в ума си доброто и красивото в живота на хората, с това вие правите връзка с тях, с Бога, който е в тях. А който иска да намери Бога с критически ум, има да го търси милиони години и пак няма да го намери. По този начин Бог не се намира. И когато човек говори за Истината, трябва да бъде крайно внимателен. И по адрес на Христа, на светиите и на великите хора е опасно да се говори, защото ще имате лоши последствия. Това не е суеверие, а една истина, която сега няма да ви доказвам, но всеки от вас може да провери и опита.
към текста >>

Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него.
Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него. Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока. Какво нещо е духовното Слънце? — То е синтеза, обединението на най-висшата Мъдрост и най-великата Любов. Тази Мъдрост е върховно отричане от всичко, което има форма и название, пълно неотъждествяване на себе си с които и да било наши прояви, заради познаването на Това, което стои в основата на света, която е същина на потока на космичния живот, същина оставяше винаги неизменена във всички изменения и преливания ма вечно менящите се форми на живота. Мъдростта е непосредственото възприемане на истината.
към текста >>

Тази Мъдрост е върховно отричане от всичко, което има форма и название, пълно неотъждествяване на себе си с които и да било наши прояви, заради познаването на Това, което стои в основата на света, която е същина на потока на космичния живот, същина оставяше винаги неизменена във всички изменения и преливания ма вечно менящите се форми на живота.
Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него. Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока. Какво нещо е духовното Слънце? — То е синтеза, обединението на най-висшата Мъдрост и най-великата Любов. Тази Мъдрост е върховно отричане от всичко, което има форма и название, пълно неотъждествяване на себе си с които и да било наши прояви, заради познаването на Това, което стои в основата на света, която е същина на потока на космичния живот, същина оставяше винаги неизменена във всички изменения и преливания ма вечно менящите се форми на живота. Мъдростта е непосредственото възприемане на истината. Любовта — това е най-великото самоотричане. най великата жертва. Любовта не иска нищо за себе си, тя твори всичко за другите- Любовта нищо не взема, а всичко дава. Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество.
към текста >>

Страдащите ще си отидат от вас утешени, под вашето влияние злодеите ще станат праведни, и най-злото сърце ще просветне под лъчите на вашата любов.
Любовта е живата връзка между всички същества от горе до долу, тя преви неразкъсваеми звената на космичния живот. Любовта е единствената ценност във всички прояви. Вий можете да правите добрини, можете да творите, можете да изучавате нещата, но ако във всичко това няма любов, то вий сте празна сянка и вашите дела са напразни. Ако ли вий сте изпълнени с любов, а условията на живота не ви дават възможност да я проявите активно, то въпреки това, вие само по-силата на вашето съществувание представлявате от себе си велика ценност. Тези, които се нуждаят от вас, от вашата любов, ще дойдат при вас, привлечени от мощните излъчвания от вашето сърце. Страдащите ще си отидат от вас утешени, под вашето влияние злодеите ще станат праведни, и най-злото сърце ще просветне под лъчите на вашата любов. Никаква проповед, никакви думи не влияят на човека тъй, както непосредствените излъчвания на любещото сърце. Любовта и Мъдростта трябва да вървят ръка за ръка; великото сърце трябва да се съедини във вас с възвишения ум. Иначе е невъзможно: без любов няма мъдрост, и без мъдрост няма любов. Всички Велики Учители на човечеството са били въплъщение на духовното Слънце, синтез на Мъдростта и Любовта. Да създадем този синтез в себе си, да присъединим към него нашето вътрешно творческо осъществяване в нашия духовен и психичен организъм (Раджа Йога) и да го проявим навън в творчество в полза на общото благо (Карма-Йога).
към текста >>

И тогава, създавайки постоянна и непосредствена връзка със Слънцето, вий ще можете да полетите в Космоса, развивайки органите и средствата за познаване на неговите тайни и за овладяването им.
Познайте единството, на Космичния живот, имайте смелост да протегнете ръка на Слънцето, като на ваш брат, но в същото време кажете на всяка тревица — мой брат. Тогава вий ще познаете духовната същност на Слънцето. И тогава вашето концентриране към Слънцето ще стане подсъзнателно, постоянно, ще стене фон на всички ваши прояви. И тогава не ще ви бъдат нужни вашите психични органи, защото ще творите чрез духовен импулс. Това значи, че вашите нервни и психични органи ще действат тъй естествено и без каквото и да било напрежение на волята, както дишат вашите дробове, както тупти вашето физическо сърце. И тогава, създавайки постоянна и непосредствена връзка със Слънцето, вий ще можете да полетите в Космоса, развивайки органите и средствата за познаване на неговите тайни и за овладяването им. Бъдете това, което сте: слънчеви лъчи, слънца, светещи в света на плътта, намиращи щастие в даването. Помнете, че само когато давете полученото, вий добивате възможност отново да получавате. Нищо от това, което сте постигнали, не пазете само за себе си: претоварването на центровете спира по-нататъшната им работа; давайки вие ги разтоварва.създавайки в себе си блажената празнина, жадуваща нови получавания, привличаща нови и нови възможности на Творчество, Мъдрост и Любов. Нина Рудникова (Из сборн. „Окултизъм и йога“ № 4) Електричеството ни мисълта Кралското Британско Общество наскоро е наградило със златен медал Д р Е. Д.
към текста >>

Редакцията на сборника е ръководена от идеята да направи от него един вид свободна трибуна за всички окултни течения, работещи на страната на доброто, като по тоя начин способства за запазването на хармонията, едноцелността и взаимното сътрудничество помежду им.
Краинский; Окултният живот в България — Александър Невелский: Всемирното Братство в България — Сава Калименов; Знамето на Мира и Пакта на Рьориха — Ал. Невелскнй; Знамето на Мира — Проф. Ник. Рьорих; Писма към читателите — Т. П. Сундри; Освен тези статии сборника съдържа художествено литературен отдел, свободна трибуна за читателите, критика и библиография, нови книги и др. Както показва съдържанието на този четвърти номер от сборника, „Окултизъм и Йога“ расте и се развива по обем и разнообразие ка засегнатите области. Редакцията на сборника е ръководена от идеята да направи от него един вид свободна трибуна за всички окултни течения, работещи на страната на доброто, като по тоя начин способства за запазването на хармонията, едноцелността и взаимното сътрудничество помежду им. Вървейки твърдо по тоя път, ние се надяваме че „Окултизъм и Йога“ ще стане една насъщна потребност за всички славянски окултисти. В този брой на сборника има статии за Окултния Живот в България и специално за Всемирното Братство в България. Книгата има 136 страници и струва 35 лв. Доставя се от редакцията на в. Братство — Севлиево.
към текста >>

45. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя превръща злото в добро.
Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила. с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато. Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека. Тя превръща злото в добро. Тя превръща низшето във висше. Нечистото — в чисто. Слабото — в силно. Тя превръща грозотата в красота, нищожеството — във величие, човешкото — в Божествено. Тя прави човека наистина подобен на Бога, — не само по замисъл, но и в проява.
към текста >>

Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства.
в чисто злато, всеки трябва да открие, да научи, и усвои сам, непрестанно бдейки над тайнствения процес, който се извършва в неговата душа. За правилното извършване на този процес се изискват специални условия. Преди всичко изисква се един огромен натиск — натиск в хиляди атмосфери. Изисква се и извънредно висока температура — в много хиляди градуси. Защото това са първичните условия, които правят възможно започването и правилното протичане на този процес. Най после, изисква се и светлина — знание, мъдрост, пълно познаване на съотношенията между различните елементи, познаване на техните взаимни въздействия, устойчивост и др. свойства. При наличността на тези три условия, великият Оператор — Божественият Дух в човека, в пълна тишина и тайна, скрито от любопитното външно око, извършва своето свещенодействие — претворяването, превръщането на неблагородните метали, на неблагородните елементи в човешката душа — в благородни. Нека се обърне особено внимание на това, че тука нещата се превръщат, трансформират се, като стават по-чисти, по ценни и по-мощни, а не се убиват. не се унищожават. Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици.
към текста >>

Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята.
Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов. Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа. Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята. С. К. Ти трябва да надмогнеше! Ти трябва да надмогнеш над бедите! Над мъките си ти вдигни чело без страх. Страданията безбройни кат’звездите Стани и зачеркни ги със един замах.
към текста >>

Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа (продължение от брой 130) Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора.
Всеки от нас да подготви условия в себе си за великото, което ще го посети. С работа и постоянство да се подготвим за новия живот. Да влезем в светлината на новото Учение! N * * * Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. * * * Без търпение никой не може да разреши задачата на своя живот. Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа (продължение от брой 130) Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора. Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани.
към текста >>

Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи.
Да влезем в светлината на новото Учение! N * * * Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. * * * Без търпение никой не може да разреши задачата на своя живот. Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа (продължение от брой 130) Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора. Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото.
към текста >>

Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото.
N * * * Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. * * * Без търпение никой не може да разреши задачата на своя живот. Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа (продължение от брой 130) Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора. Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто.
към текста >>

И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани.
Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа (продължение от брой 130) Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора. Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него.
към текста >>

Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си.
Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени.
към текста >>

Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото.
Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли?
към текста >>

А вие поддържайте доброто.
Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи.
към текста >>

Между злото и вас нека седи Бога на Любовта.
Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И тя, и Адам пропаднаха.
към текста >>

Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него.
И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И тя, и Адам пропаднаха. Но когато дойде Христос, той постъпи другояче.
към текста >>

Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени.
Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И тя, и Адам пропаднаха. Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина.
към текста >>

Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли?
Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И тя, и Адам пропаднаха. Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си.
към текста >>

Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина.
Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И тя, и Адам пропаднаха. Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия.
към текста >>

Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите.
Не победи. И тя, и Адам пропаднаха. Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка.
към текста >>

Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание.
Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка.
към текста >>

Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света.
Ако ти направиш едно добро по Бога, печелиш. Ако направиш едно добро по човешки, ти губиш. Сега всички ние правим добрините по човешки, затова губим. Ние никога не можем да задоволим хората. А когато нещата ги правим по Бога, те вече имат друг характер. Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света. И човек, който служи на Бога, където и да отиде, вратата му навсякъде е отворена. Когато някой казва, че няма къде да се спре, аз разбирам, че той ходи по човешки, не разбира законите и отношенията, които съществуват между живите същества, които взаимно си влияят и са зависими едни от други. Всяка една мисъл и желание, всяка несрета и промяна на времето, всичко в природата, всички същества, животни, растения, хора и по-напреднали същества, влияят върху нас. Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас. И ако не сме будни, може да попаднем в кривия път.
към текста >>

Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива.
Престанете да се безпокоите за каквото и да било. Ако Бог царува в света, какво има да се страхувате? Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите? Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта? Болести, здраве, сиромашия, богатство и пр., това са все условия, които трябва да използваме и трябва да се издигнем над тях. Човек трябва да стои над условията, трябва да стои над доброто и злото, защото и те са само условия, в които човек трябва да се развива. И Любовта и омразата са условие за нашето развитие. Защо това е така, със сегашното си съзнание не можете да го схванете и разберете. Но знайте, че за умните хора, за тези които живеят в свръхсъзнанието, противоречията не съществуват. Ако искаме да подобрим нашия живот и да излезем от света на противоречията, за това съществува един метод в Природата, но трябва да знаем нейния език. Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения.
към текста >>

Злото се крие в липса на хигиена, чистота и здравна просвета.
За някой от плодовете, напр. за пъпеша широко се е създало убеждението, че е причина за дизентерия и треска и дори е станал синоним на последната, т. е. „ядеш ли пъпеш, очаквай треска.“ Преди всичко с думата „треска“ хората изразяват нещо неопределено, — всяко разстройство, придружено с по-висока температура, разтрисане, а някой я смесват с маларичната треска. Вярно е, че голямото лакомство може да докара диария, но тя е от временен, невинен характер за възрастните. Зрелите, доброкачествени, чисти плодове никога не увреждат здравето. Злото се крие в липса на хигиена, чистота и здравна просвета. Със здравната си култура нашето население, селско и градско, е на дъното на ада. Хигиена, домашна, социална си остава за нас мечта. Впрочем, защо изглежда, че плодовете причиняват болести?.. Защото се ядат не всякога добре узрели; зрелите плодове са изложени на замърсяване от рояк мухи, които кацат навсякъде и са носители на всевъзможни бацили; пипат се и се изяждат с нечисти ръце; разрязват се с изцапани ножове, а остатъците се изхвърлят по улиците и дворищата. Освен туй съпротивителната сила на храносмилателната система, особено на децата, лете е понижена.
към текста >>

То би проявило най-доброто, което се намира в теб и би те очистило.
Но страданието би направило погледа ти спокоен и ясен, сърцето ти чисто, желанията ти биха били пълни с милосърдие. Ти би постигнал щастието в любовта към безпомощните, и вървейки заедно със състраданието, ти би посрещнал радостта. Чистотата на сърцето, милостта и любовта към ближния стоят по-високо от всеки велик подвиг. Светът търси и жадува за такива имено хора. Ти би бил един от тях, ако би тръгнал със страданието. То би проявило най-доброто, което се намира в теб и би те очистило. Сега чувствата на сърцето ти са помрачени. Нозете ти са изморени, вървейки по пътя на развлеченията и тщеславието, и ръцете ти са безсилни — много често си ги простирал ти към дървото на наслажденията. Помръкнаха твоите очи — защото твърде много си се взирал за да доловиш радостта. Как искаш ти сега да извършиш велик подвиг? — Господи, казах аз, като наведох очи, не можеш ли сега да разрешиш на страданието да дойде при мене?
към текста >>

46. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да обикнем и двата края, като края не злото от обич не го хващаме; от обич злото няма да го вършим, няма да го прилагаме.
Всичко в живота ни, което ни се случва и което ни се дава от Разумната Природа, има два края. И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал. Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия. Да обърнем внимание и но двата края на живота. Да обикнем и двата края, като края не злото от обич не го хващаме; от обич злото няма да го вършим, няма да го прилагаме. А да хванем края на доброто и него да прилагаме в живота. Да станем проводници на тия сили в природата, които творят, ще рече, да хванем крея на доброто. Учителят дава един пример с един ученик в древността, който отишъл при своя Учител да иска помощ, защото се чувствал много нещастен в живота си. Той му казал: — Учителю; моля ти се, дай ми някоя свещена идея, но да бъде свързана с предмет, чрез който да правя добри работи. Много съм нещастен в живота си; дето и да отида, всички ме гонят; кекавото и да стане, все върху мене налита, не зная как де се освободя.
към текста >>

А да хванем края на доброто и него да прилагаме в живота.
И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал. Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия. Да обърнем внимание и но двата края на живота. Да обикнем и двата края, като края не злото от обич не го хващаме; от обич злото няма да го вършим, няма да го прилагаме. А да хванем края на доброто и него да прилагаме в живота. Да станем проводници на тия сили в природата, които творят, ще рече, да хванем крея на доброто. Учителят дава един пример с един ученик в древността, който отишъл при своя Учител да иска помощ, защото се чувствал много нещастен в живота си. Той му казал: — Учителю; моля ти се, дай ми някоя свещена идея, но да бъде свързана с предмет, чрез който да правя добри работи. Много съм нещастен в живота си; дето и да отида, всички ме гонят; кекавото и да стане, все върху мене налита, не зная как де се освободя. Бял ден не съм видял в живота си.
към текста >>

Да станем проводници на тия сили в природата, които творят, ще рече, да хванем крея на доброто.
Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия. Да обърнем внимание и но двата края на живота. Да обикнем и двата края, като края не злото от обич не го хващаме; от обич злото няма да го вършим, няма да го прилагаме. А да хванем края на доброто и него да прилагаме в живота. Да станем проводници на тия сили в природата, които творят, ще рече, да хванем крея на доброто. Учителят дава един пример с един ученик в древността, който отишъл при своя Учител да иска помощ, защото се чувствал много нещастен в живота си. Той му казал: — Учителю; моля ти се, дай ми някоя свещена идея, но да бъде свързана с предмет, чрез който да правя добри работи. Много съм нещастен в живота си; дето и да отида, всички ме гонят; кекавото и да стане, все върху мене налита, не зная как де се освободя. Бял ден не съм видял в живота си. Дай ми нещо, на което да разчитам.
към текста >>

За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то.
На какво е символ тази пръчица, която в дадения случай трябва да се държи само за добрия край? — Всяко благо, което се дава на човека, представлява пръчица с два края. Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта.
към текста >>

Целта на лигата е: — братско сътрудничество между всички хора на доброто желание в целия свят.
Auroro Идеите на Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша Добре работи във Варшава братя Евгений Ясиевич. Той прави опити чрез циклостилни отпечатъци да разпространява новите идеи на Всемирното Братство на широко в Полша. Въпреки пречките, които му се правят, той продължава да работи на духовната нива. С негова инициатива и със съдействието на още няколко съмишленица във Варшава е основано дружеството: „Лига на Братско Сътрудничество“. Членовете на лигата са от различни категории, но най-много окултисти, теософи, пацифисти и есперантисти. Целта на лигата е: — братско сътрудничество между всички хора на доброто желание в целия свят. Всеки човек представлява тухла от известен обществен организъм и от качеството на тухлата зависи обществената постройка — не обратното. В този смисъл, не тази или онази социална система трябва да бъде на пръв план, като наша цял, но изправния и предимно добър човек. Такъв човек използва, приспособява всяка социална система към висок и възвишен идеал. Полемиките между разните системи, които се водят понякога доста грубо и брутално, са безсмислени. Смислено е братското сътрудничество между всички хора, ръководени от високия идеал към съвършенство и разбиране на нашето предназначение на земята.
към текста >>

Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града.
Брат Алоиз Хилкерсбергер от Замс, Тирол, е прекарал целия си отпуск под открито небе на планината на палатка с цялото си седмочленно семейство. Там те са правили слънчеви и светлинни (въздушни) бани. Под благодатното влияние на планината, чистата зеленчукова и плодова храна и ободрителното духовно четиво, което се състояло от беседи на Учителя: „Духът и плътта и др.“ и „Писмата на пионерите на св. Франц“, той е почерпил много и се върнал напълно възроден, годен за по-усилена творческа дейност. Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки. И аз се виждам в лъчистата гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти. Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян.
към текста >>

Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво.
Влязохме през голямата главна врата на храма, чиито страни бяха образувани от грамадни блокова недялан камък. Нещо подобно на страх бе ме навярно обладало, защото аз гледах каменните блокове с неопределеното чувство на някакъв непонятен ужас. Във вътрешността, започвайки от Централната врата, един широк коридор продължаваше от алеята в дълга права линия в продължение но цялата постройка. Но ний не минахме през нея. Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й. Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво. При масата бяха седнали двама младежи, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво. Можах само да забележа, че бяха погълнати в работата си и бях изненадан де видя, че те само едва подигнаха главите си при нашето влизане. Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му. Той не ни забеляза, докато моя водач не се поклони почтително пред него. „Нов ученик?
към текста >>

Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много.
“ „Грамадното количество вода. която иде на земята, е образувана от милиони и милиарди водни капчици, които са дали съгласието си за общ живот“ Учителя Обединение на силите трябва, за да се засили струята, на която предстои да върши работа — да кара воденици, да движи електрически централи, да напоява градини и низи — водениците, централите и градините на човешките души. Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива. Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне.
към текста >>

Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя.
Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне. Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство. Затова ние апелираме за моралната и материална помощ на всички читатели и техните усилия да разпространяват вестника най-широко. Ние призоваваме всички, да вземат участие при неговото списване, да изказвате мнение за това, което се дава и пр. Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане.
към текста >>

И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот.
Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура. Особено през времето, когато е в бременно състояние, животът й трябва да бъде идеално чист, високо художествен и богат с високи идеи и възвишени копнежи.
към текста >>

Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище.
А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали. Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и всестранно умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище. Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали.
към текста >>

И за да бъде добър, човек трябва да се учи, за да изяви доброто, което е вложено в него.
Тези два момента а Битието се сменят периодически. Ученето напр. не спада към първичния момент, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да може Божественото да стане явно отвън — да се изяви. Ако човек не прави усилие да се развива, това, което е вложено в него, ще остане недоразвито в той ще си остане невежа. И за да бъде добър, човек трябва да се учи, за да изяви доброто, което е вложено в него. Без учение, без съзнателно волево усилие от страна на човека да прояви дарбите си, нищо не става от него. Но съвременните християни мислят, че и без учение могат да минат. Да, и без учение могат да минат, но какво ще бъде тяхното положение? И вола минава без учение, но той си знае какво му е. И мога да ви наведа стотици същества, в които няма стремеж към учение, и които с хиляди години само ядат и пият, и които нямат никаква наука и религия, никакво понятие за Бога, които от нищо не се интересуват, но които също така и почти не се развиват, почти са в застой — или се развиват много бавно.
към текста >>

Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето.
Всички дисциплини от науката, философията и изкуството събуждат части от човека, е всички заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука която може да събуди главно висшите способности на човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите му способности за разбиране и различаване, не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положение да бъде господар на себе си, и същевременно става толкова чувствителен и отзивчив, че схваща всички промени, които стават вътре в природата. Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни. Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън.
Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам.
към текста >>

Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични.
В. С. Недев ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Окултната наука е чужда не теориите и хипотезите, тя е наука на живия, непосредствен опит; в нея се смята за знание само онова, което човек е опитал лично. Затова всички, които са пристъпвали към нея с теории и хипотези, винаги са попадали в заблуждение, и никога не са постигали целта, към която са се стремили, като винаги са стоварвали винете върху самата наука. Те може да са имали най-благородните стремежи да работят за повдигането на човечеството, но не са достатъчни само благородни стремежи, но е потребно и знание. За да може човек да работи за повдигането на човечеството, трябва да разбира пътищата на човешкото развитие, трябва да познава онези фактори, които обуславят това развитие, трябва да познава всички онези условия, при които се е развил и развива човек; трябва да познава всички онези комплекси от сили, които са взели и вземат участие в развитието на човека и човечеството, трябва да се познават конкретно онези фази и стадии през които минава човешкото развитие; и най после, трябва да се познават основно онези импулси, които са стимулирали човечеството в неговото развитие. Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични. Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма.
към текста >>

И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него.
Затова всички, които са пристъпвали към нея с теории и хипотези, винаги са попадали в заблуждение, и никога не са постигали целта, към която са се стремили, като винаги са стоварвали винете върху самата наука. Те може да са имали най-благородните стремежи да работят за повдигането на човечеството, но не са достатъчни само благородни стремежи, но е потребно и знание. За да може човек да работи за повдигането на човечеството, трябва да разбира пътищата на човешкото развитие, трябва да познава онези фактори, които обуславят това развитие, трябва да познава всички онези условия, при които се е развил и развива човек; трябва да познава всички онези комплекси от сили, които са взели и вземат участие в развитието на човека и човечеството, трябва да се познават конкретно онези фази и стадии през които минава човешкото развитие; и най после, трябва да се познават основно онези импулси, които са стимулирали човечеството в неговото развитие. Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични. Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си.
към текста >>

Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо.
Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо. Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите.
към текста >>

И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот.
А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал. Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея.
Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е. вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие. Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние. Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея. Това познание е завръщане и към живота на щастието, който е копнежът на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие. Стремежа на Христа е да подигне и да спаси всички паднали души. Защото, както казах още от начало, когато приведох легендата за Христа и Люцифера, той отдаде себе си, в служба на великото, на Любовта.
към текста >>

В човешките порядки нещата винаги започват добре, и свършват зле; а в Божествения порядък нещата започват със злото, и свършват — с доброто Това е диагноза, да знаете в кой порядък сте.
Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират. и едно нещастие, за онези, които не разбират. Въпроса е за онези естествени страдания, които са като израз на самия творчески процес, за тях казваме, че принадлежат към Божествения порядък на нещата. Но има страдания и противоречия, които произтичат от човешкия порядък, от тях човек трябва да се освободи — те са една спънка за повдигането на човека. В човешките порядки нещата винаги започват добре, и свършват зле; а в Божествения порядък нещата започват със злото, и свършват — с доброто Това е диагноза, да знаете в кой порядък сте. Човешкия порядък е временен и в него няма нищо завършено; а божествения порядък е вечен. Тези два порядъка са резултат на два процеса с диаметрално противоположни движения. Единият процес отива към центъра на земята — той е свързан с човешкия порядък, и в него страданията прогресивно се увеличават; а другият процес отива към центъра на слънцето — той е свързан с божествения порядък, и в него страданията прогресивно се намаляват. Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка. Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания.
към текста >>

Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас.
Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота. Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе. Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас. Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло. Така става подобрение на живота. Така се придобива здраве. Ако искате де бъдете здрави, трябва да желаете здравето на всички хора. Ако не гледате така на живота ще се натъкнете на противоречията, които съществуват от хиляди години и които ангелите и боговете не са разрешили.
към текста >>

Така че доброто иде там, откъдето е дошло.
Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе. Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас. Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло. Така става подобрение на живота. Така се придобива здраве. Ако искате де бъдете здрави, трябва да желаете здравето на всички хора. Ако не гледате така на живота ще се натъкнете на противоречията, които съществуват от хиляди години и които ангелите и боговете не са разрешили. и хората няма да разрешат.
към текста >>

Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто.
Бог се проявява на всякъде и във всичко, но ние трябва да дадем условия на божественото в нас да се прояви, за да можем да използваме всичките божии блага. Понеже съвременните хора не могат де използват съзнателно божиите блага, природата понякога им създава ред страдания и противоречия, за да се пробуди съзнанието им, да използват съзнателно благата и да разберат вътрешния смисъл на живота. Само когато се пробуди съзнанието на човека и влезе във вътрешно общение с Бога, само тогава той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще намери връзката, която съществува между всички същества и между всички процеси и явления. Дошъл до това състояние, човек вече може да почувства болките на целия свят; тогава за него, страданията и радостите на другите са и негови. Когато на такъв човек му дойде една светла мисъл, той се радва, защото знае че чрез нея влиза във връзка с мисълта на възвишените същества, влиза във връзка с мисълта на всички гениални хора. Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто. Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото. Понеже човек е ученик в живота, той трябва да се учи от всичко, каквото живота му донесе; защото знанието се добива само по пътя на опита. А знанието ни е необходимо, както казах, за да можем да живеем между хората. За да живеем между хората, ние трябва да знаем как да се обхождаме с тях, за да не създадем нито на тях, нито на себе си излишни противоречия и страдания. А правилна, разумна и естествена обхода можем да имаме само когато обичаме хората.
към текста >>

Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото.
Понеже съвременните хора не могат де използват съзнателно божиите блага, природата понякога им създава ред страдания и противоречия, за да се пробуди съзнанието им, да използват съзнателно благата и да разберат вътрешния смисъл на живота. Само когато се пробуди съзнанието на човека и влезе във вътрешно общение с Бога, само тогава той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще намери връзката, която съществува между всички същества и между всички процеси и явления. Дошъл до това състояние, човек вече може да почувства болките на целия свят; тогава за него, страданията и радостите на другите са и негови. Когато на такъв човек му дойде една светла мисъл, той се радва, защото знае че чрез нея влиза във връзка с мисълта на възвишените същества, влиза във връзка с мисълта на всички гениални хора. Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто. Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото. Понеже човек е ученик в живота, той трябва да се учи от всичко, каквото живота му донесе; защото знанието се добива само по пътя на опита. А знанието ни е необходимо, както казах, за да можем да живеем между хората. За да живеем между хората, ние трябва да знаем как да се обхождаме с тях, за да не създадем нито на тях, нито на себе си излишни противоречия и страдания. А правилна, разумна и естествена обхода можем да имаме само когато обичаме хората. Онези, които не разбират закона на Любовта, се плашат от нея.
към текста >>

Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто.
Иска ли той да знае дали неговите мисли, желания, чувства и дела се развиват правилно, и имат възвишен потик, той трябва да се справи с вътрешния си глас. Това е гласа, който винаги говори истината и правдата. Това е Божественото във вейки човек, което е винаги будно. Ако всеки човек се вслушва в своя вътрешен глас много нещастия, много неприятности и катастрофи биха се избегнали. Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна.
Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо. Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни. Може би има много човешки схващания за истината, които бързо отминавал. Може би в живота има много човешка любов, която е нетрайна, изменчива, егоистична. Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек.
към текста >>

Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни.
Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо. Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни. Може би има много човешки схващания за истината, които бързо отминавал. Може би в живота има много човешка любов, която е нетрайна, изменчива, егоистична. Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек. В своя живот той греши много.
към текста >>

Преходното, отрицателното, лъжливото, грешното изчезна, изгуби се, Остана само вечното, безсмъртното, положителното, доброто, истинното.
Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек. В своя живот той греши много. Като всеки един от нас. Но кажете ми къде са сега неговите грешки и грехове, неговите погрешни схващания и погрешни стъпки в пътя на живота? — Както в съзнанието на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват. Преходното, отрицателното, лъжливото, грешното изчезна, изгуби се, Остана само вечното, безсмъртното, положителното, доброто, истинното. Човешкото отмина, остана Божественото! Изчезна тъмнината, а светлината остана да свети, и вечно ще свети! Доброто победи злото! Това е скъпоценната поука за нас от този човешки живот. Да вярваме, да се надяваме и да не се съмняваме.
към текста >>

Доброто победи злото!
Но кажете ми къде са сега неговите грешки и грехове, неговите погрешни схващания и погрешни стъпки в пътя на живота? — Както в съзнанието на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват. Преходното, отрицателното, лъжливото, грешното изчезна, изгуби се, Остана само вечното, безсмъртното, положителното, доброто, истинното. Човешкото отмина, остана Божественото! Изчезна тъмнината, а светлината остана да свети, и вечно ще свети! Доброто победи злото! Това е скъпоценната поука за нас от този човешки живот. Да вярваме, да се надяваме и да не се съмняваме. Доброто ще победи злото н в нас и вън от нас, защото само доброто е вечно. Истината ще победи лъжата, защото само истината е вечна. Любовта ще победи омразата, защото само любовта е вечна. С.
към текста >>

Доброто ще победи злото н в нас и вън от нас, защото само доброто е вечно.
Човешкото отмина, остана Божественото! Изчезна тъмнината, а светлината остана да свети, и вечно ще свети! Доброто победи злото! Това е скъпоценната поука за нас от този човешки живот. Да вярваме, да се надяваме и да не се съмняваме. Доброто ще победи злото н в нас и вън от нас, защото само доброто е вечно. Истината ще победи лъжата, защото само истината е вечна. Любовта ще победи омразата, защото само любовта е вечна. С. Калименов НОВОТО Посланик от незрими небеса, С души сияйни, мощни обкръжен, Във първий ден на новата ера, Долитна тук със свят съкровен блян. Досегна ни невидима ръка, Дари ни тя великия закон На жертва и любов. И бликна веч речта Небесна от посланический трон.
към текста >>

Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави.
Словото на Учителя Самопознание и самовъзпитание Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем. Да познае себе си човек, е нещо гениално. За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си. Знание, което да му даде методи, чрез които да се самопознае и възпита. Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави. Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове. Вследствие на борбата земните пластове са се разместили. Тогава Бог затворил черните зли духове под земята, а добрите оставил на нея. Никога преди тази борба е било обратното: злите са били отвън, а добрите — отвътре. Но злото днес не е отвън, както се мисли.
към текста >>

Но злото днес не е отвън, както се мисли.
Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави. Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове. Вследствие на борбата земните пластове са се разместили. Тогава Бог затворил черните зли духове под земята, а добрите оставил на нея. Никога преди тази борба е било обратното: злите са били отвън, а добрите — отвътре. Но злото днес не е отвън, както се мисли. То е вътре. А добрите условия: слънцето, въздуха. водата, всички хубави работи са отвън. Отвън човек очаква да му кажат добра дума. А злото е отвътре.
към текста >>

А злото е отвътре.
Но злото днес не е отвън, както се мисли. То е вътре. А добрите условия: слънцето, въздуха. водата, всички хубави работи са отвън. Отвън човек очаква да му кажат добра дума. А злото е отвътре. Вътре в човека са затворени злите духове като хиляди квартиранти. Те са в него, които правят пакости и престъпления, а той понася последствия! За тях ще бъдат съдени тези, които са ги извършили. Той ще бъде съден, защото е станал условие, оръдие, чрез което те да се извършат. Това ще стане по силата на същия закон, по който днес съдят престъпниците: наказват се не само тези, които са извършили престъплението, но и тези които са ги укрили, В същност като говорим за добро и зли, като казваме, че сме добри или зло, не сме прави.
към текста >>

Защото човек не е нито в злото, нито в доброто.
Вътре в човека са затворени злите духове като хиляди квартиранти. Те са в него, които правят пакости и престъпления, а той понася последствия! За тях ще бъдат съдени тези, които са ги извършили. Той ще бъде съден, защото е станал условие, оръдие, чрез което те да се извършат. Това ще стане по силата на същия закон, по който днес съдят престъпниците: наказват се не само тези, които са извършили престъплението, но и тези които са ги укрили, В същност като говорим за добро и зли, като казваме, че сме добри или зло, не сме прави. Защото човек не е нито в злото, нито в доброто. Той е вън от тях. Той е добър или лош в зависимост от това, на кое е дал ход в себе си. Днес злото е затворено в човека. Човешкият ад е в неговия корем, черва, бъбреци, пикочен мехур и пр. Там са квартирантите, там се развиват всички болести, от там отива те в дробовете, най-после завладяват ума и човек подлудява.
към текста >>

Днес злото е затворено в човека.
Той ще бъде съден, защото е станал условие, оръдие, чрез което те да се извършат. Това ще стане по силата на същия закон, по който днес съдят престъпниците: наказват се не само тези, които са извършили престъплението, но и тези които са ги укрили, В същност като говорим за добро и зли, като казваме, че сме добри или зло, не сме прави. Защото човек не е нито в злото, нито в доброто. Той е вън от тях. Той е добър или лош в зависимост от това, на кое е дал ход в себе си. Днес злото е затворено в човека. Човешкият ад е в неговия корем, черва, бъбреци, пикочен мехур и пр. Там са квартирантите, там се развиват всички болести, от там отива те в дробовете, най-после завладяват ума и човек подлудява. Затова да имаме знание. Да не бъдем страхливи, когато тези квартиранти почнат да дигат шум, а да им създадем работа. Когато поискат да си похапнат нещо мазничко: баничка, кокошка и др., да ги накараме да постят, да им направим тархана, да им дадем да ядат плодове.
към текста >>

Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто.
Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна. А има други бели, светли от дясната страна. Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто. И едните и другите постоянно шушнат на ушите му, не на тези уши, а на други уши вътре. Така човек се намира постоянно на шушненето на тези два вида същества. Той трябва да се научи да разпознава говора им, за да може да се предпази от съветите на едните и да се ръководи от другите Трябва да познава този вътрешен свят в него, който създава всички работи, за да може да разбере себе си и своите прояви и да може правилно да живее. Всичкото нещастие на съвременния свят е, че не признава и не познава този вътрешен свят. А пък е зависим от него.
към текста >>

Щеше да стои по-далече от вълните на злото и нямаше да се заличава хубавото, което пише.
Или има хубаво разположение, дойде едно лоша мисъл и помете всичко. Тъкмо се подигнала вярата ти, усъмниш се и дойде неверието. Дойде милосърдието, веднага след него жестокосърдечието и пр. Човек добре познава това раздвояване в себе си. Ако познаваше този вътрешен свят, той би го избегнал. Щеше да стои по-далече от вълните на злото и нямаше да се заличава хубавото, което пише. Вътрешно щеше да бъде свободен, нямаше да се обсебва от злото. Щеше да се издигне над него и над себе си, да се самовъзпита и познае. Тогава неговите квартиранти като дигнат шум, няма да бъде нетърпелив, а ще им каже: „Бог е Любов“, ще им поговори, ще им попее. Музиката внася един мек елемент. Тя е лечебна.
към текста >>

Вътрешно щеше да бъде свободен, нямаше да се обсебва от злото.
Тъкмо се подигнала вярата ти, усъмниш се и дойде неверието. Дойде милосърдието, веднага след него жестокосърдечието и пр. Човек добре познава това раздвояване в себе си. Ако познаваше този вътрешен свят, той би го избегнал. Щеше да стои по-далече от вълните на злото и нямаше да се заличава хубавото, което пише. Вътрешно щеше да бъде свободен, нямаше да се обсебва от злото. Щеше да се издигне над него и над себе си, да се самовъзпита и познае. Тогава неговите квартиранти като дигнат шум, няма да бъде нетърпелив, а ще им каже: „Бог е Любов“, ще им поговори, ще им попее. Музиката внася един мек елемент. Тя е лечебна. Но за да може човек да пее, трябва да се е хармонизирал.
към текста >>

Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него.
Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причини и последствия, ще каже някоя лоша дума. без до може да предвиди резултата от нея и после страда. Затова не е безразлично какво говорим и какво пеем. Както с музиката, така и с говора човек може да строи или да си разруши живота, според това дали си служи с гамата на живота или с гамата на смъртта. Засега по-лесно е на човека да си служи с тая на смъртта, отколкото с гамата на живота. Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него. a злите същества, злото — вън от него. Тогава няма да прави престъпление, а ще се самовъзпита и познае. Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год. 350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо.
към текста >>

a злите същества, злото — вън от него.
без до може да предвиди резултата от нея и после страда. Затова не е безразлично какво говорим и какво пеем. Както с музиката, така и с говора човек може да строи или да си разруши живота, според това дали си служи с гамата на живота или с гамата на смъртта. Засега по-лесно е на човека да си служи с тая на смъртта, отколкото с гамата на живота. Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него. a злите същества, злото — вън от него. Тогава няма да прави престъпление, а ще се самовъзпита и познае. Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год. 350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо. Съществува в сегашно време едно състояние на духовете което застрашава живота на народите с голяма опасности и което може да доведе до нова колективна психоза на войната.
към текста >>

Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа.
350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо. Съществува в сегашно време едно състояние на духовете което застрашава живота на народите с голяма опасности и което може да доведе до нова колективна психоза на войната. Войната мобилизира всичките разрушителни сили на човечеството; тя води до унищожението на човека чрез техниката, породена от неговия творчески гений. Както във всичко, що засяга човешкия живот, тъй и в сложните проблеми на войната и на мира психологическият фактор е от голямо значение. Желае ли се да се предотврати нова война, то народите и тези които ръководят техните съдбини, трябва де определят своето отношение относно войната. Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа. Следните съображения ни се виждат съществени. 1) Изглежда, че съществува известно противоречие между мирните тенденции на всеки индивид и готовността за война на масите; това се дължи на факта, че човек мисли, чувства и действа другояче като отделен индивид, отколкото като е в множество. Дори и в душата на културните човеци от нашата епоха съществуват още упорити остатъци от първобитните разрушителни инстинкти, които стават твърде мощни в момента, когато някоя опасност застрашава общността. Несъзнателното желание да се преживяват безнаказано, дори възнаградени, тези първобитни инстинкти, подбужда в висока степен тази готовност за война. Трябва да се подчертава винаги отново, че умът и волята могат да укротят тези брутални инстинкти.
към текста >>

Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие.
Ето защо един голям съвременен педагог казва: „Оставете децата да се проявят такива каквито си са. По тоя начин възпитателя най-добре ще разбере какво има на лице, да подири своевременно и съответните най-подходящи методи и средства за работа над всеки даден индивид“. Защото истински възпитател е тоя, който е изхвърлил шаблона от своята практика, и с всяко дете, с всеки индивид се справя по специален, само за него или за случая начин, който начин или метод е дълго търсен и изпитван. Истинския възпитател отбягва да привежда всички деца към общ знаменател. Подобно подвеждане граничи с шаблона, а там, гдето има шаблон отсъства възпитанието. Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие. Втълпяването е всякога погрешен и лош метод, затова трябва да се изостави от възпитателите. Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието. Каквато насока е дадена на младини, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека. Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най доброто време за това е лятото, когато се намират в изобилие зеленчуци, плодове и плодни сокове.
И за да се освободи от тях, от време на време тя тършува из всички ъгли на къщата, хвърля това, което не й е нужно, изтърсва черги, килими, завеси и т. н. измита и измива навсякъде, боядисва врати, белосва стени. И къщата светва, като нова. Също нещо е с човешкото жилище. Подобно на грижливо подържана къща, и тялото трябва да се почиства от време на време. Най доброто време за това е лятото, когато се намират в изобилие зеленчуци, плодове и плодни сокове. Чрез такова почистване от тялото ще бъдат изгонени много отрови и то отново ще добие своята пъргавост и живост. Това почистване може да се извърши по два начина: чрез късо въздържане от храна — два или три дни — или ограничена диета в продължение на две три седмици. Първият начин е по-добър, но и втория има добри страни. Под думата въздържание от храна не искаме да кажем абсолютно гладуване. То почва с отказване от първото редовно ядене и свършва с появяването на естествения глад.
към текста >>

Човек бива обичан заради доброто му сърце.
Аз засягам онези мисли, чувства и постъпки, които са нови, които хората отсега ще изживяват. Когато хората заживеят с новите мисли и чувства, умът им ще просветне, сърцето им ще се стопли, и противоречията в живота им ще се превърнат във възможности и за нови постижения. Силата и богатството на човека зависят от неговия ум. Не говоря за механическата сила и богатства. А от сърцето зависи онази привлекателна сила, с която хората се приличат към нас и ни обичат. Човек бива обичан заради доброто му сърце. И доколкото хората имат светли умове и топли сърце, те се разбират и си помагат. Светлата, реалната. Божествената мисъл се отличава по това, че тя ни стимулира към добри постъпки, към приложение. В този смисъл, мисли, които не се реализират, нямат отношение към нас, не са реални за нас. Затова казвам.
към текста >>

А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си.
Много работи в света не стават както ние мислим. Бащата мисли, че синът ще мисли като него и ще реализира неговите идеали, но излиза, че синът не мисли като баща си. Синът ще мяза на баща си само тогава, когато бащата върви по правия път на живота; но там, където се срещне най-малко отклонение, синът не прилича вече на баща си, не мисли като него, и ще бъде поставен при други условия. Не е лошо възгледите на хората да се различават, за да има разнообразие, защото еднообразието убива и спъва процеса, а разнообразието носи творчество и прогресивност. Когато живее по закона на разнообразието, човек с услужлив и има желание да помогне на всички в всяко отношение. А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си. Но в деня, в който човек почне да мисли само за себе си, той деградира и става кандидат за смъртта, защото скъсва теченията на Единния живот. За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават.
към текста >>

Тази е единствената причина на злото.
Любовта за да дойде при вас, първо ще мине през въздуха, и вие чрез въздуха ще я възприемете; въздухът ще ви предаде правата мисъл. Като приемете тази права мисъл, вие ще я проектирате в пространството — за благото на вашите ближни. Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите, концентрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството, и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл, и ще се наситите. Тази мисъл е изпратена от някой добър, подигнат човек. Всичкото зло в света се дължи на факта, че не знаем как да употребим благата, които ни са дадени. Тази е единствената причина на злото. С неразбиране на закона за използване и разпределение на благата, хората се подпушват и се ражда злото. Любовта е едно благо, и ако не знаем как да я употребим, тя ще причини подпушване на чувствата, на симпатичната нервна система. При това положение в човека става цяла пертурбация. Следователно, и в любовта няма да бъдете скръжави, но няма и да се лакомите. Ще обичате по-малко, постепенно ще давате.
към текста >>

С неразбиране на закона за използване и разпределение на благата, хората се подпушват и се ражда злото.
Като приемете тази права мисъл, вие ще я проектирате в пространството — за благото на вашите ближни. Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите, концентрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството, и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл, и ще се наситите. Тази мисъл е изпратена от някой добър, подигнат човек. Всичкото зло в света се дължи на факта, че не знаем как да употребим благата, които ни са дадени. Тази е единствената причина на злото. С неразбиране на закона за използване и разпределение на благата, хората се подпушват и се ражда злото. Любовта е едно благо, и ако не знаем как да я употребим, тя ще причини подпушване на чувствата, на симпатичната нервна система. При това положение в човека става цяла пертурбация. Следователно, и в любовта няма да бъдете скръжави, но няма и да се лакомите. Ще обичате по-малко, постепенно ще давате. И когато ви обичат пак ще кажете — давай ми по-малко.
към текста >>

Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души.
Ако вие изведнъж проявите всичката си любов към някой човек, вие може да го удушите. Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши. Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на децата си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на децата, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не осакатяват децата си. В основата на практичната философия стои положението, че Бог прониква цялото Битие, и ние на всякъде трябва да виждаме неговото присъствие. И Бог се явява да ни подкрепи тогаз, когато се намираме в най-голямо противоречие и безизходно положение, когато всички са ви оставили. Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души. Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога. Щом проявим тези неща, и Бог ще ни се изяви. В знанието, в което ние почваме да проявяваме любовта си, в знанието, в което ние почваме де проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние сме съзрели Бога и сме намерили пътя на нашия живот. Из беседата „Умих се и гледам“, държана от Учителя на 27. X. 1935 год.
към текста >>

Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога.
Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши. Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на децата си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на децата, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не осакатяват децата си. В основата на практичната философия стои положението, че Бог прониква цялото Битие, и ние на всякъде трябва да виждаме неговото присъствие. И Бог се явява да ни подкрепи тогаз, когато се намираме в най-голямо противоречие и безизходно положение, когато всички са ви оставили. Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души. Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога. Щом проявим тези неща, и Бог ще ни се изяви. В знанието, в което ние почваме да проявяваме любовта си, в знанието, в което ние почваме де проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние сме съзрели Бога и сме намерили пътя на нашия живот. Из беседата „Умих се и гледам“, държана от Учителя на 27. X. 1935 год. Мейбъл Колинз (11) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 141) Един бял цвят беше в моята ръка, когато се събудих.
към текста >>

Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота.
Аз не можех да разбера и останах в мълчание, ужасен, когато детето внезапно извика, като че ли отговаряйки на моята мисъл: „Те ви се покланят! “ Моето учудване при тези думи не беше по-голямо от друго едно учудване, което изпитвах тогава, защото разбрах, че само аз чувах нейния глас. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката и живота се намират в постоянен непрекъснат прогрес, и всеки ден се внася нещо ново в тях, което ни разкрива все нови и нови страници от великата книга на Битието. Науката всеки ден открива все нови и нови факти, които ни разкриват света в по друга светлина. А живота ни дава все нови и нови опитности, които ни заставят да изменим досегашния си начин на живеене, и съобразявайки се с новите изисквания на живота, да създадем новите форми, в които живота да се прояви по-пълно. Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота. Това са отживели времето си схващания, които всеки ден се опровергават от фактите, които науката разкрива. и от опитностите, които живота ни дава. Затова те са отречени от всички, които живеят с днешния и утрешния ден. Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото. Основа на познанието и живота е опита.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Доброто мнение (Лъч) Кой и кога освободи българския народ?
(В. С. Недев) Лев Толстой и войната (Зъболекар Стоицев) Макрокосмични песни (Орион) Словото на Учителя. Кротките ще наследят земята. (Из беседата „Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“, държана от Учителя на 3.XI.1935 г.) Белият лотос (Продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота (Влад Пашов) Към майките (Benitta) Учителят (Т. Ч.) Доброто мнение (Лъч) Кой и кога освободи българския народ? Има много писано по този въпрос, н понеже освобождението на един народ е едно велико дело, почти всички, които са се изказали, гледат по някакъв начин да припишат тази заслуга на института, на който служат. Истината е следната: Българският народ с освободи от българският дух. когато Той се пробуди. Да се твърди, че този или онзи институт е освободил народа, или че този или онзи институт е подържал духа на народа, с все едно да се твърди, че това или онова цвете е направило да дойде пролетта. С пробуждането на духът народът твори и създава един институти от, една страна и разрушава и изменя други, които пречат на неговото проявление.
към текста >>

И унищожено ли е злото от хиляди години по старите начини?
Целия свят е погълнат от мисълта за въоръжаване, особено големите държави. За какво? За изтребление на враговете. Но кои с тези врагове? Не са ли те главно в нашите сърца и от диафрагмата на долу, които ни шепнат зло да мислим и зло да вършим? И унищожено ли е злото от хиляди години по старите начини? Абсолютно не, нито и ще се унищожи. Тогава? Тогава ще започнем с новото. А кое е това ново? Да проявим в живота си и духовната чистота, придружена с Божията любов, мъдрост, истина и правда, като постоянно държим връзка с Бога. Това иска Бог от нас!
към текста >>

И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“.
За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е. свят който не можем до схванем с нашите пет сетива, но свръхестествен свят не съществува. И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот. Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове. Значи, той самостоятелно не съществува, а е само един външен израз, един резултат на разумните творчески сили на Битието. И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено съзнание, разделяме на „видим“ и „невидим“. За окултиста това са само условни символи, с които си служи в процеса на познанието. Тъй че, от това гледище, откриването на нови лъчи и енергии говори за все по-пълно и по-обективно познание на света, защото днешното механистично познание, въпреки всичките си претенции за обективност, е много субективно и ограничено. В. П. Към майките О! сестри мои, искате ли вашите деца да не страдат?
към текста >>

Доброто мнение Естествено е желанието на всеки човек да се вслушва в околните и да търси тяхното одобрение при всека своя проява и дейност, защото околните са като огледало, което отразява нас … Твърде важно е за човека какви мисли и чувства хранят околните към него и до голяма степен от това зависи негова успех.
Такъв е вечният Учител на човечеството. Той се явява пред хората под разни имена, но силата на Неговото слово и благородството на Неговите дела са винаги и за всички едни и същи. Истина е Неговото слово и Любов е неговото дело. И това е което Го извисява над света и Го прави върховен Учител на човечеството. Т. Ч. Доброто мнение Естествено е желанието на всеки човек да се вслушва в околните и да търси тяхното одобрение при всека своя проява и дейност, защото околните са като огледало, което отразява нас … Твърде важно е за човека какви мисли и чувства хранят околните към него и до голяма степен от това зависи негова успех. Защото средата е която може да спъне човека, и тя е, която може и да го повдигне. Средата е едно от важните условия, за да може човек да прогресира. Ето защо. много важно е за всеки човек да се ползва с доверието и симпатиите на околните, на средата си. За да постигнем това.
към текста >>

Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите.
Ето защо. много важно е за всеки човек да се ползва с доверието и симпатиите на околните, на средата си. За да постигнем това. са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание, усърдие и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си. предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините.
към текста >>

Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество.
предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините. Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за поука и насърчение. Лъч.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религиозните хора например, мислят, че светът е създаден от Бога, а Бог е най-разумното и най-доброто, най-силното същество в света.
Няма две същества в света, които природата да е надарила еднакво. Тя е надарила всички различно. И всеки трябва да се развива в своята среда. Една жена не може да развие качествата на един мъж; и един мъж не може да развие качествата на жената. Да се повърнем към въпроса за противоречията. Религиозните хора например, мислят, че светът е създаден от Бога, а Бог е най-разумното и най-доброто, най-силното същество в света. Тогава как е възможно един свят, създаден от най-разумното същество, да има толкова много противоречия? Религиозните не могат да обяснят това противоречие. Има ред теории, с които хората се стремят да обяснят противоречията. В Индия си обясняват противоречията с теорията за кармата; други пък ги обясняват с теориите за предопределението, съдбата и пр. Възможно е всички тези теории да са прави — все има известна истина в тях.
към текста >>

Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото.
Целия космос, от това гледище, не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И всички противоречия, които съществуват в света, се дължат изключително на човека, на неговото самосъзнание. Човек прави опити със себе си. Пратил го Бог а света и той си прави ред опити; природата постоянно коригира неговите опити. И прогресът седи в това, че природата постоянно коригира постъпките на човека. Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото. Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот? Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него? —Да го изтръгнем ли? — Не. има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а житото на друго, и така ще се освободите.
към текста >>

Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот?
И всички противоречия, които съществуват в света, се дължат изключително на човека, на неговото самосъзнание. Човек прави опити със себе си. Пратил го Бог а света и той си прави ред опити; природата постоянно коригира неговите опити. И прогресът седи в това, че природата постоянно коригира постъпките на човека. Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото. Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот? Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него? —Да го изтръгнем ли? — Не. има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а житото на друго, и така ще се освободите. Във второто поколение за плевелите няма да има условие да се размножават.
към текста >>

Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него?
Човек прави опити със себе си. Пратил го Бог а света и той си прави ред опити; природата постоянно коригира неговите опити. И прогресът седи в това, че природата постоянно коригира постъпките на човека. Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото. Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот? Христос казва: „Враждебник човек е посял семето на злото в човешкия живот.“ Тогава какво трябва да правим с него? —Да го изтръгнем ли? — Не. има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а житото на друго, и така ще се освободите. Във второто поколение за плевелите няма да има условие да се размножават. Природата е турила край на всички престъпления.
към текста >>

Но на доброто не е турила край.
—Да го изтръгнем ли? — Не. има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а житото на друго, и така ще се освободите. Във второто поколение за плевелите няма да има условие да се размножават. Природата е турила край на всички престъпления. Но на доброто не е турила край. Доброто се разплодява, а злото не се разплодява. Когато се казва в писанието, че грешните ще се изтребят това значи, че те няма да се размножават, и само по себе си, ще изчезнат. Ако двама грешници се съединят, те не могат да родят дете. Ако се съединят, един грешник и един праведник, само тогава може да се роди едно дете, което вече ще бъде безплодно — значи, всички постъпки, които са неестествени, природата ги е осъдила на безплодие, следствие на което те сами се заличават. Те могат да съществуват в един период от 10 до 100 години най-много, след което те се заличават.
към текста >>

Доброто се разплодява, а злото не се разплодява.
— Не. има известен период, през който ще го държите, и след това разумно ще се справите с него; когато дойде времето за жътвата ще съберете плевелите на едно място, а житото на друго, и така ще се освободите. Във второто поколение за плевелите няма да има условие да се размножават. Природата е турила край на всички престъпления. Но на доброто не е турила край. Доброто се разплодява, а злото не се разплодява. Когато се казва в писанието, че грешните ще се изтребят това значи, че те няма да се размножават, и само по себе си, ще изчезнат. Ако двама грешници се съединят, те не могат да родят дете. Ако се съединят, един грешник и един праведник, само тогава може да се роди едно дете, което вече ще бъде безплодно — значи, всички постъпки, които са неестествени, природата ги е осъдила на безплодие, следствие на което те сами се заличават. Те могат да съществуват в един период от 10 до 100 години най-много, след което те се заличават. От това гледище, светът сам ще се оправи, т. е.
към текста >>

Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята.
Ще кажат някои: да оставим всеки човек да се роди според както Господ е дал. Питам: ако оставим нивата си неразорана, какво ще израсне в нея? —Тръни и бодили ще израстат върху нея. Ако я разореш, все ще даде нещо, макар и най-проста да е почвата й. Значи, в живота е нужна една пра вилна философия. Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошли на земята. Трябва да знаете, че като дойдат на земята, децата трябва да имат всички необходими условия за развиване. Преди да станат бащи и майки, родителите трябва да знаят с какви материални и духовни условия разполагат, за да осигурят условията за правилното развиване на детето. И държавата трябва да знае това. Бременната жена трябва да се постави при най-благоприятните условия, за да роди едно в истинския смисъл на думата нормално дете: иначе ще роди плевели, деца, на които все ще им недостига нещо, за да могат да се развиват правилно. В бременното си състояние жената е крайно чувствителна и ако не се постави при съответните условия, ще се осакати зародиша й.
към текста >>

Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи.
И необходими са големи усилия и упорита системна работа в тази област, за да се организира. Понеже мозъка е склад на мощни динамични енергии, които обуславят проявата на целия ни живот, затова ни е необходима една наука, която да ни покаже начините и методите, как да регулираме и трансформираме тези енергии. Всички психически, физиологически и механически процеси в човека са в зависимост от състоянието на енергията в мозъка. И самовъзпитанието на човека седи в това, да почне да контролира и трансформира енергиите. Затова има много методи — психически, органически и механически — с които човек може да си въздейства благотворно. Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека. Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение. Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне.
към текста >>

И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни.
Тогава Бог ще каже на жетварите — помогнете на този човек. И въпросът ще се разреши. Сега от всички ви се иска едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си. да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни. Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света. Из беседата „ Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год. Мейбъл Колинз (14) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от бр. 144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството.
това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството. Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората. Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството. Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си. Едничка тя заставя изобретателя да търси нови пътища и средства за подобрение състоянието на човечеството, и така пламенно да се застъпва за тяхното приложение.
към текста >>

Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството.
Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството. Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората. Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството. Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си. Едничка тя заставя изобретателя да търси нови пътища и средства за подобрение състоянието на човечеството, и така пламенно да се застъпва за тяхното приложение. Любовта заставя майката да се грижи и страда за детето си. Любовта събужда в хората взаимопомощ. Всичката проявена солидарност и сплотеност между хората се дължи на нея.
към текста >>

Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си.
Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството. Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората. Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството. Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си. Едничка тя заставя изобретателя да търси нови пътища и средства за подобрение състоянието на човечеството, и така пламенно да се застъпва за тяхното приложение. Любовта заставя майката да се грижи и страда за детето си. Любовта събужда в хората взаимопомощ. Всичката проявена солидарност и сплотеност между хората се дължи на нея. Щом тя изчезне, на нейно място първом се явява съмнението и се отваря пътя към конфликта и разединението.
към текста >>

Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното.
Любовта е мощна сила, която дава потик на човека да се учи и работи. С нея той може много нещо да направи, без нея той нищо не може да направи. Ако има нещо, с което човек да се похвали, това е Любовта. Затуй защото тя прави слабия — силен; невежия — учен; болния здрав. Тя е причинителя на човешкия напредък. Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното. И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена.
към текста >>

И той ще стане проводник на доброто и на светлото.
С нея той може много нещо да направи, без нея той нищо не може да направи. Ако има нещо, с което човек да се похвали, това е Любовта. Затуй защото тя прави слабия — силен; невежия — учен; болния здрав. Тя е причинителя на човешкия напредък. Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното. И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто.
към текста >>

Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата.
Ако има нещо, с което човек да се похвали, това е Любовта. Затуй защото тя прави слабия — силен; невежия — учен; болния здрав. Тя е причинителя на човешкия напредък. Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното. И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов.
към текста >>

Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена.
Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното. И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N.
към текста >>

Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто.
И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него.
към текста >>

Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта.
Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него. Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг.
към текста >>

Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото.
Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него. Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг. Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки.
към текста >>

Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N.
Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена. Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N. СЪВЕСТ Който искрено търси той ще намери Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него. Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг. Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки. Човек бърза безцелно за някъде; той е зает със своята личност и с окръжаващият го физически свят, той няма време да се вслушва в гласа на своята съвест и даже счита вслушването в съвестта си за слабост на своя характер.
към текста >>

Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот.
из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия.
към текста >>

Така че има едни които правят добро и други, които мислят за доброто. Онзи.
В сиромаха се явява завист, а в богатия се заражда алчност. Това са задачи и за богатия и за бедния, които трябва да разрешат. Има бедни и богати, които за виждат и са алчни; но има и такива, които са разрешили тези задачи. Бедния, който е разрешил задачата на бедността казва: като ми даде Бог богатство, ще направя това и онова — преви в проекция. Богатия, който е разрешил задачата си, той раздава от богатството на нуждаещите се. Така че има едни които правят добро и други, които мислят за доброто. Онзи. който мисли за доброто, и онзи, който прави доброто, това са хората, които работят за новата епоха. Сега като говоря така, аз разглеждам въпросите от гледището на природата, а не от гледището на хората. Какви са в същност плодовете на природата ние не знаем, но имаме данни, които ни показват, че в нея има един грандиозен план. Тя казва така: „Който претърпи до край. той ще има най-големи постижения.
към текста >>

който мисли за доброто, и онзи, който прави доброто, това са хората, които работят за новата епоха.
Това са задачи и за богатия и за бедния, които трябва да разрешат. Има бедни и богати, които за виждат и са алчни; но има и такива, които са разрешили тези задачи. Бедния, който е разрешил задачата на бедността казва: като ми даде Бог богатство, ще направя това и онова — преви в проекция. Богатия, който е разрешил задачата си, той раздава от богатството на нуждаещите се. Така че има едни които правят добро и други, които мислят за доброто. Онзи. който мисли за доброто, и онзи, който прави доброто, това са хората, които работят за новата епоха. Сега като говоря така, аз разглеждам въпросите от гледището на природата, а не от гледището на хората. Какви са в същност плодовете на природата ние не знаем, но имаме данни, които ни показват, че в нея има един грандиозен план. Тя казва така: „Който претърпи до край. той ще има най-големи постижения. И онзи, който проучи законите на природата и ги спазва, тя ще му даде най-добрия живот.
към текста >>

И когато Доброто, носено от милиони души, стигна на земята най-възвишените си постижения, освободиха тия затворени души и ги смесиха с добрите.
Хиляди години . . . И когато тяхната омраза стигна апогея си и нямаше условия повече да се развива, с още много други души, ги поставиха в студ и тъмнина — защото те бяха напреднали, но грешили в пътя си. И там. почти като мъртви, те чакаха нови условия, които любящите души приготовляваха. И когато Доброто, носено от милиони души, стигна на земята най-възвишените си постижения, освободиха тия затворени души и ги смесиха с добрите. Тогава почна постепенния упадък на културата, но същевременно въздигане на душите. Омразата при тия условия се обърна постепенно в търпимост, после в обич, после мина в любов, в стремеж един към друг, също тъй силен, както и по-рано омразата. Като махало се движи душата, и към едната и към другата страна. И ти видя резултата. Той винаги правеше една и съща грешка — искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й давеше.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите.
Нашият враг е невидим, скрит, потулен в тъмнината на нощта. Той действа потайно, невидимо, незнайно за нас, разполагайки с всички най страшни оръжия на ада. Нашият враг е силен, коварен, извънредно хитър и съвършено подготвен. Нашият враг е този, който скришом ни шепне, без сами ние да можем да схванем отгде иде този глас (защото го чуваме вътре а самите нас) — че нашите братя са наши врагове, че не трябва да имаме вяра никому, че трябва винаги да дебнем, да се готвим, и в удобния момент, да се разправим с този наш „враг“ — с нашия роден брат. А сетне той отива при втори, при трети, четвърти — и там шепне същото — против нас, против други, против всички, опълчва всички против всички. Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите. „Непостижими са пътищата Божии“. Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост ! Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде.
към текста >>

Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме.
Нашият враг е този, който скришом ни шепне, без сами ние да можем да схванем отгде иде този глас (защото го чуваме вътре а самите нас) — че нашите братя са наши врагове, че не трябва да имаме вяра никому, че трябва винаги да дебнем, да се готвим, и в удобния момент, да се разправим с този наш „враг“ — с нашия роден брат. А сетне той отива при втори, при трети, четвърти — и там шепне същото — против нас, против други, против всички, опълчва всички против всички. Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите. „Непостижими са пътищата Божии“. Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост ! Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде. То е неизбежно, защото сме го пожелали. Той го допуска „заради жестокосърдието наше“, защото не иска да ограничава веднъж дадената ни свобода и защото иначе ние няма да вземем поука. И затова той казва: „Щом толкова желаете да вървите по тия пътища, вкусете тогава от плодовете на делата си, за да опитате сами, непосредствено, техния вкус.“ И хората ще опитат най-горчивите плодове на делата си, ще пострадат тъй, както никога до сега не са страдали, — ще видят резултата на мислите си, желанията си, намеренията си и едва тогава, може би, ще поумнеят .
към текста >>

Но злото ще дойде.
Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява съзнанието ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите. „Непостижими са пътищата Божии“. Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост ! Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде. То е неизбежно, защото сме го пожелали. Той го допуска „заради жестокосърдието наше“, защото не иска да ограничава веднъж дадената ни свобода и защото иначе ние няма да вземем поука. И затова той казва: „Щом толкова желаете да вървите по тия пътища, вкусете тогава от плодовете на делата си, за да опитате сами, непосредствено, техния вкус.“ И хората ще опитат най-горчивите плодове на делата си, ще пострадат тъй, както никога до сега не са страдали, — ще видят резултата на мислите си, желанията си, намеренията си и едва тогава, може би, ще поумнеят . . . * В.
към текста >>

И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото.
Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост. И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото. И видях и узнах как ражда вечността. И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Ще наследят земята (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Те ще наследят земята“, 15 март 1936 г.) Съвременното човечество трябва да благодари, че се намира в сегашната епоха и култура и има много по-големи възможности и по-добри условия, от миналите епохи. Никога в света не е имало толкова училища и университети, музикални академии и библиотеки, толкова места за забави, и толкова църкви и религии, както сега.
към текста >>

Всичко е в изобилие — и злото и доброто сега са на показ.
И видях и узнах как ражда вечността. И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Ще наследят земята (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Те ще наследят земята“, 15 март 1936 г.) Съвременното човечество трябва да благодари, че се намира в сегашната епоха и култура и има много по-големи възможности и по-добри условия, от миналите епохи. Никога в света не е имало толкова училища и университети, музикални академии и библиотеки, толкова места за забави, и толкова църкви и религии, както сега. Всичко е в изобилие — и злото и доброто сега са на показ. Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове. А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото.
към текста >>

Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове.
И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Ще наследят земята (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Те ще наследят земята“, 15 март 1936 г.) Съвременното човечество трябва да благодари, че се намира в сегашната епоха и култура и има много по-големи възможности и по-добри условия, от миналите епохи. Никога в света не е имало толкова училища и университети, музикални академии и библиотеки, толкова места за забави, и толкова църкви и религии, както сега. Всичко е в изобилие — и злото и доброто сега са на показ. Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове. А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света.
към текста >>

А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Ще наследят земята (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Те ще наследят земята“, 15 март 1936 г.) Съвременното човечество трябва да благодари, че се намира в сегашната епоха и култура и има много по-големи възможности и по-добри условия, от миналите епохи. Никога в света не е имало толкова училища и университети, музикални академии и библиотеки, толкова места за забави, и толкова църкви и религии, както сега. Всичко е в изобилие — и злото и доброто сега са на показ. Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове. А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света. Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност.
към текста >>

Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото.
Всичко е в изобилие — и злото и доброто сега са на показ. Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове. А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света. Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност. При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил.
към текста >>

За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света.
Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове. А доброто е като птичка, която свободно хвърка из въздуха. В миналото съвсем други са били техните отношения и положения в света. Запример, вие имате един неестествен страх; понякога се боите. Но този страх е от миналото, когато сте били във властта на злото. За да може да се справи с атавистичния страх, които носи от миналото си, човек трябва да има правилни разбирания за живота и да знае, че доброто има надмощие в света. Не се занимавайте с въпроса, защо живота е такъв, не се занимавайте с вашата сиромашия, нито с вашето богатство, нито с вашата личност. При всички положения учете — а всичко останало това са възможности, при които ще научите нещо, защото днес ги имате, а утре нема да ги имате, понеже живота и условията постоянно се изменят. В сравнение с миналото, живота се е много изменил. В миналото той не е бил такъв, какъвто е сега — много се е променил. В миналото е имало същества, които са били 30 — 40 — 50 метра високи; имало е растения, които са били високи по 500 метра.
към текста >>

Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си.
Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото. Да си млад, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено. Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото.
към текста >>

Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки.
Да си млад, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено. Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото. Има два вида наследственост — едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената наследственост е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената наследственост е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне.
към текста >>

Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото.
Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото. Има два вида наследственост — едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената наследственост е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената наследственост е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне. Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи.
към текста >>

А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух.
При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото. Има два вида наследственост — едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената наследственост е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената наследственост е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне. Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи. И ако човек разбира законите на земята, ще знае да превръща всички елементи и нема да ходи немил-недраг. На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как.
към текста >>

И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото.
Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото. Има два вида наследственост — едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената наследственост е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената наследственост е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне. Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи. И ако човек разбира законите на земята, ще знае да превръща всички елементи и нема да ходи немил-недраг. На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как. Има наследствени черти у човека, които го спъват.
към текста >>

В любовта добро и зло няма — доброто и злото са извън любовта.
Щом дойде Божественото благо, ще направите един хубав обед, ще ядете и ще благодарите. Кой е този обед? — Първия Божествен обед, това е обеда на любовта — да ядеш любовно, и в този обед на любовта, ти ще усетиш връзка с цялата вселена, с всички напреднали братя и ще видиш, че всичко в света е любов. И в любовта няма противоречие. В любовта има само любов. В любовта добро и зло няма — доброто и злото са извън любовта. А любовта е единственият хубав плод на Духа. В нея е безсмъртието. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот и на всички блага, които човек очаква, но той трябва да знае как да постигне тези неща. Любовта се изявява по два начина.
към текста >>

* Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види.
Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали. Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога. Затова последствията са много по-тежки ако причиниш страдания на слабите, онеправданите отколкото на „силните“. А на тези силни хора, които са съзнателни проводници на божията сила, на тях никой не може причини страдания, те са неуязвими, освен ако сами те не поемат страданията на слабите. * Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види. За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него. Колко повече е нужно същото условие за да познаем Бога ! * Силната и чиста любов е достатъчно силна да докаже своето присъствие. Само лошата стока има нужда от голяма препоръка. * Защо ни се свива сърцето пред егоиста и не искаме да му дадем?
към текста >>

За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него.
Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога. Затова последствията са много по-тежки ако причиниш страдания на слабите, онеправданите отколкото на „силните“. А на тези силни хора, които са съзнателни проводници на божията сила, на тях никой не може причини страдания, те са неуязвими, освен ако сами те не поемат страданията на слабите. * Познаването на Бога е един дълъг вътрешен процес на големи опити, страдания и знания, а един безверник иска Бог току таке да му се изяви и да го види. За познаването на един човек се иска де имаш силна връзка с него, да го обикнеш и да имаш доверие в него. Колко повече е нужно същото условие за да познаем Бога ! * Силната и чиста любов е достатъчно силна да докаже своето присъствие. Само лошата стока има нужда от голяма препоръка. * Защо ни се свива сърцето пред егоиста и не искаме да му дадем? Защото той събужда в нас същите качества, същите трептения, които има.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правото на силния – С. Калименов. Нова епоха иде – N. Словото на Учителя. Пътят към великата победа Девет годишнината на в. „Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила. със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите?
към текста >>

Силен е този, който води народа си по пътя на доброто.
Не със силни затуй, защото техният път води към смърт, а не към живот. Нашият народ, който преживя две национални катастрофи, няма нужда от такива „силни“ водачи, които до го заведат към трета. Защото правото на силния, на истински силния човек е само едно: да води народа си към живот, а не към смърт. А само Любовта води към живот! Егоизмът, личен или национален, води винаги към смърт! Силен е този, който води народа си по пътя на доброто. Силен е този, който е изпълнен с любов към всички. Истински силен е този, който не употребява никакво насилие! С. Калименов Нова епоха иде! „Когото настава нова епоха, тя винаги е предшествана от много неблагоприятни условия“. Учителя Когато се говори за една нова епоха, хората си я представят едва ли не като днешната, даже досущ като сегашната, с известни подобрения или пък като нещо вълшебно, гдето работите се нареждат по магически начин без никакви вътрешни усилия и работа.
към текста >>

Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите.
Дишането пречиства кръвта, а мисълта пречиства живота. Така че живота е един и общ за всички същества, но атмосферата у всички същества не е еднакво чиста. И животните имат същия живот, но той се различава по примесите в него. Атмосферата у животните е много нечиста, и следствие на това техния живот е такъв — там правото е на силния. Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният. Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място.
към текста >>

Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път.
към текста >>

Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите.
Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка.
към текста >>

който търси истината и се стреми към доброто.
„Братство“ е здраво закрепен и широко разпространен вестник, който си има своите редовни, постоянни абонати, и който се чете не само в цяла България, но има много абонати и в странство: Америка, Югославия, Полша, Латвия и другаде. Това широко разпространение и този голям интерес към вестник „Братство“, далеч надхвърлящи границите на нашата държава и възможностите на един обикновен провинциален вестник, естествено, се дължат на начина на неговото списване и на материята, която той третира. Най-ценното, бихме казали е нищо несравнимото и недостижимото, което дава огромната стойност на нашия вестник, това е безспорно, беседата на Учителя, (съкратено изложение) каквато се дава във всеки един брой, под заглавие „Словото на Учителя“. Човек може да чете всички вестници, списания и книги, той може да прерови всички библиотеки на света, но никъде, никъде не ще намери това, което днес Божественият извор ни дава чрез словото на Учителя. Като капки животворна роса, като благодатен дъжд върху изжаднялата, изсъхнала, напукана земна кора, пада словото на Учителя в душата, в съзнанието на този. който търси истината и се стреми към доброто. Нема мъдрост по-дълбока, няма знание по-обширно, няма светлина по-голяма, тук, на нашия свят, от тези, които Учителят ни дава чрез своето слово. И затова вестник „Братство“, като носител и разпространител на това свещено, Божествено, живо Слово, ще бъде и ще пребъде. ще живее и ще крепне, ще расте и ще се развива безкрай. Колкото и скромен до е той сега. колкото и незначителен да изглежда, колкото и малко опитни сътрудници да има, колкото и критики и пречки да е принуден да посреща и да преодолява — все пак — той се е посветил на едно велико и свято дело, той е чист в своите намерения и стремежи, и затова ще живее и ще успива.
към текста >>

И все пак, те са още далеч много далеч от познаване основните истини на този скрит свят, и затова великата Божествена наука за целокупния живот все още ще се нарича Окултизъм, т. е.
Разбира се. не че тя ще разкрие всичко отведнъж. а само така, да прогледне през една тясна пролука към него, с надежда, че тя все повече и повече ще се разширява. Велики учени, световни авторитети във всички области на науката, като Крукс, Лоджг, Фламарион, Айнщайн, Бергсон, Едисон, Дриш, Рише и мн. други, правиха безброй опити и изследвания а това направление и достигнаха до прага на невидимия свят, като проучиха много явления, свързани с него и се убедиха в неговото съществуване. И все пак, те са още далеч много далеч от познаване основните истини на този скрит свят, и затова великата Божествена наука за целокупния живот все още ще се нарича Окултизъм, т. е. тайно знание и тези, които искат да разберат по-добре живота, които искат да узнаят неговите основни истини, които искат да отговорят на най-съществените въпроси на живота си, ще трябва да се обърнат към него. Що е човек? От къде той идва и къде отива? И какъв е смисълът на неговия живот на земята? Кой са най-важните закони, кои са скритите пружини, които движат този живот?
към текста >>

Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме.
Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме. В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма. В духовно отношение сме зле.
към текста >>

56. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото.
Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение. Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност. Да почнем от първото стъпало —себепознанието! Богу или Мамону? „Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света.
към текста >>

Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението.
Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност. Да почнем от първото стъпало —себепознанието! Богу или Мамону? „Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света. Погледнете навред по света и ще се уверите в това. Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана жестокост.
към текста >>

Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е.
Да почнем от първото стъпало —себепознанието! Богу или Мамону? „Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света. Погледнете навред по света и ще се уверите в това. Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана жестокост. Преди известно време в Съветска Русия избиха първенците на революцията и се готвят нови процеси против други подобни.
към текста >>

Много очевидно е, че злото е в настъпление.
И пр. и пр. . . . Изобщо, навсякъде владее насилието, злобата, борбата, жестокостта! И не е изключена възможността да избухне една нова всесветска война, която, по размери и ужаси, ще надхвърли миналата. Много очевидно е, че злото е в настъпление. Явно е, че демоничните сили, животинските инстинкти се стремят да вземат надмощие и завладеят душите на хората, за да се възцари напълно богът на егоизма — Мамон. Но, ако се допусне това, то значи да се тикне човечеството към гибел. Днес егоизмът, бил той личен, обществен или национален, е главния стимул в живота. Той тласка: индивидите, класите, обществото и народите към борби, войни и жестокости. В своето заслепление хората не виждат, че патя на егоизма води към катастрофален край.
към текста >>

А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека.
От научно гледище целият свят трябва да се упражнява, да е в движение. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинско царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмена на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили.
към текста >>

Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение.
Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинско царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмена на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се справяме.
към текста >>

Защото доброто в света е онова вечно, хармонично движение на тялото.
Всяка сутрин, след като станете, трябва да правите такива упражнения, които да раздвижат цялото ви тяло, клетка да не остане нераздвижена в тялото ви. От най-стари времена в старите религии, всички хора са правили ред упражнения. Сегашните хора искат да бъдат духовни, религиозни, без да правят упражнения. Религиозният, духовният живот е живот на упражнения. Който не прави упражнения, той ще се намери в големи затруднения, в големи грешки ще попадне. Защото доброто в света е онова вечно, хармонично движение на тялото. В здравото тяло всички части се движат. Те имат достатъчно храна, достатъчно въздух, достатъчно сила, намират се в едно здравословно, хигиенично положение. Не считайте, че каквото и движение да направите, е все на место. Сега аз не искам да ви дам правилните упражнения, защото това е предмет на цяла школа. Време трябва да имаме за това.
към текста >>

Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога, Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в сеете.
другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога. за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога, Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в сеете. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога, се познава по това, че той придобива вътрешен мир. вътрешна сила. вътрешна светлина на ума.
към текста >>

Любовта освобождава хората от злото в света.
Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. И ние трябва да обичаме Бога. за да се освободим от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обичаш Бога, Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в сеете. Любовта освобождава хората от злото в света. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота в живота. Онзи, който има истинско схващане за Бога, се познава по това, че той придобива вътрешен мир. вътрешна сила. вътрешна светлина на ума. За да се избави от нещастията, човек трябва да учи.
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа.
От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка. И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие? Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност. Почти никой педагог не признава, че днешната култура е добра и съвършена, а всички те готвят детето именно за тази среда, за тази отрицателна действителност. Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество. Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа. От гледището на висшата етика, от гледището на Новото, което сега идва в света, храната, с която днешните педагози подхранват детската душа, не издържа критика. Както родители, така и възпитатели, готвят детето за гладиатор върху жестоката арена на живота — готвят го да убива, да тъпче, да смазва по слабите, готвят го да се издигне като човек сам за себе си, без оглед на общите интереси на човешкото общество, както те са схващани от гледището на едно по-възвишено разбиране не живота. Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм. Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози.
към текста >>

Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна.
Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия живота, на които и днес човек е изложен. Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна. И съвременните хора страдат от същото неразбиране. Хранят се с храна, и в трите света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт. Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде.
към текста >>

Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили.
А мек е само онзи човек, който е крайно мъдър; който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек. Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни. Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот. Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди. Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите. Дайте пример на децата и им говорете за доброто. Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие.
към текста >>

Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него.
Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни. Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот. Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди. Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите. Дайте пример на децата и им говорете за доброто. Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие. Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята.
към текста >>

Дайте пример на децата и им говорете за доброто.
Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот. Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди. Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите. Дайте пример на децата и им говорете за доброто. Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие. Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята. Вие сте дошли на земята не да мислите за себе си, но да мислите за онова Божествено Аз. което живее у вас.
към текста >>

Господ мисли за нас, да ни даде най доброто.
Другите работи ще дойдат сами по себе си. Най-първо вие трябва да познаете Бога, който живее във вас, и като Го познаете, всички други работи ще се наредят. Не се безпокойте, но знайте, че когато работите на другите хора се нареждат и вашите ще се народят. Не забравяйте Господа, който живее у вас и всеки ден ви говори. Като ставате сутрин, мислете за Господа, който живее във вас. Господ мисли за нас, да ни даде най доброто. Той е създал всички блага заради нас. И вие ще опитате всички блага, но всяко на своето време. Така като мислите за Бога, вие се свързвате с висшето в себе си и с висшите разумни същества в света. Само по този път ще влезете в Царството Божие и ще разберете, че най-голям в Царството Божие е този, който познава Бога и Го люби. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА от Д.
към текста >>

Злото го дебне и под път и над път, както се казва.
Първите се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони. Който на изпълнява човешките закони се нарича виновник. Него Го съдят човешки съдилища и го наказват с глоба и затвор. А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник. Него го съдят небесни съдилища и го наказват на различни страдания, болести и смърт. Злото го дебне и под път и над път, както се казва. Така, грешниците страдат тука на земята до като разберат Божиите закони, които са нарушили и поискат от Бога прошка, като почнат в същото време да изпълняват нарушените закони. Тогава Бог прощава греховете им. Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив. Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително.
към текста >>

58. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води.
Този първи богочеловек стана Учител на света и със словото си, с живота си и с делата си изяви на человеците Божията Воля, от чието изпълнение зависи живота им, и божествените закони, чрез чието приложение всички ще станат богочеловеци и ще се спаси света от разрушенията на смъртта и от робството на животинската си природа, която е източник на всичките человечески мъчения и нещастия. Преди две хиляди години божественият син Христос. който слезе на земята да спаси света, чрез словото на първия богочеловек, говореше и казваше на хората: „Който слуша словото ми и изпълнява заповедите ми, в него аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище за да пребъдваме там и да сме едно с человека“. И наистина, оттогава насам божественият син Христос се роди в душите, умовете и сърцата на мнозина богоугодни хора, които също станаха богочеловеци и Учители на света по подобие на първия богочеловек. Спасителят на света, синът на Бога-Любов —Христос, се ражда в душите, умовете и сърца-та само на онези хора, които напълно живеят съобразно Божите закони и заповеди, изявени чрез словото на първия богочеловек и чрез това на мнозина други богочеловеци, които със словото си, с живота си и с делата си са станали братя на първия. Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата.
към текста >>

В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло.
За да бъдат щастливи двама души, те трябва да разбират живота правилно и да знаят отношението на силите, които действат у тях. Без хармонично съотношение ни силите, никакво щастие е невъзможно. „Свърши се виното“. Като се свърши виното на хората, което е емблема на стария живот, тогава ще се яви този, който може до направи новото вино. Под ново вино разбирам условията на новия живот. В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло. Трябва да се познават добре функциите на различните органи, всеки от които е свързан със специфични енергии. Всеки орган в организма си има свое предназначение. Всеки орган е израз. отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи.
към текста >>

Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята.
Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове. Света не може да възприеме Духа на Истината. Затова там, където се проявява активното влияние на Христа, ще се явят гонения. обвинения и бързи унищожения, както в първите времена е било. Учениците на Христа знаят причините. Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята. Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители. През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону.
към текста >>

През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони.
Учениците на Христа знаят причините. Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята. Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители. През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону. По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб. Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство.
към текста >>

Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто.
На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия. Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи. Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове. Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто. Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир. Да бъде и да пребъде! С. К. Книжнина „Лица и души.“ Скромното заглавие на книгата не ви напомня някакво художествено произведение; Материя суха. Физиономии разложени в линии, линиите свързани със звездните лъчи, отсечени от времето к пространството, оковани в математически формули.
към текста >>

59. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е въпрос да се плашите от злото, но злото в света трябва да се изучава, за да могат да се използват онези енергии, които то носи.
Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата. Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви. за да избегнете много бели и страдания. Не е въпрос да се плашите от злото, но злото в света трябва да се изучава, за да могат да се използват онези енергии, които то носи. Злото е едно течение без закон. Значи, всички хора, които искат да вършат престъпления, живеят без закон. По-хубаво е да живее човек без закон, защото и праведните хора казват, че законът е бил преди Христа и до негово време. Ако е въпрос да се живее без закон, всички хора трябва да живеят без закон. Но щом има насилие в света, трябва да има закон.
към текста >>

Злото е едно течение без закон.
Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата. Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви. за да избегнете много бели и страдания. Не е въпрос да се плашите от злото, но злото в света трябва да се изучава, за да могат да се използват онези енергии, които то носи. Злото е едно течение без закон. Значи, всички хора, които искат да вършат престъпления, живеят без закон. По-хубаво е да живее човек без закон, защото и праведните хора казват, че законът е бил преди Христа и до негово време. Ако е въпрос да се живее без закон, всички хора трябва да живеят без закон. Но щом има насилие в света, трябва да има закон. Когато изчезне насилието в света, ще изчезне в законът.
към текста >>

вие се съюзявате със злото.
Когато изчезне насилието в света, ще изчезне в законът. Докато хората живеят с насилието и до като грешат — и закон ще съществува. Днешните хора, като направят една погрешка, стремят се да я скрият и от себе си и с това се самозалъгват. Не, изнесете погрешката пред себе си, и след това гледайте да я изправите. Щом покриете една погрешка в себе си. вие се съюзявате със злото. След това вие не можете да очаквате нищо добро. Хората ги е страх да говорят истината, вследствие на което из- падат в заблуждения. И като направят някаква погрешка, не казват даже пред себе си. че са направили погрешка и за да я при- крият, те си служат с лъжата. По никой начин не употребявайте лъжата.
към текста >>

Според мен, злото, грехът в света, това са неща случайни, неща вметнати, То е като когато някой търговци продават фалшива стока.
Тук има хляб, има работа — това е цял рай. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: ти бил ли си в ада, да видиш какво нещо е живота там? Там едва на десет дена дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, няма нищо. Сега до се върнем към красивата страна на живота. Според мен, злото, грехът в света, това са неща случайни, неща вметнати, То е като когато някой търговци продават фалшива стока. Когато у човека изчезнат всякакви смущения, всякакви болести, страдания, сиромашия, нещастия, това показва, че любовта те е посетила. Като дойде любовта. човек непременно ще я почувства. Като мине токът на любовта през човека, в него няма да остане нищо болезнено. Без любовта човек се намира на едно високо планинско место.
към текста >>

И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно.
Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл.
към текста >>

взаимно опознаване и сближение; три дни на плодотворна обмена на мисли — действително оставиха светли, незаличими следи, не толкова с рефератите и знанията, колкото с вдъхновението и ентусиазма, който намираше своите изразители.
1936 В Полша, в последните 10 години. все повече и повече се засилва интересът към духовното знание, към езотерическите и метапсихическите науки. Затова свидетелства и първият конгрес на езотериците и метапсихиците в Полша, свикан от приятелите на духовното знание в Познан. Отначало проектиран като интимна среша — в последствие той действително се превръща в конгрес с представители от централна и западна Полша — с повече от 150 участници. Три прекрасни, слънчеви дни, каквито редно биват зиме в Полша; три дни на интензивна духовна работа, общение. взаимно опознаване и сближение; три дни на плодотворна обмена на мисли — действително оставиха светли, незаличими следи, не толкова с рефератите и знанията, колкото с вдъхновението и ентусиазма, който намираше своите изразители. Много души, търсещи светлината жадуващи за новото, като суха земя поглъщаха жадно живото вдъхновено слово на тези, които носеха това слово. Целия конгрес протече в атмосфера на хармония. търпимост и търсене общото, обединяващото, макар че бяха изказвани противоположни мнения. Конгресът бе открит от Тадеуш Павлицки — инициаторът и организаторът в Познан. След прочитане приветствия от разни градове, прочетен бе кратък реферат: Огнища на езотеричното знание в Полша и в странство — от Елена Витковска (Краков) в който кратко и бегло бяха очертани главно теософските средища и огнища, споменато бе за Гьотеанум и др.
към текста >>

Радостно е, че интересът към Всемирното Братство в България все расте, благодарение на взаимното опознаване.
Слънчевото слово на Божия Дух, на Царството Божие —изявлението и реализирането на Божията Любов — ето основното, което може да обедини всички духовни течения за сътрудничество, както и всички народи. Нужна е смелост, повече смелост. инициатива, работа, вяра в Божественото и Разумно.о, което едничко носи живот, знание и свобода! Като пръв конгрес в Полша надмина очакванията, но организаторите са проявил боязливост — като не са допуснали повече от 150 души желаещи да присъстват. Знаейки, обаче, условията в Полша, където клерикализма е твърде силен, направеното, постигнатото е един успех и едно начало, което ще даде големи плодове. Радостно е, че интересът към Всемирното Братство в България все расте, благодарение на взаимното опознаване. Познан, 9. XII. П. Г. П. Из живота на една сестра Може би мнозина са слушали за сестра Попова, но за нас, по-младите, е една истинска радост да прекараме един час край нея, запитващи я за туй, което тежи всекиму на сърцето. А тя всички може да утеши, всички може да насърчи, на всеки да даде това, което му е най необходимо о момента. И не е за чудене, гдето човек с дни после носи спомена в сърцето си за нея и желае пак де я види.
към текста >>

60. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии.
Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа.
към текста >>

Доброто не е в даването, и злото не е във вземането.
За да живее разумно, човек трябва да разбира основния закон на живота — правилната обмяна на енергиите. Това значи, както човек получава благата от природата, така и той трябва да ги сподели със своите ближни. Затова всички трябва да се научите да давате. Ако не давате, не можете и да вземете. Ако не си вземал, не можеш и да даваш. Доброто не е в даването, и злото не е във вземането. По вземането и даването са методи за правилна обмяна на енергиите. Доброто седи в правилната обмяна, а злото се ди в неправилната обмяна. Когато постоянно даваш, а нищо не вземаш, това е добро. Тогава човек е съвършено чист. Ако в тебе от една страна се влива и ти постоянно даваш, твоето даване ще бъде чисто.
към текста >>

Доброто седи в правилната обмяна, а злото се ди в неправилната обмяна.
Затова всички трябва да се научите да давате. Ако не давате, не можете и да вземете. Ако не си вземал, не можеш и да даваш. Доброто не е в даването, и злото не е във вземането. По вземането и даването са методи за правилна обмяна на енергиите. Доброто седи в правилната обмяна, а злото се ди в неправилната обмяна. Когато постоянно даваш, а нищо не вземаш, това е добро. Тогава човек е съвършено чист. Ако в тебе от една страна се влива и ти постоянно даваш, твоето даване ще бъде чисто. Но ако постоянно взимаш, а не даваш, това не е Божествено. И тогава ти не можеш да бъдеш чист.
към текста >>

Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов.
Но вие търсете първом царството Божие и неговата правда и всичко останало ще ви се придаде“. Който мисли първом за себе си, той се излага на студеното течение — ще боледува и страда, докато разбере, че първом трябва да търсим царството на Любовта и Братството, царството на хармонията и общото благо, в което ще намерим и своето. Топлото течение носи здраве, мир и радост. Който повярва в него — спасен ще бъде. а който не вярва, е вече осъден. Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов. Казва Христос: „Елате при мене всички обременени и отрудени! И научете се от мене. защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото игото ми е благо и бремето ми е леко“. (Мат. гл.
към текста >>

61. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека.
И както разправя легендата, тя се превърнала в един солен стълб. Това нещастие я постигна защото не послуша божия съвет, божия глас, да върви напред, без да се обръща. Такава е съдбата на хората винаги, когато, вместо да слушат божествената мисъл, която работи в тях, те слушат своите желания. Не са човешките желания. които ще оправят света. Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека. Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света. „И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго“. В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си.
към текста >>

Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор.
„И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго“. В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства. Легендата разправя, че Лотовата жена станела на солен стълб. Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол.
към текста >>

Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му.
В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства. Легендата разправя, че Лотовата жена станела на солен стълб. Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол. Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо влияние имаше женския принцип.
към текста >>

Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат дървото на познание на доброто и злото.
Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима сине: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела и след това се роди третият син —Сит. Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от синовете Ноеви се подигра с баща си. И с Лота се преповтори същата история. Лотовеате жена непослуша да не се обръща назад. Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат дървото на познание на доброто и злото. Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно.
към текста >>

За да остане завинаги Царството Божие у вас, трябва да дадете ход на доброто, което е скрито дълбоко във вашето естество.
Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,. те са пред прага на новата епоха на Сина человечески. За да влезете в тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа влизането на Царството Божие а човека. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават. За да остане завинаги Царството Божие у вас, трябва да дадете ход на доброто, което е скрито дълбоко във вашето естество. Но вие, по едно стечение на обстоятелствата. сте допуснели злото в себе си. което противодейства на Царството Божие. Сам по себе си, човек е добър. Злото е дошло в него отпосле.
към текста >>

сте допуснели злото в себе си.
За да влезете в тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа влизането на Царството Божие а човека. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават. За да остане завинаги Царството Божие у вас, трябва да дадете ход на доброто, което е скрито дълбоко във вашето естество. Но вие, по едно стечение на обстоятелствата. сте допуснели злото в себе си. което противодейства на Царството Божие. Сам по себе си, човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка И с тази присадка Бог ще се разправи. В цитирания стих за Лотовате жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто.
към текста >>

Злото е дошло в него отпосле.
За да остане завинаги Царството Божие у вас, трябва да дадете ход на доброто, което е скрито дълбоко във вашето естество. Но вие, по едно стечение на обстоятелствата. сте допуснели злото в себе си. което противодейства на Царството Божие. Сам по себе си, човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка И с тази присадка Бог ще се разправи. В цитирания стих за Лотовате жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидел това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Това показва, че в бъдеше жената ще вземе друго положение.
към текста >>

Злото е една присадка И с тази присадка Бог ще се разправи.
Но вие, по едно стечение на обстоятелствата. сте допуснели злото в себе си. което противодейства на Царството Божие. Сам по себе си, човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка И с тази присадка Бог ще се разправи. В цитирания стих за Лотовате жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидел това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Това показва, че в бъдеше жената ще вземе друго положение. Днес жената търси пътя.
към текста >>

В цитирания стих за Лотовате жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто.
сте допуснели злото в себе си. което противодейства на Царството Божие. Сам по себе си, човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка И с тази присадка Бог ще се разправи. В цитирания стих за Лотовате жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидел това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Това показва, че в бъдеше жената ще вземе друго положение. Днес жената търси пътя. Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право.
към текста >>

Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо.
* И в нощта факел ярко ми свети, Моят пат вий се ясно отпреде: Те шептят ми, греят в сърцето, — Твойте чудни, велики беседи. Олга Славчева ТРИ УНИВЕРСАЛНИ МИНУТИ Всички ония, които работят, желаят или вярват в идването на един нов ред, на едно ново Царство на добро, правда, мир и любов, се поканват да посветят, в началото на всички събрания, сказки и пр. макар и най-малки да са те, 3 минути универсални, в мълчание, да се почувстват свързани и в хармония с всички сили, видими и невидими, които работят за реализирането на това царство на земята. Нека всички знаят, че днес хиляди и хиляди същества, види- ми и невидими, от всички нации, реси и религии, работят в това направление. Тия които желаят могат да посветят тия 3 минути също сутрин, обед и вечер. Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо. В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света. Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това. Съобщава: А. Щерев, Париж Пред слънцето Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота! Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват.
към текста >>

Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г.
Само то да цъфти и благоухае; само неговите плодове да зреят! Това те моля, о слънце. Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист?
към текста >>

Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение.
Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора. Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост! Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това.
към текста >>

И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна.
Т. Ч. П. Г. Пампоров Полско-българско културно сближение „Чрез опознаване, към братство“ С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя.
към текста >>

Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода!
Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света. Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление!
към текста >>

Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение.
Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред. Ударил е нашият час. Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим.
към текста >>

Доброто се във тебе не събужда!
Той желае всеки службата си хубаво да знае; като служи, да не пороптае; и съслужниците си да люби. Инак само дните си ще губи. — Тъй е, драги! Тези думи са безспорно драги. Ала ти ги казваш сал кога се видиш в нужда. Доброто се във тебе не събужда! — А във тебе? — А във тебе? Тук, обаче Караман се спуснал гъска някаква да гони, а пък Котаран полека слезнал и като чокоин вкъщи пак си влезнал. Спорът се не свършил, само умовете им разкършил. __________________________ Сиромаси и богати отдавна тъй воюват, но ни тез, ни тез ще паднат, свята служба те слугуват.
към текста >>

62. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Вярвай в доброто – С. К.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 200 - год. X. Севлиево, 14 ноември 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Вярвай в доброто – С. К. Беседа на планината (снимка) Приветствам Те! (стих.) – В. С. Н. Същинският човек – W Словото на Учителя. Но аз ще погледна.
към текста >>

Книжнина ВЯРВАЙ В ДОБРОТО!
(из неделната беседа – 29 август 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов Наказание или любов Из науката и живота. Загадъчното момиче от Бляк Пул – Луи де Прюн (в. Зора) Легенда – Benitta Влиянието – Г. С. Един филм с окултно съдържание – С. К. Книжнина ВЯРВАЙ В ДОБРОТО! Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота. Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане. Мнозина губят вяра. Мнозина казват: Свърши се! За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори.
към текста >>

Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота.
Пашов Наказание или любов Из науката и живота. Загадъчното момиче от Бляк Пул – Луи де Прюн (в. Зора) Легенда – Benitta Влиянието – Г. С. Един филм с окултно съдържание – С. К. Книжнина ВЯРВАЙ В ДОБРОТО! Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота. Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане. Мнозина губят вяра. Мнозина казват: Свърши се! За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори. Светът отива решително към зло, към размирие, към братоубийство.
към текста >>

— Днес злото в света постига решителни успехи и заплашва да превърне земята в арена на кърваво взаимно изтребление.
Мнозина казват: Свърши се! За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори. Светът отива решително към зло, към размирие, към братоубийство. Никакви усилия не могат да го спрат в неговия устрем към главоломно падение. Погледнато външно, повърхностно, тия хора са прави. — Днес злото в света постига решителни успехи и заплашва да превърне земята в арена на кърваво взаимно изтребление. Огромни сили са сложени в действие в полза на злото, жизнените сокове на изгладнелите, мизерстващи народни маси се изсмукват за въоръжение. Дори и младежта, златната учаща се младеж се увлича в течения, които водят народите към слепи и безразсъдни постъпки на размирие и войни. Това е почти навсякъде по света. И все пак, въпреки всичко това, не е изчезнала и никога няма да изчезне безсмъртната сила на доброто! Не е загинала и няма да загине правдата!
към текста >>

Огромни сили са сложени в действие в полза на злото, жизнените сокове на изгладнелите, мизерстващи народни маси се изсмукват за въоръжение.
За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори. Светът отива решително към зло, към размирие, към братоубийство. Никакви усилия не могат да го спрат в неговия устрем към главоломно падение. Погледнато външно, повърхностно, тия хора са прави. — Днес злото в света постига решителни успехи и заплашва да превърне земята в арена на кърваво взаимно изтребление. Огромни сили са сложени в действие в полза на злото, жизнените сокове на изгладнелите, мизерстващи народни маси се изсмукват за въоръжение. Дори и младежта, златната учаща се младеж се увлича в течения, които водят народите към слепи и безразсъдни постъпки на размирие и войни. Това е почти навсякъде по света. И все пак, въпреки всичко това, не е изчезнала и никога няма да изчезне безсмъртната сила на доброто! Не е загинала и няма да загине правдата! Братството и мира ще възтържествуват въпреки всичко и над всичко!
към текста >>

И все пак, въпреки всичко това, не е изчезнала и никога няма да изчезне безсмъртната сила на доброто!
Погледнато външно, повърхностно, тия хора са прави. — Днес злото в света постига решителни успехи и заплашва да превърне земята в арена на кърваво взаимно изтребление. Огромни сили са сложени в действие в полза на злото, жизнените сокове на изгладнелите, мизерстващи народни маси се изсмукват за въоръжение. Дори и младежта, златната учаща се младеж се увлича в течения, които водят народите към слепи и безразсъдни постъпки на размирие и войни. Това е почти навсякъде по света. И все пак, въпреки всичко това, не е изчезнала и никога няма да изчезне безсмъртната сила на доброто! Не е загинала и няма да загине правдата! Братството и мира ще възтържествуват въпреки всичко и над всичко! Тъмният облак ще се разпръсне, ще изчезне и на небето ще изгрее ясното благодатно слънце . . . Вярвай във доброто, братко мой.
към текста >>

Вярвай във доброто, братко мой.
И все пак, въпреки всичко това, не е изчезнала и никога няма да изчезне безсмъртната сила на доброто! Не е загинала и няма да загине правдата! Братството и мира ще възтържествуват въпреки всичко и над всичко! Тъмният облак ще се разпръсне, ще изчезне и на небето ще изгрее ясното благодатно слънце . . . Вярвай във доброто, братко мой. сестро моя! Вярвайте във доброто всички вий, мирни, трудолюбиви хора, пръснати по цялото лице на земята! Вярвайте в доброто, не се отчайвайте, не изпадайте в униние и съмнение, всички вий, които веднъж сте избрали правия път. Защо? Беседа на планината (снимка) Приветствам Те! Приветствам Те, приветствам Твоите тайни, Що пазиш ти за чистите сърца!
към текста >>

Вярвайте във доброто всички вий, мирни, трудолюбиви хора, пръснати по цялото лице на земята!
Братството и мира ще възтържествуват въпреки всичко и над всичко! Тъмният облак ще се разпръсне, ще изчезне и на небето ще изгрее ясното благодатно слънце . . . Вярвай във доброто, братко мой. сестро моя! Вярвайте във доброто всички вий, мирни, трудолюбиви хора, пръснати по цялото лице на земята! Вярвайте в доброто, не се отчайвайте, не изпадайте в униние и съмнение, всички вий, които веднъж сте избрали правия път. Защо? Беседа на планината (снимка) Приветствам Те! Приветствам Те, приветствам Твоите тайни, Що пазиш ти за чистите сърца! Безкраен свят, Ти дарове незнайни Укриваш във безмълвна глъбина! * В недрата Ти потърсих отдих — Ти даде ми величествен прием; Във вълшебното Ти царство бродих, От дневният Ти чар опиянен.
към текста >>

Вярвайте в доброто, не се отчайвайте, не изпадайте в униние и съмнение, всички вий, които веднъж сте избрали правия път. Защо?
Тъмният облак ще се разпръсне, ще изчезне и на небето ще изгрее ясното благодатно слънце . . . Вярвай във доброто, братко мой. сестро моя! Вярвайте във доброто всички вий, мирни, трудолюбиви хора, пръснати по цялото лице на земята! Вярвайте в доброто, не се отчайвайте, не изпадайте в униние и съмнение, всички вий, които веднъж сте избрали правия път. Защо? Беседа на планината (снимка) Приветствам Те! Приветствам Те, приветствам Твоите тайни, Що пазиш ти за чистите сърца! Безкраен свят, Ти дарове незнайни Укриваш във безмълвна глъбина! * В недрата Ти потърсих отдих — Ти даде ми величествен прием; Във вълшебното Ти царство бродих, От дневният Ти чар опиянен. * Все тъй, със власт и мощ ме мамиш Към твоите усмихнати дворци!
към текста >>

Промени стават и в доброто и в злото.
Не е достатъчно само да вярва човек, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не знаем Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога. Промени стават и в доброто и в злото. Измененията стават в злото, а промените в доброто. Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил . Промененията са възходящи, а измененията — низходящи. Затова се казва, че Бог всичко изменя в света.
към текста >>

Измененията стават в злото, а промените в доброто.
Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не знаем Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога. Промени стават и в доброто и в злото. Измененията стават в злото, а промените в доброто. Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил . Промененията са възходящи, а измененията — низходящи. Затова се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника.
към текста >>

Значи понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек — въздига го нагоре.
Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил . Промененията са възходящи, а измененията — низходящи. Затова се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника. Значи понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек — въздига го нагоре. Следователно, ония, които грешат се изменят. за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно место и там ще спре, т. е.
към текста >>

Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно место и там ще спре, т. е.
Значи понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек — въздига го нагоре. Следователно, ония, които грешат се изменят. за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно место и там ще спре, т. е. няма повече да се променя. Какво състояние ще бъде в света, когато доброто и злото престанат, т. е. грешните престанат да грешат и добрите престанат добро да правят? Сега да разгледаме отношенията между господаря и слугата. Като работи слугата, господарят му плаща.
към текста >>

Какво състояние ще бъде в света, когато доброто и злото престанат, т. е.
за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно место и там ще спре, т. е. няма повече да се променя. Какво състояние ще бъде в света, когато доброто и злото престанат, т. е. грешните престанат да грешат и добрите престанат добро да правят? Сега да разгледаме отношенията между господаря и слугата. Като работи слугата, господарят му плаща. Ако господарят подяжда слугата си. той прави зло.
към текста >>

Това е доброто, което влиза в твоето сърце.
Ангелът, който освободи Петра имаше Любов в себе си. Когато този ангел дойде при човека, в сърцето му, ще пламне особен пламък. Така стана и с Петра, но от там насетне Петър беше готов да понесе всички страдания. Ако при тебе не дойде един ангел да бутне оковите на краката ти, не ти каже да станеш и не ти даде сила да излезеш навън, ти ще останеш за винаги в затвора. Този ангел трябва да дойде да ти покаже звездите, светлината и да те изпрати да разправиш на приятелите си, че той те е извел. Това е доброто, което влиза в твоето сърце. Човек няма в какво да се съмнява. Овцата може да се съмнява във вълка, че ще я изяде, но когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява в него. Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един руски генерал: Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях. Вие какво мислите да правите с тях, мислите ли да им турите казашки шапки? “ — Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях.
към текста >>

В „Клетниците“ Хюго ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа.
Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея. Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него. В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда! В „Клетниците“ Хюго ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа. И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи. Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто. И наистина, методът на Бйенвеню1) направи от Жан Валжана нов човек. Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди.
към текста >>

Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто.
В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда! В „Клетниците“ Хюго ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа. И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи. Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто. И наистина, методът на Бйенвеню1) направи от Жан Валжана нов човек. Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди. Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската младеж, в пътя на духовния възход? За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока.
към текста >>

готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта.
. . Не ще съмнение, че едно идеалистическо мировъзрение, което довежда носителя му до убеждението, че действителността почива на идеи, че нейната форма и цел е предначертана от една разумна Воля — тая увереност го заставя, кара го да постави целия си живот на служба на идеите; безспорно е, че склонността да се служи на Бога, дава на волята най-силните и висши импулси: как можеха да се мислят мъже, като Исуса и Лютера, без тази вяра? Не подлежи също на съмнение, че материалистическото мировъзрение убива стремежа към висши цели и идеали. __________________ 1) В лицето на Биенвеню, В. Хюго ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души. готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта. Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления. Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул.
към текста >>

Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание.
Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание. Смело може да се каже, че разказите на Буча Бехар са сериозна стъпка в това направление. Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата.
към текста >>

63. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз не съм виждал другаде такава твърдост в убежденията, такава беззаветна преданост, такава несъкрушима воля и вяра в доброто, такъв чист живот, както у тия селяни.
Прости селяни ли? О! Тия „прости“ селяни са застанали като непоклатима канара на твърдите позиции на истински, абсолютно реален, притежаващ най-възвишени ценности, духовен живот. „Прости“ селяни, които познават много по-добре живота, отколкото най-учения наш професор, които знаят смисъла на живота и живеят истински разумен живот. „Прости“ селяни, които нищо не може да разклати, нищо не може да отклони от техния духовен път, — които чертаят пътя, по който ще мине народа ни, следващ техните стъпки, към истински възход. Аз не съм виждал другаде такава твърдост в убежденията, такава беззаветна преданост, такава несъкрушима воля и вяра в доброто, такъв чист живот, както у тия селяни. Само един едничък малък пример. Знаете ли какво значи вегетарианство за тях? — Това е непоклатима канара, това е въздуха, без който те не могат да дишат, това е нещо, от което никой не може да ги отклони и нищо не може да ги съблазни. А аз познавам десетици и дори стотици „интелигентни“ вегетарианци, дори лекари, учени. адвокати и какви ли не още, които при първите изпитания, оправдавайки се с една или друга причина, напуснаха позициите на единственият здрав, разумен и етичен хранителен режим.
към текста >>

Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото?
Ако ти с духа си не обичаш Господа, сила няма да имаш в себе си. Питате: Как ла възлюбим Господа? Други пък се молят, искат Господ да прости прегрешенията им. Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре. Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце.
към текста >>

Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете, какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото? — Ядох — Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на един богат човек и си помисли: да имах тия пари щях да живея добре. Щом помисли за парите в касата, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Той се е заразил вече от него За пари човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното.
към текста >>

Истинското знание седи в познаване на тия ценности.
Вие не искате да знаете, какво Господ мисли за вас, но се страхувате от въпроса, какво хората могат да мислят за вас. Вие трябва да се запитате, какво Господ мисли за вас и да живеете, както трябва. В човека е вложено голямо богатство, което той и не подозира даже. Върху това богатство той трябва да работи. Когато човек не знае ценностите на своя ум, сърце, душа и дух, той нищо не знае. Истинското знание седи в познаване на тия ценности. За да познаете брата си, вие трябва да имате за основа доброто и разумното. Започнете с приложението да станете силни, да живеете правилно. Престанете да живеете за себе си. Сега от всички се изисква любов към Бога Тази Любов включва благото на всички хора в света. Когато хората се обичат, работите се нареждат много лесно.
към текста >>

За да познаете брата си, вие трябва да имате за основа доброто и разумното.
Вие трябва да се запитате, какво Господ мисли за вас и да живеете, както трябва. В човека е вложено голямо богатство, което той и не подозира даже. Върху това богатство той трябва да работи. Когато човек не знае ценностите на своя ум, сърце, душа и дух, той нищо не знае. Истинското знание седи в познаване на тия ценности. За да познаете брата си, вие трябва да имате за основа доброто и разумното. Започнете с приложението да станете силни, да живеете правилно. Престанете да живеете за себе си. Сега от всички се изисква любов към Бога Тази Любов включва благото на всички хора в света. Когато хората се обичат, работите се нареждат много лесно. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да организира своята материя, да организира своите мисли и чувства.
към текста >>

64. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато душата на отделния човек бъде разкъсвана от противоречиви стремежи; докато силите на доброто не вземат надмощие в нея над силите на злото, човек няма да види мир: нито външен, нито вътрешен; нито душевен, нито физически: нито личен, нито обществен, нито международен.
човечеството, индивидите: Мир! Мир в душата на човека Мир в семейството. Мир в обществото. Мир в народа Мир по цяла та земя, между всички народи! Мир преди всичко, защото без мир ние нищо не можем да направим. Докато душата на отделния човек бъде разкъсвана от противоречиви стремежи; докато силите на доброто не вземат надмощие в нея над силите на злото, човек няма да види мир: нито външен, нито вътрешен; нито душевен, нито физически: нито личен, нито обществен, нито международен. Тъкмо там е ключа, разгадката на всички болни въпроси: Докато не овладее себе се, докато не установи мир в душата си, човек за винаги ще живее в един хаотичен свет. За да се установи навън, мирът трябва да дойде преди всичко в душите на хората и на народите: Да спре омразата! Да се освободим от хищническите инстинкти! Да се възцари Любовта! Колкото и да е трудно, това не е невъзможно!
към текста >>

Да се научим да искаме с всичката сила на Духа си мира и доброто, за да пребъдат.
ще има още много да дочакаме! Човекът е сила — за добро и за зло. За мир и за размирие. Да впрегнем силите на нашия ум, на нашата воля и на нашето сърце за да установим мира вътре в нас и навсякъде вън от нас. Когато човек силно пожелае нещо, небето и земята, видимо и невидимо, човеци и ангели сключват съюз за неговото реализиране. Да се научим да искаме с всичката сила на Духа си мира и доброто, за да пребъдат. Честита Нова година! Пламен НОВИ РАЗБИРАНИЯ, НОВИ ПЪТИЩА В живота има една равномерност. Всичко е така разумно наредено, че човек, дори и най посредствения, не може да не види ръката на една разумна воля. Човек не може да не види резултатите на една сила, която дирижира живота и нарежда всичко. Той не може да бъде сляп за оная сила, която държи всичко в равновесие, крепи хармонията в света, твори и гради Въпреки това, намират се хора, които се силят да докажат, че всичко, което съществува в света, се дължи на некаква сляпа случайност, че всичко живо е произлязло случайно.
към текста >>

Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто — той е добър човек.
Виждате, че някой човек се качва на висок планински връх. — Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. — Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто — той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените отъпкани пътища се отличават с много прах, а планинските — с простор. Когато се качват по планински върхове, хората вървят на разстояние един от друг, а в низините — се събират на едно място. Животът в низините е живот на човешки порядък“ „ Сега помнете следното нещо: любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва на високи места, не е любов.
към текста >>

Там ще познае доброто.
Ангелите слизат от небето да извършат това пречистване. Страданията, които хората преживяват, не са нищо друго, освен пречистване на техните домове, след което ще бъдат поставени при нови, подобри условия.“ В беседата „Опитано е“ се казва, че човек, който не се качва по планините, не може да бъде добър. Това се вижда чудно на хората, но така е в същност. Който иска да се подигне, той трябва да се качва нагоре, по планините. Никъде другаде не може да намери Господа, освен на височините. Там ще познае доброто. Всички хора трябва да бъдат екскурзианти. Когато хората спорят дали има Господ или не, казвам: Докато живея, и Бог съществува. Щом умра, Бог не съществува. Значи, Бог съществува за живите хора, за умрелите не съществува. Когато хората говорят за красота, трябва да знаят, че от тях зависи да бъдат красиви.
към текста >>

Моето разбиране е, че най-важното нещо в живота е доброто дело.
И има ли дела и факти, с които да може да се докаже? Споменувате още за небето — каква е неговата форма, според вашата наука — някакъв под или преграда в пространството представлява? Защото всичко писано във вестника аз от сърце и душа възприемам, но само тези две неща не ми се вярват, не мога да ги възприема. В невидимото, изобщо, не ми се вярва. С тези си думи не искам да ви оскърбя, но ви казвам това, което мисля. Моето разбиране е, че най-важното нещо в живота е доброто дело. Аз съм вегетарианец от седем години, но в Бога не вярвам. Може би с тези си разбирания да съм на погрешен път, затова ви моля да ми уясните тези въпроси. Ц. К. С. М. Луиза, Г. Opяховско Отговор: Въпросът, който повдигате, не е само ваш въпрос.
към текста >>

Вашето схващане, че доброто дело е най-важното нещо, е право.
Не отидат ли при тях, те ще отидат след слепия водачи на слепи. Началните стадии на ограниченото ясновидство са изследвани от проф. Шарл Рише в книгата му „Шестото чувство на човека“. За по високите форми на ясновидството ни говори Чарлз Ледбитер в съчинението си „Ясновидството“. А има форми и прояви на ясновидство, за които могат да говорят с авторитет само тия, които практически ги познават. Вашето схващане, че доброто дело е най-важното нещо, е право. Но трябва да знаете, че, д ори и да има желание, човек не винаги знае и може да направи доброто, ако няма истинска светлина за живота. А може би няма по голямо добро от това — да ориентираш правилно човека в живота. С братски поздрав: Редакцията СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из книгата „Вечните истини“ — стр. 423—428) „Ето цитат и от книгата Въведение в асоционизма“ от Д-р Паскалев. „Ако изключим из душевния живот присъствието на „аза“, то тогава ще се натъкнем на големи противоречия.
към текста >>

Но трябва да знаете, че, д ори и да има желание, човек не винаги знае и може да направи доброто, ако няма истинска светлина за живота.
Началните стадии на ограниченото ясновидство са изследвани от проф. Шарл Рише в книгата му „Шестото чувство на човека“. За по високите форми на ясновидството ни говори Чарлз Ледбитер в съчинението си „Ясновидството“. А има форми и прояви на ясновидство, за които могат да говорят с авторитет само тия, които практически ги познават. Вашето схващане, че доброто дело е най-важното нещо, е право. Но трябва да знаете, че, д ори и да има желание, човек не винаги знае и може да направи доброто, ако няма истинска светлина за живота. А може би няма по голямо добро от това — да ориентираш правилно човека в живота. С братски поздрав: Редакцията СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК (Из книгата „Вечните истини“ — стр. 423—428) „Ето цитат и от книгата Въведение в асоционизма“ от Д-р Паскалев. „Ако изключим из душевния живот присъствието на „аза“, то тогава ще се натъкнем на големи противоречия. Преди всичко веднага ще възникне въпроса: кое е това, което осъзнава, констатира душевните явления?
към текста >>

(следва) Изложбата на българските художници в Белград Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни.
Мнозина вече от селото са разбрали това. И всяка неделя и сряда те отиват нагоре, към ослепително бялото здание, разположено високо, всред вечната зеленина на боровете, и черпят от духовния мед на вечните истини на живота. Хвала и чест на тия, които не пожалиха труд и средства за да издигнат тук, в това орлово гнездо, тази мощна крепост на Духа. „Това, което могат другите, мога и аз“ — казва англичанинът. „Това, което са направили мъглишани, ще го направим и ний“ — трябва да кажат всички други Братства. (следва) Изложбата на българските художници в Белград Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни. Само през декември имахме: изложба на периодичния печат — в Югославия и България, която трая пет дни 1. XII. — 5. XII. Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания. На тази изложба бяха изложени и в. „Братство“, „Frateco“ и сп.
към текста >>

Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания.
„Това, което могат другите, мога и аз“ — казва англичанинът. „Това, което са направили мъглишани, ще го направим и ний“ — трябва да кажат всички други Братства. (следва) Изложбата на българските художници в Белград Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни. Само през декември имахме: изложба на периодичния печат — в Югославия и България, която трая пет дни 1. XII. — 5. XII. Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания. На тази изложба бяха изложени и в. „Братство“, „Frateco“ и сп. „Житно Зърно“. След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни Въодушевлението беше голямо и успехът заслужен. Трогателни слова за братство и обич бяха разменени.
към текста >>

65. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се прослави Духа, да възтържествува Любовта и Доброто!
В тези думи „Отче наш“ се крие като в зародиш основата на новата общественост на Духа и Любовта, на справедливостта и братството, на свободата и хармонията. Откровението, че Бог е наш Баща, а ние сме братя — е най-великата революция в света, която ето вече две хиляди години непрекъснато преобразява живота на индивиди, общества и народи — казва в пророческата й вдъхновената си книга, полският философ Август Циешковски.*) Славянският гений чрез него, и чрез плеяда други поети, писатели и мъдреци, ни е очертал пътя на великото духовно, икономическо и обществено освобождение от невежество, неправди и робство. Народът трябва да бъде голямо семейство, а най-мъдрите и най-добри хора трябва да го ръководят по законите на Любовта. „Да се свети името Ти! “ Да дойде Духът на Любовта, на светлината, на свободата и да се възцари в нас и в света. Да се прослави Духа, да възтържествува Любовта и Доброто! Това значи да се свети името Ти! Защото вечното имена Бога е Дух, Дух свят. А Духът е синтеза на Битието и Логоса, на Отца и Сина — на стария и новия завет. Духът е вечният завет на Любовта и Творчеството. „Да дойде царството Ти!
към текста >>

Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото.
“ Доброволно, свободно да изпълним волята Божия, да служим на Духа от Любов, по свобода. Свободата е най-висшето за Духа. Без свобода, човек престава да бъде човек. Свещена е свободата! Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото. „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес! “ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни! Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни! А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни. Повече просвета за всички.
към текста >>

Само Любовта побеждава егоизма, само мъдростта и светлината побеждават невежеството и тъмнината, само истината побеждава лъжата, само доброто побеждава злото.
А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни. Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество. Побеждаваме отрицателното, негативното чрез положителното. Само Любовта побеждава егоизма, само мъдростта и светлината побеждават невежеството и тъмнината, само истината побеждава лъжата, само доброто побеждава злото. „И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и убийство да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия. Лъжливите учители на лъжата, робството и насилието обаче ще изгубят всека почва, щом се явят носителите на братството и свободата, въоръжени с любов и светлина! Без страх и тъмнина! С Любов и светлина! „Отче наш!
към текста >>

Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума.
Не мислете така. Времето не е лошо. Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро. Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума. Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*).
към текста >>

благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце.
Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро. Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума. Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*). Мнозина са чували за този велик човек, който вече от 30 години учи в България хората на братство и ги зове към светлия идеал на любовта. В нашето време, когато е тъй тежко да се живее в света и когато загива всичко, което сме обичали с нашето малко.
към текста >>

Моите сказки за България доста допринесоха за опознаване нашата страна и народ, тоже земеделски и скотовъдски, както и исландският, и понеже споменавам доста много за богомилството и за Бялото Братство, интересът към последното се доста увеличи и искат книги на чужди езици, затуй пратете материал на немски, английски, френски и есперанто.
Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г. Д-р Финбоасан, дето бяха поканени и няколко видни лица като проф. по медицина Д-р Ханесон, белгиецът Лодевиц, професор в Мелбърнският университет и канадецът Тодор Илион, писател, автор на книгите „В тайнствения Тибет“ и „Мраковете над Тибет“, първият се обади, че през 1923 година писал за трудовата повинност в България — а тая идея пропагандирал още в 1903 година исландецът Херман Ойнасон, вторият знае за „югурта“ — българското кисело мляко, а третият е бил преди 4 години в Русе и Варна и преди 10 години в София, а неотдавна, по случай Бетховеновите тържества в Бон (Германия) е чул от една германка лекарка за Петър Дънов и има голямо желание да прочете книгата му „Le Maitre parle“ — фактът, че е запомнил и името и книгата говори доста. Интересно е още, че исландците имат един писател, Торстен Ерлинген (починал в 1914 год.), който досущ прилича на нашия Ботев и по лице и по брада и по идеи. Моите сказки за България доста допринесоха за опознаване нашата страна и народ, тоже земеделски и скотовъдски, както и исландският, и понеже споменавам доста много за богомилството и за Бялото Братство, интересът към последното се доста увеличи и искат книги на чужди езици, затуй пратете материал на немски, английски, френски и есперанто. Международният език тук се преподава по радиото и книгите за него се субсидирай от държавата. Ив. X. Кръстанов Пред прага на новата епоха Стоим пред прага на третата епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: да бъде светлина!
към текста >>

66. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но това не е никакво разрешение, понеже така не се премахват причините на злото.
Да се пръсне тъмнината, да се свърши нощта, да изчезне заблуждението, което сковава човешките умове. Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота. Да бъде светлина! БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя) Днешният човек разглежда и разрешава нещата механически. Но това не е никакво разрешение, понеже така не се премахват причините на злото. Средствата, които сега се прилагат за неговото лекуване са само закръпки. Тая серия беседи посочва методите, по които може да се излезе из днешния хаос към една нова култура. Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота. Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата. Духът и плътта, (втора серия беседи) Съдържа 14 беседи.
към текста >>

През дверите на доброто, Вратата и пътят.
Велики сили са на разположение винаги на всеки човек. Той трябва само да бъде достатъчно разумен за да ги използва. Първи стъпки към свят живот, от Джеймс Ален. Същината и силата на ума. Образуване на навици. През дверите на доброто, Вратата и пътят. Законът и пророците. Спасение още днес, от Дж. Ален.( Окултизъм и мистицизъм, — История на великите учители от Христовата ера, от В. Граблашев. (книгата в издание от 2010 г.) Съвременният обществен морал и Дънов, — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. (Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев) Великото учение — няколко основни положения, от В.
към текста >>

Френология, познаване добрите и лоши хора, от Е. Марн.
А. Вреде. Ръководство за узнаване на човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката. Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето (с 34 фигури), от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Анри Дюрвил. Астрология, от Сефариал. Наука за узнаване човешките наклонности, способности и съдба по положението на планетите в момента на раждането. Френология, познаване добрите и лоши хора, от Е. Марн. Ръкогадание от В. А. Вреде с 52 фиг. Ирисовата диагноза, от Д-р М. Мадаус. Със 106 фигури в текста и 14 четирицветни табла на ириса. Окултни романи, драми и др.
към текста >>

Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров.
Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев. Дванадесет баби, от Олга Славчева. Вечната поема, от Auroro Добрите деца, пиеска за деца, Д. Велчева. Богомилски легенди, страници из летописите на света, от Ник. Райнов. Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров. Избрани песни, от Мара Белчева. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс. Бранд, драматична поема от Хенр. Ибсен, съдържаша богата окултна символика. Далечна флейта свири, китайска антология.
към текста >>

67. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Първият отличителен белег на новата Слънчева култура, която идва да замени настоящата култура на тъмнината, на насилието и робството — това е великият култ на Слънцето — култ не на идолопоклонство, култ не на суеверие, култ не на невежество, а култ основан на Великата Божествена Мъдрост, култ, основан на дълбоко познаване на великите и вечни природни Закони, култ, който граби и издига, — култ на творчество, а не на разрушение.
Събудете се, деца на Светлината! Тя ви зове! Станете, напуснете мрака и излезте да я посрещнете! Какъв неизразим поток на радост ще ви обхване, ще протече завинаги през вашите души, когато вие се свържете с нея! Беден е човешкият език, - няма думи, с които може да се опише това! * Първият отличителен белег на новата Слънчева култура, която идва да замени настоящата култура на тъмнината, на насилието и робството — това е великият култ на Слънцето — култ не на идолопоклонство, култ не на суеверие, култ не на невежество, а култ основан на Великата Божествена Мъдрост, култ, основан на дълбоко познаване на великите и вечни природни Закони, култ, който граби и издига, — култ на творчество, а не на разрушение. Първите проблясъци на Новата Ера, скъпоценните бисери, неоценимите съкровища на бъдещето, са вече дадени на една малка група от хора, — бедни, скромни, и неуки, рибари, митари и грешници на нашето време, които са имали съзнанието да ги оценят и приемат, докато умните и учените, богатите и силните с надменност и гордост ги отхвърлят. В Паневритмията, така както тя е дадена от Учителя на Всемирното Братство, аз виждам оная мощна, магична Божествена сила — божествен метод за свързване на земята и небето, който единствено може да осигури на бъдещите поколения — достойни за един по-светъл, разумен и щастлив живот — физическо и духовно съвършенство. Новата слънчева култура на бъдещето идва да замени тъмнината и невежеството, на настоящето. И по някаква непонятна за човешкия ум Промисъл, нейните първи приемници и проводници, също както преди две хиляди години, са скромните „рибари, митари и грешници“, а не учените, умните и силните на настоящия век. Обаче нейната светлина и нейната топлина са толкова обилни и мощни, животът, който тя носи, е толкова велик, красив и възвишен, че той ще стопи всичките ни вериги, ограничения, грехове и заблуждения, той ще унищожи всички изкуствени граници, издигнати между хората и народите и ще слее всички в божествена, братска прегръдка.
към текста >>

Затова онези человеци, които непреривно с любов устремяват мислите и копнежите си към слънцето и с обич посрещат светлината му, умовете им стават източници на велики знания, а в сърцата им винаги живеят доброто и радостта.
Тя е, която показва пътищата и води человеците и другите същества да намират благата за живота си. Тя е, която на търсещите истината разкрива величието, порядъкът, красотата, разумността и смисъла на миросъзданието. Но никое същество не може по своите си желания да накара слънцето да му се покорява или да застави слънчевата светлина да му служи. Само на Великата и Вечна Разумност, която е създала и устроила вселената — на Бога — Любов и Мъдрост, всичките слънца доброволно се подчиняват и всичката светлина с радост служи. Любовта е майка на слънцето, Мъдростта е негов баща, а Истината живее в сърцето му. Затова онези человеци, които непреривно с любов устремяват мислите и копнежите си към слънцето и с обич посрещат светлината му, умовете им стават източници на велики знания, а в сърцата им винаги живеят доброто и радостта. Не е потребно человеците да се покланят на слънцето, да му четат молитви и да му строят храмове, защото всичко това е безполезно. Слънцето изпраща светлината си, която всеки ден донася богати дарове и прави живота красив, радостен и смислен на тези человеци, чиито умове познават и слушат словото на Любовта, а сърцата им служат на Мъдростта. Но от даровете на слънчевата светлина не могат да се ползват людете със спящи умове, и в чиито сърца живеят лъжата, насилието, недоволството и неблагодарността. Всяка пролет върху крилете на слънчевата светлина се носи Любовта и донася хиляди Божии благословения за земята и за нейните жители. Всички вие, които обичате и копнеете да имате силите на живота, на здравето, на младостта, на красотата и радостите, ще ги намерите само в колесницата на любовта, която идва от слънцето.
към текста >>

В етическия и психическия те засягат понятието доброто като импулс, злото като препятствие или противодействие, скърбите като метод, жертвата като път, любовта като сила, вярата като потик, надеждата като резултат, живота и щастието — като плод, който всеки разумен постига.
Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отразяват нещата деформирани. В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултат от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения, неестествени постъпки, разочарования, неправилна дейност, скърби, болести, смърт. Природата, като динамическа среда, в която проявяваме волно или неволно своята дейност, има свои закони, които, спазвани, дават строго определени резултати. Тези закони във физическия свят са за храната, за водата, за въздуха, за светлината. В етическия и психическия те засягат понятието доброто като импулс, злото като препятствие или противодействие, скърбите като метод, жертвата като път, любовта като сила, вярата като потик, надеждата като резултат, живота и щастието — като плод, който всеки разумен постига. Това, което засяга физическата и механическата страна на живота е доста добре разработено и използвано. Но днес човечеството страда по-съществено от липса на нервни енергии, които като по-фини, по-незабелязано губи по много причини, а още няма достатъчно сигурния и общодостъпен начин за възстановяването им. Последиците от тия загуби или недоимък са тъй разнообразни и носят всевъзможни имена на физически и нервни болести, лекуването на които е почти невъзможно. Специалитетите против тях са обикновено само кратковременни палиативи, които след късо време стават безполезни. Но както се е научил човек да черпи от природата сили за физическото си тяло чрез разни видове храни (плодове, зеленчуци и пр.) така може да черпи нервна енергия и подновява своята чрез съответни движения и постъпки.
към текста >>

Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията любов.
Това е лесно понятно за всеки, който обича да вижда нещата тъй, както са сложени в самата природа, по нейните закони. За ония, които това им се вижда невероятно, достатъчно ще бъде да направят лично те върху себе си един опит с паневритмичните упражнения или пък това да се приложи в някое училище само за опит. Повече от 20 годишни опити показват, че половин часова паневритмична гимнастика на ден направена правилно, ще е в състояние да измени значително здравето и успехите на децата и по тоя начин ще свидетелства по добре за себе си, отколкото всякакви други доказателства. В Паневритмията всеки човек и народ може да намери съществени условия за здраве и живот и сигурен път към успех и щастие. Л. Лулчев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Лъчи на живота (из съборната беседа „Лъчи на живота“ – 18.07.1937 г.) Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията любов. Само пробудената душа познава Бога. тъй както само разцъфтялата пъпка познава слънцето. Бог е великата реалност, изворът на живота, на светлината, на свободата, Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. Както раждането на детето е велико явление в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. То е освобождаване на Божествено то в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения.
към текста >>

Едно от качествата на доброто сърце е, че и в най големия студ то носи топлина.
Дето е любовта, там има живот, свобода, светлина и знание. Не съдете хората, задето са попаднали на опасни места, но помагайте им. Това е предназначението на човека. Човек се цени по три неща: по качествата на своя ум, на своето сърце и на своето тяло. Едно от качествата на добрия ум е, че и в най-мрачната нощ той носи светлина. Едно от качествата на доброто сърце е, че и в най големия студ то носи топлина. Едно от качествата на тялото е, че носи в себе си здраве и сила. Човек е дошъл на земята да придобие именно тези качества: светлина за ума, топлина за сърцето и сила за тялото. За да придобие тези качества, той трябва да служи на Бога, а не на себе си. Човек, които служи само на себе си, той няма никакво бъдеще, той е в избите на материалния живот. А който служи на Бога, на Цялото, който има висок идеал: съвършенството на Отца и изпълнява великия закон: Любов към Бога и ближните, той има велико бъдеще, побеждава смъртта.
към текста >>

Пази доброто на сърцето си!
Човекът на любовта не умира, но заминава. Бог живее в ума, в сърцето, в духа и в душата на човека Любовта е от Бога, а безлюбието е от хората. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила: Пази свобода та на душата си! Пази силата на Духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си! Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат.
към текста >>

За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си.
Пази силата на Духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си! Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух.
към текста >>

Докато отрича доброто, човек няма сърце.
Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Докато отрича доброто, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Той казва: деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои.
към текста >>

Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си.
Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Докато отрича доброто, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Той казва: деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои. пазете светлината, която ви дадох!
към текста >>

Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!
Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Той казва: деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои. пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох! Бог е източник на живот, на сила. на светлина и свобода. Доброто е цял в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения.
към текста >>

Доброто е цял в живота.
Деца мои. пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох! Бог е източник на живот, на сила. на светлина и свобода. Доброто е цял в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави нещата реални. Без свобода любовта не е реална. Без сила любовта не е възможна.
към текста >>

Доброто дава възможност за проява на всички неща.
пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох! Бог е източник на живот, на сила. на светлина и свобода. Доброто е цял в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави нещата реални. Без свобода любовта не е реална. Без сила любовта не е възможна. Без светлина любовта е непонятна.
към текста >>

Поздравете вашето сърце с благите думи на доброто!
Те са най-хубавите книги. По-хубави от тях не съществуват. Поздравете вашата душа с благите думи на свободата! Поздравете вашия дух с благите думи на силата! Поздравете вашия ум с благите думи на светлината! Поздравете вашето сърце с благите думи на доброто! ИЗПОЛЗВАНЕ СИЛИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща (предава) чрез положителния. Когато един център е положителен той дава, а когато а отрицателен — той взема. Положителната енергия — твори. Отрицателната енергия - гради. От полунощ до обед — земята (в същност дадено място) е отрицателна и затова възприема повече.
към текста >>

Всички тези хора, събрали се в името на една идея около Великия човек, който ги води към светлината, любовта, доброто и красотата, сияеха с духовна светлина и техните лица изразяваха доброта и топлина.
Освен мене, в нашата група имаше още десетина други гости, от Латвия, Литва и Полша, запознати с учението на Учителя и дошли в България специално за лагера на Рила. Нас, гостите, ни поведоха към група палатки, предназначени за нас. В палатките имаше легла от нарязана хвойна, върху които бяха поставени дюшеци напълнени със слама. Последователите на Учителя проявяваха необикновено внимание и сърдечност към мене и другите гости. Такава грижливост аз не съм виждала на друго място. Всички тези хора, събрали се в името на една идея около Великия човек, който ги води към светлината, любовта, доброто и красотата, сияеха с духовна светлина и техните лица изразяваха доброта и топлина. Те като че ли си съперничеха в проявяването на благородни пориви, красиви чувства и служене на ближните. Чужди по народност, близки по душа, те проявяваха истинското братство. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Витамини След многобройните трудове, публикувани преди няколко години върху витамините, започваме да познаваме свойствата им; и днес знаем главната роля, която играят в развитието но младите хора, от една страна, и в превръщането на храните в организъма в асимилируеми вещества, от друга. Въпреки това, ние се лишаваме от толкова необходимите витамини.
към текста >>

68. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му.
Истината е красота! Любовта, възвишеното чувство, благородната постъпка, свободата са красота! И днес ние виждаме тая красота да се насажда и живее. Учителя не казва само, а прави тая велика красота да спаси света. Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му. Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още?
към текста >>

Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто.
Той дави нова светла музика, която носи живот и висша красота. С една дума, чрез музиката, правата мисъл, истината, любовта, светлината и доброто той внася в света оня градивен материал, от който ще се изгради великата симфония на бъдещето общество, чийто крайъгълен камък ще бъде хармонията, а средата, в която ще се движи — мирът, разбирателството и мъдростта, която ще сложи всяко нещо на местото му. Днес живеем в свят с много дисонанси и хармонията едва се забелязва. Да останем ли в него? — Не! Ние можем да излезем от него още днес, още този момент, като възприемем в себе си правата мисъл, светлината, възвишеното чувство, любовта и доброто. Ще се колебаем ли още? Ще се съмняваме ли още в състоятелността, годността и здравината на тия материали? От нас не се иска много, а само да отворим очите, умовете и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител. Иде пролет – да бъде вечна пролет! Иде пролет – да бъде вечна пролет В градините, в полето и в леса В душата и сърцето на човека По цялата земя!
към текста >>

Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот.
Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек. Той идвал при Христа вечер, а не сутрин, и го разпитвал върху някой важни въпроси.
към текста >>

В какво седи злото в света?
Който страда от главоболие е прост човек, а когото глава никак не го боли, той е учен човек. Всеки който боледува е прост човек, а който никога не боледува, е учен човек. Който е здрав човек, той е учен. Това малко не ви допада. Но това са максими, които аз засягам, ние не можем да ги избегнем. В какво седи злото в света? — В недовършените работи. Това започнеш, не довършиш, онова започнеш, не довършиш, докато най после работите ти остават недовършени. В какво седи доброто в света? — Във всяка завършена добре и разумно завършена работа. Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи.
към текста >>

В какво седи доброто в света?
Това малко не ви допада. Но това са максими, които аз засягам, ние не можем да ги избегнем. В какво седи злото в света? — В недовършените работи. Това започнеш, не довършиш, онова започнеш, не довършиш, докато най после работите ти остават недовършени. В какво седи доброто в света? — Във всяка завършена добре и разумно завършена работа. Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи. Христос му казва: Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи. Той не може да разбере как може човек да се роди отново. Мнозина говорят за новораждането.
към текста >>

Кажи на човека доброто и не мисли.
Другият, който ще дойде, ще бъде десет пъти по-добър. Тъй щото, дето ходите, насърчавайте хората. Казвате: мене кой ще ме насърчи? — Като насърчавате хората, вие и себе си ще насърчите. Ще кажете: Каква полза от това? Кажи на човека доброто и не мисли. Ползата е голяма. Като кажеш на един човек, че ще оздравее, това е от полза за него. Като кажеш на някого, че ще се ожени, това е от полза за него. Като кажеш на градинаря, че плодовете му ще родят изобилно, това е от полза за него. Като родят дърветата му, той ще донесе и на тебе от своите плодове.
към текста >>

Научете да присаждате доброто в себе си.
Той сам се чуди на станалото. Казва: Тази жена съвсем ме измени. Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. За да се присаждат хората, изисква се знание. Духът е този, който присажда нещата. Научете да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим. Порокът е един трън в човека. Отрежи този трън и го присади. Нетърпелив си. Отрежи това клонче от себе си и го присади с търпение.
към текста >>

Не е мечта туй светло пришествие, Не е само празна надежда една; Погледни, злото твърде много гнети, Нощта наоколо е твърде тъмна!
Приятелю, изнурений и страдающий брат, Който и да си ти, не падай духом: Нека неправда и зло пълновластно царят Над умитата от сълзи земя. Нека е разбит и поруган свещенний Идеал И да се лее невинна кръв: Вярвай, ще дойде време и ще погине Ваал, * И ще се върне на земята светлата Любов. Не в търнов венец и не во вериги, Не с кръст на прегъващи се нозе, В света ще дойде тя в своята сила и слава С яркий светилник на щастие в ръце. И не ще има в света ни сълзи, ви вражди, Ни роби, ни безкръстни гробове; Ни нужди, безпросветни и гнетящи нужди, Ни меч, ни позорни стълбове. * О братко мой! Не е мечта туй светло пришествие, Не е само празна надежда една; Погледни, злото твърде много гнети, Нощта наоколо е твърде тъмна! Светът ще се изнури от мъки, ще се потопи в кърви Ще се изтощи във безумна борба, И ще вдигне към Любовта, към беззаветната Любов. Очи пълни със скръбна молба! . . . Превел: П. Г. Пампоров Друга пролет Тя иде!
към текста >>

Без познаването астрологията, херметичната наука остава недостъпна.
Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езика на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея. Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие.
към текста >>

69. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път.
Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна! Рано или късно.
към текста >>

За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички.
Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна! Рано или късно. Той ще възкръсне и в нас — в нашата душа, в нашия живот. За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички. Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова мисъл, нова философия. Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това. Той се движи в разрез с природните закони - ония закони, които са основа на живота. И с право може да се каже, че това разумно същество, което природата богато е одарила, е много, много за съжаление. Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината.
към текста >>

Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината.
За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички. Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова мисъл, нова философия. Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това. Той се движи в разрез с природните закони - ония закони, които са основа на живота. И с право може да се каже, че това разумно същество, което природата богато е одарила, е много, много за съжаление. Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината. Дала му е сърце, с което да чувства вярно нещата и което да го води по пътя, който тя му е определила и което да бъде светилище на великото и красивото в живота. Дала му е воля — твърдост, сила, с помощта на която да устоява на всички противодействия и да побеждава всички пречки и изкушения. Какво виждаме? Виждаме едно същество, което като че ли няма нищо общо с оригинала, с първообраза. Виждаме същество, което не мисли както трябва, дал е ума си под наем на отрицателните сили в природата.
към текста >>

Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас.
Щом любовта влезе в ада, влез и ти с нея, не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти. Това е новото учение. Мнозина питат: какъв е смисъла на земния живот? — Смисълът на живота е да познаем Бога. Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас. Тъй щото. ако търсим истинския живот, това е пътят — да познаем Бога. Сега се явява въпроса — по кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез любовта. Вторият начин е чрез знанието и мъдростта.
към текста >>

А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят.
Тогава и с камъни да ме товарят, ще бъда благодарен на всичко. Сега оцених какво нещо било здравето.“ Мнозина от вас сте като този юнак Стоян, не цените здравето и казвате: Защо ми е това голо здраве? Не, за онзи, който разбира, няма по-хубаво нещо от здравето. Здравето е най-голямото благословение, което Бог ни дава. Та, на физическото поле, нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи. А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят. Следователно, за да бъде силен по сърце, човЯк непременно трябва да тури за основа на живота си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав.
към текста >>

Следователно, за да бъде силен по сърце, човЯк непременно трябва да тури за основа на живота си доброто.
Сега оцених какво нещо било здравето.“ Мнозина от вас сте като този юнак Стоян, не цените здравето и казвате: Защо ми е това голо здраве? Не, за онзи, който разбира, няма по-хубаво нещо от здравето. Здравето е най-голямото благословение, което Бог ни дава. Та, на физическото поле, нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи. А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят. Следователно, за да бъде силен по сърце, човЯк непременно трябва да тури за основа на живота си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър.
към текста >>

Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си.
Здравето е най-голямото благословение, което Бог ни дава. Та, на физическото поле, нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи. А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят. Следователно, за да бъде силен по сърце, човЯк непременно трябва да тури за основа на живота си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести.
към текста >>

Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му.
Та, на физическото поле, нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи. А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят. Следователно, за да бъде силен по сърце, човЯк непременно трябва да тури за основа на живота си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо.
към текста >>

Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести.
Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът. Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият.
към текста >>

Доброто е незаменимо.
Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът. Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият. Като разглеждате научно една клетка от човешкия организъм, ще видите колко сложно, колко чудно е създадена.
към текста >>

Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата.
Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът. Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият. Като разглеждате научно една клетка от човешкия организъм, ще видите колко сложно, колко чудно е създадена. Всяка клетка е подобна на цялото.
към текста >>

Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма.
И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът. Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият. Като разглеждате научно една клетка от човешкия организъм, ще видите колко сложно, колко чудно е създадена. Всяка клетка е подобна на цялото. Колко хиляди години са били необходими на природата, колко милиони години наред е работила тя, докато създаде един организъм като човешкия.
към текста >>

Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът.
Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът. Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият. Като разглеждате научно една клетка от човешкия организъм, ще видите колко сложно, колко чудно е създадена. Всяка клетка е подобна на цялото. Колко хиляди години са били необходими на природата, колко милиони години наред е работила тя, докато създаде един организъм като човешкия. Ние, които живеем в този организъм, не ценим този велик труд, това велико постоянство, което природата е приложила, и казваме: защо ни е този организъм?
към текста >>

Казвате: Защо ни е доброто?
Казвате: Защо Господ ми е дал това сърце? — Благодари на това сърце. При всички страдания, които то ти създава, ще цениш сърцето си. Развиването на твоя капитал седи, именно, в твоето малко сърце. Ум без сърце не може да се развива. Казвате: Защо ни е доброто? — Доброто представя великата ценност на човешкото сърце. Няма човек в света, който да не е прекарал радости и скърби, да не знае какво нещо е сърцето. Тъй разглеждан живота, страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията?
към текста >>

— Доброто представя великата ценност на човешкото сърце.
— Благодари на това сърце. При всички страдания, които то ти създава, ще цениш сърцето си. Развиването на твоя капитал седи, именно, в твоето малко сърце. Ум без сърце не може да се развива. Казвате: Защо ни е доброто? — Доброто представя великата ценност на човешкото сърце. Няма човек в света, който да не е прекарал радости и скърби, да не знае какво нещо е сърцето. Тъй разглеждан живота, страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието.
към текста >>

Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото.
Няма човек в света, който да не е прекарал радости и скърби, да не знае какво нещо е сърцето. Тъй разглеждан живота, страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото. Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете. След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна.
към текста >>

Както пияницата може да дойде до втръсване, и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне.
Например, никога не бихте могли да проповядвате на един пияница да не пие или да го поправите, ако се тревожите от него. Започнете ли да гледате спокойно на всичко това, което той прави, гледате ли спокойно на него, той ще се поправи. Как ще се поправи? — Като дойде до втръсване. Има един закон на втръсване. Както пияницата може да дойде до втръсване, и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне. Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си.
към текста >>

Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят.
Започнете ли да гледате спокойно на всичко това, което той прави, гледате ли спокойно на него, той ще се поправи. Как ще се поправи? — Като дойде до втръсване. Има един закон на втръсване. Както пияницата може да дойде до втръсване, и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне. Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова.
към текста >>

Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов.
— Като дойде до втръсване. Има един закон на втръсване. Както пияницата може да дойде до втръсване, и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне. Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване.
към текста >>

Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи.
Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество. Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно свещенодействие, без лично желание или страст. Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло. Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи. Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло. Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет.
към текста >>

Като работи за доброто на хората, човек се ползва от тяхното нравствено и интелектуално величие.
Ще дойде ден и дошъл е вече, когато хората ще бъдат овладени ом мъдростта да се обичат. Борбата ще се замести с Любовта на всички за всички. Морала ще се изрази в добротата, в солидарността в усъвършенстването на човека, в изпълнение на своя обществен дълг. Има нещо много приятно в онова чувство, чрез което ние усещаме други хора да стоят по горе от нас: техните мисли и възвишени чувства заживяват в нас! Ако е приятно човек да бъде обичан, необходимо е така също и той да обича. Като работи за доброто на хората, човек се ползва от тяхното нравствено и интелектуално величие. Човешкото щастие зависи от голямата солидарност на хората и от стремежа към все по-тясното помирение на народите, ни расите и на религиите. Дим. Станев КНИЖНИНА Зазоряване — (когато ние, живите станем) от Любомили. Доставя при поискване Люб. Лулчев, ул. Опълченска 64, София.
към текста >>

Човеците днес са будни за злото.
Книгата съдържа 48 страници и има следните глави: Той и аз. В нея се описва как една душа послушва Божественият глас и го последва. Много пъти Божествения глас ни е призовавал. но кога ли ще се събудим за да го последваме и тръгнем по осветения от Него път. И сега сме будни, но не още за висшето и Божественото. Човеците днес са будни за злото. Но назряло е времето да чуем гласа Му и да го последваме. Дано повече души са назрели и почувстват готовност да Го последват, когато Той ги призове. Когато Божественото ни посети душите ни светват като кандилца — оживяват. Ако се намираме дори и в най-голямо отчаяние, щом Тони посети, нам ни светва, изменяме се, надеждата се събужда в сърцата ни. Когато в нужда ние Го призовем, То веднага се притичва на помощ, идва при нас, само че ние се намираме в много гъста среда и сме слепи за Него.
към текста >>

70. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто.
Те не знаят, че от живота никъде не могат да избягат, никъде не могат да се скрият. Хората са заслепени от егоизма и материализма и живеят един живот на взаимно изяждане. Но вие, малцината истински братя, проникнати и подтикнати от добрата мисъл във вашето съзнание, сейте идеали между всички. Хората са лоши, но и в най-лошия дремят искрици на жажда за добротворство, и в най-лошия тлее божествен огън. Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях. За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото. Не! Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички. Мечът ще се превърне в сърп и отровната стрела ще се превърне в златна огърлица около шията на този, срещу когото е изпратена.
към текста >>

Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях.
Но вие, малцината истински братя, проникнати и подтикнати от добрата мисъл във вашето съзнание, сейте идеали между всички. Хората са лоши, но и в най-лошия дремят искрици на жажда за добротворство, и в най-лошия тлее божествен огън. Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях. За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото. Не! Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички. Мечът ще се превърне в сърп и отровната стрела ще се превърне в златна огърлица около шията на този, срещу когото е изпратена. Голямо е страданието, което идва, но толкова по-голямо ще бъде доброто, което ще го последва, защото само то е в сила да пробуди хората. Затова, да сеем непрестанно семената на братството и любовта!
към текста >>

За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото. Не!
Хората са лоши, но и в най-лошия дремят искрици на жажда за добротворство, и в най-лошия тлее божествен огън. Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях. За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото. Не! Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички. Мечът ще се превърне в сърп и отровната стрела ще се превърне в златна огърлица около шията на този, срещу когото е изпратена. Голямо е страданието, което идва, но толкова по-голямо ще бъде доброто, което ще го последва, защото само то е в сила да пробуди хората. Затова, да сеем непрестанно семената на братството и любовта! Те ще поникнат и ще дадат своя плод.
към текста >>

Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички.
Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях. За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото. Не! Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички. Мечът ще се превърне в сърп и отровната стрела ще се превърне в златна огърлица около шията на този, срещу когото е изпратена. Голямо е страданието, което идва, но толкова по-голямо ще бъде доброто, което ще го последва, защото само то е в сила да пробуди хората. Затова, да сеем непрестанно семената на братството и любовта! Те ще поникнат и ще дадат своя плод. Д. К.
към текста >>

Голямо е страданието, което идва, но толкова по-голямо ще бъде доброто, което ще го последва, защото само то е в сила да пробуди хората.
Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях. За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото. Не! Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички. Мечът ще се превърне в сърп и отровната стрела ще се превърне в златна огърлица около шията на този, срещу когото е изпратена. Голямо е страданието, което идва, но толкова по-голямо ще бъде доброто, което ще го последва, защото само то е в сила да пробуди хората. Затова, да сеем непрестанно семената на братството и любовта! Те ще поникнат и ще дадат своя плод. Д. К. Иванов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И пак се наведе на земята (из неделната беседа „И пак се наведе на земята“ – 9.I.1938 г.) „И пак се наведе на земята и пишеше“. На хората е неприятно да се навеждат.
към текста >>

Науката за познаване на доброто и на злото е наука без любов.
Обаче, ако не турите любовта като условие в живота си, тогава работите почти не се постигат. При това положение, и да се постигнат нещата, те пак ще се изгубят. Сега аз няма да ви навеждам много примери за това. Достатъчно е да се спрем върху историческия факт за Адам и Ева, които бяха първите ученици в една окултна школа. Те бяха приети там за ученици, но извършиха едно дело без любов. Науката за познаване на доброто и на злото е наука без любов. Те видяха какво може човек извърши чрез сила. Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на дървото за познаване доброто и злото. Вече осем хиляди години са се изминали, според библейското тълкуване откогато хората се стремят да изправят света със сила. Всички вие сте опитали това учение. И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи.
към текста >>

Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на дървото за познаване доброто и злото.
Сега аз няма да ви навеждам много примери за това. Достатъчно е да се спрем върху историческия факт за Адам и Ева, които бяха първите ученици в една окултна школа. Те бяха приети там за ученици, но извършиха едно дело без любов. Науката за познаване на доброто и на злото е наука без любов. Те видяха какво може човек извърши чрез сила. Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на дървото за познаване доброто и злото. Вече осем хиляди години са се изминали, според библейското тълкуване откогато хората се стремят да изправят света със сила. Всички вие сте опитали това учение. И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи. Сега вие искате един ключ как да поправите живота си. — Приложете любовта.
към текста >>

71. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето.
* Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали. Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност. Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия.
към текста >>

* Разкажи ми как то било най-доброто на света, как намерило в гората изворчето през нощта.
вика им и маха с дългата тояга. * Някога заплаче, някога запее, малката козарка. Тъй си тя живее. * Вечер кат заспива гледа към звездите, гледа и си мисли: Там ли са душите? Хайде, лельо Хайде, лельо, разкажи ми пак за чудното дете, гдето имало очички като две звезди ноще. * Разкажи ми как то било най-доброто на света, как намерило в гората изворчето през нощта. * Разкажи ми как тогава ангелче изпратил Бог да го пази и закриля от вълк страшен и жесток. * Разкажи ми, как занесло то на майка си вода. И оздравяла горката веч от свойта болест зла Пастирка Тя, малка е пастирка агънцата бели след себе си тя води към слънчев връх поели. * Към слънчев връх, където зелена е тревата, и слънцето е меко и чиста е водата. * Там малката пастирка на свирка ще засвири.
към текста >>

Но зло ли е, тогаз мисли ли, че злото мъчно се яде?
ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО С е я ч о Светът пред нас е, в него няма скрито, — той даден е за проявата на нас. В него ний ще сеем семе и после — ще ядем * Но чуй, поспри се, замисли се, сеячо, знай едно: — туй що сееш не мени се. ще жънеш ти зърно. * Посял ли си Добро — щастлив ще си. Добро, добро ще ти даде. Но зло ли е, тогаз мисли ли, че злото мъчно се яде? . . . * И тъй, върши ти всичко с ум, размисъл, семената си на две дели. Тез две понятия — Добро и зло не смисай, не хвърляй двете в същите бразди. * Добро засявай— добро ще жънеш. Не спирай, не се колебай!
към текста >>

И тъй избирай — добро или зло, но знай с Доброто ще да имаш Светлина и мир без край.
* Добро засявай— добро ще жънеш. Не спирай, не се колебай! . . . От зло и добро ти двойна жертва ще да вземеш но не ще имаш добър край. * За две ръце, са два товара тежки, един, ти носваш го до край. И тъй избирай — добро или зло, но знай с Доброто ще да имаш Светлина и мир без край. Жоро (ученик) Екскурзия В този земен свят, всички сме дошли на екскурзия, Както когато излезеш от града, селото, или от къщи, ти си с мисълта, че ще идеш и пак ще се върнеш, тъй трябва да гледаме и на живота, че сме дошли на екскурзия и един ден, трябва да се върнем при Бога. Ех! казват: умра горкия! Че какво умря? Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В.
към текста >>

72. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така, по външните форми, с техните качества и свойства, по закона на аналогията, можем да дойдем до познание на силите, които стоят зад тях; можем да дойдем до познаване на онзи космически ритмус, който ги е по-строил н който е тяхна вътрешна същина.
чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не може да схване динамиката на света, но схваща само едни статични, закостенели форми, които се раждат, растат и умират. Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях. Всяка форма има своя сигнатура, свой специфичен белег, който е отпечатък на онази сила, която я е създала. Така, по външните форми, с техните качества и свойства, по закона на аналогията, можем да дойдем до познание на силите, които стоят зад тях; можем да дойдем до познаване на онзи космически ритмус, който ги е по-строил н който е тяхна вътрешна същина. Сега ние познаваме само статиката на нещата, а това е една велика илюзия, защото всичко тече, всичко е в движение. Покоя г е само една привидност и относителност, една илюзия. Онези, които са изучавали живота на природата изобщо и частно живота на растителното царство, са забелязали дейността на този ритмус в проявата на живота в природата. В своето проявление Космичният ритмус за нас се проявява чрез поляризацията и отношението на слънцето, земята и планетите. Космичният ритмус е, който движи слънцето, земята и всички небесни тела.
към текста >>

Причината не е в тях, но в бъдещите условия, които сами по себе си разрушават злото.
Когато и да е, това време ще дойде. И то не е далеч. Ние сме вече в преддверието на тази нова епоха, понеже нашата слънчева система навлиза в областта на Божественото зазоряване, това зазоряване е неизбежно. И тогава, за всички ония хора, които мислят зло, няма да има условия за живот на земята. Те ще почнат едни други да се избиват, и всички до един ще измрат. Причината не е в тях, но в бъдещите условия, които сами по себе си разрушават злото. Тъмнината трябва да дигне своите черги, своите постелки. Злото трябва да дигне всичките си капитали и да ги отнесе на друго място. Без да ви предсказвай нещата, като изучавате свещените книги, вие сами ще се убедите, че бъдещето не е далеч от вас. Вие ще се намерите в новата епоха. Но от вас се изисква разумна вяра.
към текста >>

Злото трябва да дигне всичките си капитали и да ги отнесе на друго място.
Ние сме вече в преддверието на тази нова епоха, понеже нашата слънчева система навлиза в областта на Божественото зазоряване, това зазоряване е неизбежно. И тогава, за всички ония хора, които мислят зло, няма да има условия за живот на земята. Те ще почнат едни други да се избиват, и всички до един ще измрат. Причината не е в тях, но в бъдещите условия, които сами по себе си разрушават злото. Тъмнината трябва да дигне своите черги, своите постелки. Злото трябва да дигне всичките си капитали и да ги отнесе на друго място. Без да ви предсказвай нещата, като изучавате свещените книги, вие сами ще се убедите, че бъдещето не е далеч от вас. Вие ще се намерите в новата епоха. Но от вас се изисква разумна вяра. Казвате: Как ще познаем идването на новата епоха? — Нима не можете да познаете кога слънцето изгрява?
към текста >>

Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което, обаче, обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущего человечество, за да не се погуби.
Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Обикновено в хармоничното хранене взема връх суровоядството, а, следователно, не е възможно да се удовлетвори опуса на болшинството навикнало да посипва гозбите с хиляди подправки и натъпква стомаха с едно крайно разновидие на храни. Преди всичко заявяваме, че, когато е думата за истинско, хармонично хранене, опростогворената храна трябва да вземе надмощие и предимство, но все пак ние ще гледаме по всякакъв начин да съобщаваме, освен по-прости вегетариански храни, други полувегетариански. хармонични с готварството, в които ще вземат участие храни от животински произход, като например: яйцата, млякото, маслото, прясното сирене и др. Това правим, за да покажем, че ние не сме от екзалтираните фанатици вегетарианци, но че повече по дълг вярваме за полезно да открием във в. „Братство“ една колона, гдето да хвърлим светлина върху всички видове храни, познати, полупознати и непознати на болшинството, а в действителност, здравословни и естествено питателни. I. Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което, обаче, обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущего человечество, за да не се погуби. Обаче, преди всичко ще кажем на кратко—да не ядете никога без апетит. Яжте според работата, — труда и движението, което вършите или можете да вършите. Имайте пред вид, че организма поглъща енергии и жизненост от храни, които може да смила, а не от тия, които поглъщате в повече, набързо, с илюзията, че това правите за добро и полезно. Всичко това, което вкарвате в повече в стомаха, даже да е най-вкусната и чудесна храна, се обръща в отрова, защото не се смила и, като не се смила, се разлага, става тор и вашето тяло — едно торище. Може ли да се живее при тия условия?
към текста >>

* Получи се в редакцията „Книга за доброто и злото“, четива за лични и граждански добродетели, наредена от група педагози при сътрудничеството на Николай Райнов.
(следва) _________________________________ *) В книжката на Д-р Ив. Жеков — „Лекуването с грозде“, е описано как да се лекуваме с гроздето. КНИЖНИНА Получи се о редакцията книгата „Древни и нови мъдреци“ (Антология на окултизма), от Грийо дьо Живри, преведена под редакцията на Николай Райнов, излязла като книга 6 и 7 на библиотека „Прометей“, стр. 224, цена 60 лева. Доставя редакция „Братство“ — Севлиево. * Получи се в редакцията „Книга за доброто и злото“, четива за лични и граждански добродетели, наредена от група педагози при сътрудничеството на Николай Райнов. Доставя редакция „Братство“. Севлиево, цена 40 лева. * Получи се в редакцията книгата „Пълен курс за изучаване есперанто“, наредил Г. Атанасов по метода на Т. Карт. професор в Парижкия университет, цена 20 лева.
към текста >>

73. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството.
Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма. Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички явления и неща трябва да се изследват съобразно законите на тази област, към която те принадлежат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения. Велико бъдеще очаква човечеството. Ще се разкрият още много тайни на природата, които до сега са били загадка за хората. Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие. То ще бъде възможно тогава, когато човек осъзнае своята висша природа и почне да изучава скритите органи и сили намиращи се в самия него.
към текста >>

Щом човек различава доброто от злото; щом при извършената от него неправда съвестта му го изобличава; щом той е почнал да чувства в себе си проявата на строга съвест, у него вече назряват условията за покаяние.
Русите, бидейки винаги в своята основа духовни, стремящи се към великите идеали, към огъня на милосърдието и алтруизма, се призовават и сега да помогнат за посяването на светлите истини на Духа в умовете и сърцата на хората. Ел. Кидалова (превод от руски) ПОКАЯНИЕ И НОВОРАЖДАНЕ Покаянието и следващото след него новораждане са стъпала по пътя на духовното растене. Чрез тях се започва усиления строеж на духовното тяло в нас, което преди това е било в зародишно състояние. А само чрез него Азът може да прояви своите божествени качества. . . Щом човек различава доброто от злото; щом при извършената от него неправда съвестта му го изобличава; щом той е почнал да чувства в себе си проявата на строга съвест, у него вече назряват условията за покаяние. Той почва да чува гласът на Божественото Слово в себе си и той е близо до денят, когато може да вземе решение да заживее по внушението на този глас и по указанията на ония великани на Духа, които са изминали пътя на човешкото развитие и са се върнали на земята да посочват този път на своите по-малки братя. Това решение се нарича в Новия завет покаяние. И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът! С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава, преобразува, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си. Едни от отличителните му белези са, че той е любвеобилен.
към текста >>

Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5).
Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1). Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2). Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3). Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6). Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7). Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса.
към текста >>

Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7).
Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4). Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5). Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6). Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7). Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса. За нея споменахме в изложението на херметичната наука. В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни.
към текста >>

74. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ясно изживеем тази двойственост и прозрем светлият образ на нашето „аз“, ние ще се успокоим, ще се насърчим и от този момент злото 75 на сто е победено, то е като временен облак, които е хвърлил своята преходна сянка.
* Спи спокойно с трепетна надежда в люлчица от влажна, топла пръст, семенце — душа, ще чуеш скоро мощния в света призив: стани! * После в нежна слънчева прегръдка стъбълце ти крехко ще възрастне, бисерна роса ще те изкъпва, къдрав зефир ще те милва често. * Но и бури, гръм ще те разтърсят, и все пак, след подвиг мълчалив, златен клас под сърпа ще оброниш. Ти нали за тая жертва дойде? S. ИСКРИ Седемдесет и пет на сто сме победили неприятеля, ако ясно и конкретно сме преживели, че той е външна сила, че това не е нашето „аз“, че страданията, които изпитваме, и погрешките, които неволно правим, това са вторични сили. Ако ясно изживеем тази двойственост и прозрем светлият образ на нашето „аз“, ние ще се успокоим, ще се насърчим и от този момент злото 75 на сто е победено, то е като временен облак, които е хвърлил своята преходна сянка. * * * Безпогрешна мярка за нашата любов към другите е тази, какво поведение държим към дадено лице, когато то страда. Ако нашето безразличие се превърне в огнен пламък на любов и състрадание и му се притечем на помощ ние наистина имаме незаинтересована любов, на която можем да разчитаме в живота. * * * Ако във време на страдания изчистим сърцето си от всякакво чувство на омраза и изисквания от другите, тези страдания са благословени, те ще ни донесат голямо просветление на ума, голямо разширение на сърцето и мощ на волята. * * * Първата и най важна задача на страдащия е да очисти сърцето си от всичко отрицателно и да усили любовта си към Бога. Единствената рецепта против всички видове страдания е чистото любящо сърце.
към текста >>

Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас.
Човек е създаден чист и без погрешки. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. За правене на добро няма определено време: Добро можете да правите всякога. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това. не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода.
към текста >>

Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг.
Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. За правене на добро няма определено време: Добро можете да правите всякога. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това. не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях.
към текста >>

Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото.
Всеки се интересува от това, което увеличава богатството и удобството. Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас. Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести. Няма никаква полза от увеличаване броя на механичните изобретения. Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката, астрономията и химията. Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ. Какъв смисъл има да увеличаваме удобствата, лукса, красотата, големината и сложността на нашата цивилизация, щом нашето безсилие не ни позволява да ги управляваме? Безполезно е наистина да продължаваме разработването па един начин на живот, който води до развращаване и изчезване на най-благородните качества на големите раси. Много по-полезно би било ако се занимаем със себе си, отколкото да строим по-големи телескопи за изследване строежа на мъглявините, по-бързи параходи, по удобни автомобили, по-евтини радиоапарати.
към текста >>

Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с.
Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им.
към текста >>

на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества.
Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото.
към текста >>

Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.
Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност.
към текста >>

75. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С доброто човек не се спасява.
Това ще стане в бъдеше. Всичко това може да ви се открие, само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот. Не, само любовта спасява хората. Без любов спасение в света не съществува. С доброто човек не се спасява. Доброто е резултат на любовта. В света трябва да влезе любовта и да почне да работи във всички сърца, във всички умове, във всички души и във всички духове. Любовта трябва да започне да работи навсякъде. За това време. именно, е казано в Писанието: „Ще се вселя в тях и те ще ми станат народ“.
към текста >>

Доброто е резултат на любовта.
Всичко това може да ви се открие, само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот. Не, само любовта спасява хората. Без любов спасение в света не съществува. С доброто човек не се спасява. Доброто е резултат на любовта. В света трябва да влезе любовта и да почне да работи във всички сърца, във всички умове, във всички души и във всички духове. Любовта трябва да започне да работи навсякъде. За това време. именно, е казано в Писанието: „Ще се вселя в тях и те ще ми станат народ“. И всеки ще живее в спокойствие и ще се учи на всичко онова, което той иска Тогава вие ще следвате в най-добрите университети, гдето ще учите музика, художество и различните науки.
към текста >>

Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата.
Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот. И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта.
към текста >>

Да прояви доброто в себе си, това е право на човека.
Не заспивайте на места, гдето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допускайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в свят. Човек е създаден добър. но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички ви да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му.
към текста >>

да проявите доброто в себе си.
Човек е създаден добър. но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички ви да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи да по-знаем в нея Божия образ. И тъй числото 39 в новата 1939 г.
към текста >>

С радост ще направя всичко, което за доброто служи.
Първо момиче: Разбира се, разбира! Че само този знае, който чете и учи и после проверява, и щом е то полезно Второ момиче: Но ти си много чудна! Кат мене малка ти си, кога стана тъй умна? Ако от тази книжка ти черпиш толкоз мъдрост прочети и мен нещо, и аз да се науча! Първо момиче: Добре, добре, сестричко! С радост ще направя всичко, което за доброто служи. Я сега накратко, ще ти кажа само малко, що във тая книга пише: Пише за децата, към своите близки послушни да бъдат. Пише за възрастните, разумни да бъдат — в мрежите на злото нивга да не се хващат. Пише за простите — умни как да станат. Пише за добрите — да възлюбят всички. Пише за болните — как здрави да станат.
към текста >>

Пише за възрастните, разумни да бъдат — в мрежите на злото нивга да не се хващат.
Кат мене малка ти си, кога стана тъй умна? Ако от тази книжка ти черпиш толкоз мъдрост прочети и мен нещо, и аз да се науча! Първо момиче: Добре, добре, сестричко! С радост ще направя всичко, което за доброто служи. Я сега накратко, ще ти кажа само малко, що във тая книга пише: Пише за децата, към своите близки послушни да бъдат. Пише за възрастните, разумни да бъдат — в мрежите на злото нивга да не се хващат. Пише за простите — умни как да станат. Пише за добрите — да възлюбят всички. Пише за болните — как здрави да станат. Пише за бедните — как да забогатеят. А за всичко това, преди всичко друго, едно е потребно: рано те да стават.
към текста >>

76. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието.
(продължение от бр. 236) – Влад Пашов Изгревът - градът на слънцето (продължение от бр. 236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години. А да се поздравим истински с този поздрав, ние всички трябва да възкръснем в Него. да се родим в Него. Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе!
към текста >>

Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа.
В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе! Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа. Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят. Възкресението е съзнателен процес. За да го придобием, ние трябва да се свържем с Първата Причина. И ако работим и вървим по свещената пътека на Любовта. в нас ще възкръснат всички добродетели.
към текста >>

Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете.
Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса — мъжки и женски. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата.
към текста >>

77. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот.
И докато едната с огромна сила е обгърнала с лапите си целия съвременен свят, другата като че ли съвсем не съществува за очите на „трезвомислещите хора.“ И кой ще допусне, че малкото, нищожното, презряното „нереалното“ според днешните хора, ще победи силното, мощното, реалното, според тях? Кой ще допусне, че Любовта може да замени интереса, че любовта може да победи интереса — грубия, материален, сляп и егоистичен интерес — и че тъкмо в тази победа на Любовта над интереса е онова истински Ново, което всички очакват и което единствено може да ни спаси? Днес всички правят тънки сметки. Днес всички говорят за „интереси“ — национални, групови, индивидуални. А не могат да разберат, че техния най-висок и истински интереса е в това. да се отрекат от тия „интереси,“ които ги разделят и опълчват срещу другите, да пожертват това, което е извора на злото за тях и за всички, и да възприема т и за живеят с това, което ще ги обедини, ще хармонира и спести силите им, изразходвани досега във взаимно унищожителни борби, ще им осигури по най-ефикасен на чин истинската свобода и необходимите условия за живот. Интерес. . . и Любов! Два света, две насоки, две възможности. Единия т е светът на старото, което ни води към гибел, а другият е светът на Новото, което ни води към озарената от слънцето на любовта земя, в която има простор и условия за живот за всички. Да престанем да говорим и да мислим за интереси, които не могат да се хармонират с интересите на нашите ближни.
към текста >>

За да добият този резултат, египетските геометри е трябвало да извършат известна триангулачна работа, предполагаща отлично познаване на тригонометрията.
Каменните блокове на пирамидата не са циментирани помежду си, а просто прилягат един върху друг, и то така плътно, че в чертата на съединението им не може да проникне и най-тънкото ножче. Един от най-големите предприемачи на каменни постройки в Съединените Щати признава, след посещението си на Хеопсовата пирамида, че в наше време няма такава машина, която би могла да прилепи по такъв идеален начин две каменни повърхнини с дължина 10 метра, както това е осъществено в голямата пирамида. Когато учените, които придружавали Наполеона в неговата египетска експедиция, поискали да начертаят точна карта на Египет, те взели за изходна точка голямата пирамида. Още при първите си операции те установили, че този дивен паметник е построен на едно точно определено място. Оказало се, че меридианът, който минава през върха, дели делтата на Нил точно на две равни части, и че диагоналите, като се продължат, включват същата тая делта. За да добият този резултат, египетските геометри е трябвало да извършат известна триангулачна работа, предполагаща отлично познаване на тригонометрията. Хеопсовата пирамида е ориентирана в посока север-юг и то с точност, получена след сложни астрономични изчисления до 5 дъгови минути. Грешката в ориентацията на обсерваторията в Ураниенбург, дето е работел Тихо-Брахе и на Парижката обсерватория възлиза на около 18 дъгови минути. Следователно, египетските астрономи ще да са имали по-точни способи за определяне на ориентировката. Меридианът прокаран през върха на пирамидата има това свойство, че минава през най-много суша и най-малко водна повърхнина. На пръв поглед, това може да ни се стори случайно, но другите данни, които пирамидата ни разкрива, са така точни, че и тук случайността е изключена.
към текста >>

Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората.
Но законът у тях е следният: този човек, у когото си работил веднъж можеш през целия си живот да отиваш да ядеш при него. И тъй, трябва да оставите този ангел на Любовта да се докосне до вашите сърца. Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява. И съвременният свят към това отива. Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от любов да служим на Бога и да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: аз съм причината за това. Някой път като ви говоря, говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод, да им разправя хубаво, в тях има нещо добро.
към текста >>

Аз не се отричам от злото, нито от доброто.
Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: аз съм причината за това. Някой път като ви говоря, говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод, да им разправя хубаво, в тях има нещо добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия. Тъй говоря за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“.
към текста >>

Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто.
Някой път като ви говоря, говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод, да им разправя хубаво, в тях има нещо добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия. Тъй говоря за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта.
към текста >>

Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“.
Тъй говоря за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора, обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта. Аз ще ви дам един начин и за млади и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти.
към текста >>

78. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е дошъл на земята да служи на доброто.
Ако ние не можем да разберем оная велика Божествена любов, която ни е дала всички условия за живот, ние нищо не сме придобили. Върху тази любов, именно, почиват отношенията между мъже и жени, между синове и бащи, между майки и дъщери, между учители и ученици, между слуги и господари, между държави и т. н. Тази любов трябва да бъде основа навсякъде в живота. Но човек трябва да знае как да я приложи. Затова е дошъл той на земята. Той е дошъл на земята да служи на доброто. Това е новото разбиране. Сега хората очакват да станат по добри. Светът сам по себе си е много добър, но в света има създадени неща от хората, които трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуждения, физически, сърдечни и умствени. Ако хората биха могли да се освободят от тези заблуждения, те биха разрешили въпросите на своя живот.
към текста >>

Вие искате Господ да махне злото от света, да ви приспи.
Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще се постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги накара да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос на крайни мерки като стане нужда, той може да ги приспи, но след това те пак ще почнат отново. С това нищо не се постига Всеки народ, всеки човек трябва да се отнесе към себе си. Вие искате Господ да махне злото от света, да ви приспи. Но с приспиване нищо не се постига. Това е неразбиране на нещата. Днес хората се стремят към свобода, но те искат да освободят себе си, да освободят своя народ, а другите да заробя г. Това е невъзможно. Те говорят за свобода, освобождават своя народ, а заробват другите народи.
към текста >>

Тази извънредно ценна книга, съдържаща есенцията на новото учение, предадено в изискан, сбит стил и с голяма вътрешна динамика, ще изиграе голяма роля за запознаването на човечеството с основните принципи на новото, което внася днес в света Всемирното Братство.
значи да внесем музика, хармония и мир в душите си. Н. Неделчева КНИЖНИНА Учителят говори, от Беинса Дуно. Издание на Братското книгоиздателство — София. Книгата е отпечатана на хубава офсетова хартия и струва 35 лева. Може да се достави и от редакцията на в. „Братство“. Тази извънредно ценна книга, съдържаща есенцията на новото учение, предадено в изискан, сбит стил и с голяма вътрешна динамика, ще изиграе голяма роля за запознаването на човечеството с основните принципи на новото, което внася днес в света Всемирното Братство. Още преди да излезе българското издание, книгата бе издадена на френски и есперанто, а сега се превежда на английски, руски и немски езици. И интересно е, че в странство сами се заинтересуват и пожелават да преведат и издадат книгата, след като са я прочели в някое от досегашните й издания. Книгата съдържа следните отдели, които представляват, отделни закръглени извлечения из беседите и лекциите от Учителя: Живот. Душа. Истина. Любов. Мъдрост. Правда. Бог. Човек. Дух. Добро. Свобода. Светлина. Ядка на Божественото учение.
към текста >>

79. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Затуй: Дай на света най-доброто, което имаш, и най-доброто ще се върне при теб.
Шарл Рише, който — противно на официалните бонзи на науката — смяташе, че окултните явления заслужават известен интерес, е написал следните редове: „Пропадането на цялата наша научна постройка, тъй трудолюбиво изградена, не е само една възможност, а е пълна сигурност.“ (следва) _____________________________ Всички, които се стремят да владеят Природата, всички, които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато са, вън от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях. Тя си остава за тях един затворен свят. ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВОТА Има верни души, и геройски сърца; има духове чисти и светли. * Затуй: Дай на света най-доброто, което имаш, и най-доброто ще се върне при теб. * Дай любов, и любов към твоето сърце ще потече, — мощна сила в най-голямата ти нужда. Имай вяра, и хиляди сърца ще затуптят в отговор на твоята вяра и нужда. * Защото животът е огледало, както за царя, така и за роба: Той е точно това, което ти си направил. * И тъй: Дай на света най-доброто, което имаш, и най-доброто ще се върне към теб. от английски: С. К.
към текста >>

* И тъй: Дай на света най-доброто, което имаш, и най-доброто ще се върне към теб.
ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВОТА Има верни души, и геройски сърца; има духове чисти и светли. * Затуй: Дай на света най-доброто, което имаш, и най-доброто ще се върне при теб. * Дай любов, и любов към твоето сърце ще потече, — мощна сила в най-голямата ти нужда. Имай вяра, и хиляди сърца ще затуптят в отговор на твоята вяра и нужда. * Защото животът е огледало, както за царя, така и за роба: Той е точно това, което ти си направил. * И тъй: Дай на света най-доброто, което имаш, и най-доброто ще се върне към теб. от английски: С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Ставане, оживяване и възкресение (из неделната беседа „Ставане, оживяване и възкресение“– 9. IV. 1939 г.) Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване. В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-низката степен, отдето животът започва.
към текста >>

Като не мисли много, човек казва: да се махне злото в света.
Отде се раждат противоречията в света? — Казвам: всички блага в света идат все от слънцето. Но и всичките нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето. Като не мисли много, човек казва: да се махне злото в света. Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото за познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това? Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята.
към текста >>

Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото за познаване на доброто и на злото в света?
— Казвам: всички блага в света идат все от слънцето. Но и всичките нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето. Като не мисли много, човек казва: да се махне злото в света. Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото за познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това? Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него.
към текста >>

Ето коя е причината за злото в света.
И животът иде от слънцето. Като не мисли много, човек казва: да се махне злото в света. Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото за познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това? Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята.
към текста >>

Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря, и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце.
Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителни мерки. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да занаят, че такава тъмна зона съществува и около човешкия ум и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума сърцето на човека са предпазителни мерки, затова трябва да се страхуваме от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря, и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане живота му най-малко за сто години щастлив, От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата вяра? Да вярва човек това подразбира да посади в своята почва едно житно зърно.
към текста >>

В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина.
Първите растат и дават плод. а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зърна, те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и на края. Животът обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно. истинно е само това, което расте и се разширява. Днес всички учени се спират върху закона за израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската.
към текста >>

В злото процесите са обратни.
а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зърна, те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и на края. Животът обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно. истинно е само това, което расте и се разширява. Днес всички учени се спират върху закона за израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае от какво зависи живота или израждането, човек може да направи ред опити в това направление.
към текста >>

Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно.
Красиви са пясъчните зърна, те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и на края. Животът обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно. истинно е само това, което расте и се разширява. Днес всички учени се спират върху закона за израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае от какво зависи живота или израждането, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има една градина и семена, за да прави опити.
към текста >>

80. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония.
август 1939 год. При Рилските Езера. На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл. Пашов Астрология. (продължение от бр. 245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония. Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този. който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас.
към текста >>

Мощна, непоколебима вяра в бъдещето, непоколебима вяра в Доброто, в Истината н Правдата — това се изисква днес от нас, като индивиди и като колектив.
който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас. Такъв е смисълът на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот. Мощна, непоколебима вяра в бъдещето, непоколебима вяра в Доброто, в Истината н Правдата — това се изисква днес от нас, като индивиди и като колектив. Ръката на Провидението ще ни изведе към желания край. Вътова не може да има никакво съмнение. От нас се изисква само разумност — да възложим съдбините си в Неговите ръце, да слушаме гласа Му и да не престъпваме повеленията Му! Ний ще успеем! Защото ний имаме най-великият водач — Бог. С.
към текста >>

От това, именно, произтича злото.
Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро.
към текста >>

Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки.
Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски.
към текста >>

В нашите неспокойни механизирани за падни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и паневритмията са най-доброто средство за засилване на духа и за обединение на душите.
Онова откровение за живо братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата пълна с мир и мекота всред планини и езера, вашето присъствие и вашето слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроим. Ето ни пред основите на нашия нов живот. Ние сега искаме да изградим стените на нашия дом; да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста светлина. Големия урок, който научихме вече тука, между другото, е съществената роля на музиката, на песните, на паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни механизирани за падни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и паневритмията са най-доброто средство за засилване на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим, колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим. за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила. съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и за винаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила Обещаваме пред Вас. Учителю. пред всички братя българи, които вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение; но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме тази вечер с Вас при езерото на Чистотата.
към текста >>

с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл.
После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра. Ние ще си спомняме също всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години, под Вашето светло ръководство. За да може един ден да се разлее върху земята Божията Любов, тъй както Бог ни казал. Учителю! с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма. Това са двете страни на проявяващата се реалност. Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл.
към текста >>

Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата.
Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма. Това са двете страни на проявяващата се реалност. Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност.
към текста >>

81. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из съборната беседа „Опознаване“ – 12 август 1939 г., Рила, езерата) Аз виждам (стих.) – Ек.
Севлиево, 10 октомври 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: По пътя на светлината – Пламен Група чужденци на Рила (снимка) Планината (стих.) – Ал. Г. Суша – Буча Бехар Словото на Учителя. В зората на новата епоха. (из съборната беседа „Опознаване“ – 12 август 1939 г., Рила, езерата) Аз виждам (стих.) – Ек. Ябълката (стих.) – Ал. Г. Цветя от рила (стих.) – S. Пази се! Новото учение (продължение от бр. 246) – Вл.
към текста >>

която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък.
Момеков Астрология. (продължение от бр. 246) – Влад Пашов Книжнина ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено! Изпълнявай великите и вечни закони на живота, на Природата, на Бога — няма значение как ще ги наречеш и — ти не ще се боиш от нищо! Постави се в хармония с онази всепроникваща и всеобгръщаща Сила. която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък. Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им. са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин. Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне.
към текста >>

(следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII.
Няма що! — Ще бъде, ще бъде. Търпение… Божи работи са те, — казваше друг. Приказваха и взаимно се утешаваха, вярваха и се надяваха за облаци, за дъжд. Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание.
към текста >>

1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването.
— Ще бъде, ще бъде. Търпение… Божи работи са те, — казваше друг. Приказваха и взаимно се утешаваха, вярваха и се надяваха за облаци, за дъжд. Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си.
Търпение… Божи работи са те, — казваше друг. Приказваха и взаимно се утешаваха, вярваха и се надяваха за облаци, за дъжд. Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията.
към текста >>

Опознаване без съзнание е невъзможно.
Приказваха и взаимно се утешаваха, вярваха и се надяваха за облаци, за дъжд. Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство.
към текста >>

Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването.
Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно. (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище.
към текста >>

Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си.
Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване. Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори. Тогаз и цялата природа проговаря на човека и пред човешката душа се откриват безкрайните възможности за нейното проявление.
към текста >>

В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване.
В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване. Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори. Тогаз и цялата природа проговаря на човека и пред човешката душа се откриват безкрайните възможности за нейното проявление. Всяка форма е едно условие за душата да придобие известна опитност, да придобие известно богатство, да опита безкрайното разнообразие на любовта. Сега, в зората на новата епоха, вие трябва да имате едно ново разбиране за любовта. За да обичаш някого, ти трябва да слезеш при него, на неговия уровен, трябва да му занесеш от благата, които имаш.
към текста >>

Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори.
Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота. Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване. Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори. Тогаз и цялата природа проговаря на човека и пред човешката душа се откриват безкрайните възможности за нейното проявление. Всяка форма е едно условие за душата да придобие известна опитност, да придобие известно богатство, да опита безкрайното разнообразие на любовта. Сега, в зората на новата епоха, вие трябва да имате едно ново разбиране за любовта. За да обичаш някого, ти трябва да слезеш при него, на неговия уровен, трябва да му занесеш от благата, които имаш. Трябва да го научиш как да употреби тези блага и, най после да го заведеш със себе си, да го заведеш на гости в своето отечество.
към текста >>

* Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята.
А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха. Беседа от Учителя, държана на 12. VIII. събота 1939 год. при 7-те езера на Рила АЗ ВИЖДАМ Един саван от кръв, заблуди и лъжа, покрива цялата земя. Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта свята правда! * Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята. Един всесилен, всевластен порив от небето разпалва нетленната искра, в сърцата на всички конто си рекъл: да ся начало на Твойта слава и величие! * О, иде края на царя на таз земя! Затова на всички викам, да бъдем винаги готови, да смъкнем тежките окови, и в сияйний ден на свободата, да грейне всекиму в душата Любовта Божия — великий дар награда за теглата! Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни.
към текста >>

И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото.
Всеки човек трябва да се пази, във всеки е вложено чувството да се пази. Но човек трябва да знае от какво именно да се пази. Днес човек се пази от много второстепенни неща, а от най-важното, от най-опасното той не се пази. Човек трябва да се пази от лоши мисли, чувства и постъпки. Това е най-страшната опасност на всеки човек. И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото. Лошите мисли, чувства и постъпки внасят зараза в човешкото съзнание и неминуемо един ден той ще опита горчивия плод, който сам е създал. Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва: Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало.
към текста >>

Всеки човек носи плода на доброто, на великото, на високия идеал в себе си.
Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка й е направила за нея от Любов. Щом едната и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал некакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. И по-нататък Учителя обяснява причината. Когато е била бременна, майката е постъпила грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази й постъпка се възприела от детето, което било в утробата й. И след това заключава: „Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, за да не се отразят върху вашия плод“, Всеки човек минава през бременно състояние. Всеки човек носи плода на доброто, на великото, на високия идеал в себе си. И ако той постъпи несправедливо спрямо някого, ако той го обиди или онеправдае, един ден неминуемо ще опита жилото на собствената си постъпка. Като привеждаме горния пример, ние посочваме на хората един жив природен закон, който те трябва да съблюдават. Не го ли съблюдават ще дойде удар върху тях от там, отдето не очакват. И този удар ще дойде, по отражение на собствената им лоша постъпка. Затова на всеки човек се препоръчва да прави добро, да подхранва в себе си добри мисли и постъпки, почвайки от най-малките опити.
към текста >>

Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки.
Не го ли съблюдават ще дойде удар върху тях от там, отдето не очакват. И този удар ще дойде, по отражение на собствената им лоша постъпка. Затова на всеки човек се препоръчва да прави добро, да подхранва в себе си добри мисли и постъпки, почвайки от най-малките опити. Така се създава положителен и творчески характер. По тоя начин човек се свързва с творческите сили в природата. Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки. Възхода, правилното развитие на човека минава през тоя път. Всичко друго само забавя неговото развитие. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ (продължение от бр. 246) Онзи, който влиза в областта на Новото учение, трябва да се научи да мисли по нов начин, трябва да се научи да мисли в противоречията. За него противоречието не е опасно.
към текста >>

И доброто и злото са служители на Любовта.
Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата. Зад тази видима форма стоят ред йерархии на разумни същества, живи извори на творческите енергии на Битието: и зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата причина. Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога.
към текста >>

Единен може да бъде само в доброто.
Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата. Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души. Много теории са паднали, много доктрини са изпитани и противоречия със скъпа заплата изживени, докато човек проумее и оцени простите средства. Тези средства се състоят в осъзнаването на човека като творец на своя, а от там и на целокупния живот. За да бъде творец, човек трябва да бъде единен. Единен може да бъде само в доброто. Или, с други думи, да прилага във всичко максимум „мир и любов“, което прилагане да стане, фона - основата на съществуването му. Мир и любов във всяка проява! Мир и любов във всяка цел. Мир и любов в работата! Мрежа от любовни мисли, с която да се стремим да покрием не само своя град, но България, тези които са във вража земята.
към текста >>

В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н.
Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8. Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. (следва) КНИЖНИНА Излезе от печат книгата „Paдостите на живота“ от известния американски писател и философ Орисън С. Марден преведена от Д-р Г. Ефремов. Цялата книга с изпълнена с безценни мисли за по-светъл и по-радостен живот. В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н. Книгата струва 40 лева, но се дава безплатно на всеки, който се запише за „Добро здраве“, год. XVII, първият брой на който излезе на 15септември. За 40 лева, следователно, подписчикът ще получава „Добро здраве“ през цялата му годишнина, ще получи веднага и книгата „Радостите на живота“. Адрес: Редакция „Добро здраве“ бул. Тотлебен 2, София VI.
към текста >>

82. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела.
И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи. Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим.
към текста >>

Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството.
Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим.
към текста >>

Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението.
Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите.
към текста >>

Праведните ще бъдат съдени на земята според закона на доброто, който ще бъде тяхното възнаграждение.
Печалбите са много рядко, повече са загубите. Всички хора ще бъдат съдени. Защо? Защото не са употребили ума си на място, защото не са употребили сърцето си на място и защото не са употребили волята си на място. Две съдби има в света: едната съдба ще бъде за праведните хора, а другата — за грешните. Праведните ще бъдат съдени, за да им се въздаде според правдата. Праведните ще бъдат съдени на земята според закона на доброто, който ще бъде тяхното възнаграждение. Грешните ще бъдат съдени според техните престъпления. И на тях ще се въздаде заслуженото. На праведните ще се въздаде Божието благословение, а на грешните - товарът. който те сами са създали. На последните ще се каже: всичко нечисто, което сте създали, трябва сами да го изчистите.
към текста >>

Макар че злото ограничава хората, но няма да се мине много време, ще дойде нов порядък в света.
На последните ще се каже: всичко нечисто, което сте създали, трябва сами да го изчистите. Щом сте го създали, вие сами можете да го изчистите. Това е новото учение. Ако искате да се подигнете, да бъдете благоприятни на Бога, на светиите, на добрите хора в света, тази е мисълта, която трябва да следвате. Сегашните хора минават, през големи борби и мъчения. Макар че злото ограничава хората, но няма да се мине много време, ще дойде нов порядък в света. В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на земята. Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това. Вие не трябва да го знаете.
към текста >>

Ще виждаш доброто в жена си и в децата си, ще знаеш.
Ти не живееш добре с жена си, постоянно я хокаш. С децата си не постъпваш добре. Затова те боли корема. — Да не е дохождала тя да се оплаква? — Казвам ти: Ще измениш поведението си и спрямо децата си. Ще виждаш доброто в жена си и в децата си, ще знаеш. че Божественото работи и в тях. Като станеш справедлив и измениш поведението си, болката в корема ти ще мине. — Ами цяр? — Ще вземеш лай-кучка и ще пиеш десет дена по една чашка. — Ама да не ме утешаваш само?
към текста >>

До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания.
Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение. За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите идеи, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време! Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие! П. Г. Пампоров ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня. До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания. Страданията са огън на очищение. Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си. Страданията са великата порта на познанието на вътрешния свят на човека, а заедно с това и на външния свят. Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност. За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания.
към текста >>

въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата.
Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали любовта си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си. Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик. Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата. Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов. Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице. В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели. Те първи стават посредници на Божията любов към тебе. Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза.
към текста >>

83. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист.
При мисленето ние идваме в най-правилни отношения с хората, нещата и явленията. Тогава живота безпрепятствено се прелива от другите в нас и от нас в другите. Който мисли, той е обичан. Който мисли, той е приятен на всички хора; той е магнит, който привлича добрите и умни хора; той е слънце, което озарява всичко, що го обкръжава. Кое е условието за да почне човек да мисли? Единственото условие, за да се породи в човека мисъл, да се породи творческо мислене, това е чистото сърце, това е невинното отнасяне към всички същества, това е да желаеш на всички същества доброто и във всеки момент да си готов да се притечеш на помощ, без да имаш някаква корист. Добрата постъпка, която е резултат на едно любящо сърце, е второто условие за да се събуди човешкият ум, за да започне да мисли. След всяко безкористно добро, което извършваме, светлината на ума се увеличава и ние започваме да мислим, да творим, започваме да виждаме онези неща и дребни отношения, които до сега не сме виждали. Чистото сърце е чисто стъкло, през което минава Божествената светлина и озарява ума, за да мисли. Чистото сърце е коренът, от който умът черпи соковете на своята мисъл. Няма по-щастливо състояние от това, когато човек люби.
към текста >>

* Как болно е да видиш тоз, когото любиш, изпълнен с мощ и вяра да твори доброто, със сянка-смут, че може да изгуби съкровище духовно пред призрака на злото * Но чуй, о, брате мой, свидетел на играта, на страшната игра развихрена в света!
Кипи раздора. Съмнение и смут гнетят душите. Безбройни върволици плахи братя — хора с несигурна походка се взират в бъднините. * Един мираж злокобен в далнината заканва се и съска тъй зловещо! Той жаден е за жертви, за кървава Голгота и остри, бие глухо желязото горещо. * Как болно е да видиш тоз, когото любиш, изпълнен с мощ и вяра да твори доброто, със сянка-смут, че може да изгуби съкровище духовно пред призрака на злото * Но чуй, о, брате мой, свидетел на играта, на страшната игра развихрена в света! Бог бди над нас, над хода на земята — не ще остави Той разумната душа! * На псалмопевеца спомни тържествената песен: „И тисящи ще падат от дясно и от ляво, но ти неуязвим през пламъка ще минеш, ти който си опазил чист дара небесен! “ * Чистилище от огън е нашата епоха — преход, завой критичен! А идящето ново — за кротките любящи великата утеха, велико сбъдновене на Словото Христово! * Ще дойде ден на светла примиримост!
към текста >>

Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото.
Това знание е преходно. Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон. написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение.
към текста >>

Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно.
Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон. написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение. Сега когато наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях.
към текста >>

Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер.
Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон. написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение. Сега когато наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога.
към текста >>

Иде доброто в света, затова всички трябва да се молим из Бога да превърне всичко в добро.
Аз не говоря за излишните страдания, нито за излишните мъчнотии и болести. Всека болест не е нищо друго, освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване той изпитвал известно просветление на ума си. Той придобивал ново схващане за света. Казвам: всичко, което сега става в света, носи едно просветление. Иде доброто в света, затова всички трябва да се молим из Бога да превърне всичко в добро. Всички трябва да дадем добър пример, да вярваме, че всичко, което става в света, ще се превърне в добро. Не питайте, защо се бият хората. Не мислете, че всички тия хора са глупави, но пожелайте дълбоко в душата си всичко да се превърне за добро. Пожелайте всички народи които днес се бият. да се сприятелят и братски да започнат да живеят.
към текста >>

Тухолка Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници Книга за доброто и злото, от Н.
серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли ! В царството на живата природа Разумният живот Големият брат * * * Окултна литература Велики посветени, Едуард Шюре: ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници Книга за доброто и злото, от Н. Райнов, четиво за лични и граждански добродетели Какво има на дъното на душата, или спящите сили в човека, от Д-р Рудолф Щайнер. Въведение в асоционизма, — основните проблеми на човешкото познание — от Д-р Кирил Паскалев. Човек и Бог, от Пламен. Опит за кратко изложение основните принципи на окултната наука и Всемирното братство. Що е окултизъм от Сава Калименов.
към текста >>

Първа стъпка към свят живот, от Джеймс Ален През дверите на доброто от Дж. Ален.
Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Аде Нуаркарм. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Мисълта творец на характера. от Дж. Ален. Първа стъпка към свят живот, от Джеймс Ален През дверите на доброто от Дж. Ален. Окултизъм и Мистицизъм, от В. Граблашев. Съвременният обществен морал и Дънов. — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. Великото учение — неполно основни положения, от В. Т. Благодумов.
към текста >>

Френология, познаване добрите и лоши хора, от Е.
Зов Листа из градината на Мория, ч. II. Озарение Специални окултни науки Хиромантия - тайните на ръцете — от Рашо Г. Рашев Астрология, от Сефариал Хирология (Хиромантия) — с 51 фигури, от В. А. Вреде. Ръководството за узнаване на човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката Четене характера, темпераменти и болестните предразположения по лицето (с 34 фигури), от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Анри Дюрвил. Френология, познаване добрите и лоши хора, от Е. Марн Ръкогадание от В. А. Вреде с 52 фиг. Ирисовата диагноза, от Д-р М. Мадаус С 106 фигури в текста и 14 четирицветни табла на ириса. Намалена цена * * * Романи драми и др.
към текста >>

Райнов Ли, поема за доброто и злото, от К.
Петрушев Смъртни грехове, драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Видения и съзерцания, стих. от Ив. Грозев Дванадесет баби, от Олга Славчева Вечната поема, от Auroro Добрите деца, пиеска за деца, Д . Велчева Богомилски легенди, страници из летописите на света, от Ник. Райнов Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров Избрани песни, от Мара Белчева Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс
към текста >>

84. -

Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това.
Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“. Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране — за нереално, за „халюцинации“, и да го смяташ за признак на психопатични заложби. Че има нещо „ненормално“ в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране.
към текста >>

Ако престане войната на физическия свят, ще настане война между доброто и злото, с които всеки човек воюва.
Йосиф го продадоха братята му, но след това той се подигна и им услужи. Значи, всяко нещо в света, което ний считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Въпросът седи в следното, че когато дойдем до войната, разумният трябва разумно да воюва. Не е въпросът да не се воюва, но разумно трябва да се воюва. Ако престане войната на физическия свят, ще настане война между доброто и злото, с които всеки човек воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът. Та казвам: Във всяка война Бог присъства. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете които страдат от вълците. Като воюват днес, виждам, че съвременните хора са доста културни, доста са се подигнали.
към текста >>

Това е начатък на доброто.
Те спазват всички международни правила и във войната. Като ранят някого, веднага го прибират, превързват го и го лекуват. Когато ще потопяват един кораб, първо дават сигнал, че ще го потопят, за да се вземат мерки да използват спасителните пояси поне за екипажа. Човещина проявяват във войната. В бъдеще условията ще се подобрят още повече. Това е начатък на доброто. Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността. Бог ще превърне злото в добро. Един ден това зло което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добър слуга. Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля.
към текста >>

Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността.
Като ранят някого, веднага го прибират, превързват го и го лекуват. Когато ще потопяват един кораб, първо дават сигнал, че ще го потопят, за да се вземат мерки да използват спасителните пояси поне за екипажа. Човещина проявяват във войната. В бъдеще условията ще се подобрят още повече. Това е начатък на доброто. Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността. Бог ще превърне злото в добро. Един ден това зло което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добър слуга. Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля.
към текста >>

Бог ще превърне злото в добро.
Когато ще потопяват един кораб, първо дават сигнал, че ще го потопят, за да се вземат мерки да използват спасителните пояси поне за екипажа. Човещина проявяват във войната. В бъдеще условията ще се подобрят още повече. Това е начатък на доброто. Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността. Бог ще превърне злото в добро. Един ден това зло което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добър слуга. Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия.
към текста >>

И естествено е, че когато тези затъмнения станат в главата на дракона, ще имат едно влияние което и да не е съвсем благотворно, няма да е и злотворно, но когато това затъмнение става в опашката на дракона, то ще бъде зловредно и силно в злото.
Когато главата на дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета. Когато пък опашката на дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията. Едната или другата, поставени в десетия и четвъртия домове, тяхното влияние за добро или зло според природата им, е безспорно много силно. Когато съвпадът или опозицията на Светилата (Слънцето и Луната) съвпадне с един от възлите, то произлиза затъмнение. При съвпад имаме слънчево затъмнение, а при опозиция - лунно. И естествено е, че когато тези затъмнения станат в главата на дракона, ще имат едно влияние което и да не е съвсем благотворно, няма да е и злотворно, но когато това затъмнение става в опашката на дракона, то ще бъде зловредно и силно в злото. Освен лунните възли някои съвременни астролози са наклонни да приемат влиянието и на възлите на планетите, т. е. на онези точки, в които планетните орбити пресичат еклиптиката. Но този въпрос още не е проучен. Като възли с проучено влияние се вземат и асцендента, пресечната точка на еклиптиката с източния хоризонт на дадено място в даден момент, а така също и зенита - пресечната точка на еклиптиката с горния меридиан на дадено място в даден момент. Както казах, на горния лунен възел се приписва Юпитерово влияние, а на долния — Сатурново.
към текста >>

85. -

Разумът е способност за познаване, обърнато навън.
И не е чудно, че когато това учение се появи, че то намери възторжен прием. Действително философията на Бергсон показваше, че тези обезкуражаващи твърдения на философията и науката не трябва да се считат за окончателни, че те почиват върху недоразумение. Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува. Но това не е негова работа. Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света. Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието.
към текста >>

Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието.
Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност.
към текста >>

Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага.
Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира.
към текста >>

Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума.
Чрез разума се твори науката: той е бил и трябва да остане и за напред нейно оръдие. Той трябва да продължава да изпълнява своята истинска мисия която е да ни помага при действането. Той ще тържествува винаги в геометрията и логиката, които са негови собствени творения, както и в областите на инертната материя където е неговото законно място. Но животът, съзнанието, скритата същност на нещата, тях само философията може да познае и то с помощта на интуицията. Интуицията е за философията това, което интелектът е за науката. Голяма новост във философията на Бергсон е учението за интуицията, допущането на една способност за познаване различие от разума. Философията е очаквала винаги от разума разрешението на големите проблеми, които се представят пред човешкия дух. Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията. В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици. Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми.
към текста >>

Със следното съдържание: Доброто и злото в живота: Стрелец — Природа и машина; Д-р Ел. К.
брой 10. Абонамент за година 20 лв. Адрес: София, ул. Дунав. 18, Житно зърно, месечно списание год. XV. брой I. Със следното съдържание: Доброто и злото в живота: Стрелец — Природа и машина; Д-р Ел. К. — Съм със себе си; Инж. Д. В. Кочов — „Граници“ и „Пропасти“, Боян Боев — Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма: Д-р Ил. Стр. — Синтеза на биологични функции, П, Манев — Астрология: . Боев — Новогодишен разговор с Учителя; Д-р Е. К.
към текста >>

Списанието „Житно зърно“ трябва да бъде получавано от всеки, който иска да обгърне живота в новата светлина, която ни дава един широк мироглед, основан на дълбоко познаване скритите страни и вътрешните пружини на живота. Год.
Д. В. Кочов — „Граници“ и „Пропасти“, Боян Боев — Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма: Д-р Ил. Стр. — Синтеза на биологични функции, П, Манев — Астрология: . Боев — Новогодишен разговор с Учителя; Д-р Е. К. — Анри Бергсон; Le nouveau qui nait — от Учителя и др. Списанието „Житно зърно“ трябва да бъде получавано от всеки, който иска да обгърне живота в новата светлина, която ни дава един широк мироглед, основан на дълбоко познаване скритите страни и вътрешните пружини на живота. Год. абонамент 80 лева. Адрес; пощ. кутия № 270, София. Чекова сметка № 1597. Ново послание на слънцето, от група ученици на всемирното Братство в България и Най-разумният и най-високоморалният живот на човека, сказка, държана от зъболекаря Мих.
към текста >>

86. -

„Доброто“ и .злото“ на човека са обикновено само негови представи.
Ний — безсмъртните наследници на неизбродимия океан на Вселената, живеем със съзнанието за принадлежност към едно малко парче земя. което може да задържи завинаги само нашия прах. но не и нашия Дух. Колко ограничени са схващанията на обикновеното човешко съзнание, в което не прониква лъча на истината за нашето божествено! Колко криви разбирания, колко лъжливи представи изпълват и владеят днес съзнанието на човека! „Доброто“ и .злото“ на човека са обикновено само негови представи. Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло. А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро. Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло. И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани.
към текста >>

И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани.
„Доброто“ и .злото“ на човека са обикновено само негови представи. Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло. А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро. Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло. И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани. Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило. Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще помучат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки. * Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец.
към текста >>

Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило.
Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло. А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро. Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло. И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани. Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило. Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще помучат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки. * Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец. Твоят път ще завърши с победа— възкресението.
към текста >>

* Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец.
И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени,опозорявани.уби вани, разпъвани. Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило. Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще помучат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога — възкресението в сила и слава свръхчовешки. * Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец. Твоят път ще завърши с победа— възкресението. П л а м е н КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА Из новоизлязлата книга „ЩО Е КРАСОТА“ от Ангел Томов ... Ако се обърнем към съвременното общество с неговите борби и страдания, ако се опитаме да обгърнем неговото гигантско творческо дело, неговите грамадни напрежения, в светлината на всичко казано, в светлината на закона за красотата, пред нас ще се обрисува една грандиозна картина, твърде ясна и изразителна в основните си линии. Това, което особено ярко ще изпъкне пред нашите очи, то е, че човешките социални и индивидуални сили извънредно много са порасли и че се нуждаят от по-съвършена организация, от по-пълна хармония. Човешкият дух и човешките сили, нацията и човешкото тяло са дозрели и дозряват за една по-висша форма на битие, за една по-пълна и по-висша хармония и красота. Тая последната е вече належаща нужда за човека, нацията и човечеството.
към текста >>

За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармониран, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята — в хармония с правдата.
Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари., ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? — Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармониран, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята — в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума си, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство — мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството. Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на земята.
към текста >>

Те разбраха, че копривения режим, който прекараха и който записаха със златни букви в историята на своя живот, бе за тях период на велико посвещение, за да се домогнат до правия път, който води към познаване на Бога, и да научат, че наистина, не само с хляб може да се живее, но и с всичко друго (в дадения случай — копривата), което се приема с любов и благодарност към Бога. П.
Цено и Пенка бяха готови души. Още при първата среща с Веска, те почувстваха че това, което тя проповядва е именно вяра и упование в Божия промисъл, която те провериха и изпитваха в близкото минало на своя живот. Те възприеха идеите на новото учение на Всемирното братство, станаха вегетарианци и ревностни посетители на събранията на местното братство Цено купи 4 цигулки: едната за него, втората за Пенка, а останалите за двете си деца, които той възпитава в духа на новите идеи. Така неговата къща се превърна в уютно кътче, в което цари вечна музика, хармония и любов. Цено и Пенка сега се чувстваха напълно щастливи. Те разбраха, че копривения режим, който прекараха и който записаха със златни букви в историята на своя живот, бе за тях период на велико посвещение, за да се домогнат до правия път, който води към познаване на Бога, и да научат, че наистина, не само с хляб може да се живее, но и с всичко друго (в дадения случай — копривата), което се приема с любов и благодарност към Бога. П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Спиралните небулози* Най-хубавите астрологични открития стават в наши дни отвъд океана, защото американските астрономи разполагай, с по-големи материални средства от своите европейски събратя. Астрономията се опреснява повече в отечеството на чичо Сам благодарение великодушието на меценатите. Но не винаги американските меценати си дават доларите от чиста любов за науката. Фламарион ни разказва следното: Най-голямата американска обсерватория е била построена и обзаведена с идеални инструменти от един американец, който не желаел да бъде забравен след смъртта си. Преди да се замисли за обсерваторията ексцентричния американец мечтал да си построи грамаден паметник, нещо сходно на египетските пирамиди, а пред почел обсерваторията само, защото при война неговата пирамида би могла да послужи и тя, за некаква военна цел, та в такъв случай щяла да бъде разрушена с взривни вещества, които хората употребяват във войните.
към текста >>

87. -

Обаче в основната насока на живота ще вземе надмощие един нов дух, основните черти на когото ще бъдат: първо, новото, дълбоко и основно познаване на живота, което ще дойде да замени съвременното детски-наивно материалистическо схващане и второ, животът за цялото.
Мнозина все още мислят, че това са само нови имена на старите неща, на старата действителност — мислят, че същината ще си остане пак същата и че ще имаме, както много пъти досега, само промяна на декорациите. Не! За мнозина може да е така, но за тези, които виждат по-дълбоко нещата, не е така. Животът коренно ще се промени. Светът ще промени не само своята физиономия, но също така и своята основна насока, своя дух, своя начин на схващане. Не че старото съвършено ще изчезне, — мнозина, като живи гробници, като музеи за археологически ценности, ще останат да пазят неговите догми и форми. Обаче в основната насока на живота ще вземе надмощие един нов дух, основните черти на когото ще бъдат: първо, новото, дълбоко и основно познаване на живота, което ще дойде да замени съвременното детски-наивно материалистическо схващане и второ, животът за цялото. Съответно с тоя нов дух и с неговите главни отличителни черти, ще се създаде една нова литература, ще се даде на народа ни и на човечеството една нова книга, в която духовно жадните ще утолят глада и жаждата си за истински духовни ценности. Нека не мислим, че това, което имаме досега, е нещо голямо, нещо особено, на което можем да разчитаме и на което можем да се спрем. Не! Нито ний, българите, нито пък цялото човечество притежава това, което ще ни е необходимо за в бъдеще. Нова литература, нова книга ще се създаде. В нея ще трепти духа на една нова епоха.
към текста >>

Злото не е от Бога.
Мисълта е, която използва онзи процес на храненето. Чрез мисълта и чувствата новият живот иде. Вие трябва да го познаете, както познавате светлината, въздуха, храната. Животът на Бога е вътре във въздуха, който дишате, в храната, която ядете. Казвате: защо Господ създаде света такъв лош? Злото не е от Бога. То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата. Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто. Това, което се подчинява на доброто, е злото. Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта.
към текста >>

То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата.
Чрез мисълта и чувствата новият живот иде. Вие трябва да го познаете, както познавате светлината, въздуха, храната. Животът на Бога е вътре във въздуха, който дишате, в храната, която ядете. Казвате: защо Господ създаде света такъв лош? Злото не е от Бога. То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата. Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто. Това, което се подчинява на доброто, е злото. Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта. Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро.
към текста >>

Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто.
Вие трябва да го познаете, както познавате светлината, въздуха, храната. Животът на Бога е вътре във въздуха, който дишате, в храната, която ядете. Казвате: защо Господ създаде света такъв лош? Злото не е от Бога. То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата. Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто. Това, което се подчинява на доброто, е злото. Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта. Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот.
към текста >>

Това, което се подчинява на доброто, е злото.
Животът на Бога е вътре във въздуха, който дишате, в храната, която ядете. Казвате: защо Господ създаде света такъв лош? Злото не е от Бога. То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата. Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто. Това, което се подчинява на доброто, е злото. Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта. Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот.
към текста >>

Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът.
Казвате: защо Господ създаде света такъв лош? Злото не е от Бога. То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата. Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто. Това, което се подчинява на доброто, е злото. Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта. Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание.
към текста >>

Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш.
Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш. А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто. Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов. Който живее само в човешката любов, а не в Божествената, той е осъден на смърт. Благодарете на Бога, за света, който е създаден за нас, Без любовта света и вселената не може да бъде наша.
към текста >>

А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто.
И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш. А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто. Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов. Който живее само в човешката любов, а не в Божествената, той е осъден на смърт. Благодарете на Бога, за света, който е създаден за нас, Без любовта света и вселената не може да бъде наша. Без любовта, единственото стяжание е смъртта.
към текста >>

Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота.
И наистина, службата на един вол е низка и непочтена, от ваше гледище, но понеже той разбира живота, той е знаел тази низка служба и се ползва от формата, която има. Но казвам: има едно създание, което е Божествено. Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота. Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса. Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота. Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса.
към текста >>

Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса.
Но казвам: има едно създание, което е Божествено. Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота. Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса. Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота. Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен веднага оздравяваш.
към текста >>

Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота.
Когато говоря за растенията и за животните, аз разбирам това. което Бог отначало е създал. Това е означено там, в рая, до дървото на живота. Не говоря за дървото за познаване на доброто и на злото, но дървото за познаване на живота. Що се отнася до дървото за познаване на доброто и на злото, това е съвременната раса. Ние тепърва трябва да влезем в познаване дървото на живота. Това е Божествената раса. за която се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие. В последните дървета ние имаме образци от тая раса. Като ядеш от тези плодове, ако си болен веднага оздравяваш. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“.
към текста >>

Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото.
Като възприемеш от неговите мисли. т,и се просвещаваш; като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородни чувства; като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. — Как трябва да я обича? —Като себе си.
към текста >>

А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра.
т,и се просвещаваш; като възприемеш от неговите чувства, ти се изпълваш с най-благородни чувства; като възприемеш неговите постъпки, ти ставаш силен. Неговите постъпки са божествени. Ето защо вие трябва да измените начина на живота си. Казват, че човек за човека е вълк. Това е резултат на дървото за познаване на доброто и злото. А в първото за познаване на живота човек за човека е брат и сестра. В това дърво е майката, там е и бащата. Това дърво дава истинско понятие на човека, как дъщерята трябва да обича майка си. — Как трябва да я обича? —Като себе си. Когато Христос казва: „Един е вашият Отец“, Той подразбира дървото на живота.
към текста >>

че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване доброто и злото и ще влезете в дървото на живота.
Като влезем в този живот, ще бъдем при Единия, който е жив. Това е вечният живот. Апостол Павел казва, какво ще стане със сегашния порядък. - Какво ще стане? - Ще стане това. че ще излезете от гробовете си, ще излезете от дървото на познаване доброто и злото и ще влезете в дървото на живота. Тази е идеята, която е поставена в стиха: „Това е живот вечен , да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил“. Това е божествения живот, който е закален във всеки едного във вид на малко пламъче. Като го погледнеш, казваш: Какво може да стане от него? — Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещето твое щастие.
към текста >>

* — Благословен на Моя Дух в Доброто раздай Ми щедро бисерите сам на кръг избраници, които с кротост градят си в нова плът безгрешен храм.
С език разкривай, где Съм и Не съм. * — Благословен бъди, Учителю всемирен! Провождаме те Ний в светлина — да бъдеш факел в света размирен, с Любов Любов да палиш сред злина. * — Благословен да си в Мойта Сила със зрънце вяра вдигай планини! Във езерата на вълшебна Рила народната душа измий, лъсни! * — Благословен на Моя Дух в Доброто раздай Ми щедро бисерите сам на кръг избраници, които с кротост градят си в нова плът безгрешен храм. * — Благословен, Премъдростта тълкувай, Премъдростта на моя звездопис и заповядай умному: „Умувай пред буквите: кристал, сърце и лист! “ * — Благословен ти в Мойто Съвършенство, души повдигай с Думи и Дела! Сред светли духове сияй в блаженство: аз стълба спускам ти от светила. * — Благословен, общувай с Мен, Отеца — учител на Учителите благ! Търси Ме вред: намирай Ме в прашеца, в тичинките на слънчевия мак.
към текста >>

88. -

Езикът на доброто и любовта?
Омразата, или Любовта? Насилието или братското отношение? Ние сме живи свидетели на това, което става и което ще става, и ще видим с очите си; старото нищо не може да направи, нищо не може да разреши, то може само още повече да заплете положението на хората и народите. Единственият истински ключ, който може да даде правилно и трайно разрешение на въпросите на живота това е Божествения закон на любовта, това е Божественото Ново, което хлопа днес на нашите врати, и което ний трябва да възприемем. Разбират ли хората този език? Езикът на доброто и любовта? Божественият език на вечно новото — братството между хората и народите? Ако те днес все още са глухи и слепи за тоя светъл зов, ако те все още не чуват и не искат да чуят гласа на Бога, то утре техните уши и техните очи ще се отворят. Затова днес светът минава през огън, — защото очите и ушите на хората са затворени, защото те са недостъпни за Божия глас? И ние ли да постъпим като тях, като всички? И ние ли да затулим очите и ушите си към Божественото и да тръгнем след човешкото?
към текста >>

С делата си те отрекоха братството, доброто и любовта и възприеха егоизма, омразата, злото.
Огромен е огънят, в който е хвърлен днес секта, и след него иде неизбежното опомняне. Ще рухнат кумирите на света и ще видим кой е истинския господар на живота. В този живот на грубата и жестока действителност, в този живот на кръвожадната борба за съществуване, ще видим да се издига един нов закон — ще видим една нова, неподозирана действителност — закона на Бога. * Големите, великите народи на земята отказаха да станат проводници и носители на Новото, на истинското Ново: на Божественото Ново. Те отказаха да се вслушат в гласа на Бога и тръгнаха по пътищата на старото. С делата си те отрекоха братството, доброто и любовта и възприеха егоизма, омразата, злото. Те сами себе си осъдиха. Днес гласът на Бога се отправя към нас, към малкия български народ . . . Ще го чуем ли и ще тръгнем ли по Неговия път. ___ ___ ___ ___ Божественото Ново трябва да бъде внесено в живота.
към текста >>

Ако във злото сме силни, защо да не обърнем посоката, и да бъдем силни и в доброто?
Човешкият ум, човешката воля и човешкото сърце могат да създадат един съвсем друг свят, в който няма да съществуват злините, страданията, разрушенията, жестокостите и братоубийствата на настоящето. Достатъчно е да решим — и ще го направим. Достатъчно е да хванем правия път — и ще достигнем целта. Ще насочим всички сили на ума. на волята и на сърцето си и ще осъществим Царството на мира, на братството и любовта, — Царството Божие на земята. Ако във злото сме силни, защо да не обърнем посоката, и да бъдем силни и в доброто? Края на нощта наближава. Разрушението ще спре. Идва време за творчество. Светли сили, гответе се за великото дело, което ви предстои. ОГНИВО, КРЕМЪК И ПРАХАН В живота човек се среща с много неща, които носят обезсърчения, кога по-малки, кога по-големи.
към текста >>

ако не изцяло, то поне отчасти идеите на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството.
С тази си постъпка, две хиляди години след Христа, западно-европейските народи доказаха, че идеите на Христа не са легнали в техния живот, като основа, а всичко е било възприето само повърхностно. Християнството в тях е на фалшива основа. Те лицемерно се наричат християни. В техните души царят идеите на антихрист. Да, те царят, защото ако беше противното вярно, ако те биха били наистина християни, те биха приложили. ако не изцяло, то поне отчасти идеите на Христа, биха приложили любовта, доброто, биха тръгнали по пътя на мира и разбирателството. Те са служители на антихриста, защото приложиха точно неговите идеи. Нали по плода се познава дървото, а човек — по делата? Те отхвърлиха любовта, приложиха омразата. Те отхвърлиха мира, приеха войната. Те отхвърлиха взаимното разбирателство, приеха насилието и кървавите разпри.
към текста >>

Затова където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.
Бог не присъства един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкият живот във вселената, и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени. Има само едно същество в света абсолютно добро в пълният смисъл на думата — това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най малкото зло комуто и да е. И покрай най калката мушица да „мине“ Господ, Той ще „й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.
към текста >>

Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили.
Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най малкото зло комуто и да е. И покрай най калката мушица да „мине“ Господ, Той ще „й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото той не помни. Бог остава всички същество абсолютно свободни. Той никога до сега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то: „Направи това! “ или „Служи ми! “ Той му показва пътя, но го оставя свободно само да направи своя избор — да извърши онова, което то счита за добро.
към текста >>

Злото той не помни.
В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най малкото зло комуто и да е. И покрай най калката мушица да „мине“ Господ, Той ще „й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото той не помни. Бог остава всички същество абсолютно свободни. Той никога до сега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то: „Направи това! “ или „Служи ми! “ Той му показва пътя, но го оставя свободно само да направи своя избор — да извърши онова, което то счита за добро. И наистина какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим?
към текста >>

Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.
Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И за това ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълният живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изразява. Истината също е включена в Любовта. Ето защо. абсолютната Божия Любов подразбира вечната Правда. Дето няма Правда, няма Любов.
към текста >>

Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота.
Трайн ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА Днес, в епохата ма най-големите научни постижения, хората, учени и неучени, живеят като в някаква тъмна пещера, като в никакво подземие, в което не виждат нито на крачка около себе си. Хората проучиха света, но забравиха себе си. Те не зноят що е човек, отгде той иде и къде отива, и дали смъртта е край, или пън е начало и врата към друг живот. Какво ни ползват безбройните други знания, когато най-същественото знание, знанието за себе си, нашата същина, ни е отнето? Каква полза да познаваш света, а да не познаваш себе си? Да, вярно е, познаването на света ни дава възможности да използваме неговите сили и богатства, да творим материална култура, да се развиваме интелектуално, да закрепваме волите си, като се борим с пречките и трудните условия на живота. Но кой ще задоволи вечния глад на човешката душа за истинско знание, — за себепознание? Нима да познаваме външния свят, а да не познаваме себе си, не значи да живеем в тъмна пещера, в подземие, гдето не виждаме нито на крачки около себе си? Човек е дух, а не тяло. Докато съвременната наука, докато съвременната култура не научи, не усвои и не постави като своя основа тази истина, тя ще бъде едно фалшива наука, една фалшива култура, която почива на заблуждението, на тъмнината. Човек е дух, а не тяло.
към текста >>

89. -

Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото.
Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява. Всекидневни чудеса ВРЕМЕННОТО И ВЕЧНОТО Вечно е това, което ти принадлежи по право, което Бог ти дава, което никой не може да ти отнеме. Временно е това, което можеш да откраднеш, да узурпираш, да присвоиш, разбира се, дотогава, докато дойде време да го заплатиш с лихвите. Нещата, както в цялата безгранична вселена, както по иглата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на случайността, нито пък зависят в края на краищата, от земните условия и сили. Бог дава възможност на хората, на обществата и народите, да проявят своите вътрешни качества, своите склонности, своите апетити, своята разумност или невъздържаност. Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и де се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното. Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях. Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг нечин, — в същност, не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок. Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива — доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение.
към текста >>

И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто.
Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта. Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми.
към текста >>

Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост. Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти цялото си време затворени в ямата на личния си живот, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да вадим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи.
към текста >>

След туй да го занесете в банята, да го съблечете, и да го турите във ваната Всички трябва да бъдем смели за доброто, което трябва да се прави.
Едва тогава господарят се отърсил от съня си — . Разбудих се вече, казал той на слугата си, — много ти благодаря! Ти си първият добър слуга, който знае как да къпе господаря си. И тогава му дал 12 долара. На онзи, ленивия господар във вас, трябва вода в леглото. След туй да го занесете в банята, да го съблечете, и да го турите във ваната Всички трябва да бъдем смели за доброто, което трябва да се прави. Да изберем добър метод. Ние се страхуваме какво ще кажат хората. Ни най малко да се не страхуваме какво ще кажат хората за нас. Туй, което кажат, то е право. — Но да не кажат нещо, което не е право или е преувеличено!
към текста >>

Когато ние вършим злото, считаме, че е на място; когато на нас го вършат, считаме, че не е на място.
Ни най малко да се не страхуваме какво ще кажат хората за нас. Туй, което кажат, то е право. — Но да не кажат нещо, което не е право или е преувеличено! Нека си говорят хората. Това да не ви интересува. Когато ние вършим злото, считаме, че е на място; когато на нас го вършат, считаме, че не е на място. От злото сме доволни, когато го правят на другите; когато другите го вършат върху нас, не сме доволни. Ако ни дадат много земя, ще кажем: Добре е. Ако ни лишат, ще кажем: Зле е. Обаче аз ви казвам : на всеки един народ е определено какво да му се даде. Също така и на всеки един от вас е определено какво да му се даде.
към текста >>

От злото сме доволни, когато го правят на другите; когато другите го вършат върху нас, не сме доволни.
Туй, което кажат, то е право. — Но да не кажат нещо, което не е право или е преувеличено! Нека си говорят хората. Това да не ви интересува. Когато ние вършим злото, считаме, че е на място; когато на нас го вършат, считаме, че не е на място. От злото сме доволни, когато го правят на другите; когато другите го вършат върху нас, не сме доволни. Ако ни дадат много земя, ще кажем: Добре е. Ако ни лишат, ще кажем: Зле е. Обаче аз ви казвам : на всеки един народ е определено какво да му се даде. Също така и на всеки един от вас е определено какво да му се даде. Вие сте наследници на много големи работи.
към текста >>

90. -

– Приготовление на трайно кисело зеле Доброто расте!
(из неделна беседа – 2 ноември 1941 г.) Читалището извор на светлина – С. Калименов Един е пътя! – С. К. Едно се иска Слънцето – Из книгата „Всекидневни чудеса“ от Георги Томалевски Из науката и живота. Витамини – Д-р Иван Досков Из науката и живота. – Приготовление на трайно кисело зеле Доброто расте! Книгопис ИЗГРАЖДАЙ САМО ВЪРХУ ПРАВДАТА! Искате ли да имате нещо здраво, нещо трайно, нещо постоянно? Искате ли да имате нещо истински разумно устроено и истински полезно? Искате ли да имате нещо, в което са изключени нерадостните, трагичните обрати на съдбата, в което да са изключени не известността и заплахата за утрешния ден — тогава изграждайте само върху Правдата. Понеже в живота, освен човешките закони, съществуват и Божествени закони, кои то са непоклатими и вечни, които са абсолютно справедливи и затова не могат да бъдат заобикаляни, затова всяко нещо, което е изградено върху неправедна основа, няма траен живот в себе си, не носи трайни, благотворни резултати, а е осъдено на по-рано или по късно загиване.
към текста >>

Ние очакваме новата епоха, която ще донесе мир и разбирателство, която ще събуди висшето съзнание в човека и той ще се почувства член и гражданин на една всемирна държава, в която царува и управлява любовта, като основен закон на живота.Тогава ще има условия да се прояви и доброто.
Ние сме пред прага на една нова епоха, за която са говорили древните мъдреци и за която говорят днешните. Знаменията стават. Личбите са на лице. По всичко личи, че старата култура си отива, и ще си отиде. Ражда се нов свят, нови люде идат. Ние очакваме новата епоха, която ще донесе мир и разбирателство, която ще събуди висшето съзнание в човека и той ще се почувства член и гражданин на една всемирна държава, в която царува и управлява любовта, като основен закон на живота.Тогава ще има условия да се прояви и доброто. Когато приближи новата епоха, ние трябва да знаем, че предразсъдъците един по един ще паднат от човека. И днес единствената пречка за възцаряването на новата епоха, за идването на царството Божие на земята са предразсъдъците. Но както виждаме те се изкореняват и ще се изкоренят за винаги. След тяхното изкореняване, можем да кажем, че човешкия ум и сърце са се отървали от един голям кошмар. И човек ще може да учи и прилага великата наука на живата природа.
към текста >>

ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно.
. . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони. Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение. Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина.
към текста >>

Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята.
Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване. Че това е то еволюцията, — истинската еволюция в света на Бога и под Неговата закрила, а не резултат на някакви слепи, механически закони. Тази именно истинска, безгранична и вечна светлина трябва да пламне като мощен фар в нашите читалища, за да ги освети, да ги издигне, да ги неправи светилища на Бога, на истината и любовта, на правдата и на мира и олтар за истинско богослужение. Тази именно светлина дава живот — тя носи истински живот, тя единствена може да създаде, да изгради новия свят такъв, какъвто той трябва и може да бъде — свят на истинска правда, на мир, братство и любов, свят на истинско знание и мъдрост, свят на истинската Божествена светлина. Тази светлина трябва да свети в нашите читалища.
към текста >>

Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто?
Но все пак, дали те са прави? Кога светът е видял добро от отрицателното? От това. което е добро за едни, а зло за други? Кога светът е благоденствал чрез насилието и неправдата? Кога, по пътя на злото, ние сме достигнали доброто? Няма друг път! Не си въобразявайте това, защото утрешния ден жестоко ще опровергае вашите надежди. Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците.
към текста >>

Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството.
А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа. Детето от забавачницата отива в първо отделение, където учи буквите и изкуството да чете. Така и човек трябва да мине от обикновения живот към не обикновения, от играчките и обикновените работи към сериозните и съществените.
към текста >>

Последвалите многобройни изучения на учените позволиха химическото и биологическо опознаване до днес на 6 вида витамини, липсата на които по отделно или вкупом при всекидневното ни хранене докарва до различни тежки заболявания.
В края на есето „С кервана на вековете“, в книгата „Сигнали“ ние се опитахме де изясним, във връзка с периодичността на появяването но слънчевите петна, протуберансите, факлите, бързите и значителни промени в елементите на земния магнетизъм, северните сияния и др. Тия изяснения тука не ще повтаряме. Поради тази зависимост на редица явления във връзка с живота на слънцето, Кеплер, който е проумявал нещата по-дълбоко, отколкото ние си представяме сега това е нарекъл слънцето Corpus Soleum magneticum. Слънцето е фокусът на целия живот, чиито огромни енергии се разливат по невидимите жили на слънчевата система. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините В началото на днешния век Казимир Функ(Кажимеж Функ) откри съществуването на особени състави на храната, крайно необходими за правилното и целесъобразно хранене, и ги нарече „Витамини“. Последвалите многобройни изучения на учените позволиха химическото и биологическо опознаване до днес на 6 вида витамини, липсата на които по отделно или вкупом при всекидневното ни хранене докарва до различни тежки заболявания. Витамин А: усилва апетита, нормализира функцията на кожата и лигавиците, възпрепятства образуването на жлъчни и бъбречни камъни, премахва нощната слепота. Съдържа се в следните храни: рибено масло, чер дроб, масло, жълтъци, спанак и зелена салата. Витамин В: удължава живота, липсата му докарва тежки страдания: подагра, бери-бери и други заболявания на нервната система. Богати с витамин В храни са: домати, кисело мляко, мая, зеле, грах, жълтъци, лешници, ръженият и пшеничен хляб от цялото зърно. Витамин С: предпазва от зараза при пневмония, коремен тиф и дифтерит, засилва съпротивата на организма и др.
към текста >>

ДОБРОТО РАСТЕ!
Залива се със студена вода и се покрива с кърпа. Претака се зелето първите 2 седмици всеки ден. после в 4 — 5 дена веднъж. Ако случайно се покаже сага, почиства се и се обърсва наоколо кацата, защото става зелена. Прибавя се малко сол — колкото шепи сага се изхвърли, толкова шепи сол се прибавя, защото заедно със сагата се изхвърля и част от разтворената сол; ако не се добави, разсолът се обезсолява и зелето скоро омеква и се скашква. ДОБРОТО РАСТЕ! Доброто реете и вечно ще расте, по Закона на Бога. Неговият възход никога не може да бъде спрян, понеже неговата основа е здрава, непоклатима. Неговият успех е сигурен. Бъдещето е негово. Защото Бог стои зад него.
към текста >>

Доброто реете и вечно ще расте, по Закона на Бога.
Претака се зелето първите 2 седмици всеки ден. после в 4 — 5 дена веднъж. Ако случайно се покаже сага, почиства се и се обърсва наоколо кацата, защото става зелена. Прибавя се малко сол — колкото шепи сага се изхвърли, толкова шепи сол се прибавя, защото заедно със сагата се изхвърля и част от разтворената сол; ако не се добави, разсолът се обезсолява и зелето скоро омеква и се скашква. ДОБРОТО РАСТЕ! Доброто реете и вечно ще расте, по Закона на Бога. Неговият възход никога не може да бъде спрян, понеже неговата основа е здрава, непоклатима. Неговият успех е сигурен. Бъдещето е негово. Защото Бог стои зад него. Защото Той е извора на доброто.
към текста >>

Защото Той е извора на доброто.
Доброто реете и вечно ще расте, по Закона на Бога. Неговият възход никога не може да бъде спрян, понеже неговата основа е здрава, непоклатима. Неговият успех е сигурен. Бъдещето е негово. Защото Бог стои зад него. Защото Той е извора на доброто. Но ние, хората, какво трябва да правим? Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело? Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор.
към текста >>

Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто?
Неговият успех е сигурен. Бъдещето е негово. Защото Бог стои зад него. Защото Той е извора на доброто. Но ние, хората, какво трябва да правим? Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело? Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие.
към текста >>

Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто?
Защото Бог стои зад него. Защото Той е извора на доброто. Но ние, хората, какво трябва да правим? Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело? Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход.
към текста >>

Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор.
Защото Той е извора на доброто. Но ние, хората, какво трябва да правим? Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело? Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто.
към текста >>

Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие.
Но ние, хората, какво трябва да правим? Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело? Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто.
към текста >>

Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие.
Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело? Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти!
към текста >>

Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход.
Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно. Един читател на в.
към текста >>

Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто.
Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно. Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“.
към текста >>

Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто.
Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно. Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“. Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя.
към текста >>

Видиш ли доброто, действай и ти!
Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно. Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“. Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя. Днес едно, утре петдесет, след години, — неизчислим е неговия брой.
към текста >>

„Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“.
Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно. Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“. Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя. Днес едно, утре петдесет, след години, — неизчислим е неговия брой. На доброто ние отговаряме с добро. Светлата мисъл на този приятел на в. „Братство“ подтикна и нас към действие: ние изпращаме този брой на в.
към текста >>

Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя.
Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто. Видиш ли доброто, действай и ти! Действай неотложно. Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“. Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя. Днес едно, утре петдесет, след години, — неизчислим е неговия брой. На доброто ние отговаряме с добро. Светлата мисъл на този приятел на в. „Братство“ подтикна и нас към действие: ние изпращаме този брой на в. Братство на всички читалища в България, като им съобщаваме, че всяко читалище може да получава безплатно в.
към текста >>

На доброто ние отговаряме с добро.
Действай неотложно. Един читател на в. „Братство“, който желае името му да остане неизвестно, и комуто Бог е пошепнал, че доброто трябва да расте не само от тласъците на Великия и вечен Извор на Живота, но че и ние, хората, трябва да подемаме и подкрепяме тия тласъци, ни изпраща сумата 700 лева с пожелание тя да послужи така, че да могат повече хора да се ползват от светлината, която носи в. „Братство“. Ний мислим, че той слага едно начало, едно свещено и благословено от Бога начало, защото доброто, дори и най-малкото наглед добро, носи огромна, мощна сила в себе си — то е неизчислимо и необхватно в своите действия, в своите крайни резултати: то е като семето, паднало на добрата земя, според притчата на Спасителя. Днес едно, утре петдесет, след години, — неизчислим е неговия брой. На доброто ние отговаряме с добро. Светлата мисъл на този приятел на в. „Братство“ подтикна и нас към действие: ние изпращаме този брой на в. Братство на всички читалища в България, като им съобщаваме, че всяко читалище може да получава безплатно в. Братство, стига да ни се съобщи писменно за това от страна на самото читалище. Доброто трябва да расте В България има над 2500 читалища.
към текста >>

Доброто трябва да расте В България има над 2500 читалища.
На доброто ние отговаряме с добро. Светлата мисъл на този приятел на в. „Братство“ подтикна и нас към действие: ние изпращаме този брой на в. Братство на всички читалища в България, като им съобщаваме, че всяко читалище може да получава безплатно в. Братство, стига да ни се съобщи писменно за това от страна на самото читалище. Доброто трябва да расте В България има над 2500 читалища. Ние и досега сме пращали безплатно вестника на около стотина читалища. Сега те ще станат много повече. А нашата цел е — всички читалища в България да получават в. Братство. Когато трябва да се извърши нещо добро, средствата и възможностите ще се намерят. Ний вярваме във всемогъществото само на доброто.
към текста >>

Ний вярваме във всемогъществото само на доброто.
Доброто трябва да расте В България има над 2500 читалища. Ние и досега сме пращали безплатно вестника на около стотина читалища. Сега те ще станат много повече. А нашата цел е — всички читалища в България да получават в. Братство. Когато трябва да се извърши нещо добро, средствата и възможностите ще се намерят. Ний вярваме във всемогъществото само на доброто. Доброто расте! КНИГОПИС Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, от Георги Томалевски. Издание на книгоиздат. „Факел“, като отделен номер от възобновената библиотека „Натурфилософски четива“, издавано по-рано от книгоизд. „Акация“. Природата, цялата природа и целият живот са наистина едно велико чудо.
към текста >>

Доброто расте!
Ние и досега сме пращали безплатно вестника на около стотина читалища. Сега те ще станат много повече. А нашата цел е — всички читалища в България да получават в. Братство. Когато трябва да се извърши нещо добро, средствата и възможностите ще се намерят. Ний вярваме във всемогъществото само на доброто. Доброто расте! КНИГОПИС Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, от Георги Томалевски. Издание на книгоиздат. „Факел“, като отделен номер от възобновената библиотека „Натурфилософски четива“, издавано по-рано от книгоизд. „Акация“. Природата, цялата природа и целият живот са наистина едно велико чудо. Чудо, много по-голямо, много по-непонятно и озадачаващо, от ония явления, които обикновено сме свикнали да считаме за чудеса.
към текста >>

91. -

Учителя Христос победи злото.
Има Бог, и щом като е тъй ний трябва да изпълняваме Неговия Закон: Мир, Братство и Любов между всички хора и народи по цялата земя! Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон. Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота. Учителя Христос победи злото. Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава. ДА СЕ МОЛИМ! Когато опасността заплашва само теб, единствено само теб, ти, ако така си решил, имаш право да кажеш: Няма да взема никакви мерки. Каквото Бог даде!
към текста >>

Доброто е непобедимо.
Всичко човешко ще отмине, и ще пребъде само Божият Закон. Пламен __________________________________ „Обичайте се един други“ Xристос Ако някой мисли, че може да прави каквото си иска, той се лъже. Всеки, който се опълчва против Божествените закони, нищо добро не го очаква. Всеки, който е в съгласие с тези закони, пред него се разкриват всички възможности на живота. Учителя Христос победи злото. Доброто е непобедимо. Зло-то само себе си унищожава. ДА СЕ МОЛИМ! Когато опасността заплашва само теб, единствено само теб, ти, ако така си решил, имаш право да кажеш: Няма да взема никакви мерки. Каквото Бог даде! Но когато опасността застрашава не само тебе, но и всичките ти близки, цялото ти семейство, съгражданите ти, съотечествениците ти, всичките ти братя и сестри по цялата земя, тогава вие не можете, вие нямате право да останете безразлични към съдбата на света, да останете равнодушни към страданията на своите братя и сестри, на своите деца и близки... Вие не можете и нямате право да кажете: Ще бъда безучастен!
към текста >>

Ние трябва да търсим нашета вина не само в ощетяване на другите, но сме виновни и тогава, когато неудачно извършим доброто то има лоши последствия.
Чиста, кристална и божествена е онази любов, която се проявява към врага; в съвършено е когато прави човека толкова умен, добър и силен, щото до няма врагове. Ако от сърце простим и услужим на своя враг, ние сме постигнали много в любовта. И такъв човек смело може да наречем истински щастливец. До такова разбиране и постижение на любовта се идва при голям опит, при много учене и страдание, при голямо вдълбочаване на мисленето. И при най-голямата невиновност, когато пострадаш от някого, не намериш ни зрънце поне вина в себе си, бъди сигурен, че твоята вина е цяла буца, която ще видиш по-късно. Ние трябва да търсим нашета вина не само в ощетяване на другите, но сме виновни и тогава, когато неудачно извършим доброто то има лоши последствия. В света съществува вечна борба между всички същества. И когато двама души се обичат, те отначало пак воюват и на когото излезе по-силна любовта, той е господар и може безпрепятствено да проявява своята любов където пожелае. Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно. Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него.
към текста >>

Само доброто минава неуязвено през огнената зона.
Само слабия воюва. Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото. Омразата помрачава ума и най-мъчно може да разбере цената на любовта онзи, който мрази и обратното. Когато се минава от полето на омразата и отмъщението към полето на любовта и прощението ще се мине през зоната на огъня. Смелият и умният съзнателно минават през нея. Само доброто минава неуязвено през огнената зона. Колкото и да минава човек за начетен, добър, силен и високопоставен, не е ли справедлив към всички същества, той що бъде изненадан от едно голямо корабокрушение. Ако човек би знаел колко много е строг закона на правдата, той не би посмял да ощети никое създание. И обратно, ако знае човек колко много се ползва, ако живее за другите и се надпреварва да прави добро, той би се посветил само на служене и жертва за другите. Няма друг път на щастие, мир и сполука, освен пътя но любовта и саможертвата за Бога, който живее във всяка твар. Блажени са тия, които вървят по пътя на любовта и жертвата.
към текста >>

Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим.
Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К. Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40.
към текста >>

Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия.
Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К. Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал.
към текста >>

92. -

Той а великия и единствен Първоизвор, от който идват всички тласъци към Доброто.
Както в методите, така и в основните си разбирания за нещата, а понякога коренно се различават. И все пак, в тях има нещо общо. И това общо е именно най-същественото — целта, към която се стремят: повдигането на живота, благоденствието на човечеството, разумното и правилно разпределение на благата. Навред, по всички части на света, като пчели в огромен кошер, хиляди и милиони човешки умове непрестанно работят в една и съща насока: измъкването на човечеството от духовната и материална мизерия, създаването на един нов свят, в който не ще има гладни, онеправдани, изоставени. Колкото и различни да са схващанията, разбиранията и методите за работа на търсителите на новото, все пак, повече от ясен е техния един едничък Първоизвор: Духът на Христа стои в основата на всички тия импулси, идеи и опити за преустрояване на света. Той а великия и единствен Първоизвор, от който идват всички тласъци към Доброто. Това, което Той иска. това, което Той е предначертал да осъществи на земята, хората го долавят обикновено в смътни, неясни, често пъти изродени и погрешно схващани форми. Това, което Той възнамерява да устрои по Божествен начин, по най-съвършените методи по пътя на свободата, — несъвършените човешки умове и необузданите човешки воли се опитват да го изградят по пътя на насилието и според своите лични, ограничени, погрешни разбирания. Между новият свят на Христа и новият свят на хората съществува цяла бездна! Това, което хората днес искат да правят.
към текста >>

Който ги тласка към по-доброто.
това, което те могат, в своята слепота и самоувереност, да направят, е само една слаба, несъвършена сянка, то е само едно приличащо повече на карикатура отражение на Христовия План за обновяване на живота на земята. Импулсът е Негов. Това не може да се отрече. Във всички тия, погрешно работещи и лутащи се по криви, кървави пътища люде, действа Христос. Негов е импулсът. Който ги тласка към по-доброто. Но те, хората, са оплетени в своите стари пътища. Те все още са роби на своите стари заблуждения. Те все още са свързани с тежките вериги на безброй досега извършени престъпления. Хората имат да плащат. Човечеството има да плаща.
към текста >>

Убежищата на злото трябва да изгорят.
Само огънят може да направи това! Его защо, ние трябва да гледаме без страх без съмнения и колебания на това, което става. Христос стои зад всичко това! Дълговете на човечеството трябва да се разплатят. Обърканите сметки трябва да бъдат оправени. Убежищата на злото трябва да изгорят. Заблужденията трябва да бъдат прогонени. И тогава, върху така разчистения терен Бог ще положи основите на истинското Ново . . . Вплетени в кървава борба, хората днес разчистват старите сметки, — разчистват пътя на бъдещето, без дори да знаят какво правят. Друг е обаче Този който ще каже последната дума.
към текста >>

Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб.
Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати. Но те са само семена. Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове - мисли, желания и дела в съответствие с тях. Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб. Но за да имаш силата му, трябва да го изядеш! Л. Лулчев Зъболекар М. Стоицев ВЛАСТ И НАРЕДБИ Поради създаденото общо световно положение, преживяваме едни анормални и трудни времена. Сега и богати и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе края. А края за търпеливите и разумните люде ще бъде най-добър — планът Божий ще се изпълни на земята.
към текста >>

От физическо и духовно гледище, тези прояви са едно огледало за всички ни, но особено за разумните люде, та като виждаме отклоненията, да вземаме поука и да ги не следваме; а същевременно да прегърнем разумното, доброто.
Сега и богати и бедни, и учени, и прости сме смутени къде ще му излезе края. А края за търпеливите и разумните люде ще бъде най-добър — планът Божий ще се изпълни на земята. Освен смутът, ние виждаме, че при малки липси и неуредици, безпокойството става още по-голямо. Понеже трябва едно по-будно и по-трезво съзнание от всички ни в днешните моменти, за да облекчим до негде своите трудности, ние изнасяме някои неща, които виждаме, както те се проявяват в живота. След това ще спомним как биха се проявили ако ние имаме и имахме един по-възвишен морал, едно по-възвишено съзнание. От физическо и духовно гледище, тези прояви са едно огледало за всички ни, но особено за разумните люде, та като виждаме отклоненията, да вземаме поука и да ги не следваме; а същевременно да прегърнем разумното, доброто. Сега се въведоха купони за хляб. Но що виждаме? Още след 1 — 2 дни, несъвестни хора изобраха картофите из пазаря на Пловдив и те от 3 — 4 лв. достигнаха 7,8 — 10 лева килограм. Не е ли това срам, не е ги това престъпление?
към текста >>

Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света.
Прераждането е великата и вечна истина за човешкия живот. Без неговото знание, човек е сляп за реалността на живота Творческата сила на мисълта, от Джеймс Ален. Едно малка книжка, в която търсещия може да намери ключовете на успеха и всестранните постижения Пътят на звездата, от Георги Радев. Има една наука, която прониква по-дълбоко в живота, от науката, която може да се почерпи в нашите училища и университети ... Това е окултизма — науката за скритите, истински пружини на живота, за невидимата страна, за дълбоките причини на нещата, които стават. Познавайки тази наука, Г. Радев ни напътва към едно по-дълбоко познаване на света. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Една загадка, която е всеки ден пред очите ни и за която като че ли никой не мисли, получава в тази книга от Г. Радев едно смислено разрешение Орфей, животът и делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Каква огромна разлика между това, което днес наричаме музика и музиката на Орфей — онази мощни сила. която вършеше чудеса!
към текста >>

93. -

Опомването винаги е възкресение: Злото е страшно.
Каквото и да си въобразявате, колкото и силни да се считате, колкото и точно и разчетливо да си правите сметката, все пак, вашето единствено спасение; единствения из-ход за вас е в моя път — Пътя на Любовта, защото пътищата, по които вие вървите, водят към неизбежна гибел. Пътят на Любовта е винаги отворен. Опомнете се. Съзнайте и признайте грешката си и тръгнете по него. * Никога не е късно. Опомването винаги е възкресение: Злото е страшно. От неговите следствия не можем лесно да се отървем, но колкото по-рано престанем да му се подчиняваме и да вървим по неговите пътища, толкова по-добре. Чуйте гласа на Бога: Тръгнете по пътя на любовта. Пламен Боян Боев НАУКАТА ЗА ДИШАНЕТО И ДНЕШНОТО ВРЕМЕ Новите форми за дишане, които изтъкнахме по-горе, ще проникнат в живота заедно с издигането на човека до едно по-дълбоко разбиране на живота. В една материалистична епоха и науката за дишането се разглежда материалистически, т. е. едностранчиво.
към текста >>

Ще бъде той ... на твойта нива Доброто семе като сей. Л.
„Промисъл има“, то говори. За всичко що по теб живей. * Човекът вечно недоволен Забравил своя свят олтар От край е тъмна мисъл гонел. Не теб да бъде господар * Напразно братска кръв проливал! Напразно с тая цел живей! Ще бъде той ... на твойта нива Доброто семе като сей. Л. Анев НА СЛЪНЦЕ Една възможност, благоприятна за здраве и растеж, подтик и работа, има човек през пролетните и летните дни. Той има възможност да се ползва от благата на великата природа, да черпи от съкровищницата на живота, да взема от оня център, от оня източник, които блика ежеминутно и праша енергия и живот на всички хора, на всичко живо в неговата система, стига човек да се нагласи така, да нагоди своя живот по такъв начин, че той да не възпрепятства на тая живителна енергия да въздейства върху него. Човек има привилегия, възможност да се изложи на слънце, на светлина. Той има възможност да се ползва свободно от неговата светлина и топлина, от неговата животворен сила. Какво по-голямо благо иска човек от това да се свърже с извора на своя физически и душевен живот?
към текста >>

— Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто.
За-това, вън от задименото кафене, вън от прашния град! На полето, на планината, в гората, работа на открито! Идва една слънчева култура, в която човек ще прояви слънчев живот. За нея всеки човек, по специално всеки българин трябва да се подготви, защото му предстои една сериозна задача за разрешение, предстои му да изпълни мисия. Каква е тая мисия? — Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто. А понеже в новия живот човек за човека ще престане да бъде вълк, а брат и приятел, негова мисия е още да посее семената на Братството и Любовта в света, между хората и народите. И ако днес нещо липсва на хората и народите, това е именно братството и любовта. И ако чакаме от утрешния ден нещо смислено и ценно, то е именно същото — братство, мир, любов. Личната. себелюбивата любов, трябва да отстъпи пред Великата, Божествената. Това е вливане на нова струя между хората, това е явяване на светлото слънце между народите.
към текста >>

Войната от Божествено гледище е опознаване.
Аз така виждам. Какво ще стане? — Много добро иде в света. — Толкоз хора измряха. Не измряха, а се опознаха. Войната от Божествено гледище е опознаване. Два народа, като се бият се опознават и се възлюбват един друг. Следователно, тази война, която става сега е опознаване на народите. Не само с бой работата става. Който много има, много трябва да дава. Всеки, който има да пренесе на олтара от любов най-хубавото.
към текста >>

Следователно, тази война, която става сега е опознаване на народите.
— Много добро иде в света. — Толкоз хора измряха. Не измряха, а се опознаха. Войната от Божествено гледище е опознаване. Два народа, като се бият се опознават и се възлюбват един друг. Следователно, тази война, която става сега е опознаване на народите. Не само с бой работата става. Който много има, много трябва да дава. Всеки, който има да пренесе на олтара от любов най-хубавото. Кажи на един човек две думи. Не иска много този човек.
към текста >>

Учителят казва: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха — чрез носа.
Забележително е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесие“. При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят казва: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха — чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомахът — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? Не дишат правилно! “ Ето един практичен метод, който може да се прилага винаги с успех: Когато обидят някого, когато го предизвикат или когато му се случат други работи, които, могат да го изкарат из търпение и равновесие, когато почувства, че е пред прага на кипване и изгубване на самообладание, да направи 3 или 5 дълбоки вдишки и ще види чудния резултат: веднага ще почувства спокойствие, ще добие власт над своите нерви. — ще почувства прилив на вътрешна сила!
към текста >>

Той не ни прави нищо, ние мислим дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне.
Тя бе дъщеря на бедния пастир от Сьормланд, никога по-рано на бе стъпвала във Вермланв и не знаеше ни най-малко какво ще намери в къщата, в която отиваше да служи. Още от първия ден на постъпването си, баронеса Льовенскьолд я повика и й направи една съвсем странна изповед. — Считам, че ми е длъжност, — каза господарката на къщата, — да предупредя веднага госпожицата, че в Хедеби има вампир. Не е рядко да се срещне по стълбите, или по коридорите, понякога дори по стаите, един едър и силен човек със син шинел и високи ботуши, като старите войници на Карла XII. Той се появява изведнъж пред нас, когато отваряме някоя врата, или когато стигаме на площадката на стълбата, но преди да успеем да се политаме кой е, той изчезва. Той не ни прави нищо, ние мислим дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне. Госпожица Шпак бе по онова време на двадесет и една година. Тя бе жизнерадостна, лека и невероятно похватна за всяка работа; тъй подвижна и решителна, че управляваното от нея домакинство вървеше като часовник. Но се страхуваше страшно от привидения и не би приела никога мястото на Хедеби, ако знаеше предварително онова което й разказа баронесата. Но тя беше вече в къщата, а едно бедно момиче е принудено да не пренебрегва току едно добро място. Тя се поклони, прочее, пред баронесата, поблагодари й за предупреждението и я увери, че не ще се остави де се изплаши от призрака.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните.
Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи. Настъпи момента за коренна и солидна преуредба на света. Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие.
към текста >>

Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес.
В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието. ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! * Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят. Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят!
към текста >>

“ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото?
Tе се измъчват от известни идеи и се затруднявай, да установят едно определено мнение. От една страна, често пъти има силен изблик на омраза. предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде правата. Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение. Народът казва: „ние знаем, че войната е едно лошо и нечестиво дело; знаем, че мирът е прекрасен и затова, как можем да се бием от сърце ? “ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото? Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят. К. У. Ледбитер Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение. По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата.
към текста >>

Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието.
И аз мога да потвърдя, много повече, отколкото вие вярвате и отколкото знаете, че това е въпрос на принципи. Ние знаем, че има сили, които работят против еволюцията толкова добре, колкото и силите, които работят за нея. Ние знаем, че има често една малка — често в едно само лице — борба между тези сили над личностите и, по някога, върху неща, които ни изглеждат съвършено незначителни. Но ние знаем също, че по някога произхождат велики световни кризи, в които добрите и злите сили в гъсти редове застават едни срещу други и повлия-ват върху човечеството и го тласват в борбата, едни на едната, други на другата страна. Последният път, такава една велика всемирна борба произлезе на Атлантис, нещо преди дванадесет или тринадесет хиляди години. Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието. Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина. Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава.
към текста >>

В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи.
до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение.
към текста >>

Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви.
То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания.
към текста >>

Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле.
Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък.
към текста >>

Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели.
Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши.
към текста >>

Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия.
И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това?
към текста >>

Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши.
Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява.
към текста >>

Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора.
Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора. биват просто повличани от първите и, в това време, не могат правилно да виждат и съдят. Нека се опитаме да разберем това. Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване? Част от отговора на тоя въпрос намирам в едно забележително статистическо изложение, което наскоро срещнах в една статия на постоянния берлински сътрудник на разни добре известни вестници, г-н F. W. Wile, поместена в списанието Pearson’s Magazine.
към текста >>

период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички.
„Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция? “ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки. Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен. период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва.
към текста >>

Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто.
Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто. За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите. Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система.
към текста >>

Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации.
Ония, които ги карат, са напълно безскрупулни и готови да употребят всички средства, стига да постигната своята цел: те не знаят нищо от това, което ние разбираме под право и криво. Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули. Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели. Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа. Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации. Голема победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията. Не трябва да мислим, че всички членове на тая нация са лоши хора. Не трябва да се оставим да бъдем свалени до тяхното равнище. Те направиха специална своя гордост да подигнат един поток от омраза против нас, да съчиняват химни на омраза, на които да учат своите ученици. Не трябва да се оставим да бъдем въвлечени в такава лудост.
към текста >>

Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото.
Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине.
към текста >>

Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи.
Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир.
към текста >>

В великия конфликта на Атлантис ние паднахме, по все пак никога не изгубихме надежда в крайния триумф на доброто.
Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир. А когато те сами направят това невъзможно, тогава другата страна на пророчеството ще стане вярна: този, който вади нож, от нож ще загине. Посред беснеещото себелюбие, не-безкористие, нека се постараем да живеем в пълно безкористие, нека бъдем пълни с вяра, защото пие знаем; колкото тъмни и мъчни и да бъдат нещата, ние стигаме до уверението, че еволюцията работи. В великия конфликта на Атлантис ние паднахме, по все пак никога не изгубихме надежда в крайния триумф на доброто. Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света. Но помнете, триумфът ще бъде довършен само чрез най-великото усилие, чрез най-пълната решителност и чрез най-съвършения съюз и вяра между народите, които са избрани да управляват света и да работят. Един велик случай беше даден и на Германия. На въплътените там личности е даден и сега един случай на протеста и мъченичество. До сега те не го използваха, но още може да се намерят между тях ония, които ще го използват.
към текста >>

Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света.
Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир. А когато те сами направят това невъзможно, тогава другата страна на пророчеството ще стане вярна: този, който вади нож, от нож ще загине. Посред беснеещото себелюбие, не-безкористие, нека се постараем да живеем в пълно безкористие, нека бъдем пълни с вяра, защото пие знаем; колкото тъмни и мъчни и да бъдат нещата, ние стигаме до уверението, че еволюцията работи. В великия конфликта на Атлантис ние паднахме, по все пак никога не изгубихме надежда в крайния триумф на доброто. Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света. Но помнете, триумфът ще бъде довършен само чрез най-великото усилие, чрез най-пълната решителност и чрез най-съвършения съюз и вяра между народите, които са избрани да управляват света и да работят. Един велик случай беше даден и на Германия. На въплътените там личности е даден и сега един случай на протеста и мъченичество. До сега те не го използваха, но още може да се намерят между тях ония, които ще го използват. Вярвам и се надявам, че там ще се намерят ония, които ще отмахната страшния сън на обсебването и които ще кажат: „Убийте ни, ако желаете, но ние няма да участвуваме в тези ужаси; ние ги осъждаме“.
към текста >>

Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини.
Така и всеки от вас може да принесе своя дял. Всеки може да помогне и нещо повече: всеки е длъжен и да помогне. Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една работа като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин. Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия Учители. Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ.
към текста >>

Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие.
Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква.
към текста >>

Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото.
Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии.
към текста >>

Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род.
Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе.
към текста >>

При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света.
Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление.
към текста >>

Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII.
Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX.
към текста >>

Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29.
Веселост — духовитост; чувство към комичното. 24. Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види. 25. Форма — памет за фигури, лица, неща. 26. Величина (размерност) - количествено мерене на око. 27. Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост. 28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29. Ред — метода; система; работа по правило. 30. Пресметливост — аритметически ум; числа. 31. Местности — памет за места, положения, пътувания. 32. Случайност — памет за факти, случки, история. 33. Време — казване кога, времето на деня; дати. 34.
към текста >>

Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай.
Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я подучиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен.
към текста >>

Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението.
Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа. Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт.
към текста >>

Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля.
Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял.
към текста >>

Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички.
Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
към текста >>

През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство.
Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост. Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение.
към текста >>

Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост. Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни.
Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост.
към текста >>

В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността.
Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл.
към текста >>

Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг.
Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
към текста >>

Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение.
Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи. Тия принципи са насочени да установят равенство между хората. Обаче, равенството не значи братство.
към текста >>

Семейството, освен това, е и най-доброто и кай-трайното средство за оказване грижи за благосъстоянието на неговите членове при възможното най-голямо употребление на усилия.
Според расовия закон, престъпникът с неблагоприятното повлияване на своята зародишна плазма вреди не само на себе си и на своите непосредствени потомци, но действува вредно както върху своята, така и върху всички бъдещи раси. От това следва, че етиката е в зависимост от изискванията на расовия закон, че не само не може да бъде отделена от него, но че той по-скоро я разширява и вдълбочава. Сега вече можем да пристъпим към образуването на стопанските организации, въз основа на расовия закон. Като първа стопанска организация, засегната от расовия закон, се явява семейството. Целта на тази примитивна стопанска организация е да се приближи тя до нейното съвършенство. Семейството, освен това, е и най-доброто и кай-трайното средство за оказване грижи за благосъстоянието на неговите членове при възможното най-голямо употребление на усилия. От тая най-примитивна стопанска организация се явяват малки образувания, подобни на славянските задруги, каквито и до днешно време има запазени. Следи от тая стопанска форма са останали в народните обичаи. Родоначалниците на тия задруги, които остават верни на расовия закон, постепенно получават едно първенствуващо положение; от тях излиза духовенството, благородното съсловие и кралството. Веднъж явили се съсловия, вече има почва за образуване на по-големи или по-малки княжества. Тези по-големи организации биват завладявани от ония индивиди в народа, при които расата е била най-добре запазена.
към текста >>

Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек.
религията потъва във формализъм, разпространява се упадък в морала и суеверие. Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси. От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието. По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи. Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон.
към текста >>

Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“.
И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води.
към текста >>

Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси.
За илюстрация на това Д-р Щайнер взема възпитанието. За да може да се тури възпитанието на детето на правилни основи, необходимо е да се изучи детската душа и законите, по които се тя развива с помощта на ясновидско изследване. Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му. Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема. Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“. Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия. В това изречение се съдържа една велика истина. Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното.
към текста >>

ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени.
Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р. Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето. Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи.
Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др.
към текста >>

Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие.
А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка.
към текста >>

Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече.
И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн.
към текста >>

Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност.
В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти.
към текста >>

Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание.
Добрият аспект между слънцето или луната и Сатурн е голяма помощ. Сатурн е планетата на Карма, и там, където той не е победен, не е възможно по-високо издигане. Сатурн е пречистващата сила, която ни овладява и действа в нас, преди да сме в състояние да повдигнем съзнанието си. До това съзнание се достига под ръководството на Сатурн. Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола. Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание. От тук силната проява на угнетяващото и стесняваше Сатурново влияние в човешкия живот е обикновен знак, че вече е настъпило времето на по-висше духовно развитие. То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество. Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването. (Този момент се нарича Епоха). Законът на Хермес гласи: знакът и градусът, на който стои луната в момента на Епоха, става асцедент при раждането, ако луната расте, а десцедент, т. е.
към текста >>

Този закон, от който се ползвал още Птоломей при коригирането на времето на раждането, се прилага винаги за тази цел и верните резултати, които често се постигат, са най-доброто доказателство за неговата правдивост.
То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество. Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването. (Този момент се нарича Епоха). Законът на Хермес гласи: знакът и градусът, на който стои луната в момента на Епоха, става асцедент при раждането, ако луната расте, а десцедент, т. е. знак, който при раждането захожда на западния хоризонт, ако луната се намалява. Този закон, от който се ползвал още Птоломей при коригирането на времето на раждането, се прилага винаги за тази цел и верните резултати, които често се постигат, са най-доброто доказателство за неговата правдивост. От това ние се учим, че раждането става в точно определено време и по-строго установени закони, не по-рано и не по-късно. Това важи за нормални раждания. А когато се намеси лекар или когато по други причини раждането закъснее или се ускори ? В тези случаи можем да правим само предположения. Би могло да се приеме напр., че и такава изкуствена намеса трябва да бъде показана в хороскопа по някакъв начин, но как, това не може да се каже.
към текста >>

Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление.
Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка. В Echappees sur l’Occuliisme аз изложих много подробно всички аргументи против тях и тая книга препоръчвам на всекиго, за когото това разглеждане на въпроса е ново. Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“. Картофите като лек против подагра и пикочна киселина. Копенхагенският лекар Д-р Хиндхеде твърди, че между хранителните средства, които особено помагат за разтваряне на пикочната киселина, на първо място стоят картофите, след това идат хлябът и овощията.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
към текста >>

Много часове прекарах аз в борба между доброто и злото, но сега приятелят на моите празни дни скланя моето сърце към себе си, и аз не разбирам, защо е този зов към целта, която няма смисъл?
Речта на моето сърце ще зазвучи като тиха песен. Хората бързат да отидат на Царския пазар. Всички купувачи и продавачи са вече там. Но аз получих необикновен отпуск, посред ден, в най-големия разгар на работата. Нека разцъфнат цветята в моята градина, макар да не е ударил още часът, и нека пчелите почнат своето лениво бръмчене. Много часове прекарах аз в борба между доброто и злото, но сега приятелят на моите празни дни скланя моето сърце към себе си, и аз не разбирам, защо е този зов към целта, която няма смисъл? 90. В деня, когато смъртта похлопа на твоята врата, какво ще й предложиш ти? О, аз ще туря пред своята гостенка пълната чаша на моя живот. Не, аз няма да я пусна с празни ръце. Всичките сладки плодове на моите есенни дни и летни нощи, цялата жътва и всичко, което съм спестил през своя пълен с труд живот, аз ще сложа пред нея при свършека на моите дни, когато тя похлопа на моята врата. 91. О, ти последно осъществление на живота, смърт, моя смърт, ела и ми пошепни !
към текста >>

Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика.
В него бе въплътена доктрината на Фихте. Светът за него бе само представа, но на „своите представи“ той отдаваше абсолютно значение. Погледнато така, преживяването поражда бляновете, а бляновете всякога се превръщат в материални образи. И както в разказа на Клинксор, Поезията предава Парките на тарантулите, за да поднови по-скоро царството на Мъдростта, тъй и душата предава тъмните помисли на смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите на съзерцанието. Синият цветец е най-добре въплътения блян. Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика. „Синият цветец! “ възкликва Хайлборн. През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна. _________________________ *) Новалис е един от най-великите представители на романтизма в XVIII век. Роден е в 1772 год.
към текста >>

Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия.
Той бе напълно оригинален. в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“.
към текста >>

„И никаква земна красота не може да засени блясъкът на твоето сърце, когато то се облече със светлата мантия на доброто, истината и правдата в живота“.
„О, сине на Проявената Мъдрост! Ти, който си най-нежния ароматен и мил земен цвят, проникни чрез нас в твоята същност, защото ти си по-стар брат, и си едно от най-красивите и тайни творения на мъдрата Сила в природата. Ти си цвят, изваян от ръката на самаго Бога! . . . „И никакъв наш аромат не може да се сравни с благоуханието на твоята душа, когато в нея се разцъфти нежния цвят на съвършената, всеобемаща божествена любов! „И никаква земна красота не може да засени блясъкът на твоето сърце, когато то се облече със светлата мантия на доброто, истината и правдата в живота“. „И никаква сила не може да попречи твоята съвършена мъдрост, когато в тебе заговори гласът на Бога — изявен чрез духовно-разумната сила във вселената! . . . „О, човече благи — сине на проявения живот — велик си ти в цялата твоя пълнота на съвършенство, когато я достигнеш и се проявиш в нея. Пред твоята велика мощ на духа се прекланя всичко! . .
към текста >>

Когато се прилагат физиогномическите принципи за разпознаването на характера, винаги трябва да се вземат пред вид важните изменения, които произлизат от пола.
4) Някои посочват Михаел, а разумното същество на Меркурийий е Рафаел. Самуел Р. Уелс. физиогномия: (Продължение от кн. V.) V. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА „Той само за Бога, тя за Бога и за него“. Милтон. Когато се прилагат физиогномическите принципи за разпознаването на характера, винаги трябва да се вземат пред вид важните изменения, които произлизат от пола. Очертанията на мъжа и жената, както в общите форми, така и в особените черти, удивително се различават. Това, което се явява уместно и красиво у мъжа, същото у жената би било несъответно и грозно и обратно. Една мъжка жена и един женствен мъж ни произвеждат еднакво неприятно впечатление. И в двата случая чувстваме, че има нещо, което не е на местото си, и ни изглежда, че истинският природен ред е нарушен. Размери — Венера и Аполон Първото различие, което забелязваме между мъжката и женска фигури, е по-големият размер на първата.
към текста >>

Учение за ръката изобщо Досега дадохме кратко и, вярваме, изобщо разбираемо изложение на основните положения в изкуството за познаване на ръката, за да неуплашим начинаещия в това учение с много подробности, и да му дадем по-голяма прегледност.
Велико и благородно нещо е да бъдеш мъж. Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „Божия последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба. Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 1. Учение за ръката изобщо Досега дадохме кратко и, вярваме, изобщо разбираемо изложение на основните положения в изкуството за познаване на ръката, за да неуплашим начинаещия в това учение с много подробности, и да му дадем по-голяма прегледност. Сега ще вървим по научното и строго логическо подразделение, за да можем по-лесно, без да се объркваме, да подредим и прегледаме голямото количество отделни правила и норми, които в своята цялост съставляват изкуството и учението за познаване (четене) по ръцете. Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията.
към текста >>

Сега ще вървим по научното и строго логическо подразделение, за да можем по-лесно, без да се объркваме, да подредим и прегледаме голямото количество отделни правила и норми, които в своята цялост съставляват изкуството и учението за познаване (четене) по ръцете.
Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „Божия последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба. Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 1. Учение за ръката изобщо Досега дадохме кратко и, вярваме, изобщо разбираемо изложение на основните положения в изкуството за познаване на ръката, за да неуплашим начинаещия в това учение с много подробности, и да му дадем по-голяма прегледност. Сега ще вървим по научното и строго логическо подразделение, за да можем по-лесно, без да се объркваме, да подредим и прегледаме голямото количество отделни правила и норми, които в своята цялост съставляват изкуството и учението за познаване (четене) по ръцете. Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база.
към текста >>

При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата.
Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав. Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен. При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата. Средно големи ръце означават присъствие на способности за схващане нещата както изобщо, така и в подробности. Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна. Средно голяма и силна ръка, която е суха, означава мъчно схващане и бавно мислене. Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести. Ръка със средна големина, силна и влажна със синкав цвят притежават обикновено добродушните и съобщителни хора, които клонят и към разпуснатост.
към текста >>

Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите.
Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно. Религиозната му доктрина се състои във вярването, че доброто трябва да управлява света, че човешкото тяло се управлява от флуиден магнетизъм и че магнетизмът на добрите хора може да победи магнетизма на лошите. Той вярва още в съобщаването с духовете, в пряката намеса на същества от невидимия свят в работите на тази световна сфера и в силата и действието на духовни сили при лекуване на болести. Службите са твърде прости. Антоан заедно със слушателите си концентриран, мислите си и „лекарят“ дохожда в магнетично съобщение с умовете на богомолците. Когато почувства, че добрите влияния преобладават, почва да говори под силата на духовете. Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Злото по никой начин не може да се победи със зло.
Свободното възпитание, отстраняването на всякакъв терор, заплашване от училището е необходимо, за да получим самостоятелни, самодейни личности. Когато любовта зацарува в училището, тогаз ще станат излишни и всякакви наказания. Тогаз всички правилници за наказанията, които имаме, трябва да съберем и изгорим на тържествено аутодафе, за да избавим за винаги училището от тях. Чрез тях не се постига нищо. Ако учителят въздейства на провинения ученик с любовта, непременно ще успее. Злото по никой начин не може да се победи със зло. Само любовта побеждава. Толстой казва: „Да възпитаваш,значи да въздействаш върху сърцето.“3) Е добре, ако заплашваш детето, то заключва своето сърце, то скрива вече за напред своето сърце от тебе, то не позволява вече да проникваш навътре в него, и тогаз ти вече не можеш да му въздействаш възпитателно. Ти, може би, ще можеш да го дресираш, но не и да го възпитаваш. Тогаз вече всички твои педагогически принципи са безсилни. Щом то е заключило своето сърце, ти си вече отчужден от него.
към текста >>

Както наказанието е терор, така също и наградата е косвен терор, понеже тогаз караме учениците да вършат доброто от желание да получат награда, а не от любов, от влечение към самото добро.
И им казваме, че ако не правят така, ще ги наказваме. Но с всичко това се постига само една външна дисциплина, така се постига само едно дресиране, а не възпитание. Чрез наказанията ние можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Чрез наказанията ние можем да дадем едно външно лустро на характера на ученика, но вътрешният човек си остава същият. Но не само наказанията трябва да се премахнат от училището, а също така и всякакви награди. Както наказанието е терор, така също и наградата е косвен терор, понеже тогаз караме учениците да вършат доброто от желание да получат награда, а не от любов, от влечение към самото добро. Чрез системата на наградите ние ще получим фалшиви характери. Но ние като се обявяваме против наградите изобщо, обявяваме ме се против тези награди, които се дават поради извършване на добро или неизвършване на зло. А съвсем друго нещо е, когато се награждават всички ученици независимо от техния успех и дела, само като проява на нашата любов към тях. Такива награди имат, разбира се, друг характер. Не трябва да има стена между учителя и ученика.
към текста >>

За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна?
Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство. За какво е предприемал Александър своите походи? За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си. Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“. Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят.
към текста >>

Разбира се, предварително преподавателят, който иска да си служи с тази метода, трябва да изучи окултизмът.6) Необходимо е запознаването на учениците с духовните истини от начало в една символична, алегорична форма, а по-после направо.
Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма. Разбира се, предварително преподавателят, който иска да си служи с тази метода, трябва да изучи окултизмът.6) Необходимо е запознаването на учениците с духовните истини от начало в една символична, алегорична форма, а по-после направо. Това се основава на дълбоки окултни закони, от които един педагог материалист не може да има никакво понятие. Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното тяло на детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма. Така то се подготвя после да ги разбере в една научна форма. Но някой може да запита: има ли още други основания, за да се запознаят учениците с духовните истини било в алегорична, било в научна форма? Има и други основания, но не би било тук мястото да говорим за тях.
към текста >>

Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот.
Тази форма е характерна не само за учените, но и за великите композитори, защото композиторското изкуство предполага разбиране на ритъма, а ритъмът изисква една математична основа. Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип. с) Лопатовидни пръсти (фиг. 35). Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки. Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване.
към текста >>

— Злото също така остава своят отпечатък, както и доброто.
е знакът на сензитивните и медиумите. По-висшите трептения на показват дарба към ясновидство и изкуства. Канцер отразява майчинството, грижливостта, симпатията, които винаги, при всички изменения, представляват основния тон на канцеровия характер. Мнозина водят един неуместен скитнически живот, — тласкани тук и там от своите чувства и фантазии, на които те са напълно подвластни Техните настроения обикновено претърпяват много промени. Те лесно се увличат от другите поради своята недостатъчна самостоятелност, и това също е причина за тяхната малка съпротивителна сила против болезнените влияния. — Злото също така остава своят отпечатък, както и доброто. Първият деканат се управлява само от променливия месец, вторият има за свой съвладетел (), който дава на този деканат повече устойчивост; третия деканат има за съвладетел, , () чрез което любовта и удоволствието за служене на другите остават основен тон. Към това странично действие на в тоя деканат се прибавя и това на . Надеждата и доверието трябва да бъдат подхранвани и склонността към ипохондрия трябва да бъде преодоляна. Редовни телесни упражнения са от голяма полза. в М. С.
към текста >>

Много зависи, обаче, от доброто положение на слънцето.
Гласът е силен и има нещо заповедническо, което се забелязва и в погледа. Когато човек е любезен към хората от тоя тип и дава да се разбере, че ги цени според тяхната стойност, тогава те са добри, благородни и услужливи приятели, но дисхармоничният Лео страда от глупава гордост и не дружелюбност. Смелостта е едно от неговите добри качества. Този знак управлява сърцето и гърба; той обикновено дава здраво тяло, както овенът, но о по-добре сложена стойка. Неговата жажда за власт и импулсивност правят живота му изложен на много промени. Много зависи, обаче, от доброто положение на слънцето. Старите са правили големи тържествени служби и празненства, така наречените леонически тържества, ръководени от жреците на лъвовете, през месеца, когато слънцето минава през . По името на слънчевия Бог у персийците Mithras, тия празници наричали Mithriaca. Символичните истории за Самсон и Херкулес имат за основа преминаването на слънцето през тоя знак, — те са символично представяне на това преминаване. Някои съвременни астролози, които в своя хороскоп имат знака , поясно от другите, го наричат „царският знак“, и с право — хората от тоя тип с удоволствие придават нещо царско в своята външност. Това може да се забележи даже и в царския жест, с който просякът, роден под тоя знак, приема милостинята.
към текста >>

Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото.
Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите. в I. С. Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто. () ЛИБРА — Везни Владетел .
към текста >>

По същия метод злото може да бъде променено в добро чрез силата на вярата.
Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото. И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може. да причини промени и в атмосферата — ветрове и дъждове, буря, градушка и светкавица. По същия метод злото може да бъде променено в добро чрез силата на вярата. Небето е една нива, в която човешкото въображение хвърля своите семена“. В този единствен пасаж от Парацелзуса се намира и философията на астрологията, и доказателството за ефикасността на молитвата. Казах, че той бе баща на хомеопатията. Също така той бе баща и на една, развила се по-късно, школа на животинския магнетизъм, която бе основана във Франция през последните години на осемнадесетия век и началото на която винаги се свързва с името на Месмер. За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък интуитивните способности на учителя си Парацелзус.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила.
Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов. През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове.
към текста >>

“ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни!
Но... знам че е напразно,: ръка Ти нивга вече не ще ми я даде, додето в мен сърцето — несвъртище омразно — самичко не миряса, за винаги не спре.. * * * СЪРЦЕТО Кой знай играта на сърцето, как се изменя всеки ден, не би си мръщил той лицето, не бил би нивга наскърбен. * То днес ни мъчи и терзае,.. избликва сълзи на очи, а утре лудо заиграе, обляно в радостни сълзи! . . . * * * ГРЪШНИЯТ ХЕРУВИМ Съжител Божи, херувим, пред светлия престол незрим, изказа жарко таз молба: „о Татко, нека йощ сега на земни свят да се вестя, — човешка дай ми ти съдба“. * — „Върви! “ Отец му отвеща, „бъди ми верен ти всегда, , „закона строго ти пази, „не чти кумири, суети, доброто всякога люби и чист при мен се пак върни! “ * Във миг го Той преобрази и образ строг се проясни, блестящи къдри разпиля по белоснежни рамена, очи кат синьото небе, с невинен поглед на дете. * Лицето блесна в красота, корал изви се на уста, в усмивка бисер просия и в чистата оназ снага греховен пламък се преля — сърце човешко затуптя. * Девойка, прелестно дете, с вълшебен устрем полете, пред очарования глед трепнаха нови красоти, сърце й нежно се смути от шумни, пъстър земен свет * В среднощ в гората се запря и в съзерцание замря, луна, звезди блестят в небе, далеч се чуй ревът на звяр. но ней яви се дневни цар и тя земята в миг видя. * Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня .
към текста >>

Всеединното, Всемогъщото, Вседоброто не може да има други основания, освен тия, които то само съдържа, следователно, то е пълната безосновност.
Да се дири то с методите на логиката, е безцелен труд. Обаче, горната формула все пак е обяснима. „Това, което заключава в себе си и своите основания, естествено е, че нема нужда от други такива: то е безосновност“. Такава, навярно, е била първата мисъл на Бьоме при размишленията му за божествената същност. На тая безосновност на Бога, като абсолютна първопричина, се основават всичките религиозни системи на миналото, които, без нея, биха били само поетически илюзии, създадени от човека за човека. Всеединното, Всемогъщото, Вседоброто не може да има други основания, освен тия, които то само съдържа, следователно, то е пълната безосновност. Из тая безосновност произлизат всичките основания на съществуващите в Бога неща. Ако за момент се приеме Платоновата терминология, горното може да се изрази по следния начин: Бог е само мотив за съществуването на идеите, които се заключават в него. Природата, в своята необятна разнообразност на форми и видове, е само олицетворение на тъй проявения Бог. В всичко мистикът може да открие скритата идея. И Платон, и Бьоме, и Сведенборг виждаха, че всяко нещо е само представител на известна идея, на известно божествено основание.
към текста >>

Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто.
Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогическата литература, но малко се прилага. Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за преподаване, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания. Както външната му форма, така и вътрешното му устройство трябва да будят у ученика естетични чувства. Това ще влияе несъзнателно за облагородяване на характера му. Изобщо в днешния материалистичен век малко внимание се обръща на стила.
към текста >>

В себе си, тайно, се запитват хилядите мислещи от всички земи: „защо ние трябва тъй да се разпаднем и да изгубим най-доброто, което придава цена на живота, и то тъкмо тогава, когато сме придобили опитност и мъдрост, които ни правят най-годни за живота?
Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност. Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи геологията, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги? А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ? И дали най-висшите, до сега почти непознати, сили не се развиват от най-съвършения органически комплекс, който познаваме, от човека? В себе си, тайно, се запитват хилядите мислещи от всички земи: „защо ние трябва тъй да се разпаднем и да изгубим най-доброто, което придава цена на живота, и то тъкмо тогава, когато сме придобили опитност и мъдрост, които ни правят най-годни за живота? “ Началото на лятото — виж, дните вече стават по-къси! Зовът на множеството е в начало винаги едно шепнене. Молитвата, желанието, молбата на масите е винаги тайнствено молене! Всеки се въздържа и стеснява да го довери на съседа си, бои се да не стане смешен ! Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите.
към текста >>

Никоя сила не работи по-умно, никоя не е по-мощна, да постигне резултати както в доброто, така и в злото, отколкото онзи равномерен ток от мисли, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат.
Възрастните деца по некога определят мислено за своите бащи и майки такива места в живота, които те може да са наклони да заемат, а може и не. По своята същност тази никога не изговаряна мисъл може да се формулира така: „майка ни действително е много стара, за да носи светли бои“. — „Би било просто смешно, ако мама (като вдовица) би искала повторно да се омъжи“. — „Мама нема пак да иска да бъде въвлечена в нашия весел живот, тя по-добре ще остане в къщи, за да наглежда децата“. Или: „време е вече татко да се оттегли от работа“. Никоя сила не работи по-умно, никоя не е по-мощна, да постигне резултати както в доброто, така и в злото, отколкото онзи равномерен ток от мисли, който, изтичащ едновременно из по-вече хора, се обединява, за да предизвика у едно лице желани действия, съзнателно или сляпо: силата работи и докарва резултат. Когато същите мнения от три или четири лица се насочат към онова същество, което им е дало нови тела, и което те наричат „майка“, тогава мълчаливата сила на това мнение е доста мощна, за да постави майката тъкмо на онова место и там да я задържат, където е най-удобно за децата Обикновеният ход на мислите, който подкрепя това, гласи: „в хода на природата е, майката да остарява и полека да се оттегля от активния живот към дома и там да се задоволява с обществото на другите изоставени семейни членове и да бъде полезна като главна нагледвачка във време на болести или при други семейни събития“. Чрез съединеното действие на такова чувстване в околната среда много майки тъй изгубват своите привилегии като индивиди, и постъпят тъкмо така, както несъзнателно искат техните деца. Някои, може би, мислят: „не би ли трябвало аз с моите грижи и мъки да отида при собствената си майка или близките роднини и да приема тяхната помощ, както съм привикнал на това от детинство? Не би ли трябвало във време на нужда да ме подкрепят преди всичко моите роднини“? Разбира се, да, щом майката или други кръвни роднини вършат това с удоволствие и доброволно и помощта иде направо от сърцето, а не в недоизказаната форма: „мисля, че трябва да направя това, понеже е за моя брат, син или друг сродник, който ме моли за това“.
към текста >>

Той отново се издига от падението си, по-силен и по-велик; по тоя начин, злото иде след доброто само временно и с цел да осъществи по-доброто.
Шин (ש), която съединява двете части, изобразява производителния и тънък огън, проводник на неразделящия се живот, формиращия посредник, ролята на който е да извърши въплътяването, като позволява на Духа да слиза в материята, да я прониква, да възбужда силите й и да я преработва по свой начин. Шин, като съединение на двете части на разсечената тетраграма, се явява символ на падение и закрепване в елементарния и материалния свят, символът הוהי разчленен в своето единство. Същата буква ש, като прибавка към буквения кватернер, дава квинер (5) или числото на падението. Но същото число е и число на волята, а волята е средство за възстановяване. Посветените знаят, защо заменянето на четирите с пет е само временно пакостно: как в калта, дето се търкаля в падението си, човешкият множител се учи да си завладее една личност, действително свободна и съзнателна. Той отново се издига от падението си, по-силен и по-велик; по тоя начин, злото иде след доброто само временно и с цел да осъществи по-доброто. Това число 5 съдържа най-дълбоки тайни. И това, което казахме за 4 и 5, в съотношенията с Кръста на Розата, е достатъчно за ония, които могат да бъдат посветени. Хенрих Кунрат, кабалист и алхимик. Сега ще кажем няколко думи за лъчите на числото десет, които пронизват пространството на облаците или Ацилута. Това е денера (10) на Питагора, наречен в Кабалата сефиротическа еманация.
към текста >>

И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието.
Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото. Съответно на всеки от ангелските чинове Кунрат помества една от десетте заповеди. Това значи, че ангелът, който управлява всеки чин, като че ли произнася едно от наставленията на божествения закон. По-дълбока е идеята му, като изобразява буквите на еврейската азбука като излизащи от облаците на Ацилута, прорязана със сефиротическите лъчи. Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове.
към текста >>

Индуктивно разсъждение; способност да се класифицира и да се прилага аналогия към разпознаване на принципите; да се сравнява, да се различава и да се илюстрира; да се извличат правилни заключения и пр.
Разсъдителни способности 36. Причинност. — Способност да се разсъждава и се разбират основните принципи: „защо и откъде“; оригиналност. Излишък: премного теория, без практическа страна на нещата. Такъв ум може да е философски, но не е практичен, нито научен. 37. Сравнителност. Индуктивно разсъждение; способност да се класифицира и да се прилага аналогия към разпознаване на принципите; да се сравнява, да се различава и да се илюстрира; да се извличат правилни заключения и пр. Излишък: „косъмът дели“ или ненужен критицизъм. Недостатък: неспособност да схваща отношението на нещата, С. Човешкото естество. — Интуиция; проницателност на характера; схващане мотивите при първа среща. Излишък: задълбочава се в характера на другите до толкоз, че забравя длъжностите си и жертва учтивостта и вежливостта.
към текста >>

Аполон, слънчевият бог, в старите предания се представя като един вид демон, който праща нещастие и чума по животните, но същевременно отклонява и злото.
Един добър аспект между тях означава, че животът може да се прояви хармонично във формата, или с други думи: индивидуалната и личната страни на нашето същество действат в хармония заедно ( = личност). Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по-висшата или слънчевата на своето съществуване, и до такава степен, до каквато успее в това, той ще бъде господар на съдбата си, и ще „управлява своите звезди“. Слънцето упражнява най-голямото си влияние през втората половина на нашия живот. През първата половина на живота, особено през детинството, дава тон формата или влиянието на Луната. Естеството на слънчевото влияние е сухо и горещо, както това на Марс, но по-умерено. Аполон, слънчевият бог, в старите предания се представя като един вид демон, който праща нещастие и чума по животните, но същевременно отклонява и злото. Седмият ден на месеца се считал за рожден ден на Аполон и се празнувал като такъв. Той е същевременно и бог на истината и на чистотата, но се почита и като бог на войната (съгласие между влиянието на Слънцето и това на Марс). Той бива изобразяван като младеж с царствена и сериозна външност, въоръжен със стрела, лък, лира или триножник. Луната () Луната е почитана под различни имена и символи. Някои от тях са: Синтия, Изис, Селене, Артемиза, Персефона или Прозерпина, Сома.
към текста >>

Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния свят.
Старите са имали едно особено деление на зодиака, според четирите фази на Луната (всяка от по 7 дни приблизително) в 28 лунни къщи и на всяка от тези къщи приписвали особено влияние. Сега това деление не се употребява и значението му се е изгубило. Заслужва, обаче, да се направят изучавания в това направление. Луната е голяма събирачка на хармоничното и нехармоничното, което иде чрез аспекти от другите планети. Луната, добре аспектирана и в една ъглова къща, е една гаранция за успешен живот. Особено много помага добрият аспект от Юпитер и Венера за достигане на доброто в материалния свят. Един от най-лошите аспекти в хороскопа е четириъгълника или опозицията на Сатурн. Всякога трябва да се внимава, щото Луната да взема характера на знака, в който е поставена, напр. ако стои в , ще се прояви влиянието на Марс в импулсивност и пр., в добър и лош смисъл, според аспектите. Лошо аспектирана Луна е сигурен знак за слабо здраве, особено през първите седем месеци на живота. Луната има голямо влияние върху всичко, което има връзка с медиумитет, спиритизъм, психометрия и пр.
към текста >>

12) Учител и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто.
Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена. 12) Учител и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто. Цената па този том е 12 лв. Доставя се — София, ул. Опълч., 66. Препоръчваме най-горещо таза книга на всички българи. 2. Д-р А.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ново средство за познаване престъпниците. IV.
К А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Случай от прераждане. II. Предсказания за 1914 г. III. Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI. Връщане на духовете. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС Аналогии и заключения - Новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони.
към текста >>

Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му.
И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма.
към текста >>

Той прибягва до престъпления, езически жертвоприношения и убийства, за да добие благоволението на силите на злото.
Той е бил създаден с един чудовищен замах на една мощна и необикновена фантазия. Какво символизира той? Ние трябва да си зададем тоя въпрос, въпреки че мнозина биха възразили, че Ватек е само един приказен халиф. Ако това последното е вярно, Бекфорд не би вложил такава огромна, но дивно прикрита със средствата на изкуството, морална тенденция в своето творение. Ватек, подбуден от един подземен дух, явил му се в лицето на Гяура, възжелава да достигне абсолютното познание на вселената и да завладее всички тайнствени талисмани и съкровища, скрити в недрата на земята. Той прибягва до престъпления, езически жертвоприношения и убийства, за да добие благоволението на силите на злото. Прибягва и до похватите на черната магия, за да може да задоволи своя алчен дух. Религията и чистата вяра за него са само предмет на гавра и смях. Неговата майка, царицата Каратис, надминаваща всички по ум, злоба и престъпност, една истинска жрица на тъмните природни сили, му помага и го подкрепя във всички негови дела. Но до де достигат те? — до мрачното царство на безнадеждността.
към текста >>

Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно.
Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя.
към текста >>

И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи.
Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период.
към текста >>

Тук се разбират не изобщо всички бащи, а тези бащи, които искат Още да живеят с „доброто старо време“, които не искат да вървят заедно с времето.
Но винаги е било така до сега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите те считат като опиянение, пълно с опасности. В същност обяснимо е, защо старите не разбират младите. Защото младите носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със старите идеи и правила, не искат да се разделят с тях. В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират не изобщо всички бащи, а тези бащи, които искат Още да живеят с „доброто старо време“, които не искат да вървят заедно с времето. Младежта е склонна да живее със самоотричане за нещо възвишено. Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма!
към текста >>

Нищо не може да устои против волята на човека, когато той знае истината и желае доброто. 2.
. . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп. „Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр. Елифас Леви1) Двадесет и две аксиоми за волята 1. Нищо не може да устои против волята на човека, когато той знае истината и желае доброто. 2. Да желаеш зло, значи да желаеш смърт — извратената воля е начало на самоубийство. 3. Да желаеш добро с насилие, значи да желаеш зло, тъй като насилието произвежда безредие, а безредието — зло. 4. Може и трябва ла се приеме злото, като средство към доброто, но никога не трябва нито да се желае, нито да се върши. Иначе, с едната ръка ще рушиш това, което градиш с другата. Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5.
към текста >>

Може и трябва ла се приеме злото, като средство към доброто, но никога не трябва нито да се желае, нито да се върши.
„Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр. Елифас Леви1) Двадесет и две аксиоми за волята 1. Нищо не може да устои против волята на човека, когато той знае истината и желае доброто. 2. Да желаеш зло, значи да желаеш смърт — извратената воля е начало на самоубийство. 3. Да желаеш добро с насилие, значи да желаеш зло, тъй като насилието произвежда безредие, а безредието — зло. 4. Може и трябва ла се приеме злото, като средство към доброто, но никога не трябва нито да се желае, нито да се върши. Иначе, с едната ръка ще рушиш това, което градиш с другата. Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5. За да имаме право да усвоим нещо, всякога трябва да го желаем търпеливо и дълго време 6. Да се прекарва живота в желание на нещо, което е невъзможно да се усвоява всякога, значи да се отречем от живота и да приемем вечната смърт. 7. Колкото повече пречки преодолява волята, толкоз тя е по-силна.
към текста >>

Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото.
Това е материалното, опитът патилото, на кръвта, на клетките. Затова новите интуиции не могат достатъчно да бъдат повтаряни: „има една висша управляваща сила, която прониква и оживява всичко“. Ние сме част от тази сила. И като такава, нам е дадена способността чрез продължително мълчаливо искане, молене или желание да привлечем в нас все повече от вродените качества на тази висша сила. Всека наша мисъл е една реалност, една сила. Всека мисъл е строителен камък в създаващата се съдба, в доброто и в злото. Който сега е принуден да живее в грозна къща, да се храни на лоша маса, да живее между хора, които чувстват сурово и просташки, той трябва в своето най-дълбоко въображение да се пази от всичко това недостойно. Духовно той да живее в по-хубава къща, да се мисли на по-добра и благородна маса, между но-добри хора, и това състояние на неговия дух ще го заведе към по-добро, без мъка, огорчение и принуждение. Бъди богат в себе си, в душата си, във фантазията си, и материалното богатство ще последва. Който вижда себе си само на най-ниското стъпало на стълбата, той ще остане там за винаги, през целия си живот. Доминиращото настроение, било притиснато или победоносно, е това, което в действителност въздейства върху всички физически условия на живота.
към текста >>

Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания.
Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания. Ако целта ти е велика и справедлива, ще бъдеш заведен при такива хора, на които ще вдъхнеш доверие и на които можеш да говориш със сигурност. Когато изискваш справедливост за себе си, ти я изискваш в името на цялата раса. Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта. Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение.
към текста >>

Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден.
Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава!
към текста >>

След това познаване няма вече раздела.
Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!...
към текста >>

Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение.
Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш. Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51).
към текста >>

Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто.
Дали си жена или мъж, твоят живот не може да бъде съвършен, ти не може да се въздигнеш от една сила до друга, преди да срещнеш и духовно познаеш твоето второ „аз“, твоето допълнение в другия пол. След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа.
към текста >>

Те поддържат възгледа, че доброто е за предпочитане пред хубавото, а полезното е за предпочитане пред двете.
Техните възгледи не могат да се издигнат над традиционното, но те са добри търговци, но и в това отношение не задминават средната мярка. Те.м са присъщи във висока степен вяра в авторитета, чувство на дълг и чувство за практичното. Такива хора могат да бъдат отлични, макар и строги и педантични, чиновници и бюрократи. Те подхождат на онези места, дето важна роля играе авторитети г, властта. Такива хора предпочитат реалното пред нереалното, практическите дарби пред способностите, които произтичат От фантазията. Те поддържат възгледа, че доброто е за предпочитане пред хубавото, а полезното е за предпочитане пред двете. Покрай другото, те проявяват и притворство. Хората с ъглести ръце често стават педанти, които винаги изхождат от общи понятия, правила и максими и искат точно да се придържат о тях, в изкуството и в етичните действия. Затова често се държат о формата, о маниера, о израза и думата, които у тях заместват същността на нещата. Те избират приятелите си между такива хора, които са образовани и добре дисциплинирани, които в своите схващания са по възможност по-съвършени. Такъв човек е винаги хубаво облечен, обръснат, счесан и изчеткан.
към текста >>

Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен.
Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера. Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада. Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси. Лошо аспектиране в мъжки хороскоп означава, че новороденият няма за дълго да се спогажда с другия пол. Същото е означено и в женския хороскоп, където Марс (противният полюс на ) е зле аспектиран. При добри аспекти може изобщо да се приеме противното.
към текста >>

Ново средство за познаване престъпниците Изкуството да се установява със сигурност личността на хора, особено когато се касае за престъпници, е достигнало голямо съвършенство и продължава да се усъвършенства.
27о45’) при повръщането на слънцето. В Петерсбург се намират в хороскопа Марс и Венера в десета къщица. което означава, че влиянията за война и мир са еднакво силни. Есенната четвърт започваща па 23 септември 1911 г., когато слънцето преминава във везни, знакът, които стон под Австрия, показва Марс. Това означава голяма смъртност, много разногласия, в отделните части па тази държава, лоша реколта и недоразумения с чужбина. Ново средство за познаване престъпниците Изкуството да се установява със сигурност личността на хора, особено когато се касае за престъпници, е достигнало голямо съвършенство и продължава да се усъвършенства. Понеже често чрез него се решават въпроси за живот и смърт, хората дирите. все по-нови и по-съвършени средства. Отпечатването па пръстите е едно от тези средства, които са принесли доста услуги. Това средство се използва не само за откриване на престъпника, но и за участието на последния в известно престъпление. Д-р Локард препоръчва в „Архив за криминална антропология“ (два по-съвършена метода, която нарича „нороскопия“.
към текста >>

Д-р Локард иска във връзка с отпечатъка на пръста да използва и порите за но-сигурно разпознаване на хората.
Това средство се използва не само за откриване на престъпника, но и за участието на последния в известно престъпление. Д-р Локард препоръчва в „Архив за криминална антропология“ (два по-съвършена метода, която нарича „нороскопия“. Този специалист по анатомия още по-рано е обърнал внимание на обстоятелството, не при разглеждане па отпечатъците от пръстите, когато браздите па кожата не давате, решителни признаци, може да се отиде с изследването разпределението па порите па кожата. Порите, както е известно, са дребните отвори, през кои го става отделянето на потта. Количеството им е извънредно голямо, но те са тъй неправилно разположени, че количеството им на едно и също място не е еднакво у двама хора. Д-р Локард иска във връзка с отпечатъка на пръста да използва и порите за но-сигурно разпознаване на хората. Той ги нарича „областни марки във вълнообразния образец на отпечатъците на пръста“. Те. могат да се направят особено лесно видиш чрез едно опушено стъкло, върху което се явяват като черни точки на бял фон. Тези фигури поради разнообразието им ги сравнявате, с кораловите острови. Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти. По този начин пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2703490257263