Търсене в текстове за 'Отражение на светлината'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 605 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот.
Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни.
към текста >>

Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.
Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса.
към текста >>

Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>

2. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Същото нещо ние констатираме и за светлината.
И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество?
към текста >>

Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна.
Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят.
към текста >>

Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината.
Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега.
към текста >>

Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път?
Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.). Но те са давали и символично значение на краските. (Откровение 17 гл.
към текста >>

Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето.
А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н. химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда. Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва. Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала?
към текста >>

Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея?
Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината. Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии.
към текста >>

И тъй, в основата на нашия свят седи светлината.
Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината. Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни.
към текста >>

Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство.
Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските. Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство. В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните лъчи, както са напр. цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска. Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи.
към текста >>

И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници.
цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска. Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници. От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло. Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека. Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика.
ЛЕГЕНДА Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден.
към текста >>

Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
към текста >>

4. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде!
Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини! Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде! Каква надежда крепи тоя страшен път, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец? Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури?
към текста >>

Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта.
Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>

5. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
към текста >>

Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око.
То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото.
към текста >>

6. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете.
Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи. Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването.
към текста >>

Светлината на познанието не му свети отвън, а той сам се пренася в източника на тази светлина.
Той става ученик на Мъдростта. Колкото по-малко неща ще вижда, които се отнасят до външните човешки отношения, толкова по-правилно ще бъде представлението за тях. Тук може да се спомене, какво става с познаващия. Той има нова родина и става съзнателен жител на свръхчувствения свят. Отсега източникът на духовното проглеждане се влива в него от по-високи сфери. Светлината на познанието не му свети отвън, а той сам се пренася в източника на тази светлина. Загадките за света се явяват в нова светлина. Сега той говори не с нещата, които са създадени от Духа, а със самия Дух строител. Тогава собственият живот на личността в момента на духовното познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното. Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях. А тъй като ученикът на Мъдростта може да се съобщава със самия Дух, то всеки лъжлив образ, под който той си е представлявал Духа, ще изчезне.
към текста >>

7. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В това е цялата история на човека: все по-прозрачна и по-прозрачна става завесата, все по-ясно и по-ясно сияе зад нея светлината.
В това е истинската природа на човека - признайте я, проявявайте я! Няма защо да се стремите да бъдете чисти - вие сте вече чисти; няма защо да се стремите км съвършенство - вие сте вече съвършени във вашата същност. Светът, това е само завеса, зад която. се крие Действителността. Всека добра мисъл, всяко добро дело, разширява отверстието на тази завеса, и чистотата, безкрайността, Бог, скрити зад завесата, откриват себе си. В това е цялата история на човека: все по-прозрачна и по-прозрачна става завесата, все по-ясно и по-ясно сияе зад нея светлината. Ние не можем да Го познаем, всички наши опити в това направление са безплодни. Ако бе възможно да Го познаем, Той не би бил това, което е - вечен, безкраен, защото знанието е ограничено. Знанието е противопоставяне на обекта и субекта, а Той е и вечният субект, вечен свидетел на света, ваше собствено Аз. Затова, знанието е. като по-ниска степен, падение.
към текста >>

По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното.
А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество. Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това. По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното. Знаем, че всичко се стреми км благо, но болшинството от хората търсят благото в преходните неща, в удовлетворение на своите чувства, макар че никой още не го е намерил в това. Щастието може да бъде намерено само в духа. Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко тяло, този слаб ум. Това заблуждение е майка на всяко себелюбие. Ако аз съм само това малко тяло, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора.
към текста >>

„Гледай, ето моето отражение, а ето - твоето!
Той се опитал да се приближи към него, да му каже, че той, наистина, е лъв, но при приближаването му, овците избягали, а заедно с тях и лъвът-овца. От този момент насетне лъвът започнал да търси удобно време, за да влезе във връзка с лъва-овца. И ето, веднъж той видял лъва-овца сам и тичайки към него, извикал: „Ти си лъв! ” „Не, аз см овца'" - изблеял той. Лъвът го подгонил към близкото езеро и казал. „Гледай, ето моето отражение, а ето - твоето! ” Лъвът-овца погледнал, сравнил и разбрал, че той е лъв. Блеенето му изчезнало, и той издал могъщ като гръм рев. Вие сте лъв, вие сте Дух, чист, безкраен, съвършен. Всичката мощ, всичката красота на вселената е в вас. „О, защо плачеш, брате мой?
към текста >>

8. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз.
към текста >>

Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира.
към текста >>

Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира.
Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него.
към текста >>

Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел.
б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята.
към текста >>

(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

9. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените.
Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас. Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените. Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите.
към текста >>

Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас.
Вслушвате се в звуците, които ви идат отпред. Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина. Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж! Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат! Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха. Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне. Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове. Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата.
към текста >>

Защото те са видели светлината на новата епоха.
Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина. Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж! Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат! Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха. Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне. Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове. Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата. Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела.
към текста >>

Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества.
Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата. Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност. Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното.
към текста >>

10. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън.
Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза.
към текста >>

Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни.
Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога.
към текста >>

Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината!
Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа?
към текста >>

И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света!
Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън. Такова беше събуждането на Лазар от смъртта. Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна! ' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител. И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света! " Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото.
към текста >>

Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант.
Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета.
към текста >>

При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления?
И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака".
към текста >>

Къде е светлината?
Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама! Къде е светлината? Как ще се върна назад? Вървя по-нататък. Дойдох до една врата, която веднага се отвори. - Боже, де съм? Светлина!
към текста >>

Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината.
- Боже, какво е това? – Ти не си за тук. Аз се уплаших и мъкнах, нищо не отговорих. – Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата. Обаче, аз исках да стана по-голям от Него и със своята светлина да спечеля световете. Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината. която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората. Тези вериги, с които съм свързан, това е борбата на злото у хората против доброто. Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца?
към текста >>

– Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява?
която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората. Тези вериги, с които съм свързан, това е борбата на злото у хората против доброто. Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява? Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори.
към текста >>

Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя.
Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява? Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер?
към текста >>

И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството.
– Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството.
към текста >>

11. Съдържание на 6 бр. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата.
То е подобно на зазоряване след тъмна нощ. Как дълбоко действува тяхното четене ! Като че ли се изкачваш на висок планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Те ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и проникната с мир! Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата. Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младенчески порив. Тези беседи дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери са изложени дълбоките основи на живота и методите, по които той може да се издигне на по-висока степен. Те са написани така ясно, че и неподготвеният ще намери много нещо в тях, обаче в тях има такава дълбочина, че и онзи, който има дълбоки окултни познания, ще види разкриване на нови хоризонти. Изобщо в тези беседи е изложен грамаден материал, чието специално разработване чака своето време в бъдещето.
към текста >>

Във всеки том се разглежда една специална област от естествените науки в светлината на окултизма.
Този том показва, какво практическо приложение има окултната наука в областта на земеделското стопанство. Чрез окултизма ние градим нови основи на възпитание, медицина, науката за хранене, на земеделието и пр. - изобщо на целокупния живот. Тая книга е издание на естество-научната секция при Гьотеанум. Тя е издала досега четири тома. Във всеки том се разглежда една специална област от естествените науки в светлината на окултизма. Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6. Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (астрономията от окултно гледище), Щутгарт. В тая книга авторът, който е астроном, разглежда астрономията от окултно гледище. В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции върху тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година.
към текста >>

По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот върху човешкия живот изобщо и специално върху физическия, органическия и душевния живот.
Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6. Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (астрономията от окултно гледище), Щутгарт. В тая книга авторът, който е астроном, разглежда астрономията от окултно гледище. В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции върху тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година. По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот върху човешкия живот изобщо и специално върху физическия, органическия и душевния живот. - Космичните ритмуси в техните отношения към органическото, културното и душевното развитие. - Теории на астрономическите прецесии. - Природните царства в тяхната връзка с космоса. - Природата на кометите и пр. 7. L. Kolisko.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване".
* Конференция по училищна хигиена в Лондон от 15 до 18 юни т.г. Тая конференция се е занимала специално с въпроса за възпитанието и обучението на недоразвитите деца. Участвували са видни педагози и лекари. Въпросите били разгледани от окултно гледище. Конференцията била открита с реч от г-жа Д-р Ита Вегман, управителка на Терапевтическата Клиника в Арлесхайм (Швейцария) и редакторката на списанието по окултна медицина "Natura." По-важни реферати са дали следните: Д-р по мед. Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване". Фридрих Гойтер: „Третирането на волята и ума при лечебното възпитание", Вернер Пах: „Социалната и икономичната страна на лечебното възпитание." В есперантското списание „Jnter ni" (Между нас), което за-стъпва идеите на мира и братството и ратува за вътрешната идея на Есперанто, са отпечатани в № 4 и 5, год. 1929, мисли от Учителя - под заглавие „Афоризми"; в № 6 - статия - Сегашното положение на човечеството - също от Учителя. Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота. Според изследванията му на най-дълъг живот се радват земеделците и ония, що се занимават с умствена работа - преди всичко философите, математиците, ораторите и хората на изкуството. Дипломатите също достигат напреднала възраст.
към текста >>

„Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот".
Тези дни Стоне получил предложение от богатия индийски дипломат, Лакат Али, който му предложил да го заведе в Индия, за да издирят едно огромно богатство, закопано преди няколко века. В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа.
към текста >>

13. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство.
Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира.
към текста >>

Отражението на Абсолюта.
Съединителната връзка между смъртния и безсмъртния човек. 6. Буди. Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух. Отражението на Абсолюта. Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал.
към текста >>

Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3.
Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
към текста >>

14. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината.
„Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм. Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния. Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето".
към текста >>

Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината.
Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля". Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим. И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в молитвата.
към текста >>

Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената.
Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля". Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим. И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти мисли, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в молитвата. Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената. „Да бъде царството ти". Царството на Силата, Царството на все по-нова и по-велика радост и великолепие, Царството на Правдата. Царство на Откровенията, на нова библия и нови закони.
към текста >>

15. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида.
А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството).
към текста >>

Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле.
И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа.
към текста >>

Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието).
Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си.
към текста >>

Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир.
няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
към текста >>

16. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха, светлината и топлината – носители на живота.
Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание. Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с поука, говори за високо съзнание на човека. Причината на страданието е единственото наше неразбиране. Страданията идат с цел да потърсим Великото в живота и да Го намерим скрито в противоречието, в което са поставени хората днес. Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека. Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха, светлината и топлината – носители на живота. Бог не е отвън. Де ще Го търсим тогава? Той е вътре в нас. „Царството Божие е вътре в човека”, казва Христос. А само страданията са пътят, по който ние можем да намерим, де е Бог у нас.
към текста >>

Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността.
Затова в-вяра трябва! Човек трябва да бъде чист, не пасивен, а да възприема Божественото, да се остави съвършено на Божественото, То да действува в него. Всяко нещо, което произвежда страдание, е сянка на битието. Реалността не произвежда никакво страдание. Какво е реалното? Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността. Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека.
към текста >>

17. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена.
Жената днес и утре В света живеят само две души. Те са мъжът и жената. Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена. Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича.
към текста >>

Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота.
Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Красив живот иде занапред. Това е светът на новата, утрешната жена! Животът чака от нея да съгради новата култура на земята! Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота. 30.VI.933 г. Изгрев По Учителя: Д. Ат-ва
към текста >>

18. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е.
Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности. Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота.
към текста >>

Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите".
трябва да се пробуди сърцето на света. Неговият зов днес е слаб. Неговите повеления са смешен анахронизъм. Но той все пак ни нашепва, че днес трябва да подирим повече от всякога тоя жив Бог, който стои и чака непробуден в нас. И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и величието в природата. Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка. В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че човек за човека е звяр. В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>

19. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо?
" Защото няма любов! - Не може да учи. - Защо? Защото няма любов! Едно липсва на съвременните хора: любов. Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта?
към текста >>

Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът.
- Защо? Защото няма любов! Едно липсва на съвременните хора: любов. Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма смущение. Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов.
към текста >>

В любовта всеки човек е отражение на божественото.
Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава.
към текста >>

В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния.
Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея.
към текста >>

20. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа.
Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото "Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината.
към текста >>

И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва.
Защото скърби? А нали Бог е Любов? Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва? * * * Единният пулс нито се усилва, нито отслабва. И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва. То трябва да пулсира само. В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс. А радостите? А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов.
към текста >>

21. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят.
към текста >>

Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е?
към текста >>

Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора.
към текста >>

Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид.
към текста >>

Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината.
Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид. И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина.
към текста >>

Ала светлината сама по себе си трептения ли е?
Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид. И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.
към текста >>

Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение.
А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид. И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина.
към текста >>

Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора.
Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид. И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, всички форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.
към текста >>

И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина.
Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид. И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, всички форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота.
към текста >>

Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.
Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид. И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, всички форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота. Щом се прояви Любовта, ражда се живота.
към текста >>

За ония които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди.
Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид. И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, всички форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота. Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината. И тъй, помнете: Великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в Природата.
към текста >>

Светлината произтича от живота.
И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, всички форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота. Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината. И тъй, помнете: Великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ù работа.
към текста >>

А щом животът се яви, явява се и светлината.
За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, всички форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота. Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината. И тъй, помнете: Великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ù работа. И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината.
към текста >>

И тъй, помнете: Великият принцип на живота е, който е произвел светлината.
Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, всички форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота. Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината. И тъй, помнете: Великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ù работа. И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината. Неговият Дух носи пълната светлина.
към текста >>

А светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в Природата.
За ония които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота. Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината. И тъй, помнете: Великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ù работа. И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината. Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки.
към текста >>

Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината.
А щом животът се яви, явява се и светлината. И тъй, помнете: Великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ù работа. И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината. Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят.
към текста >>

Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят.
Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в светлината. Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината.
към текста >>

Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината.
Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически.
към текста >>

Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.
Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина. Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее.
към текста >>

За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.
Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина. Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки.
към текста >>

И тъй, човек се познава по светлината на своя живот.
И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина. Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.
към текста >>

Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее.
Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина.
към текста >>

И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината.
И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото по-мека и по-нежна е тя, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. Светлината на слънцето също е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина.
към текста >>

Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото по-мека и по-нежна е тя, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.
Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото по-мека и по-нежна е тя, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. Светлината на слънцето също е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни.
към текста >>

От това гледище, светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.
В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото по-мека и по-нежна е тя, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. Светлината на слънцето също е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.
към текста >>

Светлината на слънцето също е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.
Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото по-мека и по-нежна е тя, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. Светлината на слънцето също е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат „звезди". И това не е само фигура на речта, а една реалност.
към текста >>

Целият настоящ живот на човека, всичките му минали и бъдещи съществувания са зависили и ще зависят от светлината на неговата „звезда".
Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат „звезди". И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му минали и бъдещи съществувания са зависили и ще зависят от светлината на неговата „звезда". Тази звезда е съкровище на неговия живот. Тази звезда е смисъл на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде заедно с него. Но я видеха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди 2000 години.
към текста >>

Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди".
Но я видеха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди 2000 години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди". Такива човеци със „звезди" бяха едно време и апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди". Това са ония „огнени езици", за които твърде забулено се говори в евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свет, между апостолите и разумните светещи същества - жители на „небето". И наистина, когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява.
към текста >>

И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, където светлината ходи.
Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свет, между апостолите и разумните светещи същества - жители на „небето". И наистина, когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее един човек. В него се заражда и тихо, и непреривно сияе едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но и така интензивно, то обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, където светлината ходи. Светлината само в царски палати ли отива? Тя влиза и в чисти и нечисти места. Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори.
към текста >>

Светлината само в царски палати ли отива?
И наистина, когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее един човек. В него се заражда и тихо, и непреривно сияе едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но и така интензивно, то обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, където светлината ходи. Светлината само в царски палати ли отива? Тя влиза и в чисти и нечисти места. Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение.
към текста >>

Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ?
Това чувство е нежно и деликатно, но и така интензивно, то обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, където светлината ходи. Светлината само в царски палати ли отива? Тя влиза и в чисти и нечисти места. Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината!
към текста >>

Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори.
И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, където светлината ходи. Светлината само в царски палати ли отива? Тя влиза и в чисти и нечисти места. Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там.
към текста >>

От светлината требва да се учите на смирение.
Тя влиза и в чисти и нечисти места. Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света.
към текста >>

Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.
Оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината!
към текста >>

Бъди като светлината!
Но ако светлината, която седи толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на земята трябва да сторят това ? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината!
към текста >>

Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там.
Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-тайните места да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах.
към текста >>

Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла.
Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрева, ти си в пътя на светлината.
към текста >>

Колко е велико сърцето на светлината!
Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрева, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети.
към текста >>

Ходи по пътя на светлината!
Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрева, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта !
към текста >>

А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах.
Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрева, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта ! Дружи с това, което свети - Мъдростта.
към текста >>

Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрева, ти си в пътя на светлината.
Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрева, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта ! Дружи с това, което свети - Мъдростта. Тя ще ти даде знание.
към текста >>

Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината.
Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта ! Дружи с това, което свети - Мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива.
към текста >>

Защото светлината е дреха на знанието.
Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта ! Дружи с това, което свети - Мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината.
А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта ! Дружи с това, което свети - Мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

Светлината е неуловимото.
Дружи с това, което свети - Мъдростта. Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината!
Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

Светлината е силна и жива.
Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

Обичай светлината и свободен бъди!
Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

22. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него.
При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност. Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство. Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания. Само космическата религиозност е в сила да събуди в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр. С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората.
към текста >>

Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината.
Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести. Човекът с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност. При искрени усилия той ще бъде щастлив човек". Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси. Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път. Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината. Днес големи учители на човечеството работят неуклонно във всички страни за Истината, Правдата, Любовта и Братството. Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша?
към текста >>

23. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината.
Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил".
към текста >>

Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза.
И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята.
към текста >>

Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината.
Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят.
към текста >>

Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос.
Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят, в истинска смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба.
към текста >>

Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос.
Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото трябва да знаете, че всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност.
към текста >>

24. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание.
- В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание. Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание. Този процес ще продължава и все по-силно ще се отразява в живота на човечеството. Научни експериментални доказателства за преживяването след смъртта. Реалността на невидимите човешки тела.
към текста >>

- От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината.
След своите предишни стихотворни сбирки: „Реките викат", „Есенна флейта", „Елегии", „Видения" и „Отстранена земя" той напоследък ни дари с новата сбирка „Златно и синьо". У поета се долавя едно прозрение за вътрешната, мистичната страна на живота. В стихотворението „Вечер" поетът желае да чува тревите, техните радости и скърби, техния плач; казва, че това ще е първото му блаженство. В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити.
към текста >>

Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината.
В „Молба" той излага първата си молитва към Спасителя, казва, че духът му е в опасност и моли Неговата подкрепа, да го пази в този свят. Виждане посрдством кожата. - От опита на Виенската психиатрическо-неврологична клиника се е установило, че кожата на човешкото тяло усеща или „вижда", така да се каже, светлината. На господата, с които правили опити, превързали очите и проснали ръцете напред хоризонтално. Когато след това облъчили страните на лицата им с оцветена светлина, техните ръце от само себе си, рефлективно се дръпнали встрани без всякаква преднамереност от пациентите, дори без последните да съзнават, че извършват това действие. Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия.
към текста >>

Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем.
„виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр. дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение.
към текста >>

Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят?
дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар.
към текста >>

И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника.
Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно. Това за тях е най-изгодно, понеже се избягват излишни разходи.
към текста >>

25. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност.
Всяка залязваща култура е отстъпвала място на други девствени раси, намиращи се още в детинството на своето развитие. Всяка издигаща се култура е приемала в наследство всички ценности от старите изгасващи култури и е творила нови ценности. От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава. Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим. Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия свят. Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините.
към текста >>

Външната личност на човека е само едно бледно отражение на Душата, която е изтъкана от Светлина и Чистота.
Същият симптом за пробуждането на душата не виждаме ли и в Хауптмановата „Потънала камбана", в Ибсеновите драми „Строител Соленс", и „Когато ние мъртвите се пробудим" - две от най-мистичните му драми? Случайно ли е тяхното появяване именно днес? Не. Всичко, което виждаме днес в литературата, музиката, науката и пр., не е случайно, а израз на състоянието на съзнанието, през което преминава съвременният човек. Човек на земята е с много обвивки. Ние още не познаваме човека, не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма - зад тия обвивки! Външната личност на човека е само едно бледно отражение на Душата, която е изтъкана от Светлина и Чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Всяко вдъхновение, радост, просветление иде от вътрешното светилище на храма. Това, което човек е имал в такива празнични минути на своя живот, минути на подем, минути на доброта, любов, опрощение, това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това е един велик момент в историята на човечеството. Това, което иде сега, не е една обикновена смяна на културата.
към текста >>

26. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното.
Боян Боев НА РАЗСЪМВАНЕ Всичко, което става, е символ на вечни истини. То съдържа в себе си зародиша на бъдещото. Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното. Във всеки момент са преплетени преходното и вечното. Ето защо това, което става, същевременно е ключ за онова, което иде! Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното.
към текста >>

Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването!
Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба. И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество.
към текста >>

На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света.
И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество. Защо Йоан пръв Го позна? Какво значи изразът: „Ученикът, когото обичаше Исус"? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него. На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света. Защото любовта е атмосферата, в която се познават душите. В една епоха на безлюбие, животът е механичен, има големи прегради, дебели ледени стени между душите. Последните са чужди една на друга, не се познават. Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта!
към текста >>

Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта!
Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта! Много методи са опитани за разрешението на всички социални и други въпроси на днешния живот. но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там, любовта не е била там! Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта! Иде разсъмване! То е вече дошло! Дългата нощ е почти изминала. И затова иде време за богатия лов на риба: много души ще бъдат събудени, просветлени. Иде новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта.
към текста >>

27. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение.
Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение. Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея. Големият празник е на Мусала! Всички сме тук при изгрев слънце. Небето е чисто. Скоро след изгрева обикновеният утринен ветрец престава и се чувствува значително затопляне.
към текста >>

Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила!
Това не е ли предвкусване на красивия свят, в който ще надникнем днес? Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила! Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре. - Ние сме вече на Сфинкса. Той бди в преддверието на светилището на Рила. - Отдавна ни привлича шеметното било, което свързва Сфинкса с Мусала. Тръгваме по него.
към текста >>

28. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата.
Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници. Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост.
към текста >>

Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото.
Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик". В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието. Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото. Тая книга води към освобождението на човешката душа от всички вериги. Тя е призвана да играе важна роля при възхода на човечеството към една нова култура. „Паневритмия" от Беинса Дуно Тая книга, за която миналия път писахме отзив, се доставя от Руси Събев, улица „Опълченска", № 64, София. Цена 90 лв. „Песни от Учителя".
към текста >>

Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака.
След дълго прекъсване идеята на поп Богомил се подема пак от славянин. Сега на сцената изпъква чехът Ян Хус. Но като Василий и той бива изгорен на кладата в Констанца. Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството.
към текста >>

Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения.
Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени. Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието. Те особено повтаряли да се поддържа и разширява книжнината. Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения. Лесно може да се открие връзката между него, учението на Хелчицки, живял в 15. век, и Толстой. Учението на тъй наречените християнски анархисти, каквито славяните броят повече, отколкото което и да било друго племе в Европа, произхожда от него. Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите двама се намират в проповедите на първия". Из в. „АБВ".
към текста >>

29. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всеки може да познае бедняка-богаташ, който носи златото в своята кръв, и богатия бедняк, който временно сияе, защото е близо до златото, и върху него лежи отражението на един чужд блясък.
Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг. Когато истинският аристократ и богат човек оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич. Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от слуга, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата. Аристократът на духа се изпитва с нищетата и неволята. Всеки може да познае бедняка-богаташ, който носи златото в своята кръв, и богатия бедняк, който временно сияе, защото е близо до златото, и върху него лежи отражението на един чужд блясък. Златото между това има и някои отрицателни въздействия: То убива вярата в собствените сили и отдалечава от живота. Хората, които живеят непрестанно в злато, не обичат да общуват с другите. Те стават суеверни и мислят, че могат да сломят всеки неприятел с блясъка му. Но има нещо, от което те биват поразявани и срещу което остават безсилни. Това нещо е духът.
към текста >>

Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете.
За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал.
към текста >>

30. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха.
И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас. Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот. „Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога.
към текста >>

Човешката Любов е отражение на Божествената Любов.
Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога. Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека: „Любовта на Бога е великото в света (11). Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света (12). Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов. Любовта на Бога осветява човека (13). Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11). Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4). Само Бог има право да съди, защото той съди с Любов (12). Затова Бог не съди никого (3).
към текста >>

„Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога.
Бог има специфични отношения към всеки човек". В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога. „Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията.
към текста >>

Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората.
Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души.
към текста >>

31. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя би била колкото светлината на светулката в тъмнината на лятната нощ!
Ст. Карапетров ЗА КРАСОТАТА Мястото на красотата в живота е много по-голямо, много по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед, макар днес много хора, да мислят, че нуждата от красотата е последна нужда. Човек, който има само физиологични нужди, който се храни, за да живее, живее, за да изработи храната си, в тесния кръг на тия нужди, не чувствува голяма потребност от красота, която, вместо да го ползува, по-скоро ще му додява. Каква полза наистина от една прекрасна картина или статуя за човек, чийто стомах е празен и който през тъмните очила на глада вижда всичко черно, мрачно, безнадеждно? Каква полза от една възхитителна, божествена музика за човек, в душата на когото гърмят тежките, убийствените, монотонните и груби звуци на машината? Каква възхита ще предизвика в угнетения и обезверения човек благородният подвиг, който осветява мрака на живота. Тя би била колкото светлината на светулката в тъмнината на лятната нощ! Как ще прозре той красотата на душата, когато не я съзнава, не чувствува, не вярва в нея и не я признава? Това не е така само за отрудените, измъчените, обременените и онеправданите, за които животът е само бреме — те не го чувствуват като благо и затова не могат да съзнаят и признаят душата, но и за тия, които са прекалено облагодетелствувани от съдбата в материалната област. Те още по-малко се замислят върху душата, още по-малко я търсят и намират А красотата е качество на душата. В материалния свят ние виждаме само отражението й. Истина е, че красотата ще спаси света, защото тя е свързана със същината на живота, с неговата цел и смисъл.
към текста >>

В материалния свят ние виждаме само отражението й.
Каква възхита ще предизвика в угнетения и обезверения човек благородният подвиг, който осветява мрака на живота. Тя би била колкото светлината на светулката в тъмнината на лятната нощ! Как ще прозре той красотата на душата, когато не я съзнава, не чувствува, не вярва в нея и не я признава? Това не е така само за отрудените, измъчените, обременените и онеправданите, за които животът е само бреме — те не го чувствуват като благо и затова не могат да съзнаят и признаят душата, но и за тия, които са прекалено облагодетелствувани от съдбата в материалната област. Те още по-малко се замислят върху душата, още по-малко я търсят и намират А красотата е качество на душата. В материалния свят ние виждаме само отражението й. Истина е, че красотата ще спаси света, защото тя е свързана със същината на живота, с неговата цел и смисъл. Красотата е свързана с доброто, с правдата, с любовта, истината и мъдростта. Върху нея злото никога не хвърля сянка. В обикновения всекидневен живот има много малко красота, а и хората много малко се стремят да я създадат. Животът би се оправил, ако всеки, при условията в които живее, би направил всичко, за да внесе малко от малко красота в своята среда.
към текста >>

А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми!
Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан!
към текста >>

32. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В светлината на очите им се чете отблясъкът на новия живот, който слиза на земята.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Средата на август. Ние сме горе при палатката на Учителя. Изпърво сме само няколко души, но постепенно се приближават нови братя и сестри, и скоро около Учителя се образува голям кръг. В лицата на всички се чете нещо светло и радостно. В светлината на очите им се чете отблясъкът на новия живот, който слиза на земята. Под нас се синеят водите на второто езеро „Елбур". Горният му край е обсипан с плаващите цветове на водното лютиче. Близо при тях се вливат водите от горните езера. Вечната им песен се носи на далеч. Днес имаме един празничен ден.
към текста >>

Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго.
Нищо не значи. Те са наследствени. Те по-казват какъв е бил човек в миналото, а не какъв е сега. Вие да не мислите, че те са същинският човек, но да потърсите добрата черта. Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чув¬ствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога.
към текста >>

Колко плащаме за слънцето, за светлината?
Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината? Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност! Ние сме клиенти на слънцето, на природата и нищо не плащаме. Значи този начин на живот вече съществува в природата. И дето хората умират, те умират по единствената причина, че не вървят по нейния път. В бъдеще благото е на ония народи, които вървят по пътя на разумната любов, по пътя на разумното право и по пътя на разумното добро.
към текста >>

33. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Проникновението на Райнов, големите му езикови познания и дълбоките му аналитични способности, а също и големите му характерологични знания дават най-ярко отражение в тия му изследвания.
Неофит Рилски, № 36 — София. Цена 40 лв. тома. Може само с голяма радост да се посрещне този голям труд на Николай Райнов, за когото излишно е да се изричат възхвали. Труд единствен по рода си и ще остане единствен по обхвата на материала и разглеждането му. Това ще се оцени от поколенията по-добре, отколкото от днешните четци, по-право от една категория съвременни български четци. Проникновението на Райнов, големите му езикови познания и дълбоките му аналитични способности, а също и големите му характерологични знания дават най-ярко отражение в тия му изследвания. Та тези книги са пълни с дълбоки изследвания върху българската литература от възраждането насам! Те са богати изследвания върху всеки засегнат автор. Когато човек ги чете, сърцето му се изпълва само с радост. Човек чете в тях двама автори — този, който е писал съчиненията и този, който ги разглежда. И в светлината на Райновото разглеждане всеки четец добива една вярна представа за мястото и качествата на всеки разгледан български писател.
към текста >>

И в светлината на Райновото разглеждане всеки четец добива една вярна представа за мястото и качествата на всеки разгледан български писател.
Проникновението на Райнов, големите му езикови познания и дълбоките му аналитични способности, а също и големите му характерологични знания дават най-ярко отражение в тия му изследвания. Та тези книги са пълни с дълбоки изследвания върху българската литература от възраждането насам! Те са богати изследвания върху всеки засегнат автор. Когато човек ги чете, сърцето му се изпълва само с радост. Човек чете в тях двама автори — този, който е писал съчиненията и този, който ги разглежда. И в светлината на Райновото разглеждане всеки четец добива една вярна представа за мястото и качествата на всеки разгледан български писател. В това отношение заслугата на Райнов е най-голяма. Той посочва всичките положителни страни на даден автор, посочва мястото и характерното, с което той заема това място в българската литература. И всеки автор е заел незаменимо място в родната книжнина, всеки запълва една празнина, която би зеела без него. Естествено, Райнов посочва и слабите страни на всеки писател. Та това, според нас, е още по-ценно и културно.
към текста >>

34. ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Колцина са тези, които мислят и работят с близкото до нас, — доловимото, видимото до нас— богато с тайни и отражение на великото битие — мечтата на нашите деди?
Времето си остава вечният свидетел на една и съща трагедия: човечеството все се стреми към нещо ново, но винаги по стар път. Нека. оставим този нереален свят на нашите предшественици. Нека изучим средата, в която живеем и променим условията. Нека изменим с това нашите стари нрави и почерпим сили от близките до нас още неизползувани извори. Нека се обновим! Колцина са тези, които мислят и работят с близкото до нас, — доловимото, видимото до нас— богато с тайни и отражение на великото битие — мечтата на нашите деди? Ни най-малко не се замисляме за този неизчерпаем извор на сили, който замества в нашата среда далечното, недоловимото, разностранното и великото във всемира. Та това, което сме ние самите, всички закони, които крепят нашето тяло, не са ли те творческите сили, които ни преобновяват. Кой знае тайната на хляба наш насъщний, и законите на храносмилането, свързани с него? Кой се е замислял за това и наблюдавал влиянието на тази система от органи в нашето тяло? Чий представител е тя и какви тайни крие в себе си?
към текста >>

А светлината?
Кой се е замислял за това и наблюдавал влиянието на тази система от органи в нашето тяло? Чий представител е тя и какви тайни крие в себе си? А защо въздухът ни дарява с животворния кислород, щом като ние разтворим гърди? Нима той е задължен с нещо? Какво представлява нашата дихателна система? А светлината? Отворим ли очи, тя е мигновено във вас и носи със себе си прелести на земните форми. На чий закон се тя подчинява? Ние познаваме много факти, но не знаем нищо за тяхната същина. Ние познаваме хляба, въздуха и светлината, можем да ги разложим и разучим поотделно, но да вникнем в същината им, като органи на битието, не сме се постарали. Ние търсим нещата вън от себе си.
към текста >>

Ние познаваме хляба, въздуха и светлината, можем да ги разложим и разучим поотделно, но да вникнем в същината им, като органи на битието, не сме се постарали.
Какво представлява нашата дихателна система? А светлината? Отворим ли очи, тя е мигновено във вас и носи със себе си прелести на земните форми. На чий закон се тя подчинява? Ние познаваме много факти, но не знаем нищо за тяхната същина. Ние познаваме хляба, въздуха и светлината, можем да ги разложим и разучим поотделно, но да вникнем в същината им, като органи на битието, не сме се постарали. Ние търсим нещата вън от себе си. Ние сме свикнали да ги изучаваме несвързани с нас. Ние сме склонни да ги подложим на химически анализ, под лупата на микроскопа или пречупим през лещата. Ние изследваме нещата не само вън от нас, но и със средства, които нашият ум е сътворил. Като че ли ние сме извън този свят, които разучаваме.
към текста >>

35. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си.
Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля. — Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили. Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата.
към текста >>

Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности.
Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля. — Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили. Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата. Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност.
към текста >>

Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата.
Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата. Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност. Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима.
към текста >>

Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност.
Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата. Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност. Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си.
към текста >>

Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети.
Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата. Защото, можем да кажем, че светлината е външната, най-фина дреха на душата. Както светлината, така и душата се диференцира в 12 творчески принципа, всеки от който е носител на специфична енергия, с определени възможности, Всяка енергия крие в себе си творческа мощ, защото зад нея седи една велика разумност. Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата.
към текста >>

Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата.
Засега в развоя на света и живота са се проявили седем от тези принципа, които са изнесли на сцената на живота седем рода сили, които имат видимия си израз в седемте цвята на светлината, в седемте тона на музиката, в седемте планети. Другите пет принципа още на са проявени в обективния свят, но все пак имат свои прояви в по-висшите области на света. Всички тези 12 принципи, от които за сега във физическия свят са проявени седем, строят света и човека. Те са пътищата, по които душата се проявява, изявява и става обективна, видима. Душата, тъй да се каже, се обективира, за да види красотата си, проявена вън от себе си. Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата. При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата. В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в човека и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата. А това, което не можем да намерим в човека, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в човека. И по такъв начин ще проучим целокупните обективни прояви на душата или проявите на живота. Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила.
към текста >>

36. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви.
" /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.*** 27. ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е.
към текста >>

Всичко в света се движи около светлината.
от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.*** 27. ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя.
към текста >>

Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.*** 27.
Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.*** 27. ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята.
към текста >>

На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена.
Днес жената е унижена. От кого? - От силните. Спасението на света е в повдигането на жената. Не се ли повдигне жената всички средства за изправяне на човечеството са палеативни. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци.
към текста >>

И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена.
От кого? - От силните. Спасението на света е в повдигането на жената. Не се ли повдигне жената всички средства за изправяне на човечеството са палеативни. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени.
към текста >>

37. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Дали само светлината ни дава възможност да четем?
До каква степен условията влияят за духовното развитие? - Когато сме на тъмно, не можем да четем. Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта почваме да четем. Дали толкова бързо научихме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето. Така е и с човека, който иска да познае Истината. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от Светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с Учител и се нарича просветление.
към текста >>

Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията.
- Когато сме на тъмно, не можем да четем. Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта почваме да четем. Дали толкова бързо научихме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето. Така е и с човека, който иска да познае Истината. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от Светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с Учител и се нарича просветление. - Учителю, ние сме още млади и затова трудно проумяваме Истината.
към текста >>

Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето.
Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта почваме да четем. Дали толкова бързо научихме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето. Така е и с човека, който иска да познае Истината. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от Светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с Учител и се нарича просветление. - Учителю, ние сме още млади и затова трудно проумяваме Истината. - Не мислете, че като остареете, ще станете пo-умни.
към текста >>

Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура.
Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски. И след заминаването на Учителя Г. Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура. Всичко, което предприемаше, беше импулсирано от желанието да се запази онзи свят живот на Изгрева, който течеше и преди това. Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот.
към текста >>

Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем.
Тези, от които се впечатляваме са от категорията на проблемите, които ни занимават и дори вълнуват. Те остават по-продължителна и по- дълбока следа в нашето съзнание. Към тях у нас има повече свободни валенции. Ние почваме да размишляваме по тях и в това размишление ние се "самонаучаваме" за много неща, които не бихме смогнали да проумеем, ако ни бяха казани отвън, някак бегло и инцидентно. Всеки от нас запомня между учителите си един, който му е направил най-силно впечатление и който го е спечелил. Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем. В харесването, във впечатляването и задържането образа на един учител, играе особена роля принципа на резонанса. Приело е, откликнало е нещо у нас на онова, което ни е донесъл външният учител. Следователно, в един потенциален начин ние сме имали идеите на този учител у нас и преди да сме го срещнали. Кои познаха Христа? - Които го имаха в себе си.
към текста >>

38. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре.
Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1909 Весела Несторова е всестранно надарена личност, за която всяка среща, всеки разговор с Учителя носи импулси за творческа дейност. Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти.
към текста >>

В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка.
към текста >>

Това ми подсказа, че каквото правим с любов отвън, има своето отражение вътре в нас.
Нейната радост е голяма. Той ще го намери почистено. Но от тази нейна постъпка има и друго положително последствие. В книгата й четем: “След почистването на изворчето не мина много време и започнах да пиша стихове без усилие. Те идваха на групи, най- често свързани с някои идеи от беседите, които Учителят държеше сутрин. Това ми подсказа, че каквото правим с любов отвън, има своето отражение вътре в нас. С отпушването на задръстеното изворче, нещо в мен се отпуши.” в своя личен живот В.Несторова няма големи изисквания. Тя не се стреми към външни почести и величие. Иска да бъде полезна. След учителстването в Ловеч е стажант-учителка за известно време в София, а през 1939 г. я назначават за учителка в с. Ковачевци.
към текста >>

Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в.
Учете и превеждайте! ” През юни 1940 г. напуска с. Ковачевци. След време си спомня: “Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но часовете прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми. Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха. Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език. Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа.
към текста >>

39. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Освободители на човечеството, герои на подвига, носители на светлината!
От това блаженство? От тази радост и щастие? Человекът е роб! Царя, „венеца на творението" е обвързан във веригите на едно неестествено съществуване. Той пъшка под едно двойно и тройно робство, движейки се в омагьосания кръг на своята слепота и егоизъм. Освободители на човечеството, герои на подвига, носители на светлината! — Ето! — той ви чака! Отворете му очите! Покажете му пътя! Изведете го из омагьосания кръг, във който и до днес се движи!
към текста >>

Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества.
И му казват: че еди кои си икономически условия; еди кои си класи и съсловия; еди кои си начини на производство, владение и потребление били причина на неговото робство! „Освободителите“ още сами не знаят в какво се състои робството. Те делят хората на „експлоататори“ и „експлоатирани“, на „насилници“ и „насилвани" — и мислят че едните са роби, а другите — свободни! Те мислят че робството е нещо външно, че зависи от външни неща и затова се напъват да трошат веригите на човечеството чрез промяна на известни външни условия. О! Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде освободен отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли! Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества. Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово! И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги! Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят! Слънцето весело грее!
към текста >>

Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш!
Защото, аз не се съмнявам, че и той би ме изял ако беше в момента по-силен от мене. Логиката на този дивак не се различава много от тая на противника на вегетарианството в нашата собствена cpеда. Обаче, тази „логика" съвсем не взема пред вид друг един закон, който действа в цялата природа. Този закон, израз на висшата справедливост, която царува в живота, въпреки всички наши погрешни схващания, е изказан много ясно с думите на Христа: „Каквото посееш, това и ще пожънеш" или „С каквато мярка мериш, с такава ще ти бъде отмерено". Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости. Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш! И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже. Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука.
към текста >>

Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто.
Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч. Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим. Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца. Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто. Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за възцаряване на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство. Т. Ч. За в. Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива. Това е необходимо, за да можем да определим тиража на в-ка.
към текста >>

че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст.
Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него. че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст. „Не е възможно за човека да знае, — Terra inkognita е това“, казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в. Живот принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание! Каталог „Нови Мисли“. Съдържа беседите от Учителя и другата литература на Бялото Братство.
към текста >>

В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят.
Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот. Поднесе ни бурканче сладко. Ние, винаги ловим в думите му притчи, в делата му символи: Подсладете вашия, иначе горчив, живот с медения сот на мойто слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас! На няколко пъти разбутва печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре. — Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. — И тука закона за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно, студеният човек е груб и егоист. Той обича само себе си. — На вас учителите е отредена най-красивата, най-благородната, но и най-отговорната работа. На вас е поверена човешката душа в нейната крехка възраст.
към текста >>

40. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имаме една планина физическа, а имаме и една Планина духовна: физическото е само сянка, отражение, проекция на духовното, тук, на земята.
(П л а м е н) Изгрев. (Т. Ч.) Деца на любовта (Т. Ч.) Шепот. (Орионо) ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. Планината зове! Имаме една планина физическа, а имаме и една Планина духовна: физическото е само сянка, отражение, проекция на духовното, тук, на земята. Физическите неща са само символи, въплощение на известни идеи от единствено реалния духовен свят. Ето защо, когато ние говорим за планината, когато ние мислим за нея, когато ние отиваме при нея, ние имаме пред вид не толкова физическото, не външната форма, а онази вътрешна идея, които е сътворила и оживотворява тази форма! И смисъла на нашето отиване в планината, тук, на физическия свят, се състои преди всичко в това, да можем да проникнем със своето съзнание през тъмната обвивка на тази форма и да се издигнем и приобщим с величествената идея, която я оживява! А планината е символа на най-великото, за което копнее човешката душа — символ на оня стръмен, нагорен път, който води към духовните висини, и който единствен дава пълен смисъл на човешкото съществуване. И днес, залутани в прашните градове и глухите села на долините, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината.
към текста >>

Тогава в теб ще изгрява все повече и повече светлината на истината, а в живота ти ще цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на любовта ... Т. Ч.
С първия свой поглед то дарява най-много бодрост, здраве и щастие. Светлина и радост изгрява в душите на всички, които на крак дочакват изгрева на слънцето и идването на деня. С настъпването на всеки нов ден настъпва нов живот. С всеки изгрев на слънцето изгрява нова радост и красота в живота. Ставай рано и приемай даровете които слънцето поднася с първите си лъчи! Тогава в теб ще изгрява все повече и повече светлината на истината, а в живота ти ще цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на любовта ... Т. Ч. Деца на любовта. Ние сме цветя на любовта. И когато зацъфтим само под топлите лъчи на любовта, когато живеем под нейна закрила и ръководство. тогава цялата земя ще се превърне в светла райска градина, изпълнена с красота и благоухания ... Ние сме плодове на любовта. И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще почувстваме великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо.
към текста >>

“ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот?
Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! “ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? ... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилства нашата сурова и печална действителност! Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас. Защото тогава, когато — у нас — вестници като него бъдат най-много търсените и четените, и само тогава — ний ще можем да се надяваме, че ще настъпят по благатки и по-щастливи дни за нашето племе ... Стоил Стефанов Центр.
към текста >>

41. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден.
Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено. Въпреки това, обаче, ние се чувстваме длъжни да изпълним нашия дълг. — Да направим това, което ний можем. И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него. Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден. Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло.
към текста >>

Аз се опитах да се огледам във водата, обаче, поради вълнуващата се повърхност, формата на моето лице беше неправилна и постоянно променяща се ... Погледа ми беше спрян на повърхността на водата, към отражението на моето собствено лице, но духом не бях там, моята мисъл беше вече далеч, — сега тя говореше с моето собственно сърце.
Като стъпка от нейния лъч в гърдите ми остава малка, тиха радост. Един глас, за когото не зная от къде иде, ми шепне: „Ето пътят към твоята душа! “ О р и о н о И. Хашимото Утринна разходка През една утринна разходка аз дойдох до брега на малка рекичка, която тече през полето. Рекичката безспирно течеше, носейки пеещите си вълни. Аз се опитах да се огледам във водата, обаче, поради вълнуващата се повърхност, формата на моето лице беше неправилна и постоянно променяща се ... Погледа ми беше спрян на повърхността на водата, към отражението на моето собствено лице, но духом не бях там, моята мисъл беше вече далеч, — сега тя говореше с моето собственно сърце. Азъ казах: лицето ми не отразява правилната си форма ... Сърцето каза: обмисли внимателно тази работа. Състоянието на твоето сърце е съвсем същото. Ако в морето на твоето сърце не утихнат вълните на суетните грижи за светски неща, които съвсем не ги заслужават, ти никога няма да чуеш истинския глас на твоята душа, ти никога не ще разбереш целта, която отдавна търсиш да узнаеш. Помъчи се да ги премахнеш. Тогава размишлявайки, ти ще се почувстваш съвсем безсилен, слаб, и твоята душа ще се отправи към нещо велико, от което ти ще поискаш помощ и спасение.
към текста >>

42. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Видимото е само сянка, отражение на невидимото.
По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси. Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници. Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед. Зад външното винаги има скрито и нещо вътрешно. Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота. Видимото е само сянка, отражение на невидимото. Що е човекът по своята същина ? Материя или дух? Прах или вечност? Безсмъртен ли е или смъртен? От къде той иде и къде отива?
към текста >>

И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята.
*** Вие искате да бъдете щастливи, но преди това трябва да знаете как да мислите правилно, как да чувствате правилно и как да постъпвате правилно. Само това може да реализира вашето щастие. *** Вие винаги трябва да ставате рано и до посрещате слънцето. Не правите ли това, вие се обричате на нещастия. Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като Псалмопевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие? Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност.
към текста >>

Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение.
Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като Псалмопевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие? Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух.
към текста >>

Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове.
Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те. Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение.
към текста >>

Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“.
Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети.
към текста >>

Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите.
Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид. Звездите са небесния часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва. Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека. Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост. Хороскопът, съставен за момента на раждането, по един научен начин показва наклонностите на детето към добро или зло, и ако родителите пожертват нужните за изучаване езика на звездите, време и грижи, те ще могат да принесат неоценима полза на детето, поверено тям, поощрявайки добрите стремежи и парализирайки наклонностите към злото, преди те да са се оформили в навици.
към текста >>

43. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си.
Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение.
към текста >>

„Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално.
Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве.
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света.
И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване права и условия на всички хора и народи да живеят. Две сили се борят днес в света, като си оспорват неговото владение. И всеки народ и всеки човек. по необходимост, ще трябва да се определят. Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието. Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света. Националистическото движение в различните му форми, обхваща целия свет. То подготвя будещата нечувана човешка касапница. То събира, дисциплинира, обединява силите на народите поотделно, за да ги хвърли утре в огъня на разрушението. От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не. От днешното ни самоопределяне зависи утрешното ни поведение.
към текста >>

Трябва да се направят всички усилия за даване ход на светлината, защото иначе тъмнината ще обгърне живота на народа ни.
Национализма, носен от когото и да било, носен дори и от един професор, трябва да бъде отречен, защото носи смърт за народа ни. Към нашите читатели! Януари – агитационен месец за разпространение на в. „Братство" В днешните съдбоносни дни, които ще определят посоката, която ще вземе живота на народа ни в бъдеще, е повече от наложително да се даде усилен и системен ход на новите схващания, на новите идеи, на новото разбиране за живота, които единствени могат да спасят народа ни, като го отклонят от гибелния път, из който, съзнателно и усилено, го тикат силите на тъмнината. Трябва да възтържествува доброто, защото иначе ще бъдем победени от злото. Трябва да се направят всички усилия за даване ход на светлината, защото иначе тъмнината ще обгърне живота на народа ни. Трябва любовта, самоотвержеността и единството да се проявят, защото иначе ще надделеят егоизма, омразата и разделението. Нужно е Словото на Учителя, словото на Любовта, Мъдростта и Истината да се сее широко навред всред народа ни. Нужно е на хората да бъде посочен новия идеал и новия път към него. Един от могъщите способи за работа в това направление е в-к „Братство“. Нека направим в-к „Братство“ насъщен духовен хляб във всеки един български дом.
към текста >>

45. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими.
Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо. И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими. Прекъснатата връзка на частта с цялото, на човека с Бога, се възстановява, през него наново протича струята на целокупния Божествен живот, той се чувства едно с всичко — и той е вече силен. богат и щастлив. Ограниченото в тесните рамки на човешката личност съзнание се издига, разширява и обгръща целия живот. Като следствие на това, из невидимия източник на всемира избликват в него нови сили. нова енергия, нови идеи, нов живот.
към текста >>

В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата.
Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел. В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата. Природата всякога ни дава сигнали за онова, което ни очаква. Целият живот на човека е обусловен и се регулира от разумните природни закони, и напълно е определено, какво може да стане с човека в даден случай. Човек не създава своето бъдеще, но той сега изработва условията за бъдещето си. Онова, което е вложено в него, той го разработва сега. Ако останеше ние сами да създаваме нашия живот, според нашите разбирания, то нищо нямаше да излезе от нас.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото природата е отражение на Божествената разумност: силите и законите, които работят в нея, почиват на вечни, неизменни, абсолютни начала, в които няма възможност за погрешки, за изхабяване и остаряване.
Да оставим, за сега, настрана тия, които говорят за съветска власт и за безвластие. Печалното във всички тия случаи е това, че тия които говорят за реформи, действат по подражание, учат се на тях при хора, чийто ум е прозрял, повече или по-малко, нещо ново и целесъобразно, но забравят да потърсят и почерпят знания и сили, образци и упътвания при единствения върховен учител на всички, при единствения източник на всяка мъдрост и знание, на всяка разумност и целесъобразност — природата. Природата е нашата велика учителка, в която ние всички можем да намерим отговор на ония наболели въпроси, които ни занимават. В нея ще намерим разрешението на всеки вид проблеми. Единствена тя ще ни научи да постъпваме разумно и целесъобразно при изграждане на новото, което животът иска. Защото природата е отражение на Божествената разумност: силите и законите, които работят в нея, почиват на вечни, неизменни, абсолютни начала, в които няма възможност за погрешки, за изхабяване и остаряване. Законите на природата са Божествени, съвършени и вечни, и затова на нас, хората, не остава нищо друго, освен това, да ги проучим старателно и да ги приложим по възможност най-добре в нашия обществен живот. Да се откажем да измисляме и създаваме закони, които са наше, човешко изобретение, които нямат никакво съответствие с разумните и вечни начала, положени от природата в живота, и затова са нетрайни — бързо се изхабяват, и безрезултатни. Да се възвърнем към природата и от нея да вземем поука! Образецът, по които трябва да бъдат изградени и да функционират човешките общества — това е човешкият организъм. Човешкото тяло е нещо велико!
към текста >>

Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек.
в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м. в сек., а ония на полярните страни — почти с никаква. Вечер при залез слънце — обратното, жителите на екватора се отдалечават от слънцето със скорост до 500 м. в секунда, парижаните с 300 м. и т. н. Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък.
към текста >>

Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин.
с устройството и проявите на всичките си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е. само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е.
към текста >>

Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр.
само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото.
към текста >>

А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината.
Човешката уста е предназначена да изпълнява три функции - дъвчене на храната, вкусването на същата и говоренето. Следователно, ако процесът на яденето в някой човек не е правилен, то и говоренето няма да бъде правилно и обратно - ако процесът на яденето е правилен, то и процесът на говоренето ще бъде правилен. Понеже между стомаха и мозъка на човека има едно съотношение, то каквото е състоянието на стомаха, такова е състоянието на мозъка. В зависимост от състоянието на стомаха са функциите на стомашния мозък, който се занимава с всички процеси на тялото. В стомашния мозък влиза и симпатичната нервна система, която образува човешкия магнетизъм и топлина, а също така управлява и кръвообращението. А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината. Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек. Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие. Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква. Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената.
Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава.
към текста >>

Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата.
Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса. Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква цялото Битие. Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата. И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази борба между доброто и злото е вече започнала в невидимия свет, а утре, по отражение, ще се разрази и на физическото поле, И изхода от нея ще ни даде — или пълна гибел на човечеството или възкресение и освобождение от злото.
Това е опасността от духовната гибел, от окончателно духовно падение на човечеството, от пълното възтържествуване на тъмните Сили, което именно ще обуслови и физическото му унищожение. Нека тия, които разбират, бъдат будни ден и нощ. Нека всички сили на доброто бъдат на поста си непрестанно. Нека се схване с ясно съзнание изключителността на днешното положение на света и да се правят всички усилия на които сме способни Днес, когато цялото човечество живее под заплахата за идващата всеунищожителна война, ние се обръщаме към тия, които се стремят към доброто: Отвърнете погледа си от физическото, освободете се от страха, и бъдете готови да се срещнете лице с лице и да се борите до последни сили с вътрешния, духовния, истинския източник на злото. Великата, решителна, небивала борба, която ще реши съдбата на човечеството, е преди всичко борба духовна. Тази борба между доброто и злото е вече започнала в невидимия свет, а утре, по отражение, ще се разрази и на физическото поле, И изхода от нея ще ни даде — или пълна гибел на човечеството или възкресение и освобождение от злото. Нека имаме пълна вяра в победата на Божественото начало. Идва един Нов Свят, свят на красота, истина и добро, свят на общото благо, който ще се роди всред страшните болки на Великата Борба. Но нека напрегнем всичките си сили, нека посрещнем с готовност всички изпитания, нека устоим на всички съблазни, с които тъмните сили искат да ни омаломощят. Великата Армагедонска Битка е почнала. Не чакайте тя да слезе на физическото поле, та тогава да действате, защото то са вече резултатите, следствията от това, което става в полето на Духа.
към текста >>

Нужни са воини на светлината!
Нека имаме пълна вяра в победата на Божественото начало. Идва един Нов Свят, свят на красота, истина и добро, свят на общото благо, който ще се роди всред страшните болки на Великата Борба. Но нека напрегнем всичките си сили, нека посрещнем с готовност всички изпитания, нека устоим на всички съблазни, с които тъмните сили искат да ни омаломощят. Великата Армагедонска Битка е почнала. Не чакайте тя да слезе на физическото поле, та тогава да действате, защото то са вече резултатите, следствията от това, което става в полето на Духа. Нужни са воини на светлината! Смели, свободни, безстрашни, неуязвими. Всеки трябва да отдаде своята дан, защото идват моменти все по-критически. Затова дружно напред, в една неразривна верига на Светлината. Мечът на Духа е нашето оръжие. Постоянната връзка с Небето е нашия щит.
към текста >>

Затова дружно напред, в една неразривна верига на Светлината.
Великата Армагедонска Битка е почнала. Не чакайте тя да слезе на физическото поле, та тогава да действате, защото то са вече резултатите, следствията от това, което става в полето на Духа. Нужни са воини на светлината! Смели, свободни, безстрашни, неуязвими. Всеки трябва да отдаде своята дан, защото идват моменти все по-критически. Затова дружно напред, в една неразривна верига на Светлината. Мечът на Духа е нашето оръжие. Постоянната връзка с Небето е нашия щит. Будни да бъдем — винаги на щрек — готови да отблъснем всички нападения. Защото никой не знае кога ще удари неговия час. Часът на великото изпитание.
към текста >>

Духовното движение на Дънова е движение на светлината.
Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на Христовата мъдрост и любов. Трите печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България. В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“. Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва: „Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“. Духовното движение на Дънова е движение на светлината. Неговото общество е в живителния лъч на Единната Светлина, затова — защото Посвещението е единно, както е единна Любовта, както е единно Слънцето. Михаил Никитин
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Или яви се друго подобно желание — то е също така отражение на средата, и трябва да зная как да се справя с него.
Ако ние с нашия ум. с нашето сърце и воля не можем да преобразим до известна степен малкото неблагоприятни условия, къде е и нашата интелигентност, къде е нашата разумна воля? Човешката воля и интелигентност се познават по това, доколко могат да се справят с окръжаващите ги в природата сили. Има един закон за отразяването, който се състои в следното: Да речем, че аз съм миролюбив човек, но идва един господин към мен, и в мен се заражда желание да му ударя една плесница. Това е неговият характер, отразен в мен. Или яви се друго подобно желание — то е също така отражение на средата, и трябва да зная как да се справя с него. Всеки който идва при мен, отразява характера си в мен както в огледало. Същия закон е верен и за вас. Ако във вас се зароди едно лошо желание, това показва че около вас има някое същество, което ви праща тази мисъл. Трябва да се научите как да се освободите от тези чужди мисли и желания. Аз никога не търся от къде иде злото.
към текста >>

За Него казват, че е създал и светлината и тъмнината.
Ще попитате: къде е Бог? На всякъде, където хората са разумни, там е Бог, но където хората са глупави, там не е Бог. Бог е в чистия живот, Божествената мисъл, Божествената разумност е вътре в нас, но Той не е вътре е нас. Той е някъде където, никой не го е видял. Той е близо и далече. За Него казват, че е създал и светлината и тъмнината. Той е създал тъмнината, за да можем да си почиваме, създал е и светлината, за да можем да работим. Допуснал е злото, за да можем да мислим. И създал е доброто, да можем да го приложим. Сега вие искате да бъдете щастливи, да бъдете здрави и да се подигнете в света. Отлични са тези желания.
към текста >>

Той е създал тъмнината, за да можем да си почиваме, създал е и светлината, за да можем да работим.
На всякъде, където хората са разумни, там е Бог, но където хората са глупави, там не е Бог. Бог е в чистия живот, Божествената мисъл, Божествената разумност е вътре в нас, но Той не е вътре е нас. Той е някъде където, никой не го е видял. Той е близо и далече. За Него казват, че е създал и светлината и тъмнината. Той е създал тъмнината, за да можем да си почиваме, създал е и светлината, за да можем да работим. Допуснал е злото, за да можем да мислим. И създал е доброто, да можем да го приложим. Сега вие искате да бъдете щастливи, да бъдете здрави и да се подигнете в света. Отлични са тези желания. Но за да ги постигнете, трябва да дадете път на онази мисъл, която първоначално е сложена във вашето Битие, и с която се раждате.
към текста >>

Ломер: Учителят говори — Светлината; Притчи и приказки; Установения строй в природата — Б Боев; в памет на нашит загинали мили приятели — Ели; Вести, книгопис и др.
9, 10. год. VIII със следното съдържание: Основни принципи не мировата държава; Най- важният въпрос — из беседите на Учителя; Мисията на славянството и новата култура — Б. Боев: Новите хора на новото време — Д-р Ел. Р. Коен; Мълчанието — Г Събев; За изкуството и за човека на изкуството — К. Ин.; Физиогномична картина — г; За същността на космическите сили, изразени в ръката — Д р Р. Ломер: Учителят говори — Светлината; Притчи и приказки; Установения строй в природата — Б Боев; в памет на нашит загинали мили приятели — Ели; Вести, книгопис и др. С тези двойна книжка сп. „Житно Зърно“ завършва своята осма годишнина. Хвърляйки, по този случай, бегъл поглед назад, ние констатираме едно постоянно развитие и подобрение на списанието. Особено тази последна двойна книжка прави впечатление на безупречна издържаност в подбора на материала и ценността на поместените статии. От особено значение са: уводната — „Основните принципи на мировата държава“ и двете статии на Боян Боев — „Мисията на славянството и новата култура“ и „Установеният строй в природата“, в които се говори за идващите, по силата на естествения ред на нещата, нов живот, нов строй, нова култура, при изграждането на които ще вземе особено участие славянската раса.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание.
Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо.
към текста >>

А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората.
Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот. Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България. Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите. Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората. (следва) СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА Под бялото рухо веч спеше земята, и всичко по нея затихнало в сън. Звездици трептяха далеч в небесата — за тайнство свето разтлан балдахин. Единствени, само овчари в полето седяха на стража при мирни стада. Всред мрака внезапно огрея небето, явява прекрасна и чудна звезда. Овчари се сепват.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но е процеса на тази борба човешката мисъл все по-вече и повече се освобождава от влиянието на чувствата и вземайки ръководна роля в живота, почва да организира силите на сърцето и организма, светлината в живота се увеличава, противоречията се намаляват, и се разкриват широки простори за дейност и творчество.
Всяко животно се стреми да задоволи преди всичко себе си, и вследствие на този стремеж се явява борбата за съществувание, която се стимулира от стремежа за лично благо. Има и взаимопомощ в животните, но тя има основите си в подсъзнателната разумност, която ръководи животните. На предела, където се явява мисълта, която е още напълно под влиянието на бушуващите страсти и чувства, имаме най-нисшата човешка култура, която е по-ужасна и от културата на животните Човешката личност все по-вече се оформява, живота става все по-сложен и по-сложен в своето органическо и психологическо проявление, ражда се самосъзнанието, което като един мощен фокус привлича всички сили и способности и ги поставя в услуга на човешката личност, която е оформена психологически върху основата: „Аз съм нещо отделно от всичко окръжаващо ме, със свои специфични нужди и стремежи.“ И под импулса на инстинктите и личните чувства, тази самосъзнаваща се личност иска да си обезпечи личното благоденствие — като не се избират средства за това. Тук като покорен слуга, който урежда всички работи на господаря си, се явява интелекта, които с всичките си сили и способности се поставя в услугите на личността. В тази фаза от развитието, когато умът (интелекта) е пленник на чувствата, се отива до там, че човек за човека става вълк — борбата за съществувание е най-свирепа и най-жестока, защото тук егоистичното същество разполага с по вече средства за борба, които са изобретени от интелекта. Но е процеса на тази борба човешката мисъл все по-вече и повече се освобождава от влиянието на чувствата и вземайки ръководна роля в живота, почва да организира силите на сърцето и организма, светлината в живота се увеличава, противоречията се намаляват, и се разкриват широки простори за дейност и творчество. И като резултат от тази творческа и организаторска дейност на мисълта, се усилват моралните чувства. Достигнал до това положение в развитието си, човек преминава в една нова фаза на живота си, пробужда се в него ново съзнание, добива нова култура. Тук човек навлиза в областта на чистата мисъл, която напълно господства над всички чувства и сили, и използва всички материи и енергии в организма, и не е техен роб, а е техен господар. И тук а този момент от развитието се явява истинския човек, разумно мислещото същество, което е способно да създаде една нова култура, културата на братството и единството. Без една права мисъл не може да се създаде нова култура.
към текста >>

Светлината беше предизвикана от сноп искри синьо - червеникави, подобни на тия, когато ковач бие желязо за спояване, само че в голямо изобилие.
Легнахме и пак продължавахме да водим разговор, докато моя събеседник почна бавно и смътно да ми отговаря. Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита. Стаята от вътре беше боядисана със сиво-оловен цвят, така че след изгасяването на свещта настъпи пълен мрак. Така мина едно време от 5—10 минути, аз бях буден, защото сън още не ми идваше. И за голяма моя изненада в ъгъла към вратата веднага нещо светна и полуосвети стаята. Светлината беше предизвикана от сноп искри синьо - червеникави, подобни на тия, когато ковач бие желязо за спояване, само че в голямо изобилие. След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см. много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г.
към текста >>

Велик празник на светлината, празник на Слънцето, празник на Белите Братя, празник на Любовта и Новия Живот.
витамини и разни ферменти, вън от голямото количество нишесте от средата на житото. На обществените власти се предоставя да въведат във войската, болниците, училищата, затворите и пр., употребата на хляб, от не много пресеяно брашно и приготвено според правилата на хигиената. А другите обществени и частни заведения да улесняват приготовляването и употребяването на такъв хляб, като се наблегне, че от белия хляб са отнети много от хранителните вещества и че той отслабва естествената съпротива на тялото и намалява силата и раждаемостта на расата. Изгрев слънце в Рига 22 март. Първият ден на пролетта, първият ден на любовта, който носи радост и живот. Велик празник на светлината, празник на Слънцето, празник на Белите Братя, празник на Любовта и Новия Живот. Рано през нощта — още в 2 ч. всички ние сме се събрали в дома на един наш приятел — вън от града, далеч от неговата тъмна и задушлива атмосфера в лоното на природата, всред разкошна борова гора, до красива пълноводна река, близо до морето. Събрали сме се за да посрещнем слънцето в първия ден на пролетта, да посрещнем изгрева на Слънцето на Любовта, което носи живот. Но у всички е тъга. Небето е закрито.
към текста >>

— Като че ли легиони светли ангели разперили огнени крила на светлината — воюват и приготвят царския път на Слънцето!
Как иначе можем да посрещнем по добре изгревът на Слънцето освен с песни? Пеем една след друга нови, слънчеви песни за любов, братство и мир, за светлина и обич! Към 5 ч, излизаме вече в гората — край голямата река. И радост огрява нашите лица. Изток руменее — небето е ясно на изток — и все повече и повече черните облаци отстъпвате. — Като че ли легиони светли ангели разперили огнени крила на светлината — воюват и приготвят царския път на Слънцето! Тържествена тишина. Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера. Реката — в огледална повърхности отразява красивото небе на изток, което всеки миг се прелива в нови багри на седмоцветната дъга с меки тонове. Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими.
към текста >>

Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта.
Тържествена тишина. Няма студен вятър, бури, сняг, както вчера. Реката — в огледална повърхности отразява красивото небе на изток, което всеки миг се прелива в нови багри на седмоцветната дъга с меки тонове. Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение.
към текста >>

Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение.
Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение. Неизразима красота, дивна музика и песен. Дълго стоим в мълчание и захлас. И после към хора на цялата природа и ние присъединяваме нашите песни. Никога няма да забравим този дивен час, този дивен изгрев? Изгревът на Слънцето през първия ден на пролетта.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възприемайки го непосредствено, ний се възвръщаме към космичната хармония, ний живо възприемаме нейната красота, която е отражение на истината във форми и всички наши прояви стават хармонични и красиви и с вибрациите вече не ще внасят дисхармония в окръжаващата ни среда.
Това, което е самата същност на космичния живот, Синтеза на всички синтези. Творчеството на синтетичната мисъл е единственото реално творчество, а всичко останало със само негово следствие. Най-великите хора живеят в неизвестност, но тяхното творчество определя пътищата на човечеството. Създадените от тяхната синтетична мисъл мисъл-форми се носят в психичната атмосфера на човечеството, долавят се, на части, от съзвучните съзнания и се провеждат от тях в живота под формата на религиозни и народни движения, като научни открития, като художествено творчество, като културно строителство във всяко направление. Развитието на психичния център на малкия мозък ни дава възможност да възприемем световния ритъм, който вибрира в целия космос и в най-малките прояви на живота. Възприемайки го непосредствено, ний се възвръщаме към космичната хармония, ний живо възприемаме нейната красота, която е отражение на истината във форми и всички наши прояви стават хармонични и красиви и с вибрациите вече не ще внасят дисхармония в окръжаващата ни среда. Центърът на лопатката е точката на нашия психичен превес към слънцето, която може да замени опорната точка — земята. В него можем да развием извънредно ценната способност за непосредствено отъждествяване на себе си с най-висшето, а, следователно, и за неотъждествяването ни с нашите земни прояви. Белодробния център при своето психично развитие става радиатор на психична енергия в окръжаващата среда. От потенциала на този кръг записи големината на кръга, който ще бъде обхванат от тази енергия. Психичния аспект на бъбречния център — това е средството за очистване ма нашата личност от всичко нечисто, създаденото от дребнавите страсти, желания, привички, суеверия и предразсъдъци.
към текста >>

Целта на библиотеката „Светла Мисъл“ е да разгледа редица животрептящи въпроси в светлината на една нова мисъл.
* * * ОТКРИТА Е ПОДПИСКА за, записване абонати за библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ която почва да излиза в началото на есента 1935 год., под редакцията на Георги Радев, Боян Боев, Слави Камбуров, Д-р Ел. Р. Коен. Библиотека „Светла мисъл“ ще излиза годишно в 10 книжки, формат голяма 16-на — 70/100, всичко 320 стр. Отделна книжка ще се счита от 32 до 40 стр. най-много. ГОДИШЕН АБОНАМЕНТ 40 ЛЕВА. Целта на библиотеката „Светла Мисъл“ е да разгледа редица животрептящи въпроси в светлината на една нова мисъл. До тази нова духовна мисъл идват в последно време най-видните представители на наука, философия, изкуство, обществен живот. От една права мисъл се нуждае целия свят днес. В България се чувства голяма празнота от подобен ред литература. Библиотека „Светла Мисъл“ цели да запълни отчасти тази празнина от смислено четиво. През тази годишнина ще бъдат засегнати следните въпроси: Наука и Религия; Живот н Смърт; Мисия на Славянството; Мисия на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и Характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия.
към текста >>

През тази годишнина ще бъдат засегнати следните въпроси: Наука и Религия; Живот н Смърт; Мисия на Славянството; Мисия на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и Характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия.
Целта на библиотеката „Светла Мисъл“ е да разгледа редица животрептящи въпроси в светлината на една нова мисъл. До тази нова духовна мисъл идват в последно време най-видните представители на наука, философия, изкуство, обществен живот. От една права мисъл се нуждае целия свят днес. В България се чувства голяма празнота от подобен ред литература. Библиотека „Светла Мисъл“ цели да запълни отчасти тази празнина от смислено четиво. През тази годишнина ще бъдат засегнати следните въпроси: Наука и Религия; Живот н Смърт; Мисия на Славянството; Мисия на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и Характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия. туризъм и пр. в нова светлина; Агарта — потайния град. Ние вярваме, че библиотека „Светла Мисъл“ ще бъде приета най-радушно от българския културен читател. За да може всеки да получи библиотеката на незначителната цена от 40 лв. абонатите трябва да внесат абонамента си най-късно до 1 септември 1935 г.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия.
Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят.
към текста >>

Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят.
Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили! И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.
към текста >>

Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили!
Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили! И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят.
към текста >>

Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят.
Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение.
към текста >>

Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.
Той обединява в себе си всички цветове. като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то и на целия свят ще бъде добре!
към текста >>

Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба.
Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то и на целия свят ще бъде добре! “ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист: да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад! “ Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използвай своите знания само за себе си.“ Синия цвят те тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си, и готви се за война!
към текста >>

Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината.
Преди всичко човек требва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване но цветните лъчи има даденият по-горе ключ. Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината. (Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ЖИВО В природата няма мъртви неща Учителя Ние сме свикнали да смятаме, че това нещо, което не се движи, което не говори или не издава глас е мъртво. Така мислим, защото ние сме се отклонили, откъснали сме се от общия организъм на живота, от истинския живот. Ние сме се индивидуализирали до такава степен. че сме изгубили връзката с живата разумна природа, от която представяме част. Ние сме части на тоя велик организъм на природата.
към текста >>

Още по- красиви са историите за създаването на водата, въздуха, светлината и човека.
С петте чувства можем да схванем един ограничен кръг от явления и процеси в Битието, а за целокупността ще трябва да си служим с хипотези. На тази основа се изгражда и съвременната наука. Например едва сега учените като разглеждат въпроса за създаването на Земята, съставят теории за произхода й. Но вие не знаете каква прекрасна история има за създаването на Земята. И ако ви я представя на филм, той ще бъде много интересен. Още по- красиви са историите за създаването на водата, въздуха, светлината и човека. Човек е създаден последен. И всичко създадено преди него - земя, вода, въздух, светлина, са създадени за него. Ако вие не разбирате защо е създаден този свят, какво ще разберете тогава? Аз не казвам, че не разбирате. Разбирате много неща, но питам ви: Разбирате ли езика на Бога?
към текста >>

Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие.
Изобщо, хората минават на Земята един кратък живот, в който не могат да научат много нещо. През целия си живот човек догонва своите идеали и си мисли, че прави нещо, но в края на краищата вижда, че не е направил нищо съществено. Ако човек през живота си, не се научи да обича Бога, той нищо не е научил. Ако ние не предадем своето сърце в служене на Бога, нищо не можем да постигнем. Докато Бог не заживее в нашето сърце, ние ще живеем в света на противоречията и няма да разбираме живота. Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни.
към текста >>

54. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така че, топлината и светлината са резултат на онази връзка, която се образува между електричеството и магнетизма.
Ръката отдолу трябва да бъде малко топла, а отгоре - малко студена, това е нормалната ръка. Защото отгоре тече електричеството, а отдолу - магнетизма. Магнетизма носи топлина, а електричеството - хлад. Любовта образува връзка между тези две течения, а връзката носи живот. Когато се образува връзката между електричеството и магнетизма, от една страна се ражда топлина, а от друга страна се ражда светлина. Така че, топлината и светлината са резултат на онази връзка, която се образува между електричеството и магнетизма. Ако не може да се образува връзка между електричеството и магнетизма, не може да се образува топлина и светлина. Значи, светлината и топлината са резултат на връзката между електричеството и магнетизма. А светлината е необходима за човешкия ум. Ако тази връзка между електричеството не става, в ума не може да се произведе никаква светлина, която е потребна за растенето, не може да се произведе топлина, която също е потребна при растенето. Ако не се образува тази връзка, сърцето не може да бие правилно, а пулсът на сърцето показва, момента, при който става връзката.
към текста >>

Значи, светлината и топлината са резултат на връзката между електричеството и магнетизма.
Магнетизма носи топлина, а електричеството - хлад. Любовта образува връзка между тези две течения, а връзката носи живот. Когато се образува връзката между електричеството и магнетизма, от една страна се ражда топлина, а от друга страна се ражда светлина. Така че, топлината и светлината са резултат на онази връзка, която се образува между електричеството и магнетизма. Ако не може да се образува връзка между електричеството и магнетизма, не може да се образува топлина и светлина. Значи, светлината и топлината са резултат на връзката между електричеството и магнетизма. А светлината е необходима за човешкия ум. Ако тази връзка между електричеството не става, в ума не може да се произведе никаква светлина, която е потребна за растенето, не може да се произведе топлина, която също е потребна при растенето. Ако не се образува тази връзка, сърцето не може да бие правилно, а пулсът на сърцето показва, момента, при който става връзката. Той (пулсът) показва точката където става връзката между електричеството и магнетизма. Всяка връзка отговаря на един удар на сърцето - ударите на сърцето са отбелязване на връзките.
към текста >>

А светлината е необходима за човешкия ум.
Любовта образува връзка между тези две течения, а връзката носи живот. Когато се образува връзката между електричеството и магнетизма, от една страна се ражда топлина, а от друга страна се ражда светлина. Така че, топлината и светлината са резултат на онази връзка, която се образува между електричеството и магнетизма. Ако не може да се образува връзка между електричеството и магнетизма, не може да се образува топлина и светлина. Значи, светлината и топлината са резултат на връзката между електричеството и магнетизма. А светлината е необходима за човешкия ум. Ако тази връзка между електричеството не става, в ума не може да се произведе никаква светлина, която е потребна за растенето, не може да се произведе топлина, която също е потребна при растенето. Ако не се образува тази връзка, сърцето не може да бие правилно, а пулсът на сърцето показва, момента, при който става връзката. Той (пулсът) показва точката където става връзката между електричеството и магнетизма. Всяка връзка отговаря на един удар на сърцето - ударите на сърцето са отбелязване на връзките. Така че, биенето на сърцето ни показва връзките, които стават в една минута.
към текста >>

Значи, нашите мисли и чувства са обусловени от светлината и топлината, а светлината и топлината пък са обусловени от връзката между електричеството и магнетизма, а тази връзка се обуславя от любовта.
Всяка връзка отговаря на един удар на сърцето - ударите на сърцето са отбелязване на връзките. Така че, биенето на сърцето ни показва връзките, които стават в една минута. Сърцето е един апарат, който хроникира връзките, които стават между електричеството и магнетизма в даден случай и при които връзки се образува светлина в ума и топлина в сърцето. Следователно, щом си неразположен духом, това показва, че връзката в тебе не става правилно. В такъв случай веднага трябва да усилиш своята мисъл. Значи, нашите мисли и чувства са обусловени от светлината и топлината, а светлината и топлината пък са обусловени от връзката между електричеството и магнетизма, а тази връзка се обуславя от любовта. Каквито са вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки. Онази мисъл, която подбужда вашия ум към мисъл, е от Бога, и силата, която подбужда вашите чувства към добродетел, е от Бога, но в даден случай вашата постъпка, която е резултат на вашите мисли и чувства, е от вас. Добра или лоша, постъпката не е от Бога, а постъпката принадлежи на вас - там е човека. Човек е в постъпката. Бог е в човешката мисъл, природата е в човешките чувства, а човек е в постъпката.
към текста >>

Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота.
Аз бях изплашен, защото започвах да мисля, че той е луд. Аз гледах наоколо, питайки се, дали не мога да избягам и да се върна пак в храма. Но, докато аз размишлявах и се питах в себе си дали трябва да направя това, той стана и се обърна към мене с една сладка и необикновена усмивка, която като че ли скриваше грозотата на неговите груби черти; „Ела с мен“, каза той; аз станах и го последвах. Ний минахме през градината, която бе тъй пълна с очарования за моите любопитни очи, че аз закъснявах, вървейки след водача си. О! Тези блестящи цветя; тези разкошни пурпурни цветя с тъмночервени сърца! Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота. Ний се отправихме към една порта на храма, различна от тази, през която влязох в градината. Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад. Тези хора бяха тъмнокоси, и. макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността. Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията.
Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб. Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти.
към текста >>

В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата на светлината, за да бъде силен.
И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане. Когато някой е изпаднал в грехове и престъпления, той се намира под влиянието на тъмните сили, които го използват като едно впрегатно животно. Някой, който не разбира този закон, иска да помогне на някого, който е паднел, иска да го подигне. Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път. В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата на светлината, за да бъде силен. Тъй щото който помага не хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Който не спазва този закон, като прави добро и получава зло, обезсърчава се и казва, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? — Защото като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Правете доброто за самото добро, без да очаквате нещо.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическа литература, а творческата литература чертае пътища и дава насоки в живота.
(Резюме по неделната беседа „Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - продължение от брой 138) Скритата страна на живота (Из беседите на Учителя) Щастието (Т. Ч.) Мозъкът като фотокамера (Из в. Утро) Рибар и пъстърва (басня – Дядо Благо) Сляпото момиченце и грамофона (притча - Д.Станев) ИСТИНСКА ЛИТЕРАТУРА Литературата винаги е указвала и указва силно влияние върху душите на хората. И в зависимост от това, какво тя е издигала като идеали, които са вдъхновявали човеците, са се явявали и последиците от тях в ежедневния живот. Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическа литература, а творческата литература чертае пътища и дава насоки в живота. В по-голямата си част, съвременната литература, вместо да внесе нещо здраво в живота, тя внася само отрови и убива и без това намалелия стремеж за живот у хората, вместо да въздигне идеали, които да поведат човеците към светли бъднини, тя, изнасяйки постоянно криминални романи, мистериозни убийства, отмъщения и пр., отравя, буквално отравя душата на читателя. Ще кажат, такъв е животът днес, затова е такава и литературата, но мисля, че литературата не трябва да тика и без това плъзгащите се човеци надолу, а да им подаде ръка и да ги изведе нагоре. И винаги, когато човечеството е стигало крайни предели на развала, когато литературата, сама покварена и изхабена, е била безсилна да помогне, са се явявали велики личности, гениални творци, които са хвърляли силна светлина върху изгубения път — за да го видят всички. Тези велики личности са носили със своето слово, независимо в каква литературна форма, храна за душите, облекчение и разрешение на много жизнени въпроси и импулс и вдъхновение в живота. Те са и родоначалници на истинската творческа литература, която не фотографира съответната епоха, а дава насока, начин и път в живота, който ще изведе човечеството към благоденствие и мир.
към текста >>

Светлината се засилва бързо.
Как дълбоко се връзват в паметта ни онези часове и споменът за буйно разрастващият се лагерен огън!... Има нещо дивно. вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота. Ние си лягаме около огъня, на коравото легло от вейки, с песни и радост, а звездите ни гледат и също ни се усмихват и радват. И сутрин, в ранна зора, ние виждаме как изчезват звездите. Светлината се засилва бързо. Птичките запяват своите сутринни химни, вятъра разклаща върхове те на борините; планината като да раздрусва своя широк гръб и се пробужда. Даже и нешият гласовит дългоух компаньон поздравява утрото по своему. Колко лесно се вижда къде да летиш сега! Каква просторност на погледа, каква лесна ориентация. Велико нещо е светлината!
към текста >>

Велико нещо е светлината!
Светлината се засилва бързо. Птичките запяват своите сутринни химни, вятъра разклаща върхове те на борините; планината като да раздрусва своя широк гръб и се пробужда. Даже и нешият гласовит дългоух компаньон поздравява утрото по своему. Колко лесно се вижда къде да летиш сега! Каква просторност на погледа, каква лесна ориентация. Велико нещо е светлината! Велико нещо е и планината. В нейната атмосфера като че ли хората най-лесно постигат една тъй желана интимност. Там пада онази непобедима, фалшива официалност в обществото и се за-раждат познанства и приятелства, които устояват за дълго. Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д. Стоянов Подходящето време Едно от многото условия, които човек трябва да съблюдава, за да може да бъде живота му разумен и смислен, е времето.
към текста >>

Запалената свещ ме интересува, понеже аз мога да се ползвам от светлината й.
“ След няколко време работите му наистина се оправят. Когато проблесне тази светлина в човешкото съзнание, човек прилича на една запалена свещ. Този, който е имал тази опитност, той има живата реалната вяра. Какво ме интересува една вяра, която не ме ползва? Какво ме интересува една свещ, която не гори? Запалената свещ ме интересува, понеже аз мога да се ползвам от светлината й. Слънцето ни интересува, защото ни праща светлина и топлина, които са необходими за нашия живот. Съществуват много по-големи слънца от нашето, но не издават светлина, от която да можем да се ползваме. Това са тъй наречените тъмни слънца. Нас не ни интересуват тези слънца, защото те не само че не са ни полезни, но са и вредни за нашия живот. Едно от тези слънца в далечното минало е станало причина за една голяма катастрофа в нашата слънчева система, от която имаме една разрушена планета.
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всички сте учили за светлината, за въздуха, за вода и за твърдата почва, без да разбирате, че седем десети от целия материален живот зависи от знанието на тези четири елемента: светлина, въздух, вода и земя.
Едни и същи сили ръководят света, но резултатите само се различават. Това си има своите дълбоки причини в самия процес на развитието, през който минава човечеството. В процеса на развитието на човека е необходимо знание, за да не противодейства на естественото течение на този процес. Всяко противодействие има за последствие страдания. Затова е необходимо знание. Запример. всички сте учили за светлината, за въздуха, за вода и за твърдата почва, без да разбирате, че седем десети от целия материален живот зависи от знанието на тези четири елемента: светлина, въздух, вода и земя. Остават само три десети, които не зависят от това знание. Запример, много пъти вие се оплаквате, че нямате здраво телосложение, но не знаете, коя е причината за това. Причината за това ваше болезнено състояние се дължи на факта, че нямате достатъчно светлина, или въздух, или вода, или пък нямате достатъчно храна. Значи, нямате почва, върху която да се поставите. Тази е причината за вашите болезнени състояния.
към текста >>

А елементите, необходими за изграждането на здрав организъм, се съдържат в храната, водата, въздуха и светлината, които той възприема; и от твърдата почва на която живее.
A лекарят ще ви разправя, че вашата нервна система е отслабнала, и стомахът ви е разстроен и т. н. Но това са само резултати, а кой са причините, не се знае. След това лекарят ще ви даде няколко капки от някое лекарство— и оздравявате. Но вместо лекарството, може да ви даде известна доза храна, която съдържа онези елементи, чието отсъствие в организма е причинило болезненото състояние, и ще имате подобри резултати. Защото и лекарството, което ви препоръчва лекаря, съдържа в себе си тези елементи — ако не ги съдържаше — не може да помогне. А елементите, необходими за изграждането на здрав организъм, се съдържат в храната, водата, въздуха и светлината, които той възприема; и от твърдата почва на която живее. Човек не може да бъде здрав, ако под къщата му има подземна вода, която развива грамадна електричество — човек не може да бъде здрав, ако постави главата си в това направление, по което тече тази вода. Когато самата къща, в която живеете, ви създава неразположение, причината за това е, че местото, където е построена къщата, не е магнетично, но електрично. Като ставате сутрин и се усещате възбуден, това показва, че имате в организъма си по-вече електричество, отколкото ви трябва, което не знаете как да употребите. Това са практически правила, които трябва да имате предвид в живота си, за да избегнете не-нужните страдания. Съвременните хора пренебрегват тези малки практически правила, които са с големи последствия, и разправят за социалните условия, при които човек може да живее.
към текста >>

Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината.
И затова, когато гълта храната, човек трябва по възможност да изпъжда всичкия въздух навън, да остане в стомаха само храната. Не че абсолютно може да се освободите от въздуха, който е в храната, но като поставите в ума си идеята за правилното хранене, да можете по възможност по-малко въздух да вкарвате в стомаха си. Това са чисто практични положения, които трябва да имате предвид в живота си. От гледището на практичната философия ако вие не знаете как да гледате, ако не знаете как да дишате, ако не знаете как да пиете вода, и ако не знаете как да се храните, не можете да бъдете щастливи. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината. Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи.
към текста >>

Чрез светлината ние се възпитаваме.
Не че абсолютно може да се освободите от въздуха, който е в храната, но като поставите в ума си идеята за правилното хранене, да можете по възможност по-малко въздух да вкарвате в стомаха си. Това са чисто практични положения, които трябва да имате предвид в живота си. От гледището на практичната философия ако вие не знаете как да гледате, ако не знаете как да дишате, ако не знаете как да пиете вода, и ако не знаете как да се храните, не можете да бъдете щастливи. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината. Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви.
към текста >>

Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят.
Това са чисто практични положения, които трябва да имате предвид в живота си. От гледището на практичната философия ако вие не знаете как да гледате, ако не знаете как да дишате, ако не знаете как да пиете вода, и ако не знаете как да се храните, не можете да бъдете щастливи. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината. Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви. А вие седите и търсите щастието там, където го няма.
към текста >>

Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили.
От гледището на практичната философия ако вие не знаете как да гледате, ако не знаете как да дишате, ако не знаете как да пиете вода, и ако не знаете как да се храните, не можете да бъдете щастливи. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината. Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви. А вие седите и търсите щастието там, където го няма. Ако знаете как да гледате, и как да използвате това, което сте възприели чрез очите си, вие ще намерите своето щастие.
към текста >>

Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи.
Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината. Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви. А вие седите и търсите щастието там, където го няма. Ако знаете как да гледате, и как да използвате това, което сте възприели чрез очите си, вие ще намерите своето щастие. Като възприемете светлината отвън, после ще изпратите светлината отвътре навън — и от начина на това изпращане, ще зависи вашето щастие. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие.
към текста >>

Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви.
Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви. А вие седите и търсите щастието там, където го няма. Ако знаете как да гледате, и как да използвате това, което сте възприели чрез очите си, вие ще намерите своето щастие. Като възприемете светлината отвън, после ще изпратите светлината отвътре навън — и от начина на това изпращане, ще зависи вашето щастие. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие. Когато един човек ви погледне както трябва, той изпраща нещо към вас и вие казвате — „колко мил поглед!
към текста >>

Като възприемете светлината отвън, после ще изпратите светлината отвътре навън — и от начина на това изпращане, ще зависи вашето щастие.
Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви. А вие седите и търсите щастието там, където го няма. Ако знаете как да гледате, и как да използвате това, което сте възприели чрез очите си, вие ще намерите своето щастие. Като възприемете светлината отвън, после ще изпратите светлината отвътре навън — и от начина на това изпращане, ще зависи вашето щастие. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие. Когато един човек ви погледне както трябва, той изпраща нещо към вас и вие казвате — „колко мил поглед! “ Като ви погледне този човек, той иска да ви каже: от изобилието, което Бог ми е дал, изпращам и на теб. Много хора са скръжави на тази светлина — като погледне, той се намуси, свие вежди. Той не иска де изпрати един поглед, да не го по-знаят какъв е вътре в себе си.
към текста >>

От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие.
Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви. А вие седите и търсите щастието там, където го няма. Ако знаете как да гледате, и как да използвате това, което сте възприели чрез очите си, вие ще намерите своето щастие. Като възприемете светлината отвън, после ще изпратите светлината отвътре навън — и от начина на това изпращане, ще зависи вашето щастие. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие. Когато един човек ви погледне както трябва, той изпраща нещо към вас и вие казвате — „колко мил поглед! “ Като ви погледне този човек, той иска да ви каже: от изобилието, което Бог ми е дал, изпращам и на теб. Много хора са скръжави на тази светлина — като погледне, той се намуси, свие вежди. Той не иска де изпрати един поглед, да не го по-знаят какъв е вътре в себе си. Нека хората ви познаят, че сте възприели изобилно от светлината.
към текста >>

Нека хората ви познаят, че сте възприели изобилно от светлината.
От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие. Когато един човек ви погледне както трябва, той изпраща нещо към вас и вие казвате — „колко мил поглед! “ Като ви погледне този човек, той иска да ви каже: от изобилието, което Бог ми е дал, изпращам и на теб. Много хора са скръжави на тази светлина — като погледне, той се намуси, свие вежди. Той не иска де изпрати един поглед, да не го по-знаят какъв е вътре в себе си. Нека хората ви познаят, че сте възприели изобилно от светлината. Даром сте приели, даром давайте. И после, като изпратите всичко, пак ще възприемете. Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече в вас. Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, но от това. което дава.
към текста >>

Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече в вас.
Много хора са скръжави на тази светлина — като погледне, той се намуси, свие вежди. Той не иска де изпрати един поглед, да не го по-знаят какъв е вътре в себе си. Нека хората ви познаят, че сте възприели изобилно от светлината. Даром сте приели, даром давайте. И после, като изпратите всичко, пак ще възприемете. Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече в вас. Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, но от това. което дава. И Бог като ни изпраща светлината, ни показва пътя, по който трябва да живеем. Ако отвътре го слушате, и знаете как да изпратите светлината, вие ще знаете как да изпращате своя поглед и ще уредите своите работи, ще създадете една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадете тази връзка.
към текста >>

И Бог като ни изпраща светлината, ни показва пътя, по който трябва да живеем.
Даром сте приели, даром давайте. И после, като изпратите всичко, пак ще възприемете. Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече в вас. Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, но от това. което дава. И Бог като ни изпраща светлината, ни показва пътя, по който трябва да живеем. Ако отвътре го слушате, и знаете как да изпратите светлината, вие ще знаете как да изпращате своя поглед и ще уредите своите работи, ще създадете една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадете тази връзка. Създаването на тази връзка аз наричам служене на Бога. И наистина, вие може да създадете тази връзка само когато служите на Бога. Като ви говоря, аз не ви съдя и морализирам, защото не се занимавам със сегашния ви живот; сегашния ви живот е резултат на онези възгледи, които сте имали в миналото; резултата си е резултат, той не може да се измени.
към текста >>

Ако отвътре го слушате, и знаете как да изпратите светлината, вие ще знаете как да изпращате своя поглед и ще уредите своите работи, ще създадете една хубава връзка с хората.
И после, като изпратите всичко, пак ще възприемете. Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече в вас. Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, но от това. което дава. И Бог като ни изпраща светлината, ни показва пътя, по който трябва да живеем. Ако отвътре го слушате, и знаете как да изпратите светлината, вие ще знаете как да изпращате своя поглед и ще уредите своите работи, ще създадете една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадете тази връзка. Създаването на тази връзка аз наричам служене на Бога. И наистина, вие може да създадете тази връзка само когато служите на Бога. Като ви говоря, аз не ви съдя и морализирам, защото не се занимавам със сегашния ви живот; сегашния ви живот е резултат на онези възгледи, които сте имали в миналото; резултата си е резултат, той не може да се измени. Аз говоря за онова, което за в бъдеще ще трябва де бъдете — т. е.
към текста >>

Във въздуха и светлината са скрити големи богатства, но трябва да имате методи как да ги използвате.
Аз говоря за онова, което за в бъдеще ще трябва де бъдете — т. е. сега трябва да измените възгледите си, насоката на мисълта си, за да се измени и живота ви за в бъдеще. Това е основата на новото възпитание и самовъзпитание. Музиката трябва да се внесе като метод при възпитанието и самовъзпитанието, защото музиката е мощен метод за трансформиране на енергиите. По този път се разрешават и въпросите в домът и в обществото. Във въздуха и светлината са скрити големи богатства, но трябва да имате методи как да ги използвате. В природата има една постоянна обмена. Най-първо възприемаме чистия въздух чрез дробовете си, който окислява кръвта, пречистя я и излиза отново навън, като отнася нечистотиите от кръвта със себе си, и дробовете остават празни; след това следва пак възприемане на чист въздух, и изхвърлянето му навън, като нечист, като нищо не задържате. Има много системи за дишане — но все им липсва нещо съществено. И индусите имат цяла наука за дишането, но тя не е пригодна за европейците и дава отрицателни резултати. Един метод за дишането е следния: след като приемете в дробовете си чистия въздух и го задържите 15—20—30 секунди, трябва да кажете в себе си няколко думи: Господи, заради голямото благо, което си ми дал.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е носител на светлина, а светлината ще ви донесе мир.
Щом мислиш нещо, ти започваш работа. Там дето има тревога, там се проявява нисшата част на сърцето, което наричаме още конкретен, нисш ум. Напр.. вие се безпокоите, че някои неща не са станали както сте очаквали, но това не е мисъл, това е чувстване. Когато се радвате и скърбите, това не е живота на мисълта, но това е живот на чувствата. В мисълта има нещо повече от радостта на чувствата. Тя е носител на светлина, а светлината ще ви донесе мир. Мисълта е онзи творчески принцип, който освобождава човека от робството, в което се намира сега. И Христос казва: Не са ли 12 ч. на деня, и който ходи в светлината на мисълта, той не се препъва. Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил.
към текста >>

на деня, и който ходи в светлината на мисълта, той не се препъва.
Когато се радвате и скърбите, това не е живота на мисълта, но това е живот на чувствата. В мисълта има нещо повече от радостта на чувствата. Тя е носител на светлина, а светлината ще ви донесе мир. Мисълта е онзи творчески принцип, който освобождава човека от робството, в което се намира сега. И Христос казва: Не са ли 12 ч. на деня, и който ходи в светлината на мисълта, той не се препъва. Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите ви не стават както трябва, това показва, че в мисълта ви има намесен друг елемент. Значи, добрата, правата мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате пред вид, че малко хора в съвременния свят мислят право.
към текста >>

Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва.
В мисълта има нещо повече от радостта на чувствата. Тя е носител на светлина, а светлината ще ви донесе мир. Мисълта е онзи творчески принцип, който освобождава човека от робството, в което се намира сега. И Христос казва: Не са ли 12 ч. на деня, и който ходи в светлината на мисълта, той не се препъва. Всеки, който ходи в светлината на своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите ви не стават както трябва, това показва, че в мисълта ви има намесен друг елемент. Значи, добрата, правата мисъл, не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате пред вид, че малко хора в съвременния свят мислят право. Хората на правата мисъл имат нещо светло в лицето си, те виждат нещата ясно.
към текста >>

На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината.
А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях. На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр. (Дютан гл. II., VI., VIII., IX., X.) Също така са били известни и законите за действието на парата, фотографията, електричеството и цялата съвременна химия и нещо повече. Агатиас, живял в 6-ия в. след Христа, е написал книга която е препечатана в 1660 г.
към текста >>

Ела, мое дете, дай си ръката, стани с вяра, защото тази вода ще те поддържа, стани, коленичи върху водата и извикай светлината на живота, за да може да те озари.“ Аз станех.
Когато ти ще можеш да се потопиш във водата на басейна на лотоса, ти ще станеш силен като орел и свеж като живота на новородения. Мое дете, бъди силен, не слушай ласкателствата, които смущават слушай само истината! Стреми се към слънчевата светлина и не оставяй фантомите да те мамят: защото тебе те чака необикновен живот, чистият цвят на познанието и на любовта е готов да го откъснеш. Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели. Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят. Ела, мое дете, дай си ръката, стани с вяра, защото тази вода ще те поддържа, стани, коленичи върху водата и извикай светлината на живота, за да може да те озари.“ Аз станех. държейки ръката й и коленичих до нея. Подигнах се още и, заедно с нея, стоях изправен върху водата, по-нататък не знам какво стана. „Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели? Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се събуждах; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума.
към текста >>

От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб.
Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света. Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак. Но един ден, след година, някой минал и заминал покрай тях, като на сън — и им хвърлил цял алтън, който паднал с меден звън.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде.
Сега ние сме дошли до един път, в който вървим заедно, както птиците — на ята. Като сме с ятото, ще се съобразяваме с неговите закони. Силните да вървят напред и да ръководят, а слабите да си помагат взаимно“ Учителя Всеки човек представлява едно звено в природата, което е свързано с безброй други звена, с безброй верижки. След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път. Дойде ти една мисъл да из-вършиш едно благородно дело, да изпълниш една възвишена мисъл, да проявиш едно чисто и хуманно чувство, не отлагай, не се колебай, а изпълни го. Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде. Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове.
към текста >>

И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света.
който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота. С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие. Той е потопен в хармонията на сферите. за която са говорили древните посветени и за него противоречия не съществуват.
към текста >>

С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта.
Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта. Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде. Но „Духът на черната магия” не спи.
към текста >>

Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение.
Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С. Чирпанлиев, с. Камено, Бургаско или от редакцията на в.
към текста >>

Бъди силен.“ И светлината слезе върху мен, но аз не можех да виждам, защото дъжд от сълзи течеше от очите ми, отнасяйки със себе си ужасните образи, които очите ми бяха видели. (следва)
Миналото са изправи тъй ужасно, тъй живо, тъй жестоко в своите обвинения, че аз отново се провикнах в мрачините: „Майко! Спаси ме! “ Почувствах едно докосване до моята ръка и до моето лице. Дочух един глас да звучи в моите уши и в моето сърце! „Ти си спасен. Бъди силен.“ И светлината слезе върху мен, но аз не можех да виждам, защото дъжд от сълзи течеше от очите ми, отнасяйки със себе си ужасните образи, които очите ми бяха видели. (следва)
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал.
Докато стояхме така в мълчание, един приятен глас достигна до ухото ми. „Блестящи вечерни звезди, ти, последния от дългата серия ясновидци, които бяха въплътената мъдрост на храма и увенчаха със слава величието не Египет. Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята. И на вас предстои да оставите след себе си една блестяща светлина, един вечен спомен, които ще привличат погледите на хората и ще ги вдъхновяват в бъдещите векове. Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им.
към текста >>

че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи.
Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. Египет трябва да загине, но той не ще загине в невежеството.
към текста >>

който светлината е способ на да създаде и създава.
Те създават условия за един здрав и разумен живот тук на земята, Слънчевата светлина и енергия, приети правилно и на време, дават сила и тласък за растеж. ТЬ прочистват и изгонват всичко лошо и тъмно, те лекуват всеки недъг. Те са единствения извор, от който блика живот, т. е. те създават условия да се прояви живота в своята целокупност и най-голямо разнообразие, което нашия ограничен ум трудно може да схване и разбере. Мъчно Могат да се поберат в неговите тесни рамки тая обширност и простор, това разнообразие и величие. който светлината е способ на да създаде и създава. Въздуха носи свежест. Той е проводник на оная жизнена сила, наречена още „прана“, която вдъхва дихание във всичко живо, а всичко, което се стреми да прояви живот, да даде изрез на онова свойство, вложено в него като зародиш в семка. Въздуха носи на човека чиста мисъл. Той му дава крила да се носи из него, да лети над гори и планини — много естествено, когато човек знае изкуството добре да го използва. Когато човек е научил начина да диша правилно и дълбоко, той се възражда, той добива сили, знания и способности за творческа работа.
към текста >>

И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави.
Единствения лекар, който безпогрешно дава лекарства и цери всеки жизненоспособен организъм това е слънцето — слънчеви и светлинни бани, чистият въздух — дълбоко дишане, въздушни бани, чистата вода — водни бани и пр. Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода. На хората днес предстои да приемат една светла култура — слънчевата култура, външно и вътрешно. Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи Любовта и братството между хората. Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави. Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа. Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен. Той може да култивира, при тия условия в себе си само пороци. Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина.
към текста >>

От движението се ражда светлината.
Но задавали ли сте си въпроса — какво знаете? Има ли нещо, из което да разчитате? Първото знание е знанието за движенето. Първият резултат на живота е движението. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарно проявление на движението. Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината.
към текста >>

Значи светлината е елементарно проявление на движението.
Има ли нещо, из което да разчитате? Първото знание е знанието за движенето. Първият резултат на живота е движението. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарно проявление на движението. Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината. И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав,всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си.
към текста >>

Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината.
От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарно проявление на движението. Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината. И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав,всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятни светлина. Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява.
към текста >>

Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място.
Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи кракът, кракът ти е тъмен. Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място. А светлината ще се усили като усилите мисълта си. А мисълта си ще усилите, като почнете да мислите за това, което знаете. И Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, дъхната сила ще се увеличи, ще се измени. А то значи, онези които уповават на това, което знаят, тяхната сила ще се увеличи. Това, което увеличава нашата сила, то е реалното.
към текста >>

А светлината ще се усили като усилите мисълта си.
Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи кракът, кракът ти е тъмен. Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място. А светлината ще се усили като усилите мисълта си. А мисълта си ще усилите, като почнете да мислите за това, което знаете. И Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, дъхната сила ще се увеличи, ще се измени. А то значи, онези които уповават на това, което знаят, тяхната сила ще се увеличи. Това, което увеличава нашата сила, то е реалното. Реалните, разумните неща се отличават с едно свойство и то е следното: разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните никога не отговарят на нашите нужди.
към текста >>

само когато Бог съществува, като отражение може да се породи безверието.
В случая, неговата вяра е фиктивна и необоснована на никакъв опит. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра в сенките на нещата. Но сенките имат значение до толкова, доколкото реалността е зад тях. Сако при реалността ние можем да учим и да добиваме знания. Само при съществуването на Бога. само когато Бог съществува, като отражение може да се породи безверието. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди вярата в Бога. Следователно безверниците. когато и да е, ще се върнат към вярата в Бога, понеже те са родили нещо, което е безплодно Сега аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува, защото това е глупост. Аз съм за онова, върху което нашият живот почива. Аз съм заинтересуван само в истината, която е всичко за мене.
към текста >>

И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, както светлината работи върху земната повърхност.
При всички страдания, които преживяваме, ние пак вярваме, че ни очаква нещо добро. Дълбоко в нашата душа има една идея, има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарете че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, както светлината работи върху земната повърхност. Тогава малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования, Божи блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие в човешката душа. Но за да задържи щастието, което придобива в живота, човек трябва да бъде силен.
към текста >>

За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл.
Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония. За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от миналия брой) 2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам. 3. Третия т контр. метод е чрез поляризована светлина. Опитите с поляризованета светлина ставали с две николови призми.
към текста >>

Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20 — 30 см.
Той виждал сини лъчи. След това завъртвали поляризатора и при еднакви него ви положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му. После същото направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати. Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20 — 30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4 — 5 метра. 4. Четвъртият метод е тъй наречената екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замяна на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувства, но чувства, допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло, и то от начало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.
към текста >>

По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината).
Допирането до тялото субектът не чувства, но чувства, допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло, и то от начало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния. И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се не пои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид. Това се нарича екстериоризация на чувствителността. 5. Излъчване на флуидното тяло. По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината). който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е във флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка.
към текста >>

61. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя.
Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание. Не бях неподвижен поради индиферентност или спокойствие. Аз желаех да стана и да поискам да донесат светлина, но не можех нито да се помръдна, нито да издам някакъв звук. Някаква мощна воля се бореше с моята, една толкова силна воля, че малко оставаше да бъда напълно победен, но аз все пак се борех, не исках да се предам.
към текста >>

Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг.
Бях решил да не се подам като сляп роб, овладян в тъмнината от невидим неприятел. Тази борба стана тъй страшна, тъй дива, че най-после аз разбрах, че това с борба за моя живот. Силата, която ме потискаше със своята тежест, имаше желанието да убива. Коя бе тази сила? Кой искаше да отнеме моя живот? Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало. Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства.
към текста >>

Любовта и светлината ще станат твои спътници, по-право ти ще се движиш в тях.
Последователи на Учителя Дънов могат да бъдат всички люде, от който и да било народ, които искат напълно да устроят личния си и обществен живот според божествените (природните) закони. И. А. Изворски Извора на Живота „Доброто е едно богатство, то е вечен извор“. Учителя Отвори крана на доброто а тебе и ще видиш, как изобилно ще протече всичко: слънце ще изгрее в твоя живот. радост и щастие ще те посетят. Любовта и светлината ще станат твои спътници, по-право ти ще се движиш в тях. Те ще станат тогава, твоя истинска среда, в която ще твориш и градиш на здрава, от нищо несрутваща се основе. Това е наистина средата, в която се развиват положителните страни на човешкия характер, това е средата, в която ще намери условия да се прояви истинския човек, направен по образ и подобие не Създателя. В нея среда може да се разпали оная божествена искра, която лежи дълбоко в недрата на всека душа и да се разгори в буен огън. Като казваме среда не любов та и светлината, ние имаме пред вид великата, безграничната, Божествената Любов и светлината на Централното Слънце, която вечно свети в душите на истински будните човеци, а не физическата, земната любов на личността, нито пък тая светлина, която се явява и изчезва. С своя личен егоистичен живот, стремейки се да централизира всичко, човек подпушва крана на доброто, и дава проява само на отрицателното, на заробващото, което в края на краищата, по закона на върховната правда в света, се струпва на главата му.
към текста >>

Като казваме среда не любов та и светлината, ние имаме пред вид великата, безграничната, Божествената Любов и светлината на Централното Слънце, която вечно свети в душите на истински будните човеци, а не физическата, земната любов на личността, нито пък тая светлина, която се явява и изчезва.
радост и щастие ще те посетят. Любовта и светлината ще станат твои спътници, по-право ти ще се движиш в тях. Те ще станат тогава, твоя истинска среда, в която ще твориш и градиш на здрава, от нищо несрутваща се основе. Това е наистина средата, в която се развиват положителните страни на човешкия характер, това е средата, в която ще намери условия да се прояви истинския човек, направен по образ и подобие не Създателя. В нея среда може да се разпали оная божествена искра, която лежи дълбоко в недрата на всека душа и да се разгори в буен огън. Като казваме среда не любов та и светлината, ние имаме пред вид великата, безграничната, Божествената Любов и светлината на Централното Слънце, която вечно свети в душите на истински будните човеци, а не физическата, земната любов на личността, нито пък тая светлина, която се явява и изчезва. С своя личен егоистичен живот, стремейки се да централизира всичко, човек подпушва крана на доброто, и дава проява само на отрицателното, на заробващото, което в края на краищата, по закона на върховната правда в света, се струпва на главата му. От хиляди години насам, човек се е движил в сянка, затова ние виждаме, че той е наклонен да се проявява отрицателно, да бъде роб на разрушителните сили. Язвата в организма на човечеството е станала толкоз голяма, проказата така много се разразила, щото, ако то не се добере до този истински извор на доброто, ако то не се докосне до извора на живота, е осъдено на коренно израждане и гибел. За това на всеки днес предстои да отвори крана на доброто, за да може да протече в света благодат и да дойде мир и радост между всички. Мнозина очакват благоприятни условия, за да проявят доброто, очакват да се улеснят или друг първи да го направи, че тогава те.
към текста >>

Защото, докато човек очаква да се нареди и добие благоприятни условия за целта, реката ще пресъхне и той ще се намери като риба на сухо, извън средата ни Любовта и светлината.
От хиляди години насам, човек се е движил в сянка, затова ние виждаме, че той е наклонен да се проявява отрицателно, да бъде роб на разрушителните сили. Язвата в организма на човечеството е станала толкоз голяма, проказата така много се разразила, щото, ако то не се добере до този истински извор на доброто, ако то не се докосне до извора на живота, е осъдено на коренно израждане и гибел. За това на всеки днес предстои да отвори крана на доброто, за да може да протече в света благодат и да дойде мир и радост между всички. Мнозина очакват благоприятни условия, за да проявят доброто, очакват да се улеснят или друг първи да го направи, че тогава те. Не, нека всеки се стреми първи да отвори крана на доброто, нека всеки се стреми да стане добър образец и модел за другите. Защото, докато човек очаква да се нареди и добие благоприятни условия за целта, реката ще пресъхне и той ще се намери като риба на сухо, извън средата ни Любовта и светлината. Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на Любовта и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода. Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача.
към текста >>

Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на Любовта и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода.
Язвата в организма на човечеството е станала толкоз голяма, проказата така много се разразила, щото, ако то не се добере до този истински извор на доброто, ако то не се докосне до извора на живота, е осъдено на коренно израждане и гибел. За това на всеки днес предстои да отвори крана на доброто, за да може да протече в света благодат и да дойде мир и радост между всички. Мнозина очакват благоприятни условия, за да проявят доброто, очакват да се улеснят или друг първи да го направи, че тогава те. Не, нека всеки се стреми първи да отвори крана на доброто, нека всеки се стреми да стане добър образец и модел за другите. Защото, докато човек очаква да се нареди и добие благоприятни условия за целта, реката ще пресъхне и той ще се намери като риба на сухо, извън средата ни Любовта и светлината. Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на Любовта и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода. Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача. * Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо.
към текста >>

Светлината може да се превърне в чувстване.
И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита. Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото всяко едно желание е турило в движение известна енергия, която ако не постигне целта си, ще произведе експлозия. Само когато желанията се реализират, и се опита плода им, може да стане смяна на енергията. Запример, ако човек спре известно движение, то може да се превърне в топлина. Топлината може да се превърне в светлина. Светлината може да се превърне в чувстване. Чувстването ще се превърне в мисъл. И обратното може да стане. Ако спрете в мозъка на човека една негова мисъл, тя ще се превърне в чувстване; чувстването ще се превърне в постъпка; постъпката ще се превърне в светлина, светлината ще се превърне в топлина. И най-после тази енергия ще слезе съвсем долу. Та казвам: ако човек не даде ход на своите възвишени и благородни мисли, тази мисъл непременно ще се изроди, ще дойде в своя противоположен полюс.
към текста >>

Ако спрете в мозъка на човека една негова мисъл, тя ще се превърне в чувстване; чувстването ще се превърне в постъпка; постъпката ще се превърне в светлина, светлината ще се превърне в топлина.
Запример, ако човек спре известно движение, то може да се превърне в топлина. Топлината може да се превърне в светлина. Светлината може да се превърне в чувстване. Чувстването ще се превърне в мисъл. И обратното може да стане. Ако спрете в мозъка на човека една негова мисъл, тя ще се превърне в чувстване; чувстването ще се превърне в постъпка; постъпката ще се превърне в светлина, светлината ще се превърне в топлина. И най-после тази енергия ще слезе съвсем долу. Та казвам: ако човек не даде ход на своите възвишени и благородни мисли, тази мисъл непременно ще се изроди, ще дойде в своя противоположен полюс. И сегашният свят страда единствено от това, че всички проповедници казват, че идеите на Христа са неприложими за днешния век. Те се отнасят за бъдещето, за нещо високо, възвишено. Че идеите на Христа са възвишени, това е така.
към текста >>

Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене.
Не беше тя първото изключение този ден и не виждах причини да й откажа. За хората, които идват, да им гледам, аз обикновено нищо не мисля, защото само в такъв случай мога да мисля и виждам това, което е, а не само едни субективни преживелици на днешния ден или живот. Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло — и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история не човека . . . И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си. Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започне със силно щракане в лявото колено, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили.
към текста >>

Усилих светлината, увеличих съсредоточаването.
Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването. Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея. Оставаше да слушам с неговата душа. Няколко думи политнаха и до моят слух. Вдигнах поглед по околните къщи, на кои го и той гледаше. И когато той прочете някакво обявление, аз вече знаех, че съм във Франция, в Лион.
към текста >>

Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна — 300,000 км.
Най-лошото мислех. Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна — 300,000 км. в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земния път, шосетата . . . Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят че всичко са видели вече. . . Търсех — и вместо бъдещето, неочаквано видех картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин.
към текста >>

в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земния път, шосетата .
Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна — 300,000 км. в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земния път, шосетата . . . Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят че всичко са видели вече. . . Търсех — и вместо бъдещето, неочаквано видех картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин. Широко мътна река, от която се виждаше само част, много малка част — другата беше още забулена в сива мъгла.
към текста >>

62. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота.
Новото няма нужда да се измисля — то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо — иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа: повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и обществено здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл) повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие. Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм, са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили — както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други. Работата в един народ трябва да се насочи, както в една градина: сеене на семето, култивиране на израсналото, употребление разумно на плода.
към текста >>

Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него.
Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното съзнание. Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване.
към текста >>

Ъгълът на отражението е равен на ъгъла на падането.
* Ето един ключ, с който можем сами да си гадаем, но от който малцина се ползват. Каквото мислиш за другите, това си ти, това ще бъдеш и в бъдеще. Ако виждаш в другите само отрицателното и го държиш в ума си, това си ти в този момент. При най-великия гадател да отидеш ще ти каже същото. С каквато храна се храниш такъв и ще станеш. Ъгълът на отражението е равен на ъгъла на падането. * Работата, която извършвате за нашето физическо почистване, е свещен акт и ако ние оценяваме външното и вътрешното значение на чистотата, ние бихме винаги намерили време и сраства за да бъдем чисти. Чистенето, извършено със съзнание, е служене на Бога. Преди да направиш добро на другите. направи добро на Бога. който е в тебе.
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака.
Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв. Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз. Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други. Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване. Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта.
към текста >>

(следва) ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ МАКРОКОСМОСА И МИКРОКОСМОСА Човек е точно отражение но космичните процеси.
За родения изново Царството Божие е един факт, една реалност. Той вижда и знае нещата — той живее в реалността. Очите на онзи, който е роден от Бога, имат особени свойства. Роденият по човешки вижда само на един километър разстояние. А роденият от Бога вижда какво става на слънцето, какво става на месечината— накъдето насочи погледа си, всичко вижда. (следва) ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ МАКРОКОСМОСА И МИКРОКОСМОСА Човек е точно отражение но космичните процеси. При това положение ни става ясен израза, че човек е микрокосмос; поради това можем да кажем, че човек може да се разбере чрез макрокосмоса, а последният — чрез човешкия организъм и неговите функции. Едно такова разбиране ще бъде основа за нашета физиология и медицина. Днешната физиология и медицина не трябва да се подценяват, но те се отнасят само до вътрешната страна не процесите и се ограничават само с физичното тяло. Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по тяло, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса. За да разберем същността на лечението, трябва предварително да си уясним отношението между човека, земята и вселената.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но когото дошъл Духът, това разумно начало, и почнал да твори, още като казвал първата дума, веднага се явила светлината.
Противоречията в живота това е новото в света. За да се разбере всичко това, обаче се изискват знания. Не е лошо, че има противоречия, но трябва да се намерят гениални хора, които да пресъздадат и да организират тия противоречия. От противоречията в света се създава хубавото. И Писанието казва: „И земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше върху бездната.“ Значи, преди създаването на света, имало е такива големи противоречия, каквито светът никога не може да си представи. Но когото дошъл Духът, това разумно начало, и почнал да твори, още като казвал първата дума, веднага се явила светлината. Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Затова, ако в вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение. Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой. А в покоя всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори.
към текста >>

Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл.
За да се разбере всичко това, обаче се изискват знания. Не е лошо, че има противоречия, но трябва да се намерят гениални хора, които да пресъздадат и да организират тия противоречия. От противоречията в света се създава хубавото. И Писанието казва: „И земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше върху бездната.“ Значи, преди създаването на света, имало е такива големи противоречия, каквито светът никога не може да си представи. Но когото дошъл Духът, това разумно начало, и почнал да твори, още като казвал първата дума, веднага се явила светлината. Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Затова, ако в вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение. Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой. А в покоя всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори. Със светлината заедно иде топлината.
към текста >>

А в покоя всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори.
Но когото дошъл Духът, това разумно начало, и почнал да твори, още като казвал първата дума, веднага се явила светлината. Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Затова, ако в вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение. Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой. А в покоя всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори. Със светлината заедно иде топлината. Това е на човешки език казано. Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно, ръка за ръка. По този път човек ще може да пресъздаде противоречията. Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят.
към текста >>

Със светлината заедно иде топлината.
Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Затова, ако в вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение. Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой. А в покоя всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори. Със светлината заедно иде топлината. Това е на човешки език казано. Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно, ръка за ръка. По този път човек ще може да пресъздаде противоречията. Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят. Значи, от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя, един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви.
към текста >>

Те хвърлят отражение в кристално бистрите води на второто езеро, от седемте рилски езера и очертават светла пътека.
Това е правото за вас. Ако вие сте верни за малкото, за в бъдеще ще бъдете верни във великото. „Което човек посее, това ща пожъне.“ Беседа от Учителя, държана на 26 април 1936 г. Край огъня Луната величествено се издига над „Харамията“, който като сфинкс, поставен всред великата рилска пустиня, мълчи и е ням свидетел на дивната красота, хармония и съзвучност в тоя край. Близо до луната блещи Юпитер, най светлата планета. Те хвърлят отражение в кристално бистрите води на второто езеро, от седемте рилски езера и очертават светла пътека. Огъня на огнището буйно се разгаря и спуща дълги пламенни езици. Приказна красота! По някое време се чува звук от цигулка. Сърцата на мнозина трепват и бързат да се приберат към огнището. Защо отиват всички там?
към текста >>

И до днес, душата ми не престава да пее химни и благодари на Бога за великата Му милост, че ми отвори очите да видя светлината, която е дошла в света — да видя Учителя.
Нещо, което ужасно ме измъчваше и пречеше да върша работата си. Но сега мога с радост да кажа, че съм напълно здрава — нито ръцете, нито краката ми се подуват и болят. Как се излекувах? — Слушайки и изпълнявайки колкото мога това, което Учителя ни учи. И каква изненада бе за мене, когато чух да се пеят в салона същите ония песни, които аз бях пяла в оная нощ. И до днес, душата ми не престава да пее химни и благодари на Бога за великата Му милост, че ми отвори очите да видя светлината, която е дошла в света — да видя Учителя. написала: Benitta
към текста >>

65. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънцето не задържа светлината за себе си.
Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото. Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи. Той не мисли за своето лично благоденствие, а за общото, защото знае, че благоденствието на другите е и негово. Той не задържа нищо за себе си. Той раздава, както слънцето раздава. Слънцето не задържа светлината за себе си. То я праща по всички страни, за да носи и крепи живота на всички, да дава радост и мир и да вдъхва надежда във всеки. Човекът на новото се ръководи от духа на нещата, докато човекът на старото се държи в тяхната буква, без да прониква в тяхната същина. Затова ние виждаме, че аспирациите на човека на старото с да подчини другите да му служат; взема повече, по малко дава. Което не му изнася или допада, руши, убива, разпъва, ограничава. Оттук произтича грехът, отрицателното, сянката в живота, които носят затвор — смърт.
към текста >>

Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта.
Той прозира що се крие зад тая или оная форма. Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват.
към текста >>

щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя.
Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви. вие трябва да изучавате отношенията, които съществуват между всички предмети и явления в природете. Напр. щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя. Без светлина вие не можете да имате никаква наука. Без въздух вие не можете да имате никакво движение. Без въздух вие ще се задушите. Без вода, жаждата ще ви мъчи. Без храна — животът на земята не може да се проявява.
към текста >>

отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа.
Под ново вино разбирам условията на новия живот. В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло. Трябва да се познават добре функциите на различните органи, всеки от които е свързан със специфични енергии. Всеки орган в организма си има свое предназначение. Всеки орган е израз. отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи. И тази наука е на прав път. Те изучават каква служба извършват нервите, кръвоносните съдове, вените, артериите, какво участие взема сърцето в кръвообращението и т. н., но те още не могат да направят аналогията, каква служба извършват сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и др. органи в духовния свят.
към текста >>

173) Напразно хората търсят светлината в съвременните религии.
които функционират в човешкия организъм, която ще ви научи съзнателно да строите организма си. Сега ви казвам: Обичайте противоречията. Беседа от Учителя, държана в София на 4 окт. 1936 г. Словото Божие (продължение от бр. 173) Напразно хората търсят светлината в съвременните религии. „Този народ се приближава с устата си и ме хвали с устните си. но неговото сърце е далеч от мене. Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“. Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската църква, когато гонеше Христа? Еврейската църква бе непоправима.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят.
Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света.
към текста >>

А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите.
И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение.
към текста >>

Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение.
А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение. И за да проучим самата действителност трябва да бъдем във връзка с Христа. И казва Писанието: „Всичко чрез Него стана, и нищо без Него не стана“. Всички, които тръгват в пътя на окултното познание, без да имат пред вид горното основно положение, неминуемо ще дойдат до разочарование, защото ще стигна т до задънена улица, от където няма да има никакъв изход. Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес. Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“.
към текста >>

Искреността прилича на чисто стъкло, през което минава светлината и осветява нашата стая.
По същата причина, ние не можем да го мразим каквото зло и да ни направи, ако любовта е дошла в нас. Тогава ний виждаме неговите погрешки в благоприятна светлина. Г. Тахчиев Искреност Искреността в търсене на истината е главното условие, за да ни се разкрие последната. Който искрено търси истината, но не я е намерил още, той е по-близо до нея. отколкото онзи, който я е намерил по подражание, но не е искрен. Искреността прилича на чисто стъкло, през което минава светлината и осветява нашата стая. А който я е намерил, той прилича на човек, който е вън от стаята и е в прям контакт със слънцето. Искреността е единственото важно условие да получим откровенията на нашият Дух. Всяко начало, всяка първа стъпка е свещена, тя носи името искреност. Ние ценим хората по тяхната искреност. Никое естествено природно действие не е възможно без неговият двигател — искреността.
към текста >>

Онова, което говорят, мислят или наричат с тая дума, е само отражението на истинската наука.
Изведнъж ти няма да ги научиш, както изведнъж не искай и да разбереш, защо това е тъй невъзможно, както е невъзможно и да изживееш живота си изведнъж. И знанието е процес непреривен, както и живота. И то има своя храна. Но знанието и науката са две различни неща. Науката Няма да говоря за това, което обикновено се нарича наука, защото и не е. Онова, което говорят, мислят или наричат с тая дума, е само отражението на истинската наука. А тя не зависи нито от вековете, нито от хората. Тя е съвкупността от идеите които са излезли от Великото Начало на Живота. Безразлично е дели Го знаете или допушете. То е. Нищо от това че никъде Го не виждате.
към текста >>

Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка.
Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в. Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат. В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в гроба, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка). И кръстосала гората в дълго и широко, като викала със цяло гърло буйно и високо: — Дързост, дързост, малодушни твари! — братя, сестри и другари! Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка. Зиме-лете ще ви светя в непривността на вековете! . . . — Чакай, чакай малко дръзка самохвалко! — Забучал отгоре Севернякът. — Ти ли си която ще разсееш мракът?
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стари и млади, бедни и богати, вярващи, та дори и невярващи, са обзети от трепета на нещо необикновено, не делнично, — обгърнати са от светлината на този наистина велик ден.
Тйежковски (продължение от бр. 185) – П. Г. Пампоров Каква храна да употребяваме – N. За четенето на Свещеното писание – N. Дай живота , за да го спечелиш Днес, по целия християнски свят, празнуват тържествено възкресението на Христа. Стари и млади, бедни и богати, вярващи, та дори и невярващи, са обзети от трепета на нещо необикновено, не делнично, — обгърнати са от светлината на този наистина велик ден. Дори и без да иска, дори и без да вярва, дори и когато съзнателно се противопоставя на това, всеки човек чувства в душата си, в една или в друга форма, величието, силата и красотата на този ден. Всеки, дори и най-падналия човек, чувства някакъв невидим, тайнствен и непонятен лъх на нещо велико, светло и красиво, което прониква в душата му. Този ден наистина се различава много от веригата делници и празници на останалата част от годината. Във въздуха като че ли витае нещо особено, носи се навсякъде и прониква навсякъде, дори и през най-дебелите обвивки на загрубелите човешки сърца, като смекчава, радва, облагородява и издига, прави ни, макар и за кратко време, малко посече човеци. Кое е това невидимо, но все пак напълно реално нещо, на което дори и този, който го отрича, не може да не се подчини, не може да не го почувства?
към текста >>

Това е светлината на тържествуващата жертва, това е триумфа на Духа над плътта, това е песента на възкръсналия живот.
Дори и без да иска, дори и без да вярва, дори и когато съзнателно се противопоставя на това, всеки човек чувства в душата си, в една или в друга форма, величието, силата и красотата на този ден. Всеки, дори и най-падналия човек, чувства някакъв невидим, тайнствен и непонятен лъх на нещо велико, светло и красиво, което прониква в душата му. Този ден наистина се различава много от веригата делници и празници на останалата част от годината. Във въздуха като че ли витае нещо особено, носи се навсякъде и прониква навсякъде, дори и през най-дебелите обвивки на загрубелите човешки сърца, като смекчава, радва, облагородява и издига, прави ни, макар и за кратко време, малко посече човеци. Кое е това невидимо, но все пак напълно реално нещо, на което дори и този, който го отрича, не може да не се подчини, не може да не го почувства? Това е светлината на тържествуващата жертва, това е триумфа на Духа над плътта, това е песента на възкръсналия живот. Житното зърно падна в земята, то биде затрупано от черната пръсти, но то не изгни, то не умря, не изчезна — то възкръсна в светлината на новия ден, погалено от животодаващите лъчи на слънцето, за да даде не вече едно, а — десет, двадесет, петдесет. Ето пътя, единствения път, по който ние, хората, ще намерим онова, което по хиляди пътища, увлечени след хиляди идеали, напразно търсим. Ето пътя, по който ще осмислим истински нашия живот. Дай живота си, за да го спечелиш! Пожертвай се, за да израстеш.
към текста >>

Житното зърно падна в земята, то биде затрупано от черната пръсти, но то не изгни, то не умря, не изчезна — то възкръсна в светлината на новия ден, погалено от животодаващите лъчи на слънцето, за да даде не вече едно, а — десет, двадесет, петдесет.
Всеки, дори и най-падналия човек, чувства някакъв невидим, тайнствен и непонятен лъх на нещо велико, светло и красиво, което прониква в душата му. Този ден наистина се различава много от веригата делници и празници на останалата част от годината. Във въздуха като че ли витае нещо особено, носи се навсякъде и прониква навсякъде, дори и през най-дебелите обвивки на загрубелите човешки сърца, като смекчава, радва, облагородява и издига, прави ни, макар и за кратко време, малко посече човеци. Кое е това невидимо, но все пак напълно реално нещо, на което дори и този, който го отрича, не може да не се подчини, не може да не го почувства? Това е светлината на тържествуващата жертва, това е триумфа на Духа над плътта, това е песента на възкръсналия живот. Житното зърно падна в земята, то биде затрупано от черната пръсти, но то не изгни, то не умря, не изчезна — то възкръсна в светлината на новия ден, погалено от животодаващите лъчи на слънцето, за да даде не вече едно, а — десет, двадесет, петдесет. Ето пътя, единствения път, по който ние, хората, ще намерим онова, което по хиляди пътища, увлечени след хиляди идеали, напразно търсим. Ето пътя, по който ще осмислим истински нашия живот. Дай живота си, за да го спечелиш! Пожертвай се, за да израстеш. Умри, за низшето в себе си, за да възкръснеш за висшето.
към текста >>

После идва времето, когато слънцето се е отделило от земята — не само физическо слънце, със своята физическа светлина, но също таке и духовните същества, начело с Елохимите, истинските духове на светлината.
Планетите се отделиха едва по-късно. Тока, до известно време, земята е било съединена с нашето сегашно слънце и с нашата сегашна луна. Било е, значи, време, когато настоящите слънце, земя и луна са образували едно огромно тяло. Такова нещо е представлявала земята във времето, когато астралното тяло и Духът се носели над една парообразна маса. Следователно, силите, които сега са в слънцето, сили физически и духовни, са били някога съединени със земята. После идва времето, когато слънцето се е отделило от земята — не само физическо слънце, със своята физическа светлина, но също таке и духовните същества, начело с Елохимите, истинските духове на светлината. Тялото, което се явява тогава, е подобно на това, което би дал сбора от земята и луната в техните настоящи форми. В продължение на известно време, наистина, земята, отделена от слънцето, е продължавала да бъде съединено с луната. Отделянето на луната е станало именно в лемурийската епоха и оттогава са се установили отношения та на тези три небесни тела, такива, каквито ги виждаме днес. Необходимо е било, щото един от Елохимите да действа от вън, и затова един от тях се отделя, за да управлява луната и да отразява от там силата и излъчванията на другите шест Елохима. Днес ние живеем на земята като на един вид остров, който се е откъснал от слънцето и луната.
към текста >>

Ако а светлината на този принцип разгледаме историята, биологията и психологията, ние ще ги видим в съвсем нова светлина.
Космичният ритъм, това е онзи творчески процес в Битието. който обуславя всички процеси и явления в космичния, социалния и индивидуалния живот. И затова казвам, че онези, които знаят, зад символите на явленията и фактите, виждат отразен слънчевия ритъм. зад който стои Словото, Великото разумно начало, което прониква Битието и твори и организира всички форми. Космичният ри1ъм, това е живота не космичния човек. Ако а светлината на този принцип разгледаме историята, биологията и психологията, ние ще ги видим в съвсем нова светлина. Ако в тази светлина разгледаме зараждането и развитието на идеите и културите, ще видим, че всичко те са се родили и развили под импулсите на слънчевия ритъм, и че нито една от проявите на живота — исторически, биологически и психологически — не са случайни и произволни, а са обусловени от слънчевия ритъм. Като знаем това, лесно ще разберем общите линии на проява на живота в дадена епоха. Посветените, които знаят и осъзнават този ритъм, направляват живота си според него, и техният живот — външен и вътрешен, е символичен израз на този ритъм. Посветеният постъпва по известен начин, защото тази негова постъпка е израз на един космичен процес. на един космичен импулс.
към текста >>

Христос, Великият Учител, Духът на слънцето — неговият живот върху физическото пола е също така пак отражение на хода на слънчевия ритъм през 12-те зодиака.
Те в живота си отразяват пулса на слънчевия ритъм през зодиака. И на пръв поглед, в техния живот като че няма нищо необикновено, нищо символично, когато, в същност, всека дейност, всека мисъл и жест, е символ на един космичен процес. Да вземем например Христос и неговия живот. На пръв поглед в него няма нищо необикновено, нищо символично. Но в същност, целият негов живот е символ, израз на живота на космоса. Христос, Великият Учител, Духът на слънцето — неговият живот върху физическото пола е също така пак отражение на хода на слънчевия ритъм през 12-те зодиака. И забележителното е, че в най-обикновена повест, в най обикновени картини, и с най-обикновени наглед думи, е изразен характера на този ритъм. Всеки образ, всека дума, всека картина и събитие, е отпечатък на това, което става в космоса в даден момент. Тъй че, евангелията не са обикновен-ни повести, а са дълбоки символични и езотерични съчинения, в чиято вътрешна дълбочина могат да проникнат само посветените. Обикновените хора ще четат само известни повести, и ще извлекат известна поука, о посветените виждат зад тази повест целия ход на слънчевия ритъм. Евангелията ни предават от една страна известни факти от живота на Христа преди 2.000 години, развили се в Палестина; тези факти пък са като отражение на космичния ритъм — тъй че на второ место те ни предават хода на слънчевия ритъм.
към текста >>

Евангелията ни предават от една страна известни факти от живота на Христа преди 2.000 години, развили се в Палестина; тези факти пък са като отражение на космичния ритъм — тъй че на второ место те ни предават хода на слънчевия ритъм.
Христос, Великият Учител, Духът на слънцето — неговият живот върху физическото пола е също така пак отражение на хода на слънчевия ритъм през 12-те зодиака. И забележителното е, че в най-обикновена повест, в най обикновени картини, и с най-обикновени наглед думи, е изразен характера на този ритъм. Всеки образ, всека дума, всека картина и събитие, е отпечатък на това, което става в космоса в даден момент. Тъй че, евангелията не са обикновен-ни повести, а са дълбоки символични и езотерични съчинения, в чиято вътрешна дълбочина могат да проникнат само посветените. Обикновените хора ще четат само известни повести, и ще извлекат известна поука, о посветените виждат зад тази повест целия ход на слънчевия ритъм. Евангелията ни предават от една страна известни факти от живота на Христа преди 2.000 години, развили се в Палестина; тези факти пък са като отражение на космичния ритъм — тъй че на второ место те ни предават хода на слънчевия ритъм. и на трето место, те ни предават това, което Христос е направил за повдигането на човешката душа. Така че имаме три процеса — един исторически, един космически и един мистически, които стават и се извършват едновременно под импулса на Великия слънчев Дух. който води човечеството към възход и който е негов потик, негов идеал. Той е, който ни праща светлината и топлината от слънцето и изпълва с радост и веселие живота ни. Той е, който ни праща всички блага, с които подържана живота си.
към текста >>

Той е, който ни праща светлината и топлината от слънцето и изпълва с радост и веселие живота ни.
Обикновените хора ще четат само известни повести, и ще извлекат известна поука, о посветените виждат зад тази повест целия ход на слънчевия ритъм. Евангелията ни предават от една страна известни факти от живота на Христа преди 2.000 години, развили се в Палестина; тези факти пък са като отражение на космичния ритъм — тъй че на второ место те ни предават хода на слънчевия ритъм. и на трето место, те ни предават това, което Христос е направил за повдигането на човешката душа. Така че имаме три процеса — един исторически, един космически и един мистически, които стават и се извършват едновременно под импулса на Великия слънчев Дух. който води човечеството към възход и който е негов потик, негов идеал. Той е, който ни праща светлината и топлината от слънцето и изпълва с радост и веселие живота ни. Той е, който ни праща всички блага, с които подържана живота си. На него дължим всички светли мисли и благородни желания. Той е, който ни води към освобождение, той е, който ни учи на великата мъдрост, която ни разкрива чрез целете природа; той е. който ни праша любовта си — която ни носи живота. Той е, който иска да ни направи безсмъртни и съработници на великото дело на космоса.
към текста >>

Онези, които не разбират, ще кажат, че в такъв случай, щом като живота на човека е отражение на космичния ритъм, то човек е автомат, той е същество без свободна воля и самоинициатива.
На него дължим всички светли мисли и благородни желания. Той е, който ни води към освобождение, той е, който ни учи на великата мъдрост, която ни разкрива чрез целете природа; той е. който ни праша любовта си — която ни носи живота. Той е, който иска да ни направи безсмъртни и съработници на великото дело на космоса. Затова всички трябва да се стремим да осъзнаем в себе си този творчески импулс на Вечното Слово, и да станем съзнателни носители и служители на великите идеи, които слънчевото Слово ни праща чрез слънчевия ритъм. Онези, които не разбират, ще кажат, че в такъв случай, щом като живота на човека е отражение на космичния ритъм, то човек е автомат, той е същество без свободна воля и самоинициатива. Това е тека само за онзи, който няма ясна представа за естеството на космичния ритъм и за същината на индивидуалната воля. Но понеже това е сложен философски въпрос, който би изисквал най-малко отделна статия, то ще се огранича само да кажа, че слънчевия ритъм съвсем не унищожава свободната воля у човека. Защото волята в нейния виеш смисъл, е вътрешната поляризация на космичния ритъм. В. П а ш о в Философия на делото на Авг. Тйежковски II. ч.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства.
науката и изкуството, чиято прелест никога не увяхва. Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение. И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства. Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот.
към текста >>

Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота.
Днес, обаче, литературното поле е препълнено с плевели. Те са толкова много и растат така буйно, че са почти заглушили цветята на истинското изкуство и знание. Трябва човек да притежава дара на различаването и стремежа да търси, за да може да ги намери. И затова мнозинството се задоволява с плевелите — безсъдържателни, безвкусни, безидейни произведения, рожби на суетна амбиция и подражание, неосенени от духа на вътрешното проникновение. И днес, когато се празнува деня на книгата, трябва да се подчертае силно, че тази сива, безформена, безсилна да твори нов живот „литература“, представляваща само едно отражение, и то отражение преди всичко на отрицателното в живота, в същност не е никаква литература, не е никаква книжнина, която заслужава да бъде тачена и да й се уреждат празненства. Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот. Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една частица от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател.
към текста >>

който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата.
Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде. Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота. Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата. Има нещо безкрайно по-велико, по-красиво, по-мощно и по-творческо, което занапред ще трябва да се вложи в нея. Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот. Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство. Новото идва, защото не може да не дойде. То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде.
към текста >>

Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот.
Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот. който идва, още не са намерили своето отражение в книгата, още не са се въплътили в литературата. Има нещо безкрайно по-велико, по-красиво, по-мощно и по-творческо, което занапред ще трябва да се вложи в нея. Има нещо, което като се вложи в литературата, ще направи от нея не копие, отражение на живота, а създател и творец на нов живот. Това нещо, което осмисля и пресъздава живота и което ще пресъздаде и литературата, е великата мъдрост, любов и истина на Новото Учение, на Учението на Всемирното Братство. Новото идва, защото не може да не дойде. То ще дойде и а литературата, както и навсякъде другаде. Признавайки величието на мнозина писатели и благодатното въздействие на техните творения върху човешките съзнания, все пак, с поглед отправен към бъдещето, ние казваме: Идва нещо ново, за което хората още нямат понятие. Идва нещо безкрайно по-велико от всичко досегашно.
към текста >>

Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната.
Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието.
към текста >>

Светлината е това, което се е проявило.
Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина.
към текста >>

Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре.
В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота.
към текста >>

Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят.
Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот.
към текста >>

Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот.
Всички религии преди християнството са били дадени пак от Христа, чрез велики души, които са били негови ученици, за да подготвят човешкото съзнание да приеме импулса, който Христос трябваше да внесе в света. От това гледище явяването на Христа на земята, и импулса, който той даде на човешкото развитие,е централно събитие в развитието не човечеството. Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В. Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите.
към текста >>

Светлината на ума и духа — от искра до се разпали на пламък и слънце!
Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите. Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва. Цялата земя и всички слънчеви системи са велики школи, разсадници, където се учат децата на слънцето — Божиите деца. Учат се да придобиват светлина, чистота и свобода. Светлината на ума и духа — от искра до се разпали на пламък и слънце! Слънцето да стане жив извор — който постоянно извира и дава — такъв извор никой не може да замърси — той всичко чисти. Това е чистота. И волята да стане свободна. Сега човекът е роб. Роб на условията.
към текста >>

Когато светлината на ума и топлината на сърцето си взаимодействат — ражда се доброто, а с него и свободата.
Може ли малкото дете, което обе не зная да ходи, да бъде свободно? Така също и човек, който не знае да мисли самостоятелно и да люби безкористно, не може дв бъде свободен. Свободата трябва да се завоюва. Тя е наследие на разумните и добрите, на мъдрите и любящите, на светлите умове и чистите сърца. Когато мъдростта на духа и любовта на душата се съединят — ражда се свободата. Когато светлината на ума и топлината на сърцето си взаимодействат — ражда се доброто, а с него и свободата. Всека друга свобода е самоизмама. И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—справедливост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде. — хор и оркестър — са възможни и постижими. И затова всяко общество и всеки народ, който има повече светли, разумни и любящи души — има и по-велика култура. Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот.
към текста >>

69. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се унася до захлас, а до него долита тих глас: — Това е само отражение, сине мой!
Да идем в Планината! Няма храм на земята, изграден от човешки ръце, който да може да ни даде по-висши преживявания, по-големи постижения, по дълбоко проникновение в тайните на живота, от тия, които Планината ни дава. Защото: ако природата е храм на Бога, то Планината е неговата Светия Светих, неговия олтар. С. Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия бряг на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус. Седи човек на високия бряг на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите. Той се унася до захлас, а до него долита тих глас: — Това е само отражение, сине мой! И отражението е красиво, но не е реално. Реалното е над него. Повдигни погледа си нагоре и виж красота, виж живота, виж ритъма и пулса на цялата жива природа, на цялата Вселена. Виж тия величествено стърчащи гиганти, колко високо се издигат! Те са съкровищници, складове на сили, те са фокуси за предаване и приемане на висши енергии.
към текста >>

И отражението е красиво, но не е реално.
Няма храм на земята, изграден от човешки ръце, който да може да ни даде по-висши преживявания, по-големи постижения, по дълбоко проникновение в тайните на живота, от тия, които Планината ни дава. Защото: ако природата е храм на Бога, то Планината е неговата Светия Светих, неговия олтар. С. Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия бряг на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус. Седи човек на високия бряг на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите. Той се унася до захлас, а до него долита тих глас: — Това е само отражение, сине мой! И отражението е красиво, но не е реално. Реалното е над него. Повдигни погледа си нагоре и виж красота, виж живота, виж ритъма и пулса на цялата жива природа, на цялата Вселена. Виж тия величествено стърчащи гиганти, колко високо се издигат! Те са съкровищници, складове на сили, те са фокуси за предаване и приемане на висши енергии. Щастливи са ония разумни души, които ги посещават и влизат в досег със силите, които те излъчват.
към текста >>

Над него и в него тече живота на светлината.
— Тя на всичко устоява. Ето природата ти говори чрез нея, че ти трябва да си устойчив като нея и от нищо да се не отчайваш. Бъди твърд, смел и пред никакви бури, несгоди и пречки не отстъпвай от пътя, който си поел. Дръж в съзнанието си високият идеал — далечната цел — да се слееш с великият живот да заживееш с пулса на природата и на живата светлина. Човек седи на високият бряг на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот. Над него и в него тече живота на светлината. Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне виделината, той заживява истинският живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта.
към текста >>

И наистина светлината на планината другояче действа върху човека.
Там на височината, човек вижда по ясно величието на Оня Архитект, който е издигнал тоя висок стълб и много други по низки и по високи. Там той ще се запознае с извора на живота, ще почувства трепета на нещо неземно. Там той ще види чудна инсталация — инсталирани са извори, реки, езера, които текат по всичките му посоки и носят живот. Освен тая видима красота и чудна инсталация има и скрита красота, достъпна за будни души, способни да живеят вътрешен, но интензивен живот. Тоя висок исполин е проводник на сили, на енергии, той излъчва висши вибрации и човек, който се изкачи на него се чувства в нов свят, с изобилна светлина, с чист въздух, чиста вода. И наистина светлината на планината другояче действа върху човека. Да се изкачваме по високите планини, да проучваме величието на природата и да влезем в хармония с нея! Да се изкачваме по височините на нашият дух, да се свързваме с Бога за да отпадне от нас ниското и скверното, което е спънка за напредъка ни. Веднъж в годината или поне няколко пъти в живота си човек трябва да се изкачва на височината, да има стремеж до най-голямата височина, до която може да достигне. Като остане човек по дълго на планината, той се пречиства основно. Височината му повлиява и той заживява с високи идеали, става по идеалист.
към текста >>

70. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но щом изгуби мярката на светлината, той изгубва знанието си.
Той ми е брат, сестра и майка (из неделната беседа „Той ми е и брат, и сестра, и майка“ – 5.09.1937 г.) Важното за един певец е да пее добре и да има добра основа. Да пее добре и да знае как да пее и какво да пее. Също така важно е за онзи, който говори, да знае какво да говори и добре да го говори. Добри неща са само онези, които носят живот, които носят светлина и които носят свобода. Това са три неща, които човек трябва постоянно да държи в ума си. Но щом изгуби мярката на светлината, той изгубва знанието си. Щом изгуби живота, той влиза в смъртта. И тогава казвам: онова, което липсва в съвременния живот на хората, това е, че те са изгубили тези три мерки, те мерят нещата по съвсем друг начин. Те искат да имат живот и да го придобият чрез храната, но как се придобива живота чрез храна? Храната поддържа живо та, но самият живот не произтича от храната Храната е само един проводник. Защото не е само храната, която поддържа живота, нито само светлината, която го поддържа, нито водата само го поддържа, нито въздухът, нито мисълта го поддържат.
към текста >>

Защото не е само храната, която поддържа живота, нито само светлината, която го поддържа, нито водата само го поддържа, нито въздухът, нито мисълта го поддържат.
Но щом изгуби мярката на светлината, той изгубва знанието си. Щом изгуби живота, той влиза в смъртта. И тогава казвам: онова, което липсва в съвременния живот на хората, това е, че те са изгубили тези три мерки, те мерят нещата по съвсем друг начин. Те искат да имат живот и да го придобият чрез храната, но как се придобива живота чрез храна? Храната поддържа живо та, но самият живот не произтича от храната Храната е само един проводник. Защото не е само храната, която поддържа живота, нито само светлината, която го поддържа, нито водата само го поддържа, нито въздухът, нито мисълта го поддържат. Това са неща, които само подкрепват живота. При това съвременните хора имат особено определение на живота. Мъчно може да определи какво нещо е животът. Ако определят живота така, както той се проявява на земята, това е само външната страна на живота. Обаче, философски погледнато, животът не е произлязъл от никъде.
към текста >>

От друга страна и пациентът трябва да умее да разтвори душата си за тая музика, да й даде възможност, тя да му въздейства от вътре и от там да даде своето отражение върху съответната част на тялото.
Пампоров Д-р Манима Лекуване чрез музика (Продължение от бр. 195) От Астрологията знаем, че всичките части на човешкото тяло и физиологическите процеси, които се развиват в тях, са под влиянието на една или друга планета, а всека планета си има свой основен тон, който носи и засилва влиянието на тая планета. Посредством тия основни тонове може да се въздейства целебно върху съответните органи, когато те заболеят. Според Учителя, болестите на сърцето се лекуват с тона „до,“ тия на дихателната система — с тона „ре,“ на черния дроб може да се въздейства с тона „ми,“ на бъбреците—с тона „фа,“ на далака — с тона „сол,“ на жлъчката — с тона „ла“ и върху храносмилателната система — с тона „си.“ Разбира се, не всеки случаен цигулар и певец може да лекува чрез повърхностно изпълнение на каква да е музика. Музикантът, който ще лекува чрез музика, трябва преди всичко да бъде високо издигнат и в морално и в интелектуално и в духовно отношение; той трябва да умее да свири или да пее, схващайки тоновете като живи елементи, изпълнени с енергия и да знае как да насочи и как да използва потенциала на даден тон или на някое тоново съчетание. От друга страна и пациентът трябва да умее да разтвори душата си за тая музика, да й даде възможност, тя да му въздейства от вътре и от там да даде своето отражение върху съответната част на тялото. Като основно правило, обаче, което трябва да се спазва от всеки болен, е той да си пее вътрешно, дори и в момент на тежка криза; да си тананика некоя любима мелодия и с това той ще създаде и подържа едно благоприятно условие за въздействие на музиката върху него. Когато човек е болен и си пее, подържа едно жизнерадостно и оптимистично настроение, което ще въздейства извънредно благотворно при процеса на лекуването и заздравяването. Музиката е космично явление, проява на един принцип, който лежи в основата на живота. Хармонията е нейно първо качество. А здравето у човека е преди всичко хармония и равновесие на неговите психически и физически сили.
към текста >>

71. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави.
„И рече Бог: да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта“ — ден четвърти, в който действа четвъртият принцип. Така се създадоха и останалите принципи, които действат в петия и шестия ден. Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.
към текста >>

Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия.
Така се създадоха и останалите принципи, които действат в петия и шестия ден. Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят.
към текста >>

Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят.
Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Л ю б о в т а. Зад жълтия цвят седи космичната сила на М ъ д р о с т т а. Зад синия цвят седи космичната сила на И с т и н а т а. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която разлива по целия свет.
към текста >>

Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената.
Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Л ю б о в т а. Зад жълтия цвят седи космичната сила на М ъ д р о с т т а. Зад синия цвят седи космичната сила на И с т и н а т а. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която разлива по целия свет. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави.
към текста >>

Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят.
Зад червения цвят седи великата космична сила на Л ю б о в т а. Зад жълтия цвят седи космичната сила на М ъ д р о с т т а. Зад синия цвят седи космичната сила на И с т и н а т а. От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която разлива по целия свет. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение.
към текста >>

В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса.
Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на ч и с т о т а т а. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единна хармония.“ Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него. Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието, е липса на син цвят.
към текста >>

Първият ден е ден на светлината.
Казвам: противоречията, които сега съществуват във човешкия живот, се дължат на това, че човек е забравил това откровение. Ние не знаем какво носи всеки ден, Астрологията, например, е наука на откровенията, една друга библия. Да знаеш влиянието на планетите, на 12-те зодии, това е от голямо значение. Какво носи първият ден? Този ден се намира под влиянието на месечината. Първият ден е ден на светлината. Но в същност, първият ден не е понеделникът, а е неделята. Ние сме ги заместили, като сме сложили неделята на местото на еврейската събота и понеделникът на мястото на неделята. От астрологическо гледище, който иска да се избави от болестите, той трябва да разбира влиянието на първия ден. Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината. Защото организмът ни всякога страда по две причини — или от недоимък, или от изобилие.
към текста >>

Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината.
Този ден се намира под влиянието на месечината. Първият ден е ден на светлината. Но в същност, първият ден не е понеделникът, а е неделята. Ние сме ги заместили, като сме сложили неделята на местото на еврейската събота и понеделникът на мястото на неделята. От астрологическо гледище, който иска да се избави от болестите, той трябва да разбира влиянието на първия ден. Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината. Защото организмът ни всякога страда по две причини — или от недоимък, или от изобилие. Преди години имах случай да наблюдавам няколко стари баби, по на 80 години, които се бяха събрали да лекуват един болен. Като наблюдавах лицата им, направи ми впечатление, че в същност, тия баби съвсем не приличат на баби: челата им, носовете им, устните им, носовете им, бяха правилни, добре устроени. Всички се събрали, и мислят, дават мнението си. Най-после решиха, че трябва!
към текста >>

72. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 10 октомври 1937 г.) В светлината на Учителя (извадки – кратки мисли за размишления) – Л.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Индивидуална или колективна работа Същинският човек – из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев Борба за живот и борба за смърт – Т. Ч. Добрите навици – Г. С. Словото на Учителя. Подобен на невод. (из неделната беседа – 10 октомври 1937 г.) В светлината на Учителя (извадки – кратки мисли за размишления) – Л. Лулчев Опит за очертаване пътя на новата музика – Ас. А. (Из сп. Житно Зърно) Истинска приказка – Benitta Из науката и живота. Един случай на превъплъщение – из в. Мир Книги, които доставя редакция „Братство“ Външна и вътрешна работа България в чужбина.
към текста >>

Понеже тя е създадена „по образ и подобие на Бога“ — троелична и троична по проява — то и нейния развой се явява като отражение на Неговото слизане във веществото.
Безант „le secret de ia Vie.“) „Истинският човек представя от себе си еманация на Словото, искра от божествения Огън. Духът, заключен в човека, е по същина едно с Бога — и тоя дух се облича в своята Душа, като в обвивка; — в обвивка, която го съдържа, индивидуализира го... Историята за първичното образуване на човешката душа и внедряването на божествения дух в нея представя дълбок интерес . . . И трите страни на божествения живот са взели участие в нейното зачеване . . . Понеже тя е създадена „по образ и подобие на Бога“ — троелична и троична по проява — то и нейния развой се явява като отражение на Неговото слизане във веществото. Божествената искра съдържа всички възможности, но едва след дълги векове развой те могат да постигнат осъществяване.“ (Ч. Ледбитер; „Краткiй очерк Теософiи“) Ето още един цитат от същата книга: „Животът може да изправи човека пред какви ли не пречки и мъчнотии, но те му преграждат пътя, за да го научат да ги превъзмогва, и следователно да развие у себе си смелост, решителност, търпение, постоянство и др. качества, що му липсват . . .“ Ето и един цитат от А. Безант, из статията й „Религиозният ключ“ (печатана в сп.
към текста >>

Вярвайте в светлината на вашия ум и във възможностите, които се крият във вашето сърце, като им дадете условия да се развият, защото от тях зависи вашето бъдеще богатство.
За сега жената считат за мека. Тя носи вътрешни възможности, мекота. Вярвайте в онази почва на вашето сърце, която Бог ви е дал. Вярвайте в онази семка, която Бог е вложил във вас. Дайте им условие да растат. Вярвайте в светлината на вашия ум и във възможностите, които се крият във вашето сърце, като им дадете условия да се развият, защото от тях зависи вашето бъдеще богатство. Като говоря за музиката, имам предвид музиката, като метод за работа. Като ставате сутрин и не сте разположени пейте. Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят. Иска се пеене за да се трансформират състоянията ви. Новият живот, който сега се внася трябва да има съвсем друга основа.
към текста >>

В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки — кратки мисли за дълги размишления) В Школата няма „особено мнение“.
Щом свърши работата си както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха — дрехата на възкресението. * Работете с постоянство да създадете в себе си добър навик. * За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре. Същото се отнася и до музиката — за всички хора на изкуството. Човек не може да бъде здрав нито красив, ако също така не мисли, не чувства и не постъпва добре. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки — кратки мисли за дълги размишления) В Школата няма „особено мнение“. Приемай и живей — то е което може да те подпомогне. * Това, което те смущава е по-силно от тебе. * Да чукаш камъни за да стават статуи е разумно, но какъв с мисъл има да чукаш статуи? — Това е критиката по навик. * Това, което ти спомня за Доброто и Красивото — то само е добро и красиво.
към текста >>

Ако се спъвате, светлината ви не е светлина.
* Силния прощава, а слабия оправдава. Неразумния отмъщава. * Лекия път в началото е труден в края. * Инженера може да се под купи, но науката по която той работи и изчислява — не. * Който ходи в светлина се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина. * Невежеството само се ограничава. Само разумния може да бъде свободен. * Страда животното, учи човека, ученика действа, Учителя ръководи, а Духът оживява. * Който е свободен може Да греши, но има възможност и да научи Истината. * Каквото изтъчеш, това облечеш.
към текста >>

„Храната, въздуха и светлината са само проводници на живота, но не и самият живот,“ казва Учителя.
Всичкото внимание на съвременните хора е пръснато навън, отдадено е на външния блясък. Ходят и се движат безцелно между сенките на нещата, без да се запитат за някаква цел и за по-висока задача в живота си. Задоволяват се с ядене и пиене, удоволствия и зрелища, и то им е станало цел. Яденето и пиенето за истинският човек не представляват цел, а средство да се прояви живота. Самият човек, самият живот са извън яденето и пиенето. „Храната, въздуха и светлината са само проводници на живота, но не и самият живот,“ казва Учителя. Като знаем това, ние трябва да се позамислим и разберем, че същинският човек не е тялото, не е външната му форма. Тялото е само временно жилище на душата. Същинският човек продължава да живее вечно, а неговото жилище — тялото — може да издържи само ограничен период време. За същинският човек и неговата работа днес ни говорят и наука, и религия. А Христос казва: „Събирайте богатство, което ни ръжда, ни молец пояжда.“ С това Той иска да отправи погледа ни навътре, в нас самите и там да градим, там да зидаме храм неръкотворен, жилище на живият Бог.
към текста >>

73. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 14 ноември 1937 г.) Любовта и нейната мощ (От Учителите на светлината) Важно – за всички, които желаят да изучават френология Божественият огън – Т. Ч.
Антонова, В. С. Недев, S. Към децата – М. Словото на Учителя. И не можаха да му отговорят. (из неделната беседа – 14 ноември 1937 г.) Любовта и нейната мощ (От Учителите на светлината) Важно – за всички, които желаят да изучават френология Божественият огън – Т. Ч. Жетвата е богата (пътни бележки) – С. К. Из науката и живота. Страната, която не е воювала 120 години Албигойството (богомилството) в Южна Франция – С. К. Дядо Благо почина – редакцията МЕЖДУ БЕЗДНАТА И ЛЮБОВТА Има моменти в нашия живот, в които ние с радост бихме дали всичко, което имаме: сетната си дреха, титлите, общественото си положение, богатството, придобитата известност, за да спечелим един миг, в който ние се спасяваме от гибелта на зиналата под нас бездна. Колко е лошо това, не ние забравяме цената на тоя върховен миг на освобождение от всичко в света, защото ако можехме да го запазим в пълната му сила, нашите стъпки биха бали като стъпките на безстрашните и велики избраници, а делата ни дела на освобождение.
към текста >>

Бъдете толкова пълни с любов, че да не може да се появи нито сянка даже на някоя мисъл, която не би дала отражението на любовта.
Чисти бъдете — и любете, Силни бъдете — и любете Мъдри бъдете — и любете. Любете непрестанно, Докато любовта стане биене на сърцето и дъх на душата ви, образ на мисълта и глас на вашето слово. Вашият живот нека бъде свидетелство на вашата любов. Ти трябва да любиш, ние това не можем за тебе. Нашите ученици с любов, Докато с израз на любовта, която крепи и помага. Бъдете толкова пълни с любов, че да не може да се появи нито сянка даже на някоя мисъл, която не би дала отражението на любовта. Като най-сладко благоухание на най-красивия цвят нека е вашата любов, за да привлече всички към себе си, да дойдат и да вдъхнат Божественото Дихание. Със своята любов оздравявайте света. Със своята любов поучавайте света. Със своята любов дарявайте света. Със своята любов възкресявайте света.
към текста >>

(От Учителите на светлината) 1918 год.
Със своята любов оздравявайте света. Със своята любов поучавайте света. Със своята любов дарявайте света. Със своята любов възкресявайте света. Със своята любов създайте света на Любовта. (От Учителите на светлината) 1918 год. - 1938 г. Важно – за всички, които желаят да изучават френология Турната е вече под печат представената тук в много умален вид френологична карта. Месторазположението на разните склонности и способности в човешката глава са показани със символични изображения. Дадени с и кратки обяснения за значението на всяко отделно изображение. Картата е художествено изработена с различни цветни бои и ще се отпечатва на най-хубава книга с размер 70 на 55 см.
към текста >>

Потъмняла е светлината на истината.
Записвайте нови абонати! Изплатете старите абонаменти! БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН Мраз сковава човешките сърца. И мрак цари в душите. Загаснал е огънят на обичта. Потъмняла е светлината на истината. Студен, мрачен и безрадостен е живота. Така е било и преди хиляда години. Тогава се родило на земята дете, което нарекли Исус. Когато това дете поотраснало, станало юноша, започнало да вижда онова, което възрастните хора не виждали: че хората вървят по един мрачен и безрадостен път, път на егоизъм, омраза, борба, насилия, робство, път на болести и страдания. Младежът Исус видял, че в човешките сърца има вложена искра от Божественият огън на любовта.
към текста >>

(В книгата се споменава няколко пъти и за българина Никита, който бил един от учителите на богомилите.) Светлината на Истината, изгряла от България преди 1000 години и разляла се над цяла тогавашна Европа, била загасена по същия зверски начин и в България, Италия, Германия и навсякъде другаде.
Цялата страна била опустошена — градовете били изгаряни, населението безпощадно избивано. Стотици хиляди албигойци загинали. При падането на Монсегюр били изгорени живи само 200 души съвършен. Които могли преди това да избягат от крепостта, били открити в една голяма пещера в южните склонове ма Пиринеите и там били зазидани живи. По такъв нечувано жесток начин, носейки кръста на гърдите си и в името на Христа, хората на тъмното религиозно невежество, под заповедите на католическото духовенство, разпънали за втори път Христа в лицето на великото освободително богомилско движение, което се разпространило в Франция под името албигойство. (В книгата се споменава няколко пъти и за българина Никита, който бил един от учителите на богомилите.) Светлината на Истината, изгряла от България преди 1000 години и разляла се над цяла тогавашна Европа, била загасена по същия зверски начин и в България, Италия, Германия и навсякъде другаде. Тъмнината отново зацарувала. Но не било за дълго. Великата жертва на стотиците хиляди богомили, загинали на кладите и под ножа на инквизицията, породила оная мощна духовна вълна, наречена реформация, която освободила човечеството от веригите на средновековието. Заслугата ма богомилите за това е била до сега забравена. Те са били винаги клеймени от църковниците във всички страни.
към текста >>

ДЯДО БЛАГО ПОЧИНА – РЕДАКЦИЯТА Една велика душа отмина в царството на Светлината!
Отново идват на земята тези, които някога бяха изгаряни живи, които бяха избивани до последен човек, заедно с жените и децата си. Но сега вече пред тяхната духовна светлина ще се окажат безсилни всички инквизиторски замисли и похвати. Те паднаха веднъж под ножа на джелатите, но тяхното падане беше като посяване на семе в земята и днес те възкръсват, носейки плода на своята тогавашна жертва. Много по велико и мощно, отколкото в миналото, със своята нараснала от тогавашните жертви и опитности духовна мощ, богомилството наново изгрява а България, и днес то ще залее не само Европа, но и целия свят. С. К. ДЯДО БЛАГО ПОЧИНА – РЕДАКЦИЯТА Една велика душа отмина в царството на Светлината! Земният живот на един трудолюбив ратник в областта на детската литература и един ценен сътрудник на в-к „ Братство“ , премина, през вратите на смъртта, към живота във висшите светове. Поклон пред светлия пример на един живот, по-светен в служене на доброто. РЕДАКЦИЯТА
към текста >>

74. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо.
ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния. Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него. Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност.
към текста >>

Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток.
Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност. Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича. Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря. Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток. Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето! Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния! Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват.
към текста >>

И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя!
Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят.
към текста >>

Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът!
Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят. че сте открили едно голямо богатство, способността да разбирате, обичате и прощавате, че сте намерили изворът на щастието в себе си, в своето любещо сърце и будно съзнание!
към текста >>

Но вие сте вече синове на светлината и ваша е радостта, благодарността и благоговението пред идването на Новото, Великото и Красивото!
“ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят. че сте открили едно голямо богатство, способността да разбирате, обичате и прощавате, че сте намерили изворът на щастието в себе си, в своето любещо сърце и будно съзнание! Те не знаят, че сте намерили съкровище, което е по ценно от много злато, от богатствата земни, че сте намерили царство, което не ще да има край и за което воювате и сте кандидати да придобиете! Те не знаят защото са още в тъмнина и сива мъгла. Но вие сте вече синове на светлината и ваша е радостта, благодарността и благоговението пред идването на Новото, Великото и Красивото! Ваше е просветлението и просвещението в Любовта, Мъдростта и Истината! Пригответе се за празника, припомнете си за силата и Благото на Любовта, разтворете душите си за нейните дарове, посрещнете Пролетта! Дим. Станев ______________________________ Слънцето е проводникът, чрез който се излива Божията Любов на земята. Да се свържем — физически и духовно — с него, това значи да се свържем с Бога. Пак иде Пак иде приказката пролет Във чудна, светла колесница.
към текста >>

S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята.
* Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже! само радост грей в душата! * И събудената младост видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже! туй е нейната молитва, А за мене извор е на радост, чиста радост! S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък. Идва да запали угасналите факли всред хаоса на студа. Идва да отключи земната съкровищница, в която се пазят великите блага. Тя е пурпурен изгрев, симфония на слънчевата душа. Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце.
към текста >>

Това бил Призива на светлината.
И незабавно Хермес се почувствал облят от чудна светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и зловещ рев. И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призива на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласа на светлината изпълнял Безконечността. — Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти.
към текста >>

Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласа на светлината изпълнял Безконечността.
И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призива на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласа на светлината изпълнял Безконечността. — Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти. — Не, отговорил Хермес. — Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества.
към текста >>

Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества.
Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласа на светлината изпълнял Безконечността. — Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти. — Не, отговорил Хермес. — Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят в който живеят обитателите на земята. Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Живота. — Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа.
към текста >>

(но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1).
Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по-високата сфера, която ги увлича в своето движение. Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността да ги за непостижимо щастие. (но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1). Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, щото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе. и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете. — Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове.
към текста >>

75. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината.
За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички. Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова мисъл, нова философия. Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това. Той се движи в разрез с природните закони - ония закони, които са основа на живота. И с право може да се каже, че това разумно същество, което природата богато е одарила, е много, много за съжаление. Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината. Дала му е сърце, с което да чувства вярно нещата и което да го води по пътя, който тя му е определила и което да бъде светилище на великото и красивото в живота. Дала му е воля — твърдост, сила, с помощта на която да устоява на всички противодействия и да побеждава всички пречки и изкушения. Какво виждаме? Виждаме едно същество, което като че ли няма нищо общо с оригинала, с първообраза. Виждаме същество, което не мисли както трябва, дал е ума си под наем на отрицателните сили в природата.
към текста >>

Далеч е той още от оня образ на истински служител в живота, далеч е още да бъде отражение на творческите сили в природата, а това именно се иска от него, това е неговото предназначение, това е истинският му образ, от който се е отклонил.
Какво виждаме? Виждаме едно същество, което като че ли няма нищо общо с оригинала, с първообраза. Виждаме същество, което не мисли както трябва, дал е ума си под наем на отрицателните сили в природата. Днес той е затворен в една ограничена сфера и мисли, че всичко е тя, и че извън тая тясна черупка на действия и възможности друго не съществува. Той дава своя ум и сила в услуга на насилниците, на потисниците. Далеч е той още от оня образ на истински служител в живота, далеч е още да бъде отражение на творческите сили в природата, а това именно се иска от него, това е неговото предназначение, това е истинският му образ, от който се е отклонил. Виждаме един човек, който не чувства правилно, като че ли сърцето му е изгубено или вкаменено. И наистина днес човек е с каменно, с желязно сърце. Човекът, на когото е даден светъл ум и благородно сърце, е за окайване, защото търпи до себе си голяма неправда и насилие и сам ги върши. Той мисли фалшиво, крои клопки и измами, извратява истината. Виждаме човека, на когото е дадена воля, твърдост и сила, за да устоява на противодействията, да пречупва волята си пред фалшивото, пред егоистичното.
към текста >>

Така и човек трябва да тръгне полека, полека, да пълзи и да се измъква от мрака и фалша, в който до сега е бил и да влезе в светлината, в слънчевият, в истинският живот.
Върти се той в тоя омагьосан кръг и като хипнотизиран не може да излезе от него. Свързан с отрицателни навици, с традиции и ред още заблуди, той е още роб, жалък роб на своята низша природа. Какво се иска от него? — Работа, усилена работа, за да може да излезе от дълбоките и тъмни изби, в които е попаднал, на светлина, простор, на свобода, да влезе в истинският живот. Семенцето и всяко живо същество, като почувства топлото пролетно слънце, тръгва из под земната кора и излиза на-вън, излиза на свобода. Така и човек трябва да тръгне полека, полека, да пълзи и да се измъква от мрака и фалша, в който до сега е бил и да влезе в светлината, в слънчевият, в истинският живот. Ето възкресение — истинско възкресение! Да умре в нас старото, фалшивото, а да се роди, да възкръсне — новото, истинското Живота иска от нас доблест и подвизи. Със старите си разбирания и ограничени схващания, какво можем стори? — Нищо. Нови форми, нови дрехи трябват!
към текста >>

* Стани да срещнеш светлината и сам да бъдеш светлина, и да приемеш топлината и сам да бъдеш топлина.
Природата всека пролет прави нови дрехи на децата си. И ние сега като домакиня пред Великден да изнесем от себе си всички стари мисли, всички загнили чувства и всички криви навици, да ги изхвърлим навън! А на тяхно място да сложим нови, светли мисли, чисти чувства, здрави навици. Ето това се иска от нас, за да станем нови хора: да възкръснем в нов живот — живот на чистота, братство, Истина и Любов. Стани! О, глас, потрепнал в тишината, О, глас, що буди ме и пей: — Стани, че близко е зората, стани, че слънце ще изгрей. * Стани да срещнеш светлината и сам да бъдеш светлина, и да приемеш топлината и сам да бъдеш топлина. * стани да видиш как венчето разтваря пролетния цвят, стани да вдъхнеш аромата и сам да пръскаш аромат. * Стани да чуеш как славеят със своя златен глас звъни, стани да слушаш песента му и сам да пееш ти стани! * Стани да видиш, как извира в гората изворът сребрист. Стани да пиеш от водата и сам да бъдеш извор чист. Д. Антонова ВЪЗКРЕСЕНИЕ И тях ги разпнаха на кръста, забоден дълбоко и твърдо в земята.
към текста >>

Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума.
Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг. Животът на Христа идва при нас чрез слънцето, което е Негов проводник. И без този живот, ние бихме изгаснали за миг, като малки безпомощни кандилца, на които маслото е внезапно отнето. Ние познаваме Христа само в Светлината, която ни дава живот: Светлина физическа, която създава материалните условия за нашето съществуване. И светлина духовна, която дава храна на нашата душа и на нашия дух и ни води към своя Първоизточник.
към текста >>

Ние познаваме Христа само в Светлината, която ни дава живот: Светлина физическа, която създава материалните условия за нашето съществуване.
Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг. Животът на Христа идва при нас чрез слънцето, което е Негов проводник. И без този живот, ние бихме изгаснали за миг, като малки безпомощни кандилца, на които маслото е внезапно отнето. Ние познаваме Христа само в Светлината, която ни дава живот: Светлина физическа, която създава материалните условия за нашето съществуване. И светлина духовна, която дава храна на нашата душа и на нашия дух и ни води към своя Първоизточник. (по М. Хайндел) В. Пашов (6) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Пак според експерименталните изследвания на Г.
към текста >>

За да обичаме, трябва да знаем нравствените предимства на любовта и нейното отражение върху щастието.
Както жаждата не може да се утоли със сол, така и щастието не се постига със завист. Хората са нещастни, понеже не знаят, че са щастливи, че са отрупани с блага и добрини. Любовта е много почитана, но малко се практикува. Трябва да обичаме и да знаем, че сме били обичани, преди да обичаме. Любовта ни доставя едно непобедимо удоволствие. За да обичаме, трябва да знаем нравствените предимства на любовта и нейното отражение върху щастието. Ако животът ни се вижда тежък и непоносим, това е защото сме живели и дивеем повече и главно за себе си. Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност.
към текста >>

Това не с опит в лабораторията на учения нито на полето, където се търсят нови пътища н подобрения, а опит за свързване със света на светлината, Любовта и Истината.
Станев КНИЖНИНА Зазоряване — (когато ние, живите станем) от Любомили. Доставя при поискване Люб. Лулчев, ул. Опълченска 64, София. Това е един опит на автора да запознае подготвения читател с реалния живот и с извора, с източника на живота. Това не с опит в лабораторията на учения нито на полето, където се търсят нови пътища н подобрения, а опит за свързване със света на светлината, Любовта и Истината. Книгата съдържа 48 страници и има следните глави: Той и аз. В нея се описва как една душа послушва Божественият глас и го последва. Много пъти Божествения глас ни е призовавал. но кога ли ще се събудим за да го последваме и тръгнем по осветения от Него път. И сега сме будни, но не още за висшето и Божественото.
към текста >>

76. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички.
Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот. Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях. За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото. Не! Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички. Мечът ще се превърне в сърп и отровната стрела ще се превърне в златна огърлица около шията на този, срещу когото е изпратена. Голямо е страданието, което идва, но толкова по-голямо ще бъде доброто, което ще го последва, защото само то е в сила да пробуди хората. Затова, да сеем непрестанно семената на братството и любовта! Те ще поникнат и ще дадат своя плод. Д. К.
към текста >>

В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат — първобитният огън, наричан по някога етер, който оплодява първобитната вода — тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът.
Пасивния принцип се нарича Вода — Синът Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената светлина — третото начало на всичко създадено, онова което ги подържа и крепи. На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните. В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена — философски живак (огненото начало) философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата. В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат — първобитният огън, наричан по някога етер, който оплодява първобитната вода — тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът. От идейния свят създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и цялата на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два света. II Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието.
към текста >>

77. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА Всичко, което се движи и расте, е израз на светлината, всичко е слънце.
__________________________________ Безгранична е щедростта на природата. Неизчерпаем е изворът на живота. Всеки може да черпи с пълни шепи сила, живот, любов и радост. И затова не е нужно нищо друго, освен разумност. Да използваме енергията на слънцето, за да станем здрави, силни, богати, щастливи! ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА Всичко, което се движи и расте, е израз на светлината, всичко е слънце. Всичко се проявява под пулса, под тласъка на слънчевата енергия. Земята се движи под действието и тласъка на неговата сила. Когато то е далеч от нас, всичко е в застой и почивка. Птичките не пеят — няма ги, цветята не цъфтят — спят. Но щом приближи то своят лик, всичко оживява, всичко се раздвижва и радост и благодарност изпълват душата ни.
към текста >>

Тоя ритмус се управлява от светлината и той струи към, всички планети, към всички слънца.
Птичките не пеят — няма ги, цветята не цъфтят — спят. Но щом приближи то своят лик, всичко оживява, всичко се раздвижва и радост и благодарност изпълват душата ни. Напущат ни недъзите, изчезват болестите. Явяват се светли мисли, идва бодрост и желание за работа и учение. Живота е под един закон на ритмус, на импулс, който ни тласка към растеж и развитие. Тоя ритмус се управлява от светлината и той струи към, всички планети, към всички слънца. Всичко е слънце! Светлината на слънцето създава условия за растежа и развитието на нашата душа. И дрехата ни е изтъкана от нежните вибри на неговата светлина, а душата ни, — същинският човек, е отломък, искра от великият Дух. Като частица от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи. А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното.
към текста >>

Светлината на слънцето създава условия за растежа и развитието на нашата душа.
Напущат ни недъзите, изчезват болестите. Явяват се светли мисли, идва бодрост и желание за работа и учение. Живота е под един закон на ритмус, на импулс, който ни тласка към растеж и развитие. Тоя ритмус се управлява от светлината и той струи към, всички планети, към всички слънца. Всичко е слънце! Светлината на слънцето създава условия за растежа и развитието на нашата душа. И дрехата ни е изтъкана от нежните вибри на неговата светлина, а душата ни, — същинският човек, е отломък, искра от великият Дух. Като частица от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи. А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното. Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота.
към текста >>

Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата.
Всичко е слънце! Светлината на слънцето създава условия за растежа и развитието на нашата душа. И дрехата ни е изтъкана от нежните вибри на неговата светлина, а душата ни, — същинският човек, е отломък, искра от великият Дух. Като частица от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи. А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното. Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота. И ние трябва да сме подобни на нея, защото сме по образ и подобие на нея създадени. Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки отношения, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена щедростта и всички други добродетели. Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли, възвишените чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и чистотата, посети в една душа. Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи.
към текста >>

Това е най естествената храна на човека и най-близка до първообраза на светлината, защото расте, вирее и зрее под нейните лъчи.
А тя е достатъчна да му грее й живота като слънце. Щедра е природата и тя богато възнаграждава послушните си деца, които вървят по нейните пътища. Светлина, слънце, чист въздух ни предлага природата. А това носи радост и светлина в душата. За всички тя е приготвила чиста светлинна храна, пълна с жизненост — плодове, зърна, зеленчуци. Това е най естествената храна на човека и най-близка до първообраза на светлината, защото расте, вирее и зрее под нейните лъчи. А неразумният не се задоволява с това. Той търси кръвна храна и се храни с трупове. За питие употребява не чиста вода, а вино и ракия и често ще го видиш с цигара в уста и от носа му да излизат кълба дим. Като че ли природата го е създала да му служи за комин. Не, тя го е създала да се диша чист въздух през него.
към текста >>

То е отражение.
Шестата раса ще дойде от небето. Но знаете ли какво нещо е небето? Небето е в нас. Небето е нашата глава. Туй, което виждате отвън, то не е никакво небе. То е отражение. Светът е едно отражение на самите нас. Реалността е вътре в нас, а не отвън. Питам: какво е нашето разбиране за живота? Ние, съвременните хора вършим всичко, защото ни плащат. Проповедникът говори, защото му плащат.
към текста >>

Светът е едно отражение на самите нас.
Но знаете ли какво нещо е небето? Небето е в нас. Небето е нашата глава. Туй, което виждате отвън, то не е никакво небе. То е отражение. Светът е едно отражение на самите нас. Реалността е вътре в нас, а не отвън. Питам: какво е нашето разбиране за живота? Ние, съвременните хора вършим всичко, защото ни плащат. Проповедникът говори, защото му плащат. Майката отглежда децата си, но и на нея плащат: тя мисли за детето си, че може да стане министър, виден, велик човек може да стане, та и тя ще се прослави най-после.
към текста >>

Не само това, но и светлината, сутрин, когато изгрева слънцето, носи най-хубавата музика.
Всичките ония работи, в които музиката не влиза като фактор, те изчезват. Там дето е музиката, всичко е постоянно, то е един непреривен процес в природата. Благодарение на тази музика всичко в природата се проявява. Трябва да ви се отворят ушите, за да чуете какво пеене има когато дърветата цъфтят, какво пеене има в дървото вътре. Да чуете онази музика в ония хубави извори, които извират. Не само това, но и светлината, сутрин, когато изгрева слънцето, носи най-хубавата музика. За в бъдеще хората ще чуват тази музика — цели оркестри из пространството. Съвременните глухи хора казват: Защо съм дошъл в този мъчителен свят, в тази плачевна юдол? За глухите светът е плачевна юдол. За тия с отворени очи е Царство Божие. Та пожелавам на всинца ви да се занимавате с музика.
към текста >>

„И ще прозреш светлината в моята сила, при топлината на която: — Плодът узрява .
. . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея! . . . „И ще доловиш моето чувство, което се носи в чистотата на сърцата, като сладка нега, която подмладява и облагородява всичко в света! . . . „И ще прозреш светлината в моята сила, при топлината на която: — Плодът узрява . . . —Душата се подмладява, —А духът в човека . . . —Оживява и възкресява! . . .
към текста >>

— — — „Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?!
. . „Моят език е благостта, чрез която творя доброто в света! . . . — Подкрепи и обикни! . . . — — — „Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?! . . . „Аз съм скрита р светлината на ума, „Но с неговия хладен разсъдък не светя! „А чрез виделината, която съм в духа, „Аз крепя хармонията и мира във вечността! — — — „Запали и осветли! — — — „Чул ли си ти, при първия лъч на слънцето, тихата песен на цветята, с която благодарят на Бога за красотата, с която ги е надарил?
към текста >>

„Аз съм скрита р светлината на ума, „Но с неговия хладен разсъдък не светя!
. . . — Подкрепи и обикни! . . . — — — „Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?! . . . „Аз съм скрита р светлината на ума, „Но с неговия хладен разсъдък не светя! „А чрез виделината, която съм в духа, „Аз крепя хармонията и мира във вечността! — — — „Запали и осветли! — — — „Чул ли си ти, при първия лъч на слънцето, тихата песен на цветята, с която благодарят на Бога за красотата, с която ги е надарил? . . . Аз съм в тях!
към текста >>

„Виж го в светлината на духа си!
„Бог е любов! „Той е скрит в моята красота! Прозри го в чара на моята топлина, който носи за тебе живот и светлина! „Виж го с очите на сърцето си! ,,Виж го с топлината на душата си! „Виж го в светлината на духа си! В храма на твоята бдяща душа! (следва) Слав Камбуров Влад Пашов (10) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. В херметичната философия е подробно проучено взаимоотношението между тези принципи и сили, които действат в космичния човек във всички области на Битието. Специално в астрологията се изучават отношенията и влиянията на тези творчески сили върху живота на земята и специално върху човека. Тези дванадесет принципи вземат материя и енергия за своята проява от четирите елемента и затова и зодиакалните знаци се разпределят в херметичната наука на четири групи от по три знаци, в зависимост от елемента от който взема материя и енергия за своята проява.
към текста >>

78. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Камбуров Книжнина ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура.
(из неделната беседа – 13 октомври 1929 г.) Страница на детето * * * Стихотворения от Д. Антонова Детето фея – Н. Неделчева * * * Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 219) – Влад Пашов Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 219) – Сл. Камбуров Книжнина ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура. Казвайки „слънчев живот“, ние разбираме божествения живот, пробуждане на божественото в нас. А то е вложено във всяка душа, само че е обвито с много обвивки. Живота на слънцето е един висок идеал за нас, една подтикваща идея, която трябва да се стремим да постигнем и реализираме — да пръскаме светлина, да носим живот, да сеем семето на братството, мира и Любовта. И наистина, когато отпаднат многото обвивки, с които е обвито божественото у нас, ние ще заприличаме на слънцето. Обвивките можем да наречем с една дума — егоистичното.
към текста >>

От всички неща, които безкрайната гледка на природата представя пред нашите очи, нищо друго, без съмнение, не е толкова привличало вниманието и възбуждало възхищение, както Слънцето, божеството на светлината, оплодотворителното светило, без което наетата планета и нейният живот не биха излезли от нищожеството, видим образ на невидимия Бог, както го прославяше Цицерон и древните поети.
За това ли се борим, страдаме и умираме? А в същност, съществува нещо твърде просто, което може да се разбере от всички, и за което не мислят, навярно, защото не изглежда много сложно, макар че има грамадното преимущество да ни отдалечава от земните бедствия и да ни приближава към неизказуемото щастие, което винаги трябва да поражда у нас съзнанието на истината; това е: да си отворим очите и да гледаме, за да видим. Само че ... хората почти не мислят върху това и предпочитат да си останат заслепени от измамата на външното. А какво би било, ако всеки ден посвещаваме по един час време за доброволно присъединяване към хармоничния хор на природата, за издигане погледите си към небето, за участване в назиданията от гледката на вселената? Но не: хората нямат време, нямат време за мислене, нямат време да се привържат към нещо, нито — да обичат. От всички неща, които безкрайната гледка на природата представя пред нашите очи, нищо друго, без съмнение, не е толкова привличало вниманието и възбуждало възхищение, както Слънцето, божеството на светлината, оплодотворителното светило, без което наетата планета и нейният живот не биха излезли от нищожеството, видим образ на невидимия Бог, както го прославяше Цицерон и древните поети. Но, драги читатели, вън от вас, които четете тия страници, колко са жителите на Земята, които знаят, че Слънцето е една звезда от Млечния път и че всяка звезда е слънце? Човечеството се задоволява да работи и да живее приблизително както някои къртици. Ние, обаче, ще знаем, че живеем в лъчите на една звезда, която, поради близостта й, наричаме Слънце. За жителите на другите мирови системи, хубавото ни Слънце е само една светла точка, повече или по-малко блестяща, според това, дали мястото, от гдето я наблюдават, е по-малко или повече отдалечено. Ала неговата „земна“ важност го прави особено мили за нас.
към текста >>

Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци.
В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти. Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все повече и повече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все повече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си, не само образите на планетите и слънцето, но също и същества от висши йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди.
към текста >>

От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия.
Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии.
към текста >>

От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди.
Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии. Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи.
към текста >>

Това е животът, който намира живота чрез светлината на мъдростта!
Искаш ли да изпиташ що е това—Силата на духа — вложена като основа на мъдростта в тебе, чрез която се гради твоята душа!? Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг? О, носителя на тази вечна младост съм Аз . . . —Свещената любов1 —Любов!!... Това е животът, който намира живота чрез светлината на мъдростта! Посред тъмнината на света! Щастие! . . . —Което намира щастието. — Чрез силата на духа, посред нещастието в света!
към текста >>

79. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светът винаги е имал нужда, а днес най-много от човеци с будни съзнания, от честни и способни работници в полето на светлината — оная светлина, която създава живота и носи свобода.
Не всяка почва издържа голяма тежина. И най-малката погрешка, която можем да допуснем при строежа, ако не спазим и най-малкото правило на строежа, рухването на зданието е неизбежно. Така също и при изграждането на характера си и при образуването на един здрав и прав мироглед в живота, човек трябва да постави здрава, непоколебима основа в себе си. При това, той трябва да има силна воля, която да издържа голяма тежест. Будност на съзнанието, ето основата на новака с нов мироглед, на човека който иска да влезе в новото учение и да стане ученик и работник в живота. Светът винаги е имал нужда, а днес най-много от човеци с будни съзнания, от честни и способни работници в полето на светлината — оная светлина, която създава живота и носи свобода. За да има такива човеци в свата — фарове в живота, те трябва да имат, нещо непоколебимо в себе си да имат една постоянна, неизменна мярка. А това се постига като познаят истината. Не я ли познаят, те много често ще се променят. Учителят казва: „Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен, вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянно величина, с която да работи.
към текста >>

Онези, които са развили в себе си космичното съзнание и могат да се дигнат високо в пространството, те чуват вълшебната музика на космичният ритмус, на която и най-съвършената музика е само едно бледо отражение.
В своето проявление Космичният ритмус за нас се проявява чрез поляризацията и отношението на слънцето, земята и планетите. Космичният ритмус е, който движи слънцето, земята и всички небесни тела. Като едно мощно електромагнитно течение, космичният ритмус обгръща нашата земя от към северния полюс и той е причината за движението на земята около оста й, в което движение се създава деня и нощта, той е който движи земята по орбитата й около слънцето и създава годишните времена. И в процеса на тези движения имаме ред поляризации на космичната енергия, които са предмет на проучване от астрологията. Космичният ритмус е, който кара кръвта да се движи и пулсира в човешкото тяло; космичният ритмус е, който движи и соковете в растенията. Онези, които са развили в себе си космичното съзнание и могат да се дигнат високо в пространството, те чуват вълшебната музика на космичният ритмус, на която и най-съвършената музика е само едно бледо отражение. За тази музика говори Питагор, наричайки я „хармония на сферите“. Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него.
към текста >>

Всички онези процеси, които стават в човешкия организъм, са отражение на космичния ритмус.
Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус. Космичният ритмус се отличава със закономерност и целесъобразност, което е един признак, че той е проникнат от безграничната космична мждрост. В него няма нищо случайно, нищо произволно, а всичко става по великите закони на Мъдростта, която е същина на космичния ритмус. Космичния ритмус, това е кръвта, носителката на живота във великия космичен организъм. Както кръвта пулсира, обикаля и храни цялото тяло, така и космичният ритъм прониква, храни и обновява всички части на грамадния космичен организъм. Всички онези процеси, които стават в човешкия организъм, са отражение на космичния ритмус. Както в човешкия организъм имаме две течения на кръвта, така и във великия космичен ритмус има две течения, които имат допирна точка в белите дробове на космоса. Едното течение е положително, а другото е отрицателно. Положителното отговаря на артериалната система и е носител на възвишени ефирни енергии, а отрицателното отговаря на венозната система и събира нечистотиите и ги носи със себе си, за да ги отстрани и получава пак нов потик от общия извор на живота. Така става постоянно обновяване в космичния организъм. Друга една поляризация на космичния ритмус намираме в главномозъчната и симпатичната системи.
към текста >>

Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със спокойствие, хармония и равновесие.
Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу. Това като направи два или три пъти гневът ще го напусне. Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение. Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него. Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния. Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със спокойствие, хармония и равновесие. С тия неколко реда ние искаме да засегнем някои нови страни на музиката, които досега са били малко разгледани, ако не съвсем изоставени и да я покажем не като едно мимолетно удоволствие, а като едно сигурно средство за въздействие върху природата на човека. Така схващана, музиката крие в себе си възможностите на отлично средство за възпитание и самовъзпитание. Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени. ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно младежта и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония младежи, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота. Някой от разпространителите на тая клевета отдавна разбраха грешката си и млъкнаха.
към текста >>

Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят.
Ще предам накратко това, което той изнася: „Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение.
към текста >>

Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове.
Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят.
към текста >>

80. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любовта според вас, е една свещ, която сте запалили в дома си, и трябва да се ползвате от светлината й само вие.
Така е поставена идеята за любовта в моя ум. Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора Това значи: както аз се ползвам от благата на любовта, така трябва да се ползват и всички останали хора. — Възможно ли е това? — Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си, защото, щом я делите, вие изпадате в едно статично положение на нещата. Любовта според вас, е една свещ, която сте запалили в дома си, и трябва да се ползвате от светлината й само вие. Не, всички могат да се ползват от светлината на вашата любов. Казвате: аз не давам никой да ми вземе свещта. Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с божията любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километри разстояние.
към текста >>

Не, всички могат да се ползват от светлината на вашата любов.
Според мене, любовта трябва да бъде достояние за всички хора Това значи: както аз се ползвам от благата на любовта, така трябва да се ползват и всички останали хора. — Възможно ли е това? — Възможно е. В този смисъл аз казвам, че не трябва да делите любовта си, защото, щом я делите, вие изпадате в едно статично положение на нещата. Любовта според вас, е една свещ, която сте запалили в дома си, и трябва да се ползвате от светлината й само вие. Не, всички могат да се ползват от светлината на вашата любов. Казвате: аз не давам никой да ми вземе свещта. Прави сте, вашата свещ никой не може да я вземе, но какво ще правите с божията любов, която се излива толкова изобилно? Какво ще правите с онази светлина, която се разпространява на големи пространства? Има фарове, които пръскат светлина на 90 и повече километри разстояние. На тази светлина мнозина могат да четат.
към текста >>

Знайте, че нашата музика е малко отражение на ангелската музика.
Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентности с особена музикалност, вие бихте чули такива песни и такава музика, каквито по никой начин не можете да възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25,000 клавиши. Казвате: Вярно ли е това? Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е малко отражение на ангелската музика. Като видите една малка река, вие веднага знаете че тя е излязла от големите океани. Същото представя нашата музика в сравнение с небесната. Тази малка река съществува по причина на Великия океан. От там е дошла малката вода. Като слушате музиката на Бетховена, на Моцарта, на Баха, вие се чудете, отгде е дошла тази музика.
към текста >>

Иде ден и залива светлината нашироко и надлъж всяко кътче на земята!
Иде чуден, хубав ден! Братя, ето! Гръмва звън в ранен час се разнася ясен глас: * твърд упорен, неуморен, като глас на съвестта, проговорил в градский шум: * Бим, бам, бум. бим, бам, бум! Зов за нов живот приканя всички братя на земята: * Братя, има много слънце, много въздух в тоя свят, много радост и любов, много щастие! Иде ден и залива светлината нашироко и надлъж всяко кътче на земята! * Братя, вдигайте главите, отворете си сърцата, поемете благодат щедро сипана Отгоре. И, опити в тая радост, продължете своя друм! О р и о н БЕГЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР Връщам се през Бургас Варна след 15-месечно пътуване из хубавия север. От 1-ви август мин. год. до 30.
към текста >>

81. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот.
Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем.
към текста >>

Но онези, които с проечавали развитието на Западната мисъл и култура в светлината на окултната наука, знаят кой породи Възраждането на Западна Европа, кой вдъхнови и стимулира Джордано Бруно, Галилей, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Коперник, Кеплер, Нютон, Бейкън, Гьоте, Шилер и всички гении на западната мисъл.
По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура. Зад това, което наричаме западноевропейска култура, стои нещо друго, непознато на тези, които строят културата във външните й проявления. Кои с дълбоките причини, кои с истинските фактори на това развитие, за обикновения поглед е скрито. Но онези, които с проечавали развитието на Западната мисъл и култура в светлината на окултната наука, знаят кой породи Възраждането на Западна Европа, кой вдъхнови и стимулира Джордано Бруно, Галилей, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Коперник, Кеплер, Нютон, Бейкън, Гьоте, Шилер и всички гении на западната мисъл. Те знаят кой беше този огън, който гореше в сърцето на западна Европа и разтопяваше ледовете, които сковаваха човешкия дух в неговия полет. Като легенда се носи на Запад съществуването на някакви тайни общества, на некакви тайнствени личности, които се явявали на този — на онзи и им разкривали чудесни неща. Но кои с те, какви с в същност, не е ли измама и шарлатания това—малцина знаят — знаят само онези, които са имали тази опитност и техните приятели и ученици. Но както и да е. Тези центрове и истински фактори на културното развитие на Европа, и до ден днешен стоят скрити от обикновения човешки поглед и дават нова насока на човешкото развитие, подхранвайки и окриляйки човешкия ум и човешкия дух откривайки им перспективите на един нов живот и нови възможности за изследване творчество.
към текста >>

И въздухът, който дишате, и храната която приемате, и водата, която пиете, и светлината която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята и сестрите ви, всичко ви е дадено от Бога.
Той може да ни прощава, но в Него се явява недоволството, когато Го лъжем. Той никога няма да каже че Го лъжем, но Той, който е чист, всякога познава, че го лъжете. Защо трябва да лъжете като отивате при Бога? От милиони години насам Той не е престанал да се грижи за вас. Какво сте му дали в замяна на това? И въздухът, който дишате, и храната която приемате, и водата, която пиете, и светлината която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята и сестрите ви, всичко ви е дадено от Бога. И след всичко това, което имате, вие седите като един неблагодарник и постоянно роптаете. След всичко това вие се чудите как да Го сметните, как да Го излъжете. Какво ще спечелите от това? Човек не трябва да злоупотребява с Онзи, Който го обича. Когато става дума за името Божие, в нас трябва да се яви желание да изпълним Волята Му в най-широк смисъл.
към текста >>

във творчество горяща непрестанно, и в светлината, и в мрака.
София — Изгрев СТИХОТВОРЕНИЯ Платното на Твореца Грамадното платно простряно бе пред мене — Прощално време на нощта. Зад върховете, кротко осветени, Надничаше с усмивка сутринта. * Грамадното платно простряно бе пред Забулена и кротка синина. мене — И тих бе този час, но вечното движение Пробягваше вълна подир вълна. * О, чудното и вечното движение на Твоята неспряла се ръка. във творчество горяща непрестанно, и в светлината, и в мрака. * Изправена под туй платно грамадно, във тихата предутрин аз стоях. и гледах, как преливаха се багри, замах вълшебен след замах. * О, тази скръб и болка на човека най-чудното да не умей, кога поиска да разкаже и Красотата да възпей. * Предутринна. Звезди. Просяйнал изток.
към текста >>

Докато типовете принадлежащи към мъжкия принцип преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните.
Също така изтъкнах, че мъжките елементи, като проявления на мъжкия принцип, имат отношение към външния живот, т. е. онези лица, които са родени под тяхното влияние, ще бъдат деятелни, активни преди всичко във външния, обективния живот. А женският елемент, т. е. родените под негово влияние водят един по-вътрешен живот, те са повече вглъбени в себе си, и по-малко ги интересува външния живот с неговите проблеми и противоречия. За тях са от по-голямо значение вътрешните проблеми на живота и вътрешните противоречия. Докато типовете принадлежащи към мъжкия принцип преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните. (следва) КОЛОНАТА НА ЛЕКАРЯ. Отровите на ядосването В много случаи, народният опит е достигнал до твърде верни заключения по отношение на най-различните прояви на човешкия живот. Например по въпросите на здравеопазването, ние имаме толкова верни народни поговорки и мисли, плод на тънка наблюдателност, които учудват с правотата си. Специално върху ядосването, народът си казва така думата: „денят се свършва от тъмнината, а пък човек — от ядове.“ Ядосването с равносилно с едно самоотравяне. „Яд“ значи отрова, „ядовито действие“ — отровно действие.
към текста >>

82. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете.
Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще- ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам. Тези думи не с мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет. Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете. Аз ида да ви подкрепя, да ви помогна. Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 год. Учителят я нарича Големия брат*), който иде да помага на човечеството. Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво с те? — Служители на Тоя, който ги е направил звезди.
към текста >>

Значи, светлината, която иде от слънцето, поддържа целия живот.
Кой спасява света? Слънцето спасява света. Ако един ден слънцето престане да грее, знаете ли какво ще стане със света? Всичко ще заглъхне: всяка мисъл, всяко чувство ще за глъхнат. В света няма да има нито хляб, нито вода. Значи, светлината, която иде от слънцето, поддържа целия живот. Вие не трябва да имате онова схващане за слънцето, каквото мнозина имат. Те казват. че слънцето е запален огън и нищо повече. Не е така. Зад онзи, който носи запалената свещ, седи едно разумно същество.
към текста >>

Значи, светлината, която слънцето изпраща, е разумна.
Те казват. че слънцето е запален огън и нищо повече. Не е така. Зад онзи, който носи запалената свещ, седи едно разумно същество. Следователно, разумна е тази светлина. Значи, светлината, която слънцето изпраща, е разумна. Тя изтича от неговия ум, от неговия дух. Ако хората разбираха онези велики блага, които се крият в слънцето, те биха ги използвали за своето здраве. Днес има много болни и нещастни, които ако знаеха как да се ползват от cветлината на слънцето, щяха да бъдат здрави и щастливи. Онези, които се чувстват болни, отпаднали духом. обезсърчени, отчаяни, готови да се самоубият, могат да се излагат на слънцето и състоянието им ще се измени.
към текста >>

В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта Та казвам: не вярвайте в онези заблуждения, с които досега сте живели, да мислите, че сте роби на греха, че нищо нямате в себе си и тепърва трябва да ви освобождават.
Не, свий ръката си в юмрук и кажи: Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата. Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота, е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта Та казвам: не вярвайте в онези заблуждения, с които досега сте живели, да мислите, че сте роби на греха, че нищо нямате в себе си и тепърва трябва да ви освобождават. Вие сте наследници на царството Божие. Бог ви е дал всички благословения. Идете да търсите наследството, което баща ви е оставил. Доста са тези лъжи, които досега сте имали. Изхвърлете ги вън от себе си и кажете: Не вярвам вече в никакви лъжи!
към текста >>

Светлината се усилва, чувам: „Твоят съм, жених!
Кой съдбата ми злочеста властно сменя? . . . Нежен звън!. . . * Някой топличко ме милва, а край мене — ромон тих. Светлината се усилва, чувам: „Твоят съм, жених! “ * Слънце: — Когато всичко те разлюби, н мраз сърцето ти срази, ти зъзнеше. И сън прихлюпи клепачи с горестни сълзи. * На теб попадна моят поглед. Покъртен, викнах аз от жал: „Да дойде в тебе мойта пролет, любов и всичко бих ти дал! “ * И тъй, с лъчи те бавно стоплях, и милвах твоята снага.
към текста >>

В светлината и топлината има радост и веселие.
Птичките пеят, децата се радват, мъжете работят. Всичко е красота! Всичко е радост! Всичко е добро, всичко е красиво и светло пред очите на обичта, пред лъчите на слънцето! Всичко оживява пред силата на Пролетта — Любовта. В светлината и топлината има радост и веселие. Иде това, за което копнеят всички души. Иде силата, която ни обновява и подмладява. Иде Любовта, в която няма болест и смърт. Тя носи за душите радост, мир и виделина. Тя е силата, която отрупва градината ни с плодове.
към текста >>

Блажени, които са видели и обикнали царството на Светлината, на Любовта, на Мъдростта, на Бога!
Тя е силата, която отрупва градината ни с плодове. Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и благоволение! “ Благословена пролетта, която всичко оживява. Благословена пролетта, която всичко подмладява. Благословена пролетта, която всичко разхубавява. Блажени, които са видели и обикнали царството на Светлината, на Любовта, на Мъдростта, на Бога! Д. Станев Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения и треви, с чиито стебла или плодове се хранят хората и животните. Слънчевата енергия обновява и човешкия организъм, като го освобождава от различните отрови и вредни вещества, но хората дълго време не са знаели това и затуй даровете на слънцето са пренебрегвани до голяма степен от днешните хора. Всички религии, обаче, са облекли понятието за слънцето в символи, правейки го предмет на религиозен култ.
към текста >>

Науката за слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас.
Появиха се нови науки — хелиотерапия и хромотерапия, лекуващи болестите с помощта на слънцето и на светлинни лъчи, минаващи през различно оцветени стъкла, а също и други науки, предпочитащи. вместо предишните лекарства от аптеките, употреблението на живите сили на природата — водата, електричеството, магнетизма, силата но мисълта и на лечебните билки, кондензатори на слънчевата енергия. Христос, живият, възкръсналият Бог ма любовта изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем. Учителят ни разкрива тайната на силите, съдържащи се в слънчевата енергия. Тези знания са изложени в книгата „В царството на живата природа“, но те се намират и на други места из неговите беседи. Науката за слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас. Апотеоза на тази наука е онова велико свещенодействие, наречено Паневритпмия. Думата паневритмия означава универсален космически ритъм. В значението, в което ние я употребяваме тук, тя се явява като един слънчев ритуал, като едно магическо действие с необикновена сила. Тези. кои го наричат паневритмията „езичество“ и „поклонение на слънцето“ са в същност подобни на езичниците, които преследваха някога учениците и последователите на Христа, хвърляйки ги в арената да ги разкъсват дивите зверове. Сега, макар да не хвърлят никого на зверовете, преследват с присмехи и със злобни клевети.
към текста >>

към светлината и към Бога, възкресението в Христа — това е значението на Паневритмията.
Паневритмичните упражнения започвали на 22 март, началото на астрономическата година, когато слънцето влиза в първия знак на зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ слънчевия град на Всемирното братство, се отпразнува тържествено, в ранни зори. всред живописната природа, първия ден на пролетта. Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са забравили и изгубили, за вечната сила и слава на Бога, за неизчерпаемите сили, съдържащи се в природата, в организма и в душата на човека. Вечното обновление, както природата се обновява всека година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата. към светлината и към Бога, възкресението в Христа — това е значението на Паневритмията. (следва) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 235) Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Тяхното съзнание не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са повече духовни и спиритуалисти.
към текста >>

— — * Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината!
Защото от едно Слънце е бил вредом посеян животът както се сее златно семе по разпукана орница. * От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почит — и вси люде в Негово им начеват работа. Той е Агнето, заклано в жертва, когато се е създал светът: Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! — — * Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас I Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа!
към текста >>

Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята.
Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот. в този и в другия свят, то е неговата единствена. вечна, неотемлима собственост. „Аз ви нося богатството на душата, и който го приеме и усвои, той честит ще бъде — и на тоя и на оня свят . . „Вие търсите още красота И хубаво е да бъдете красиви. Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята. Но какво струва вашата физическа красота — красотата на телата ви, на жилищата ви. и на всичко, което ви заобикаля. ако вашите души са грозни и черни? Красотата на тялото, блясъка на очите и свежестта на лицето са бързо преходни. Те ще отминат като сън.
към текста >>

„Аз ви нося именно тази вечна, истинска, вътрешна красота—красотата на душата, чието отражение е земната, физическата красота .
и на всичко, което ви заобикаля. ако вашите души са грозни и черни? Красотата на тялото, блясъка на очите и свежестта на лицето са бързо преходни. Те ще отминат като сън. ще останат за вас само един спомен, и тогава с какво ще живеете вие, ако не притежавате красотата на душата, която е вечна? „Аз ви нося именно тази вечна, истинска, вътрешна красота—красотата на душата, чието отражение е земната, физическата красота . . . „И още много работи търсите вие, които не ще ви донесат щастие, ако не са придружени от вътрешната реалност, към която аз ви насочвам и които, едностранчиво възприети и следвани, могат по-скоро да ви отклонят от правия път и да ви погубят. отколкото да ви спасят. „Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг свят. който бил нереален; че съм ви карал да забравяте настоящето, за някакво проблематично бъдеще.
към текста >>

Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението.
Колко объркани са понятията на днешните хора! Каква огромна е силата на предразсъдъка дори на мнозина, които се считат за умни и интелигентни, за събудени хора! Сега идва пролетната 1939 година, една епохална година, както казва Учителя. Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот. Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път. Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението. Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас. Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо. Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и умовете, за душите и телата. Ямбол К. В. ПОСРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА На една малка полянка, в брестовия храсталак, живееха три скромни тревици.
към текста >>

Шуре част I, светлината на Изток Велики посветени от Е.
Скитникът по звездите, Дж. Лондон. Без Догма, роман в три части от Сенкевич, всички части с намалена цена от 100 на 50. Историята на Атлантида, Елиот. Съчинения на Михалаки Георгиев, разкази и хуморески с предговор на Ив. Вазов. Велики посветени от Е. Шуре част I, светлината на Изток Велики посветени от Е. Шуре част II, светлината на Запад Древни и нови Мъдреци от Г. де Живри. Светилото на Азия, Арнолд Дишането — фактор на здраве и воля от Д-р Орлис. Човекът неизвестният от Ал. Корел Мисълта творец на характера, Дж. Ален.
към текста >>

Шуре част II, светлината на Запад Древни и нови Мъдреци от Г.
Без Догма, роман в три части от Сенкевич, всички части с намалена цена от 100 на 50. Историята на Атлантида, Елиот. Съчинения на Михалаки Георгиев, разкази и хуморески с предговор на Ив. Вазов. Велики посветени от Е. Шуре част I, светлината на Изток Велики посветени от Е. Шуре част II, светлината на Запад Древни и нови Мъдреци от Г. де Живри. Светилото на Азия, Арнолд Дишането — фактор на здраве и воля от Д-р Орлис. Човекът неизвестният от Ал. Корел Мисълта творец на характера, Дж. Ален. Нова лечебна наука, Луй Куне.
към текста >>

83. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас.
В света няма нищо ново, всичко е старо. От старите работи, именно, произтичат всички недъзи и недоразумения между хората. Младите остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи. Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от този момент, в който ние я виждаме. Възгледите на съвременните учени и религиозни хора са крайно ограничени. Някои учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи.
към текста >>

Всичко народи са отражение, проявление от тази страна.
Но сила без разум фалира, и разум без сила фалира. Следователно, дохождаме до стиха, който Христос някога е казал: Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои. Ако и съвременното културно човечество се раздели против себе си, и то не може да устои. Понеже едни поддържат правото, а други — силата, някои ме питат, коя страна поддържам аз. За мене има само една страна, която има много отражения. Всичко народи са отражение, проявление от тази страна. Всички народи — англичани, германци, французи, руси, румънци и т. н. — са проявление на Божествената енергия в света. Всеки народ си има своя функция, която никой друг не може да изпълни. И след всичко това искат да потиснат някой народ. Не, никой народ не може да бъде потиснат.
към текста >>

Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояние на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.
За да бъдат здрави децата, трябва от малки да свикват да ядат сурови зеленчуци и плодове, за да заякчат стомах и черва и да засилят зъби, кости и мускули. Най доброто средство за засилване на сърцето това е захарта на плодовете. Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх Яжте плодове, много плодове! Пийте плодов и доматен сок! Из здравна читанка „Зелен здравец“ СИМВОЛИЧНИЯТ ЕЗИК НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояние на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкуване имат цветовете в долните октави, друго тълкуване и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взема, нищо да не дава“. За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид.
към текста >>

Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взема, нищо да не дава“.
Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх Яжте плодове, много плодове! Пийте плодов и доматен сок! Из здравна читанка „Зелен здравец“ СИМВОЛИЧНИЯТ ЕЗИК НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете. Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояние на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкуване имат цветовете в долните октави, друго тълкуване и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взема, нищо да не дава“. За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то на целия свят ще бъде добре! “ Зеления цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е на земята — и рай и ад!
към текста >>

Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината.
Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи. Не е ли същ законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия свят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма, чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване на цветните лъчи има даденият по горе ключ. Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината. Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“ В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 243) Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна, интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона „mi”.
към текста >>

84. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество: страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост.
Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим за тях от тук, от Извора на Живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество: страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца, всички неоценими богатства, които получихме тук. Учителю, Ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност, за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние ви благодарим от все сърце, дето ни изпратихте във Франция един от своите ученици. Той е за нас жив пример на добродетели, на самоотверженост и на Любов. Благодарение на него днес в повече от тридесет града във Франция вече знаят за Вас и започват да Ви обичат.
към текста >>

същество на светлината.
Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се.
към текста >>

Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли.
Не, питам ви: Ако имате една мисъл, която като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва тя? Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата? Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно, той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи, както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли. Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек.
към текста >>

Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство.
Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашито души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята.
към текста >>

После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината.
Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята. Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук, ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците — надежда на всички хора с добро желание във всички страни. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия мир. После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра. Ние ще си спомняме също всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години, под Вашето светло ръководство. За да може един ден да се разлее върху земята Божията Любов, тъй както Бог ни казал. Учителю! с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл.
към текста >>

с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл.
После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра. Ние ще си спомняме също всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години, под Вашето светло ръководство. За да може един ден да се разлее върху земята Божията Любов, тъй както Бог ни казал. Учителю! с всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ Света и живота могат да се разглеждат от две становища — динамическо и статическо: или разглеждане на света и живота като сила и като форма. Това са двете страни на проявяващата се реалност. Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл.
към текста >>

Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание.
Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света.
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: По пътя на светлината – Пламен Група чужденци на Рила (снимка) Планината (стих.) – Ал. Г.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 247 - год. XII. Севлиево, 10 октомври 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: По пътя на светлината – Пламен Група чужденци на Рила (снимка) Планината (стих.) – Ал. Г. Суша – Буча Бехар Словото на Учителя. В зората на новата епоха. (из съборната беседа „Опознаване“ – 12 август 1939 г., Рила, езерата) Аз виждам (стих.) – Ек. Ябълката (стих.) – Ал. Г. Цветя от рила (стих.) – S.
към текста >>

246) – Влад Пашов Книжнина ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено!
246) – Вл. Пашов Из науката и живота. Сянката на Атлантида – S Nicholl Мир и любов– С. Момеков Астрология. (продължение от бр. 246) – Влад Пашов Книжнина ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено! Изпълнявай великите и вечни закони на живота, на Природата, на Бога — няма значение как ще ги наречеш и — ти не ще се боиш от нищо! Постави се в хармония с онази всепроникваща и всеобгръщаща Сила. която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък. Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им.
към текста >>

Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза.
Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива. Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им. са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин. Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях.
към текста >>

което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността.
— Отгоре ли? — Не, те ще излязат от човешката глава, човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще минат и ще дойдат в света. Те с толкова финни, че през никое друго място няма да минат. Затова казва псалмопевецът, — Като видя Господа душата ми се изпълва с радост. И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме. Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността. В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота.
към текста >>

И този удар ще дойде, по отражение на собствената им лоша постъпка.
И след това заключава: „Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, за да не се отразят върху вашия плод“, Всеки човек минава през бременно състояние. Всеки човек носи плода на доброто, на великото, на високия идеал в себе си. И ако той постъпи несправедливо спрямо някого, ако той го обиди или онеправдае, един ден неминуемо ще опита жилото на собствената си постъпка. Като привеждаме горния пример, ние посочваме на хората един жив природен закон, който те трябва да съблюдават. Не го ли съблюдават ще дойде удар върху тях от там, отдето не очакват. И този удар ще дойде, по отражение на собствената им лоша постъпка. Затова на всеки човек се препоръчва да прави добро, да подхранва в себе си добри мисли и постъпки, почвайки от най-малките опити. Така се създава положителен и творчески характер. По тоя начин човек се свързва с творческите сили в природата. Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки. Възхода, правилното развитие на човека минава през тоя път.
към текста >>

86. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко.
Посей, сеячо, свойта нива, догдето слънце грей. Посей я ти, догдето ден е, догде сърце ти песен пей, * Че дни ще дойдат на земята, на буря дни и на мъгли, и студ с вериги ще сковава земята много, много дни. * Догде е време, разори я, браздите, топли ти разкрий, и там сърцата си надеждни за дните бъдещи ти скрий. * Посей, сеячо, своята нива, сърцето ти догдето пей; че дните днешни за посев са, защото слънце грей. Д. Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава. Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко. Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо.
към текста >>

Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта.
* Догде е време, разори я, браздите, топли ти разкрий, и там сърцата си надеждни за дните бъдещи ти скрий. * Посей, сеячо, своята нива, сърцето ти догдето пей; че дните днешни за посев са, защото слънце грей. Д. Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава. Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко. Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо. За тези, които са свикнали да мислят във време и пространство, е малко трудно да си представят тоя велик свят, в който време и пространство са само елементи, защото той е във времето, в пространството и същевременно е вън от тях. Светът на великата реалност е безграничен, безсмъртен, необятен.
към текста >>

Но понеже всяка планетна енергия е поляризирана, то Марс, освен Овена, управлява и знака Скорпион: той е воден знак, но с огнени качества, явява се един вид като отражение на огнения тригон във водата.
Така че, всеки знак има по една планета за управител или господар, което значи, че естеството на този знак и на тази планета са в хармония, в симпатия - сходни по естество. Кои планети кои знаци управляват? Ще почна с Марс, понеже той управлява знака Овен, който е първият знак на зодиака и принадлежи към огнения тригон. Видяхме също така, че и Марс е огнена планета - значи, Марс и Овен имат сходна природа - хармонират си. И затова се казва, че Марс управлява или е господар на знака Овен. Но понеже всяка планетна енергия е поляризирана, то Марс, освен Овена, управлява и знака Скорпион: той е воден знак, но с огнени качества, явява се един вид като отражение на огнения тригон във водата. По закона на поляризацията огънят и водата са допълнителни: огъняте активния принцип, а водата е пасивния принцип. Затова казваме, че Марс управлява знаците Овен и Скорпион. Венера управлява знаците Телец и Везни. Това също така показва, че има сродство, хармония между природата и Венера, и природата на тези два знака. Телец е земен знак, а Везни е въздушен.
към текста >>

87. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато Божественият дух се всели в човека, това означава идването на светлината.
Дето минава, той всичко пои. Казвате: Какво може да направи един добър човек? Един добър човек може да направи толкова работа, кол кого цялото човечество. Това, което Христос свърши за две години, цялото човечество не може да го направи за хиляди години. Когато любовта влезе в човека, тя ще го обнови. Когато Божественият дух се всели в човека, това означава идването на светлината. При това положение човек е във връзка с всички умни и силни хора в света. Отдето се обърне, отвсякъде започва към него да тече благословението на тия добри и разумни хора. При това тия хора не са сиромаси. Те са богати хора, разполагат с всички блага в света. Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.
към текста >>

Всичко сияе, облечено в дрехата на светлината.
Музика, изградена не само върху бликнали чувства, а музика прозвъннала в глъбините на душата. Тази музика, това е новата музика, окултна музика, на която Учителя е положил вече основите. Запява се „Благославяй, душе моя Господа, благославяй и не забравяй“. Литват нежните звуци, понесени от пролетния ветрец, сливат се с песните на птичките и сякаш допълват картината, която се разкрива пред нас. Светлина е вред. Всичко сияе, облечено в дрехата на светлината. Непринудено си затваряш очите, поглеждаш в себе си, в своята вътрешна дълбочина и виждаш, че всичко, което преди малко гледаше отвън с физическите си очи, сега го виждаш в себе си. Ти, забравяш, че си отделно „ аз“ и не чуваш ударите на сърцето си, защото те се сливат с ударите на онова голямо сърце — сърцето на цялото. Разбираш тогава думите на Учителя и ясно ти става, че човек е малък космос, че е отражение на Цялото. Слънцето е горе. Лъчите му милуват, топлят, живот дават.
към текста >>

Разбираш тогава думите на Учителя и ясно ти става, че човек е малък космос, че е отражение на Цялото.
Литват нежните звуци, понесени от пролетния ветрец, сливат се с песните на птичките и сякаш допълват картината, която се разкрива пред нас. Светлина е вред. Всичко сияе, облечено в дрехата на светлината. Непринудено си затваряш очите, поглеждаш в себе си, в своята вътрешна дълбочина и виждаш, че всичко, което преди малко гледаше отвън с физическите си очи, сега го виждаш в себе си. Ти, забравяш, че си отделно „ аз“ и не чуваш ударите на сърцето си, защото те се сливат с ударите на онова голямо сърце — сърцето на цялото. Разбираш тогава думите на Учителя и ясно ти става, че човек е малък космос, че е отражение на Цялото. Слънцето е горе. Лъчите му милуват, топлят, живот дават. Малките цветенца протягат чашчици, за да ги украси слънчевият лъч и да им вдъхне аромат. Ние сме наредени в кръг и играем паневритмичните упражнения, дадени от Учителя. Любопитни овчарчета, закрепени в интересни пози, ни гледат особено.
към текста >>

Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?...
Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената. Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!... Готов ли си да получиш Неговото благословение искрено, като започнеш да служиш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях?!... Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?... Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!... Ако си готов: Стани и изпълни! . . . И ще чуеш тогава гласът му да казва: „Владико на живота, благослови“. „Нека цялата природа приема моят дар, който иде от Тебе — Великий Боже на боговете, незнайната Сила, на силите в небесата и чрез мен, Който даваш мир, любов, живот и светлина всичко в света и вселената!
към текста >>

Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!...
Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!... Готов ли си да получиш Неговото благословение искрено, като започнеш да служиш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях?!... Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото лице и със светлината на твоето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?... Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на Светлината — член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство?!... Ако си готов: Стани и изпълни! . . . И ще чуеш тогава гласът му да казва: „Владико на живота, благослови“. „Нека цялата природа приема моят дар, който иде от Тебе — Великий Боже на боговете, незнайната Сила, на силите в небесата и чрез мен, Който даваш мир, любов, живот и светлина всичко в света и вселената! „Амин така да бъде сега, всякога и през всичките дни на вековете“ .
към текста >>

88. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство!
Редактор: Атанас Николов * * * Съдържание: Срещу течението – Пламен Истински празник *** (стих.) – Д. К-ва Словото на Учителя. Познаване на великото. (из неделната беседа – 7 януари 1940 г.) Учителят на любовта (стих.) – Елвилюри Погрешки и добродетели Г. Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство! – По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност.
към текста >>

Та казвам: народите представляват отражение на цялото човечество в битието.
Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш французите. Ако искаш да станеш музикален, трябва обикнеш италианците. Ще видите италианеца постоянно с китара в ръка да свири и пее. От американците пък ще придобиеш тяхна черта, от българите — също. Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне българина. Та казвам: народите представляват отражение на цялото човечество в битието. Във всеки народ се изявява божествения план. Съвременните народи се намират в положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдещето ще има само един народ, разумен народ. Той е божественият народ.
към текста >>

Ако въздухът, водата, светлината, не се жертваха за нас.
Страданията, смъртта, това са методи, чрез които човек се развива. Един ден, когато съзнаем смисъла на страданията, ние ще благодарим на Бога за всички страдания, който са ни сполетели. Че ако овцата не се жертва за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако плодните дървета не се жертват за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако дърветата не се жертваха за нас, да ги горим и да се ползваме от тяхната топлина, какво щеше да стане с нас? Ако въздухът, водата, светлината, не се жертваха за нас. какво щеше да бъде нашето положение? Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека. Ако божествената светлина не проникваше в нашите умове, какво би станало с нас? Ако божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас и ако божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим?
към текста >>

Ако ние бихме се лишили от въздуха, от водата, от светлината, от храната, от окръжаващите, които ни обичат, какъв щеше да бъде нашият живот?
какво щеше да бъде нашето положение? Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека. Ако божествената светлина не проникваше в нашите умове, какво би станало с нас? Ако божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас и ако божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим? Ако ние бихме се лишили от въздуха, от водата, от светлината, от храната, от окръжаващите, които ни обичат, какъв щеше да бъде нашият живот? И след всичко това хората питат, има ли Господ в света. Щом мислиш, Господ е в ума ти. Щом чувстваш, Господ е в сърцето ти. Щом работиш, Господ е във волята ти, щом спиш спокойно, Господ е в съня ти. Щом забогатяваш, Бог е в богатството ти.
към текста >>

Те са светлината и радостта на утрешния ден.
Те са необходими до толкова, до колкото са неизбежни — когато са дошли след като сме направили всичко възможно за отбягването им. Има два вида погрешки: едни, които са дошли мимо нашата воля; те са несъзнателни погрешки; другите са съзнателните. Съзнателните погрешки спъват човека Погрешките трябва да превърнем в почва за утрешни добродетели. Често зад някои сегашни се таят великолепни качества, които лицето има тепърва да развива и да прояви. На несъзнателните погрешки, трябва да гледаме като на красота, която утре ще изгрее. Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им. Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си.
към текста >>

Помниш ли страшния миг, когато ти изчезна от царството на светлината?
Аз съм хиляди пъти подритнато и хиляди пъти аз се вдигам от праха и върша моята велика работа. На твоята душа, човек, говоря аз. Ти, отломка на вечността, образ и подобие на Бога, безсмъртна и вечна! Ти премина границите на Неговото Царство, ти безценен камък, откъснат от безценната огърлица на Вечния. Векове се лутат по незнайни и тъмни светове. Помниш ли страшния миг, когато ти изчезна от царството на светлината? Когато Всемогъщия те потърси, ти беше далеч. Когато Той простря ръце да те поеме, чужди господаря туриха ръце на теб и те отведоха в своята страна. Ти беше вече техен роб. Великият имаше власт да те приближи до Себе си; това Той направи, приближи те: и ето ти идваш към Него. Но в чужда земя си ти, всяка стъпка е спъвана, всяко усилие потъпкано.
към текста >>

Аз трябва сега да те отнеса в света на светлината.
Огънят е силен. Страдание се казва то. Земните жители го познават. След миг ти блясваш като диамант. Аз те взимам. Аз трябва сега да те отнеса в света на светлината. Аз съм с теб. Съвсем сами сме. Аз, който се зова страдание, и ти, скъп диамант в моята длан. Моята длъжност е да те изнеса. Ти си прекрасен, блестиш с неземен блясък.
към текста >>

И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност.
Така, като краен резултат на един космичен процес, се яви материализма, за когото е реална само материята. Това показваше крайният предел в надмощието на центростремителните сили. Центробежните сили, изразени в напрежението, бяха сведени в тяхната психическа дейност, до минимум. Тяхното проявление беше запазено само във физическо отношение следствие на което беше възможно съществуването на физическите форми. В далечното минало е имало една епоха, когато центростремителните сили или външното налягана на материята е станало толкова голямо, че органическия живот на земята е бил почти невъзможен. И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност. Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята. Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Действието на светлината върху човешкия организъм Действието на светлината изменя веществата и ги довежда до фармаколожки активни материали след действието на дневната светлина върху кожата.
Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление. (следва) ____________________________ *) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен израз. А всеки диалектически процес включва в себе си много противоречиви сами по себе си елементи, но които разгледани като елементи на един процес имат отношение към една обща крайна цел. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Действието на светлината върху човешкия организъм Действието на светлината изменя веществата и ги довежда до фармаколожки активни материали след действието на дневната светлина върху кожата. Начинът на действието на светлината не е еднакъв: тя действа или по химически начин или по чисто физиологически такъв. Тия начини се изменят тутакси в зависимост от нуждите на организма. Така например, витамините се различават по своето действие върху отделните органи, те са активни хранителни съставни части, необходими за нормалното поддържане на живота, тяхната липса влече след себе си тежки последици, така наречената авитаминоза. В зависимост кой витамин липсва от храната, явява се авитаминоза или заболяване на оня орган, който не може да съществува без достатъчно витамини. Така например, липсата на витамин А причинява болки и повреда на очите, липсата на витамин D — причинява рахит, липсата на витамин Е — намалява способността на оплождането, B— действа на нервната система, а липсата на витамин C — причинява скорбут и т. н.
към текста >>

Начинът на действието на светлината не е еднакъв: тя действа или по химически начин или по чисто физиологически такъв.
И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление. (следва) ____________________________ *) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен израз. А всеки диалектически процес включва в себе си много противоречиви сами по себе си елементи, но които разгледани като елементи на един процес имат отношение към една обща крайна цел. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Действието на светлината върху човешкия организъм Действието на светлината изменя веществата и ги довежда до фармаколожки активни материали след действието на дневната светлина върху кожата. Начинът на действието на светлината не е еднакъв: тя действа или по химически начин или по чисто физиологически такъв. Тия начини се изменят тутакси в зависимост от нуждите на организма. Така например, витамините се различават по своето действие върху отделните органи, те са активни хранителни съставни части, необходими за нормалното поддържане на живота, тяхната липса влече след себе си тежки последици, така наречената авитаминоза. В зависимост кой витамин липсва от храната, явява се авитаминоза или заболяване на оня орган, който не може да съществува без достатъчно витамини. Така например, липсата на витамин А причинява болки и повреда на очите, липсата на витамин D — причинява рахит, липсата на витамин Е — намалява способността на оплождането, B— действа на нервната система, а липсата на витамин C — причинява скорбут и т. н. Практиката обаче, е доказала, че и слънчевата светлина указва благоприятно въздействие върху организъма и върху хранителните части.
към текста >>

89. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на когото е толкова мощен, светлината толкова силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада.
Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин истината постъпва с всекиго от нас. Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на когото е толкова мощен, светлината толкова силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън. Тогава Бог ще внесе ред и порядък навсякъде в света. Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения.
към текста >>

Това изменение в естеството на земята има отражение и в целия живот на човека.
Когато Го приковаха на кръста и го прободоха, кръвта му изтече и проникна в земята. В този момент космичните сили на Слънцето, които бяха свързани с неговата кръв, защото кръвта не е само една обикновена течност, но тя е концентрираните сили на аза, преминаха в земята. Във връзка с тази мистерия, Учителя казва: с идването си на земята, Христос внесе нещо ново в земния живот. Тази кръв, която протече от Него, когато го прободоха в сърцето, като влезе в земята, измени цялото естество земята. И тази кръв разкри тайните на злото, което съществуваше на земята. Това изменение в естеството на земята има отражение и в целия живот на човека. С проникването на силите на Христа в земята се даде възможност на вътрешното напрежение в неговото възходящо направление постепенно да вземе надмощие над външното налягане. Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“. Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах.
към текста >>

Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка.
Друг един интересен факт в Голготската мистерия са трите кръста на Голгота. От двете страни на Христа, Разумното начало, бяха разпнати двама разбойници, с диаметрално противоположна психика. Те са емблема на силите на налягането и напрежението, които сили са свързани с известни йерархии от космични същества. Както казах и по-горе, света както по същина, така и по своето първично проявление, е чисто Божествен. Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност. Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот. Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието.
към текста >>

Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството.
От двете страни на Христа, Разумното начало, бяха разпнати двама разбойници, с диаметрално противоположна психика. Те са емблема на силите на налягането и напрежението, които сили са свързани с известни йерархии от космични същества. Както казах и по-горе, света както по същина, така и по своето първично проявление, е чисто Божествен. Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност. Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот. Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа.
към текста >>

Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност.
Но за целите на развитието става една дълбока мистерия — следствие на което световните сили се поляризират и следствие на тази поляризация и под въздействието на силите на налягането и напрежението, се развиват един род вторични сили, за които може да се каже, че са като сянка но първичната реалност. Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот. Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си.
към текста >>

И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието.
Така в умствения свят, като сянка на първичната реалност на този свят — светлината — се явява тъмнината като сянка. Като отражение и като следствие на този тъмнина се явява ограничението на дейността на Божествената Мъдрост в човешкото съзнание и се явява невежеството. Хорото, минавайки през този процес, изгубват първичното си знание. В духовния свят първичната сила е топлината като проявление на Любовта, следствие на тези два процеса, се явява студа, който поражда омразата в психическия живот. Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение.
към текста >>

90. -

Като приемаме светлината, ние сме пак свободни.
Ако ядете. житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него. Ако служите на любовта, правете каквото тя ви казва. Бог е дал свобода на всички. Като дишаме ние сме свободни. Като приемаме светлината, ние сме пак свободни. Като мислим, като чувстваме, като постъпваме, ние сме пак свободни Ако не се чувствате свободни, причината седи в това, че още не сте дошли в положение да служите на любовта. Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов. Не само това, но когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост — цялото небе се радва, взима участие в тяхната любов. Затова помнете: единственото нещо, с което човек може да обърне внимание на невидимия свят, това е любовта. Като любите ще видите, че животът ви ще се измени по органически начина.
към текста >>

Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение.
Това показва, че представите на човешката душа трябва да се променят, когато тя проникне в духовния свят. Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа.
към текста >>

Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване.
Не е възможно да се опише точно висшия свят, освен като трансформираме и разширяваме известни досегашни схващания. И затова, когато употребяваме известни концепции, създадени за физическото съществуване, без да ги видоизменим и да вложим друго съдържание в тях, ние получаваме само неточни описания. Необходимо е да отбележим, че, водени от нашата интуиция, ний употребяваме понякога, в един повече или по малко символичен смисъл, или в тяхното обикновено значение, изрази, които имат своята пълна стойност само във висшите светове. Някои хора чувстват напълно реално грозотата на лъжата. Обаче, сравнени с реалността, която им съответства в духовния свят, тези изрази представляват само едно отражение. Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност.
към текста >>

Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината.
Следователно, кога то ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота, има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и параобразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в живата природа. Тъй се обяснява факта, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя,народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а след него — преди две хиляди години ХРИСТОС е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас.
към текста >>

Тя почна да става толкова бляскаво-светла, че и денем почна да се вижда, като надмина по светлинност хубавите планети „Венера“ и „Овчара“; по късно светлината й почна да намалява.
Великия шведски астроном от XVI век Тихо Брахе ни разказва следното: Когато една вечер, както всякога, наблюдавах небесния свод, с изгледа на който сък свикнал, забелязах с неописуема изненада, близо до зенита съзвездието „Касиопея“ една светеща звезда от необикновена величина. В изненадата не повярвах на очите си. За да се уверя, че не е оптична измама и да имам освидетелстване и от други лица, повиках помощниците си, които работеха п лабораторията и им поисках, както и на всички случайни минувачи по улицата, да погледнат небето и ми заявят да ли виждат като мене звездата, която така ярко се появи. Този феномен стана през нощта на II ноември 1572 год, и сложи всички астрономи в почуда: появяване на нова звезда по небето! „Пелерина“ й се сложи името. Тя почна да става толкова бляскаво-светла, че и денем почна да се вижда, като надмина по светлинност хубавите планети „Венера“ и „Овчара“; по късно светлината й почна да намалява. Това неочаквано появяване на една звезда не е единствен случаи в аналите на астрономията. Тридесет и две години след откритието но Тихо Брахе, на 10 октомври 1604 год., друга нова звезда се показа в констелацията „Сенпентер“. Съмнявате ли се в неоспоримото твърдение на старите астрономи? Ето ви по-скорошни примери: Към средата но месец май 1856 год. разни европейски и американски обсерватории са биле обезпокоени от появяването на непознатата звезда в една точка от констелацията „Корона“ гдето по рано не е била виждана никаква светлинка.
към текста >>

През време на тоя дълъг процес на сформиране ядката надебелява, светлината й се засилва; парната й атмосфера все повече и повече се сгъстява, най сетне облачната обвивка се разпръсва, ядката става светлива като слънце и ето че една звезда се роди!
Тия небулози са зародиши на звезди. Съставени от газови материи, от въртящи се фосфорични пари, те като всички небесни теле, са заети с въртене около само-себе си. Освен това привличането има за ефект да кондензира парите в центъра на небулозата. Малко по малко на това място се формира ядка с много значителна основа. За де се образува ядката са необходими милиони години, а за да стане видима още повече време. През време на тоя дълъг процес на сформиране ядката надебелява, светлината й се засилва; парната й атмосфера все повече и повече се сгъстява, най сетне облачната обвивка се разпръсва, ядката става светлива като слънце и ето че една звезда се роди! Никой не трябва да си въобразява, че веднага тя става видима за астрономите. Звездите и небулозите се намират на баснословни разстояния от земята. Звездата „Центавър“, която смятаме за по-близо до нас, е на далечина от 41.10 милиона километра. Или светлината която име почетната бързина от 300000 километра в секунда прави четири години и четири месеца път за да стигне до нас от тоя звезда. Ако една нова звезда се появи в нейна близост, учените не могат да бъдат осведомени за нея освен след 4 години и 4 месеца по-късно.
към текста >>

Или светлината която име почетната бързина от 300000 километра в секунда прави четири години и четири месеца път за да стигне до нас от тоя звезда.
За де се образува ядката са необходими милиони години, а за да стане видима още повече време. През време на тоя дълъг процес на сформиране ядката надебелява, светлината й се засилва; парната й атмосфера все повече и повече се сгъстява, най сетне облачната обвивка се разпръсва, ядката става светлива като слънце и ето че една звезда се роди! Никой не трябва да си въобразява, че веднага тя става видима за астрономите. Звездите и небулозите се намират на баснословни разстояния от земята. Звездата „Центавър“, която смятаме за по-близо до нас, е на далечина от 41.10 милиона километра. Или светлината която име почетната бързина от 300000 километра в секунда прави четири години и четири месеца път за да стигне до нас от тоя звезда. Ако една нова звезда се появи в нейна близост, учените не могат да бъдат осведомени за нея освен след 4 години и 4 месеца по-късно. Знаете ли колко време ще мине докле бъде видима една звезда, която би се сформирала един ден в констелацията „Андромеда“? Далечината на тая небулоза е толкова голяма, че ще трябва да чакаме 40000 години докле се забележи от нас феномена. преведе: Мара Лулчева — Аврамова _________________________________ *небулози – Nebulozo (есперанто), Мъглявина КРЪВОЖАДНОТО ЧУДОВИЩЕ В една страна имало едно страшно и кръвожадно чудовище. То често се явявало между хората и вземало много човешки жертви.
към текста >>

91. -

Книгопис ЗЛАТЕН ВЕК Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината.
Вродените склонности на децата – Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър. Из науката и живота. Астрологията и последните събития – из в. „Радио-свят“ Наполеон и Гьоте за прераждането Победата на Любящият. (приказка) – Т. Ч. Книгопис ЗЛАТЕН ВЕК Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината. Много са били мненията преди това, с жар, упорство и убеждение са били защищавани, но щом слънцето изгрее, место за спорове и за различни мнения не съществува. Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността, — това, което е вече станало, това, което се вижда от всички? Днес вече няма човек в България, който може да твърди, че България можеше или трябваше да мине по друг път към разрешение на своите национални задачи, освен по пътя на мира. Случайност, съвпадение ли е това неочаквано щастливо разрешение на нашите национални въпроси? Не!
към текста >>

Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността, — това, което е вече станало, това, което се вижда от всички?
Астрологията и последните събития – из в. „Радио-свят“ Наполеон и Гьоте за прераждането Победата на Любящият. (приказка) – Т. Ч. Книгопис ЗЛАТЕН ВЕК Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината. Много са били мненията преди това, с жар, упорство и убеждение са били защищавани, но щом слънцето изгрее, место за спорове и за различни мнения не съществува. Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността, — това, което е вече станало, това, което се вижда от всички? Днес вече няма човек в България, който може да твърди, че България можеше или трябваше да мине по друг път към разрешение на своите национални задачи, освен по пътя на мира. Случайност, съвпадение ли е това неочаквано щастливо разрешение на нашите национални въпроси? Не! То бе точно определено, предвидено и естествено развитие на нещата, което само малцина можаха предварително да прозрат. Това, което ний казваме, стана, защото трябваше да стане, защото не можеше да не стане.
към текста >>

Вие трябва да го познаете, както познавате светлината, въздуха, храната.
Вие трябва да изучите в какво седи истинския живот. Искате ли да бъдете здрав, поддържайте правилния процес на храненето и дишането. Който се храни без да мисли, и който диша без да мисли, той скоро заболява. Мисълта е, която използва онзи процес на храненето. Чрез мисълта и чувствата новият живот иде. Вие трябва да го познаете, както познавате светлината, въздуха, храната. Животът на Бога е вътре във въздуха, който дишате, в храната, която ядете. Казвате: защо Господ създаде света такъв лош? Злото не е от Бога. То е една сила в природата, както и доброто е една сила в природата. Но злото Tpt6ea да се регулира от силата на доброто.
към текста >>

А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов.
Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш. А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто. Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов. Който живее само в човешката любов, а не в Божествената, той е осъден на смърт. Благодарете на Бога, за света, който е създаден за нас, Без любовта света и вселената не може да бъде наша. Без любовта, единственото стяжание е смъртта. Любовта към Бога е всичко в света, тя е живота. Ако обичаш Господа, всичко друго можеш да обичаш.
към текста >>

92. -

То влиза вече в епохата на Хаоса, гдето трябва да върви наведено в низките коридори които обаче завършват в преддверието, което води към светлината, която владее в стаята на Царя.
София — Изгрев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (продължение от брой 284) Символизма в хронологията на пирамидата Изследването на вътрешния строеж, вътрешните ходове на пирамидата показва, че при влизането в днешните времена хода на събитията се много ускорява. Първоначално коридора, почвайки от външната страна на пирамидата, върви наклонено в низходящо положение, по нататък, това направление се запазва, но се явява друг коридор които се отклонява във възходящо положение. Според коментаторите, низходящият коридор показва падението на човечеството, съпроводено с падението на цяла една йерархия от духове, което падение продължава и след отклоняването на възходящия коридор. Последният коридор означава началото на християнската ера, а низходящия означава движението на тъмните духове към центъра на земята. След преминаването на вратата към Великото изпитание, човечеството вече не следва възходящия коридор, а върви по един хоризонтален път. То влиза вече в епохата на Хаоса, гдето трябва да върви наведено в низките коридори които обаче завършват в преддверието, което води към светлината, която владее в стаята на Царя. Епохите на човешкото развитие Използвайки като основна мярка за времето лакътя, който е мярка за дължина, архитектът на пирамидата е означил всичко с цифри. Затова именно, докато всички други пирамиди са покрити с надписи и фигури. Голямата пирамида не съдържа такива нито отвън, нито във вътрешността си. Забележителните дати в историята на адамичното човечество, т. е. на човечеството в предисторичните времена, са отбелязани в Голямата пирамида чрез наклоняването на линиите на тавана и на пода, на коридорите и стаите, чрез различни ъгли, завои, прагове, странични отвори и завършеци на второстепенни галерии,чрез разни други архитектурни подробности и т. н.
към текста >>

* отношения са отражение на световния ред.
Гьоте, запознат с музикалните разбирания но Питагор, в пролога но безсмъртния „Фауст“ казва; „Запяло слънце стара песен със братските кълба във хор“ Теорията за математическото отношение на тоновете е била приета от много философи. Учениците на Питагор продължили учението му за отношението между число и тон. Така питагореецът Архит, приятел на Платон, си е представял, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лас и Хипаз направил много опити със струни, различни по дължина, с опъваме различни тежести на тях. Платон, последователи на Питагоровото учение за тона, приемал, че законите на музиката и математически! * отношения са отражение на световния ред. Той ратувал за божественото Аполоново изкуство — музиката. Аристотел подчертава, голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. „Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално.
към текста >>

93. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Възпитанието на детето в светлината на окултизма. Прев.
II — „В тлен звезда...“, от Б. М. Албиог. III — „Гитанджали“ (жертвени песнопения), от Рабиндранат Тагор (индуски поет), прев. С. Чукалов. 3. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма. Прев. от немски Б. Боев (с две фотографически снимки на висшата окултна школа край Дорнах). 4. П. Райнхард. Практическа психометрия. Прев. Д-р Д. 5.
към текста >>

2) Към светлината, от Е. Г.
Проектът на договора за мир с България. 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Иван Толев: I. Из висините, II. Сълзите, III. Блянът IV. Славей. 2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4. Мистицизъм: I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг, II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5.
към текста >>

Възпитанието на детето в светлината на окултизма.
Мистицизъм: I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг, II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма. (продължение от кн. IV и край). Прев. от немски Б. Боев. 6. X. С. Олкът. Аскетизмът (няколко приятелски съвети), прев.
към текста >>

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15.
към текста >>

Светлината на земята. 12.
Изглед на лунното затъмнение, гледано през нощта на 7. срещу 8. ноември т. г. II. Изглед на земята, гледана от затъмнената луна. III. Светлината на земята. 12. Окултна хигиена и медицина: Ралф Ширле, редактор на „The Occult Review“: Лекарят Парацелзус (очерк на книжовно медицинската му дейност), с портрет. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Едно предсказание на Толстоя за войната и за бъдещето на човечеството. II. Скритите възможности, прев. от руски К. Иларионов. III.
към текста >>

Светлината като фактор в живота — Дългът на българските държавници.
Предупредителен сън. 12. Книжнина. 13. Разни вести. 14. Съобщения на кориците (може да се прочете от поставения PDF) Година 2, Брой 6-7 (22 март 1922 г.) 1. Повече светлина! Светлината като фактор в живота — Дългът на българските държавници. Статия от X, X. X........... 2. Нова Естетика. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив.
към текста >>

Отражения на светлината.
— Влияние на планетите при раждане на човека за оформяване на тялото му и образуване на характера му. Статия от К. А. Дибра (прод от кн. III.). 10. Стихове: I. Отражения на светлината. Песен на песните, от Йоана. II. Към Христа, от П. П-в. III. Сърцето, от Спитлера, превел А. Т. 11.
към текста >>

Извадка от съчинението, „Светлината на Египет“. III.
VII) От Леонард Босман (прев. от англ.). 13. КАБАЛА. Ключът на книгата „Зо-ар“ (продължение от кн. VII). 14. АЛХИМИЯ. Извадка от съчинението, „Светлината на Египет“. III. РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. ВЕСТИ. Едно тържество на истината и правдата, и др. Година 4, Брой 10 (октомври 1926 г.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните .
Изпуснал посох из ръка, Положил морна си глава на камък бял, Да спя — обзет от тежкий сън на битието. И ето, моята душа — бездънен хаос, Из който се разбиват водопади звездни, Възпламват и тъмнеят бездни, И — течен изумруден пламък — Се носят Вечните Води, Струящи през неведомите пещери На моя дух . . . И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци. И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти. И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н.
към текста >>

* Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце . . . * Кажете ми да ида във гората, Где пъплят диви зверове, Ще ида, щом като душата Безспирно Господа зове . . . * Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка . . .
към текста >>

* * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите).
Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата.
към текста >>

Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е.
Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите). Кабалата учи, че думата или Словото, като е отражение на идеята, е основата на всичко създадено, като източник на всички сили, и понеже думата се разчленява на букви, то и на всяка буква, т. е. звук, е присъща известна сила, и азбуката на магите, а от нея и еврейската — са създадени точно по законите на мирозданието. По тоя начин, всяка буква от еврейската азбука представлява като идея — Божествено име, като йероглиф — известна сила, изразена като число. От това става възможно, като се комбинират буквите и се образуват думи, да се влияе на астралния свет като с действуващи сили, и да се произвеждат желани явления, а от друга страна, като се оперира с буквите, поради при-същото им числово значение, да се откриват законите на еволюцията, да се изчисляват бъдещите събития и се вършат други подобни изследвания. Това е практическото прилагане на Кабалата. В теоретическата си част, Кабалата, Освен изтъкнатото по-горе, описва строежа и функциите на човешкото тяло, което представлява три основни начала, като обяснява взаимните им съотношения и отношенията им към съответните три принципа на природата.
към текста >>

Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината.
“ „В опакото на нещата дири техния смисъл и истината! “ „Формата е сянка, не тичай след нея! Който я гони, бързо се уморява и на едно място стои. По-далече от формата не може да се Отиде чрез знанието за сенките. Истината е скорпион, който самоубива този, който я намери, за да се роди отново и заживее с нея. Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината. И ще познаеш великата тайна на мъдростта! И ще се възнесеш към Великия Източник на първопричината, дето всичко живее в Единия и Единия е всичко! “ И направи той това, което бе написано на стария, пожълтял от времето и живота, папирус: изгори Книгата на Загадките, стри я на ситен прах; размеси го със сълзите на нещастието; турна го в Чашата на Страданието и го изпи. И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината! И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в святия храм на мъдростта.
към текста >>

И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината!
Истината е скорпион, който самоубива този, който я намери, за да се роди отново и заживее с нея. Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината. И ще познаеш великата тайна на мъдростта! И ще се възнесеш към Великия Източник на първопричината, дето всичко живее в Единия и Единия е всичко! “ И направи той това, което бе написано на стария, пожълтял от времето и живота, папирус: изгори Книгата на Загадките, стри я на ситен прах; размеси го със сълзите на нещастието; турна го в Чашата на Страданието и го изпи. И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината! И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в святия храм на мъдростта. И видя той в него стоящи на светли престоли беловласи старци, пред които бяха прострени дебели рула — Книгите на Живота — и изучаваха в тях мъдростта на миналото, за да отгатнат съдбата на бъдещето! И даде му Великия Маг дванадесетолистов пергамент, когато го въведе в храма на мъдростта. И прочете той на първия лист на пергамента написано с едри букви, които светеха с мораво-зеленикавия цвят на верила: „Само когато Слънцето грее, животът има смисъл! “ И разгърна втория лист и прочете по него написаното: „Само когато реките текат, земята се разработва“.
към текста >>

И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна.
. . . И въведен бе в обширната земя на сенките. И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява. И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада.
към текста >>

И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие.
И въведен бе в обширната земя на сенките. И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява. И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше.
към текста >>

И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него!
И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!...
към текста >>

И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него.
И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл!
към текста >>

И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!...
И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл! “... (Краят в следната книжка).
към текста >>

Въз основа на тези начала за отражението на вътрешния душевен мир и характера на индивида в негова ръкопис, и особено в подписа, ние имаме възможност в много случаи с доста голяма сигурност да съдим по ръкописите и подписите (автографите) за духовните качества на видни личности, държавни глави, пълководци, държавни мъже, учени, поети и художници и да даваме за тях обективни характеристики.
Разбира се, че не всичките качества на характера се забелязват веднага в ръкописа; в некои случаи това се по- стига чрез комбинации и заключения по аналогия. Картината на писането се създава, следователно, чрез представите, произтичащи от нашето мислене, чувствуване и воля и от следващите от тях движения. При това върху представите могат да влияят и остатъците от по-раншни впечатления, усещания и чувствувания, а също така не без значение са тук и промените в големия мозък вследствие на приспособлението, наследствеността, възпитанието и самовъзпитанието. Така напр. в писането на едно семейство, чиито предшественици и прадеди са се отличавали с благородство в мисленето и деянията си, ще се забележат признаците на тези качества, както и обратно. Въз основа на тези начала за отражението на вътрешния душевен мир и характера на индивида в негова ръкопис, и особено в подписа, ние имаме възможност в много случаи с доста голяма сигурност да съдим по ръкописите и подписите (автографите) за духовните качества на видни личности, държавни глави, пълководци, държавни мъже, учени, поети и художници и да даваме за тях обективни характеристики. По този начин се правят характеристики на хора от миналото, историческите изследвания се попълват и поясняват чрез графологията. Автографите пък на съвременниците, на които много от характерните черти са ни известни, могат да ни дадат потвърждение за приетите вече начала. За сега ние ще се задоволим да дадем автографите само на следните пет видни личности: Наполеон, Жофър, Хинденбург, Макензен и Бисмарк. Личностите са доста известни, за да може всеки да се спре на биещите в очи характерни особености. Лесно е напр.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Светлината на Твоята песен озарява света.
Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю!
към текста >>

Твоето желание веднага гаси пламъка на светлината, до който то се докосва със своето дихание.
Твоите златни окови, майко, не са му полезни, щом те го откъсват от здравия прах на земята, щом те го лишават от общение с великата красота на човешкия живот. Рабиндранат Тагор. 9. О глупецо, на своите собствени плещи ти се стараеш да носиш самия себе си! Ти просиш милостиня пред своите собствени врата! Остави бремето на плещите на Този, който е в състояние всичко да подигне, игото на когото е — благо. Твоето желание веднага гаси пламъка на светлината, до който то се докосва със своето дихание. То е нечестиво — а из ръцете на нечестивите не прие-мат дарове. 10. Ето твоето подножие — стъпките Ти почиващ, между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Когато искам да се преклоня пред Тебе, аз не мога да достигна глъбината, дето Твоите стъпки почиват между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Гордостта няма достъп там, дето Ти ходиш в смирени одежди между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните.
към текста >>

Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло.
Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския.
към текста >>

Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие.
Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент.
към текста >>

Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии.
Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К. 1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността.
към текста >>

“ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта!
ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията! “ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него! “ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки.
към текста >>

Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе!
Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да!
към текста >>

“ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си!
Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе! “ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта! “ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си! “ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието!
към текста >>

И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа.
Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието.
към текста >>

И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината.
„Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете!
към текста >>

Трудът му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2).
за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21). Трудът му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2). В този си важен труд Д-р Щайнер посочва, колко плодотворен се явява окултизмът при разрешаване на разните практически задачи, които предстоят за разрешение в съвременното общество. За илюстрация на това Д-р Щайнер взема възпитанието. За да може да се тури възпитанието на детето на правилни основи, необходимо е да се изучи детската душа и законите, по които се тя развива с помощта на ясновидско изследване. Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му. Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема.
към текста >>

Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две.
Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща. Душите (чистите духове), които са паднали от света на формирането в света на извършването, се възвръщат обратно в предишното си отечество, след като развият всичките съвършенства, чиито неразрушими зародиши носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплътявания. Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание на окултизма, човекът се състои от три части: тяло, душа и дух. Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две. Тия тройни подразделения, според учението на посветените равини, съществуват в най-малките физиологически подробности, до най-ранните движения на психическото същество. Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама.
към текста >>

от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината.
Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света.
към текста >>

Четецът ще съди за себе си в светлината, в която представихме характера на автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате.
Когато откритията на последния не бяха станали още публични, първия издаде своя велик труд. Според собствената му изповед, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия. Приблизителното систематическо изложение на предмета, което може да се намери в трудовете на Лафатера, е в „Стоте физиогномически правила“, останали в ръкопис и публикувани след смъртта му. И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър начин, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и първоначално гравирани под собствения му надзор. Нека те говорят за себе си, а ние няма да подчертаваме, нито да оспорваме изложението им. Четецът ще съди за себе си в светлината, в която представихме характера на автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате. Собствените думи на Лафатера добавяте изискуемото предисловие. Той казва: „Опитайте всички тези правила. Размишлявал съм естествено, строго съм изпитвал чрез опитност и не съм допуснал нищо по предположение. Но изпитайте всички тия правила и задръжте само изпитаните от тях“. Общи правила 1.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Облаците се трупат и светлината се помрачава.
Прибягват към закони и правилници, за да ме свържат яко; но аз все им избягвам, защото чакам само позволение, за да се предам, най-сетне, в ръцете му. Хората ме осъждат и ме наричат безучастен; аз не се съмнявам, че са прави в тия свои осъждания. Пазарният ден се свърши, и работникът е свободен. Ония, които напразно ме зовяха, се отдалечиха сърдито. Аз чакам само позволение, за да се предам, най-сетне, в ръцете му. 18. Облаците се трупат и светлината се помрачава. Уви, моя любов, защо ме принуждават да чакам самичък при вратата ? Посред полудневните ми трудове аз живея в тълпата, но в тоя мъгляв и тих час аз принадлежа само на Теб. Ако Ти не ми откриеш лицето Си, ако ме отхвърлиш, не зная, как ще прекарам тия дълги, дъжделиви часове. Аз гледам далечната тъмнота на небето, и плача, и сърцето ми блуждае с неспокойния вятър. 19. Ако Ти мълчиш, аз ще напълня сърцето си с Твоето мълчание и ще му се отдам.
към текста >>

Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора.
живущ венец, в които Съвършените са цветята. Тъй като Бог е всевечен и безкраен, без който нито времето, нито пространството биха могли да се въобразят, крайния предел на всички същества, върховната цел се съдържат в Него. Боговете са в Боговете от целия Всемир. Богът, който трябва да постигне всеки един от нас, вече блести в Мира на Единението, и този Бог съдържа нашия върховен идеал и нашата върховна Личност. И тъй, очевидно е, че в Божествения Мир няма и никога не ще има пресъздаване, тъй като всички неща в Абсолютното Единение са съвършени напълно. Материалния свет е отражение на този Божествен Мир; всеки план, всички същества, всички състояния не могат да съществуват без своята противопоставка, без антитеза, която им служи, като база и опора. Човешката Душа, през периода на еволюцията, следва едно желание, което и се струва нейно собствено, т. е., което й изглежда да произлиза от самата нея. Но когато часът на нейното духовно просветление удари, тя разбира, най- сетне, че нейното желание не е друго освен желанието на Всемирния. Тогава тя предоставя на това Всемирно Желание да я води тихо към блаженството на Единението. Човекът, който е достигнал до тази стадия на съзнание, няма вече нужда да желае, да иска, да проси, защото Абсолютният го привлича, като един неотразим Любящ, и душата се подчинява с една разумна пасивност на това небесно притегляне.
към текста >>

Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте.
Там, дето свършва човешкото творчество, дето се прекратява човешката сила, дето спира човешката мисъл и дето престава да действа човешката воля, там започва божественото творчество, божествената сила, божествената мисъл и божествената воля. 2. Туй, което е вярно за човека, вярно е и за един народ. Законът е същият. Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога. Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот. Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си. Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието.
към текста >>

И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот.
Законът е същият. Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на народите спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога. Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот. Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си. Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3.
към текста >>

Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието.
Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот. Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си. Туй зърно е човекът. Почвата — това е земята; условията, които са скрити в него, — то а неговата възможност да създаде съдбата си, а светлината, топлината и влагата представляват божественото, те са елементите на развитието. Извън тях никаква дейност не може да се прояви. Свободата е закон, който подтиква човека да използва божествените условия. 3. Елементите на новото кръщение — това са елементите на новото изпитание. Христос е казал: „имам кръщение да се кръщавам, и колко се утеснява Духът Ми“. Всеко кръщение подразбира велико изпитание в живота. 4.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Възпитанието на детето в светлината на окултизма. Прев.
II — „В тлен звезда...“, от Б. М. Албиог. III — „Гитанджали“ (жертвени песнопения), от Рабиндранат Тагор (индуски поет), прев. С. Чукалов. 3. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма. Прев. от немски Б. Боев (с две фотографически снимки на висшата окултна школа край Дорнах). 4. П. Райнхард. Практическа психометрия. Прев. Д-р Д. 5.
към текста >>

Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята.
Кой знае кога ще паднат веригите, и лодката, подобно на залязващ лъч, ще изчезне в нощта. 43. Аз не Те очаквах. И Ти, Царю мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот. И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни. Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите. 44. Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята. Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен. От ранна сутрин до вечер аз седя на своя праг и знам, че внезапно ще настане щастлив миг, когато ще те видя. Самотна, аз се усмихвам и пея. А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45.
към текста >>

О, мои затворени очи, които ще се разтворите само при светлината на неговата усмивка, когато той ще застане пред мене, като съновидение, възникнало из мрака на съня.
О, другарки, отворете му вратата, не му пречете да влезе. Ако шумът От неговите стъпки не ме разбуди, не ме будете и вие, моля ви. Аз не искам да ме буди звучния хор на птиците или бурния вятър на празника на утринното слънце. Оставете ме да спя безбурно, даже ако моят господар дойде внезапно пред моята врата. О, мой сън, драгоценен сън, очакващ само неговото допиране, за да изчезнеш! О, мои затворени очи, които ще се разтворите само при светлината на неговата усмивка, когато той ще застане пред мене, като съновидение, възникнало из мрака на съня. Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме.
към текста >>

Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята.
В сърцето ми е безкраен трепет От Твоята радост. В моя живот е само Твоята воля. Царю на царете, Ти се облече в красота, за да плениш мен. И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз. 57. Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие. Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58.
към текста >>

Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината.
В моя живот е само Твоята воля. Царю на царете, Ти се облече в красота, за да плениш мен. И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз. 57. Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие. Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58. Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59.
към текста >>

Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината.
Царю на царете, Ти се облече в красота, за да плениш мен. И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз. 57. Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие. Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58. Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59. Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело.
към текста >>

Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие.
И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз. 57. Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие. Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование цари безмерно. Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58. Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59. Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело. Утринната светлина покри очите ми - това е вест, която Ти пращаш на моето сърце.
към текста >>

Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения.
Да, когато майката е била младо момиче, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62. Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое. Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат. Пре голямо е числото на тези, които се явяват с тази или онази рецепта за „разрешението“ на някой от тези въпроси или поне за да допринесат нещо за тяхното разрешение. В това отношение изпъкват най-разнообразни течения: радикализмът със своите революционни методи; умереното направление, което уважава съществуващото, но пак се стреми да прокара нещо ново, и най-сетне консерватизмът, който кипва от негодувание, когато бъдат докоснати някой от старите учреждения и традиции.Тези три направления са свързани с всички възможни преходни степени.
към текста >>

Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите.
Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар. Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното.
към текста >>

До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно.
към текста >>

е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене.
Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи. Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“. Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие. Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца.
към текста >>

Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета.
Психометърът чувства направо съдържанието, чува гласа, музиката, цялата околност се чувства и възприема. А това бива толкова по-силно, когато попипа с ръце, за да предизвика един вид магнетично напрежение. Бъканън се е убедил в своите изследвания, че носители на психометрични усещания не са само лъчеизпусканията и тънките материи. Това му станало особено ясно, когато забележил, че и фонографите имат същото значение, както писмата и лъчеизпусканията. Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението. Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана. За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно спокойствие, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух. При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване. Ясночуващото лице мисли, че началото на тези електрически тонове и думи се намира направо в планетите.
към текста >>

Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго.
При всяко изследване, обаче, Бъканън присътствал. През време на изследването той е мислил за лицето, чието име е написано. И тогава имаме предаване на мислите. В такъв случай той би могъл да спести листчето. Дори ако той през време на изследването би се занимавал с друго нещо, психометрът би могъл да влезе в сношение с неговия дух (психе). Както е известно, магнетизаторът може да да влезе в сношение със сомнамбула съвсем автоматично, с и без предварително намерение, и дейността на нашето духовно и душевно тяло често се простира много по-далеко от тази на материалното тяло, Не.ма причини в тези изследвания на Бъканъна да се дирят висши духовни феномени, четене в светлината на пространството (астра), всесъзнание или друго. Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот. От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист.
към текста >>

Той има една Глава на Светлината и една Глава на Мрака, една бяла и една черна, една горна и една долна.
Ние си го мислим като старец, Него, който няма възраст. Бог седи върху един трон, из който непрекъснато отхвръкват милиони искри, и Той създава От тях светове. — Косата му блещи, от нея се пръскат звезди. Вселени обкръжават главата Му, и слънцата идват, за да се къпят в Неговата светлина. IV. Образът на Бога е двоен. Той има една Глава на Светлината и една Глава на Мрака, една бяла и една черна, една горна и една долна. Едната е блянът на Човека като Бог, другата е сътворения образ на бога-човек. Единият образ е Богът на мъдреца, другият — идолът на голямото мнозинство. Всека светлина предполага мрак и става светлост само чрез противополагане на този мрак. Главата на Светлините отроня върху Главата на Нощните тъми роса-блясък. „Отвори ми, моя възлюблена“, казва Бог на душата, „че Главата ми е натежала от роса и из къдрите на моята коса капят сълзите на Нощта.“ Тази роса е онази мана, с която се хранят душите на праведните.
към текста >>

Ако този малък лик е обърнат към Светлината, той нараства и стига до пълна хармония.
Те са бели и блещят с всички шарове, защото простата и едничка Истина е блясък на всички неща. V. Образът на Бога излъчва тринадесет лъча: четири от всяка страна на триъгълника, в който ние си го представяме, и един от горния връх на триъгълника. Изобразете този образ на Бога на небето, като прокарате мислено черта от звезда към звезда : той ще обгърне триста и шестдесет мириади мирове. Понеже горният „Древен“, когото зоват Макропрозопос или „Великото Основание на Творението,“ се нарича още Арих-Анфин или „Великият Лик“. Другият, Човешкият Бог, Образът на Сянката — Микропрозопос или „Малкото Основание“, се нарича Сеир-Анфин — „Малкият Лик“. Ако този малък лик е обърнат към Светлината, той нараства и стига до пълна хармония. Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже мислите на човека са колебливи, както и сам той. Но винаги един светъл поток свързва мрака със светлостта. Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи.
към текста >>

Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI.
Другият, Човешкият Бог, Образът на Сянката — Микропрозопос или „Малкото Основание“, се нарича Сеир-Анфин — „Малкият Лик“. Ако този малък лик е обърнат към Светлината, той нараства и стига до пълна хармония. Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже мислите на човека са колебливи, както и сам той. Но винаги един светъл поток свързва мрака със светлостта. Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи. Тази Мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето. Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата. Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя. Проявеният Бог е забулен Бог.
към текста >>

Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата.
Но винаги един светъл поток свързва мрака със светлостта. Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи. Тази Мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето. Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата. Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя. Проявеният Бог е забулен Бог. Това човешко изображение на Бога е като тайнствения Едем, из който бликна един извор и се разклони в четири реки. Нищо не произтича направо от Бога. Неговата същност не се разпространява.
към текста >>

Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете?
Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея? Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите? Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами! Каквато е душата, такова е тялото. II.
към текста >>

Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота.
При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста. Магнетическото смешение, което се получава, когато се храни човек в средата на едно множество от чужди хора, като в една гостилница напр., е много вредителен и трябва по възможност да се избягва. Магнетизмът, който се отделя в семейството, е обикновено по-симпатичен и, във всеки случай, понеже човек му е привикнал, той е много по-малко способен да причини вреда, отколкото внезапното внасяне на една комбинация от съвършено чужди вибрации, повечето от които, твърде вероятно, не са в хармония с нашите.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

2) Към светлината, от Е. Г.
Проектът на договора за мир с България. 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Иван Толев: I. Из висините, II. Сълзите, III. Блянът IV. Славей. 2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4. Мистицизъм: I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг, II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5.
към текста >>

Възпитанието на детето в светлината на окултизма.
Мистицизъм: I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг, II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма. (продължение от кн. IV и край). Прев. от немски Б. Боев. 6. X. С. Олкът. Аскетизмът (няколко приятелски съвети), прев.
към текста >>

КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А.
"... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. * * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! * Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А. К. М. Блести зората.... Всред пурпурно сияние изгрева Слънцето и обгръща в своите лъчи полусънната Земя. Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. Трептят листата в страстен копнеж за светлина и живот и нежно си шушнат: — Слънцето Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. изгрева!. .. И жадно простират дървесата нежни вейки към светлите лъчи.
към текста >>

Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене!
Далечното Ти приближи към мене и чужденецът направи мой брат. Тежко ми е да напущам покрива, към който съм привикнал; аз забравям, че в новото живее старото и че Ти си навсякъде с мене. През раждане и смърт, в този свят или в други светове, където и да ме водиш, Ти си все същият, единствен спътник на моя безкраен живот, който свързваш сърцето ми чрез радостни връзки с незнайното. Нищо не е чуждо за този, който по знае Тебе, за него няма затворена врата. 64. При пустинна река, между високи треви, аз й казах: „Къде отиваш ти и прикриваш своя светилник с дрехата си? Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене!
към текста >>

Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене!
Моят дом е самотен и тъмен -— дай светлината на мене! “ За миг тя подигна своите тъмни очи и през мрака погледна ме в лицето. „Аз дойдох при реката, отвърна тя, за да пусна светилника си по течението, когато угасне дневната светлина. Самотно стоях аз между високите треви и гледах слабото пламъче на нейния светилник, безплодно отнисан от течението. В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината! “ Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака.
към текста >>

Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината!
В мълчанието на настъпващата нощ аз й казах: „Огньовете са запалени — ти къде носиш своя светилник? Моят дом е самотен и тъмен — дай светлината на мене! “ Тя дигна своите тъмни очи и за миг бе в нерешителност. „Аз дойдох, рече тя най-сетне, за да посветя своя светилник на небето.“ Аз стоях и гледах как нейния светилник безполезно горив пустотата. В безлунния мрак на полунощта аз й казах: „Какво те кара да притискаш светилника до сърцето си? Моят дом е самотен и тъмен — дай на мене светлината! “ Тя постоя, помисли един миг и ме погледна в лицето през мрака. „Аз донесох своя светилник, каза тя, на празника на светилниците“. Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65. Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот? Поете, изпитваш ли ти радост, като гледаш своето създание през моите очи и през вратата на моя слух мълчаливо внимаваш във вечната хармония?
към текста >>

Тази, която всякога беше в глъбините на моето същество в полусветлината на блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение на Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н.
Аз стоях и гледах как нейното малко пламъче незабелязано се губеше между другите огньове. 65. Какъв божествен напитък Ти би желал да изпиеш, Господи, из препълнената чаша на моя живот? Поете, изпитваш ли ти радост, като гледаш своето създание през моите очи и през вратата на моя слух мълчаливо внимаваш във вечната хармония? Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика. Ти ми се отдаваш в любовта и чувстваш в мене пак своята сладост. 66. Тази, която всякога беше в глъбините на моето същество в полусветлината на блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение на Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н. Думите се стремяха към нея, но бяха безсилни да я достигнат; виковете напразно простираха към нея жадни ръце. От една страна в друга скитах аз, пазех я в глъбината на сърцето си, и около нея се въздигаше и падаше моят живот. Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно. Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице.
към текста >>

“ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от светлината някъде се е скъсала и няма една звезда“.
Аз не стоя там, дето ти слизаш и се наричаш, че си мой, не Те притискам до сърцето си и не Те считам за другар. Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе. В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе. Аз не се решавам да отдам своя живот, но и не се потапям във великите води на живота. 78. Когато светът бил млад и всички звезди сияели в своето първично великолепие, боговете се събрали на небето и пели: „О, съвършено зрелище, о радост пречиста! “ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от светлината някъде се е скъсала и няма една звезда“. Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността.
към текста >>

Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн.
Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци. За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия.
към текста >>

Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение.
Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори. Ще престане тогаз ходенето чрез напипване, което е съществувало и съществува в тази област. Душевната способност, на която трябва да се обърне особено внимание през този период, е паметта. Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло.
към текста >>

Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука.
Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите.
към текста >>

ми каза, че няколко учители бяха се събрали и прекарали пред тях едно течение от астрална светлина с психическото отражение на всички индуси, тогавашни членове на теософското общество.
Веднъж ми се направи едно строго мъмрене от един учител в Бомбай, защото се колебаех да приема в обществото един смел човек, който е бил преследван и даже затварян, под известен предлог, от суеверни християни. Показаха ми вътрешно целостта на моите колеги и ми обясниха, че въпреки изобилието на техните добри намерения, девет десети от тях са били скрити грешници, вследствие слабостта им в морално отношение. Това ми бе един урок за през целия живот и, след това, винаги се въздържах да съдя другарите си, повечето от които — нито по-слаби, нито по-съвършени от мен — като не можеха да прехвърлят планината, катереха се като мен, трудно, но упорито, към върха. Преди много години — когато пристигнахме за пръв път в Бомбай — Ел. П. Бл. ми каза, че няколко учители бяха се събрали и прекарали пред тях едно течение от астрална светлина с психическото отражение на всички индуси, тогавашни членове на теософското общество. Тя ме помоли да отгатна, кой е бил най-блестящия образ. Аз веднага предложих тоя на един млад Парси от Бомбай, един много виден член тогава, предан и деятелен. Тя ми отговори смеейки се, че напротив тоя не беше никак блестящ и че най-лъчезарния морално е бил един беден, благовъзпитан Бенгали, който се бил отдал на пиене. И наистина, Парси по-късно ни напусна и ни прави една жива опозиция, когато Бенгали се поправи и сега е един благочестив аскет! Тя ми обясни тогава, че много порочни и чувствени привички влияят често на физическото аз, без да оставят трайни следи върху нашето вътрешно Аз.
към текста >>

Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно.
На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка.
към текста >>

Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея.
Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин. Обаче, други наблюдатели намират това за ненужно. Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double).
към текста >>

Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми.
Гледана по този начин, аурата е бледа синкаво-сива мъгла, която заобикаля тялото и следва контурата му до известна степен, като се разширява на известни части и стеснява на други. Между аурата и тялото се забелязва, понякога, една черна прозрачна лента около седем см. широка. По липса на друг по-подходящ израз, Д-р Килнер я нарича „етерен двойник“ (etheric double). Благодарение любезността на Д-р Килнер, аз имах удоволствието да присъствам на една демонстрация на откритието му преди няколко седмици. Можах да видя нещо, макар че явлението не ми беше много ясно. Като гледах субекта през светлината, дицианиновата преграда не увеличи възприемчивостта на зрението ми. Най-ясно се вижда онази част на аурата, която е под мишците на субекта, когато те се държат прегънати от лактите към тялото. Аурата се виждаше още и във форма на паралелни струички, които течеха през краищата на пръстите на другата ръка. Тези струички следваха движението на ръката около другата. Надзърнах тоже и споменатия по-горе „етерния двойник“. Как се обяснява всичко това, би запитал четецът.
към текста >>

Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана.
Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят. До като индийците считаха като едничък действителен свят само духовния мир, а пък видимия мир считаха за сън, илюзия (майя), сега вече персийците (обаче, не днешните персийци, а старите, които са живели във времето на Зороастра, на местото, дето по-после се основа известното персийско царство) считаха материалния свят като действителност, обаче враждебна на духовното. Те казваха, че материалното е враждебно на духовното, че то винаги е в борба с духовното и че именно задачата на човечеството е да спомогне за побеждаването на материалното от духовното. От там именно дуализмът в персийската религия на Зороастра. Ето защо в тази религия се набляга главно на противоположността, която съществува между добрия Бог, Богът на светлината — Ормузд или Ахура-Мазда и лошия Бог, Богът на тъмнината — Ариман, които са във вечна борба помежду си, но ще дойде време, когато Ормузд ще победи Аримана. През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот.
към текста >>

Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект.
И сигурно е, че благодарение на тая система ние губим ефектите, които би произвело върху нашето разположение употреблението на разнообразни цветове. Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно. В много от източните страни обичаите в това Отношение са много по-рационални. В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя. Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект. Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката.
към текста >>

Въпреки уверението, че Русия не мисли да води война, и че видяното на небето трябва да се дължи на някое въздушно отражение или пък е било северно сияние, никой не повярвал на властта.
Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход. Те започнали разточително да прахосват имотите си. В неприятелската земя трябвали пари. Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг. Изпратени били чиновници да успокояват селското население. Въпреки уверението, че Русия не мисли да води война, и че видяното на небето трябва да се дължи на някое въздушно отражение или пък е било северно сияние, никой не повярвал на властта. „Каквото видехме, ние си го знаем добре. Ще има война и туй то, И ако губернаторът твърди противното, той се лъже сам.. . Всичките ни почитания към негово високо благородие, но баба Мария го каза, а тя винаги казва право“. Такъв бил отговорът на селяните. Това съобщение е напечатано в септемврийския номер през 1913 год.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15.
към текста >>

Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>

В вечерния час, когато светлината и сянката се смесват с тъмата на праха, той, уморен, се връща при разрушения храм с жажда в сърцето си Много празнични дни минават в мълчание за Тебе, Божество на разрушения храм.
Вечерните камбани не възвестяват вече времето за служене на Тебе. Въздухът е тих и безмълвен около Тебе. В Твоето напуснато жилище вее пролетен благоуханен вятър. Той носи и вест за цветята — цветята, които не ти донасят вече. Твоят някогашен служител се скита и досега и жадува за милости, които не може да получи. В вечерния час, когато светлината и сянката се смесват с тъмата на праха, той, уморен, се връща при разрушения храм с жажда в сърцето си Много празнични дни минават в мълчание за Тебе, Божество на разрушения храм. Много молитвени нощи минават без запалени светилници. Много нови изображения са създадени от изкусни майстори и сетне, когато им дойде времето, хвърлени в свещения поток на забравата. Божеството на разрушения храм пребивава без служители във вечно пренебрежение. 89. Не се чуват по вече гръмки, шумни речи от мене — такава е волята на моя повелител. Отсега аз ще говоря с шепот.
към текста >>

Когато аз мисля за края на моите мигове, тяхната преграда се руши и при светлината на смъртта аз виждам твоя мир с неговите съкровища.
Всичко, което съм аз, което аз имам, на което се надявам, и цялата моя любов, — всичко вечно и неволно се е стремило към тебе. Цветята са сплетени, венецът е готов за младоженеца. След венчаването, годеницата ще напусне своя дом и сама ще срещне своя господар в мълчанието на нощта. 92. Аз зная, че ще дойде ден, когато моят поглед няма вече да види тази земя, и животът ще ме остави в мълчание, като хвърли последната завеса върху моите очи. А звездите ще бдят нощя, и утрото ще настъпи, както по-рано, и часовете ще текат като морски вълни и ще носят тъгите и радостите. Когато аз мисля за края на моите мигове, тяхната преграда се руши и при светлината на смъртта аз виждам твоя мир с неговите съкровища. Най-последният дял е прекрасен там, прекрасен е най-презреният живот ! Това, за което аз напразно мечтаех, и това, което достигнах, нека ме отмине. Дай ми само онова, което аз отхвърлих и презрях. 93. Аз получих отпуск. Пожелайте ми щастлив път, братя!
към текста >>

Медицината ще застане на краката си, когато се хвърли върху медицинските въпроси светлината на окултизма.
А окултната анатомия и окултната патология заедно турят основата на окултната медицина. Успехите, до които е достигнала медицината днес, са големи. Обаче, все пак тя се намира още в първите крачки на своето развитие. Предстои голям подем на медицинската наука. Съвсем нови схващания ще зацаруват в нея в бъдеще. Медицината ще застане на краката си, когато се хвърли върху медицинските въпроси светлината на окултизма. От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието. Вътре в човека живее божествена искра. Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви. Това ще стане с течението на еволюцията.
към текста >>

В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето.
Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург. Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня. Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу!
към текста >>

, Душите ни ши трябва да летят — Пламтящите лъчи на светлината Доде ги с блясъка си озарят.
* Ще дойде ден душите да пробуди Със златокървави лъчи, Ще дойде чакан ден и в ранна утрин Божествен глас ще прозвучи . . . БРАТ. * * * ЛЪЧИ НИ ЧАКАТ . . . * Потънали във бездните на мрака,! , Душите ни ши трябва да летят — Пламтящите лъчи на светлината Доде ги с блясъка си озарят. . . * И скърбите веч няма да ги срещнат, Че крепка радост ще дочакат там, — Ще стигнат те от щастие огрени И пълни с нежности и светъл плам. * Ще стигнат те далечните простори Окъпани в лазурна синина, Ще стигнат там пречисти и облени В сияещи лъчи и светлина . . ИВО НЕХАО. * * * I.
към текста >>

И чрез проявената сила на своя велик разум съзиждаха те в най-чудни и съвършени комбинации атомите на прозрачната тънка материя, като, със своите нареждания във формата, даваха възможност на светлината да се пречупи и разложи на хилядите си цветове, блясъци и оттенъци.
. . . И устреми той своят духовен поглед към нея и видя мир чуден, мир непонятен за проумяването му само от неговия слаб ум! . . . И беше то великото царство на Светите Интелигентни Сили в природата, които създават и нареждат живота на милионите й растения, в техните най-разнообразни форми и проявления. И беше за тях майката-земя грамадна лаборатория, в която изработваха своите най-нежни и красиви форми на живот. И чрез проявената сила на своя велик разум съзиждаха те в най-чудни и съвършени комбинации атомите на прозрачната тънка материя, като, със своите нареждания във формата, даваха възможност на светлината да се пречупи и разложи на хилядите си цветове, блясъци и оттенъци. И шариха се от това цветята с най-разнообразни шарки и багреха се цветовете с хилядите проявления на боите и красяха голямата девствена градина на Живата Природа! .., И проговориха му тогава цветята на своя тайнствен език и казаха му: „Велик е Бог, чудни са неговите творения, нека го славят всички премъдри същества! Алилуия“. „Човече на разума, сине на скритата загадка, чуй нашето слово: „Велик си ти, ако разбереш тайната на нашия живот . . . „Ние сме чада на силен баща, що е създал световете!
към текста >>

“ „Над тебе ще възсияят звездите, защото ти ще бъдеш отражение на техният божествен чар.
Работи за постигането им, за да станеш цар във вселената! Алилуия! „И ще се поклоним тогава ние на тебе — нежните цветя — защото ти ще станеш истински наш главатар! . . .“ „И ще запеят за тебе най-тържествен химн птиците, защото ти ще бъдеш техен мил другар ! ... И ще благоговеят пред тебе зверовете, защото ти ще станеш техен кротък и мъдър господар! “ „Над тебе ще възсияят звездите, защото ти ще бъдеш отражение на техният божествен чар. И ще те озари нашия общ баща — Великото Слънце на Живота — със своята светлина на мъдростта! И ще прогони от тебе мра- ковете и тъмните сили в живота, като те облече в силата си броня и светла мантия на съвършенството! “ „Проникни, прогледни и изучи себе си! (Следва краят). КАБАЛА ДЕСЕТТЕ ИМЕНА НА БОГА Ако четците ни са разбрали добре изложеното досега в този отдел и са усвоили, че всяка буква значи и изразява йероглиф, число и идея, то те знаят вече основанието на Кабалата.
към текста >>

Тоя закон, който е основата на аналогията, поставя единицата-начало в основата на нещата и разглежда последните, само като отражение в различните степени на тази „единица-начало“.
Всяка буква от еврейската азбука, както знаем, има известно числово значение. Нека разгледаме значението на буквите, които сега ни занимават: Нека анализираме сега по отделно всяка от тия букви. Йод. Тя, според формата си на запетая или по-скоро на точка, представлява началото на нещата. Всичките букви на еврейската азбука са само комбинации от различни съединения на буквата йод. Синтетическото изучване на природата е навело старите на мисълта, че съществува само един закон, който управлява всички произведения на природата. Тоя закон, който е основата на аналогията, поставя единицата-начало в основата на нещата и разглежда последните, само като отражение в различните степени на тази „единица-начало“. По тоя начин йодът, който образува всички букви, а, следователно, думите и фразите, е изображение и представа на тая „единица-начало“, знанието на която било скрито за непосветените. Прочее, законът, който управлява създаването на еврейския език, е същият, който управлява създаването на вселената. Това именно се старае да изтъкне една от най-старите книги на Кабалата — Сефер-Йецира. Но преди да минем по-нататък, нека обясним с един пример определението, което дадохме на буквата йод. Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3).
към текста >>

Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината?
— Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон. Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека. Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си. И това, което той не може да открие през деня в разгара на борбата при безоблачната синина на обедното слънце, му се разкрива при всяка светлинка, която му се мерне в тъмната сянка на нощта, при всяка звезда, която му се покаже. Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“. Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината? Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал? Че е строил къщи с покриви за нощта, зидове и кули за нощта? А чудно ли е, че той е въздигнал жилището си всред звездите и стола си между слънцето и луната ? Някъде трябва да тупти великото сърце, което държи в движение всички тези неща! И както човекът на точната наука, отричайки закономерност във всяко външно явление, счита себе си за познавач на онези закони, на които почиват тези явления, така и древните мъдреци обръщаха сърцето си към трайните знакове на природните тайни, като се опитваха там да намерят и разберат вътрешната основа и причината на всички световни промени.
към текста >>

Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина.
И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата. Дванадесетте знакове на зодиака могат да се разглеждат от разни гледища и по този начин да се правят разни заключения.
към текста >>

За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда.
Първите два месеца Чепман е работил със своя асистент напразно, защото работата излязла несполучлива. След два месеца работене те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане. Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б. Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние.
към текста >>

Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда.
След два месеца работене те разгледали отново първите стъкла (фотографии плочи) и очите им били сега тъй упражнени, че намерили двойно повече звезди, отколкото при първото разглеждане. Интересен е начинът, по който се фиксира големината на звездните картини. Това става чрез непосредствено сравнение. В микроскопа се поставя една стъклена плоча, която съдържа редица дребни петна в постепенно растяща големина, които се виждат непосредствено до звездните фотографии. За мярка при определяне на светлината и големината служат снимките на особено точно измерваните звезди около полярната звезда. Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б. Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната.
към текста >>

Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет.
Портретът, който придружава тази статия, е възпроизведен от онова клише. Мнозина фотографи в Денвър са се опитвали да го снемат, но не са постигнали задоволителни резултати. Главата излизала винаги като едно кръгло петно, каквото би излязло, ако би се фотографирала една топка от светлина. За това явление запитвах самите фотографи и отговора от всички беше, че е факт и че, наистина, не са могли да го фотографират. Изглежда твърде вероятно, че главата на Шлатера да е била наобиколена от един ореол от магнетична светлина, причинена от прилива на електрически и духовни сили, прокарани през нервната му система от невидимите сфери, с цел да направят ръцете му целителни, и тази светлина е правела петното върху чувствителната плака и затъмнявала чертите му. Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото.
От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
към текста >>

Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх.
Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание. Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете. Опитах се да се обърна в друго положение, но ми мина през ума, че едно непредпазливо движение можеше да ме свали в Коюга — вързан за краката и ръцете, неподвижен кат камък! Изтръпнал в ужас, но стоях мирно, обаче не за дълго. Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх. А релсите, релсите! Моите чувства ме терзаеха, аз не можех да им отбягна. Дървените стълбове на моста трепереха едва забележимо от тласъка на вълните — струваше ми се, че чувствам приближаването на влака и космите ми настръхваха; вятърът зафуча по-силно, струваше ми се, че дочувам глухото ехтене на локомотива, сърцето ми замираше, за да затупти веднага пак с страшна бързина и туптенето му почти да се чува. Господа, има неща, които ми са съвсем непонятни; едно от тези е и това, как можах да преживея онази нощ. Една мисъл беше ми ясна в душата: трябваше да се помъча да заема друго положение, по възможност в пространството между релсите, ако не исках още в следната минута да стана жертва на най-мъчителната смърт.
към текста >>

После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев.
В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха. И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“. Лекарят замълча. Бледото му лице, ужасеният поглед, потта, която капеше на големи капки от челото му, доказваха, колко жив беше споменът му, и колко силно беше го развълнувал разказът му. И у нас постепенно се премахна задушния страх, с който слушахме ужасната история и веселостта ни пак се върна. После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев. от немски: Д-р С. Д. Молитвата на Кеплера. — Последният научен труд на знаменития астроном Кеплер завършва със следната молитва: „Преди да оставя тази маса, на която извърших всичките мои изследвания, остава ми само да си повдигна очите към Небето и като издигна ръцете си да поблагодаря на твореца на Вселената за Неговото милосърдие към мене“. „Велики Боже! Ти разпространяваш своята светлина на земята и като ни повдигаш към източника на Твоята благост, приготовляваш ни място в добрия Твой свят.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Светлината на земята. 12.
Изглед на лунното затъмнение, гледано през нощта на 7. срещу 8. ноември т. г. II. Изглед на земята, гледана от затъмнената луна. III. Светлината на земята. 12. Окултна хигиена и медицина: Ралф Ширле, редактор на „The Occult Review“: Лекарят Парацелзус (очерк на книжовно медицинската му дейност), с портрет. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Едно предсказание на Толстоя за войната и за бъдещето на човечеството. II. Скритите възможности, прев. от руски К. Иларионов. III.
към текста >>

Като, че духът на оногози, когото той тайно наричаше Учител, влизаше в него, озаряваше го със светлината си .
Ни презрение, ни страх, ни съжаление нямаше в тоя поглед. Това беше дълъг, мълчалив въпрос. „Погледът на мъдрия се насочва по вече върху , туй—да се намери причината и оправданието на просташката, отколкото на самата просташка“, казал е неговия Господ. Джета се стараеше да вникне в причините на миналото. Внезапно, ново странно чувство го завладя. Като, че духът на оногози, когото той тайно наричаше Учител, влизаше в него, озаряваше го със светлината си . . . той видя с други очи, той разбираше скрития смисъл на нещата. Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението . . .
към текста >>

Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото.
Обучението по естествознание Най-голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава на всякъде в живота. Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за една картина 4 години, като е употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници.
към текста >>

Той ще се грижи за тях и така ще изучи влиянието на почвата, влагата, светлината и пр.
Въвеждането на трудовия принцип в училището е полезно, понеже покрай другото се развиват физическото тяло, волята, характера, социалните чувства и пр. Но като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има пред вид, че той ще трябва да се въведе до толкоз, доколкото се постигат чрез него възпитателни цели, именно развитие на всички детски сили и способности, а не в по-голяма степен или за други цели. Инак ще преобърнем общообразователното училище в професионално. Как ще се приложи трудовият принцип при обучението по естествознание? Детето само ще отглежда разни растения в градината или на полето. Той ще се грижи за тях и така ще изучи влиянието на почвата, влагата, светлината и пр. върху растението. Там, на самото място, в градината или на полето, то ще намери законите, на които е подчинен животът. Детето ще следи развитието на растенията, които отглежда. Това ще става на самото място. То ще събуди в него безкраен интерес към природата, любознателност и ще бъде извор на наслада.
към текста >>

. .. „И след бавния процес на разлагането, събуждането, поникването и създаването на новата форма, животът в нея се показва из тъмните недра на земята в царството на светлината!
И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога! Не роптай против страданията —грехове на твоята низша природа — тя ражда! Мъчно прогнива костилката на семката при раждането на новия живот; в недрата на земята се появява той, скрит под нейното плътно було; там, в тъмните обятия на пръста, става умирането на формата: в мрака и влагата прогнива нейната плът. Новия живот, в пелените на своето раждане, не вижда лъчите на слънцето: то е закрито от него с плътното було на земна кора. Здраво затворен в костилката на старата форма, той чувства само голямата благодат, която лъчите на Живота сипят върху него! . .. „И след бавния процес на разлагането, събуждането, поникването и създаването на новата форма, животът в нея се показва из тъмните недра на земята в царството на светлината! И го къпе лекия зефир със своята прохлада! И го полива сутринната роса и го освежава Великото Слънце на Живота и топлината! И поглъща той топлината на живота и се преобръща тя в разкошен цвят на любовта, защото топлината и любовта са две проявления на една и съща основна сила в живота. И ражда любовта своята добродетел в лицето на плода, и се достига един цикъл от спиралния кръг към съвършенството! „О човече благи!
към текста >>

Блажен е онзи, който тръгне от основата към върха — от мрачното царство на Тъмнината към великото царство на Светлината!
И поглъща той топлината на живота и се преобръща тя в разкошен цвят на любовта, защото топлината и любовта са две проявления на една и съща основна сила в живота. И ражда любовта своята добродетел в лицето на плода, и се достига един цикъл от спиралния кръг към съвършенството! „О човече благи! Вникни във великите закони на Живата Природа, които те обграждат от всяка една страна. В процесите на растежа се крие силата на съвършенството; страданието е етап, чрез който се преминава в разните му състояния. Блажен е онзи, който тръгне от основата към върха — от мрачното царство на Тъмнината към великото царство на Светлината! Той трябва да носи тежкия кръст със смирение, на който да разпъне гниещата плътна форма на материята — на низшата своя природа!. .. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината! “ И обрадва се сърцето му при зова на този мил глас! И възроди се душата му при светлината на крепката надежда! И проумя духът му живота на земята!
към текста >>

.. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината!
„О човече благи! Вникни във великите закони на Живата Природа, които те обграждат от всяка една страна. В процесите на растежа се крие силата на съвършенството; страданието е етап, чрез който се преминава в разните му състояния. Блажен е онзи, който тръгне от основата към върха — от мрачното царство на Тъмнината към великото царство на Светлината! Той трябва да носи тежкия кръст със смирение, на който да разпъне гниещата плътна форма на материята — на низшата своя природа!. .. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината! “ И обрадва се сърцето му при зова на този мил глас! И възроди се душата му при светлината на крепката надежда! И проумя духът му живота на земята! * И продължи неговия светъл Ангел: „Ти си пред прага на царството на мълчанието! Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината!
към текста >>

И възроди се душата му при светлината на крепката надежда!
В процесите на растежа се крие силата на съвършенството; страданието е етап, чрез който се преминава в разните му състояния. Блажен е онзи, който тръгне от основата към върха — от мрачното царство на Тъмнината към великото царство на Светлината! Той трябва да носи тежкия кръст със смирение, на който да разпъне гниещата плътна форма на материята — на низшата своя природа!. .. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината! “ И обрадва се сърцето му при зова на този мил глас! И възроди се душата му при светлината на крепката надежда! И проумя духът му живота на земята! * И продължи неговия светъл Ангел: „Ти си пред прага на царството на мълчанието! Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината! Злият дух — микробът — господарува в тъмнината! Смъртта царува над мрачината и страстите владеят при слепотата!
към текста >>

Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината!
.. И ще се увенчае тогава с успехите на победата, когато из недрата й възкръсне новия живот на светлината! “ И обрадва се сърцето му при зова на този мил глас! И възроди се душата му при светлината на крепката надежда! И проумя духът му живота на земята! * И продължи неговия светъл Ангел: „Ти си пред прага на царството на мълчанието! Повдигам част от булото на твоите духовни очи; погледни, прочети и разбери, що е написано в неговата вечна и неизменна книга на Живота „Плесента мре от светлината! Злият дух — микробът — господарува в тъмнината! Смъртта царува над мрачината и страстите владеят при слепотата! “ „Това е закон, проумей го и върви напред! Растежа се съдържа в знанието на закона там е силата на духът! “ „С очите на ума се прозират сенките на истината!
към текста >>

И шарят се те с най-чудните цветове на боите, защото всяко едно движение е сила, a всека сила в същото време е отражение на един цвят на красотата!...
.. Каква хармония от цветове, каква музика от гласове, каква поезия от най-разнообразен живот и красота ти би видел в него! “ Гранитът е непроницаем, глух, твърд, ням; но това е така за глухите, слепи и неми хора! Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето. “ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една минута, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите. И шарят се те с най-чудните цветове на боите, защото всяко едно движение е сила, a всека сила в същото време е отражение на един цвят на красотата!... И се краси живота в него! “ „Ала всичко това е нищо пред света на светлината, който е горе над тебе“. „Какво е красотата на пустинята пред девствената долина на тропическата природа?! Какво е блясъка на луната пред светлия лик на слънцето?! Какво е омаята на земята пред величието на вселената!
към текста >>

“ „Ала всичко това е нищо пред света на светлината, който е горе над тебе“.
Ала за човека на скритата мъдрост той живее, говори, пее, мисли и се смей! “ • И чува той дивната мелодия, що издават неговите най-нежни частици с тяхното безспирно привличане и оттласкване в атома, което става с един ритмически такт, както биенето на сърцето. “ „И вижда той красивите картини, що се създават и менят всека една минута, в най-разнообразни форми, комбинации и очертания, от това ритмическо движение на тънката ефирна материя в атомите. И шарят се те с най-чудните цветове на боите, защото всяко едно движение е сила, a всека сила в същото време е отражение на един цвят на красотата!... И се краси живота в него! “ „Ала всичко това е нищо пред света на светлината, който е горе над тебе“. „Какво е красотата на пустинята пред девствената долина на тропическата природа?! Какво е блясъка на луната пред светлия лик на слънцето?! Какво е омаята на земята пред величието на вселената! Каква е мъдростта у човека пред съвършенството на Бога ?! „Такъв е светът под тебе пред света над тебе!
към текста >>

Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава.
Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци! “ „Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“ „А велика е хармонията в света на светлината! Велика е любовта в царството на топлината! Безбройни са боите, цветовете и блясъците, с които е надарена неговата природа и красота!... Ала всичко, що може да се каже за Него с думи, може само да го унижи!
към текста >>

..“ „А велика е хармонията в света на светлината!
„Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци! “ „Защото чистият.огън на любовта в тебе, от огъня на любовта вън от тебе, ще се привлече! Топлината от топлина не се бои, и светлината само в светлината пребъдва и обитава. Такъв е законът!. ..“ „А велика е хармонията в света на светлината! Велика е любовта в царството на топлината! Безбройни са боите, цветовете и блясъците, с които е надарена неговата природа и красота!... Ала всичко, що може да се каже за Него с думи, може само да го унижи! * „Плодът е всякога целта на един живот!... Всичкото страдание е да се постигне той.
към текста >>

Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва.
Асцендентът или възходящият знак * Изглед, темперамент, общ характер Частта на знака, която при раждането се издига на източния хоризонт, изобщо взето, определя формата на тялото, темперамента и характера, — модифицирана, обаче, от знаците, в които са поставени и , и от влиянието на планетите, които вземат твърде видно место в хороскопа, напр. в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера. Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва. Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно. До колко това влияние може да бъде различно, ще ни покаже по-подробното изследване; предварително твърде малко от него е известно. Знае се, обаче, че разликата не може да бъде много голяма. М. С. представлява единствения пункт, на който можем да бъдем напълно сигурни, докато това при другите върхове, значи също и при асцендентите, не е така.
към текста >>

Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно.
в асцендентите или в М. С. Асцендентът изобщо отразява тия характерни качества и влечения, които новороденият е усвоил в по-раншните си животи — в противовес на един противоположен полюс, асцендентът, който отразява качествата, които още не са добре развити, които, следователно, в съпруга, съработника и съучастника, биха били желателни, за да образуват заедно едно хармонично цяло! Също и от М. С. приетия знак понякога упражнява твърде силно влияние върху външността и характера. Изразът, че асцендентът определя формата на тялото и общия вид на характера, не трябва да се разбира буквално, но трябва да се приема-, че качествата на тялото и душата представляват един рефлекс, отражение на цялото небе с всички негови констелации — в момента, когато известна част на някой знак е започнала да се качва. Така погледнато, неизбежно е заключението, че при различните широчини отражението на небето или с други думи действието на асцендентите върху тялото и душата трябва да бъдат различни, защото небето при различните широчини, при една и съща степен на качването, е различно. До колко това влияние може да бъде различно, ще ни покаже по-подробното изследване; предварително твърде малко от него е известно. Знае се, обаче, че разликата не може да бъде много голяма. М. С. представлява единствения пункт, на който можем да бъдем напълно сигурни, докато това при другите върхове, значи също и при асцендентите, не е така. Това се забелязва сегиз-тогиз, когато се сравни характера и телесното устройство, такива каквито действителността ни ги представлява, с това, което би трябвало да бъдат, според подотдела на знака.
към текста >>

СВЕТЛИНАТА НА ЗЕМЯТА Спомняме си предложението, което един учен правеше преди няколко години, да се направят опити за разбиране с обитателите на Марс, ако действително има такива.
Явлението е гледано от Англия. Земята, гледана от затъмнената луна. В предната част на луната се вижда поляната й Клавиус, обиколена от вулканически планини и засенчена от земята. Атмосферата около земята се вижда от луната осветлена от слънцето, а самата земя — обърната надолу. Слънцето е точно зад долната част на земята. СВЕТЛИНАТА НА ЗЕМЯТА Спомняме си предложението, което един учен правеше преди няколко години, да се направят опити за разбиране с обитателите на Марс, ако действително има такива. Трябваше да се построи на земята един толкова грамаден правоъгълен триъгълник, че да може да се забележи той от жителите на Марс. Всемирното значение на Питагоровата теорема, която, вероятно, е позната и на марсовите обитатели, трябва постепенно да доведе до разбиране с тях. И това може-би не спада съвсем в областта на утопиите. Защото, ако на Марс действително има живи същества, те ще виждат от там земята като една светеща звезда. Както е известно, въпреки своята затвърдяла кора, земята изпуска лъчи.
към текста >>

Наблюдавано е, че през тъмни, безлунни нощи светлината на хоризонта по сила надминава сбора на светлината, която в един момент излиза от всяка отделна звезда.
Трябваше да се построи на земята един толкова грамаден правоъгълен триъгълник, че да може да се забележи той от жителите на Марс. Всемирното значение на Питагоровата теорема, която, вероятно, е позната и на марсовите обитатели, трябва постепенно да доведе до разбиране с тях. И това може-би не спада съвсем в областта на утопиите. Защото, ако на Марс действително има живи същества, те ще виждат от там земята като една светеща звезда. Както е известно, въпреки своята затвърдяла кора, земята изпуска лъчи. Наблюдавано е, че през тъмни, безлунни нощи светлината на хоризонта по сила надминава сбора на светлината, която в един момент излиза от всяка отделна звезда. Дори най-тъмните области на земното кълбо изглеждат осветлени от една широко разпространяваща се светлина, произходът на която, вероятно, се намира във въздушния кръг на земята: това е „светлината на земята“. Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа величина. Този феномен някои приписваха на една продължителна северна светлина, която в спектроскопа се проявява главно чрез характеристичното си зеленикаво сияние, забелязвано през тъмни нощи по цялото небе. Този възглед поддържаше Кембел. Сега, обаче, има едно ново обяснение: постоянното търкане на най-високата атмосфера със звездите и космическите частици може също да причини тази светлина.
към текста >>

Дори най-тъмните области на земното кълбо изглеждат осветлени от една широко разпространяваща се светлина, произходът на която, вероятно, се намира във въздушния кръг на земята: това е „светлината на земята“.
Всемирното значение на Питагоровата теорема, която, вероятно, е позната и на марсовите обитатели, трябва постепенно да доведе до разбиране с тях. И това може-би не спада съвсем в областта на утопиите. Защото, ако на Марс действително има живи същества, те ще виждат от там земята като една светеща звезда. Както е известно, въпреки своята затвърдяла кора, земята изпуска лъчи. Наблюдавано е, че през тъмни, безлунни нощи светлината на хоризонта по сила надминава сбора на светлината, която в един момент излиза от всяка отделна звезда. Дори най-тъмните области на земното кълбо изглеждат осветлени от една широко разпространяваща се светлина, произходът на която, вероятно, се намира във въздушния кръг на земята: това е „светлината на земята“. Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа величина. Този феномен някои приписваха на една продължителна северна светлина, която в спектроскопа се проявява главно чрез характеристичното си зеленикаво сияние, забелязвано през тъмни нощи по цялото небе. Този възглед поддържаше Кембел. Сега, обаче, има едно ново обяснение: постоянното търкане на най-високата атмосфера със звездите и космическите частици може също да причини тази светлина. Хумфрей е изчислил количеството на метеорните материи, които биха били достатъчни, за да се обясни феномена.
към текста >>

Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа величина.
И това може-би не спада съвсем в областта на утопиите. Защото, ако на Марс действително има живи същества, те ще виждат от там земята като една светеща звезда. Както е известно, въпреки своята затвърдяла кора, земята изпуска лъчи. Наблюдавано е, че през тъмни, безлунни нощи светлината на хоризонта по сила надминава сбора на светлината, която в един момент излиза от всяка отделна звезда. Дори най-тъмните области на земното кълбо изглеждат осветлени от една широко разпространяваща се светлина, произходът на която, вероятно, се намира във въздушния кръг на земята: това е „светлината на земята“. Учените са намерили, че силата на тази светлина отговаря на десетата част от светлината на една звезда от първа величина. Този феномен някои приписваха на една продължителна северна светлина, която в спектроскопа се проявява главно чрез характеристичното си зеленикаво сияние, забелязвано през тъмни нощи по цялото небе. Този възглед поддържаше Кембел. Сега, обаче, има едно ново обяснение: постоянното търкане на най-високата атмосфера със звездите и космическите частици може също да причини тази светлина. Хумфрей е изчислил количеството на метеорните материи, които биха били достатъчни, за да се обясни феномена. Цифрите, които той е намерил, отговарят на количеството на космическите части, които срещат всеки ден земята.
към текста >>

НАГОРЕ

1.380115032196