Търсене в текстове за 'Органи и части на тялото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1289 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части.
Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр. Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения. А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот. При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота. Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот. И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти. Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството. Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път.
към текста >>

Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.
И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти. Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството. Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път. Три са основните методи, с които се борави при изследванията. Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията. Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен. Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт. Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми. У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора. И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври.
към текста >>

Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид.
Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето. Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми. И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид. И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма. Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата. Подобно нещо се намери, както в нисшите тъй и във висшите растения. Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията. Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота.
към текста >>

И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма.
Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми. И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид. И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма. Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата. Подобно нещо се намери, както в нисшите тъй и във висшите растения. Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията. Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота. И у животните е същото.
към текста >>

Тялото е тука, но животът го няма.
И всъщност, те се бяха усетили за живота от собствения си живот. Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо! То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше. Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха. Действително трупът беше човешки, но не беше човек. Човекът го нямаше. Тогава решиха да търсят живота у живите организми.
към текста >>

Тогава решиха да търсят живота у живите организми.
Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше. Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха. Действително трупът беше човешки, но не беше човек. Човекът го нямаше. Тогава решиха да търсят живота у живите организми. Най-лесно се правят опити с насекоми. И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на живота. Били направени много типични опити от К. Фламарион и проф. д-р Манжо от музея по естествена история в Ница.
към текста >>

И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят.
Тогава на други скакалци били отрязани главите. „Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат. Даже самите глави продължаваха да мърдат пипалцата и челюстите си". Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни. Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр. И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган.
към текста >>

Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа.
„Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат. Даже самите глави продължаваха да мърдат пипалцата и челюстите си". Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни. Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр. И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан.
към текста >>

Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция.
Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр. И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните.
към текста >>

Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган.
И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.
към текста >>

И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр.
Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
към текста >>

По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.
Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
към текста >>

Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
към текста >>

И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката.
Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди. Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости тела, наречени аминокиселини.
към текста >>

По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони.
В тия аминокиселини елементите са главно четири: въглерод, водород, кислород и азот. Но какво бяха всъщност тия елементи? Те са най-простите елементарни тела, съставени от еднакви атоми. Такива елементарни тела според таблицата на Менделеев съществуват около 80. Най-малък атом има водорода. По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони. Даже изчислиха и големината на тоя електрон, че е равна на 2000-на част от водородния атом, бързината на движението му е 150,000 до 270,000 км. в секунда, а пътищата му са елипси около централния йон. Също както планетите около слънцето! Безкрайно малкото и безкрайно голямото се оказаха напълно подобни! При изследване масата на електрона установи се, че тя представлява електрически пълнеж без материална основа.
към текста >>

Значи материята се оказа също тъй фиктивна, както и нейните съставни части – електроните по отношение на масата.
Също както планетите около слънцето! Безкрайно малкото и безкрайно голямото се оказаха напълно подобни! При изследване масата на електрона установи се, че тя представлява електрически пълнеж без материална основа. Тя е, тъй да се каже, не материална маса, а една кондензирана електромагнитна енергия, която дава свойства на масата поради шеметната бързина, с която се движи електронът, още повече, като се знае, че бързината винаги увеличава ефекта на живата сила. На тоя пункт материята загуби своята материална същина и премина в енергия. Значи материята се оказа също тъй фиктивна, както и нейните съставни части – електроните по отношение на масата. По такъв начин енергията се явява като родоначалник на материята. Тя загуби своята константност и сама проявява тенденция на движение от един род в друг, докато най-после мине в материята. Абат Морьо представя тоя ред на енергии по следния начин за изяснение на понятието за реда, в който можем да разпределим тия енергии. Нека си представим, една челичена пръчка, стегната в клещи и нека да накараме тая пръчка да трепти. При 32 трептения в секунда простите движения на пръчката минават в звук.
към текста >>

Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга.
И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга. Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя. Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат. От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр.
към текста >>

Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение.
Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат. От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми. Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение. Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло.
към текста >>

И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.
Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена.
към текста >>

Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма.
Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н.
към текста >>

И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.
Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията. От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция. Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека.
към текста >>

Но колкото повече организмите отиват към една по-съвършена организация, толкова повече се проявява една нова форма на движение, като психична проява.
От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция. Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека. Разбира се, че заедно с това както физичните, тъй и физиологичните движения стават все по-сложни. Още повече, че у животните се прибавяте и т.н. „активни" движения. Но колкото повече организмите отиват към една по-съвършена организация, толкова повече се проявява една нова форма на движение, като психична проява. Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства. Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече. Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо. Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни. И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път.
към текста >>

По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената.
Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем.
към текста >>

И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество.
Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае.
към текста >>

Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.
Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение.
към текста >>

Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса.
По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение. Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце.
към текста >>

Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите.
Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение. Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна.
към текста >>

Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити).
Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна. Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима.
към текста >>

Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички.
У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна. Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима. По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии. За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди.
към текста >>

По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима.
Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима. По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии. За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди. Тая колония има общ стомах, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят. По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна.
към текста >>

По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии.
Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима. По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии. За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди. Тая колония има общ стомах, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят. По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна. Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило.
към текста >>

Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията.
Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
към текста >>

При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата.
към текста >>

То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма.
Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите.
към текста >>

2. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя.
Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи.
към текста >>

Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм.
Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината. Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни. Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения.
към текста >>

От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм.
Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици.
към текста >>

Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм.
Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм. Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр.
към текста >>

Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко.
жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм. Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина.
към текста >>

Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето.
От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска. Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи. Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място.
към текста >>

Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ.
към текста >>

Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
към текста >>

3. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора.
към текста >>

За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
към текста >>

И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации.
към текста >>

Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите.
Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти.
към текста >>

Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло .
По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила.
към текста >>

Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция.
По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости.
към текста >>

Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система.
– Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката.
към текста >>

Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека.
Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия.
към текста >>

Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза.
Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето.
към текста >>

Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото.
И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави.
към текста >>

Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние.
Също и Глинка. Доницети е умрял луд. Белини е умрял млад от туберкулоза. Аберкромби цитира случаи, когато музиката може да причини и сомнамбулизъм. Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие.
към текста >>

4. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния.
към текста >>

Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н.
В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви. Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.
към текста >>

Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви.
Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви. Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот. На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда неговото действие в цялата природа. – С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм. В една следваща статия може да се върнем и разгледаме по-обстойно различните трансформации на движението, топлината, електричеството и магнетизма със съответните физиологични прояви у човека, обяснени в светлината на горната теория на анимизма. А. de K.
към текста >>

Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.
Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви. Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една дума това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот. На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда неговото действие в цялата природа. – С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм. В една следваща статия може да се върнем и разгледаме по-обстойно различните трансформации на движението, топлината, електричеството и магнетизма със съответните физиологични прояви у човека, обяснени в светлината на горната теория на анимизма. А. de K.
към текста >>

5. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда.
към текста >>

Ангелската йерархия взема голямо участие в това.
А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло .
към текста >>

Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите.
За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага. Болният знаел това. Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите. И той, макар и крайно слаб, останал жив. Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния.
към текста >>

Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
към текста >>

Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим.
към текста >>

По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити.
Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога?
към текста >>

При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни.
Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога? На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва.
към текста >>

Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
към текста >>

Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото.
Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва.
към текста >>

6. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа.
Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми. Връзката, която съществува между слънчевата енергия и тая на земята, се откри и добре проучи, когато се изследва физиологията на растенията. Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните, нисши енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма. Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно.
към текста >>

Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията.
Връзката, която съществува между слънчевата енергия и тая на земята, се откри и добре проучи, когато се изследва физиологията на растенията. Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните, нисши енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма. Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина.
към текста >>

Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата.
Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела.
към текста >>

В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми.
Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията.
към текста >>

Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно.
Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните.
към текста >>

Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите.
Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето.
към текста >>

Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела.
Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето.
към текста >>

Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията.
В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот.
към текста >>

II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека.
По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот. Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
към текста >>

И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и характера на даден индивид.
Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос. И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и характера на даден индивид. Това от окултна гледна точка представлява и най-важната страна на въпроса. И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено.
към текста >>

Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр.
За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос. И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и характера на даден индивид. Това от окултна гледна точка представлява и най-важната страна на въпроса. И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид. Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида. Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината.
към текста >>

Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида.
И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид. Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида. Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето.
към текста >>

Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система.
Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид. Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида. Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето. Морфинът действува на нервната система, стрихнинът – на гръбначният мозък, сублимата – на бъбреците и пр.. Независимо от характера на дадена храна, тук играе съществена роля и количеството. Има известни храни, както и медикаменти, взети в по-голямо количество, не само че са вредни, но и много опасни за живота. Напр. стрихнинът в доза 0'001 има лечебно свойство, но взето в доза 0'01 причинява смърт.
към текста >>

Иначе те указват вредно влияние върху организма на човека.
Това е едно от най големите заблуждения, които съществуват днес. Не е силата в количеството на храната, а в нейното качество и в нашето умение да използваме силите, които са вложени в храните. Тук играе голяма роля и времето, когато трябва да се ядат известни храни. Има храни, които съвсем не са полезни, ако се ядат по всяко време. За да бъдат такива храни рационално използвани, те трябва да се употребяват само в известни сезони. Иначе те указват вредно влияние върху организма на човека. Това е свързано и с астрологичните влияния на известни планети, под които се намират дадени храни. И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр. Мечето ухо (Arctostaiiyios uva ursi), което често се употребява при бъбречните болести, се бере само през юни, юли. Знаят ония, които се занимават със събиране на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант). Клоните и листата обикновено не се събират преди растението да е цъфнало или оплодило.
към текста >>

Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна.
Събиране на трева с корен става при цъфтенето. Цветовете се събират преди да са се разцъфтели и то ароматичните – преди изгрева, а неароматичните цветя – денем. Шишарките и пъпките се събират само напролет и пр. Всички тия примери ясно показват, че употребяването на известни треви или лекарства трябва да става при интимни условия, а не произволно. Това има същото значение за храната. Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна. Има хора, които щом ядат раци, чувствуват едно общо неразположение, с изприщване на кожата, главоболие, задух. Други получават същите явления от сирене или кашкавал, трети от хайвер, зехтин и пр. Това явление е известно в науката под името идиосинктазия. Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет.
към текста >>

Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма.
Това има същото значение за храната. Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна. Има хора, които щом ядат раци, чувствуват едно общо неразположение, с изприщване на кожата, главоболие, задух. Други получават същите явления от сирене или кашкавал, трети от хайвер, зехтин и пр. Това явление е известно в науката под името идиосинктазия. Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини. Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр. Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество. Слънце ли, вода ли, храна ли?
към текста >>

7. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка.
„Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот.
към текста >>

Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява.
ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение.
към текста >>

Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр.
Това се основава на следното правило: една струна почва да трепти, щом в близост до нея се издаде тон, който ù съответствува. Същият опит можем да повторим и с други тонове. Но има и по-сложни опити. Но преди да ги изложа, ще дам няколко предварителни изяснения. Знае се, че всеки тон се придружава от редица тонове, които се чуват по-слабо и се казват обертонове. Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр. от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон).
към текста >>

окултизмът изследва детската природа и намира законите на детското развитие; те могат да се приложат във възпитанието; окултизмът изследва дълбоките закони, които управляват живота на организма; те могат да се приложат в хигиената и медицината.
Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за действителността. Тези закони требва да се приложат в живота. Ние трябва да действуваме в съгласие с тях. Само тогаз ние сме в хармония с природата. Ако действуваме в разрез с дълбоките закони, които управляват живота, нашата дейност е напразна. Напр. окултизмът изследва детската природа и намира законите на детското развитие; те могат да се приложат във възпитанието; окултизмът изследва дълбоките закони, които управляват живота на организма; те могат да се приложат в хигиената и медицината. Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи. Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога.
към текста >>

Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест.
Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
към текста >>

Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части.
за количеството и качеството на праната у разните растения, за окултната страна на молитвата при ядене и пр. и пр. СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху характера на енергиите, които ни идат от слънцето. От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер. Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части. Трябва да се изучи влиянието на слънчевите лъчи преди и след обяд. Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите лъчи имат лечебно действие предимно преди обяд. От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите лъчи напролет. Освен това слънчевите лъчи действуват различно в разните предобедни часове. Това пак зависи от различната възприемателна сила на земята (в дадено място) в разните часове.
към текста >>

И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм.
III, книга 10. и в друга окултна литература. ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека. Това е нужно. Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло. И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед.
към текста >>

Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма.
днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека.
към текста >>

Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма.
А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото.
към текста >>

Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести.
към текста >>

За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон.
Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането.
към текста >>

Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото.
Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек.
към текста >>

Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер.
Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия.
към текста >>

8. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кости е вземал участие в нощните обреди на нестинарите.
Кости нестинарски конак е къщата № 162. В нея днес никой не живее защото селяните се боят от напаст. Случило се веднъж, че някой откраднал тъпана, но се разболял и докато не го върнал на мястото му, не оздравял. И днес още се намирал тъпанът там. Дим. Маргаритов от Ахтопол свидетелствува, че и свещеникът от с. Кости е вземал участие в нощните обреди на нестинарите. Той казва още, че нестинарите са вземали огън в шепи и поднасяли на невярващите да си запалят цигара. Кметът на с. Граматиково Тодор К. Бояджиев е виждал нестинар да играе в жарта 10 минути и да бърка огъня с ръце. Той е наблюдавал игрите на селския мегдан в с.
към текста >>

Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека.
Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф. Арнаудов, както и тия що дава г. Жеко Стоянов са важни, но само до външната страна на нестинарските игри. За да се разберат добре нестинарските игри, би трябвало всяка една от проявите на нестинарите да бъде основно проучена, за да могат да се теглят и правилни заключения. Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека. VI Нестинарските играчи в огъня не са монопол на България. Напротив, подобни игри намираме почти във всички континенти. Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А.
към текста >>

Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи.
Жеко Стоянов са важни, но само до външната страна на нестинарските игри. За да се разберат добре нестинарските игри, би трябвало всяка една от проявите на нестинарите да бъде основно проучена, за да могат да се теглят и правилни заключения. Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една страница, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека. VI Нестинарските играчи в огъня не са монопол на България. Напротив, подобни игри намираме почти във всички континенти. Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата.
към текста >>

Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът.
Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г.
към текста >>

9. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм. Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт.
към текста >>

Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм. Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт. Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура.
към текста >>

За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм. Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт. Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр.
към текста >>

Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми.
Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт. Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина.
към текста >>

Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура.
Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт. Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина. При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване.
към текста >>

Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце.
Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина. При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт. Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици.
към текста >>

До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей.
При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт. Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса.
към текста >>

Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°.
Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки. Това са само известни личности от едно село или околия и то на брой няколко само души.
към текста >>

Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае.
Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки. Това са само известни личности от едно село или околия и то на брой няколко само души. Това са хора с особено психическо предразположение. Има случаи, при които хора, които са считали нестинарските игри за измама, отпосле сами са ставали нестинари.
към текста >>

За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на тялото им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството.
Например някой си учител, който считал играчите за шарлатани и него го „прихванало" и станал нестинар. От друга страна, самите нестинари заявяват, че това не е „от тях". При това мнозина от тях не помнят това, което са приказвали и вършили. Всичко това ясно показва, че тука обикновения, съзнателния живот на индивида престава и се проявява едно друго съзнание по-различно от обикновеното. Предвид слабата интелектуална подготовка на нестинарите и тем подобни, може да се заключи, че тук има проява на подсъзнателен живот. За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на тялото им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството. Едно съществено положение, което тук намираме, това е повишеното настроение на тълпата при чествуването на тия празници. Дългото подготвяне малко преди празника, създава условия на възприемчивите души за едно повишено настроение, което се поддържа у всички: и нестинари и зрители. Това се усилва още повече от очакването на нестинарските игри. Околната атмосфера също допринася за създаване условия. Представете си селски мегдан, близко до черквата сред селото, на който наклали буен огън. Нощ.
към текста >>

Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото.
Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони.
към текста >>

Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото.
възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни.
към текста >>

Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила.
Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло. Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила. Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр.
към текста >>

евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм.
Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло. Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила. Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр. И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля.
към текста >>

Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма.
И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване.
към текста >>

И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали.
тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали.
към текста >>

Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения.
и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат.
към текста >>

Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем.
Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка? Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др. Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр.
към текста >>

Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото.
От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
към текста >>

10. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния.
Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др.
към текста >>

Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси.
Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения.
към текста >>

От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения.
Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
към текста >>

чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения.
Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин.
към текста >>

И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза.
към текста >>

Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея.
Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея. Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание? Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени.
към текста >>

В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото.
И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип.
към текста >>

Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma.
Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр.
към текста >>

Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите.
За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр. опитите на Райхенбах. Той е правил повече от 13,000 опита със сензитиви.[3] Обаче около 50% от хората са сензитиви.
към текста >>

Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма.
Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата. Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но можем да споменем тук някои от фактите на хипнотизма. При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството. При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост. Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите. При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея.
към текста >>

11. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята.
Волята се възпитава чрез движения. Движенията са прерогатив на волята. Мнозина индийци днес манифестират спиране на собствения си пулс и спиране на дишането, без каква да е вреда за здравето си, благодарение само на своята развита воля. А това значи, че неволеви движения няма. Има само слаба и невъзпитана воля, има и глупави (без всякакво значение) движения. Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята. Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята.
към текста >>

Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание.
А това значи, че неволеви движения няма. Има само слаба и невъзпитана воля, има и глупави (без всякакво значение) движения. Както всяко ядене не може да храни организма, както не може всяка течност да служи за пиене, тъй и всяко движение не може да е в полза на волята. Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието.
към текста >>

Тя е изпълнителната власт в тялото.
Факт неоспорим е, че без въздух не можем, но разваленият въздух е пакостен. Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание.
към текста >>

Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява.
Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение.
към текста >>

Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието.
Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя.
към текста >>

Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват.
Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото. Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила.
към текста >>

Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение.
Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална) частица в тялото до седмата си година изгаря и се сменява. Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило.
към текста >>

12. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи.
Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците.
към текста >>

Учение за очистване тялото и червата. 7.
Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
към текста >>

За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове.
Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове. Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството.
към текста >>

Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата.
Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр.
към текста >>

Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение.
Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение. Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт. Простото изложение от друго лице не е доказателство. Животът е зависим от дишането.
към текста >>

Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото.
Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите.
към текста >>

Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група.
"Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите. Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото.
към текста >>

Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото.
Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи.
към текста >>

Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото.
По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е.
към текста >>

Тялото е храм Божи.
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата.
към текста >>

13. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир. Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да оспори. Всеки орган притежава целесъобразно устройство. Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия. Виждаме, как рибите са нагодени към воден живот, птиците - към въздушен. Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр.
към текста >>

Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир. Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да оспори. Всеки орган притежава целесъобразно устройство. Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия. Виждаме, как рибите са нагодени към воден живот, птиците - към въздушен. Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр. Да разгледаме напр. един щъркел, патица, кит, тения и пр.! Как напр.
към текста >>

Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр.
един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията. По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е. като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3.
към текста >>

Основните принципи на ламаркизма са: 1) Органите се изменят под влиянието на употребяването и неупотребяването им.
Неоламаркизъм (Проф. Август Паули, Раул Франсе, Д-р Адолф Вагнер и др.). 5. Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин. Мутационната теория на Хюго де Фриз не споменавам, защото тя може да са включи в някоя от горните. Напр., неодарвинистите се стараят да обяснят мутацията по свой начин, а неоламаркистите — по свой. ЛАМАРКИЗЪМ. Основните принципи на ламаркизма са: 1) Органите се изменят под влиянието на употребяването и неупотребяването им. При неупотребяване органът се атрофира, а при употребяване се видоизменява съобразно функцията. 2) Органите се изменят и под прякото влияние на външните фактори: светлина, топлина, влага, храна и пр. 3) Придобитите признаци се предават в наследство. Важно е да се забележи, че Ламарк дели животните на 4 групи, съобразно присъствието или усъвършенстването на нервната система. 1 група. Несъвършени.
към текста >>

2) Органите се изменят и под прякото влияние на външните фактори: светлина, топлина, влага, храна и пр.
Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин. Мутационната теория на Хюго де Фриз не споменавам, защото тя може да са включи в някоя от горните. Напр., неодарвинистите се стараят да обяснят мутацията по свой начин, а неоламаркистите — по свой. ЛАМАРКИЗЪМ. Основните принципи на ламаркизма са: 1) Органите се изменят под влиянието на употребяването и неупотребяването им. При неупотребяване органът се атрофира, а при употребяване се видоизменява съобразно функцията. 2) Органите се изменят и под прякото влияние на външните фактори: светлина, топлина, влага, храна и пр. 3) Придобитите признаци се предават в наследство. Важно е да се забележи, че Ламарк дели животните на 4 групи, съобразно присъствието или усъвършенстването на нервната система. 1 група. Несъвършени. Те не могат да се движат или се движат поради своята раздразняемост. Тук спадат тези нисши животни, които нямат нервна система или пък имат слабо развита нервна система, която им служи само за мускулни движения, а не и за усещания (напр. червеите).
към текста >>

От това чувство се ражда силата, която причинява движението на частите, които трябва да бъдат приведени в действие.
2 група. Малко по-съвършени. Освен движения, подобни на движенията на предишната група, т.е. поради раздразняемост, те имат и усещания. Последните раждат у животното едно вътрешно чувство. От това чувство се ражда силата, която причинява движението на частите, които трябва да бъдат приведени в действие. Това вътрешно чувство у по-нисшите животни, които го имат, се изразява в инстинкта. Тези животни нямат воля. Такива са напр. насекомите. 3 група. Още по-съвършени.
към текста >>

Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда.
По този начин те имат по-свободна воля, която им позволява да видоизменят повече или по-малко своите действия. Такива са висшите гръбначни. У растенията и най-нисшите животни раздразняемостта е на най-ниска степен, която Ламарк нарича оргазъм. Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие.
към текста >>

Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси.
Както раздразняемостта, така и оргазмът не са придружени от психични процеси. У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие. Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие. А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива според продължителността и енергията на неговото употребление". ДАРВИНИЗЪМ. Дарвин приема формулираните горе три принципа на Ламарк, като прибавя към тях нов принцип, на който дава по-голямо значение.
към текста >>

„Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи?
У по-висшите животни (от втората група нагоре) Ламарк вижда в психичния принцип фактор еволюционен. Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие. Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие. А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива според продължителността и енергията на неговото употребление". ДАРВИНИЗЪМ. Дарвин приема формулираните горе три принципа на Ламарк, като прибавя към тях нов принцип, на който дава по-голямо значение. Той е естественият подбор.
към текста >>

" Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие.
Този инстинкт, това чувствуване на нуждата видоизменя крака, шията, изобщо органическите процеси, за да се задоволи нужда. Ламарк говори, как се видоизменя кракът на птиците, които почват да живеят в блатата или по дърветата. Той изхожда тук от вътрешната активност на животното. Той тук изтъква психичния принцип като еволюционен фактор.Той приема значението на представите като причинители на органическите процеси. „Кой не знае, казва той, действието на мисълта върху различните вътрешни органи? " Ето какво казва Ламарк относно тези животни: „Те чувствуват нуждата и това насочва флуидите и силите към онази точка на тялото, дето ще може да се задоволи почувстваната нужда чрез едно действие. Ако на тая точка има орган, способен за такова действие, той се привежда към действие. А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива според продължителността и енергията на неговото употребление". ДАРВИНИЗЪМ. Дарвин приема формулираните горе три принципа на Ламарк, като прибавя към тях нов принцип, на който дава по-голямо значение. Той е естественият подбор. Дарвин излиза от основното положение, че има индивидуална изменчивост.
към текста >>

герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2.
Последният въпрос се състои в следното: свойствата, качествата, които индивидът добива в течение на своя индивидуален живот, дали са наследими, дали ги предава в наследство или не. Вайсман отговаря отрицателно. Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете. За да отговори на този въпрос, Вайсман напълно изключва всички ламаркови принципи и провъзгласява всесилието на естествения подбор, което ще каже, че счита естествения подбор като едничък еволюционен фактор. Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство.
към текста >>

подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3.
Вайсман отговаря отрицателно. Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете. За да отговори на този въпрос, Вайсман напълно изключва всички ламаркови принципи и провъзгласява всесилието на естествения подбор, което ще каже, че счита естествения подбор като едничък еволюционен фактор. Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма".
към текста >>

Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство.
герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4. подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма". Последната се намира само в половите клетки. За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори. Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант. Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти.
към текста >>

За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори.
подбор между групи индивиди („кормал-селекцион"). Вниманието си Вайсман насочва на половите клетки за разлика от другите клетки, които се наричат соматични. Каквито и промени да станат в соматичните клетки вследствие на особения начин на живот на индивида, (поради употребяване или неупотребяване на органите, поради влиянието на външните условия и пр.), тези промени не се предават в наследство. Само тези промени се предават в наследство, които стават в „зародишната плазма". Последната се намира само в половите клетки. За да се обясни еволюцията, казва Вайсман, трябва да приемем, че съдържанието на клетките е съставено от малки частици, наречени биофори. Група биофори образуват по-голяма единица – детерминант. Група детерминанти образуват – ида, група иди образуват иданти. Детерминантите определят вида на клетката. Всеки вид клетка – костна, мускулна, епителна и пр. – съдържа само един вид детерминанти.
към текста >>

Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр.
Всеки вид клетка – костна, мускулна, епителна и пр. – съдържа само един вид детерминанти. Но това се отнася само за соматичните клетки. Обаче половите клетки съдържат всички видове детерминанти. Сега тази плазма, която съдържа всички видове детерминанти, се нарича „зародишна плазма". Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е.
към текста >>

По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти.
Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр. различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр.
към текста >>

Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото.
А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни. По разни причини, напр. различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр. – детерминантите в зародишната плазма се изменят различно. И между така изменените детерминанти има подбор.
към текста >>

Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма.
различие в получаване на храна, различие във възприемането на външни въздействия и пр. – детерминантите в зародишната плазма се изменят различно. И между така изменените детерминанти има подбор. Значи, едно поколение не предава в наследство придобитите си признаци, а вариациите, измененията, които стават в зародишната му плазма. Тези вариации ще определят новите признаци на бъдещето поколение. Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма. Значи това ще зависи от изхода на подбора между детерминантите. А от друга страна, между индивидите, получени от тези изменени детерминанти, има индивидуален подбор, по който се запазват по-добре приспособените, а другите загиват. НЕОЛАМАРКИЗЪМ. Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система. А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане. Ламарк отричаше усещанията у нисшите животни и растенията.
към текста >>

Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на еволюционния процес и на еволюционнте фактори, които Ламарк прилагаше за по-висшите животни (от втората група нагоре), неоламаркистите го разпростират върху всички организми — животни и растения.
А от друга страна, между индивидите, получени от тези изменени детерминанти, има индивидуален подбор, по който се запазват по-добре приспособените, а другите загиват. НЕОЛАМАРКИЗЪМ. Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система. А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане. Ламарк отричаше усещанията у нисшите животни и растенията. Обаче неоламаркистите въз основа на факти приемат усещания, и изобщо вътрешен живот, както у нисшите животни, така и у растенията. Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на еволюционния процес и на еволюционнте фактори, които Ламарк прилагаше за по-висшите животни (от втората група нагоре), неоламаркистите го разпростират върху всички организми — животни и растения. Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела психобиология. Взаимопомощтта като фактор на еволюцията няма да разгледам сега, а по-после във връзка с възраженията против селекционизма. По-долу ще разгледам днешната борба между тези течения, но преди това ще разгледам двете понятия: пряко и непряко приспособление. ПРЯКО И НЕПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ Според Дарвин и Вайсман вариациите в организма първоначално са случайни, индиферентни, безразлични. Те не са в тая или оная посока, те са случайни „плюс" и „минус" вариации.
към текста >>

ПРЯКО И НЕПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ Според Дарвин и Вайсман вариациите в организма първоначално са случайни, индиферентни, безразлични.
Обаче неоламаркистите въз основа на факти приемат усещания, и изобщо вътрешен живот, както у нисшите животни, така и у растенията. Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на еволюционния процес и на еволюционнте фактори, които Ламарк прилагаше за по-висшите животни (от втората група нагоре), неоламаркистите го разпростират върху всички организми — животни и растения. Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела психобиология. Взаимопомощтта като фактор на еволюцията няма да разгледам сега, а по-после във връзка с възраженията против селекционизма. По-долу ще разгледам днешната борба между тези течения, но преди това ще разгледам двете понятия: пряко и непряко приспособление. ПРЯКО И НЕПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ Според Дарвин и Вайсман вариациите в организма първоначално са случайни, индиферентни, безразлични. Те не са в тая или оная посока, те са случайни „плюс" и „минус" вариации. Те не стават в посоката на задоволяване нуждите на организма. Но това после ce изработва чрез подбор: индивидите с полезни за съхранение на вида вариации се запазват а другите загиват. Този начин на приспособяване се нарича непряк, понеже става не направо, а чрез подбор. А приспособлението по ламарковите принципи е пряко, защото се извършва направо, без действието на подбора.
към текста >>

Те не стават в посоката на задоволяване нуждите на организма.
Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела психобиология. Взаимопомощтта като фактор на еволюцията няма да разгледам сега, а по-после във връзка с възраженията против селекционизма. По-долу ще разгледам днешната борба между тези течения, но преди това ще разгледам двете понятия: пряко и непряко приспособление. ПРЯКО И НЕПРЯКО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ Според Дарвин и Вайсман вариациите в организма първоначално са случайни, индиферентни, безразлични. Те не са в тая или оная посока, те са случайни „плюс" и „минус" вариации. Те не стават в посоката на задоволяване нуждите на организма. Но това после ce изработва чрез подбор: индивидите с полезни за съхранение на вида вариации се запазват а другите загиват. Този начин на приспособяване се нарича непряк, понеже става не направо, а чрез подбор. А приспособлението по ламарковите принципи е пряко, защото се извършва направо, без действието на подбора. Ламаркизмът и неоламаркизмът приемат само прякото приспособление; неоламаркистите дават на подбора отрицателно значение, изобщо малко значение. Дарвинизмът признава и прякото приспособление, но по-голямо значение дава на селекционизма (учение за подбора).
към текста >>

14. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика.
към текста >>

Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
към текста >>

В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
към текста >>

Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността.
се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен?
към текста >>

Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието.
към текста >>

Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба.
към текста >>

Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон?
Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало.
към текста >>

15. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява.
към текста >>

И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите?
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми.
към текста >>

Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство?
към текста >>

- Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява.
Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
към текста >>

Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат.
Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем.
към текста >>

Това е наистина картината за дивното единство в живите организми.
И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм.
към текста >>

Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
- Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям.
към текста >>

И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците.
А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
към текста >>

Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем.
Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление.
към текста >>

Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм.
Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност.
към текста >>

И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност.
Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали.
към текста >>

Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите.
" На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
към текста >>

Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали.
И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
към текста >>

Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение.
Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма.
към текста >>

За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
към текста >>

Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства.
към текста >>

Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич. реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия).
към текста >>

Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия.
Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич. реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия). За разлика от неорганическите катализатори, тия вещества, изработвани непосредствено от живата протоплазма, се наричат ензими или ферменти. Те действат в минимални дози, т.е.
към текста >>

Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства.
Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич. реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия). За разлика от неорганическите катализатори, тия вещества, изработвани непосредствено от живата протоплазма, се наричат ензими или ферменти. Те действат в минимални дози, т.е. малко количество ензим подтиква промяната на неограничено количество от веществото, което се променя.
към текста >>

За разлика от неорганическите катализатори, тия вещества, изработвани непосредствено от живата протоплазма, се наричат ензими или ферменти.
Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич. реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия). За разлика от неорганическите катализатори, тия вещества, изработвани непосредствено от живата протоплазма, се наричат ензими или ферменти. Те действат в минимални дози, т.е. малко количество ензим подтиква промяната на неограничено количество от веществото, което се променя. Накъсо, задачата на ензимите е да направят при условията в организма възможни ония химически реакции, необходими за правилната обмяна. Има много видове ензими и всеки от тях въздейства на определено вещество. Ензимите на храносмилането се изработват от специални жлези в съседство с храносмилателната тръба.
към текста >>

Накъсо, задачата на ензимите е да направят при условията в организма възможни ония химически реакции, необходими за правилната обмяна.
Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич. реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия). За разлика от неорганическите катализатори, тия вещества, изработвани непосредствено от живата протоплазма, се наричат ензими или ферменти. Те действат в минимални дози, т.е. малко количество ензим подтиква промяната на неограничено количество от веществото, което се променя. Накъсо, задачата на ензимите е да направят при условията в организма възможни ония химически реакции, необходими за правилната обмяна. Има много видове ензими и всеки от тях въздейства на определено вещество. Ензимите на храносмилането се изработват от специални жлези в съседство с храносмилателната тръба. Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на стомашния сок и пр. Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация. Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр.
към текста >>

Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация.
малко количество ензим подтиква промяната на неограничено количество от веществото, което се променя. Накъсо, задачата на ензимите е да направят при условията в организма възможни ония химически реакции, необходими за правилната обмяна. Има много видове ензими и всеки от тях въздейства на определено вещество. Ензимите на храносмилането се изработват от специални жлези в съседство с храносмилателната тръба. Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на стомашния сок и пр. Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация. Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ.
към текста >>

Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр.
Накъсо, задачата на ензимите е да направят при условията в организма възможни ония химически реакции, необходими за правилната обмяна. Има много видове ензими и всеки от тях въздейства на определено вещество. Ензимите на храносмилането се изработват от специални жлези в съседство с храносмилателната тръба. Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на стомашния сок и пр. Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация. Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
към текста >>

Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно.
Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на стомашния сок и пр. Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация. Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция. Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин.
към текста >>

Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта.
и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция. Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна.
към текста >>

Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа.
Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна. Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
към текста >>

Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие.
За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна. Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
към текста >>

От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези.
По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна. Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер.
към текста >>

Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер.
От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
към текста >>

За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите.
Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони.
към текста >>

Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно.
към текста >>

На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1].
към текста >>

Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони.
За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1]. Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим.
към текста >>

Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно.
Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1]. Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече.
към текста >>

Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания.
И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1]. Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи.
към текста >>

* Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече.
Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1]. Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори.
към текста >>

Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма.
Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели.
към текста >>

Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя.
Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата.
към текста >>

„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи.
Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
към текста >>

Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град.
към текста >>

Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие.
Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини.
към текста >>

16. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб.
Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш поглед на лицето му. Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик.
към текста >>

Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси.
Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък.
към текста >>

И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства.
Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми.
към текста >>

И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък.
Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето.
към текста >>

Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето.
И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил.
към текста >>

Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето.
Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение.
към текста >>

Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище.
Обикновено физиогномията делят на два по-големи дял: 1. физиогномония, която изучава лицето в цялото му многообразие и сложност, в спокойно състояние. С други думи, тя се стреми да опознае основната конструкция на лицето, онова, което бавно или никак не се мени. И 2. патогномия - изучаване на лицето в състояние на деформация под влиянието на страстите, на душевните движения изобщо. Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани).
към текста >>

Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език.
С други думи, тя се стреми да опознае основната конструкция на лицето, онова, което бавно или никак не се мени. И 2. патогномия - изучаване на лицето в състояние на деформация под влиянието на страстите, на душевните движения изобщо. Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани). Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност.
към текста >>

То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр.
Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла - признак на пасивност, женственост (действуващи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) - характерна за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита - характерна за деятелните, волеви натури. Ще се ограничим засега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване. Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии - това са все въпроси, които изискват специално третиране. Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите. Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения. Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи. Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите.
към текста >>

Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части.
Ще се ограничим засега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване. Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии - това са все въпроси, които изискват специално третиране. Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите. Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения. Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи. Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни.
към текста >>

Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи.
Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения. Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи. Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа.
към текста >>

Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни.
Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения. Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи. Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо.
към текста >>

Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия.
Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с перпендикуляра, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност. Изобщо, колкото един нос е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от перпендикуляра, толкова интелигентността е по~слаба. След тия общи бележки, които ни дават само една схема на физиогномията, редно би било да се пристъпи към поручване на отделните физиогномични обекти: чело, вежди, уши, очи, нос, уста, брада, зъби, косми и пр. Ние обаче ще сторим това само за носа по съображения, които ще изложим в идния брой. ------------------------------------------------------------------------- [1] Носът участвува и в двете области.
към текста >>

17. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна.
към текста >>

Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото. 6.
Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4. Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане. Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото. 6. Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като тяло, достигнало особен стадий на развой. Той може следователно да се получи в лабораториите. Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело.
към текста >>

Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила.
Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна.
към текста >>

къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел.
Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям). Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на веществото, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula). Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста. Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел. Това е един от най-добрите алхимични опити. Освен състояния, веществото има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това тяло. Материята има едно състояние, в което тя прикрепва, фиксира всичко. Например, ако вземем маслиново масло и вода, ние не можем да ги съединим, а можем само да ги наслоим едно върху друго. Ако към тая смес прибавим сода или амоняк, ние ги фиксираме.
към текста >>

Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината.
Ако към тая смес прибавим сода или амоняк, ние ги фиксираме. Това свойство, да се фиксира всичко, е присъщо на телата, които алхимикът нарича соли. Содата и амонякът са значи, според алхимика, соли. Без да сгрешим много, можем да наречем соли всичките алкални основи. Второто свойство на материята е - всичко да погълне, да изгори. Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината. В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието.
към текста >>

18. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С какви средства излиза организмът от това положение?
След това ги върнал отново в обикновена морска вода. В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива. Това, разбира се, е пречка за нормалното образуване на телесната празнина. Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно. С какви средства излиза организмът от това положение? Чрез една целесъобразна регулация, която е съвсем различна от нормалния начин на образуване на телесната празнина и при това е най-износният начин при дадените условия. Именно, на тръбната.страна на личинката се появява вдлъбване (инвагинация) на ектодермата на две места. Тези вдлъбвания стават по-дълбоки, откъсват се от ектодермата и стават самостоятелни мехурчета в тялото. По своя строеж и положение те напълно отговарят на зачатъка на телесната празнина. След това те се сливат в една телесна празнина.
към текста >>

Тези вдлъбвания стават по-дълбоки, откъсват се от ектодермата и стават самостоятелни мехурчета в тялото.
Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно. С какви средства излиза организмът от това положение? Чрез една целесъобразна регулация, която е съвсем различна от нормалния начин на образуване на телесната празнина и при това е най-износният начин при дадените условия. Именно, на тръбната.страна на личинката се появява вдлъбване (инвагинация) на ектодермата на две места. Тези вдлъбвания стават по-дълбоки, откъсват се от ектодермата и стават самостоятелни мехурчета в тялото. По своя строеж и положение те напълно отговарят на зачатъка на телесната празнина. След това те се сливат в една телесна празнина. Значи тук се образува орган, който нормално се образува другояче и на друго място. Значи тук, поради недоразвитието на ендодермата, ектодермата изпълнява нейната работа и затова новата телесна празнина има ектодермален произход. Спомена се по-горе, че при нормалното развитие се появява един мехур, който после се раздвоява.
към текста >>

Това сливане пак е пряко приспособление и отговаря напълно на условията, в които се намира организмът.
След това те се сливат в една телесна празнина. Значи тук се образува орган, който нормално се образува другояче и на друго място. Значи тук, поради недоразвитието на ендодермата, ектодермата изпълнява нейната работа и затова новата телесна празнина има ектодермален произход. Спомена се по-горе, че при нормалното развитие се появява един мехур, който после се раздвоява. Дотук имаме обратното явление: отначало имаме два зачатъка, които после чрез сливане стават един. Това сливане пак е пряко приспособление и отговаря напълно на условията, в които се намира организмът. Поради недоразвитостта на храносмилателната система, пространството, което при нормални условия се заемаше от храносмилателната система, е свободно и затова мехурите няма защо да бъдат разделени, и те се сливат в едно. И тук виждаме целесъобразно реагиране на изменените условия. НОВИТЕ ОПИТИ НА В. БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни биологични въпроси. Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон.
към текста >>

То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр.
И тук виждаме целесъобразно реагиране на изменените условия. НОВИТЕ ОПИТИ НА В. БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни биологични въпроси. Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон. Присажданията, които е правил, са от най-различен вид. То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр. После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално.
към текста >>

Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник.
После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник. Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение.
към текста >>

И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени.
Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник. Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор.
към текста >>

При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор.
И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация.
към текста >>

механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма.
Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз.
към текста >>

Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията.
А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение. Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това.
към текста >>

Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен.
Какво показват всички тези примери за пряко приспособление? При тях е изключено действието на естествения подбор, защото при тях организмът реагира при условия, които не е срещал постоянно в своя минал индивидуален и видов живот, та да има възможност да се приспособи под действието на естествения подбор. А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма.
към текста >>

Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма.
Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата. Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен. Значи психичният, вътрешният фактор определя начина на реагирането.
към текста >>

И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма.
Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата. Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен. Значи психичният, вътрешният фактор определя начина на реагирането. Нека си послужа с една аналогия за разяснение на мисълта: Да си представим, че човек е излязъл в гората и завалява дъжд. Той си построява колиба.
към текста >>

Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен.
Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата. Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен. Значи психичният, вътрешният фактор определя начина на реагирането. Нека си послужа с една аналогия за разяснение на мисълта: Да си представим, че човек е излязъл в гората и завалява дъжд. Той си построява колиба. Поради дъжда си прави колибата. И материала за нея взема от съществуващия наоколо материал.
към текста >>

Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма.
Поради дъжда си прави колибата. И материала за нея взема от съществуващия наоколо материал. Но идеята за колибата не се съдържа нито в дъжда, нито в материала, от който тя е направена. Тая идея е плод на вътрешния, психичния фактор. Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия. Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите. Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е.
към текста >>

Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите.
И материала за нея взема от съществуващия наоколо материал. Но идеята за колибата не се съдържа нито в дъжда, нито в материала, от който тя е направена. Тая идея е плод на вътрешния, психичния фактор. Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия. Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите. Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното.
към текста >>

И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало.
Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище.
към текста >>

Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище.
И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства. Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе. Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома).
към текста >>

Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма.
Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията. Целта му е да покаже как всички нови фактори в биологията не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават. За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.). Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма. Той разглежда и всички възможни възражения, които могат да се направят на едно психично разбиране на еволюционния процес и се стреми да им отговори чрез фактически материал. В палеонтологията ламарковият принцип е въведен от американския палеонтолог Коп. Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори. В това ново направление в биологията работят още Бородин, Хаман, италианските физиолози Делпино Виньоли Лучиани и др. И всички те са привърженици на вътрешния фактор не въз основа на философски спекулации, но въз основа на фактите на съвременното естествознание.
към текста >>

Принципите, които Ламарк приемаше за по-висшите животни, неоламаркизмът разширява за цялото органическо царство.
В палеонтологията ламарковият принцип е въведен от американския палеонтолог Коп. Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори. В това ново направление в биологията работят още Бородин, Хаман, италианските физиолози Делпино Виньоли Лучиани и др. И всички те са привърженици на вътрешния фактор не въз основа на философски спекулации, но въз основа на фактите на съвременното естествознание. Доста се приближава до това направление и Ханс Дриш[3]. Принципите, които Ламарк приемаше за по-висшите животни, неоламаркизмът разширява за цялото органическо царство. Днес под названието неоламаркизъм са събрани множество направления, някои от които доста се различават едно от друго. Но това, което ги обединява е, че те дават място на психичния, вътрешния фактор при еволюцията. Това движение се нарича още психоламаркизъм. Някой би могъл да каже: „Как ще търсим психично у нисшите животни, които нямат нервна система, а още повече в растителното царство? " Има степени на съзнание в природата.
към текста >>

Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр.
Ботаниката имà смелост да припише на растението усещане и с това премахна основната противоположност между растение и животно. Друг пример: Конопката (Linaria cympalaria) расте по стръмни скали и семената си оставя по скалните пукнатини. Цветовете и дръжките по време на цъфтеж са положително-хелиотропични и затова се изправят срещу слънцето. При прецъфтяване те стават отрицателно-хелиотропични и бягат от светлината, за да се скрият в скалните пукнатини, дето оставят семената. Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно, според нуждата. Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр. статолитни органи. Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията.
към текста >>

статолитни органи.
Друг пример: Конопката (Linaria cympalaria) расте по стръмни скали и семената си оставя по скалните пукнатини. Цветовете и дръжките по време на цъфтеж са положително-хелиотропични и затова се изправят срещу слънцето. При прецъфтяване те стават отрицателно-хелиотропични и бягат от светлината, за да се скрият в скалните пукнатини, дето оставят семената. Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно, според нуждата. Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр. статолитни органи. Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот.
към текста >>

Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание.
Цветовете и дръжките по време на цъфтеж са положително-хелиотропични и затова се изправят срещу слънцето. При прецъфтяване те стават отрицателно-хелиотропични и бягат от светлината, за да се скрият в скалните пукнатини, дето оставят семената. Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно, според нуждата. Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр. статолитни органи. Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот. От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията.
към текста >>

Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7].
При прецъфтяване те стават отрицателно-хелиотропични и бягат от светлината, за да се скрият в скалните пукнатини, дето оставят семената. Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно, според нуждата. Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр. статолитни органи. Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот. От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията. От там с логическа последователност трябва да приемем вътрешния, психичния фактор при еволюцията.
към текста >>

Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните.
Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно, според нуждата. Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр. статолитни органи. Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот. От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията. От там с логическа последователност трябва да приемем вътрешния, психичния фактор при еволюцията. (следва) [1] Виж „Archiv fûr EntwickluHgsmechanik", 105 том, кн.
към текста >>

Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията.
Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр. статолитни органи. Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот. От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията. От там с логическа последователност трябва да приемем вътрешния, психичния фактор при еволюцията. (следва) [1] Виж „Archiv fûr EntwickluHgsmechanik", 105 том, кн. 1, 1925 г.
към текста >>

От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот.
статолитни органи. Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот, съзнание. Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот. От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията. От там с логическа последователност трябва да приемем вътрешния, психичния фактор при еволюцията. (следва) [1] Виж „Archiv fûr EntwickluHgsmechanik", 105 том, кн. 1, 1925 г. [2] Виж „Archiv fur Entwicklungsmechanik" 106 том, 1925 год [3] По-важни негови съчинения: „Die organischen Regulationen", 1901 г.
към текста >>

19. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей.
Емулсия от попови лъжички била поставена в разтвор от хлорал-хидрат 0.25 на сто и се опитало индуциращото ù действие. Резултатът, както и можело да се очаква, бил отрицателен. МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава.
към текста >>

Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин.
За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни. Но при тяхното съединяване се появява светлина. Подобни опити били предприети от Ал.
към текста >>

След това смесили двете части.
Но при тяхното съединяване се появява светлина. Подобни опити били предприети от Ал. и Лидия Гурвич с емулсия от луковичното дънце. Част от нея била оставена да стои известно време при обикновена стайна температура, а друга част бива турена в термостат при 58-63 С°. И двете половини стават по този начин неактивни Това било опитно установено. След това смесили двете части. Сместа била активна, т.е. изпущала лъчи. Това било пак опитно доказано. ЗА ХАРАКТЕРА НА ЛЪЧИТЕ Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на лъчите. Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм.
към текста >>

Сензитивите са виждали да излиза светлина от всички вътрешни органи на човека: стомаха, черния дроб, белия дроб, сърцето и пр.
Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1. Той правил в тъмнината разни движения с главата си. Сензитивите ги описвали вярно и то поради местенето на светлината на главата. Човешката глава издава за тях голяма светлина. 2. В пълна тъмнина Райхенбах карал сензитивите да четат и то всяко място, което им било показано, като че това вършели при пълно осветление. 3. Сензитивите са виждали да излиза светлина от всички вътрешни органи на човека: стомаха, черния дроб, белия дроб, сърцето и пр. Чрез тая светлина те ги виждали. Те можели да кажат къде е мястото на повредения орган. 4. Сензитивите са имали способност да виждат през металически предмети при известни условия (когато силна одическа светлина пада върху тях отзад). Райхенбах правил разни движения с ръце зад плочата или поставял зад нея разни предмети, и сензитивите ги описвали вярно. Той правил опити с медни, железни, цинкови и други плочи. 5.
към текста >>

Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло.
Но, което е още по-важно, разни изследователи независимо от него, без даже някои да знаят за неговите опити и по съвсем други методи, са дошли до същите явления. ФРЕНСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ Те изучиха дълбоките фази на хипнотичния и магнетичния сън. Тогаз лицето се освобождава от властта на магнетизатора и у него се появяват нови способности. У него се развива ясновидство и той почва да вижда аурата, светлината около човека, животното, растението, минерала и пр. Значи в дълбоката фаза на магнетичния сън субектът вижда тая одична светлина, която Райхенбаховите сензитиви виждат при други условия. Дюрвил нарича светлината, която прониква тялото, флуидно тяло. При дълбокия магнетичен сън флуидното тяло почва да излиза от физическото тяло. Това именно е причина за падането на последното в безсъзнание. Съзнанието остава в флуидното тяло. Че съзнанието е във флуидното тяло се вижда от факта, че то може да извършва това, което му се казва, когато физическото седи неподвижно. В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба".
към текста >>

Тя изпраща на тялото това, което ви казвам".
В дълбок магнетичен сън Леонтина казва: „Флуидното тяло, това съм аз, физичното ми тяло е само една празна торба". Жана казва: „Етерният двойник, това съм аз. Не зная, какво нещо е физичното тяло, но това не съм аз". Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува. Тя изпраща на тялото това, което ви казвам". Щом се установи, че съзнанието излиза заедно с флуидното тяло, тогаз естествено е, че от разрушението на физичния мозък не трябва да вадим заключение за унищожение на човешкото съзнание. Има няколко средства за контролиране показанията на субекта: 1) Д-р Шарпиньон е прилагал следния контролен метод: служил си е с 4 железни пръчки, от които само едната била магнитна. Те били напълно еднакви по форма, цвят и големина. Поставени пред субекта, той казва, че на едната вижда пламъци на двата края. За да се избегне телепатията и околните не знаят, коя пръчка е магнитна.
към текста >>

книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около тялото.
Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността. А окултизмът е против всяко насилие. И ако тук привеждам някои факти от изследванията на горните учени, които се занимават с хипнотизма, това е само за да поясня известни закони. РАЗНИ ИМЕНА Д-р Валтер Килнер, лекар в болницата „Св. Тома" в Лондон написа в 1911 год. книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около тялото. Опитите му са повторени с успех от Феерхов. Тези лъчи носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални лъчи и пр. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет.
към текста >>

защо си бараме повредено място на тялото с ръка?
Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр. Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните лъчи" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези лъчи, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури. Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр. защо си бараме повредено място на тялото с ръка? Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич). Етерното тяло е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена. Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това.
към текста >>

Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото.
Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това. Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото. В папируса Бентрош се говори за лекуване с животния магнетизъм. Значи и те са знаели за действието на тези лъчи за повдигането на жизнените функции. Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила". Опитът на Гастон Дюрвил върху растенията не можем ли да сравним с опитите за индукция на Гурвич? Опитите на Гастон Дюрвил са по-раншни. Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр.
към текста >>

Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма.
отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт.
към текста >>

Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него.
Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт. Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум".
към текста >>

Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест.
А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция"). Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт. Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум". През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека".
към текста >>

Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум".
Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт. Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум". През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека". Тя представлява хубаво въведение към окултната анатомия и физиология. От д-р А. Устери излезе книга върху ботаниката от окултно гледище. Организмите трябва да се изучават не откъснато, но във връзка със силите на целия космос.
към текста >>

Организмите трябва да се изучават не откъснато, но във връзка със силите на целия космос.
Миналата година излезе книгата на д-р Попелбаум „Етерното тяло на организмите изучено на експериментални основи", издание на свободния окултен университет „Гьотеанум". През 1924 година излезе и книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерните строителни сили във вселената, земята и човека". Тя представлява хубаво въведение към окултната анатомия и физиология. От д-р А. Устери излезе книга върху ботаниката от окултно гледище. Организмите трябва да се изучават не откъснато, но във връзка със силите на целия космос. Ето защо е важна за биолога и новата книга „Астрономията в светлината на окултизма" от д-р Вилхелм Кайзер, издание на математично-астрономичния отдел при окултния университет ..Гьотенаум ". Така окултизмът внася нов импулс във всички науки. [1] Виж това списание 52 том (1922 год.), 100 том (1923 год.), 103 том (1924. г.), 104 том ( 925 г.), 105 том (1925. година) [2] Един микрон - една хилядна от милиметра [3] Виж Maxwel: De Mèdicina màgnetica 1679 г [4] Виж „Всемирна лeтопис” год.
към текста >>

20. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло.
към текста >>

- Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток?
към текста >>

Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка.
Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес?
към текста >>

Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация.
И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр.
към текста >>

И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
към текста >>

Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е.
И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава. Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия. Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм. Да конкретизираме мисълта си.. Как протича нашият обикновен ежедневен живот, всички знаем.
към текста >>

Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните.
Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
към текста >>

В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток.
към текста >>

Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях.
На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува.
към текста >>

21. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дънов Приведените до сега факти показват, че психичният елемент съществува в природните царства и играе важна роля в органическия живот.
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА. (продължение от книга 4 - 5) „Животът требва да серазбере хо форма, съдържание и смисъл". Дънов Приведените до сега факти показват, че психичният елемент съществува в природните царства и играе важна роля в органическия живот. Видяхме неговата роля при прякото приспособление. Това показва, че той е фактор при еволюционния процес. За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите. При скръб, страх, болка, те побледняват. Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда.
към текста >>

При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята.
Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им. Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур. При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята. Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото. Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята. Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си.
към текста >>

Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото.
Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им. Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур. При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята. Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото. Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята. Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си. Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си.
към текста >>

Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце.
Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур. При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята. Не по-малко поучителни са и опитите за влиянието, което волята може да добие върху тялото. Изобщо ние можем да турим мускулите в дейност чрез волята. Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си. Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си. Изследването доказа, че няма измама. Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва.
към текста >>

Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея".
Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си. И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок.
към текста >>

ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето.
И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
към текста >>

Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
към текста >>

Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология.
Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен.
към текста >>

че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица.
към текста >>

Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си.
В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт.
към текста >>

Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си.
Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата.
към текста >>

Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт.
Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия.
към текста >>

Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи.
златно-зелени и златни. Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е. пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина.
към текста >>

Тогаз тялото добива същия цвят.
Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е. пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена.
към текста >>

Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите.
пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност.
към текста >>

ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ВАЙСМАН ЗА ПАСИВНО ДЕЙСТВУЮЩИТЕ ОРГАНИ Има някои части, като напр.
Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност. Ако се напише на ръката му някоя дума с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място. Буквите стават червени. Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в Париж, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията. ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ВАЙСМАН ЗА ПАСИВНО ДЕЙСТВУЮЩИТЕ ОРГАНИ Има някои части, като напр. хитиненият скелет на насекомите и другите членестоноги, които се втвърдяват и след това стават полезни. Но тогаз те са пасивни, т.е. не са изменчиви чрез своята функция. Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман.
към текста >>

Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес.
Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив. Обаче той е продукт на едно образуващо вещество, на един пласт от клетки с ядки. Този скелет е зависим от тези клетки. Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси.
към текста >>

Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление.
Този скелет е зависим от тези клетки. Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси. От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание.
към текста >>

Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси.
Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси. От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси.
към текста >>

Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси.
Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси. От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма.
към текста >>

Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма.
Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси. От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията. Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени. Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно. Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век. Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)".
към текста >>

22. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда.
Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката. Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е. тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда. В подобно състояние тя най-лесно приема разтворени соли и газове от външната среда, с които непрестанно влиза в многобройни химични реакции, които именно реакции съвкупно творят живота. Като първи и съществени жизнени процеси са обмяната на веществата, и трансформирането на химическата енергия от един род в друг, според нуждите на клетката. По такъв начин клетката съществува като жива, размножава се и в зависимост от еволюционния принцип в природата, тя е получила собственото си усъвършенствуване и е била изходен пункт, от който са произлезли разнообразните растителни и животински видове, каквито днес виждаме на нашата планета. По отношение същината на живота биологията нищо не ни казва, защото всеки миг, когато се постави живата протоплазма на изследване, още при първите реактиви, тя престава да е жива и биологът се занимава с мъртвата вече протоплазмена част. А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма.
към текста >>

- Те обясняват, че интимността на жизнените и еволюционните процеси, които в случая ни интересуват, се обуславят от някакъв план, лежащ вътре и вън от организма, където те се извършват.
Юм е показал че в понятието на причинната връзка няма елемент, който би се оказал като интимна, вътрешна връзка между причината и следствието, връзката тук е чисто хронологическа. Ако едно явление предшествува друго, първото наричаме причина, а второто - следствие. Обаче, ние нямаме нито в областта на нашите чувства, нито в областта на логиката, някакви средства, с помощта на които да открием вътрешната истинска причина, логически неизбежната зависимост между следствието и причината. Всяко природно явление е резултат на едновременното взаимодействие на стотици действуващи причини, а при каузалното обяснение на явленията се вземат из съвкупността им само две - причината и следствието. Неовиталистите схващат сложността на причините и последствията на всяка проява в живата природа и най вече интимната тяхна връзка. - Те обясняват, че интимността на жизнените и еволюционните процеси, които в случая ни интересуват, се обуславят от някакъв план, лежащ вътре и вън от организма, където те се извършват. И с оглед на този именно план, в жизнените процеси е на лице целесъобразност и вътрешна интимност. Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила.
към текста >>

Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г.
Обаче, ние нямаме нито в областта на нашите чувства, нито в областта на логиката, някакви средства, с помощта на които да открием вътрешната истинска причина, логически неизбежната зависимост между следствието и причината. Всяко природно явление е резултат на едновременното взаимодействие на стотици действуващи причини, а при каузалното обяснение на явленията се вземат из съвкупността им само две - причината и следствието. Неовиталистите схващат сложността на причините и последствията на всяка проява в живата природа и най вече интимната тяхна връзка. - Те обясняват, че интимността на жизнените и еволюционните процеси, които в случая ни интересуват, се обуславят от някакъв план, лежащ вътре и вън от организма, където те се извършват. И с оглед на този именно план, в жизнените процеси е на лице целесъобразност и вътрешна интимност. Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
към текста >>

Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей.
И с оглед на този именно план, в жизнените процеси е на лице целесъобразност и вътрешна интимност. Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план.
към текста >>

Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления.
към текста >>

- Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес.
Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления. Общият план е, който обуславя функциите, определя и целта, която се поставя под, във и над процесите. Материалистите отричат реалната проява на какъвто и да е план и целесъобразност в природата.
към текста >>

Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления.
Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления. Общият план е, който обуславя функциите, определя и целта, която се поставя под, във и над процесите. Материалистите отричат реалната проява на какъвто и да е план и целесъобразност в природата. Също отричат намесата на тези фактори и в еволюцията. Те обясняват еволюционния процес на формите с помощта на несъзнателни и случайни отклонения, (Дарвин). Запример едно животно с помощта на случайни отклонения ще придобие или по-съвършени органи, или по-несъвършени, в първия случай то ще победи в борбата за съществувание и ще ги предаде по наследство на своите поколения.
към текста >>

Запример едно животно с помощта на случайни отклонения ще придобие или по-съвършени органи, или по-несъвършени, в първия случай то ще победи в борбата за съществувание и ще ги предаде по наследство на своите поколения.
Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления. Общият план е, който обуславя функциите, определя и целта, която се поставя под, във и над процесите. Материалистите отричат реалната проява на какъвто и да е план и целесъобразност в природата. Също отричат намесата на тези фактори и в еволюцията. Те обясняват еволюционния процес на формите с помощта на несъзнателни и случайни отклонения, (Дарвин). Запример едно животно с помощта на случайни отклонения ще придобие или по-съвършени органи, или по-несъвършени, в първия случай то ще победи в борбата за съществувание и ще ги предаде по наследство на своите поколения. А във втория случай то ще бъде негодно в борбата за съществувание и ще загине наред със своите потомци. Това изобщо е тъй наречения естествен подбор, с помощта на който се дава възможност на съществувание само на годните, снабдените от еволюцията животни с по-съвършени органи. Естественият подбор както и наследствеността са факти в природата. Те не губят значение при неовиталистичното схващане. Обаче, нещо друго има от съществено различие в еволюционните схващания на двете школи.
към текста >>

Това изобщо е тъй наречения естествен подбор, с помощта на който се дава възможност на съществувание само на годните, снабдените от еволюцията животни с по-съвършени органи.
Материалистите отричат реалната проява на какъвто и да е план и целесъобразност в природата. Също отричат намесата на тези фактори и в еволюцията. Те обясняват еволюционния процес на формите с помощта на несъзнателни и случайни отклонения, (Дарвин). Запример едно животно с помощта на случайни отклонения ще придобие или по-съвършени органи, или по-несъвършени, в първия случай то ще победи в борбата за съществувание и ще ги предаде по наследство на своите поколения. А във втория случай то ще бъде негодно в борбата за съществувание и ще загине наред със своите потомци. Това изобщо е тъй наречения естествен подбор, с помощта на който се дава възможност на съществувание само на годните, снабдените от еволюцията животни с по-съвършени органи. Естественият подбор както и наследствеността са факти в природата. Те не губят значение при неовиталистичното схващане. Обаче, нещо друго има от съществено различие в еволюционните схващания на двете школи. Материалистите намират. както казахме, „случайността" и „незначителните" отклонения за съществени фактори в еволюцията и с тяхна помощ се стремят да преградят пътя на неовиталистите, които от своя страна заместят случайността и незначителните отклонения с предначертан план и скокове-мутации в еволюционните промени на формите.
към текста >>

23. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нещо повече, духовната природа на човека е организована.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести.
към текста >>

Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния.
към текста >>

Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
към текста >>

Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата.
към текста >>

По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести.
Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени.
към текста >>

Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата.
към текста >>

Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата.
Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм. Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно вещество в особено, така наречено колоидално състояние. Живата материя на протоплазмата при своята дейност се изхабява и част от нея се руши.
към текста >>

И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира.
Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм. Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно вещество в особено, така наречено колоидално състояние. Живата материя на протоплазмата при своята дейност се изхабява и част от нея се руши. Тая постоянна загуба трябва и постоянно да се попълва, за да се поддържа живота. Също така трябва да се попълва и разходът на енергията, която върши жизнената деятелност.
към текста >>

Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм.
Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм. Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно вещество в особено, така наречено колоидално състояние. Живата материя на протоплазмата при своята дейност се изхабява и част от нея се руши. Тая постоянна загуба трябва и постоянно да се попълва, за да се поддържа живота. Също така трябва да се попълва и разходът на енергията, която върши жизнената деятелност. Това попълване на жива материя и енергия е процесът на храненето.
към текста >>

Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък.
При тоя процес се отделя енергия, която бива складирана в живата материя, т.е. съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене.
към текста >>

Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм?
Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна.
към текста >>

- Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен.
Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата.
към текста >>

В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна.
Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба.
към текста >>

Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна.
Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба. Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части.
към текста >>

Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците.
От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба. Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене.
към текста >>

При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба.
В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба. Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията?
към текста >>

Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части.
Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба. Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя.
към текста >>

Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната.
Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация.
към текста >>

Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя.
По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека.
към текста >>

Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго.
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека. Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това.
към текста >>

Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система.
Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека. Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно. Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите!
към текста >>

В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими.
към текста >>

Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума.
Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си.
към текста >>

Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи.
Такива продукти минават през кухнята. Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната.
към текста >>

В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото.
Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата.
към текста >>

Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини.
Тая максима в много случаи би ни предпазила от напастите, що нашето невежество по въпросите на храненето ни донася. Да припомням ли случая с болестите на безвитаминното хранене? - В далечния изток умират хиляди хора в страшни мъки поради прекалено изтънчените вкусове. Пък и в наши дни много от телесния упадък, особено на бедните в големите градове, се дължи на недоимък от витамини, поради еднообразната и неестествена храна. А това е пагубно колкото за отделния индивид, повече за поколението, защото води към сигурно израждане. Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм?
към текста >>

Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини.
Пък и в наши дни много от телесния упадък, особено на бедните в големите градове, се дължи на недоимък от витамини, поради еднообразната и неестествена храна. А това е пагубно колкото за отделния индивид, повече за поколението, защото води към сигурно израждане. Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти.
към текста >>

Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм?
Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие.
към текста >>

Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя.
Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н.
към текста >>

То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти.
Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини.
към текста >>

Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване.
Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето.
към текста >>

Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя.
Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик.
към текста >>

Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр.
Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата.
към текста >>

Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи.
Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя. Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях.
към текста >>

За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле.
От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
към текста >>

Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна.
Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание.
към текста >>

От това ще се изгради неговият духовен организъм.
Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното.
към текста >>

Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен.
„Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.
към текста >>

24. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм.
Б. БОЕВ. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят.
към текста >>

Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите.
Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата. А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления. Какво ще каже напр. да се изучи едно растение по форма. Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите. _______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma.
към текста >>

Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л.
Какво ще каже напр. да се изучи едно растение по форма. Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите. _______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах.
към текста >>

Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите.
_______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата.
към текста >>

И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах.
Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма.
към текста >>

Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите.
Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях.
към текста >>

В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма.
И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях. Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр.
към текста >>

Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи.
Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр. потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота.
към текста >>

Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано.
потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални.
към текста >>

Последното е активната страна на организма.
Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма.
към текста >>

То насочва и регулира жизнените процеси в организма.
Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили.
към текста >>

Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма.
Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси.
към текста >>

Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили.
То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките?
към текста >>

Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич.
Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място.
към текста >>

Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките?
Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат.
към текста >>

Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание.
Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната. Снасянето им почва, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт.
към текста >>

Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир.
Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр.
към текста >>

Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр.
Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма!
към текста >>

са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма!
Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност. Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр. У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки.
към текста >>

Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е.
краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност. Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр. У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки. Тогаз чрез борбата за съществуване и естествения подбор устояват тези индивиди, които случайно са имали вариации, полезни за съхранение на вида.
към текста >>

с него организмът са приспособява по-добре.
Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност. Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр. У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки. Тогаз чрез борбата за съществуване и естествения подбор устояват тези индивиди, които случайно са имали вариации, полезни за съхранение на вида. И така от поколение на поколение чрез действието на тези механически фактори целесъобразните признаци се появяват, закрепяват се и се усилват: И така, според механистите, целесъобразността в края на краищата е непряко приспособление, т.е.
към текста >>

У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки.
са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност. Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр. У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки. Тогаз чрез борбата за съществуване и естествения подбор устояват тези индивиди, които случайно са имали вариации, полезни за съхранение на вида. И така от поколение на поколение чрез действието на тези механически фактори целесъобразните признаци се появяват, закрепяват се и се усилват: И така, според механистите, целесъобразността в края на краищата е непряко приспособление, т.е. става с помощта главно на естествения подбор. Неоламаркистите или психоламаркистите казват, че целесъобразността има и други, по-дълбоки причини, именно влиянието на вътрешния, психичния фактор. Значи те твърдят, че има пряко приспособление.
към текста >>

За да може да се хвърли светлина върху този въпрос, трябва да се издирят такива случаи, дето да е изключено напълно действието на естествения подбор и при все това да имаме целесъобразно реагиране от страна на организма на външните въздействия.
Тук имаме една много важна точка. За да се види важността на проблема, ще приведа следните мои думи, казани на друго място: „Ако се признае, че има пряко приспособление, даже и наравно с непрякото, механичното обяснение на природата отпада. Напр. някой може да каже, че признава и двата фактора: но с това той вече отрича механичното обяснение на природата, понеже прякото приспособление не може да се обясни механически. Тогаз непременно трябва да се признае, че еволюцията не е механичен процес. Тогаз трябва да се признае вътрешния, психическия фактор при еволюцията". За да може да се хвърли светлина върху този въпрос, трябва да се издирят такива случаи, дето да е изключено напълно действието на естествения подбор и при все това да имаме целесъобразно реагиране от страна на организма на външните въздействия. Неоламаркистите привеждат ред примери, които изключват действието на подбора и значи действието на механическия фактор, и при все това виждаме целесъобразно реагиране на организма. Естествено е, че щом механическите фактори при такова целесъобразно реагиране са изключени поради самото естество на опита; налага се тогаз да приемем, че приспособлението в случая се дължи на вътрешния фактор, т.е. н а една разумна причина, действуваща в организма. Такива опити има вече събрани доста в биологичната литература. Ето защо, от ден на ден гласът на психоаламаркизма се усилва.
към текста >>

Неоламаркистите привеждат ред примери, които изключват действието на подбора и значи действието на механическия фактор, и при все това виждаме целесъобразно реагиране на организма.
За да се види важността на проблема, ще приведа следните мои думи, казани на друго място: „Ако се признае, че има пряко приспособление, даже и наравно с непрякото, механичното обяснение на природата отпада. Напр. някой може да каже, че признава и двата фактора: но с това той вече отрича механичното обяснение на природата, понеже прякото приспособление не може да се обясни механически. Тогаз непременно трябва да се признае, че еволюцията не е механичен процес. Тогаз трябва да се признае вътрешния, психическия фактор при еволюцията". За да може да се хвърли светлина върху този въпрос, трябва да се издирят такива случаи, дето да е изключено напълно действието на естествения подбор и при все това да имаме целесъобразно реагиране от страна на организма на външните въздействия. Неоламаркистите привеждат ред примери, които изключват действието на подбора и значи действието на механическия фактор, и при все това виждаме целесъобразно реагиране на организма. Естествено е, че щом механическите фактори при такова целесъобразно реагиране са изключени поради самото естество на опита; налага се тогаз да приемем, че приспособлението в случая се дължи на вътрешния фактор, т.е. н а една разумна причина, действуваща в организма. Такива опити има вече събрани доста в биологичната литература. Ето защо, от ден на ден гласът на психоаламаркизма се усилва. Значи, ред факти ни налагат да приемем, че еволюцията не може да се обясни и без действието на вътрешния, психичния фактор.
към текста >>

н а една разумна причина, действуваща в организма.
Тогаз непременно трябва да се признае, че еволюцията не е механичен процес. Тогаз трябва да се признае вътрешния, психическия фактор при еволюцията". За да може да се хвърли светлина върху този въпрос, трябва да се издирят такива случаи, дето да е изключено напълно действието на естествения подбор и при все това да имаме целесъобразно реагиране от страна на организма на външните въздействия. Неоламаркистите привеждат ред примери, които изключват действието на подбора и значи действието на механическия фактор, и при все това виждаме целесъобразно реагиране на организма. Естествено е, че щом механическите фактори при такова целесъобразно реагиране са изключени поради самото естество на опита; налага се тогаз да приемем, че приспособлението в случая се дължи на вътрешния фактор, т.е. н а една разумна причина, действуваща в организма. Такива опити има вече събрани доста в биологичната литература. Ето защо, от ден на ден гласът на психоаламаркизма се усилва. Значи, ред факти ни налагат да приемем, че еволюцията не може да се обясни и без действието на вътрешния, психичния фактор. Такива са например, опитите на Харисон, Бранц, Николас, Густав Волф и пр. Тези опити са изложени обширно в статиите по окултна биология в миналите книжки.
към текста >>

Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник.
Ако присадим десен крак на Amblystoma отлява страна и то не обърнат, т.е. задният край на задното място и предния край на предното, то ще се получи нормален ляв крайник. Обаче ако присадим десен крайник от лява страна и то обърнат (т.е. задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е. пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник. Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов. Това е едно чудесно приспособление на организма. То е пряко приспособление, т.е.
към текста >>

Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов.
задният край-преден и предният заден), то ще се получи десен крайник, т.е. пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник. Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов. Това е едно чудесно приспособление на организма. То е пряко приспособление, т.е. без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения? Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират.
към текста >>

Това е едно чудесно приспособление на организма.
пръстите ще са обърнати в обратен ред на пръстите в левия преден крайник. Винаги, когато при присаждането се получи асиметричен крайник, организмът си образува допълнителен нормален нов крайник. Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов. Това е едно чудесно приспособление на организма. То е пряко приспособление, т.е. без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения? Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията.
към текста >>

без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения?
Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов. Това е едно чудесно приспособление на организма. То е пряко приспособление, т.е. без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения? Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр.
към текста >>

Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно.
Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов. Това е едно чудесно приспособление на организма. То е пряко приспособление, т.е. без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения? Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите.
към текста >>

Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията.
Това е едно чудесно приспособление на организма. То е пряко приспособление, т.е. без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения? Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото.
към текста >>

Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация.
Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр.
към текста >>

Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото.
Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма.
към текста >>

Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора.
се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата.
към текста >>

Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр.
Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма.
към текста >>

върху организма.
Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма. Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен.
към текста >>

върху организма, всъщност разбиват отворени врата.
Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма. Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен. Ще си послужа с едно сравнение. Човек в дъждовно време е в гората и си построява колиба. Дъждът е външно условие, материалът, от който се прави колибата, също зависи от външните условия; мястото – също.
към текста >>

Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма.
Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма. Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен. Ще си послужа с едно сравнение. Човек в дъждовно време е в гората и си построява колиба. Дъждът е външно условие, материалът, от който се прави колибата, също зависи от външните условия; мястото – също. Дъждът става причина, за да се построи колибата.
към текста >>

Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата.
Ще си послужа с едно сравнение. Човек в дъждовно време е в гората и си построява колиба. Дъждът е външно условие, материалът, от който се прави колибата, също зависи от външните условия; мястото – също. Дъждът става причина, за да се построи колибата. Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на човека спрямо външните условия. Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример. Лаковски в книгата си „L'origine de la vie" излага ред факти, интересни в това отношение и ето един от тях[5]: ,,Лаковски подлага на анализ твърдението на известния ентомолог Фабр относно пеперудата, наречена пауново око. Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри. Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската. Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската".
към текста >>

разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм).
С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват. Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е. разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам).
към текста >>

Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист.
________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват. Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е. разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма.
към текста >>

Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси.
Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват. Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е. разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси.
към текста >>

Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули.
Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е. разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма".
към текста >>

Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам).
разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата.
към текста >>

Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма.
Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата. При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира.
към текста >>

Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси.
Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата. При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира. Този именно принцип той нарича ,.динамически предсъществуваща форма".
към текста >>

При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира.
Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата. При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира. Този именно принцип той нарича ,.динамически предсъществуваща форма". Гурвич в една статия в списанието ,,American Naturalist" се изявява като привърженик на „практическия витализъм". Както виждаме днес биологията все повече и повече се приближава до окултните схващания. НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата. Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите.
към текста >>

В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма.
Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen". В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5. [4] В сп. „Житно Зърно", год.
към текста >>

25. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания.
Кой мисли за това? Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея. Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а идеите на тези образи изчезват от нас. Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората. Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи. Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите. Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли.
към текста >>

Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората.
Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея. Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а идеите на тези образи изчезват от нас. Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората. Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи. Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите. Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли. Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език.
към текста >>

Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е.
Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и пороци, за да ги владеем и да ги задушаваме. Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата.
към текста >>

Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие.
типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие. Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд. Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини. Всяка човешка глава се свежда към една от живите геометрични фигури: четириъгълник, кръг, овал, триъгълник и конус. Това са петте основни типа на човешкото лице и съставляват една от октавите, на които е построена физиономическата доктрина и система. Типичният характер и неговите физиономически показания се видоизменят различно, според темперамента и по съвсем особен начин според асоциацията на някои могъщи фактори, които произвеждат големи промени в геометрическите типове и които му налагат отличителен характер.
към текста >>

Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини.
Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз. По този начин, четириъгълният тип може прекрасно, след вековна еволюция и преходи, да се преобрази в овален; ето защо, известен телесен образ или семеен тип се видоизменя много бавно и никога не се преобразява до неузнаваемост, ако това не е резултат от прекратяване на рода и расата, и то в продължение на цели векове. Природата е дълбок геометрик: всичките нейни операции се основават на геометрията и на числата. Във всички свои създания тя действува геометрически и математически; никога тя не създава тип, всичките части на който да не са в пълно съгласие. Човешкото лице съдържа в себе си всички геометрически фигури; този, който наблюдава с голямо внимание и умее да чете езика на природата ще ги открие без голям труд. Личният тип определя формата на тялото; ако типът е четириъгълен, всичко ще бъде четириъгълно; ако е кръгъл, всичко ще бъде кръгло и т.н., тъй като всяко нарушение в общата хармония произхожда от безпорядъка и изопачаването, предизвикани от ненормални и външни причини. Всяка човешка глава се свежда към една от живите геометрични фигури: четириъгълник, кръг, овал, триъгълник и конус. Това са петте основни типа на човешкото лице и съставляват една от октавите, на които е построена физиономическата доктрина и система. Типичният характер и неговите физиономически показания се видоизменят различно, според темперамента и по съвсем особен начин според асоциацията на някои могъщи фактори, които произвеждат големи промени в геометрическите типове и които му налагат отличителен характер. Всеки тип съдържа скрити способности, инстинкти и страсти, които действуват или бездействуват, които се възбуждат или се неутрализират според това, доколко съвместният темперамент се съгласува с типа.
към текста >>

26. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления.
И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят. Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления. И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път.
към текста >>

Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях.
Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път. Това е, именно, състоянието на душевното равновесие, до което трябва да дойде издирвачът. Колкото по-малко радости и скърби се изпитват във вълните на вътрешния живот на търсещия, толкова по-успешно те ще образуват очи в свръхчувствения свят. Докато човек живее в радостите и страданията, той не може да познава чрез тях. Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях. Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен човек, неспособен за радост и страдание. Радостта и страданието живеят в него, но при изследване в духовния свят стават „очи и уши" в съвсем друг образ. Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата.
към текста >>

Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата.
Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях. Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен човек, неспособен за радост и страдание. Радостта и страданието живеят в него, но при изследване в духовния свят стават „очи и уши" в съвсем друг образ. Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата. Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия. Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното. Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното. Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление?
към текста >>

27. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло.
Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н. В окото се намират всички органи. Всеки орган има свое специално място. Те не са разхвърляни безразборно, но всеки е поставен в съответната си система: сърцето - в кръвоносната система, гръбнакът - в костната и т.н. В окото се изразяват още и функциите на органите: дишане, гълтане дъвчене и др.
към текста >>

В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н.
Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н. В окото се намират всички органи. Всеки орган има свое специално място. Те не са разхвърляни безразборно, но всеки е поставен в съответната си система: сърцето - в кръвоносната система, гръбнакът - в костната и т.н. В окото се изразяват още и функциите на органите: дишане, гълтане дъвчене и др. Казахме, че в окото е представена и втората страна на човека - душевните му прояви и сили, мислителната сила, нервният живот, симпатичната нервна система и др.
към текста >>

В окото се намират всички органи.
Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н. В окото се намират всички органи. Всеки орган има свое специално място. Те не са разхвърляни безразборно, но всеки е поставен в съответната си система: сърцето - в кръвоносната система, гръбнакът - в костната и т.н. В окото се изразяват още и функциите на органите: дишане, гълтане дъвчене и др. Казахме, че в окото е представена и втората страна на човека - душевните му прояви и сили, мислителната сила, нервният живот, симпатичната нервна система и др. В душевните прояви и живот на човека намираме и Solarplexxus`а – в VII кръг на окото.
към текста >>

В окото се изразяват още и функциите на органите: дишане, гълтане дъвчене и др.
В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н. В окото се намират всички органи. Всеки орган има свое специално място. Те не са разхвърляни безразборно, но всеки е поставен в съответната си система: сърцето - в кръвоносната система, гръбнакът - в костната и т.н. В окото се изразяват още и функциите на органите: дишане, гълтане дъвчене и др. Казахме, че в окото е представена и втората страна на човека - душевните му прояви и сили, мислителната сила, нервният живот, симпатичната нервна система и др. В душевните прояви и живот на човека намираме и Solarplexxus`а – в VII кръг на окото. Сега, към науката за окото. Книгата, по която четем за човека в окото, е ирисът. Човек има две очи, два ириса.
към текста >>

Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло.
В душевните прояви и живот на човека намираме и Solarplexxus`а – в VII кръг на окото. Сега, към науката за окото. Книгата, по която четем за човека в окото, е ирисът. Човек има две очи, два ириса. Във всеки ирис се намира едната половина на човешкото тяло, дясната или лявата. Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло. При това, в левия ирис намираме сърцето на човека (с), а в десния ирис - черния дроб (ч.д,), сляпото черво (с.ч.) и др. После, в левия ирис се намира храносмилателната тръба (хр.т.), а в десния ирис - дихателната тръба (д.т.). Защото, ако направим напречен разрез на главата, при гърлото от лява страна се намира храносмилателната тръба, а от дясната - дихателната тръба. Значи, органи, които се намират само в лявата половина на човешкото тяло, се намират и само в левия ирис; органи, които се намират само в дясната половина на човешкото тяло, намират място и само в десния ирис. Целият ирис е разпределен на ред кръгове и ред радиални деления.
към текста >>

Значи, органи, които се намират само в лявата половина на човешкото тяло, се намират и само в левия ирис; органи, които се намират само в дясната половина на човешкото тяло, намират място и само в десния ирис.
Във всеки ирис се намира едната половина на човешкото тяло, дясната или лявата. Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло. При това, в левия ирис намираме сърцето на човека (с), а в десния ирис - черния дроб (ч.д,), сляпото черво (с.ч.) и др. После, в левия ирис се намира храносмилателната тръба (хр.т.), а в десния ирис - дихателната тръба (д.т.). Защото, ако направим напречен разрез на главата, при гърлото от лява страна се намира храносмилателната тръба, а от дясната - дихателната тръба. Значи, органи, които се намират само в лявата половина на човешкото тяло, се намират и само в левия ирис; органи, които се намират само в дясната половина на човешкото тяло, намират място и само в десния ирис. Целият ирис е разпределен на ред кръгове и ред радиални деления. Ако разгледаме кръговото деление, там са класифицирани разните системи на човека. Така: ирисът е разделен на три големи кръга, всеки от които заема 1/3 от ириса. Всеки голям кръг, взет отделно, се състои от други два по-малки. Така че имаме всичко шест малки кръга (1, ІІ, ІІІ, IV, V, VI) или три големи (1, 2, 3).
към текста >>

Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата.
Така: ирисът е разделен на три големи кръга, всеки от които заема 1/3 от ириса. Всеки голям кръг, взет отделно, се състои от други два по-малки. Така че имаме всичко шест малки кръга (1, ІІ, ІІІ, IV, V, VI) или три големи (1, 2, 3). При внимателно вникване в окото, може и с просто око да се видят тия деления. Първият голям кръг обхваща ириса веднага след зеницата и заема, както се каза вече, 1/3 от целия ирис. Тук са поместени хранителните системи на тялото и на душата. Първият малък кръг (1) представлява нервния кръг и по него съдим за душевния живот на човека - за неговата умствена деятелност и сила. Този кръг, погледнат внимателно с просто око или с лупа, представлява ред нишки - стотици и хиляди, и колкото този кръг е по-пълен с такива нишки нервички, толкова човек е по-интелигентен, повече умствено развит и разполага с повече умствени богатства. В този кръг (1), погледнато с увеличително стъкло, ще се забележи, че тези нишки са спиралообразно навити и при усилена умствена дейност или при силни терзания и вътрешни борби, тези нишки се обтягат и проточват до втория, третия, а някога и до четвъртия кръг. И хора, на които нервната или умствената деятелност е претърпяла преумора в своята функция, нервичките от първия кръг слизат надолу и обхващат и петия кръг. За такива хора се казва, че нервната им сила и деятелност е изчерпана Това изтощаване, вследствие пресилена умствена работа и нервна преумора, се вижда в очите по обтягане на нервичките от първия до петия кръг.
към текста >>

Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото.
Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява.
към текста >>

Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н.
Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява. Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека.
към текста >>

Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди.
Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява. Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека. Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди. Когато жизнената енергия на човека е слаба, този кръг е по-блед. Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен. Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само границата на ириса, бледо очертана. Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена.
към текста >>

Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава.
Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява. Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека. Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди. Когато жизнената енергия на човека е слаба, този кръг е по-блед. Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен. Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само границата на ириса, бледо очертана. Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг.
към текста >>

Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг.
Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен. Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само границата на ириса, бледо очертана. Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят.
към текста >>

Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др.
Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина.
към текста >>

Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина.
Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина. Особеното за ириса е и следното: почти у всички хора ирисът е 9, 10, 12 мм в диаметър и от раждане до старини ирисът остава на същата големина. За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози.
към текста >>

Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло.
За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози. Един Учител на човечеството се изказва за окото по следния начин, като се спира и на духовната страна и значение за силата на окото: „Не могат твоите очи да бъдат чисти, ако нямат морална сила. Очите показват състоянията на човешката душа и нейното развитие." За да има една ясна представа за състоянията на своята душа, човек трябва да наблюдава очите си през разните часове на деня. „Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука.
към текста >>

28. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията. То изучава само подвързията на книгата и си мисли, че изучава цялата книга. То свежда всичко към физико-химични процеси. Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна. Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях.
към текста >>

Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията. То изучава само подвързията на книгата и си мисли, че изучава цялата книга. То свежда всичко към физико-химични процеси. Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна. Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях. И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони.
към текста >>

Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души".
Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души". ,,В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички". Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството. Днес отиваме км една култура на единството. Много са признаците, че отиваме към все по-голямо и по-голямо обединение. Напр., днес са разпространени асоциациите от всякакъв вид; днес стават международни конгреси от всякакъв вид: икономически, научни и пр.
към текста >>

По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото.
Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно. Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото. И той, от егоистичния, личния живот, влиза в един по-широк живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Навсякъде той вижда всъщност един единствен живот: животът на Бога, на Разумното, на Първичната Причина. И този единствен живот на Бога, който преминава през него, преминава и през всички същества. Тогаз връзките му с Цялото стават реални за него. Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога.
към текста >>

Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото.
Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт ние ще дойдем до една правилна философия на живота.” Учителят Защо животът в Цялото не значи отпадане на силите, но напротив разцъфтяване на всички спящи сили и заложби? Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото. Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм.
към текста >>

Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм.
Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото. Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него.
към текста >>

Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това?
Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби. Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо?
към текста >>

Ти вече живееш в закона на частите.
Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот. Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото. Ти вече живееш в закона на частите. И затова се изолираш от известни сили на живот; поради това именно ще минеш през страдание. И чрез това страдание, което ще преживееш, ще разбереш, че всяко страдание, което причиняваш на другите, си го причинил на себе си. По този начин природата възпитава. Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си.
към текста >>

Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото.
Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото. За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек. Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото. Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава. Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си.
към текста >>

Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите.
По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото. За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек. Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото. Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава. Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае висшето, Божественото, което работи в него". Но това вечното, Божественото, което работи в тебе, работи и в всички хора. Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души.
към текста >>

Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти.
А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде. Тя ще бъде култура на единството. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. Учителят
към текста >>

29. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица.
Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата.
към текста >>

Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно.
Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си. Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт. Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна?
към текста >>

Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра.
Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини.
към текста >>

Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба.
Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания. Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е.
към текста >>

Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо.
Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж.
към текста >>

Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата.
Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15].
към текста >>

Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име.
И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет.
към текста >>

Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж.
Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля.
към текста >>

Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет.
Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля. Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма. Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици.
към текста >>

Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля.
Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля. Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма. Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка.
към текста >>

Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма.
Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля. Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма. Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие.
към текста >>

* * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън.
Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления.
към текста >>

30. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината. И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието.
към текста >>

Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши.
И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите.
към текста >>

Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството.
И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите. Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина. Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло.
към текста >>

Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия.
Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите. Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина. Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление.
към текста >>

Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно.
Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите. Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина. Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път.
към текста >>

Човекът, като единица, беше един организъм.
Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина. Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм. Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния. Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони.
към текста >>

Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния.
Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм. Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния. Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони. В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща.
към текста >>

В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща.
Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния. Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони. В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща. Например, координацията между разните органи. Напр , дейността на сърцето се намира във връзка с бъбреците и надбъбречната жлеза, на мозъка с жлезите с вътрешната секреция и кръвта и пр. Компенсацията е друго едно интересно явление, което се наблюдава. Напр., когато на едно сърце са заболели клапите, то за да може да работи добре, мускулът му надебелява и то се разширява. Смъртта настъпва тогава, когато се изчерпват и последните сили.
към текста >>

Например, координацията между разните органи.
Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони. В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща. Например, координацията между разните органи. Напр , дейността на сърцето се намира във връзка с бъбреците и надбъбречната жлеза, на мозъка с жлезите с вътрешната секреция и кръвта и пр. Компенсацията е друго едно интересно явление, което се наблюдава. Напр., когато на едно сърце са заболели клапите, то за да може да работи добре, мускулът му надебелява и то се разширява. Смъртта настъпва тогава, когато се изчерпват и последните сили. Ако напр.
към текста >>

Има още един странен закон в тялото: колкото един орган повече работи, повече се и развива, но и колкото повече работи, повече остарява.
Компенсацията е друго едно интересно явление, което се наблюдава. Напр., когато на едно сърце са заболели клапите, то за да може да работи добре, мускулът му надебелява и то се разширява. Смъртта настъпва тогава, когато се изчерпват и последните сили. Ако напр. се извади единият бъбрек, то другият се увеличава и поема функцията на извадения бъбрек. Има още един странен закон в тялото: колкото един орган повече работи, повече се и развива, но и колкото повече работи, повече остарява. Храната е една необходимост, но храната е и отрова. Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем. Друга характерна особеност, то е приспособлението. Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на наследствеността. Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека.
към текста >>

Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма.
Храната е една необходимост, но храната е и отрова. Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем. Друга характерна особеност, то е приспособлението. Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на наследствеността. Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека. Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма. Една от най-старите медицински науки е анатомията. Тя е изучена до доста големи подробности. В изучаването на анатомията трябва да се подчертае голямата сложност в конструкцията на разните органи. И по отношение на физиологичните изменения и функции, наред с чисто физичните явления в областта на стомаха, движението на кръвта, дишане и пр. имаме също малко по-особени прояви, които е нужно да се споменат, за да се разбере по-нататъшното изложение.
към текста >>

В изучаването на анатомията трябва да се подчертае голямата сложност в конструкцията на разните органи.
Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на наследствеността. Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека. Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма. Една от най-старите медицински науки е анатомията. Тя е изучена до доста големи подробности. В изучаването на анатомията трябва да се подчертае голямата сложност в конструкцията на разните органи. И по отношение на физиологичните изменения и функции, наред с чисто физичните явления в областта на стомаха, движението на кръвта, дишане и пр. имаме също малко по-особени прояви, които е нужно да се споменат, за да се разбере по-нататъшното изложение. Особен интерес заслужават раздразненията, които нервите получават, за да предизвикат функционирането на даден орган. Изучаванията посочват, че даденият нерв се възбужда от химични, механични, топлинни и електрически дразнения. Но в един здрав организъм съществува и чисто физиологически раздразнител, чието естество остава неизвестно.
към текста >>

Но в един здрав организъм съществува и чисто физиологически раздразнител, чието естество остава неизвестно.
В изучаването на анатомията трябва да се подчертае голямата сложност в конструкцията на разните органи. И по отношение на физиологичните изменения и функции, наред с чисто физичните явления в областта на стомаха, движението на кръвта, дишане и пр. имаме също малко по-особени прояви, които е нужно да се споменат, за да се разбере по-нататъшното изложение. Особен интерес заслужават раздразненията, които нервите получават, за да предизвикат функционирането на даден орган. Изучаванията посочват, че даденият нерв се възбужда от химични, механични, топлинни и електрически дразнения. Но в един здрав организъм съществува и чисто физиологически раздразнител, чието естество остава неизвестно. Знайно е, че в даден нерв, когато се раздразни, ще се възбуди електрическия ток, който ще се отправи към съответния орган. Но какво е възбудило тоя нерв е неизвестно. Напр. аз свивам ръката си в лакътя. Много добре е известно кои мускули ще свършат това и кои нерви са заповядали това, но ние не знаем, какво дразнение е получил тоя нерв, за да заповяда на съответния мускул да свие ръката. Ние не знаем още и устройството на мускулите в тяхната основна част.
към текста >>

Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции.
За мускулното вещество има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др. Но ясна представа, какво е мускулното вещество, ние не знаем още. Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага. И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията. Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции. Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр. Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите. Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път.
към текста >>

Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи.
Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага. И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията. Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции. Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр. Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите. Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път. И действително, с какви средства собствено разполага медицината? На първо място медикаментите.
към текста >>

Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите.
И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията. Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции. Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр. Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите. Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път. И действително, с какви средства собствено разполага медицината? На първо място медикаментите. Без да коментирам медикаментозната терапия, аз ще посоча факта, че съществуват толкова много лекарства за една и съща болест, толкова много препарати от едно и също лекарство, модификации и пр., че този именно факт, сам по себе си, говори за солидността на медикаментозната теория. С това аз не отричам съвсем медикаментозната теория, но искам да посоча, колко още тя е непълна и че изглежда само една медикаментозна рецепта е крайно недостатъчна.
към текста >>

Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път.
Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции. Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр. Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите. Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път. И действително, с какви средства собствено разполага медицината? На първо място медикаментите. Без да коментирам медикаментозната терапия, аз ще посоча факта, че съществуват толкова много лекарства за една и съща болест, толкова много препарати от едно и също лекарство, модификации и пр., че този именно факт, сам по себе си, говори за солидността на медикаментозната теория. С това аз не отричам съвсем медикаментозната теория, но искам да посоча, колко още тя е непълна и че изглежда само една медикаментозна рецепта е крайно недостатъчна. Разбира се, тук никой не може да откаже доброто действие на някои медикаменти, но аз искам само да изтъкна, че ние имаме само едно целесъобразно употребление на медикаментите, без категорични резултати.
към текста >>

Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия.
С това искам само да изтъкна, че и тоя метод, като самостоен такъв, е недостатъчно силен и не винаги чрез него се постига всичко, което се очаква. На трето место в медицината стои механичната терапия. Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр. Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати. Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр.
Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр. Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати. Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението.
Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

31. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр.
към текста >>

(Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото".
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло.
към текста >>

Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво.
към текста >>

Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото.
И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото. Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо онзи, който мисли, че живее изолирано, който иска да живее изолирано, за себе си, отделно от Цялото, е в противоречие с тая велика Истина. Понеже цялото работи във всяка своя част, то можем да кажем, че всяка част е проекция на Цялото. През всички същества протича един живот, животът на Бога.
към текста >>

Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм.
Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото. Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо онзи, който мисли, че живее изолирано, който иска да живее изолирано, за себе си, отделно от Цялото, е в противоречие с тая велика Истина. Понеже цялото работи във всяка своя част, то можем да кажем, че всяка част е проекция на Цялото. През всички същества протича един живот, животът на Бога. Всяка монада е проекция на Бога, на Първичната Причина, но една особена проекция.
към текста >>

Всяко друго разрешение на въпросите е частично, непълно.
Понеже цялото работи във всяка своя част, то можем да кажем, че всяка част е проекция на Цялото. През всички същества протича един живот, животът на Бога. Всяка монада е проекция на Бога, на Първичната Причина, но една особена проекция. Клонът, заловен за дървото, се развива правилно, понеже всички сокове на дървото протичат през него; инак той изсъхва, изражда се, понеже не може да ги приеме в себе си. Когато човек живее в закона на Цялото, се развива правилно и това води към разрешението на всички въпроси. Всяко друго разрешение на въпросите е частично, непълно. При някои отрицателни състояния, напр. завист, гордост и пр., понеже противопоставяш себе си на другите същества, приличаш на клонче, което се е откъснало от Цялото. Тогаз ти живееш в закона на частите, а не в закона на Цялото. Тогаз ти схващаш нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот; ти разслабваш връзките си с Цялото, не ще можеш да приемеш енергиите, които идат от Цялото в тебе; това води към израждане.
към текста >>

Тогаз ти живееш в закона на частите, а не в закона на Цялото.
Клонът, заловен за дървото, се развива правилно, понеже всички сокове на дървото протичат през него; инак той изсъхва, изражда се, понеже не може да ги приеме в себе си. Когато човек живее в закона на Цялото, се развива правилно и това води към разрешението на всички въпроси. Всяко друго разрешение на въпросите е частично, непълно. При някои отрицателни състояния, напр. завист, гордост и пр., понеже противопоставяш себе си на другите същества, приличаш на клонче, което се е откъснало от Цялото. Тогаз ти живееш в закона на частите, а не в закона на Цялото. Тогаз ти схващаш нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот; ти разслабваш връзките си с Цялото, не ще можеш да приемеш енергиите, които идат от Цялото в тебе; това води към израждане. Защо след всяко нарушение на Любовта иде израждане? Защото тогаз човек се откъсва от Цялото и това дава своите последствия. Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е.
към текста >>

Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение".
Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот, води към израждане. Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото?
към текста >>

Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили.
Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб. Цялото съдържа в себе си всички условия, всички възможности.
към текста >>

както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù.
Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб. Цялото съдържа в себе си всички условия, всички възможности. И обратно, всяка постъпка, която не е направена от любов, донася развалини, защото стаза откъсване от целокупния живот, става изолиране. Новите отношения „Който вярва в Бога, който живее в него, ще в-вярва и в другите хора".
към текста >>

„Докато човек правилно функционира в Божествения организъм, той живее в закона на Цялото: този човек е добър, любящ.
Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб. Цялото съдържа в себе си всички условия, всички възможности. И обратно, всяка постъпка, която не е направена от любов, донася развалини, защото стаза откъсване от целокупния живот, става изолиране. Новите отношения „Който вярва в Бога, който живее в него, ще в-вярва и в другите хора". „Докато човек правилно функционира в Божествения организъм, той живее в закона на Цялото: този човек е добър, любящ. Ако казвате, че не можете да обичате хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога. Учителят казва: „Всъщност има само едно знание, знание за Бога. Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре.
към текста >>

Ако казвате, че не можете да обичате хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога.
Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб. Цялото съдържа в себе си всички условия, всички възможности. И обратно, всяка постъпка, която не е направена от любов, донася развалини, защото стаза откъсване от целокупния живот, става изолиране. Новите отношения „Който вярва в Бога, който живее в него, ще в-вярва и в другите хора". „Докато човек правилно функционира в Божествения организъм, той живее в закона на Цялото: този човек е добър, любящ. Ако казвате, че не можете да обичате хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога. Учителят казва: „Всъщност има само едно знание, знание за Бога. Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот.
към текста >>

Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите!
сила и пр. и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят". Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност. Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето.
към текста >>

32. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството.
В статията „Всемирното Бяло Братство" (от Любомир Лулчев) се излагат основните му принципи. В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура". Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е издала до сега една пълна серия от 10 номера, в които редом с беседите са дадени и обяснителни предговори. Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури.
към текста >>

И тогаз всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм.
Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогаз всички народи могат да изучат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или аз го наричам език, който може да носи името свобода. Свобода на земята ще дойде само тогаз, когато хората имат общ език. И тогаз всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество.
към текста >>

Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло.
И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или аз го наричам език, който може да носи името свобода. Свобода на земята ще дойде само тогаз, когато хората имат общ език. И тогаз всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, и дробове, и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло, и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно цяло. Всеки народ съставлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам божествен човек, Божество. Той е, който ръководи човечеството, Той е, който живее във всички хора; Той е, който мисли във всички хора, който носи вечната младост, вечния подтик, който носи науката на земята; Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата.
към текста >>

Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия свят.
Щом човек почне да живее прозаичен живот, това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол или както един кон, на които са турили юзди, или ако разбираме живота, както една натоварена камила, това не е живот. Човек се отличава по това, че ходи право. И само правият човек, или човекът, който се е изправил, има велика основа. Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия свят. В това отношение ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този велик човек, който ни обединява в една мисъл. Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този велик човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно.
към текста >>

служба, който всека година организира помощ на пострадали.
Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят. Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр. за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г. във Вердюн, в следващите години в Швейцария, миналата година в Лихтенщайн, а сега (1930) в южна Франция. В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите. Трогателни са били изпращанията на всички, които си заминавали. Много от тях са се връщали отново, въпреки тежкия труд.
към текста >>

Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве.
Любов, а не омраза. Мотика вместо пушка. Това е зовът на тези, които още сега осъществяват новия живот на братство и сестринство - сбирайки се от цял свят - за да свидетелствуват най-великата истина, че един е нашия Баща, а всички ние, от всички народи - сме братя!... Будни души, помогнете им, подкрепете ги. Фонотерапия Фонотерапията е звукова „баня", както има слънчева баня, морска баня, лекуване чрез ултравиолетови лъчи и пр. Чрез фонотерапията организмът е пригласен за фините, но мощни трептения на звуковите вълни, които довеждат до равновесие, хармония и здраве. Това лекуване не може да се нарече случайно. Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение.
към текста >>

3) Тялото на човека е свещен храм.
Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние утвърждаваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна. Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние утвърждаваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние утвърждаваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него означава Любов, Истина, Мир, здраве, съвършенство и служене.
към текста >>

33. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти.
За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите. Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас. Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви. А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите. А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си. Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека.
към текста >>

Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене.
Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало.
към текста >>

Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея.
Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало. И Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот.
към текста >>

Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало.
Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела. Ще стане едно такова преустройство на човешкия организъм и ум, каквито човечеството никога не е виждало. И Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот. Той дойде да даде една наука, която да се приложи в живота и да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и си създадоха една религия и църква, която кръстиха с неговото име. Но Христос нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на божественото в себе си. Светът и животът са в едно прогресивно състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата.
към текста >>

При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички клетки да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести.
Но човек не трябва да живее само с миналото, а трябва винаги да внася нещо ново. В момента, в който човек се отрече да възприема живота, тъй както се проявява сега и да придобива и гради в себе си, ще стане една вътрешна промяна в него и ще спре процеса на живота. По този път човек ще дойде до обезсмисляне на живота. Затова човек не трябва да спира процеса на живота в себе си. А за да даде правилен ход на живота, човек преди всичко трябва да знае, как да се храни. При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички клетки да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести. За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма.
За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи.
към текста >>

Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея.
Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение.
към текста >>

А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание.
Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание. По същия начин, чрез закона на наследствеността, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение. Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието.
към текста >>

Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото.
И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим. И човек не може да постигне нищо в света, ако не вярва в това, което иска-да постигне. Напр. ученикът, който започва да учи музика, ако няма способност в себе си и ако сам не вярва в тази способност, никога не може да стане музикант. И ако човек мисли само хубави и разумни работи, тези негови мисли ще обиколят земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще почнат да ги реализират. По този закон това, което сега е невъзможно, ще стане възможно. Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото. Затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дават ход само на правилните и хармонични мисли. И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за съграждане и усилване на своите очи, на своя нос, устни, чело, вежди и т.н. За съграждането на всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители на силите и материалите за изграждането на този орган. Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер.
към текста >>

Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер.
Всяка мисъл, която проникне в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган в тялото. Затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дават ход само на правилните и хармонични мисли. И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за съграждане и усилване на своите очи, на своя нос, устни, чело, вежди и т.н. За съграждането на всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители на силите и материалите за изграждането на този орган. Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер. А ако човек са оставя на случая и не контролира и направлява мислите си, такъв ще бъде и резултатът му. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този път човек ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и съзнателната работа и тогаз ще може да помогне и на другите, на обществото. За да могат хората да си помагат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите и най-хубавите мисли. Само така ще се създаде онова взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес.
към текста >>

Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му.
И човек трябва да знае с какви мисли трябва да се занимава в даден момент например за съграждане и усилване на своите очи, на своя нос, устни, чело, вежди и т.н. За съграждането на всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители на силите и материалите за изграждането на този орган. Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер. А ако човек са оставя на случая и не контролира и направлява мислите си, такъв ще бъде и резултатът му. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този път човек ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и съзнателната работа и тогаз ще може да помогне и на другите, на обществото. За да могат хората да си помагат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите и най-хубавите мисли. Само така ще се създаде онова взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Нервната система на съвременните хора не съответства на енергиите, които минават през нея, не може да ги издържа. И затова тя е отслабнала и се изражда.
към текста >>

34. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор".
Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени.
към текста >>

Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма.
Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр.
към текста >>

Действието на „организатора" се нарича „индукция".
Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни).
към текста >>

Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр.
Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното.
към текста >>

ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор.
Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава.
към текста >>

Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени.
Б. Боев ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално.
към текста >>

Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното.
Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно.
към текста >>

Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра.
между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно. Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка. В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона.
към текста >>

Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка.
У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно. Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка. В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона. Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба.
към текста >>

От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба.
Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка. В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона. Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани.
към текста >>

Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове.
В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона. Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани.
към текста >>

Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр.
Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е. едновременно откриха индукцията у тритона. Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В.
към текста >>

са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край).
Ако вземем от ектодермата на зародиша на Triton Cristatus такава част, която е предназначена за бъдещ епидермис и я поставиш в зародиша на Triton taeniatus в такова място, което е предназначено да даде преден мозък, тя ще се развие в мозък: от този факт следва, че тая сменена част по отношение на своята по-късна съдба е индиферентна. От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр.
към текста >>

Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани.
От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
към текста >>

И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани.
Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман). Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища.
към текста >>

Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А.
У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман). Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е.
към текста >>

Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е.
Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман). Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е. се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е. се дължат на динамично действие. Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени.
към текста >>

Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката".
Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е. се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е. се дължат на динамично действие. Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата.
към текста >>

Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени.
Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е. се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е. се дължат на динамично действие. Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата. Отделя се и предният край на хидрата с пипалата и на нейно място се поставя отделената основа на хидрата.
към текста >>

Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици.
се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е. се дължат на динамично действие. Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата. Отделя се и предният край на хидрата с пипалата и на нейно място се поставя отделената основа на хидрата. Тогаз става следното: на долния край (дето е била основата на хидрата), на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала.
към текста >>

Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора".
Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е. се дължат на динамично действие. Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата. Отделя се и предният край на хидрата с пипалата и на нейно място се поставя отделената основа на хидрата. Тогаз става следното: на долния край (дето е била основата на хидрата), на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата (каквато е основата на хидрата), може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло.
към текста >>

Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата.
Някои би могли да кажат: „Да не би присадката да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху присадката". Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата. Отделя се и предният край на хидрата с пипалата и на нейно място се поставя отделената основа на хидрата. Тогаз става следното: на долния край (дето е била основата на хидрата), на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата (каквато е основата на хидрата), може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия. И наистина, в новото положение кое би било най-целесъобразно?
към текста >>

Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата (каквато е основата на хидрата), може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло.
Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата. Отделя се и предният край на хидрата с пипалата и на нейно място се поставя отделената основа на хидрата. Тогаз става следното: на долния край (дето е била основата на хидрата), на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата (каквато е основата на хидрата), може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия. И наистина, в новото положение кое би било най-целесъобразно? При кой начин на реагиране хидрата ще употреби най-малко материали, енергия и време в случая: когато на обратния край (дето е била основата) се образува венец от пипала. И хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води със себе си изминаването на поляритета, превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, но такива условия, които не се срещат почти никога в нормалния живот на организма.
към текста >>

В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, но такива условия, които не се срещат почти никога в нормалния живот на организма.
Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата (каквато е основата на хидрата), може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия. И наистина, в новото положение кое би било най-целесъобразно? При кой начин на реагиране хидрата ще употреби най-малко материали, енергия и време в случая: когато на обратния край (дето е била основата) се образува венец от пипала. И хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води със себе си изминаването на поляритета, превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, но такива условия, които не се срещат почти никога в нормалния живот на организма. Следователно тук е нямало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме в формите и функциите на органите чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче, знае се, че за да може естественият подбор да действа, нужни са много поколения и дълго време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук без да е имал подбора възможности да действа, защото организмът се поставя за пръв път при известни условия, при които не е бил поставян никога досега и следователно подборът не е имал време да действа, пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук целесъобразността не може да се обясни по механичен начин.
към текста >>

Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме в формите и функциите на органите чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес.
И наистина, в новото положение кое би било най-целесъобразно? При кой начин на реагиране хидрата ще употреби най-малко материали, енергия и време в случая: когато на обратния край (дето е била основата) се образува венец от пипала. И хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води със себе си изминаването на поляритета, превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, но такива условия, които не се срещат почти никога в нормалния живот на организма. Следователно тук е нямало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме в формите и функциите на органите чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче, знае се, че за да може естественият подбор да действа, нужни са много поколения и дълго време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук без да е имал подбора възможности да действа, защото организмът се поставя за пръв път при известни условия, при които не е бил поставян никога досега и следователно подборът не е имал време да действа, пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук целесъобразността не може да се обясни по механичен начин. Обяснението чрез подбора е механическо. Но щом имаме целесъобразност и тя не се подава на обяснение чрез подборът, очевидно е, че тук имаме работа с психичен фактор.
към текста >>

Обаче тук без да е имал подбора възможности да действа, защото организмът се поставя за пръв път при известни условия, при които не е бил поставян никога досега и следователно подборът не е имал време да действа, пак организмът реагира целесъобразно.
И хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води със себе си изминаването на поляритета, превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, но такива условия, които не се срещат почти никога в нормалния живот на организма. Следователно тук е нямало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме в формите и функциите на органите чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче, знае се, че за да може естественият подбор да действа, нужни са много поколения и дълго време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук без да е имал подбора възможности да действа, защото организмът се поставя за пръв път при известни условия, при които не е бил поставян никога досега и следователно подборът не е имал време да действа, пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук целесъобразността не може да се обясни по механичен начин. Обяснението чрез подбора е механическо. Но щом имаме целесъобразност и тя не се подава на обяснение чрез подборът, очевидно е, че тук имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособление, т. е. приспособлението, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес.
към текста >>

приспособлението, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес.
Обаче тук без да е имал подбора възможности да действа, защото организмът се поставя за пръв път при известни условия, при които не е бил поставян никога досега и следователно подборът не е имал време да действа, пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук целесъобразността не може да се обясни по механичен начин. Обяснението чрез подбора е механическо. Но щом имаме целесъобразност и тя не се подава на обяснение чрез подборът, очевидно е, че тук имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособление, т. е. приспособлението, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес. Има множество такива примери, изложени в по-раншни статии по биология в „Житно зърно" (год. 2 – 5), напр. опитите на Харисон, Бранд, Николас и др. Обаче и при простите опити, напр. при някой обикновен опит на Шпеман, Манголд и пр., пак се прозира действието на психичния принцип, понеже виждаме целесъобразност без действието на подбора.
към текста >>

Ламарк приема няколко фактора за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор.
2 – 5), напр. опитите на Харисон, Бранд, Николас и др. Обаче и при простите опити, напр. при някой обикновен опит на Шпеман, Манголд и пр., пак се прозира действието на психичния принцип, понеже виждаме целесъобразност без действието на подбора. Всичко това причини възраждане на неоламаркизма (психоламаркизма). Ламарк приема няколко фактора за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят. Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини.
към текста >>

Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми.
Обаче и при простите опити, напр. при някой обикновен опит на Шпеман, Манголд и пр., пак се прозира действието на психичния принцип, понеже виждаме целесъобразност без действието на подбора. Всичко това причини възраждане на неоламаркизма (психоламаркизма). Ламарк приема няколко фактора за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят. Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник.
към текста >>

Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука.
Всичко това причини възраждане на неоламаркизма (психоламаркизма). Ламарк приема няколко фактора за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят. Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството.
към текста >>

Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите?
Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят. Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството. Нещо повече. Въз основа даже само на неговите изследвания вече науката идва да приеме аурата.
към текста >>

Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник.
Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва, но понеже се вземат пред вид успехите на науката от Ламарка досега, то ламаркизмът претърпява известни корекции: психоламаркизмът разширява психичния фактор върху всички организми. При тогавашното състояние на науките, Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид; той я е примесил с някои погрешки, които сега се изправят. Заключение Днес за биологията с въвеждането на тези два принципа: организаторския и психичния, се отваря ново широко поле за изследване, което все повече я поставя във връзка с окултната наука. Естествените науки все повече потвърждават известни окултни истини. Термините „организатор", „организационен център", „динамично поле", „индукция" и пр., които мнозина днешни биолози постоянно споменават, не са ли загатване за етерния двойник, който организира формите? Това, което естествените науки налучкват сега като „организатори", не са нищо друго, освен центрове на сили в етерния двойник. Тук вече идваме до една нова анатомия и физиология, която е подробно разработена от окултната наука. Даже Лаковски въз основа на своята теория и на фактите казва, че официалната наука трябва да приеме вече телепатията, ясновидството. Нещо повече. Въз основа даже само на неговите изследвания вече науката идва да приеме аурата. А щом стане и това, тогаз вече въпросът за невидимия свят е разрешен в положителен смисъл.
към текста >>

35. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид.
Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит. Повече или по-малко значително разпространение писмеността е получила едва в епохата на възраждането. В своята писменост човек е влагал не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката. Писмеността не трябва да се разглежда като съвършено самостоятелно явление, което дължи своя произход на произвола на изобретателя. Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид. Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука.
към текста >>

Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич.
Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата.
към текста >>

Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане.
Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат.
към текста >>

Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата.
Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат. Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката. По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни.
към текста >>

36. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото.
Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно.
към текста >>

Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида.
А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството).
към текста >>

Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления.
Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
към текста >>

Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган).
като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
към текста >>

Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука.
По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт?
към текста >>

Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя?
към текста >>

Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат.
" И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот.
към текста >>

На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
към текста >>

С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи.
Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
към текста >>

няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир.
към текста >>

Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части.
За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде.
към текста >>

п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
към текста >>

Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части.
Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето.
към текста >>

37. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

философия почива на заблуждението, че човекът е тялото.
Съчинение на Оливер Лодж в бълг. превод Издателство „Братство" в Севлиево ще издаде наскоро интересното и навременно съчинение на Сър Оливер Лодж: Защо вярвам в безсмъртието на човека. Лодж е професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет, един от основателите на новата наука Метапсихика, заедно с Камил Фламарион, Шарл Рише, Анри Бергсон, Уйл. Крукс и др. Цялата материал. философия почива на заблуждението, че човекът е тялото. Затова научните доказателства, новите постижения по въпроса за безсмъртието на душата и за скритите способности представляват твърде голям интерес. Ние се надаваме, че книгата ще има отличен прием. Нужно е нашите приятели навсякъде да запишат абонати, колкото се може повече и да изпратят сумите до 20 окт. на адрес: Сава Калименов – Севлиево. За абонати книгата ще струва само 20 лв.
към текста >>

В Чехословакия има близо 300 000 спиритисти, обаче една малка част от тях са организирани.
Спиритически конгрес в Чехословакия На 4 и 5 юли т.г. в Силезия, гр. Радванице (Чехословакия) се състоял конгрес на Спиритическото Братство с откриване на новия дом-театър. Присъствувал е, връщайки се от Германия, като гост П. Г. Пампоров, извънредно радушно и братски приет. В Чехословакия има близо 300 000 спиритисти, обаче една малка част от тях са организирани. Все пак те представляват голяма духовна сила. По-голямата част от тях сега са вегетарианци, въздържатели и работници за мира. Те се стараят да живеят като деца на Бога, като човеци-братя, в които истината за безсмъртието на душата, за прераждането и за безкрайното усъвършенстване не са само празни думи, а двигателна сила в живота. Интересуват се от близки духовни движения в другите страни – а също проявяват жив интерес към движението на Бялото Братство в България. Мнозина учат Есперанто и така могат да се запознаят с идеите на Бялото Братство – чрез библиотека „Нова култура".
към текста >>

Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична драма, в която са участвали земните стихии.
На конгреса са присъствали 1200 души. Атлантида Двойният номер за август и септември на списанието „VoiIed'Isis" е посветен изцяло на „Атлантида", потъналият континент, за който още Платон говори в един от своите диалози. В тия статии е резюмирано почти всичко по-съществено, което традицията е оставила по тоя въпрос, както и научните теории, които се основават на археоложки, етноложки, палеонтоложки, биологични и геологични изследвания на редица съвременни учени. Макар и да са оскъдни (всички) данните за съществуванието на Атлантида, макар и да не може да се установи за сега с положителност, къде точно и кога е съществувал този континент, все пак едно е положително: че той сигурно е съществувал и че е загинал вследствие един страшен катаклизъм. Освен това, става явно, че зад оскъдните и прикрити зад булото на легендата традиционни данни, се крие едно знание, което изхожда от живите свидетели на мировите събития. Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична драма, в която са участвали земните стихии. Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен. И ще създаде Бог ново небе и нова земя. Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него. Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M. Vandermeulen, 189, rue de la loi, Bruxelles.
към текста >>

38. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

изучаването на онези енергии, които организират формите.
” Учителят. Изучаването на външните форми в природата е необходимо, но не е достатъчно, за да хвърли светлина върху нейната същина, върху нейния вътрешен живот. Обикновеното изучаване на природата като сбор от физико-химични процеси окултизмът го нарича изучаване по форма. Това не изчерпва същината на природата. Зад това изучаване по форма седи изучаването ù по съдържание, т.е. изучаването на онези енергии, които организират формите. Това е вече втора по-дълбока степен на изучаване, а зад това изучаване седи изучаването ù по смисъл, т.е. изучаване на онези разумни сили, които дават целесъобразност на силите, които организират. Един пример ще дам, за да поясня това. Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма.
към текста >>

изучаване на онези разумни сили, които дават целесъобразност на силите, които организират.
Обикновеното изучаване на природата като сбор от физико-химични процеси окултизмът го нарича изучаване по форма. Това не изчерпва същината на природата. Зад това изучаване по форма седи изучаването ù по съдържание, т.е. изучаването на онези енергии, които организират формите. Това е вече втора по-дълбока степен на изучаване, а зад това изучаване седи изучаването ù по смисъл, т.е. изучаване на онези разумни сили, които дават целесъобразност на силите, които организират. Един пример ще дам, за да поясня това. Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма. Това е изучаване по съдържание.
към текста >>

Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр.
Зад това изучаване по форма седи изучаването ù по съдържание, т.е. изучаването на онези енергии, които организират формите. Това е вече втора по-дълбока степен на изучаване, а зад това изучаване седи изучаването ù по смисъл, т.е. изучаване на онези разумни сили, които дават целесъобразност на силите, които организират. Един пример ще дам, за да поясня това. Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма. Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите.
към текста >>

Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл.
Един пример ще дам, за да поясня това. Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма. Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма.
към текста >>

И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр.
Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки.
към текста >>

видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма.
Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
към текста >>

От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки.
И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения).
към текста >>

Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е.
към текста >>

Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия.
Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф.
към текста >>

приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма.
Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си.
към текста >>

И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита.
А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада. Тази е причината за възраждането на психоламаркизма днес.
към текста >>

Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността.
има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада. Тази е причината за възраждането на психоламаркизма днес. Тя е причината, поради която множество сериозни и проницателни биолози днес застъпват психоламаркизма, или неоламаркизма, или неовитамизма. Такива са напр. Раул Франсе, проф.
към текста >>

Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада.
Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада. Тази е причината за възраждането на психоламаркизма днес. Тя е причината, поради която множество сериозни и проницателни биолози днес застъпват психоламаркизма, или неоламаркизма, или неовитамизма. Такива са напр. Раул Франсе, проф. Август Паули, проф.
към текста >>

Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина.
Някои от тях са електромагнитни, други – от по-висок характер Скалите, водите, растенията, – всичко в планините влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах и по други начини. Камъните, водата и пр., които виждаме, значи не са само тая материя, която е пред нас. Те са свързани с други по-високи сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм. Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек. Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр.
към текста >>

В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм.
Камъните, водата и пр., които виждаме, значи не са само тая материя, която е пред нас. Те са свързани с други по-високи сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм. Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек. Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр. Но това е само външната страна. Този въпрос има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава. Човек може да използува разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините.
към текста >>

Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр.
Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм. Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек. Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр. Но това е само външната страна. Този въпрос има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава. Човек може да използува разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините. Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, камъните, водите и пр. Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят.
към текста >>

Движението срещу течението на ръката или по течението има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека.
Човек по този начин влиза в свръзка от една страна с тези строителни енергии и от друга страна - с разумните сили, с разумността, която е зад видимите форми. И едно подобно влизане на човека в общение с живите сили на природата съдействува за неговата физическа и духовна обнова. В свръзка с течението на разните енергии в планината стоят много други въпроси. Например има значение, дали в планината се движиш към изток, запад. север или юг, дали се качваш или слизаш, дали си избрал за сядане някой остър каменист връх или широка, плоска, зелена поляна; дали вървиш по течението на реката или срещу него. Движението срещу течението на ръката или по течението има голямо влияние върху телесната и духовната организация на човека. Първото ще внесе не само духовна обнова, бодрост. живот, но и телесна обнова. А второто няма да има това действие. Всеки може да направи опит. Окултизмът изучава причините на всичко това чрез изследване на онези по-дълбоки енергии, които са свързани с течащата вода.
към текста >>

Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм!
Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм! И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм. Обаче, според окултизма и човек е устроен по строежа на цялата вселена. Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата природа, работи и във всички свои части, проектира се във всички свои части. И наистина, в известни минути не чувствува ли човек в себе си присъствието на Цялото, на Разумното, на Божественото? Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото.
към текста >>

И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм.
Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм! И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм. Обаче, според окултизма и човек е устроен по строежа на цялата вселена. Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата природа, работи и във всички свои части, проектира се във всички свои части. И наистина, в известни минути не чувствува ли човек в себе си присъствието на Цялото, на Разумното, на Божественото? Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото. Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр.
към текста >>

Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата природа, работи и във всички свои части, проектира се във всички свои части.
Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм! И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм. Обаче, според окултизма и човек е устроен по строежа на цялата вселена. Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата природа, работи и във всички свои части, проектира се във всички свои части. И наистина, в известни минути не чувствува ли човек в себе си присъствието на Цялото, на Разумното, на Божественото? Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото. Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово.
към текста >>

39. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*).
Само констатира фактите. Най-новият труд на проф. Ханс Дриш Интересна е еволюцията в идеите на Дриш, професор в Лайпцигския университет. Оначало той почва като биолог (професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите. Но при изследване на фактите, той се натъква на обстоятелства, които го карат да се замисли върху същността на живота. Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*). Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа. при което душевният живот не може да се обясни с механическите, физико-химичните процеси в мозъка. И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти.
към текста >>

Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните.
Най-новият труд на проф. Ханс Дриш Интересна е еволюцията в идеите на Дриш, професор в Лайпцигския университет. Оначало той почва като биолог (професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите. Но при изследване на фактите, той се натъква на обстоятелства, които го карат да се замисли върху същността на живота. Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*). Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа. при което душевният живот не може да се обясни с механическите, физико-химичните процеси в мозъка. И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти. По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма.
към текста >>

Книгата е разделена на две части: в първата част са.
Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932). („Парапсихология, науката за окултните явления”). Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят. Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична. Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията. Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти. В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието.
към текста >>

Сега Айнщайн казва : — Неразумно би било да се твърди, че извън нашия свят и живота на нашата планета не съществува нищо повече, което да напомня органически живот.
„Македония”, 15. III. 1930). Новото отношение на Айнщайн към въпроса за отвъдния свят Неотдавна някои германски вестници обнародваха интересни изявления на прочутия учен и математик д-р Алберт Айнщайн за спиритизма. В тия изявления Айнщайн е променил своето предишно мнение за задгробния живот. По-рано Айнщайн не искаше да признае съществуването на духове и не оправдаваше спиритизма. Сега Айнщайн казва : — Неразумно би било да се твърди, че извън нашия свят и живота на нашата планета не съществува нищо повече, което да напомня органически живот. По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току-тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по-рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние, с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас. (Изв. в.
към текста >>

Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото.
Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение. Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото. После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки. Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки. Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки.
към текста >>

После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки.
Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото. После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки. Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки. Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки. ” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията.
към текста >>

40. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но вярно е също, че в един галванически съд, където всичко е разложено на най-дребните си частички, еднородните частички се трупат на определените полюси.
Но това е крайно недостатъчно за да схванем великия закон на симпатията. Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок смисъл. В света на душевните процеси физикалният постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност. Прочее, този постулат и във физическия свят няма абсолютност. Вярно е, обаче, че за да имаме електрически, светлинни и топлинни явления необходими са два разнородни тока - така се получава електрическо течение. Но вярно е също, че в един галванически съд, където всичко е разложено на най-дребните си частички, еднородните частички се трупат на определените полюси. В света на душевните процеси еднородното се винаги привлича и създава разни двигателни системи. Така законът на симпатията е най-големия творчески процес. За да се прояви този закон между две същества, необходимо е да съществуват между тях максимум еднородни черти. Инак неможем да си обясним, че едни се скоро влюбват и разлюбват. Това са разнородни същества - те са от две различни „системи души“, както Учителят ги нарича.
към текста >>

Павел, че всички сме удове, органи на тялото Христово.
Това са разнородни същества - те са от две различни „системи души“, както Учителят ги нарича. Едно чувство, една мисъл, една проява намери отзив в друга душа - тя е от същият цикъл души. Това е великият закон на симпатията, която събира еднородното, която привлича еднородното за да създаде или стройни здания на живота или пълни с хармонична и целесъобразна творческа зависимост двигателни системи. И всички безкрайно много еднородни системи в мирозданието се движат около основния център на битието, около Първичното творческо начало, което е център на великия процес на симпатията. В този смисъл, може да се схване онзи стих от ап. Павел, че всички сме удове, органи на тялото Христово. Това е законът на еднородството, на симпатията. Този важен закон хората не го разбират, затова идат нещастията в живота. На всяка крачка виждаме анормални работи. Често срещаме чудновати неща: съберат се двама да създадат семейство, и съградят дом, а излезе една магарешка глава на конско тяло. И после се чудят хората, как да оправят тази работа.
към текста >>

Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно.
Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство. Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности. От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество.
към текста >>

И всички те имат числени, органически и душевни стойности.
За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство. Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности. От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде.
към текста >>

Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе.
Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде. И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие. Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе. - Навсякъде царува великата целесъобразност на творческата еволюция.
към текста >>

41. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип.
Д-р Е. Рафаилов. За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения. Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек. За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел.
към текста >>

Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек.
Д-р Е. Рафаилов. За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения. Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек. За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел.
към текста >>

Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност.
Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо. За натюрела не може да се говори така. Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите. На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел.
към текста >>

Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото.
В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел. Първичният хранителен и почивен натюрел (фиг. 2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах. Това са същества, които служат предимно на благоутробието - Те са по-малко подвижни. От растителното царство като много типични се превеждат аналогии на хранителния и почивен натюрел следните растения: зеле, картофи, цвекло, ряпа, моркови, тиква, салати и маруля. От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна.
към текста >>

Долна част на тялото също продълговата.
От растителното царство като много типични се превеждат аналогии на хранителния и почивен натюрел следните растения: зеле, картофи, цвекло, ряпа, моркови, тиква, салати и маруля. От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна. Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците. Това са хора със силно развити крайници. Черепът е нисък и дълъг. Те растат като растенията на дължина или височина. Те са изложени с това повече на светлина, но и на ветровете.
към текста >>

Всички цветя от този тип са с нежни части, листа и биват многоцветни.
Челото бива високо и често също широко. Това са хора с фина глава, лице и дух. Те имат изящен душевен живот, обичат изкуството, науката и благородния начин на живот - те събират и се грижат за идеални ценности. Изобщо, хората от този натюрел имат най-дълбокия, най-високия и най-широкия душевен живот. Като съответни растения на този натюрел се сочат: мимозата, розата, теменугата, кокичето, ягодата и всичките видове ягоди (боровинки, малини, къпини и пр.) както и всички цветни растения. Всички цветя от този тип са с нежни части, листа и биват многоцветни. Те се стремят да развият цвят, краска и красота. Малко от тия растения развиват дървесна система. Животни от този натюрел се считат: славеят, пеперудата, катеричката, козата, сърната и др. Животните попадащи под този натюрел водят един много по-фино чувствен живот, отколкото тези от хранителния и двигателния натюрел. Те обичат и избират много повече храната си, отколкото животните от последните два натюрела.
към текста >>

42. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура.
Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура. Това е едната страна на въпроса. От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир. Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава много въпроси и задачи. И чрез това по-дълбоко знание не само ще разберем разните явления в живота, но ще дойдем и до правилните методи за действие. Напр. нека вземем спането.
към текста >>

От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир.
се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура. Това е едната страна на въпроса. От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир. Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава много въпроси и задачи. И чрез това по-дълбоко знание не само ще разберем разните явления в живота, но ще дойдем и до правилните методи за действие. Напр. нека вземем спането. Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък.
към текста >>

Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава много въпроси и задачи.
Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура. Това е едната страна на въпроса. От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир. Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава много въпроси и задачи. И чрез това по-дълбоко знание не само ще разберем разните явления в живота, но ще дойдем и до правилните методи за действие. Напр. нека вземем спането. Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса.
към текста >>

Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието.
Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси. При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното. Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението.
към текста >>

За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север.
Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението. Така се постига лек и укрепителен сън. Посоката на лягането не е безразличен въпрос. За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
към текста >>

През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми.
По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън.
към текста >>

Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр.
Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа.
към текста >>

оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня.
След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата.
към текста >>

Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата.
оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния.
към текста >>

Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората.
Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека.
към текста >>

През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън.
Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
към текста >>

А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов.
Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир.
към текста >>

По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е.
към текста >>

От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън.
Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния.
към текста >>

Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов.
Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
към текста >>

Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ.
към текста >>

* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят.
когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов.
към текста >>

тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
към текста >>

дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията.
С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища.
към текста >>

Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането.
Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
към текста >>

И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят.
към текста >>

Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
към текста >>

По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не.
към текста >>

43. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт. Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода".
към текста >>

Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт. Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив.
към текста >>

Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм.
Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло. Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм. Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм. Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм .
към текста >>

От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм .
Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм. Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата.
към текста >>

Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят.
Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви.
към текста >>

С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси.
Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура.
към текста >>

Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата.
От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции.
към текста >>

За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях.
Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата.
към текста >>

Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност.
Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология".
към текста >>

Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми.
2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути. Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сир. отрицателният полюс на магнита откъм палеца (вж. фиг.) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение. Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми. При разноименно поставяне на инструмента, сир. положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат. Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата. Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите.
към текста >>

Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата.
Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение. Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми. При разноименно поставяне на инструмента, сир. положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат. Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата. Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите. Субекти, които изпитват всичко това, са добри сензитиви. Те могат лесно да се приспят – по много начини. Тогава те падат едно по друго в различните фази на хипнотичния сън: 1. повишена внушаемост, 2.
към текста >>

Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили.
Те са още по-слаби сензитиви. Изпадат само в състояние на сънливост. 25-30 едва след часове започват да усещат някои и други от гореописаните действия. У тях не се забелязва никаква следа от явленията на магнетичния сън. За да се „очистят" констатираните явления от влиянието на внушението и самовнушението, опитите се правят без субектът да знае дали поставянето на инструмента е едноименно или разноименно. Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили. Установило се е освен това, че той проявява полярност. Човешкото тяло, като носител на тази сила, е също поляризирано. От по-нататъшното излагане опитите на Дюрвил, всички тия основни положения ще се изяснят. Резултатите от тия опити, установени по един безспорен начин подхранват именно онази широка дефиниция за виталния магнетизъм или „анимизъм" дадена на (по-горе), която впрочем не съдържа нищо изненадващо за виталистично ориентираните биолози на наши дни. (Следва) Г.
към текста >>

44. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.
И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път! Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание.
към текста >>

Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух.
Той подтиква човешката душа към знание, към свобода. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани.
към текста >>

И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото.
Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух. И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа.
към текста >>

45. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея?
Поглеждам нагоре: небето чисто, звездно. Колко ясно се виждат нашит далечни приятели: ето светлият Арктур от съзвездието „Волопас"; ето мистичният Алтаир от „Орел"; ето красивата Касиопея! Лъв залязва на запад; Водолей изгрява. Гледането на звездите не е ли вече цяла молитва? Човек е малка вселена. Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея? Какъв богат материал за размишление! Вървим нагоре към планината млади и стари. Нужна е коренна преоценка на понятията млад и стар. Един 25 годишен момък, който мисли, че животът е безсмислен и че няма какво да учи вече в него, той не е ли преждевременно застарял? А онзи 75-годишният, който разбира великия смисъл на живота, постоянно се учи и работи, той не е ли подмладен?
към текста >>

Музиката като че ли прониква в тялото и предизвиква съответни хармонични трептения във всички клетки.
Тогаз влизаме в свръзка със силите на природата. Ставаме техни проводници. А това е тъй необходимо за нашия растеж във всяко отношение! Тук музиката върви заедно с движенията. Тогаз въздействието е още по-дълбоко! Музиката като че ли прониква в тялото и предизвиква съответни хармонични трептения във всички клетки. Като че ли материята на цялото тяло, като че ли всичките ти фибри почват да трептят музикално. Музикалният ритъм коренно преорганизирва материята. Затова не е чудно, че тези музикални гимнастични упражнения - паневритмията - лекуват много болести и обновяват телесно и духовно. При движенията много от песните се и пеят. Те си имат и текст.
към текста >>

Музикалният ритъм коренно преорганизирва материята.
А това е тъй необходимо за нашия растеж във всяко отношение! Тук музиката върви заедно с движенията. Тогаз въздействието е още по-дълбоко! Музиката като че ли прониква в тялото и предизвиква съответни хармонични трептения във всички клетки. Като че ли материята на цялото тяло, като че ли всичките ти фибри почват да трептят музикално. Музикалният ритъм коренно преорганизирва материята. Затова не е чудно, че тези музикални гимнастични упражнения - паневритмията - лекуват много болести и обновяват телесно и духовно. При движенията много от песните се и пеят. Те си имат и текст. Движенията при паневритмията не са случайни, произволни. Те стават по известни закони, писани с незаличими букви в целия всемир!
към текста >>

Частично щастие не съществува!
Този извор прави големи добрини. И ако той престане да тече, страданията идват. Иде нещо много по-велико, отколкото си мислим! Иде култура на братство и сестринство! Ти не можеш да живееш добре, ако не живееш за Цялото. Частично щастие не съществува! Живей за всичко! Живот за себе си води към смърт, а живот за всичко - към изобилния живот! " Завършваме с песен. Словата на Учителя още звънят в ушите ни! Всички сме потопени в един реален свят - свят, който трябва да слезе на земята.
към текста >>

46. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне.
УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място. И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици.
към текста >>

Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда.
Ала не само специалистите-техници знаят това. Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език?
към текста >>

Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен.
Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место.
към текста >>

Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед.
Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава.
към текста >>

Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните.
Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот".
към текста >>

Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени.
Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество.
към текста >>

47. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен.
при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си.
към текста >>

Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието.
В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно.
към текста >>

Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си.
Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието.
към текста >>

Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно.
Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв.
към текста >>

Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност.
ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен".
към текста >>

Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен".
Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това.
към текста >>

Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове.
Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата.
към текста >>

Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма.
После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия. Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди. Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности.
към текста >>

Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания.
Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване".
към текста >>

И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват.
Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо, промените, прогресът, реформите не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата. със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни. Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици.
към текста >>

48. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост.
- Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори. Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост. Ала всички тези схващания са все механистични схващания, които спират на задънена улица. Виталистичното и Неовиталистичното течение в науката не схващат така въпроса за живота. Според тези учения счита се, че животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ.
към текста >>

И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм.
Що е живот, трудно е да се отговори. Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост. Ала всички тези схващания са все механистични схващания, които спират на задънена улица. Виталистичното и Неовиталистичното течение в науката не схващат така въпроса за живота. Според тези учения счита се, че животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ. Неовитализма), че животът е нещо повече от самия механизъм, от материята. Много примери от биологията, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право. Витализмът, обаче, не разрешава всичко. Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си.
към текста >>

Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ.
Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост. Ала всички тези схващания са все механистични схващания, които спират на задънена улица. Виталистичното и Неовиталистичното течение в науката не схващат така въпроса за живота. Според тези учения счита се, че животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ. Неовитализма), че животът е нещо повече от самия механизъм, от материята. Много примери от биологията, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право. Витализмът, обаче, не разрешава всичко. Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност.
към текста >>

Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота.
И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен. Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота. Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ. Френологът е преди всичко аналитик, но това не ще рече, че като вижда отделните дървета, той забравя да види гората. Гората, това е символ на непрекъснатия живот, а отделните дървета са формите в които той се проявява. В дадена гора може да доминират известни видове дървета, в друга други и т.н.
към текста >>

Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ.
Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен. Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота. Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ. Френологът е преди всичко аналитик, но това не ще рече, че като вижда отделните дървета, той забравя да види гората. Гората, това е символ на непрекъснатия живот, а отделните дървета са формите в които той се проявява. В дадена гора може да доминират известни видове дървета, в друга други и т.н. Също е и с човека. Френологът вижда, че в едни хора доминират известни мозъчни центрове, известни способности, тия хора в дадения момент могат да мислят само по даден начин.
към текста >>

Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство.
Също е и с човека. Френологът вижда, че в едни хора доминират известни мозъчни центрове, известни способности, тия хора в дадения момент могат да мислят само по даден начин. Той може да ни каже, как тия хора могат правилно да се развият, да развият и другите си способности и така да могат да придобият един правилен поглед за нещата, да живеят правилно. Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия.
към текста >>

Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта.
Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той?
към текста >>

В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место.
От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата.
към текста >>

Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности.
Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност.
към текста >>

В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек.
- Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>

49. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и духовно отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия.
Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и духовно отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия. Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума: представката „пан" в началото значи: „все". В случая може да се преведе приблизително с думата общ или космичен. Значи тук се говори за един ритъм, който царува в целокупната природа, в основите на цялото битие. Втората представка „ев" или на латински в първоначалния си вид: „еу" значи „истински", „висш".
към текста >>

Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие.
Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна.
към текста >>

При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр.
Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека.
към текста >>

Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм.
Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма.
към текста >>

Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата.
Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма.
към текста >>

Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма.
Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи. Слънчевите енергии излизат от слънцето ритмично, т.е.
към текста >>

Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека.
Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи. Слънчевите енергии излизат от слънцето ритмично, т.е. периодично по-силно и по-слабо.
към текста >>

Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма.
Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи. Слънчевите енергии излизат от слънцето ритмично, т.е. периодично по-силно и по-слабо. Навсякъде виждаме ритъм около нас!
към текста >>

Тогаз организмът става по-възприемчив към енергиите на природата, приема ги в себе си и чувствува живо тяхното обновително действие.
Знае се законът: Ако се извърши една работа ритмично, тя не уморява. Ритмичните движения не уморяват. Това е констатирано с много опити. Третият основен принцип на паневритмията гласи: Има връзка, съответствие между тон, движение и идея. Когато движенията точно отговарят на известни идеи и тонове, тогаз действието е още по-мощно. Тогаз организмът става по-възприемчив към енергиите на природата, приема ги в себе си и чувствува живо тяхното обновително действие. Има голяма вътрешна връзка между движенията и музиката. В окултните школи на древността мантрите са представлявали думи, които са се пеели и се придружавали с известни движения. Това е. условие за тяхното действие. Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните процеси в организма.
към текста >>

Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните процеси в организма.
Тогаз организмът става по-възприемчив към енергиите на природата, приема ги в себе си и чувствува живо тяхното обновително действие. Има голяма вътрешна връзка между движенията и музиката. В окултните школи на древността мантрите са представлявали думи, които са се пеели и се придружавали с известни движения. Това е. условие за тяхното действие. Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните процеси в организма. Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство.
към текста >>

Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е.
условие за тяхното действие. Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните процеси в организма. Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр.
към текста >>

че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство.
Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните процеси в организма. Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до".
към текста >>

Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите.
В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата.
към текста >>

Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата.
Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма.
към текста >>

Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган.
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло.
към текста >>

Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма.
Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр.
към текста >>

Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло.
Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
към текста >>

Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма.
Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр.
към текста >>

Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
към текста >>

Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си.
към текста >>

Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея.
към текста >>

Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи.
И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека. От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен! Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека. Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие. Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония. Това е, защото човек усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения. След упражненията през целия ден му идат нови идеи, нови подтици, Творческите му сили се разцъфтяват. Понеже при паневритмията има вътрешна връзка между движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно се отварят в човека чрез тия упражнения.
към текста >>

50. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Майките и бащите са ония фактори, които са родили, откърмили и отчасти отгледали както гениите така и престъпниците.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ У някои видове животни намираме онова обособяване в семейство, както това е у хората. На всеки случай, при никои животни природата не е намерила за необходимо да създаде подобна семейна комбинация както в царството на хората. И когато говорим сега за майки и бащи, далеч нямаме за цел да дирим причините поради, които природата е наредила нещата така. Причината, от по-дълбоко гледище погледнато, не е само една. Но можем да кажем прекрасно, че майките и бащите са били винаги в историята на човечеството най-важната обществена единица. Майките и бащите са ония фактори, които са родили, откърмили и отчасти отгледали както гениите така и престъпниците. А обикновените хора се намират по средата между тия две крайности. Под гении, ние не разбираме крайно даровити хора само в една област, но известни повече или по-малко съвършени натури, които имат един стабилитет, едно постоянство, в положителен смисъл на думата, на характера. Това подразбира един морален стабилитет, който, обаче, няма нищо общо с кондиционизма на даденото време. Гениите , в този смисъл на думата, имат един висш морал, който няма нищо общо, и често е в пълно противоречие с условния морал на дадената епоха. Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности.
към текста >>

Когато се погледне на частичната проява и развитие на човека и хората тогава нещата биват относителни; за нас истинския човек е по един прав път на своето развитие и всеки момент той е господар на положението - в неговото развитие има една върховна цел - един съвършен тип човек.
Те са, следователно, болшинството от хората. А тях ги раждат майки и бащи. те ги възпитават, те ги възрастват. Дават ли те с всичкото това дело онази правилна насока, по която може да се създадат истински хора на земята? Думата истински хора подразбира правилното развитие на човека, взето в своята цялост. Когато се погледне на частичната проява и развитие на човека и хората тогава нещата биват относителни; за нас истинския човек е по един прав път на своето развитие и всеки момент той е господар на положението - в неговото развитие има една върховна цел - един съвършен тип човек. Рядко в целокупната история на човечеството биха могли да се срещнат истински майки и бащи. които да изпълнят своята роля в горе начертания смисъл. Рядко майка и баща са подтиквали развитието на своите деца в една правилна насока. Прочее, не педагогиката е целта на настоящата статия. Едно уяснение на някои тъмни и пренебрегнати страни, това цели тя.
към текста >>

Кой ще оправи света, кой е този, който ще възвърне загубеното здраве и правилно органическо и душевно развитие на хората, на човечеството?
Изпълняват ли тези майки и бащи своето предназначение в живота? - Хиляди пъти не! - Те хвърлят в калта на живота хора, които не ще смогнат да я избродят, да се измъкнат из нея. В съвременната биология е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда. Създаде се вследствие това цяла нова биологична наука - расовата хигиена, евгениката. Кой ще оправи света, кой е този, който ще възвърне загубеното здраве и правилно органическо и душевно развитие на хората, на човечеството? - Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече. Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание.
към текста >>

Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание.
Кой ще оправи света, кой е този, който ще възвърне загубеното здраве и правилно органическо и душевно развитие на хората, на човечеството? - Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече. Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание. Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора. Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен. из-пълнен с истински добродетели. Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота.
към текста >>

Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора.
- Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече. Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание. Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора. Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен. из-пълнен с истински добродетели. Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота. Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота.
към текста >>

51. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

„Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма.
Боян Боев ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ „Яденето в окултен смисъл е цяла велика наука. Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза. Тая омраза и страх внасят отрова в теб". „Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма. Ако един човек иска да живее чист и добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Трябва да знаем, как да използуваме скритата сила в храната". „Основният закон на яденото е любовта". Учителят Съществува една жива наука, божествена наука. Окултната наука е само част от нея.
към текста >>

Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в тялото пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите.
Ето защо който и да е въпрос на живота, трябва да го разгледаме не само чрез повърхностно външно изследване на явленията, но и с помощта на по-дълбокото изследване на тая жива наука. Всичко това важи при разглеждането и на вегетарианската проблема. Днес вече от гледището на естествените науки, - анатомия физиология, хигиена, медицина и пр. Вегетарианството стои на научни основи. Всички, които вървят с придобивките на науката, не оспорват това. Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в тялото пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите. И те липсват в растителната храна. Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно.
към текста >>

Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи.
имат за естествена храна плодовете. Морган и други изследователи на първобитното общество доказват, че човек в една минала епоха е бил вегетарианец. По-после поради неблагоприятните условия, в които изпаднал тогаз (ледената епоха), той е преминал към месоядството. Извън тия и други обикновени аргументи, които днешните естествени науки излагат в полза на вегетарианството, окултизмът разглежда въпроса по-дълбоко, като хвърля нова светлина върху тая важна проблема. Кое ни ползува в храната? Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен.
към текста >>

Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло.
Кое ни ползува в храната? Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
към текста >>

Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано.
към текста >>

Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм.
Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано. Изследванията на Лаковсеки, Гурвич и пр.
към текста >>

От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи.
Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано. Изследванията на Лаковсеки, Гурвич и пр. доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека.
към текста >>

които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека.
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано. Изследванията на Лаковсеки, Гурвич и пр. доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло.
към текста >>

Обаче таз радиация е нещо организирано.
Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано. Изследванията на Лаковсеки, Гурвич и пр. доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието.
към текста >>

Защото за правилното душевно, духовно и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове.
Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения. С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото тяло, т.е. избягва се приемането на грубите трептения на животинската храна. А това има голямо значение за човешкото развитие. Защото за правилното душевно, духовно и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове. Колкото материята на тялото е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер. За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка.
към текста >>

Колкото материята на тялото е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер.
има по-нежни, по-фини трептения. С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото тяло, т.е. избягва се приемането на грубите трептения на животинската храна. А това има голямо значение за човешкото развитие. Защото за правилното душевно, духовно и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове. Колкото материята на тялото е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер. За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека.
към текста >>

Същото е и в човешкия организъм.
А това има голямо значение за човешкото развитие. Защото за правилното душевно, духовно и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове. Колкото материята на тялото е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер. За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях. А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния.
към текста >>

Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове.
За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях. А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния. Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата?
към текста >>

Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях.
Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях. А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния. Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата? Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат на страни.
към текста >>

който те изпитват, предизвиква физиологически процес в техния организъм, и се образуват известни отрови в него.
Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата? Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат на страни. Тоя страх, тоя ужас. който те изпитват, предизвиква физиологически процес в техния организъм, и се образуват известни отрови в него. С месото тия отрови после човек приема в себе си. Всички сили, които излизат от човека, след като извършат един кръговрат, се връщат пак в човека. Ето защо с убиването на животните човек посева семената на бъдещи противоречия в своя живот. С убиването на животните се предизвиква голяма пертурбация в природата. Обаче всяко извършено дело дава своите последствия и то така точно, както имаме това при физическите и химическите явления.
към текста >>

Преди всичко трябва да знаем, че материята на надземните части на растенията и особено на плодовете има по-нежни и по-фини трептения отколкото кореновите части.
Обаче всяко извършено дело дава своите последствия и то така точно, както имаме това при физическите и химическите явления. Ето защо всяка пертурбация, причинена в живота на природата чрез убиването на животните, после причинява аналогични пертурбации в живота на човечеството: кървави революции, войни и пр. И няма да престане да се пролива човешка кръв, додето не престане проливането на животинска кръв! Въпросът не се изчерпва само с това, дали требва да се храним с вегетарианска храна или не! Тоя въпрос си има и друга по-дълбока страна. Преди всичко трябва да знаем, че материята на надземните части на растенията и особено на плодовете има по-нежни и по-фини трептения отколкото кореновите части. (Тук трябва да се забележи, че например картофите, макар да са подземни части, но те са подземно стъбло, а не корен и следователно нямат по-груби вибрации). Но разбира се, трептенията в корените са в много малка степен по-груби от тия в стъблото. Не може и да става сравнение даже между техните трептения и тия на животните. Днес изучават физиологичното действие на храната върху организма, като изучават техния химичен състав и пр. Обаче окултизмът изучава и психичното действие на храните върху човека.
към текста >>

(Тук трябва да се забележи, че например картофите, макар да са подземни части, но те са подземно стъбло, а не корен и следователно нямат по-груби вибрации).
Ето защо всяка пертурбация, причинена в живота на природата чрез убиването на животните, после причинява аналогични пертурбации в живота на човечеството: кървави революции, войни и пр. И няма да престане да се пролива човешка кръв, додето не престане проливането на животинска кръв! Въпросът не се изчерпва само с това, дали требва да се храним с вегетарианска храна или не! Тоя въпрос си има и друга по-дълбока страна. Преди всичко трябва да знаем, че материята на надземните части на растенията и особено на плодовете има по-нежни и по-фини трептения отколкото кореновите части. (Тук трябва да се забележи, че например картофите, макар да са подземни части, но те са подземно стъбло, а не корен и следователно нямат по-груби вибрации). Но разбира се, трептенията в корените са в много малка степен по-груби от тия в стъблото. Не може и да става сравнение даже между техните трептения и тия на животните. Днес изучават физиологичното действие на храната върху организма, като изучават техния химичен състав и пр. Обаче окултизмът изучава и психичното действие на храните върху човека. Растенията имат върху човека не само физиологично действие, но и психично.
към текста >>

Днес изучават физиологичното действие на храната върху организма, като изучават техния химичен състав и пр.
Тоя въпрос си има и друга по-дълбока страна. Преди всичко трябва да знаем, че материята на надземните части на растенията и особено на плодовете има по-нежни и по-фини трептения отколкото кореновите части. (Тук трябва да се забележи, че например картофите, макар да са подземни части, но те са подземно стъбло, а не корен и следователно нямат по-груби вибрации). Но разбира се, трептенията в корените са в много малка степен по-груби от тия в стъблото. Не може и да става сравнение даже между техните трептения и тия на животните. Днес изучават физиологичното действие на храната върху организма, като изучават техния химичен състав и пр. Обаче окултизмът изучава и психичното действие на храните върху човека. Растенията имат върху човека не само физиологично действие, но и психично. А това психично действие произтича между другото и от това, че самите растения имат психичен живот, макар не тъй интензивен, както у човека; после това произтича и от друго едно обстоятелство : като се свържем с растенията, свързваме се с тия висши разумни същества, които работят върху тях и градят техните тела. Ето защо чрез растенията човек се свързва с висши строителни сили в природата. Това е една обширна интересна област за изучаване, понеже психичното действие на растенията е различно: разните растения засягат разни страни на човешкия душевен живот.
към текста >>

52. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Има на земята една ложа от учени, които се събират за разискване по разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на земята, и те не го знаят положително, и те правя предположения. Освен тази ложа от Посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
към текста >>

Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух.
Освен тази ложа от Посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи.
към текста >>

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен.
към текста >>

Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя.
към текста >>

Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет.
към текста >>

Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия.
има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим.
към текста >>

Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя.
И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
към текста >>

И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим.
Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях.
към текста >>

те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот.
В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
към текста >>

Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, на образуват някакво видимо за хората общество или организация.
Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство). И така помнете: Единствената велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, на образуват някакво видимо за хората общество или организация. те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ. Всички тия велики Братя, които работят, са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат „Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта".
към текста >>

53. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тялото на човека е само инструмент.
Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент. Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото. Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим.
към текста >>

Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото.
От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент. Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото. Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим. Със самата наша еволюция ние вземаме участие в творчеството на природата.
към текста >>

Със самата наша еволюция ние вземаме участие в творчеството на природата.
Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото. Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим. Със самата наша еволюция ние вземаме участие в творчеството на природата. Страданията ни пречат да се кристализираме и да се вковем в старите форми, не ни оставят да живеем в тях. Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние.
към текста >>

Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм.
Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси. Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта. Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм. Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот. Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта!
към текста >>

Тялото служи за действие, а не за удоволствие.
Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот. Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта! Тялото служи за действие, а не за удоволствие. Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота.
към текста >>

Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване.
— В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло. — Хайлбронскйят физик д-р Паул Е. Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване. Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа. За това нещо са потребни специални уреди и опитност, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча. Д-р Доблер си е послужил за тази цел с една тънка алуминиева плочка, която поставял между човека и обектива. Алуминият е малко нещо радиоактивен, затова действува слабо на фотографическата плоча.
към текста >>

А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав.
Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка. В същото време оживява наново теорията, че окото на човека, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи. При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав. Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска. Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние.
към текста >>

Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска.
В същото време оживява наново теорията, че окото на човека, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи. При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав. Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска. Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити.
към текста >>

54. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И ще разбереш, че душата ти, твоята силна мисъл е господар над тялото.
Ще дойде ден, тези добри мисли и чувства ще запълнят изцяло твоята същност. Ти от обикновен човек ще се превърнеш на светия. Ти си болен, отчаян си, мисли за здравето и за здравите хора. Не давай място на душевния гнет на болните да живее в теб. Така ти ще се излекуваш много по-скоро. И ще разбереш, че душата ти, твоята силна мисъл е господар над тялото. Ти не си само тялото. Душата в теб е твоята вечна същност. За нея няма болест, няма униние, няма нещастие, няма смърт. Тя е вечна. Това е най-правата мисъл.
към текста >>

Ти не си само тялото.
Ти от обикновен човек ще се превърнеш на светия. Ти си болен, отчаян си, мисли за здравето и за здравите хора. Не давай място на душевния гнет на болните да живее в теб. Така ти ще се излекуваш много по-скоро. И ще разбереш, че душата ти, твоята силна мисъл е господар над тялото. Ти не си само тялото. Душата в теб е твоята вечна същност. За нея няма болест, няма униние, няма нещастие, няма смърт. Тя е вечна. Това е най-правата мисъл. Дръж я винаги в съзнанието си!
към текста >>

Защото ти си душа и частица от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането.
Дръж я винаги в съзнанието си! Тя ще създаде в теб всички защитни средства. Тя ще те обнови винаги и ще те спаси от много бедствия. По този начин никакво внушение отвън и отвътре не ще могат да ти повлияят. Ти ще бъдеш тих и спокоен, както вечността, пред която минава всичко без нищо да я докосне. Защото ти си душа и частица от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането. Който мисли право, той диша правилно. Дишането е свързано с мисълта на човека, казва Учителят. И наистина, хора с трезва, спокойна, углъбена мисъл дишат правилно, плавно, дълбоко. От тях лъха здраве и свежест. Нервните хора, хора с нечиста съвест, те се познават още отдалеч по своето неправилно, бързо, неспокойно и непълно дишане.
към текста >>

Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял свят.
В окултната наука е известно, че йогите в Индия седят всред джунглите спокойни и съсредоточени. Те дишат правилно и дълбоко. Така развиват такава светеща сфера, аура, около себе си, че никое животно не може да ги доближи. Дълбокото дишане усилва в човека шестото чувство, усилва в него непосредственото схващане и долавяне на нещата - неговата интуиция, неговите телепатически способности. Който знае правилно да яде, правилно да спи, правилно да работи, той трябва да знае преди това да диша правилно. Човек, па и всяко организмово същество първом започва да диша, когато види бял свят. Дишането е най-важната функция на земята. Да изучим това голямо изкуство! Тогава ще бъдем здрави, със светла и силна мисъл, възвишена душа и крепък дух. Красивото. Красивото издига човека. То му дава крила, то му дава здраве, сила и смисъл.
към текста >>

55. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители.
Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр.
към текста >>

Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия.
Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват.
към текста >>

Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух".
към текста >>

Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години.
към текста >>

Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили.
Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие.
към текста >>

А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух".
Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък".
към текста >>

И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух.
То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му.
към текста >>

На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма.
„Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура".
към текста >>

Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм.
През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции.
към текста >>

Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота.
Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово?
към текста >>

Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план.
Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>

И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ?
Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>

Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово?
Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>

56. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува.
Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува. Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности. За този човек е настанало вече времето, когато той би могъл да разбира и по-дълбоки работи, да схваща една философия, която обръща погледа на човека към други хоризонти - висините на свободния човешки дух. И духът на човека може свободно да се прояви, защото той ще работи със съвършени инструменти - правилно развит мозък и благородно сърце и воля. Природата е допуснала еволюцията на човечеството до съвременното му културно ниво. Човек с развитието на своя мозък е творил и вървял крачка по крачка напред, докато стигне до туй положение, Колко много човешки труд, колко много мозъчна енергия и воля е била необходима, за да се стигне до днешното състояние на нещата!
към текста >>

Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността.
Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно.
към текста >>

Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще.
Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности.
към текста >>

От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот.
Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява.
към текста >>

57. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената.
към текста >>

Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука.
към текста >>

Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин.
Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма.
към текста >>

Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука.
Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник.
към текста >>

Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма.
Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи.
към текста >>

И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма!
Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир.
към текста >>

В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи.
Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна.
към текста >>

В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир.
И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида.
към текста >>

Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни.
Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен.
към текста >>

Етерните строителни сили в организма са четири вида.
В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен. Тия четири вида етер са свързани тясно с разните физиологични функции на физичното тяло. Кои са по-важните органи в етерния двойник? Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система). Друг важен етерен орган е близо до сърцето, друг е на гърлото, горе на главата и пр.
към текста >>

Кои са по-важните органи в етерния двойник?
Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен. Тия четири вида етер са свързани тясно с разните физиологични функции на физичното тяло. Кои са по-важните органи в етерния двойник? Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система). Друг важен етерен орган е близо до сърцето, друг е на гърлото, горе на главата и пр. Тия етерни центрове са етерни въртежи, през които минава постоянно етерът при своята обиколка, циркулация по цялото тяло непрекъснато. Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми.
към текста >>

Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система).
Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен. Тия четири вида етер са свързани тясно с разните физиологични функции на физичното тяло. Кои са по-важните органи в етерния двойник? Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система). Друг важен етерен орган е близо до сърцето, друг е на гърлото, горе на главата и пр. Тия етерни центрове са етерни въртежи, през които минава постоянно етерът при своята обиколка, циркулация по цялото тяло непрекъснато. Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми. Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот.
към текста >>

В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми.
Кои са по-важните органи в етерния двойник? Един от централните органи е в слънчевия възел (на симпатическата нервна система). Друг важен етерен орган е близо до сърцето, друг е на гърлото, горе на главата и пр. Тия етерни центрове са етерни въртежи, през които минава постоянно етерът при своята обиколка, циркулация по цялото тяло непрекъснато. Защото трябва да се знае, че етерното тяло не е нещо мъртво, неподвижно; напротив силите в него са в постоянно движение. В етерното тяло има течения, циркулация в разни посоки, за да снабдят с животворни сили, които получавате от целия всемир, всички органи и да строят техните форми. Днес изучавате подробно строежа на клетката, строежа на протоплазмата, ядката и пр.; то е нужно, но трябва да се изучи и невидимата страна на клетката; преди всичко клетката е една електромагнитна система и зад тия електромагнитни сили има по-висши сили, които дирижирате нейния живот. Например знае се, че в клетката докато е жива, има непрекъснато движение на нейната протоплазма; различавате главно два вида движения на протоплазмата: циркулация и ротация. Но кой дирижира тия движения? Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела: слънца, планети, комети, спътници и пр. Това са електромагнитни и по-висши сили.
към текста >>

Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм.
Но кой дирижира тия движения? Съвременният биолог не подозира, че тук са активни същите сили, които дирижирате сърдечните тупания, циркулацията на кръвта и движението на небесните тела: слънца, планети, комети, спътници и пр. Това са електромагнитни и по-висши сили. Причините на движението на небесните тела и на протоплазмата са от един и същ характер. Нещо повече; може да се намери паралел между сърдечния ритъм и ритъма в пулсацията на слънчевата светлина; защото с най-фини апарати и в нея може да се забележи известна ритмичност. Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили. Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма.
към текста >>

Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма.
Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили. Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж.
към текста >>

Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма.
Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили. Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич?
към текста >>

Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията.
Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек !
към текста >>

За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа.
Например, кое е най-важното в храната? Освен обикновеният химичен състав на храната важно е и онова количество на жизнена сила или прана в нея. Важно е нейното количество и качество. Един пример, който ще поясни тая мисъл: да си представим един човек, който не е ял три дни и доста отслабнал физически, че не е способен да отиде цел ден да копае в градината. Той се нахранва. За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"?
към текста >>

възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма.
Той се нахранва. За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства?
към текста >>

Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят.
Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено.
към текста >>

Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция.
Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената сила, праната и тя веднага се препраща по цялото тяло и повдига организма. Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса.
към текста >>

Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт).
Как се обяснява култивиране на клетки и тъкани „in vitro"? Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал.
към текста >>

И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено.
Под това название е известен в биологията фактът, че клетки и тъкани, отделени от организма, могат да продължат при известни случаи живота си и даже да се размножават, да се делят. Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила.
към текста >>

При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира".
Това се обяснява със следното обстоятелство: силите на етерното тяло - тая жизнена сила - продължава да пребивава още известно време в тия клетки и тъкани. Присъствието на етерното тяло и на по-горните съставни части на организма придава на тялото оная чувствителност, която отличава всяка жива твар; при анестетичните средства (упойки): хлороформ, етер и пр., тялото става безчувствено и на това се основава тяхната употреба при операция. На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре.
към текста >>

Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката.
На кое се дължи това действие на тия анестетични средства? Окултните изследвания са доказали, че при тоя случай имаме излъчване на голяма част от етерния двойник заедно с всички други по-горни съставни части, (пълно отделяне на етерния двойник няма, защото това би значило смърт). И тогаз тялото, лишено от оня елемент, който й дава чувствителността, става напълно безчувствено. При голямо уплашване или при друго някое голямо сътресение пак може да стане частично, по-голямо или по-малко излъчване на етерното тяло и тогаз лицето пада в „несвяст", „примира". Даже някои при операция са имали будно съзнание, запазено в излъченото си етерно тяло и са виждали вън от себе си своето тяло, лежащо на операционната маса. Алберт Дьо Роша разказва за един интересен случай на излъчване, при който лицето с етерното си тяло вижда тялото си лежащо на кревата, после отива през стената в съседната съща, в която не било влизало и разглежда картините, закачени по стената и прочита заглавията на някои книги в библиотеката. На другия ден, след събуждане, отива в тая съща и проверява: всичко било така, както той забелязал. При смърт почва едно постепенно изтегляне на етерното тяло - жизнената сила. Този процес почва откъм краката: изтегля се от там нагоре. Ето защо те изстивате най-първо. После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза.
към текста >>

Питате се, как се предават в наследство качествата на организма?
После постепенно измъкването върви нагоре и през главата етерният двойник излиза. При смъртта главният момент е скъсването на оная магнетична нишка, която свързва етерния двойник със слънчевия взел. Как се обяснява, защо на умрелият в първите часове се забелязва растеж на брадата, мустаците, ноктите и пр.? Защото етерното тяло, тая жизнена сила, не е напълно излязла, има още известен остатък и затова е възможно макар и в минимален размер продлъжението на някои от жизнените процеси. Голяма епоха ще се създаде в биологията, когато се разшири в горния смисъл областта на нейните изследвания. Питате се, как се предават в наследство качествата на организма? Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник. Растението е заобиколено с една светлина, с един светещ облак, невидим за обикновеното зрение, но който може да се констатира с множество опити. Това сияние около растението, то е именно тая радиация, за която говори Лаковски; това са митогенните лъчи на Гурвич и пр. Това сияние е цветно; то сдържа разни цветове, които изразявате разните видове енергии. Обаче, организмът освен тая радиация има и една разумност, която стои зад строителните сили.
към текста >>

Обаче, организмът освен тая радиация има и една разумност, която стои зад строителните сили.
Питате се, как се предават в наследство качествата на организма? Има разни теории върху този въпрос; унаследяването става чрез етерния двойник. Растението е заобиколено с една светлина, с един светещ облак, невидим за обикновеното зрение, но който може да се констатира с множество опити. Това сияние около растението, то е именно тая радиация, за която говори Лаковски; това са митогенните лъчи на Гурвич и пр. Това сияние е цветно; то сдържа разни цветове, които изразявате разните видове енергии. Обаче, организмът освен тая радиация има и една разумност, която стои зад строителните сили. Не само човек и животните, но и растенията имате такава разумност, съзнание, макар и по-долна степен. Ще цитирам един пример, даден от Учителя: ако забучим близо до поникналия фасул една пръчка, то фасулът ще се обвие около него. Но ако зад този сух прът посадите една фиданка, то фасуленото стебло ще мине покрай сухия прът и ще отиде по-далеч, за да се обвие около фиданката. После са правени опити за психична връзка между човек и растение. В биологията все повече се трупат факти, които са необясними от механическо гледище.
към текста >>

58. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Дим. Стоянов УСЛОВИЯ И ЖИВОТ „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.
Дим. Стоянов УСЛОВИЯ И ЖИВОТ „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото? " (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи.
към текста >>

Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото?
Дим. Стоянов УСЛОВИЯ И ЖИВОТ „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото? " (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви.
към текста >>

Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие.
" (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви. Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване. Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние. Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд. И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва.
към текста >>

И затова той се счита за абсолютен господар на всичко, без да признава никакво участие и права на природата за тяхното придобиване.
Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд. И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва. Личи си, че природата иска да го тласне към дейност. Ако направим преглед, какво именно дава човек и какво дава природата при създаване условията за проявата на живота, ще видим, че природата е създала всичко, а човек проявява дейност с чужди капитали. И тая своя дейност той счита за нещо много важно и съществено. И затова той се счита за абсолютен господар на всичко, без да признава никакво участие и права на природата за тяхното придобиване. Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа. Въпреки това, обаче, днес почти всички се плашат пред грижите за утрешния ден. Защо? Защото хората са в разрез със законите на разумната природа. Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ. И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените!
към текста >>

Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота !
Защото хората са в разрез със законите на разумната природа. Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ. И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените! Тежка отговорност те поемат върху себе си. И последствията от това грубо нарушение на природните закони не могат да не дойдат! Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота ! Тия, които умеят да наблюдават природата, ще видят, как работи тя при създаване условията на живота. В областта на животинското царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията. Това важи и за растенията. За други, чието поколение е застрашено от хищници, тя е създала извънредно голяма плодовитост при размножаването, както е у рибите например. Навярно моржовете се чувствуват в отлично здравословно състояние върху ледовете, стига да има повечко риба за ядене.
към текста >>

59. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията на разните органи на човешкото тяло са музикални.
„Новото учение ще влезе в света чрез музиката! " Учителят Заедно с разширението на човешкото съзнание, разширява се и областта на природата, в която то прониква, нови елементи се вливат в културата. Една от областите, в които ярко е изразена степента на проявата на човешкия дух, е музиката. Музиката прониква цялата природа. Това може да се докаже по много начини. Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията на разните органи на човешкото тяло са музикални. И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си. Верността на нейния метод се вижда между другото и от това, че тя успешно го прилага при лекуване на разните болести и за развитие на музикалните способности у човека. Но не само човешкото тяло, но и всичко друго се прониква от музика. Лаковски, Гурвич и пр. доказаха, че тялото на всички организми, кристалите, небесните тела и пр.
към текста >>

И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си.
" Учителят Заедно с разширението на човешкото съзнание, разширява се и областта на природата, в която то прониква, нови елементи се вливат в културата. Една от областите, в които ярко е изразена степента на проявата на човешкия дух, е музиката. Музиката прониква цялата природа. Това може да се докаже по много начини. Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията на разните органи на човешкото тяло са музикални. И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си. Верността на нейния метод се вижда между другото и от това, че тя успешно го прилага при лекуване на разните болести и за развитие на музикалните способности у човека. Но не само човешкото тяло, но и всичко друго се прониква от музика. Лаковски, Гурвич и пр. доказаха, че тялото на всички организми, кристалите, небесните тела и пр. изпущат лъчи, които нарекоха с разни имена: радиации, митогенни лъчи и пр.
към текста >>

доказаха, че тялото на всички организми, кристалите, небесните тела и пр.
Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията на разните органи на човешкото тяло са музикални. И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си. Верността на нейния метод се вижда между другото и от това, че тя успешно го прилага при лекуване на разните болести и за развитие на музикалните способности у човека. Но не само човешкото тяло, но и всичко друго се прониква от музика. Лаковски, Гурвич и пр. доказаха, че тялото на всички организми, кристалите, небесните тела и пр. изпущат лъчи, които нарекоха с разни имена: радиации, митогенни лъчи и пр. Тия лъчи са музикални. Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно съотношение в природата между звук, цвят и число. Даден цвят отговаря на определен тон и на определено число. И тя може например да изсвири дадена картина, да я превърне в музика.
към текста >>

А това е едно частично положение от един по-общ закон, който гласи: Има съответствие между тон, форма, цвят, движение и идея.
изпущат лъчи, които нарекоха с разни имена: радиации, митогенни лъчи и пр. Тия лъчи са музикални. Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно съотношение в природата между звук, цвят и число. Даден цвят отговаря на определен тон и на определено число. И тя може например да изсвири дадена картина, да я превърне в музика. А това е едно частично положение от един по-общ закон, който гласи: Има съответствие между тон, форма, цвят, движение и идея. И от този именно закон следва първостепенната важност на музиката в живота. Сент Ив Д`Алвейдър в своя „Археометър" отвори нови хоризонти за музиката. Няма да се впускам в подробности за неговите идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговата идея, то можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! Той изтъкна там, че мерките, които са дадени в Библията в книгата „Изход", глава 25., за размерите на Скинията, не са случайни, но че всички тия мерки за дължината, широчината, височината и пр.
към текста >>

на Скинията и на отделни нейни части, образуват, взети в своята съвкупности, една музикална симфония.
И от този именно закон следва първостепенната важност на музиката в живота. Сент Ив Д`Алвейдър в своя „Археометър" отвори нови хоризонти за музиката. Няма да се впускам в подробности за неговите идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговата идея, то можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! Той изтъкна там, че мерките, които са дадени в Библията в книгата „Изход", глава 25., за размерите на Скинията, не са случайни, но че всички тия мерки за дължината, широчината, височината и пр. на Скинията и на отделни нейни части, образуват, взети в своята съвкупности, една музикална симфония. И въз основа на своя метод Сент Ив прави анализ и определя, кои тонове, кои музикални акорди са въплътени в Скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил" глава 40 - 43. Сент Ив посочва метод, как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят, да дадем по-широк простор на музиката да влияе благотворно в културата.
към текста >>

Даже намират и в органическите форми кристализирана музика.
И въз основа на своя метод Сент Ив прави анализ и определя, кои тонове, кои музикални акорди са въплътени в Скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил" глава 40 - 43. Сент Ив посочва метод, как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят, да дадем по-широк простор на музиката да влияе благотворно в културата. Даже намират и в органическите форми кристализирана музика. Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове в един тон! Също се доказва, че в разстоянията на планетите до слънцето са изразени музикални закони. Всичко е музика около нас! Радиовълните, които изпущат цветята, дърветата, звездите и пр., са музикални. В бъдеще, когато се усили човешката възприемчивост и усетливост, той ще възприема, тая музика, която излиза от растенията, от звездите, от слънцето!
към текста >>

В нея има творческа сила, сила да организира.
Под нейния вълшебен ритъм всичко расте и цъфти! С музика се създават и крепят световете! Казано е: „В начало бе Словото! " Това Слово е музикално! Това е загатване за великата истина, че музиката е създала световете! В нея има творческа сила, сила да организира. Че наистина музиката има силата да организира, да пренарежда, се вижда от следния прост опит: Ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, то ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тия форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му. Че в музиката има нечувана мощ, се вижда от опита на трима изследователи в Германия. Преди 2-3 години те свирили продължително специална монотонна музика срещу една каменна стълба и тя се събаря! Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми то тя не може да няма мощно влияние върху всяка твар!
към текста >>

Че наистина музиката има силата да организира, да пренарежда, се вижда от следния прост опит: Ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, то ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах.
С музика се създават и крепят световете! Казано е: „В начало бе Словото! " Това Слово е музикално! Това е загатване за великата истина, че музиката е създала световете! В нея има творческа сила, сила да организира. Че наистина музиката има силата да организира, да пренарежда, се вижда от следния прост опит: Ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, то ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тия форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му. Че в музиката има нечувана мощ, се вижда от опита на трима изследователи в Германия. Преди 2-3 години те свирили продължително специална монотонна музика срещу една каменна стълба и тя се събаря! Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми то тя не може да няма мощно влияние върху всяка твар! Известни обучени лица в Индия с особена музика укротяват змии упражняват влияние върху тях.
към текста >>

Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми то тя не може да няма мощно влияние върху всяка твар!
В нея има творческа сила, сила да организира. Че наистина музиката има силата да организира, да пренарежда, се вижда от следния прост опит: Ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, то ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тия форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му. Че в музиката има нечувана мощ, се вижда от опита на трима изследователи в Германия. Преди 2-3 години те свирили продължително специална монотонна музика срещу една каменна стълба и тя се събаря! Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми то тя не може да няма мощно влияние върху всяка твар! Известни обучени лица в Индия с особена музика укротяват змии упражняват влияние върху тях. Понеже музиката прониква човешкия организъм, затова тя има грамадно влияние върху него! Преди всичко има връзка между музиката и здравето. От опитите на споменатата холандска изследователка Риге се вижда, че здравият орган изпуска характерни музикални трептения, радиации, които при болест се видоизменят и отслабват. И именно това тя е използувала за констатиране здравословното състояние на организма.
към текста >>

Понеже музиката прониква човешкия организъм, затова тя има грамадно влияние върху него!
Тия форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му. Че в музиката има нечувана мощ, се вижда от опита на трима изследователи в Германия. Преди 2-3 години те свирили продължително специална монотонна музика срещу една каменна стълба и тя се събаря! Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми то тя не може да няма мощно влияние върху всяка твар! Известни обучени лица в Индия с особена музика укротяват змии упражняват влияние върху тях. Понеже музиката прониква човешкия организъм, затова тя има грамадно влияние върху него! Преди всичко има връзка между музиката и здравето. От опитите на споменатата холандска изследователка Риге се вижда, че здравият орган изпуска характерни музикални трептения, радиации, които при болест се видоизменят и отслабват. И именно това тя е използувала за констатиране здравословното състояние на организма. Когато човек свири, пее или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза в него и организира, внася хармония в органите! А тая хармония в организма - това е здравето.
към текста >>

И именно това тя е използувала за констатиране здравословното състояние на организма.
Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми то тя не може да няма мощно влияние върху всяка твар! Известни обучени лица в Индия с особена музика укротяват змии упражняват влияние върху тях. Понеже музиката прониква човешкия организъм, затова тя има грамадно влияние върху него! Преди всичко има връзка между музиката и здравето. От опитите на споменатата холандска изследователка Риге се вижда, че здравият орган изпуска характерни музикални трептения, радиации, които при болест се видоизменят и отслабват. И именно това тя е използувала за констатиране здравословното състояние на организма. Когато човек свири, пее или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза в него и организира, внася хармония в органите! А тая хармония в организма - това е здравето. Ето защо, буквално е вярно, че музиката внася живот! Болният ако пее, ще оздравее! И човек докато пее, не може да заболее.
към текста >>

Когато човек свири, пее или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза в него и организира, внася хармония в органите!
Известни обучени лица в Индия с особена музика укротяват змии упражняват влияние върху тях. Понеже музиката прониква човешкия организъм, затова тя има грамадно влияние върху него! Преди всичко има връзка между музиката и здравето. От опитите на споменатата холандска изследователка Риге се вижда, че здравият орган изпуска характерни музикални трептения, радиации, които при болест се видоизменят и отслабват. И именно това тя е използувала за констатиране здравословното състояние на организма. Когато човек свири, пее или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза в него и организира, внася хармония в органите! А тая хармония в организма - това е здравето. Ето защо, буквално е вярно, че музиката внася живот! Болният ако пее, ще оздравее! И човек докато пее, не може да заболее. Музиката по този начин е мощно средство за поддържане здравословното състояние на организма!
към текста >>

А тая хармония в организма - това е здравето.
Понеже музиката прониква човешкия организъм, затова тя има грамадно влияние върху него! Преди всичко има връзка между музиката и здравето. От опитите на споменатата холандска изследователка Риге се вижда, че здравият орган изпуска характерни музикални трептения, радиации, които при болест се видоизменят и отслабват. И именно това тя е използувала за констатиране здравословното състояние на организма. Когато човек свири, пее или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза в него и организира, внася хармония в органите! А тая хармония в организма - това е здравето. Ето защо, буквално е вярно, че музиката внася живот! Болният ако пее, ще оздравее! И човек докато пее, не може да заболее. Музиката по този начин е мощно средство за поддържане здравословното състояние на организма! Но не само това!
към текста >>

Музиката по този начин е мощно средство за поддържане здравословното състояние на организма!
Когато човек свири, пее или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза в него и организира, внася хармония в органите! А тая хармония в организма - това е здравето. Ето защо, буквално е вярно, че музиката внася живот! Болният ако пее, ще оздравее! И човек докато пее, не може да заболее. Музиката по този начин е мощно средство за поддържане здравословното състояние на организма! Но не само това! Има връзка не само между организма и музиката, но има връзка между музиката и човешката мисъл! Човешките мисли са музикални! Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия, правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човек мисли, изпраща в пространството един вид мислени радиовълни. Тия радиовълни са музикални!
към текста >>

Има връзка не само между организма и музиката, но има връзка между музиката и човешката мисъл!
Ето защо, буквално е вярно, че музиката внася живот! Болният ако пее, ще оздравее! И човек докато пее, не може да заболее. Музиката по този начин е мощно средство за поддържане здравословното състояние на организма! Но не само това! Има връзка не само между организма и музиката, но има връзка между музиката и човешката мисъл! Човешките мисли са музикални! Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия, правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човек мисли, изпраща в пространството един вид мислени радиовълни. Тия радиовълни са музикални! Особено е музикална правата мисъл, правото чувство! Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа.
към текста >>

Музиката е правилен начин за организиране материята на човека и на човешките мисли, чувства и постъпки.
Човешките мисли са музикални! Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия, правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човек мисли, изпраща в пространството един вид мислени радиовълни. Тия радиовълни са музикални! Особено е музикална правата мисъл, правото чувство! Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Музиката е правилен начин за организиране материята на човека и на човешките мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в човешкия ум и сърце". Тук идваме до една важна точка, именно до връзката между музиката и вътрешния, психичния живот на човка! Самата музикалност на мислите и чувствата прави силна връзката между музиката и вътрешния живот! Тая е причината, дето известна музика събужда в нас определени чувства и мисли, като че ли ни говори! Тук идваме до възпитателното значение на музиката - като важен фактор, който може да гради нещо красиво в душевния живот на човека!
към текста >>

Понеже музиката внася живот в целокупния организъм, събужда всички центрове, влива енергия в тях, то тя се издига и като мощно средство за развитие, за разцъфтяване на всички дарби!
Те са свързани. От горното е ясно, как музиката се издига като първостепенен възпитателен фактор както в училището, тъй и за възрастните! Човек има изгледи за голямо музикално развитие в бъдеще. Това се вижда и от устройството на неговите музикални центрове в мозъка! Всеки човек е музикален в заложба, понеже човешкият глас е музикален звук – тон! Понеже музиката внася живот в целокупния организъм, събужда всички центрове, влива енергия в тях, то тя се издига и като мощно средство за развитие, за разцъфтяване на всички дарби! Човек в която и област на живота да работи, за да твори, той непременно трябва същевременно да е и музикален! Ето защо Учителят казва: „Човек не може да бъде истински учен, ако не е музикален! Човек не може да бъде поет, ако не е музикант! Поетът трябва да бъде едновременно поет, музикант, математик и философ." Ето защо, всеки трябва да пее или свири! Една жена на възраст повече от 60 години, когато се запозна с новите идеи, почна да учи цигулка!
към текста >>

Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли.
Тя трябва да проникне целокупното обучение! Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия салон на училището - да се почне тържествено! И после всеки час да почва и да свършва с пеене. Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент. Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда.
към текста >>

Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната.
Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия салон на училището - да се почне тържествено! И после всеки час да почва и да свършва с пеене. Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент. Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда. Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го възкресява.
към текста >>

При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете.
И после всеки час да почва и да свършва с пеене. Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент. Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда. Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го възкресява. Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична.
към текста >>

Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата.
Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент. Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната. При органическото пеене, а още повече при психичното магическото действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете. Органическото пеене, а още повече психичното, се отличават с особена мекота в чувствата. При пеенето трябва да участвуват умът, сърцето, душата и духът. Психичната говори на божественото в Човека и го събужда. Тя преобразява човка, тя го възражда, тя го възкресява. Ако една музика може да накара богатия да раздаде своето състояние на бедните и да заживее за един висок идеал, ако една музика може да направи човека готов за една велика любов и една велика жертва, то тая музика е психична. При нея небето и земята се сливат в едно, при нея се допират абсолютното и относителното.
към текста >>

60. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение.
Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване). Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат. От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение. Кое е характерно при биологичните явления? При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно. Това именно е регулация. Има нещо в организма, което е над физико-химичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, витална сила, ентелехия и пр.
към текста >>

При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно.
Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат. От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение. Кое е характерно при биологичните явления? При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно. Това именно е регулация. Има нещо в организма, което е над физико-химичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, витална сила, ентелехия и пр. Това не изменя същността. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит: поставил яйца на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкълца – и упражнявал натиск върху тях.
към текста >>

Има нещо в организма, което е над физико-химичното, над механичното.
Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение. Кое е характерно при биологичните явления? При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно. Това именно е регулация. Има нещо в организма, което е над физико-химичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, витална сила, ентелехия и пр. Това не изменя същността. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит: поставил яйца на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкълца – и упражнявал натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плочка. Делението на клетките става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани.
към текста >>

И по този начин се получава нормален организъм.
Делението на клетките става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска, как става възстановяването на нормалната ларвена форма? Клетъчното деление вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме, тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче, тя има в себе си силата на регулацията. Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Регулативната сила някои искат да обяснят чрез хормони.
към текста >>

Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма.
по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме, тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче, тя има в себе си силата на регулацията. Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Регулативната сила някои искат да обяснят чрез хормони. Обаче Дриш възразява на това така. Регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, напр., някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен; в разни специални случаи регулацията се проявява по специални начини. Опитите на Харисон Някой може да каже, че тая регулативна способност на организма, че това целесъобразно реагиране на организма се е изработило чрез естествения подбор. Ако се установи, че тая способност е изработена чрез естествения подбор, тогава механичният принцип си остава.
към текста >>

Опитите на Харисон Някой може да каже, че тая регулативна способност на организма, че това целесъобразно реагиране на организма се е изработило чрез естествения подбор.
Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Регулативната сила някои искат да обяснят чрез хормони. Обаче Дриш възразява на това така. Регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, напр., някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен; в разни специални случаи регулацията се проявява по специални начини. Опитите на Харисон Някой може да каже, че тая регулативна способност на организма, че това целесъобразно реагиране на организма се е изработило чрез естествения подбор. Ако се установи, че тая способност е изработена чрез естествения подбор, тогава механичният принцип си остава. Той би било тогава достатъчен, за да се хвърли светлина върху всички биологични явления. Тогава всички биологични процеси бихме могли да обясним по механичен път, чрез физико-химични сили. Това е една много важна точка, която има решително значение за нашето схващане на биологичния проблем. Защо обяснението чрез естествен подбор води към биомеханизъм, към механистичния мироглед?
към текста >>

Например регулативната способност по отношение на крака не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр.
Това е една много важна точка, която има решително значение за нашето схващане на биологичния проблем. Защо обяснението чрез естествен подбор води към биомеханизъм, към механистичния мироглед? Защото естественият подбор сам по себе си е механичен процес. Обаче дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че за всеки даден вид регулация трябва да е действал специален естествен подбор. Например регулативната способност по отношение на крака не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, то трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколенията и при все това организмът пак реагира целесъобразно – пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления.
към текста >>

Обаче при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколенията и при все това организмът пак реагира целесъобразно – пак проявява регулацията.
Обаче дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че за всеки даден вид регулация трябва да е действал специален естествен подбор. Например регулативната способност по отношение на крака не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, то трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколенията и при все това организмът пак реагира целесъобразно – пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления. Типични в това отношение са опитите на Харисон. Той е правил опити с ларви на разни видове земноводни. Той е правил присаждане на два крайника (съединение) у зародиша, сливал ги е в едно или е отнемал един крайник и го е поставял на същото място, само че превърнат в обратно положение и пр.. И при всички тия случаи в края на краищата чрез регулационен процес се е получавала нормална форма.
към текста >>

Всеки ще признае, че в миналите поколения организмът никога не е бил поставян в такова състояние: присаждане на един крайник върху друг или превръщане обратно на един крайник и пр.. Опити с колониални хидромедузи Опитите са били правени с вида Тубулария.
Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления. Типични в това отношение са опитите на Харисон. Той е правил опити с ларви на разни видове земноводни. Той е правил присаждане на два крайника (съединение) у зародиша, сливал ги е в едно или е отнемал един крайник и го е поставял на същото място, само че превърнат в обратно положение и пр.. И при всички тия случаи в края на краищата чрез регулационен процес се е получавала нормална форма. Всеки ще признае, че в миналите поколения организмът никога не е бил поставян в такова състояние: присаждане на един крайник върху друг или превръщане обратно на един крайник и пр.. Опити с колониални хидромедузи Опитите са били правени с вида Тубулария. Ако махнем един хидроид от колонията, той се възобновява обаче не чрез обикновена регенерация, но чрез комбинираната работа на цялото стъбло. По стъблото се появяват червени пръстени от клетки. Те са зачатъци на бъдещите пипала на нови хидроиди. Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1. От долния пръстен се образува нов пръстен, който да замести отстранения. 2.
към текста >>

Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1.
Той е правил присаждане на два крайника (съединение) у зародиша, сливал ги е в едно или е отнемал един крайник и го е поставял на същото място, само че превърнат в обратно положение и пр.. И при всички тия случаи в края на краищата чрез регулационен процес се е получавала нормална форма. Всеки ще признае, че в миналите поколения организмът никога не е бил поставян в такова състояние: присаждане на един крайник върху друг или превръщане обратно на един крайник и пр.. Опити с колониални хидромедузи Опитите са били правени с вида Тубулария. Ако махнем един хидроид от колонията, той се възобновява обаче не чрез обикновена регенерация, но чрез комбинираната работа на цялото стъбло. По стъблото се появяват червени пръстени от клетки. Те са зачатъци на бъдещите пипала на нови хидроиди. Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1. От долния пръстен се образува нов пръстен, който да замести отстранения. 2. Организмът абсорбира всичко което е новообразувано и образува всичко отначало. 3. Довършва това, което е останало след отстраняването на втория пръстен и след това, чрез допълнителна регенерация, допълва останалите части на хидроида. Тук виждаме, че организмът употребява три начина за постигане на една и съща цел и тия три начина се избират според случая - взема се този начин, който в дадения случай е най-целесъобразен. Способността на организма да постига дадена цел в разни случаи с разни средства, по разни пътища, Дриш нарича еквифиналитет.
към текста >>

Организмът абсорбира всичко което е новообразувано и образува всичко отначало. 3.
Ако махнем един хидроид от колонията, той се възобновява обаче не чрез обикновена регенерация, но чрез комбинираната работа на цялото стъбло. По стъблото се появяват червени пръстени от клетки. Те са зачатъци на бъдещите пипала на нови хидроиди. Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1. От долния пръстен се образува нов пръстен, който да замести отстранения. 2. Организмът абсорбира всичко което е новообразувано и образува всичко отначало. 3. Довършва това, което е останало след отстраняването на втория пръстен и след това, чрез допълнителна регенерация, допълва останалите части на хидроида. Тук виждаме, че организмът употребява три начина за постигане на една и съща цел и тия три начина се избират според случая - взема се този начин, който в дадения случай е най-целесъобразен. Способността на организма да постига дадена цел в разни случаи с разни средства, по разни пътища, Дриш нарича еквифиналитет. Опитите Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Аксолот, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задните крайници на зародиша и са ги разменили.
към текста >>

Довършва това, което е останало след отстраняването на втория пръстен и след това, чрез допълнителна регенерация, допълва останалите части на хидроида.
По стъблото се появяват червени пръстени от клетки. Те са зачатъци на бъдещите пипала на нови хидроиди. Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1. От долния пръстен се образува нов пръстен, който да замести отстранения. 2. Организмът абсорбира всичко което е новообразувано и образува всичко отначало. 3. Довършва това, което е останало след отстраняването на втория пръстен и след това, чрез допълнителна регенерация, допълва останалите части на хидроида. Тук виждаме, че организмът употребява три начина за постигане на една и съща цел и тия три начина се избират според случая - взема се този начин, който в дадения случай е най-целесъобразен. Способността на организма да постига дадена цел в разни случаи с разни средства, по разни пътища, Дриш нарича еквифиналитет. Опитите Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Аксолот, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задните крайници на зародиша и са ги разменили. Предните крайници турили на мястото на задните обратно.
към текста >>

Тук виждаме, че организмът употребява три начина за постигане на една и съща цел и тия три начина се избират според случая - взема се този начин, който в дадения случай е най-целесъобразен.
Те са зачатъци на бъдещите пипала на нови хидроиди. Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1. От долния пръстен се образува нов пръстен, който да замести отстранения. 2. Организмът абсорбира всичко което е новообразувано и образува всичко отначало. 3. Довършва това, което е останало след отстраняването на втория пръстен и след това, чрез допълнителна регенерация, допълва останалите части на хидроида. Тук виждаме, че организмът употребява три начина за постигане на една и съща цел и тия три начина се избират според случая - взема се този начин, който в дадения случай е най-целесъобразен. Способността на организма да постига дадена цел в разни случаи с разни средства, по разни пътища, Дриш нарича еквифиналитет. Опитите Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Аксолот, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задните крайници на зародиша и са ги разменили. Предните крайници турили на мястото на задните обратно. А във формата си предните и задните крайници се различават.
към текста >>

Способността на организма да постига дадена цел в разни случаи с разни средства, по разни пътища, Дриш нарича еквифиналитет.
Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1. От долния пръстен се образува нов пръстен, който да замести отстранения. 2. Организмът абсорбира всичко което е новообразувано и образува всичко отначало. 3. Довършва това, което е останало след отстраняването на втория пръстен и след това, чрез допълнителна регенерация, допълва останалите части на хидроида. Тук виждаме, че организмът употребява три начина за постигане на една и съща цел и тия три начина се избират според случая - взема се този начин, който в дадения случай е най-целесъобразен. Способността на организма да постига дадена цел в разни случаи с разни средства, по разни пътища, Дриш нарича еквифиналитет. Опитите Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Аксолот, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задните крайници на зародиша и са ги разменили. Предните крайници турили на мястото на задните обратно. А във формата си предните и задните крайници се различават. И ако ларвата е била млада, то се получават крайници, които съответстват на тяхното ново място.
към текста >>

Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото.
Същото се получавало и при разменяне на десни и леви крайници. Десният крайник тогава ставал ляв и обратно. Някой може да каже, че това е ставало вследствие на функционирането, като резултат от функцията на крака. Не! Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи). Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част.
към текста >>

Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма.
Някой може да каже, че това е ставало вследствие на функционирането, като резултат от функцията на крака. Не! Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи). Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните.
към текста >>

ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част.
Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи). Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки.
към текста >>

Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част.
Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая.
към текста >>

А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние.
Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин.
към текста >>

Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки.
ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм. Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област.
към текста >>

Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин.
А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм. Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област. Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления. За да хвърлим светлина върху биологичните проблеми, трябва да изучим природата по три начина: изучаването на външните форми.
към текста >>

Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм.
И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм. Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област. Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления. За да хвърлим светлина върху биологичните проблеми, трябва да изучим природата по три начина: изучаването на външните форми. Това е изучаването на природата по форма. После трябва да се изучат силите, които организират формите.
към текста >>

Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления.
Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин. Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм. Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област. Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления. За да хвърлим светлина върху биологичните проблеми, трябва да изучим природата по три начина: изучаването на външните форми. Това е изучаването на природата по форма. После трябва да се изучат силите, които организират формите. Това е изучаване на природата по съдържание. И трето, изучаване на разумното, което дава направление на силите, които организират.
към текста >>

После трябва да се изучат силите, които организират формите.
Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм. Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област. Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления. За да хвърлим светлина върху биологичните проблеми, трябва да изучим природата по три начина: изучаването на външните форми. Това е изучаването на природата по форма. После трябва да се изучат силите, които организират формите. Това е изучаване на природата по съдържание. И трето, изучаване на разумното, което дава направление на силите, които организират. Това е изучаване на природата по смисъл. От всичко горно се вижда, как за биологията се чертаят нови перспективи. Тя разширява своите хоризонти и навлиза в една нова област, която й обещава небивал разцвет.
към текста >>

И трето, изучаване на разумното, което дава направление на силите, които организират.
Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления. За да хвърлим светлина върху биологичните проблеми, трябва да изучим природата по три начина: изучаването на външните форми. Това е изучаването на природата по форма. После трябва да се изучат силите, които организират формите. Това е изучаване на природата по съдържание. И трето, изучаване на разумното, което дава направление на силите, които организират. Това е изучаване на природата по смисъл. От всичко горно се вижда, как за биологията се чертаят нови перспективи. Тя разширява своите хоризонти и навлиза в една нова област, която й обещава небивал разцвет. Както в биологията, тъй и в другите области на живота ние виждаме, че се създава една нова насока. С това съвременният естествено научен материализъм като мироглед ще бъде надраснат, ще има коренна промяна в нашето разбиране на природата.
към текста >>

61. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят.
Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците".
към текста >>

Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа.
Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.
към текста >>

Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината.
Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата.
към текста >>

Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
към текста >>

А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии.
Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.
към текста >>

- Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
към текста >>

Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо.
Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
към текста >>

62. LE MAITRE PARLE - LE MAITRE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Дадени са всички части на тялото - телесни органи, така както ирисовата диагноза установява техните болезнени прояви по ириса на окото.
- Излязла е от печат една цветна таблица в сравнително голям размер, като „ключ на очната (ирисовата) диагноза", изработена от П. Димков по Д-р мед. Петър Гил и Д-р мед. Шнабел. Издание на книгоиздателство „Природолчение“ в Стара Загора. Таблицата е цветна и много нагледна. Дадени са всички части на тялото - телесни органи, така както ирисовата диагноза установява техните болезнени прояви по ириса на окото. Посочено е мястото на всеки орган в лявото и дясното око - в сегментите на ириса. Дадено е и разположението на вътрешните органи в човешкото тяло. Изобщо, тази таблица е едно хубаво допълнение към съчинението на Мадаус, което излезе на български преди две години. 3. Редакцията на „Ж. 3." е помолена да съобщи, че се открива подписка за първите две книги от Агни Йога дадени от Мория - „Листа от градината на Мория" („Зов" и „Озарение").
към текста >>

Дадено е и разположението на вътрешните органи в човешкото тяло.
Петър Гил и Д-р мед. Шнабел. Издание на книгоиздателство „Природолчение“ в Стара Загора. Таблицата е цветна и много нагледна. Дадени са всички части на тялото - телесни органи, така както ирисовата диагноза установява техните болезнени прояви по ириса на окото. Посочено е мястото на всеки орган в лявото и дясното око - в сегментите на ириса. Дадено е и разположението на вътрешните органи в човешкото тяло. Изобщо, тази таблица е едно хубаво допълнение към съчинението на Мадаус, което излезе на български преди две години. 3. Редакцията на „Ж. 3." е помолена да съобщи, че се открива подписка за първите две книги от Агни Йога дадени от Мория - „Листа от градината на Мория" („Зов" и „Озарение"). На предплатилите книгата се отстъпва за 40 лв.; след излизането тя ще струва 60 лв. Поръчки и суми се пращат до преводача и издателя: Виктор И.
към текста >>

63. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

През август ще се представят „Изпитанията на душата" от Щайнер и избрани части от втората част на „Фауст" от Гьоте.
Представяне на мистични драми в Швейцария.- В „Гьотеанум" в Дорнах до Базел са били представени тая пролет някои мистични драми. Това ще продължи и през това лято. Например на Великден е била представена мистичната драма: „Смъртта на Манес" от Алберт Стефен. На Св. Дух била представена драмата „Портите на посвещението" от Щайнер. През август ще се представят „Изпитанията на душата" от Щайнер и избрани части от втората част на „Фауст" от Гьоте. Идеите на Всемирното Братство в чужбина. - В един от броевете на в. „La nouvelle vie",орган на Всемирната организация за сврхличен живот, е напечатана част от брошурата „Le nouveau messege du soleil", дето се излагат идеите на Всемирното Братство. Жената с рентгеновите очи. - Тя се казва Личия Нервал.
към текста >>

„La nouvelle vie",орган на Всемирната организация за сврхличен живот, е напечатана част от брошурата „Le nouveau messege du soleil", дето се излагат идеите на Всемирното Братство.
На Св. Дух била представена драмата „Портите на посвещението" от Щайнер. През август ще се представят „Изпитанията на душата" от Щайнер и избрани части от втората част на „Фауст" от Гьоте. Идеите на Всемирното Братство в чужбина. - В един от броевете на в. „La nouvelle vie",орган на Всемирната организация за сврхличен живот, е напечатана част от брошурата „Le nouveau messege du soleil", дето се излагат идеите на Всемирното Братство. Жената с рентгеновите очи. - Тя се казва Личия Нервал. Един от най-добрите парижки специалисти д-р Анри Яворски се е заинтересувал от нея. В хипнотично състояние тя вижда предмети, които са далеч от нея. За да се докаже, че тук не влияе телепатията, правени са следните опити: пред нея се поставят купчина пакети, които съдържат различни предмети, обвити добре отвън.
към текста >>

Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото.
Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите. Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото. Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания. Това е тъй наречената Виенска школа по парапсихология, графология пр. И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми. Например професорът във Виенския университет д-р К.
към текста >>

64. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им.
Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни.
към текста >>

В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта.
Главите на фиг. 1 и фиг. 2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата. В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта. Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има!
към текста >>

Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада.
Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада. Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс. Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата.
към текста >>

У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога.
Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии.
към текста >>

И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
към текста >>

Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали.
От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие. Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>

Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие.
- Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие. Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>

65. Отзиви, вести и книгопис Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Каква е промяната в организма, поради която съзнанието не е чувствително към болките.
Знаем, че тия вещества са упойки, които се употребяват главно във време на операция на болния. Защо той под влияние на етера, хлороформа и пр. изгубва своята чувствителност? Казват: „Te упояват нервната система." Но това е много общо казано. По-конкретно, какъв е станалият процес в случая? Каква е промяната в организма, поради която съзнанието не е чувствително към болките. На пръв поглед няма нищо общо между това състояние при упояване и едно хипнотично състояние.[* ] Обаче при по-дълбоко изследване се констатира една вътрешна връзка между двете явления. По същност тия две явления са от различен характер, но в известно отношение имат нещо еднакво. Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено. Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка. Коя е общата причина на тая нечувствителност в двата случая?
към текста >>

Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено.
Казват: „Te упояват нервната система." Но това е много общо казано. По-конкретно, какъв е станалият процес в случая? Каква е промяната в организма, поради която съзнанието не е чувствително към болките. На пръв поглед няма нищо общо между това състояние при упояване и едно хипнотично състояние.[* ] Обаче при по-дълбоко изследване се констатира една вътрешна връзка между двете явления. По същност тия две явления са от различен характер, но в известно отношение имат нещо еднакво. Защото и при определена фаза на хипнотичния сън също така тялото е безчувствено. Вие можете да забивате игла в кожата на лицето, без да чувствува никаква болка. Коя е общата причина на тая нечувствителност в двата случая? С помощта на чувствителната фотографска плоча на Дюрвил и по други методи се констатира, че при упояване и при хипнотично състояние имаме излъчване на етерния двойник. И при двата тия случаи разслабват се връзките между физичното тяло и етерния двойник. Голяма част от последния излиза вън от физичното тяло.
към текста >>

При такава смъртна опасност пак излиза частично етерният двойник.
Голяма част от последния излиза вън от физичното тяло. Физичното тяло, оставено само, не може да проявява чувствителност. Дали тия два случая за излъчване са единствените? Има и други такива случаи. Това става при удавяне, а също така и при падане от високо място. При такава смъртна опасност пак излиза частично етерният двойник. Много прояви, които са характерни при подобни случаи, могат да бъдат обяснени само от окултната наука. Например, знае се, че етерният двойник е носител на паметта. При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности.
към текста >>

Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние.
То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка. А същите лица в будно състояние това не могат да направят. Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние. Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности. Тогаз с по-голяма мощ се проявява паметта на излъченото етерно тяло. Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст.
към текста >>

Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст.
Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние. Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности. Тогаз с по-голяма мощ се проявява паметта на излъченото етерно тяло. Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст. Физиологически имаме голяма разлика между падане в несвяст и обикновено спане, понеже при последното нямаме излъчване на етерния двойник, а при първото имаме неговото частично излъчване, което е именно причина, дето тогаз тялото става до известна степен безчувствено. Има и други случаи на излъчване, върху които не се спираме сега. [1]Ние не сме за препоръчване на хипнотичния метод нито за лечебни, нито за възпитателни цели, понеже действието на хипнотизма не е благотворно върху лицето. Но ние тук само вземаме примери от фактите на научното изследване на този въпрос.
към текста >>

Физиологически имаме голяма разлика между падане в несвяст и обикновено спане, понеже при последното нямаме излъчване на етерния двойник, а при първото имаме неговото частично излъчване, което е именно причина, дето тогаз тялото става до известна степен безчувствено.
Не са само горните четири случаи на излъчване на етерния двойник. Пети случай на излъчване е при дълбокото пиянство. Това обяснява, защо човек в дълбоко пиянство почва да си припомня най-ранни сцени от своя живот, даже от най-ранно детинство и то с големи подробности. Тогаз с по-голяма мощ се проявява паметта на излъченото етерно тяло. Шести случай на частично излъчване на етерния двойник имаме при падане в несвяст. Физиологически имаме голяма разлика между падане в несвяст и обикновено спане, понеже при последното нямаме излъчване на етерния двойник, а при първото имаме неговото частично излъчване, което е именно причина, дето тогаз тялото става до известна степен безчувствено. Има и други случаи на излъчване, върху които не се спираме сега. [1]Ние не сме за препоръчване на хипнотичния метод нито за лечебни, нито за възпитателни цели, понеже действието на хипнотизма не е благотворно върху лицето. Но ние тук само вземаме примери от фактите на научното изследване на този въпрос.
към текста >>

66. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В разрешаването на тая задача вземат участие всички човеци, всеки според разбирането си.
РАЗЛИЧАВАНЕ Днешното човечество има да разрешава една трудна задача. В разрешаването на тая задача вземат участие всички човеци, всеки според разбирането си. И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни трудности, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача. Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения.
към текста >>

Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно.
Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост? Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно. Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото. А това означава чисто и просто смърт. На пръв поглед, това са като че ли дребни въпроси, но всъщност те съставят засега цялото съдържание на човешкия живот. Да намери човек мястото си в света - това е една съществена и не толкова лесна задача. Тя включва в себе си правилното разбиране на себе си и на света - на природата, на хората, които ни заобикалят, и всред които животът ни протича.
към текста >>

Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото.
Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост? Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно. Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото. А това означава чисто и просто смърт. На пръв поглед, това са като че ли дребни въпроси, но всъщност те съставят засега цялото съдържание на човешкия живот. Да намери човек мястото си в света - това е една съществена и не толкова лесна задача. Тя включва в себе си правилното разбиране на себе си и на света - на природата, на хората, които ни заобикалят, и всред които животът ни протича. Тя подразбира едно ясно разграничаване на два порядъка, които се преплитат в човешкия живот – установеният ред на природата и преходния, постоянно променлив човешки ред.
към текста >>

Много пелени ще се скъсат и ще бъдат сменени, но тялото на детето все си остава, макар да расте и да се променя.
Страданията на хората произтичат от това, че те искат да ги заместват едно с друго. За да направим ясна мисълта, ще приведем едно просто сравнение. Детето, което се ражда, неговото тяло, е божественото. Пелените, с които майка му го повива. е човешкото. Много пелени ще се скъсат и ще бъдат сменени, но тялото на детето все си остава, макар да расте и да се променя. Ясно е, следователно, че при разпознаването на божествено и човешко не става въпрос да се премахне или унищожи човешкото, а да се съ¬знае ясно и недвусмислено, че то е нещо относително, преходно, което трябва да бъде подчинено на божественото. На вид това е и просто и ясно. Но кога рече човек да го приложи на дело, ще се натъкне на толкова мъчнотии - и вътрешни и външни - че ще трябва да работи с будно съзнание, непрекъснато, за да достигне това ясно различаване. Да го постигне, без да се раздвоява, без да губи своето равновесие и мир: нито да бяга от „света" - преходното, човешкото, нито да отрече божественото. При това, не всичко се свършва с различаването.
към текста >>

Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки.
Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите. Защото когато Любовта и Мъдростта действуват в божествения свят, проявява се и Истината, а заедно с нея и Доброто, като неин полюс.
към текста >>

67. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е онзи творчески ритъм, който е създал всичко, който организира всичко, който всичко претворява и гради Под действието на това космично движение и ритъм са изградени хилядите форми около нас.
Що е тогаз "паневритмия"? Това е велика всемирна хармония на движението. Целият живот е паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза: "всемирна хармония на движението". Има космичен ритъм, който лежи в основата на живота. Това е онзи творчески ритъм, който е създал всичко, който организира всичко, който всичко претворява и гради Под действието на това космично движение и ритъм са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно действуващите принципи в космоса. Изразени са както в движението на небесните тела, тъй и във вълнообразното движение на светлината, в силовите линии на електромагнитното действие, в движенията на атома и електрона, в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове и пр. Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер.
към текста >>

А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира.
Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира. Ако движенията, които прави човек, са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека. Значи движенията на паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него.
към текста >>

Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека.
Те не свързват човека с всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А пък има движения, които са израз на космичния ритъм, който съществува в основите на мировия живот и го организира. Ако движенията, които прави човек, са в хармония с космичния ритъм, човек се свързва със силите на живата природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с онзи космичен ритъм, който твори, гради и организира в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека. Значи движенията на паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава нещо ценно от него. Действието на паневритмичните движения е трояко: 1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото развитие. Тия сили са животворни. 2.
към текста >>

Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията.
А устройството на живота в съгласие с тия творчески принципи, това е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията. Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото на ляво изразява свързване със съграждащите сили. Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет.
към текста >>

Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото на ляво изразява свързване със съграждащите сили.
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията. Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на тялото на ляво изразява свързване със съграждащите сили. Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр.
към текста >>

се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата - отрицателна.
Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата - отрицателна. Горната част на тялото е положителна, а долната - отрицателна. Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи.
към текста >>

Горната част на тялото е положителна, а долната - отрицателна.
Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата - отрицателна. Горната част на тялото е положителна, а долната - отрицателна. Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество.
към текста >>

се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е.
От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата - отрицателна. Горната част на тялото е положителна, а долната - отрицателна. Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации.
към текста >>

от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи.
се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата - отрицателна. Горната част на тялото е положителна, а долната - отрицателна. Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации. Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си.
към текста >>

Всеки орган на тялото си има своя духовна страна.
Става обмяна. При паневритмичните движения трябва да се знае, какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тия енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действуваш на природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него. Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот.
към текста >>

Всички органи са свързани и с духовни процеси.
При паневритмичните движения трябва да се знае, какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тия енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действуваш на природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него. Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот.
към текста >>

Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени.
Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението. Ето защо, паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането.
към текста >>

Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията.
Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл, няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм.
към текста >>

Когато забележи че няма, тя не взема участие.
При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа.
към текста >>

А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно.
При движенията силата на човека седи в концентрирането. Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми?
към текста >>

Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм.
Учителят казва: "Когато правим упражненията, живата природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми? " Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него.
към текста >>

Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила.
Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми? " Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила. Също тъй и Христос прострял ръката си и се допрял до прокажения, за да го излекува. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом си с будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа и по всеки пръст протича тая жива енергия, праната.
към текста >>

Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот!
Паневритмията, с други думи казано, е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Ето защо и музиката при паневритмията не е произволна, но строго съответствува на движенията от една страна, и от друга страна на идеята, вложена в тях. И само когато има това съответствие, тия движения имат мощно, магично действие; тогаз движенията стават вече носители на тия идеи. И именно, благодарение на това съответствие между движение и идеи, тия движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител. Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот! Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея: Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения!
към текста >>

Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него.
И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят. Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
към текста >>

Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват.
Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят. Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото.
към текста >>

От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото.
Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека.
към текста >>

И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява!
към текста >>

По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото!
Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие!
към текста >>

68. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии.
В красиво пролетно утро, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята почват да отварят своите венчета на животворните слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят тия упражнения на една широка полянка, обиколена със стройна борова гора. Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутринта? Ще дам един цитат от книгата "В царството на живата природа" като отговор на тоя въпрос: "Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Тоя факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна, и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март.
към текста >>

Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана).
Ще дам един цитат от книгата "В царството на живата природа" като отговор на тоя въпрос: "Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Тоя факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна, и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни.
към текста >>

Движенията при паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки.
Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на природата. Но ако мисълта на човека не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползува. Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно. Движенията при паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тия упражнения човек от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори паневритмията.
към текста >>

С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото.
Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад? Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне. С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото. Туй упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка - туй е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка - на тия в чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне.
към текста >>

Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред.
Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне. Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота. 11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е.
към текста >>

Туй движение изразява органическият процес в природата.
Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо. 12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане. Туй движение изразява органическият процес в природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюс на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса. Туй именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно. Обаче и всяка материална частица си има свои полюси.
към текста >>

Обаче и всяка материална частица си има свои полюси.
Туй движение изразява органическият процес в природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюс на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса. Туй именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно. Обаче и всяка материална частица си има свои полюси. Също тъй и всеки орган. И между тия два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тия сили работят и във всеки човек. Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли!
към текста >>

Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл.
Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им в страни, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него. Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл. Първата част на упражнението, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - туй е възприемане на това, що се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността. 15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето.
към текста >>

Същевременно последователно люлеене на тялото върху единия и другия крак.
Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то? 18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред, нагоре. Същевременно последователно люлеене на тялото върху единия и другия крак. Тия движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а туй упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата.
към текста >>

Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието.
Това е единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта.
към текста >>

С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм.
Това е влизане във връзка с истинските методи на природата. 26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага.
към текста >>

69. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Незабавно трябва да бъде създадено Всемирен Ръководен център, който да установи братството между всички народи, основано на пълно и справедливо участие на всички народи на планетата.
Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот. Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета! Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир, благоденствие и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти. Незабавно трябва да бъде създадено Всемирен Ръководен център, който да установи братството между всички народи, основано на пълно и справедливо участие на всички народи на планетата. Изявленията, които означават съгласие за приемане горното, требва да бъдат обнародвани в печата от всички народни правителства не по късно от 15 август 1938 година. От книгата на г-н Бонч-Томашевски: "Планетна доктрина. Път към разрешение на световната криза", 1935 година, Шанхай (на английски). – Из списание "Окултизъм и йога", книга 8, 1937 г. Група на служителите на човечеството Форстер Бейли от Англия печата изложение за дейността на тая група, която работи в множество страни.
към текста >>

Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужните материали, особено кислород.
Лаковски и дълголетството Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга "Наука и щастие" три основни правила, които трябва да се спазват, за да се достигне до дълбока старост: 1. Трябва да вярваме в дълговечността, да вярваме, че можем да я достигнем. 2. Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа. 3. Да не се боим от смъртта и да вярваме в безсмъртието, т.е. в Бога. Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужните материали, особено кислород. Много кръвоносни съдове могат да се съкращават под влиянието на чисто психически преживявания. Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява. Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизлияния. От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондриомите в клетките са тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток.
към текста >>

От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма и забавянето или спирането му означава болест и смърт.
Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява. Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизлияния. От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондриомите в клетките са тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток. Благодарение на това те са особени възприематели на електрически вълни, под чието влияние започват да вибрират, както антената на радиоприемна станция. От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма и забавянето или спирането му означава болест и смърт. Какви причини могат да предизвикат това опасно забавяне или спиране на електрическите колебания в нашия организъм? Отрицателните силни душевни вълнения. Последните прекъсват и "електрическото хранене" на жлезите с вътрешна секреция и тия жлези започват да работят тогава не така, както е нужна, за да бъдем здрави. От това прекъсване настава и деминерализиране, т.е. обедняване откъм минерални вещества, необходими за вибриране на клетките.
към текста >>

Какви причини могат да предизвикат това опасно забавяне или спиране на електрическите колебания в нашия организъм?
Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизлияния. От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондриомите в клетките са тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток. Благодарение на това те са особени възприематели на електрически вълни, под чието влияние започват да вибрират, както антената на радиоприемна станция. От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма и забавянето или спирането му означава болест и смърт. Какви причини могат да предизвикат това опасно забавяне или спиране на електрическите колебания в нашия организъм? Отрицателните силни душевни вълнения. Последните прекъсват и "електрическото хранене" на жлезите с вътрешна секреция и тия жлези започват да работят тогава не така, както е нужна, за да бъдем здрави. От това прекъсване настава и деминерализиране, т.е. обедняване откъм минерални вещества, необходими за вибриране на клетките. По този начин различните морални учения получават съвсем неочаквано биологична основа.
към текста >>

Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови.
Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега. Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови. Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура. Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види.
към текста >>

– От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила.
Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види. че тук не се иска да се дискредитира медицината, но и се отварят нови хоризонти. И на тия, които се колебаят в своята вяра, им казвам: Има един духовен свят! Има едно Провидение! – И доказателствата те ще видят в тая книга. – От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства. И авторът описва в книгата преди всичко опитите на Парланж в Париж, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото тяло. В тая книга се излага подробно, как по този начин той е лекувал болни от парализация, глухота, рак и пр. Той даже е сполучвал с еманациите, които излизали от неговото тяло да мумифицира някои животински части. Той е доказал, че излъчванията, които излизат от неговото тяло, премахват микробите.
към текста >>

Той даже е сполучвал с еманациите, които излизали от неговото тяло да мумифицира някои животински части.
– И доказателствата те ще видят в тая книга. – От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства. И авторът описва в книгата преди всичко опитите на Парланж в Париж, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото тяло. В тая книга се излага подробно, как по този начин той е лекувал болни от парализация, глухота, рак и пр. Той даже е сполучвал с еманациите, които излизали от неговото тяло да мумифицира някои животински части. Той е доказал, че излъчванията, които излизат от неговото тяло, премахват микробите. Книгата е пълна с факти, с опити!
към текста >>

70. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни.
Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
към текста >>

Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба.
Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва".
към текста >>

Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>

А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия!
Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
към текста >>

Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали.
Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали. Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души.
към текста >>

71. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се.
Време на изненади и мраз, това е зимата. Както за физическата зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на човека се иска съответна подготвеност. Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари.
към текста >>

Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа.
Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари. Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа. Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване. Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни.
към текста >>

Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата.
Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита.
към текста >>

Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата.
Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота. Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота.
към текста >>

72. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора.
в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързосхватлив, отколкото съсредоточено наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца. притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуровият тип от долния уровен оня беглив, "крадлив" поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки, и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство.
към текста >>

Тялото е тънко, стройно, лекоподвижно.
Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта – признак на прекалена "мозъчност" и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни – имат нещо обтегнато, удължено и остро. Изпъкналите форми тук изобщо имат тенденция да се сплескват, да се изравняват. Това е особено характерно у меркурианката, чиито телесни форми – иначе гъвкави и еластични – далеч не обладават оня разкошен разцвет, какъвто показват, например, формите на венериния женски тип. Тялото е тънко, стройно, лекоподвижно. Движенията – бързи, пъргави, нервни – се придружават с чести жестикулации. Ходът е същия – чевръст, пъргав. У някои меркурианци с венерин примес, ходът дори е някак "танцуващ". Не напразно измежду меркурио-венерините типове – мъже и жени – се срещат нерядко отлични танцьори. Ние снехме тая бегла скица, наблюдавайки нашия меркурианец в бюрото.
към текста >>

Ето защо, той се стреми към ония отрасли на човешката дейност, дето се иска не борческа енергия, не физическа или нравствена сила, неорганизаторски талант и воля на водач, а способностите на обективния ум, на интелекта – като се почне от най-високите му прояви в наука, изкуство философия и се стигне до най-низките му форми, където се явява автоматизма на простото регистриране, копиране, преписване машинописно.
Не напразно измежду меркурио-венерините типове – мъже и жени – се срещат нерядко отлични танцьори. Ние снехме тая бегла скица, наблюдавайки нашия меркурианец в бюрото. Но където и да го срещнем, ще констатираме все същите основни черти. и във физиономия, и в характер. Ако потърсим основната, господствуваща душевна черта у меркуровия тип, ще установим, че тя е бързият и схватлив ум, който тутакси се приспособява към условия и среда. Ето защо, той се стреми към ония отрасли на човешката дейност, дето се иска не борческа енергия, не физическа или нравствена сила, неорганизаторски талант и воля на водач, а способностите на обективния ум, на интелекта – като се почне от най-високите му прояви в наука, изкуство философия и се стигне до най-низките му форми, където се явява автоматизма на простото регистриране, копиране, преписване машинописно. Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланик на боговете. с това е символизирана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий – планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмена чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието – всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера.
към текста >>

73. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО Боян Боев Отношенията между органите в един организъм са строго определени.
ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО Боян Боев Отношенията между органите в един организъм са строго определени. Те зависят от задачата, която даден орган изпълнява в целокупния живот на организма. И в това отношение всеки орган е важен. Защото всеки от тях извършва една работа, която никой друг орган не може да извърши. Без никой орган не може. Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр.
към текста >>

Те зависят от задачата, която даден орган изпълнява в целокупния живот на организма.
ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО Боян Боев Отношенията между органите в един организъм са строго определени. Те зависят от задачата, която даден орган изпълнява в целокупния живот на организма. И в това отношение всеки орган е важен. Защото всеки от тях извършва една работа, която никой друг орган не може да извърши. Без никой орган не може. Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи.
към текста >>

Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр.
ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО Боян Боев Отношенията между органите в един организъм са строго определени. Те зависят от задачата, която даден орган изпълнява в целокупния живот на организма. И в това отношение всеки орган е важен. Защото всеки от тях извършва една работа, която никой друг орган не може да извърши. Без никой орган не може. Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи. От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата. Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм.
към текста >>

не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи.
Те зависят от задачата, която даден орган изпълнява в целокупния живот на организма. И в това отношение всеки орган е важен. Защото всеки от тях извършва една работа, която никой друг орган не може да извърши. Без никой орган не може. Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи. От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата. Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм.
към текста >>

След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата.
Защото всеки от тях извършва една работа, която никой друг орган не може да извърши. Без никой орган не може. Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи. От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата. Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган!
към текста >>

Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е.
Без никой орган не може. Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи. От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата. Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ.
към текста >>

работата, която органът върши, е от значение за целия организъм.
Считаха някои органи в организма за излишни, ненужни или за маловажни, но последните открития говорят, че досега за тяхната служба се е знаело малко. Напр. не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи. От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата. Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната.
към текста >>

Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм.
не се знаеше функцията на надбъбречната, на щитовидната, на тимусната жлези и пр., но напоследък се доказа, че те отделят в организма важни хормони, от които зависи правилният развой на другите органи. От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата. Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм.
към текста >>

И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм?
От друга страна всеки орган освен общопознатата задача има и други задачи и функции, които до сега не се познаваха. След откритието на хормоните, които много органи изпращат по цялото тяло, това стана до някъде ясно, обаче все още много от функциите и задачите на органите са непознати за ония, които изследват само външната, механичната страна на нещата. Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм. Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос.
към текста >>

Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ.
Между органите, освен това, забелязваме взаимно сътрудничество, т.е. работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм. Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос. Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм. Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество.
към текста >>

Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната.
работата, която органът върши, е от значение за целия организъм. Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм. Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос. Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм. Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество. По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена.
към текста >>

Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм.
Тия два закона – за специфичната задача на всеки орган и за взаимното сътрудничество – важат и за живота на цялото човечество, понеже то представлява в същност също така един велик организъм. И тогава всеки народ какво ще представлява във великия този организъм? – Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм. Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос. Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм. Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество. По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена. Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята.
към текста >>

Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм.
– Един орган! Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм. Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос. Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм. Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество. По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена. Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята. От друга страна има обмяна външна и вътрешна между всички народи. Тия специални енергии, които всеки народ възприема и трансформира, после се предават чрез обмяна на цялото човечество.
към текста >>

Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество.
Но както всеки орган има специфична задача, специфична мисия, роля в живота на организма, също така и всеки народ. Сега функцията, задачата на всеки орган в един обикновен организъм е горе-долу позната. Но съвсем друг е въпросът по отношение задачата на всеки народ в тялото на общочовешкия организъм. Окултната наука може да хвърли светлина върху този въпрос. Тя с помощта на по-дълбоки методи на изследване изучава мястото и ролята на всеки народ в целокупния общочовешки организъм. Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество. По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена. Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята. От друга страна има обмяна външна и вътрешна между всички народи. Тия специални енергии, които всеки народ възприема и трансформира, после се предават чрез обмяна на цялото човечество. И от специфичната роля и мисия на всеки народ в общочовешкия организъм зависи и характерът на даден народ – характерът на неговото творчество и прояви във всички области на живота, характерът на неговите дарби, заложби, дейност и пр.
към текста >>

И от специфичната роля и мисия на всеки народ в общочовешкия организъм зависи и характерът на даден народ – характерът на неговото творчество и прояви във всички области на живота, характерът на неговите дарби, заложби, дейност и пр.
Алегорично казано, напр., един народ може да играе ролята на "черния дроб" в космичния човек; друг може да представлява "сърцето", трети – "дихателните органи" и пр.. С тия думи до известна степен, само приблизително се загатва за специфичността на задачата на всеки народ в живота на целокупното човечество. По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена. Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята. От друга страна има обмяна външна и вътрешна между всички народи. Тия специални енергии, които всеки народ възприема и трансформира, после се предават чрез обмяна на цялото човечество. И от специфичната роля и мисия на всеки народ в общочовешкия организъм зависи и характерът на даден народ – характерът на неговото творчество и прояви във всички области на живота, характерът на неговите дарби, заложби, дейност и пр. И както всеки орган преуспява до толкоз, до колкото извършва задачата, която му е предназначена, тъй и всеки народ ще преуспява дотолкоз, доколкото действува в съгласие със своето предназначение в целокупния организъм. Някой може да каже: "Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм? " – Това зависи от специалната структура на даден народ, от неговата възприемчивост към тия или ония космични енергии. Защото човечеството образува една малка брънка от космичния живот. Космични закони играят роля в живота на човечеството.
към текста >>

И както всеки орган преуспява до толкоз, до колкото извършва задачата, която му е предназначена, тъй и всеки народ ще преуспява дотолкоз, доколкото действува в съгласие със своето предназначение в целокупния организъм.
По конкретно този въпрос можем да го поясним по следния начин: Знае се, че един радиоапарат възприема само тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена. Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята. От друга страна има обмяна външна и вътрешна между всички народи. Тия специални енергии, които всеки народ възприема и трансформира, после се предават чрез обмяна на цялото човечество. И от специфичната роля и мисия на всеки народ в общочовешкия организъм зависи и характерът на даден народ – характерът на неговото творчество и прояви във всички области на живота, характерът на неговите дарби, заложби, дейност и пр. И както всеки орган преуспява до толкоз, до колкото извършва задачата, която му е предназначена, тъй и всеки народ ще преуспява дотолкоз, доколкото действува в съгласие със своето предназначение в целокупния организъм. Някой може да каже: "Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм? " – Това зависи от специалната структура на даден народ, от неговата възприемчивост към тия или ония космични енергии. Защото човечеството образува една малка брънка от космичния живот. Космични закони играят роля в живота на човечеството. Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на физиката и химията.
към текста >>

Някой може да каже: "Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм?
Също така и всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим всемир и от невидимите светове към земята. От друга страна има обмяна външна и вътрешна между всички народи. Тия специални енергии, които всеки народ възприема и трансформира, после се предават чрез обмяна на цялото човечество. И от специфичната роля и мисия на всеки народ в общочовешкия организъм зависи и характерът на даден народ – характерът на неговото творчество и прояви във всички области на живота, характерът на неговите дарби, заложби, дейност и пр. И както всеки орган преуспява до толкоз, до колкото извършва задачата, която му е предназначена, тъй и всеки народ ще преуспява дотолкоз, доколкото действува в съгласие със своето предназначение в целокупния организъм. Някой може да каже: "Кое дава на всеки народ тая или оная задача, тая или оная роля в общочовешкия организъм? " – Това зависи от специалната структура на даден народ, от неговата възприемчивост към тия или ония космични енергии. Защото човечеството образува една малка брънка от космичния живот. Космични закони играят роля в живота на човечеството. Шпенглер нали изтъкна, че всички важни събития в разните епохи в историята на един народ не са случайни, но всичко това става по едни закони, които са толкоз валидни, колкото законите на физиката и химията. Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони.
към текста >>

Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние на всички други органи в тялото.
Всички велики събития и творчеството на един народ в разните периоди на живота му не са случайни, но почиват на известни космични закони. И тъй, да се цени всеки народ! Всеки народ може да даде нещо. което никой друг народ не може да даде! И ценностите, които дава всеки народ, после стават общочовешко достояние, общочовешко постижение! Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние на всички други органи в тялото. Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм. Корените, клоните, листата, цветовете и пр. на едно растение са в тясна взаимна зависимост. Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло.
към текста >>

Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм.
И тъй, да се цени всеки народ! Всеки народ може да даде нещо. което никой друг народ не може да даде! И ценностите, които дава всеки народ, после стават общочовешко достояние, общочовешко постижение! Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние на всички други органи в тялото. Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм. Корените, клоните, листата, цветовете и пр. на едно растение са в тясна взаимна зависимост. Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло. Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение.
към текста >>

Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло.
Това е точно така, както соковете, енергиите, които изработва един орган в организма, после се разпространяват и стават достояние на всички други органи в тялото. Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм. Корените, клоните, листата, цветовете и пр. на едно растение са в тясна взаимна зависимост. Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло. Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение. И благосъстоянието на листата зависи от това на цялото растение. По същия начин и всички народи са свързани един с друг. И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и влага общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество. Всички други народи губят нещо ценно.
към текста >>

Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение.
Когато един орган се развива правилно, той дава нещо, но същевременно получава нещо от целия организъм. Корените, клоните, листата, цветовете и пр. на едно растение са в тясна взаимна зависимост. Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло. Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение. И благосъстоянието на листата зависи от това на цялото растение. По същия начин и всички народи са свързани един с друг. И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и влага общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество. Всички други народи губят нещо ценно. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само тоя народ може да направи в общочовешката съкровищница на ценности.
към текста >>

Като части от едно цяло, всяко взаимно съперничество между народите трябва да се замени с принципа на взаимно сътрудничество.
От друга страна не трябва да искаме, щото другите народи да бъдат като нашия народ или да вървят по нашите стъпки. Защото именно в това разнообразие има висш смисъл. Трябва да се остави всеки народ свободен да прави това, което природата е вложила в него. Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление. Всеки народ трябва да бъде подпомогнат от всички други народи. Като части от едно цяло, всяко взаимно съперничество между народите трябва да се замени с принципа на взаимно сътрудничество. Отношенията между им трябва да бъдат както между органите на един организъм. Учителят казва: "Силен е оня народ, който се реши да изпълнява волята на Бога". Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи.
към текста >>

Отношенията между им трябва да бъдат както между органите на един организъм.
Защото именно в това разнообразие има висш смисъл. Трябва да се остави всеки народ свободен да прави това, което природата е вложила в него. Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление. Всеки народ трябва да бъде подпомогнат от всички други народи. Като части от едно цяло, всяко взаимно съперничество между народите трябва да се замени с принципа на взаимно сътрудничество. Отношенията между им трябва да бъдат както между органите на един организъм. Учителят казва: "Силен е оня народ, който се реши да изпълнява волята на Бога". Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи. А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него.
към текста >>

74. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3.
Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2. Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход.
към текста >>

Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход.
Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета. във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави". Това твърде напомня нашата стълбица на трептения, Знайно е, че между звуковите трептения, запример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива "пустини" се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните "полета" има грамадна разлика.
към текста >>

Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята.
Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв . Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години".
към текста >>

В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система.
За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето.
към текста >>

Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила.
Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме на представителите на слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящото, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния.
към текста >>

Впрочем, съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както слънцето поддържа своята планетна система.
Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон" често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем, съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци" в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват. Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слнчев тип винаги се въодушевява от един висок идеал. Г.
към текста >>

75. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания. Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми? По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота.
към текста >>

А всяка клетка сама до себе си представя един организъм.
Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми? По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието.
към текста >>

Даже нали има едноклетъчни организми?
Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми? По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това ново схващане коренно се различава от старото схващане, според което животът е разпокъсан, разделен.
към текста >>

По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред.
Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки? А всяка клетка сама до себе си представя един организъм. Даже нали има едноклетъчни организми? По същия начин и едно Общество, народ или цялото човечество представляват един колективен организъм от по-висш разред. Така като се издигаме до колективни единици от все по-висш и по-висш разред, идваме до схващането за единството на живота. А туй е именно новото схващане, до което се издига днес постепенно съзнанието на човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това ново схващане коренно се различава от старото схващане, според което животът е разпокъсан, разделен. Разбира се, всяко схващане води към особен начин на мислене, чувстване и постъпване и към особени резултати.
към текста >>

Според него в общочовешкия организъм всеки индивид представлява клетка, а всеки народ - орган.
излезли на повърхността и ги виждаме ясно и безпогрешно! Все по-ясна става погрешността на стария начин на схващане. От днешните трагични последици се вижда, че то е било фалшиво, в грубо противоречие с природните закони. Ето защо, налагат се нови пътища. А новият път - това е схващането за единството на живота. Според него в общочовешкия организъм всеки индивид представлява клетка, а всеки народ - орган. Тогава по кой начин трябва да се нареди животът на обществата, народите, расите и на цялото човечество? По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот?
към текста >>

По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм!
От днешните трагични последици се вижда, че то е било фалшиво, в грубо противоречие с природните закони. Ето защо, налагат се нови пътища. А новият път - това е схващането за единството на живота. Според него в общочовешкия организъм всеки индивид представлява клетка, а всеки народ - орган. Тогава по кой начин трябва да се нареди животът на обществата, народите, расите и на цялото човечество? По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм.
към текста >>

Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм.
Ето защо, налагат се нови пътища. А новият път - това е схващането за единството на живота. Според него в общочовешкия организъм всеки индивид представлява клетка, а всеки народ - орган. Тогава по кой начин трябва да се нареди животът на обществата, народите, расите и на цялото човечество? По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм.
към текста >>

Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот?
Според него в общочовешкия организъм всеки индивид представлява клетка, а всеки народ - орган. Тогава по кой начин трябва да се нареди животът на обществата, народите, расите и на цялото човечество? По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм.
към текста >>

Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм.
По същите закони, които забелязваме в растителния или човешкия организъм! Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг.
към текста >>

Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм.
Народите трябва да имат помежду си такива отношения, каквито имат органите в растителния или човешкия организъм. И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место.
към текста >>

В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими.
И тогава общественият и международният живот ще бъдат в съгласие с природните закони. Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях.
към текста >>

И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм.
Какво бъдеще може да има един орган, ако се изолира от живота на целия организъм и почне самостоятелен живот? В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях. Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто.
към текста >>

Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр.
В човешкото тяло могат да се наблюдават подобни процеси. Напр., някои клетки в човешкото тяло могат да се индивидуализират и да почнат да нарастват за себе си, без оглед на интересите на целия организъм. Но това е вече болезненият процес рак, който води към смърт както индивидуализирания орган, тъй и целия организъм. В тялото на растението или човека всеки орган получава сокове от целия организъм; всички други органи му са полезни и необходими. И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях. Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто. Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния човек, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр.
към текста >>

Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто.
И самият той извършва функция, необходима за живота на целия организъм. Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях. Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто. Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния човек, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр. Даже космичната биология определя точно местото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм. Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи. Ние не виждаме ли ясно, как народите стават все повече необходими един за друг? Това се вижда ясно не само в икономичния живот, но и в по-висшите области на живота.
към текста >>

Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния човек, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр.
Това се отнася и за народите, някой народ може - по своето съзнание и начина на живота си - да представлява корените на колективния, общочовешкия организъм, друг - стеблото, трети - листата, четвърти - цветовете или плодовете и пр. Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях. Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто. Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния човек, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр. Даже космичната биология определя точно местото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм. Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи. Ние не виждаме ли ясно, как народите стават все повече необходими един за друг? Това се вижда ясно не само в икономичния живот, но и в по-висшите области на живота. Геният на един народ може да дойде до особени открития в науката, техниката, може да роди специфични философски принципи, пророци, апостоли, нови идеи, които после се разпространяват и стават достояние на всички други народи.
към текста >>

Даже космичната биология определя точно местото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм.
Обаче, всички са еднакво ценни и необходими един за друг. Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях. Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто. Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния човек, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр. Даже космичната биология определя точно местото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм. Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи. Ние не виждаме ли ясно, как народите стават все повече необходими един за друг? Това се вижда ясно не само в икономичния живот, но и в по-висшите области на живота. Геният на един народ може да дойде до особени открития в науката, техниката, може да роди специфични философски принципи, пророци, апостоли, нови идеи, които после се разпространяват и стават достояние на всички други народи. Каква голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество?
към текста >>

Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи.
Някой може да каже, че листата и цветовете са на по-почетно место. Обаче, в същност, както те не могат без корените, тъй и последните - без тях. Органите, поставени на по-скромно место са толкова важни, както и органите, поставени на почетно мsсто. Сравнени с човешките органи, някой народ представлява черния дроб на космичния, колективния човек, друг - сърцето, трети - бъбреците, четвърти - белия дроб, друг - ръцете или краката и пр. Даже космичната биология определя точно местото и функцията на всеки от съвременните народи в колективния общочовешки организъм. Подобно на органите в организма, никой народ не може да напредва, ако не получава сокове от всички други народи. Ние не виждаме ли ясно, как народите стават все повече необходими един за друг? Това се вижда ясно не само в икономичния живот, но и в по-висшите области на живота. Геният на един народ може да дойде до особени открития в науката, техниката, може да роди специфични философски принципи, пророци, апостоли, нови идеи, които после се разпространяват и стават достояние на всички други народи. Каква голяма загуба би било за човечеството, ако усилията на всеки народ не се влеят в общочовешкото културно творчество? Напр., колко много би загубило човечеството, ако шведите не бяха дали на човечеството творчеството на своите музиканти, философи, мистици, писатели, поети, учени и пр.?
към текста >>

И колкото по-добре изпълни той своята мисия, която зависи от местото, което заема в целокупния организъм и от силите, с които разполага, толкова по-полезен и ценен ще бъде за целия организъм.
Същото е вярно и по отношение на италианския народ, испанския, белгийския и пр. Има и други зависимости между народите, които не са така очебийни, но не са по-малко важни. Те се разглеждат в окултната наука. Всеки народ е специфичен трансформатор на космичните енергии, които после препраща на всички други народи. От горното следва, че всеки народ си има особена мисия, която е във връзка с предназначението и живота на цялото човечество. И колкото по-добре изпълни той своята мисия, която зависи от местото, което заема в целокупния организъм и от силите, с които разполага, толкова по-полезен и ценен ще бъде за целия организъм. И ако един народ по своя вина или по външни причини не може да изпълни своята мисия, с туй губи цялото човечество, спъва се развитието му. То губи нещо, което никой друг народ не може да запълни. И ако някои с насилие или другояче попречат на един народ да изпълни мисията си, с това те са. отговорни за бъдещето на цялото човечество. В хармония с природните закони е не международното съперничество, а международното сътрудничество.
към текста >>

Идеята, която сега трябва да се разпространява е, че народите са органи на общочовешкия организъм - че те образуват едно цяло.
И ако един народ по своя вина или по външни причини не може да изпълни своята мисия, с туй губи цялото човечество, спъва се развитието му. То губи нещо, което никой друг народ не може да запълни. И ако някои с насилие или другояче попречат на един народ да изпълни мисията си, с това те са. отговорни за бъдещето на цялото човечество. В хармония с природните закони е не международното съперничество, а международното сътрудничество. Идеята, която сега трябва да се разпространява е, че народите са органи на общочовешкия организъм - че те образуват едно цяло. От това следва следното: Всеки народ трябва да се освободи поне отчасти от своя егоизъм. По-силните народи трябва да помагат на по-слабите народи. Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя на човешкото съзнание. И този принцип на международна солидарност и взаимопомощ не може да се осъществи по механичен начин.
към текста >>

От това следва следното: Всеки народ трябва да се освободи поне отчасти от своя егоизъм.
То губи нещо, което никой друг народ не може да запълни. И ако някои с насилие или другояче попречат на един народ да изпълни мисията си, с това те са. отговорни за бъдещето на цялото човечество. В хармония с природните закони е не международното съперничество, а международното сътрудничество. Идеята, която сега трябва да се разпространява е, че народите са органи на общочовешкия организъм - че те образуват едно цяло. От това следва следното: Всеки народ трябва да се освободи поне отчасти от своя егоизъм. По-силните народи трябва да помагат на по-слабите народи. Това е новото схващане, на което принадлежи бъдещето, и то непременно ще се наложи на човечеството. То узрява в съзнанието му, защото е в хармония със сегашната фаза в развоя на човешкото съзнание. И този принцип на международна солидарност и взаимопомощ не може да се осъществи по механичен начин. Той трябва да дойде чрез новото разбиране на живота като единство.
към текста >>

76. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там.
И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си.
към текста >>

По своя органически вид той бе единствен-човек в цяла София, а може би и в цяла България.
Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост – той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него – долната част на ушите сведочеха за това – капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен-човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпред си и никога в страна. Ето това са в кратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти. В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк.
към текста >>

Голямо бе твоето участие в живота на Братството.
Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител. Ти участва през 1922 год. в Ачларския, а през 1923 год. в Русенския опит за братско общежитие.
към текста >>

Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител.
Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител. Ти участва през 1922 год. в Ачларския, а през 1923 год. в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение.
към текста >>

77. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

У Аристотел душата е причина на всеки органически процес.
Може би движенията на онзи машинист, който с години е работил, са станали автоматични, но какво ще кажете за начинаещия машинист? Може ли да се приеме същото и за него? " Някои приемат паралелизъм между психичните и физиологичните процеси и казват, че може да съществуват паралелно, едновременно и двата вида процеси. Обаче, Густав Волф, който приема каузалното (причинно) взаимодействие между психичните и физиологични процеси, казва: „Някой намира противоречие между телеологията и причинността (каузалността). Ентелехията на Дриш трябва да се приеме като каузален фактор. У Аристотел душата е причина на всеки органически процес. Също така и ентелехията на Дриш има каузално значение. Че телеологията и причинността не си противоречат, се вижда от участието на психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията на нашето тяло. Тези движения са физиологични процеси, но никой не може да оспори, че са в причинна връзка с психичните ни процеси. Същото се наблюдава и при всички други същества. Следователно, психичното трябва да се смята като причинен, каузален фактор.
към текста >>

Че телеологията и причинността не си противоречат, се вижда от участието на психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията на нашето тяло.
" Някои приемат паралелизъм между психичните и физиологичните процеси и казват, че може да съществуват паралелно, едновременно и двата вида процеси. Обаче, Густав Волф, който приема каузалното (причинно) взаимодействие между психичните и физиологични процеси, казва: „Някой намира противоречие между телеологията и причинността (каузалността). Ентелехията на Дриш трябва да се приеме като каузален фактор. У Аристотел душата е причина на всеки органически процес. Също така и ентелехията на Дриш има каузално значение. Че телеологията и причинността не си противоречат, се вижда от участието на психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията на нашето тяло. Тези движения са физиологични процеси, но никой не може да оспори, че са в причинна връзка с психичните ни процеси. Същото се наблюдава и при всички други същества. Следователно, психичното трябва да се смята като причинен, каузален фактор. Може ли биологът да бъде задоволен от твърдението, че такива сложни процеси като душевният живот играят ролята на безцелно придружаващи явления на една част от телесните процеси? Ние не можем да си представим едно придружаваше явление като действително, ако не е в каузална зависимост с явленията, които го придружават.
към текста >>

Теорията за естествения подбор иска да обясни целесъобразността, която съществува в организма, механически.
Следователно, психичното трябва да се смята като причинен, каузален фактор. Може ли биологът да бъде задоволен от твърдението, че такива сложни процеси като душевният живот играят ролята на безцелно придружаващи явления на една част от телесните процеси? Ние не можем да си представим едно придружаваше явление като действително, ако не е в каузална зависимост с явленията, които го придружават. Винаги отделните фази на сянката стоят в причинна зависимост със съответните фази на първичните процеси. Следователно не можем да си представим един паралелен процес, който не е в причинна (каузална) връзка с оня процес, с който е паралелен. Теорията за естествения подбор иска да обясни целесъобразността, която съществува в организма, механически. И за това естественият подбор се нарича още ателеология. Но туй, което наричаме първична целесъобразност, показва немеханичния характер на жизнените процеси". Що е първична целесъобразност? Да си представим, че един организъм е поставен при такива условия, при каквито не е бил поставен до сега в миналите поколения. Но въпреки това организмът реагира целесъобразно.
към текста >>

Да си представим, че един организъм е поставен при такива условия, при каквито не е бил поставен до сега в миналите поколения.
Следователно не можем да си представим един паралелен процес, който не е в причинна (каузална) връзка с оня процес, с който е паралелен. Теорията за естествения подбор иска да обясни целесъобразността, която съществува в организма, механически. И за това естественият подбор се нарича още ателеология. Но туй, което наричаме първична целесъобразност, показва немеханичния характер на жизнените процеси". Що е първична целесъобразност? Да си представим, че един организъм е поставен при такива условия, при каквито не е бил поставен до сега в миналите поколения. Но въпреки това организмът реагира целесъобразно. Тая целесъобразност не може да се обясни с естествения подбор, защото за да може да действа последният, трябва да има на разположение дълго време и ред поколения. А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно. Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни. Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене?
към текста >>

Но въпреки това организмът реагира целесъобразно.
Теорията за естествения подбор иска да обясни целесъобразността, която съществува в организма, механически. И за това естественият подбор се нарича още ателеология. Но туй, което наричаме първична целесъобразност, показва немеханичния характер на жизнените процеси". Що е първична целесъобразност? Да си представим, че един организъм е поставен при такива условия, при каквито не е бил поставен до сега в миналите поколения. Но въпреки това организмът реагира целесъобразно. Тая целесъобразност не може да се обясни с естествения подбор, защото за да може да действа последният, трябва да има на разположение дълго време и ред поколения. А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно. Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни. Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене? Измислянето на такава машина е немислимо.
към текста >>

А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно.
Но туй, което наричаме първична целесъобразност, показва немеханичния характер на жизнените процеси". Що е първична целесъобразност? Да си представим, че един организъм е поставен при такива условия, при каквито не е бил поставен до сега в миналите поколения. Но въпреки това организмът реагира целесъобразно. Тая целесъобразност не може да се обясни с естествения подбор, защото за да може да действа последният, трябва да има на разположение дълго време и ред поколения. А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно. Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни. Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене? Измислянето на такава машина е немислимо. Може да се измисли една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се измисли машина с първична целесъобразност, т.е. да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината.
към текста >>

И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм.
Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни. Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене? Измислянето на такава машина е немислимо. Може да се измисли една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се измисли машина с първична целесъобразност, т.е. да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма.
към текста >>

Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор".
Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене? Измислянето на такава машина е немислимо. Може да се измисли една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се измисли машина с първична целесъобразност, т.е. да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор". Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират.
към текста >>

С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи.
Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер. Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма.
към текста >>

Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател.
Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология. Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват.
към текста >>

Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло.
Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2.
към текста >>

Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма.
Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите.
към текста >>

Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма.
С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите. Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
към текста >>

Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват.
Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване. Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите. Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
към текста >>

Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2.
Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите. Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
към текста >>

Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите.
Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите. Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
към текста >>

78. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката.
Той вижда тази красота с погледа на своето собствено умение и вътрешно изживяване и се стреми да я възсъздаде. Така още от стари времена художници и учени, дълбоко посветени в тайните науки, са се добрали до известни закономерности, които поддържат красотата и хармонията на творенията в Природата. Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата. Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм.
към текста >>

Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В.
Ето някои основи на „Златното сечение": Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм. За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него. Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство на човешкото тяло, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз на чисто психологично отклонение от съвършения тип. Това е отклонение и особено обособяване на характера, на темперамента на човека.
към текста >>

Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм.
Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм. За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него. Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство на човешкото тяло, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз на чисто психологично отклонение от съвършения тип. Това е отклонение и особено обособяване на характера, на темперамента на човека. в туй отношение могат да се явят извънредно много характерологични особености, които не могат да бъдат обхванати тук. В действителност, характеологичната наука не е едно знание отнасящо се само до съвършения тип човек.
към текста >>

Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето.
в туй отношение могат да се явят извънредно много характерологични особености, които не могат да бъдат обхванати тук. В действителност, характеологичната наука не е едно знание отнасящо се само до съвършения тип човек. По-скоро тя е една наука за физическите и психическите отклонения от съвършения, хармонично развития тип. В своя автопортрет, големият германски художник Албрехт Дюрер е приложил твърде много математичните основи на златното сечение, по отношение на лицето. Нему са били твърде добре известни старите мерки за хармонично развитото лице, респективно глава. Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека.
към текста >>

Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр.
В своя автопортрет, големият германски художник Албрехт Дюрер е приложил твърде много математичните основи на златното сечение, по отношение на лицето. Нему са били твърде добре известни старите мерки за хармонично развитото лице, респективно глава. Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло.
към текста >>

Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека.
Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки.
към текста >>

Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата.
Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки.
към текста >>

Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло.
Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки. Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ. характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва. Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие. Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя.
към текста >>

79. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината.
Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им.
към текста >>

От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност.
Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане. От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност. В механиката се начева с така начертаните прости машини, каквито машини са всички вещи, с които ние можем да извършим дадена механична работа „по-лесно" т.е. с малка сила, или някак по-удобно, като променим посоката на силите. Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на механиката, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила. Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати.
към текста >>

При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси.
Преди да бъде хидравличният двигател, преди да се направи колелото, трансмисията, парната машина и електричното динамо, силите на природата лежаха и чакаха мълчаливо творческата ръка на майстора, вдъхновена от лъча на идеалния свят, светът на творческата мисъл. В недрата на природната съкровищница чакаха стихиите, но не човека, който ще ги „победи", а човека, който ще се приближи до тях с мъдрост. Тия стихии стояха невидими, завити със завесата на непорочната първичност. Те потичат по пътищата, които човек им посочва, изучил и подчинил се предварително на тяхната първична воля, защото никой не може да промени посоката, по която се върти колелото на световното развитие и да върне процесите в посока и път според произволното си хрумване. Човек може да се нареди в огромния поток на текущите енергии и да ги използува точно по тоя път и закони, по които те са оставени да текат от „преди всички векове". При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси. Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси. Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията.
към текста >>

Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той.
Човек може да се нареди в огромния поток на текущите енергии и да ги използува точно по тоя път и закони, по които те са оставени да текат от „преди всички векове". При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси. Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси. Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията. Не останаха ли само смешни опити всички старания на човека да създаде Perpetuum mobile? Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план. Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място. Разрастването на един живот става за сметка на друг, който се изразходва, за да се продължи едно друго съществувание.
към текста >>

Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията.
При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси. Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси. Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията. Не останаха ли само смешни опити всички старания на човека да създаде Perpetuum mobile? Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план. Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място. Разрастването на един живот става за сметка на друг, който се изразходва, за да се продължи едно друго съществувание. Законът на развитието нарежда събитията, които сме нарекли своя история така, че да бъде осъществен великият план.
към текста >>

С машината ние променяме една малка частица от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно млада, жизнена, както в първите ù дни.
Ето машината, която беше помощница на човека, днес е негов убиец. Това не би било така, защото машината е бездушна и мъртва вещ пред волята на живия човек, а човекът никога не е имал по-страшен враг от своето невежество. Човекът води борба, да се освободи от веригите на едно робство. Машината, която той е създал, може да му бъде и враг и приятел. Зависи от самия него. С машината ние променяме една малка частица от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно млада, жизнена, както в първите ù дни. Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
към текста >>

80. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Боян Боев ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР" В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му внесоха нfв принос за разрешението на биологичните проблеми.
Боян Боев ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР" В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му внесоха нfв принос за разрешението на биологичните проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, от които най-характерният е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат те при разработване на въпросите за така наречените „организатори и индукции в биологията", даже можем докажем, че тези два термина, а особено терминът организатор, са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление от 1901 год. Първият му труд от този характер е: „Корелации при развитието на окото".[1] Писал е многобройни статии в списанията.
към текста >>

Особени заслуги имат те при разработване на въпросите за така наречените „организатори и индукции в биологията", даже можем докажем, че тези два термина, а особено терминът организатор, са въведени от тях.
Боян Боев ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР" В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му внесоха нfв принос за разрешението на биологичните проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, от които най-характерният е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат те при разработване на въпросите за така наречените „организатори и индукции в биологията", даже можем докажем, че тези два термина, а особено терминът организатор, са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление от 1901 год. Първият му труд от този характер е: „Корелации при развитието на окото".[1] Писал е многобройни статии в списанията. Главното му съчинение е: „Експериментален принос за една теория на развитието".[2] Този труд е немско издание на лекциите му, държани в един американски университет през 1933 г. Той държал там своите лекции по специална покана на университета. Това показва, какво голямо значение отдават и в Съединените Щати, па и навсякъде, на неговите изследвания.
към текста >>

Друг, който е разработил въпроса за организатор и индукция, е Ото Манголд.
Шпеман почва да работи в това направление от 1901 год. Първият му труд от този характер е: „Корелации при развитието на окото".[1] Писал е многобройни статии в списанията. Главното му съчинение е: „Експериментален принос за една теория на развитието".[2] Този труд е немско издание на лекциите му, държани в един американски университет през 1933 г. Той държал там своите лекции по специална покана на университета. Това показва, какво голямо значение отдават и в Съединените Щати, па и навсякъде, на неговите изследвания. Друг, който е разработил въпроса за организатор и индукция, е Ото Манголд. Първият му труд излиза в 1920 година със заглавие: „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона"[3]. Допринесла е много за тези въпроси и Хилда Манголд. Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид.
към текста >>

Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях.
Той държал там своите лекции по специална покана на университета. Това показва, какво голямо значение отдават и в Съединените Щати, па и навсякъде, на неговите изследвания. Друг, който е разработил въпроса за организатор и индукция, е Ото Манголд. Първият му труд излиза в 1920 година със заглавие: „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона"[3]. Допринесла е много за тези въпроси и Хилда Манголд. Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета.
към текста >>

Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид.
Това показва, какво голямо значение отдават и в Съединените Щати, па и навсякъде, на неговите изследвания. Друг, който е разработил въпроса за организатор и индукция, е Ото Манголд. Първият му труд излиза в 1920 година със заглавие: „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона"[3]. Допринесла е много за тези въпроси и Хилда Манголд. Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление.
към текста >>

Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета.
Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".[4] Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме.
към текста >>

от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление.
Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие.
към текста >>

Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори.
2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката.
към текста >>

А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция.
3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция.
към текста >>

Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане.
4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм.
към текста >>

Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме.
Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми.
към текста >>

Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката.
Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея.
към текста >>

Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм.
Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи.
към текста >>

За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми.
Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция.
към текста >>

Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията.
Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год.
към текста >>

2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни.
Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба.
към текста >>

3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи.
Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш.
към текста >>

в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори.
Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката. в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката.
към текста >>

Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба.
2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката. в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба.
към текста >>

Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени.
Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба. Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор.
към текста >>

Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus.
към текста >>

Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника.
Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди.
към текста >>

Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор.
Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите.
към текста >>

Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията.
Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите. Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция.
към текста >>

Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция.
Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите. Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие. Интересен е следният опит на Шпеман от 1921 год.: зачатъчна нервна тръба на Triton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Triton cristatus. Тая присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действува по място, а не по произход. Обаче интересно е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus.
към текста >>

Тая присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е.
Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите. Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие. Интересен е следният опит на Шпеман от 1921 год.: зачатъчна нервна тръба на Triton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Triton cristatus. Тая присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действува по място, а не по произход. Обаче интересно е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus. Значи в това отношение присадката действува по произход, а не по място. От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи.
към текста >>

Обаче интересно е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus.
Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие. Интересен е следният опит на Шпеман от 1921 год.: зачатъчна нервна тръба на Triton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Triton cristatus. Тая присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действува по място, а не по произход. Обаче интересно е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus. Значи в това отношение присадката действува по произход, а не по място. От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus.
към текста >>

Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения.
Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле. Той прие тази теория въз основа на собствени регенерационни опити върху тритона. Ето един опит на Вайс[10]: знае се, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира.
към текста >>

въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П.
Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле. Той прие тази теория въз основа на собствени регенерационни опити върху тритона. Ето един опит на Вайс[10]: знае се, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира. От начало на местото на раната се образува една индиферентна тъкан от недиференцирани клетки, които после регенерират откъснатата част. Тази група индиферентни клетки се нарича регенерационен бластем.
към текста >>

Теорията за силово поле е приета, за да се обяснят разните случаи на индукция в организования свят.
Това е опитът на Вайс в 1927 г. от тези факти Вайс вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче е омнипотентен по отношение на диференцирането под влиянието на други сили. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи. Теорията за силово поле е приета, за да се обяснят разните случаи на индукция в организования свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче, знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действува върху детектора от разстояние, през въздуха и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действува по същите закони то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори.
към текста >>

Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно.
Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче е омнипотентен по отношение на диференцирането под влиянието на други сили. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи. Теорията за силово поле е приета, за да се обяснят разните случаи на индукция в организования свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче, знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действува върху детектора от разстояние, през въздуха и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действува по същите закони то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори. Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни. Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива.
към текста >>

Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори.
Теорията за силово поле е приета, за да се обяснят разните случаи на индукция в организования свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче, знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действува върху детектора от разстояние, през въздуха и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действува по същите закони то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори. Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни. Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П.
към текста >>

Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни.
Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче, знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действува върху детектора от разстояние, през въздуха и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действува по същите закони то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори. Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни. Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма.
към текста >>

Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото.
Обаче, знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действува върху детектора от разстояние, през въздуха и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действува по същите закони то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори. Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни. Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма.
към текста >>

Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма.
Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни. Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси. В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията. ----------------------------------------------------------- [1] „Ueber Korrclationen in der Entwicklung des Auges".
към текста >>

Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите.
Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива. Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси. В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията. ----------------------------------------------------------- [1] „Ueber Korrclationen in der Entwicklung des Auges". Verh. anat. Ges., 1901, Bonn.
към текста >>

И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма.
Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси. В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията. ----------------------------------------------------------- [1] „Ueber Korrclationen in der Entwicklung des Auges". Verh. anat. Ges., 1901, Bonn. [2] „Experimentelle Beitrage zu einer I heorie der Entwicklung", Berlin, 1936 [3] „Fragen der Regulation und Determination an umgeordneten Keimen von I'riton".
към текста >>

От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси.
С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата. Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси. В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията. ----------------------------------------------------------- [1] „Ueber Korrclationen in der Entwicklung des Auges". Verh. anat. Ges., 1901, Bonn. [2] „Experimentelle Beitrage zu einer I heorie der Entwicklung", Berlin, 1936 [3] „Fragen der Regulation und Determination an umgeordneten Keimen von I'riton". Roux'Archiv, 1920, 47 Bd.
към текста >>

В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията.
Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма. От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси. В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията. ----------------------------------------------------------- [1] „Ueber Korrclationen in der Entwicklung des Auges". Verh. anat. Ges., 1901, Bonn. [2] „Experimentelle Beitrage zu einer I heorie der Entwicklung", Berlin, 1936 [3] „Fragen der Regulation und Determination an umgeordneten Keimen von I'riton". Roux'Archiv, 1920, 47 Bd. [4] „Organisatortransplantationen in veiscliiedenen Kombinatio-nen bei Urodelen", Roux'Archiv, 1929, 117 Bd.
към текста >>

81. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм.
Д-р мед. Ил. Стр. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ „Хармонията между централната нервна система и симпатичната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот". Учителя „Природата не върши нищо напразно" — е казал Аристотел. И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм. Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло. Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение! Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки. Ние даже можем да забележим, че според степента на тази връзка-обмяна т.е.
към текста >>

Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки.
Учителя „Природата не върши нищо напразно" — е казал Аристотел. И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм. Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло. Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение! Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки. Ние даже можем да забележим, че според степента на тази връзка-обмяна т.е. според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида. „Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности.
към текста >>

Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията".
Ние даже можем да забележим, че според степента на тази връзка-обмяна т.е. според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида. „Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това.
към текста >>

Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки?
според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида. „Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните.
към текста >>

Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си?
„Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа.
към текста >>

(Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е.
Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма.
към текста >>

Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма.
(Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции. Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице. Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления.
към текста >>

Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната.
в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции. Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице. Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата.
към текста >>

Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото.
Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице. Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния.
към текста >>

Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата.
Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна.
към текста >>

Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото.
Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията.
към текста >>

Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията.
Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества.
към текста >>

Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот.
Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването.
към текста >>

Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата?
Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си. Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др.
към текста >>

Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества.
Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си. Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др. Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.?
към текста >>

Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването.
Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си. Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др. Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.? Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка.
към текста >>

Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си.
В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си. Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др. Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.? Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка. Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др. Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата.
към текста >>

Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата.
Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си. Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др. Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.? Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка. Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др. Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н. С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото.
към текста >>

С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата.
Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.? Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка. Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др. Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н. С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други.
към текста >>

Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото.
Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др. Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н. С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане.
към текста >>

Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото.
Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н. С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото.
към текста >>

Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други.
С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система.
към текста >>

Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото.
Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог.
към текста >>

Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане.
Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос.
към текста >>

Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото.
Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство.
към текста >>

Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка.
Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган.
към текста >>

Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система.
Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него.
към текста >>

Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство.
Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство.
към текста >>

Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган.
Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия.
към текста >>

Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него.
Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма.
към текста >>

Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм.
Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората.
към текста >>

При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма.
Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества. Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма.
към текста >>

Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма.
При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества. Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма. Тук също е в сила закона, че всички душевни прояви предизвикват автоматично една реакция в онези органи и системи, които имат известно функционално сродство с тях. Днес всеки знае, че отрицателните душевни разположения влияят на органите. Храносмилателната система разстройва секреционната си функция при отрицателни душевни кризи; динамиката на същото се забавя и като резултат от това е спиране на храносмилането и образуването на отрови в системата. Дишането в такива случаи е повърхностно и непълно, сърцето реагира енергично като ускорява ритъма си — противно на това, което би се очаквало от едно съответно физиологично дразнене. Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган.
към текста >>

Тук също е в сила закона, че всички душевни прояви предизвикват автоматично една реакция в онези органи и системи, които имат известно функционално сродство с тях.
И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества. Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма. Тук също е в сила закона, че всички душевни прояви предизвикват автоматично една реакция в онези органи и системи, които имат известно функционално сродство с тях. Днес всеки знае, че отрицателните душевни разположения влияят на органите. Храносмилателната система разстройва секреционната си функция при отрицателни душевни кризи; динамиката на същото се забавя и като резултат от това е спиране на храносмилането и образуването на отрови в системата. Дишането в такива случаи е повърхностно и непълно, сърцето реагира енергично като ускорява ритъма си — противно на това, което би се очаквало от едно съответно физиологично дразнене. Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган. Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax).
към текста >>

Днес всеки знае, че отрицателните душевни разположения влияят на органите.
У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества. Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма. Тук също е в сила закона, че всички душевни прояви предизвикват автоматично една реакция в онези органи и системи, които имат известно функционално сродство с тях. Днес всеки знае, че отрицателните душевни разположения влияят на органите. Храносмилателната система разстройва секреционната си функция при отрицателни душевни кризи; динамиката на същото се забавя и като резултат от това е спиране на храносмилането и образуването на отрови в системата. Дишането в такива случаи е повърхностно и непълно, сърцето реагира енергично като ускорява ритъма си — противно на това, което би се очаквало от едно съответно физиологично дразнене. Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган. Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax). И обратно — едно душевно добро разположение може да подбуди цяла функция в една телесна органна система, за което нормално са нужни предварително физиологични, предпоставки.
към текста >>

В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод.
Дишането в такива случаи е повърхностно и непълно, сърцето реагира енергично като ускорява ритъма си — противно на това, което би се очаквало от едно съответно физиологично дразнене. Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган. Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax). И обратно — едно душевно добро разположение може да подбуди цяла функция в една телесна органна система, за което нормално са нужни предварително физиологични, предпоставки. Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия.
към текста >>

По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот.
Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган. Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax). И обратно — едно душевно добро разположение може да подбуди цяла функция в една телесна органна система, за което нормално са нужни предварително физиологични, предпоставки. Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът.
към текста >>

Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид.
Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията.
към текста >>

Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия.
В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки.
към текста >>

Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки.
Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия.
Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма.
Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената.
На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

82. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до витализма.
Идването на Дриш в България е важен момент, защото той раздвижи умовете на нашата интелигенция и я заинтересува от въпроси, по които една част от нея е имала материалистични схващания. Интересът към Дриш беше толкова силен, че даже на български върху неговите идеи излезе брошурата: „Що е витализъм? " Дриш в началото на научната си дейност е бил професор по зоология в същия университет, в който е и сега. Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове. Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към обобщаване на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията. Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до витализма. По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления".
към текста >>

Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни.
В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството? " Това е съвсем друг въпрос. Преди всичко трябва да се установят фактите.
към текста >>

Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси.
Що е психометрия? Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита като вън от всяко съмнение. Хубави опити по психометрия са правени от Василевски, Тишнер и Пагенщехер. Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
към текста >>

Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа.
към текста >>

Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа.
Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията.
към текста >>

Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите.
в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология".
към текста >>

Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр.
от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят.
към текста >>

Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното".
Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр.
към текста >>

Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата.
в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото.
към текста >>

Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности.
Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.
към текста >>

Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото.
Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид).
към текста >>

Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото.
Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен.
към текста >>

нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.
Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция. Тя се състои в следното: няколко метагнома, живущи в местности, далеч една от друга, дават откъслечни съобщения, които отделно с неразбираеми, напр.
към текста >>

83. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя отделя частите от Цялото.
Ето какво казва Учителят върху проявата на Любовта като принцип в битието[1]: „Любовта е единственият закон, който се проявява в трите свята: в Божествения свят тя се проявява като Любов към Бога; в духовния свят тя се проявява като Любов към себе си, към душата си, а във физическия свят тя се проявява като Любов към ближния си (3). Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото. Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение, освобождение. Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7). Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14). Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог.
към текста >>

По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му.
Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор. Тайната се крие в проблема за духовното и материално единство в цялото битие. Това, обаче, е един голям и красив въпрос за себе си, който може да бъде разгледан обстойно от гледището на Учителя. Може, все таки, да се каже, че и съвременният научен свят е също дошъл до схващането за единство между света на силите — енергията и материята. И в науката днес се счита, че една сила, една енергия, която е нематериална същност, добива своята материална проява при известни подходящи условия.
към текста >>

84. ВОДАТА - SAGITTARIUS Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако човек диша бързо, само горните части на дроба се напълват с пресен въздух, а долните части остават с нечистия въздух.
Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО[1] ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТЕМПА НА ДИШАНЕТО[2] Казахме, че дишането трябва да бъде бавно и дълбоко. Ако човек диша бързо, само горните части на дроба се напълват с пресен въздух, а долните части остават с нечистия въздух. Затова при плиткото дишане в дроба остават доста нечистотии, от които се образувал разни болести. Колкото по-дълго задържаме въздуха в дробовете, толкова повече прана извличаме от него. Човек трябва да поема въздуха полека и да чувствува, как той слиза надолу в белодробните крила. При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях. В миналия брой казахме, че човек при естественото дишане — т.е.
към текста >>

И тия лъчи са се различен цвят и от различен характер за дясната и лявата половина на тялото.
Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре се ума си, но сърцето ми е слабо развито. Това е, защото има прилив в ума, а в сърцето — отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен." Електромагнитни течения излизат от цялото тяло на човека. Особено са дълги тия лъчи, които излизал от очите, ушите, носа и пр. Тия лъчи са видими за ясновидеца. И тия лъчи са се различен цвят и от различен характер за дясната и лявата половина на тялото. Лявата ноздра приема повече магнетичното течение, което има връзка със слънчевия възел, а дясната ноздра приема повече електричното течение, което има връзка се главния мозък. Първото течение има връзка със сърцето, а второто — се ума. Въз основа на гореказаното, понякога като изключение може да се приложи и дишане през едната ноздра. Ако се поеме въздух през лавата ноздра, дясната се запушва с пръст; и после се запушва лявата ноздра, и се издишва през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното.
към текста >>

Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава това причинява нарушение в дишането.
Приемането на въздух през лявата ноздра има връзка повече се развитието на сърцето; тогава изпущаме въздуха през дясната ноздра. А приемането на въздуха през дясната ноздра има повече връзка се развитието на ума. Това се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. А понякога сменяваме двете ноздри, т.е. поемаме последователно ту през едната, ту през другата ноздри; това пак спомага за уравновесяване на двете течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава това причинява нарушение в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно. В такъв случай може да се прибегне до дишане през една ноздра. Но естественото дишане е през двете ноздри. Във връзка с гореказаното Учителят дава следните упражнения (15): „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: Запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. След това задръжте въздуха и мислено бройте до 10.
към текста >>

При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване.
Движения при дишането Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати. Това засилва действието и на двете. Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване.
към текста >>

При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване.
Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16).
към текста >>

После при изправянето на тялото — вдишване и пр.
Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване.
към текста >>

Тялото изправено.
При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре.
към текста >>

ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата.
Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване.
към текста >>

След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу.
След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 4.
към текста >>

Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение.
Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 4. Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това бавно спущане ръцете надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу.
към текста >>

През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред.
С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу. В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти. Важно психично условие за дълбокото дишане За да може дишането да изпълни своята задача т.е.
към текста >>

Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване.
После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу. В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти. Важно психично условие за дълбокото дишане За да може дишането да изпълни своята задача т.е. за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват — жизнената сила или праната и разумните сили — трябва да спазваме някои условия.
към текста >>

В същото време тялото се изправя.
Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу. В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти. Важно психично условие за дълбокото дишане За да може дишането да изпълни своята задача т.е. за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват — жизнената сила или праната и разумните сили — трябва да спазваме някои условия. Преди всичко човек трябва да е свободен от всякакви възбуди и смущения. Учителят дава следните разяснения по това (24): „Когато диша въздух, човек трябва да е спокоен.
към текста >>

Никога човек да не оставя на ума си нездравословна мисъл, в сърцето си — нездравословно чувство и в тялото си — нездравословна постъпка.
Казваш: „Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото разположение. Ще знаеше, че Великото Разумно Начало е във въздуха! Никога човек да не оставя на ума си нездравословна мисъл, в сърцето си — нездравословно чувство и в тялото си — нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта, да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. И след като се усети спокоен, да си легне и ще има спокоен сън. Човек трябва да диша с Любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения". (Следва) ----------------------------------------------------------- [1] Допълнителна литература към тая, спомената в брой 5: 12.
към текста >>

85. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Добре е да се спазва следното правило: Преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете.
Някои практични правила Когато човек желае да почне систематически упражнения за дълбоко ритмично дишане, хубаво е да направи някои предварителни дихателни упражнения. Например, може да направи следното предварително упражнение: Да се направи дълбока вдишка и след това при издишване да се изговорят някои изречения. Изпърво тия последните могат да бъдат по-къси, но след известно време човек може след дълбоко вдишване да изговори доста дълъг откъслек, без да поеме наново въздух. Тия изречения могат да бъдат от по-възвишен характер, за да ползват човека и със своето съдържание. Такива предварителни дихателни упражнения са една добра подготовка за упражненията по дълбоко ритмично дишане. Добре е да се спазва следното правило: Преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете. Това улеснява дихателните упражнения. Добре е да се правят дихателните упражнения преди ядене. А ако някой път се правят след ядене, то най-малко след минаване на 1-2 часа. Пълно изпразване на белия дроб не е възможно, но човек да се стреми да го изпразни колкото се може повече. Това улеснява влизане на по-голямо количество чист въздух в белия дроб - значи обмяната на въздуха става по-пълна.
към текста >>

Човек може да прави дихателните упражнения при три вида положения на тялото си: легнал, седнал и прав.
Пълно изпразване на белия дроб не е възможно, но човек да се стреми да го изпразни колкото се може повече. Това улеснява влизане на по-голямо количество чист въздух в белия дроб - значи обмяната на въздуха става по-пълна. Специалните дихателни упражнения се правят обикновено три пъти на ден - сутрин, на обед и вечер. Но освен тях хубаво е човек в течение на деня от време на време да се спира и да прави по една дълбока вдишка и после пак да продължи естественото си дишане. По този начин и естественото дишане постепенно ще става все по-правилно - по-дълбоко и по-ритмично. Човек може да прави дихателните упражнения при три вида положения на тялото си: легнал, седнал и прав. Когато човек при дишане е легнал, той е повече във връзка със земните сили; когато е седнал, повече се засяга симпатичната нервна система, а когато при дишане е прав, повече се засяга главният мозък. Дихателните упражнения трябва да се правят на чист въздух. Лятно време могат да се правят на открито, а зимно време - в отоплена стая, но добре проветрена - при отворен или полуотворен страничен прозорец. Духане и дъхане Духането е повече свързано с електромагнитното течение. То може да бъде два вида: непрекъснато или на пресекулки.
към текста >>

Това възвисява вътрешния живот на човека и извайва новите форми и линии на тялото.
Ръцете му се набръчкват от горната страна. Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват". Човек, който има връзка с Бога, става красив! А пък правилното дишане е важен метод, който прави човека възприемчив към Божествената мисъл; то го свързва с Великата Разумност в света. Това възвисява вътрешния живот на човека и извайва новите форми и линии на тялото. Дишане и пеене Има връзка между дишането и пеенето. Между тях има взаимодействие, както има между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по това (8): „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си". И обратното е вярно: дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен.
към текста >>

После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи.
Ако децата всеки ден правят в училището дихателни упражнения под ръководството на учителя, те преди всичко ще бъдат здрави, устойчиви към болести и освен това у тях ще се подготви пътят за правилни мисли и чувства, за силна воля, силна памет и разцъфтяване на добродетелите и дарбите. В бъдещето училище дихателните упражнения ще имат широко приложение и то както самостоятелно, тъй и съчетани с гимнастични упражнения. Правилното дишане — път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си „De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: Когато тялото или органите обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея. При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира.
към текста >>

Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: Когато тялото или органите обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея.
В бъдещето училище дихателните упражнения ще имат широко приложение и то както самостоятелно, тъй и съчетани с гимнастични упражнения. Правилното дишане — път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си „De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: Когато тялото или органите обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея. При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган.
към текста >>

При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта.
Правилното дишане — път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си „De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: Когато тялото или органите обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея. При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите.
към текста >>

При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган.
Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: Когато тялото или органите обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея. При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите. От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдействува за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: Чрез правилното дишане се развива между другото и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество.
към текста >>

И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите.
При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите. От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдействува за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: Чрез правилното дишане се развива между другото и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането, води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения — за събуждането на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие.
към текста >>

От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила.
Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите. От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдействува за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: Чрез правилното дишане се развива между другото и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането, води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения — за събуждането на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища!
към текста >>

Дишането става чрез кислород, но има организми, напр.
И тъй, правилното дълбоко дишане и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането, води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения — за събуждането на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища! Човек е нещо много повече от това, което се проявява на земята. Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище! Еволюция в дишането Както във всички области на живота, тъй и в дишането има еволюция. Дишането става чрез кислород, но има организми, напр. анаеробните бактерии, които живеят в Безкислородна среда; те разлагат без помощта на кислорода известни вещества и освободената при това разлагане енергия използуват за своята дейност. Рибите дишат в една по гъста среда — водата. От нея те извличат чрез хрилете си разтворения въздух. в сравнение с тях човек диша в по-рядка среда. Обаче човек ще еволюира в Бъдеще в своето дишане.
към текста >>

И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез любовта.
Рибите дишат в една по гъста среда — водата. От нея те извличат чрез хрилете си разтворения въздух. в сравнение с тях човек диша в по-рядка среда. Обаче човек ще еволюира в Бъдеще в своето дишане. Бъдещето му дишане ще става в по-рядка среда — именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез любовта. Защо човек трябва да обича? За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни — те са част от етерния организъм на човешкото естество. с други думи любовта организира етерния двойник на човека. Светлината в учението на Учителя Гореказаното представлява само бегъл поглед върху учението на Учителя за дишането.
към текста >>

За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера.
в сравнение с тях човек диша в по-рядка среда. Обаче човек ще еволюира в Бъдеще в своето дишане. Бъдещето му дишане ще става в по-рядка среда — именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез любовта. Защо човек трябва да обича? За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни — те са част от етерния организъм на човешкото естество. с други думи любовта организира етерния двойник на човека. Светлината в учението на Учителя Гореказаното представлява само бегъл поглед върху учението на Учителя за дишането. То има и по-дълбоки страни, които тук не засягаме. От всичко гореказано е ясно, че човек е поставен от разумната природа в една среда, в която му са дадени всички сили, материали, възможности и условия.
към текста >>

Тия дихателни органи са етерни — те са част от етерния организъм на човешкото естество.
Обаче човек ще еволюира в Бъдеще в своето дишане. Бъдещето му дишане ще става в по-рядка среда — именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез любовта. Защо човек трябва да обича? За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни — те са част от етерния организъм на човешкото естество. с други думи любовта организира етерния двойник на човека. Светлината в учението на Учителя Гореказаното представлява само бегъл поглед върху учението на Учителя за дишането. То има и по-дълбоки страни, които тук не засягаме. От всичко гореказано е ясно, че човек е поставен от разумната природа в една среда, в която му са дадени всички сили, материали, възможности и условия. Но той трябва да разбира средата, в която живее, законите, които работят в нея и да се съобразява с тях.
към текста >>

с други думи любовта организира етерния двойник на човека.
Бъдещето му дишане ще става в по-рядка среда — именно в етера. И дихателните органи, с които човек ще диша чрез етера, сега се изработват в човешкия организъм чрез любовта. Защо човек трябва да обича? За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера. Тия дихателни органи са етерни — те са част от етерния организъм на човешкото естество. с други думи любовта организира етерния двойник на човека. Светлината в учението на Учителя Гореказаното представлява само бегъл поглед върху учението на Учителя за дишането. То има и по-дълбоки страни, които тук не засягаме. От всичко гореказано е ясно, че човек е поставен от разумната природа в една среда, в която му са дадени всички сили, материали, възможности и условия. Но той трябва да разбира средата, в която живее, законите, които работят в нея и да се съобразява с тях. Това е пътят, който води към разумен живот, свобода и щастие.
към текста >>

86. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СКОРПИОН-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТЕНЕТО При нормални условия главният приток на градивни материали за клетката и двигателни сили на организма се набавя чрез храносмилателната система.
Д-р мед. Ил. Стр. ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТЕНЕТО При нормални условия главният приток на градивни материали за клетката и двигателни сили на организма се набавя чрез храносмилателната система. Отнеме ли се този естествен приток на храна, организмът променя коренно двигателните си източници и прилага закона за самонагаждане. В първите дни на глада клетките разполагат с достатъчно захари, струпани в черния дроб и кръвта. Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел.
към текста >>

Отнеме ли се този естествен приток на храна, организмът променя коренно двигателните си източници и прилага закона за самонагаждане.
Д-р мед. Ил. Стр. ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТЕНЕТО При нормални условия главният приток на градивни материали за клетката и двигателни сили на организма се набавя чрез храносмилателната система. Отнеме ли се този естествен приток на храна, организмът променя коренно двигателните си източници и прилага закона за самонагаждане. В първите дни на глада клетките разполагат с достатъчно захари, струпани в черния дроб и кръвта. Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка.
към текста >>

Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани.
Д-р мед. Ил. Стр. ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТЕНЕТО При нормални условия главният приток на градивни материали за клетката и двигателни сили на организма се набавя чрез храносмилателната система. Отнеме ли се този естествен приток на храна, организмът променя коренно двигателните си източници и прилага закона за самонагаждане. В първите дни на глада клетките разполагат с достатъчно захари, струпани в черния дроб и кръвта. Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Тутакси щом като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистката на горните вещества. Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи.
към текста >>

Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел.
ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТЕНЕТО При нормални условия главният приток на градивни материали за клетката и двигателни сили на организма се набавя чрез храносмилателната система. Отнеме ли се този естествен приток на храна, организмът променя коренно двигателните си източници и прилага закона за самонагаждане. В първите дни на глада клетките разполагат с достатъчно захари, струпани в черния дроб и кръвта. Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Тутакси щом като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистката на горните вещества. Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи. При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части.
към текста >>

„Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка.
Отнеме ли се този естествен приток на храна, организмът променя коренно двигателните си източници и прилага закона за самонагаждане. В първите дни на глада клетките разполагат с достатъчно захари, струпани в черния дроб и кръвта. Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Тутакси щом като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистката на горните вещества. Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи. При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части. От всички органи най-необезпокоявани остават, до кончината на организма, нервната система и разплодните жлези.
към текста >>

Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи.
Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Тутакси щом като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистката на горните вещества. Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи. При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части. От всички органи най-необезпокоявани остават, до кончината на организма, нервната система и разплодните жлези. Ето нам се открива и тук законът за градацията и степенуването. Диференцирането на клетките е ставало по един строго определен ред.
към текста >>

Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части.
Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Тутакси щом като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистката на горните вещества. Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи. При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части. От всички органи най-необезпокоявани остават, до кончината на организма, нервната система и разплодните жлези. Ето нам се открива и тук законът за градацията и степенуването. Диференцирането на клетките е ставало по един строго определен ред. Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм. Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът.
към текста >>

От всички органи най-необезпокоявани остават, до кончината на организма, нервната система и разплодните жлези.
„Вътрешният лекар" на организма повелява, щото да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Тутакси щом като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистката на горните вещества. Кръвта пренася по един обратен път чуждите вещества към отделителните органи. При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части. От всички органи най-необезпокоявани остават, до кончината на организма, нервната система и разплодните жлези. Ето нам се открива и тук законът за градацията и степенуването. Диференцирането на клетките е ставало по един строго определен ред. Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм. Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът. Божественото се изявява и не загива.
към текста >>

Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм.
При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части. От всички органи най-необезпокоявани остават, до кончината на организма, нервната система и разплодните жлези. Ето нам се открива и тук законът за градацията и степенуването. Диференцирането на клетките е ставало по един строго определен ред. Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм. Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът. Божественото се изявява и не загива. То ръководи и направлява всеки жив процес към единствената цел: еволюция на нисшото. Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества. в момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене).
към текста >>

Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества.
Диференцирането на клетките е ставало по един строго определен ред. Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм. Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът. Божественото се изявява и не загива. То ръководи и направлява всеки жив процес към единствената цел: еволюция на нисшото. Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества. в момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене). Вози момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване на тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване.
към текста >>

Вози момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване на тялото.
Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът. Божественото се изявява и не загива. То ръководи и направлява всеки жив процес към единствената цел: еволюция на нисшото. Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества. в момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене). Вози момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване на тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети. Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид.
към текста >>

Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий.
Божественото се изявява и не загива. То ръководи и направлява всеки жив процес към единствената цел: еволюция на нисшото. Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества. в момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене). Вози момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване на тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети. Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва.
към текста >>

Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид.
Вози момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване на тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети. Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта.
към текста >>

Тялото се сензибилизирва.
Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети. Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта. С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес.
към текста >>

Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата.
Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети. Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта. С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг, то във втората с 3/4 (три четвърти) кг, а в третата с 1/2 (половин) кг и в четвъртата едва с 1/4 (четвърт) кг.
към текста >>

С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес.
Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта. С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг, то във втората с 3/4 (три четвърти) кг, а в третата с 1/2 (половин) кг и в четвъртата едва с 1/4 (четвърт) кг. Колко дълго може да издържи организмът без храна? По този въпрос съществуват различни мнения. Първото експериментално постене е постигнато от един затворник, който се е умъртвил чрез едно 73 дневно постене.
към текста >>

Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго.
Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта. С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг, то във втората с 3/4 (три четвърти) кг, а в третата с 1/2 (половин) кг и в четвъртата едва с 1/4 (четвърт) кг. Колко дълго може да издържи организмът без храна? По този въпрос съществуват различни мнения. Първото експериментално постене е постигнато от един затворник, който се е умъртвил чрез едно 73 дневно постене. Американският лекар Д-р Деви съобщава за двама пациенти на лекаря Д-р Мьолер, които чрез един пост от 65 до 70 дни са се излекували от хронически болести.
към текста >>

Колко дълго може да издържи организмът без храна?
Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта. С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг, то във втората с 3/4 (три четвърти) кг, а в третата с 1/2 (половин) кг и в четвъртата едва с 1/4 (четвърт) кг. Колко дълго може да издържи организмът без храна? По този въпрос съществуват различни мнения. Първото експериментално постене е постигнато от един затворник, който се е умъртвил чрез едно 73 дневно постене. Американският лекар Д-р Деви съобщава за двама пациенти на лекаря Д-р Мьолер, които чрез един пост от 65 до 70 дни са се излекували от хронически болести. Д-р Гарингтон (Англия) съобщава за един болен, който след 79 дневен глад се е възобновил физически. Рекордът е взет, обаче, от един нюйоркски съдържател на хотел — постил 90 дни.
към текста >>

Изчислява се, че организмът може да загуби до 60% от теглото си и да запази все още жизнените процеси.
Първото експериментално постене е постигнато от един затворник, който се е умъртвил чрез едно 73 дневно постене. Американският лекар Д-р Деви съобщава за двама пациенти на лекаря Д-р Мьолер, които чрез един пост от 65 до 70 дни са се излекували от хронически болести. Д-р Гарингтон (Англия) съобщава за един болен, който след 79 дневен глад се е възобновил физически. Рекордът е взет, обаче, от един нюйоркски съдържател на хотел — постил 90 дни. Случаят е съобщен от писателя Ъптон Синклер. Изчислява се, че организмът може да загуби до 60% от теглото си и да запази все още жизнените процеси. Дали тогава въздухът, водата, органическата и неорганическата материя не представят единствената храна на организма? Когато наблюдаваме дългопостещите, как те устояват във всички жизнени прояви, неволно у нас възниква въпросът, дали някакви космически вибрации не поддържат и хранят пряко живата клетка? Тази космическа връзка — извор на жива енергия — трябва да произхожда от първичната творческа сила, която пропива и владее всичко в космоса. Това космическо единство изгражда в нашата представа един висш ненакърним жизнен процес — израз на една първична воля и дух. Тогава „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста" (Мат., 4-4).
към текста >>

Дали тогава въздухът, водата, органическата и неорганическата материя не представят единствената храна на организма?
Американският лекар Д-р Деви съобщава за двама пациенти на лекаря Д-р Мьолер, които чрез един пост от 65 до 70 дни са се излекували от хронически болести. Д-р Гарингтон (Англия) съобщава за един болен, който след 79 дневен глад се е възобновил физически. Рекордът е взет, обаче, от един нюйоркски съдържател на хотел — постил 90 дни. Случаят е съобщен от писателя Ъптон Синклер. Изчислява се, че организмът може да загуби до 60% от теглото си и да запази все още жизнените процеси. Дали тогава въздухът, водата, органическата и неорганическата материя не представят единствената храна на организма? Когато наблюдаваме дългопостещите, как те устояват във всички жизнени прояви, неволно у нас възниква въпросът, дали някакви космически вибрации не поддържат и хранят пряко живата клетка? Тази космическа връзка — извор на жива енергия — трябва да произхожда от първичната творческа сила, която пропива и владее всичко в космоса. Това космическо единство изгражда в нашата представа един висш ненакърним жизнен процес — израз на една първична воля и дух. Тогава „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста" (Мат., 4-4).
към текста >>

87. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО Д-р мед. Ил. Стр. „Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." Мат. 4—1,2. Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека. Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции.
към текста >>

Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО Д-р мед. Ил. Стр. „Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." Мат. 4—1,2. Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека. Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото.
към текста >>

Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна.
Ил. Стр. „Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." Мат. 4—1,2. Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека. Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото.
към текста >>

Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот.
И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." Мат. 4—1,2. Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека. Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло. Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото.
към текста >>

Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото.
Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло. Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото. Постенето има, следователно, своя психика, физиология и среда. Историята и религията ни дава незаменими примери на пости.
към текста >>

Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото.
Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло. Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото. Постенето има, следователно, своя психика, физиология и среда. Историята и религията ни дава незаменими примери на пости. Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание.
към текста >>

Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото.
Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло. Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото. Постенето има, следователно, своя психика, физиология и среда. Историята и религията ни дава незаменими примери на пости. Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание. Характерното, което се установява при тях е, че те са прекарвали дните на пости в пълно единение и спокойствие. в евангелието четем: Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята*.
към текста >>

Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост.
Тук ние виждаме, че при това отдръпване на Исуса в пустинята е намесен „Духът". Това е достатъчно, за да вникнем в същината на въпроса. Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си. Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови. Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост. За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена физика, нужно е да бъдем отведени в „пустинята". Думата пустиня, която е употребена в св. Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на гръцки освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота. в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота.
към текста >>

За препоръчване е онзи период от време, който е в хармония с нашето състояние, при който човешкият организъм и природата са в хармония.
в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота. Кое годишно време е за предпочитане при едно постене ? – Всяко годишно време има своите добри и лоши страни. Освен това при различните климатични пояси годишните времена се малко или много различават. За препоръчване е онзи период от време, който е в хармония с нашето състояние, при който човешкият организъм и природата са в хармония. За препоръчване е също да се държи сметка за фазите на луната. Различните видове пост, трябва да се предприемат при различни фази на луната. Учителят в това отношение е дал много методи и пояснения. от голямо значение при поста е да се държи точна сметка за астрологичните аспекти в дадено време и отношение на хороскопа на дадена личност към тях. Колко време трябва да постим?
към текста >>

Но човек трябва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разрешаването на задачата за дълготраенето на поста.
Различните видове пост, трябва да се предприемат при различни фази на луната. Учителят в това отношение е дал много методи и пояснения. от голямо значение при поста е да се държи точна сметка за астрологичните аспекти в дадено време и отношение на хороскопа на дадена личност към тях. Колко време трябва да постим? Мнозина от страх пред телесни страдания се боят да постят. Но човек трябва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разрешаването на задачата за дълготраенето на поста. В това отношение тялото осведомява най-редовно за състоянието си и човек може с добър разум да отмери времетраенето на поста. Много е важно, с каква цел се пости и с какви резерви разполага тялото. Защото според целта и резервите ще се определи дълготраенето на поста. Еднодневното постене всяка седмица се нарича предпазно постене То освежава здравото тяло, прочиства храносмилателната система и припомня на човека, че е необходимо въздържание при удовлетворяване на физическите влечения. Това еднодневно постене на седмицата се препоръчва на всекиго, който иска да бъде здрав и разумен в живота си.
към текста >>

В това отношение тялото осведомява най-редовно за състоянието си и човек може с добър разум да отмери времетраенето на поста.
Учителят в това отношение е дал много методи и пояснения. от голямо значение при поста е да се държи точна сметка за астрологичните аспекти в дадено време и отношение на хороскопа на дадена личност към тях. Колко време трябва да постим? Мнозина от страх пред телесни страдания се боят да постят. Но човек трябва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разрешаването на задачата за дълготраенето на поста. В това отношение тялото осведомява най-редовно за състоянието си и човек може с добър разум да отмери времетраенето на поста. Много е важно, с каква цел се пости и с какви резерви разполага тялото. Защото според целта и резервите ще се определи дълготраенето на поста. Еднодневното постене всяка седмица се нарича предпазно постене То освежава здравото тяло, прочиства храносмилателната система и припомня на човека, че е необходимо въздържание при удовлетворяване на физическите влечения. Това еднодневно постене на седмицата се препоръчва на всекиго, който иска да бъде здрав и разумен в живота си. Тридневното постене е вече предпазно и лековито.
към текста >>

Много е важно, с каква цел се пости и с какви резерви разполага тялото.
от голямо значение при поста е да се държи точна сметка за астрологичните аспекти в дадено време и отношение на хороскопа на дадена личност към тях. Колко време трябва да постим? Мнозина от страх пред телесни страдания се боят да постят. Но човек трябва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разрешаването на задачата за дълготраенето на поста. В това отношение тялото осведомява най-редовно за състоянието си и човек може с добър разум да отмери времетраенето на поста. Много е важно, с каква цел се пости и с какви резерви разполага тялото. Защото според целта и резервите ще се определи дълготраенето на поста. Еднодневното постене всяка седмица се нарича предпазно постене То освежава здравото тяло, прочиства храносмилателната система и припомня на човека, че е необходимо въздържание при удовлетворяване на физическите влечения. Това еднодневно постене на седмицата се препоръчва на всекиго, който иска да бъде здрав и разумен в живота си. Тридневното постене е вече предпазно и лековито. То се препоръчва при всички разстройства на храносмилателната система, при настинки и главоболия.
към текста >>

При едно тридневно постене започва и засилване на отбранителните сили в организма.
Еднодневното постене всяка седмица се нарича предпазно постене То освежава здравото тяло, прочиства храносмилателната система и припомня на човека, че е необходимо въздържание при удовлетворяване на физическите влечения. Това еднодневно постене на седмицата се препоръчва на всекиго, който иска да бъде здрав и разумен в живота си. Тридневното постене е вече предпазно и лековито. То се препоръчва при всички разстройства на храносмилателната система, при настинки и главоболия. При него имаме не само пречистване, но и една реакция от страна на телесния лекар. При едно тридневно постене започва и засилване на отбранителните сили в организма. То може да се понася леко от всекиго. След това, имаме вече седем, четиринадесет, двадесет и еднодневното до четиридесетдневното постене. При тях ние трябва да предвидим не само силите си, но и начина за начеване и прекратяване на постенето. Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна. За тази цел става едно подготвяне.
към текста >>

Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна.
При него имаме не само пречистване, но и една реакция от страна на телесния лекар. При едно тридневно постене започва и засилване на отбранителните сили в организма. То може да се понася леко от всекиго. След това, имаме вече седем, четиринадесет, двадесет и еднодневното до четиридесетдневното постене. При тях ние трябва да предвидим не само силите си, но и начина за начеване и прекратяване на постенето. Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна. За тази цел става едно подготвяне. Това се постига, като последните три дни преди постенето се храним само с плодове и намалим количеството им на третия ден. Това подготвя тялото, храносмилателната система и самите нас за едно по-леко прекарване на първите дни. Още по-важно е прекратяването. Тъй като през време на постенето доставката на енергии, става от съвсем други източници, храносмилателната система почива, т.е.
към текста >>

Това подготвя тялото, храносмилателната система и самите нас за едно по-леко прекарване на първите дни.
След това, имаме вече седем, четиринадесет, двадесет и еднодневното до четиридесетдневното постене. При тях ние трябва да предвидим не само силите си, но и начина за начеване и прекратяване на постенето. Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна. За тази цел става едно подготвяне. Това се постига, като последните три дни преди постенето се храним само с плодове и намалим количеството им на третия ден. Това подготвя тялото, храносмилателната система и самите нас за едно по-леко прекарване на първите дни. Още по-важно е прекратяването. Тъй като през време на постенето доставката на енергии, става от съвсем други източници, храносмилателната система почива, т.е. тя е прекратила и изменила вида на секрециите си. А една мъчносмилаема храна в голямо количество може да причини непоправими вреди. За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи, кисело млеко или плодове).
към текста >>

Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение.
А една мъчносмилаема храна в голямо количество може да причини непоправими вреди. За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи, кисело млеко или плодове). Как ще познаем, след колко време да прекратим постенето? Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си. Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно.
към текста >>

Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото.
За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи, кисело млеко или плодове). Как ще познаем, след колко време да прекратим постенето? Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си. Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно. Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо.
към текста >>

Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си.
Как ще познаем, след колко време да прекратим постенето? Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си. Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно. Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо. Ние трябва, следователно, през време на поста да се храним със самата жизнена енергия (прана) на природата, ако искаме да се обновим.
към текста >>

Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста.
Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си. Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно. Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо. Ние трябва, следователно, през време на поста да се храним със самата жизнена енергия (прана) на природата, ако искаме да се обновим. Защото „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста". (Мат.
към текста >>

Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста.
Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си. Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно. Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо. Ние трябва, следователно, през време на поста да се храним със самата жизнена енергия (прана) на природата, ако искаме да се обновим. Защото „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста". (Мат. 4 – 4) Как ще призовем това Слово?
към текста >>

Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо.
Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си. Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно. Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо. Ние трябва, следователно, през време на поста да се храним със самата жизнена енергия (прана) на природата, ако искаме да се обновим. Защото „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста". (Мат. 4 – 4) Как ще призовем това Слово? Как ще приемем животворното му въздействие? Ето отговора на този въпрос: – „Когато постите, не бивайте като лицемерите, намръщени... А ти кога постиш, помажи главата си, и лицето си умий; да се не покажеш пред человеците, че постиш, но Отцу твоему, който е в тайно; и Отец твой, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве". (Мат.
към текста >>

88. АЛЛАХ Е БЛАГ И МИЛОСТИВ - N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И даже разните части на едно цвете имат различна музика.
Като минавам край цветята, слушам, че те пеят. И аз съм внимателен. Седя и слушам. Глухият не чува, макар че наоколо всичко е музика. Всяко цвете има специална музика. И даже разните части на едно цвете имат различна музика. Щом музикантът отиде при растенията, когато цъфтят, ще чуе известна музика, а като отиде, когато плодовете зреят, ще чуе друга музика. Светлината е най-добрата певица. С музика тя слиза от небесните сфери. Един ден, когато ушите ви се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. Музиката има връзка с умствения свят.
към текста >>

Има музика механична, органична и психична.
Истинските музиканти — наричам ги гении на музиката — не се обезсърчават. Всеки човек има музикалност в себе си, но трябва да работи, за да я прояви. Оня, който иска да развие музикалността в себе си, трябва да дружи с гениите на музиката. Всички трябва да се научат да пеят — също и музикално да говорят. Говорът трябва да бъде цяла музика. Има музика механична, органична и психична. Механичната музика не може да направи това, което могат да направят органичната и психичната. — Какво значение има музиката в живота? — Като пеете или свирите на нивата, тя ще ви даде повече плод. Ако пеете, когато сеете нивите и когато те зреят, ще видите, какви класове ще имате! В окултната музика има песни, които като изпеете, зверовете ще се спрат.
към текста >>

Механичната музика не може да направи това, което могат да направят органичната и психичната.
Всеки човек има музикалност в себе си, но трябва да работи, за да я прояви. Оня, който иска да развие музикалността в себе си, трябва да дружи с гениите на музиката. Всички трябва да се научат да пеят — също и музикално да говорят. Говорът трябва да бъде цяла музика. Има музика механична, органична и психична. Механичната музика не може да направи това, което могат да направят органичната и психичната. — Какво значение има музиката в живота? — Като пеете или свирите на нивата, тя ще ви даде повече плод. Ако пеете, когато сеете нивите и когато те зреят, ще видите, какви класове ще имате! В окултната музика има песни, които като изпеете, зверовете ще се спрат. В света на музиката няма болести.
към текста >>

В бъдеще ще има музика за подобрение на тялото — на кръвообращението, на дробовете и пр.
В окултната музика има песни, които като изпеете, зверовете ще се спрат. В света на музиката няма болести. Има арии за болести. Като изпеете на болния три арии, и той ще стане. Но колко ще трябва да работите, докато научите тия три арии! В бъдеще ще има музика за подобрение на тялото — на кръвообращението, на дробовете и пр. Болен сте; ще се лекувате със съответната музика. Хората ги боли глава, понеже не пеят. Ако не пеете, ще дойде болестта. Хората пропадат, понеже не пеят. Музиката твори вътре в човека и организира материята.
към текста >>

Музиката твори вътре в човека и организира материята.
В бъдеще ще има музика за подобрение на тялото — на кръвообращението, на дробовете и пр. Болен сте; ще се лекувате със съответната музика. Хората ги боли глава, понеже не пеят. Ако не пеете, ще дойде болестта. Хората пропадат, понеже не пеят. Музиката твори вътре в човека и организира материята. Като пее човек, всички клетки в него работят и се хармонизират. При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава. — Каква е връзката на музиката с духовния живот на човека? — Като пеете, строят се вашият ум и вашето сърце.
към текста >>

89. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

КЪМ НОВ СВЯТ За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм.
КЪМ НОВ СВЯТ За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа.
към текста >>

Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото.
Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото. Когато тя посети човека, той усеща че целият свят е негов. Тя превръща страданията в радост, а безлюбието превръща радостта в страдание. Всичко става лесно с любовта. Тя има магическа сила да стопява всички препятствия. Човек крие големи богатства в себе си, но се изискват условия, за да се изявят.
към текста >>

И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа.
Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот. Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света! Той няма да се свърши. Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа. Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света освен любовта. Тя е единственият път. Тая мисъл трябва да залегне у всинца.
към текста >>

90. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
към текста >>

Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото.
Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука?
към текста >>

В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото.
В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо.
към текста >>

А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото.
Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта. Прочее, за окултизма от всички времена, възкресението като действителност е възможно нещо. Целта на човешкото съвършенство на земята е да се преодолее смъртта. Духът трябва да възтържествува, да преобразява и поддържа в равновесие състоянията на тялото. В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма.
към текста >>

– Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо.
В това отношение, разумният живот, който е напълно непознат за обикновения човек поддържа равновесието, здравето и дългоденствието на тялото. А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука.
към текста >>

За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма.
А силите на Духа, в които е самия живот, могат всякога да обновят заболелия организъм и да възстановят функциите и жизнеността на органите на тялото. Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане.
към текста >>

Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта.
Ето загадката – когато животът на човека е до такава степен осъзнат, когато духовните сили в него са до такава степен развити, че да могат да контролират и всяко така наречено инстинктивно, рефлексно движение както и вътрешните функции посредством нервната система, тогава възкресението ще бъде една жива действителност и възможност за всеки човек. Така ни учи окултната наука вчера, днес и утре. Възможно ли е възкресението от гледището на позитивната наука? – Науката от миналия век, която бе ориентирана в чисто механистично-материалистична насока, отговаряше, че всички душевни възможности и явления независими от тялото и функциите му са невъзможно нещо. За тази наука със смъртта на физическото тяло свършва целият живот на организма. Следователно, възкресението на тялото е също невъзможно, понеже то като машина, като механизъм е похабено с настъпването на смъртта. Други сили които биха могли да го възобновят не съществуват. Природата за тази наука от миналия век е неразумна и тя не може да оживи мъртвото. „Само живото може да роди живо", ето максимата на тази наука. Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка.
към текста >>

За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма.
И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят.
към текста >>

В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят.
За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила.
към текста >>

И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности.
Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята).
към текста >>

Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни.
Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност.
към текста >>

Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност.
Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния. А що е духът, ако не вечният Разум, който ако не е вечен не може да има творческа и обновителна сила. Карел в „Човекът—неизвестният" е един от хилядите вече днес представители на тази спиритуалистична мисъл в науката за човека. Метерлинк подчерта силно присъствието на разумния дух в царството на насекомите (Животът на пчелите, Животът на термитите, Животът на мравките и пр.) и растенията (Разумността на цветята). Дриш и голямата редица неовиталисти изтъкнаха присъствието на Разума в интимните процеси на клетъчното размножение и развитието на органите в организмите в частност и в цялата природа в общност. Бергсон и безброй много учени и философи от този кръг, видеха проявите му във вътрешния, душевен живот на човека и разкриха широко на света възможността да вкусят от плодовете на интуицията. Айнщайн, наред с много други, заговори за космическия Разум и религиозност. Не може да се изброят безкрайно многото учени и мислители, които имат всеобщо признание и за които Разумността, вечната Разумност, която твори и движи всичко е жива действителност. В своите занимания тук, на земята тия учени проучват с будно око това, в което тази вечна Разумност се проявява. А тази проява е досущ във всичко.
към текста >>

Така е, когато се случи някоя органическа или душевна катастрофа в нашия живот и нормалния ход на функциите спре.
Не може да се изброят безкрайно многото учени и мислители, които имат всеобщо признание и за които Разумността, вечната Разумност, която твори и движи всичко е жива действителност. В своите занимания тук, на земята тия учени проучват с будно око това, в което тази вечна Разумност се проявява. А тази проява е досущ във всичко. Ние не я забелязваме, защото сме потопени в нея, ние не я установяваме като отделна същност, както не можем да установим нашето собствено движение, когато сме в движещия се трамвай. Но ако той внезапно спре, ние веднага ще паднем. Така е, когато се случи някоя органическа или душевна катастрофа в нашия живот и нормалния ход на функциите спре. Тогава, особено тогава, можем да съзрем творческата сила на Разумността в нас и извън нас. Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание. Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед.
към текста >>

и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа.
Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век. Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на веществото и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр. и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува.
към текста >>

Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим?
Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение. Щом не го виждат хванато в реторта, то не съществува. Може ли по-същия груб логичен начин да кажем, че не съществуват и атомите и неговите съставки – електроните и корпускулите или пък витамините – тези обновители на организмовия живот, като не можем да ги видим? – Без съмнение не. Ето тук се явява нуждата от известна доза вяра, която не е едно чувствено отношение към нещата, но резултат на логичното мислене при анализ на фактите. В този смисъл ние можем да разберем мисълта на Учителя, който говори, че вярата е резултат на знанието и опитността. В това отношение вяра и знание е едно и също нещо или другояче казано, вярата е необходимо следствие от правилното познаване на нещата, защото ние виждаме само тяхната най-груба проява – материалната страна, ентропията – последната втвърдена форма. Затова, когато говорим за възкресението като възможност, колкото и научни доводи да се наведат, то не може да се разбере, без известна доза жива вяра, която произлиза от убедеността за безграничните възможности на живите сили на вечния Разум, който работи в природата и живота.
към текста >>

Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си.
Тя е в света на чувствата и мислите. Колко пъти в човека умират чувствата и мислите му, особено добрите чувства и мисли! Ала вътрешната природа в човека, която е вечния разумен дух, която е Любов, възкресява отново всяко хубаво чувство и всяка светла мисъл и ги прави още по-силни и дейни. Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта.
към текста >>

То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване.
Ето, в тази вътрешна сфера на човешкото естество, в света на чувствата и мислите, възкресението намира своята по-пълна проява, понеже самата същност на тия сватове е по-фина, отколкото грубата физическа материя. Едно ново, с повишен интензитет по отношение на Любовта, Правдата и Истината, възкресение на човешките чувства и мисли е една крайна необходимост в днешното време за всеки човек, за всеки народ, за делото човечество. Като се говори за възкресението като възможност в живота, може да се постави въпроса, защо е необходима смъртта и защо не възкръсва всеки човек, умрял с тялото си. За да не се спираме на дълго, ще повторим, че смисълът на смъртта е в нейното регулаторско значение, а на възкресението да обнови силите и да ги пресъздаде дори. Според окултното знание, в природата това става бавно с всеки умрял човек и с всяко умряло същество. То става по бавния път на прераждането, при което и физическо тяло и астрално (света на чувствата) и умствено (света на мисълта) се подлагат на още по-голямо преорганизиране и преобновяване. Така работи Разумността за широката общност в природата и човешкия свят, като спазва строго великия закон на Божествената икономия. В този закон се пестят силите, а се използва времето, във всяка гънка на което се проявява мъдростта. А за великите Духове, за големите съвършени личности на човешкия род, които са разгънали в пълнота Божествените сили в себе си, за тях смърт, прераждане и възкресение се сливат в една единна творческа възможност, която в тях става постоянно. Затова Те са всеки миг други, все по-нови, по-дълбоки, по-любящи, по-творчески силни. Ето възможностите на Божествения Разум.
към текста >>

91. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото.
И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас. Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение. Ние трябва да се стремим да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по морални, толкоз сме в по-голяма хармония с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да доловим Бога.
към текста >>

Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото.
С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска.
към текста >>

Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си.
Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска. Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>

Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото.
Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска. Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>

Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска.
Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска. Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>

Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска. Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
към текста >>

92. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тия две страни не си противоречат, а се само взаимно допълват и ако трябва да ги поставим в съотношение, ще кажем, че в езотеричната страна работи творческият принцип, докато в екзотеричната – организиращият принцип.
К. Ик. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС Всека проява на човешкия дух има две страни – външна (екзотерична) и вътрешна (езотерична). Тия две страни не си противоречат, а се само взаимно допълват и ако трябва да ги поставим в съотношение, ще кажем, че в езотеричната страна работи творческият принцип, докато в екзотеричната – организиращият принцип. Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание .
към текста >>

Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него.
Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници.
към текста >>

Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло.
В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод. Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие. Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния човек, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства.
към текста >>

Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили.
Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина.
към текста >>

Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека. Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти.
към текста >>

93. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването.
Държите в ръка камък, отваряте пръсти и същият полетява надолу и блъскайки се в парчето стъкло, лежащо на пода, счупва го и така в следващия момент виждате да лежи на пода камък и до него късчета стъкло. Коя е причината на това явление? Може да я търсите в камъка, в слабото стъкло, в ръката, която го хвърля, в гравитацията, в съзнанието, което заповядва вдигането и пускането на камъка и пак да не намерите истинската причина нито в един от тези моменти. Може да я търсите в съвкупността от всички фактори, в онзи комплекс от видими и предвидими причини, и въпреки това някое положение, никакви сили, някой действуващ принцип, извън цялата верига от причини и следствия, може да играе решителна роля. Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим. как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията. Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития.
към текста >>

Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития.
как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията. Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф.
към текста >>

Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми.
В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията. Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф. Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие. Осланящ се първом на предположения, Лаковски изработи една теория за влиянието на космичните лъчи върху живите организми — растителни и животински.
към текста >>

Осланящ се първом на предположения, Лаковски изработи една теория за влиянието на космичните лъчи върху живите организми — растителни и животински.
Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф. Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие. Осланящ се първом на предположения, Лаковски изработи една теория за влиянието на космичните лъчи върху живите организми — растителни и животински. След него италиански, френски, германски, руски и американски изследователи събраха много и богат материал в тая област. Намери се връзка между туморните образувания в растителната и животинска тъкан и концентрацията на космичните лъчи в близката околност на обекта. Събра се ценен материал по въпроса за кълняемостта на зародишите. в зависимост от същите лъчи или индуцираните от първите такива. Недавна само проф.
към текста >>

94. ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА „Болестите са резултат на една вътрешна дисхармония в живота.
Д-р мед. Йл. Стр. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА „Болестите са резултат на една вътрешна дисхармония в живота. Те показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот.” Учителят. В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр. 1, Ж. 3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира.
към текста >>

В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр.
Д-р мед. Йл. Стр. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА „Болестите са резултат на една вътрешна дисхармония в живота. Те показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот.” Учителят. В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр. 1, Ж. 3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея.
към текста >>

Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира.
ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА „Болестите са резултат на една вътрешна дисхармония в живота. Те показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот.” Учителят. В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр. 1, Ж. 3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле.
към текста >>

Тялото не е изолирано от средата, в която живее.
Те показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот.” Учителят. В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр. 1, Ж. 3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото?
към текста >>

Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят.
3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената.
към текста >>

Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото?
Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената. Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото?
към текста >>

Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес.
И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената. Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията.
към текста >>

Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции.
То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената. Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят.
към текста >>

Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото?
Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената. Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл.
към текста >>

Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл.
Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка. Тази клетка, както всички други живи клетки били те от растителен или животински произход, има протоплазма, ядка и центрозома.
към текста >>

Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка.
Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл. Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули". Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка. Тази клетка, както всички други живи клетки били те от растителен или животински произход, има протоплазма, ядка и центрозома. Ние виждаме, че при изграждането на най-малкия жив елемент в природата влизат три вида сили. Протоплазмата е представителка на условията, средата, които ще дарят зараждащия се живот с нужните най-елементарни сили. Тя провожда и концентрира, като същевременно преработва енергиите на природата. Затова в нея намираме зачатъка на храносмилателната, дихателната и отделителната системи.
към текста >>

Центрозомът, който почти не взима участие в нормалния единичен живот на живата клетка, е представител на творческия принцип в живота.
Тя провожда и концентрира, като същевременно преработва енергиите на природата. Затова в нея намираме зачатъка на храносмилателната, дихателната и отделителната системи. Ядката е представителка на индивидуалното в живота, което се е ограничило, за да се прояви. Тя определя вида и качествата на клетката; хармонизира и коригира вътрешния живот на клетката и е съединителна нишка между проявените и непроявени духовни сили във вселената. В ядката намираме представителката на нервната система и силите, които тя провожда. Центрозомът, който почти не взима участие в нормалния единичен живот на живата клетка, е представител на творческия принцип в живота. Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди. Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират.
към текста >>

Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди.
Затова в нея намираме зачатъка на храносмилателната, дихателната и отделителната системи. Ядката е представителка на индивидуалното в живота, което се е ограничило, за да се прояви. Тя определя вида и качествата на клетката; хармонизира и коригира вътрешния живот на клетката и е съединителна нишка между проявените и непроявени духовни сили във вселената. В ядката намираме представителката на нервната система и силите, които тя провожда. Центрозомът, който почти не взима участие в нормалния единичен живот на живата клетка, е представител на творческия принцип в живота. Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди. Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето.
към текста >>

Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство.
Ядката е представителка на индивидуалното в живота, което се е ограничило, за да се прояви. Тя определя вида и качествата на клетката; хармонизира и коригира вътрешния живот на клетката и е съединителна нишка между проявените и непроявени духовни сили във вселената. В ядката намираме представителката на нервната система и силите, които тя провожда. Центрозомът, който почти не взима участие в нормалния единичен живот на живата клетка, е представител на творческия принцип в живота. Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди. Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло.
към текста >>

От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма.
Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята.
към текста >>

Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът.
Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си.
към текста >>

„Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия.
Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм.
към текста >>

При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята.
От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът. „Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека.
към текста >>

При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм.
„Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават.
към текста >>

Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости).
Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят. При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването.
към текста >>

Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека.
При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото).
към текста >>

Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма.
Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства.
към текста >>

Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма.
Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават. Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят.
към текста >>

Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека.
Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен.
към текста >>

„В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.".
В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен. В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени.
към текста >>

В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени.
„В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят. „И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен. В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени. У едни е по-дейна и по-добре развита една система, а у други — друга. Никога не можем да срещнем едно пълно покритие. Не е ли така и в характера на хората? Вие ще срещнете един добре развит и мускулест човек и ще отсъдите, че ще е физически работник. Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система?
към текста >>

Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика.
Не е ли така и в характера на хората? Вие ще срещнете един добре развит и мускулест човек и ще отсъдите, че ще е физически работник. Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота. Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений. Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло.
към текста >>

Ето здравната и причинна връзка между нашата духовна деятелност и тялото, която ни позволява да се самоизучаваме и си помагаме.
А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н. Ето здравната и причинна връзка между нашата духовна деятелност и тялото, която ни позволява да се самоизучаваме и си помагаме. ---------------------------------------- [1] Думата Bhythmus произлиза от rhein, което значи: тека, протичам.
към текста >>

95. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот.
Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум. Предстоят му пътищата на душата и духа. Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот. Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории.
към текста >>

Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории.
Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот. Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето. Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание. Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед.
към текста >>

Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др.
И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето. Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание. Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед. фон Хартман, С. И. Металников (в руската литература) и др.
към текста >>

„Философия на неорганичното” и др.
Металников (в руската литература) и др. Историята на витализма от Аристотел до Ед. фон Хартман е написана от X. Дриш. Книгата му носи заглавие: „Витализмът като теория и живота". X. Дриш е написал още книгите: „Витализъм". „Философия на неорганичното” и др. Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи.
към текста >>

Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели".
Историята на витализма от Аристотел до Ед. фон Хартман е написана от X. Дриш. Книгата му носи заглавие: „Витализмът като теория и живота". X. Дриш е написал още книгите: „Витализъм". „Философия на неорганичното” и др. Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма.
към текста >>

Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически.
Книгата му носи заглавие: „Витализмът като теория и живота". X. Дриш е написал още книгите: „Витализъм". „Философия на неорганичното” и др. Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш.
към текста >>

дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи.
„Философия на неорганичното” и др. Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш. Клетките на епитела на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмозата.
към текста >>

При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма.
Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш. Клетките на епитела на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмозата. И в тези случаи се проявява ентелехията.
към текста >>

От какво зависи тази служба в организма?
Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш. Клетките на епитела на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмозата. И в тези случаи се проявява ентелехията. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.
към текста >>

Клетките на епитела на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие.
Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш. Клетките на епитела на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмозата. И в тези случаи се проявява ентелехията. * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп.
към текста >>

96. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм.
Влад Пашов ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ „Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Учителят Въпросът за същността на знанието е много сложен и нямам намерение да го разрешавам, но само ще нахвърля някои мисли за характера и смисъла на истинското знание. Обект на знанието са светът, човекът и проявяващият се в тях живот. Какво всъщност представят светът и човекът? — Общо казано, както светът, така и човекът, са обективен израз на скрити сили. Както казва Шопенхауер, светът и човек са обективен израз на творческата воля на Битието.
към текста >>

И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях.
С други думи казано: за тях светът беше единен. Гледан отвътре, той беше духовен, а гледан външно — физически. И затова, по външните прояви, форми, процеси, те знаеха вътрешното съотношение на силите, те знаеха, че зад всяка форма стои една разумна причина, която се проявява посредством известен род сили и енергии. Значи, за тяхното знание светът и животът бяха две страни на Непреходната Реалност. Светът е външен израз на силите на живота. И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях. Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм. Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили.
към текста >>

Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм.
Гледан отвътре, той беше духовен, а гледан външно — физически. И затова, по външните прояви, форми, процеси, те знаеха вътрешното съотношение на силите, те знаеха, че зад всяка форма стои една разумна причина, която се проявява посредством известен род сили и енергии. Значи, за тяхното знание светът и животът бяха две страни на Непреходната Реалност. Светът е външен израз на силите на живота. И когато Учителят казва, че истинското знание седи в това, човек да разполага със силите на своя организъм, той подразбира, че този организъм и силите, които действуват в него, са израз на душата, която стои скрита зад тях. Когато духът проникне душата и тялото, тогава човек разполага със силите на своя организъм. Душата е извор на сили, а силите са строители на формите. Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили. За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви.
към текста >>

— Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили.
Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля. — Тъй както съвременната механика е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили. Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата.
към текста >>

Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята.
Тогава по закона на аналогията казваме, че едни и същи резултати се произвеждат от едни и същи причини. Така че, както човекът, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата. Външната форма на човека и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях. Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват. За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение. Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му.
към текста >>

Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него.
Така че, както човекът, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата. Външната форма на човека и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях. Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват. За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно същество, както в духовно, така и във физическо отношение. Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили.
към текста >>

Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки.
Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата.
към текста >>

Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява.
Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа.
към текста >>

Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух.
Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля. Когато нервната система е в изправност, човек може да бъде господар на своя ум и да разполага със силите му. Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии.
към текста >>

И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него.
Когато кръвоносната и дихателната системи са в изправност и кръвта е чиста, човек може да бъде господар на своето сърце и да разполага с неговите сили. Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите.
към текста >>

Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата.
Когато стомашната, мускулната и костната системи са в изправност и добре организирани, човешката воля се проявява разумно и хармонично; тогава човек е господар на своите действия и постъпки. Значи, истинското знание се свежда към това, човек да познава конкретно силите на своя организъм и да знае законите и пътищата на тяхната проява, да не им препятствува, за да може правилно да ги изявява. Тогава човек ще има едно здраво, добре организирано тяло, което ще служи като проводник на един здрав и мощен дух. Истинското знание, следователно, не е субективно, но чисто обективно проучване на външния и вътрешния светове, като прави връзка между тези два света, които са в същност един, но са разделени поради ограничеността на нашето съзнание. И докато съвременното знание се стреми да завладее само механичните сили и да се ползува от тях, истинското знание има за задача да научи човека да завладее и използува органическите и психически сили, които са вложени в него. Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта.
към текста >>

Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта.
Познаване и владеене силите на човешкия организъм е ключ към познаване и владеене силите на природата. Онзи, който е познал и завладял силите на собствения си мозък и може по своя воля да ги направлява, е станал господар и на силите, които действуват във външната природа. Нему се подчиняват бурите, ветровете, дъждът, сушата и всички природни стихии. Затова е казано: „Познай себе си". — Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>

Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
— Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги. Да владее човек силите на своя организъм, това значи съзнателно да ги направлява, съзнателно да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>

97. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите.
Боян Боев ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В БИОЛОГИЯТА? Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите. При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция.
към текста >>

При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно.
Боян Боев ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В БИОЛОГИЯТА? Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите. При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция. И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват.
към текста >>

Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма.
Боян Боев ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В БИОЛОГИЯТА? Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите. При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция. И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват. Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него.
към текста >>

Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция.
Под регулация се разбира способността на организма да възобнови по най-целесъобразен и разумен начин правилния живот при нарушение нормалните функции на клетките, тъканите и органите. При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция. И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват. Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него. Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Обездървесяване на клетките. Известно е, в що се състои регенерацията.
към текста >>

И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват.
При какво да е въздействие върху организма — било като го поставим при неестествени условия, било като отстраним някои части от него — той винаги реагира целесъобразно. Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция. И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват. Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него. Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Обездървесяване на клетките. Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган.
към текста >>

Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него.
Често организмът прибягва до най-остроумни преустройства в своето тяло, за да постигне своята цел, т.е.- да създаде условия за най-добро задоволяване нуждите на организма. Регулаторна редукция Ако премахнем внимателно грудките на картофите от почвата, без да накърним живота на растението, последното образува нови грудки по стъблените възли. В местата, дето се образуват надземните картофени грудки, ликодървесните снопчета изчезват, понеже са вече излишни, ненужни. Това изчезване на ненужни или излишни части в организма се нарича регулаторна редукция. И тъй, когато отстраним някои части на растението, то ги възобновява или създава други части, които поемат същата служба и ако в същото време, поради новите условия на живот, някои тъкани или органи са станали неизползуваеми, то те се отстраняват, изчезват. Такава регулаторна редукция говори за разумността, която проявява организмът при всяко външно въздействие върху него. Превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Обездървесяване на клетките. Известно е, в що се състои регенерацията. Това е възобновяване на отстранен орган. Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани.
към текста >>

Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни.
Това е възобновяване на отстранен орган. Това възобновяване става чрез деление на клетките на околните тъкани. Когато последните са съставени от тънкостенни клетки, те лесно се делят, за да образуват новите тъкани. Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф.
към текста >>

Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма.
Но в някои случаи околните тъкани са силно диференцирани, например, може да са превърнати в дървесна или коленхимна тъкани, а тези тъкани имат дебелостенни клетки. Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел.
към текста >>

Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга.
Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно.
към текста >>

Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел.
Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация. Някой може да каже, че туй става, защото се усилва работата на останалите органи и тe стават по-голeми, хипертрофират се.
към текста >>

Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно.
Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация. Някой може да каже, че туй става, защото се усилва работата на останалите органи и тe стават по-голeми, хипертрофират се. Например, ако се отстрани бъбрекът на някой организъм, то другият бъбрек става по-голям, понеже почва да работи по-силно. Обаче има случаи, когато е изключено такова пресилване на друг орган и при все това някои органи могат да се развият в по-голяма степен, когато това се налага от нуждите на организма. Ще разгледаме гореприведения пример.
към текста >>

Някой може да каже, че туй става, защото се усилва работата на останалите органи и тe стават по-голeми, хипертрофират се.
Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация. Някой може да каже, че туй става, защото се усилва работата на останалите органи и тe стават по-голeми, хипертрофират се. Например, ако се отстрани бъбрекът на някой организъм, то другият бъбрек става по-голям, понеже почва да работи по-силно. Обаче има случаи, когато е изключено такова пресилване на друг орган и при все това някои органи могат да се развият в по-голяма степен, когато това се налага от нуждите на организма. Ще разгледаме гореприведения пример. Лишаваме картофеното растение от подземните грудки. Такива грудки са необходими на растението, защото те са средство за неговото размножаване.
към текста >>

Например, ако се отстрани бъбрекът на някой организъм, то другият бъбрек става по-голям, понеже почва да работи по-силно.
Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация. Някой може да каже, че туй става, защото се усилва работата на останалите органи и тe стават по-голeми, хипертрофират се. Например, ако се отстрани бъбрекът на някой организъм, то другият бъбрек става по-голям, понеже почва да работи по-силно. Обаче има случаи, когато е изключено такова пресилване на друг орган и при все това някои органи могат да се развият в по-голяма степен, когато това се налага от нуждите на организма. Ще разгледаме гореприведения пример. Лишаваме картофеното растение от подземните грудки. Такива грудки са необходими на растението, защото те са средство за неговото размножаване. Тогава растението, както казахме, образува нови картофени грудки по клоните.
към текста >>

Обаче има случаи, когато е изключено такова пресилване на друг орган и при все това някои органи могат да се развият в по-голяма степен, когато това се налага от нуждите на организма.
Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация. Някой може да каже, че туй става, защото се усилва работата на останалите органи и тe стават по-голeми, хипертрофират се. Например, ако се отстрани бъбрекът на някой организъм, то другият бъбрек става по-голям, понеже почва да работи по-силно. Обаче има случаи, когато е изключено такова пресилване на друг орган и при все това някои органи могат да се развият в по-голяма степен, когато това се налага от нуждите на организма. Ще разгледаме гореприведения пример. Лишаваме картофеното растение от подземните грудки. Такива грудки са необходими на растението, защото те са средство за неговото размножаване. Тогава растението, както казахме, образува нови картофени грудки по клоните. Това е именно компенсаторна регулация.
към текста >>

Това значи, че всяка клетка сдържа в себе си свойствата на целия организъм и в случай на нужда, може да образува, какви да е органи.
Това е специален вид компенсаторна регулация. У растенията Streptocarpus и Monophyllaca единият семедел е по-голям. Ако го отстраним, малкият расте и достига размера на големия. Гьобел е правил следния опит с черния дроб: при отстранение на обикновените листа прилистниците извънредно силно се уголемявали. * * * От горните и от множество други опити следва еквипотенциалността на клетките. Това значи, че всяка клетка сдържа в себе си свойствата на целия организъм и в случай на нужда, може да образува, какви да е органи. Регулацията става еднакво лесно и целесъобразно както в случаите, които се повтарят често в живота на организма, така и в случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма всред природата, а само изкуствено се създават от учените. Случаи от втори род можем да цитираме със стотици из областта на експерименталната биология. От това следва, че регулацията не може да се обясни по механичен начин чрез естествен подбор. Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер. Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество.
към текста >>

Регулацията става еднакво лесно и целесъобразно както в случаите, които се повтарят често в живота на организма, така и в случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма всред природата, а само изкуствено се създават от учените.
У растенията Streptocarpus и Monophyllaca единият семедел е по-голям. Ако го отстраним, малкият расте и достига размера на големия. Гьобел е правил следния опит с черния дроб: при отстранение на обикновените листа прилистниците извънредно силно се уголемявали. * * * От горните и от множество други опити следва еквипотенциалността на клетките. Това значи, че всяка клетка сдържа в себе си свойствата на целия организъм и в случай на нужда, може да образува, какви да е органи. Регулацията става еднакво лесно и целесъобразно както в случаите, които се повтарят често в живота на организма, така и в случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма всред природата, а само изкуствено се създават от учените. Случаи от втори род можем да цитираме със стотици из областта на експерименталната биология. От това следва, че регулацията не може да се обясни по механичен начин чрез естествен подбор. Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер. Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество. Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма.
към текста >>

Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер.
* * * От горните и от множество други опити следва еквипотенциалността на клетките. Това значи, че всяка клетка сдържа в себе си свойствата на целия организъм и в случай на нужда, може да образува, какви да е органи. Регулацията става еднакво лесно и целесъобразно както в случаите, които се повтарят често в живота на организма, така и в случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма всред природата, а само изкуствено се създават от учените. Случаи от втори род можем да цитираме със стотици из областта на експерименталната биология. От това следва, че регулацията не може да се обясни по механичен начин чрез естествен подбор. Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер. Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество. Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма. Е го защо, трябва да погледнем с благоговение и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника. На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина.
към текста >>

Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество.
Това значи, че всяка клетка сдържа в себе си свойствата на целия организъм и в случай на нужда, може да образува, какви да е органи. Регулацията става еднакво лесно и целесъобразно както в случаите, които се повтарят често в живота на организма, така и в случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма всред природата, а само изкуствено се създават от учените. Случаи от втори род можем да цитираме със стотици из областта на експерименталната биология. От това следва, че регулацията не може да се обясни по механичен начин чрез естествен подбор. Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер. Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество. Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма. Е го защо, трябва да погледнем с благоговение и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника. На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти.
към текста >>

Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма.
Регулацията става еднакво лесно и целесъобразно както в случаите, които се повтарят често в живота на организма, така и в случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма всред природата, а само изкуствено се създават от учените. Случаи от втори род можем да цитираме със стотици из областта на експерименталната биология. От това следва, че регулацията не може да се обясни по механичен начин чрез естествен подбор. Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер. Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество. Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма. Е го защо, трябва да погледнем с благоговение и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника. На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления.
към текста >>

От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина.
Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер. Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото вещество. Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма. Е го защо, трябва да погледнем с благоговение и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника. На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип.
към текста >>

Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип.
Е го защо, трябва да погледнем с благоговение и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника. На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си. В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина.
към текста >>

Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание.
На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си. В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина. И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия.
към текста >>

Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип.
От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти. Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си. В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина. И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия. При такова схващане природата се явява пред нас в съвсем нова светлина.
към текста >>

Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си.
Той е безсилен да обясни жизнените явления. Според него организмът е седалище на физикохимични сили, които изключват действието на всеки разумен принцип. Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си. В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина. И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия. При такова схващане природата се явява пред нас в съвсем нова светлина. Така почваме да разбираме величието на нейното творчество. Тогава почваме да гледаме на природните явления от ново гледище.
към текста >>

И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия.
Новите биологични факти идват до едно по-дълбоко разбиране на жизнените явления Според това по-дълбоко разбиране, в организма действува едно разумно, психично начало Разбира се, не можем да сравним психичното, което работи в тъканите и органите на организма, с човешкото самосъзнание. Ето защо, психичният принцип, който работи в тъканите и органите, за разлика от човешкото съзнание, можем да наречем психоиден принцип. Има голямо разнообразие в проявата на психичното, разумното Начало в разните степени на еволюционната стълба. Но въпреки разликите, психичното, което работи в човека и във всички организми, е едно и също по същината си. В най-малката клетка, в най-скромната тревичка има нещо много по-велико, отколкото в най-сложната машина. И в най-дребния организъм има един принцип, който твори, който се приспособява, който разумно реагира на всички външни промени и въздействия. При такова схващане природата се явява пред нас в съвсем нова светлина. Така почваме да разбираме величието на нейното творчество. Тогава почваме да гледаме на природните явления от ново гледище. С каква любов тогава се приближаваме до една тревичка или цвете. В тях работи, макар и в друга форма, това, което работи в човешкия разум, в човешкото съзнание.
към текста >>

98. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима.
Ние видяхме в предните статии (вж. Ж. Зърно, бр. 3 и 4 т.г.), в каква насока се изразяват те. Чрез установяването на телепатията, ясновидството, духовния живот — мистичната сила и проява на отделни единици; чрез обясненията на Разумността, целесъобразността и вечността в проявите на развиващата се природа, които ни дава витализмът — тази модерна клонка от природознанието; чрез търсенията на много учени, които са разбрали неустойчивостта на едно материалистично — механистично обяснение на живота, и са прозрели вечната творческа Разумност, чрез всичко това днешната наука се насочва бавно към едно ново търсене на духовното и вечното. Тя ще дойде дотам, може би, още през този век, когато човекът-звяр, излязъл с по-човешки поуки из разрухата на вой-нит, които изживяваме, ще потърси други, трайни устои на живота. Ние ще приведем още някои мисли из Карел (Човекът— Неизвестният), които са от научно значение за установяване духовните, вечни истини: „Съществуването на крайна цел в организма е неоспорима. В цялата история на развитието на зародиша, тъканите така се развиват, като че ли си знаят бъдещето. Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида.
към текста >>

Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия свят на нематериални частици от две съзнания.
Но ние сме далеч да бъдем сигурни, че телепатичните явления се дължат на разпространението в пространството на един физичен агент. Възможно е, даже, да няма никакъв пространствен допир между двата индивида, които влизат в общение. В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност. Той се намира, прочее, едновременно в материалния свят и другаде. Той се отпечатва върху материята посредством мозъка и се продължава извън пространството и времето. Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия свят на нематериални частици от две съзнания. Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност. Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето. Ясновидците виждат не само събития, които са станали на далеч, но също така миналите и бъдещите. Тяхното съзнание хвърля своите пипала също така лесно във времето, както и в пространството. Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет".
към текста >>

Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата.
Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл.
към текста >>

Когато тялото спи, трябва да работи душата.
Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания. Така съзнателно работим и върху себе си.
към текста >>

99. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота.
Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот.
към текста >>

В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр.
Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки.
към текста >>

Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм.
За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек.
към текста >>

Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем.
Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси.
към текста >>

Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува.
мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд.
към текста >>

Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот.
В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец.
към текста >>

Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът?
В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос.
към текста >>

Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие.
Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите.
към текста >>

В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина.
калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното.
към текста >>

Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота.
Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа.
към текста >>

За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух.
Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта.
към текста >>

Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа.
Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители.
към текста >>

Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите.
Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите.
към текста >>

Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея.
Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие. Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея. В него се крие и разгадката, къде да дирим ние същината на нещата. във външните им белези или в оная същност, която ги осмисля. Формата на телата от видимия свят е само една проекция на идеята, скрита в тях. Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди. Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка.
към текста >>

100. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

се установи научно еманацията или радиацията на организмите, установиха се аурата, телепатията, ясновидството и пр.
Например, херметичната наука нарича човешкото физично тяло хати, етерното — анх, астралното — ка, по-горните тела ги нарича: хати. бай, хейби и ху. Тук нима да говорим за схващанията на великите посветени на древността върху човека и природата. Ще се ограничим само да говорим за по-близките пионери на най-новите научни схващания. С най-новите изследвания на Лаковски, Гурвич, Дриш, Оливер Лодж и др. се установи научно еманацията или радиацията на организмите, установиха се аурата, телепатията, ясновидството и пр. Тук ще споменем за някои изследователи, които от няколко века са работили в това направление и са дошли до ценни резултати. Важен предшественик на новите научни схващания е Йохан Ван Хелмонт, родом от Брюксел (1577-1644 год.). Той в своите съчинения идва до ясновидството, до приемане на жизненото тяло и пр.[1] В същото направление е работил и син му Франц Меркуриус Ван Хелмонт[2]. В този дух е работил и Роберт Флуд, родом в графство Кент (Англия) (1591—1637 г). Той е бил розенкройцер, и в своите съчинения между другото излага и идеите на розенкройцерите[3].
към текста >>

Душата не е само в своето собствено тяло, но тя съществува и вън от тялото и не е ограничена от него.
Знае се само съчинението му „De medicina magnetica ", излязло в 1679 год.. В тая книга той излага своите знаменити 12 положения върху животния магнетизъм, върху жизнените лъчи. В нея той привежда между другото и своите опити. Максуел се смята като един от важните предшественици на Месмер. В предговора си Максуел казва, че неговата любов към Истината и желанието му да работи за общото благо са го подбудили да изложи своите схващания, които тъй се различават от господствуващите и да издаде една книга, каквато, доколкото той знае, не е печатана до тогаз Първата част на книгата съдържа основните принципи на учението му в 12 точки; втората част съдържа практичното приложение на тия основни принципи, а третата част съдържа елин негов пример. Ето няколко от знаменитите му 12 точки: 1. Душата не е само в своето собствено тяло, но тя съществува и вън от тялото и не е ограничена от него. Душата действува и извън това, което наричаме физическо тяло. 2. От всяко физическо тяло излизат лъчи, които образуват жизненото тяло. В него действува душата, която му дава сила и мощ. Жизненото тяло е посредник между душата и тялото. 3. Части, отделени от организма, например косми, нокти, плюнка и пр., притежават елементи от жизнения принцип. 4.
към текста >>

Жизненото тяло е посредник между душата и тялото. 3.
Ето няколко от знаменитите му 12 точки: 1. Душата не е само в своето собствено тяло, но тя съществува и вън от тялото и не е ограничена от него. Душата действува и извън това, което наричаме физическо тяло. 2. От всяко физическо тяло излизат лъчи, които образуват жизненото тяло. В него действува душата, която му дава сила и мощ. Жизненото тяло е посредник между душата и тялото. 3. Части, отделени от организма, например косми, нокти, плюнка и пр., притежават елементи от жизнения принцип. 4. Между веществата, отделени от организма, и самия организъм съществува една лъчиста връзка, макар и тези вещества да са далеч от организма и пр. След Максуел друг пионер на новите научни схващания е Фредерик Антоан Месмер. Той е роден в 1734 г. в Ицнан, Германия.
към текста >>

Части, отделени от организма, например косми, нокти, плюнка и пр., притежават елементи от жизнения принцип. 4.
Душата не е само в своето собствено тяло, но тя съществува и вън от тялото и не е ограничена от него. Душата действува и извън това, което наричаме физическо тяло. 2. От всяко физическо тяло излизат лъчи, които образуват жизненото тяло. В него действува душата, която му дава сила и мощ. Жизненото тяло е посредник между душата и тялото. 3. Части, отделени от организма, например косми, нокти, плюнка и пр., притежават елементи от жизнения принцип. 4. Между веществата, отделени от организма, и самия организъм съществува една лъчиста връзка, макар и тези вещества да са далеч от организма и пр. След Максуел друг пионер на новите научни схващания е Фредерик Антоан Месмер. Той е роден в 1734 г. в Ицнан, Германия. Починал е в 1815 г.
към текста >>

Между веществата, отделени от организма, и самия организъм съществува една лъчиста връзка, макар и тези вещества да са далеч от организма и пр.
Душата действува и извън това, което наричаме физическо тяло. 2. От всяко физическо тяло излизат лъчи, които образуват жизненото тяло. В него действува душата, която му дава сила и мощ. Жизненото тяло е посредник между душата и тялото. 3. Части, отделени от организма, например косми, нокти, плюнка и пр., притежават елементи от жизнения принцип. 4. Между веществата, отделени от организма, и самия организъм съществува една лъчиста връзка, макар и тези вещества да са далеч от организма и пр. След Максуел друг пионер на новите научни схващания е Фредерик Антоан Месмер. Той е роден в 1734 г. в Ицнан, Германия. Починал е в 1815 г. в Марсбург, близо до родното си място.
към текста >>

Този магнетизъм в човека, както и в другите организми, е поляризиран. 3.
Там почва лекуване чрез принципите на животния магнетизъм. Изпърво той е лекувал с магнит, но после престава да си служи с него и само възлага ръце — лекува чрез паси. Той казва, че между обикновения и животния магнетизъм има разлика. Ето няколко по-важни от прочутите му 27 точки: 1. Всичко в природата се прониква от животния магнетизъм или тъй наречения всемирен флуид. 2. Този магнетизъм в човека, както и в другите организми, е поляризиран. 3. Животният магнетизъм може да се предава от един организъм на друг и на други тела, например желязо, стъкло, вода и пр.. 4. Основната причина на болестите е нарушението в човешкия магнетизъм, изгубване на хармонията в теченията му и затова главното лекуване трябва да става чрез магнетизма, т.е. чрез жизнената сила. Един от видните ученици на Месмер е маркиз дьо Пюйсегюр, който е известен с това, че е открил магнетичния сън. Веднъж, когато магнетизирал един момък на име Виктор, последния заспал.
към текста >>

Животният магнетизъм може да се предава от един организъм на друг и на други тела, например желязо, стъкло, вода и пр.. 4.
Изпърво той е лекувал с магнит, но после престава да си служи с него и само възлага ръце — лекува чрез паси. Той казва, че между обикновения и животния магнетизъм има разлика. Ето няколко по-важни от прочутите му 27 точки: 1. Всичко в природата се прониква от животния магнетизъм или тъй наречения всемирен флуид. 2. Този магнетизъм в човека, както и в другите организми, е поляризиран. 3. Животният магнетизъм може да се предава от един организъм на друг и на други тела, например желязо, стъкло, вода и пр.. 4. Основната причина на болестите е нарушението в човешкия магнетизъм, изгубване на хармонията в теченията му и затова главното лекуване трябва да става чрез магнетизма, т.е. чрез жизнената сила. Един от видните ученици на Месмер е маркиз дьо Пюйсегюр, който е известен с това, че е открил магнетичния сън. Веднъж, когато магнетизирал един момък на име Виктор, последния заспал. Селянинът Виктор бил необразован, умствено неразвит, но като заспал, почнал да говори с голяма разумност и проницателност.
към текста >>

По същата причина, когато човек има болка някъде по тялото си, той възлага на това място своите ръце и болката минава, идва едно облекчение.
През тая година хипнотичните явления бяха признати от нея като научно установени факти. Обикновените, основните фази на хипнотичния сън са общоизвестни. Но за нас са по-важни дълбоките му фази, понеже те хвърлят светлина върху важни научни проблеми, върху нашит схващания за природата. Защо влияят пасите при матнетичните или хипнотични опити? Защото от човешките пръсти излиза особена светлина, особени лъчи или еманации, които действуват. По същата причина, когато човек има болка някъде по тялото си, той възлага на това място своите ръце и болката минава, идва едно облекчение. Това става неволно, но основната причина е, че човек в случая несъзнателно използува действието на животния магнетизъм, който излиза от неговите пръсти и облекчава болките. Общоизвестните, плитките фази на хипнотичния сън са[4]: 1. внушаемост, 2. анестезия, 3. каталепсия. При първата фаза, а още повече при втората, приспаният приема внушенията и заповедите на хипнотизатора и ги изпълнява, Той вярва във всичко, което му се внушава; например, ако му се покаже молив и му се каже, че това представлява роза, той ще я мирише и ще чувствува приятност от благоуханието й.
към текста >>

При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява.
анестезия, 3. каталепсия. При първата фаза, а още повече при втората, приспаният приема внушенията и заповедите на хипнотизатора и ги изпълнява, Той вярва във всичко, което му се внушава; например, ако му се покаже молив и му се каже, че това представлява роза, той ще я мирише и ще чувствува приятност от благоуханието й. Ако му се даде чаша вода и му се каже, че това е малинов сироп, той ще я изпие с приятно чувство. Може да му се внуши, че е генерал, дете, актьор, и той ще действува и говори съобразно ролята, която му е внушена. При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние. Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния часовник от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука. Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея.
към текста >>

В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр.
А при още по-дълбоки фази на хипнотичния или магнетичния сън, хиперстезията се усилва още повече и забележителното е, че вече хипнотизаторът изгубва своята власт над приспания. Последният вярва вече в неговите внушения и не следва неговите заповеди. Той добива свобода, самостоятелност, независимост, не е вече под властта на хипнотизатора. Същевременно у него се проявяват нови способности и дарби. Например, може да говори по научни и философски въпроси и то така, както не може в будно състояние. В дълбоката фаза на хиперстезията всички тела стават прозрачни за приспания; тогава човек вижда през стената, чете в затворен плик, вижда вътрешните органи на човешкото тяло, може да даде диагноза на вътрешни болести и пр. В тази фаза се развива ясновидството; човек тогава вежда аурата на растенията, животните и човека, вежда пламъка на магнитната пръчка и пр. С ред контролни опити е установено, че при тия по-дълбоки фази на хипнотичния и магнетичния сън етерното или жизненото тяло в голямата си част е вън от физическото тяло. Станало е един вид излъчване на етерното тяло. Тогава приспаният се чувствува вън от физическото си тяло и го вижда, че лежи на земята. И тази е главната причина, поради която физичното тяло става безчувствено и физиологичните процеси в него са сведени до минимум.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1915800571442