Търсене в текстове за 'Обществен строй'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 359 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото.
Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна.
към текста >>

Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта.
Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко.
към текста >>

Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия.
Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката.
към текста >>

2. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване.
Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр.
към текста >>

За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали.
към текста >>

3. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства.
Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество.
към текста >>

И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия. И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
към текста >>

Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония.
Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия.
към текста >>

4. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот.
За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие. И защо така?
към текста >>

Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот.
Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа. Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр.
към текста >>

известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит.
Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления. Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения.
към текста >>

5. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи. Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т. Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах. Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва.
към текста >>

6. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората.
Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря. Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт.
към текста >>

Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото.
възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни.
към текста >>

Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове".
сяра, арабска гума, оцет, азбест и др. През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка.
към текста >>

Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка.
Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение.
към текста >>

7. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Духовните движения и общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко живее, а едно от качествата на живота е движението.
Духовните движения и общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко живее, а едно от качествата на живота е движението. Движението на живота се извършва в известни среди, където се създават и условия за създаване на формите. Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината.
към текста >>

Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот.
И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение.
към текста >>

Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот.
Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
към текста >>

Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл.
към текста >>

Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл.
И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество.
към текста >>

Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл.
Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него.
към текста >>

Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия.
към текста >>

Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа.
Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще. Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
към текста >>

Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
към текста >>

И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>

Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа.
Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>

8. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие.
към текста >>

Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика.
към текста >>

Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение.
Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент.
към текста >>

Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието.
към текста >>

Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен?
Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род.
към текста >>

9. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос.
към текста >>

И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите?
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми.
към текста >>

За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
към текста >>

От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези.
По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна. Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер.
към текста >>

И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони.
В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна. Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа. Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон).
към текста >>

10. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
към текста >>

В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч!
Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата.
към текста >>

11. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони.
И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види?
към текста >>

Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение.
И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност.
към текста >>

Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон.
Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
към текста >>

Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина.
към текста >>

12. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава.
Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад. Само така можем да си уясним вложената в текста идея и да се възползуваме от нея. Христос е бил велик художник. Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях аз ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Как ще можете да опишете човека само по няколко думи, които са казани за него?
към текста >>

Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителна анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако им дадеш най-малката част от някое допотопно животно, могат да опишат ръста му, да съпоставят всичките му части, да турят мускулите и жилите му и по тоя начин да възстановят изчезналата форма.
Христос е бил велик художник. Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях аз ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Как ще можете да опишете човека само по няколко думи, които са казани за него? " Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителна анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако им дадеш най-малката част от някое допотопно животно, могат да опишат ръста му, да съпоставят всичките му части, да турят мускулите и жилите му и по тоя начин да възстановят изчезналата форма. Върху същия закон, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво са те. Но ще ми кажете: ,.Какво общо има между тия двама, които са живели преди две хиляди години? " В света живеят два вида хора – митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички.
към текста >>

Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация".
Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш.
към текста >>

Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си.
Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете. всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз?
към текста >>

Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот.
Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"?
към текста >>

Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи".
към текста >>

13. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

беше в Рим, се е преместило напоследък в Мексико, предвид на очакваните обществени и природни промени, които щели да станат скоро в Европа, и които промени биха направили невъзможна дейността на сдружението.
ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО „СУРИАВАРТАХ" (Извадки от циркуляра на сдружението от декември 1927 г.) Седалището на Всемирното Еклектическо движение, което до 1927 г. беше в Рим, се е преместило напоследък в Мексико, предвид на очакваните обществени и природни промени, които щели да станат скоро в Европа, и които промени биха направили невъзможна дейността на сдружението. По изчисления, направени върху устройството на голямата египетска пирамида, сдружението смята, че наскоро ще започне една нова всеобща война, която ще трае около десетина години. Сдружението възнамерява да ангажира в Мексико едно голямо пространство земя, гдето природните условия особено благоприятствуват за развитието на земеделие. Планира се основаването на един град под името „Суриавартах". След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира. Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен.
към текста >>

По изчисления, направени върху устройството на голямата египетска пирамида, сдружението смята, че наскоро ще започне една нова всеобща война, която ще трае около десетина години.
ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО „СУРИАВАРТАХ" (Извадки от циркуляра на сдружението от декември 1927 г.) Седалището на Всемирното Еклектическо движение, което до 1927 г. беше в Рим, се е преместило напоследък в Мексико, предвид на очакваните обществени и природни промени, които щели да станат скоро в Европа, и които промени биха направили невъзможна дейността на сдружението. По изчисления, направени върху устройството на голямата египетска пирамида, сдружението смята, че наскоро ще започне една нова всеобща война, която ще трае около десетина години. Сдружението възнамерява да ангажира в Мексико едно голямо пространство земя, гдето природните условия особено благоприятствуват за развитието на земеделие. Планира се основаването на един град под името „Суриавартах". След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира. Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен. Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство.
към текста >>

След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира.
ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО „СУРИАВАРТАХ" (Извадки от циркуляра на сдружението от декември 1927 г.) Седалището на Всемирното Еклектическо движение, което до 1927 г. беше в Рим, се е преместило напоследък в Мексико, предвид на очакваните обществени и природни промени, които щели да станат скоро в Европа, и които промени биха направили невъзможна дейността на сдружението. По изчисления, направени върху устройството на голямата египетска пирамида, сдружението смята, че наскоро ще започне една нова всеобща война, която ще трае около десетина години. Сдружението възнамерява да ангажира в Мексико едно голямо пространство земя, гдето природните условия особено благоприятствуват за развитието на земеделие. Планира се основаването на един град под името „Суриавартах". След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира. Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен. Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство. Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено). Ще бъде уредена още и една административно-икономическа секция банка Суриавартах. Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението.
към текста >>

Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство.
По изчисления, направени върху устройството на голямата египетска пирамида, сдружението смята, че наскоро ще започне една нова всеобща война, която ще трае около десетина години. Сдружението възнамерява да ангажира в Мексико едно голямо пространство земя, гдето природните условия особено благоприятствуват за развитието на земеделие. Планира се основаването на един град под името „Суриавартах". След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира. Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен. Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство. Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено). Ще бъде уредена още и една административно-икономическа секция банка Суриавартах. Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му.
към текста >>

Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено).
Сдружението възнамерява да ангажира в Мексико едно голямо пространство земя, гдето природните условия особено благоприятствуват за развитието на земеделие. Планира се основаването на един град под името „Суриавартах". След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира. Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен. Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство. Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено). Ще бъде уредена още и една административно-икономическа секция банка Суриавартах. Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие.
към текста >>

Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие.
Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението. Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води. Нужна е само една инициатива, подета и ръководена от безкористни и практични дейци, за да могат да се постигнат сигурни и добри резултати. Вярваме, че такава инициатива не ще закъснее да се прояви и в България
към текста >>

14. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
към текста >>

Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка.
Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости. Присъствуващите при откриването били 2500 души.
към текста >>

моделът за новата постройка беше вече изработен.
И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости. Присъствуващите при откриването били 2500 души. Понеже салонът побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло. Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр.
към текста >>

15. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления.
към текста >>

И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата. Затова появата на слънчевите петна ние можем да смятаме като ония огромни регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем предпазливи в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа.
към текста >>

„Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния.
на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка.
към текста >>

Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети.
Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи".
към текста >>

Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят.
Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи". [2] Електрическите изтичания от едно острие извикват вятър, който може да угаси свещ. Електрическите изтичания от известни върхове, попадащи в електрически земни токове предизвикват силни локални ветрове, когато на други места е сравнително по-тихо. Човешката мисли преимуществено е електрическо-магнетично движение, свързано с колебанието. И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано течение има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове. Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят. Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. [3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр. когато стават избори при силно партизанско напрежение. Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя. [4] Особено рязко и силно е това въздействие при появяването и изчезването на слънчевите петна в краищата на видимия слънчев диск - в такъв случай те досущ приличат на действието на индуктивна електромагнитна макара.
към текста >>

[3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр.
Електрическите изтичания от известни върхове, попадащи в електрически земни токове предизвикват силни локални ветрове, когато на други места е сравнително по-тихо. Човешката мисли преимуществено е електрическо-магнетично движение, свързано с колебанието. И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано течение има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове. Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят. Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. [3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр. когато стават избори при силно партизанско напрежение. Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя. [4] Особено рязко и силно е това въздействие при появяването и изчезването на слънчевите петна в краищата на видимия слънчев диск - в такъв случай те досущ приличат на действието на индуктивна електромагнитна макара.
към текста >>

16. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2).
към текста >>

17. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

те досягат еднакво, както обществения така и единичния живот, науката, изкуството, техниката, търговията и всички клонове на целокупния живот.
Достатъчно е да хвърляме поглед върху заобикалящата ни действителност. На която държава и да се спрем, в който град и да хвърлим поглед, първото впечатление е, че се извършва работа. Цял свят работи! И личи си! Плодовете са неизброими! те досягат еднакво, както обществения така и единичния живот, науката, изкуството, техниката, търговията и всички клонове на целокупния живот. И хората не са слепи за тези плодове. Напротив, те съставляват тяхната радост и са предмет на безчислени похвали. Днес, която книга и да отвори човек, все ще срещне няколко красиви думи за това, което хората са извършили в някоя област на живота. И като си помисли човек, че това, което те са творили и градили не им се е удавало така лесно. Колко пречки, колко борби, колко невинни, героични жертви!
към текста >>

Не по-малко силна картина ще изпъкне пред нашите очи, когато разгледаме устройството на държавите и обществата, тези големи сдружения и големи грижи!
Нима не е пред лицето ни примера на толкова учени и изследователи, които са посвещавали целия си живот за някакво откритие? Ами тези художници, скулптори, музиканти, на които природата открива своята красота, с каква майчинска любов са отхранили и дали на човечеството велики творения, които са извикали толкова хубави преживявания и минути на нямо съзерцание и вдълбочаване? И повечето от тези творци са прекарвали живота си в страдание и бедност. Но ако погледнем на живота и от друга страна, ако се взрем в хилядите майки и бащи, погълнати от своите дребни всекидневни грижи - колко труд, колко усилия, колко жертви. В това поле на работа не един писател и не един поет са намерили подвизи, достойни за перо. Не по-малко силна картина ще изпъкне пред нашите очи, когато разгледаме устройството на държавите и обществата, тези големи сдружения и големи грижи! Тук, ако хвърлим поглед на миналото, на историческия развой на човечеството, ние ще видим неизчерпаем източник от дела. Ние ще видим велики царства и империи, които са възниквали грандиозни и могъщи и са изчезвали, за да дадат място на други. И това все е плод на работата, която хората вършат. И пак повтарям, има с какво хората да се похвалят. Много, много работа са извършили.
към текста >>

18. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили.
А. Томов. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо.
към текста >>

На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо.
Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война.
към текста >>

Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития.
В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните.
към текста >>

Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения.
То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза.
към текста >>

То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда.
Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране.
към текста >>

Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили.
Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото.
към текста >>

След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй.
Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е.
към текста >>

Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации.
Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане. Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма. Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини.
към текста >>

Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи.
Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери. Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга. Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи. Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр.
към текста >>

през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници.
Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят.
към текста >>

Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера.
Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили.
към текста >>

За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи.
А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили. Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало.
към текста >>

За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството.
Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси.
към текста >>

То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили.
За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива.
към текста >>

* * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова.
То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си.
към текста >>

Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение.
към текста >>

държави и ще разстройва от друга страна действието на отдавна сглобяваната коалиция против тия държави, като тласка все по-решително Германия и Италия в лагера на Съв. съюз.
Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв. държави и ще разстройва от друга страна действието на отдавна сглобяваната коалиция против тия държави, като тласка все по-решително Германия и Италия в лагера на Съв. съюз. Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите.
към текста >>

днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество.
Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
към текста >>

19. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др.
от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение.
към текста >>

Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
към текста >>

В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце.
към текста >>

И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка.
Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка. ---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
към текста >>

20. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения.
А. Томов НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ Има ли Бялото братство социален идеал? Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения. Отношението към него характеризира най-ярко идеите, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения. Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал.
към текста >>

Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира.
Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира. Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство. Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос? Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи? Какъв социален идеал издига?
към текста >>

И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
към текста >>

Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно.
Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане.
към текста >>

Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема.
към текста >>

Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация.
към текста >>

Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти.
Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр.
към текста >>

Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие.
В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми.
към текста >>

Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр.
Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
към текста >>

Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес.
и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество.
към текста >>

В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство.
Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено.
към текста >>

Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество.
Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе.
към текста >>

Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал.
Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот.
към текста >>

Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение.
Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал.
към текста >>

21. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
към текста >>

Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността.
Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения.
към текста >>

Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм.
Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души.
към текста >>

Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното.
към текста >>

Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена.
То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата?
към текста >>

наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност".
То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти. Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи.
към текста >>

Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура.
Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена.
към текста >>

22. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
към текста >>

23. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността.
Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.
към текста >>

Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1].
За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд.
към текста >>

Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е.
Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия.
към текста >>

Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека.
Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето. Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав. Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото. То стана по-уверено, по-непринудено и по-изразително. Почеркът се индивидуализира значително, явиха се резки отклонения от трафарета – пробудената творческа фантазия намери своя извор и в писмото.
към текста >>

--------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф.
Отдавна между западните педагози се водел и се води спор за премахване на краснописа като задължителен предмет в училищата. По мнението, изказано на един мюнхенски психологически събор, много по-важно е да се наблюдава свободното развитие на почерка на учащите се, отколкото да ги изопачаваш, като се грижиш за краснописа им. Премахването на краснописа от съвременните училища дава вече поразителни резултати. Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо. Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище. --------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф. Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград. [3] Проф. Лазурски – Класификация на личностите 1925. Ленинград [4] Според предположението на проф. П. П.
към текста >>

24. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Златната средина – черквата, общественият строй и ограничената наука са едни залязващи форми на миналото.
Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма последователна връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи. Има един стар свят, изживян и изхабен и едно ново начало с незрял още бъдещ образ – никаква връзка помежду им, нищо, което трайно може да ги свърже. Това е великата бездна на нашето време, това е хаотичната основа на новораждащото се. Към това душата на човека сама за себе си приема друг образ. Крайният материализъм и великите учения на Духа са двата полюса на съвременния живот – средина няма. Златната средина – черквата, общественият строй и ограничената наука са едни залязващи форми на миналото. Две революции съпътстват нашето време – революцията на масите за физическа промяна на нещата и революцията на Душата, която дава незабележимо облика на първата. Европа е за новото, тя е в революция; Азия, майката на модерните култури в Европа, е също в революция. В революция е и Америка и целият свят. Няма опора в миналото само духовната революция. Физическата, материалната революция е едно последно изживяване на всичко старо, на всички стари прийоми и методи – методите на потъпкване съвестта, на кръвта и насилията – в нея няма нищо ново, тя е края на едно минало.
към текста >>

25. ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката.
Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
към текста >>

Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат.
За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията.
към текста >>

Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
към текста >>

Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>

26. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси.
В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит.
към текста >>

съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена.
Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело". В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят.
към текста >>

Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории.
Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка". Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така. Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат.
към текста >>

" А такъв е и Ирод – центърът на цял един умствен строй!
В ръцете на биохимика протоплазмата умира, за да остане само един сложен химичен сурогат. В символите на това дълбоко сказание са изразени с дивно прозрение и характера на аналитичния интелект и неговите методи за изследване. С дивна яснота е указан характера на най-могъщия му научен инструмент: статистичният метод, естеството на „природните" закони, до които той идва: закони, „статистични по естество" и резултатите: мъртви трупове, факти, механизми, схеми, таблици. Но – такава е неговата природа! Затова древните мъдреци, които дълбоко са изпитвали „конкретния ум", са го наричали „великият убиец на реалното! " А такъв е и Ирод – центърът на цял един умствен строй! Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим". Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда. Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново.
към текста >>

27. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир.
Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина! ” Преводът на книгата е много добър. Книгата заслужава да краси малката библиотека на всеки дом. Животът на Заменхоф – от Д-р Едмон Прива, превод на Д. Симеонов – изд.
към текста >>

д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов.
Ново чувство вече огря душите и сърцата. Чувство на единство и братство. Тези истини прогласи Заменхоф. Автор на книгата е знаменитият професор в Женевския Университет, пламенният оратор и голям апостол на мира, Д-р Едмон Прива. Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп. д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов. Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър. Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло. Това е една от редките книги, която може да вдъхнови, окрили душите и възпламени сърцата.
към текста >>

28. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот.
Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана с многобройни, прости и многократни спектрални линии – това е образният език на невидимия атом, неговата симболична проява чрез светлинните краски. Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на атома при поглъщане на енергия отвън и т.н. С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо, както в атмосферата. И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии”, придружени със сблъскване на разни „фронтове” и т.н. И много от онези неща, които на хората, ангажирани и тялом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила.
към текста >>

Едно време те очакваха „второто пришествие" – да се свърши „тоя грешен свят", а сега очакват „социалната революция", която да събори „тоя строй." Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сир.
Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие" – да се свърши „тоя грешен свят", а сега очакват „социалната революция", която да събори „тоя строй." Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сир. грешни от праведни и сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сир. „буржоата" от праведните, сир. „пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата". Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика.
към текста >>

Мнозина дори ще се върнат и се връщат по необходимост към стари обществени форми, само че малко преобразени, прекроени.
Знам, че на верующите от двата фронта, – „леви" и „десни-низходящи" няма да им хареса туй разглеждане на нещата. Не бива и да им хареса. Верующите не бива да се лишават от техните вярвания – иначе какво ще им остане! Сега обаче е време, когато ще се изпита всичко – бързо и безпощадно. За да не остане у хората жалба, че не са опитали своите вярвания. Мнозина дори ще се върнат и се връщат по необходимост към стари обществени форми, само че малко преобразени, прекроени. (Разните „фашистки" диктатури!) Защото няма среден път сега, нито „пасивен неутралитет": надясно или наляво, нагоре или надолу! Тези мисли могат да ползуват само ония, които не са „верующи." Ония, които имат око за спектрите на живота, които изучават езика на Светлината. Г.
към текста >>

29. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер.
Д-р Ели Рафаилова Увод в сравнителната характерология Характер и темпераменти Характер, темперамент и човек са неща тясно свързани, неделими. Тия проблеми занимават човешкия ум от най-старо време, те са били всякога най-животрептящите въпроси. Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер. Изучаването на характера и темперамента на човека става въз основа на морфологични (телесни) данни и на основание проявата на човека. Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система.
към текста >>

Те са тщеславни, държат и зачитат общественото мнение.
Сънят е дълбок, приятен (сладостен) и спокоен, тия хора обичат съня и след ядене. Обичат въздуха и всички приятни като въздуха впечатления. На сангвиниците им действува добре един по-северно умерен климат. Te биват кротки, вежливи, скромни, осторожни и не много решителни, откровени, доста експанзивни и разговорчиви, честни и доста миролюбиви, понякога до незачитане на своят интерес. Хора оптимисти, обичат радостта, приятното общество и удоволствията. Те са тщеславни, държат и зачитат общественото мнение. Експанзивни, бурни в гневът, скоро улягат и утихват; обидчиви, но скоро прощават. Силни в чувствата и страстите, но непостоянни. Любовта за тях трябва да бъде свободна и безгрижна, те обичат най-много личното спокойствие и приятния личен живот, обичат също онзи труд и работа, които не им създават големи безпокойства. Обичат златото, собствеността и почестите, не са крайно честолюбиви и не са скъперници. Умът им е събуден, свободен, но не много дълбок и проницателен, доста паметливи и с правилни и здрави съждения, в които обаче, липсва блясък.
към текста >>

Тия хора вследствие изнежеността си са изложени към разболяване от туберкулоза, приливи на кръвта, разни стомашни възпаления, вътрешни и външни разстройства на сърцето, хемороиди и въобще болести, свързани с действията на кръвта и пълнокръвието.
Любовта за тях трябва да бъде свободна и безгрижна, те обичат най-много личното спокойствие и приятния личен живот, обичат също онзи труд и работа, които не им създават големи безпокойства. Обичат златото, собствеността и почестите, не са крайно честолюбиви и не са скъперници. Умът им е събуден, свободен, но не много дълбок и проницателен, доста паметливи и с правилни и здрави съждения, в които обаче, липсва блясък. Те са добри приятели, сърдечни и състрадателни. Понеже са много доверчиви и големи оптимисти, сангвиниците често биват излъгвани. Тия хора вследствие изнежеността си са изложени към разболяване от туберкулоза, приливи на кръвта, разни стомашни възпаления, вътрешни и външни разстройства на сърцето, хемороиди и въобще болести, свързани с действията на кръвта и пълнокръвието. Умереността в храненето и растителната храна, а също и физически упражнения, е най-добрият режим за сангвиниците. Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на доволство. Един особен жизнерадостен ритъм лъха от тях. Учителят дава следната формула за сангвиничния темперамент той е въздухообразен темперамент, тия хора имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение, тe са експанзивни, всякога преувеличават нещата.
към текста >>

30. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Общественото чувство у тях е слабо развито и бятат от хората.
Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални. Постоянни и настойчиви са в своите намерения и решения, често страдат от фикс-идеи. Честолюбиви до удовлетворение, те са скептици и суеверни и често ги измъчват угризенията на съвестта. Общественото чувство у тях е слабо развито и бятат от хората. Надеждата им е непозната, светът за тях е само черен. Те са предвидливи и осторожни, но груби и горди, действуват след дълъг размисъл. Съсредоточени и съзерцателни, способни са на дълбока мисъл. Имат силни идеи и големи познавателни способности, паметливи – макар паметта им да е рожба на труд и работа, голями систематици. Природата им е пригодена за сериозна и настойчива работа, хора способни към голяма ученост.
към текста >>

Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице.
Липсва достатъчно азот, който да регулира горенето. Азотът не спира живота, но регулира горенето; той не дава възможност да се проява животът изведнъж, за да не се изтощи бързо. Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания, които често не могат да се осъществят. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но добре изразена. Пулс – твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен. Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени. Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен.
към текста >>

31. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От науката, от религията или от обществения живот?
Какво става с тия съвършени същества най-после? Един ден те изчезват от земята, стопяват се, отиват някъде, без да знаят де и защо. Добрата почва представя добрите условия в живота, върху които всичко посадено трябва да даде плод. Тези условия трябва най-щателно да се изучават. Тогава, отде да започне това изучаване? От науката, от религията или от обществения живот? Тия неща са условия, при които човешкият дух се развива. При това развитие човек трябва да се научи да мисли право. Права мисъл, обаче, има само там, дето страхът отсъствува. Запример, съвременният човек се страхува да не умре гладен, да не осиромашее. Как е възможно добрият син да умре гладен, докато живее при своя богат баща?
към текста >>

Трябва ли тогава да чакате да се измени целия обществен строй, да се подобри човечеството, а след това вие да се подобрите?
Наистина, миналите поколения са страдали и сегашните хора страдат; миналите поколения са имали противоречия, и сегашните хора имат противоречия. Много неща трябва да се поправят, за да дойде човек до новите условия на живот. Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план. Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот. Всеки човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не отстъпва ни на йота от него. Трябва ли тогава да чакате да се измени целия обществен строй, да се подобри човечеството, а след това вие да се подобрите? Ако очаквате това време, работата ви е изгубена. Ако първите християни чакаха всички хора да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята, че тогава да заживеят по Христовото учение, те нищо не биха направили. Те биха решили въпроса лично за себе си: Ние трябва да приложим Христовото учение! Щом ние го приложим и други ще ни последват. Една птичка трябва да оповести идването на пролетта.
към текста >>

32. СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човешкият дух е, който създава и наука и изкуства и религии и обществени строеве.
Ала зад геометъра седи човешкият ум. Зад човешкия ум, стои човешкият дух, зад човешкия дух - Мировият Дух. И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната физика, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум. Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи и понятия и символи, чрез които съзерцава света. Човешкият дух е, който създава и наука и изкуства и религии и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим ни в Самария“. Йерусалим - това са догматичните обредни религии. Самария - научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ - човешки култури, човешки творения на държавна уредба и обществен строй.
към текста >>

Това са „градове“ - човешки култури, човешки творения на държавна уредба и обществен строй.
Човешкият дух е, който създава и наука и изкуства и религии и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим ни в Самария“. Йерусалим - това са догматичните обредни религии. Самария - научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ - човешки култури, човешки творения на държавна уредба и обществен строй. Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие - на „Йерусалим“ или „Самария", Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които да иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света - и не само съвременните, а и на миналите културни епохи - защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл.
Георги Томалевски ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл. Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм.
към текста >>

Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони.
Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
към текста >>

34. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Някой може да намира дефекти в устройството на ръката, но те се отнасят до деформираните ръце.
Из беседите на Учителя ЗА САТУРНОВАТА ЛИНИЯ „Показа им ръцете си". По-красив и по-добре устроен уд от ръката няма. По красота и изящество няма друг уд в човешкия организъм, подобен на ръката. Някой може да намира дефекти в устройството на ръката, но те се отнасят до деформираните ръце. До ръце, които са се отклонили от правилната форма на ръката, която природата първоначално е създала. Красотата на този уд не седи само в неговата съвършена форма, но в приложението на този уд. Ръката представлява историята на човечеството. Всичко, което миналите и сегашни култури са създали, е отбелязано на ръката. Кога е създадена линията на живота?
към текста >>

Когато човек се научи да чете по този линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, умствено, сърдечно и обществено положение, до което най-много ще достигне.
Когато говорим за Любовта, ние разбираме подобрение в съдбата на човешкото сърце. Само Любовта е в състояние да подобри състоянието на сърцето. Линията на съдбата показва, че всички хора трябва да живеят в общение по между си. Ето защо, всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата си. По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човек се научи да чете по този линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, умствено, сърдечно и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник. Всичко това е написано по линията на съдбата: по ъглите на отклонението, по ред малки и големи знаци върху нея. В тази линия има цяла геометрия. Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо течение, този човек е в общение с Бога. Той е щастлив и добър.
към текста >>

35. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира. Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на дълж. 15½ см. на шир и 15 см. на височина.
към текста >>

Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура.
15½ см. на шир и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона. Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце.
към текста >>

В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани.
Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона. Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека. Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани.
към текста >>

От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце.
Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека. Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Живата Природа постепенно осъществява един велик план. Злото, обаче, се таи в това, че хората постоянно развалят онова, което Живата Природа е организирала.
към текста >>

Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство.
Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират. Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество.
към текста >>

И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения.
Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират. Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее.
към текста >>

36. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Злото винаги се дири извън човека, в другите, в държавното устройство, в обществения ред и порядък и пр.
Никой никъде не е доволен от настоящето, а още по-малко от миналото. Всеки чувствува, че за новото време трябват нови хора. Ала малцина знаят качествата на новите хора, на човеците потребни днес, за да изведат света към светли насоки и бъднини. От време на човечеството, изобщо, прави по-силно впечатление външният свят, животът, който кипи около него. светът вътре в човека е бил обект на внимание, обикновено, на малцина. Злото винаги се дири извън човека, в другите, в държавното устройство, в обществения ред и порядък и пр. вярно е, че има много зло извън човека, във всичките днешни мероприятия на хората. И те обръщайки внимание предимно, за да не кажем изцяло, на външния живот, се стремят да .оправят злото отвънка. Такава е мярката на съвременното човечество при дирене и на нови хора. Всеки човек който посредством своето положение, посредством своето състояние, своят интелект, ако е фактор за премахване на общественото зло, счита се днес за нов човек. На най-голяма мода пък е методът на силата, сир.
към текста >>

Всеки човек който посредством своето положение, посредством своето състояние, своят интелект, ако е фактор за премахване на общественото зло, счита се днес за нов човек.
светът вътре в човека е бил обект на внимание, обикновено, на малцина. Злото винаги се дири извън човека, в другите, в държавното устройство, в обществения ред и порядък и пр. вярно е, че има много зло извън човека, във всичките днешни мероприятия на хората. И те обръщайки внимание предимно, за да не кажем изцяло, на външния живот, се стремят да .оправят злото отвънка. Такава е мярката на съвременното човечество при дирене и на нови хора. Всеки човек който посредством своето положение, посредством своето състояние, своят интелект, ако е фактор за премахване на общественото зло, счита се днес за нов човек. На най-голяма мода пък е методът на силата, сир. на насилието. Кой в Германия, в Италия, в Русия може да говори свободно? Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори. В сто и осемдесет милионна Русия налагат волята си едва ли един милион комунисти.
към текста >>

37. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА 5]„Има три вида живот: живот за Цялото живот за обществото и живот за личността Индивидуалният живот е една частична философия.
УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА 5]„Има три вида живот: живот за Цялото живот за обществото и живот за личността Индивидуалният живот е една частична философия. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото. Животът има едно общо велико предназначение. И всеки е пратен като малък служител да допринесе нещо в това отношение Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на индивида". 5]„Съществува идеален строй горе. Това е обществото на напредналите същества.
към текста >>

5]„Съществува идеален строй горе.
УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА 5]„Има три вида живот: живот за Цялото живот за обществото и живот за личността Индивидуалният живот е една частична философия. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото. Животът има едно общо велико предназначение. И всеки е пратен като малък служител да допринесе нещо в това отношение Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на индивида". 5]„Съществува идеален строй горе. Това е обществото на напредналите същества. И всички вие сте призвани да станете членове на тоя велик народ. Тоя ред и порядък отгоре трябва да се свали долу на земята. Както Мойсей съгради скинията в пустинята по това, което видя горе". 5]„Това което спъва живота, трябва да се махне.
към текста >>

Това общество с тоя идеалния строй населява слънцето, звездите и по-напредналите планети.
Но има общество, в което това е вече реализирано. Има общество, което живее по тоя начин! Коя е тайната, кой е ключът, който ги е довел до тая разгадка на най-великата задача. Много просто: това може да се каже само с няколко думи: Те са разбрали, що е живот за Цялото! Едничкият начин, който увенчава нещата с успех, е само живот за цялото. Това общество с тоя идеалния строй населява слънцето, звездите и по-напредналите планети. Защо като повдигнем погледа си към звездите, чувствуваме един трепет, една светлина, една радост? Защото се свързваме с тия Съвършени Същества, които живеят там. Защо като отидем при цветята усещаме радост и чистота? Защото върху тях работят тия същества! Защо усещаме радост, когато ни милва вятърът, когато дишаме свежия въздух, когато ни милват слънчевите лъчи?
към текста >>

Всички държавници, общественици, ако искат да напредват в своя стремеж, трябва да имат тяхната подкрепа, подкрепата на невидимия свят!
И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние! Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел! Тяхната работа е работа на художник! И когато тоя идеален образ бъде готов от днешния човек, тогаз тяхната радост ще бъде радостта на художник! И земният художник трябва да се свърже с тия възвишени същества, за да събуди у себе си изворите на творчеството и вдъхновението ! Всички държавници, общественици, ако искат да напредват в своя стремеж, трябва да имат тяхната подкрепа, подкрепата на невидимия свят! Но за да я имат, требва да са чисти като тях. Художникът, музикантът за да има тяхната подкрепа, трябва да пребивава със съзнанието си във върховете, дето те обитават! По някога тия същества допущат художникът, музикантът, поетът да минат през долината на скръбта, да проливат четири реда сълзи; и тогаз в алхимичната лаборатория на душата им се ражда нова безсмъртна идея, която ще изразят чрез краска, тон или слово. Минали през огъня на изпитанията, те са станали способни да слушат туй, което му шепне Небето! Защо тези Същества имат тия чудни дарби?
към текста >>

Какъв трябва да бъде човешкият обществен строй?
По някога тия същества допущат художникът, музикантът, поетът да минат през долината на скръбта, да проливат четири реда сълзи; и тогаз в алхимичната лаборатория на душата им се ражда нова безсмъртна идея, която ще изразят чрез краска, тон или слово. Минали през огъня на изпитанията, те са станали способни да слушат туй, което му шепне Небето! Защо тези Същества имат тия чудни дарби? Защо са гениите на мъдростта, гениите на поезията, на художеството, на музиката и пр.? Защото разбират, що значи да се работи от любов! Какъв трябва да бъде човешкият обществен строй? Идеалният строй, както казахме, вече съществува. Той е горе. Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята. И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе.
към текста >>

Идеалният строй, както казахме, вече съществува.
Минали през огъня на изпитанията, те са станали способни да слушат туй, което му шепне Небето! Защо тези Същества имат тия чудни дарби? Защо са гениите на мъдростта, гениите на поезията, на художеството, на музиката и пр.? Защото разбират, що значи да се работи от любов! Какъв трябва да бъде човешкият обществен строй? Идеалният строй, както казахме, вече съществува. Той е горе. Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята. И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл.
към текста >>

На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе.
Какъв трябва да бъде човешкият обществен строй? Идеалният строй, както казахме, вече съществува. Той е горе. Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята. И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл. 25, стих 9). Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе. Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони. За разрешението на социалния въпрос някои хора измислят разни видове обществен строй, излизат с разни проекти и опити, но те ще имат неуспех, понеже строят вече е налице и трябва да се снеме долу.
към текста >>

Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе.
Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята. И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл. 25, стих 9). Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе. Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони. За разрешението на социалния въпрос някои хора измислят разни видове обществен строй, излизат с разни проекти и опити, но те ще имат неуспех, понеже строят вече е налице и трябва да се снеме долу. В това е разрешението. Това разрешение включва в себе си между другото и ново направление на труда. При новото направление на труда ти работиш даром, не чакаш нищо за своя труд, работиш от любов!
към текста >>

Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони.
И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл. 25, стих 9). Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе. Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони. За разрешението на социалния въпрос някои хора измислят разни видове обществен строй, излизат с разни проекти и опити, но те ще имат неуспех, понеже строят вече е налице и трябва да се снеме долу. В това е разрешението. Това разрешение включва в себе си между другото и ново направление на труда. При новото направление на труда ти работиш даром, не чакаш нищо за своя труд, работиш от любов! Ако ти като художник нарисуваш картина от любов, тогаз тая любов, която ти е диктувала тая картина, ще я прониква като невидима светлина и който влезе в контакт с картината, ще се преобрази.
към текста >>

За разрешението на социалния въпрос някои хора измислят разни видове обществен строй, излизат с разни проекти и опити, но те ще имат неуспех, понеже строят вече е налице и трябва да се снеме долу.
На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл. 25, стих 9). Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе. Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони. За разрешението на социалния въпрос някои хора измислят разни видове обществен строй, излизат с разни проекти и опити, но те ще имат неуспех, понеже строят вече е налице и трябва да се снеме долу. В това е разрешението. Това разрешение включва в себе си между другото и ново направление на труда. При новото направление на труда ти работиш даром, не чакаш нищо за своя труд, работиш от любов! Ако ти като художник нарисуваш картина от любов, тогаз тая любов, която ти е диктувала тая картина, ще я прониква като невидима светлина и който влезе в контакт с картината, ще се преобрази. Ако ти пееш от любов, без да чакаш нищо за своето пение, тогаз твоят глас ще има магическо действие!
към текста >>

Това е сега новият строй, който иде на земята.
" Не само че е възможно, но това го има. Това съществува. Горе съществата живеят така. Тоя живот, който живеят тия светли същества, е опитан от тях. Техният живот е разработен във всички подробности: не само по отношение на труда, но и във всяко друго отношение: икономични отношения, отношения между отделни лица, отношения между обществата, възпитание, архитектура, жилища, и пр. Това е сега новият строй, който иде на земята.
към текста >>

38. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини.
Коен ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ В какви ли не насоки хората дирят „душата", най-характерното на нашето време. Можем да кажем, че днес всеки дири онези основни черти, най-типични, първични, които са присъщи на нещата, на хората, народите и човечеството. След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр. Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура.
към текста >>

Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата".
Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура. Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях. Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде. Над сексуалното седи разумът на природата, който ръководи нещата в дивна хармония. Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад.
към текста >>

Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си.
Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма. Душата на нашата епоха е в национализмът, казват мнозина.
към текста >>

39. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен.
при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си.
към текста >>

Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта.
към текста >>

40. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А.
Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност. В този смисъл и само в този смисъл, аз се считам измежду тези, които са най-дълбоко религиозни. Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А. казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители. Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби". „Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век." Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството.
към текста >>

Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка.
Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд. „Истинската стойност на човека се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето". Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и човека. По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка. Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия.
към текста >>

41. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или умствени.
ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВА Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават По-разумно уредено учреждение от него няма във видимата, материална вселена. В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили от по-висок ред, които действуват в света, но в човешкия живот, така както той сега се развива на земята, при тази степен на съзнание, което днешните хора имат, тези три рода сили са главните, основните. Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло.
към текста >>

Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред.
Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори? А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори.
към текста >>

Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота.
Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори? А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища.
към текста >>

Днес хората, поддържащи един грубо-материалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, вероизповедание, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверенна власт.
те ми-слят дори. че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот. Ала хората едно трябва да помнят - Природата винаги в края на краищата възстановява своя суверенитет, тя винаги утвърждава своята върховна власт. Досегашният исторически опит дава блестящи доказателства за това: цели континенти са загивали в конвулсиите на страхотни катаклизми, изчезвали са и са били безвъзвратно затривани от лицето на земята велики раси, народи и царства с тяхната блестяща култура. Те са изчезвали със своя преходен ред, но Живата Природа, сиреч оня велик и разумен космичен ред, винаги пребъдва. Днес хората, поддържащи един грубо-материалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, вероизповедание, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверенна власт. Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа.
към текста >>

42. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли.
Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата.
към текста >>

Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята.
И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат.
към текста >>

43. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му.
към текста >>

Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други.
към текста >>

Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други.
Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи.
към текста >>

Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят".
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни.
към текста >>

Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви.
И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата. Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент. Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура.
към текста >>

Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма.
Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата. Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент. Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота.
към текста >>

И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот.
Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота. Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи.
към текста >>

44. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората.
Редица факти показват, че в звука и ритъма се крие мощна сила - под звуковете на известни инструменти са рухвали стени, разрушавали са се мостове, пръсвали са се на парчета електрически крушки. Това са съвременни опити, които показват, че библейският разказ за рухването на Ерихонските стени не ще да е легенда или поетична измислица. Същото показват и опитите на индийските факири и змиеукротители - чрез известни мелодии те са в състояние да обайват зверовете и да ги държат покорни и кротки. Това са факти, в които се крие дълбока символика за магнетичното влияние на музиката, приложена най-широко в живота. Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората. И наистина, природата създава сега един нов тип, един нов човек. Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята. И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек. И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание. Едно от най-характерните свойства на новия човек е това, че той вижда навсякъде и отвсякъде - и отпред, на далечни разстояния, и отзад, и нагоре в небесното пространство, и надолу - в недрата на земята.
към текста >>

Но нима съвременният човек, със своята сложна психика, със своя културен живот, изразен в наука, религия, изкуство, обществен строй, със своите културни институти - училища, университети, театри, църкви, обществени учреждения, не е „фантастичен" и непонятен за животните?
Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите. Вижда какво става на слънцата от Млечния път и другите звездни вселени. И понеже мозъкът му е устроен като най-фин радиоапарат, който може да долавя дори и най-късите вълни, тъй чува онази прословута хармония на сферите, която са чували Посветените от всички времена. На мнозина този образ на новия човек ще се стори фантастичен. Но нима съвременният човек, със своята сложна психика, със своя културен живот, изразен в наука, религия, изкуство, обществен строй, със своите културни институти - училища, университети, театри, църкви, обществени учреждения, не е „фантастичен" и непонятен за животните? Какво знаят те за всичко това и как си го представят? Навярно човекът за тях е само едно по-голямо и по-хитро животно, а културните му учреждения са все „къщи" - отделни разпокъсани представи за къщи. Новият човек, който иде сега, е синтез на всичко. Той иде да организира света, да внесе онова великото и красивото, за което са копнели душите на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния свят, невидими за съвременните хора.
към текста >>

45. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Можем да кажем, че една видима и разбираема цел на развитието е да се стигне до един свят, до едно устройство, където противоречията сами се изглаждат и изчезват.
Всеки, който може да намери една философия, едно учение с което да оправдае слабостите в човека и човешкия живот, счита се, че той прави голям принос за развитието на човка. За нас е ясно, следователно, че истинска полза на другите допринася само този, който е освободен от техните слабости, който живее с други идеи. Идеи, които могат да се диктуват от чистото естество на човка, до което се е добрал себетърсителят след дълъг и труден път, плен с умора, угнетения и противоречия. И ето, ние виждаме родоначалниците на творчеството, на подтика за развитието на човечеството. Това са онези единици, които са се добрали до себе си, до тоя свят на чисти идеи, които сами се налагат в течение на времето на всички. Можем да кажем, че една видима и разбираема цел на развитието е да се стигне до един свят, до едно устройство, където противоречията сами се изглаждат и изчезват. Този свят на хармония, на идеите сам се налага на човечеството чрез тия единици, които са съградили своите правилни отношения с себе си. Тези единици са творци, те не признават чуждо мнение когато творят, те се явяват със своите идеи диктатори в живота на своите подобни. И това е естествено. Те постъпват така както природата постъпва. Всички знаем, че слънцето е една велика необходимост в живота.
към текста >>

Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването.
Чувството за завладяване, чувството за притежание и свързаните с тях чувство за борба, за унищожение на другите - въобще чувствата на егоцентризъм във всичко, не могат да дадат на човека възможност да намери лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството. С нашия стремеж да завладеем всичко в света, ние се натъкваме на „Пер-Гинтовския" проблем. Вярно е, че човек трябва да изяви себе си, трябва да придобие блага и условия за творчество в живота. Но тук е развръзката - какво ще спечелим, ако придобием целия свят, а загубим себе си.
към текста >>

46. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота.
Коен ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Да живее човек, това е голямо изкуство. Малцина се замислят върху проблема за живота, защото те не чувствуват, не виждат и не съзнават голямата нужда от разрешение на този въпрос. Всеки знае, че живее и той не дири да разреши въпроса за живота, но всичко друго, което се нижи във всекидневието. За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени. Другото е отвлечено нещо, метафизика и пр. Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот.
към текста >>

Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови.
Всеки знае, че живее и той не дири да разреши въпроса за живота, но всичко друго, което се нижи във всекидневието. За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени. Другото е отвлечено нещо, метафизика и пр. Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот. Волята за живот, това е онова спонтанно вътрешно чувство, по-право онзи вътрешен импулс, който ни дава сили и разум да живеем без страдания, без неуспехи, с една реч, освободени от сплетните на съвременния живот. Това ще рече, че всичките събития на всекидневието не са в състояние да ни спънат и огорчат, разрушат нашия живот.
към текста >>

И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот.
Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот. Волята за живот, това е онова спонтанно вътрешно чувство, по-право онзи вътрешен импулс, който ни дава сили и разум да живеем без страдания, без неуспехи, с една реч, освободени от сплетните на съвременния живот. Това ще рече, че всичките събития на всекидневието не са в състояние да ни спънат и огорчат, разрушат нашия живот. Волята за живот подразбира едно друго отношение към всички въпроси на деня и с това едно съвсем друго разрешение. В случая като най-важен проблем се поставя самия въпрос за живота - неговата същност и истинските форми, в които трябва да се излее той. С това не се дири никакво биологично разрешение на въпроса за живота.
към текста >>

Да поставим в съгласие проявите на нашия личен и обществен живот с разумните основи на живота като цяло, ето смисълът на волята за живот.
С това не се дири никакво биологично разрешение на въпроса за живота. Защото биологията не го дава и с днешните си възможности не може да го даде. Не може да се вземат под съображение нито всевъзможните философски теории за живота, защото те са повече или по-малко чисти умозрителни спекулации. За разрешение въпроса за живота, най-голямо значение има онова схващане, което ни дава възможността да го схванем като едно непрекъснато цяло, което се влива и проявява в една или друга форма. В тази промяна и еволюция на формите, ние ще схванем великия Разум, който лежи дълбоко в основата на живота. Да поставим в съгласие проявите на нашия личен и обществен живот с разумните основи на живота като цяло, ето смисълът на волята за живот. Така волята за живот е истински съзидателен процес в нашия личен и обществен живот. При този творчески живот всичките страдания, спънки, неуспехи придобиват съвсем друго осветление - те губят своето ръководно значение. Най-важното е, че трябва да се живее разумно, в пълно единство с цялото - със самия живот. Тази максима сама по себе си отрича живота на съвременната личност и общество с всичките му форми, които правят човека нещастен и роб на условностите. За да разберем пътя на единение с цялото, за да дадем място в нас на волята за живот, трябва да съумеем да схванем дълбоко в нас чистия поток от сили и да им дадем място на свободна, непринудена проява.
към текста >>

Така волята за живот е истински съзидателен процес в нашия личен и обществен живот.
Защото биологията не го дава и с днешните си възможности не може да го даде. Не може да се вземат под съображение нито всевъзможните философски теории за живота, защото те са повече или по-малко чисти умозрителни спекулации. За разрешение въпроса за живота, най-голямо значение има онова схващане, което ни дава възможността да го схванем като едно непрекъснато цяло, което се влива и проявява в една или друга форма. В тази промяна и еволюция на формите, ние ще схванем великия Разум, който лежи дълбоко в основата на живота. Да поставим в съгласие проявите на нашия личен и обществен живот с разумните основи на живота като цяло, ето смисълът на волята за живот. Така волята за живот е истински съзидателен процес в нашия личен и обществен живот. При този творчески живот всичките страдания, спънки, неуспехи придобиват съвсем друго осветление - те губят своето ръководно значение. Най-важното е, че трябва да се живее разумно, в пълно единство с цялото - със самия живот. Тази максима сама по себе си отрича живота на съвременната личност и общество с всичките му форми, които правят човека нещастен и роб на условностите. За да разберем пътя на единение с цялото, за да дадем място в нас на волята за живот, трябва да съумеем да схванем дълбоко в нас чистия поток от сили и да им дадем място на свободна, непринудена проява. Понеже тези вътрешни сили са разумни, те са вътрешно организирани.
към текста >>

В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо.
Съвременният човек непрестанно би се запитал, какво би станало в живота, ако личността отстъпи от своите собствени искания, от своите желания и нужди, когато днес се счита, че задоволяването нужди на личността се явява като двигател в живота. Развитието е резултат на егоизма, на борбата на отделните личности помежду си, на сблъскване на техните интереси. Колкото и да изглежда това да е така, все пак, човек в дълбочината на своята душа вижда всякога, че егоизмът убива в него най-хубавото, любовта му към другите, към всичко в живота. Егоизмът свива човека, отдалечава го от всичко и в края на краищата унищожава живителните сокове между съществата. Какво развитие може да има при такива обстоятелства. В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо. Какво би бил човек сам в живота без всичките други същества - негови подобни и стоящи в развитието под и над него. Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното. Истинско освобождение от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот.
към текста >>

И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки.
Егоизмът свива човека, отдалечава го от всичко и в края на краищата унищожава живителните сокове между съществата. Какво развитие може да има при такива обстоятелства. В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо. Какво би бил човек сам в живота без всичките други същества - негови подобни и стоящи в развитието под и над него. Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното. Истинско освобождение от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот. Волята за живот ще го свърже по невидими пътища с всичко съществуващо и ще установи едни истински непринудени отношения между човек и човек и всичко останало. В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за всестранното му разумно използване. Волята за живот не подразбира страх от смъртта.
към текста >>

Той вече не се унася, а почва здраво от себе си, като обръща своето сърце, своя мозък и своята воля в градина за обработване и в едно магическо поле, за разрешаване на обществените и лични противоречия в живота.
Противоречията и спънките в живота. Волята за живот ни дава възможност да преобновим живота, защото само тогава той ще легне на разумни основи. Собствено, ние ще доведем нашия собствен живот в хармония с Разума в природата. Този процес на обнова, при който човек минава през биологичния процес на никнене, растене, цъфтеж и зреене е характерен за всеки, в когото е почнала да работи волята за живот. Той се обогатява в идеи, в творчески мисли и чувства и започва една работа, която е неспирна, трудна,но крайно приятна. Той вече не се унася, а почва здраво от себе си, като обръща своето сърце, своя мозък и своята воля в градина за обработване и в едно магическо поле, за разрешаване на обществените и лични противоречия в живота. И всеки ден, от малките резултати, които изграждат свободния човек, той изживява голяма обновителна приятност. В този ред на мисли неволно си спомням една велика мисъл писана ми в едно писмо от Учителя. Той казваше: „Пътят на живота е труден, но е приятен". Тази „приятност" може да се изживее цялостно само когато дадем място в нас да работи волята за живот. Единението с цялото ни разкрива всичките канали и възможности на живота.
към текста >>

47. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции.
Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги.
към текста >>

С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация.
И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя. Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща".
към текста >>

Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги.
Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя. Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща". Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча. Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека.
към текста >>

Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва.
В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия.
към текста >>

А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре.
И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия. И то отвътре - „през четвърто измерение".
към текста >>

48. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки.
То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее. Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки. Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква. Но забравят всякаква, дори елементарна, почтеност щом бъде засегната тяхната личност, техният личен интерес, техният егоизъм И по един прикрит начин - за да избягнат погледа на обществото - те винаги гледат да изкористят, да не бъдат самите те засегнатите. Та кой ли не изиграва днес своя ближен! Та кой ли не крои на своя подобен планове, за които малцина биха желали да се устройват тям. Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм.
към текста >>

Та кой ли не крои на своя подобен планове, за които малцина биха желали да се устройват тям.
Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее. Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки. Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква. Но забравят всякаква, дори елементарна, почтеност щом бъде засегната тяхната личност, техният личен интерес, техният егоизъм И по един прикрит начин - за да избягнат погледа на обществото - те винаги гледат да изкористят, да не бъдат самите те засегнатите. Та кой ли не изиграва днес своя ближен! Та кой ли не крои на своя подобен планове, за които малцина биха желали да се устройват тям. Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм. Бихме могли да кажем: „да пази Бог" от подобна почтеност, която външно се облича в царски дрехи, а вътрешно живее в дрипи. Почтеност, чиито плодове отвън са хубави и сочни, а от вътре са прогнили и разядени от червеи. Истинската почтеност започва от себе си. Човек, почтеният човек е почтен първом пред себе си, пред своя ум, пред своето сърце, пред своята душа, пред своя дух.
към текста >>

49. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот.
1841 год. в Парижката Св. Богородица - след тържествено богослужение, пред свиканата от Ад. Мицкевич полска емиграция, Товянски - благородният „литовски пророк", обявява нова висша християнска епоха, която се започва в света. „Изпълниха се вече времената, приближи се Царството Божие". Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
към текста >>

С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
към текста >>

Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот.
Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение. - Той не е създал философска система като Вронски, Тиежковски, Трентовски... Той не е писал поеми като Мицкевич, Красински, Словацки. Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели. Както е и животът на Христа, по чиито стъпки той върви. Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити.
към текста >>

Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа.
По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
към текста >>

Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко.
„Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество.
към текста >>

Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски.
към текста >>

Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
към текста >>

50. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време".
Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение?
към текста >>

Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената?
Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
към текста >>

Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение?
Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява? И наистина, ние го виждаме вече отразено в едно по-широко, по-хуманно и по-справедливо третиране на въпроса.
към текста >>

На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина.
Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него".
към текста >>

Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата?
В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш? Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки? А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал тялото ми с целувки?
към текста >>

Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип".
Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос. Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център. Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика".
Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика". Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог. Това важи, изглежда, и за най-смелите му твърдения. Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг ХІV, Морен е предсказал, че бъдещят монарх ще царува 57 години. Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромуел, сигурно един от най-трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морена като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф).
към текста >>

От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя.
Значи, строго взето, имаме не геоцентрична, а локоцентрична, или, както я нарича един американски автор, антропоцентрична ориентация. Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична астрология е мислима. Но, също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо место за своя център - слънцето, а само по косвен път „по отражение", и за нашата земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт.
към текста >>

Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела.
Но, също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо место за своя център - слънцето, а само по косвен път „по отражение", и за нашата земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18.
към текста >>

Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията.
Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр.
към текста >>

52. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н.
Днес миенето на ръцете преди ядене, което почти всички хора практикуват, се върши не като религиозен обред, а просто от хигиенични съображения. Ето защо, ако Христос живееше в наши дни, надали някой би му задал подобен въпрос. Ала съвременните хора биха го отрупали с много други въпроси и биха му вменили в грях нарушаването на много човешки правила и закони. На времето си, според както свидетелствува евангелието, Христос е дал отговор на тия въпроси. От тия отговори се вижда, че той недвусмислено е противопоставил разните "предания и заповеди човешки" на Божия закон. Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни.
към текста >>

Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат.
Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика. Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно предчувствие за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит. И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто. По линиите на светлината ще тръгне човешкият ум, по линиите на силата ще действува човешкият дух, по линиите на свободата ще се движи човешката душа и по линиите на доброто - човешкото сърце, за да изградят формите на Новия Живот.
към текста >>

53. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния свят – "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата.
Кажи ù да ми помогне". Но що ù отговаря Христос? "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще ù се отнеме". Улисана в грижите на всекидневието, занята постоянно да реди и устройва земния свят – "неустроената и пуста земя" - Марта пренебрегва вътрешния живот, живота на душата. Нейният реалистичен ум е постоянно насочен към земната действителност, към конкретното, материалното. Висшата действителност, идеалният свят, към който се стреми висшият разум и интуицията, за нея остават непостижими. Тъкмо това е дял на Мария, която по думите на Христа, е избрала "добрата част". Самата външност на Мария, целият ù строеж, говори за нейния характер, за вътрешния стремеж на душата ù към оня "вечен принцип, който се крепи на една вечна основа" (Учителя). Външно Мария носи морфологичните белези на Венериния тип, тъй както Марта представя женския Марсов тип - два полюса, два полярни типа, както ни учи астрологията.
към текста >>

Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта.
На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет. Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта. Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва.
към текста >>

Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва.
Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта. Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето.
към текста >>

В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени.
Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот.
към текста >>

54. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
към текста >>

И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит.
За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер.
към текста >>

Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия.
Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинктът за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти.
към текста >>

Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение.
Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности.
към текста >>

Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза.
Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общочовешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното. От затворените, макар и добре организирани системи, човечеството ще премине към единението, в което ще има не затворени системи, а свободни колективни движения. Г.
към текста >>

55. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ.
Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс.
към текста >>

В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност.
В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят.
към текста >>

56. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва.
Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси. Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като пориви неопределени, неясни и ненасочени към даден обект. Сентиментите, диспозициите и осъзнатите комплекси съставляват съзнателната човешка личност.
към текста >>

Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища.
Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси. Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като пориви неопределени, неясни и ненасочени към даден обект. Сентиментите, диспозициите и осъзнатите комплекси съставляват съзнателната човешка личност. Потиснатите комплекси и поривите съставляват несъзнателната човешка личност. Сцеплението между отделните психологически констелации, които съставляват съзнателната личност става чрез съзнателна дейност, насочена към известна цел; това наричаме съзнателна воля.
към текста >>

Следователно, истинският идеал трябва да примири и трите инстинкта, които по-горе изтъкнахме: на самосъхранение, полов и обществен, които може още да разгледаме като любов към личността и любов към ближния, като под любов към ближния подразбираме половия и обществен инстинкт.
Самият пък процес, Hardfield нарича "selfrealisation", най-близкият превод на български на който е "себеосъществяване". Самото пък афективно състояние, което изпитваме при този процес на "себеосъществяване", той нарича щастие. Идеалът, следователно, е най-високата цел, която човек може да си постави. За да бъде той един действителен идеал, трябва да обхваща, да включва в себе си всички противоречиви стремежи, които могат да се зародят в човешката душа. В основата на тези стремежи лежат инстинктивните емоции, респективно инстинктите. Следователно, истинският идеал трябва да примири и трите инстинкта, които по-горе изтъкнахме: на самосъхранение, полов и обществен, които може още да разгледаме като любов към личността и любов към ближния, като под любов към ближния подразбираме половия и обществен инстинкт. Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния. Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в човека. Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога. Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни.
към текста >>

Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния.
Самото пък афективно състояние, което изпитваме при този процес на "себеосъществяване", той нарича щастие. Идеалът, следователно, е най-високата цел, която човек може да си постави. За да бъде той един действителен идеал, трябва да обхваща, да включва в себе си всички противоречиви стремежи, които могат да се зародят в човешката душа. В основата на тези стремежи лежат инстинктивните емоции, респективно инстинктите. Следователно, истинският идеал трябва да примири и трите инстинкта, които по-горе изтъкнахме: на самосъхранение, полов и обществен, които може още да разгледаме като любов към личността и любов към ближния, като под любов към ближния подразбираме половия и обществен инстинкт. Половият нагон смятам, че може да се разгледа като почва, върху която вирее и се развива общественият; ето защо ги сливам в един, а именно - любов към ближния. Конфликтите в човешката душа произтичат именно от сблъскването на тези две противоположни сили, които функционират в човека. Единственото средство да ги примирим това е любовта към Бога. Бог е дух според Христа, и живее във всички хора. Живее, следователно, в нас, както и в нашите ближни. Като възлюбим Бога в себе и, в нашите ближни, това разграничение на личността от останалия свят отпада и конфликтът, борбата в човека между любовта към себе си и любовта към другите изчезва.
към текста >>

57. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина.
Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам". Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора. Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса. Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните деди и прадеди са се кланяли. Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка. И когато Исус ù заговорва на своя символичен език за живата вода, тя недоумява, откъде ще може да я почерпи той, като е тъй дълбок кладенецът, а няма "почерпало".
към текста >>

58. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси.
Това е истинското, пълно наблюдение. Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство. Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата.
към текста >>

Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт.
Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство. Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата".
към текста >>

Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа.
Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове.
към текста >>

с този метод би трябвало да се започне преди всичко в училищата, където винаги се явява на дневен ред въпросът за подпомагане на бедни ученици, за устройване на трапезарии и пр.
За мнозина по-заможни този 1 лев, този "кодрант" може да бъде 10, 100 лева, а може да приема променливи стойности всеки ден. Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва. Каква е практичната стойност на тоя невинен на пръв поглед метод на "кодранта", всеки може сам да предвиди. Всъщност той и днес се прилага от много хора в най-различни форми като начин за спестяване, но частично, случайно и повечето за лични цели. Ако той се приложи свободно и съзнателно от един колектив за общо благо, ще донесе ценни резултати, както от психологично, така и от материално естество. с този метод би трябвало да се започне преди всичко в училищата, където винаги се явява на дневен ред въпросът за подпомагане на бедни ученици, за устройване на трапезарии и пр. Поставен както трябва, той може да изиграе една хубава възпитателна роля. На тия мисли и насоки ни навежда "единият кодрант" на бедната вдовица от Йерусалим, която преди около 2000 години привлече погледа на най-великия Човек, който някога е посетил земята. Г.
към текста >>

59. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне.
Втората причина да бъде то отхвърлено и наричано утопия е, че е похабено откъм официалната си страна. Всеки днес изпитва известно смущение, когато трябва да цитира най-великите слова казани в света, защото те са повтаряни само кухо, без пример и без постижения. Зад християнството, като зад параван, са се криели толкова много хищници, които в едната си ръка са държали неговото знаме, а в другата – кинжалът и примката. Хората се боят от тая маска и от думите преситени от една няколко вековна лъжа. Смятат го утопия, защото не го осъзнават като път за възход, който път е необходим за всички времена, при всички общества по всички меридиани. В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне. Затова добре е да не се говори вече за християнство, тъй като тая дума е лишена отдавна от магическата си сила. Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело. При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус.
към текста >>

От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта.
Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм.
към текста >>

след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили.
Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност. Има неверници, които обичат света и хората, има пак „рибари", които чакат Неговото тихо приближаване. Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда. Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот.
към текста >>

Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм.
От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност. Има неверници, които обичат света и хората, има пак „рибари", които чакат Неговото тихо приближаване. Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда. Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот. Ти получаваш вяра в доброто скрито в човешкото сърце.
към текста >>

60. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват.
Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания".
към текста >>

Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед.
Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели". Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови!
към текста >>

61. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тия думи са символични Слънцето в случая означава оня държавно-политически строй, онази външна обществена организация – във всичките ù познати до днес форми – която до днес е царувала на земята, от древни още времена.
– Както познавате изгряването на слънцето. Трябва ли да се доказва на човека, че след пукването на зората настъпва изгрева на слънцето? Когато зората на новия живот започне да се сипва, слънцето е на път да изгрее. В Писанието е казано, че когато тази епоха настане на земята, слънцето ще потъмнее, а луната ще изгуби своята светлина. Тогава "Син человечески" ще яви своето знание на земята. Тия думи са символични Слънцето в случая означава оня държавно-политически строй, онази външна обществена организация – във всичките ù познати до днес форми – която до днес е царувала на земята, от древни още времена. Луната символизира разните религии и религиозни системи. Следователно, под израза че слънцето ще "потъмнее" се разбира времето, когато тоя външен ред на нещата ще се промени. Тогава хората ще престанат да мислят, че един народ може да се наложи на друг със силата си. Под думите "луната ще изгуби светлината си" подразбираме времето, когато религиите и религиозните системи престанат да владеят съзнанието на хората, искайки да им се наложат със своите догми и със своя външен култ. И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на земята със своето знание.
към текста >>

62. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така се разпространяват по „лунния" ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло", т.е.
Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. Те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния" ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло", т.е. възприемането и „обличането" с ония общо разпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на човека, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист. Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън. За това загатнахме и когато говорихме за змиевидната орбита на Луната, която се издава ту към „външните", ту към „вътрешните" планети. Луната изобщо попада под силното влияние на другите планети. Под влияние на Марс, Юпитер, Сатурн и пр.
към текста >>

Ето защо и масите, под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, войнолюбиво.
Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън. За това загатнахме и когато говорихме за змиевидната орбита на Луната, която се издава ту към „външните", ту към „вътрешните" планети. Луната изобщо попада под силното влияние на другите планети. Под влияние на Марс, Юпитер, Сатурн и пр. тя бива „нагласена" и „тонирана" марсовски, юпитеровски, сатурновски. Ето защо и масите, под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, войнолюбиво. Те лесно се подават на хипнозата на така наречените „силни личности", които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагащи се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитер. Тогава народната „психея", лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата.
към текста >>

И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа.
Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп". На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето" от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли.
към текста >>

63. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека.
Учителят говори. Уран е една от ония планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци". И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля. В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови".
към текста >>

За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ.
Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор - изследвания, които имат характер на емпирически статистики - потвърждават недвусмислено горното допущение. Така или иначе, след откриването на Урана от Улиям Хершел в 1781 год., тази транс-сатурнова планета, която донейде революционизира класичната астрологична система с нейните седем планети, биде вмъкната, не без основание, в астрологичната практика. Някои, може би, ще попитат: „Нима Уран не е упражнявал влияние преди датата на неговото откриване? Нали и преди е съществувал като планета от слънчевата система?
към текста >>

Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
към текста >>

Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред.
Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят.
към текста >>

От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства.
Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат.
към текста >>

Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон.
И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на "Водолея". У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека. Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс". Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури.
към текста >>

64. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и но-вите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда.
И множеството страдания в живота на човечеството са плод на противопоставянето на обществото, народа или расата на новите духовни сили, които идат в живота. В края на краищата напредничавото течение, макар и след големи страдания и борби, е побеждавало и надделявало, понеже невъзможно е да се спре вечният поток на живота: той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на напредничавите духовни течения, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били на чело на културния ход на човечеството и са се израждали. А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и творчество. И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и но-вите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр.
към текста >>

Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.
към текста >>

65. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Целият обществен строй, в края на краищата се свежда към това отношение.
Тв се дирят и попълват. "Аз" и "ти" обособяват цялата човешка личност в себе си като едно взаимно допълнение — ум-сърце. Затова виждаме и външно в живота, "аз", мъжът, умът, дири "ти", жената, сърцето като част допълваща човешката личност. В тътен смисъл понятието "аз-ти" взима в живота чистото отношение мъж-жена. Може смело да се каже, че целият живот на хората днес, па и в миналото се е движил все под знака на това отношение "аз-ти" - мъж-жена. Целият обществен строй, в края на краищата се свежда към това отношение. Днес е на мода да се говори, че капиталът е двигател в живота, че стопанските, икономическите условия са причина за преобразяването на света, че петролът, напредъкът на техниката са двигатели в социалния живот и пр. и пр. Ала в глъбината на всичко лежи това отношение "аз-ти" – мъж-жена. Те са. взаимните двигатели на всичко в живота.
към текста >>

Себевлюбването преобразява картата на земята, разрушава градове, премахва държави, въздига хора на обществения подиум, унизява ги до безнадеждност.
Казано на окултен език, те са малка проекция на космичния мъж и жена, на принципа на мъдростта и любовта. Съвременният човек, обаче, не може да. мисли върху тия неща, те са толкова отвлечени.... Той е достатъчно силно влюбен в себе си, което едновременно значи "аз" и "ти", за да не може да мисли за нещо друго. И ето, най-важният двигател в живота-себевлюбването. То движи материалния свет на хората. Себевлюбването преобразява картата на земята, разрушава градове, премахва държави, въздига хора на обществения подиум, унизява ги до безнадеждност. Себевлюбването повдига походи за завладяване на чужди страни и земи. През разните епохи на човечеството то е обличало своите дела в разни "благородни" имена. Например, днес походите за завладяване на някои страни се наричат с красивата дума "освобождаване на народите*, "внасяне ред и правда" в страната и пр. и пр. Ала себевлюбването е преди всичко едно психологическо отношение между "аз-ти", между мъжа и жената.
към текста >>

Стремежът да се дойде до една пълна хармония между мъжа и жената, чувството за зачитането на жената като еднакво ценно на мъжа същество се изроди в едно борческо желание за изместване на мъжа от обществения живот, въобще от функциите му на двигател.
Издигането на жената ще изправи твърде много от това, което създаде мъжът. Думата не е за едно изравняване, при което жената добива мъжки облик, за да измества мъжа. Това вече днес става в много страни. Жената днес замества мъжа дори и във войската. В живота хората дойдоха до ново смешение на понятията. Стремежът да се дойде до една пълна хармония между мъжа и жената, чувството за зачитането на жената като еднакво ценно на мъжа същество се изроди в едно борческо желание за изместване на мъжа от обществения живот, въобще от функциите му на двигател. Това последното дори е лъжливо схващане. Жената, стоейки зад мъжа, е била досущ всякога в исторично време най-големият двигател в живота. Тя е издигала и сваляла монарси, създавала и съсипвала големи държавници, издигала е даровити хора, създавала е музиканти, художници, учени, военачалници и пр. и пр. И тяхното дело, не е нищо друго освен резултат на влиянието на жената върху мъжа - резултат от въздействието на "ти" върху "аз".
към текста >>

66. МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те са, които ще създадат бъдещето общество, бъдещия обществен строй.
Ако и в бъдеще хората запазят днешния ред на нещата, ако и в бъдеще създават семейства като сегашните, туй ще бъде само празно губене на време. Това могат да правят и невежите. Разумните хора на бъдещата раса, обаче, се отказват да раждат деца като Каин - от които днес гъмжи света. Децата на новите хора ще се отличават с чистота и светост. Тия деца ще носят благословение и за своя дом и за ближните си. Те са, които ще създадат бъдещето общество, бъдещия обществен строй. А този строй и това общество съществуват вече. Това са строят и обществото на ония човешки души, които са завършили своето развитие на земята, обществото на светиите, на ангелите. Туй общество се отличава по това, че в него цари пълно разбирателство и хармония. В него царува мир, който е израз на един високо организиран, разумен живот. * * *
към текста >>

А този строй и това общество съществуват вече.
Това могат да правят и невежите. Разумните хора на бъдещата раса, обаче, се отказват да раждат деца като Каин - от които днес гъмжи света. Децата на новите хора ще се отличават с чистота и светост. Тия деца ще носят благословение и за своя дом и за ближните си. Те са, които ще създадат бъдещето общество, бъдещия обществен строй. А този строй и това общество съществуват вече. Това са строят и обществото на ония човешки души, които са завършили своето развитие на земята, обществото на светиите, на ангелите. Туй общество се отличава по това, че в него цари пълно разбирателство и хармония. В него царува мир, който е израз на един високо организиран, разумен живот. * * *
към текста >>

67. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептун по еклиптиката - от друга.
Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в "Сфера на Урана". Там споменах също и затова, как схващат окултистите връзката между откриването на една нова планета и пробуждането на известни сили в съзнанието на човеците, за които тя в дадения момент става видима и знайна. Пак там най-сетне загатнах за това, как се схваща влиянието на една планета, която е съществувала и допреди откриването й от астрономите и, следователно, не е могла да не влияе по един или друг начин върху живота на земята. Обясненията дадени в "Сфера на Уран” по тия въпроси, важат очевидно и за Нептун, както впрочем и за всяка новооткрита планета, каквато е запр. Плутон. Ала тия обяснения на окултистите, колкото и да с правдоподобни, все пак имат теоретичен, спекулативен характер. От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептун по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептун, чиито "влияния* изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като "планетен принцип", като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот.
към текста >>

Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия.
Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на. любовта и свободата.
към текста >>

Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент.
комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина - на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс. Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден, в съвпад с Уран, също ретограден, в знака Стрелец. Този съвпад е в квадратура с друг един характерен съвпад - между Сатурн и Плутон в знака Риби. Няма да се спираме да тълкуваме тази астрологична конфигурация, колкото и да е интересна тя, защото ще надскочим целта, която в случая сме си поставили - да набележим позициите на Нептун в хороскопите на идеолозите и водачите на комунизма, респ. болшевизма. Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
към текста >>

Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина.
Този съвпад е в квадратура с друг един характерен съвпад - между Сатурн и Плутон в знака Риби. Няма да се спираме да тълкуваме тази астрологична конфигурация, колкото и да е интересна тя, защото ще надскочим целта, която в случая сме си поставили - да набележим позициите на Нептун в хороскопите на идеолозите и водачите на комунизма, респ. болшевизма. Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог.
към текста >>

Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй.
Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта. И наистина, у Ленин, Сталин и Троцки, които са предимно революционери - дейци, а не само теоретици - доктринери, какъвто е бил преди всичко Маркс, ние срещаме тоя типичен съвпад като техен печат. Но докато у Ленин той е в знака Овен - знак на пионерите, организаторите, водачите - у Троцки и Сталин той е в Телец - знак на материалното осъществяване. В хороскопа на СССP, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурн. Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй. Връщайки се към началото на комунистическото движение, ще отбележим, че не по-малко интересни са астрологичните данни за момента, когато Маркс и Енгелс издават своя прочут манифест (близо 2 години след откриване на Нептун, по същото време, когато се появи и спиритизмът). Както са интересни и хороскопите на Първия интернационал, на Третия интернационал и пр. Ала един по-дробен астрологичен етюд на комунизма, в лицето на неговите създатели и дейци, би представял един значителен том. Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептун. Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец.
към текста >>

Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия.
Ала един по-дробен астрологичен етюд на комунизма, в лицето на неговите създатели и дейци, би представял един значителен том. Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептун. Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец. На второ место идват Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца.
към текста >>

68. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални.
Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са. се отказали от обикновените наслаждения на този свят[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални. В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са. чисти души, жадуващи за мъдри беседи хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души.
към текста >>

Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр.
С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ]. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители.
към текста >>

Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие.
Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов". Skolotajs runa („Учителят говори" на латишки език). Рига, 1939 година. Радваме се, че тая ценна книга, която съдържа основните принципи на новите идеи, е излязла на латишки.
към текста >>

69. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Д-р Чакъров за днешното образование н възпитание Известният педагог Д-р Чакъров е излязъл напоследък в ежедневния печат със статия „Обучение и възпитание", в която казва между другото: „Лозунгът „повече възпитание" е повеля на нашето време, на българската общественост, която от ден на ден все повече се просмуква от елемента на морално безразличие, на груб егоизъм, нравствена индиферентност, липса на доблест.
Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето. Тия две явления показват, че земетресението не може да се обясни така просто, както се опитват някои да направят. Те показват, че земетресенията имат връзка с електромагнитните процеси; те имат и други по-дълбоки причини, върху които не е место да се спирам тук. Д-р Чакъров за днешното образование н възпитание Известният педагог Д-р Чакъров е излязъл напоследък в ежедневния печат със статия „Обучение и възпитание", в която казва между другото: „Лозунгът „повече възпитание" е повеля на нашето време, на българската общественост, която от ден на ден все повече се просмуква от елемента на морално безразличие, на груб егоизъм, нравствена индиферентност, липса на доблест. Важно е, че тая морална апатия не е чужда и на ръководните среди, които в момента на изпитание не намират у себе си нужната нравствена енергия и кураж да се опълчат срещу изкушението и моралния упадък. Верно е, че днес, благодарение на науката и техниката, големи и чудни завоевания се правят в областта на материалната култура. Свидетели сме на небивали постижения в областта на науката, техниката и индустрията, обаче не е тайна за сведущия, че бляскавата материална култура днес изпревари моралния ръст, културното ниво, социалната съвест на съвременното общество, факт, който се обяснява между другото и от интелектуалистичния характер на училището, което днес е голяма културна сила. Външният блясък и технически напредък на днешното време не са. още гаранция за сигурни бъднини на народа и държавата ни.
към текста >>

Предстои прочее да се намери противоядие срещу моралната атрофия на българската общественост, като се укрепи нравственото чувство и социалната съвест.
Външният блясък и технически напредък на днешното време не са. още гаранция за сигурни бъднини на народа и държавата ни. Историята ни учи, че силата на обществата се крие във високите им морални качества. Ето защо, моралната култура на нашето общество, а особено на подрастващите поколения, трябва да бъде предмет на големи грижи. Няма да преувеличим, ако кажем, че моралното заздравяване на българската душа е проблема от първа величина днес. Предстои прочее да се намери противоядие срещу моралната атрофия на българската общественост, като се укрепи нравственото чувство и социалната съвест. На първо място следва училището да провери средствата и методите си, понеже в него има много формализъм, много „дидактика" и малко „педагогика". Констатацията на Д-р Чакъров е права, но причините на това се крият дълбоко в цялото днешно разбиране на живота. Нужно е изработване на съвсем нов мироглед върху законите на живота, върху естеството на човека и законите на неговото развитие, върху детското естество, върху законите на историчното развитие, върху днешната фаза в развитието и перспективите на бъдещето. Окултната педагогика хвърля по-дълбока светлина върху детското естество и посочва законите и методите за неговото развитие, за да прояви онова възвишеното, което крие детската душа в глъбините си. „Новият ден" Стр.
към текста >>

Можем да кажем, че тая малка книжка съдържа цяла програма, цял план за преустройство на индивидуалния, обществен и общочовешки живот, като не се ограничава с отвлечени принципи само, но привежда и ред конкретни примери за новия начин на действие в разните области на живота.
Налягане и напрежение. Разумен живот". Книжката, макар и малка, съдържа новите пътища, по които трябва да тръгне човешката култура. Тя досега се е лутала в безизходни пътища. Идеите, с които искат да оправят днешния живот, може би са били добри на времето си, но днес са овехтели, негодни да претворят днешните форми на живота, да бъдат основа на една изгряваща култура. Можем да кажем, че тая малка книжка съдържа цяла програма, цял план за преустройство на индивидуалния, обществен и общочовешки живот, като не се ограничава с отвлечени принципи само, но привежда и ред конкретни примери за новия начин на действие в разните области на живота. Ще приведем няколко реда от заключителните думи на книжката: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които са живели досега, ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия.
към текста >>

70. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и механиката е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и механиката е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното. Това не е истина, защото ако се обърнем с по-голямо внимание към света, който ни заобикаля и специално, към начините, по които възприемаме тоя свят, ще се убедим, че ние сме потопени в царството на относителността, на „стопроцентовата релативност" и далечните, редки сигнали от света на абсолютното са тъкмо тия неща, които ние сматряме като необикновени феномени. Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух.
към текста >>

Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност.
Кое е тогава малко и кое е голямо? Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот. Ето причината, поради която ние сме превърнали малките неща на големи, големите в малки, неважните във важни и жизнените във второстепенни. Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм!
към текста >>

Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие.
Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот. Ето причината, поради която ние сме превърнали малките неща на големи, големите в малки, неважните във важни и жизнените във второстепенни. Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм! За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е младенческо.
към текста >>

71. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности.
През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива.
към текста >>

То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта.
То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура. Младежът трябва да се постави в допир с новите идеи. Те имат силата да разцъфтят всички негови сили и заложби. След днешните страдания на човечеството, след като мине то през Голгота, ще се пробуди съзнанието на човечеството за висши културни ценности. То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта. Като се въведе този нов дух в средните училища, от тях ще излизат идейни души, работници за новата култура, която иде!
към текста >>

72. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И тъкмо защото тоя запад е положил целия си обществен строй на неукротимия и стихиен бяс за материално надмощие, което убива всека помисъл за взаимопомощ, затова днес всеки народ гледа на всеки друг народ с очите на враг, който се готви да дръпне от ръката му залъка.
Всеки народ носи своите дарове на великия жертвеник, всяка нация, както казват Кант и Фихте, не е мъртъв обект, а субект-носител на своя собствена воля и никой няма право да разпорежда с нея. Бердяев казва, че нацията е един мистичен организъм, неопределима рационално, а Франк – че „всяко национално битие в своите предели, може да се мисли като едно от многочислените прояви на абсолютното". Разбрана само в тоя широк смисъл на думата, нацията е в състояние да съхрани драгоценните перли на духа, родени при специални условия. Национализмът на Изток в общи черти е лишен от тая бясна надпревара за надмощие и алчност. Кой знае, може би, земята там е обширна, може би душата е обширна, та няма тая страшна надпревара, характерна за нашия запад и за нашите дни. И тъкмо защото тоя запад е положил целия си обществен строй на неукротимия и стихиен бяс за материално надмощие, което убива всека помисъл за взаимопомощ, затова днес всеки народ гледа на всеки друг народ с очите на враг, който се готви да дръпне от ръката му залъка. Западната дипломация не е нищо друго, освен една тънка и прозрачна завеса, зад която се вижда двуличността и вълчата алчност И нека да признаем, че национализмът в наше време, който в по-голямата си част и на много места е лишен от вътрешни културни подтици, няма особено високо качество. Той тече из улиците като стихийна човешка река и повлича всичко без оглед на качество и убеждение. Затова на много места той има изключително брутално-антикултурен характер. Че действително тоя национализъм не е от най-висока проба, показва фактът че той трябва да се проповядва и „насажда". Не зная, защо трябва да се тълкува чувството глад, когато то е толкова спонтанно и ярко.
към текста >>

73. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места.
Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции. Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр. Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр. Юпитер – Палати, особено тия за правосъдието, черкви, учреждения, банки, паметници. Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм.
към текста >>

Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност.
Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
към текста >>

74. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот.
Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота.
към текста >>

Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир.
Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост. „Собствеността е кражба" — ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува.
към текста >>

18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост.
Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост. „Собствеността е кражба" — ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува. Тази истина е абсолютна, но има и произтичащи из нея истини относителни — приложения. Първата от тези относителни истини е възгледът на руския народ върху собствеността. Руският народ отрича най-трайната собственост, най-независимата от труда: собственост върху земята. Това е факт, който се е проявил — в задругите на селяните и на казаците — (в общото владение на земята).
към текста >>

Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия.
33) Великата идея за освобождението на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята. Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>

Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>

75. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество.
Д-р Ел. Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота.
към текста >>

За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи.
И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко. Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие.
към текста >>

76. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан!
Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода. Той трябва да превърне душата си в извор на красота. Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно.
към текста >>

Красотата в душите ще се отрази, в отношенията между хората, в общественото устройство, в правовия ред, в науката, литературата, изкуствата, философията, морала.
Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно. Материалните форми са само преходни сенки на красотата. Между тия сенки се лута заблуденият човек и всуе търси красотата и чрез нея — щастието. Той трябва да обърне търсенето си навътре в себе си, в своята душа. Защото, както няма извор без вода и ден без виделина, така няма и душа без красота. Красотата в душите ще се отрази, в отношенията между хората, в общественото устройство, в правовия ред, в науката, литературата, изкуствата, философията, морала. Тя ще се отрази в контурите, във формите и в съдържанието на величествената и прекрасна сграда на общочовешкото щастие. Красотата ще спаси света — красотата, която грее в човешката душа!
към текста >>

77. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло.
То може да се приложи като метод при възбуда, вълнение. Дишане и ходене Казахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): „Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система". Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло. И това е много лесно обяснимо. Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи. А последните са във връзка до известна степен с дишането. Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане подмладява човека. Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква.
към текста >>

Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане.
Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи. А последните са във връзка до известна степен с дишането. Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане подмладява човека. Учителя дава следните осветления по това (8): „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Ръцете му се набръчкват от горната страна. Това се дължи на разстройството на черния дроб и на неправилното дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват". Човек, който има връзка с Бога, става красив! А пък правилното дишане е важен метод, който прави човека възприемчив към Божествената мисъл; то го свързва с Великата Разумност в света. Това възвисява вътрешния живот на човека и извайва новите форми и линии на тялото. Дишане и пеене Има връзка между дишането и пеенето.
към текста >>

Върху всички въпроси, които днес вълнуват човечеството — въпроси индивидуални, обществени, народни и общочовешки — идеите на Учителя хвърлят изобилна светлина.
От всичко гореказано е ясно, че човек е поставен от разумната природа в една среда, в която му са дадени всички сили, материали, възможности и условия. Но той трябва да разбира средата, в която живее, законите, които работят в нея и да се съобразява с тях. Това е пътят, който води към разумен живот, свобода и щастие. Новата култура е следване на светлия път, начертан от живата природа с голяма любов, проницателност и разбиране! Светлината, която хвърля Учителят върху всички области на живота, показва истинския път към възход, хармония и красота. Върху всички въпроси, които днес вълнуват човечеството — въпроси индивидуални, обществени, народни и общочовешки — идеите на Учителя хвърлят изобилна светлина. Горното късо изложение на някои само точки от учението на Учителя за дишането е един пример, от който се вижда, какво красиво разрешение дава Учителят на въпросите на днешния живот и то не само теоретично, но и в свръзка с нуждите и задачите на днешното човечество.
към текста >>

78. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти.
Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал.
към текста >>

Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура.
Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака. В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека.
към текста >>

От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот.
Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание.
към текста >>

Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния.
В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването. За да се прояви усъвършенствуваното съзнание, необходима е нова форма, в което то може да работи.
към текста >>

Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите.
Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък. Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите. Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок.
към текста >>

В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това.
Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието. В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това. И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво. Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си. Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях.
към текста >>

79. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ - П. М. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И въпреки този колосален труд, колко малко знаем за устройството на органите на човешкото тяло, Окото, например, — най-важното сетиво — е все още един голям проблем за съвременната анатомия и физиология: даже със затворени клепки човешкото око реагира далеч по-силно от най-чувствителната фотоелектрическа клетка!
Колко страници, колко думи прави всичко това! И до къде е стигнал китайският народ с това огромно юридическо творчество? А с 18 думи само е предадена квинтесенцията на Христовото учение. Хиляди и стотици хиляди томове са изписани за историята на разните народи, като повече от този материал засега предимно живота на велможи, царе, императори и водените от тях войни. Какъв огромен труд е положен в областта на медицината, докато се проучи строежа на човешкото тяло, докато се разбере що годе нещо от функциите на неговите органи — физиологията! И въпреки този колосален труд, колко малко знаем за устройството на органите на човешкото тяло, Окото, например, — най-важното сетиво — е все още един голям проблем за съвременната анатомия и физиология: даже със затворени клепки човешкото око реагира далеч по-силно от най-чувствителната фотоелектрическа клетка! Колко опити, колко жертви, колко време и труд, колко писмен материал стои зад един съвременен лекар, дошъл до знанието и възможността с една инжекция да възвърне пулса на едно спряло да тупти сърце! А Христос каза; „Да бъде според вярата ви* и стана болният и възвърна се животът му. Не желаем с това да твърдим, че нещата трябва да стават само по магичен начин. Трудно е да вярваме, че всички бихме могли да вървим по най-късите пътища, а искаме да загатнем само, че въпреки всичко много кривини, много напразни отклонения от пътеките, по които сме отправили нозе, биха могли да се избегнат. Много, твърде много излишен материал — ненужен баласт — би могъл да се изхвърли.
към текста >>

И тази картина се повтаря на много места, където се работи: в държавни и обществени служби, в частни предприятия.
А простата истина, резултатният метод — съзнателна работа от любов и с любов — от колко малко души се спазва. Огюст Роден — знаменитият френски скулптор —казва в една своя лекция към учениците си: „Светът ще бъде щастлив, само, когато всички хора ще имат душите на художници, с други думи, когато всеки с радост ще върши своето дело". Влезте в някое учреждение и се взрете във физиономиите на десетките чиновници, насядали тук и там по бюра и маси. Колко от тези хора изглеждат да работят с радост? Болшинството са с изражение на безразличие, движенията им издават едва ли не отвращение от всичко, което ги заобикаля. И тази картина се повтаря на много места, където се работи: в държавни и обществени служби, в частни предприятия. Ние мислим, че в един по-добър свят това положение не може да остане така. Един щастлив народ не може да е съставен от хора, които работят от тщеславие, от страх или с апатия, а се удоволствуват в себезабрава. Целта да бъде велика, но и пътят да е красив! А пътят е красив, само когато ходим по него с радост и любов. „Любовта предхожда знанието; знанието е резултат", казва Учителят.
към текста >>

80. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори.
Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където човекът е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен човек с аз-а на Всемира. В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич! Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие. Тия произведения на изкуството са разгледани от гледище на техните маси, по съвършенството на техните форми, и начина по който са поставени отделните части. Изследвано е ритмичното равновесие на отделните части на тялото, както и физиогномичната особеност в лицата: ъглите на профила и численото съотношение на частите. Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори. От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния свят, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение. Но тия творби, майсторите на които отдавна са отминали в неизбродната бездна на времето, са останали следите на един слънчев проблясък, на едно събудено за обич сърце и едно могъщество на духа. Десет хиляди години преди Христа, човечеството е творило изкуство. Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство.
към текста >>

В надгробните изображения, както и в самото устройство на гробниците на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения.
Мускулестите ръце и крака, ясните очертания на контурите, силните животни и стилизираните цветя, ни показват едно внимание към конкретния живот, живот на формата. В изображенията на това изкуство, като съществен елемент се появява и движението. То е изписано в барелефите и всички останали скулптурни творби. В това отношение, прочути са изображенията на животни по глазираните цигли и барелефите, които ни представят ловни сцени с коне и кучета на цар Асур, както и знаменития барелеф „раненият лъв" от времето на нововавилонското изкуство. След това идват творбите на Персия — пак предимно ловни сцени, в които са изобразени помагащите божества, като Ахурамазд и др. В надгробните изображения, както и в самото устройство на гробниците на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения. В физическата, слънчева разраснала се до неимоверни висини култура на красотата, чиито най-ярки представители са древните елини, ние откриваме пълното формално отъждествяване на човека с божеството. Древните елини, които създадоха безсмъртните и неповторими творби в архитектурата и скулптурата, са най-големите майстори на човешката, земна красота. Духът на тогавашните творци не е трябвало да се рее в отвъдното, нематериалното битие, за да търси с мъка изразните линии на своите стремежи. Той виждал всичко въплътено в самия човек. За тогавашния майстор, най-голямата небесна красота трябва и може да се изрази с най-голямата земна красота.
към текста >>

Животът, театърът, общественото опознаване е било навън, по тия стадиони, по площадите, където се творяло държавното могъщество, където е възниквала архитектурата и където е могло да бъдат чути техните философи.
В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм. Древните елини, верни на своето чувство за красота и светлина, са съзерцавали отвън красотата на храмовете. Вътре влизали при случаи често единично, когато някой е трябвало да отправи своите молитви и да поднесе своя дар. Слънцето със светлините и сенките на земните форми участвува във всяка стъпка на тоя средиземноморски човек. Той е живял потопен в неговия блясък, но не виждал и не е търсил слънцето, а формите на земята, които то заливало със своя блясък. Животът, театърът, общественото опознаване е било навън, по тия стадиони, по площадите, където се творяло държавното могъщество, където е възниквала архитектурата и където е могло да бъдат чути техните философи. Ето това е обликът и същността на това изкуство, оставило незаличими следи във вековете, изкуство, родено от материализираната представа за божественото и от земната сила.
към текста >>

81. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото.
3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа.
към текста >>

Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт.
Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд. Новото съзнание, което се ражда днес в човечеството, ще докара висшата форма на труда, а именно работата. Новите форми на труда не могат да дойдат по механичен начин, чрез механично преустройство на обществото. Когато човек дойде до ново разбиране на живота, когато се издигне до оная нова форма на любовта, която наричаме космическо съзнание, тогава целият обществен живот ще бъде сложен на съвсем нови основи; тогава дейността на човека ще бъде един любовен акт. И това ще даде условия да се разцъфти човешката душа с всичката си красота! Защо човек се чувствува радостен, когато премине от мъчението и труда към работата, когато дейността му стане любовен акт? Защото тогава се чувствува като свободна личност, която твори. А тогава той твори, понеже чрез любовната дейност проявява своята висша, истинска природа. Когато дейността на човека в обществото, когато неговият труд стане любовен акт, тогава той ще влага в труда своята душа, ще влага частичка от красотата, от която е изтъкана човешката душа.
към текста >>

В целия обществен живот подбудата към труда трябва да стане любовта.
Но в по-малък размер тези нови форми на труда съществуват и в семейството. Всеки член на семейството работи за другите членове на семейството от любов, без да чака заплата за своя труд. Синът, като изоре нивата на баща си, получава ли заплата от него? Детето, като носи вода в къщи, като полива цветята, по-големият син като прекопава градината, получава ли заплата за труда си? Именно това, което става в малък размер в семейството, трябва да стане и с цялото общество. В целия обществен живот подбудата към труда трябва да стане любовта. Когато се говори, че новата култура ще донесе любовта, с това не се разбира, че любовта ще бъде само като украса, нямаща нищо общо с външния живот. Напротив, тя ще прониква цялата култура, ще бъде важен фактор и вдъхновител на труда в новото общество. Днешният човек постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда. За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично. Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно безкористни, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта.
към текста >>

82. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

А то е надстройката върху грубата материя в живота, нещо, което ние днес не можем материално да изследваме.
Наистина, методите, с които боравим в положителната биология, са методи на материалното изследване. Ние изследваме физиката и химията на живота. Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос. Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм. Моето съзнание, моето „аз", моята преценка за добро, за хубаво — това не се поддава на изследване в епруветка. А то е надстройката върху грубата материя в живота, нещо, което ние днес не можем материално да изследваме. То е и което създава човешкото в човека. Светогледът на човека, който върви заедно с напредъка на съвременната наука, обгръща и всичко онова, което не е само грубо материално: мистика, красота, понятие за добро в живота. Една стара мъдрост казва: Да пази Бог от човек, който е чел само една книга, той много знае! Така е и с онзи, който е започнал с азбуката в биологията. Нагълтал е учението за материализма в неговата най-груба форма, което много допада на хора с недостатъчно критичен ум.
към текста >>

Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо.
Нагълтал е учението за материализма в неговата най-груба форма, което много допада на хора с недостатъчно критичен ум. За тях всички проблеми в живота са разрешени, морето е до колене. Светогледът определя и поведението на хората. За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е.
към текста >>

Такива са те и в обществения живот.
Светогледът определя и поведението на хората. За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943. година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на наследствеността се стигна до убеждението, че наследствеността зависи от определени наследими вещества.
към текста >>

83. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи.
Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души. Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота.
към текста >>

По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки.
На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота. Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила. Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Такапогледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е.
към текста >>

Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото.
От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието. Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно. За да станат постоянни жители на този Голям Живот, от тях се е изисквало само да изпълняват практическите методи, да спазват правилата за разумен и добродетелен живот, и да се стремят към знанието. Един от най-силните методи 3а работа, които Учителят е дал на учениците си, и който сам е ползувал още от първите години на Школата, това е музиката. Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без му-зика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата.
към текста >>

84. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6.
Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев.
към текста >>

Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени.
И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Тази вълна, която сега иде, засяга човешките мозъци. Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека.
към текста >>

85. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство.
Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо във всички области на Живота. Това са душите, които подтикват човечеството напред. За творческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство. Единственото ръководство в света е това на всемирното Бяло Братство. Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство. Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството. Бялото Братство не е нещо невидимо. То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, ще влезе в това всемирно Братство.
към текста >>

Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението.
И представителите на Белите Братя на земята се събират на събор. Къде? На един висок връх на Хималаите. Къде е този връх? Зная го, но не мога да ви го кажа, не е позволено. Тогава великите Братя изявяват към тях любовта си във всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни на нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. Една сестра попита: - Може ли да посетим Белите Братя там, дето живеят? - Те не че не искат вашето посещение, но хората не са готови още да разберат това знание, което се учи там.
към текста >>

86. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои спрямо тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Кое от трите становища е право? Как трябва да се отнасяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме? Длъжност на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои спрямо тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй въоръжен с Христовия ключ: “От плодовете/делата/ им ще ги познаете”, аз отидох на събора им без всяко предубеждение, да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина. Стоян Ватралски Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, моите читатели.
към текста >>

Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове.
Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към 4 часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за поляната всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката.
към текста >>

Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина.
Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи.
към текста >>

87. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Законите на личния и обществен живот тук трябва да се проучат.
То се смалява и увеличава, когато иска. Бялото Братство е неуязвимо. Които са умни, ще се учат от Бялото Братство. Нямам пред вид това малко общество в България, то е само една безкрайно малка проекция на Бялото Братство. И добре би било да се зачита. Законите на личния и обществен живот тук трябва да се проучат. Знание трябва - Бялото Братство е Пазител на Знанието. 3. 05. 1959 Господи Боже мой, да живея с Тебе винаги. Това е всичко, което желая. Стените на затвора падат.
към текста >>

Ти устройвай пътищата ми.
Стените на затвора падат. 4. 05. 1959 Като ученици на Божествената Школа, ние сме пратени тук на Работа. Ще седя тук толкова, колкото Господ иска - до тогава, до когато Господ иска. Учителю, готов съм да отида където ме изпратиш. Ти устройвай пътищата ми. Ти направлявай стъпките ми! Свободен е онзи, който може да премине през стените на затвора. Само Любовта извежда на свобода. Господи, благодаря Ти, че Ти ме призова да Ти послужа и да бъда с Тебе, и да ме учиш на Твоите пътища, и на Твоите ангели, които си пратил да ме пазят. Твоята милост и Твоята благост са всякога с мен.
към текста >>

88. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици.
Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов.
към текста >>

Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя.
Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми.
към текста >>

89. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”.
Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп. “Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите. П. Пампоров е известен и със своята книга "Отче наш”, където представя философията на поляка Август Циешковски. Пристрастието му към темата за образованието личи и от малката брошура, която е издал със заглавие: “Целта на образованието, според Спиноза”. Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон.
към текста >>

Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
към текста >>

... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота.
Новите, идейни движения показват това. Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно! ... В Париж аз се запознах и посетих трейдюнионите - едно извънредно симпатично обществено движение на реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните, отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма - за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна - растителна и плодова храна - предимно в естествено, сурово състояние - вегетарианство и вегеталиянство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”.
към текста >>

Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили.
Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
към текста >>

90. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда.
И множеството страдания в живота на човечеството са плод на противопоставянето на обществото, народа или расата на новите духовни сили, които идат в живота. В края на краищата напредничавото течение, макар и след големи страдания и борби, е побеждавало и надделявало, понеже невъзможно е да се спре вечният поток на живота: той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на напредничавите духовни течения, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са вили на чело на културния ход на човечеството, и са се израждали. А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и творчество. И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр.
към текста >>

Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.
към текста >>

91. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Константинов се допитва до Учителя по всякакви въпроси от личен и обществен характер.
Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно.” Той почти нищо не ми каза, върна се у дома и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз му благодарих и отидох при Учителя, като отново го придружих до Изгрева. Като пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям този факт между другото и затова, за да подчертая колко мощна е мисълта на Учителя.” Често М. Константинов се допитва до Учителя по всякакви въпроси от личен и обществен характер. Но като философ, го вълнуват повече въпросите от космичен характер. В съзнанието му битуват идеи за обединение на човечеството, навлизането в Новата ера на Духа, живот за Цялото. Не е доволен от своето образование в Софийския университет и ръководен от стремежа си да достигне по-високи върхове в своето развитие, той отива в Полша и защитава докторат по международно право. След 1935 година се връща в България и работи последователно в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на финансите като юрисконсулт. Връзките му с Учителя са постоянни.
към текста >>

И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос.
Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос. През 1944 г, когато Учителят живее в с. Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена. Два дни преди да отпътува обратно за София, Учителят дава възможност на своя ученик да преживее един много силен момент, оставил спомен в съзнанието му за цял живот. Методи Константинов го описва по-късно в свои спомени: “Една октомврийска вечер отидох да видя пак Учителя. ... Той ми каза следните думи: “Аз свърших моята задача тук на земята.
към текста >>

92. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи!
Не слизах от вестницитe! ”... “Kaтo вас ли са българките? ”, ме питаха някои. - “Много пo-културни и издигнати от мен” - им отговарях. Какво бях аз? Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи! Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско село - всред зелени дървета червенеят покривите на варосаните спретнати селски къщи. Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато запознавах американския народ с нея.” Весела Несторова се завръща в България през 1932 година и пет години учителства в Ловеч, което е нейната морална отплата за годините, прекарани в Америка. Но и годините в Ловеч вече са отминали. Тя е отново в София.
към текста >>

Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй.
Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита.
към текста >>

93. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се почне от обвинения за нарушение за елементарните изисквания на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудявания“, та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество.
Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни. Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина. (според Дънов) За обществото „Бяло Братство“ Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходима да се осветли обществото от още една страна. Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общество си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т. н. „Бяло Братство". Като се почне от обвинения за нарушение за елементарните изисквания на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудявания“, та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество. Имота на Братството край София и до сега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столичната полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България.
към текста >>

Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение.
Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение.
към текста >>

Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза.
Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител. Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He!
към текста >>

94. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи.
В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види — колко много се приближаваме днес към слънцето. Хората от по-старата ни генерация, не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински летовища и хижи. Но науката намери научното име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми“. Тя му даде името „ултра виолетови лъчи“ или „планинско слънце“ и започна неговото широко и благодатно употребление.
към текста >>

От тая гледна точка, обичаят на Бялото Братство да излиза сутрин на чист въздух и слънце би трябвало да намери одобрението на нашето обществено мнение и да има повече последователи даже и между съвсем не мистично настроените, практични, милеещи за здравето си българи.
Последната само в последните 25 години, за Америка, се е увеличила с 8 години! А това е само началото на човешкото приобщаване към слънцето! Като оставим на страна окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл. Лекарят, който следи пътищата на туберкулозния бацил в гърдите на един обущар, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко дишане! Той може да прецени и как ще се отрази на здравето им едно по-продължително престояване на слънце! От тая гледна точка, обичаят на Бялото Братство да излиза сутрин на чист въздух и слънце би трябвало да намери одобрението на нашето обществено мнение и да има повече последователи даже и между съвсем не мистично настроените, практични, милеещи за здравето си българи. Геоцентризъм и Хелиоценризъм Голяма е разликата между човек, който не е напущал родното си място и тоя, който е скитал по други градове или в чужбина. Има шопска песен: „От Витоша по-високо няма; от Искъра по-дълбоко няма“. Тая песен е детинска за тоя, който познава Родопите, Рила, който е чувал за Алпите или е ходил на тях, както и за тоя. който е виждал море. Съзнанието на човека борави с тия величини в живота, до които е имало контакт.
към текста >>

95. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите.
Основният принцип, основаната нота която ще звучи в нея, знака под който тя ще изгрее— това е обединението, любовта! Няма да има държави, а ще има една единствена държава, под Божествено ръководство, простряла се върху цялото земно кълбо. Няма да има религии, а ще има една единствена религия, обединяваща всички и отправяща всичките им усилия към една единствена цел: обожествяването на човека. Ще паднат границите, които разделят хората и народите едни от други. Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък. Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите. И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство.
към текста >>

96. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

промена на социалния строй.
Мир на земята! Робство, стихове от Петко Тихолов, цена 10 лв. Основния тон, който звучи в стиховете на П. Тихолов, това е жалбата за незавидното положение, в което се намират широките народни маси, жалбата за тяхното външно, тъй наречено икономическо робство и за трагичната участ на хиляди загинали в борбата за освобождение от него. За съжаление, автора, както и всички други привърженици на социалната поезия с марксически оттенък, вижда робството и неговите причини вън, във външни неща, поради това и самото освобождение му се струва като нещо външно, и затова напълно достижимо с външни средства, напр. промена на социалния строй. Фактически — робството на човека изобщо, а не само на известна класа, има много по-дълбоки корени от тези, които могат да се намерят в недостатъците на съвременния социален строй. Причините за робството са винаги вътре, никога отвън. Външните вериги се явяват само като следствие на вътрешни, духовни причини. Така, истинското робство на човека е духовното робство, а икономическото е само едно последствие. И когато нашите поети се научат да виждат робството на човека в самата негова същност, тогава техните очи ще се отворят и за истинските, верните методи за освобождение от него и само тогава ще имаме истинска социална поезия.
към текста >>

Фактически — робството на човека изобщо, а не само на известна класа, има много по-дълбоки корени от тези, които могат да се намерят в недостатъците на съвременния социален строй.
Робство, стихове от Петко Тихолов, цена 10 лв. Основния тон, който звучи в стиховете на П. Тихолов, това е жалбата за незавидното положение, в което се намират широките народни маси, жалбата за тяхното външно, тъй наречено икономическо робство и за трагичната участ на хиляди загинали в борбата за освобождение от него. За съжаление, автора, както и всички други привърженици на социалната поезия с марксически оттенък, вижда робството и неговите причини вън, във външни неща, поради това и самото освобождение му се струва като нещо външно, и затова напълно достижимо с външни средства, напр. промена на социалния строй. Фактически — робството на човека изобщо, а не само на известна класа, има много по-дълбоки корени от тези, които могат да се намерят в недостатъците на съвременния социален строй. Причините за робството са винаги вътре, никога отвън. Външните вериги се явяват само като следствие на вътрешни, духовни причини. Така, истинското робство на човека е духовното робство, а икономическото е само едно последствие. И когато нашите поети се научат да виждат робството на човека в самата негова същност, тогава техните очи ще се отворят и за истинските, верните методи за освобождение от него и само тогава ще имаме истинска социална поезия. На автора не може да се отрече известен поетически дар, един искрен стремеж към доброто и правдата и силна вяра в тяхната победа над злото.
към текста >>

Стопански преглед и домакинство — месечно илюстровано списание за селско стопанство и обществен живот, бр.
Причините за робството са винаги вътре, никога отвън. Външните вериги се явяват само като следствие на вътрешни, духовни причини. Така, истинското робство на човека е духовното робство, а икономическото е само едно последствие. И когато нашите поети се научат да виждат робството на човека в самата негова същност, тогава техните очи ще се отворят и за истинските, верните методи за освобождение от него и само тогава ще имаме истинска социална поезия. На автора не може да се отрече известен поетически дар, един искрен стремеж към доброто и правдата и силна вяра в тяхната победа над злото. Стопански преглед и домакинство — месечно илюстровано списание за селско стопанство и обществен живот, бр. 1. год. XVIII., редактор Ал. Пенчев, гр. В. Търново. Годишен абонамент 50 лева. Този брой съдържа: Пред новата година (длъжността на интелигенцията).
към текста >>

97. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Полето се начертава в стройни фигури.
Поръсват падналите в боя с някаква живителна вода. И отминават. Разтриват очи лежащите. И блясъка на слънцето, и усмивката на новия ден пропъжда страшния кошмар. И всеки се залавя за своя мирен труд. Полето се начертава в стройни фигури. Гората се огласява от песни. Градове и села се оживяват като бръмчащи кошери. Там всеки бърза да даде свойта дан за да заличи кървавия спомен от войната и да процъфтят по-скоро надеждата и любовта над осиротялото човечество. Вървят хора по тясната пътечка, що се вие от върха на планината през полето и се губи в безкрайността. Видът им е тих, смирен и кротък.
към текста >>

Само историкът с широка култура, с дълбоко прозрение в съчетанието на обществените фактори, може през личности, царе и гении да разбере динамиката на народите и на епохите.
Той не може да схване, че обикновените приходи от неговия собствен занаят се подчиняват на известни икономически закони, които в дадено време господстват в неговия град. Той се радва, когато има по-добри приходи, мъчно му е когато работилницата или дюкянът му са празни. Но човекът на политическата икономия познава много точно факторите, които действат в дадено време и на дадено място. Той знае тясното взамноотношение, което съществува между елементите на икономическия живот. Така е и по отношение международния живот. Само историкът с широка култура, с дълбоко прозрение в съчетанието на обществените фактори, може през личности, царе и гении да разбере динамиката на народите и на епохите. Който гледа силното брожение на съвременното човечество, неговите класови борби, декларации за мир, международни конференции, пробуждане на далечни, до вчера дълбоко спящи народи, за него всичко това са само несвързани факти. Той ги следи по вестниците, знае ги наизуст — но тяхната дълбока вътрешна връзка не може да обзре. Какво става, наистина, в дълбочината на общочовешкия организъм. Почерпило поука от една небивала война, платило с кръвта на 13 милиона свои ценни синове една голяма историческа опитност. човечеството е насочено в един особен път.
към текста >>

Затова ние се обръщаме към всички искрени хора на света, към бедни и богати, да дадат своите тухли за постройката на Дома.
Дoм на човеколюбието (Domo de Homamo) По инициативата на Г-н Онисабро Дегучи, Всемирното Човеколюбиво Общество (Universala Homana Asocio) предприема построяването на Дом на Човеколюбието, който ще бъде разположен в средата на Европа и ще струва около 1,000,000 долари. Като израз на универсалната любов към човека, Домът ще бъде уреден и администрират чрез езика Есперанто, който ще бъде единствения официален език в него. Дома на Човеколюбието ще съдържа обща църква, зала за международни събрания, есперантска библиотека, музей, клуб, жилище за бедни посетители и т. н. Дома На Човеколюбието по своята големина и величественост ще прилича на съвременните модерни палати. Оомото е готово да даде голяма част от посочената сума, обаче то не може да даде цялата. Затова ние се обръщаме към всички искрени хора на света, към бедни и богати, да дадат своите тухли за постройката на Дома. Всички мнения, предложения, проекти, които ни се съобщят относно формата на „Дома", мястото където да бъде построен, ще бъдат вземани пред вид. Искайте подробности. Имената на всички дарители се съобщават в „Oomoto Internacia". Писма и суми се изпращат до: S-ro Koogecu Nisimura, 124. rue de la Pompe, Paris, 16-e, France.
към текста >>

98. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Засилването на обществените противоречия, на мизерията, болестите и страданията изобщо е от естество да упражнява благотворно въздействие в посочения смисъл, правейки човешката душа по-възприемчива и по-чувствителна, разширявайки съзнанието и пробуждайки стремежите към истинско щастие, социална правда и хармония; тия условия действат в същата посока, и изобщо, като импулсират всестранната човешка дейност, правят живота по-напрегнат и по-интензивен.
Ст.) Бъди благословена! (Т. Ч.) Любовта. (Т. Ч.) Тайното Учение Религиозно-философскнят мироглед на Петър Дънов. (Из книгата със същото заглавие на А.Томов) Един характерен белег на новото време е повсеместният и силен подем на мистичната мисъл. Това явление е благоприятствано, несъмнено, от дълбоки социални причини. Засилването на обществените противоречия, на мизерията, болестите и страданията изобщо е от естество да упражнява благотворно въздействие в посочения смисъл, правейки човешката душа по-възприемчива и по-чувствителна, разширявайки съзнанието и пробуждайки стремежите към истинско щастие, социална правда и хармония; тия условия действат в същата посока, и изобщо, като импулсират всестранната човешка дейност, правят живота по-напрегнат и по-интензивен. Гoлямата война и последвалата я социална криза направиха и правят да блесне най-ярко неразумното и безмисленото в живота, нечистото и болното. Те разкриха широко язвите и дефектите на днешната цивилизация, нейната морална нищета. Едновременно с това те изнесоха и изнасят все по-големи проблеми пред човешката мисъл за преодоляване на злото и предотвратяване на идещите бедствия. Всичко е тласнато към най-интензивен живот, призован към свръхусилия. Никога човешката мисъл не е работила тъй интензивно.
към текста >>

След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл.
към текста >>

Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл.
След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл. Нещо повече, в своята многостранна работа, тя, въпреки желанието си, сама подготвя успехите на тази мисъл; тя все по-вече навлиза със своите опитни методи в областта на свръхсетивното за обикновената човешка психика, за да констатира тук все по-тънки и по-неуловими строителни сили; тя все повече навлиза в областта на окултните науки, за да дойде и открие факти и истини известни на окултистите и говорещи в полза на мистичната мисъл. Понятието за материята коренно се промени. Атомът се превърна в една сложна система, организираща в себе си неимоверни по своите размери сили, в една система от електрически заряди, наречени електрони, движещи се сред етерно пространство около един подобен център. Самите тия електрически заряди не са нищо друго освен видоизменение на етера — всемирната космическа енергия и невесома субстанция, която изпълня целия космос. Така материята е превърната в енергия, електрифицирана и етеризирана.
към текста >>

Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф.
носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М.
към текста >>

99. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дразнят и бъбреците и предизвикват разстройство и в тяхната служба.
По-рано се мислеше, че докарват пясък в бъбреците и не се даваха на хора, склонни към такова страдание. Днес се знае че вършат точно обратното. Тяхната лимонова киселина разтапя солите в кръвта и не им дава да се утайват в бъбреците и така да образуват пясък и камъни. Едно само избягвайте — не яжте люти пиперки. Лютевината им се дължи на етерни масла, които силно раздразват лигавата ципа на стомаха, на червата и така докарват възпаление, което влачи диспепсия, язва на стомаха, диария и т. н. Дразнят и бъбреците и предизвикват разстройство и в тяхната служба. Не забравяйте и скромния лешник и орех. Те с богати с най-фини тлъстини и с белтъци, равни на белтъците в месото и яйцата, без да съдържат техните отрови. Из в. „Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто! Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите.
към текста >>

Съвременният обществен морал и Дънов ... 8 лв.
Положителни и отр. черти на човека ... 10 лв. Закон за единство и общност ... 15 лв. ДРУГИ КНИГИ Де е истината, учението на Учителя Дънов и и отговор на критиките против учението ... 20 лв. Кои и какви са белите братя ... 5 лв. Съвременният обществен морал и Дънов ... 8 лв. Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов, от А. Томов ... 8 лв. Всички тия книги се доставят от: Жечо Панайотов. ул. „Опълченска“, №66, София. * * * На слънце, ръководство за използване лечебната сила на слънцето, от А.
към текста >>

100. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове.
След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните.
към текста >>

(Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни.
Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят. Нека се радваме, че живеем на нашата земя, и че ще дойде денят, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогава ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде езика на Божията Любов, езика на Божията Мъдрост и езика на Божията Истина. Тогава всички ще бъдем братя и сестри! (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни. Оня, който не разбира начините на строенето, не би хванал вяра, че тия малки тухли, тия безформено разхвърляни камъни, пясък, вар, цимент, греди, железа, ще влязат кат съставни части на онова голямо здание. Царството Божие на земята, т. е. това състояние, при което всяко съзнателно същество ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят. При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие.
към текста >>

това състояние, при което всяко съзнателно същество ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят.
И той ще бъде езика на Божията Любов, езика на Божията Мъдрост и езика на Божията Истина. Тогава всички ще бъдем братя и сестри! (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни. Оня, който не разбира начините на строенето, не би хванал вяра, че тия малки тухли, тия безформено разхвърляни камъни, пясък, вар, цимент, греди, железа, ще влязат кат съставни части на онова голямо здание. Царството Божие на земята, т. е. това състояние, при което всяко съзнателно същество ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят. При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие. Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания?
към текста >>

Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им.
Царството Божие на земята, т. е. това състояние, при което всяко съзнателно същество ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят. При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие. Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания? Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не. За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван.
към текста >>

Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост.
Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания? Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не. За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2590811252594